Начало

НЕУМОРЕН ПРИСМЕХУЛНИК И РАЗНОСТРАНЕН ЛИДЕР

Ангел Сотиров

Снимка: Пенка Матева 

          На него дължат колоритните си, и понякога причудливи прякори много артист-хористи и техните диригенти: шестата, бедната, сюртукът, шушумигата, козелът, биволицата. Негови „щастливи кръщелници” са не само труженици от Професионалния хор на слепите: Гъгнивецът, Ибачът, Двата декара. Някои, изглежда по-късметлиите, дори са се сдобили пак благодарение на Марин Матев с цели две прозвища: Белият циганин – Муто, Ламята – Даулът… А няколко хористи, сигурно с по-оскъден шанс, в режим на толерантна съсобственост са се радвали на един единствен прякор – Босякът. Последните вероятно с нескрита завист са гледали на онези, ощастливени от неизтощимият Марин с две и повече закачливи имена.

Марин Матев

          И за моя голяма изненада, носителите на тези доста цветни и наистина някои от тях съвсем странни никнамета, не му се сърдят въобще, или почти не му се сърдят, приемат си новите имена може би без никакъв ентусиазъм, но се обаждат винаги, когато самозваният им кръстник ги призове с тях. Може би единственото изключение са почти постоянните протести и бурни оплаквания от страна на кръщелникът му Белият циганин (Муто). Белият циганин (Муто) е талантлив музикант, дългогодишен солист на хора, но изглежда, както често се случва и при други доста одарени хора, чувството му за хумор не било в голямо изобилие. Още по-върл противник на Марин Матевата прозвищна продукция бил хористът, получил от своя нелюбим кръстник изглежда не съвсем приемливия за него творчески псевдоним Хралупата. Този артист-хорист дори налитал на бой, въпреки че неговият никмейкър е цели 14 години по-млад. Но сякаш Белият циганин (Муто) и Хралупата са единствените изключения, които свирепо и непреклонно не приемат своите колоритни прозвища, дадени им щедро и закачливо от Марин.Може би тяхната съпротива би била сломена в голяма степен, ако техния наименовател им беше дарил, както изисква българската традиция, риза (или поне тениска) с прозвището, отпечатано върху нея… И една трета категория Марин Матеви кръщелници – тези „свръхщастливци”, обзаведени от него с две присмехулни имена. Едни от тях категорично и отявлено не приемат нито една от именните си придобивки – случая с Белият циганин Муто). Други, например Ламята (Даулът), почти е горд с един от прякорите, докато другият пък го намира може би за малко позорен.

          Естествено, прякорите , измисляни от Марин Матев, отразяват определени качества (реални или въображаеми) на кръщелниците, а също и отношението на ентусиазирания преименовател към конкретния получател на бъзикарското име. Според мен, като че ли при едни от прозвищата е налице дяволитото намигане от страна на техния автор, при други – неговото иронично пошляпване, при трети саркастичното му пощипване, при четвърти – дружеско потупване по рамото или гърба.Но как се отключва кръстническия порив на този неуморен присмехулник? Ето ви един пример: в бригадирските времена (1948-1950), Артист-хористите в бригадирска премяна са край бригадирския вечерен огън. Артист-хористите след своя концерт бодряшки скандират: „с труд и песен строим социализма!!!”. Любезните домакини им отвръщат пак с бурни аплаузи. Димитър Домусчиев, наскоро приет за хорист, извън предварителния сценарий и без знанието на диригентите, изведнъж се изцепва гръмогласно: „Днес е щурмов ден!”. И от този миг той с помощта на Марин е Щурманът. „Ооо, Щурмане” подвиква му кръстник Матев. „Кажи, Щурчо” отвръща му почти примирено пресният кръщелник. Разбира се, без да му адвокатствам, надали развихрилият се прякородател е предполагал, че след време отношението към хората с прозвища ще стане като че ли не особено позитивно.

          Обществената кариера на артист-хористът Марин Матев започва още в не съвсем близката 1951 г., когато едва на 23 години оглавява Ревизионната комисия на Софийския районен съвет при наскоро учредения Общ съюз на слепите в България.А след една година, младият лидер от Дамяново започва да трупа интензивно управленски опит вече като секретар на този районен съвет, пост заеман от него цели 7 години. И по-нататък почти като истински японец Марин върви все по-нагоре стъпало след стъпало по публичната стълба в ССБ. И за да не стигне най-високите позиции в тази организация причината е само една – той не е член на БКП или на БЗНС. Припомням, че в тогавашното тоталитарно общество най-високите позиции в сдруженията, а също и в държавните структури, са заемани само от комунисти и членове на БЗНС.

