Начало

Ангел Сотиров - Аз съм отявлен оптимист

Джадала Мария | 17.05.08

Кой е Ангел Сотиров?
Ако отговорът ми трябва да е кратък – аз изглежда съм Homo ludens. Ако мога да отговоря малко по многословно: един градинарстващ и графоманстващ доста щастлив пенсионер, който се прави на психолог и диалектолог, на сатирик и историк, на журналист и биографист, на градинар и лозар, а в последно време – и на велик кучешки дресьор и клакьор.

Според Вас, има ли достатъчно избор и съвременни произведения - достояние и достъпни за незрящите хора у нас?
Тук ме спипахте силно неподготвен и ми е трудно да отговоря достатъчно компетентно. През последните години, изглежда подобно на чукчата от всеизвестния виц, аз не чета, а пиша. По-точно, почти не чета, най-много една-две книги месечно... и то ако много са ми нужни във връзка с някои мои дългогодишни любопитства. Или ако някои мои приятели са ми обещали някакви награди.

А откога и как се научихте да ползвате компютър?
Преди около 7 години започнах да се обучавам в Националния център за рехабилитация на слепи – Пловдив, обучение, което и сега продължава. Изключително съм признателен на моята учителка Стефка Стойчева.

Къде и как учихте Есперанто? Използвате ли го днес?
Есперанто започнах да уча самостоятелно в моето родно село. Впоследствие завърших успешно и курс за преподаватели по есперанто. Преди 8 години посещавах курс за напреднали и положих изпит пред чуждестранна комисия и получих международен сертификат за някакво по-високо ниво. Почти всеки ден ползвам този изкуствен международен език при моята електронна кореспонденция. Говоря и пиша по скайпа с есперантисти от няколко държави. Преглеждам 4-5 есперантски списания и пиша текстове на есперанто за 2 български списания и един сайт. Посещавам понякога и международни и световни конгреси.

Как преминава един Ваш ден? Разкажете ни и за своето хоби – градинарството.
Разходки с кучето, преглед на електронната поща, набези по чуждите и моите сайтове, графоманстване и грижи за моите растения. Срещам се на живо с приятели и  роднини, пътувам в страната и чужбина. Поривите ми към балконско градинарстване бяха отключени преди 19 години от една метална 50-литрова саксия, която получих като притурка към новия си апартамент тогава имаше и някакво общонародно движение за самозадоволяване, и на някой му хрумнало вероятно да приобщи към него и нас бившите селяни без вили и коли. Това ми хоби бе силно катализирано и от моето съвсем прясно директорстване, което в началото много ми тежеше.

Отглеждам  успешно коприва, лапад, спанак, чушки, чесън, магданоз, керевиз,  опър. Поливам ги, торя ги, окопавам ги, браня ги от вредители, най-вече от листната въшка. От зеленчуците подарявам на съседи и приятели, но най-много на учителката ми по компютърно обучение. На западния си балкон имам страхотна лозница, която сам подрязвам, и въпреки това, а може би поради това, изобилно ме дарява със сладки гроздове, с които дори черпя приятели и роднини. Вино и ракия засега се въздържам да правя. Лозницата и зеленчуците можете да видите в рубриката „Фотогалерия” на www.sotirof.dir.bg/ 

Оптимист ли сте?
Да, аз съм оптимист, и то отявлен!!! От както се помня съм си свръхоптимист. Може би това си е някаква генетична даденост…

С кое от своя жизнен път се гордеете най-много?
За християнството гордостта е един от най-тежките грехове. Оценен от тази гледна точка, аз съм един твърде греховен човек, защото съм склонен да се гордея с доста свои неща. Може би преди всичко най-горд съм с  пътуванията ми в чужбина и с моите книги и с добрите си текстове. Гордея се също и с успешните ми градинарски и лозарски занимания по моите балкони, с моя мъничък личен сайт, на чиито страници намират място текстове и от по-сериозни и талантливи автори. С това, че посещенията на сайта ми изпреварват по броя си дори посещенията по сайтовете на някои национални институции.

Ако можехте да се върнете назад има ли нещо, което бихте желал да промените?
Струва ми се, че сякаш няма такова нещо, което бих желал да променя. Изцяло съм доволен от своята съдба и от досегашния си жизнен път, от постиженията си, от изпитанията, на които съм бил подлаган, от уроците, които съм получавал посредством тях.

Вашето пожелание към хората в златна възраст у нас?
Да бъдат винаги позитивни и отявлени оптимисти!!! 

Интервюто може да намерите на http://ludimladi.bg/?p=view&aid=136



Начало