Начало


А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я 

 

ЗА БЕЖАНЦИТЕ ОТ КАРАКЛИСЕ

И ЗА ТЕХНИЯ ГОВОР

  

МОИТЕ ОПРАВДАНИЯ

 

Съзнавам, че поемам определен риск като решавам да представя и пред компетентната аудитория резултатите от моите наддвугодишни краеведски и диалектологични занимания, които могат  не съвсем добронамерено и предубедено да бъдат квалифицирани и като поредната ми супердилетантска изцепка. Но аз си въобразявам, дори и с някои сериозни мои грешки, неточности и заблуди, тези набези в миналото на моите претци и в диалектологията вероятно ще бъдат полезни не само на някои краеведци, но може би и на диалектолози, проучващи южнотракийските говори. Смея да очаквам също, че към части от тези мои, сякаш малко дилитантски опити за краеведски и диалектологични проучвания, ще проявят поне умерен интерес може би и почти всички потомци на бежанци от Караклисе, заради които изчетох стотици страници и проведох десетки интервюта.

 

Тази моя публикация ми се иска да бъде най-вече и един дълбок поклон към моите предци и съселяни, в преобладаващото си мнозинство потомци на бежанци от Караклисе (Μαυροκκλήσι) - Димотишко, намиращо се сега в Република Гърция и пренесли този говор в село Васил Левски – Старозагорско.  

 

Изглежда трябва да изясня също на сякаш озадачените малко читатели, че И двамата ми родители – Тонка Георгиева Стайкова и Славчо Сотиров Стайков, са потомци на бежанци от Караклисе. И така вероятно вече става съвсем разбираем за тези читатели моя, може би малко позакъснял, дълбок и траен интерес към миналото, съдбата и говора на тези бежанци.

 

 

КАК ПОПАДНАХ НА КРАЕВЕДСКОТО  И ДИАЛЕКТОЛОГИЧНО ПОПРИЩЕ

 

         В продължение на три месеца – от декември 2006-а г. До март 2007 г., започнах по-често да посещавам моя баща Славчо Сотиров, за да му помагам. Той беше на доста зряла, да не кажа почти преклонна възраст. Имаше  няколко заболявания, за които вземаше с шепи лекарства. Оставах за два-три дни при него и разговаряхме дълго и на различни теми. Баща мибеше доста добър разказвач - имаше развито чуство за хумор и за самоирония. Поради твърде солидната си възраст – 85 години, и трайната си отседналост в с. В. Левски(беше го напускал на два пъти само за няколко месеца), говореше на нашия чудесен Аладаалийски(по-скоро караклисенски) диалект. Започнах да записвам негови спомени и някои диалектни думи. Разпитвах баща си за нашия род, как и защо едошъл в Аладаали. И ми хрумна, че мога да се опитам да направя малък речник с по-интересни думи и изрази от говора на потомците на бежанците от Караклисе със някои въвеждащи бележки.  Септември октомври и ноември 2007 г. продължих вече много усилено да записвам диалектизми , по време на моите доста чести и по-ппродължителни посещения в моето родно село. Изглежда трябва да отбележа за сведение на читателите, и като мое поредно оправдание, че още от юношеските си години проявявах силен интерес към чуждите езици(учех четири чужди езика,включително и турски), а също че втората ми унивеситетска специалност е българска филология..

 

 

МАЛКО ИСТОРИЯ

 

1.     За село Караклисе – Димотишка околия                                                                                                                               

   Това село се намира в югоизточните склонове на Родопите, на … км от десния бряг на река Марица и на 30 км от град Димотика(на български се произнася Дидим`отихо).Сегашното наименование е М`авроклиси и в него живеят около 60 гърци, предимно потомци на гръцки преселници от Мандрица и от Белополяне(Ак алан) – Ивайловградска община, област Хасковска. Тези две села след балканската война са включени в рамките на българската държава, но в тях, подобно на село орешец(пак Хасковска област), са живеели доста гръцки семейства, които в резултат на междудържавни спогодба между България и Гърция се изселват  в южната ни съседка и според гръцката снаха Ваня от Пловдив са заселени в Протоклиси и Мавроклиси. Основния поминък на жителите на Мавроклиси сега е отглеждане на тютюн, а преди години бубарството е било техен главен доходоизточник.

 

При моето първо посещение в Мавроклиси на 2-и май 2009 година селото наброяваше около 100 къщи, много от тях необитаеми, а няколко дори почти разрушени. Бяхме много прегладнели след 4-часово пътуване от Пловдив   и половин час обикаляхме пустото село с надеждата да открием селската кръчма или барчеи да задоволим  глада си, особено този на моята спътница и фотограф. И, разбира се, в тези толкова желани заведения да започнем нашите интервюта. Но не срещнахме нито един човек. Няколко пъти обиколихме селото на моите претци по майчина и бащина линия, целунах земята, взех пръст от нея, направихме над 40 снимки. Селото на моя фотограф и шофьор се стори доста забутано и неугледно. Според него най-хубавото нещо в това село са гробищата.Наистина, когато пристигнахме часа беше 13.30 и обедното мъртвило може би беше нормално за село с толкова малко жители, още повече деня беше събота. След като обядвахме в чудесната кръчма на съседното село Протоклиси(неговото предишно наименование е Башклисе), ние пак се върнахме в Мавроклиси с надеждата да срещнем  някой негов жител и да се опитаме да получим информация за броя на неговите жители и на къщите му, за поминъка на хората от Мавроклиси, потомци на гърци от  кои краища и държави са, има ли там жители с българско самосъзнание. Този път ни провървя – успяхме да видим няколко души и да разговаряме с един от тях. За съжеление, получихме отговор само на първите два въпроса.  Разговорът ни продължи само няколко минути, защото английският на Костас беше много оскъден, а и моят гръцки се оказа на същото ниво. Костас получи една бутилка булгарика краси(вино) „Шардоне”от прочутата търговишка винарска изба, в знак на приятелство и благодарност за неговата готовност да ни помогне.  

В село Протоклиси изглежда като компенсация за лошия ни късмет в Мавроклиси,  ни затрупа с приятни изненади.Според жители на с. Дъбовец – Хасковско, потомци на бежанци от Караклисе, посетили Мавроклисе в началото на 90-те години на миналия век, в това село все още живеят българи. Те не смеели да манифестират своята етническа принадлежност, от страх от негативна дискриминация, и най-вече да не им „пострада бизнеса”. Но в къщи тези българи продължавали уж да говорят на български.

 

Според акад. Любомир Милетич, посетил с фотоапарат тези места на три пъти през 1913-1914 година, „в Димотишката кааза(околия) по това време имало българи, освен споменатите, в самия град Димотика,само още в селата Башклисе(до 100 семейства), в Караклисе(до 130 семейства) и в Крушево(до 60 семейства), смесени с турци”(Милетич, 2003).

 

Нямаме сведения защо, кога и как са се заселили българите по тези места. Но като граждани около пет века и половина на мултиетническата Османска империя, българи, както е известно, са живеели не само в околностите на Истамбул, но чак и в Мала Азия.

 

Академик Милетич не е отбелязал в своята книга „Разорението на тракийските българи през 1913 година”, че в Караклисе живеят заедно с българите и турците, също и гръцки семейства. На основание на неговото свидетелство, аз първоначално предполагах, че гърците идват в Караклисе масово едва, когато караклисенските българи и турци напускат това селище след 1923 година. Гръцките заселници на Караклисе, мислех аз, са най-вече бежанци от Югоизточна Тракия и Мала Азия. Не изключвах определен брой семейства да са дошли в Караклисе и от близките му селища на Югозападна Тракия. Така смятах преди да посетя тези места и аз с фотоапарат, и да разговарям с пловдивчанката Ваня- омъжена за грък от Протоклиси. И по ирония на съдбата – живееща в къща, построена и обитавана отначало от българско семейство, което впоследствие се преселва в царство България.

