Начало

ГРАДЪТ НА ЛИПИТЕ,
ГРАД И НА ЕСПЕРАНТИСТИТЕ!!!

Ангел Сотиров
Снимки:Небойша Станкович

 

      Вероятно много от по-младите читатели не знаят, че есперанто е изкуствен език, създаден от руския офталмолог с еврейско потекло д-р Людовик Лазар Заменхоф. Проектът на д-р Есперанто се тества повече от 130 години. През последните десетилетия броя на неговите привърженици в Европа силно намаля, но интереса към него в Източна Азия, Африка и Латинска Америка не само че не спада, но дори расте, твърди убедено Ренато Корсети, един от председателите на Универсалната есперантска асоциация.

Ludwik Lejzer Zamenhof
Лудвиг Лазар Заменхоф

      Повече от 110 години лингвистичният продукт на д-р Заменхоф се разпространява и сред българските слепи. Председателите на ССБ Стефан Ненков и Тодор Шошев са изявени есперантисти. Всеотдайни есперантисти са и колегите по зрително увреждане Минчо Стоянов, маестро Михаил Карамихаилов, Султанка Минева, Борис Бодичев, Владимир Желев, Данчо Данчев, Маринка Спасова, Стефан Паскулов. За сведение на читателската аудитория, Тодор Шошев и Данчо Данчев са печелили международни конкурси за стихове на есперанто. Българските невиждащи есперантисти са домакини на 4 световни конгреси на слепите есперантисти – София (1963), Варна (1978), Пловдив (2000), Албена (2007). Във всички тези конгреси съм имал добрия шанс да участвам, плюс още два - в Будапеща (1983) и в Аусбург )1985). В България от средата на 80-те години на миналия век дори се издава на есперанто отначало на брайлов шрифт,а впоследствие в още три версии списанието Esperanta fajrero"" ("Есперантска искра"), разпространявано не само в България, но и извън нея, в десетки страни. Почти 20 години българските слепи есперантисти си имат и свое сдружение Асоциация на невиждащите есперантисти в България (АНЕБ), , обхващащо над 60 души, и в което членуват и няколко виждащи есперантисти, техни добри приятели. Негов създател и почетен председател е свръх-инициативният Владимир Желев.

      Стара Загора – градът на правите улици, на липите и на поетите, на перфектния градски транспорт, е домакин на 70-ия юбилеен конгрес на Българския есперантистки съюз (БЕС). Три дни )20-22 април) 53 делегати и 79 гости от България, Сърбия и Румъния бяха в 160-хилядния град с осемте имена, опитваха се да разгледат и някои от забележителностите му. Макар и само за три дни, Стара Загора се превърна и в град на есперантистите. В конгреса участват като делегати и гости шест лица с нарушено зрение от Варна, Разград и Пловдив. Най-дългото и смислено приветствие, и то с перфектно произношение на есперанто бе поднесено от Председателя на АНЕБ, магистърът по история Димо Димов.

      Иска ми се да кажа няколко думи за старозагорския градски транспорт, който силно ме впечатли. Таблата на неговите спирки информираха писмено и гласово чакащите за минутите, след които ще пристигне автобуса от съответната линия. В автобусите пък пътниците получаваха пак писмено и гласово сведение за спирката, на която спира превозното средство, а също и за следващата спирка. Даже и през, почивните дни не сме чакали тролейбус повече от няколко минути. Искрено, и не съвсем в бяло завиждах на старозагорци за фантастично функциониращия им градски транспорт. А може би добрите ми чувства към градът на поетите се обуславя от факта, че аз самият съм живял, учил и работил в него, макар и не дълго време. За малко, 12-13месеца, но съм обитавал този град на цели 4 пощенски адреса.

      Деловата част на конгреса се състоя в събота на територията на прекрасното читалище "Климент Охридски". Както е обичайно, първо се поднесоха приветствията към конгреса и неговите участници. От името на старозагорската община ни поздрави зам. кмета Ваня Сотирова. Приветстваха ни и представители от сръбската и румънската делегации, председателят на АНЕБ, есперантистката-ветеран и голяма приятелка на слепите есперантисти Радка Стоянова от Разград. След това под председателството на Димитрина Катева изслушахме докладите на УС и КС на БЕС, представени от техните председатели инж. Борис Гаджанов и икономист Пенка Дилова. Заместник-председателят на БЕС художник Мая Борова ни запозна с отчета за изпълнението на свръх-скромния съюзен бюджет от 25-26 хиляди лева, и проекта за бюджет за настоящата година. Узнахме от отчетите, че БЕС обхваща 22 дружества и че ръководството среща сериозни проблеми при закриването на съюзното предприятие "Глобус". Реши се, с пълно единодушие следващия отчетно-изборен конгрес да се проведе пак в края на април в Бургас. В 16 ч. самодейни състави на читалище "Климент Охридски" и нашата съидейничка, народната певица Калинка Рачева от Плевен с едночасов концерт приветстваха есперантистите. Последните са били приятно изненадани, че повечето песни са на есперанто. Казано под секрет, аз се чупих от това мероприятие, лишавайки се от тази духовна почерпка, за да се видя с мои съученици, живеещи в Стара Загора и да пийнем по една "Загорка".

      Но изглежда най-хубавото нещо на този конгрес бяха двете екскурзии до етнографския комплекс "Дамасцена" и до фермата за щрауси, близо до село Скобелево, старозагорско, проведени през последния конгресен ден – на 22 април. По време на пътуването, екскурзиантите получихме обилна информация от врачанската есперантистка Снежина Ангелова, бивша учителка по география, за обектите на нашите посещения. Ние пък я възнаградихме с бурни аплаузи. Стана ни ясно, че "Роза дамасцена" е всъщност казанлъшката маслодайна роза. Комплексът "Дамасцена" се намира в пазвите на Балкана, между Павел баня и Казанлък.

