Начало



ОТНОВО В ПЛОВДИВ -

СРЕЩА С ПИСАТЕЛЯ ГЕНКО ИЗВОРСКИ

 

 

Ангел Сотиров

 

    На 18 май 2011 година в клуба на пловдивската регионална организация на Съюза на слепите в България (ССБ) почитатели на художественото слово се срещнаха с шуменския невиждащ писател Генко Изворски.

Прочит на откъси от книгата - поетът и издател Славчо Николов и Генко Изворски
Четене откъси от книгата
Само след 13 месеца, на 28 юни т. г. пак на същото място, и почти пред същата аудитория, шуменския творец представи най-новата си книга „Големия сняг”. Тя съдържа пет разказа и една новела, чието заглавие е заглавие и на сборника. Поетът и издател Славчо Николов, придружител на Генко Изворски, прочете откъси от въпросната книга. Читателите на творчеството на несъмнено талантливия белетрист от Шумен го обсипаха с въпроси и добри думи за неговата литературна продукция. На моменти дори дискусията изглеждаше като ускорен курс за творческо писане. Маститият книгописец почти изповедно разкри пред своите слушатели и някои секрети на писателската професия. Редакторът на сп. „Звук и светлина” Снежанка Кирчева за малко да затрудни госта ни с въпроса си, как той измисля собствените имена на персонажите от нежния пол. А поетът Здравко Лекишев със своите остроумни въпроси и забележки към фамозния промотент допринасяше силно за непринудената и ведра атмосфера на срещата.
Публиката слуша със затаен дъх...
Генко Изворски
Пловдивските фенове на Генко Изворски му пожелаха и други нови книги, и пак да ги промотира пред тях. Нашия гост даже разказа накратко и за няколкото нови романа, върху които работи под пълна пара в момента. Според поетът и директор на Издателство „Български писател” Гриша Трифонов, строг редактор на трите последни книги на Генко Изворски, уж имало в последно време голям глад за романи и той неуморно динамизирал романописеца. Георги Генов и Джеватин Мустафа пък препоръчаха горещо на Генко Изворски неговите четири книги непременно да бъдат качени на www.alteraforum.net и също в електронната библиотека на Националното читалище „Луи Брайл”, за да бъдат тези книги още по-достъпни за своите потенциални читатели. На път е сякаш да се срине и поредния мит за “карантината” над литератора-опозиционер в средите на ССБ. Може би и други структури на ССБ съвсем скоро ще последват примера на пловдивчани и ще се окуражат за реални срещи с шуменския прозаик-бунтар.
Интервюто с медиите
Интервюто с медиите

    Промоцията на „Големият сняг” в Пловдив бе широко рекламирана от най-тиражния южнобългарски вестник „Марица и от радио „Пловдив”. Непосредствено преди промоцията г-н Генко Изворски даде пространно интервю на пловдивската „Нова българска телевизия”, което бе излъчено от нея многократно в продължение на няколко дни. Репортерът на същата телевизия взе интервю и от поета Данчо Данчев, председател на местния литературен клуб „Следа”, по чиято покана гостува и мадарският майстор на изящната словесност. Към именития гост проявиха интерес и представители на още девет печатни и електронни медии посредством своите сътрудници, редактори и кореспонденти . За изключителния медиен интерес към писателя Изворски особено голяма заслуга има неуморния и опитен Георги Генов, председател на Комисията за връзки с обществеността към пловдивския Регионален управителен съвет на ССБ, извършил перфектно разгласата за въпросната промоция.

Генко Изворски
Генко Изворски

    Кандидат-класикът, както понякога Генко Изворски самоиронично се характеризира, е роден в София на 3 юли 1949 година, но цели 13 години живее в шуменските села Салманово и Дибич, където работи неговия баща. Именно село Салманово е прототип на село Кънино, което често срещаме в неговите творби. Той е възпитаник на Шуменския висш педагогически институт, в който завършва доста успешно специалността българска филология. На 20 години Генко загубва зрение в резултат на злополука при едно ловджийско състезание. Вече напълно сляп той започва работа в шуменското специално предприятие на ССБ като обикновен синеблуз работник с висше филологическо образование, а само след една година е избран за платен председател на Заводската организация на ССБ в това предприятие. Повече от 15 години е управител на същото предприятие. Литературните дарби на председателя Изворски са забелязани от талантливия невиждащ поет Георги Братанов, тогава главен редактор на сп. „Зари”, който го насърчава в неговите белетристични опити – съчиняване на очерци и разкази. И ето - почти четири години Генко Изворски е пълноправен и умерено продуктивен член на Съюза на българските писатели. От началото на тази година художникът на село Кънино е вече независим интелектуалец на свободна практика и като че ли изцяло се е отдал на литературните си занимания. Може би и в България писането на книги за повече хора ще се превърне също в добър бизнес. Знайно е, че сега за много хора това занимание у нас е хоби или някаква психотерапия, ако трябва да прецизираме - графотерапия.

    За читателите на списанието вероятно ще бъде интересно да получат информация и за останалите книги на талантливия съчинител на прозаически текстове Генко Изворски. И да припомня, че за големият наш поет Любомир Левчев тъкмо „прозата е хляба наш насущний”. Да прощават пишещите в мерена реч, но и древногръцкият философ Платон не се изказва за тях сякаш съвсем ласкаво, твърдейки доста сериозно, че поетът е „леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено”. За щастие, Генко Изворски е отявлен прозаик и никога не е писал и грам стихове. И така, през 2000 година се появява на бял свят първата негова книга– романът „Манастирът”. След осем години е издадена и книгата му „Мъжка импресия” (сборник с разкази), а на следващата година във връзка със своята 60-годишнина той си подарява третата книга „Закъсняла пролет” – пак сборник с разкази. Книгите на писателя с нарушено зрение се предлагат в най-голямата в България верига книжарници „Пингвините”. Освен на хартиен носител и четирите книги на Генко Изворски веднага са издадени от ССБ и в аудио версия и могат с малко повече късмет да се намерят във всички фонобиблиотеки на ССБ и техните филиали.

    Освен със своята художествена реч, писателят Генко Изворски почерпи присъстващите с изумителна ябълкова ракия (негово производство) и шуменско пиво. Времето течеше бързо и неусетно и никой не разбра как се изнизаха 235-те минути в компанията на шуменската знаменитост. Участниците в литературната среща се разотидоха по домовете си и по своите работни места заредени с много положителна енергия и обогатени с известни знания за тънкостите и триковете на писателския занаят.

 

Ангел Сотиров
Снимки: Стефан Стойчев

Начало