Начало


аси.з
ПРЕДГОВОР
Тоя речник обхваща личните и фамилни имена у българите от Освобождението насам, като някои се проследяват от по-далечно минало.
На имената се посочва — доколкото това може да се установи — произходът и значението, мястото, където се срещат, а в отделни случаи годината, когато са записани или когато са родени лица с по-редки имена.
Задачата на речника е да запознае читателите с историята и значението на имената, с основните принципи, по които те се създават, а заедно стова да надзърне в една малко изследвана страна от културата и душевността на българина и да повдигне въпроса за повече българщина и национално достойнство в нашата антропонимия.
Въпреки дългогодишното събиране и проучване в речника има непълноти и недостатъчно убедителни тълкувания, които не можаха да бъдат избягнати. В тоя област предстои още много да се работи.
ИЗВОРИ
Имената са събирани от различни печатани и непечатани извори и от живата реч. От печатаните извори по-важни са:
Найден Геров, Кръстни имена (в края на V том на Речник на българския език). Някои имена са пропуснати в тоя списък, но ги има на азбучния ред в самия речник.
Братя Миладинови, Собствени народни имена (в сборника Български народни песни).
Д. Вукадинов, Списък на западнобългарските народни имена, СбНУ XV, 1898.
Л. Милетич, Поменици на манастира Св. Ив. Бигор, Дебърско, и Пречиста, Кичевско, СпАК XVI, 1918 и XVIII, 1919.
Никола Милев, Български лични и семейни имена от XVII век, Известия на Народния етнографски музей, III, кн. 3 и 4, София, 1921.
П. Мутафчиев, Из нашите старопланински манастири, СбАК, 15, 1931.
Спомоществователи на възрожденски книги — в края на книгите, издавани от 1825 г. до Освобождението.
Български алманаси — от П. А. Петров и др., 1893, от Ст. Митев, 1900, Хр. Даалиев, 1908, д-р Ив. Парлапанов, 1917.
Густав Вайганд, Българските собствени имена—произход и значения, София, 1926.
Именник, сир. списък на имената, които се дават при св. кръщение. Издание на св. Синод, София, I изд. 1927, II изд. 1942.
Асимилаторската политика на турските завоеватели, съставител Петър Петров, София, 1962.
Йордан Заимов, Из панагюрската ономастика, Сборник Панагюрище и Панагюрският край в миналото, София, 1961.
Йордан Заимов, Принос към проучването на местните имена в Южна Добруджа, София, 1956.
Телефонни указатели на София и други градове от последните години.
Списъци на избирателите на разни градове и села, издавани между 1940 и 1950 г.
Списъци на наградени многодетни майки. Столичните вестници от март 1952 и януари 1953 г.
Стари и нови вестници, некролози, надгробни надписи.
Като материал за антропонимия писмените извори имат две слаби страни — в повече от тях не е посочено ударението на имената и тук-там се срещат печатни грешки. Затова много по-надежден извор са ръкописните
регистри на населението в народните общински съвети — от тях имената са вадени в присъствие на местни хора, които посочваха верния изговор и понякога даваха сведения за историята или произхода на името. Така е събиран материал от почти всички наши градове и голям брой села. Друг надежден извор е личната анкета с отделни лица, особено с ученици през дългогодишната ми преподавателска практика.
>: ¦ ¦ i ' Г
¦ . . ,......'! ,.
ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ
Найден Геров, Речник на българский език. Пловдив, 1895—1904. Т. П а н ч е в, Допълнение на Българския речник от Н. Геров. Пловдив, 1908. Стефан Младенов, Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, 1941.
В.Георгиев и др., Български етимологичен речник, св. I—V. София, 1962—1966. Никола Ванчев и др., Турско-български речник. София, 1962. Иван Пенаков И др., Румънско-български речник. София, 1962. М. Филипова и др., Гръцко-български речник. София, 1957, Н. А. Петровски й, Словарь русских личнмх имен. Москва, 1966. Д. А. М а г а з а н и к, Турецко-русский словарь. Москва, 1945.
Fr. M i k I os i c h, Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Vindobonae, 1862—1865. C. Alexandre, Dictionnaire grec-francais. Paris, 1874. Albert Dauzat, Dictionnaire etymologique des noms de famille et prenoms' de France
Paris, 1951. N. A. Constantinescu, Dictionar onomastic rominesc. Editura Academiai Repub-
licii populare romine, 1963.
УВОД
ЛИЧНИ ИМЕНА ПЛАСТОВЕ В ИМЕНАТА
Личните имена у българите са възниквали или са възприемани през различни епохи.
Най-стар пласт съставят имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул, Семко, Сульо, Требел.
С настаняването на Балканския полуостров българските славяни ще да са възприели имена и от тракийския субстрат, но за тях нямаме положителни данни. Засвидетелствуваните тракийски имена от нашите земи, като Бизис, Дадас, Долее, Котис, Мендас, Раскос, Садалас, Садокос, Севтес, Терес1, може би са преобразени в нашите Бизо, Дадо, Доле, Коте, Мендо, Раско, Садо, Сево, Сефтора, Терьо, но това е само предположение. За днешния българин тия имена са свързани с други основи и с преосмислени по тях. Оцелели са имена от латински корени. Едни от тях може би са останали от старото романизирано население, а други да са по-късни заемки от румънски и арумънски. Такива са Буньо, Негра, Негро, Неро, Премо, Пуро, Пурош, Рута, Руте, Руфе, Руфо и редица други. Тях не бива да смесваме с чисто румънските имена, които се срещат сега в крайдунавските села и градове и чиито носители са български власи. Старите имена от тракийски и латински корени можем да приемем за втори пласт.
С идването на Аспаруховите българи е навлязъл трети пласт лични имена. За оригиналния вид и скритото значение на тия първобългарски имена разполагаме с оскъдни сведения, защото сравнително малко от тях се срещат в историческите паметници, а другите, по-многото, са били подложени на промени и изхабяване в устата на безкнижния народ. При това те не са свързани с понятни славянски думи, нито с някои календарски светии, та първоначалната им правилна форма се е заличила в езиковото съзнание на народа. Засега можем само да допущаме, че днешни български имена, като Джута, Жоте, Кедо, Пижо, Пуше, Шоле и много други, за чийто произход още няма задоволително обяснение, може би крият изменен първобългарски, кумански или печенежки корен. Първобългарски са и
1 В. Бешевлиев4 Проучвания върху личните имена у траките, София, 1965.
имената на нашите ханове и боляри отпреди покръстването, както и някои по-сетнешни. През време на дългото гръцко и турско робство почти всички те са изчезнали от народната традиция, а в по-ново време част от тях са , възобновени по книжовен път.
С покръстването на българската държава в 865 г. у нас нахлуват масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис I е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.
Еврейските имена са заети от Библията — Стария и Новия завет. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед и вяра за общението на човека с бога.
Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето православни светци и светици изхождат от елинизираните области на Източното Средиземноморие. По значение гръцките имена са до<^га разнообразни, дори поетични. Понеже около 2/3 от календарските светии и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава двесте, а с производните и видоизменени форми —¦ няколко пъти повече.
Латинските имена се срещат главно у католиците. У нас има малко латински имена, и то преминали през гръцки.
Всички тези календарски имена образуват четвърти пласт в нашата антропонимия. Близки до тях са и имената, които означават някое черковно понятие, книга, евангелски град и под., например Ангел, Ставри, Псалтир, Салтир, Витлием, Йерусалим.
Въпреки вековното турско робство поради разликата в религията турски лични имена не са възприети у нас. Мохамедански имена (повече от арабски произход) се срещат само у помаците. Вън от тях се срещат неголям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи. Такива са Демир, Курти, Каро, Севда, Султана, Сърма и др. Има също някои прякори или псевдоними на видни хайдути, с които са прикривали истинското си име, например Чавдар, Индже, Атмаджа.
Тези турски имена и псевдоними съставят пети пласт. От Възраждането насам у нас все повече възникват имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. Например към края на турското робство се появи личното име Венелин. В същност то е фамилно име на руския писател-историк Юрий Иванович Венелин, чиито книги за българите му бяха спечелили симпатията на нашата интелигенция. Малко по-късно, та и след Освобождението у нас зачестява рядкото преди това име Александър. Явно е, че родителите или кръстниците са имали пред вид не календарския светия, а руския император Александър II. В същото време зачестява и името Владимир, син на Александър II. През време на Освободителната война се прочули някои руски военачалници и покрай това се явили имената Гурко, Скобел, Калитин.
Когато Фердинанд Кобург станал княз на българите в 1887 г., това име не било познато у нас; сега почти във всяка околия има по двама-трима Фердинандовци и те са хора на преклонна възраст или вече покойници. След Октомврийската революция у нас се явиха лични имена Ленин, Будьони, Леваневски и др., а в годините наскоро преди 9 септември 1944 има и случаи на скрити политически имена, някои заети наготово от руски, като Нинел (обратно четене на Ленин), Владилен (=Владимир Илич Ленин),
10
Вилдирас (=Владимир Илич Ленин, диктатура на работници и селяни), Интерна (Интернационал), Клароза (Клара Цеткин и Роза Люксембург), Петилетка и др.
Увлечението по имена на политически лица и актуални събития понякога носи неприятни изненади. Наскоро след Октомврийската революция някои бащи у нас бяха кръстили синовете си Троцки, после трябваше да им сменят името. През 1935 г. един в Ломско кръстил сина си Хитлер,а сега се казва Христо. Срещал съм още имената Рузвелт, Мао-дзе-Дун, Сукарно, а към 1945—1950 г. зачестиха имената Сталин, особено Сталинка. Тия примери ясно показват колко е рисковано да се вземат имена на политически дейци, за които историята не е казала последната си дума.
Най-сетне има и — така да се каже — патологични случаи на политически увлечения. Например: към декември 1941 г. японските войски превзеха Сингапур и Рангун. Един-два дена след това в Пловдив се родили на някой си разпален аксиалист близначета момче и момиче. И кръстили момчето Сингапур, а момичето — Рангуна. . .
Друг източник на имена е литературата .Още през втората половина на миналия век у нас се явяват имената Геновева и Графица — от представлението „Многострадалната Геновева". Към 1908—1910 г. често представяха Базовата драма „Борислав" — и мнозина родители почнаха след това, та и до днес да кръщават децата си Борислав и Тамара. Литературно влияние сочат и имена като Людмил и Людмила, Робинзон, Маргарита, Ивайло, Ингеборг, Албена, Пушкин, Вазо, а често срещаното в някои градове и села име Емил се дължи на известното съчинение наЖ- Ж- Русо — „Емил", което преди години беше настолна книга на мнозина наши по-будни и прогресивни учители. Тая мода беше позаглъхнала, но напоследък пак се оживи — тоя път от съветската литература. Тук спадат имена като Аксиния, Олег, Чайка и др.
Наред с литературата извор на лични имена стана и киното — Бригита, Евелина, Марлена, Наргиса, Патриция, Радж.
Ако приемем политическите и литературните имена за шести пласт, последния, седмия, ще съставят имената от думи, които означават някой предмет на модата или техниката. Имало ги е още в миналото — Атлаза, Кадифа, Седефчо, Сърма, има* ги и в по-ново време — Грамофонка, Теле-фонка, Салфетка, Радиум и редица други.
ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕНАТА
Всички имена са възникнали с определено значение. За чуждите по произход българинът изобщо не се интересува какво значат. За него те са просто имена на календарски светии, исторически лица идр., а впоследствие — на дядото, бабата или някой близък роднина, чието име подновяват внуците.
Не така обаче стои въпросът с българските имена. Значението на едни от тях е ясно и сега (Веселин, Гълъб, Добри, Драга, Златко, Любен, Радко, Ружа, Цветан), а на други е избледняло, защото са образувани от старинни и редки думи или са свързани със забравени вече народни обичаи и поверия (Гальо, Гърдьо, Доста, Обретен, Пометко).
По семантика българските народни имена могат да се разделят на две големи групи, между които не винаги се долавя ясна граница — пожела-телни и защитни.
11
зЛай*
Пожелателни имена ч
В пожелателните имена е вложено желанието на родителите за бъдещето на детето.
Живот и здраве: Дабижа (да бъде жив, да живее), Живко, Живка, Здравко, Здравка. Пожелание за дълъг живот се крие и в имена, като Арда, Искър, Дунав, Струма (да не пресъхва, да е вечен като реката).
Род и семейство: Брайко, Брайно, Братан, Браян (да живее с братя и сестри, да му казват брайно), Байо, Байко, Байно (да порасне, да стане байко 'бате' на по-млади братя и сестри), Везенко, Везьо (да е привързан към рода и близките си), Родьо, Рода, Родка, Родан, Родана (да продължи рода), Лозьо, Лозан, Лоза, Лозена (да продължи лозата, т. е. рода, влаката), Татьо, Татой, Татун, Татунчо, Татина (да бъде като татко си, да го наследи и замести), Новко, Новка (да поднови рода), За-варин, Заваринка (да го заварят, да дочака по-млади братя и сестри или деца и внуци), Меньо, Мянко, Мена, Мяна (да порасне, да стане за женене и да прати или да получи мена — годежен дар).
Успех в живота: Първан, Първо, Първа, Първена (да бъде пръв, първенец в живота), Видьо, Виден, Вида, Виденка (да бъде виден, бележит), Вельо, Велчо, Велико, Вела, Велика (да бъде голям, велик), Сретен, Сретко, Сретя (да е честит, да има среша — щастие в живота).
Сила и храброст: Воин, Войно, Войка (да бъде юначен), Бойо, Бойко, Бойка (да се боят от него, да бъде властен), Страхил (да се страхуват от него), Силян, Силяна (да бъде силен), Храбро (да бъде храбър), Груди, Груйо, Груда, Грудка (да бъде як и набит като грудка).
Качества на характера: Веселин, Веселина (да е весел и да весели близките си), Ради, Радко, Рада, Райка (да бъде радостен, да се радва или да радва близките си). Драго, Драган, Драгой, Драга, Драгана (да е драг на хората), Добри, Добрин, Добра, Добрена (да бъде добър), Мила, Милка, Милен, Милена, Милован, Миладин (да бъде мил), Искрен, Искрьо, Искра (да бъде искрен, откровен, сърдечен).
Телесна хубост: Хубан, Хубен, Хуба; Лепо, Лепой, Лепа (да е леп, хубав), Гиздьо, Гизда, Гиздана; Вакльо, Ваклин, Вакла, Ваклина (да бъде вакъл — с хубави черни очи и вежди), Косан, Косена (да има хубава буйна коса), Къдрьо, Къдрин, Къдра (да има къдрава коса), Руси, Русен, Руса, Руска (да има хубара руса коса), Белчо, Бельо, Белин, Бела (да бъде бял, хубав), Румен, Румена, Румяна" (да бъде румен), Младен, Младена (да младее, да бъде с младежки вид), Юно, Юнчо (да бъде юн = млад, младолик).
Близки до пожеланията за телесна хубост са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща, а именно:
Цветя: Аглика, Иглика, Божур, Божура, Босилко, Босилка, Невен, Невена, Перуника, Ружа, Смил, Смилен, Смилена, Смин, Сминка, Стратор, Теменуга, Теменуша, Трендафил, Трендафила, Цвета, Цвята, Цветко, Цвятко, Цветан.
Билки и треви: Билка, Биляна, Билко, Билчо, Девесил, Детелин, Детелина, Имелка, Тентява. Чубра, Чубрин.
Дървета и плодове: Вишна, Вишньо, Калин. Калина, Крушо, Круша, Череша, Ябълка, Явор, Ягода, Ягодинка, Ясен.
Птици: Гълъб, Гълъбин, Гълъбена, Паун, Пауна, Пауница, Славей, Славейко, Славейка, Сокол, Соколена.