 

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ

2.ПЪРВИТЕ БЪЛГАРСКИ БЕЖАНЦИ ОТ КАРАКЛИСЕ И ТЕХНИТЕ ОПИТИ ЗА ЗАСЕЛВАНЕ В ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

Изминали са вече над 130 години от времето на Руско-османската война през 1977-78 година, непосредствено след която част от българите, живеещи в Караклисе, го напущат и се отправят на север към Източна Румелия. Баба Стана, баба на учителя Димитър Димов, тогава по нейни спомени е 14-годишна. Тя е починала през 1962 година на твърде преклонната възраст от 94 години. Посредством тези сведения, любезно предоставени от нейния внук и мой братовчед, споменатия вече учител Димитър Димов, мога да предположа, че годината на първото напущане на Караклисе от българските му жители  най-вероятно е 1882.Възможно е и отпътуването да е станало една година по-рано, сиреч 1881-а, като се има предвид, че тези ТОГАВАШНИ поколения декларират обикновено не навършените години, а годините, които са започнали.

Сред тях са и моите претци по бащина линия – братята Апостол, Георги и Славчо, синове на стайко Чилингирът.  С тях пристигат също и Георги Вълков – баща на майка ми. В Аладаалии Апостол поставя началото на рода Пастоллар, А Славчо – на на рода Чилингиря. Дядо Георги и баба Каля Вълкови имат четири деца – Георги, Рада, Хрисана И Тонка(моята майка).

Тази първа вълна български бежанци тръгват от Караклисе, както вече споменах, най-вероятно през 1881-а година - само две години след решенията на Берлинския конгрес.  Изглежда след като разбират, че селото им твърдо остава в рамките на Османската империя, част от българските семейства, определено по-малката част,  решават да се преселят по-насевер, във второто българско княжество Източна Румелия. На базата на сведеният от тртите посещения на акад. Милитеч през 1913-а-1914-а година, че българските семейства в Караклисе са „до 130”, а това е е само 30 години след като първите караклисенци емигрират за Източна Румелия, и също имайки предвид броя на първите караклисенски родове заселили се в Аладаалии, предпологам, че числото на на тези емигрирали тогава семейства е не повече от двайсетина. Към тях се присъединяват и семейства от Крушево, а може би и от Димотика. От Крушево е семейството на Златин Петков Крушевлията , чиято съпруга е от Караклисе, и тяхното единствено дете – синът им  Димитър. Това семейство в Аладаалии впоследствие поставя началото на  рода „Крушкови”, посредством внуците на дядо Златин Крушевлията - Христо Димитров Крушков и Ангел Димитров Крушков. Освен двамата си сина, Димитър Златинов Петков има и четири дъщери – Златена, Кера, Хрисана и Мара.

От Крушево(Димотишко) е също Петко Граматиков - Крушевлията – прадядо на моя връстник и много голям приятел димитър митрев, и баща на Димитър и Атанас Петкови. Димитър Петков е дядото на моя връстник и много голям приятел Димитър митрев. 

Бежанците навлизат дълбоко в Източна румелия, като стигат със своята покъщнина,  едър и дребен добитък близо до Ески зара(сега стара загора).Караклисейци първоначално отсяда в село Теке (сега Богомилово), намиращо се само на няколко километра западно от  Ески зара. За това, вече изглежда изцяло изоставено от дотогавашните си мюсюлмански жители, село, поп Минчо Кънчев, сподвижник на Васил Левски, в своята забележителна книга „Видрица” пише, че е „богато турско село – овце, кози, говеда, храни,пари”(Кънчев, 1985). Не успях да уточня, колко дни, седмици или месеци са престояли в село Теке, но изглежда там не им харесва особено - за разлика от мнението на поп Минчо. И тези западнотракийски бежанци от Димотишката кааза(околия) стягат отново цялото свое движимо имущество и се насочват този път на юг от Стара Загора и се спират след четиридесет километра шосеен преход в село Аладаалии. Там те намират все още незаети от други заселници къщи и земеделски земи, изоставени от изселилите се мюсюлмани към териториите, подвластни тогава все още на Османската империя . Селото силно им допада и с това, че само на около километър североизточно от него минава река, а на юг- съвсем от самото село започвала дъбова гора,  която силно харесва и на техните кози – преобладаващия добитък, доведен от тези бежанци. И на девет километра по шосето на юг от Аладаали се стига до Търново-Сеймен(сега Симеоновград), разположен на двата бряга на река Марица, най-близкия град до това село. Покрай току-що споменатия град минава и наскоро построената железопътна линия Белово – Едирне(Одрин). По време на Източно-румелийския период Търново-Сеймен е обявен за околия(1880 г.), в рамките на която е и Аладаали.

Бежанците от Караклисе, пристигнали в Аладаалии цели три години след Руско-Османската  война от 1877-1878 г. е нормално да заварят вече тук български семейства от околните селища.Някои смятаха, че това е родът „Каравеля”, други бяха на мнение, че това е родът Минчулар. Най-вероятно и двете твъдения имат основания. Сигурно и двата рода, а може би и други семейства от други близки селища, са изпреварили караклисенци при заселване на Аладаалии и неговата българизация и християнизация.  

Според войводата-поп Минчо Кънчев, в чиято книга село Аладаалии се споменава три пъти, това село до освобождението ни от османско владичество е чисто турско. Дългогодишният свещеник в моето родно село Димитър Илиев, дядо на актьора Димитър Карамалаков по майчина линия, също е споделял пред него, че в Аладаалии до Руско-османската освободителна война(1877-1878 г.) са живеели  само бедни турци, работници на хасковския валия.  Във вече споменатата, изключително ценна книга „Видрица” пък поп Минчо КънЧев твърди на два пъти, че там е бил чифлика на Крачол Джафар Исмаил(КънЧев, 1965). В същата книга автора пише, че при първото си посещение е посрещнат за „добре дошъл” от   турчетата на Аладаалии с камъни. Отървал го е чифликчията, с който поп Минчо се познавал и който го е изпроводил донякъде по пътя му за Търново - Сеймен. За съседното ни село Шеримет(сега Столетово) поп Минчо пише, че има училище с 20 ученика, и че успял да основе дори и революционен комитет. Без особено да се засягат уважаемите ни съседи от село Бяло поле, за тяхното село автора на „Видрица” отбелязва, че „тези хайдути от Кючуклери” доста са го изпотили – вероятно не е успял да основе там революционен комитет. В село Кючуклери не е съществувало училище, за разлика от съседите им от селата Опан и Шеримет. Не съвсем положителното отношение към предците на белополските ни комшии поп Минчо не променя и при второто си споменаване на селото им, чиито жители този път характеризира също не съвсем ласкателно като „палиплевньовци и крадци”(Кънчев, 1985).Можем само да гадаем за евентуалната причина на не особено позитивното отношение на автора на „Видрица” към предците на нашите добри съседи от село Климентиново - от 1891-а до 1950-а година Бяло поле е носело името на царица Климентина. Една от причините би могла да бъде липсата на училище, друг евентуален негативен мотив вероятно може да бъде отношението на кючуклерци към революционната мисия на съратника на Васил Левски.Не е изключено и да има и някоя лична причина, която бунтовния свещеник е пропуснал да сподели с читателите на неговите изключително ценни мемоари.

