Начало

ТАНЯ ЙОВЕВА

 

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

21 юни 2012

     Много хора от страната, членове на Съюза на слепите с тревога ми се обадиха да ме попитат как да постъпят и коя от организациите да изберат: Съюза на слепите или Националната потребителна кооперация на   слепите. И двете са национално представени организации, както и
национално представената организация на сляпо-глухите извършват полезна дейност за хората с увредено зрение. Друг е въпросът, че всяка от тях вместо да се стреми да печели проекти, предпочита да разчита на държавния бюджет. Така е по цял свят - правиш проекти, извършваш съответните дейности и си полезен на хората и обществото. Другото е да чакаш на Държавата и да живееш спокойно, както някога. Спорът е започнал от месец май, когато НПК на слепите подава отново документи за национално представена организация и Председателят й Мишо Кърлин изпраща до своите членове не само талон, но и декларация, която членовете трябва да попълнят.
Силно впечатление ми направи писмото на председателя на ССБ - Васил Долапчиев до Районните организации. То започва с НАРЕЖДАМ. В него се пише, че членството в организацията е доброволно, а в същото време се обръща внимание, че списъкът  на подписалите  декларацията няма да остане тайна.
     В писмото си той пише какво хората ще загубят, ако се откажат от членството си в ССБ:

  • Няма да се допускат до организационните дейности на клубовете за интеграция на хората без зрение и ще загубят социалните си контакти в общността;

  • Няма да ползват при преференциални условия, рехабилитационните бази на организацията;

  • Няма да ползват при преференциални условия, издаваните брайлови и говорящи книги и списания;

  • Няма да им бъдат предоставяни за закупуване на доставни цени помощно-технически средства;

  • Считам за необходимо да забраня оказването на всякакво съдействие на всички нива включително и предоставяне на информация за нашите членове.

     Накрая Васил Долапчиев констатира: “Съюзът на слепите в България е генератор на нови идеи и обединител на значимите Неправителствени организации, представляващи хората с увреждания в страната.”
     Де да беше така. Сградата на Съюза на слепите пустее. В нея почти не влизат хора, тъй като няма защо да влизат, освен за книги от фонотеката. Три организации използват едни и същи хора за свои членове, за да източват средства от бюджета на държавата. Напоследък се доказва, че големите структури вършат много по-малко полезна дейност отколкото малките. Но на практика всеки заинтересован има стимул да работи за хората с увреждания.
     Не зная как ще се разреши този спор и как хората ще се справят с поставените им ултатуми, защото ръководителите на тези организации ги противопоставят едни на други. Членовете на подобни неправителствени организации са обикновенно с ниски доходи и търсят възможности да се включват и в други структури, които биха им били полезни с дейностите си, в което няма нищо лошо. Но, дай Боже, нещата да дойдат по местата си и промените, които ще настъпят, да помогнат на много ръководители да осъзнаят своята роля и да допринесат повече за развитието на организациите си, а да не мислят само за своето благоденствие.

21 юни 2012
Таня Йовева
Публикувано от Национален алианс за развитие в 14:05

Начало