Небесни светила: Звезда, Звездена, Звезделина, Звездо, Звезделин, Денкица, Зорница, Слънчо.
Защитни имена .
Защитните имена, както и пожелателните, са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Тяхното предназначение е преди всичко борба с детската смъртност. Когато на някои съпрузи първите деца мрели, те дават на новата си рожба такова име, което да я пази от преждевременна смърт. Защитните имена са няколко вида:
а) От глаголен корен със значение „стоя, трая": Стойо, Стойко Стоян, Стоимен, Стойка, Стояна, Станьо, Станко, Станой (да ни стои, да остане жив), Трайко, Трайчо, Траян, Траяна (да трае, да живее), Прифан (да се прихване, да оцелее), Седенка (да се заседи).
б) От дума, която означава здрав, твърд и неособено ценен предмет: Камен, Кремен, Кремена, Желязко, Желяза.
в) От названието на обикновен домашен предмет, част на къщата, колата, ралото: Стрехчо, Праго, Пометко, Брусо, Скобел, Рукан, Блехо, Опленчо, Ралник.
г) „Грозни" имена, т. е. имена, които предпазват от зли очи: Грозьо, Гърдьо (гт&рд=грозен), Черньо, Сиво, Сяро (сяр=сив), Гарчо (гар^сив, мургав), Гриво (грив—сив, сивоок).
д) Имена около подхвърляне. Към средствата за борба с детската смъртност спада и широко практикуваната допреди две-три поколения символична жертва. Ако на родителите мрели децата или се родяло хилаво дете, за което се боели дали ще остане живо, „подхвърляли" го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали от закрито място кой ще мине пръв да го намери. Който го найде или обрете, той става кръстник на детето и му дава било своето име, било Найден, Найда, Обретен, Обретко. Ако вместо човек най-напред дойде и помирише подхвърленото дете някое домашно животно — крава, куче, прасе, загрижените родители си казват, че такъв е бил късметът на детето им, и може да го кръстят Кравьо, Кравко, Крава, Воло, Кучо, Кучкан, Песьо, Песан, Прасо. И вярвяли, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.
е) Търсене на име. Проклятието над родителите да не им траят децата може да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки черковни имена или просто от израза „Търся име", „Диря име", „Питам за име" вземат първата дума и образуват Търса, Търсена, Търсан, Търсанко, Дирьо, Диран, Дира, Пито, Питьо, Пита, Прашо, Прашан или втората дума. Имо, Имена.
ж) Защита от други беди. Според наивното вярвяне на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство. Когато се раждат все момичета (а всеки родител иска да има преди всичко мъжка рожба), кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига („доста ни са вече момичетата") — за да се роди след него момче. Когато се раждат прекалено много деца, кръщават десетото или дванайсетото Запрян, Запряна, Заприн,
13

Запрен (да запрат, да не се раждат повече). Такова име са давали понякога, за да спрат не ражданията, а умиранията.
Магическата сила на името можела за цял живот да служи като защита против беди и диви зверове. А понеже най-опасният звяр за човека и стоката му по нашите места е вълкът, широко разпространени са имената Вълко, Вълчо, Вълкан, Вълкана. Иначе казано: понеже сам той е „вълк", няма да му вредят вълците. Същия смисъл имат по-редките имена Змейо, Змейко (да пази човека от змии и змейове), Огньо. Огнян (да го пази от огън и пожар), Сипко, Сипана (да го пази от болест сипаница). Подобно апотропично значение крият имената Обичка, Обецан, Дупчо, може би още Куцо, Куцар и др.
ПРЕОСМИСЛЕНИ ИМЕНА
Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната у нас чужда дума, хората го свързват с тая дума и го смятат за образувано от нея. Така от гръцкото име Тихон 'щастливец' са възникнали имената Тихо, Тихол, Тиха, Тишка — и ние смятаме, че крият значение „тих". От гръцко Продром, Продрум 'предтеча, предшественик' е образувано Друми и преосмислено по думата друм: да е вечен като селския друм. Първобългарското име Боян 'богат' влиза в системата на имената от боя се: Бойо, Бойко, Бойчо, Бойка. От еврейското име Михаил се образуват редица съкратени форми: Михо, Мико, Мино, Миньо, Минко, Минчо, Мичо, Мишо. Когато към началното ми- има и л — Мильо, Милко, Милчо, новата форма се слива с групата български имена от корен мил: Мила, Милка, Милан, Милен. От гръцкото s?[tapjxEvij 'съдба' произлиза името Ермен, Ерменко, Ерменка, но съкратената западнобългарска форма Ерма се покрива с името на река Ерма и вече спада към личните имена, образувани от реки. Имената Рилко, Рилчо, Рила, Рилка лесно могат да се изведат от гръцко Кирил или еврейско Рахила, но понеже се срещат главно в Югозападна България, преосмислят се по планината Рила. Така с по-големи или по-малки промени са преосмислени още редица имена: Иван, видоизменено на Иво, Ива и сближено с горското дърво ива; Алипи, станало Липо, Липан, повече напомня дървото липа; Лило е видоизменено от Илия и свързано с Лила, Лиляна — от лиляк; от Киприян се получава Кипро, Кипра — по прилагателното кипър. Същото става и с имена от славянски произход. Старинното Краеслав е значело „слава на страната, слава на родния край", а съкратените форми Крайо, Крайчо, Крайна са преосмислени по край 'свършек', както Доста и Запрян.
Старинната дума мер (мъръ), която се среща в имена като Витомер, Владимер, Драгомер, Станимер, е значела 'велик, славен', а после е прео-смислена с много по-употребимото мир 'мир, спокойствие' и 'свят'. Едни от днешните имена на -мир са от по-стари на -мер, а новообразуваните са направо от -мир.
БОРБА С ЧУЖДИТЕ ИМЕНА
Календарските имена — еврейски, гръцки и латински — са ни били натрапени от византийските църковни власти, но както в миналото, така и днес те са чужд елемент, чуждо тяло в нашия езиков и народен организъм.
14
Ето защо българинът открай време се е* стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод и чрез съкращаване.
Понеже в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например ако дядото се казва Тодор или Доротей, което ще рече 'дар от бога, божи дар', кръщават внука Божидар. Така и традицията е спазена, и дядото доволен, и името понятно.
Превеждане на гръцки имена е ставало нарядко още в старобългарско време, но се е засилило през Възраждането. Това е отразено и в нашата литература. За илюстрация да вземем две места от Базовите „Чичовци".
Селямсъзът изрежда на поп Ставри имената на синовете си: „Петър съм кръстил на дяда Петра. . . Кръстя на вуйча Ставря — Ставри по български се вика Кръстьо, от Ставрос, но аз мразя патриката, както знайш. — Адаши сме — казваше поп Ставри." По-нататък Вазов говори за Иванчо Йотата: „Затова често караше дъщеря си Андроникия, или Мужепобедителка, както я наричаше в български превод мусикословеснейши Хаджи Атана-сия, да му пее известната патриотическа песня."
Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Пастирко — Пимен, Спас — Сотир, Сребро — Аргир, Царева — Василка.
Срещу редица други имена от български корен има близки, дори напълно еднакви по значение гръцки или латински, но в повече случаи българските ще да са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна. Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана или Теопия, Венеци, Венцеслав — Стефан, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Стратия, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Жива, Живка — Зоя, Запрян — Стамат, Звезда — Стела, Злата — Хриса, Златко — Хрисант, Камен — Петър, Къдрин — Згуро, Люба — Агапия, Малчо — Павел, Мира — Ирина, Руса, Руска—Ксанта, Светла — Фота, Сретен, Сретко — . Тихон, Черньо — Мавро и много други.
Създаването на български имена по чужд образец става не само с оглед на буквалното значение на чуждото име, но и какво напомня то, с какво е свързано.
Гръцката дума пкрхзхгщ значи буквално 'подготовка, приготовление', но гърците наричат така и седмичния ден петък (подготовка за празника събота — по еврейската система). Поради тая връзка между подготовка и петък срещу името Параскева у нас възниква и Петка. (В календара има света Параскева — гръцка светица, и преподобна Петка — българска). По-нататък от женското име Петка се образува Петко, което е отделно от Петър.
Еврейската дума шабат 'почивка' по византийски се изговаря оа^Затоу и значи 'събота'. Срещу мъжкото име Сава или Савва у нас се явява Събо, Съби, Събчо, Съб?, Събка, Съботин.
Kvpta^ на гръцки значи 'неделя' (ден господен), а срещу личното име Кириак, Киряк имаме Недельо, Неделчо, Недялко, Неделя, Недялка и множество производни.
15
;¦&.
На гръцки Kupiocyi} ftov Bostwv значи 'Връбница', Срещу редките у нас гръцки имена Вайо, Вая, а може би и независимо от тях, само във връзка с черковния празник, възникват българските Върба, Върби, Върбан, Върбен, които не спадат към другите народни имена от названия на дървета и цветя като Явор, Ясен, Яблен, защото върбата минава за малоиен-но дърво.
Черковният празник Благовещение на гръцки е EuayyeAcov и оттам идва името Евангел, Вангел. У нас на едни места смятат името Благой за образувано направо от прилагателното благ, а другаде — като еднозначно <С Вангел.
Тоя начин на борба с чуждите имена изисква не само будно национално съзнание, но и познаване на езика. Ето защо неукият народ, като не можел да превежда, само е съкращавал и опростявал дългите имъчноизговорими чужди имена. От многосричното Емануил става Манол, Мано, Маньо, Манчо, от Пантелеймон — Пано, Панто, Пандо, от Хараламби — Ламбо, Ламби, от Константин — Коце, от Николай — Кольо, от Елисавета — Вета, Екатерина — Ката, Анастасия — Сия, Сийка.
Докато народът, от една страна, съкращава и видоизменя имената, от друга страна, църковните и училищни власти — независимо дали гръцки или български — упорито държат на пълните календар:ки имена. И съществува една хилядолетна борба между народ и църква. Простолюдието несъзнателно създава и поддържа съкратените и видоизменени форми, църквата и интелигенцията съзнателно дърпат назад към историята и календара. Един пример пак от Базовите „Чичовци". Като изрежда имената на многочислената си челяд, Иван Селямсъзът споменава и сина си Манол. — Емануил — забеляза му строго поп Ставри — „и роди сина и нарече ему имя Емануил". . .
Ог Освобождението насам все повече надделяват пълните календарски форми, а голяма част от съкратените вече се срещат само във фамилните имена. Ето примери, взети от Телефонния указател на София, 1966 г. Антон Дочев, Георги Георундов, Георги Гергов, Георги Геров, Георги Гетов, Георги Гецов, Георги Гешов, Георги Гицов, Георги Гичев, Георги Гогов, Георги Гюров, Димитър Диков, Димитър Дилков, Димитър Дилов, Димитър Дилчев. Димитър Димов, Димитър Димчев, Димитър Митев, Димитър Митов, Димитър Митрев, Димитър Митров, Димитър Мицев, Димитър Ми-цов, Димитър Мишев, Димитър Мишков, Иван Вандоз, Иван Банков, Иван Вачев, Иван Вачков, Иван Йовков, Иван Йовчев, Иван Йолов, Иван Йонков, Иван- Йонов, Иван Йончев, Иван Йотов, Иван Янев, Иван Янков.
Това „окалендаряване" е засегнало и някои български по произход имена, напр. Васил Велев, Васил Величков, Васил Велков,Васил Велчев, Васил Вутов, Васил Вълев, Васил Вълков, Стефан Станчев, Стефан Тенев, Стефан Стоев.
От тук се вижда, че през миналия век, когато са живели дедите, официалните им имена са били Дочо, Гьорунда, Герго, Геро, Гето, Гешо, Гецо, Гицо, Гичо, Гого, Гюро, а внуците, наши съвременници, „подновяват" техните имена, но с календарска форма Антон, Георги, Димитър, Стефан. Така народните имена остават само за домашна употреба, намаляват и голяма част от тях отмират.
16
ИЗБИРАНЕ НА ИМЕНА
Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна. За него смятат, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.
Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщават на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина.
От това правило се допуща изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му дават името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христьо, понеже се е родил навръх Коледа, а следният брат подновил бащиния си баща Петко.
Ако дядото или бабата са вече умрели, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор. Това става и когато младите съпрузи не се погаждат със старите и решително не им харесват имената — каквито случаи напоследък се срещат все повече и повече.
Ако родителите имат някой богат или влиятелен сродник, дори само познайник, предпочитат него пред други много по-близки, но бедни роднини.
За защитните имена стана дума на стр. 13—14. По някои места, например във Враца, за предотвратяване на детската смъртност кръщават детето на баща му или на майка му.
На едни места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятат задължени да подновят паметта и името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен чичо, вуйчо или леля, особено когато чичото или вуйчото е загинал на война.
Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща.
Когато се роди дете на черковен или народен празник, по някои места съчиняват име, което да напомня празника. Такива имена са Водьо, Водо, Водан, Воден (роден на Водици или Водокръщ, 6 19 януари), Врачана, Вра-чанка (празник Врачеве, т. е. Дамян и Козма, 14 ноември), Летник (народен празник Летник, 14 март или 8 май), Възнесена (празник Възнесение по пасхалния цикъл), Духо, празник Духовден или Свети Дух по пасхалния цикъл). Така ознаменуват и други паметни дни, например На-водненка (родена през време на голямо наводнение), Жего (роден при голяма жега), Класо (роден на нивата по време на жътва).
С имената на децата си родителите понякога ознаменуват случки и спомени от своя живот. Бащата бил пленник през Балканската война на остров Крит — кръстил дъщеря си Критка, друг бил през войната в Злати-бор в Югославия — кръстил дъщеря си Златиборка, бил на печалба в Америка — син Американ, направил му силно впечатление Атлантически океан — син Океан, прекарали медения си месец в Охрид — син Езерин, запознали се на връх Вежен — син Вежен, сгодили се на връх Вихрен — син Вихрен и т. н.
Тук има широк простор за хрумвания и създаване на нови разнообразни имена.
"2 Речник за личните и фамилни имена
17
I
ФОРМИ НА ИМЕНАТА Мъжки имена
Мъжките имена в най-голямата си част завършват на -о, -ьо, -йо, сетне на съгласна, по-рядко на -е и още по-рядко на друга гласна или на й (-ай, -ей, -ий, -ой, -уй). При имената с крайна съгласна най-много се явява н (около 42%), л (около 18%), р (около 11%), ш (около 6,5%). Останалите съгласни са застъпени много по-малко, а народни български имена на г и ж изобщо няма.
Срещу имена с крайно -о в някои западни области (Берковско, Цари-бродско, Трънско, Софийско) и нарядко другаде из страната още е живо по-старото окончание -а или -я (Ваца, Гаца, Гига, Ига, Пея, Цола, Цона). В Югозападна България голяма част от тоя тип имена завършват на -е,. което в едни говори носи ударение (Кире, Наке, Славе, Станке, Тасе, Цоне), а в други не носи (Кйре, Наке, Славе, Тасе, Цоне).
Имената с мека съгласна +-о (писано ьо или ю) в Северозападна България обикновено се изговарят с твърда съгласна (Гано, Коло, Мито, Пено, Цоно), а в Източна, особено в Североизточна България, ьо често пъти се редуцира в и (Гани, Груди, Пени, Цани). При някои имена това и напълно е заместило по-старото ьо или е (Боби, Добри, Друми, Руси).
Старинното и черковно окончание -ий в имена от чужд произход като Ананий, Антоний, Генадий, Захарий, Методий, Сергии в живата реч се скъсява на -и, а в някои диалекти се разширява на -ия (Антония, Димит-рия, Харалампия). В повече случаи тези разширени форми застъпват ро-дително-винителен падеж, но понякога имената на -ия са по-близки до оригиналната гръцка или еврейска форма (Андрея, Анания, Захария и др.). Формите Васил, Георги, Димитър напълно са обособени от по-старите и черковни Василий, Георгий, Димитрий.
