Начало

Ангел Сотиров

ПАК КОШНИЧАРСКА ФИЕСТА ПРЕДИ ВРЪБНИЦА

 

      На втори април, четвъртък, три дни преди православната Връбница (Цветница), празникът на повечето български кошничари, пловдивски ветерани за пета година правят проверка на своите редици. Да, на повечето български кошничари, защото св. Антоний Велики освен за патрон на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари, се смята и за патрон и на кошничарите.
Велик Атанасов
Имало географски свидетелства, че той си изкарвал прехраната като плетял от палмови клонки кошници, които разменял за хляб. Но ние сме от тези кошничари, които си признаваме Връбница за наш празник, и не искаме, ама никак не искаме да си мешаме шапките с ковачи и ножари. А и на Андонов ден времето си е доста студено, и нашето любимо дръвче, благословената върба, все още спи дълбок зимен сън. Клуба на двете териториални съюзни организации приютява тази върбарска фиеста. Кошничарската среща уж официално се организира от Управителният съвет на местната регионална организация на ССБ. Но неин инициатор и практически организатор е Велик Атанасов, председателят на пловдивското РСО, самият той кошничар с чудовищни за времето си постижения.

      Началото на тези купони е поставено на дванайсети април 2011 година, по-случай 90-годишния юбилей на Съюза на слепите в България. Тази професионална гилдия е удостоена с това специално внимание, защото кошничарите са първите работници на появилото се на трети януари 1956 година предприятие на слепите.

Христо Белобрадов

И неговият първи управител Христо Белобрадов е по професия кошничар. И вторият му директор Георги Даракчиев е с кошничарска квалификация. Даже и сегашният му управител, както вече писахме наскоро в „Зари”, беше супер шампиона сред кошничарите на пловдивския „Успех”.И това предприятие след време ще брои около 1 400 души, и то ще има седем производствени филиали в Богомилово, Казанлък, Сливен, Хасково, Смолян, Кърджали и Пазарджик. Както е известно, впоследствие клоновете в Богомилово и Сливен се обособяват в самостоятелни предприятия.

Данчо Данчев

      С върбова пръчка, и то като горничар на специална оплетка, работи в Пловдив четири години национално известният композитор Георги Холянов. Също и председателят на Регионалния контролен съвет на ССБ Костадин Дечев, и поетът, председател на литературния клуб „Следа” и председател на ТСО „Марица” Данчо Данчев. И председателят на националното сдружение на глухослепите и дългогодишен ръководител на пловдивския рехцентър Димитър Парапанов. Дори моя скромност е упражнявала тази професия повече от пет години предимно като горничар на типова оплетка. Макар че последните трима, между нас казано, не блестят с високи постижения в този царско-цигански занаят. И както се произнасяше колоритният Минко Пенев за някои от нас, не особено деликатно , но сякаш твърде справедливо, бяхме наистина малко нещо „с вързани кунки”.

      При оплитане на дамаджаните и бурканите бяха ангажирани само нашите ръце и крака. работните помещения не бяха големи, в тях работеха 10-15, до 20 души. И тези две обстоятелства изключително благоприятстваха интензивното непосредствено общуване. Ние непрекъснато говорехме, спорехме. Обсъждахме почти всеки ден доста емоционално прочетените от нас книги. Провеждахме си кратки викторини на различни теми. Учехме дори френски и есперанто. Арбитър в нашите наукообразни спорове почти винаги е бай Митко Графа – окачествител на готовата продукция. Разбира се, с помощта на трите тома от пет-томната Българска енциклопедия и речника на чуждите думи, обитаващи постоянно сака на Велик. Често се връзваха басове за различни неща. Например, кой за пет лева ще се потопи в замръзналото и извънредно мръсно корито, в което се кисне върбовия материал. Авантюристичният И смугъл козаровец, само почерни шорти, чупи ледената корица, потапя се до шията и прибира парите от Костадин Дечев. Или пък кой ще надвие в борба свободен стил при двойките Стоил Раков Джона и Иван Христов Тръстеника, Велик Атанасов и Петър Лапунов.Тепих е най-често двора пред цеха. А понякога дори и самата цехова канцелария. Точно в тази канцелария се проведе второто полувреме на свирепата схватка между Лапунов и Велик. И Лапуна, този истински Голиат, два пъти по едър от нашата младежка икона, не успя да надделее над дребния Давид от Козарско. Облогът за Стоил и Иван е огромен , 25 лева, три наши добри надници. За Джона залага Велик, за Тръстеника – Коста. И последният слага в джоба тлъстата за времето си сума. И се отправят четиримата към кръчмите, следва ги и част от публиката.