Караклисенци, а също и техните потомци, наричали не съвсем правоговорно своето незабравимо село „Караклес”, а себе си „караклесци”.Но местните жители на Аладаали, а също и жителите на околните на Аладаали селища, именували закачливо бежанците от Караклисе и техните потомци „карабаджаци” (Чернокраки), най-вероятно затова, че отначалото повечето от тях ходели поради беднотията си често боси и краката им били оцветени от тамошния чернозем в характерния за него траурен цвят. „Карабаджаците” в отговор на закачката викали шеговито пък на местните аладаалийци „толумбаджаци”(дебелокраки,. Произнасяно На чудесния аладаалийски диалект „тумбъджаци”. Освен „Каравелята” И „Пульолар”, доколкото можах да изясня, Към „Тумбаджаците” се отнася и родовете „Котуманя” и „Чореня”.

Караклисенци се заселват най-вече от двете страни на селската централна улица.

Освен бежанците от Караклисе, в  Аладаалии се заселват и отделни семейства от с. Кум кьой( сега с. Пясъчево), с. Мандрица и от околните селища. От Кум кьой са потомците на рода „Пульолар” и рода „Чуряня”, а от с. Мандрица идват братята  Георги и Васил ХаджихристевиАрнаутите, които се женят за моми от Аладаалии. Според Тильо Христев, с който проведох няколко пространни интервюта, в Аладаалии се заселват и семейства и от Търново-Сеймен. Не успях да разбера, кои са техните потомци, ако въобще е имало такива преселници. От споменатия съседен град.

  

3. Втора вълна бежанци от Караклисе и новите им прибежища

Въпреки Междусъюзническата война(1913 г.) и последвалите я погроми над българите от Западна Тракия, извършени от от турски и гръцки военни и паравоенни формирования(Милетич, 2003), в Село Караклисе остават да живеят до 130 семейства българи, смесени с турски семейства(Милетич, 2003). Целта на тези турски и гръцки набези над западнотракийските българи е била не само отмъщение и реванш за българските военни успехи през 1912 година, но и сериозен опит за етническо прочистване на тези територии от българския етнос, който има по това време доста сериозно присъствие в някои селища на Беломорска Тракия. След Конвенцията в Сан Ремо през април 1921, която присъединява Западна Тракия към Кралство Гърция, в Царство българия през 1925-1926 Г. пристигат и останалите българи от Караклисе заедно с много други българи от Гръцка Тракия(Стойков, 1963). Определен брой семейства от тази втора вълна бежанци от Караклисе се заселват в  Село Левски - новото име от 1906 г. на Аладаалии, като заемат най-вече североизточната му част.Сред тях са братята Димитър и Кольо Маргаритови, Дечо Димитров, Григор Петров, Ангел Попов, Димитър Ангелов – Бежанецът, Иван Ангелов Бежанецът(Перперията)…

 Няколко семейства от новопристигналите бежанци от Караклисе остават в село Левски само за известно време, защото предпочитат да се установят по-трайно заедно с останалите бежанци от Караклисе и с български бежанци от Мала Азия,  в село Хамзач - от 1934 г. село Дъбовец(Мичев и Коледаров, 1989), което е много по-близо до любимото Караклисе.Те изглежда са се надявали, че рано или късно пак ще се върнат в него, когато западнотракийските земи отново се присъединят към България. И както се знае, макар и само за три години (1941-1944)  Беломорска Тракия е в рамките на българската държава. Не ми е известно дали караклисенски бежанци от село Дъбовец да са правели опит да се завърнат в Караклисе (тогава вече Мавроклисе).

Сред заселилите се караклисенци в село Хамзач е и по-малкия брат на Георги Вълков(баща на майка ми) Иван Валков със двете си дъщери Стойна и Пена. Впоследствие(192… г.) … семейства от караклисенските бежанци се преселват от с. Хамзач в с.– Троица - Шуменско. Дядо ми Георги Вълков също решава да напусне село Левски и да се присъедини към своя брат Петър, живеещ вече в с. Троица, но неговата преждевременна смърт предотвратява тези му намерения.


 

НАЧИН НА ЗАПИСВАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДИАЛЕКТНИТЕ ДУМИ

 

Както е известно на по-компетентните читатели, при проучване на диалектите и при събиране на диалектни думи специално внимание се обръща на фонетичната, звуковата, страна(Стойков, 1962). Важно е, разбира се, регистрацията на диалектния материал да става с висококачествена звукозаписваща техника, улавяща и най-малките фонетични нюанси. От февруари 2007 година аз разполагах с много скъп, изкючително качествен швейцарски дигитален диктофон, сякаш подарен ми за случая от моя испански приятел Педро Зурита. И големия проблем възниква след това, когато всички фонетични особености трябва да се отразят писмено, и то с наличните буквени и други знаци. При мен ситуацията се доусложнява, че поради зрителното ми увреждане аз почти не мога да пиша на ръка. Използвайки за целта компютър, аз бях принуден от реалната ситуация да прибягна до така  нареченото опростено фонетично записване (Стойков, 1962)), или по-точно една компютърна модификация на това записване. Въпреки някои свои сериозни недостатъци, този метод все пак дава една доста близка представа за реалното звучене на включените по-нататък в трите списъка диалектни думии изрази. Тази компютърна модификация на опростеното фонетично записване има и това предимство, че е по-разбираема и за неподготвените в диалектологично отношение читателина тези списъци с диалектизми. А тези читатели най-вероятно ще преобладават.

 

И за да улесня тъкмо читателите, чийто любопитство може би ще ги отведе и до диалектните думи от предполагаемия говор на бежанците от Караклисе, ще опиша накратко използваното  от мен опростено фонетично записване посредством компютър.

1.  Неударените редуцирани гласни записвам: Е с И; А с Ъ; О с У Например: ЛЕТИ ЛИТ`И; БАЦАМ Б`АЦЪМ; ; ОТАВА `ОТЪВЪ;НОГА НУГ`А;

2. Меките(палатални) съгласни представям със съответната българска съгласна на плюс непосредствено до нея апостроф. Например: ДУНЯ Д`УН’А; ВЯТЕРЬ В’`АТЕР’; ГАБРЯ Г`АБР’А; ХЪРЛЯ ХЪРЛ’`А; ШАЛЯ Ш`АЛ’Ъ;

3. Ударението отбелязвам непосредствено пред ударената гласна. Например: П`АРИ (люти, горещ е); П`осинцъ (ръченицъ);

4. Буквата „щ” изписвам с Ш и Т. Например НЪШТРЪП`А (метално канче с дръжка).

5. Буквата „ю” в началото на думата и след гласна представям с Йу. Например: йурн`ек’(образец, модел), БУЙУНДР`УК (ЯРЕМ).

6. Буквата „Я” в началото на думата и след гласна записвам с ЙА. Например: йас(аз), БЪЙ`АТ’(МНОГО ДОБРЕ, ЧУДЕСНО).