"Тук розата се сади по-различно, отколкото при нас.
Не в саксии и градини, а в полето на бразди.
Няма нищо по-прекрасно от една розова нива."

                                          Хелмут Молтке, 1817 г.

      В този комплекс може да се проследи целия път на производството на розовото масло, можем да опитаме някои от продуктите на маслодайната роза ликьор, сладко от рози, разбира се, срещу заплащане. Имахме възможност да си закупим розово масло в малки разфасовки по половин и един милилитър, розова вода и розов мед. Впрочем, всички посетители с увреждания бяхме освободени от 6-левовата такса за посещение. Благодарение на този си туристически набег, научихме също, че щраусът е най-голямата птица, която арабите наричали "камилска". Той започва да снася яйца едва като навърши 3 години и годишното му яйце производство е 15-18 броя, но щом стане на 50 години тази му дейност приключва. Самката достига 70-80 кг, а самецът – 130-140. Един голям мъжки щраус е с максимална височина до 2.5 м. Щраусите с мощните си крака могат да развият скорост до 70 км в час. Те живеели до 70 години. Ритали не назад, а напред и ритникът им обичайно бил убийствен. Не успяхме да си купим , въпреки поръчките, щраусови яйца, защото се оказаха много скъпи - празните струваха по 30 лв, а неизползваните – 60-80. Но утешително си похапнахме само срещу 3 лв. крем карамел от щраусови яйца. Големината на тези яйца е около 20 см, а теглото им 1.5-2.2 кг.Въпросната ферма разполагаше с 9 щрауса – 6 женски и 3 мъжки. Силно бяхме впечатлени, най-вече дамите, че щраусите не са никакви брахмачаристи и правят секс не само за възпроизводство, но и много често за удоволствие. В момента в България имало само 4 щраусови ферми, а фермата в село Брестница разполагала дори с музей на щрауса. Естествено, и за екскурзиите трябва да бъдем дълбоко признателни на именития заарски есперантист Станил Иванов, перфектния организатор и на двата зелени купона, състояли се в петък и събота вечерта.
      От всичките 132 участници в този конгрес, за голямо съжаление, само двама – варненци Диана Кръстева и Пламен Стоилов, са под 40-годишна възраст, но за наша съвсем основателна гордост, са членове на АНЕБ. Останалите, с две-три изключения са твърде далеч от младежката и зряла възраст. Но тази им възрастова особеност въобще не им пречеше да се веселят, да бъдат отявлени купонджии. Дегустираха се домашно приготвени вина и ракии, танцуваха се с много плам и творчески изблици наши и чуждестранни танци. В не малка степен бях озадачен от танцувалната сдържаност на зрително затруднените съидейници. Не ги развълнуваха даже и буйните прави хора. Изключвам, това да е някакъв преднамерен бойкот на денс-устремеността на виждащите им колеги. Най-вероятна причина за тази танцувална инертност е отдавна преустановената дейност на кръжока за танци към варненския дневен рехабилитационен център за слепи.
      Вероятно трябва да отбележа, че във Варна и Разград се правят опити за изучаване на съперника на сегашния световен език – английския, от начинаещи. Но тези опити трудно можем да ги квалифицираме като успешни. Нещо изглежда все още не ни достига, за да отключим интереса сред невиждащите хора към изключителното творение на д-р Заменхоф. А може би тази битка отдавна е безвъзвратно загубена...

     Макар и есперантист със солидния стаж от 58 години, и 6 месеца отгоре, почти истински ветеран, старозагорския конгрес е едва четвъртия, в който участвам. Първия беше в Бургас през далечната 1962 година. Спомням си, че дори поднесох някакво приветствие към участващите в конгреса, но не помня от чие име. Помня, че някакъв унгарец ми подари грамофонна плоча с есперантисткия химн. Спомням си също,че най-много в моето придвижване бях подпомаган от един еднокрак арменец, есперантист също от Пловдив, именуван Ончо, ме подсеща председателката на есперантското дружество "Kulturo" проф. Ева Бояджиева. Тогава все още бях в групата на слабовиждащите хора. Имаше времена, когато БЕС броеше около 10 хиляди души, а сега отчетените му членове за миналата 2017 г. са едва 322-ма. Сиреч, членската маса на БЕС се е свила повече от 30 пъти!!! БЕС имаше офис на пъпа на София, на бул. Дондуков. Спомням си и моите посещения на сбирките на софийското есперантско дружество "Максим Горки", където се запознах с бившия партизанин Христо Горов, поет, писател, сценарист и журналист. Струва ми се, че той е най-дългогодишния председател на БЕС (1960-1987). Там съм виждал отблизо и проф. Цанко Мургин. Именно в София проговорих на есперанто. Дотогава този език го ползвах само писмено, за кореспонденция с невръстни девойки от Хърватия и Литва, едната се казваше Верица, а другата – Ала. Помня името на един от секретарите на БЕС – Богдана Попова. Помня и анархиста–есперантист от София Методи Панчев, който през 1961 година не криеше от мен, 17-годишния тийнейджър, своето политическо верую.
      След 11-годишно отсъствие от есперантското движение аз отново съм сред тези , доста странни зелено-звездни романтици. Срещам се с познати и приятели, установявам нови познанства и приятелства. Нашите редици наистина са силно оредели, но илюзиите ни по отношение ролята на есперанто в между-човешкото общуване не са пострадали особено. И си обещаваме да се видим пак през следващата година в Бургас!!!

 

Начало