Начало

 

ЕКЛИСИАСТ или ПРОПОВЕДНИК

 

ГЛАВА 1

1їДумите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

2їСуета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

3їКаква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

4їЕдно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

5їСъщо и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

6їВятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

7їВсичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно отиват.

8їВсичките неща са досадни, - Човекът не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

9їКаквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

10їИма ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11їНе се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения, Между ония, които ще идат подир.

12їАз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

13їИ предадох сърдцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

14їВидях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15їКривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16їАз се съвещавах със сърдцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърдцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17їИ предадох сърдцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18їЗащото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

 

ГЛАВА 2

1їАз рекох на сърдцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

2їРекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?

3їНамислих в сърдцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърдцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

4їНаправих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

5їНаправих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

6їНаправих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;

7їПридобих слуги и слугини, И имах слуги, родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

8їСъбрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

9їТака станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

10їИ от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърдцето си от никаква веселба; Защото сърдцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

11їТогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда, в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

12їИ обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що може да стори човек, който е дошел подир царя Относно това, което е вече сторено?

13їТогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.

14їНа мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

15їТогава рекох в сърдцето си; Каквото постига безумния, Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърдцето си, Че и това е суета.

16їЗащото както на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17їЗатова намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

18їНамразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

19їИ кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20їЗатова аз наново направих сърдцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

21їЗащото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22їЗащото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърдцето му, За което се изморява под слънцето?

23їПонеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24їНяма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25їЗащото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

26їПонеже Бог дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

 

ГЛАВА 3

1їИма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2їВреме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3їВреме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4їВреме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5їВреме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за пригръщане, и време за въздържане от пригръщането;

6їВреме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7їВреме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8їВреме за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9їКаква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?

10їВидях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11їТой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърдце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12їПознах, че няма друго по-добро за тях, Освен да се весели всеки, и да благоденствува през живота си;

13їИ още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14їПознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.

15їКаквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16їВидях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

17їРекох в сърдцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18їРекох в сърдцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

19їЗащото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20їВсички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21їКой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?

22їВидях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире за да види Онова, което ще бъде подир него?

 

ГЛАВА 4

1їТогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител.

2їЗатова аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

3їА по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4їТогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

5їБезумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

6їИ казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

7їТогава изново видях само суета под слънцето.

8їИма такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9їПо-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

10їЗащото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.

11їИ ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли сам?

12їИ ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

13їПо-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

14їЗащото единият излиза из тъмницата за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15їВидях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16їНямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

 

ГЛАВА 5

1їПази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

2їНе прибързвай с устата си, Нито да бърза сърдцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

3їЗащото, както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

4їКогато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5їПо-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6їНе позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

7їЗащото, макар да изобилстват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

8їАко видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

9їПри това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10їКойто обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11їКогато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да ги гледат с очите си?

12їСънят на работникът е сладък, Малко ли е ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13їИма тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14їИ онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15їКакто е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошел, Без да вземе нищо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16їОще и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошел, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17їОще и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18їЕто какво видях аз за добро и прилично; Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19їИ на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

20їЗащото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърдцето му.

 

ГЛАВА 6

1їИма зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците;

2їЧовек, на когото Бог дава богатство и имот, и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

3їАко роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му да не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;

4їЗащото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;

5їПри туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо. - По-добре е на него, отколкото на онзи.

6їДори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?

7їВсичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.

8їЗащото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

9їПо-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

10їВсяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, Не може да се състезава с по-силния от него.

11їПонеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?

12їЗащото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?

 

ГЛАВА 7

1їДобро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2їПо-добре да отиде някой в дом за жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърдцето си.

3їПо-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърдцето се развеселява.

4їСърдцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърдцето на безумните е в дома на веселие.

5їПо-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

6їЗащото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7їНаистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърдцето.

8їПо-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9їНе бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10їДа не речеш: Кой е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11їМъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12їЗащото, не само че мъдростта е защита както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13їРазгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14їВъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което да бъде подир него.

15їВсичко това видях в суетните си дни; Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16їНе ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17їНе ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18їДобре е да се придържаш за едното, И да не отегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете.

19їМъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20їНаистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21їИ не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22їЗащото сърдцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

23їВсичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

24їОнова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

25їАз изново се предадох от сърдцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26їИ намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърдце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

27їВиж, това намерих, казва проповедникът, Като изпитвах нещата едно по едно за да намеря причината;

28ї(И душата ми още го изследва но не съм го намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова жени не намерих.

29їЕто, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

 

ГЛАВА 8

1їКой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

2їАз те съветвам да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

3їНе бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска.

4їТъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

5їКойто пази заповедта няма да види нещо зло; И сърдцето на мъдрия познава, че има и време и съдба за непокорството.

6 Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

7їПонеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

8їНяма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

9їВсичко това видях, като занимах сърдцето си С всяко дело, което става под слънцето, Че има време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

10їПри това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

11їПонеже присъдата против нечестивото дело не се изпълнява скоро, Затова сърдцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

12їАко и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13їА на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му които ще бъдат като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

14їИма една суета, която става на земята; Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

15їЗатова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През всичките дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16їКогато предадох сърдцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем, ни нощем,

17їТогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

 

ГЛАВА 9

1їЗащото всичко това вложих в сърдцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.

2їВсичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да кълне.

3їТова е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърдцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърдцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

4їЗащото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5їЗащото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

6їОще и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

7їИди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

8їДрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

9їРадвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

10їВсичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш

11їОбърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкустните; Но на всичките се случва според времето и случая.

12їЗащото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.

13їИ това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма):

14їИмаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар, та го обсади, И издигна против него големи могили.

15їНо в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек.

16їТогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.

17їДумите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните.

18їМъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.

 

ГЛАВА 10

1їУмрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2їРазумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

3їДокато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига. И той се прогласява на всичките, че е безумен.

4їАко гневът на управителя се подигне против тебе не напушай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

5їИма зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6їБезумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

7їВидях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

8їКойто копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9їКойто кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

10їАко се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

11їАко ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача;

12їДумите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

13їЗащото първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

14їБезумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

15їТруда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

16їГорко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

17їБлазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

18їОт голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

19їУгощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

20їДа не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

 

ГЛАВА 11

1їХвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!

2їДай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

3їАко са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.

4їКойто се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.

5їКакто не знаеш как се движи духът, Нито как се образуват костите в утробата на непраздната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.

6їСей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.

7їНаистина светлината е сладка. И приятно е на очите да гледат слънцето;

8їДа! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.

9їВесели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърдцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

10їЗатова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си всичко що докарва неволя; Защото младостта и юношеството са суета.

 

ГЛАВА 12

1їИ помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

2їПреди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

3їКогато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят. И ония, които мелят, ще престанат, защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

4їКогато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове на песента ще ослабнат;

5їОще когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъвти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

6їПреди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

7їИ се върне пръстта в земята, както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

8їСуета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

9їИ колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

10їПроповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

11їДумите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

12їА колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

13їНека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека.

14їЗащото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

 

 

 


Начало