Начало

  Дамян М. Дамянов

КЛЮКАРКА

на А.С. от Пловдив.

Тази сврака е бъбрива –
На устата няма мярка.
И на нея й отива
всяка роля на клюкарка.
Тя обича да наднича
по гнездата чужди в парка,
и все търси, и занича,
как, кому да вземе мярка?
Днес ще звънне на орела
да попита за кондора,
и интрижката заплела.
Ще подскочи на стобора.
Там врабчета - дребни сиви.
Гледат я, и слушат я в захлас.
Като нея бърболиви –
и разнасят клюката завчас.
Гарванът бил невежа, тъп.
Спомени студентски нямал
За да има силен гръб!
Пиршества, банкети давал.
Славеят се бил надувал
със гласа си тъй чудесен,
то е, щото не е чувал
нейната изящна песен.
И паунът, що се пери
със одежда пъстра, тежка,
той не може да се мери
с нейната красива дрешка.
Тъй говори тя за коса,
и за щъркела и враната…
И опира май въпроса
На кому да бръкнем в раната.
Нашта сврака се не спира,
даже епиграми пише,
но не знам дали разбира
Как гнездото й мирише…

Начало