Начало

ЮБИЛЕЙ

БЪЛГАРСКА РАДИОВОДЕЩА, КАНДИДАТ ЗА РЕКОРДИТЕ НА ГИНЕС!!!

Андрей Стайков
Снимки: Стефан Стойчев

 

      На 11 август българска радио-водеща навърши изненадващо за повечето от нас една доста кръгла годишнина! Преди 10 години пред талантливата журналистка от в. "Втора младост" Надежда Чехомска тя се заканва , че й иска да работи поне до своята 80 годишнина. И мечтата й се сбъдва! Нещо повече дори. От скоро започна отброяването вече и на нейното девето десетилетие. И тя продължава ентусиазирано да си радиожурналиства. Не ни е известно друг неин колега в България, а също и в Европа, да работи на тази твърде достолепна възраст. TV водещи-дълголетници у нас колкото щеш. Веднага се сещам за енциклопедичният Драган Тенев, колоритният Юлиан Вучков, неподражаемият Петко Бочаров. Но радиоводещ–дълголетник сякаш липсва… Няма да се учудя, ако забележителното професионално дълголетие на Мира Попова намери място в "Рекордите на Гинес". А вероятно, въпреки всеизвестната му скромност, моят персонаж е силно обсебен от рекордьорски пориви.

      Тя завършва без особени усилия българска филология в Софийския университет в в далечната 1960 г. И от есента на същата година за кратко учителства по разпределение в селско-стопанския техникум на екзотичното градче Стралджа. През следващата година е назначена за библиотекар на Софийския университет "Св. Климент Охридски",чийто служител е само седем години. Там Мира вижда съвсем отблизо такива знаменитости от недалечното минало като Симеон Радев, Фани Мутафова, Драган Тенев, Желю Желев, Исак Паси, Кирил Василев, Живко Сталев и много други наши големи творци. Но след това, за голямо съжаление, е пенсионирана поради силно отслабналото й зрение. Впрочем, около четири години работи като журналист на свободна практика. Сътрудничи успешно на БНР и на периодични печатни издания от София и Перник.

      През 1972 г. постъпва на работа в сп. "Зари" и цели 20 години неуморно редакторства и съчинителства за неговата благодатна аудитория. Много често пише по два-три текста за даден брой, поради което й се налага да използва псевдонимите Христина Петрова, Петър Христов, Ирина Стефанова По същото време е редактор на брайловите списания "съвременна литература" и "Другарче", съдържащи препечатани текстове от българския периодичен печат. В този период нейни текстове безпроблемно се публикуват и в списанията "Здраве" и "Жената днес".

      От 15 февруари 1993 г. хубавият й свежарски глас звучи две години по радио FM+. А от 8 февруари 1995 г. Мира Попова започва да води седмичното едночасово предаване "Тези мънички минути" на радиото на Софийския университет "Алма матер". За тези 22 години и половина, гостите в нейното знаково предаване са стотици!!! И най–често те са хора с увреждания. Поети, писатели, композитори, диригенти, хористи, научни работници, журналисти, радио-собственици, дисководещи, учители, общественици, мениджъри, бизнесмени, масажисти, студенти, ученици, даже и чужденци. Или пък лица, работещи за хората със сензорни, психични и физически дефицити – министри, заместник-министри, народни представители, експерти, председатели на сдружения, директори на рехабилитационни центрове и културни институции. Аудиторията на предаването "Тези мънички минути", българска и чуждестранна, има възможността да научи, че въпреки уврежданията си, тези хора са добри учащи се и компетентни професионалисти полезни за себе си, за своите семейства, за обществото.

Знайно е, че за TV водещите визията има изключително значение. А при радио-водещия характеристиките на гласа са особено важни. Те го представят пред радиослушателя. Гласът на Мира е топъл, енергиен, оптимистичен, и излъчващ някакво лъчезарие. Наскоро национално известният д-р Иван Яневси признава, че я смятал за не по-възрастна от 40 години. Изглежда гласът указва оная възраст, на която се чувства неговият носител.

