Начало


СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ФОНДАЦИЯ "РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА СЛЕПИ"


АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ЗРИТЕЛНО ЗАТРУДНЕНИТЕ У НАС

СБОРНИК
Д О К Л А Д И


Съставител и редактор: Ангел СОТИРОВ
Пловдив 2000


СЪДЪРЖАНИЕ




КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

На 11 и 12 април 1996г. в Центъра за рехабилитация на слепи - град Пловдив, се проведе Симпозиум на тема "Актуални проблеми на професионалната реализация на зрително затруднените у нас".

Идеята за този симпозиум дойде от д-р Петър Стайков, по това време член на ИС на ССБ. В качеството си на тогавашен Председател на Комисията по рехабилитация, професионално обучение и трудоустрояване към ИС на ССБ, аз бях впрегнат да осъществя тази идея.

На 17 февруари 1996г. в Почивния дом на Съюза на слепите в България в гр. Дряново, като предварителна репетиция за симпозиума се проведе семинар на същата тема, в който взеха участие членовете на комисията, група учители от Пловдивския рехабилитационен център и др.

Въпреки недостатъчното време за подготовката на симпозиума, може би благодарение и на тази "дряновска репетиция", организаторите успяха да се справят с чест и да преодолеят различни трудности в процеса на неговото осъществяване. Финансирането на Симпозиума се осъществи от току-що проходилата Фондация "Рехабилитация на слепи" - Пловдив.

В симпозиума взеха участие Съветникът на президента по социалните въпроси ст.н.с. д-р Йордан Христозков, зам. министърът на МТСГ инж. Евгения Спасова, директорът на ЦТЕЛК д-р П. Харизанова и представители на Националната служба по заетостта, Националния център за социални грижи, СУ "Св. Климент Охридски", ПУ "Паисий Хилендарски", Регионалната служба по заетоста - Пловдив, Центъра за рехабилитация на слепи - Пловдив и др.

Представените доклади предизвикаха оживени, на моменти с твърде висок градус дискусии, но за щастие винаги в рамките на "бон тона".

По предварителен сценарий този сборник трябваше да бъде в ръцете на читателите още преди четири години, но за съжаление, поради редица стечения на обстоятелствата, той се появява едва сега. Но както са казали древните - по-добре късно, отколкото никога. И, разбира се с надеждата, че сборникът ще представлява интерес за лицата, занимаващи се професионално с проблемите на слепите, а също и сред една по-широка читателска аудитория от слепи и слабовиждащи, социални работници и студенти по педагогика на зрително затруднените.

               А. Сотиров





СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ЗРИТЕЛНО ЗАТРУДНЕНИТЕ

(основен доклад)

доц. д-р Владимир Радулов, катедра "Специална педагогика"
СУ "Св. Климент Охридски"



НЕОБХОДИМОСТ ОТ НОВА СИСТЕМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ

От най-ранните грижи към хората със зрителни увреждания до днес, винаги, когато стане въпрос за тяхната трудова заетост, ние често се сблъскваме с едно истинско предизвикателство. Сложният и многообразен характер на тази проблематика не ни позволява да формулираме задоволителни отговори и да приемем оптимални решения. Въпреки това, всяка среща на специалисти от различни области на грижите към незрящите ще ни помогнат да направим поредната успешна крачка напред.

Сега за всекиго е ясно, че извършващите се фундаментални промени в живота на нашето общество ни изправят пред голямата отговорност да променим обучението и рехабилитацията на зрително затруднените така, че те да са способни да се реализират в новите икономически и социални условия. За да променим учебните и рехабилитационни програми, ние трябва да знаем за какво да готвим незрящите и накъде да ги насочваме. Доскоро лекари, педагози и организационните работници в Съюза на слепите в България имаха прости отговори: специални предприятия, професионалния хор, масаж, а тези, които успеят - ВУЗ, но с големи условности в реализацията. За зрително затруднените с множество увреждания - домът в Пчелище и грижите на НПК на слепите за някои късметлии.

Ясно е, че един от най-важните въпроси пред организациите на и за незрящи у нас е създаването на нов модел за професионална реализация на инвалидите по зрение. Тази основна необходимост се обуславя от следните причини:

1. Традиционен подход към трудовата експертиза.
Известно е, че очна ТЕЛК обикновено насочва късноослепелите към специалните предприятия, което е много далеч от качествено трудоустрояване и има дискриминационен характер. Крачка в правилна посока е предписването на вредностите за инвалида по зрение, но това може да се превърне в ново ограничение за бюрократите на трудовия пазар. Ние се надяваме, че скоро ще се приеме системата на процент изгубена трудоспособност.

2. Дълбока криза на специалните предприятия.
Въпреки усилията на ССБ тези предприятия изпитват огромни трудности, които доведоха до загуба на работни места и финансови проблеми на тази организация. Трябва да се разделим с надеждата, че някое правителство ще реши проблема. Основната причина е в сбъркания модел. Няма държава, която да поеме огромните и неефективни специални предприятия. Ясно е, че в новия модел трябва да фигурират и специални предприятия, но с малко работници - от 30-50 и то главно за лица с множество увреждания, които другаде трудно биха се реализирали. Носталгията към миналото само може да усложни трудовата заетост на незрящите хора.

3. Концепцията за интеграция на инвалидите.
Както е известно, след Втората световна война бе лансирана концепцията за интеграция в обществото на инвалидите, което води след себе си и принципа за равноправно участие. В затворената система на ССБ интеграцията бе една красива и формална дума, с която се опитвахме да партнираме на западните колеги. Няма интеграция там, където има големи затворени общности - изразени в мастодонтни предприятия, създаващи привидно впечатление за решено трудоустрояване. Ако ние наистина искаме да интегрираме зрително затруднените в обществото, то трябва да стане и в професионално отношение. Нужен е нов модел, който да гарантира това.

4. Промени в законодателството.
Приетият закон за "Защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите" по категоричен начин открива пътя към интеграция. Това от своя страна благоприятства професионалната реализация, тъй като в него се предвижда въвеждане на "Системата на доброволците" при намиране на работа. Финансовото подпомагане на работодател, приел инвалид, засега е утопично, поради факта, че държавата няма големи натрупвания във фондовете, но в близко бъдеще това е перспективно.

5. По-голям професионален избор за зрително затруднените.
Едно от първите изследвания на Мирберк (1975) чертаеше неособено добро бъдеще в професионалния избор за тази категория лица. По-оптимистична се оказа прогнозата на Спейн (1981), който предсказа нови професии в областта на духовната сфера, услугите и информационното обслужване. В общи линии тези прогнози днес намират своето потвърждение. Разбира се подобни констатации не могат да изчерпят проблема.

6. Промени в образованието на зрително затруднените.
Обучението на малките деца по домовете чрез службите за ранно въздействие в предучилищна възраст и развитието на интегрираното обучение промени отношението на родители, ученици и общественост към затворените специални училища. Техните възпитаници все по-настойчиво търсят работа сред виждащите и поради факта, че специалните предприятия вече почти нищо не могат да им предложат. Професионалната подготовка на зрително затруднените ученици трябва да бъде насочена към професионална интеграция, което означава наличие на нов модел за реализация.

7. Променящите се организации на и за слепи.
По време на тоталитарния режим ССБ много настояваше да поема цялата отговорност за реализацията на своите членове, което бе добре дошло за управляващите и всемогъщата държава. Още тогава беше ясно, че това е непосилна задача. Още по-малко това е възможно днес при свободния избор, наличие на множество неправителствени организации и пазарна икономика. Организациите за слепи, макар и много млади, със своите нови идеи са по напред в сравнение със закостенелия ССБ. Ако иска да бъде истински потребна на своите членове и в професионално отношение, тази организация трябва да се отвори към стимулиране на професионалната интеграция.
В разработката на нов модел за професионална реализация на зрително затруднените трябва да участват по-широк кръг специалисти, работещи по обучението и рехабилитацията на тези лица. Тази важна задача има голямо национално значение и трябва да се извърши под протекцията на държавата.


СТРАТЕГИИ ЗА ТЪРСЕНЕ НА НОВИ ПРОФЕСИИ

През последните десетилетия в педагогиката на зрително затруднените си пробиват път някои стратегии, които доказват своята ефективност при проучвания, свързани с търсене на нови професии и подходящи работни места. Разбира се, те не бива да се възприемат като точни рецепти, тъй като са обусловени от конкретните условия във всяка страна. Въпреки това, тези стратегии могат да бъдат полезни за педагозите в специалните училища и рехабилитационните центрове.

-- Проучване на чуждестранния опит.
Това не е нещо ново, но в условията на започващата информационна революция има своя нов смисъл. В процеса на бързите промени всяка страна може да предложи нещо ново и интересно, което да е различно от традиционните схващания. Най-пресен пример в това отношение е внесеният в Пловдивския център английски опит в поправка на велосипеди от незрящи хора.

-- Съобразяване с националните традиции.
Вече дискутирахме бъдещето на специалните предприятия, които у нас са една силна традиция. Прави впечатление, че професията на телефониста не се радва на желаната популярност, което се дължи не само на електронизацията на телефонните централи, но и на сравнително ниското заплащане доскоро.

-- Анализ на обявите в местния и централния печат.
Тази сравнително нова стратегия - широко използвана в САЩ, може да бъде твърде полезна в отделните региони на страната. Проследяването и анализа на обявите за наемане на работа примерно в продължение на един месец може да ориентира ръководствата на специалните училища и рехабилитационните центрове за възможностите на зрително затруднените да си намерят подходяща работа. Това ще подскаже идеи за промяна и на някои учебни програми на регионално равнище, свързани с професионалната подготовка.

-- Използване опита на успешно реализирани възпитаници на специалните учебни и рехабилитационни заведения.
В това отношение могат да се намерят много добри примери с лица, успели в бизнеса, науката, професиите на средния специалист, услугите и пр. Професионално успелите възпитаници по-често трябва да бъдат канени в училищата и рехабилитационните центрове, за да разкажат как са постигнали своята реализация и мотивират другите.

-- Запознаване на потенциалните работодатели с професионалните възможности на незрящите.
С повече находчивост и инициативност ръководствата на специализираните заведения могат да канят периодично различни представители на бюрата по труда, бизнесмени, финансисти и представители на различни министерства, както и местни хора, които да видят как и за какво ние готвим хората с увредено зрение. Не е нужно веднага да се прави пазарлък за работа, но може да се подскаже, че си струва в скоро време да се опита с определен ученик или клиент на рехабилитационния център.

-- Пропагандиране професионалните възможности на зрително затруднените в обществото.
Винаги досега в средствата за масова информация се изнасят проблемите на специалните предприятия и общите проблеми на инвалидите, но никога не се изтъкват успехи в професионалната реализация на слепите и слабовиждащите. Откъде тогава обществото да знае какво могат да работят инвалидите по зрение?


СЪВРЕМЕННИ НАПРАВЛЕНИЯ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ
Развитието на модерните технологии, настъпващата информационна революция и промяната на отношението на обществото към инвалидите са основните фактори, които обуславят очертаващите се съвременни направления в професионалната реализация на зрително затруднените. Без претенции за изчерпателност, ще се опитаме да очертаем най-важните от тях.