     Шегобиецът Марин Матев е смятан за строг и неподкупен ревизор – 22 години (1959-1981) е член на Централната ревизионна комисия на ССБ. А даже два мандата той е неин зам.-председател. Най-често обект на проверките на тогавашната ЦРК са двата почивни дома на ССБ. Преглеждат инвентара, броят посудата, пълните и празни буркани, теглят хранителните продукти и т. н. Конкретните ревизорски занимания зависят от това, дали проверката е планова или по сигнал. И точно тази контролна дейност на Марин му идва много отръки – та нали той самия три сезона е бил управител на почивна база. Познавал е добре повечето далавери и пропуски в тази сфера. Домакини, готвачи, даже и управители, потрепервали, при вестта, че Марин Матев им идва на проверка.

    Шегобиецът Марин Матев е смятан за строг и неподкупен ревизор – 22 години (1959-1981) е член на Централната ревизионна комисия на ССБ. А даже два мандата той е неин зам.-председател. Най-често обект на проверките на тогавашната ЦРК са двата почивни дома на ССБ. Преглеждат инвентара, броят посудата, пълните и празни буркани, теглят хранителните продукти и т. н. Конкретните ревизорски занимания зависят от това, дали проверката е планова или по сигнал. И точно тази контролна дейност на Марин му идва много отръки – та нали той самия три сезона е бил управител на почивна база. Познавал е добре повечето далавери и пропуски в тази сфера. Домакини, готвачи, даже и управители, потрепервали, при вестта, че Марин Матев им идва на проверка.

    Тенорът Марин Матев 36 години е също и несменяем председател на взаимоспомагателната каса към Централното управление на ССБ, още от първия ден на нейното учредяване. И точно в ръководството на тази много полезна институция, той разгръща своите управленски таланти. При раздаването на заемите и помощите, той се проявява като принципен и справедлив ръководител. Помнят го и с перфектната организация на пищните банкети, след годишните събрания на касата. И за тази си доста главоболна и тежка работа като председател, той не получава и грам хонорар, ако не се смятат мижавите годишни награди от 70-80 лева.Толкова е харесван от членовете на касата, че чак две години след пенсионирането му, те пак го избират наново за председател, но Марин този път твърдо и непреклонно не приема техния вот...

    Майтапчията от теноровата партия лидерства перманентно и на основното си работно място – безброй мандати е председател на синдикалното дружество в Съюзния професионален хор. Колегите му го избират от раз, защото е принципен, умее да защитава техните интереси, въобще не се стряска от диригентите, било то главни, било то втори. Чиновниците и началниците от ССБ-централата също са били винаги силно респектирани от закачливеца – синдикален лидер.

    Марин Матев е сред тези, които поставят началото и на съюзното планинско и приморско почивно дело. Той през април на далечната 1953 г. взема ключовете за бившия санаториум на д-р Хитров в село Шипково и подготвя сградата за прием на първите невиждащи летовници . Смените са с продължителност цели 20 дни и започват през юли същата година. Управител на първата смяна е тогавашният председател на ССБ Кирил Костов, а на втората – Марин. Той е също успешен управител три сезона 1961-1963 (и на първата наша морска почивна база. Тази роля от лятото на 1960 година изпълнява училището за слепи „Николай Островски””), намиращо се тогава във Варна на ул. Асен Златарев 41. Членовете на ССБ почивали там също по 20 дни – от втората половина на юли до пети-шести август. Първият управител на тази почивна станция е Милачко Трифонов, който само я стартира през първия неин сезон. И възнаграждението за управителските му главоболия във Варна е безплатната храна за него и съпругата му и една прахосмукачка, съветско производство, на която семейство Матеви силно се радва.

