Начало

ПИЙ МАСТИКА С ТАРАТОР - И МУ ПЕЕ ЧУДЕН ХОР


Ангел Сотиров

„Пий мастика с таратор
И му пее чуден хор.
Председател на съюза –
И зовеше се Домуза.”

               Тези четири закачливи стиха са написани от някогашният съюзен сатирик Лало Павлов за един от най-колоритните председатели на Съюза на слепите в България - Димитър Домусчиев.А този почитател на мастиката с таратор и на хоровото пеене, според композиторът Стоян Бабеков  е талантлив диригент, великолепен музикален педагог и много добър цигулар.
        През председателския мандат, отключил сатиричната муза на прочутия софийски сесебе-зевзек бай Лало, самият Домусчиев на шега се е определял като „цар на слепите”. Негови съвременници разказват, че уж той разхождал своя наследник Панайот, влачейки  детската количка след себе си, почуквайки с бастун и викайки: „Вардааа, дайте път на царя на слепите!”.Зад привидната му грубост и недодяланост изглежда се крие развито чувство за хумор, висока интелигентност, прагматичност и мениджърска агресивност в добрия смисъл на това понятие. Явно че Димитър Домусчиев си е имал много сериозни основания за високото си самочувствие, граничещо много често с високомерие и надменност. Но социалната му интелигентност пък е имала доста сериозни дефицити.Той не е умеел да ухажва нито подчинените си, нито високостоящите над него. Дори с електората си той се държал грубо, надменно и безпардонно. И затова този електорат го издържал само един председателски мандат (1955-1959), въпреки неговите мениджърски таланти, въпреки големите му заслуги в грижите за българските слепи, за тяхната трудова заетост, за техни важни социални придобивки. Както казва неговия съвременник Марин Матев, Димитър Домусчиев не е умеел да котка, да ухажва  невиждащите хора И те, неговите съсъдбеници не му прощават. Той е обект на закачки и в други по-големи творби на самобитния хуморист Лало Павлов, включващи и донжуанските забежки на директора Домусчиев, които не са печатани, за съжаление, а са се разпространявали от уста на ухо най-вече сред учениците от Държавния институт за слепи ( сега училище за деца с нарушено зрение „Проф. Иван Шишманов”),  и сред софийските невиждащи колеги.    И сега, след толкова десетилетия,  някои от тези, изглежда незабравими стихове на несъмнено талантливия сатирик ми издекламираха от раз Марин Матев и Стоян Бабеков.
        „Но по време на председателя Домусчиев, спомня си с дълбока благодарност Иван Димитров от Варна, се основаха производствените предприятия на ССБ в Пловдив и Варна, давали хляб на стотици хора с нарушено зрение десетилетия наред. Уредиха се и пенсиите на слепите…”.
Димитър Домусчиев
Димитър Домусчиев
       Но не само за пенсиите и за разкриване на специалните предприятия в Пловдив и Варна има големи заслуги талантливия сливналия. Димитър Домусчиев има изключителен принос за създаването на професионалния хор на слепите, пак според същия Марин Матев. А присмехулникът Марин Матев, на когото много хора дължат колоритните си, и понякога малко причудливи прякори,  как да е не хвали.
        Димитър Домусчиев е роден в Сливен – градът на стоте воеводи, на 21 май 1912 година. Като много други деца с нарушено зрение от онова време, той също завършва Държавния институт за слепи. Димитър Домусчиев е първият сляп в България, който е приет за обучение в наше висше учебно заведение. Негови съвременници твърдят, че Михаил Шекерджиев, първият му учител по цигулка, много сериозно е помогнал за записването му като студент в Музикалната академия, София, където изучава цигулка и диригентство. Според неговия син Панайот Домусчиев баща му – Домусчиев-старши е бил и на 4-годишна специализация в Германия. Дългогодишният учител по музика Борис Будичев, също потвърждава тази информация, като я допълва, че престоя в Германия на специализанта е бил за сметка на Фонд „Царица Елеонора”. Стипендията, според диригента Бабеков, е отпусната по лична препоръка на цар Борис III. И тъкмо тази царска стипендия ще бъде големия грях на председателя Домусчиев, посочен от Данаил Чаракчиев в конгресните разисквания през 1959 година. „Не може царски стипендиант да бъде председател на Съюза на слепите в България!” – пенел се въпросният делегат, свидетелства Костадин Дечев, един от представителите на Пловдив в този конгрес. Данаил Чаракчиев сочи и други слабости на неподражаемия председател, като пристрастията му към алкохола и монархизма, припомня си Димитър Парапанов -  друг млад делегат от Пловдив. И артист-хористите от професионалния хор на слепите, за чието създаване Димитър Домусчиев изиграва решаваща роля, тропат с крака, дюдюкат и викат: „Долуууу” и „Вън”, спомня си с възмущение варненският делегат Иван Димитров. В случая си припомням за крилатото твърдение на великия руски писател-психолог Фьодор Достоевски че „няма ненаказано добро”… Но и Христос изглежда е много прав, заявявайки, че никой не е пророк в своето село, в своя дом и сред своите близки. Твърди се също от участници в тези събития, че артист-хористите от Професионалният хор на слепите тогава са били много влиятелна сила, и че те на конгресите през 1955 и 1959 година са сваляли съюзните председатели. Аз бих добавил, че хористите също имат голяма заслуга и за свалянето на председателя Иван Илиев през юни 1975 година. Професионалният хор на слепите почти три десетилетия сякаш наистина е „нервната система на ССБ, както го определя доста точно Петър Стайков.”
