Начало


БЪЛГАРСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
ЗА СЛЕПИ - ВЧЕРА И ДНЕС

Ангел Сотиров





Глава 7.
Нови организации на слепи, създадени след 1990 г.


1. Политическият плурализъм и нестопанският сектор

Както пише Стефан Николов, демократичните промени в нашата страна след 10 ноември 1989 г. съвсем естествено доведоха до отприщване на дълго държаните под ключ енергия и инициативност. Но като че ли най-неочакваното е, че в това преходно време, във времето на остри политически пристрастия, дълбока икономическа криза, се намират ентусиасти за развитието и на нестопанския сектор - секторът, който не носи печалби и лична изгода, а напротив - изисква лична саможертва и воля за преодоляването на много трудности (Николов, 1993). Разбира се, в условията и след противоречията на прехода от една неудачна и банкрутирала обществена система към пазарна икономика и демократично общество зараждащият се Трети сектор не може да се развива изолирано от доминиращите обществени сблъсъци и конюнктура. Наистина немалко от многобройните, никнещи като гъби граждански сдружения, движения, клубове, фондации и т.н. се оказват просто прикритие за политически апетити и стремеж към лесна печалба. Но тези недъзи са неизбежни; те ще съпътстват развитието на Третия сектор и в бъдеще, но все повече ще отстъпват на заден план. От друга страна, самото наличие тъкмо на нестопанския сектор вече свидетелства за необратимостта на промените в обществото, за възникване на гражданско общество. Неговата роля в бъдеще ще бъде да се превърне в авторитетен мощен партньор и балансьор на държавата, да я разтовари от несвойствените й функции и претенции, да я допълва там, където тя не е в състояние да задоволи социалните потребности. Развитият Трети сектор е едно от най-ярките доказателства както за демократизма, така и за просперитета на едно общество (Николов, 1993). Както пише един изследовател, създаването на жизнен Трети сектор зависи от наличието на силен и напълно институционализиран Втори сектор, този на частните стопански предприятия (Starr, 1991).

С възстановяване на политическия и стопанския плурализъм и в нестопанския Трети сектор е налице бум от сдружения на и за лица с увреждания. Само за по-малко от пет години се учредяват и десет нови организации на слепи и четири за слепи. Разбира се, някои от тях, както е видно по-долу, не показват особено голяма жизненост и фигурират само на книга, подобно на много от регистрираните субекти на Втория сектор (Сотиров, 2001). По-нататък ще представим тези 10 организации, информацията за които събрахме както от публикации за тях, така също интервюирайки техни представители. Някои от ръководствата на организациите (на НСГБ например) бяха любезни да ни предоставят подробни анотации, за което им изказваме специална благодарност. За съжаление, за някои от сдруженията информацията беше много оскъдна и въпреки положените от нас усилия, представените сведения за тях останаха твърде дефицитни. Но може би най-важното е, че и дори и за тях са посочени техните цели, годината и мястото на учредяване, седалищата и техните ръководители.

2. Фондация "Рехабилитация на слепи"

Учредена е на 13 февруари 1993 г. в гр. Пловдив, където е и нейното седалище. Нейни учредители са водещи български експерти по рехабилитация на зрително затруднени, журналисти, предприемачи и приятели на слепите и слабовиждащите от Пловдив и София. Нейната основна цел е подпомагане рехабилитацията на зрително затруднените в България. Тя е замислена като организация за слепи, но всъщност като членски състав по-скоро може би попада в сдруженията на слепи. Нейни приоритетни задачи са построяването на нова сграда на пловдивския интернатен рехабилитационен център за слепи и финансова и експертна подкрепа на новоразкриващи се центрове за рехабилитация на късно ослепели (Сотиров, 1994). Финансирала е много микропроекти на организации и институции на и за слепи. В партньорство с община Ямбол и Съюза на слепите в България 9ССБ) и катедра "Специална педагогика" на Софийски университет, фондацията през 1999 г. разкри модерен дневен център за рехабилитация на зрително затруднени лица в гр. Ямбол.

От 1994 г. фондация "Рехабилитация на слепи" е член на Съюза на българските фондации и сдружения. Учредител е на Центъра на нестопанските организации в гр. Пловдив. Асоцииран член е също и на Съюза на слепите в България.

Фондация "Рехабилитация на слепи" оказва консултантска и експертна помощ на много сдружения от Третия сектор по разработването, защитата и мениджмънта на проекти. Неин пръв председател е Ангел Сотиров. При учредяването секретар-координатор на фондацията е Стефан Данчев - впоследствие неин изпълнителен директор и координатор на много проекти. От ноември 2002 г. председател на фондацията е Стефан Данчев, а неин изпълнителен директор - Александрина Костова.

3. Асоциация на гражданите с увредено зрение (АГУЗ)

Тази асоциация е според нас първата нова организация на слепи с членска маса, която се учредява в гр. София през септември 1994 г. и има за основна цел защита интересите на слепите. Инициаторите за нейното създаване я замислят като алтернатива на Съюза на слепите в България, който им се струва твърде казионен, консервативен, затворен и силно пренебрегващ интересите на редовите си членове. Нейни учредители са около 40 членове на Съюза на слепите в България от гр. София, предимно членове на Люлинска първична организация. За председател е избран Александър Ангелов. Централното ръководство на Съюза на слепите в България проявява към нея известна нетолерантност и трудно обяснима ревност. Забранено е на членовете на АГУЗ да ползват централната фонобиблиотека и почивните бази на ССБ. В резултат на тези мерки на ССБ, част от дейността на новопоявилата се организация се "законспирира", определен брой от членовете й я напускат.

Въпреки доста успешната в началото медийна активност на нейния председател Александър Ангелов тя изглежда не получава достатъчна обществена подкрепа и разбиране на лицата със зрителни увреждания дори от София, където е нейното седалище и където живеят всички нейни първоначални учредители. Тази организация, както и много други от Третия сектор, изглежда не случи с подходящото ръководство, което да я утвърди и развие като реална алтернатива на мастодонта Съюз на слепите в България.

