Начало

ХЪРВАТСКИ ИМПРЕСИИ

Ангел Сотиров

Снимки: Елена Шуралева

      По-точното заглавие би било "Хърватски асоциации и импресии", но вече съм се заклел да бъда по-кратък в писанията си. Защото само преди няколко дни измъчих Нели и Владислав Кацарски с четенето на мой безсрамно пространен текст, (220 реда) за непрежалимия Димитър Парапанов.
      Вероятно е случайно, но моята първа кореспондентка на есперанто е от тази прекрасна страна, и то от Загреб. Аз бях едва 16-годишен юноша, втурнал се преди година да изучава есперанто и едвам стигнал до шести урок, започнах да си пиша с Верица Закула. Много красива девойка, като истински модел. Моите съученици от Перущица подозираха, че снимката не е нейна, а на някоя хърватска актриса.

      Моя някогашен, малко странен приятел есперантист Иван Шир също беше от Загреб. Но той беше сляп, чиито съпруги винаги бяха виждащи учителки. Няколко години подред той идваше в Пловдив, работеше в местния "Успех", продаваше на нашите,винаги суетни дами, вносно, фино бельо.

      Почти 30 години българите изучават международния език есперанто по т. нар. загребски метод. В нашата страна въпросния метод внася и разпространява супер талантливата Мариана Евлогиева, добре позната на българските слепи есперантисти. И дано не прозвучи самохвално, моята някога доста нашумяла статия за психичните бариери при непосредственото общуване между слепи и виждащи за пръв път среща тук, в Хърватия, своята чуждестранна аудитория. Тя е препечатана от сп. "Зари" и през 1987 г. се появява на страниците на брайловото списание "Дума на слепите". Забелязана е от Петър Войнов, преглеждащ сръбско-хърватския брайлов печат по молба на тогавашният главен редактор на "Зари" Минчо Стоянов. За съжаление, не съм запомнил името на преводача на въпросния текст.

      От 6-и до 14-и юли т. г.обитавахме, хранехме се и провеждахме конгресните заседания и мероприятия в прекрасния хотел "Томиславов дом". Той се намира в планината "Медведница", на нейния най-висок връх "Слиеме" – около 1000 м над морското равнище. Оттук до Загреб се стига само за двайсетина минути с автомобил. Сегашната си форма на летяща лястовица хотелът дължи на именития хърватски архитект Степан Планич.

      Темата на 84-ия конгрес на Международната лига на слепите есперантисти (МЛСЕ) бе "Какво, как и колко четем". Тя се оказа твърде плодотворна и представи чудесна възможност на всеки участник да разкаже за своя собствен опит. Освен невиждащите автори, талантливи докладчици бяха изявени хърватски есперантисти с нормално зрение като Златко Тишляр, Йосип Плеадин, Невен Ковачич. Интересни доклади изнесоха нашите съсъдбеници Лаура Джентили, Неделка Лозаич, Антун Ковач, Анатолий Масенко, и др.

      Конгресистите бяха от 16 държави (в миналогодишния конгрес са били от 13), и от 3 континента. Наистина, тяхното число, само 37 души, е от скромно, по-скромно, но някои от тях представяха екзотични страни като Бразилия, Куба, Швейцария, Литва. Екзотични, в смисъл на страни, от които рядко има представители на тези световни форуми. С най-големи делегации бяха Русия, Хърватия и Австрия. От 12 държави имаше само по един представител.

      Още при откриването на конгреса, моето его бе силно поласкано, защото по предложение на Антун Ковач, председателят на Местния конгресен комитет, бях избран за един от двамата секретари на конгреса. Но радостта ми се изпари мигновено, след като разбрах, че в действителност съм избран за протоколист, и че трябва да описвам по-важните културни и развлекателни мероприятия на конгреса, а те изобилстваха. Работа, едва ли не на египетски роб край прочутите пирамиди.

    
      Сякаш най-голямата специфика на този конгрес бе изобилието от смелчаци без придружители от различни части на света. Обикновено хората от този сорт са двама-трима. Но сега по моите пресмятания те бяха 9. Несъмнен нов рекорд в тази област. Както и друг път, тези колеги бяха не само от по-бедни държави, но имаше хора от Швейцария, Италия, Унгария. Но за обща изненада тези странни и пестеливи хора, сред които бях и аз, май не създадоха на организаторите сериозни проблеми. Трима-четирима есперанто-езични придружители на слепи бяха винаги готови да се втурнат и да подпомогнат възхитителните "единаци" И така в посочената ситуация бе проявена прословутата есперантистка желязна солидарност. Другата особеност може би беше многотията от екскурзии: до Загреб, до Кумровец (родното село на Йосип Броз Тито), до Библиотеката за слепи и Тифлологическия музей, до имението на писателката-есперантистка Споменка Щимец.

      В първия конгресен ден аз срещнах моя отдавнашен приятел Ищван Кабок. Той ми беше не само добър съквартирант, но и безплатен надежден есперанто-езичен консултант и в голяма степен също и моя Пълен есперантски речник. И вместо аз да го черпя за лингвистичните услуги, той сутрин и вечер предлагаше по чашка квалитетни водка и ром. И нещо, което като че ли силно накърни моето самолюбие. Вместо доклад, аз се изкуших да представя току-що излязлата от печат моя авторска есперанто езична книга с ефектното заглавие "Никой не е пророк сред своите" (Neniu estas profeto en sia urbeto".Въобразявах си, че ще мога да продам някоя и друга бройка. Книгата съдържаше 17 очерка за изявени български и чуждестранни есперантисти с техните цветни снимки. Бях определил и свръх-промоционални цени в куни и в евро. И за мой потрес, никой не пожела да си купи книжката ми, която и като полиграфски продукт бе перфектна. Помъкнал бях 12 екземпляра от злополучното ми творение. И се наложи всичките до една да ги подарявам. Слава богу, все пак никой не ми върна подаръка, защото и това се е случвало с мен. Утешавах се с това, че слепите рядко си купуват плоскопечатни книги, и че в моето представяне на книгата нещо сериозно е куцало. От Международната вечер на изкуството вниманието ми бе привлечено най-вече от песните на Петро Шнипир и Наталия Касимова, Танабе Кунио, Галина Лукяненко. Силно бях впечатлен и от литовката Аудроне представяща стихотворението "Отиват си приятелите", на тяхната талантлива поетеса Инита Тамошюниене.

      През последните 18 години, сегашният конгрес е трети, проведен в Хърватия. И пак всичко е брилянтно и перфектно!!! Разделих се с гостоприемните "Медведница" и "Томиславов дом" с малко тъга и с дълбока благодарност към любезните и неуморни домакини за всичко , което те правеха за нас през тези осем незабравими дни

Начало