Начало

Стефан Данчев

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА
СЛЕПИ –СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ

ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИНСТИТУЦИЯТА

 МАЛКО ИСТОРИЯ ЗА ИНСТИТУЦИЯТА

 

         1. СЪЗДАВАНЕ И ПЪРВИ СТЪПКИ /1966 - 1975/

На 17 октомври 1966 г. Центърът за рехабилитация на слепи в Пловдив отваря вратите и приема за основна рехабилитация първите 12 късноослепели лица от различни краища на страната. Шест месеца преди това Централното ръководство на Съюза на слепите в България /ССБ/ взема решение за откриването на такъв Център в Пловдив и неговата организация се възлага на Христо Белобрадов — бивш учител, училищен инспектор, директор и радетел за развитието на образованието и делото на слепите в България, самият той със съдбата на късноослепял човек (Данчев, 1999).


     Христо Белобрадов се справя блестящо с възложената му задача. Той проучва опита на западноевропейските, централноевропейските страни и САЩ в областта на основната рехабилитация на зрително затруднените лица. Организира доставянето на специална литература и нейния превод на български език, с което поставя началото на уникална по своя характер специализирана библиотечна сбирка в областта на основната рехабилитация и професионалното обучение на късноослепелите лица. (Дочев, 1970)
Той привлича като консултанти и преподаватели в създаващия се Център ентусиазирани и всеотдайни специалисти. Набелязват се мерки за привличане, приемане и насочване на клиенти. Кабинетите се оборудват с най-необходимите учебни пособия. Изготвят се първият учебен план и учебните програми по отделните рехабилитационни дисциплини, както и длъжностните характеристики за персонала и дневния режим. Периодично се провеждат конкурси за най-добър четец на Брайл. Въвежда се провеждането на производствена практика и учебно-възпитателни екскурзии. (Белобрадов, 1970)
Още с разкриването си в Рехабилитационният център наред с обучението по основна рехабилитация се започва и професионално обучение в електромонтаж, плетене на пазарски мрежи. Обучението по електромонтаж се налага, защото в повечето специални производствени предприятия на Съюза на слепите В България(ССБ)  по онова време съществуват електромонтажни цехове, в които завършилите курсовете по професионално обучение в голямото си мнозинство започват работа. Особено перспективно се оказва обучението в плетене на пазарски мрежи. По-голямата част от обучаваните започват работа най вече като надомници в тогавашните  производствени предприятия „Успех” на ССБ. Тогавашният ръководител на Рехабилитационният център Христо Белобрадов полага големи грижи за предпрофесионалното и професионалното обучение. Специално внимание той отделя и за последващата професионална реализация на клиентите. Членове на тогавашния рехабилитационен екип твърдят, че около 90% от завършващите рехабилитационните курсове са започвали работа, разбира се, в специалните предприятия на Съюза на слепите в България и в Народно-потребителната кооперация на слепите.

     Още със своето прохождане центърът се превръща и в разработващо звено За учебници,  учебни помагала и различни дидактични материали по отделни рехабилитационни дисциплини. Членове на неговия екип като Христо Белобрадов, Дамян М.  Дамянов, Данчо Данчев, Владимир Желев, Роза Иванова, Елфина Божилова и Стефка Стойчева стават автори или съавтори на такива пособия.
       Христо Белобрадов не само стартира Центъра, развива неговата дейност, но и го ръководи до сетния си дъх – 14 май 1975г.

