IN MEMORIAM
АВТОР НА ФИЛИГРАННА ПОЕЗИЯ НИ НАПУСНА ВНЕЗАПНО
Ангел Сотиров
Снимка Стефан Стойчев
На 13-и август в 10 часа вечерта, девет дни преди да навърши 68 години, най-неочаквано напусна нашия свят талантливия поет и новелист от Пловдив Здравко Лекишев. Раздели се с нас като стопроцентов праведник, без никакви мъки и болки, само след едно кратко изкашляне. Прекрасна смърт, ми каза развълнувано мой достолепен колега и се зарече най-сериозно, че и той „като Здравко и своя племенник” щял непременно да се пресели в отвъдното по-същия елегантен начин.Дааа, прекрасна смърт, ако смъртта въобще може да бъде прекрасна… За съжаление, петте новели на Здравко, подготвени вече за печат, не успяха докато той беше жив да тръгнат към своите нетърпеливи читатели.
|
Още преди петнайсетина години поетът Владислав Кацарски определя Здравко като „автор на филигранна поезия”.,”. А е всеизвестно за повечето от нас, че не се среща особено често поетът поета щедро да хвали… Съществува си изглежда сред хората на изкуството в изобилие творческата завист, и тя не винаги е в най-светлите си одежди.
Първата поетична книга на разностранно надарения пловдивчанин развълнува почитателите на мерената реч далеч извън пределите на града, разположен на седемте хълма. Тя съдържа само 19 стихотворения. Предговорът към нея написва изтъкнатият пловдивски поет Тодор Чонов. Според него ”Здравко Лекишев е отвоювал свое парче от националната литературна нива и с благородството на истински поет го е нарекъл „На теб”.. В тази тънка книжка поетът Тодор Чонов открива „покъртителна щедрост” и „красиво естетическо благородство”.А само преди една година, в Националния център за рехабилитация на слепи се състоя премиерата на втората книга на пишещия филигранна поезия. Тя носи доста индикативното заглавие „Любов отвъд сезоните” и включва 39 стихотворни текста. Както е обичайно понякога, стихосбирката съдържа не само нови творби, но и повечето от предишната. Неин прецизен редактор и креативен автор на емблематичното й заглавие е безспорно даровитият крими писател и национално известен шуменски издател Тодор Андонов.
Здравко Борисов Лекишев е роден в Пловдив. Завършва в същия град руската гимназия и дори е студент по хуманна медицина цели два семестъра. След прекъсване на медицинското си обучение, изглежда поради антибиологизаторските си тежнения, продължава образованието си в техникума по индустриална химия „Асен Златаров” в Димитровград. Многостранно одареният литератор работи като високо компетентен химик в Приборостроителния завод и фабрика „Изгрев”,а също и като колоритен бригадир и прост синеблуз куфарджия в ПП”успех”. В трите пловдивски предприятия той е постоянен и неуморим член на бохемски компании, отзивчиви аудитории на неговите поетични четения и литературни лекции. Впрочем, може би още нещо важно за някои по-любознателни читатели, с Елена Палибеева Здравко е съавтор и на две чудесни дъщери – Даниела и Ирина.
Той е внук на Йосиф Лекишев, издавал през 1912 г. в София списание "Смех и яд", което е списвал 10 месеца, докато свършат парите на съпругата му София Кадемова – щедър негов спонсор. Почти всички печатани в това списание текстове Йосиф Лекишев сам е съчинявал, подписвайки ги с различни псевдоними. Както е обичайно художественият ген е прескочил едно поколение и се проявява у Здравко.
„Сестрата на Здравко Софи Асенова, един също много артистичен и стойностен човек, свидетелства, че нейният брат от дете обича да рисува и да чете книги, а също и сам да съчинява различни текстове. Още като ученик негови стихове се печатат в сп. „Родна реч”. По-късно поетичните му творби се публикуват в други периодични издания и на интернет сайтове. Той участва и в десетина литературни сборника. Негови текстове са отличавани с най-високите награди в регионални и национални поетични конкурси за хора с нарушено зрение.
Здравко е поливалентен творец. В младежка и зряла възраст той вече пише елегантна лирика и сатира, автор е на злободневни фейлетони и на новели тип фентъзи. Още през 1992 г. издателство "Христо Г. Данов" включва в своя план неговата книга "Сърцето не е самотен бог", съдържаща четири новели. Рецензент на ръкописа е професорът от ПУ „Паисий Хилендарски” Огнян Сапарев и книгата се предвижда да излезе в един доста голям дори за времето си тираж. За зла беда на кандидат-книгата ( а и на авторът й), малко след това въпросното пловдивско издателство фалира, каквато съдба имат и много други държавни фирми в този период.
