Начало

МРАЗОВИТИЯТ ФЕВРУАРИ СЯКАШ
ПРОИЗВЕЖДА ПОВЕЧЕ СВЕТОВНИ ЗНАМЕНИТОСТИ...

Ангел Сотиров
Снимки: Личен архив на Педро Зурита


      Да, мразовитият февруари сякаш произвежда изобилие от световни знаменитости: Борис Пастернак, Бертолт Брехт, Чарлз Дарвин, Жьорж Сименон, Октав Мирбо. трябва Вероятно непременно да спомена и Димитър Парапанов, добре познат сред световните и европейски организации на глухослепите. През февруари, макар и в неговия край, се появява на белия свят и изумителният пътешественик–есперантист от страната на изгряващото слънце Цукуру Харада. Не бива да споменавам може би имената на Асен Стоянов и Димитър Грудев, въпреки доказаното им февруарско потекло, но чиято известност все още не е изскочила извън границите на нашето отечество.

Педро Зурита в гората на Коста Рика

      Несъмнен февруарец е също и абсолютният шампион сред невиждащите пътешественици,испанецът–полиглот Педро Зурита, владеещ повече от 10 чужди езика. Той е бил в 95 държави, разположени на петте обитаеми континента. Също като своя японски колега, и възхитителният Педро не посещава ледения пингвински континент. Но като че ли поради съвсем друга причина… повечето от пътуванията на Педро, първо, не са частни, и второ, не се осъществяват благодарение на есперанто. Посещенията на световно известният испанец са най–вече в ролята му на генерален секретар на Световния съюз на слепите, пост , който той здраво заема цели 14 години (1986–2000). За читателите ще е може би любопитно да узнаят, че преди разпада на Югославия, от европейските държави, той е посетил всички, с изключение на Румъния и Кипър, някои даже по няколко пъти. Например, в България, обичащият пътуванията астуриец, частно и служебно, е бил цели 4 пъти. Негови по–близки български приятели бяха Султанка Минева и Стефан Пъскулов. Педро Зурита също е убеден есперантист и на млади години е посещавал много конгреси на слепите есперантисти, също и отделни есперанто-езични слепи. Той изненадва източноевропейските зрително затруднени най-вече с това, че почти винаги при своите частни пътувания е без придружител. Естествено, и със своето невероятно полиглотство. Педро владее говоримо и писмено и няколко славянски езика – руски, полски, сръбски и български.

      С Педро Зурита на живо съм се срещал два пъти. За пръв път, в дома на Султанка Минева, където бяхме с моята тогавашна съпруга Керанка, която той сякаш се опитваше елегантно да ухажва. Втората ни среща беше в Източен Берлин, където се провеждаше заседание на Комисията по социални въпроси и рехабилитация към Европейския регионален комитет. Там аз представях председателя на ССБ Янаки Градев. При моето изказване, преводачката ми Мануела нещо се позатрудни, и тогава аз преминах от български на есперанто, помолвайки Педро да превежда. Спомням си, че Педро пак беше без придружител. Не зная защо, но Хелмут Пилаш, председателят на ГДР-ския съюз на слепите и слабовиждащите и генерален секретар на ЕРК, изрично ме предупреди да избягвам контактите с Педро. И може би поредният ми интернационален резил, аз без да спазвам протокола, на официалната вечеря извадих и сложих на масата една бутилка с българска заарска мастика. И още нещо незабравимо от тази моя източно-берлинска командировка. Аз и Мануела бяхме почти втрещени, когато в една градинка видяхме живо диво зайче да си подскача, необезпокояван от приходящите покрай него хора.