      И този прословут сак с енциклопедиите и речника неотлъчно ни съпътства и когато обикаляме пловдивските кръчми. В тези заведения ние също водим високо интелектуални дискусии и диспути. Там също имаме остра нужда от надеждни справочници. И, естествено, от очите на еднокракият Граф, които са също винаги с нас.

      На мнозина от кошничарите бяха прикачени допълнителни, в повечето случаи закачливи, имена. При едни за прякори се ползваха наименованията на родните им селища – Димитър Факията, Иван Тръстеника. Други си идваха с готов такъв от училището – Минко Коня, заради конската му походка. Трети се бяха сдобили дори с две прозвища – Димитър Стоянов еуфорично се подвизаваше с мистър Кони и Патрис Лумумба. Дончо Дончев също бе обзаведен с 2 нови имена – Керпедена и Пържолата. А Велик, очаквано, е и тук рекордьор: Юнга, юнкер, Реджеб, Агоп, Дончиян, Лидера, са неговите 6 никнамета, без да се броят училищното Тачка И Капитана от след кошничарския му период. Димитър Каракехайов по неразбираеми за мен причини се уреди с името на супер разузнавача д-р Зорге. Костадин Дечев пък е прекръстен на Врабчо, защото уж продавал дребни (като на врабче) яйца от село Царимир. Неговите привърженици се зовяхме врабчоисти, а на конкуренцията му Агоп (разбирай Велик) – агописти.

      Сред пловдивските кошничари работят и бивши затворници с нормално зрение, може би изучили занаята по време на изтърпяване на присъдите си. Почти две години техен колега е изтъкнатият след време духовен учител Ваклуш Толев. В прохождащото предприятие изглежда той е въдворен през август 1956 г., Веднага след приетата амнистия за политическите затворници. На Данчо Данчев и на Костадин Дечев, негови съседи по работни места, Ваклуш прави впечатление на сдържан и тих човек, винаги готов да помогне на ближния си. Другият обитател на комунистическите пандели е бившият жандармерист от царско време Георги Годев, който заедно със съпругата си Катя, също си изкарват хляба в кошничарския цех.И Костадин си спомня, че царския жандарм много изкусно се е правел на сляп човек, за да ползва предимство на вечните соц-опашки.

      Не само Катя, зрящата жена на Георги Годев, плете редом с нас големите шишета и стъклени делви. Слепи и слабо виждащи девойки и дами практикуват също царския занаят. Само че те са най-вече типовичарки, сиреч обличат стъклата с типова оплетка. При тази оплетка в горниците няма пояс, изплетен от върбови връхчета, а долниците се плетат с т. Нар. Талаш. Наши колежки в Пловдив са Димитрия Кулишева, Елена Янева, Мария Кирова, Шемши Сюлейманчева, Елка Шопова, Олга Захариева, Василка Добрева и др.