1. Запазване на традиционните професии.
Едва ли подобно явление може да се определи като връщане към кошничарството, четкарството, тъкачеството и други традиционни занаяти, но днес съществува търсене на подобни изделия, които могат да се окажат печеливши за тези, които умеят да ги практикуват. Явно, сувенирното производство, туризмът и хотелиерството се нуждаят от автентични предмети. Разбира се, това не означава връщане на професионалната подготовка към миналото, но всяка възможност за подходяща работа трябва да се използва.

В нашата съвременност никога няма да изгубят своето значение и музикалните професии, нещо повече техният избор се разширява поради факта, че сега се изискват не само изпълнители, композитори и диригенти, но и множество професии, свързани с музиката като озвучители, музикални оформители, производители на аудиозаписи, дисководещи и др., които са подходящи за зрително затруднени лица. Нека не забравяме, че в същото време расте и жанровото разнообразие с развитието на поп-музиката, джазът и различните видове фолклор. Всичко това предлага нови, неизследвани възможности за хора с музикални способности. Неоправдано се подценява у нас професията на акордьора на пиана. Тук има възможности за успехи.

2. Услуги.
От малките кошничарски работилнички, откривани от някои слепи в миналото, е изминат дълъг път. Днес сферата на услугите не е изгубила значението си, но трябва да се намерят подходящи дейности. Зрително затруднените трябва да бъдат насърчавани и обучавани как да откриват и поддържат малък бизнес. Поправка на елекрически уреди, велосипеди, цветарство за слабовиждащите и пр. могат да предложат работа на друга група инвалиди по зрение. Ръчното плетиво у нас има много добри традиции, но в последните десетилетия то бе изключено от училищните програми. Тази дейност позволява на една част от жените с увредено зрение да работят вкъщи и им спестява множество проблеми.

3. Индустриални работници.
Опитът на специалните предприятия у нас показа широките възможности на незрящите за различни операции в леката промишленост. В много страни зрително затруднените работят в автомобилната промишленост, в металообработването, използвайки автоматизирани машини, както и ангажиране с опаковъчни операции. Тази област се нуждае от по-сериозно проучване предвид на необходимостта от професионална интеграция.

4. Професии на средния специалист.
Веднага трябва да се подчертае, че това е твърде условно наименование. С удоволствие можем да констатираме, че масажът е заел достойно място за една немалка група зрително затруднени, но в това направление може още много да се направи. В много страни са се утвърдили професии като бизнес секретари, оператори на компютри, стенографи, телефонни оператори и пр. В САЩ има добри постижения в областта на таксиметровото обслужване, където много слепи работят като диспечери. Тази професия е вербална и не изисква писане и визуални наблюдения. Струва си ССб да направи нещо и в тази посока.

5. Селскостопански труд.
Многократно през последните години е ставало въпрос за това. Имаше няколко съвещания в близкото минало, но нищо съществено не е постигнато. Засега всичко е в ръцете на предприемчиви незрящи хора, които живеят на село и правят нещо за себе си и близките, насърчавани от ССБ. Като селскостопанска страна, ние имаме много добри възможности да разгърнем двете основни форми за селскостопанска рехабилитация - специален рехабилитационен център и рехабилитация по местоживеене. Трябва да съберем кураж и да започнем.

6. Информационно и административно обслужване.
Този кръг от професии тепърва ще се разширява. Тази област от дейности изисква в едни случаи средно, а в други - висше образование. С добър успех някои слабовиждащи могат да работят в областта на туризма като менажери, администратори на хотели, организатори и пр. Немалко слепи работят в различните бюра за справки. Този опит трябва да бъде пренесен и в България. Първите незрящи програмисти у нас са вече неоспорим факт. В момента над 40 зрително затруднени имат компютри. Благодарение на ССБ ние имаме говорящи програми, но брайловите дисплеи са още утопия. Трябва да се направи повече за програмите на Уиндоус. За незрящия човек компютърът може да бъде професионално средство, но и социален помощник.

7. Интелектуални професии.
Това вероятно е също едно разтегливо понятие, но тези професии са факт. От 96 - през 1972, днес интелектуалците с нарушено зрение в ССБ са няколкостотин. Проблемът с тяхната заетост остава. Учители, журналисти, научни изследователи, юристи, икономисти, университетски преподаватели са вече утвърдени професии, но има широки възможности и в други посоки. У нас почти не е открита професията на преводача, особено симултантния превод. Има нови възможности в бизнеса, маркетинга, мениджмънта, отношения с обществото и пр. Не е излишно да се припомни, че във всичко това решаваща е не само високата професионална подготовка, но и специалната техническа екипировка, която може да отвори нови врати.


ПРОФЕСИОНАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗРИТЕЛНО ЗАТРУДНЕНИ С МНОЖЕСТО УВРЕЖДАНИЯ
Известно е, че право на труд имат и инвалидите, независимо от вида и тежестта на увреждането. Лицата с множество увреждания, включително и част от зрително затруднените, които се причисляват към тази група, имат права като всички хора. Ясно е, че тук разбирането за професионална реализация се схваща като трудова терапия. Това понятие има смисъл на трудова рехабилитация и в някои случаи на професионална реализация. Една, макар и неголяма, част от зрително затруднени с интелектуална недостатъчност успешно се справят с някои производствени операции в специалните предприятия на ССБ. Този опит може да продължи, като там се включат все повече лица от тази група, които не биха могли да се интегрират.

Новата сграда в Пчелище трябва да се превърне в един модерен център за рехабилитация на слепи с множество увреждания, където да се развие и подходяща трудова терапия. Освен елементарни операции от производствата на специалните предприятия, там могат да се въведат опаковъчни операции на различни детайли, производство на малки сувенири и украшения и др. В Швеция тези инвалиди опаковат произведени от майстора щипки за пране, от които има нужда във всяко домакинство, а в САЩ много слепоглухи с допълнителни увреждания посредством малки устройства мачкат за рециклиране кутии от напитки. С развитието на малкия частен бизнес могат да се намерят множество прости операции, които здрави работници не биха приели да извършват поради тяхната елементарност.

Колкото и странно да звучи, една част от зрително затруднените с множество увреждания у нас могат да се интегрират. Това е възможно обикновено в малки групи от здрави хора, като например: асистент-продавачи със слабо зрение, които зареждат щандовете със определени стоки, помощници на бензиностанции, работници в ресторантски кухни и пр. Всичко това още веднъж потвърждава принципа за равноправно участие в живота на обществото За сериозно дискутиране проблемите на зрително затруднените с множество увреждания е крайно необходимо да се организира специална конференция.


СЛУЖБИ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА
Всички ние се надпреварваме да говорим колко е важно да се осигурят работни места за инвалиди по зрение. Учителите от специалните училища основателно се тревожат за своите възпитаници, а ръководствата на съюзните организации изпитват неудобство, когато новоприет член иска да работи. Едни казват, че отговорността за това пада изцяло върху ССБ, други търсят вината в ТЕЛК или различни държавни институции. Всичко това създава една сюрреалистичиа картина, тъй като отговорността или вината са абстрактни т.е. ничии. Търсенето на подходящи работни места и настаняването на работа е една важна и много конкретна дейност, която трябва да се изпълнява от компетентни хора. Ето защо в много западни страни отдавна функционират така наречените служби за настаняване на работа.

През 1990 г. по мое предложение ССБ се опита да създаде подобна служба и у нас, но за съжаление почти нищо не се получи. Причина за това е неяснотата на функциите и недостатъчната квалификация на специалистите, които трябваше да поемат тази дейност. В тежката икономическа, финансова и социална ситуация у нас е повече от необходимо създаването на такива служби. По мое мнение те могат да функционират към различни подходящи институции. Тук съзнателно няма да се разпростирам върху плюсовете и минусите на различните варианти, а само ще ги изброя. Тези възможности са:

Към поделенията на ССБ, други организации на и за слепи, към бюрата по труда, към специалните училища и рехабилитационните центрове. Въпросът за най-подходящият избор е излишен, тези служби трябва да се създават там, където има условия и възможности за това. В тях трябва да работят специалисти по обучение и рехабилитация на зрително затруднени, които се наричат професионални консултанти или професионални съветници. Що се отнася до функциите на тези професионалисти, това е въпрос на специално внимание в друга разработка, но тук най-общо ще ги изброим: индивидуално консултиране на кандидата за работа, намиране на работа, подпомагане адаптирането към работното място, грижи за професионално израстване, консултиране работодателя за специалните технически средства, насърчаване разработката на професионални технически средства, провеждане професионални изследвания, търсене на нови работни места, пропагандиране професионалните възможности на зрително затруднените.

Известно е, че нито една страна в света не е решила проблемите на заетостта сред инвалидите. Това едва ли е възможно, но не бива да бъде наше оправдание. Всички ние си даваме сметка, че тази конференция не е в състояние да реши сложните проблеми на професионалната реализация, но всяка стъпка в тази посока е крачка напред. Двете особено важни човешки права - правото да бъдеш различен и правото да избираш, днес са валидни и в нашето обновяващо се общество. Това ни дава шанса да успеем.





ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ НА КЪСНООСЛЕПЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Ангел Сотиров - Директор на Центъра за рехабилитация и професионална подготовка на слепи - Пловдив


1.Въведение:

1.1. Встъпителни бележки
Както показва заглавието в този доклад, авторът представя българския опит в професионалното обучение на късноослепелите. Изложението включва първите стъпки в това направление, а също и малко предистория на въпросната проблематика.
Разбира се, най-голямо внимание е отделено за професионалното обучение на късноослепелите през периода 1944-1989г.

1.2.Определение на понятието късноослепял
Под понятието късноослепял в по-нататъшното наше изложение ще разбираме лица загубили зрение след детско-юношеска възраст. Така определено понятието късноослепял ни позволява да обхванем дейностите, осъществявани и в учебните заведения, и попадащи в съдържанието на така наречената професионална рехабилитация. Известно ни е, че някои автори в понятието късноослепял включват лицата, загубили зрение след пет- годишна възраст. Ние до голяма степен споделяме тяхното разбиране и при нас това понятие обхваща загубилите зрение както в училищна, така и в надучилищна възраст. Струва ни се, че при такъв обем /съдържание/ на това понятие, то ще бъде твърде операционално и продуктивно за разработката ни.

2. Предистория на проблема

2.1.Професии на слепите в древността
Известно е, че отношението към слепите през различните етапи от развитието на човечеството е било твърде различно и е варирало от унищожаването им в древна Спарта/ Добрев, 1985./, до полагането на специални грижи за тях в древния Египет /Цветкова, 1996/. В Древен Египет, наричан според Хезиод "страна на слепците", слепите са получавали професионална подготовка като грънчари и са прилагали своя труд в грънчарски работилници. В Рим са работели като лодкари и просяци, в Китай - като гадатели, а в древна Индия - като разказвачи. В античните еврейски царства слепите професионално са се осъществявали като ръчни мелничари и полировчици. Слепите момичета /а може би и момчета/ са упражнявали една от най-древните професии - тази предлагаща сексуални услуги край храмове и други подходящи места.
Подготовката на слепите за тези професии се извършвала:
1. Посредством попътно несистемно обучение
2. В резултат на взаимоучителната метода
3. Чрез специално обучение в повече или по-малко институционализирана форма /Древен Египет/

2.2. Професионална реализация на слепите по нашите земи до началото на ХХ-ти век

2.2.1. В древността
Без да разполагаме с конкретни източници, но на базата на ситуацията в близки до нас географски области можем да предполагаме, че и слепите по нашите земи са упражнявали някои от гореспоменатите антични професии и са изкарвали насъщния хляб посредством просене, музициране, гадателство и проституиране /Цветанов, 1989/.

