Начало

Здравко Лекишев

ОДА ЗА АНГЕЛ СОТИРОВ

Скит`а се бездомен,
без сън, без покой.
Що жени разплакани оставил бе той…
А децата, значи, да не ги броиме…
Не на тях, на нас остави своето име,
Първото списание за слепи и зрящи,
Ида се помни – да е говорящо.
Рече и отсече като в някой сън,
Душата му цяла пламтеше в ог`ън
Свещен, всеотдаен.
Директорски стол напусна нетраен,
и без да му пука от клюките хорски
Като нов Раковски по друмите горски
Легия създаде от тези, що пишат –
Педесе на стото требе да го бришат…
Но талантът търси некосени ливади,
Мъжкото пък с`ака нейде да го вади…
С други думи – няма прокопсия…
О, Ангел Сотиров,
за теб орисия творчеството беше.
Не че и на тебе не ти се е . . . ше.
Но всичко по мъжки след себе остави.
С непосилни мъки „Артфорум” направи.
Днес е друго време –
без хор`а , седенки.
(То и днес момите пак си имат ненки).
Но да сме в крак с времето тревожно,
Като теб ще трябва нещо невъзможно
След нас Да оставим
списание, цвете...
Нека си щастлив - ти остави двете!!!

2 юли 2002, Пловдив 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Начало