      Кошничарският занаят се изучава в училищата за слепи, а също и в Дом-работилницата за слепи мъже „Покровител”. Посредством него масово намират приложение на своя труд десетки хора с нарушено зрение в първите три кошничарски работилници през 20-те и 40-те години на изминалото столетие.През 50-те и 60-те години на същия век стотици слепи и слабо виждащи кошничарстват вече в софийското, пловдивското и варненското предприятие на ССБ. Благодарение на този не съвсем лек занаят те създават семейства, закупуват си свои жилища. Но в средата на 60-те години на предходното столетие кошничарството постепенно се замества от други производства. Въпреки това смятам, дори съм дълбоко убеден, предвид ролята на тази професия за стартиране на трите големи предприятия за слепи в България, за благоденствието на хиляди български зрително затруднени, емблемата на ССБ трябва непременно да включва и върбова клонка.

      Десетилетия наред кошничарите са надеждна и неизчерпаема кадрова банка на българските организации на и за слепи. От тази професионална колегия са: Янаки Градев – председател на варненски районен съвет на ССБ (1959 -1960), директор на варненското ПП „Успех” (1962-1976) и председател на ССБ (1976-1990); Стойчо Милчев, с майсторско свидетелство – зам.- председател на ССБ (1955-1959), управител на софийския „Успех” (1955), председател на софийския районен съвет (1971-1976); Павел Димитров, с майсторско свидетелство, зам.-председател на ССБ (1955-1959); Желязко Пеев – Зам.-председател на ССБ (1959-1971); Павел Кунев – зам.-председател на ССБ (1990-1994); Ганчо Ангелов – председател на съюзната ЦРК (1981-1986) и директор на софийския „Успех” (1984);Христо Белобрадов – управител на пловдивския „Успех” (1955-1965), председател на пловдивския районен съвет на ССБ (1955-1963) и ръководител на пловдивския рехабилитационен център (1966-1975); Георги Даракчиев – председател на съюзния районен съвет (1963-1969), директор на пловдивския „Успех” (1965-1975) и управител на обзорската почивна база (1977-1984) Ангел Сотиров – директор на националния център за рехабилитация на слепи (1988-2002) и председател на фондация „Рехабилитация на слепи” (1993-2002); Ангел Александров – председател на софийския районен съвет (1976-1978) и директор на сливенския „Успех” (1978-1985); Дончо Дончев – управител на ахтополската почивна база; Дамян М. Дамянов – управител на шипковската почивна база (1992-2006);; Владимир Желев – председател на варненския районен съвет ( (1963-1966), управител на обзорската почивна база (1969), ръководител на пловдивския рехцентър (1986-1988); и председател на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България „(1998-2014); Георги Митев – председател на варненския районен съвет(1960-1963), директор на тамошното предприятие (1977-1982 и управител на обзорската почивна база (1984-1999); Румен Колев – директор на варненския „успех” (1983-1992); Димо Тотев – управител на варненското предприятие (1992-2004). И Председателят на кооперацията на слепите Димо Мангъров (1952-1953) е също С МАЙСТОРСКО СВИДЕТЕЛСТВО. Той дори е собственик на кошничарска работилница, в която работят само виждащи ХОРА, по сведение на Марин Матев. Докато в работилницата на Стойчо Милчев, намираща се на софийската улица Кирил и Методи, работи самият собственик, Павел Димитров, Димитър Георгиев Бягата, Коста Игнатов и едно чираче – Митко Боянов. Всички са слепи, с изключение на чирачето, което дълго време работи сред софийските невиждащи, на които е бил много предан, твърди Марин Матев. Тази работилница съществува две-три години, до появата през 1947 г. на по-голямата работилница „Съгласие”.

       По моя молба, всеизвестният Минко Пенев, кошничарствал успешно в Пловдив и във Варна прави експресна класация на колегите от тамошните съюзни предприятия. Варненските баш майстори, според Коня, са Богдан Василев, Димо Делиев и Йовко Димитров. Пловдивчани подрежда, без да се замисля, така: Велик Атанасов, Христо Иванов и Еленко Милицин. Мария Кирова, Шемше Сюлейманчева и Елка Шопова, са за него най-добрите наши колежки. И без специална просба от моя страна, от раз подрежда и софиянци по следния начин: Синджап Лимонов, Петър Гълъбов и Иван Иванов.