По брой на сричките десетина имена са едносрични (Бах, Виш, Влад, Ган, Гроз, Груд, Дан, Лъв, Рад, Слав, Стан), най-много са двусрични и трисрични, а имена с повече срички се срещат рядко.
Ударението може да пада на коя да е сричка.
Звателни форми. Всички мъжки имена на съгласна имат звателна форма на -е (Борисе, Василе, Драгане, Лазаре, Радуше) освен ония, които завършват на к и х (Киряк, Аспарух). Такава звателна форма могат да получат и имената на -ай, -ей, -ой (Братое, Драгое, Николае, Пантелее — изговаряно Братойе, Драгойе, Николайе, Пантелейе). От имената със завършек -ър ерът изпада (Александре, Димитре, Петре), а от Павел става Павле.
При имената на гласна звателната форма е еднаква с именителната (Илия, Коста, Коце, Методи, Минчо, Никола, Петко), а някои от имената на -о, -ьо, -йо имат и втора, по-интимна звателна форма на -е (Ване, Вате, Любе, Миле, Мире, Цене).
Падежни форми. От другите падежни форми е запазена в много части на страната родително-винителната форма на -а или -я и се употребява за косвен падеж (Василя, Вълка, Ивана, Михаля, Николая, Пенча, Петка, Стояна). До неотдавна тия форми бяха задължителни за книжовния език, но с правописната реформа от 1945 г. се допуща и именителната форма за косвен падеж (Повикай Петър; Кажете на Иван).
18
В някои области на Югозападна България имената на -е и -о в косвен падеж получават окончание -те (Кирете, Меткоте, Митрете, Стойнете), а още по на юг вместо -те се явява -та (Павлета, Петрета). Това --а« води начало от старобългарското окончание за родителен падеж, единствено число на съществителни от среден род, ent основи (Агиа, ьгиАте, телА, )
)
В народните песни, които отразяват по-стар етап на езика, се среща дателна форма на -у (Ивану, Стояну). Срещаше се и в писмения език допреди две-три поколения.
Членуване. Личните имена по начало не се членуват, но в домашна среда имената на -е (още -и, -о) получават член -то (Борето, Васето, Колето, Милето, Пелето, Русето).
Умалителни имена. Имената на съгласна, на -ай, -ей, -ой получават допълнително окончание -чо, по-рядко -ко, без други промени на основата (Андрейчо, Боянчо, Драганчо, Драгойчо, Иванчо, Иванко, Исайко, Матейко, Радойко, Радойчо). При имената на -а или -я крайната гласна изпада пред -чо, -ко (Илийчо, Николчо, Николко, Савко, Савчо, Томчо).
От имената на -о, -ьо -йо една незначителна част се чувствуват като умалителни. Обикновено това са съкратени форми, срещу които съществуват в езика пълни имена и връзката между тях е жива (Ваньо от Иван, Кольо от Никола, Лазо от Лазар, Мильо и Михо от Михаил, Митьо и Мито от Димитър, Петьо и Пешо от Петър или от Петко, Симо от Симеон, .Теньо от Стефан или от Стоян, Тошо от Тодор). Но когато срещу кратката форма на -о няма друга по-пълна или и да има, фонетичната и семантична връзка между тях е намаляла, тогава в имената на -о, -ьо, -йо не се долавя умали-телност (Ботьо, Вельо, Въло, Въльо, Ганьо, Герго, Геро, Гето, Гешо, Гро-зьо Груйо Дано Димо Д Д Д Е З З З
(, Вельо, Въло, Въльо, Ганьо, Герго, Геро, Гето, Гешо, Гро-, Груйо, Дано, Димо, Дино, Диньо, Доно, Еньо, Заро, Зашо, Златьо, Йоно, Йото, Киро, Лало, Лальо, Лило, Мано, Миньо, Нано, Пано, Пейо, Спиро, Станьо, Стойо, Ташо, Цано, Цено, Щерьо, Яньо).
Имената на -ко не са умалителни, когато пред -ко има гласна или й (Вако, Велико, Дико, Дяко, Жеко, Лако, Мико, Нако, Нейко, Райко, Стайко, Стойко, Тако, Трайко, Цайко, Цеко, Цоко). Тук -ко е част от основата на името и форми без -ко няма или са много редки.
Не се чувствуват като умалителни и такива имена със съгласна пред -ко, срещу които няма или съвсем рядко има форми без к (Божко, Бранко, Вълко, Душко, Дянко, Еленко, Желязко, Здравко, Петко, Стоичко, Цветко, Цвятко, Ченко). Но ако формите със съгласна пред -ко стоят в опозиция с редовни и употребими форми без к, имената на -ко са повече или по-малко умалителни (Васко, Величко, Велко, Вътко, Данко, Дечко, Динко, Дочко, Златко, Илко, Йонко, Митко, Нанко, Ненко, Нешко, Пенко, Рашко, Славко, Таско, Ташко, Филко, Цанко, Ценко, Цонко, Янко).
Окончанието -чо по начало е умалително, но в двусрични имена пред гласна то се слива с основата на името и губи своята умалителност (Бечо, Бочо, Вичо, Гичо, Гочо, Дочо, Кочо, Начо, Рачо, Цачо). Това обаче не става с имена, срещу които съществуват форми на -ко и -о, -ьо, -йо. Емоционалната умалителност на личните имена със завършек -о е твърде субективна. Все пак смятам, че в посочените по-долу тройки първото име е „неутрално", второто слабо, а третото по-силно умалително:
19
Вельо -Дельо • Дино -Доно -Йоно Мильо Миньо
- Велко -
- Делко -
- Динко --Донко -
- Йонко -
- Милко
- Минко
Велчо ¦ Делчо
- Динчо
- Дончо
- Йончо
- Милчо
- Минчо
Недельо
Пеньо
Райо
Станьо
Таньо
Цоньо
Яньо
- Неделко •
- Пенко
- Райко
¦ Станко
- Танко
- Цонко
- Янко
- Неделчо -Пенчо
- Райчо
- Станчо
- Танчо
- Цончо
- Янчо.
Други, по-редки умалителни суфикси са -ик и -ич, с които са образувани имената Божик, Гълъбик, Добрик, Рачик, Станик, Стояник, Богич, Вла-дич, Добрич, Павлич, Петрич, Радич, Спасич, Цветич, Янич.
Умалителната гръцка наставка -аки, която в миналото е била доста разпространена, особено между градското население, сега се среща при малък брой имена (Власаки, Димитраки, Петраки, Тодораки, Христаки, Юргаки, Янаки) и малцина вече ги схващат като умалителни — напротив, покрай прякорните имена на -ак ги чувствуват като увеличителни и подигравателни.
В миналото са се срещали нарядко из Източна България и имена с турска умалителна наставка -джик (Иванджик, Коледжик, Стоянджик).
През годините преди Освобождението умалителните мъжки имена на -аки и някои на -чо са били нещо като привилегия на чорбаджиите и интелигенцията; на беден и прост човек не подобавало да носи официално име Иванаки или Иванчо, Петраки, Тодораки и т. н.
Множествено число. Форми за множествено число се употребяват рядко и имат обобщителен или пренебрежителен характер. Те могат да се образуват от всяко име, като се добави -(о)вци и по-рядко -евци (Ивановци, Стояновци, Петковци, Пешовци, Антоновци, Антониевци, Ме-тодиевци, Гьоргьовци или Георгиевци и т. н.).
Женски имена
Личните женски имена окончават на -а (около 83%) и на -я (около 12%). Окончания на друга гласна се срещат като редки изключения; едни са умалителни форми по чужд образец на -и (Ани, Кети, Лили, Нели, Фани), други са явно небългарски (Маньо, Панаию, Саво, Стефани, Теопи, Хриси). Тук не се смятат свойските звателни форми на -е (Анче, Ленче, Маре, Миче), срещу които редовното име е Анка, Ленка, Мара, Мича). Имена със съгласна на края има само двайсетина — едни са от български съществителни (Пролет, Радост), други са направо чужди (Жанет, Ивет, Ингеборг, Мадлен,
Манон).
Пред крайното а могат да се намират всички съгласни. Най-много к (около 32%), сетне н (около 26%), р, т, ц (по около 5%), л (около 4,6%), д (около 4,4%), а останалите съгласни значително по-малко.
Пред крайното я най-често има и, много по-рядко смекчена съгласна или а, е, о.
По брой на сричките най-много имена са двусрични, трисрични и чети-рисрични; петосрични и шестосрични са малко.
Ударението на имена с крайно -а или -я може да пада на всяка сричка, освен на последната, а при имена на друга гласна или на съгласна — и на последната сричка.
20
Звателни форми. Всички женски имена, които завършват на -а или -я, имат звателна форма на -о или -е.
Имената на -ка, -ца, -ча и някои на -ша обикновено получават -е (Бойке, Елке, Иванке, Лалке, Марийке, Пенке; Денлце, Калице, Кице, Маце, Цоце; Анче, Марче, Миче, Танче; Гануше, Маруше), но има и изключения (Велико, Керацо, Вешо, Пешо).
Останалите имена с крайно -а получават -о (Боряно, Вело, Гано, Дано, Ево, Калино, Маро, Найдо, Пено, Радо), но и тук има изключения. Понякога се явява -е вместо -о като че ли за да се избегне омонимията на женското име с мъжкото или по някаква „звукова антихармония" — ако основата на името съдържа о или у, звателното окончание бива -е (Боне, Вуне, Доне, Доре, Йоне, Койне, Конде, Куле, Куне, Моне, Ноне, Розе, Стойне, Тоте, Цоне).
Имената с крайно -я получават звателно окончание -о с неизбежните изключения (Анастасио, Евдокио, Емилио, Марио, Мильо, Петьо, Сио, Софио, Спасио, Срекьо, но Ванге, Гюрге, Марике).
Има и редовни двойни форми, една от които се предпочита в дадена говорна област, а в определена домашна среда изразява по-голяма близост и интимност (Магдо и Магде, Марго и Марге, Марио и Марие, Райно и Райне).
При имената на съгласна или на друга гласна освен -а и -я звателната форма е еднаква с именителната.
От три-четири десетилетия насам между интелигенцията в по-големите градове все повече се засилва употребата на именителната форма при обра-щение вместо звателната. Това се дължи на чуждо влияние — от езици, в които няма звателни форми, но тая мода съвпадна с новите обществени условия в градовете и хората лесно я възприемат, за да избягнат неудобните понякога звателни форми, присъщи повече на домашна и приятелска среда. Подобно явление се забелязва и при мъжките имена, но в много по-слаба степен.
Падежни форми. От другите падежи е запазен в Трънско и Царибродско винителният падеж на -у или -ю (Гану, Марию, Пену), а на разни места из страната се среща в битовата реч и дателен падеж на -и (Вати, Милици, Пени).
Членуване. Имената на -е и някои на -и редовно приемат член -то (Анчето, Йончето, Ленчето, Марето, Мичето, Пенето, Пенчето, Лилито, Стефанито). Тия членувани форми са неутрални, членът само служи да покаже, че става дума за познати нам лица. Имената на -а и -я в редки случаи се членуват с -та и тогава изразяват било свойщина, било леко пренебрежение, дори враждебност (Гената, Марията, Пената, Сията).
Умалителни имена. Преди всичко като умалителни се схващат съкратените форми (Ваня от Иванка, Васа от Василка, Кева от Параскева, Мара от Мария и т. н.).
Най-употребимото окончание -ка е умалително, когато стои в опозиция с добре познати в дадена област имена без к (Видка — Вида, Вишка — Виша, Ганка — Гана, Лилка — Лила, Недка — Неда, Пенка — Пена, Парушка — Паруша, Цецка — Цеца, Янка — Яна). Затова имената Билка, Здравка, Иванка, Милка, Ненка не се чувствуват като умалителни в заселища, където рядко или никак не се срещат форми Биля, Здрава, Ивана, Мила, Нена.
21
ШШ;Ш»
При същите условия се схваща като умалително и окончанието -ча, нещо повече — то съдържа по-силна умалителност от -ка (Дана — Данка — Данча, Дена — Денка — Денча, Йона — Йонка — Йонча, Лена — Ленка — Ленча, Мира — Мирка — Мирча).
От имената на -ия формите с -ийка са винаги умалителни (Марийка, Севастийка, Сийка, Софийка, Софранийка, Спасийка), но тяхната умалителност намалява, когато стоят в опозиция с мъжко име на -ия (Драгийка, Илийка), а от много женски имена на -ия изобщо не се срещат умалителни
форми.
От имената на -ая, -ея, -оя се образуват умалителни на -айка, -ейка,
-ойка (Доротейка, Драгайка, Зойка, Малейка), като и тук опозицията с мъжко име намалява или напълно изключва умалителността (Благойка, Исайка, Койка, Радивойка).
Множествено число. Както при мъжките имена, форми за множествено число се употребяват малко. От имената на -а или -я множественото число окончава на -и или -ини (Марии, Пени, Радини, Цветини), а от имената на -е или -и окончанието върви по типа на средния род (Лен-чета, Лилита, Мичета).
ВИДОИЗМЕНЯНЕ НА ИМЕНАТА
Личните имена се изменят по форма и звуков състав много повече, отколкото другите думи в езика. Причините за това са различни — неправилен изговор на самите току-що проговорили деца, израз на гальовност, небрежен изговор, уподобяване по други имена, за разлика от други, близки или еднакви по форма имена, добавяне на нови окончания и т. н.
При такива промени не се държи сметка за корена или значението на основното име, нито се прави разлика между чуждите по произход и българските, славянските, които в много случаи напълно се десемантизират.
Колкото и различни да са промените на имената, все пак могат да се посочат някои правила и закономерности.
1)Изпущане на начални срички. Когато началните една, две, дори три срички са без ударение, те могат да отпаднат и съкратеното име започва с ударената сричка, към която обикновено се прибавя ново окончание; Невена — Вена, Драгана, Гергана — Гана, Костадин, Господин — Диньо, Дино, Неделчо — Делчо, Параскева — Кева, Ра-душ — Душко, Тодора — Дора и т. н.
2) Изпущане на крайни срички. От основното име се взема само първата сричка, независимо дали е под ударение, или без-ударна. Към нея може да се запази една или две съгласни от изпуснатата част на името и тогава идва новото окончание: Веселина — Веса, Гълъбина — Гъла, Лазар — Лазо, Лако, Лальо, Лашо, Мария — Мара, Мата, Маца, Надежда — Надя, Неделчо, Недялко — Недьо, Недко, Берислав, Бери-мир — Беро, Алдомир — Алдьо и т. н.
3) Двойно външно изпущане. От някои по-дълги имена се взема само една или две вътрешни срички, а началните и крайните отпадат: Анастасия — Наета, Атанас, Анастас — Тако, Танчо, Ташо.
4) Изпущане на вътрешни срички или звукове. Изоставят се част от вътрешните срички или звукове на основното име: Петкана, Петрана — Пена, Пенка, Величко — Вичо, Захари — Заре, Цве-
22
тан — Цено, Цветко — Цеко и т. н. От съгласните най-често се из пуща р, което не само малките деца, но и някои възрастни мъчно изговарят: Григор — Гига, Георги — Гого, Гоце, Гошо, Грудьо — Гудьо, Гърдьо — Гъдьо, Добри — Добе, Кръстьо — Къто, Черньо — Ченко.
5) Изпущане на начално или вътрешно л: Влада — Лада, Велко — Веко, Злата — Лата, Златко — Зако.
6) Изпущане на начално с пред съгласна: Спас — Пасе, Спиро — Пире, Стальо — Тальо, Стефан, Стоен — Теньо, Стоил — Тильо.