3. Професионалното обучение на късноослепелите у нас от 1905 до 1995 г.

3.1. От 1905 до 1944г.

3.1.1. Професионална подготовка в Държавния институт за слепи /ДИС/.
След неговото откриване през м. септември 1905г., ползвайки опита на подобни заведения в други европейски страни, в него се поставя началото на професионалното обучение както на момчетата, така и на момичетата. Освен чрез по-широко застъпеното музикално образование в сравнение с масовите училища, учебният план на института предвижда изучаване на ръчно и машинно плетиво от момичетата и на кошничарство, метларство, четкарство и пантофарство от момчетата. Професионалната подготовка се осъществявала в последните два така наречени професионални класове, по време на които преподаването на общообразователни предмети е много ограничено. Момчетата съобразно своите наклонности избират един или два от предлаганите четири занаята. Паралелно със занаятите учениците с музикални дарби са изучавали пиано, цигулка, виолончело, кларинет и флейта. Интересно е да се отбележи, че за определен период преподаватели в ДИС са били слепите композитори Петко Стайнов - по пиано и Николай Бехтерев - по цигулка. Преподаватели по пантофарство са известните дейци на Дружеството на българските слепи /ДБС/ и на Съюза на слепите в България /ССБ/ Стефан Ненков и Димо Мангъров.
Въпреки многото затруднения възпитаниците на ДИС намират професионална реализация най-често като индивидуални музиканти или в оркестри и по - рядко като кошничари в кошничарски работилници - собствени, на ДБС или на отделни слепи или виждащи предприемачи. Като илюстрация можем да посочим пътуващия оркестър при ДБС, производителната кошничарска работилница разкрита в София през 1924г. от Дружеството за покровителстване на слепите в България /Орозов, 1931/, кошничарските работилници на невиждащите предприемачи-кошничари Димо Мангъров и Павел Димитров в София.

3.1.2. В Дом - работилницата за слепи мъже "Покровител".
Разкрита през 1938г., тя има капацитет 25 души и в нея се приемат както възпитаници на ДИС, така и късно ослепели лица от цяла България. Професионалното обучение е било с продължителност 2 години и постъпилите клиенти са получавали много добра подготовка по универсално кошничарство , метларство и четкарство. Те са изработвали и то при много добро качество цялата гама от кошничарски изделия: оплитане на куха стъклария /дамаджани и буркани/, кошчета за смет и кошници, куфари, жардениери, маси, столове, бебешки люлки, цели холови и градински гарнитури. Напущайки Дом-работилницата, те са получавали безвъзмездно целия набор от кошничарски инструменти: ножици "конде" /френска изработка/, шило, ципач, прегъвач и др.
Не малка част от обучаваните в Дома след завръщане по родните си места са разкривали кошничарски работилници, посредством които години наред са издържали както себе си, така и своите семейства. Добри примери в това отношение са Георги Даракчиев от Пловдив, Иван Антонов от Асеновград, Наим Буку Шекерджийски от Дупница и др.
Други упражняват усвоения занаят в кошничарските работилници на Димо Мангъров и Павел Димитров в гр. София.

3.1.3. В Дома за слепи девици
По инициатива на ДБС в тясно партньорство с ДПСБ и създадения за целта Дамски комитет и с много голямото съдействие на почетния член на ДБС Атанас Топлийски на 07 Април 1930г. се открива Дом за слепи девици на ул. "Криволак" Nо 53 в кв. Долни Лозенец/ Ненков, 1931/. Питомците на този дом са обучавани в ръчно плетиво и изработване на пазарски чанти от канап. Произведената продуция се е продавала от самите домуващи.

3.2. От 1945 до 1975г.

3.2.1.Професионална подготовка в училища за слепи
След 1945г. двете училища за слепи продължават в някаква степен традициите на ДИС в професионалното обучение на зрително затруднените от училищна възраст. В осми професионален клас момчетата и момичетата усилено изучават кошничарство и четкарство. Разбира се не в онази степен, при която се изучават тези занаяти в ДИС и в Дома - работилница за слепи мъже, защото времето за обучение е много по-малко - повече от два пъти. Момичетата под формата на кръжочна дейност са изучавали също ръчно плетиво. Зрително затруднените с музикални дарби под формата на извънкласни занимания могат да изучават четири музикални инструменти- пиано, акордеон, цигулка и кларинет. Слепите младежи и девойки след завършване на училищата за слепи масово започват работа като кошничари /оплитане на куха стъклария/, метлари и четкари в разкритите след 1955г. специални производствени предприятия и техните клонове /филиали/ на Съюза на слепите в България. В отделни случаи възпитаниците на тези училища работят и като музиканти в ресторанти и други подобни заведения.

3.2.2. Обучение в ДП "Труд", гр. Пловдив
През 1948г. в гр. Пловдив се разкрива учебно предприятие за професионална подготовка на слепи и глухи от надучилищна възраст от цялата страна като кошничари. В ДП "Труд" от самото начало работи като майстор-учител Димитър Ганчев /Графа/. Самият той също носител на сериозно увреждане, обучил с много любов и търпение в кошничарския занаят десетки слепи и глухи младежи.
Продължителността на обучението е 2 години. След приключване на обучението зрително и слухово затруднените са постъпвали на работа в промишлен комбинат "Шипка".

3.2.3.В специалните предприятия на Съюза на слепите в България
След разкриването им през 1955г. една част от постъпващите в тях на работа зрително затруднени получават своята професионална квалификация като кошничари, метлари, четкари и др. на конкретното работно място. Една друга част от новоприетите работници идват с придобита вече преди това професионална подготовка в ДИС, Дом-работилница за слепи мъже, училища за слепи, ДП "Труд". Новопостъпващите работници без адекватна професионална квалификация до 6 месеца са със статут на работник-ученик и се обучават от по-старите работници и от ръководния състав на съответното производствено звено, като са получавали минимално трудово въвнаграждение.
След изтичане на обучителния период работниците-ученици са били назначавани като работници и са получавали като възнаграждение това, което са си изработвали. Отделни лица с по-добри ръчни умения или с предварителна професионална подготовка са усвоявали професионалните навици само за няколко седмици.
Професионалното обучение на конкретното работно място се практикува много широко в тези предприятия и остава единствен метод за професионална квалификация на постъпващите работници след като ДП "Труд" и специалните училища за слепи преустановяват да подготвят кошничари и четкари /Милчев, 1990/.
То е единствена форма за професионална подготовка на новопостъпилите работници за отделните манипулации и операции в така наречения индустриален период на специалните предприятия "Успех" на ССБ, когато в тях се произвеждат различни електротехнически изделия, филтри, куфари, папки, капачки и др.

3.2.4. В Кооперациите на инвалидите
В селищата, където не са съществували специални предприятия или техни филиали, отделни зрително затруднени с повече шанс са успявали да постъпят на работа в Кооперациите на инвалидите.
Кооперациите по своята същност са специални предприятия и професионалното обучение в тях се осъществява по същия модел който описахме по-горе. Разбира се, съществували са различни нюанси в производствените норми, също различия в производствената номенклатура и продължителността на работния ден.
Най-често в Кооперациите на инвалидите са работили слабовиждащи или слепи с остатъчно зрение.

3.2.5. В нормални предприятия
В такива предприятия работят не особено голям процент зрително затруднени, най-вече слабовиждащи и то най-често в селища, където няма специални предприятия за лица с увреждания. Професионалното обучение в тях се извършва на конкретното работно място, по същия модел, по който то се осъществява в специалните производствени предприятия. Въпреки различните форми на професионална дискриминация шанс да попаднат на работа в нормални предприятия са имали най-често зрително затруднени, чиито близки работят в същото предприятие /работниците-инвалиди в Централна и Източна Европа, 1994/. Изпълняваните от зрително затруднените манипулации, операции и производствени функции са съобразени с ограниченията, предизвикани от слепотата или слабото зрение.

3.3. Трети период-от средата на 70-те години до наши дни

3.3.1.Интегрирано професионално обучение на зрително затруднените
В началото на 70-те години в България се чувства влиянието на моделите на професионална реализация в развитите европейски страни и държавите от Северна Америка. Проводници на това влияние се явяват "Секцията на слепите интелектуалци" /учредена 1972г./ и слепите есперантисти. И едните, и другите пропагандират установения в тези страни доминиращ модел на професионалната интеграция на зрително затруднените. През 1971г. в Съюза на слепите в България за заместник председатели са избрани високообразованите Константин Гайдаров и Спас Карафезов , определено симпатизиращи на този модел.
По това време в дирекция "Социални грижи", методически контролираща работата на Съюза на слепите в България от страна на държавата, работи като директор Цветана Маринова и като началник отдел Митинка Коралска, и двете с положително отношение към модела за професионална интеграция на лицата с увреждане. Посочените по - горе обстоятелства благоприятстват лансирането на този модел и в нашата страна. През 1975г. в резултат на съвместните усилия на дирекция "Социални грижи" и Съюза на слепите в България започва професионално обучение на зрително затруднени по лечебен масаж в Централния институт по подготовка за здравни кадри в гр. София.
Съюзът на слепите в България осигурява подходящи кандидати, парична помощ за четец, безплатна квартира, а дирекция "Социални грижи" извършва подбора на кандидатите по документи, записването им в Института и осигурява работни места на успешно завършилите.

3.3.2. Опитът на Центъра за рехабилитация на слепи гр. Пловдив

3.3.2.1. Подготовка на акордьори на пиана - 1977г.
През 1977г. в тясно партньорство с Висшия музикално педагогически институт, Музикалното училище и Пловдивската филхармония Центърът за рехабилитация на слепи организира първия в страната курс за професионална подготовка на 7 зрително затруднени - 5 слепи и 2 слабовиждащи по специалността "Акордиране на пиана". До тогава слепите акордьори на пиана получават своята професионална подготовка в чужбина - Франция, финансирана от фонд "Георги Йосифов Саронов". Разработена е съответната учебна документация, привлечени са за преподаватели най-добрите специалисти по съответните учебни дисциплини от гр. Пловдив. Плодивската филхармония подарява за курса две пиана и осигурява възможност да се провежда производствената практика на обучаваните. Средното музикално училище предоставя също възможност за производствена практика на курсистите. Обучението е с продължителност 6 м.. Курсът може да се прецени като твърде успешен в резултат не само на добре извършения подбор, но и поради високата положителна мотивация на обучавани и обучаващи. Двама души от завършилите постъпват на работа като акордьори в СП "Мебел". Друг положителен факт, който си струва да отбележим е, че всеки един от завършилите успява в някаква степен като нерегистриран частен предприемач да упражнява придобитата професионална квалификация. Може би, ако повечето от тях бяха с по-голям предприемачески хъс или пък специалното предприятие "Успех" на ССБ - гр. Пловдив беше с по - малки възможности за приемане на работа, то картината на тяхната професионална реализация щеше да бъде съвсем друга.

