Начало

ПРАЗНИК ЛИ Е МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН?

 
    Тази година за пореден път в България се отбелязва Международния ден на белия бастун. Дори налице е и нещо като юбилей. Но ми се иска да припомня, че първото честване на този ден през 1980 Г. в нашата страна сякаш беше много по-адекватно и строго съблюдаваше препоръките на Президиума на Световния съвет за благополучие на слепите. Обаче само няколко години след първите отбелязвания със силен акцент върху безопасното предвижване на хората с тежко нарушено зрение, организациите на ССБ, а също и масмедиите започнаха да си го третират като някакъв празник на невиждащите, дори за доста голям празник. Колеги, съседи и приятели честитяха на хората без зрение, изказваха им различни благопожелания.

   Но Международния ден на белия бастун, изглежда съвсем не е замислен като някакъв празник. Заедно с отзивчивия ми консултант, програмиста Николай Тодоров и моят англоезичен асистент Красимир Велев, преди две години проучвахме генезиса му. Прегледахме няколко американски и канадски сайтове, и се убедихме, че организациите, които го предлагат въобще не са имали предвид той да бъде празник, да има купони, и разни иху-изпълнения. В тези текстове нито веднъж не срещнахме думите „празник” или „празнуване”. Препоръчваше се, този ден да се отбелязва като се поставят пред обществото и пред самите слепи, проблемите на безопасното предвижване на хората с нарушено зрение.

    За съжаление, българинът изглежда щом чуе „Международен ден”, се настройва празнично, готов е за купони и иху-изяви. 1-ви декември е Международен ден на болните от СПИН, не съм чул тези хора тогава да купунясват и да танцуват. Но само два дни след споменатия международен ден – 3-и декември почти всички сензорно и соматично увредени са склонни нахъсено да друсат телеса, колички и протези по шумни купони и странни балове. Доколкото ми е известно, само може би Капка Панайотова и нейните съмишленици от „Центърът за независим живот” сякаш единствени отбелязват по различен начин „Международният ден на хората с увреждания” - с протестни действия и пресконференции. И аз също съм склонен да смятам, че На този ден са изглежда съвсем уместни и протестните действия, кръглите маси, състезанията по бързо и безопасно предвижване с бял бастун и тям подобни,но не и вихрените празненства. А поводи и причини за протести дал Господ, особено в последно време.

     В българската Уикипедия има кратка статия за Международния ден на белия бастун, която през декември 2008 година гореспоменатата тройка състави, и която организаторите на въпросните веселби могат да поглеждат отвреме-навреме. Вероятно тази уикистатия има нужда от сериозни допълнения и по-нататъшни редакции, но сигурно ще се намерят нови ентусиасти, които да я доработят.

    15 октомври, доколкото ми е известно, е празник наистина за българските военновъздушни сили и те вероятно с пълно право си празнуват... Но отбелязването на Международния ден на белия бастун с празненства са ми били много чужди, дори години наред доста са ме озадачавали. Но може и да не съм съвсем прав и аз с упоритите си съпротиви към тази българска нагласа за веселби, винаги отключвана при словосъчетанието „международен ден”.Десетките, да не кажа стотиците празници, предполагани тъкмо от това словосъчетание като „Международен ден на жената”, Международен ден на труда”, Международен ден на учителя” и т. п. А да не забравяме и ролята на нашата южняшка кръв… Може би е по-важно, че денят не го забравят нито средствата за масова комуникация, нито организациите на и за слепи. А вероятно последните след време могат да започнат и неговото по разнообразно отбелязване…

Ангел Сотиров


Начало