4. Фондация "Хоризонти"

Учредена е на 8 юни 1995 г. в гр. София, където е нейното седалище, от 15 зрително затруднени студенти и невиждащи лица с висше образование. Приоритетната цел на фондация "Хоризонти" е защита на интересите на незрящите хора чрез подпомагане в различни области на живота - образование, общуване, професионална реализация и др. Тази цел предопределя и цялостната стратегия на фондацията, осъществявана главно чрез изготвяне, защитаване и координиране на проекти. Нейна целева група са зрително затруднени студенти и завършили висше образование.

През 2000 г. след спечелването на проект към Обединените холандски фондации, е създаден първият в България компютърен клуб, оборудван за работа на студенти и специалисти с нарушено зрение. Той разполага с пет компютъра, скенер, брайлов дисплей и най-използваните говорещи програми, работещи под MS DOS и MS Windows. Сред многото удобства, които са на разположение на зрително затруднените потребители, е и постоянната връзка с Интернет.

През 2002 г. стартира друг важен за фондацията и нейната целева група проект, одобрен от Делегацията на Европейската комисия (Програма "Фар-Аксес"). Той е свързан със създаването на електронна библиотека за незрящи. Осигурени са работни места за пет лица с зрителни увреждания. Двама от тях сканират печатни издания, а останалите ги коригират и подготвят за четене от лица с нарушено зрение. Още в самото начало проектът добива широка популярност сред невиждащите любители на книгата.

Пръв председател на фондацията е Юсеин Исмаил, а настоящ председател е ст.н.с. д-р Иван Кацарски.

5. Фондация "Бъдеще на слепите"

Учредена е на 3 декември 1996 г. в гр. София от осем физически лица, предимно със зрителни увреждания. Тя е регистрирана със седалище в гр. София. Целите на фондацията са да подпомага лица с увредено зрение от цялата страна. Нейни основни задачи са: организиране на курсове за професионална квалификация и преквалификация, осигуряване на стипендии на социално слаби ученици и студенти с увредено зрение, подпомагане на безработни зрително затруднени при търсене на подходяща работа, грижи за слепи и слабовиждащи в пенсионна възраст.

Екипи на фондацията са разработвали проекти, които са представени пред финансиращи организации. Не ни е известно досега фондация "Бъдеще на слепите" да е получила финансиране от български или чуждестранни донори или да е осъществила някакъв проект със свои парични и кадрови ресурси. При окончателната разработка на този раздел нямахме информация фондацията да е съдебно пререгистрирана съгласно изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Председател на фондацията е Илия Димитров.

6. Фондация "Приятели на слепите"

На 17 април 1997 г. в гр. Варна е учредена от група слепи и няколко техни виждащи добри приятели. Фондация "Приятели на слепите" е с регионален периметър на дейност. Фондацията има за основна цел моралната и материална подкрепа на невиждащите от варненския регион, тяхната интеграция и социална реализация. Фондацията е осъществила успешно в партньорство с други варненски организации няколко проекта в областта на своите уставни цели и задачи. Много добри нейни партньори в самото начало на нейната дейност са Евангелската петдесятна църква, Съюзът на слепите в България и др.

Към момента, когато завършвах окончателната редакция на ръкописа на тази книга, не ми беше известно фондация "Приятели на слепите" да е извършила своята съдебна пререгистрация съгласно изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Нямахме също информация от кого се оглавява тази фондация след смъртта на Георги Митев.

7. Фондация "Бъдеще без зрение"

Тя е учредена на 23 януари 1998 г. в гр. Шумен от група зрително затруднени лица и техни виждащи приятели. Седалището на фондацията е в гр. Шумен. Фондация "Бъдеще без зрение" си е поставила за основна цел социалната интеграция на лицата без зрение от Шуменски регион.

Още в самото начало след учредяването си фондацията в партньорство с организации от Третия сектор осъществява няколко малки проекта, свързани най-вече с разпределение на хуманитарна помощ.

Фондацията разработва няколко проекта, които представя за финансиране пред съответни донори, но за съжаление проектите не са одобрени.

През 2002 г. ръководството на фондацията взема решение за прекратяване на нейната дейност.

Неин пръв и единствен председател е Тодор Андонов - музикант, художник, фейлетонист, издател, печатар и журналист.

8. Национално сдружение на слепите предприемачи

Национално сдружение на слепи граждани, представляващи физически и юридически лица, е първото наименование на сдружението. То е учредено на 14 февруари 1998 г. в гр. София, за да подпомага българските зрително затруднени предприемачи.

През 2001 г. екип на сдружението разработва медиен микропроект, предвиждащ подкрепата на предаването "Тези мънички минути", излъчвано по радио "Алма Матер". Водеща на това радиопредаване е зрително затруднената журналистка Мира Попова. Проектът е финансиран от Холандското посолство и е успешно осъществен и отчетен.

На 18 май 2002 г. на свое общо събрание сдружението приема ново наименование - Национално сдружение на слепите предприемачи и избира за свой председател Недко Недев, а за заместник-председател е избран Иван Доброволов.

За съжаление начинът на свикване и реда на провеждане на това общо събрание силно се оспорва от дотогавашния председател на сдружението Янаки Градев и няколко негови горещи симпатизанти.

Тези неразбории не попречват за съдебната пререгистрация на сдружението. Споровете относно законосъобразността на общото събрание и легитимността на новото ръководство на сдружението изглежда стават причина да се спре финансирането на много важен проект, възлизащо на около 20.000 щатски долара, който негов екип беше талантливо разработил и успешно защитил.

9. Асоциация на невиждащите есперантисти в България (АНЕБ)

На 16 май 1998 г. в гр. Пловдив се учредява тази асоциация. Нейна основна цел е разпространяването на международния изкуствен език есперанто сред българските слепи. Тя издава сп. "Есперанта файреро" ("Есперантска искра"), което се разпространява в 23 страни от Европа, Азия и Америка.