7) Преход на ствц. Такъв преход става и при някои други думи (например цъкло, небето се иецъклило), но най-често го срещаме при лични имена: Стана, Станка — Цана, Цанка, Стамен, Стоян — Цано, Цачо, Стайко — Цайко, Стойо — Цойо и т. н.
8) Преход на вътрешно д'или т'вй. Вътрешно д' или т' пред друга съгласна може да премине в й (както от матька се получава майка). Формите с й+ко или чо съвпадат с умалителните имена и впоследствие се декомпозират без к или ч: Влад'ко, *Влад'чо — Влайко, Влайчо и Влайо, Груд'ко, *Груд'чо — *Груйко, Груйчо и Груйо, Нед'ко, *Нед'чо — Нейко, Нейчо и Нейо, Пет'ко, *Пет'чо — Пейко, Пейчо и Пейо, Рад'ко, *Рад'чо — Райко, Райчо и Райо. »
У) Удвояване на първата сричка или съгласна. Присъщото на детския говор удвояване на първата сричка или съгласна на думите е отразено в редица лични имена: Бобе, Боби от Богдан, Борис или Боян, Дида, Диди, Дидо от Димитър, Димитра, Додо от Дончо, Доко, Кики от Кирил, Коко от Костадин или Кольо, Лала, Лало от Лазар, Нино от Никола, Тото, Тотьо, Тота от Тодор, Тодора, Цаца, Цеца от Цвета, Цветана.
10) Изясняване под ударение на потъмняла гласна. При образуването на съкратени имена често пъти ударението идва върху гласни, които в основното име са неударени и редуцирани — а към ъ и о към у. Според степента на редукцията тия гласни могат да се изяснят в ударено ъ или у: Бранимйр — Бранко или БрЗьнко, Дамяна — Дъмша, Данаил — Дано или Дъно, Костадин — Коно или Куно, Николина — Кула, Павлин — Пъло, Парашкев — Пашо или Пъшо.
11) Преход на ударен оов у. Това става в някои имена от чужд, най-вече гръцки произход: Гоцо, Гошо — Гуцо, Гушо, Гьоре — Гюро, Джоре — Джуро, Зойо — Зуйо, Зонка — Зунка, Соломон — Соло-мун, Тодор — Тудор. Такъв преход става в някои северногръцки диалекти, откъдето ще да е преминал у нас.
12) Изпадане на начална йотация. Срещу форми с начално я, йо, ю има форми с а, о, у: Яблена и Аблена, Яне и Ане, Иован, Йована и Ован, Ована, Йолчо и Олче, Йоно, Йонко, Йончо и Оно, Онко, Ончо, Юлита, Юлиан, Юстин, Юстиния и Улита, Улиян, Устин, Устиния.
13) изместване на мекостта. Както срещу думата конь има диалектна форма койн, така от имена със завършек -дьо, -льо,-ньо, -тьо мекостта може да се измести пред съгласната и се получава -йдо, -йло. -йно, -йто: Байло от Бальо, Бейно от Беньо, Бойно от Боньо, Вайно от Ваньо, Гайто от Гатьо, Дайло от Дальо, Дайно от Даньо, Дуйно от Дуньо, Жейно от Дженьо, Куйно от Куньо, Мъйно от Мъньо, Пейно от Пеньо, Райдо от Радьо, Ройдо от Родьо, Шейно от Шеньо. Някои от тия форми
23
i



може да са образувани и по друг път — със замяна на окончанието или с вмъкнато д, т.
14) Озвучени съгласни. Срещу редица имена с окончание -ко или -чо се срещат форми с -го или -джо: Данко — Данго, Йонко — Йонго, Манко — Манго, Ранко — Ранго; Бончо — Бонджо, Генчо — Ген-джо, Пунчо — Пунджо; Берко — Берго, Марчо — Марджо, Мирчо — Мирджо. Тук озвучаването на к и ч в г и дж може да се дължи до голяма степен на съседното н или р, обаче не са рядкост имена с озвучена съгласна и без това съседство: Гето — Гедо, Леко — Лего, Сайко — Сайго, Цико — Циго. При тях причината за озвучаването може да е асимилация по първата съгласна или просто по-отпуснат изговор, на какъвто често се подлагат имената.
15) Вмъкнато д или т. Някои имена от чужд произход съдържат съчетанието нт или нд: Антон, Анто, Андон, Пантелей, Панделей, Панто, Пандо. Пъндьо, Пънто, Трандафил, Трендафила, Трандо, Тренда, Хрисант, Хри-санта, Хрисанда, Александър, Сандо, Санто, Санда. Под влияние на тези и подобни имена са възникнали множество форми с вмъкнато д или т след н, които навярно са били смятани за по-звучни или са изразявали умали-телност и гальовност: Бандо, Банто от Бано; Ванда, Вапдо, Вандьо, Ванто от Вана, Вано; Венда, Вендо от Вена, Вено; Гендо от Гено; Гиндо, Гиндьо от Гино, Гиньо; Йондо, Йонто от Йоно; Канда, Кандо от Кана, Кано; Кондо от Коно; Линда от Лина; Пендо от Пено, Цендо от Цено; Чендо от Чено и много други.
Освен чрез съкращаване и звукови промени имената се видоизменят и с добавка на различни нови окончания или суфикси. Тук имаме два основни случая: а) замяна на окончанието и б) добавяне на нова наставка.
Замяна на окончанието. Едното окончание се заменя с друго: Дико, Дило, Димо, Дицо, Дичо, Дишо; Жеко, Жельо, Жечо; Мико, Мино, Миньо, Михо, Мицо, Мишо.
В горните примери същинското окончание на Димо, Жельо и Михо е само -о, -ьо, а съгласната иде от основното име Димитър, Желез, Михаил, обаче не винаги се прави тънка разлика между същинско и съставно окончание и могат да се образуват цели редове с -ко, -ло, -льо, -но, -ньо, -то, -тьо -цо, -чо, -шо за мъжки имена и -ка, -ла, -на, -та, -ца, -ча, -ша за женски:
Беко, Бено, Беньо, Бето, Бецо, Бечо, Бешо
Вуло, Вуно, Вуто, Вутьо, Вуцо, Вушо; Вуна, Вута, Вуша
Геко, Гено, Геньо, Гето, Гецо-, Гечо, Гешо
Гика, Гина, Гита, Гица, Гиша
Гоцо, Гочо, Гошо
Дако, Дано, Даньо, Дацо, Дачо, Дашо
Йоко, Йоло, Йоно, Йото, Йоцо, Йочо, Йошо; Йока, Йона, Йота, Йоца
Мика, Мина, Мита, Мица, Мича, Миша
Пеко, Пело, Пельо, Пено, Пеньо, Пето, Петьо, Пецо, Печо, Пешо
Рако, Рачо, Рашо
Цоко, Цоло, Цоно, Цоньо, Цоцо, Цочо; Цока, Цола, Цона, Цоца.
Добавяне на нова наставка. Към основата на името се добавя нова наставка, която започва с гласна. Ако името завършва на съгласна, наставката идва направо след нея, ако завършва на гласна, тая гласна изпада.
24
Повече от наставките имат двойни форми — за мъжки и за женски имена, други са само за мъжки; едни са застъпени в по няколко десетки, дори в повече от сто имена, други в пет-шест до десетина; едни се срещат из цялата страна, други са характерни само за ограничени области.
Почти всички именни наставки са познати като редовни суфикси или като случайни съчетания в нарицателни съществителни, а също в основни имена.
Ето тия наставки или суфикси, илюстрирани с по няколко форми:
-ай, -ая. Мъжки: Брезай, Милай, Драгай, Чернай. Женски: Братая, Гостая, Драгая, Томая.
-ак. С тая наставка се образуват полуподигравателни или прякорни мъжки имена: Гешак, Гърдак, Мицак, Мишак, Пешак. Към тоя тип отиват и някои съкратени форми от имена на -аки: Ангелак, Василак, Димитрак, Ставрак, Тодорак.
-ал. Мъжки: Бацал, Бойнал, Бонал, Гуцал, Къндал, Томал.
-ан, -ана. Мъжки: Божан, Владан, Вълкан, Вълчан, Герган, Гроздан, Лозан, Петкан, Петран. Женски: Вишана, Гергана, Гроздана, Драгана, Звездана, Цветана.
-аш. Мъжки: Белаш, Ганаш, Димитраш, Петаш, Петкаш, Петраш.
-ей. Мъжки: Геней, Горней, Пирей, Рашей.
-ел, -ела. Мъжки: Бърнел, Иванел, Кундел, Пенел, Пъндел, Рандел, Стател, Събел. Женски: Антоанела, Перунела.
-ен, -ена. Мъжки: Василен, Върбен, Добрен, Рашен. Женски: Милена, Радена, Христена.
-еш, -еша. Мъжки: Добреш, Колеш, Кулеш, Лалеш, Петреш, Радеш. Женски: Калеша, Пареша.
-ик, -ика. В едни имена от тоя ред се долавя умалителност, в други — не. Мъжки: Божик, Василик, Добрик, Гълъбик, Пауник, Печик, Радик, Рачик, Тодорик. Женски: Ангелика, Пашика, Станика.
-ил, -ила. Мъжки: Божил, Гостил, Добрил, Драгоил, Златил, Пандил, Пачил, Цветил. Женски: Божила, Момчила, Радила, Стоила.
-ин, -ина. Мъжки: Белин, Ваклин, Владян, Вълчин, Гергин, Ралин, Сергин, Тодорин. Женски: Ангелина, Добрина, Златина, Лазарина, Николина, Радина.
-ица. Еднакво за мъжки и за женски имена. Женските съдържат повече или по-малко умалителност, а мъжките -— не. Мъжки: Белица, Георгица, Гюрица, Иваница, Йованица, Кирица, Колица. Женски: Димитрица, Доб-рица, Еленица, Калица, Тодорица.
-ич. Стара умалителна наставка. Мъжки: Богич, Владич, Добрич, Кузмич, Любич, Павлич, Петрич, Радич, Спасич, Цветич.
-иш, -иша. Мъжки: Георгиш, Дениш, Колиш, Кулиш, Малиш,, Ра-диш, Станиш, Тениш, Чениш, Черниш. Женски: Станиша.
-ия. Еднакво за мъжки и за женски имена. Мъжки: Ангелия, Димит-рия, Драгия, Николия. Женски: Благия, Василия, Перуния, Милия, Сребрия, Станкия.
-ован или -ван. Мъжки: Букован, Братован, Братван, Милован, Не-гован, Радован.
-ой, -оя. Мъжки: Бакой, Благой и Благоя, Богой и Богоя, Братой и Братоя, Доброй, Драгой, Златой, Лепой и Лепоя, Радой и Радоя, Ста-ной и Станоя. Женски: Благоя.
25.
-ол. Мъжки: Видол, Доброл, Драгол, Некол, Първол, Радол, Тихол.
гон, -онка. Мъжки: Божон, Милон, Митон, Мишон, Радон, Цокон. -Женски: Милонка, Митонка, Радонка.
-ота. Мъжки: Драгота, Радота, Славота.
-ош. Мъжки: Братош, Лалош, Милош, Пурош, Тодорош.
-ул, -ула. Мъжки: Драгул, Нягул, Радул, Сивул, Станкул, Янкул, Янчул. Женски: Драгула, Негула, Радула, Тихула, Хрисула.
-ун, -уна. Мъжки: Владун, Кацун, Радун, Рашун, Спасун, Цекун. Женски: Белуна, Благуна, Катуна, Радуна, Славуна, Спасуна.
-ур. Мъжки: Батур, Бацур, Бачур, Бендур, Ванчур, Вачур, Гаджур,
Пачур.
-уц, -уца. Среща се главно в румънски имена и форми. Мъжки: Бенуц, Галуц, Лападуц, Равуц, Радуц. Женски: Мануца, Маруца, Смарайдуца. -уш, -уша. Мъжки: Балуш, Гануш, Каруш, Паруш, Петруш, Радуш, Стануш. Женски: Добруша, Драгуша, Ивануша, Маруша.
-ян, -яна. Мъжки: Браян, Велян, Деян, Стоян, Траян, Троян. Женски: Биляна, Боряна, Добряна, Лиляна, Стояна, Траяна.
Срещат се съчетания от две наставки (втората най-често -ин): Гер-гишин, Драгулин, Драгошин, Петрушин, Сиволин, или умалителни форми с -ко и -чо след наставката: Миленко, Раденко, Вълчинко, Стоилко, Пет-рунко, Драгушко, Карушко, Драгойчо, Татунчо. Най-употребимо е съчетанието -еш+ко и е обособено като самостоятелна наставка, която се присъединява направо към основното име: Андрешко, Батешко, Белешко, Велешко, Вутешко, Вълешко, Добрешко, Каблешко, Колешко, Лазарешко. Лалешко, Малешко, Манешко, Милешко, Митрешко, Ралешко, Тулешко. Кръстоски. Кръстоската е име, което съдържа фонетични или морфологични елементи от две различни имена: Англида — от Аглида и Ангел, Ангелина; Андреана — от Андрей и Адриана или Ана; Бойрис — от Бойко, Бойчо и Борис; Добрилия — от Добра и Емилия, Лилия; За-ризана — от Заре и Харизана; Иглида — от Иглика и Аглида; Куртеза — от Курта и Кортеза; Любляна — от Люба и град Любляна; Милети — от Мелети и Миле; Миродин — от Миро и Мавродин, Миладин; Митрифон — от Митрофан и Трифон; Найсто — от Найден и Наето; Орхания, Ор-ханийка — от Урания и град Орхание; Филдан, Филдана — от Фидан, Фидана и Филип, Филарет и др.; Цветозар — от Цветан и Светозар. Тия кръстоски обикновено възникват несъзнателно.
Близки до същинските кръстоски са новите производни със завършек от стари имена. Покрай Венета, Елисавета и др. се явяват Ганета, Лозета, Николета; покрай Ангелина, Веселина, Магдалина — Златолина, Криста-лина, Руселина, Цветелина; покрай Десислава, Радослав, Станислав — Венцеслав, Денислав, Златослав, Златислава, Ивослав, Цветослав; покрай Владимир, Драгомир — Вутомир, Златимир, Красимир, Красимира, Красномир, Новомир, Огнемир, Петромир, Правдомир, Цветомир, Цветомира, Цанимира.
Трета разновидност на кръстоските са имена, в които повече или по-малко личат отделните съставни части. Те се създават съзнателно, когато родителите искат с едно име да угодят на двамата дядовци или двете баби. Повече от посочените по-долу имена са ми обяснени така от самите носители или от техни близки: Благоцвета — баба Блага и баба Цвета; Геомар — дядо Георги и дядо Марко; Донамария — Дона и Мария; Добромилка —
26

Добра и Милка; Ивияна — Иванка и Яна; Илван — Илия и Иван; Илюан — дядо Илия, дядо Иван и кръстницата Юлия; Любмила — Люба и Мила; Любоверка — Люба и Верка; Милифон — Миле и Трифон; Милодорка — Милка и Тодора; Цветовасил — Цветко и Васил; Цветолюб — бабата Цвета и майката Люба.
Всички тия начини на видоизменяне дават възможност от голям брой •български или чужди имена да се образуват по няколко, дори няколко десетки производни. Така от основното име Цвете или Цвети имаме: Цве-тил, Цветин, Цветко, Цвято, Цвятко, Цветан, Цветомир, Цено, Ценко, Деко, Цекун.