3.3.2.2.Програмисти на ЕИМ-1981г.
През 1981г. отново по инициатива на пловдивския Рехабилитационен център, в тясно взаимодействие с пловдивската Математическа гимназия и при активното съдействие на д-р Евдокия Цуцулова главен специалист по рехабилитация в Централата на ССБ започва подготовката на програмисти на електроизчислителни машини. Включени са 2 слепи и 3 слабовиждащи. За преподаватели са привлечени зрително затрудненият програмист Георги Димитров и инж. Апостол Лазаров - учител в Математическата гимназия. Обучението е с продължителност две години.
За съжаление при сформирането на курса за това обучение не е извършен добър подбор сред кандидатите и в него попадат лица с не особено добри математически способности, а също и такива с недостатъчна мотивация за работа по придобитата квалификация. Въпреки положените огромни усилия от страна на д-р Евдокия Цуцулова и ръководителя на Центъра за рехабилитация Димитър Парапанов за намиране на работа на завършилите, нито един от тях не започва работа по придобитата специалност.

3.3.3. Възможни модели за професионално обучение на късноослепелите

3.3.3.1. Обучение на конкретното работно място в специални и нормални производствени предприятия
Както изяснихме по-горе, този модел на професионално обучение се е прилагал масово в недалечното минало у нас. Той продължава и сега да се използва в случаи, когато се отнася при обучение за изпълнение на отделни операции и манипулации, сиреч обучение, изискващо не особено голяма продължителност и не много широк набор от професионални умения. Има случаи, когато обучението трае няколко часа или няколко дена и се оказва достатъчно за усвояване от страна на обучавания изпълнението на определена производствена манипулация или операция и дори в края на обучението, или няколко дена след приключването му той вече да е в състояние да изпълнява съответната производствена норма /ако има такава/. Както показва и чуждестранният опит, този модел е особено подходящ за зрително затруднени с множество увреждания.

3.3.3.2. В специални учебни заведения
Друг възможен модел, който е прилаган частично успешно от пловдивския Рехабилитационен център, а в недалечното минало от ДИС - София, Дом-работилница за слепи мъже - София, Дома за слепи девици - София и ДП "Труд" - гр. Пловдив, е професионалното обучение да се извършва в специализирани учебни заведения. Този модел естествено носи негативите на сегрегацията и, както е известно в последно време в Северна Америка и в някои европейски страни, той се ползва все по-рядко.

3.3.3.3. Интегрирано професионално обучение в нормални средни, полувисши и висши учебни заведения
Третият възможен модел за професионално обучение на зрително затруднени лица е то да се извършва в нормални средни, полувисши и висши учебни заведения. Досегашният опит показва, че обучаваните слепи и слабовиждащи се интегрират доста успешно в споменатите по-горе учебни институции. Десетки са зрително затруднените в България получили успешно професионална квалификация в тези институции. Особено при професионалната подготовка, получавана в полувисшите и висшите учебни заведения от зрително затруднени, при които е налице тотална интеграция, защото, както е известно, няма специални ПУЗ и ВУЗ за слепи. Най-често изучаваните специалности във ВУЗ са музика, филологии, история, педагогика, психология, социология, философия, право, икономика на труда, политическа икономия, икономика на търговията.
Този модел изглежда е особено перспективен и е вероятно моделът на бъдещето, особено като се има предвид образователните тенденции в това направление в страни като Швеция, Италия, Великобритания.
В нашата страна също на базата на досегашния наш позитивен и негативен опит в областта на професионалното обучение на зрително затруднените и, отчитайки тенденциите в същата област, проявяващи се в страните от Северна Америка, Скандинавия и Европейския съюз, се ползват и трите основни модела за професионално обучение на зрително затруднени.

4. Заключение
Поради течащия в страната ни преход към пазарна икономика, дейността на специалните производствени предприятия на ССБ все повече и повече ще се свива, като някои от тях вероятно ще бъдат закрити. Оцелелите предприятия ще бъдат в съвсем други мащаби като численост на персонала /не повече от 50-100 души/, производствена номенклатура, производствени площи и т. н. В тях ще намират приложение на своя труд най-вече зрително затруднени с множество увреждания. Поради тази, "тропаща на вратата ни" ситуация, особено остро стои въпросът за професионалната реализация в нормални производствени предприятия в държавни учреждения и институции и по пътя на самонаемането - разкриването на свой бизнес. Разбира се, за последната форма на професионална реализация зрително затруднените е необходимо да притежават такива личностни качества като инициативност, предприемчивост и други. В тази насока все по-голяма роля ще играят професионалното ориентиране и консултиране на зрително затруднените.
Важна стъпка в професионалното ориентиране и консултиране на зрително затруднените лица е изготвянето на списъци с достъпни за тях професии. На 17 февруари 1996г. на заседание на Комисията по рехабилитация, професионално обучение и трудоустрояване към Изпълнителния съвет на ССБ се изготви примерен списък на възможните професии за слепи и слабовиждащи у нас в четири групи: за слепи и слабовиждащи с множество увреждания; професии за самонаемане; професии в индустриалното производство; професии в информационното обслужване. По долу прилагаме този списък:

I. За слепи и слабовиждащи с множество увреждания
1. Опаковчици на щипки за пране, на водопроводни части, на пластмасови детайли, клечки за зъби /и за слепоглухи/.
2. Пресоване на метални опаковки от бира и сокове за рециклиране /и за слепоглухи/.
3. Изработване на коледни украшения
4. Участие в производство на керамични изделия
5. Асистент - продавачи - сортиране на стоки, подреждане и зареждане на щандове със стоки.
6. Работа в кухни - обслужване на миячни машини, изваждане и сортиране на съдове.
7. Работа на бензиностанция-миячи на стъкла.
8. Работа в специални предприятия /при намален работен ден/ и предварителна професионална подготовка.
9. Работа в селското стопанство - гледане на животни.
10. Сгъване на печатни материали, лепене на пликове, изработване на кутии и кашони.
11. Тапицерия-елементарни операции.
12. Книговезство.
13. Бутилиране на минерална вода и лепене на етикети.
14. Обслужване на мелници за пластмасови отпадъци.
15. Помощник - градинари, помощник - цветари.
Професионалните дейности за тези лица трябва да са елементарни, предполагащи извършването на прости операции и да имат спомагателен характер.

II. Професии за самонаемане:
1. Книговезна дейност.
2. Кошничарство.
3. Метларство.
4. Акордиране и ремонт на пиана.
5. Ремонт на велосипеди.
6. Ремонт на ел. домакински уреди.
7. Тапицерство.
8. Ръчно плетиво.
9. Машинно плетиво.
10. Макраме.
11. Елементарно тъкачество.
12. Грънчарство.
13. Дърводелство: изработка на различни битови изделия: -табуретки, хранилки за птици, моливници, кошери за пчели, рамки за картини и огледала.
14. Гравюра върху стъкло /стъклопис/.
15. Обработка на кожи и кожени изделия,изработка на чанти, портмонета, декорация на дрехи.
16. Щамповане на плат.
17. Апликация.
18. Изработка на играчки - кукли, сувенири.
19. Дребни търговци.

III. Професии в индустриалното производство:
1. Оператори на металообработващи машини: стругари, фрезисти, металопресьори.
2. Оператори на шприцове, преси и дозатори за термопластични и термореактивни пластмаси.
3. Монтаж на детайли.
4. Сортиране на материали.
5. Опаковка.

IV. Професии в информационното обслужване:
1. Компютърни оператори.
2. Компютърни програмисти.
3. Професии в туризма - администратори и управители на хотели.
4. Бизнес - секретари.
5. Телефонни оператори.
6. Диспечери в таксиметрова служба.
7. Дистрибуторство.
8. Служители в информационни бюра
9. Преводачи


Литература:
  • "Делото на слепите в България", Дружество на българските слепи, София, 1931г.
  • Проф. д-р Добрев, Зл., "Основи на дефектологията", СУ "Климент Охридски ", София, 1985г.
  • Милчев, Ст., "Трудни времена", Съюз на слепите в България, София, 1990
  • "Работниците - инвалиди в Централна и Източна Европа", Справочник, София, 1994г.
  • Цветанов, Б., "Митология и слепота", сп. "Зари", 1989г.
  • Цветкова, М., "Слепите в древността и средновековието", сп. Педагогика,1996 г. кн. 11





РАЗКРИВАНЕ НА РАБОТНИ МЕСТА И ПОДПОМАГАНЕ ПРИ НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА НА ЗРИТЕЛНИ ИНВАЛИДИ - ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ

В. Каракашки, инспектор по трудоустрояване в ЦУ на ССБ


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

До 1990 година инвалидите по зрение от първа и втора група над 90% бяха настанявани на работа в специалните предприятия на ССБ "Успех". Извън системата на ПП "Успех" работеха предимно интелектуалци - научни работници, музиканти, учители, юристи, масажисти и съюзни членове, занимаващи се с дребна търговия. Трябва да отбележим, че по този начин на инвалидите по зрение І и ІІ група се осигуряваше почти 100% трудова заетост, като работеха дори такива от тях, които получаваха пенсии за прослужено време и старост.

ССБ оказва съдействие на слепите висшисти, работещи извън неговата система, като им осигурява технически сътрудници. От 1975 година към Централния институт за подготовка на здравни кадри - София - бе създаден курс за масажисти, в който се обучават само инвалиди по зрение - І, ІІ и ІІІ група. До настоящия момент са завършили 225, от които работят 75. И преди и сега ССБ им оказва активна помощ за намиране на работа.

Фактът, че много от тях не работят по специалността, е в голяма степен чисто субективен. От една страна много от тях завършват курса с желанието да продължат престоя си в София, а от друга страна се получи прекалено голямо натрупване на завършилите лечебен масаж в София, Пловдив и Варна. Работните места за тях обаче, са разпръснати по цялата страна. По същество на съюзните членове, занимаващи се с търговия, не се оказва съдействие - както от страна на ССБ, така и от страна на държавата.

След 1990 година вследствие на новите икономически условия ПП "Успех" започна масово да освобождава работници - инвалиди по зрение І и ІІ група. При база 1990 година в настоящия момент работят около 33 % от съюзните членове.

Това наложи да се търсят и други пътища за трудоустрояването на инвалидите по зрение. Бе проучен световния опит в това отношение, като се запознахме главно с начина на разрешаване на тези проблеми в Холандия и Англия.