През 2000 г. Асоциацията на невиждащите есперантисти в България е домакин на 66-я международен конгрес на слепите есперантисти. Той се провежда в гр. Пловдив и в него взеха участие 94 есперантисти от 14 страни от Европа и Азия.

През 2001 г. АНЕБ печели проект "Чрез есперанто комуникации без граници", финансиран от фондация "Отворено общество", София. Проектът включва провеждането на 6 курса за начинаещи, 2 курса за напреднали и един курс за преподаватели. За успешното провеждане на тези курсове се издадоха на брайлов шрифт "Есперанто по загребски метод", "Крачки за пълно овладяване" и "Есперанто-български речник". Второто учебно помагало излезе и в говореща версия. Обучението завърши с двудневен практикум.

От началото на 2002 г. "Есперантска искра" започна да се издава и в говорещ вариант както за абонати от страната, така също и за евентуални нейни получатели от чужбина.

Председател на асоциацията е Владимир Желев.

10. Сдружение с идеална цел "Зрение"

Учредено е през юли 2000 г. от студенти с нормално зрение и зрителни нарушения и приятели на невиждащите. Основна цел на сдружението е подпомагане на обучението на зрително затруднените студенти и последващата им професионална реализация и интеграция в обществото. То участва като партньор с други организации при осъществяване на проекти, съдържащи прогласените му в Устава цели и задачи.

Сдружението цели също посредством общите усилия на членовете си да защитава правата и законните интереси на всички лица с нарушено зрение в страната и да оказва постоянна помощ при тяхното развитие, интеграция и професионална реализация в обществото.

Своите цели то постига чрез организиране на различни квалификационни и преквалификационни курсове и различни други форми на обучение и чрез внедряване на лица с увредено зрение в обществото като пълноправни граждани, работници и професионалисти.

Една от най-близките цели на сдружение "Зрение" е да подпомага студенти със зрителен проблем, а по-далечните цели са при възможност да подпомага снабдяването на по-широк кръг от зрително затруднени хора в страната с помощни и други средства.

Друга приоритетна задача, която си е поставило сдружението, е създаване на контакти с компютърни компании за осигуряване на компютри и говорещи програми за зрително затруднени хора на български език.

СИЦ "Зрение" в досегашната си дейност има добър актив като медийни изяви, чрез които се стреми да запознае максимално голям обществен кръг с идеите и целите си. Сдружението успя да издейства да бъдат подпомогнати двама учащи се със зрителни увреждания с необходимите им средства за нормално и безпроблемно обучение. Проведена е акция през 2002 г. по закупуване на бели бастуни, които безвъзмездно са раздадени на нуждаещи се от тях.

На 25 март 2002 г. във Военния клуб сдружението организира благотворителен концерт за набиране средства за разработване на говореща на български език Windows програма, за закупуване на специални технически средства - диктофони, аудиокасети и пр. за нуждаещи се зрително затруднени студенти. В концерта участваха български поп-, рок- и народни певци - група "Сигнал", група "Епизод", Даниел Спасов, дует "Маня", Руслан Мъйнов (водещ и изпълнител), Силвия Кацарова, Коцето (Калки) и др. В концерта бяха поканени да участват и невиждащи изпълнители като: Десислава Иванова и Кристина Александрова.

Следващата кампания, която организира сдружението, е по повод 24 май - Денят на славянската писменост и култура. Акцията е под надслов "Равнопоставеност в образованието - да тръгнем от малките неща" - разпратени са на някои фирми писма за спонсорство за определени технически средства - дискети, празни компактдискове, аудиокасети и пр. Четири от фирмите се отзовават.

Друг проект, по който работи сдружението, е организиране на конкурси за написване на песен, есе и стихотворение като послание от незрящите хора към обществото. Поводът е 15 октомври 2002 г. В този проект също влиза организиране на голбален турнир с международно участие, втори благотворителен концерт, на който са обявени и връчени награди на победителите от конкурсите и от голбалния турнир. Целта на проекта е да се стимулират хората със зрителни увреждания да покажат своите умения, възможности и дарби на обществото.

Концертът, който се състоя на 15 октомври 2002 година, успешно доказва това твърдение. В него са събрани едни от най-добрите изпълнители и групи както невиждащи, така и виждащи (хора без увреждания) - Руслан Мъйнов, група "Д2", група "Медикус", група "Епизод", Десислава Иванова, Кристина Александрова, Ваня Костова, Коцето (Калки), Николай Урумов, Марина Димитрова.

След концерта на 19-20 Октомври с.г. във волейболната зала на Спортен център "Левски Сиконко" се състоя и голбалният турнир с международно участие. Българските момчета премерват сили с македонския отбор от Куманово за първи път от 12 години насам.

Друга акция на сдружение "Зрение" е подаряване на незрящи студенти на стари компютри от фирми.

Председател на сдружението е Ели Станишева.

11. Национална асоциация на слепоглухите в България

Ако строго се придържаме към наименованието на раздела, тази организация не попада сред организациите на слепи. Известно е, че слепоглухотата вече се признава почти единодушно като отделно увреждане - много различно и от слепотата, и от глухотата и в никакъв случай на него не бива да се гледа като на комбинирано увреждане. То си е отделно много тежко полисензорно увреждане - едновременно увреждане на двата дистантни сензорни канала, поставящи носителите на това увреждане в ситуация на изключителен сензорен и информационен дефицит. Съображенията ни все пак да поставим Националната асоциация на слепоглухите в България сред организациите на слепите са следните:

- почти всички организации на слепоглухи произлизат от организациите на слепи;

- голяма част от членовете на НАСГБ продължават да членуват и в ССБ;

- първите учители на слепоглухи са били учителите на слепи;

- разгласа относно целите, задачите и дейността на тази новосъздадена организация.

