Начало

ПРИ МАЕСТРО БАБЕКОВ – ЮБИЛЕЙ СЛЕД ЮБИЛЕЙ


Ангел Сотиров

      Стоян Бабеков е роден на 16 октомври 1936 година в София. Поради тотална загуба на зрение в ранна детска възраст, той завършва местното училище за слепи, а след това и софийската музикална гимназия. Продължава обучението си в Музикалната академия в специалността музикознание, с втора специалност хорово дирижиране. Автор е на стотици музикални произведения и над половин век е професионален хоров диригент. Той изглежда е един от най-продуктивните членове на Съюза на българските композитори (СБК).
Маестро Бабеков дирижира в храма Святое Воскресение Христово
      – Наскоро, само през няколко месеца, имахте два юбилея – обичайно време за равносметки. Вашите творчески постижения?
      – Творческият процес при мен се изявява в две насоки: композиране – индивидуално творчество, дирижиране – колективно. Двата компонента са неразривно свързани и взаимно подпомагащи се.На 1 април т. г. се навършиха 50 години от дейността ми като професионален хоров диригент. От месец април 1962 г. до месец септември 1991 г. – диригент на смесения хор „акад. П. Стайнов” при съюза на слепите в България, от 1991 г. и понастоящем дирижирам основания от мен камерен хор „Алилуя”, като от януари 2000 г. до декември 2010 г. бях диригент на хор при храм „Святое воскресение Христово”, а през този 50-годишен период последователно съм дирижирал и много други хорове.дирижирах и два концерта на Интернационален мъжки хор в Колумбия. С всички формации и съслуженията в божествени литургии в различни храмове, аз съм заставал пред публика и миряни 4870 пъти.
      Щастлив съм, че много от видните ни композитори желаеха аз да дирижирам за първи път и да направя студиен запис на техни произведения: В. Стоянов, Г. Димитров, Г. Костов, Н. Кауфман и др. Творби под мое дирижиране са включени в телевизионен филм, 1 фонокартичка, 4 грамофонни плочи, 6 аудио касети и авторски CD. Като композитор написах 3 инструментални концерта, 4 струнни квартета, сонати и пиеси за различни инструменти, а също и първия в клавирната литература систематизиран сборник с 42 етюда за пиано в неравноделни размери.
Маестро Бабеков със съпругата си Николина Бабекова
Маестро Бабеков със съпругата си Николина Бабекова

