Начало

НЕВИЖДАЩА СРЪБСКА ПОЕТЕСА В ПЛОВДИВ

Ангел Сотиров

Снимки: Лиляна Мацура и Илия Николаев

          29 май т. г., 10 часа и 7 минути сутринта. Малката зала на Националния център за рехабилитация на слепи е препълнена почти до краен предел. Невиждащата поетеса Неделька Лозаич, председател на Международната лига на слепите есперантисти, отговаря на десетките въпроси за живота на хората с нарушено зрение в съседна Сърбия, за тяхната професионална заетост, за спортните, културните и литературните им занимания. Въпросите валяха към именитата гостенка почти ураганно без прекъсване в продължение на цели 83 минути.

Неделька Лозаич

          Срещата водеше изявеният български есперантист-ветеран Владимир Желев, а Ангел Сотиров превеждаше прилежно и доста прилично от и на есперанто въпросите и отговорите. В началото световно известната есперантистка от Сърбия се представи, каза няколко думи за сръбския съюз на слепите и за живота на лицата с със зрителни затруднения в западната ни съседка. Сръбският съюз на слепите брои около 12 хиляди души, обхванати в 44 местни организации. Брайловата библиотека към този съюз притежава приблизително 5 хиляди заглавия, чиито книжни тела (брайлови тома) са около 40 хиляди. И в Сърбия трудоустрояването на хората с зрителни увреждания не е лесно. Сръбските невиждащи в два спортни клуба практикуват лека атлетика, голбал и игра на кегли. Съвсем наскоро, през май тази година, те били домакини на световно първенство на слепи кеглисти. В нашата съседка слепите музиканти работят индивидуално, там няма певчески групи и хорове, както в България. Разбрахме също, че секретарят на техния съюз на слепите, е съчинител на литературни текстове. И при невиждащите студенти в Сърбия се наблюдавало доскоро явлението „вечен студент”, но в последните години то е преодоляно. В Сърбия от няколко години се ползват вече и книги в т. нар. дейзи-формат, записвани в Черна гора и Хърватия. Добавката за слепота, получавана от сръбските колеги, е 150 евро, а минималната заплата – 180 евро.

        В сръбската Национална библиотека Неделька Лозаич работи в отдела за брайлови, говорещи и електронни книги. В същия отдел на библиотеката се сканират учебници и книги по заявка на студенти и ученици със зрително увреждане.

         Неделька е автор на две поетични книги – „Кълновете на нощта” и „Стихотворения”, съдържащи любовна лирика и еротични творби. Тя също е автор и на стихове, писани на есперанто, и публикувани в различни периодични издания. Талантливата гостенка бе помолена от члена на Литературния клуб „Следа” - Здравко Лекишев да ни представи на родния си език едно свое стихотворение, на което чаровната белградчанка откликна веднага. Дори първата строфа от творбата тя изрецитира и на есперанто, чиито първи два стиха Ангел Сотиров преведе доста успешно и сякаш почти без затруднения. На свой ред и Здравко издекламира своето „Шерше ла фам”. След него и Димка Дамянова от същия клуб зарадва гостенката и цялата публика със свои любовни стихове

Неделька Лозаич с Ангел Сотиров на по чаша бира...

         Наред с многото добри думи за организаторите на настоящата среща ( асоциацията на невиждащите есперантисти в България и Литературният клуб „Следа)”, може би трябва да се съжалява за тоталното отсъствие на електронни и печатни масмедии, местни и централни, с изключение на двама-трима представители на специализирани медии. Пропусната бе една прекрасна възможност да направим ефективна и мащабна реклама на международния език есперанто сред широката общественост, а също и на дейността на тези две организации. Нека припомня една американска поговорка: „Ако едно събитие не е медийно отразено, всс едно то не се е състояло”. А именно в работата с масмедиите, ние пловдивчани, имаме много добър опит. Нека си спомним срещите с японския есперантист Цукуру Харада и с шуменския писател Генко Изворски, към които проявиха интерес 3 телевизии радио Пловдив, в. „Марица” и други печатни медии.

         Сръбската колежка е завършила психология и дори е имала добрия шанс да работи няколко години като психологически съветник в училище. Майка е на две деца – дъщеря и син.