От корен pad се образуват:
а) С различни суфикси и окончания. Мъжки: Рад, Раде, Ради, Радо, Радьо, Рагьо, Радан, Раданчо, Радей, Радел, Раден, Раденко, Раденчо, Радеш, Радешко, Радивой, Радивоя, Радико, Радил, Радин, Радинчо, Радица, Радич, Радичко, Радиш, Радия, Радко, Радло, Радньо, Радован, Радоил, Радуил, Радой, Радоя, Радойко, Радойно, Радойчо, Радол, Радомир, Радон, Радос, Радоз, Радосвет, Радослав, Радостин, Радосин, Радота, Радотин, Радош, Радуица, Радуй, Радуйчо, Радук, Радукан, Радул, Радун, Радунчо, Радучо, Радуш, Радушко. Женски: Рада, Радка, Радана, Раданка, Радена, Радила, Радина, Радинка, Радица, Радичка, Радла, Радойка, Радомира, Радонка, Радоня, Радосвета, Радосинка, Радоска, Радослава, Радославка, Радост, Радостина, Радостинка, Радука, Радула, Радулка, Радуна, Радунка, Радуша, Радушка.
б) С изместване на мекостта. Мъжки: Райдо, Райдуш. Женски: Райда, Райдуша.
в) С преход на д' в й. Мъжки: Райко, Райкул, Райло, Райно, Райнил, Райнико, Райнуш, Райнушко, Райчо, Райджо, Райчан, Райчин, Райчил, Райо, Раян, Раин, Раичко. Женски: Райка, Рая, Райна, Райничка, Райча.
г) От предходните с изпадане или изместване на й. Мъжки: Рако, Ракьо, Ракин, Рачо, Рачко, Рачик, Рачол. Женски: Ракя, Ракина, Ракинка, Рача.
д) От съкратена основа ра- и други суфикси. Мъжки: Рале, Рали, Ральо, Раленко, Ралешко, Ралин, Раличко, Ралко, Ралчо, Ралчин, Рашо, Рашко, Рашай, Рашайко, Рашей, Рашен, Рашун. Женски: Ралина, Ралинка, Ралица, Раличка, Ралка, Раля, Раша, Рашка, -Рашина, Рашуна.
е) С изпадане на началното ра. Мъжки: Дойо, Дойко, Дойно, Дойчо, Дуйчо, Дучо, Шуно, Шуньо, Шунан, Шунто, Шундо. Женски: Дойка, Шуна, Шунка, Шунда.
Освен тия направо или косвено засвидетелствувани форми в кръга на «словообразователните възможности са допустими още. Мъжки: Раданко, Раделко, Раделчо, Радилко, Радилчо, Радинко, Радишко, Радоилко, Ра-доилчо, Радомирко, Радомирчо, Радонко, Радончо, Радотинко, Радотинчо, Радошко, Радуйко, Радунко, Райдушко, Райнилко, Райчанко, Райчинко, Раянко, Ракинчо, Ралинко; Женски: Раденка, Радилка, Радомирка, Рай-нушка, Рачка и други — и може би те съществуват из нашите говори, но тук не са записани.
От най-разпространеното до неотдавна име Иван се получават няколко групи стари и нови производни:
27
К
а) От пълната съвременна форма. Мъжки: Иван, Иванко, Иванчо, Иваница, Иваника, Ивануш, Иванаки, Иванджик, Иванел, Иванил, Ива-ноил, Ивануил. Женски: Ивана, Иванка, Ивануша, Иванушка, Ивани, Иваница, Иваничка, Иванета, Ивантия.
б) От съкратена основа ив. Мъжки: Иво, Ивко, Ивчо, Иваело, Ивайло, Ивалин, Ивац, Ивашко. Женски: Ива, Ивка, Ивайла, Ивалинка.
в) С изпущане на началното и. Мъжки: Вано, Ваньо, Вани, Вандо, Вандьо, Ванто, Ванко, Ванчо, Ванчок, Ванчор, Ванчур, Вануш, Ванюш, Ванюша. Женски: Вана, Ваня, Ванка, Ванкуша, Ванда, Ванта, Вани. Ванина, Вануша, Ванушка, Ванюша, Ванча.
г) От съкратена основа ва. Мъжки: Вако, Вакьо, Вакул, Вато, Ватьо, Ватко, Ватин, Ватак, Вацо, Ваце, Вацко, Вачо, Вачко, Вашо, Вашко. Женски: Вака, Вата, Ватка, Ватуна, Ваца, Вача.
д) От старинно Йоан, Йоана, контрактирано на Йон. Мъжки: Йон, Йоно, Йоньо, Йоне, Йонко, Йонго, Йончо, Йонча, Йондо, Йонде, Йонто,. Йоники, Йоница. Женски: Йона, Йонка, Йонда, Йоница.
е) От по-старата народна форма Йован. Мъжки: Йован, Йованица, Йово, Йови, Йове, Йовко, Йовчо, Йовша. Женски: Йова, Йовка, Йовда, Йовица.
ж) От съкратена основа йо. Мъжки: Йоко, Його, Йоло, Йоле, Йолчо, Йолак, Йолаки, Йото, Йота, Йотко, Йоцо, Йоца, Йочо, Йочко, Йочкол, Йошо, Йошко, Йошен, Йошин. Женски: Йока, Йола, Йолка, Йота, Йотка, Йоца, Йоцка, Йоша, Йошка.
з) От гръцко Янаки. Мъжки: Янаки, Янако, Яначко.
и) От съкратената гръцка форма Яни. Мъжки: Ян, Яне, Яни, Яньо, Янко, Янчо, Янче, Янченко, Янчул, Янкул, Янкула, Янгула, Януд, Янул, Янули, Януц, Янич, Яничко, Яниш, Януш, Янчеджик, Янкол, Янкел, Янислав. Женски: Яна, Янка, Янга, Янда, Яндла, Яневка, Яника, Янинка, Янита, Янула, Янкула, Януша, Янушка.
к) От скъсена основа я. Мъжки: Яцо, Ячо, Ячко, Яшо, Яшко. Женски: Яда.
л) От Яне, Яньо с преглас на я в е. Мъжки: Еньо, Енчо, Ене, Ено, Енко, Енджо, Еники. Женски: Ена, Енка.
м) От форми с начално йо или я с изпадане на йотацията. Мъжки: Ане, Ано, Анко, Анчо, Анаки, Анакия, Аначко, Аце, Ацо, Ацко, Ачо, Ачко, Ачан, Ашо, Ашко, Ован, Оле, Олче, Оно, Онко. Ончо, Оцо. Женски: Аца, Ача,
н) Форми от чужди езици. Мъжки: Жан, Йохан. Женски: Джована, Жана.
о) По-далечни или произволни видоизменения. Мъжки: Ноно, Ноньо, Ъньо. Женски: Нона, Нонка.
Някои от горните форми се родеят и с други имена, например Ане с Ангел, Аце с Алекси, Вато, Вашко с Васил, Ноньо с Николай, Ячо с Яко,, Яков, обаче на други места ги свързват с Иван.
28
I

"Й|'Йг:
ФАМИЛНИ ИМЕНА ,
ПРЕДОСВОБОЖДЕНСКИ ФАМИЛНИ ИМЕНА
Днешните български фамилни имена са сравнително ново явление — те се оформяват главно през XIX в.
Образуваните от лични имена прилагателни на -ов, -ев, -ин са стари, може би колкото самият език, от много отдавна се срещат редом с личните имена или самостоятелно, но те не са били същински фамилни имена, а само пояснения към личното име. Еднаква е била функцията на прилагателното Драганов в съчетанията Драгановата нива, Драганови овце, Петко Драганов, Рада Драганова и др. Защото преди години обикновеният българин не е имал нужда от официално фамилно име. Околните са го назовавали с малкото му име или с прякор, който загатва за поминъка, занаята, родното място или някои лични особености, а покрай това с бащиното или дядовото име. Дори в 1872 г. българинът Иванчо хаджи Пенчович, който участвувал в разпита на Васил Левски, се е подписвал на протоколите само Иванчо. А другите лица, обвиняеми или свидетели по същия процес, са записвани различно: Станчо, Станьо, Анастас от Плевен, Божил Генчов, Стоян Пандурина, Доктор Иван, Учител Васил, Ваньо Шивачът.
Нашите предосвобожденски книжовници често пъти са търсили и възприемали някое измислено или видоизменено име, което да им служи като фамилно. Така Петър Беров на корицата на Рибния буквар се е подписал Петър X. Берович, а сетне става Петър Берон, Съби Стойков става Г. С. Раковски, Сава хаджи Илиев — Сава Доброплодни, Добри поп Василев — Добри П. Войников, Димитър Великов — Димитър Великсин, Никола Савов — Никола Пиколо, Александър Стоилов — Александър Екзарх (екзарх е значело не духовен сан, а почетно звание на избран черковник).
Дори голяма част от спомоществователите на възрожденски книги не се задоволяват с домашното си име, а гледат да го направят някак по-официално.
По време на Възраждането е добило широка употреба окончанието -ич (-ович, -евич): Генович, Добринович, Княжевич, Маринович, Павлович, Попович, Радосинович, Скорчович, Тодорович, Холевич, ХристоЕИч. Едва ли всички носители на такива имена сами са си слагали това необичайно за българите окончание, още повече в едни старопечатни книги то се явява много често, а в други съвсем нарядко или никак — дето ще рече, в много случаи са го налагали по свой вкус под руско или сръбско влияние авторите и издателите на книгите. Имената от тоя тип, като всяка мода, към края на миналия век се демодирали и днес са оцелели съвсем малко.
Доста са били разпространени в миналото фамилни имена с турско окончание -оглу, -олу: Денкоглу, Кудоглу, Куцоглу, Сейкоолу, Тотоглу; в други случаи турското g е застъпено с в: Бакърджовлу, Бояджовлу, Дер-менджиовлу, Сайджовлу. В домашния говор на Източна България тези форми живеят и днес, но като официално фамилно име са почти изчезнали.
Познати са и някои имена с гръцки наставки като Димитриядис, Петро-пулос и др.
Между спомоществователите откъм средата на миналия век много често се среща лично име, употребено като фамилно: Г. Анг. Радивой, Бобе Я. Доросия, Ив. Стоянов Радон, Никола В. Диманка, Христо Б. Ди-
29
Г(
манка, Рале Н. Радомир, Николай Г. Рашей, Тодор Николов Рашей,. Трендафил Слави, Никола Момчил, X. Никола Аггел, Иванчо Вичу.
В служба на фамилни имена се срещат и прякори. В разговорната реч прякорите обикновено се членуват, но тук — навярно за по-официално — повече от тях са нечленувани: Димо Грънчар, Христо Крушар, Йован И. Врач, Марко Стеф. Лекар, Станчо Ив. Шарил, Драгоя В. Шевец, Вас. Н. Кръстеняк, Хр. П. Тъпчилеща, Димитри Р. Белопит, Тихол Казас, Трифон Казасин, Пенчо Заим, Лука Т. Калъч, Нено Тавук, Минко Витанов Топозан, Ник. Хр. Френгорафт, Недю Б. Мудри, Георги X. I. Смрикарий, Йовко Юр. Топът, Иванчо Пенчо Калпазанче или Иванчо Пенчо Калпа-занчето.
Още преди Освобождението тези имена почват да се явяват и с окончание -ов, понякога в една и съща година или за едно и също лице: Г. X. Тахо, 1833, Анг. X. Тахов, 1833, Христофор В. Абажер, 1857, Василий X. Аба-жеров, 1857, Станчо Хр. Тарляк, 1873, Хр. Г. Тарляков, 1873, Драган Д. Манджук, 1844, Драган Д. Манджуков, 1849, Д. Г. Пращил, 1867, Димо Г. Пращилов, 1873, Стефан Цон. Шотряк, 1867, Стефан Ц. Шотря-ков, 1873. По-често името с -ов се явява няколко години по-късно и по инициалите личи, че е на сина: Цонко Иванов Хубяк, 1744, Хр. Ц. Хубяков, 1873, Велико Ж. Цояк, 1867, П. В. Цояков. 1873, Гани Мезю, 1844, Георги X. Мезюв, 1867, Ж. Гюкчеренли, 1861, Н. Ж. Гюкчеренов, 1870, Минчо Г. Лъската, 1860, Матея Г. Лъсков, 1873, Никола Байно, 1833, Вълчо Байнов, 1861, Моско Н. Писар, 1844, Писаров, 1873, Либен С. Каравела, 1849, Стойче Л. Каравела, 1849, а синовете на Стойчо са Любен Каравелов и Петко Каравелов.
Понеже по-рано не е имало практика да се пишат женски фамилни имена, някои от тях са писани като мъжките — с окончание -ов и -ски. Във второто издание на „Нещастна фамилия", Русе, 1873, издава Д. Великов от Котел, между спомоществователите срещаме следните женски имена: госпожа Марийка Д. Великов, Радка В. Гойков, Мария П. Мелушев, Гана Д. Пералийски, Йовка П. Стойнов, госпожица Марийка К. Каснаков, Веселина Хр. Калудов, Йордан Ив. Пенков, Мария П. Владов, ученички: Цонка П. Желесков, Минка Хр. Богданов. Останалите женски имена, много повече на брой, завършват на -ова, -ева.
Срещат се, макар и доста рядко, фамилни имена на -ето, -ито: Кольо Фи-чето, Стоян Н. Дунито, Велико Димов Гуито, Велчо Върбанов Юначито.
От всичко това се вижда, че както в другите области на езика, така и по отношение на фамилните имена в предосвобожденската епоха е имало-лутаница и неустановеност. От една страна, увлечение по чужди образци и мода, от друга, все по-засилена тенденция да се използват говоримите домашни форми като официални фамилни имена.
ФОРМИ И УЛАРЕНИЕ НА ДНЕШНИТЕ ИМЕНА
След Освобождението в 1878 г. под влияние на администрацията, казармата, училището, книжнината почва да се затвърдява очертаната сще през Възраждането система на българските фамилни имена, според която: ¦ Най-голям брой имена окончават на -ов, -ова, -ови.
Окончанието -ев, -ева, еви, което по-рано се е срещало главно в Югозападна България, а другаде е било значително по-рядко, става, така да се
30
каже, задължително след ч, ш, ж, й, ь, е, и: Станчев, Мишев, Кожев, Пеев,. Колев, Малеев, Русев. Така в много случаи се диференцират притежателните прилагателни от фамилните имена — Илчов баир над Шумен, но Боян Илчев, Кольовата дъщеря, но Пенка Колева. Окончание -ов вместо -ев се среща и днес (Гешов, Данчов), но по-скоро като домашна форма.
При редките слети имена, образувани от бащино и дядово име, първата» част може да бъде с форма на лично име (Василстоянов, Владигеров, Петко-личев) или с форма на фамилно (Миневденев, Миневколев).
Окончанието -ски, -ска (още -шки, шка, -чки, -чка), което в домашна употреба е широко разпространено, става официално, а в някои части на страната, като Белослатинско и Троянско, то е типично окончание за фамилни имена.
Окончанието -ин (-ина, -ини) също излиза извън границите на домашната употреба и се затвърдява в официални фамилни имена. Повече от тях напълно са се откъснали от съответното прилагателно и са неизменни, но понякога женското име завършва на -ина, а семейното на -ини.
Нови фамилни имена на -ич вече не се образуват. Колкото ги има днес,. те са наследени от миналото.
Много малко са оцелели и засвидетелствуваните нарядко през Възраждането фамилни имена на -ето, -ито: Владето, Йовето, Кокето, Кюнето, Лозето, Пунето. В тях навярно се крие видоизменена родителна форма, ent основи, както в падежните форми на -те при лични имена (вж. стр. 19). Представа за численото съотношение на тия групи имена можем да добием от Телефонния указател за София, който съдържа имена от цялата страна. В изданието от 1966 г. (без допълнението) има около 42 000 фамилни имена. Понеже повече от тях се повтарят, някои над хиляда пъти (напр. Николов — 1600, Попов — 1800, Петров — 1900, Георгиев — 2000, Димитров — 2200, Иванов — 2400), а освен това голяма част от телефонните абонати са от други народности, българските фамилни имена, броени като форми, са около 62001. От тия 6200 имена над 3000 завършват на -ов, -ова, 1800 на -ев, -ева, близо 1000 на -ски, -ска (-шки, -шка, -чки, -чка), около 200 на -ин и едва 50 на -ич.