    На 15 януари 2013 г. Марин Матев навършва 85 години. Роден е в село Дамяново – Севлиевско в семейството на дребни земеделски стопани. Родителите му си имат и една дъщеря с нормално зрение и още едно невиждащо момче – Васил, известен есперантист от гр. Дряново. Марин завършва Държавния институт за слепи (сега Училище за деца с нарушено зрение проф. Иван Шишманов). И е голям късметлия за времето си, той е един от първите хористи на прохождащия Професионален хор на слепите. Както е известно, този хор се създава в началото на 1948 година по предложение на Димитър Домусчиев, тогава директор на Държавния институт (училище) за слепи и диригент на училищния хор, и по лично разпореждане на тогавашния премиер Георги Димитров. В Професионалния хор на слепите Марин Матев работи 43 години – до 1991 година. И като свръх лоялен японец целия си трудов стаж придобива в една единствена фирма – в тази специфична културна институция. Селското момче от Дамяново определено е с музикални дарби и общо взето е прилежен хорист – винаги си е знаел партията. Доколкото разбрах от Марин, той никога не е пробван за солист. Според колегата му Асен Стоянов, най-вероятната причина за това изглежда е фактът, че соловите партии за вторите тенори са в твърде голяма оскъдица. Но сред колегите си той несъмнено е стърчал със своето самобитно чувство за хумор, неподражаемото Марин Матевско сладкодумие и с качествата си на разностранен лидер.

    До всеки успял мъж винаги имало и една жена. За Марин Матев тази жена е Пенка Николова. Тя е образован за времето си човек, бивш касиер-счетоводител, също като Марин е активен общественик и има известно запазено зрение, което умело използва да поддържа дома, да готви и създава уют на своя съпруг. Сред своите познати и приятели тя се слави и с голямото си гостоприемство.

    А за мен Марин Матев е сякаш единствената жива история на ССБ, почти негов връстник – роден е само 7 години след успешното му учредяване. С изумително свежа памет и бистър ум, сладкодумният разказвач е неизчерпаем и благодатен източник, от който вече над десет години аз черпя ценни сведения и свидетелства при моите опити за очерци на изявени дейци на ССБ от близкото и по-далечно минало. Често съм си мислел напоследък, че с малка помощ той безпроблемно може да стане атрактивен автор на мемоарна книга с примерно заглавие „За босяците – от един босяк”. И още нещо много интересно ми се иска да отбележа. При тазгодишните ми десетки телефонни срещи с Марин в Дряново и София, винаги съм го намирал в добро разположение на духа – бодър и закачлив, готов да откликне със спомени, с консултации, и в началото, непременно с поредната порция шеги и бъзици.

    И този толкова интересен човек, работил години наред посредством многобройните си публични роли за органите и структурите на ССБ, е силно забравен от ръководствата на тази организация през последните 15 години. Забравили са го да го почетат със съответното съюзно отличие за неговите 70, 75 и 80 годишнини. Но за утешение на Марин Матев ще спомена, че са забравяни и други изявени членове и дейци на ССБ като социологът д.ф.н. Виктор Самойлов, философът д.ф.н. Иван Ганев и педагогът д.п.н. проф. Владимир Радулов, също със значими обществени роли в нашето сдружение. Много странно е, че сякаш никога не се забравят дейци, които само по десетина години гастролират случайно на ръководната сцена на ССБ, примери – Владимир Кривошиев, Георги Генов и т. п. Не се забравят дори готвачите на Обзорската почивна база и се окичват със съюзната златна значка, а Иван Ганев няма дори и сребърна такава. А вероятно пак не съм пра с острите си упреци към ССБ–апаратчиците, някои от които уж добри приятели и колеги на Марин… Изглежда напоследък е съвсем нормално, ако съюзен деец изпадне в немилост или пък ако се оттегли от обществени ангажименти на заслужена почивка (случая с Марин), върху него веднага да се хвърля покривалото на тоталната забрава, на нашата непризнателност към ролята му в развитието на организацията ни, на нейните структури и дейности. Надали е само липса на добра традиция. Само преди двайсетина години такава имаше и сякаш никога не е имало такива фрапантни пропуски… Наистина тогава имаше многоброен апарат в Централата на ССБ, но пък нямаше компютри, тези изумителни наши асистенти, които могат да ни подсещат в подобни ситуации.

    Пред прага на неговата солидна 85-годишнина, да се извиним на Марин Матев, че сме го позабравили малко, най-вече поради забързаното наше всекидневие.Да му благодарим също за всеотдайната му многолетна работа на ползу ССБ посредством различните му публични роли. И накрая, всички ние, приятели, колеги и кръщелници, да пожелаем на Марин дълголетие, добро здраве, и неговото сладкодумие и чувство за хумор да бликат несекващо!!!

 

Начало