 

 

ЗА ГОВОРА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ КАРАКЛИСЕ

 

За говора на бежанците от Караклисе съдим по говора на техните потомци, живеещи в с. В. Аладаали, от 1906 година – с. Левски,  от 1950 година с. Васил Левски – Старазагорско. Както отбелязах по-горе,  повече от две години съм изследвал техния говор посредством десетина проучвания на терен, записвайки на 3 диктофона стотицидиалектни думи. Разговарял съм предимно с хора над 80 години и трайно живеещи във това село, чийто говорсе предполага да е най-малко повлиян от съвременния книжовен български език, използван от масмедиите и от населението на големите градове.  За съжаление, през ноември 2007-а година гръмна харддиска на моя компютър и 11-месечния ми труд, изразяващ се в няколко стотин диалектни думи безвъзвратно изчезна. Трябваше да започна отначало, като този път взех мерки за по-надежно съхраняване на резултатите от моите проучвания, записвайки ги поне на още един електронен носител.

 

Диалектните думи впоследствие прецизно проверявах и сравнявах - провеждайки многобройни интервюта, преглеждайки диалектологични атласи на южнотракийските говори,съм склонен да смятам, че и диалектът на бежанците от Караклисе има всички харектерни черти на източнорупските говори, и по-специално на южнотракийските говори, към които определено спада и този говор. В него откриваме пълна редукция на неударените широки гласни А, У, Е  и техния изговор като съответните техни тесни гласни – Ъ, У, И. Например: ЗИЛЕНУ вместо ЗЕЛЕНО, матъръ ВМЕСТО матара, кълъбълък вместо калабалък. Налице са почти винаги меки съгласни в краесловието. Например:  СОЛ’ вместоСОЛ ПЪТ’ вместо ПЪТ. Силно са палатализирани дори и личните имена. Например: Пъстол’ Вместо апостол, Стутир’ вместо Сотир, Пънъет’ вместо Панайот. Палатални стават и краесловните съгласни и при чуждиците: БЕЛ става БЕЛ’, ТЪРПАН се променя в ТЪРПАН’. Натъкваме се на палатализация и при съгласни в средата и в края на заетата чужда дума. Например: ВИР’АН’ вместо ВИРАН(нездрав; вехт). В лексикално отношение откриваме Също в караклисейския говор и емблематичните за Южнотракийските говори думи като „П`АРИ(люти), „ЛИТ`И”(вали), „Б`АЦЪМ”(целувам), „В`ИЛУШКЪ”(вилица), “П`ОСИНЦЪ”(ръченица), В`ЪСРЪБ(място за подреждане вертикално на завивки).

 

Несъмнено говорът на дошлите тук Караклисейци е търпял влиянията на севернотракийските говори, където е разположено старазагорското село Васил Левски. Но десетки са примерите, които компетентния читател сам ще открие по-долу в речника, носещи най-важните признаци на южнотракийските говори.

 

 

ЧУЖДИЦИТЕ В ТОЗИ ГОВОР

 

При моите проучвания се натъкнах на твърде любопитен факт, че въпреки изминалото не малко време от османското владичество(повече от век) и  много други влияния, в говора на потомците на тези бежанци трайно са се запазили твърде много чуждици. Във всекидневния бит и до ден днешен над българските еквиваленти доминират чужди думи от турски, арабски, персийски и гръцки произход като: “мидж`ийъ” (безвъзмездна помощ в труд),  „джиг`ер’” (дроб), „тирсин`е” (опак; наопаки), „м`аксус” (нарочно), „кълм`анъ”(кръстница), „кълт`атъ” (кръстник), „камътен” (хубав), „ортумъ” (дебело въже), „ялъ” (дойди), “л`игдъ” (мазнина), „хър`извам” (подарявам), „чул” (покривало), „съ`я” (кошара), „ял`ак (корито), „къ`ун’” (пъпеш), „кърп`узъ” (диня), „СУГАН’”(кромид), “ърпъдж`ик” (дребен кромид за семе), ”л`ахнъ” (зеле), ”бъхч`а” (зеленчукува градина), „кър” (поле), „кур`ия” (гора), „фид`ан’” (разсад), „хал” (състояние), „пишм`ан” (разкайващ се, съжаляващ за), „пишман’`а се” (разкайвам се, съжалявам за), „къндърд`исвъм” (увещавам), „ърм`уда” (круша), „миш`е” (дъб), „чам” (бор), “дал” (клон), „къзълдж`а” (пшеница), „Хърд`ал” (синап), „хъмб`ар’”, „хър’м`ан’” (гумно), „инс`ер’” (гвоздей), „трих`ен’” (трион), „бурм`а” (гайка), „кир`еч’” (вар), „джам” (стъкло), „мир`ас” (зестра), „чуб`анин” (овчар), „коч” (овен), „`йурдек” (патица), „дам” (обор), „къйн`ак” (извор),  „мъзг`а” (слуз), „бушт`а” (отвързано, незатворено), „`йурнек” (модел, образец), „тикме” (ритник), „кълъбълък” (навалица), „мъйт`ап” (шега, закачка), „мъйтъпч`ия” (шегаджия), „д’уш’ум`е (дъсчен под), „дув`ар’” (стена, зид), „тим`ел’” (основа), „съй`а” (кошара), „ял`ак” (корито при кладенец; корито за водопой на добитък), „борч” (дълг), „баш” (много добре, чудесно).  Тези вискозни предпочитания към чуждиците имат най-вече по-зрелите потомци на караклисейци, макар че те са четвъртото поколение, родено и израсло доста далеч и от любимото за техните претци Караклисе, и още по-далеч от огромната, мултиетническа Османска империя. И в горния примр, а по-нататък и в приложените още два списъка с диалектни думи впечатлява особено изобилието на османизми –арабизми, персизми и турцизми. Вероятно ще бъде интересно на читателите да узнаят, че в османския турски език изследователите откриват около 70 процента арабизми и персизми. Оказва се, че османското наследство в съвременния български език все още е доста витално, и дори на определени места, какъвто е посочения по-горе случай,може да доминира устойчиво в дублетите над българските синоними. Изглежда това е съвсем нормално, като се има предвид консервативността на лексиката в една езикова система и почтим шествековното съжителство на претците ни с носителите на османския турски езикв рамките на Отоманската империя. Доста важно вероятно е и обстоятелството, че Караклисе се намира твърде близо до някогашните столици на империята Одрин (1365—1453) и Истамбул (1453-1922).

 

Гръцкото влияние в говора на караклисейци можем да се опитаме да обясним с близостта на селища с преобладаващо гръцко население, почти двестагодишното гръцко владичество, а също и с дългогодишното трайно присъствие на гръцкото духовенство в българското православие, когато нашите земи са под османско владичество.Една от причините за италиянското и латинско езиково влияние (бацъм (целувам) porta (дворна врата) изглежда трябва да търсим в кръстоносните походи и пак В близостта на Караклисе до Константинопол, а може би също и в някогашното римско владичество на тези земи.

 

 

ДУМИТЕ-УНИКАТИ

 

Към края на моите диалектологични проучванияреших да проверя уникалността на някои по-характерни дум иот говора на караклисейските потомци, живеещи в село Васил Левски – Старозагорско. Изготвих списък, състоящ се от 166 думи, като ги подбирах най-вече от категорята на нечуждиците  и ги предложих на представители от шест селища. Исках експериментално да проверя доколко тези думи са разпознаваеми от тези лица. Те трябваше да отговорят на два въпроса: „Има ли я тази дума във говора на вашето село?”, „Какво означава тя?”

 

Трима от анкетираните лица бяха от селища със севернотракийски говори, а трима от селища по-близо до границата на южнотракийските говори. Селата са Войсил, Черничево и Бегово от Пловдивска област, Устрем И Воден от Ямболска област иВърбово – Хасковско.

