Начало


ИВАН КРУМОВРЕФОРМАТОРЪТ, ОВОЩАРЯТ, ПТИЦЕВЪДЪТ НА СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ  

За него има квалификации като: „бонвиван” и „турист”,  „номенклатурчик” и „сталинист”. На мен пък ми се струва, че той беше сякаш най-смелия и радикален реформатор на Съюза на слепите в България през годините на прехода. Той се опита да направи това сдружение в модерна правозащитна организация, издържаща се посредством разработването и защита на проекти пред български и чуждестранни донори.Иван Крумов завари ССБ, почти превърнат в производствена фирма, загърбил поради това в голяма степен важни свои приоритети, посочени в неговия устав. Без колебание и без бавене той отдели производствено-стопанската дейност в самостоятелен юридически субект и го хариза светкавично на ексвеликия депутат д-р Петър Стайков, за да трупа последният черни точки и всякакви негативи от този непосилен за него мениджмънт. Не се изкуши и за миг като колегите си Янаки Градев, Иван Ганев и Васил Долапчиев да се прави и на генерален директор, въпреки икономическото си образование, въпреки многото боноси, придружаващи тази свръхатрактивна позиция . 

През месец декември тази година Иван Крумов    навършва една доста кръгла годишнина. Тогава негови близки, колеги по работа и съдба, приятели и съмишленици ще го поздравят послучай 75-годишния му юбилей. Той е роден на 19 декември 1934 г. в плевенското село Подем. Основното си образование завършва в родното си село, а средно - в Първа мъжка гимназия „Александър II"   - Плевен. Иван Крумов продължава обучението си във ВИИ „Карл Маркс" - София (сега Университет за национално и световно стопанство) по специалността финанси и кредит, която завършва успешно.

След приключване на висшето си образование започва работа като финансов ревизор в  Плевен. От 1963 до 1970 г. Иван Крумов е на работа като платен секретар на Общинския комитет на Българската комунистическа партия(БКП) в с. Подем. Едва само на 36 години, още не напуснал младежката възраст, е пенсиониран поради силно влошено зрение в резултат на прогресиращата пигментна дегенерация на ретината(кокоша слепота). И през същата тази съдбоносна 1970-а година става и член на Съюза на слепите в България(ССБ).  

Но само след една година наново почва работа като платен партиен работник, и този път равнището е доста по-високо - в организацията на БКП  на плевенския Окръжен кооперативен съюз. А от 1977 до 1985 г. Той е председател на Контролния съвет на същия кооперативен съюз и ръководител на контролния му блок. 

Цели три десетилетия Иван Крумов участва активно в работата на централните ръководни органи на Съюза на слепите в България.На VII конгрес на ССБ, състоял се през    1976 г, е избран за член на Централния съвет, а през 1977 г. и за член на неговото Бюро. На VIII и IX конгреси е преизбиран за член на тези два управителни органа. На X извънреден конгрес на ССБ Иван Крумов е избран за председател на ССБ, на XI (1994 г.) е преизбран на този пост. 

От 1 януари 1986 г. до 18 май 1990 г. Иван Крумов е директор на ПП „Успех" - Плевен. През този период според него числеността на персонала в предприятието нараства няколкократно, разкриват се и два производствени филиала в градовете   Долни   Дъбник   и   Враца.   В  предприятието се внедрява електронизирана линия за производство на шлаух на много  високо технологично равнище. Построява се и образцово обзаведено Работническо общежитие.  

През пролетта на бурната 1990-та, след Спас Карафезов, Янаки Градев и Недко Недев, Иван Крумов е сполетян от вот на недоверие от „подопечния" му трудов колектив. Но за разлика от споменатите трима съдбата към него е страхотно благосклонна и иронична, и през месец май тя го издърпва на най-високата ССБ-властова позиция. Делегатите на Десетия извънреден конгрес си го харесват за председател, след като Боян Чонос се отказва временно от тази висока чест.  

Г-н Иван Крумов с огромния си управленски опит, се оказва изглежда невероятно подходящ кадър за ССБ през тежките преходни времена. И сякаш не съвсем без основание Иван Крумов е смятан за може би най-брилянтния управленец сред председателите на Съюза на слепите през последните няколко десетилетия. С невероятно търпение и компетентност той се запознаваше задълбочено с проектите  на всички съюзни нормативни и поднормативни документи. Винаги добре подготвен за многобройните безконечни заседания на Изпълнителния и Централния съвети.  

През периода май 1990 – юли 1998, когато ССБ се оглавява от Иван Крумов, както вече се каза по-горе,  производствено-стопанската дейност на Съюза на слепите в България се отделя и обособява в самостоятелно търговско дружество. Естествен приоритет на организацията стават правозащитните функции . Поставя се началото на финансиране на дейността на ССБ и неговите поделения, посредством разработване и защита на проекти пред вътрешни и външни институции. Сам Иван Крумов лично участва в разработката и управлението на няколко проекта, които получават финансиране от българската държава и от чуждестранни донори. С негова помощ и подкрепа се разкриват и първите дневни центрове за рехабилитация в София, Сливен, Стара Загора и Варна. Центърът за рехабилитация в Пловдив разширява неколкократно материално-техническата си база, разкриват се и се оборудват нови 10 учебни кабинета. 

