Начало
АКО НЕ БЕШЕ ПЕРФЕКТЕН УЧИТЕЛ –
ЩЕШЕ ДА Е БЛЕСТЯЩ ПАСТОР !!!
Ангел Сотиров
Почти цели 4 десетилетия е перфектен учител. С изумително обаяние и с
изключително майсторство той умее да мотивира своите обучавани! А те са от
крехка детска до твърде зряла, да не кажем преклонна възраст… И всички без
изключение с нетърпение очакват неговите часове. Като истински вълшебник
учителят Данчев оправдава техните очаквания.
И всеки негов ученик яко заляга над не съвсем лесното за изучаване
релефно-точково писмо, създадено от невиждащия френски тийнейджър. И
72-годишният отец Борислав от Свищов, и 66-годишната Кера Узунова от
Тополовград, и палавия сляпоглух донжуан Петър Бонев от Бургас. Данчо е обучавал
на брайлово писмо и Любчо Муратев и Даниела Денчева от Пловдив, още в ранната им
предучилищна възраст., Учениците на този забележителен учител са стотици от
всички краища на България. Но най-голямото му постижение изглежда е брайловото
ограмотяване само за 20 дни на Слав Славов от Ямбол. Така може би обучителят
Данчев поставя уникален рекорд и силно разгневява мастит брайлолог от Софийската
„Алма матер”. Многоуважаваният и от нас преподавател твърди безапелационно, че
за такова кратко време не е възможно да бъде брайово обучен късноослепял човек.
Но обучаваният Слав Славов опровергава по най-категоричен и публичен начин
твърденията на самонадеяния доцент, като 3 месеца след обучението си спечелва от
националния конкурс по брайлово четене в Дряново високопрестижна премия. За
упорството си при отстояване на своя подход в брайловото ограмотяване
непокорният обучител и тогавашният директор на пловдивския рехабилитационен
център за малко не отнасят сериозни наказания от свръхтемпераментния брайлов
суперкапацитет, по това време заместник-председател на Съюза на слепите в
България(ССБ). И разбира се, както е прието при достатъчно културните хора, след
време Владимир Радулов поднася извинения на Учителя Данчев за не съвсем
заслужените към него упреци, че той не започвал брайловото обучение с писане на
пишеща машина. Извиненията на доцента, по-точно неговите признания, че Данчо е
прав при своя подход, са поднесени твърде публично. Или ако перифразираме
всеизвестната поговорка, можем да заключим в този случай: „когато фактите
говорят и доцентите се извиняват!”.
За по-младите хора Данчо Данчев е най-вече съавторът на Стефан Данчев – директор
на Националния център за рехабилитация на слепи. Малко от тях знаят, че той е и
съавтор на 2 учебника по брайлово ограмотяване. Автор е също и на поетичните
книги "Разделям се с мига" и "Пак ще нашепвам на глас" и на първия български
самоучител по брайл. И два твърде любопитни факта, разкриващи много важен щрих
от ценностната система на този автор. Авторът Данчев не е грам комерсиален. Той
не взима нито една стотинка хонорар за работата си по тези 2 учебника за
брайлово ограмотяване. Вероятно поради поетичната си дарба, а може би защото и
тогава времената бяха сякаш по-малко пазарни, да не кажа по-духовни. Но и през
новите пазарни времена въпросният автор си е пак същия. Преди десетина години е
помолен да разработи експресно кратък исторически обзор за развитието на
пловдивското производствено предприятие на ССБ, по случай някаква негова
годишнина. Разработката е срочна и е в размер на цели 8 страници. И пак авторът
Данчев не се сеща да поиска някакво, макар и не голямо възнаграждение за своя
висококвалифициран труд.
През ноември ще се навършат 50 години откакто Данчо започва да изучава
изкуствения международен език есперанто. След години той ще пробва поетичното си
перо и на този език и в бъдеще ще печели национални и международни награди. Той
е един от учредителите на пловдивското дружество на слепите есперантисти и
дългогодишен негов председател. Учредител е и на Асоциацията на невиждащите
есперантисти в България и член на нейния управителен съвет. Седма година е
отговорен редактор на сп. „Есперантска искра”, което се разпространява в над 20
страни и читателската му аудитория брои над 300 души. При списването на това
списание той внася повече поетичност и художественост. Вечв 13 години Данчо е
редактор на рубрика „В света на съсъдбениците” в органа на Международната лига
на слепите есперантисти сп. „Есперантска връзка”, в която представя интересни
разработки.
Данчо Данчев е автор на стотици журналистически текстове в български и
чуждестранни, най-вече печатни медии. Почти във всеки брой на сп.„Зари” той има
неизменно авторско присъствие със свои публикации, третиращи различни проблеми и
сюжети на живота на хората с нарушено зрение.
Десетилетия наред Данчо е член на редица управленски и помощни органи на
различни сдружения. В тях той винаги манифестира ярко и отстоява твърдо своите
идеи и позиции. Но неговия може би звезден миг на това поприще е учредения по
негова инициатива и оглавяван от него литературен клуб „Следа”. Клубът досега е
издал 6 литературни сборника, провел е много литературни четения в Пловдив, а
също и в други населени места в страната и чужбина.
Съвсем отскоро, колегата Данчев е и председател на една от пловдивските
организации на ССБ. В тази си нова роля той е страхотен еталон за това, как
трябва да се служи на невиждащите хора и техните близки. Два пъти седмично
председателят Данчев е отзивчив и неизтощим техен консултант, дискретен
душеприказчик и Безвъзмезден психотерапевт.
С белите си коси, с топлия и спокоен глас, с невероятната си способност да
мотивира и убеждава, да отстъпва и да постига целите си без особени усилия и
устремност, винаги добронамерен и лъчезарен, готов за компромиси и битки, за
благотворителни и доброволчески акции, Данчо веднага ти става симпатичен. През
последно време често съм си мислил, че с това свое излъчване и качества на
характера, той ако беше роден в Полша вероятно щеше да бъде един от шестимата
невиждащи там пастори. А може би и обичан и цитиран университетски преподавател…
На 23 октомври т.г. и Данчо навърши 70 години. Ние – неговите приятели, колеги,
ученици и читатели, да го поздравим с юбилея и да му пожелаем добро здраве,
дълголетие, много нови поетични и журналистически текстове, а защо не и още
няколко авторски книги!
21 октомври, 2007
Пловдив
Начало
|