 

За отделни думи подопитните лица отговаряха, че думата я няма в техния говор, но те знаят нейното значение от контактите си с хора от други населени места. Както може да се предположи, представителите на севернотракийските говори – от селата Войсил, бегово и Черничево, не знаеха значението на повече думи от представения списък. Лицата от селата по на юг(и по-близо до Караклисе)– Устрем, Воден и Върбово, знаеха значението на някои думи от представения по-долу списък. Списъкът  от 66 думи-уникати се състави най-вече благодарение отговорите на подопитните лица от селата със севернотракийски говори, за които тези думи бяха неразпознаваеми.

 

Така аз успях да отделя представените по-долу 119 думи, които с известна условност наричам уникати. Ето ги и думите, които давам също с компютърната модификация на опростеното фонетично записване, за улеснение на масовия читател.

 

б`ацъм(ит. ) - целувам

Бр`ичъ – бръсна

Бук`аръ - кана

Б`умбър’ – бръмбар

Бъй`ат’ – много добре; чудесно”

Бъхт’`а - бия

В`илушкъ – вилица

Вир’`ан’(тур. viran разрушен, разорен; вехт) –немощен; нездрав, болен

В`ъсръп –място с наредени вертикално завивки върху сандък

Вървън`ик – вълнена бебешка завивка

В`ъсън’цъ - гъсеница

Г`абр’ъ – черня със сажди

Гел’п’`а – правя грешки

Гл`авеш - годеж

Глъвн`ик – годеник

Глъвн`ицъ – годеница; главница (фин)

Гр`оби – гробище; гробищен парк

Гъзн`ик – лаком ; голям лакомник

Гърд`и – ръмжи(за куче)

Дж`ангуркъ – джанка

Джиг`ерницъа – ритуално ястие от печен кълцан свински дроб

Дж`опън’ – копан (пилешко бедро)

Джъм`алъ(араб. Camala Камила) – ритуално шествие на Заговезни с камила, имитирана от двама души

др`обин” – хапка; парче

Дрън - буца

Д`удвъ – черница (дървото)

Д`удъ – плод от черница

Д`ун’а – дюля

дъфъле` - женска забрадка

Ж`елвъ – костенурка

З`алугъ, з`алушкъ – залък, залъче

Зъб`ун’ - женска блуза

Зъ`йавъм - заяждам

Изви`ден – прочут, известен

Ин`А - една

ин`о - едно

К`адиш – дим, пушек

к`амътен (гр. καμωμένος) - хубав

Кв’а - коя

Кир`ичъ се –не ми харесва ; муся се; цупя се; недоволствам

Кист`ел’– купчинка, купче

К`опън’ (гр. Κόπανος)– дървена бухалка за пране

Крушн`ицъ – куришка, птиче изпражнение

Кр`ушъ – дива круша

Кул`ак – обреден хляб

кул`ачи – обредна питка от пшеничено брашно сразлични форми

Куп`а’нйъ – корито

куп`ач – търнокоп, кирка

Кутг`а - като че ли; сякаш

Къд’`ъ – димя, пуша

Кълм`анъ (гр.от καλή хубава, добра μά(ν)να-майка кръстница) кръстница

Кълтатъ (гр. ) – кръстник

Кърн`е - кларинет

Кърнъдж`ийъ – кларнетист

Кър`аклес - Кара клисе(тур. Гр. Черна черква) – Кара клисе (Мавроклисе)

Ли`гдъ (гр.λίγδα) – мазнина

Лип’`а – мажа

Лити` дъжд, сняг и пр. – вали дъжд, сняг и пр.

Лъх`ут’ - нахут

М`арнъ – леко затоплена(за течност)

М`аслин’цъ – вид баница

М`атъръ – манерка

мик`ичи – мекица

Мрази – студено е

Мъртът`ел’ - неугледен

мърчън’асвъм - повехвам

Н`аъ – онази

Н`оъ – онзи

Нъсур’`авъ – започва да зрее(за плод)

`одуши – задушница

`оксен – ясен (бот.)

`отъвъ –  омекотена с дървесна пепел вода

п`ари – люти; горещ е

П`атергъ - Патерица

По`син’цъ – ръченица

Пр`Истал – приличен

Пръш`ъ – окопавам

Пръш`енИ – окопаване, копан

Пукани`дъ - пукнатина

пупр`елка – женска сбирка за предене на вълна и памук

Пърпън`исъм – бърбори; мърмори; намила

п`ъсен – нечист, мръсен; зацапан

р`асул’ – зелева чорба

р`опа – яма; дупка

Руд`ан’ – макара

Р`УкЪм – викам

Сглъв’`авъм - сгодявам

Скита`свам – обръщам внимание, забелязвам

Смигда`л’ – ястие от пържени хлебни трохи

с`объ – печка

т`аъ - тази

Тв’`агъ – тояга

Т`оъ – този

тр`агъ – миризма

Тънт`ир’ – поличка (дреха) за дете

Тър`аш (тур. ) - баберки

Тър’п`ан’(тур. Tırpan коса) – брадва с дълга дръжка за сечене на тръни

удъй`а – по-хубава стая; гостна

 Усм’`анкъ – гозба от тлъсто свинско месо

`Утърнъ – сутрин, Утре

`Ут`ебер’ – отгоре-отгоре, джаста-праста

`ушники - обици

Ф`инкъ – фуния

Ф`иткъ – пуйкъ

Фърбъл`е – особена пола, сукман

Х`ак’арн’а – напразно

Х`укъм – псувам

Х`утъ – престилка

Хърл`йа – сополи

Ц`ар’цъ - царевица

Цир`икъм – викам; крещя

Цъйв`антъ - веранда

Ч`авгъ – стрела

Ч`аскъ – после, сетне; по-късно

Ш`ал’ъ – глезя

ш`ечка – дзвизка

ш`омбъл – охлюв

ш`опъ - шепа

шт`ени – кученце

 

 

РЕЧНИК

НА ДИАЛЕКТНИ ДУМИ ОТ ГОВОРА

НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ с.КАРАКЛИСЕ (сега Μαυροκκλήσι),

ЖИВЕЕЩИ В с.ВАСИЛ ЛЕВСКИ – СТАРОЗАГОРСКО

                                                                     

                                                    А

 

Авджия (тур. avcı ловец) – ловец

Авджълък (тур. avcılık ловуване) – ловуване

Адаш (тур. adaş съименник) – съименник

АДЖАМ`ИЯ(ТУР. ACAM НЕОПИТЕН) - НЕОПИТЕН

Айр`ък (тур.) - троскот

Алъшик (тур. alışık привикнал, опитомен) - свикнал

Алъштисвъм(тур. alışmak привиквам, свиквам ) - свиквам

Арътл`ик (араб.-тур. ahretlik осиновен) – побратим; приятел

Аръл`ък (тур. Aralık цепнатина, пукнатина) – цепнатина; пукнатина

`Аферим (пер. Aferin браво, чудесно, отлично) – браво, чудесно, отлично

Ач`ик(тур. ) – открито; ясно

Ачигь`оз(тур. ) – буден; хитър; хитроумен

Ашколсун (тур. ) - браво

 

 

                                                        Б

 

Б`алъмъ(тур. ) – глупак; глупав ?