Председателят Крумов имаше куража сериозно да диференцира възнагражденията на съюзните председатели на трудов договор в зависимост от тяхната работа по осигуряване на пари и помощи за своите организации.Той не се страхуваше дори и понякога да ги наказва, СИРЕЧ, ДОБРЕ БОРАВЕШЕ С МОРКОВА И ПРЪЧКАТА… 

В полето на международните отношения,  председателят Иван Крумов запазва много добрите постижения на своя предшественик Янаки Градев. От 1990-а до 1993-а г. той е генерален секретар, а от 1993- а до 1997-а г. е вицепрезидент на Съюза на слепите в Европа.В периода 1997-1998, за година и половина е член на Бюрото на този същия съюз. През 1991 г. по инициатива на Иван Крумов в софия се учредява Балкански консултативен съвет, включващ организациите на слепите от балканските страни. И съвсем естествено, за негов пръв председател е избран Иван Крумов. Благодарение на тези си международни роли 8 години той активно проучва на място чуждестранния опит в областта на рехабилитацията и професионалната реализация на хората с нарушено зрение. И точно заради тези доста полезни занимания на Иван Крумов за българските невиждащи, негови критици му лепнаха и двата етикета „турист” и „бонвиван”. Във връзка с 65-годишнината на Иван Крумов и за значителен принос в развитието на организираното движение на слепите в България през 1999 г. Централният съвет на ССБ му присъжда званието „Почетен член на Съюза на слепите в България". И въпреки това високо звание, предполагащо оттеглянето му вече в съвсем заслужена почивка,на 31 октомври 2002 г. Общото събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България избира Иван Крумов за член на своя Управителен съвет, където продължава да работи до юли 2006 година с присъщата за него неуморимост и отговорност. 

Приятелите и колегите  на Иван Крумов го знаем и като сладкодумен разказвач на пикантни вицове и неуморим купонджия. Понякога нашия развеселен колега дори разпъваше акордеона като изумителния Бойко Борисов. И още един щрих в характеристиката на артистичната натура на бай Иван. Подобно на Васил Долапчиев и той също е пробвал перото си в съчиняването на не съвсем лоши стихове. Имаме съвсем сериозни основания да подозираме, че и Иван Крумов сякаш не е бил никак безразличен към световното движение „Всеки зрително повреден – автор на литературна книга”. 

Дейците на ССБ ОТ ОНЕЗИ ВРЕМЕНА,  познават Иван Крумов най-вече като неизтощимия председателстващ маратонските заседания на Централния и Изпълнителния съвети през първите няколко преходни години. Макар да минаваше за твърд и непреклонен човек(някои от тях не без основание го наричаха „Железният”, твърде доброто му чувство за хумор почти никога не го напускаше. И тъкмо това чувство  много му помагаше в комуникациите му с  представители на различни институции и сдружения. И ако се вярва на американския психолог Емъри Богардус, именно чуството за хумор било най-сериозната индикация за добри управленски дарби.  

С многогодишната си дейност като председател на ССБ г-н Иван Крумов в голяма степен също потвърди очакването на президента Жельо Желев, че и екскомунистите също могат да бъдат сериозни реформатори. Наистина за 8 години той не можа изцяло и дълбоко да реформира Съюза на слепите в България, но постави началото на неговата ускорена нормализация и деградевизация. За съжаление, председателите след него, включително и квазиреформаторът Ганев, се втурнаха да подражават на Янаки Градев (нещо като: „без Градев, по градевски”), което забави изглежда и в ССБ прехода с години. Твърди се сякаш с доста голямо основание, че до всеки успял мъж стои винаги и една жена. Повече от 56 години плътно до Иван Крумов стои учителката по френски език Златка Крумова. Тя е отзивчив асистент и таен съветник на своя,  несъмнено много талантлив съпруг. 

От 1999 г. Иван Крумов със своята съпруга Златка от месец март до началото на ноември пребивават в  имението си в село Подем и активно се занимават със селскостопански труд в двора и градината на тамошния си дом. 85 овощни дървета и 300 кютука лозе са сега обект на техните грижи. Тази година семейство Крумови отглеждат 25 кокошки и 25 бройлера. Семейната фауна включва също три котки-мишеловки, а преди години са си осиновили и едно куче Дик, главен охранител на този миничифлик.

Несменяем оператор на тяхната семейна ярмомелка е невиждащият овощар и птицевъд. Дори в последните 5-6 години тази изумителна брачна двойка вече целогодишно стриктно спазват призива на Жан Жак Русо: „назад към природата!”.И да си призная нещо твърде лично, Иван Крумов е един от тримата невиждащи Ивановци (другите са Иван Димитров от Варна и Иван Коджабашев от Пловдив), чийто заразителен пример за природосъобразен начин на живот се готвех цели 20 години да последвам и аз, като заживея на село, сред изобилие от растения,  дървета и храсти. 

Юбилеите обикновено са повод и за равносметка на извървения път: на постигнатото и пропуснатото. на плануваното и неосъщественото. Иван Крумов има сериозно основание да е удовлетворен от себе си, от постигнатото и осъщественото в досегашния му твърде активен живот, живот на доста високи обороти. Да му пожелаем, всички ние - приятели, колеги, познати и читатели, дълголетие, много здраве, изобилна продукция от селскостопанските му занимания, и несекваща виталност!!!

24 ноември 2009, Пловдив           

 

Начало