През 1991 година ЦС на ССБ проведе пленум по рехабилитация, посветен и на тези въпроси. Решено бе да се разкрие специална служба за трудоустрояване на съюзните членове извън специализираните предприятия, която имам честта все още да оглавявам. При моята дейност досега се сблъсках с няколко основни проблема. Първият от тях е, че при условията на повсеместни съкращения в национален мащаб дори и непредубедените ръководители на фирми не се решаваха да назначават инвалиди по зрение. Вторият проблем е, че макар и твърде малко ръководители на фирми да се съгласяват да приемат инвалиди по зрение, то те поставят въпроса "какво могат да работят". На практика се оказа, че съюзните членове нямат никаква професионална квалификация.

Това наложи през 1995 година с помощта на Национална служба по заетостта на МТСГ и фонд Професионална квалификация и безработица към МС да разкрием Център за рехабилитация и професионална подготовка на слепи в гр. Пловдив. В него се обучават съюзни членове по няколко професии като техният брой непрекъснато ще нараства. С помощта на МТСГ предстои разкриването на Социално учебно-професионално заведение за зрителни инвалиди, което ще разреши редица наши проблеми, като въпроса с материалната база, получаване на лиценз за издаване на диплом на завършилите курсовете и други.

На трето място голям проблем бе осигуряването на необходимата нормативна база, която да дава възможност за постъпването на работа на съюзните членове извън системата на ССБ, както и въпроса за стимулите и санкциите на работодателите при приемане на работа на инвалиди в ръководените от тях фирми.

При проучване на световния опит при разкриване на работни места и подпомагането на инвалидите по зрение да започнат работа става ясно, че въпросите се градират в следната последователност:
1. Търсене и намиране на места от самите инвалиди.
2. Търсене на работни места и подпомагане от съответните организации и сдружения на инвалидите.
3. Търсене на работни места и подпомагане на инвалидите от страна на държавата, както със създаването на необходимата законодателна база, така и реализацията й чрез органите на изпълнителната власт.

По отношение намирането на работни места от самите инвалиди съществуват редица проблеми. На първо място това е инерцията у съюзните членове и изградените традиции, които ги карат да търсят работни места предимно в специалните предприятия. Фактът, че те в преобладаващата си част са завършили Училище за деца с нарушено зрение или че са работили продължително време в специалните предприятия, им пречи да имат необходимото самочувствие за търсене на работа извън системата на ССБ.

От друга страна късно инвалидизиралите се граждани също имат своите проблеми. На първо място това са социално-психологически проблеми, свързани с преодоляване на стреса от загубата на зрението. На второ място овладяването на необходимите умения, свързани с елементарната (началната) рехабилитация. На трето място това е тяхната професионална квалификация предвид новото им състояние.

Трябва да отбележим, че идеята за професионална квалификация на инвалидите по зрение може да бъде лесно опорочена, ако те не овладеят необходимите умения, свързани с елементарната рехабилитация. В световния опит това се посочва като задължително условие преди всякаква професионална подготовка и професионална реализация на инвалидите и в частност на инвалидите по зрение.

Съществуват определени проблеми при реализацията на правата на инвалидите от гледна точка на правото им за свободно образование и свободен труд. Налице са редица ограничения в различните учебни заведения, препятстващи възможността на инвалидите по зрение да учат това, което те желаят. При постъпване на работа за всеки инвалид по зрение се изисква становището на СТЕЛК по очни болести относно възможността за изпълнението на тази професия. Въпреки промяната в трудовата препоръка на СТЕЛК, посочваща вече условията, които трябва се спазват в трудовия процес, все още този въпрос не е отрегулиран.

Основен принцип е правото на всеки един инвалид, и в частност инвалид по зрение, сам да определя какво може да учи и какво да работи. Никой не може да определи границата на възможностите, които притежават инвалидите по зрение. Тяхното собствено право е да избират, а ролята на организациите на инвалидите и държавните органи е да ги подпомагат в това отношение. При евентуален неуспех отговорността и последиците са за сметка на самия инвалид.

Много проблеми възникват и от страна на самите инвалиди по зрение, свързани главно с:
1. Страхът на инвалидите от това как те ще бъдат приети с техния недъг от виждащите хора.
2. Страхът по отношение собствените им възможности за упражняването на определена професия предвид липсващото или намалено зрение.

Голямо значение тук има познаването или непознаването на възможностите на инвалидите от обществото и в частност от работодателите. В това отношение на практика нищо не е направено. В този смисъл все още не може да се говори в пълна степен за професионална дискриминация. Този въпрос ще възникне едва, когато започне масово трудоустрояване на инвалидите по зрение.

Голямо значение при разкриването на работни места и подпомагането на инвалидите имат техните организации и сдружения. В редица страни те са поели основните задължения в тази насока.

В Съюза на слепите, както отбелязахме по-горе, през 1991 година бе проведен пленум и бе поставено началото на тази дейност. Но успоредно с това възникнаха редица проблеми. Цялата дейност бе оставена на един- единствен специалист, който трябваше да се грижи за изграждането на държавната и вътрешносъюзната нормативна база за професионалната квалификация и професионалната реализация на съюзните членове. Недостатъчно е съдействието в това отношение от страна на ръководството на ССБ и председателите на районните организации. Единствено голяма помощ ми оказват специалистите от Центъра по рехабилитация и професионална подготовка на слепи - Пловдив. Трябва да отбележа, че при наличието на 2 724 безработни съюзни членове и наличието най-малко на 4 000 фирми, за да могат да се постигнат някакви успехи ще бъдат необходими най-малко 10 години. Усилията на ССБ са насочени изцяло към запазване статуквото до 1990 година. Почти невъзможно е да бъдат убедени ръководителите на ССБ на този етап да бъдат разкрити "служби за настаняване на работа" в структурите на ССБ. Засега провеждаме единствено семинари, конференции, симпозиуми и др. в тази насока. Можем да отбележим спокойно, че на три такива форума се пада реализацията на един съюзен член.

ССБ с наличните си финансови ресурси, материална база и кадри може да окаже неоценима помощ в това отношение. Още повече, че това е реалният път за преодоляването на сегрегацията и възможността за избягване съсредоточаването на много инвалиди по зрение на едно място, което води до редица проблеми. Трябва да отбележим, че това съвсем не означава закриването на специалните предприятия. Но постепенно те трябва да останат като място за трудоустрояване на инвалиди с множество увреждания, а държавата трябва да осигури условия за тяхното съществуване. (Препоръка № 99 на МОТ).

Най-големи проблеми при разкриването на работни места и подпомагането на инвалидите съществуват от страна на държавата. Можем да отбележим, че в областта на законодателството тези проблеми до голяма степен са разрешени, макар че има още какво да се желае!

Нормативно са решени:
1. Трудовата закрила и изплащането на обезщетения на инвалидите.
2. Разкриването на работни места от работодателите.

Имам предвид осигуряване запазването на работното място, разкриването на специализирани звена и цехове във фирмите, квотната система, както и системата на доброволците, изразена чрез програмата за временна заетост.

Но не така стоят въпросите при конкретната реализация на тези нормативни условия от страна на изпълнителната власт. По същество няма държавен орган, който да изисква, следи, контролира и санкционира работодателите при неизпълнението на тези условия. При все че съществува квотната система в КТ тя все още на практика не функционира. Определените работни места от работодателите се заемат от граждани с препоръка от ЛКК със срок от 1 до 6 месеца. Според нас тези квоти, за да изпълнят своята роля, не трябва да бъдат предназначени за горепосочените лица. На нас не ни е известно някой работодател чрез Бюро по труда да се е обърнал, за да предложи такива работни места както на организациите на инвалиди, така и на отделни инвалиди. Освен това съществува практика в света, при която определени работни места са строго запазени само за инвалиди, главно в държавните фирми, учреждения и организации. В България това въобще не се практикува.

Причина за това е непознаването възможностите на инвалидите по зрение от страна на работодателите, бюрата по труда и дори от специализираните очни ТЕЛК. Поради непознаването на нормативната база ние имаме големи затруднения при регистрирането на инвалидите по зрение І и ІІ група /съюзни членове/ в бюрата по труда, въпреки, че този въпроснормативно е уреден. Освен това все още в нашата страна се определя група инвалидност, а не намалена трудоспособност, предимно от очни специалисти. Тук се търси пряка корелация между намаленото зрение и намалената трудоспособност. Докато те не са пропорционално зависими. Възможно е човек с пълна дефинитивна слепота да има 100% запазена трудоспособност. В други страни намалената трудоспособност се определя от значително по многобройна комисия, включваща не само очни специалисти, при която се определя намалената трудоспособност на всеки един инвалид поотделно.

Съществуващата програма в НСЗ за временна заетост определя определен брой места за всяка община поотделно. По тази програма гражданите се назначават във фирмите на работа като Бюрата по труда им изплащат работните заплати. При нас това е познато като системата на доброволците.

Инвалидите се назначават във фирмите без никакви финансови задължения на работодателите. Целта е те да бъдат убедени в техните възможности и след изтичане на договора с Бюрото по труда да останат на работа в съответната фирма. Тук съществуват няколко проблема:
1. Много от инвалидите по зрение не са регистрирани в бюрата по труда.
2. Изискването те да са били безработни и да са регистрирани най-малко 12 месеца.
3. Непрекъснато променящата се нормативна база.

Според нас крайно наложително е да бъдат разкрити "служби за настаняване на работа на инвалиди по зрение". Те биха функционирали по-ефективно, ако бъдат създадени към регионалните служби по заетостта, а не към ССБ. Така на практика ще може да бъде приведена в изпълнение цялата нормативна база. Тези служби за настаняване следва да имат следните функции:
1. Консултиране на зрително затруднения кандидат при избора на работа.
2. Подпомагане намирането на работа.
3. Оказване помощ за професионалната адаптация на работещите съюзни членове.
4. Консултиране на работодателя за възможностите на зрителния инвалид.
5. Консултиране на работодателя за необходимите технически средства за преодоляване на пречките от увреденото зрение.
6. Професионални изследвания за възможностите за трудоустрояване на зрителните инвалиди.
7. Даване на консултации и съдействие за разработване на специални приспособления за ефективна и пълноценна работа на зрителните инвалиди.
8. Търсене на нови подходящи работни места.
9. Пропагандиране в обществото на професионалните възможности на зрително затруднените.

За да може да се извършва нормално трудоустрояване на инвалидите по зрение е необходимо да ползват много помощни технически средства. Засега въпросът с тяхното производство, внос и заплащане все още не е решен. Необходимо е да съществува специално предприятие, в което да се произвеждат тези помощни технически средства.

С приемането на закона за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите много от тези въпроси намериха своето разрешение, но само на хартия. Предполагам, че ще са необходими минимум 3- 4 години, за да може той да започне да функционира нормално.

В заключение трябва да кажа, че за да може да се извършва професионална реализация на инвалидите по зрение е необходимо да се създаде единна система, обхващаща държавните органи, обществените организации, отделните инвалиди. Тя трябва да бъде нормативно и финансово обезпечена.

Засега разнопосочните действия на различните институции не дават необходимия резултат. Надявам се, че в бъдеще тези проблеми ще бъдат разрешени.





ИНДУСТРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ
НА РАБОТНИ МЕСТА ЗА СЛЕПИ


Д-р П. Стайков - Управител на "Успех-ССБ" ЕООД

Професионалната реализация на хората с увредено зрение сама по себе си не е и не може да бъде цел. Постигането на някаква цел е процес, в който средствата имат статус на междинни цели, на етапи по пътя към крайната цел. В този смисъл за нас е много важно да формулираме коя е значимата цел на рехабилитационния процес.

Степента, в която е усвоено дадено средство е в същото време и определена степен на достигане на крайната цел.

От друга страна постигането на някаква цел не означава застиване в някаква точка на покой. Всяка постигната от индивида цел се превръща в част от неговото собствено битие, и като такава тя съществува вече като състояние, което е динамично и следователно променливо.

Аз се придържам към тезата, че крайната цел на рехабилитационния процес е социализацията на индивида.

В този процес професионалната реализация и интеграцията на индивида в обществото са средства, без които целта никога не може да бъде постигната. Предпоставка за социализацията на индивида е усвояването на миналия опит, на културата на съответната човешка общност. Степента, в която индивидът е успял да усвои културата на общността, да я превърне в свое вътрешно състояние маркира границите на неговите възможности в процеса на социализацията.

Човешкото същество е така устроено, че се самооценява най-вече през погледа на другите. В оценката на другите индивидът намира потвърждение или отрицание на това, което самият той мисли за себе си. Поради това потребността от общуване е може би най-висшата човешка потребност. Общуването е дейност, в която индивидите обменят думи-мисли, действия и преобразувани природни вещества - артефакти. Оценката на другите е всъщност оценка на значимостта и качествата на продуктите, с които индивидът участвува в процеса на общуване.

Общуването може да се осъществява в многообразни форми, но поради характера на модерното общество най-масово и може би най -значимо е общуването в процеса на професионалната реализация на индивидите.Професионалната реализация дава възможност на зрелия индивид да общува с много други индивиди като демонстрира пред тях значимите продукти от своята дейност.

Липсата на зрение сама по себе си поставя редица психологически и чисто технически препятствия пред индивида. От една страна това са препятствия, които съществуват в него и за него, от друга - аналогични препятствия съществуват и при другите, при тези, с които той би могъл и би трябвало да общува. Това естествено води до значително ограничаване на възможните форми за общуване. Ето защо професионалната реализация за тези хора е може би много по-значима и по-необходима отколкото за хората, които нямат тези проблеми.

Липсата на зрение фактически означава ограничаване на средствата, чрез които индивидът се интегрира в общността. Но колкото по-малък е броят на средствата, които са на разположение на индивида, толкова по-голяма е относителната им значимост за него. От тази позиция можем да твърдим, че професионалната реализация на слепите е много по-съществена за тяхната социализация, отколкото при останалите хора. Мястото на професионална реализация на лишения от зрение индивид е в най-голяма степен средата, в която той създава и утвърждава своите социални контакти, респективно средата, в която той получава своята адекватна оценка.

И така професионалната реализация и интегрирането на индивида в общността са средства за неговата социализация. Социализацията е такова състояние, при което интегрирания в определена човешка общност индивид е достигнал положение, при което той може да експлицира своята самостоятелност, независимост, отделност и неповторимост.

И така професионалната реализация на незрящите индивиди е ключ към тяхната пълноценна социализация. Какво е съвременното състояние на проблема? До 1990г. в повечето от бившите комунистически страни съществуваше практически стопроцентова заетост на слепите в икономически активна възраст. Разпадането на комунистическия икономически модел и дълбоката структурна криза, в която попаднаха икономиките на тези страни, от една страна, както и отпадането на държавните протекции спрямо специалните предприятия за трудоустрояване на слепи от друга, доведоха до рязко снижаване на броя на тези, които имат свое работно място. Ако на тази тенденция не бъде намерено някакво ефективно противодействие съществува напълно реалната опасност и в тези страни на работа да се окажат само онези лишени от зрение граждани, които упражняват професиите на масажисти, телефонисти, търговци и съвсем малък брой упражняващи интелектуални професии.

В европейските страни, които не бяха засегнати от комунизма специални предприятия за слепи се създаваха практически само като изключение. Приема се, че е нормално в такива предприятия да бъдат настанявани хора, които освен слепотата притежават и допълнителни дефекти. В тези страни, с изключение на Испания, борбата се води за запазване и увеличаване на работните места в професиите, които наричаме традиционни за слепи.

В тези условия на работа се оказват 15 до 20 процента от тези, които са в икономически активна възраст. Вероятно до подобен процент ще се достигне и в посткомунистическите страни, ако там бъдат ликвидирани все още съществуващите специални предприятия.

И така в бившите комунистически страни е налице тенденция към намаляване на работните места за слепи. В страните със стабилни икономики процентът на безработните всред слепите е някъде около 80 процента. В същото време пак в тези страни нормалния процент на безработните всред зрящите варира между 4 и 6 процента. Това е разлика, която е огромна и не бива да остава незабелязана и необяснена.

Обяснението не е трудно и ще го получим ако сравним разпределението по професии на индивидите, които са здрави в общоприетия смисъл на това понятие. Доколкото ми е известно между 70 и 80 процента от трудоспособното население на развитите европейски страни е ангажирано в индустриалното производство и в организираните на същия принцип услуги и, разбира се, в земеделието. Само 20 до 30 процента от това население изкарва прехраната си като упражнява професии извън тези сфери.

Ясно е, че това съотношение е нормално за съвременното обществено разделение на труда. От друга страна трябва да се има предвид, че в процеса на разделение на труда имат значение не само потребностите на обществото, а и конкретните възможности на индивидите. По отношение на възможностите индивидите не са равни и не могат да бъдат равни. Ето защо дори и да приемем, че е възможно всички работни места за масажисти, физиотерапевти, телефонисти, акордьори и т.н. да бъдат резервирани за слепи, то не можем да приемем, че само поради факта на слепотата, всички лишени от зрение са способни да бъдат масажисти, телефонисти и т.н. Освен това не всеки може да има необходимата за упражняване на тези професии инициативност, предприемчивост и адаптивност. По всяка вероятност броят на инвалидите по зрение, които упражняват споменатите професии съвпада с броя на тези, които притежават необходимите качества за това. И така, в единия край на спектъра имаме хора със сравнително по-големи способности, на другия край - хора с допълнителни психически увреждания, а между тях - огромния процент на тези, които нямат допълнителни недъзи, но по едни или други причини нямат и способности да се реализират в т.нар. традиционни професии. Концепцията, която търси професионална реализация само в тези професии, фактически не отчита споменатото вече неравенство на възможностите. В нашите среди много често се говори за прояви на дискриминация при решаване на проблема със заетостта на слепите. Но това, че даден индивид има проблеми при реализацията си в някоя от споменатите професии е малката дискриминация. Голямата дискриминация се проявява именно по отношение на тези, които са между двете крайности. В западноевропейските страни съществуват големи резерви по отношение не само на възможността, но и на необходимостта от борба за създаване на подходящи условия за професионална реализация на слепите в индустриалното производство. Тези резерви са отчасти основателни и са повлияни до голяма степен от крайностите, до които се достигна в бившите комунистически страни. Създаването на големи индустриални предприятия винаги води до събирането на многобройни човешки маси на едно място. Изграждането към тези предприятия на жилищни комплекси води практически до самообособяване и самоизолация на тези маси, т.е. до създаването на гета.

Гетото е реализираната докрай потребност на човека да общува с други, с които той е по някакъв начин свързан. Всяка човешка общност и особено неформалните възникват и съществуват на базата на нещо общо за всички включени в тях индивиди. Естествено липсата на зрение и поражданите от нея проблеми могат да бъдат солидна основа за формирането на такава общност. Слепотата сама по себе си може да породи и взаимно разбиране, и някаква близост, респ. да породи потребност от общуване със други слепи. И това не е нито странно, нито лошо. Лошото идва тогава, когато тя се превръща в единствен или поне в най-съществен критерий за приемане или неприемане на другия. От чисто психологическа гледна точка самото събиране на много слепи на едно място не може да бъде причина за създаването на гето. То може само да бъде благоприятна среда, в която хипертрофира и се изражда естествената потребност от общуване. Но гето може да възникне и при много по-неблагоприятни външни условия. В София имаме няколко десетки слепи студенти, които учат в различни курсове и в различни университети. Живеят в различни стаи, в много случаи в различни жилища, в средата на свои виждащи колеги. Броят на последните е стотици пъти по-голям от този на слепите. И въпреки това е налице определена склонност, ако не към затваряне, то поне към значително преобладаване на контактите между самите слепи. Външните условия ни най-малко не стимулират формирането на това гето, но въпреки всичко то става. Причините за пораждане на гето не са във външните условия, а се коренят в характеристиките на самия сляп индивид.

Най-общо става дума за определена недоразвитост на културата на потребление и по-специално - недоразвитост на потребността от общуване, която от своя страна е и причина, и следствие на определена духовна и емоционална ограниченост. В този смисъл дори наличието само на двама слепи на едно място може да бъде достатъчно условие за формирането на гето. Ако всичко зависеше само от условията, а не и от вътрешните нагласи на индивида, то тогава единствено Робинзон не би могъл да формира гето. От казаното става ясно, че гетото не може да бъде дефинирано, ако не бъде ясно очертана границата между него и естествената потребност на слепите да общуват и помежду си. Също така става ясно, че не всяко общуване е форма на съществуване на гетото, както и това, че събирането на няколко индивиди на едно място може да бъде необходимо, но съвсем не и достатъчно условие за пораждане на гето. От тази позиция може да се твърди, че включването на слепите в индустриалното производство не означава непременно включването им в някакво гето. В общуването по време на трудовия процес се съдържат много по-малко стимулиращи създаването на гето условия, отколкото в общуването в свободното от работа време.

Поради това не толкова специалните индустриални предприятия сами по себе си, а в много по-голяма степен прикрепените към тях жилищни комплекси създават най-благоприятната среда за самозатварянето на индивидите в самоограничаващата се и самодостатъчна общност на слепите.

По отношение на реализацията на слепите в индустриалните производства основният проблем не е в това дали ще се създаде или не гето. Големите проблеми се заключават в това, че организирането на такова производство е много по-сложно и по-трудно, от настаняването на един сляп на работа като телефонист, физиотерапевт и т.н.

Друг голям проблем произтича от самите характеристики на труда в това производство. Този труд е обикновено ръчен, състои се от многократно повтарящи се еднообразни операции, сведени понякога до прости движения. При него имаме натоварване само на някои части от човешкото тяло, поради това при него са твърде чести професионални деформации и заболявания. Този труд по определение не изисква интелектуално напрежение и не стимулира развитието на умствените способности на индивида. Както всеки труд, който се осъществява срещу заплащане, така и трудът в индустриалното производство съдържа елементи на принуда по отношение на индивида, защото самата логика на производствения процес не се съобразява с неговата воля и желания. От всички съвременни видове труд този в индустриалното производство е в най-малка степен носител на удовлетворение за индивида. Впрочем, според мен, проблемът за удовлетворението от труда е в много по-голяма степен проблем на работодателя, отколкото на работника. Защото особено при сложните видове труд степента на неговата производителност и ефективност е в правопропорционална зависимост от чувството за удовлетвореност, която той поражда в индивида. Връщам се към тезата, че професионалната реализация е много повече средство, отколкото цел. Посредством труда индивидът си осигурява по-високи доходи, което създава възможност за повишаване културата на потребление, следователно за обогатяване на неговата собствена индивидуалност. Увеличаването на доходите също така дава възможност за повишаване самочувствието на човека, респ. подобрява положението му в неговата общност. Ако към това се прибави, че съвместната работа е и естествена среда за общуване, то тогава може би ще можем да приемем, че включването на слепите в индустриалното производство все пак има повече предимства, отколкото недостатъци. Бих казал, че дори много лошият труд е по-добър от самотата, породена от изолацията вкъщи.