В България през 80-те и 90-те години на миналия век нарасна броят на слепите с увреден слух. На 18 Щии 1993 г. в Пловдив се създава групата на слепоглухите в рамките на Съюза на слепите в България от 9 учредителя, които единодушно избират за пръв свой председател Димитър Парапанов. През 1994 г. към ИС на ССБ се създава комисия по активността и проблемите на слепоглухите, оглавявана от Димитър Парапанов. Комисията през 1996 г. извършва проучване на 94 слепоглухи. По непълни данни тогава от 15.000 слепи между 1500 и 2000 (10-12%) от тях са с увреден слух. Комисията, като взе предвид, че слепоглухотата е уникална, отделна инвалидност, различна от слепотата и глухотата, което се потвърждава от резолюцията на учредителната Генерална асамблея на Световната федерация на слепоглухите от 12 Щ 2001 г., стигна до заключението, че е крайно необходимо създаването на самостоятелна, независима организация на слепоглухите с цел защита на техните специфични интереси. По тази причина комисията се трансформира в Инициативен комитет за учредяване на национална организация на слепоглухите в България. На 15 август 1997 г. седемдесет и един учредители от цялата страна основават в гр. Пловдив Националната асоциация на слепоглухите в България (НАСГБ), която си постави следните цели и задачи:
1. Издирване, организиране и подпомагане на слепоглухите и подобряване на социалното им положение;
2. рехабилитация и социална интеграция на слепоглухите и тяхната равнопоставеност в обществото;
3. подобряване личностната им реализация и повишаване на културното и образователното им ниво;
4. защита на човешките им права.

След нейната съдебна регистрация на 22 Щ 1997 г. се пристъпва към изграждане на структури по места. Досега са създадени 11 районни дружества в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Добрич, Кърджали, Горна Оряховица, Харманли, Дряново, Казанлък и Сливен, в които са организирани 250 слепоглухи членове. В останалите 17 области на България няма създадени структури. Поради отдалеченост и липса на средства не са обхванати в асоциацията огромна част - над 800 слепоглухи. Издирването и проучването на слепоглухите става най-вече с помощта на местните организации на Съюза на слепите, Съюза на глухите и здравни институции. Някои от членовете на НАСГБ са членове на ръководствата на районни и първични организации на Съюза на слепите в България, дори и председатели на същите, благодарение на което бяха създадени районни дружества. Всяко районно дружество има свой живот. Членовете се включват в различни рехабилитационни, културни, спортни и туристически прояви, разнообразяващи всекидневието им, насочени към социалната им интеграция. НАСГБ полага грижи за социалната реализация на слепоглухите чрез трудоустрояване и обществени изяви. Членовете на асоциацията са предимно хора от третата възраст, по-малко са младите. Все още не са издирени всички слепоглухи деца и младежи. Една от причините е, че слепоглухите у нас са пръснати в отдалечени селища на страната. Липсата на пари също затруднява тяхното откриване, проучване и организиране. Няколко слепоглухи деца се обучават в училищата за деца с нарушено зрение в София и Варна. Възрастните слепоглухи се рехабилитират в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив в интернатна форма, където има добре подготвен екип и подходящи условия за обучение. В град Пловдив се осъществи проектът "Домашна грижа и социална интеграция за слепоглухи в Пловдив" по програма "ФАР - ЛИЕН", като бяха предоставени обгрижване, социални услуги, медицинско обслужване и безплатни ремонти по поддържане на домове на слепоглухите. НАСГБ получава субсидия от държавния бюджет от 1999 г. Чрез нея се предоставят необходимите специфични помощни средства за облекчаване на комуникацията на слепоглухите. Това са телефони с усилвател на звука в слушалката, мощни звънци за телефон и за входна врата, консумативи за слухови апарати и др. Тази дейност се извършва чрез Бюрото за социални услуги към асоциацията. Със съдействието на община Пловдив функционира Клуб за социални контакти на слепоглухите, където те общуват както помежду си, така и с хора с други увреждания, а също и с представители на институции и обществеността. Във всички районни дружества на асоциацията се извършват организационна, културно-масова и туристическа дейност съвместно с организациите на хора с други увреждания.

Установените контакти от 1997 г. и сътрудничеството със СЕНС - Великобритания, участието на НАСГБ в Петата европейска конференция по слепоглухотата на DEAFBLIND INTERNATIONAL, в Седмата световна конференция Хелън Келър и в учредителната Генерална асамблея на Световната федерация на слепоглухите през 2001 г. в Нова Зеландия, дават надежда обучението и рехабилитацията на слепоглухите у нас да се издигнат на по-високо стъпало.

НАСГБ работи изключително много за добрите партньорски отношения със Съюза на слепите в България и Съюза на глухите в България, нейни равностойни партньори, като търси тяхната подкрепа и сътрудничество при отстояване на специфичните права на хората с увредени зрение и слух пред държавата и обществото, така както е в Европа, САЩ и Япония.

Председател на НАСГБ е Димитър Парапанов, а зам.- председател Тодор Радев.

12. Фондация "АРТФОРУМ 01"

Учредена е на 10 октомври 2001 г. в гр. Пловдив. За основна своя цел фондацията си поставя подкрепата на художественото творчество на слепите и слабовиждащите.

От създаването си фондация "АРТФОРУМ 01" приоритетно подкрепя издаването и разпространяването на говорещото списание "Литературно списание". През 2002 г. фондацията подпомага издаването на книгата "Метаморфози", съдържаща 64 епиграми, с автор талантливия невиждащ сатирик Иван Колев - Колчак от гр. Панагюрище.

Председател на фондацията е Ангел Сотиров, а неин изпълнителен директор е инж. Красимир Велев.



Глава 8.
Председатели на Съюза на слепите в България след 1946 година
 

Стефан Ненков
Председател на ССБ от 1946 до 1953

Роден на 20 декември 1880 г. в гр. Дупница. Учил в Букурещкия институт за слепи - Международна колония от 1908 до 1914 г. Владее есперанто, румънски и френски езици.

Международния език есперанто вероятно Стефан Ненков е изучавал в родния си град Дупница в младежките си години, защото в подготвения от него мемоарен ръкопис той твърди, че е есперантист още от 1900-та година. Не е съвсем ясно защо Стефан Ненков става член на местното есперантско дружество в Дупница едва през 1911 година.

