Начало


ВЕСТИ НА "АРТФОРУМПРЕС"

 

Литературен клуб "Следа" гостува в Прилеп
Македония 2007

 

Ангел Сотиров

 

От 6 до 8 юли 2007 представители на пловдивския литературен клуб „Следа” и на тамошните невиждащи есперантисти гостуваха за втори път на своите приятели от Прилеп. Градът през тази година е обявен за културна столица на Македония и в него правят своя летен гастрол хиляди дейци на културата от Македония и гости от целия свят.

Пред домакините и пред представителите на общината и местните електронни медии Стефка Стойчева, Здравко Лекишев, Данчо Данчев и Ангел Сотиров представиха свои творби. Ангел Сотиров и Велик Атанасов декламираха стихове и на есперанто. От домакините Цветанка Григорова представи свои стихове, а Олга Трпческа - творби от големите македонски поети Кочо Рацин и Блаже Конески.
Председателят на прилепското дружество на слепите Спиро Трпчески рецитира произведения от Христо Ботев и други български автори. Гостите бяха поздравени лично от кмета на града г-н Мариан Ристески, който сподели, че Прилеп е побратимен с Асеновград. Бранко Нешкоски – координатор в общината за прилепското културно лято, разказа за историята на Прилеп, за неговите забележителности за културните прояви, течащи тези дни в града.
За местната телевизия и радио интервюта от гостите дадоха Велик Атанасов (председател на пловдивската регионална организация на слепите), Данчо Данчев и Ангел Сотиров - от гостите, а от домакините – Спиро Трпчески и Бранко Нешкоски. В Струга председателят Жарко Селкоски и подпредседателят Мусли Паязити на Македонския съюз на слепите дадоха делови обяд на българската делегация и техните прилепски придружители. Посетен бе манастира „Св. Архангел Михаил” в околностите на Прилеп, а също Охрид и Пантеона до Крушево. Незабравими вероятно за цял живот ще останат преживяванията на българската група в моторницата ”Охридия” по Охридското езеро.
Към нашата делегация през цялото време на своето пребиваване беше проявено много голямо внимание. Тя беше обградена навсякъде с прочутото македонско гостоприемство, топлота и непринуденост. Направихме си десетки снимки и най-честият призив на нашите домакини беше „дайте да се сликаме!”. И на раздяла нашите прилепски приятели ни обсипаха с подаръци и благопожелания за нови срещи.

 


Начало