         2. НОВИ ФУКЦИИ И ПОДХОДИ /1975 - 1986/

     През този период Центърът увеличава своята пропускна възможност в интернатната форма на обучение от 12 на 15 клиенти в един поток. На моменти броя на клиентите достига до 18 човека.
     През 1977г. са разкрити първите щатни учителски места. Внедряват се в работата тестове и чек-листове за измерване на постиженията по отделните рехабилитационни дисциплини (Радулов, 1991).
     През 1977г. в Холандия НЦРС за първи път участва в работата на международна конференция в областта на рехабилитацията на зрителнозатруднените лица. На конференцията Димитър Парапанов изнася доклад за българския опит в областта на основната рехабилитация.
     През 1978г. се въвежда индивидуалния подход в рехабилитационната работа, както и груповата работа (Парапанов, 1986). Организират се също специализирани кратковременни рехабилитационни курсове за късноослепели, със захарен диабет и за лица от третата възраст (Сотиров, 2001).

     В Центъра се организират и два курса за професионална подготовка: през 1977 г. — за подготовка на акордьори на пиана; и през 1981-1983 г. за подготовка на програмисти. Курсът за подготовка на акордьори на пиана може да се оцени като твърде успешен. Двама от завършилите са назначени на работа, а други работят по-малко на повикване. За съжаление, нито един от завършилите курса за програмисти не започва работа, въпреки положените големи усилия от страна на ръководството на центъра, а също и от Централното управление на ССБ, в лицето на д-р Евдокия Цуцулова.(Сотиров, 2000).
   От 1979 г. в Центъра се организират и курсове за подготовка на инструктори по ориентиране и мобилност за нуждите на училищата за деца с нарушено зрение, за местните организации на ССБ, структури на Министерството на труда и социалната политика и Общините.
   От 1981г. Пловдивският интернатен център, посредством свои учители, започва да осъществява рехабилитация по местоживеене, в която са обхванати 18 от 27-те съществуващи тогава окръжни организации на ССБ.
    През този период ръководството на Центъра полага огромни усилия за разширяване на материалната база, но поради редица бюрократични причини усилията в тази посока не се увенчават с успех.
    Ръководителят на Центъра през този период Димитър Парапанов полага много грижи за популяризиране дейността на Центъра, за набиране на клиенти и за тяхната последваща социална реинтеграция

 

         3. РАЗШИРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА И МАТЕРИАЛНАТА БАЗА

   През периода 1988 — 2001г. директор на Центъра е Ангел Сотиров. Той също полага огромни усилия за разширяване на материалната база, подобряване на битовите условия, увеличаване броя на предлаганите услуги и реновация на цялата учебна документация. Актуализират се всички учебни програми и учебния план, въвежда се диагностичен период и въз основа на него се разработват индивидуални рехабилитационни планове за всеки отделен клиент.
    Разширява се трикратно материалната база на Центъра, в резултат на което се увеличава неговият капацитет до 24 клиенти за един поток. Подобряват се също значително условията в интерната, като към всички негови стаи се обособяват санитарни възли, разкриват се 9 нови учебни кабинета, извършва се телефонизация и радиофикация на Центъра, повишава се ефективността от неговата цялостна дейност, усвояват се нови функции, разширяват се предлаганите услуги (Сотиров, 2001).

    От 1988 г. за нуждите на местните организации на ССБ в Центъра започват да се подготвят и инструктори по полезни умения, а от 1991 — в него получават началната си специална подготовка учителите по рехабилитация от всички дневни центрове за късноослепели.

    От юни 1992г. към Центъра започва да функционира първия в страната кабинет по зрителна рехабилитация. Зрителен терапевт, работещ в екип с офталмолог и оптометрист, помага, посредством специални упражнения, на частично виждащите лица по-добре да използват и развиват остатъчното си зрение в бита и професионалната дейност. Това е от много голямо значение, като се има предвид съществуващата трайна тенденция броят на напълно слепите да намалява за сметка на лицата с остатъчни зрителни функции. Експертите, работещи в кабинета получават своята подготовка по "Тренировка на слабото зрение" в Швеция и в Института за слепи в Хадли – САЩ. През периода 2000-2003 г. кабинета е дооборудван с всички необходими оптични и технически средства с огромната помощ на Жак и Вера Туиндер и фондацията им “Евиденте” – Холандия. С тяхната финансова и експертна помощ през този период се извърши и основен ремонт на санитарните възли, с което значително се подобряват битовите условия, както в интерната, така също и в административната част на заведението.
    От 1991–1993 г. към НЦРС функционира служба за надомна рехабилитация оглавявана от Димитър Парапанов. През периода на своето функциониране десетки хора с нарушено зрение, най-вече от Пловдив, ползват нейните услуги.