          В Пловдив Неделька и нейният колега от международния отдел на сръбската Национална библиотека Лиляна Мацура бяха само два дни, но благодарение на ръководството на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България те имаха доста наситена програма. Гостите разгледаха Националния център за рехабилитация на слепи, в който бяха отседнали. Проведе се среща с пловдивските есперантисти, посетен бе и Националния център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър”, за малко се отбиха даже и в градската библиотека „Иван Вазов”. Неуморният и доста ентусиазиран председател на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България Владимир Желев придружаваше неотлъчно гостите при тези посещения и срещи, съчетавайки твърде успешно ролите на преводач и чичероне.
         По време на посещението в рехабилитационния център за сляпо-глухи, гостите от приятелска Сърбия са споделили, че в тяхната страна все още сляпо-глухите нямат своя организация. За сведение на читателите, председателят на НАСГБ Димитър Парапанов има поръчение от ръководството на Европейския съюз на сляпо-глухите да помогне за създаване на организация на сляпо-глухите и в тази страна. В седалището на НАСГБ сръбските приятели се запознават и с редактора на сп. „Звук и светлина” Снежанка Кирчева. Тя им разказва за списанието и им подарява един екземпляр от него.
Неделька Лозаич заедно
с Лиляна Мацура в София пред
Народния театър "Иван Вазов"


         В София, където те бяха първия и последния ден от своето гостуване в България, сръбските експерти са успели да посетят Градската библиотека, Националното читалище на слепите и нашата Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.Благодарение на своите софийски домакини есперантистката Керанка Милушева, писателя Георги Михалков и Спас Карафезов, председател на Националното читалище на слепите, библиотечните работници от Белград са се отбили и в патриаршеския храм „Александър Невски” и църквата „Св. София”.
         Между другото, изглежда трябва да кажа и няколко думи за повода на това посещение. Преди цели 18 години пловдивският център за рехабилитация на слепи във връзка с реализирането на един свой проект за професионална подготовка на късно ослепели лица трябваше да проучи как се подготвят слепи телефонисти. Тогавашният директор на центъра Ангел Сотиров с един телефонен инженер посети република Македония и се запозна на място с тамошния опит. По това време Неделька Лозаич оказа неоценима помощ на нашия рехабилитационен център за слепи. Благодарение на нея, двама негови представители – учителите Владимир Желев и Стефан Данчев, посетиха Училището за слепи в Земун и се запознаха със сръбския опит при подготовката на телефонистите с нарушено зрение. Този доста старичък дълг благодарение на сегашния директор на въпросния център Стефан Данчев и на винаги неспокойния Владимир Желев най-после бе сякаш успешно почти изцяло „погасен”.

         Неделька започва да изучава есперанто в белградското училище за слепи, където тя попада на 15 години. И надали е случайно, че първата брайлова книга, която тя докосва е учебник по есперанто. Едва на 16 години Неделька взема участие в Международния конгрес на слепите есперантисти, проведен в Белград през 1973 година. Впоследствие тя преподава есперанто, пише статии и стихове на този изкуствен международен език, участва в многобройни международни есперантски форуми. Непременно трябва да отбележа, че тя заема високи позиции в световната организация на слепите есперантисти. В периода 2005 -2009 г. е избрана за президент на Международната лига на слепите есперантисти. А в следващия мандат – 2009-2013, е вицепрезидент на същата организация. А от 2011 година поради влошеното здраве на президента Арво Кавинен е излъчена отново за президент на тази организация.
Неделька Лозаич заедно с Владимир Желев и с част от екипа на НЦРСГ "Хелън Келър"


         Вероятно е известно, че и сред българските сляпо-глухи има изтъкнати есперантисти. Сред тях е покойният вече Иван Антонов от Асеновград. Строгата и взискателна председателка на Контролния Съвет на НАСГБ Маринка Маринова е световно известна есперантистка, а също и много успешна учителка по есперанто. Младият сляпо-глух Димитър Димитров от Полски Тръмбеш е неин ученик и съвсем основателна нейна гордост. По апостолски всеотдайният председател на НАСГБ Димитър Парапанов на младини е изучавал прилежно езика, създаден от д-р Людовик Лазар Заменхоф, дори си е кореспондирал с есперантистка точно от братска Сърбия. Иван Шопов, формалния лидер на Асеновградската организация на сляпо-глухите, е също дългогодишен предан есперантист. И накрая да припомня на любезната читателска аудитория, че великия сляпо-глух Харалд Тиландер е бил отявлен есперантист и е редактирал сп.„Esperanta ligilo” („Есперантска връзка”) цели 56 години. В неговата печатница се е печатало през 30-те години на миналия век и българското брайлово списание „Вестител”, издание на Дружеството на българските слепи и на Читалището на слепите в България

         Участниците в срещата с Неделька Лозаич си тръгнаха силно удовлетворени от получените интересни сведения за нашите колеги от Република Сърбия, от доказателствата за възможностите и пълноценността на международния език есперанто. Гостите от нашата западна съседка със сигурност са били силно зарадвани от големия интерес към тях.
Да си пожелаем по-чести поводи за подобни срещи!

Ангел Сотиров

Начало