Б’`али - бели

Бамбъшк`а (тур. bambaşka напълно, самостоятелен) – особен; специален; съвсем друг

Б`аръм - пипам

Б`ацъм(ит. ) – целувам

Баш(тур. Baş глава; началник, ръководител; начало; връх) – много добре, хубаво; тъкмо; главно място на трапеза и хоро

Бел’ (тур. Bel права лопата; кръст анатом.) – права лопата

Бикч`ия– полски пазач, падар

Билн`и (тур. Bilinmek бивам известен) – личи

Бил’н`ик’ – дамаджана

Бирик`ет’ (араб. bereket изобилие, плодородие) – урожай, реколта

Благ – сладък

Блъж`а – ям ястия, приготвени с животинска мазнина

Блаже – съдържащ животинска мазнинан

Боб – бакла

Бозав (тур. Boz сив) – рус

Бой (тур. boy ръст; снага; талия ) – ръст

Бол (тур. bol изобилно, много) – изобилно, много

Борч (тур. borç дълг ) - дълг

Бост`ан (тур. Bostan зеленчукова градина) – нива (градина) с дини и пъпеши

Блул`ук(тур. bolluk изобилие, простор) - изобилие

Бош лаф (тур. boş;  пер. laf празни приказки  ) – празни приказки(думи)

Бр`ишъ – бърша

Бр`ичъ – бръсна

бръзн`а - бразда

Бръкт`исъ – помята, ражда преждевременно

Бръсн`елъ – обредно бръснене...

Буйундр`ук(тур. boyunduruk ярем, хомот; иго) – ярем

Бук`аръ - кана

Булъм`ач (тур. Bulamaç – разводнено тесто, каша) -

Б`умбър’ – бръмбар

Бургия (тур. burgu свредел, тирбушон) – свредел

Бурма (тур. burma гайка, винт) - гайка

Бушт`а(тур. Boşta отвързан; на свобода) – отвързан; на свобода

Буъзл`ия (тур. boğazlı лаком, с голям апетит) – лаком, с голям апетит

Бъдж`а(тур. baca комин, отдушник, отверстие) – камина

Бъй`ат’ – много добре; чудесно

Бъйк`уш (тур. baykuş) - кукумявка

Бък`ър(тур. Bakır мед) – ведро, медник; мед (метал)

Бъкш`иш (пер. Bahşiş почерпушка, подарък) – парично възнаграждение над официалната цена или такса, дадено в знак на благодарност; почерпушка, подарък

Бълъм`освъм(тур.) – заблуждавам

Бърб`ар(тур. beraber  заедно) - заедно

бърн`към – ровя, ровичкам; пипам

Бъхт’`а - бия

Бъхч`а(пер. Bahça градина) – зеленчукова градина

 

 

                                                        В

 

Ва`къл – мургав; тъмноок

В`апцъм – боядисвам

Вий - вие

В`илушкъ – вилица

Вир’`ан’(тур. viran разрушен, разорен; вехт) –немощен; нездрав, болен

В`ъсръп –място с наредени вертикално завивки върху сандък

Вървън`ик – вълнена бебешка завивка

В`ъсън’цъ - гъсеница

В`ътък – основа

В`ятер’ - вятър

 

                                                        Г

 

Га – кога; когато

Г`абр’ъ – черня със сажди

Га`ту – когато

Гвич`а квича(за прасе)

Гел’п’`а – правя грешки

Гивиш`ек’(тур. gevşek отпуснат, разхлабен) - отпуснат

Гидик (тур. gidik ) - място за преминаване през ограда(най-често през плет)

Гир`ен’ (тур. geren напукана суха почва) –празно затревено място; площад

Гл`авеш - годеж

Глъвн`ик – годеник

Глъвн`ицъ – годеница; главница (фин)

Г’ормед`ик’(тур. Görmedik не видяхме) – невидял(с голяма лакомия)

Г’ос (тур. göz око; дупка; преграда) – секция от хамбар

Гр`оби – гробище; гробищен парк

Г’убр`е (тур. gübre тор) – тор; торище

Г’уй`ус (тур. göğüs гръд, гърди) – гърди; гръд

Г’урл’ук’ (тур. Gürlük – бурен) – бурен; трева

Гъ - я

Гъзн`ик – лаком ; голям лакомник

Гърд`и – ръмжи(за куче)

 

                                                      Д

 

 

       

Дал (тур. Dal клон) – клон

Дам (тур. Dam покрив на сграда; навес; обор) - обор

Д’`ати – дете

Д`евер’ – мъжко дете на брата на съпруга 

Джабадан (тур. ) – горна мъжка дреха от груб вълнен плат

Дж`ангуркъ – джанка

Джиг`ерницъа – ритуално ястие от печен кълцан свински дроб

Джил`атин (тур. Celat ) – мъчител; инквизитор

Джинд`ем(араб. Cehennem ад, пъкъл) – ад, пъкъл

Джиндим`освампращам по дяволите, пръждосвам

Джинс(араб. Cins род, потекло ) – род; потекло

Джоп(тур. cop бозддуган) – тояга с удебелен край

Дж`опън – копан (пилешко бедро)

Джум`ер (тур. cömert щедър, великодушен ) – щедър; с широко сърце

Джйум’б’`уш (тур. ) -веселба

Джъм`алъ(араб. Camala Камила) – ритуално шествие на Заговезни с камила, имитирана от двама души

Дибидюз(тур. ) – изцяло; съвсем

Дир`е         `(тур. dere рекичка, поток) – рекичка; поток; ручей

Дир`идже(араб. положение) - положение

Дирн`ек(тур. Dernek 1. забава, веселие, веселба, 2. кръжок, събрание, съвет) – сбирка; събрание

Дисаги(гр. δισάκκι) – двойна торба, двуторбие

др`обин” – хапка; парче

Др`ъгнъ – чеша

Дрън - буца

Дувар’(тур. duvar стена, зид; преграда) – стена, зид

Дуган’(тур. doğan сокол) – сокол

Дугръм`а (тур. doğrama дърводелска работа, изработени дървени части за сграда) - изработени дървени части за сграда

Д`удвъ – черница (дървото)

Д`удъ – плод от черница

Дуксан дукус тур. doksan dokuz деветдесет и девет) – деветдесет и девет; доста, извънредно много (прен.)

Дур`ук(тур. doruk пълно) - пълно

Д`ун’а – дюля

Д’ус (тур. düz равнина, поляна; ракия ) – равен

Душм`анин (пер. düşman противник, неприятел, враг) – неприятел, враг

Д’ушиме(тур. döşeme дъсчен под, мебелировка) – дъсчен под

Дъмг`а (тур. damga петно ) – петно

Дъмг`освъм (тур. ) – опетнявам; оцапвам; опозорявам

дър`ак(тур. Darak чепкало( - чепкало

дъфъле` - женска забрадка

Дъмъзл`ък (тур. damızlık животно или растение за разплод) - животно или растение за разплод, завъдък

                                       

                                                Е

 

`евълъ – браво

`Ептен’ (тур. ) – изцяло, съвсем

Еш (тур част от чифт; другар) - всяка Част от чифт; другар

 

                                                        Ж

 

жа, жже, жи, ъ, жи – ще

Ж`елвъ – костенурка

Жигл’а – метална пръчка за ярем

 

 

 

                                                        З

 

З’ан (тур. ) –щета, загуба, вреда

З`алугъ, з`алушкъ – залък, залъче

З`игаркъ – примитивен дървена теглилка

З`би - зъб`и

Зъб`ун’ - женска блуза

Зъй`авъм - заяждам

Зък`о - защо

Зързъв`ат’ (тур. zarzavat ) – зеленчук

Зързъвътчия (тур. ) – продавач на зеленчуци

Зор’(тур. zor затруднение) – затруднение; притеснение; проблем

Зорлия (пер. ) - затруднен

з`ълвъ – женско дете на брата на съпруга

 

 

