Начало

ЖИВОТ В ПЪЛЕН МРАК С КАПАНИ И 120 ЛЕВА ПЕНСИЯ


Вижте историята на един слепец, прочел последната си книга преди 40 години

Десислава Стаменова
23 октомври 2012, 13:49 ч.

      Липсата на шахти, колите по тротоарите и светофарите са най-големите капани за слепите.

     Ангел е прочел последната си книга, когато е бил на 17 години. От тогава са минали повече от 40 лета. “Влачейки носа видях последните букви”, започва разказа слепият човек. Сега е на 68 и не само, че не мрънка, а живее доста активно. Не вижда нищо. Харесал съпругата си, без да я види.
Ангел Сотиров
Ангел Сотиров
После не е виждал двете им дъщери, нито четирите внучета, нито дърветата, които отглежда... Той е напълно сляп. “Кокошата слепота я наследих по майчина линия. Така ми било писано. Господ ме е опазил от други уродства.” И споделя, че доста като него били хем слепи, хем глухи. “Вие знаете ли, че има хора като мен, но с шести пръст на ръката...” Живял е в Стара Загора, София, Варна. От дълго време в Пловдив. Блъскал се е и работил какво ли не – от кошничар до директор на Националния център за рехабилитация на слепи. Има магистратура по психология от Софийския университет, учил е и педагогика. Сега от Гергьовден до Димитровден се “прави на овощар”. През зимата пише книги, очерци, статии. 20-30 пловдивчани са му братя и сестри по участ – напълно слепи.

     За разлика от Ангел, други рядко се движат сами по улиците. Близките им ги водят, страхуват се за тях, срамуват се да носят бастун. “Случвало се е като пресичам опасно кръстовище да не усетя светофара. Слизал е шофьор на ТИР и ме е прекарвал през платното. В Пловдив хората са отзивчиви”, разказва Ангел патила от предвижването на незрящите. Нищо невиждащите не чуват уж озвучените светофари, нито са се преборили с монтираните напоследък антипаркинг колчета. Много слепи се удрят на тях всеки ден, дано ги махнат или поне да ги боядисат в жълто, бори се Ангел. Откраднатите шахти и спрените автомобили по тротоарите били другите големи капани. Незрящите в града искат първото и последно стъпало в подлезите да са боядисани в сигнално жълто. В града можем да срещнем само две кучета-водачи – едното помага на бизнесмен, другото е при Богдана Петрова, която пее химна на Пловдив. Третото било откраднато. Вкъщи Ангел приспособил пералнята си – направил й релефни индикации за тъмно и бяло пране. Има телефон, от който звучи красив женски глас и му подсказва всичко. Макар че малко невиждащи могат да си го позволят заради цената. А парите. Социалната пенсия е 125-130 лева. Някои незрящи вземат инвалидна , която стига максимум 186 лева, допълва Георги Генов от Съюза на слепите. Доста от тях изкарват честни пари като масажисти. Това се е превърнало в най-често практикуваната професия. Генов сподели, че доста се радват на говорещите апарати за кръвно налагяне, подарък им от общината, на говорещите игри, на брайловите сантиметри, на пригодения шах. Хората със зрителни увреждания са на дъното на таблицата и по лични асистенти, които да им помагат. Все не можели да се вредят.

Начало