С всичко това не искам да кажа, че трябва навсякъде и на всяка цена да се създават специализирани предприятия за слепи, но убедено твърдя, че трябва сериозно да се обмислят възможностите за професионална реализация на инвалидите по зрение в сферата на индустриалното производство. Нещо повече, струва ми се че трябва да бъде обобщен съществуващият многообразен опит във всички европейски страни и в Америка, и той да бъде включен в една обогатена и доразвита стратегия, целяща осигуряването на възможности за професионална реализация на значително по-голям брой слепи. Не бива опасенията от възможното възникване на гета, както и страхът от сложността и мащабността на задачата да мотивират тотален отказ от използването на възможностите, които предоставя индустриалното производство. Правото на избор на индивида е основно негово право, то е фундаментът, върху който се изграждат съвременните либерални демокрации. В нашия случай е необходимо да се създадат условия, в които лишеният от зрение човек да може сам да направи своя избор дали да остане вкъщи, или да влезе във фабриката. По-горе споменах, че повечето от тези хора, които биха избрали фабриката, не притежават особена инициативност, предприемчивост и адаптивност. Ако те притежаваха тези качества в необходимата степен, те щяха да се стремят и вероятно да постигнат включването си в интелектуалните или свободните професии. Но ако те не притежават тези качества, то ясно е, че не биха могли сами да създадат условията, в които биха могли да реализират своето право на избор.

Тези условия могат да бъдат създадени от други хора и институции. Дезинтересирането от възможностите за професионална реализация на слепите в индустриалното производство на практика означава дезинтересиране от проблемите точно на тези хора, които може би най-много се нуждаят от помощ. Днешната ситуация е такава, че те са дискриминирани не само от държавата, но и от самите организации на хората с увредено зрение. Ние можем и трябва да искаме от нашите правителства и законодателства да предприемат ефективни мерки за ограничаване на дискриминацията на слепите при тяхната професионална реализация.

Но ние можем и трябва да искаме от самите нас ефективни мерки за ограничаване на дискриминацията, която институциите на слепите фактически провеждат по отношение на голям брой граждани - инвалиди по зрение.

II. Специалните предприятия за слепи в България.

От предходния текст могат да се направят следните изводи:

1. Индустриалните предприятия са място, в което могат да бъдат ангажирани голям брой слепи. По самата си специфика и по спецификата на труда в тях те вероятно могат да се окажат мястото, където могат да бъдат устроени на работа най-голям процент от желаещите да работят.

2. Като говорим за тази възможност не бива да смятаме, че под индустриални предприятия се разбира единствено и само специалните предприятия за слепи. Слепи могат да бъдат устройвани на работа и в други предприятия стига за това да бъдат създадени необходимите условия.

3. Отношението към тези предприятия и до този момент е полярно. На едната страна е схващането, че те могат да бъдат едва ли не панацея, че именно в тях могат и трябва да бъдат устройвани на работа огромния процент от желаещите слепи, на другата страна стои тезата, че те са неприложими и неприемливи, защото носят много вреда за личността.

4. Специалните предприятия не могат и не трябва да бъдат мястото, в което да се трудоустрояват всички слепи, но те определено могат да осигуряват работа на голям брой от тях.

Поради споменатите по-горе бариери от чисто психологически характер невъзможно или най-малкото е много, много трудно да се достигне положение, при което инвалидите по зрение, които не могат да намерят реализация в другите професии, биха могли да се устроят като индустриални работници в други, не специализирани предприятия. Факт е, че в развитите европейски страни, с изключение може би само на Северна Ирландия, това на практика не се получава.

Въвежданата квотна система, както и съпътствуващите я стимули и санкции за работодателите не са достатъчно ефективен механизъм и не могат да доведат до преодоляването на споменатите вече бариери.

Тази система, разбира се, трябва да се пропагандира, трябва да се полагат усилия за нейното законодателно утвърждаване и развитие, за нейното кадрово и финансово осигуряване, но не бива да имаме илюзията, че тя ще може да се окаже най-силното място в нашата система за професионална реализация на слепите.

Аз се придържам към тезата, че специалните предприятия за слепи не са нито единствената, нито най-добрата възможност за тяхната професионална реализация. От друга страна обаче те са и ще си останат една значима сфера, в която сравнително голям процент инвалиди по зрение ще могат да намерят своите работни места.

Казано по-точно те все пак са и биха могли да бъдат и достатъчно сериозна и достатъчно добра възможност за работа на много лишени от зрение хора.

Дотук ставаше дума за това дали въобще специалните предприятия за слепи трябва да се разглеждат като достатъчно добър за самите слепи вариант за тяхното трудоустрояване, т.е. за самата целесъобразност на съществуването на подобни предприятия.

Ако все пак приемем тази целесъобразност за доказана, то несъмнено би трябвало да обърнем внимание на някои крайности, които не бива да бъдат допускани. Особено ясно трябва да се подчертае това, че тези предприятия не бива в никакъв случай да бъдат мястото, към което да бъдат насочвани всички слепи. Проблемът за стопроцентовата заетост на работоспособното население беше един чисто идеологически проблем, който понастоящем все пак не стои.

Освен това необходимо е да се подържа и някакво оптимално съотношение между слепи и зрящи вътре в самите предприятия, а също така и някаква оптимална големина на самите предприятия, за да се минимизира до известна степен ефектът от струпването на големи маси слепи на едно място. Към това трябва да се добави, че не само че е нежелателно, но откровено да си признаем, че в края на краищата е вредно към предприятията да се създават жилищни комплекси, които са всъщност истинската хранителна среда на гетото.

Ако започнем от последния пункт трябва да кажем, че у нас такива комплекси бяха създадени през седемдесетте и осемдесетте години. Ясно е, че никой нормален ръководител не може да си позволи да руши нещо, ако не може да предложи на хората си нещо, което да е поне аналогично на разрушеното. Точно поради това и ние не можем да си позволим просто така да се откажем от наличните към съюза жилища, защото не можем да предоставим на хората си други.

При това положение мисля, че ръководството на Съюза възприе в този случай единствено възможния правилен подход като с решени3е на Централния съвет от 1991 г. жилищата в комплексите бяха продадени на живущите в тях съюзни членове.

Естествено това решение беше продиктувано от много съображения, но за нас от значение е това, че с него бе заложено началото на естественото премахване на гетата. Вярно е, че към момента на продажбите, а и години след това този ефект няма да се получи, но със смяната на поколенията броят на слепите, които живеят в тези комплекси постепенно ще се окаже твърде малък и те в края на краи5щата си ще изгубят характеристиките на гето.

До 1992 г. в нашите предприятия бяха ангажирани на практика всички, които желаеха, което представляваше почти 90 процента от слепите в трудоспособна възраст. Понастоящем в тях работят около 1300 слепи работници, което представлява около 30 процента от съюзните членове, които се на възраст от 18 до 50 години.

Намаляването на броя на заетите в предприятията слепи бе наложено от променените икономически условия в страната, от самата промяна на типа икономика. При това намаление обаче не бе засегнато съотношението между слепи и зрящи в предприятията, което и до сега си остава приблизително 60 към 40 в полза на слепите.

В бъдеще това съотношение едва ли ще бъде запазено, нещо повече ако всичко с нашите предприятия се окаже наред, то задължително би трябвало да се промени. Тази възможност вече е заложена законодателно като в Закона за защита на рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите за фирмите, които трудоустрояват слепи, минималното допустимо от закона съотношение е 70 към 30 процента в полза на зрящите. Тази промяна в съотношението в края на краищата ще се наложи от изискванията на самата икономика, независимо от това дали ние я желаем или не. От друга страна аз мисля, че ние не бива да се боим от нея, не бива особено рязко да й се противопоставяме, защото точно тази промяна ще даде по-големи възможности за интегриране на слепите всред зрящите на самото им работно място, дори и в специалните предприятия.

При определени благоприятни условия ние би трябвало да увеличаваме броя на работните места за слепи, но аз съм убеден, че споменато вече съотношение вероятно все повече и повече ще ни бъде налагано поради новите условия на пазара.

За мен лично големият проблем, който стои пред нас, е не дали има смисъл от специалните предприятия за слепи, а дали е възможно тяхното по нататъшно съществуване? Засега ние успяваме да оцелеем, в известна степен дори стабилизирахме положението на предприятията. За съжаление, обаче ние на практика нямаме почти никаква възможност да развиваме предприятията, а в динамичните икономически условия, в които живеем, не е възможно да се оцелява много продължително време, ако не се осъществява някакво развитие и обновление както на производствата, така и на технологиите.

Поради факта, че трудът на слепите в индустриалното производство по определение е с по-ниска рентабилност поради по-слабата си производителност, мобилност и адаптивност, то и специалните предприятия не биха могли да оцеляват в условията на истински развита и ефективно работеща пазарна конюнктура, ако разчитат единствено и само на себе си, т.е. ако бъдат поставени при равни условия с всички останали икономически субекти. Тези предприятия в края на краищата ще се нуждаят от някаква външна помощ било то от страна на държавата, било от помощта на някакви други, стоящи извън самите тях, институции.

Понастоящем нашите предприятия наистина работят на практика при равни условия с всички останали, като получените от предоставените от държавата данъчни облекчения средства трябва да се отчисляват в ССБ за издръжка на организацията и на нейната специфична дейност. И тук, струва ми се, трябва откровенно да заявя, че ако ние наистина издължавахме на съюза всичко, което му дължим, то предприятията вероятно вече щяха най-малкото да са намалели поне наполовина.

За да могат нашите предприятия и в бъдеще да осигуряват работни места за слепи, би трябвало на първо време да се намали финансовият натиск от страна на съюза, т.е. би трябвало те макар и постепенно да изгубят значението си на основен доходоизточник на организацията.

В новите икономически условия естествено вече не можем да говорим за гарантиране от страна на държавата на монополно производство на някои наши производства. Държавата, обаче все пак би могла да подпомага специалните предприятия като използува механизмите на държавните поръчки, а също така посредством създадени по определен ред и за определени случаи митнически облекчения и, разбира се, посредством преотстъпване на средства от дължими данъци.

Моята, да я наречем оптимистична, прогноза е, че при добра работа на самите предприятия, при проява на разбиране от страна на ръководството на ССБ и, разбира се, при оказване на ефективна и стимулираща помощ от страна на държавата, в края на краищата може да се достигне до стабилизиране на такова положение, при което предприятията на ССБ ще могат да осигуряват 30 до 40 процента от работните места за слепите, които са в икономически активна възраст.