    За формиране на реалистични представи в конгенетално слепите клиенти на центъра за заобикалящия ги свята при обучението по познавателни уменияна през 1998-1999 година се създава сбирка от модели на различни животни и машини. Моделите се оказват изключително полезни за изграждане у тези клиенти на адекватни представи за конкретните обекти.

    Още от своето разкриване в центъра се рехабилитират и сляпоглухи клиенти. През декември 1998г. С помощта на „Сенс интернешънъл” -Великобритания и при партньорството на Националната асоциация на сляпоглухите в България /НАСГБ/ и катедра „Специална педагогика” на СУ „Св. Кл. Охридски” в центъра се провежда едноседмично обучение на неговия екип и на представители от НАСГБ по спецификата при рехабилитацията на хора с увредени слух и зрение, а също се извършва диагностично оценяване от английския екип на такива лица (Сотиров, 1999).
    В НЦРС са приемани за рехабилитация и клиенти от чужбина. През 1995 г. и 2002 г. зрително затруднени лица от Молдова бяха включени в курсове по Основна рехабилитация, а през 2005г. за нуждите на Съюза на слепите в Молдова е обучен учител по Тапицерство.
    През 1995 — 1996 г, в Центъра се организират отново курсове за професионална подготовка по специалностите "Оператор на УТЦ", "Ремонт на велосипеди" и "Електромонтаж" по проект, финансиран от фонд "Професионална квалификация и безработица" към Министерския съвет. След обучението няколко лица започват работа по придобитата професионална квалификация.
    От 1995 г. Рехабилитационният център започва работа със зрително затруднени интегрирани ученици от Пловдив и неговите околности. През 2003г. МОН назначава Ресурсен учител, който поема тяхното обучение. На интегрираните ученици и зрителнозатруднените студенти са предоставени от НЦРС за надомно ползване затворени телевизии и други учебни помощни средства.
    През 1994г. Центърът започва да подпомага обучението на студентите от специалностите специална педагогика и социална педагогика на ПУ “П. Хилендарски” и ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий“, явявайки се база за държавния им стаж. С дейността на Центъра и оборудването му перманентно се запознават и студентите от специалност Педагогика на зрителнозатруднените от СУ “Св. Климент Охридски”.
    От 2005г. Центъра е база за провеждане на студентските стажове на зрителнозатруднените студенти от всички висши учебни заведения в страната, организирани от ССБ.
    От 1994 до 2004 г. всички учители от Центъра преминават следдипломна квалификация в СУ “Св. Кл. Охридски” по специалността Педагогика на зрително затруднените.
    През 1999г. съвместно с Фондация “Рехабилитация на слепи” към НЦРС се разкрива Ресурсен център за подпомагане рехабилитацията на зрителнозатруднените лица в България. Той разработва и изготвя различни дидактични материали за обучението на слепите и слабовиждащите, издава специализирана литература, учебници и учебни помагала на брайлов и уголемен шрифт. За автори и съставители на тази литература са привлечени проф. Владимир Радулов, д-р Петър Стайков, Ангел Сотиров, Стефан Данчев, Иван Доброволов, Виктор Любенов, Сергей Дубина и други.
    През 2000г. ползвайки опита на Швеция в Центъра бе разкрит първият в България Ресурсен кабинет. Този кабинет е място за обмен на информация, създаване на контакти и прилагане на придобити вече рехабилитационни умения. Той е оборудван със специални технически средства за хора с нарушено зрение /компютърна техника, брайлов дисплей и принтери на брайлов и плоскопечатен шрифт, пишещи машини на брайлов и плоскопечатен шрифт, затворена телевизия, лупи предназначени за слабовиждащите и др. Осигурен е постоянен достъп до интернет. До тези технически средства имат достъп всички, които преди това са преминали курс на обучение и са получили нужната подготовка. При необходимост клиентите получават консултации от учителите по зрителна рехабилитация и компютърна грамотност(Стойчева, 2000).
    След 1990г. Центъра развива много голяма по обем и ползотворна международна дейност. Центъра е посещаван от представители на нестопански организации и рехабилитационни центрове от Русия, Холандия, Великобритания, Македония, Германия, Франция, Италия, Финландия, Испания, САЩ, Словакия, Австрия, Кипър, Молдова, Литва, Румъния и Сърбия. Експерти на Центъра посещават сродни центрове и нестопански организации в Русия, Холандия, Германия, Сърбия, Македония, Великобритания, Швеция, Италия, Финландия, Испания и Австрия. През 2001г. – 2002г. двама учители са на специализация в Холандия, където се запознават подробно с обучението по тапицерство и са обучени за учители по тапицерство на зрително затруднени лица. Установява се, че това е една приложима професия за лица с намалено зрение и в българските условия. Те получават много висока оценка за усвоените знания и умения по време на обучението от страна на холандските колеги. На територията на “Успех Комерс - ССБ” ЕООД – Пловдив, се оборудва помещение за обучение по тапицерство и от 2003г. започва обучението в тази професия. Тази дейност на НЦРС се стартира с финансовата подкрепа на Фондация Соннехердт – Холандия и се развива с финансовата подкрепа от Държавния бюджет на Република България и Агенцията за хората с увреждания.
    В периода 1991 - 2004г. в НЦРС се провеждат три научно-практически конференции, един симпозиум, една кръгла маса и един семинар - повечето от тях с международно участие. Научно-практическите конференции и кръглата маса бяха с научен ръководител д.п.н. проф. Владимир Радулов, неизтощим консултант на НЦРС и при изготвянето на учебната документация и по въпросите на учебно-рехабилитационната дейност. Предимно в партньорство с фондация "Рехабилитация на слепи" докладите от симпозиума и научно-практическите конференции са издадени в четири отделни сборника на хартиен носител.