След завръщането си от Румъния отначало работи в столичното Общинско кошничарско училище, а след неговото закриване постъпва на работа във Военната шивалня като майстор, където изработва пантофи от отпадъчни материали. Около две десетилетия е учител по пантофарство в Държавния институт за слепи.

Секретар е на първия Контролен съвет на Дружеството на българските слепи. Избиран е през 20-те и 30-те години за председател на Дружеството на българските слепи. В края на месец август 1946 г. е избран за председател на Съюза на слепите в България.

На 13 март 1951 г. е избран за председател на Общия съюз на слепите в България. През 1953 г. по инициатива на Кирил Костов, Стойчо Милчев, Димо Мангъров и Константин Гайдаров е отстранен от поста председател на тази организация с мотива, че преклонната му възраст от 72 години е сериозна пречка за пълноценно изпълнение на служебните му задължения.

Стефан Ненков е талантлив музикант. Той свири на виолончело и участва в първия професионален оркестър от слепи музиканти, създаден през 1922 година.

Стефан Ненков е автор на разработката "Нашите организации" (сп. "Съдба", 1932, кн. 6) и на други разработки, статии и преводи, публикувани най-вече в списанията "Съдба" и "Животът на слепите" и в двете юбилейни брошури (1931, 1946).

Починал е на 10 януари 1967 г.


Кирил Костов
Председател на ССБ от 1953 до 1955

Роден е на 24 декември 1924 г. в с. Погледец, Софийско.

Възпитаник е на Държавния институт за слепи в София. Първите уроци по флейта взема при доц. Янко Янков. В института му е преподавал също известният български флейтист проф. Никола Стефанов, който през 1954 г. му става кум. Когато е на девет години, участва в една музикална продукция. Тогава той свири на флейта заедно с царския симфоничен оркестър под диригентството на проф. Саша Попов. След завършване на Държавния институт за слепи постъпва в Музикалната академия в класа на проф. Никола Стефанов. Приключва музикалното си образование през 1948 г., след което е приет на работа в Българското радио като солист флейтист. Кирил Костов е щатен солист в БНР от 1949-1983 г. Той е най-дългогодишният председател на читалището на слепите "Луи Брайл" от 1971-1990 г.

В новоучредения Общ съюз на слепите в България е избран през 1951 г. за зам.-председател от квотата на Съюза на слепите в България. Вече като председател от 1953 г. на Общия съюз на слепите в България заедно със Стойчо Милчев той полага основите на съюзната стопанска дейност и издейства в тази област първите нормативни актове на Министерския съвет (Карафезов, 1998).

Избиран е многократно за член на ЦС на ССБ. В началото на 60-те години е изключен от Съюза на слепите. Според тогавашното ръководство на Съюза на слепите в България той е злепоставял организацията чрез концертите, които е изнасял заедно с диригента Марко Марков, големия певец Христо Маринов и музиканта Иван Славов. Ръководството на ССБ е смятало това за търговска дейност и е обвинило импресариите, че са се представяли от негово име (Карафезов, 1998). Дълги години е редактор на брайловото списание за изкуство и култура "Лира". Носител е на орден "Кирил и Методий", на многобройни държавни и обществени отличия. Починал е на 6 октомври 1996 г.


Димитър Домусчиев
Председател на ССБ от 1955 до 1959

Роден е в гр. Сливен на 21 май 1912 г. Завършил е Държавния институт за слепи. Той е първият сляп в България, който е приет за обучение в наше висше учебно заведение. Негови съвременници твърдят, че Михаил Шекерджиев, първият му учител по цигулка, много сериозно е помогнал за записването му като студент в Музикалната академия, София, където изучава цигулка и диригентство. Според неговия син Панайот той е бил на 4-годишна специализация в Германия.

Диригент е на смесения хор "Балкан" при Дружеството на българските слепи в периода 1936-1938 година. Той е добър хоров диригент и ръководеният от него хор печели конкурс в гр. Горна Джумая (Благоевград).

По време на бомбардировките през 1944 г. е евакуиран от гр. София в село Градец - Котелска община. Там се запознава и със своята бъдеща съпруга.

Според проучванията на неговия син, Димитър Домусчиев е много добър цигулар и е свирел заедно с Васко Абаджиев, Леонид Коган и Давид Ойстрах.

Директор е на Софийския държавен институт за слепи от 1 март 1945 г. до 30 септември 1948 г. През този период е създател и диригент на училищния хор. Димитър Домусчиев е автор на музиката и текста на химна на Държавния институт за слепи. Той дирижира концерта на училищния хор във Военния клуб, състоял се през декември 1947 г., на който присъства тогавашният министър-председател на България Георги Димитров. Димитър Домусчиев дава идеята за създаване на професионален хор от слепи на тогавашния български премиер след този концерт. Георги Димитров прегръща тази идея и по негово разпореждане още през следващата 1948 г. се създава Професионалният хор на слепите.

От 1949 до 1955 г. работи като артист-хорист в Професионалния хор на слепите. На Ии-я конгрес на ССБ (1955) е избран за председател. През периода на неговото председателство се разкриват производствени клонове на ПП "Успех" и в градовете Пловдив и Варна. От 1959 до 1972 г. е редактор на сп. "Художествена самодейност".

Димитър Домусчиев е автор на хоровите творби: "Ти, Иринке, леко тропай"; "Залюля се нова люлка"; "Сливенско хоро" и на "Кантата за Георги Димитров" (за смесен хор и оркестър). Композирал е и няколко цигулкови пиеси. Той е автор също на статии и други разработки.

Димитър Домусчиев е починал на 30 ноември 1972 г.