      Но аз се ориентирах най-вече към песенно творчество: стотици песни, различни по тематика, характер и предназначение, измежду които бих споменал:
      А. големи форми: „Каменният град” – кантата по едноименната творба на Хр. Смирненски, „Клетва пред Левски”, текст – Р. Василев, „Безсмъртните” – 3 кантати по текст на Ив. Вазов.
      Б. Детски песни със съпровод: „Молитва”, текст - Ив. Вазов и „Първи юни”, текст - Н. Благоева (съответно с Първа и Втора награда от конкурса „Сладкопойна чучулига”), „Песен на будителите”, текст – А. Желязкова”, и др.
      В. Акапелни песни за смесен хор: „Заспало ми е девойче” – текст народен, „Месечко”, текст – К. Христов, „Ловец и заек” – Вариации по немска народна песен (Първа награда на Дойче веле”).
      Г. Акапелни песни за дамски хор: „Птици”, текст Д. Дамянов (Първа награда на Балкански хоров форум), „Чуден сън”, текст Д. Дамянов (първа награда на полифоничен конкурс в Ибаге (Колумбия), „Амазонката”, текст Е. Багряна.
      Д. Акапелни песни за мъжки хор: „Мир да цари” (първа награда на полифоничен конкурс в Ибаге (Колумбия), „Айдушко либе”, текст В. Марковски (Втора награда на Балкански хоров форум”, „Чубричанче” и „Иване ле”, текст народен.
      Е. Песни с конкретна тематика и лесно възприемащо се музикално-интонационно съдържание: „Вечер край границата”, текст – П. Парижков, „Българско племе”, текст – Н. Благоева, „Корпус 206”, текст – П. Пенев.
>
      Ж. Забавни песни: „Улици”, текст - М. Шопкин, „Бели цветя”, текст Хр. Банковски, „Песен за София”, текст – Х. Алмейда.
      Още през 1978 г. написах „Славослов за мира” – първо църковно произведение от жив автор, изпълнено на два концерта от смесения хор при храм-паметника „Св. Александър Невски” по повод 25-годишнината на Българската патриаршия. През 1984 г. в „Нова българска музика” беше изпълнена „Мир да цари” – творба за мъжки хор. От 1985 г. с камерни състави от смесения хор при ССБ започнах да изнасям концерти с църковни произведения в софийски храмове след литургията. След 1991 г. посредством създадения от мен камерен хор „Алилуя” продължих още по-активно да популяризирам българската църковна музика, а и да провокирам нейното написване. Тъкмо поради това от 1994 г. до 1999 г. организирах пет издания на „Нека бъдем по-добри” – първи конкурс за нови български литургични песнопения. През 1999 г. издадох авторски компактдиск с литургични песнопения. В следващата година издадох първия сборник с тропари за Рождество Христово, а в 2003 г. отпечатах първи том на „Източноправославни песнопения”, но с транскрипция на латиница. На 10 април 2005 г. в прегледа „Нова българска музика” прозвуча моята Втора литургия „СВ. Св. Кирил и Методи”. Написал съм 10 литургии, много от литургиите, както и редица песнопения, са адаптирани на съвременен български език. Мои песнопения са включени в репертоара на смесен хор при БНР и други състави от страната. те звучат както на фестивали у нас, така и в различни страни като Македония, Швейцария, Австрия и др. сиреч, има песнопения, които привличат вниманието на диригентите, въздействат на слушателската аудитория.
Маестро Бабеков получава наградата "Мир да цари" в Колумбия, Богота през 1983 г.
Маестро Бабеков получава  наградата
      – Наградите, маестро?
            – Те са 41. От морална гледна точка за мен по-ценни са: втора награда на „Песен за София” по текст на Х. Алмейда; първа награда за „Мир да цари” в Ибаге (Колумбия); специална награда на „Ловец и заек” от Дойче веле; първа награда за „Молитва” по текст на Ив. Вазов на конкурса „Сладкопойна чучулига”; първа награда за професионални хорови диригенти в Минск, Белорусия; Златна лира на конкурса на Съюза на музикалните и танцови дейци и „Златно петолиние” на СБК; „Златен век” на Министерството на културата и орден „Св. Св. Кирил и Методи” първа степен.

       – А проблемите на невиждащия творец?
      – Засега съм изглежда единствен в света сляп диригент (според културните аташета), който успешно дирижира зрящи състави, и като такъв не съм имал проблеми. Чрез релефно-точковото брайлово писмо чета и пиша ноти и текст. Но за невиждащите композитори има непреодолим проблем: записване на творби и особено на оркестрови партитури с обикновен нотопис. При най-модерните компютърни програми засега е възможно само под диктовка на професионалист музикант, който владее и съответните компютърни програми. Това е свързано с непосилно финансиране – проблем, който не се решава от никоя институция, защото не свързан със социалния статус, а с „някакви си лични културни потребности”.

      – Вашето семейство?
      – В 1968 г. с Нина Бекярова създадохме семейство. Имаме две дъщери – владеят по 5 езика, имат по две деца. Малката дъщеря Ружа завърши генно инженерство и е доктор на биологичните науки. Голямата – Мария, завърши германистика и е университетски професор.
      – Отношението Ви към Професионален хор на слепите „Акад. П. Стайнов” с диригент Петър Матев?
      – Не е тайна, че той е окомплектован от зрящи професионални хористи. Освен солистът на Капелата „Светослав Обретенов” Радостин Георгиев и Нели Стойчева (солистка на закрития в 1999 г. Смесен хор „Акад. П. Стайнов” при ССБ), в състава има още няколко лица със зрителни увреждания, но със съмнителни певчески качества.
       – За какво съжалявате?
      – Че нямам време да осъществя всички творчески замисли, че не мога да обезпеча компютърен набор на десетките си творби, чакащи в брайлов ръкопис.
      – Сегашните Ви занимания?
      – Те са свързани с хор „Алилуя”, с който участваме в съслужение на литургии в различни храмове.
      – Вашите планове?
      – Ако имам възможност бих издал три тома с литургични песнопения на съвременен български език и бих написал на компютър партитурите на концертите за тромпет и виолончело.
      – Музите в творчеството Ви?
      – Истинският творец трябва да бъде винаги влюбен (без необходимост от афиширане): в професията си, в творческите идеи, в личната духовна територия, в живота с цялото му многообразие.
 

Снимки: Николина Благоева

Начало