      Силно съм впечатляван и от следния факт. Минути след като е приключила срещата с поредния й гост, тя започва усилено да върти телефоните, уговаряйки следващия си радиопартньор. И за всеки случай почти винаги си има резервни сценарии, ако гостът й в последния момент е възпрепятстван да дойде в студиото. Да, макар и много рядко, имало е и такива случаи, споделя с мен г-жа Попова. И тогава с Божията помощ и нейната изобретателност се спасява положението. Но никога досега, през тези 24 години и половина, не е имало провалено предаване, декларира с явна гордост моята събеседница.

      И нещо, на което трудно намирам отговор. Защо Мира Попова не откликна на световното движение "Всеки зрително повреден – автор на книга!". Не се изкуши и не последва заразителния пример на десетките си съсъдбеници. Нейната дружка от "Зари" Таня Йовева от раз сътвори две книжки, от текстове, поместени в разни медии. Театроведа Йордан Георгиев, радиоводещ в нейната медия, тозчас превърна своите интервюта с артисти, режисьори, драматурзи в две книги – "Без маски" (2014) и "Млади театрали говорят в "Без маски" (2016). Та нима и нейните стотици радиоинтервюта не можеха ли да се преобразят в 5-6 не съвсем тънки книжки. А нейните около две хиляди страници в сп. "Зари" биха могли да станат най-малко поне още два–три фолианта.

       Някои от нас познаваме Мира и като активна общественичка. Тя е може би най-енергичният, почти като Владо Радулов, член на ръководството на Секцията на слепите интелектуалци, с ресор културно-просветна дейност. Незабравимите ни срещи с Елисавета Багряна, Николай Хайтов,Йордан Радичков,проф. Кирил Василев, Григор Вачков, д-р Леон Леви и много други български дейци на културата и науката дължим на нея. При разработване на някои нормативни документи, регламентиращи грижите за хората с увреждания, тя взема активно участие с конкретни идеи и формулировки. Например, Мира има определени заслуги за правото на слепите на самостоятелна стая. Работещите в централата на ССБ я помним и като неизтощим организатор на отпразнуването на рождени дни и на бурни танцови забави, в качеството си на заместник–председател и член на Бюрото на местната организация на ССБ. Тя също подготвяше с Асен Стоянов и Снежана Лютова тематични и празнични предавания по учрежденската радиоуредба. Явно, Мира отдалеч методично се е готвела за бъдещата си професионална роля на радио-журналист. Между другото, тя е Избирана и за член на софийския районен съвет на ССБ. И Почти две десетилетия оглавява комисията за подбор на говорещи книги към неговата централа. И съвсем заслужено, председателят на софийската организация Асен Алтънов й връчи перфектно съставен поздравителен адрес, в който се посочва нейния журналистически път, изброяват се обществените й роли и приноси. Адресът е придружен и от Почетния знак на ССБ за особени заслуги. Разбира се, членът на УС на ССБ, изисканият г-н Алтънов и чаровният съюзен финансов министър Роза Янчева се чукнаха с виновницата за изобилния тържествен обяд и нейните гости, дегустираха също с нескрит апетит и интересните продукти на китайската кулинария. Постъпи и изключително уместното предложение, надали на шега, Мира занапред вече всяка година да организира подобни празнични купони, и то в същия състав.

      Ето още няколко биографични данни за нея. Родена е в голямото Елховско село Воден. Смята се, че неговите първи жители са преселници от Охрид. Тя е първото дете на семейство стефо и Ирина Попови - средни земеделски стопани. Второто им дете е Иванка, старши научен сътрудник в Института по физиология на растенията при БАН. След завършване на основното си образование в своето родно село, Мира продължава обучението си в Елховската гимназия, където е училищна гордост и председател на Учкома.

      И накрая, малко на патерица, да поздравим юбилярката, да й пожелаем добро здраве и дълголетие и творческо ново десетилетие! И непременно попадане в "Рекордите на Гинес"!!!

Начало