Иван Илиев
Председател на ССБ от 1959 до 1975

Иван Илиев Иванов е роден на 20 януари 1923 г. в малкото село Кавлак, в близост до гр. Стражица - Великотърновска област. Едва навършил пълнолетие е избран за зам.-секретар на районния комитет на Работническия младежки съюз в неговия роден край. Той е представлявал тази младежка комунистическа организация и е отговарял за нейната работа в 27 села на Стражишкия край. За тази си дейност през 1942 г. получава доживотна присъда по тогавашния Закон за защита на държавата. В резултат на политическата промяна, състояла се на 9 септември 1944 г., той пребивава в шуменския и варненския затвор само две години.

След излизането си от затвора за кратко време (1944-1945 г.) Иван Илиев е кмет в родното си село. От 1946 до 1948 г. той е председател на Народнопотребителната кооперация "Съзнание" в село Кавлак. Поради силно нарушено зрение след 1948 г. той се оттегля от активна обществена и политическа дейност.

През 1956 г. Иван Илиев постъпва като работник в четкарския цех на габровския клон на ПП "Успех". От юни 1957 до юни 1959 г. е управител на този клон.

На Иии конгрес на Съюза на слепите в България, състоял се през месец юни 1959 г., Иван Илиев е избран за председател. След това на Иv (1963), V (1967) и Vи (1971) съюзни конгреси той е преизбиран неяколкократно за председател.

През периода на неговото председателство (1959-1975 г.) Съюзът на слепите в България учредява много нови организационни структури. Трите клона на ПП "Успех" в Габрово, Пловдив и Варна след ПМС нр. 263 от 21 декември 1959 г. се обособяват като самостоятелни предприятия. Разкриват се и техни производствени филиали в Кюстендил, Стара Загора, Русе, Сливен и Бургас. В началото на периода културно-масовата и спортна дейност правят първите си стъпки, а в средата и в края на този период бележат бурен разцвет.

По времето на председателството на Иван Илиев Съюзът на слепите в България загръща и активна международна дейност, в резултат на която през 1966 г. в гр. Пловдив се разкрива и първият в Източна Европа интернатен център за основна рехабилитация на зрително затруднени лица. Признание за големия авторитет на Съюза на слепите в България в международното движение на слепите е изборът на Иван Илиев през 1974 г. за вицепрезидент на Европейския регионален комитет на Световния съвет за благополучие на слепите. През 1975 г. е избран за председател на Комисията по спорта на Европейския регионален комитет.

По време на неговото 16-годишно председателство се осъществява широко строителство на производствени, жилищни сгради и сгради с културно предназначение, обособени обикновено като производствено-жилищни комплекси - във Варна, Дряново и София.

През месец юни 1975 г. под силния натиск на апарата на Централния комитет на Бъларската комунистическа партия Иван Илиев е отстранен от председателския пост едва на 53-годишна възраст. Като причина за отстраняването му се сочи разногласията на Иван Илиев с неговия първи зам.- председател Костантин Гайдаров, който е свален от своя пост няколко месеца преди това.

От 1977 г. до 1985 г. е директор на ПП "Успех", Русе. Предприятието укрепва икономически и увеличава неколкократно персонала си и обема на своята промишлена продукция.

Централният съвет на ССБ през 1993 г. присъжда на Иван Илиев званието "Почетен член на Съюза на слепите в България" за изключителния му принос за развитието на делото на слепите у нас. През 2001 г. във връзка с тържественото отбелязване на 80-годишнината на ССБ на Иван Илиев е връчен юбилеен плакет.


Тодор Шошев
Председател на ССБ от 1975 до 1976

Тодор Йовков Шошев е роден в с. Свежен, Пловдивско на 16 ноември 1918 г. Завършил е Държавния институт за слепи. Той е добър контрабасист и свири в професионални оркестри от слепи музиканти.

От 1959 г. до юни 1975 г. е зам.-председател на ССБ с ресор производствено-стопански въпроси. От 1977 до 1983 г. той е директор на Дирекция "Капитално строителство и социално дело" в централата на ССБ.

Владее много добре международния език есперанто, на който пише стихове, с които е печелил международни конкурси. От 1984 г. до своята кончина на 24 май 1991 г. е редактор на сп. "Esperanta fajrero" ("Есперантска искра"). От 1984 г. до 1991 г. Тодор Шошев е председател на Секцията на слепите есперантисти.

Автор е на сонети, статии и доклади, публикувани най-често в списание "Зари" и непериодични ведомствени издания на Съюза на слепите в България.

През 1988 г. по случай неговата 60-годишнина и за значителен принос за развитие на делото на слепите в България Бюрото на Централния съвет на ССБ му присъжда Златната съюзна значка.

Тодор Шошев е носител и на държавни отличия като орден "Червено знаме на труда".


Янаки Градев
Председател на ССБ от 1976 до 1990

Янаки Трифонов Градев е роден на 29 септември 1933 г. в с. Самотино, Варненска област. Основното си образование завършва в с. Старо Оряхово (Варненско). Прави опит да продължи обучението си в техникум по горска промишленост в същото село. През 1949 г. прекъсва своето образование поради намалялото си зрение. По-късно през 1971 г. завършва средно образование като ученик във вечерна гимназия "Георги Димитров", Варна.

Професионалната си кариера започва като коларо-железар към Районния кооперативен съюз в Старо Оряхово. По-късно пак в Районния кооперативен съюз на същото село работи като точилар, оксиженист и огняр. В резултат на дегенерация и атрофия на зрителния нерв зрението му силно намалява през пролетта на 1952 г. Работи в местното Трудово кооперативно земеделско стопанство и като обслужващ на селскостопански машини (Недев, 1986).

През 1957 г. постъпва на работа като плетач на куха стъклария в ПП "Успех", Варна. През 1960 г. е назначен за началник пласмент.

От 1958 до 1962 година е секретар на първичната организация на БКП в предприятието. Председател е и на районния съвет на ССБ, Варна от 1960 до 1962 г. За кратко време също е и синдикален лидер в ПП "Успех", Варна (1961-1962). На Третия конгрес на ССБ (1955) е избран за член на Централния съвет на ССБ.