                                                        И

 

`иглъ – игл`а

Изви`ден – прочут, известен

Икси`к’(тур. ) – недостиг, дефицит

Им`ен(пер. hemen веднага, тутакси, незабавно; почти) – насмалко, тъкмо

Ин`А - една

ин`о - едно

Инс`ер’(тур. ) – гвоздей

Итърви –жените на братя

Ичум`ен’ – ечемик

 

                                                                                   Й

 

`йагни – агне

`йагни съ – агни се

йак – силен

йал`ак(тур. yalak корито при кладенец; съд за водопой на добитък и птици) – корито при кладенец; съд за водопой на добитък

йалм`а (тур. ) – надолнище

`йалъ (гр.έλα- повелително έρχομαι) – дойди, ела

йас – аз

йурд`ек’(тур. ördek патица) - патица

йурн`ек’ (тур. örnek образец, модел ) – модел, образец, пример

 

                                                        К                                                     

 

 

К`адиш – дим, пушек

к`амътен (гр. καμωμένος) - хубав

Ка`нски (тур. Kan кръв) - страшен; жесток; кървав

К`анджъ(тур. ) – кучка; женска; жена

К`апъ – шапка

Кв’а - коя

Кви - какви

Квинч`а – скимтя(за куче)

Кил`еш(тур. ) – келчо?

Киминча` (тур. keman цигулка) – цигулка

Киминчаджия(тур. ) - цигулар

Киминч`а (тур. keman цигулка) – цигулка

Киминчъдж`ийа (тур. ) – цигулар

К`ипръ – гиздава; хубава

К`ип’ар – гиздя

Кир’пид`ен(тур. Kerpeden клещи) – клещи за гвоздеи

Кир`еч’(тур. Kereç вар) – вар

Кир`ичъ се –не ми харесва ; муся се; цупя се; недоволствам

Кист`ел’(тур. ) – купчинка, купче

Кишк`ек’ (тур. keşkek – ритуално ястие от сварена счукана пшеница

Кл`аниц - кладенец

Клъшн`ик – завален вълнен плетен дълъг елек

Ко – какво

К`опън’ (гр. Κόπανος)– дървена бухалка за пране*

к`охчи - кошче

коч (тур. ) – мъжка овца

к`ошкъ – кокошка

Кр`астъйцъ – краставица

Крушн`ицъ – куришка, птиче изпражнение

Кр`ушъдива круша

Кул`ак – обреден хляб

кул`ачи – обредна питка от пшеничено брашно сразлични форми

Кулиндр`о – валяк за вършитба

К’ум’`ур’(тур. Kömür въглища) – въглища

 К`унъ (гр. εικόνα) – икона

Куп`а’нйъ – корито

куп`ач – търнокоп, кирка

Курия (тур. Koru гора ) - гора

Курназ(тур. kurnaz хитър) – самонадеян; самоуверен; хитър

К’урп`е(тур. Körpe ) - млад

Кусур (тур.kusur недостатък) – недостатък; недъг

Кусурджия (тур. kusurcı недостатък ) – свръхвзискателе; капризен

Кусурл`ия (kusurlı недъгав) - недъгав

Кутг`а - като че ли; сякаш

Куч`инъ - кочина

Куш`ар’ъ -кошара

Кушк`у – пъргав, сръчен

Къв – какъв

Къв`ак(тур. Kavak топола) – топола; кълбо(гим.)

Къд’`ъ – димя, пуша

Къзълджа – пшеница

Къйн`ак (тур. Kaynak извор, източник) – извор; мочурище

Къ`иш – колан; ремък

Кък - как

Кълдър`ъм (тур. Kaldırım каменна настилка) – каменна настилка

Кълеку(гр. от καλός хубав) – съпруг на леля

Кълм`анъ (гр.от καλή хубава, добра μά(ν)να-майка кръстница) кръстница

Кълп`азанин (араб.-пер. Kalpazan фалшификатор на пари; мързелан, нехранимайко) – мързелан

Кълтатъ (гр. ) – кръстник

Кълъбълък (тур. Kalabalık навалица) – навалица

Къндърд`исвам (тур. Kandırmak Убеждавам, увещавам) – убеждавам, увещавам, агитирам

Кънтърм`а – конски или магарешки поводи

Кър(тур. Kır поле) – поле; нивя

Кърн`е - кларинет

Кърнъдж`ийъ – кларнетист

Кър`аклес - Кара клисе(тур. Гр. Черна черква) – Кара клисе(Мавроклисе

Кърп`узъ (тур. Karpuz диня) – диня

Кърт`ал’(тур. Kartal орел) – орел

Кърт`упъл’ - голяма стрела (чавга)

Кърък`онджул (тур. Karakoncolos вампир, грозотия) – вампир

Къръш`ик(тур. Karaşık смесен) – смесен

Къръштисвъм – смесвам; забърквам, обърквам

 Къск`ъндисвам – ревнувам; завиждам

Късм`ет (тур. ) сполука, шанс

Кът – като

Къ`ун’(тур. Kaun пъпеш) – пъпеш

Къхърли`я(тур. Kahırlı угрижен) - угрижен

Къх`ър(тур. Kahır грижа) – грижа

 

                                                       Л

 

л`амбъ(гр. Λαμπώ светя, блестя) - лампа

л`ахнъ(гр.λάχανο) - зеле

Ли`гдъ (гр.λίγδα) – мазнина

лил`ек’(тур. ) – щъркел

Лип’`а – мажа

Лити` дъжд, сняг и пр. – вали дъжд, сняг и пр.

Лук – чесън

Лъх`ут - нахут

  

                                                        М

 

м`азен – любезен; сервилен; напоен или покрит с мазнина

М`аксус (тур. Mahsus нарочно) - нарочно

М`арнъ – леко затоплена(за течност)

м’асичинъ – луна, месец                                                  

М`аслин’цъ – вид баница

М`аслу – масл`о

М`атъръ – манерка

Мидж`ийа(тур. )безвъзмездна помощ в труд

мик`ичи – мекица

М`ил’к’а - Милка

Мир`ас(тур. ) - зестра

Миск`инин (араб. Miskin досаден, прокажен, нещастен ) - мръсник

Мис`ал’ – памучна кърпа за завиване на хляб

Мих`йал’ – Михал

Мой`у –мое

Мрази – студено е

*Мрази ми - студено ми е

Мурд`ийа – Мавродия

Мурт`аджийъ(тур. ) - яйчар

Мъ – ме

м`ъглъ – мъгл`а

Мъзг`а(тур. Mşzga слуз) – слуз

Мън`ол’ - Манол

М`ърли – съвъкуплява (при овце)

Мърс`ол – сопол

Мъртът`ел’ - неугледен

мърчън’асвъм - повехвам

Мъхнъдж`ийъ(тур. ) – взискателен, капризен човек

 

                                                         Н

 

Н’`ашту – нещо

н`ашу – наше

Н`аъ онази

Нив`астъ – невеста

Ний -ние

Н`ойцъ – ножица

Н`охчи - ножче

Н`оъ – онзи

Нуг`а – крак

Нъс`освъм – свързвам, снаждам; доразвивам, досъчинявам

Нъсур’`авъ – започва да зрее(за плод)

нъсур’`ал – започнал да зрее плод

Нъштръп`а – метална чаша с дръжка

  

                                                        О

 

`одуши – задушница

`оксен – ясен (бот.)