Педро Зурита в Алжирско училище

      Роден е в астурийското селце Соту Кангес, Северозападна Испания. Там прекарва десетте свои първи години. От рождение е с увредено зрение и въпреки че след седемгодишна възраст неговото зрение се влошава бързо, Педро редовно и успешно посещава училището, в което неговия баща е учител. Когато е приблизително на 9 години, по препоръка на офталмолога, който го е наблюдавал от неговата двугодишна възраст, родителите му се съгласяват да предприемат съответните действия, за да постъпи в училището–интернат на Националния съюз на слепите в Испания )ONCE). Впрочем, през учебната 1958–1959 година, след като вече е 10–годишен, той постъпва в училището "Сантяго Апостол" в Понтеведра. През 1961 в края на краищата е приет в мадридското училище "Инмакулада консепсион" на ОНСЕ. Поради това, че не било разрешено, да взема повече от един клас през една учебна година, последователно започва да изучава други чужди езици едновременно с задължителните учебни предмети. Продължава изучаването на френски и веднага започва да учи и английски език. Бидейки още в интерната успява да изтръгне специално разрешение да посещава вечерните курсове на Централното национално училище за чужди езици и да взема уроци от частна учителка по английски език. В това национално училище продължава изучаването на френски и английски езици, и съвсем скоро започва да изучава немски, руски и италиански. Когато започва своето университетско обучение, Педро вече достатъчно добре владее тези езици и езиковите си познания доусъвършенства в летни курсове последователно във Франция, САЩ, Великобритания, Германия, Австрия, Италия и Русия. Когато още е ученик в училището на ОНСЕ тамошният сляп учител Анхел Фигуерола го мотивира да изучава есперанто.

      Неговото международно странстване дебютира с участието му в летни курсове извън Испания и от 1968 г., когато присъства на Всемирния есперантски конгрес в Мадрид се започват неговите пътувания за да взема участия в различни международни есперантски форуми, най-вече в такива на есперантското движение сред слепите. Като член на испанската делегация през 1973 г. Педро Зурита за първи път взема участие в европейска конференция, посветена на брайловото писмо, проведена в Осло )Норвегия). След това следват международни симпозиуми в Швеция, Гърция, Нидерландия, Франция, Германия, Бразилия, Италия, Панама, Русия, Нидерландски Антили, Кения, Саудитска Арабия. Номиниран е за член на множество международни комисии и комитети, и през октомври 1986 г. Изпълнителният комитет на Световния съюз на слепите( ССС) го избира за генерален секретар на това международно сдружение.

      Педро започва своята професионална кариера в 1966 г. като учител по английски и френски езици в Специалното училище за слепи физиотерапевти на ОНСЕ, и само след една година и като учител по английски в мадридското училище за слепи на същата организация. През 1973 г. вече официално е назначен за шеф на отдела за международни връзки в Централния офис на ОНСЕ.

Педро Зурита в Замбия

      На 9 януари 1997 година при служебно пътуване в Мароко Педро Зурита претърпява тежка автомобилна катастрофа. Този инцидент го подтиква към решението да не се кандидатира за поста генерален секретар на ССС на предстоящата Асамблея през 2000 година. Наистина, той е бил длъжен занапред да работи вече на по–ниски обороти.

      Освен изтъкнат общественик, Педро Зурита е и щедър дарител. Когато през ноември 2000 г. по своя собствена воля се отказва да издигне отново кандидатурата си за генерален секретар на ССС, прави лично парично дарение на ССС за да подпомогне придвижването напред на жизнените стремежи при слепите младежи, най-вече от развиващите се страни. През 1999 г. Изпълнителният комитет на ССС единодушно решава да учреди "Младежки фонд – Педро Зурита". Изоставяйки поста, Педро публично обещава, че всяка година ще прави на този фонд парично дарение. Между другото, точно преди 10 години Педро приятно ме изненада, подарявайки ми многофункционален и доста скъп (370.00 USD( швейцарски диктофон "Milestone 311". Благодарение на този чудесен апарат аз безпроблемно записвах диалектизмите в говора на българските бежанци от Караклисе и подготвях завършването на моята етнографско–диалектологична книга. Разбира се, прекрасния диктофон продължих да използвам и в други мои всекидневни занимания.

      Съвсем скоро, преди двайсетина дни, на 12 януари Педро Зурита навърши 70 години.

Да му пожелаем добро здраве, дълъг живот и несекващо добротворство!!!

 

Начало