От 1962 г. до 1976 г. той е директор на ПП "Успех", Варна. През този период се построяват двете производствени сгради на предприятието, първите три жилищни блока, Работническото общежитие, Дома на културата, детската градина и др. По негово време се внедряват модерни технологии за производство на изделия от термопластични пластмаси. Внедрява се също и производството на електроинсталационни изделия. Към предприятието се разкриват и първите в системата производствени филиали в градовете Бургас, Добрич и Силистра.

На Vии-я конгрес (1976) е избран за председател на ССБ. На Vиии (1981) и на Ищ-я (1986) той е преизбиран на този пост.

През 1987 г. е избран за Генерален секретар на Европейския регионален комитет на Световния съвет за благополучие на слепите. Избиран е и за член на ръководството на Световния съюз на слепите.

За значителен принос в развитието на делото на слепите в Европа и България Янаки Градев е награден с медала "Луи Брайл". Той е носител и на българските ордени "Червено знаме на труда" и "Народна република България" Ии степен. През 1986 г. му е присъдено званието "Заслужил деятел на здравеопазването".

През 1993 г. във връзка с неговата 60-годишнина и за големия му принос за развитието на организираното движение на слепите в България му е присъдено званието "Почетен член на Съюза на слепите в България".

От 14 февруари 1998 г. до 18 май 2002 г. е председател на Сдружението на слепите предприемачи в България. От юни 2001 г. е зам.-председател на Националната потребителна кооперация на слепите в България.


Иван Крумов
Председател на ССБ от 1990 до 1998

Иван Крумов Иванов е роден на 19 декември 1934 г. в с. Подем, Плевенско. Основното си образование завършва в родното си село, а средно образование в Първа мъжка гимназия "Александър Ии" - гр. Плевен. След това завършва финанси и кредит в ВИИ "Карл Маркс", София.

След завършване на висшето си образование започва работа като финансов ревизор в гр. Плевен. От 1963 до 1970 г. е секретар на Общинския комитет на Българската комунистическа партия в с. Подем. От 1977 г. до 1985 г. е председател на Контролния съвет на ОКС.

От 1 януари 1986 г. до 18 май 1990 г. е директор на ПП "Успех", Плевен. През този период числеността на персонала в предприятието нараства няколкократно, разкриват се и два производствени филиала в градовете Долни Дъбник и Враца. В предприятието се внедрява електронизирана линия за производство на шлаух на много високо технологическо равнище. Построява се образцово обзаведено работническо общежитие.

На Vии конгрес на ССБ, състоял се през 1976 г., е избран за член на Централния съвет, а през 1977 г. и за член на неговото Бюро. На Vиии и Ищ-я конгреси е преизбиран за член на тези два управителни органа. На Щ-я извънреден конгрес Иван Крумов е избран за председател на ССБ, на Щи-ия е преизбран на този пост.

По време на неговото председателство производствено-стопанската дейност на Съюза на слепите в България се отделя и обособява в самостоятелно търговско дружество. Приоритет в съюзната дейност стават правозащитните функции на организацията. Поставя се началото на финансиране на дейности на ССБ и неговите поделения посредством разработване и защита на проекти пред вътрешни и външни финансиращи институции. Разкриват се и първите дневни центрове за рехабилитация в София, Стара Загора, Варна и Сливен.

От 1990-1993 г. Янаки Градев е генерален секретар, а от 1993 г. до 1997 г. е вицепрезидент на Европейския съюз на слепите.

Във връзка с неговата 65-годишнина и за значителен принос в развитието на организираното движение на слепите в България през 1999 г. Централният съвет на ССБ му присъжда званието "Почетен член на Съюза на слепите в България".

На 31 октомври 2002 г. Общото събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България избира Иван Крумов за член на Управителния съвет.


Иван Ганев
Председател на ССБ от 1998 до 1999

Иван Стефанов Ганев е роден в гр. Свищов на 29 май 1942 г.

Средно образование завършва в родния си град. През

1962 г. загубва зрение по време на отбиването на военната си служба. Завършва специалността философия и психология през 1969 г. в СУ "Св. Климент Охридски", а през 1973 г. защитава докторантура по философия. От същата година започва работа като научен сътрудник в Института по философия към БАН. През 1985 г. се хабилитира като старши научен сътрудник Ии степен. През 1996 г. завършва право в Благоевградския университет. Полага успешно защита за научната степен доктор на философските науки през декември 1998 г. В началото на 2002 г. става старши научен сътрудник И степен.

Иван Ганев е автор на книгите: "Анализ на категориалното познание", БАН, София, 1982; "Етюди върху слепотата", ССБ, София, 1995; "Разсъдък и разум", ССБ, София, 1998 и "Въображение и рационалност".

Избиран е за член на Районен съвет на ССБ гр. София (1968-1971), и за член и за зам.-председател на Централната ревизиона комисия на ССБ. През 1994 г. на Щи конгрес на ССБ Иван Ганев е избран за член на Изпълнителния съвет на ССБ. На Щии съюзен конгрес (юли 1998) е избран за председател на ССБ. Още в първите дни на своето председателство прави сериозни опити за "борба с вътрешната и външна корупция", с което може би настройва срещу себе си по-голямата част от стопанските дейци на ССБ. На 18 февруари 1999 г. на заседание на Централния съвет Иван Ганев е отстранен като председател "за груби нарушения на Устава".

Сутринта на 14 юли 2003 г. след масивен инфаркт Иван Ганев завършва своя жизнен път.


Васил Долапчиев
Председател на ССБ от 1999 - и в момента

Васил Трифонов Долапчиев е роден на 26 февруари 1953 г. в гр. Елхово. Завършил е Техникум по електротехника "Мария Склодовска-Кюри", специалност автоматика и автоматизация. Два месеца преди уволнението си от военна служба, на 13 август 1974 г. загубва зрение в резултат на тежка злополука.

От 1975-1979 г. е студент по право в СУ "Св. Климент Охридски", специалност, която завършва много успешно, благодарение на помощта на своята виждаща съпруга.

