Начало


И ДИМИТЪР ГРУДЕВ УДРЯ РАМО НА АЛФРЕД АДЛЕР!
 

Точно преди 20 години по идея на сп. „Зари” се подготвяше издаването на поетичен сборник, включващ творби на автори с нарушено зрение. За тази цел беше привлечен литературния критик Стефан Смирнов, който позиционира Димитър Грудев сред шестимата избраници за проектирания сборник. От двайсетината автори Стефан Смирнов отдели тези шест съчинители на мерена реч и ги подреди така: Георги Братанов, Румяна Каменска, Владислав Кацарски, Атанас Статев, Димитър Грудев и Георги Чернев. Ръкописът беше консултиран и с професионалния писател Иван Коларов. За съжаление, многомесечният труд на няколко висококвалифицирани външни експерти и ССБ-чиновници, ангажирани с подготовката на сборника, сякаш се оказа напразен, защото този ръкопис не се превърна в книга и не тръгна към очите, ушите и ръцете на чакащата го може би с нетърпение читателска аудитория. Изглежда са станали някои сериозни гафове при неговото израждане... А може би е било и за хубаво... Защото появата на бял свят и на такъв сборник щеше да бъде сигурно жестока сегрегационна изцепка. И пак поредният порив към самоизолация! А и тогава много се говореше за интеграция, за образователна, професионална, сексуална и всякаква възможна интеграция на невиждащите хора...

И Митко Грудев откликна през 1998 г. на световното движение „Всеки зрително повреден – автор на литературна книга”, може би за да удари едно рамо на психолога Алфред Адлер и неговата теория за свръхкомпенсацията. За печал или за радост на българския читател, засега само с една-единствена книжка, включваща 24 творби в мерена реч, предимно от жанровете гражданска лирика и сатира. Почти веднага след нейното публикуване варненският вокално-инструментален състав „Ние не можем да свирим” си харесва от нея сатиричното стихотворение „Внимателно с

Боклука” и го прави текст на своя песен, превърнала се светкавично в техен хит. И така Димитър Грудев се нарежда сред тези, за които Платон се произнася твърде двусмислено, да не кажа сякаш не съвсем ласкаво. За древногръцкият философ поетът е „леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено”...

Знае се, че други колеги на Митко по перо и увреждане са много по-продуктивни. Връстницата му Вили Гушева стяга вече пета книга, канадката Джийн Литъл – четиридесет и пета, а непостижимата Елен Гутман – седемдесет и пета. Но съчинителят Грудев надали ще остане само с една книга след тези жестоки провокации от изброените по-горе негови колеги по перо, и тримата с тежко увредено зрение. Той вече усилено продуцира и белетристични текстове. Съчинил е вече десетина разказа и повечето от тях имат чести срещи с читателите на специализирани списания и на литературни интернетсайтове. Разказите на Димитър Грудев  са кратки, но са написани със завидно майсторство, доста атрактивно и закачливо и със съвсем неочакван за читателя край. Само преди няколко месеца неговият разказ „Анабиоза” си грабна тлъста парична награда и луксозна грамота от литературния конкурс, организиран от пловдивската регионална организация на Съюза на слепите в България по случай нейната 60-годишнина. Втурването на Димитър Грудев и в белетристиката изглежда се дължи не само на приземяващите квалификации на Платон за поетите, но вероятно и на доста категоричното твърдение на поета Любомир Левчев, че „не поезията, а прозата е хлябът наш насущний”.

Преди да стане публикуван и четен автор Димитър Грудев има почти професионалната съдба на велик американски писател. Още от крехката си юношеска възраст той е монтажник в Марица-Изток и Чирпан, шест години учителства в Родопите и в родния си старозагорски край, две години е турбокомпресорист в Долината на голямата химия (Девня), три години се прави н електромонтажник в „Успех - Варна”, 24 години масажира гостите на варненските курорти. Като учител е отличаван със специални награди и звания. Немалката му немскоезична пациентела с благодарност дълго си спомня за неговото професионално усърдие и за лъчезарния му характер. Хиляди дами и господа, най-вече от Германия и Австрия, познават неговото изключително майсторство и телата им имат вероятно съвсем свежи спомени от перфектните докосвания на неговите ръце. Години наред те са негови редовни пациенти, щедро възнаграждавайки старанието на изумителния рехабилитатор.

На 9 февруари Митко навърши 60. Въпреки зрителното си и слухово увреждане, той с целия си досегашен живот, с успешните си занимания на младини с рисуване, и със своите професионални и арт-постижения осигурява изглежда С нови аргументи и съвременните фенове на теорията за свръхкомпенсацията. Освен като автор на текстове в мерена и немерена реч, ние го познаваме като вдъхновен рецитатор на чужди и свои стихове, активен участник в художествената и спортна самодейност на ССБ и НАСГБ, запален планинар и отявлен почитател на пешеходния туризъм. Повече от две десетилетия той е и активен сътрудник на списание „Зари”. Около седем години Димитър Грудев бе и един от най-дейните сътрудници и на говорещото списание „Литературно списание”, несменяем член на неговия Редакционен съвет, неуморен пропагандатор и разпространител на това списание. През последните три години той е желан гост и в рубриките на сп. „Звук и светлина”, където разказите му за пръв път се срещат с по-широка читателска аудитория.

Зад всеки успял мъж стояла винаги една жена. Митко не прави изключение от това правило. До него и с него плътно стои вече четири десетилетия неговата съпруга Елена. Тя е негова муза и опонент, секретарка и асистент, шофьор и таен съветник, главен градинар и старши дизайнер на тяхното фантастично обиталище, готвачка и камериерка.

Кръглите годишнини обикновено са повод за равносметки. На везните най-често се слагат желаното и постигнатото. Макар и само с една книга и една съпруга, Митко Грудев има сериозни основания да бъде силно удовлетворен от постигнатото досега в живота. Да му пожелаем и ние крепко здраве, добра пациентела, висококачествена съчинителска продукция и много публикации! И разбира се, поне още една литературна книга!!!

24 февруари 2007, Пловдив



Начало