`Ортумъ(гр. ) – дебело въжеа

`оти - защо

`отъвъ –  омекотена с дървесна пепел вода

  

                                                        П

 

П`аннъ – Падна

п`ари – люти, горещ е

П’`асна - песен

П`атергъ – Патерица

Пипе`р’ – чушка

Пишман’(перс. Pişman който се разкайва; който съжалява за) – който се разкайва; който съжалява за

Пишман’а се- разкайвам се; съжалявам за

п`ортъ(флат. Portа дворна врата)   - дворна врата

По`син’цъ – ръченица

Пр`Истал – приличен

Пръш`ъ – окопавам

Пръш`енеокопаване, копан

Пукани`дъ - пукнатина

П`уля се – блещя се; възразявам, споря, оспорвам

пупр`елка – женска сбирка за предене на вълна и памук

пурд`отин – лошо същество

Пънъ`ет’ - Панайот

П`ърле новородено или непораснало магаре

Пърл`иф – лют, лютив; горещ

*`ърли съ – ражда(за магаре)

Пърпън`исъм – бърбори; мърмори; намила

П`ърцът съ – съвъкупляват се

п`ъсен – нечист, мръсен; зацапан

Пъст`ол’ - Апостол

Път’ – улица; път; шосе

Пътлъдж`ан’ (тур. patlıcan син домат ) –домат

 

 

 

                                                        Р

 

р’`акъ - река

р`асул’ – зелева чорба

риз`ил’ (араб. Rezil подъл, долен, низък) – позор, срамота

р`опа – яма; дупка

Руд`ан’ – макара

Ру`кам – викам

русп`ия (тур. Oruspu курва) – лека жена; курва

р`ъгъм – мушкам, пъхам

ръзк`арвъм – разхождам

  

                                                        С

 

 

С’а - сега

С`алъ – салата 

С`анким (тур. sanki да предположим че, като че ли ) – като че ли, сякаш

Сглъв’`авъм - сгодявам

Син`ийа – ниска кръгла дървена масичка

Скита`свам – обръщам внимание, забелязвам

Смигда`л’ – ястие от пържени хлебни трохи

сн`агъ - тяло

с`объ – печка

сол’ - сол

с`опъ (тур. sopa тояга; бастун)  - тояга

Стут`ир’ – Сотир

Суган’(тур. ) - кромид

с`умъ – много

с`умълък - множество

Съ – се

Съйа (тур. Saya част от обувка; кошара) - кошара

 

                                                        Т

 

Т’`ан’у - Теньо

т`аъ - тази

Тв’`агъ – тояга

Т`енку – тънко

Тикм`е (тур. Tekme ритник) - ритник

Тис – ти

тирсен`е (тур. tersene)  - опак; наопаки

Т`оъ – този

тр`агъ – миризма

Трих`ен’ - трион

Тур`гам – слагам

Тул`ум (тур. tolum мях) – мях

Тъ – те

Тънт`ир’ – поличка (дреха) за дете

Тър`аш (тур. ) - баберки

Търкало` – кръг, колело

Тър’п`ан’(тур. Tırpan коса) – брадва с дълга дръжка за сечене на тръни

Т`ърча – бягам, тичам

Тъш`ак (тур. taşak мъдо) – мъдо, тестис

 

 

                                                        У

 

Уд`а – вода

удъ`йа – по-хубава стая; гостна

`Урбулешкътъ (рум. Orb сляп) – пипнешком; слепешката

Уртълък(тур. Ortalık околност; свят; люде) – околност; свят

Ус`илну ми е – притеснено(напрегнато, тревожно) ми е

Усм’`анкъ – гозба от тлъсто свинско месо

Утвръштъ - отговаря

`Утърнъ – сутрин, Утре

`Ут`ебер’ – отгоре-отгоре, джаста-праста

`ушники - обици

 

 

                                                        Ф

 

Ф`инкъ – фуния

Ф`иткъ – пуйкъ

Ф`ооо – ооо, охооо

Ф`унт’ъ - воня

Фърбъл`е – особена пола, сукман

Ф`ъркъм – летя, хвърча

 

 

                                                        Х

 

Хал (араб. hal състояние, положение; поведение; патила; сила, мощ) – състояние, положение

Х`ак’арн’а – напразно

Х`арен – добър

Хасъздан – изведнъж

Х`избъ – сутеренна стая; зимник, мазе

Хингин’`а – голяма неуютна стая

Хич, хи`чкен(тур. ) – никак

Хр`ипкъм – скачам, подскачам, рипам

Хр`омел (гр. χέρι –ръка,+μύλος- мелница)  – ръчна каменна мелница

Х`укъм – псувам

Х`урнъ – фурна

Х’урт’ (тур. yurt край, родина ) – земеделска земя

Х`утъ – престилка

хъб`ер (тур. Haber ) – известие; информация; новина

Хъйв`ан (тур. Hayvan добитък; животно) – добитък; животно - животно; добитък

Хъйл’`ак – незает, без занимание; свободен 

Хъмб`ар‘(пер. Ambar хамбар; склад ) –сграда за съхраняване на зърно

Хърд`ал’ (араб. Hardal синап, горчица) – синап

Хърм`ан’ (пер. Harman вършитба; гумно) – място за вършитба с дикани и колендра

Хър`извъм (гр.χαρίζω) – подарявам; давам нещо безвъзмездно

Хърл`йа – сополи

Хъс`ър (араб. Hasır рогозка от слама ) – рогозка  от обвивките на царевичен кочан

 

 

                                                        Ц

 

Ц`ар’цъ – царевица

Цир`икъм – викам; крещя

Цъйв`антъ - веранда

Църв`ен – червен

Ц`ърен – черен

Цър`ул’ - цървул

  

                                                        Ч

 

Ч`авгъ – стрела

Чам (тур. Çam бор) - бор

Ч`апъ(çapa мотика; котва) – голяма мотика

Чарк (пер. Çark колело, механизъм; съдба) – колело, механизъм, част от машина

Ча`скъ – по-късно; после, сетне

Чвяк – човек

Ч`емер’ - дявол

Чифт (тур. çift  двоен, четен) – двоен, четен

Чифт`освът съ– стават двойка; съвукупляват се)най-вече за животни и насекоми)

Чул (тур. Çul покривало от козина или вълна) - покривало

Чул`ак(тур. Çolak еднорък) - еднорък

Чул’ак - човек

Чу`нким(тур. Çunkim сякаш, като че ли) –сякаш, като че ли

чур’`ашъ - череша

 

 

 

                                                        Ш

 

Ша, ше, ши, шъ – ще

Ш`алена - глезена

Ш`ал’ъ – глезя

Шекер (тур. Şeker захар) – захар

ш`ечка – дзвизка

Шише (тур. Şişe бутилка, стъкло) – бутилка

ш`омбъл – охлюв

ш`опъ - шепа

Ш`ошъ – шосе; главна улица

шт`ени – кученце

шт`ени съ окучва се

                         

                                                                                   Ъ

 

Ъл`ъш-вер`иш (тур. alış- veriş вземане- даване, търговия) – вземане-даване; продажби; оборот

Ънд`он’ - Андон

Ъръл`ък (тур. Aralık цепнатина, пукнатина) – цепнатина; промеждутък

Ърм`удъ (armud круша) – облагородена круша

Ърмъга`н (тур. ) – подарък

Ърпадж`ик (тур. arpacık soğanı дребен кромид лук за садене) – дребен кромид за сеене

Ърт`исвъм (тур. ) – оставам

Ърт`ък (тур. ırtık в повече; остатък) – в повече; остатък

 

                                                                                   

Събрал и проверил: Ангел Сотиров






Начало