От 1 март 1981 г. започва работа като юрисконсулт в ПП "Успех", гр. Сливен. През 1984 г. е юрисконсулт по съвместителство и в керамичното предприятие "Демир Славов". Две години (1984-1985) В. Долапчиев е юрисконсулт също в памукотекстилното предприятие "Аглика" и член на неговия Управителен съвет.

В периода1984-1986 г. е специализант във ВИИ "Карл Маркс" по икономика и управление на промишленото производство.

На Щ извънреден конгрес на ССБ (май-юни 1990) е избран за председател на Централната ревизионна комисия на ССБ. На Щи и Щии конгрес е избиран за член на Централния съвет и на Изпълнителния му съвет. На 23 юли 1999 г. на заседание на Централния съвет е избран за председател на Съюза. На 16 юни 2000 г. по време на Щиии извънреден съюзен конгрес е избран отново за негов председател. На четиринайсетото Общо събрание (октомври, 2002) е преизбран за председател на ССБ.

На 24 декември 1991 г. е назначен за директор на ПП "Успех" - Сливен, което ръководи и понастоящем.

През 1990-1991 г. е депутат във Великото народно събрание. През 1995 г. и през 1999 г. е избиран за общински съветник в гр. Сливен.

От 1990 г. Васил Долапчиев е член на Пленума и на Бюрото на общинската организация на БСП в гр. Сливен и от 2000 г. е член и на нейния Областен съвет.

За член на Комисията по човешки и социални права към Бюрото на Европейския съюз на слепите е избран през 1996 г.

От 1999 г. е член на Управителния съвет на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" при МТСП, а от 2002 г. е заместник-председател на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция към Министерския съвет.

През 2003 г. той е избран за член на Бюрото на Съюза на слепите в Европа, а също и за наблюдател в постоянната комисия за връзка с Европейската общност.

Васил Долапчиев публикува стихове в местния и централен периодичен печат и в сп. "Зари". Автор е също на статии и други разработки, третиращи проблемите на зрително затруднените лица.



Литература:

1. Белобрадов, Хр., "Двадесет години Общ съюз на слепите в България", сп. "Животът на слепите", 1971, кн. 3
2. Бехтеров, Н., Ангелов В., "Юбилейни спомени", сп. "Животът на слепите", 1971, кн. 2
3. Божурин, М., "Основоположници на народната потребителна кооперация на слепите в България (НПК)", сп. "Животът на слепите", 1970, кн. 4, 5
4. Гайдаров, К., "Начало и развитие на студиото и фонотека на слепите", сп. "Зари", 1985, кн. 10
5. Градев, Я., "История, състояние и перспективи за развитието на стопанската дейност на Съюза на слепите в България", сборник с доклади "Историческо развитие на офталмологичната помощ и на делото на слепите в България", Научно-медицинско дружество на офталмолозите в България, Централен съвет на Съюза на слепите в България, София, 1981
6. Димитров, Н., "Няколко думи за читалището на слепите в България", Юбилейна брошура по случай 25-годишнината от основаването на дружеството ДБС, София, 1946
7. Димков, Н., "И така да си полезен", Габрово, 1972
8. Донев, Ст., "Първи стъпки в делото на слепите у нас", сп. "Съдба", 1934, кн. 5
9. Енциклопедия България, БАН, том I, 1978
10. Жечев, Т., "Българският великден", "Народна младеж", София, 1975
11. Карафезов, Сп., "Огнище на духовно озарение", сп. "Зари", 1998, кн. 2
12. Карафезов, Сп., "Забравеният Кирил Костов", сп. "Зари", 1998, кн. 3
13. Карафезов, Сп., "Обединение на дружествата на слепите", сп. "Зари", 2001, кн. 3
14. Карафезов, Сп., "Академик Пашев и делото на слепите", сборник с доклади "Историческото развитие на офталмологичната помощ и на делото на слепите в България", Научномедицинско дружество на офталмолозите в България, Централен съвет на Съюза на слепите в България, София, 1981
15. Манов, К., "Какво дължим на есперанто", сп. "Зари", 1978, кн. 4
16. Манов, К., "Началото", сп. "Зари", 1995, кн. 4
17. Милчев, С., "Трудни времена", Част Ии, изд. Съюз на слепите в България, София, 1990
18. Недев, П., "Път към светлината", Съюз на слепите в България, София, 1986
19. Ненков, Ст., "Нашите организации", сп. "Съдба", 1932, кн. 6
20. Ненков, Ст., "Основаване на дружествата на българските слепи", сп. "Животът на слепите", 1971, кн. 10
21. Ненков, Ст., "Бележки за историята на ДБС и ССБ", (ръкопис), 1957.
22. Николов, Ст., "Българският трети сектор: опит за изследване на едно трудно раждане", "Семинар за обучение на ръководители на нестопански организации в България (Учебно помагало), Университет "Джонс Хопкинс", 1993
23. Орозов, Ст., "Обединение на слепите", сп. "Съдба", 1934, кн. 6
24. Павлов, Л., "Предшественик на ПП "Успех", сп. "Животът на слепите", 1972, кн. 8
25. Пантелеев, Д., "Объркани спомени", "Български писател", София, 1986
26. Сотиров, А., "Една година на фондация "Рехабилитация на слепи", 1994, кн. 1
27. Сотиров, А., "Щии конгрес на ССБ - начало на неговата нормализация", сп. "Обучение и рехабилитация", 1998, кн. 3
28. Сотиров, А., "Нови организации на и за слепи, създадени след 1989", сп. "Обучение и рехабилитация на зрително затруднени", 2001, кн. 1
29. Стоименов, Н., "Първата организация на слепи в България", сп. "Животът на слепите", 1968, кн. 7-8
30. Стоименов, Н., "Начална дейност на Дружеството на българските слепи", сп. "Животът на слепите", 1971, кн. 10
31. Тодоров, М., "Разпространение на есперантото сред слепите в България", сп. "Зари", 1972, кн. 4
32. Янкова, Р., "60 години читалище "Луи Брайл", сп. "Зари", 1988, кн. 9


Начало