        Димитър Домусчиев, заедно с Михаил Шекерджиев, е съосновател през 1935 година на Смесения хор "Балкан" при Дружеството на българските слепи и негов пръв сляп диригент, твърди същият Стоян Бабеков, най-дългогодишният диригент (29 години) на Професионалния хор на слепите, смятан за наследник на хор „Балкан”. Маестро Домусчиев е добър хоров диригент и ръководеният от него хор печели конкурс в гр. Горна Джумая (сега Благоевград). ”Дни наред, - спомня си Марин Матев, десетина-годишен ученик тогава в института, - се коментира този голям успех на хор „Балкан, за което пишат и тогавашните вестници.
        По време на бомбардировките през 1944 г. Димитър Домусчиев е евакуиран от  София в село Градец - Котелска община, родно място на Димитър Ганев, виден политик и държавник от 50-те години на миналия век. По време на своето пребиваване в това котелско село, невиждащият музикант може би се запознава с комуниста Димитър Ганев, преди 4 години освободен от румънски затвор. Това „землячество” на председателя Домусчиев, предполага Костадин Дечев,  впоследствие му помага по-лесно и бързо да решава редица проблеми на българските слепи. В това село диригентът Домусчиев се запознава и със своята бъдеща съпруга Веселина, от която има две деца – син и дъщеря.
        Димитър Домусчиев е директор на Софийския държавен институт за слепи от 1 март 1945 г. до 30 септември 1948 г. През този период е създател и диригент на училищния хор. Диригентът Домусчиев е полагал изключителни грижи за вокалната постановка на гласа на своите хористи, разказва Стоян Бабеков, певец от този хор. Директорът Домусчиев е автор на музиката и текста на химна на Държавния институт за слепи. Димитър Домусчиев дирижира концерта на училищния хор във Военния клуб, състоял се през 1947 година, на който присъства тогавашният министър-председател на България Георги Димитров.
        Височайшето посещение станало факт благодарение на напористият контрагент Елена Христова, припомня си Марин Матев. Борис Будичев, тогава ученик в института и също хорист в училищния хор, разказва, че българският премиер се ръкува с всеки един ученик поотделно. След концерта, премиерът Димитров се среща с Димитър Домусчиев и го  пита, какво може да направи за българските невиждащи хора. И тогава Димитър Домусчиев дава идеята за създаване на професионален хор от слепи на премиера. Георги Димитров прегръща тази идея и по негово разпореждане още през първите месеци на следващата 1948 г. се създава Професионалният хор на слепите.
        След като е уволнен, на ексдиректора се налага да поработи като редови артист-хорист цели шест години (1949 - 1955 ) в Професионалния хор на слепите, за чието създаване прави предложение само преди две години, сякаш за да си осигури резервно работно място. Заедно с другите хористи, със съответната бригадирска премяна,  и той обикаля по тогавашните бригадирски обекти,за да пеят вечер край бригадирските огньове.И от едно такова турне артист-хористът Домусчиев се сдобива, най-вероятно с помощта на Марин Матев, и с новия си бригадирски прякор „Щурманът”.
        След неговия председателски мандат, може би , за да не създава проблеми на новото ръководство на ССБ,  от 1959 г. е определен за редактор на сп. "Художествена самодейност", което списва до края на живота си.
        Димитър Домусчиев е автор на хоровите песни „Ти, Иринке, леко тропай”, „Залюляла се нова люлка”, „Сливенско хоро” и на цигулкови пиеси.Той аранжира за хорово изпълнение „Пъстървата” от Франц Шуберт, като превежда и нейния текст, а също и панслависткия химн „Хей, славяни”,за своя училищен хор, пак по информация на Стоян Бабеков.
        Димитър Домусчиев дирижира Училищния хор на Училището за слепи „Николай Островски” (сега Училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл”) със своя дървен бастун, използвайки го вместо диригентска палка, почуквайки дискретно с него. При четвъртото почукване ние започвахме да пеем, осведомява ме Петър Стайков, самият той певец от този хор. Динко Атанасов и Петър Стайков си спомнят, че Димитър Домусчиев е преподавал цигулка и пеене в същото училище през периода 1964-1967 г. и е бил твърде авторитетен и взискателен диригент и учител.
        Димитър Домусчиев умира твърде рано - на 30 ноември 1972 година в София, едва навършил само 60 годишна възраст. Той не е успял да популяризира няколко свои творби, поради липса на асистент, който да му пише нотите на нормален шрифт, съжалява маестро Бабеков.
        Не познавах лично Димитър Домусчиев, чиято противоречива личност е обвеяна с митове и легенди. Но неговите съвременници,  които повече от година разпитвах, говореха за него с голямо уважение и респект. Несъмнено, Димитър Домусчиев има своите приноси в хоровото дирижиране и композиране, а също и в грижите за слепите, най-вече за тяхната трудова заетост.

                

Май 2012 Пловдив

Начало