Тези, които познаваме добре поетичното творчество на Здравко трябва с ръка на сърце да признаем, че неговата интимна лирика се отличава с брилянтна метафоричност и изящна ритмика. Сатирата му е туширана и пощипваща, сякаш щадяща в максимална степен своите персонажи и намигваща им може би най-доброжелателно.
Цели тринадесет години до Здравко е Стефка Стойчева, негова грижовна съпруга и неизтощима чаровна муза. И вероятно е съвсем закономерно, че почти една трета от Здравковата мерена реч е посветена на толерантната му нежна половинка, автор също на прекрасни стихове.
Въпреки африканската горещина (36 градуса по Целзий), в погребалната церемония, състояла се на 15-и август, вземат участие около шестдесет опечалени, сред които председателят на съюзния ЦКС Емил Узунов, председателят на пловдивската регионална организация на ССБ Велик Атанасов. Кратко, но затрогващо надгробно слово произнася Георги Генов – председател на пловдивската организация на ССБ „Пулпудева”, чийто дългогодишен активен член е Здравко
Ние, приятелите и почитателите на Здравко Лекишев, ще го помним винаги най-вече с неговите брилянтни стихове, с неизчерпаемото му чувство за хумор и с неговата непостижима готовност за маратонски купони.
САМОТА
Последното стихотворение на Здравко Лекишев
Почина ли си? Хайде наложи
Пак шлема, мой печален Дон Кихот,
Кракът във стремето сложи
Напред със мен, приятелю Живот,Камарата от грешките тежи
Но и преди и днеска съм готов
Макар да зная после как боли
Биен венуту скитнице ЛюбовУискито във чашите искри
Знам, че си там не крий се и ела
Китарата вземи и посвири
Пийни си с мен ти, спътнице Тъга!Не съм те канил, но кат вярно псе
Ти пак лежиш пред моята врата
Спомни си колко дадох, колко взе
Дошла си влез, сестрице Самота.
Б. А. Стихотворението ни бе предоставено любезно за евентуална публикация от неутешимата Здравкова вдовица Стефка Стойчева.
В памет на Здравко Лекишев
Още Три негови творби
МОЛИТВА
Господи, Ти който знаеш всички тайни -
на топлия живот и хаоса студен,
път, моля Те, Господи, дай ни,
път светъл за нея и пътека за мен!На мечтите далечни в полята безкрайни
коне рият с копита килима зелен.
Крилати коне моля, Господи, дай ни -
хергелета за нея, куцо конче за мен!Към звездите среднощни, в небесата сияйни,
всеки поглед повдига с порив стаен.
Неоткрити звезди моля, Господи, дай ни -
милиарди за нея и звездичка за мен!На нервите по опнатите жици,
думи добри след нелекия ден,
нека кацат като ята лястовици -
стотици за нея и едничка за мен!На Доброто и Злото между точките крайни
ще застанем пред Тебе във Съдния ден.
Не тогава, сега милост, Господи, дай ни -
милост за нея и милост за мен!
Първа награда на БНР програма «Хр. Ботев» 2011 г. в конкурса "Зрящи сърца"
ПРИЗНАНИЕ
На Стефито
Спи спокойно до мен моя обич ревнива -
тази роля на теб въобще не отива
И във чувства любов до кога да изливам?
С теб съм женен до смърт, никъде не отивам.И в молитвата сутрин, що отправям към Бога,
твойто име е първо, че без тебе не мога.
И чат-пат нелегално щом пийвам във здрача,
пак със тебе се смея и със тебе пак плача.Че със халката златна на ръката
аз свойта златна есен ти дарих.
и затворих в среднощния стих.
И когато по пътя последен поема със кораба стар
запомни,
че единствено тебе да си с мен съм избрал за другар.
Спи спокойно до мен…
ШЕРШЕ ЛА ФАМ
Французин някакъв голям,
Ронсар или пък Бомарше,
във кръчмата веднъж пиян
казал:” Момче, ла фам шерше.”И тичаме след нея с плам.
Тя - епилог и резюме,
дори библейският Адам
на Ева правил е шерше.И няма денем, няма нощем,
докато има сили още,
там, под дебелия юрган,
шерше, шерше, шерше ла фам.А сетне сватби, ръченици,
хор‘а, момите друсат цици.
Гърми големият тупан -
до тука бе шерше ла фам.Родилен дом, престилки бели,
сестри със задници дебели
и всеки тръпне блед и ням,
какво ли ще роди ла фам.Сега с перчеми оредели,
седим под сенките дебели,
сал спомена ни връща там
в прекрасното шерше ла фам.