ЛИТЕРАТУРА

    1. Летописна книга на НЦРС

    2. Протоколна книга на НЦРС

    3. Белобрадов, Хр. „Съюзният рехабилитационен център в Пловдив” сп. „Животът на слепите”, 1970, кн. 9

    4. Данчев, Д., „Урок по всеотдайност”, сп. „Зари”, 1999, кн. 11

    5. Дочев, Р., „С възвърната вяра в живота”, сп. „Животът на слепите”, 1970, кн. 9

    6. Парапанов, Д., сборник „Елементарна рехабилитация”, Съюз на слепите в България - централен съвет, 1986

    7. Радулов, Вл., доклади от научно практическа конференция на тема: „Ролята на рехабилитационния център в процеса на елементарната рехабилитация на късно ослепели”, Съюз на слепите в България и Център за елементарна рехабилитация на късно ослепели, Пловдив, 1991

    8. Сотиров, А., „35 години Национален център за рехабилитация на слепи”, сп. „Зари”, 1981, кн. 12

    9. Сотиров, А., „Сенс интернешънъл” помага на българските сляпоглухи”, сп. „Зари”, 1999, кн. 1

    10. Сотиров, А., „Професионалното обучение на късноослепелите в България”, „Актуални проблеми на трудово-професионалната реализация на зрително затруднените у нас”, Фондация „Рехабилитация на слепи”, Пловдив, 2000

    11. Стойчева, Ст., „Ресурсен кабинет в Пловдив”, . „Зари”, 2001, кн. 6

 


Начало