ДИСКРИМИНАЦИОННИ БАРИЕРИ
ПРИ КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА РАБОТА НА СЛЕПИ
И СЛАБОВИЖДАЩИ ЛИЦА В ТРУДОСПОСОБНА ВЪЗРАСТ


Албена Алексиева,
Председател на районна организация на ССБ - София

Доста години изминаха от времето, когато централизираната планова икономика решаваше проблема с трудовата заетост на инвалидите чрез масовото им трудоустрояване в специални производствени предприятия. Въпреки всичките си минуси, те гарантираха на инвалидите в трудоспособна възраст висок процент на трудова заетост и висока степен на трудова сигурност - неща, които напълно отсъстват в ситуация на преход към пазарна икономика. Ясно е, че относителният дял на специалните предприятия в решаването на проблема с трудовата заетост на инвалидите все повече ще намалява. Налага се да се търсят нови посоки, форми и подходи за регламентиране на механизма за достъп на трудоспособните инвалиди до пазара на труда и подходящото им вграждане там чрез професионална рехабилитация и преквалификация.

Проблемите на вграждането на инвалидите в пазара на труда се разискват много задълбочено в справочника на международната организация по труда, озаглавен "Работниците-инвалиди в Централна и Източна Европа". Настоящият доклад е опит за маркиране на бариерите, които възпрепятстват равностойния достъп на трудоспособните инвалиди до пазара на труда. Разгледаните по-долу дискриминационни бариери са валидни в пълна мяра и за инвалидите по зрение.

Нека първо изясним понятията "трудова дискриминация" и "дискриминационни бариери". Обикновено се приема, че дискриминация означава преднамерено поставяне на препятствия пред равните възможности и действия, които водят до отказ на равна възможност за придобиване, запазване и "прогрес" в заетостта.

За икономиките в преход към пазарни условия, трудовата дискриминация е типично и неизбежно явление, дължащо се на раздържавяването и съпътстващата го висока безработица. Например: за източноевропейските икономики в преход стана характерна дискриминацията на женския труд, която дори ако разглеждаме като временна и преодолима, представлява тенденция със значими размери и последици. Десетилетната социално-икономическа изолация на инвалидите обаче, превръща дискриминацията на труда им в условията на пазар в закономерност, която обществото одобрява и приема за естествена. Нещо повече - общественото отношение към възможностите за труд на инвалидите варира от пълното непознаване и недоверие към тях през циничното отхвърляне "…. То за здравите няма работа..." и стига до псевдо-хуманното разбиране, че за инвалидите труда е противопоказен. Този доклад няма за цел да обсъжда социалните, психологически, финансови и терапевтични аргументи в полза на възможностите и правото на труд на инвалидите, което така или иначе произтича от конституцията. Ще се задоволим само с посочването и онагледяването с подходящи примери на реалните дискриминационни бариери, заставащи между трудоспособните инвалиди и реализацията на конституционното им право на труд.


Ще коментираме двата възможни начина за навлизане на инвалидите в пазара на труда - пряко и косвено кандидатстване за работа. Прякото кандидатстване за работа засяга така наречената щатна трудова заетост в държавни, частни и обществени организации и субекти. Постъпките за работа при тази форма на заетост обикновено включват явяването на интервю. Тук дискриминационните проблеми започват още на етапите, предшестващи интервюто.

1. Информация: В повечето случаи информацията за свободни работни места се излага или разпръсква по начин, достъпен само за затворени или специализирани трудови общности, към които инвалидите обикновено не се числят. Преодоляването на тази дискриминационна предпоставка е възможно чрез публикуването на информацията в общодостъпни, популярни или специализирани медии - обяви във вестници, списания, радио и телевизионни предавания. Трябва да отбележим, че през последните години се наблюдава засилване на тенденцията за публикуване на подобна информация по достъпен начин.
ПРИМЕР: Малки обяви във в. "Труд" и "24 часа" - "Клиниката по ортопедия кв. Горна Баня, София търси да назначи дипломирани масажисти и рехабилитатори".

2. Достъп до интервю: Този етап, предшестващ интервюто, обикновено включва набиране на кандидатури за него. Тук дискриминационната бариера най-често се изразява в институционален отказ да се приемат документите на кандидата - инвалид.
ПРИМЕР: Служителката в института по ортопедия кв. Горна Баня отказва да приеме документите (диплома за завършено полувисше образование - специалност "масаж", трудова автобиография, препоръки) на Иван Иванов (инвалид по зрение първа група с чужда помощ). Основанието е - устно указание от директора, че свободните работни места са за здрави хора.

3. Равни възможности за изява по време на интервюто:
Тук дискриминационните бариери могат да се проявят като отсъствие на адекватни форми (удобства) за изява на възможностите на кандидата инвалид.
ПРИМЕР: Ако интервюто изисква попълването на въпросник на кандидата инвалид по зрение трябва да му се предостави адекватна възможност: техническо лице, което да попълни въпросника; компютър или пишеща машина, за да отговори на въпросите сам или препитването да бъде направено устно.


Разбира се, ситуации в които дискриминационните бариери на етапите преди интервюто са преодолени или отсъстват по условие са напълно възможни както теоретически, така и практически. В такъв случай "капанът" на дискриминационните препятствия може да бъде заложен при разглеждането и оценката на резултатите на кандидата. Тук можем да посочим следните форми на дискриминация:

1. Психологическа дискриминация: Работодателят приема кандидатурата на инвалида, но с такава очевидна неохота и подчертано съмнение в смисъла на това действие, които се превръщат в психологически натиск, подтикващ кандидата сам да се откаже. Формално работодателят не създава институционални пречки, но залага или предпоставя провала на кандидатурата, внушавайки психологически дискомфорт.

2. Допълнително наложена дискриминация: Този вид дискриминационна бариера, използвана от работодателите, включва допълнителното налагане на критерии (здравословно състояние, външен вид, възраст, семейно положение, пол и т.н.), които обаче на са определящи по отношение на длъжността, с цел да направят по-добър подбор или пък да се сдобият със служители от точно определен вид.

3. Дискриминация, оправдана със социалната политика: Това е недотам рафинирана, но затова пък много разпространена форма на дискриминационно отношение, при която работодателите отхвърлят кандидата-инвалид позовавайки се на обстоятелството, че те могат да ползват други форми и източници на доходи регламентирани от социалната политика. Например :" …..Всъщност, Вие получавате пенсия или социални помощи. По-добре си останете в къщи и се погрижете за собственото си здраве..."

4. Дискриминация, оправдана с отношението на останалите работници: Доста разпространена дискриминационна форма, при която работодателите отхвърлят кандидатурите на инвалиди, използвайки като претекст или откровено вярвайки, че останалите работници (служители) ще откажат да взаимодействат с тях. По същество това е маскирана форма на чиста дискриминация, при която всъщност работодателят проектира собственото си отношение, вменявайки го като потенциален проблем на взаимоотношенията в групата.

5. Дискриминация, позоваваща се на "предишен опит" и "статистически данни": Работодателите вземат решението да изключат кандидатите инвалиди от списъка на интересуващите ги кандидатури, позовавайки се на това, че "предишният им опит" или статистическите данни сочат, че лицата с инвалидни проблеми не могат да изпълняват дадени функции така ефикасно, както другите служители.

6. Чиста дискриминация: Тя всъщност е най-разпространената форма на отказ от предоставяне на равни възможности за труд на инвалидите и представлява пряко следствие от десетилетната социално-икономическа изолация на хората с увреждания, типична за бившите социалистически общества. Работодателите тотално изключват инвалидизираните лица, с презумпцията, че те не могат да вършат дадени дейности, че може да "затруднят нежелателно" работодателя или пък останалите работници, или просто, защото имат предразсъдъци към лицата, които не се вместват в "нормалното". Години наред в общественото съзнание съвършено регламентирано от държавната политика е насаждана и градена представата за трудова непълноценност на лицата с увреждания, които бяха обособявани в затворени микрообщности, без право на избор къде да живеят и какво да работят. За съжаление последиците от тази узаконена практика са довели да трайни деформации, както в обществените представи, така и в "Аз образа" на лицата с увреждания, които се превръщат в хранителна среда за чистата дискриминация. Поради това тя едва ли ще бъде преодоляна в рамките на това поколение.


Без никакви претенции за изчерпателност и подробен анализ приключваме изброяването на дискриминационните бариери, които се проявяват най-често при прякото кандидатстване на инвалидите на пазара на труда.

При косвеното кандидатстване решаваща роля имат държавните служби по заетостта, структурите на социалните грижи, синдикатите, обществените организации и т.н. Смисълът на косвеното кандидатстване на пазара на труда е в регламентираното посредничество на посочените звена. Тук идеята е, че структурата - посредник е наясно с правата и възможностите на кандидатите - инвалиди, поради което с по-голяма лекота може да организира вграждането им на трудовия пазар, като им спестява неудобствата и трудностите от сблъска с дискриминационните бариери на прякото кандидатстване. На практика обаче всеки от тези посредници може и проявява собствени специфични форми на дискриминационно отношение:

1. Лансиране с приоритет: Тази специфична дискриминационна форма има много лица и конкретни изражения, които в крайна сметка се свеждат до субективен избор на приоритети направен от посредника, който лишава кандидата-инвалид от достъп до пълния набор възможности. Например: Бюрата по труда не предлагат работа на съкратени артист-хористи от закрития професионален хор при ССБ, защото се смятат длъжни да им предложат отново и само работни места на артист-хористи, с каквито не разполагат.

2. Трудова сегрегация: Масово разпространена дискриминационна форма, при която посредникът с чувство на изпълнен дълг насочва кандидата - инвалид към съществуващите специални предприятия или новосъздадени специализирани трудови общности, като изключва по условие всяка алтернатива. В този случай споменатата по-горе чиста дискриминация се проявява под формата на институционализирано дискриминационно отношение и поведение на посредника.

Професионалната дискриминация на инвалидите е реален и сериозен проблем, решаването на който изисква постоянна многогодишна работа и взаимодействие между институциите, заинтересовани от установяването на равни възможности. Приемането на законова уредба е важна стъпка, която обаче остава самоцелна, ако не е синхронизирана с промени в практиката. Сам по себе си законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите не превръща автоматично хората инвалиди в защитена, рехабилитирана и интегрирана в обществото социална група. Без наличието на добра воля и реална грижа, прагът на нетолерантното отношение към инвалидите трудно може да бъде преодолян и заместен от цивилизовани форми на поведение и подход към тях.


Литература:
  • Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, Държавен вестник, 1995г.,
  • "Работниците-инвалиди в Централна и Източна Европа"



Симпозиумът
"Актуални проблеми на професионалната реализация
на зрително затруднените у нас"
се осъществи
с финансовата подкрепа на:
фондация "Рехабилитация на слепи"
в партньорство със:
Съюза на слепите в България и
Центъра за рехабилитация и професионална подготовка на слепи



Начало