Ангел Сотиров

САТИРИКЪТ ЛАЛО ПАВЛОВ

       Изминали са 50, а от някои събития, отключили неговата сатирична муза, дори повече от 60 години. Стоян Бабеков, Марин Матев, Атанас Ангелов, Костадин Дечев и Петко Нинчев не са забравили закачливите стихове на самобитния творец от Струпен - Белослатинско и ги декламират от раз. Повечето от споменатите почитатели на сатирата на Лало Павлов тогава, когато са писани, са били ученици. Прочутият си за времето съюзен зевзек е държал на сатиричната си мушка най-често Димитър Домусчиев – директор на Държавния институт (училище) за слепи (1945-1948) и председател на Съюза на слепите в България (1955-1959). Доколкото ми е известно, тези четиристишия са посветени тъкмо на него и никъде не са публикувани и са се разпостранявали от уста на ухо в Държавния Институт за слепи, а също и сред софийските слепи най-вече.

А на свойта секретарка,
бърка в деколтето.
И с целувка жарка
Радвал си сърцето.

Нощем с Маргарита,
из салона бродел,
и там до насита -
бурна любов водел!

Чиновете чупи,
печката си пали.
Тя, държавата ще купи,
има капитали.

ПИЕ МАСТИКА С ТАРАТОР

Пие мастика с таратор,
И му пее чуден хор.
Председател на Съюза
И зовеше се Домуза.