      Синджап Лимонов от София, лека му пръст, до преди година плете дамаджани и стъклени бутилки, било ишлеме, било за продажба. И така в Подуене, до Фантастико, държи си той три дамаджанки до краката, вързани с канап, който стиска с едната ръка, и търпеливо чака евентуални купувачи. И след време, канапа го има, а дамаджаните изчезнали...Други двама наши колеги все още също си допълват дохода с практикуване на стария занаят. Това са Димо Тотев от Варна и Колю Мъндев от Пловдив. Димичът плете предимно дамаджани, и то ишлеме, сиреч, стъклата се предоставят от самите клиенти. „Клиентела колкото щеш. За да изпълня поръчките ми се налага да работя понякога всеки ден по два-три часа” споделя бившето ССБ-величие. Плетял от време на време и кошници за които имал чудесни калъпи, не по поръчка, а така, за свое удоволствие, и за поддържане на формата. Не ги продавал, а ги подарявал. До преди няколко години Димо е работил с Иван Димитров, който е оплитал долниците. А горниците, разбира се, е връзвал и доплитал майсторът.Но след масивен инсулт, Ванката е отпаднал от кооперацията. И като колегата си Тотев работи кухата стъклария ишлеме. За продажба изработва кръгли и правоъгълни масички, кръгли и квадратни табуретки и стъпаловидни цветарници. За разлика от Димо за оплетка използва пластмасови ленти. Но клиентелата на майстор Мъндев не е в голямо изобилие, по негово признание.

      Може би голямата атракция на тазгодишното парти е Еленко Милицин, който само преди няколко месеца се завръща от САЩ, където заедно със съпругата си Величка престоява цели 11 години. Той ни разказва кротко и благо, с глас на перфектен пастор, за живота на здравите американци, а също и на хората с увреждания.Впрочем ,Еленко е един от тези ,които напускат Промкомбинат ”Шипка” и започват работа в току-що отворилото врати пловдивско предприятие на слепите. На 25 януари започва работа и човекът на Вълко Червенков – 17-годишният Петър Мишев от Чирпан. Така го наричат, защото той постъпва в предприятието със специално писмо от екипа на тогавашния български премиер. От десетината т. Нар. „основатели на предприятието” са живи само Еленко и Петър.

      Макар и без сервитьорска премяна, присъстващите бяха изискано обслужвани и от самия домакин. Велик с лъчезарна усмивка пъргаво сновеше между масите и поднасяше предястията, салатите и кебапчетата, наливаше ракията. Предлагаше заедно с Милка Дечева безалкохолното, бирата и виното, подхвърляше и по някоя закачка. През цялото време, казано метафорично, той въобще не подви крак. Ние пък се разтапяхме от кеф, че нашето велико началство лично ни прислужва. Наши гости дори сериозно го заподозряха в предизборно натягане пред електората. Но при миналогодишната сбирка, когато нямаше избори, той пак усмихнато си препускаше сред нас с чинии и бутилки. Просто нашият началник си е такъв– готов всеки да ухажва, на всеки да услужи. Надали го вълнуват бъдещи мандати... още повече, че досегашните му пет петгодишни мандата вероятно са му пре, предостатъчни.Но знае ли се... състезателната му натура може да го тласне отново към нови мандатни рекорди...

      Повече от три часа трийсетина плетачи на куха стъклария купонясвахме в сладка раздумка.Припомняхме си весели, и не съвсем весели случки. Обсъждахме свои някогашни началници, получихме интересна информация за братята американци както от Еленко Милицин, така и от Стоил Раков - Джона. Разделихме се с голямата надежда, че след една година пак ще бъдем заедно на същото място!

Начало
Untitled Document