Няколко десетки имена се отклоняват от посочените типове. Едни са псевдоними (Багряна, Болгар, Волний, Ведър, Гривек, Кремен, Фол), други са недоразвити възрожденски форми (Агура, Балан, Смрекар, Тел-биз, Крайничанец, Мичковец, срещу които има Агуров в 1857, Баланов и Балански, Смрикаров, Телбизов), трети са имена на натурализирани у нас: чужденци.
При образуването на фамилни имена от лични основната форма на личното име обикновено се запазва: Велчо — Велчов (домашно) и Велчев, Първан — Първанов, Стойко — Стойков. Изключенията са много малко. От Георги домашната форма в Източна България е Гьбргьов, книжовната би трябвало да бъде Георгев (както Добрев от Добри, Русев от Руси), а тя е Георгиев, навярно покрай имена като Илиев, Мавродиев и др. От Михаил вместо очакваното Михайлов е добила гражданство формата Михайлов.
Ударението на фамилните имена по начало е на същата сричка, на която пада при личното име или нарицателното съществително: Никола —
Броенето е правено на ръка и числата не са напълно точни.
зг
Николов, Пенчо — Пенчев, дръндар — Дръндаров, абаджия — Абаджйев,
сербез — Сербезов.
При една неголяма група имена на -ов, -ова ударението се измества към окончанието. В градските среди почти редовно се изговаря Димитров от .Димитър, Иванов, от Иван, Павлов от Павел, Петков от Петко, Петров от Петър, Цанков от Цанко и не така редовно, но с тенденция да се затвърди: Банков, Йорданов, Панков, Панов, Пенков, Райнов, Тодоров, Цанов, Цветков и още някои. Същото става с редица имена на -овски и -евски: Бобчев, но Бобчевски, габровски, но Габровски, Димчевски, Марковски, Михайловски, Панчевски, Пауновски и т. н. Това се дължи на няколко причини:
Влияние на народния език, дето изговарят Петко, но Петковден, Петър, но Петровден, петрови пости, Георги, но Гергьовден.
Влияние на някои югозападни говори (кюстендилски, радомирски, станкедимитровски, самоковски), в които на местна почна изговарят Ванко — Банков, Занко — Занков, Мано, — Манов, Санде — Сандев, Спасе —
Спасев, Цветко — Цветков.
Влияние на руски език, в който фамилните имена често получават ударение на края: Гончаров, Кузнецов, Лесков. Обаче руското влияние не е толкова голямо, защото там изговарят Павлов, по-често Иванов, отколкото Иванов, а имена Петков, Димитров, Тодоров, Цанков у русите изобщо няма. Най-важната причина за това изместване е неволният и не винаги съзнаван стремеж да се различат чрез ударението в отделни случаи обикновените прилагателни от фамилните имена: Павловата къща, но Никола Павлов, Петкова нива, но Стоил Петков. Също така и модата, според която, ако някой е „нашенец, от наше село", казват му Иванов, Йорданов, Петков, Кбзовски, Бебовски, но ако е изтъкнат общественик или човек от далечно място, става Иванов, Йорданов, Петков, Козовски.
От някои лични имена или прякори на -ьо покрай редовното фамилно име на -ев има и форми на -иев: Балев и Балйев, Бърлев и Бърлйев Мйцев и Мицйев, Пулев и Пулйев. Тук и се явява псфади силно смек-чената съгласна пред него и е привлякло ударението.
Обратна промяна, т. е. изместване на ударението към началото на думата, става при редица фамилни имена, образувани от турски заемки на -джия, -чия, -лия. В някои днешни говори, особено из Източна България, все повече се засилва тенденцията да изговарят Батаклиев вм. Батаклйев, Бозаджиев вм. Бозаджйев, Гемеджиев, Данаджиев или Данаджиев, Дар-желиев, Кеседжиев, Фурнаджиев, Шйшеджиев, Шумналиев, Ябанджиев, Язаджиев. Не са редки и такива случаи — бащата е жив и изговаря името си Балтаджйев, а синът или внукът е вече Балтаджиев. Причината трябва да търсим, от една страна, в желанието да се отдалечи фамилното име от „прозаичните" думи бозаджия, данаджия 'телчар', серкеджия 'оцетар', ¦фурнаджия, от друга, в диалектните звателни форми бозаджи, фурнаджи, най-сетне в общата тенденция на езика да се измества към началото ударението на редица думи, най-вече префигирани съществителни и прилагателни, като запас, запасен, наука, научен, предел, прелом,
преломен.
Югозападните имена Близнев, Радев, Костев, Станкев, Стойнев в други части на страната получават „нормално" ударение Блйзнев, Радев
и т. н.
-32
СЪСТАВ И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕНАТА
Най-употребимите фамилни имена са образувани от мъжко лично име: Иванов, Стоянов, Василев, Илиев, Минчев. Това е името на бащата, дядото или някой по-далечен прадядо.
При днешната триименна система — лично име, бащино и фамилно — мнозина са възприели за фамилно име бащиното си: Цветан Тодоров Белчев, Георги Цанев Герговски. Понякога двама или трима братя имат различни фамилни имена: Васил Н и к о'л о в Манов, Георги Николов Манов, Димитър Николов Манов Близнашки. При това второто име (или неговият инициал) не е всякога име на бащата. Така поетът П. К. Яворов или Пейо Крачолов Яворов в същност е Пейо Иванов Хаджи-тотев Крачолов — с псевдоним Яворов.
Когато бащата прекарва повече от времето си далече извън село или майката е овдовяла рано, или когато тя е по-будна и по-известна, фамилни имена се образуват и от женско лично име и обикновено завършват на -ин: Генин, Калицин, Марин, Паунин, Радин. Не всички имена на -ин са образувани от женско име. В Софийско, Брезнишко, Трънско, Берковско и другаде се образуват и от мъжки имена на -а: Гоцин от Гоца м; Додин от Дода м, Мадин от Мада м. От мъжко лично име на -а могат да се образуват фамилни и на -ин, и на -ов: от Гопа — Гопин и Гопов, от Кола — Колин и Колов.
Една неголяма група фамилни имена на -чин съдържат прозвище по мъж на майката, бабата или прабабата: Андрейчин, Ваканчин, Дееничин, Николчин, Петканчин, Тодовичин, Яновичин — от Андрейца (Андреица) жената на Андрей, Вакан(и)ца, Дееница, Никол(и)ца, Петкан(и)ца, То-довица, Яновица.
Срещат се нарядко из Източна България фамилни имена, образувани от турско лично име: Абдулов, Ахмедов, Бекиров, Горалов, Етемов, Ке-малов. Те са възникнали по различни поводи — купил след Освобождението имота на турчина Горал, а съселяните му прикачили и името Горал, бил дългогодишен ратай на Кемал, с държането или фигурата си напомнял турчина Осман и т. н.
Втори голям дял фамилни имена са образувани от личен или родов прякор. Прякорите са твърде разнообразни по произход и значение. Едни са възникнали от телесна особеност, недостатък или повреда (алтъпармак, балабан, дебелян, кривошия, чолак), от отличителна черта на характера или проява на човека (далкалъч, живодер, капнил, пъргавела, никезин, стип-цар), от народностно име (абазин, влах, татарин, черкезин), от неприсъща на даден говор, неправилно изговаряна или често повтаряна дума (куги, ка върим, кардашим), от някоя паметна случка в живота на човека (бръ-стина, почекай, премежда), от някаква проста храна (кръкиш, леща, по-пара, скроб) и много други.
Към прякорите спадат и ония думи, които означават професията или занаята на човека (биржар, боринар, джамбазин, златар, клисар, ковач, поп), също родното село, града или страната, където дадено лице е ходило и живяло (осиковец, самоковец, казанкалия, аржентинец, бечлия, букуре-щлия, стамболия).
Образуваните от прякор фамилни имена носят същите окончания, както образуваните от лично име: -ов (Аксаков, Болдишков, Кандиларов,
3 Речник за личните и фамилни имена
33
Тумангелов), -ев и -иев (Абрашев, Балджиев, Буюклиев, Дългошиев, Мутафчиев), -ски или -шки, -чки (Айналийски, Борсучки, Гладнишки, Мустакерски), -ин (Булин, Дългарадин, Скарбин).
Имена от родно село се срещат най-вече в близкия град или в околните села. При това в Западна България те окончават повече на -ски, а в Източна България — на -лиев, -лийски. В Луковит: Бежански, Блъснишки, Ракитски, Ъгленски (от близките села Бежаново, Блъсничево, Ракита, Ъглен); в Стара Загора: Аратепелиев, Банлиев, Джадъгьолиев, Дованджиев, Енекчиев, Казанкалиев (от с. Адатепе, Баня, Джадъгьол, Дуванджии,
Енекчиево, Казанка).
В някои села и градове на Средногорието, в Котел и другаде се срещат родови прякори, образувани от лично име или от прякор с наставка -ек (-ик) или -як: Динек, Крадлек, Футек, Чушлек, Шотряк. Едни от тях са засвидетелствувани в тая си форма като фамилни имена, но най-често получават допълнително окончание -ов. Понеже имена на -еков и -иков се срещат много повече и в много по-широк обсег, едва ли срещу всички е имало прякор на -ек. Напълно възможно е покрай имената от родов прякор + -ов вътрешното ек да се е обособило като типичен формант и да е почнало да се вмъква в редица други имена, както д от Пандо, Сандо се вмъква в много други имена (срв. стр. 24). Ето защо форми като Бобеков Бойдашеков, Гиников, Кулеков, Минеков, Сребриков тук са обяснени от Бобев, Бойдашев, Гинев, Кулев, Минев, Сребров с вмъкнато ек.
По езика, от който произхождат, най-голяма част от прякорите са турски (още турски от арабски, турски от персийски), после идват българските, а значително по-малко са гръцките, румънските, циганските1 и единични случаи от други езици.
Значението на по-голяма част от прякорите днес не е известно дори на носителите на съответните имена. Един Чакалов обясняваше, че дядо му от Търново търгувал с кожи, между които имало и кожи от чакали, отдето възникнало името. Обаче име Чакалов и Чакалски се среща още в Самоков, Свищов, Златарица (Еленско), Разград, Варна, Чирпан, Грдзден (Карно-батско), Калофер, Славяново (Плевенско), Берковица, Горно Озирово (Берковско). Явно е, че тук не може да се крие съвсем рядкото извън Странджанско животно чакал, а името е възникнало от турската диалектна дума чакал 'безхарактерен', която в миналото ще да е била позната у нас — и тъкмо от такива думи най-често възникват прякори. Един Мекекчиев, запитан какво знае за произхода на името си, отговори, че никога не се е замислял по тоя въпрос и нищо не знае.-Такъв отговор дават мнозина други. Това не бива да ни учудва. Голяма част от българите са равнодушни към произхода и значението както на личното си име, така и на фамилното. Обаче не са малко и онези, които с готовност и голяма вещина говорят по тия въпроси. Понякога дават неприемливи от езиково гледище обяснения или се увличат в излишни странични подробности, но все пак тия сведения могат да бъдат полезни за правдивото тълкуване на името.
1 За циганските имена е използвана статията на Кирил Костов, Цигански елемента в българската ономастика, Български език, 1960, стр. 431—437.
34
Днешните български фамилни имена имат и добри, и слаби страни. Добро е това, че ясно се различават от личните имена и недоразуменията са почти невъзможни, докато в други езици, да речем френски, една и съща форма служи и за лично име, и за фамилно. Добро е и това, че по окончания нашите имена не са нито прекалено еднообразни, както у някои други народи, например у арменците, нито много различни. Със самата си форма името подсказва, че носителят му е българин или най-малкото славянин.
Слаба страна е преди всичко честото повтаряне на едни и същи имена — Иванов, Петров, Димитров, Георгиев и съчетания от тези имена — Иван Петров, Петър Димитров, Димитър Георгиев. Такива „обикновени" имена по-мъчно се запомнят, по-мъчно се свързват с представата за дадено лице. Задължително въведената триименна система в паспорти и официални документи не разрешава напълно' въпроса, защото повтарянията не могат да се избягнат — пак се срещат по няколко Иван Георгиев Иванов, Димитър Иванов Димитров и т. н.
Друг, и то много болезнен недостатък на нашите фамилни имена е големият брой турски корени. Понякога се заредят в някой списък Аба-джиев, Авджиев, Айджиев, Айналиев, Айранджиев, Аканджиев, Актар»-джиев, Алмаджиев, Араджиев, Астарджиев, Бакалбашиев, Балджиев, Балтаджиев, Балъкчиев, Батанджиев, Бахчеванджиев, Бегликчиев, Беда-ваджиев, Бейгирджиев, Биринджиев, Бичкиджиев, Боланджиев, Бунар-джиев, Бургуджиев, Бучакчиев, Бюлюкбашиев — кои от кои по-грозни и по-непонятни.
От Възраждането насам голям брой турски думи отпаднаха от нашия език, в топонимията турските имена на градове, села, планински върхове и местности се сведоха до възможния минимум, само в антропонимията турските прякори и фамилни имена още стоят непокътнати, почти както са били през време на робството. Но тогава много повече българи са знаели турски език, та имената са им били понятни; днес не е така, а утре ще бъдат още по-чужди и непознати.
Опити за побългаряване на чуждите по произход фамилни имена са правени още по време на Възраждането. Най-често чрез превод: вместо Бакърджиев — Медникаров, вм. Сахатчиев — Часовникаров, вм. Терзиев— Шивачев или Шиваров. В много случаи тоя тип български имена са възниквали самостоятелно и не са превод на турски.
Превеждане на турските имена не може да се прилага навред, пък и не е желателно, защото много прякори посочват отрицателни качества или телесни недостатъци, напр. Бербатов (от berbat 'мръсен, изцапан'), Бит-лиев (от bitli 'въшкав'), Гебешев (от gebeg 'простак, глупак'), Джебаров (от cebbar 'потисник, угнетител'), Ирибаджаков (от igri bacak 'кривокрак'), Камбуров (от kambur 'гърбав'), Кодошев (от kodo§ 'сводник'), Къркела-нов (от kirk yalan '40 лъжи, голям лъжец'), Тамахкяров (от tamahkar 'скъперник'), Убуров (от obur 'лаком, ненаситен'), Чапрашиков (от capra$ik 'объркан, забъркан'), Чатлаков (от catlak 'малоумен, смахнат'), Ялан-джиев (от yalanci 'лъжец'). Затова мнозина изоставят старите си семейни прякори — все едно дали са български, или от чужд произход — и възприемат бащино или дядово лично име за фамилно.
35
Някои си създават фамилно име от готови топоними. В нашите села и градове се срещат хубави български имена на
S?33S?S=
S?s33S?
ЧастНОнГаОВАиРтУошаСТеРвъ3ИникнКало името Тризлински вс-Клад Тризлинцев в София; от местност и река Орля над с. Врачеш Орленски; от махала Венеца - Венчарски в с. Калугеровс, и Сод^ гпяпгко- от местности и стари кошарица около с. Лакатник — ьрезовски, Вшогр^ски Капинярски, Малорътски, Проходски. Тук има щирок пРо-стор за обновяване на фамилните имена.
БЕЛЕЖКИ ЗА ФОНЕТИКАТА НА ИМЕНАТА
Почти всички фонетични промени на имената са в съгласие с промените, които стават в езика изобщо. Едни от тях са засегнати на стр. 23.
Смесването на неударени а с ъ, о с у, е с и е отразено " в о^шшм писмена форма на имената: Вакрил и Въкрил, Пъдарев и ПадаревСъбина Гйя Бетовски и Бетувски, Комитски и Кумитски, Венцеслав и Венци-
&

%?%JZ%J%ZJoредица „»е„а, «» "»<*»« „ма екавска форма: Ляпе, Ляпче срещу Лело, Ле°ои, Мля'К«срещу Млечков, Мяньо, Мянчо срещу Меньо, Менчо, Мяшев, Мяшков срещу me
, дето не е имало * пс.подобие на
Йто! ДюлгяРов°'срещу Дюлгеров, Желябов от Джелебов, Иргянов срещу Ергенов, Лявчо от Левчо, Лячо, Лячко от Лечо, Лечко тяхната
Гръцките календарски имена са възприемани у нас повече с тяхната писмена форма, затовагръцкото т-пред е или и се запазва като г, а самов редки случаи из говорите има новогръцки изговор и. Георги, 1енади,
Е^ЛНОЙ0РГ°
Тнов^:цкисТПред .. . се означава ._. Ч
миналото и у нас изписване е отразено в имена като Гянче (-гьола (=Мариола), Стогяно (=Стоян).
Гръцкото а е застъпено у нас със с или ш според говора, отдето е проникнало: Асима и Ашима, Сидер и Шидер, Стерьо и Щерьо
В редица фамилни имена от румънски произход се явява л вм. p. .Ведни случаи това може да се сметне като дисимилация на второто л: Брънзалов (от рум. brfnzar), Капралов и Капралски (сйргаг) но по -често преходи на р в л не се дължи на дисимилация: Бадаланов (badaran) Бонгалов (bongar) Бакалов (vacar), Мацалов (пнЦаг), Чуколов (сшсиге). Н*И"3 ™Оми с 1 шите фамилни имена да са образувани от диалектни румънски форми с .
срещу общорумънско г. Срещат се и двойни форми: Вицелов и Вицеров (vijel)
)
Подобно редуване на л и р се среща и при някои имена от турски произход: Балбузанов и Барбузанов, Балимезов и Баримезов, Беделев и Бе-дерев, Гюлмезов и Гюрмезов.
Имената, образувани от турско съществително с основа на звучна съгласна, която в краесловието се обеззвучава (например kurt, kurdu), у нас по-често са с беззвучна съгласна: Джелепов, Курти, Сарачев, Ха-лачев, но се явяват и със звучна: Джелебов, Курдо. Сараджов, Халаджов.
Имената на българските католици в по-голямата си част са еднакви с общобългарските, но в някои има черковнолатински изговор на /?, rj, а и др.: Абрамин срещу Аврам, Аброн — Аврони, Амбрози — Амвроси, Бартол — Вартоломей, Йозо — Йосиф, Рафаел — Рафаил, Тобия — Товиат.
БЕЛЕЖКИ ЗА ГЕОГРАФИЯТА НА ИМЕНАТА
Разпространението на личните и фамилни имена по населени места представя пъстра и сложна картина. Едни имена се срещат начесто из цяла България, други са по-редки, но също се явяват на много места из страната, трети са разпространени в отделни по-големи области, четвърти — в малки околии, а пети — само в единични села или градове. Най-сетне не е рядкост някое име да се носи само от един род или един човек в страната.
Поради многократните преселвания редица имена са излезли от старите си граници и днес се явяват далече извън тях, но има и обратни случаи — някои имена в миналото са се срещали в много по-широк обсег, а сега са ограничени в две-три близки села или градчета.
Типичните имена често пъти подсказват откъде е лицето или неговият род. Такива примери са дадени твърде много в речника. Там са посочени — доколкото можаха да бъдат установени — родните места на лицата с по-редки имена.
Дадените в тоя речник имена са предоставени различно:
С посочване на произхода и значението, също на мястото или местата, където се срещат.
С посочване на произхода или с посочване на мястото.
Само регистрирани като имена, които се срещат у българи.
Когато посоченото място е село или малък град, името най-често е тамошно, но за многолюдните градове тая бележка показва само къде е записано името, което може да е привнесено от други области на страната при голямото раздвижване на населението от Освобождението насам, особено през последните десетилетия. Имена, след които няма никаква бележка, са записани в София.
37
РЕЧНИК
СЪКРАЩЕНИЯ
м лично мъжко име
ж лично женско име
ф фамилно име
пр прякор
р. роден
вж. виж, вижте
вм. вместо
диал. диалектно
остар. остаряло
•срв. сравни, сравнете
съкрат. съкратено
умалит. умалително
ЗБ Западна България
ИзБ Източна България
СБ Северна България
¦СЗБ Северозападна България
•СИзБ Североизточна България
ЮБ Южна България
ЮЗБ Югозападна България
ГОИзБ Югоизточна България
анг. английско
ар.-тур. турско от арабски
гр. гръцко
rp.-тур. турско от гръцки
евр. староеврейско
исп. испанско
ит. италианско
л.и. лично име
нем. немско
пер.-тур. турско от персийски -
пол. полско
рум. румънско
рус. руско
тур. турско
фр. френско
чеш. чешко
* звездичка пред име или дума показва,
че дадената форма не е засвидетелствувана.


Аарон м — вм. Арон. Темишвар, 1843.
Абаджйев и Абаджййски ф — от абаджия '1. производител и търговец на аби (плат); 2. шивач на аби' (ар.-тур. abaci). Нарядко из ИзБ.
Абажер и Абажеров ф — от рум. abager 'абаджия'. (Христофор В. Абажер, Бол-град, 1857; Василий X. Абажеров, Кишинев, 1857).
Абаза пр — от абаз(ин) — лице от север-нокавказка народност а б х а з и, представители от която навярно са били изселени у нас заедно с черкези и татари; срв. Черкезов, Татаров; или от диал. абаза 'безимотен човек, голтак, бедняк'. Пловдив, 1900. А базов ф. Варненско, Шуменско, Лозенградско, Ботевградско.
Абанозов (и Абаносов) ф — от гр.-тур. abanoz 'южно дърво с тъмна дървесина', прен. 'черен, мургав човек'. Стара Загора, Враца, Габрово, Шумен.
Абарев ф — от прякор Абара 'човек, който носи съобщения, новини' (от диал. абар, ар.-тур. haber); срв. Билдирев. Козлодуй, Хърлец (Ореховско).
Абгузов ф. Враца.
Абдов ф — от ар.-тур. abit, abdi 'роб, раб божи' (?) Ставерци (Ореховско).
Абдулов ф — от турско л. и. Абдул. Шумен, 1900, София, 1908, Враца, Панагюрище.
Абедйнов ф — от тур. л. и. Абедин. София.
Абизанов ф — от диал. *абизан 'глад, гладуване'. Самоков.
Аблена ж — от диал. аблен 'планински божур' или 'дърво яблан'. ЮЗБ.
Абленка ж — умалит. от Аблена. Софийско, Трънско.
Абленко м — мъжка форма срещу Абленка. Трънско.
Абов ф — от прякор Абата, съкрат. от Абаджията (?) Казанлък.
*Абрамиан м — от *Абрамий (Аврам) + ан. Абрамианов ф. Русе, 1881.
Абрашев ф — от диал. абраш 'съвсем рус и светлоок' (ар.-тур. abraj). Котел, Стара Загора.
Абрашков ф— от прякор Абрашко; вж.. Абрашев.
Абровски ф — може би от Арбовски с метатеза. Мездра.
Аброн м — гр. "Appaiv c по-рядък изговор б на р. Абронов ф. Пловдив.
Авакум м — библейско име, евр. 'борец', давано у нас като защитно име при детска-смъртност. Гнойница (Ломско), Русокастро (Бургаско), Родопите.
Аваляков ф — според семеен спомен от с. Горна Росица, Севлиевско: били те-павичари и от валяк възникнал прякор Аваляка. Севлиево, Русе.
Авгарски ф — поради често повтаряне-на гр. aufo 'яйце'. Караш (Врачанско), Разград.
Авгерйн м — от гр. aofsptvd? 'зорница'. Авгерйнов ф. Несебър, 1917.
Авгерно м — видоизменено от Авгерйн. Варна.
Август м — лат. Augustus 'възвишен, свещен'. Рядко.
Августа ж — женска форма от Август. Рядко.
Августйн м — лат. Augustinus, производно от Август. Доста разпространено-у католици покрай свети Августйн. Пловдив, Пловдивско, Свищовско, Хасковско. Августйнов ф.
Августйна ж — женска форма от Августйн. Видин.
Авджйев, Авджййски и Авджйски ф — от диал. авджйя 'ловец' (тур. avci). Сливен, Провадия, Толбухинско, Станкеди-митровско.
Авдий м — име на библейски пророк.
Авдев ф. Благоевград. Авдеев ф. Габрово.
Авегани м. Байлово (Пирдопско).
Аведйз и Аведйс м. Варна, 1912. Аве-дйзов ф. Варна.
Авел м — библейско име, евр. 'преходен'. Драготинци (Софийско), Церецел (Сво-генско). Авелов ф. Церецел.
Аверкий м — гр. 'Auspxioj — име на календарски светия. Сопот, 1860, Станке-Димитров.
41

5'-*n*
Авеоно м — от Авгерно с изпадане на .г пред е. Виница (Варненско). Авернов А. Виница.
Авжена ж. Пловдив.
Авков ф. Горни Воден (Асеновградско).
Авксенти и Авксентия м - гр. A6^vuoS •който увеличава'- име на календарски преподобен. Нарядко из ЗБ. Авксентиев ф Софийско, Свогенско, Брезнишко, Бо-
A^SoB ф-от гр. ДО* 'непо-,вреден, безвреден . Варна.
A RJ13H ГИСВ Ф'
Авлиени ф. (ДРУМИ Авлиени, Кортен, Новозагорско, 1845).
Аврадалиев Ф - от прякор Аврада-лияпга 'пришълец от Аврад'- вж Аврадов. Стара Загора, 1881, София, 1893.
Аврадйнов #-разновидност на Аврадалиев или Аврадов. Кюстендилско. __
Аврадов ф-от гр ADpas- тракийско крайбрежие. Бургас, 1900.
Аврам м — библейско име, евр. Абрахам
•баща на много потомци'. Нарядко из
цялата страна. Аврамов и Аврамски ф.
Аврама ле - женска форма от Аврам.
Врачанско, Ботров (Беленско).
Аврамйк л-умалит. от Аврам. Авра-микпв <Ь Родопите.
Аврамйна ж - женска форма от Аврам. Гоцеделчевско. .
Аврамчо м - умалит. от Аврам. Аврам-¦чев Ф Габрово.
Аврейски ф - видоизменено от Еврейски. Ръжево Конаре (Пловдивско).
Аврел ж-рум. Aurel, от лат. Аиге-lius 'златен, позлатен'. Варна Авренски *-от с. Аврен (Варненско).
ВаАврайнов ф-вм. Аврионов Пловдив.
Авриби м-rp. auptov 'утре ; срв Су-
тренков. Аврионов ф. Пловдив, Гоце Дел-
ЧеАвр6ний *-гр. 'Аррсйуяог. Авронев и Аврониев ф. Пазарджик. Аврора ле - лат. aurora 'зора . София,.
'Р'Австрийски ф— навярно дядото ходил като градинар в Австрия.
Австрия пр и фамилно име на цяло семейство. Асеновград.
Австрияика ж - от диал. австриянка •австрийка'. Безден (Софийско) р. 1916.
Авталия ж. -вм. Евталия. Пловдив,
,р. 1874. .„
Автански ф — вм. Автарски. Айтос. Автарски ф — може би от гр. сситарзохое 'себелюбив, самодоволен'. Бургас.
Автов ф — според семеен спомен: дядото бил свещеник в Охрид, хората го "сочели и викали по гръцки auxds! „ето го! Автоев ф — разновидност на Автов. Ьре-зово (Пловдивско).
•42
Автонйя ж — видоизменено от Антония (?) Калофер (монахиня).
Автоном м — гр. Айхйуоцое 'който има свой закон' — име на календарски светия. Автономов ф. Пловдив.
Автономия ле — гр. autovo(i?a 'самоуправление'; близко по значение със Свобода. Шумен, р. 1897, 1899.
Авусиев ф — може би сродно с Авуски. Крушари (Толбухинско).
Авуски ф — според семейно предание: прадядото играел с другарите си на лов и лаел като куче „авуу", отдето възникнал прякорът. Медово (Чирпанско), Стара Загора.
Авуша ж — вм. *Евуша—от Ева. Белица (Разложко).
Агаджйев ф—от диал. *агаджия 'дър-вар' (от тур.) Търново.
Агаев и Агаин ф — от тур. aga 'господар'. Радомирско.
Агаловф — отгр. ufoUi 'полека, бавно'. Габрово, Пловдив.
Агап м — съкрат. от Агапий. Агапов ф. Бургас.
Агапий м — гр. 'A"fot7tiog 'любим' — име на календарски светия. Агапиев ф. Самоков, Кюстендил, Плевен, Сушица (Горнооряховско).
Агапййка ж — умалит. от Агапия. Варненско.
Агапйя ж — гр. 'А^адад 'обич, любов' — име на календарска светица.
Агатангел м — гр. 'AfaS-cif^sXoj 'доб-ровестител' — име на календарски светия. Синод, именник.
Агате и Агатй ж — гр. 'Afа^ 'добра, блага' — име на календарска светица. Пловдив.
Агатйца ж — умалит. от Агати, Ага-
тия. Шумен.
Агатйя ле — разширено от Агати. Враца. Агатовски ф — от с. Агатово (Севлиевско). Плевенско.
Агатодор м — гр. 'A^a&uSmpos 'доб-родар'. Синод, именник.
Агатоник м — гр. 'Afa*6vixoG 'благо-победител' — име на календарски светия. Синод, именник.
Агей м — гр. 'Afatos. Агеев ф. Стара Загора.
Агеларов и Агеларев ф — може би вм. Ангелариев. Поликраище (Горнооряховско), Пловдив.
Агин ф — разновидност на Агаин. Аглае и Аглай ж—гр.'AfXaij 'светла'. Асеновград.
Аглайда ж — гр. 'AyXatp.-iSoj 'светло-видна'. Църква (Пернишко), Брезнишко, Искрец, Опицвет (Софийско).
Аглайца ж — от Агла(я) + ща. Софийско, Самоков.
Аглая ж — разновидност на Аглае. Рядко.
Аглейда ж — вм. Аглайда. Чибаовци '(Свогенско).
Аглйда ж — съкрат. от Аглайда. За-иоге (Свогенско), Ракитово (Велинградско).
Аглйка ж — от диал. аглйка 'цвете иглика'. Старо, напоследък подновено.
Аглйца ле — видоизменено от Аглайца или от Аглйка. Самоков.
Аглйя ж — разновидност на Аглая. Самоков, р. 1876.
Агна ж — от агне (кротка като агне). Брезник, Драгоман, Свогенско, Вердикал •(Софийско).
Агнезия ле — разширено от Агнеса. Пловдив.
Агнес м — мъжка форма от Агнеса. София, единичен случай.
Агнеса ж — фр. Agnes, от гр. (i^vijs 'чиста'. Сравнително ново и рядко.
Агнйца ж — от диал. агница 'женско агне'. Радомирско, Благоевградско.
Агности м — гр. &"fv(6oxto{ 'непознат, неизвестен'. Агностев и Агностиев ф. Котел, Варна.
Агов и Аговски ф — от прякор Агата; срв. Агаин. Шумен, Елена, Пловдив, Скра-вена (Ботевградско).
Агоп м — арменска форма на Яков. Агопов ф. Русе.
Агора ж — от гр. ufopci' пазар, покупка'; •срв. Агораста. Самоков, р. 1891, Силистра, 1894.
Агораста ле — от гр. &^opaav/i 'купена' — защитно име, както Купен, Продан. ¦Славеево (Ивайловградско).
Агорйда ле — кръстоска от Агораста и ягорйда. Пловдив.
Агорка ле — умалит. от Агора. Русе, р. 1896.
Аграпйна ле — вм. Агрипина или Агра-фена. Орехово.
Аграфан м — от гр. а-[рафО? 'неписан' (?) Охрид — нар. песен.
Аграфена ж — женска форма срещу Аграфан.
Аграфйня ле — кръстоска от Аграфена и Графиня (?) Пловдив, р. 1891.
Агрибн м — от гр. u-fptog 'див, свиреп'. Говежда (Берковско).
Агрипина ле — име на календарска светица, лат. Agrippina, от родово римско име Agrippa. Синод, именник.
Агупков ф — от диал. агупко 'циганче'. Кричим.
Агура (и Агуров) ф — от гр. S^oupos 'незрял, зелен; млад, неопитен'. Бесарабия, Измаил, 1857.
Агуш м — видоизменено от Ангуш. Агу-шев ф. Стояново (Ловешко), Пловдив.
Агуша ж — женска форма от Агуш. Пловдив.
Агъле ф или пр. (А. Хр. Агъле, Габрово, 1900).
Агънски ф — измислено име, превод на Чобанов. Дебелец (Търновско).
Адалберт м — нем. Adalbert 'благородно блестящ'. Рядко.
Адалбертйна ле — женска форма от Адалберт. София, р. 1892.
Адалйев ф — от диал. адалйя 'островен жител' (тур. adali). Варна.
Адам м — библейско име, евр. 'човек'. Рядко. Адамов и Адамски ф. На разни места из страната.
Адамаков ф — от тур. haydamaK 'гра-бител'. Бургас, 1883.
Адами м — разширено от Адам. Виница (Варненско), Каварна.
Адамйк м — умалит. от Адам. Адамйков ф. Варна.
Адан м — от Адам с по-обикновеното окончание -ан (?) Аданев ф. Ивайловградско.
Адарски ф — видоизменено от Аджарски. Брезово (Пловдивско), 1900.
Адела ж — фр. Adele 'благородна'. Сравнително ново и рядко.
Аделйн м — мъжка форма от Адела или от Аделина. Орехово, р. 1962.
Аделйна ж — фр. Adeline, разширено от Адела. Рядко, старо (София, р. 1898, Пловдив, р. 1917) и ново.
Адем м — турско л. и. Адемов ф.
Аджалййски ф — вм. *Аджарлийски; срв. Аджарски. Царимир (Пловдивско).
Аджаров и Аджарски ф — от с. Аджар (Свежен, Карловско) или от тур. асаг 'смел, енергичен'. Карлово.
Аджев ф — съкрат. от Хаджиев. Карнобат.
Адженов ф — видоизменено от *Адже-мов (от ар.-тур. Асет 'персиец') или от Хаджиенев.
Аджиларски ф — от с. Хаджиолар (Чирпанско). Пещера.
Аджйлов ф — съкрат. от Хаджиолов. Ломско.
Аджйчевф — от диал. аджйче 'хаджийче'. Белоградчишко.
Аджов ф — вм. Хаджов.
Адйлов ф — от ар.-тур. adil 'справедлив'. Варна.
Адйров ф — кръстоска от Адйлов и турско л. и. Хадър. Акерман, 1860.
Адмаджйев ф — видоизменено от Ат-маджов. Варна.
Адолф м — нем. Adolf, от готски 'благороден вълк'. Адолфов ф. Варна, 1881.
Адриан (и Адриян) м — лат. Adria-nus, име на римски император и на календарски светия. Сравнително ново и рядко.
Адриана ле — женска форма от Адриан. Толбухин, 1878.
Адриена ле — от Адриана с преглас на иа в не. Свищов, 1893. Адричев ф.
43

Адъриванов ф—от прякор Адър Иван 'готовия, сегашния' (?) Иван. Брезово (Пловдивско).
Адъров и Адърски ф — съкрат. от Адъриванов (?) Брезово (Пловдивско).
Аеролйта ж — от астрономичния термин аеролит 'каменен метеорит'. Силистра, р. 1958.
Азалйев ф — разновидност на Азълов. Ламбух (Ивайловградско).
Азапски ф — от ар-тур. azap 'мъчение, изтезание'. Сливен.
Азария м — име на календарски светец, евр. 'божия помощ*. Синод, именник.
Азарко м — умалит. от Азария. Азарков ф. Плевен, 1900.
Азианов ф — от *азиан(ин) 'азиатец'. Твърдица (Сливенско).
Аздоси м. Аздосиев ф. Загъжене (Сво-генско).
Азмаков ф — от тур. azmak 'буйствувам' или от azmak 'суходол'. Карлово. Азманов ф—от тур. azman 'грамаден'. Рядко, главно ИзБ.
Азов и Азовски ф — от тур. az 'малък, мъничко'; срв. Кючуков, или от ар.-тур. aza 'член на съвет, организация и др.' Кюстендил, Пловдив, Пещера.
Азълов ф—от тур. azih 'див, буен'. Казанлък.
Айда ж — по името на героинята на операта Аида от Верди. Луковит, р. 1964. Айвазов ф — от тур. ayvaz 'домашен слуга'. Нарядко из ИзБ.
Айгъров ф — от тур. aygir 'жребец'. Пловдив.
Айгътов ф — според един носител на това име: изопачено от Хайдутов. Зап. Тракия.
Айдана ж — от тур. aydin 'светъл, сияен'. Етрополски манастир (с. Слегица),
1648.
Айданлййски ф — от с. Айданлии (Зора, Старозагорско). Стара Загора.
Айдаров и Айдарски ф — от диал. ай-дар 'мечкар' (от тур. ayi 'мечка' и пер. dar); срв. Мечкаров, Айджиев. Якоруда (Разложко), Самоков, Пловдив.
Айдемйрски ф — от с. Айдемир (Силистренско). Силистра.
Айджйев ф — от диал. айджйя 'мечкар' (тур. ayici). Стара Загора, Шумен.
*Айдйн м — от тур. aydin 'светъл, сияен'. Айдйнов ф. Йовково (Генералто-шевско).
Айдони ж — видоизменено от Андони. Горна Оряховица, 1894.
Айкаджиев ф — от диал. айкаджия 'участник в ловна хайка'. Горна Оряховица. Айков ф — от айка, хайка (?) Сливен, Симитли.
Айладънов ф — от с. Айладън (Бистра, Търговишко). Търговище, Шумен.
44
Айлъков ф — от диал. айлък 'месечна заплата' (тур. ayhk). Сопот.
Айлъчев ф — от диал. айлъче 'месечна заплатица' — навярно поради често повтаряне на тая дума. Лясковец, Севлиево. Айнаджйята пр — от диал, айнаджйя 'хитрец, шмекер' (пер.-тур. aynaci). Плевенско, Ихтиман. Айнаджйев ф. Плевенско.
Айналййски ф — от диал. айналйя 'хубав, блестящ' (от пер.-тур. aynali). Тетевен, Трудовец (Ботевградско).
Айнов ф — от пер.-тур. аупа 'огледало' (?)
Айолов ф — от тур. ayol 'ей ти!' — навярно поради често повтаряне на тая дума. Варна, Пловдив.
Айранджйев ф — от диал. айранджия 'продавач или любител на мътеница' (тур. ayranci). Стара Загора.
Айранов ф — съкрат. от Айранджйев. Рядко из ИзБ.
Айръков ф — от диал. айрък 'трева троскот или пирей' (от тур.); прен. 'набързо израсъл или народил много деца'; срв. Тросков. Стара Загора.
Айрянков ф — от прякор Айрянко 'любител на мътеница'. Ловеч.
Айрянов ф — вм. Айранов или вм. Ах-рянов (с преход на х в и).
Айтов ф — вм. Хайтов. Шипочане (Самоковско).
Акабалиев ф — видоизменено от с. Ак-баш-баля (Горни Главанак, Харманлийско). Асеновград, Първомайско.
Акалдашев ф — от диал. *акълдаш 'другар по ум, съмишленик' (от ар.-тур. akil 'ум' и тур. da§ 'другар').
Акалйна ж — може би от ар.-тур. akil 'ум'. Пещера, р. 1935.
Акалски ф — от Акалска махала към с. Белиш (Троянско). Варна.
Аканджйев ф — от диал. аканджйя 'разбойник, нападател' (тур. akinci). Ихтиман,
1893.
Акдерлиев ф — от с. Ак дере (Бяла, Варненско). Силистра, 1895, 1900.
Акентий м—вм. Авксенти. Акентиев ф.
Акиванов ф — от тур. ак 'бял, чист' и Иван. Драганово (Горнооряховско).
Акйм м — от Яким с изпадане на йота-цията. Акймов ф.
Акия м — съкрат. от Янаки(я), Йор-даки или друго подобно име. Акев и Акьов ф. Бабяк (Пловдивско), Пловдив, Враца.
Акманов ф — според местно обяснение: от стар прякор Акмана, който бил значел сокол или ястреб — навярно изопачено от атмаджа. Мирково (Пирдопско).
Ако м — умалит. от Иван или от друго име; срв. Ачо, Аце. Аков ф. Българене (Свищовско), Свищов, Летница (Ловешко),. Розино (Ивайловградско).
Акома ж — от гр. йхбца 'още' — пожелание след нея да се родят още деца. Пловдив, р. 1925.
Акраба пр — от ар.-тур. akraba 'роднина, сродник'. Горна Оряховица, 1894. Акрабов ф. Пазарджик, Пловдив, Сливен. Иван Базово (Пловдивско).
Аксаков ф—от тур. aksak 'куц, въз-куц'. Пловдив.
Аксаров ф — от ар.-тур. aksar 'съвсем кратък' (?) Сопот.
Аксел м — скандинавско име Axel, проникнало по литературен път. Михайловград, р. 1920.
Аксения ж — вм. *Авксения, гр. aOSrjVTj 'увеличаване'. Ново и рядко.
Аксенти м, Аксентиев ф — вм. Авксенти, Авксентиев. Реброво (Свогенско), Толбухин.
Аксййски ф — от *Асийски, а то от Аси Ъньо; вж. Асиев. Носителят сам видоизменил името си. Зелениково (Пловдивско).
Аксйния ж — по името на героинята от романа Тихия Дон от Мих. Шолохов. Рядко, родени към 1946.
Актарджйев ф — от диал. актарджия= актар, ахтар.
Актаров ф — от диал. актар(ин) 'дребен търговец, бакалин' (ар.-тур. aktar). Калофер, 1861, Стара Загора, 1900.
Акташев ф — от тур. ак 'бял' и ta§ 'камък' или от прякор Ак Ташо 'белия Ташо'.
Акулйна ж — гр. 'AxuXJvy) — име на календарска светица. Бърложница (Сливнишко), р. 1902.
Акчарлиев ф — може би от някое село с подобно име Петрич, 1917.
Акшамов ф — от тур. aksam 'вечер' — може би поздравявал само с тая дума вместо с пълния поздрав „акшам хайър ола"; срв. Сабахов. Ловеч.
Акшаров ф — според семеен спомен: от областта Ak§ehir в Мала Азия. Пазарджишко, Брезово (Пловдивско).
Акълйев ф — от диал. акъллия 'умен' (ар.-тур. akilh). Исперих, 1900.
Акълйтски ф — от диал. *акълит 'умен'; срв. Акълйев. Пловдив.
Акъпев ф. Янтра (Горнооряховско).
Акьов ф — вж. Акия.
Алабаков ф — видоизменено от Хали-баков.
Алабашев ф —-от тур. ala ba? 'шарена глава' или от диал. алабаш 'гулия' (тур. alabaj).
Алабиев ф.
Алавойдов ф — от *Алахойдов с преход на х във в; вж. Алаойдов.
Алагьозов ф — от диал. *алагьоз 'пъстроок, шареноок' (тур. ala 'шарен' и goz 'око'). Марица, Пловдив.
Аладаглийски ф — от с. Аладаглии (Венец, Карнобатско). Айтос, 1900.
Аладжиджйев ф — от диал. *аладжи-джйя 'търговец на аладжи (шарени тъкани)" (от тур.). Пловдив.
Аладжйков ф — от тур. alacik 'пъстри-чък, шареничък'.
Аладжов ф — от тур. alaca 'пъстър, шарен' или вм. Халаджов. Сливен, Севлиево.
Аладйн м — може би вм. Алдин. Асеновград.
Алайдов ф — съкрат. от Алаойдов. Пловдив.
Алайков ф — от прякор Алайко 'който
все търси дружина' (тур. alay) или от диал.
алайка 'слугиня, придружница' (от тур.).
Алакушев ф — може би от тур. ala kuj
'пъстра птица'. Айтос.
Аламанов ф — от фр.-тур. alaman 'немец' — според семейно предание: потомци на саксонски рудари. Етрополе.
Аламанчев ф — от прякор Аламанче(то) 'който говори немски' (?) София, 1871, Годечко, Търново, Сливен. Аламинов ф.
Аламовски ф — от с. Аламовци (Злато-градско) или от ар.-тур. alam 'болка, скръб, печал' (?) Плевен, 1900.
Аламуров ф — от тур. ihlamur 'липа' — може би се помятал като липова дъска; срв. Баларев. Михалци (Търновско).
Аланджййски ф — от с. Аланджиево (Змеи-ца, Девинско). Пещера.
Алаков ф — от тур. alan 'поляна' (?) Троян.
Алаойдов ф — от прякор Аладйдата 'едър и несръчен човек, който ходи като хала'. Ботевград.
Алатов ф — от диал. алат, алят 'сечива, инструменти' (ар.-тур. alat) или от халат. Варна.
Алаторцев ф. Видраре (Тетевенско). Алахверджиев ф — от прякор Алах-верджията, а той от ар.-тур. Allah 'бог' и тур. ver 'дай' — поради често повтаряне на тоя израз; срв. Хвалабогов. Севлиево. Алашйнов и Алащйнов ф. Самоковско, Станкедимитровско.
Алашки ф. Карлово, Чифлик (Троянско). Албанов и Албански ф —„модернизирано" от Арнаудов. Варна, 1945.
Албатски ф — вм. Налбатски, Налбант-ски. Лопян (Ботевградско).
Албена ж — героиня на разказ и драма от Йор. Йовков; според самия автор той го е видоизменил от Абленка. След 1935 г. стана модерно име.
Алберт м — нем. Albert, съкрат. от Адал-берт. Рядко.
Албертйна ж — женска форма от Алберт. Русе, 1937.
Албйна ж — рум. Albina, от лат. alba 'бяла'. Кюстендил, 1920, Русе, Пловдив. Алваджйев ф — вм. Халваджиев.
45
Алвановски ф — от с. Алваново (Тър-говишко).
Алвасов ф. —
Алвев ф — от ама, халва. Лозен (Софийско).
Алвонцов ф.
Алгара ж — така се била казвала дъщеря на княз Борис I. Единичен случай.
Алде м — вм. Алдьо. Неврокопско, 15— 16 век.
Алдймйр м — старинно име, разновидност на Алтимир. Алдймйров ф. Самоков.
Алдйн м — от Алд(ьо)+«я. Алдйнов ф. Стара Загора.
Алдомир м — изчезнало старинно име, запазено в името на село Алдомировци, Софийско.
Алдьо м — съкрат. от Алдимир или Алдомир. Пирдоп, Златица. Алдев и Ал-дьов ф.
Алеко м — видоизменено от Алекси или от Александър. Плевен, Свищов, Видин, Айтос, Пловдив. Алеков ф.
Алекса1 ж — женска форма от Алекси, Алексо. Церово (Свогенско), Пловдив, Асеновград, Горна Оряховица.
Алекса2 м — вм. Алекси. Банско.
Алексана ж ¦— от Алекс(а)1+ана. Свогенско, Софийско.
Александра ж — женска форма от Александър.
Александрета ж — умалит. от Александра. Шумен, р. 1886, 1894, 1906, 1925, 1926.
Александрийски ф — от град Александрия (в Египет).
Александрйна ж — от Александр(а)+«на. Луковит, р. 1894.
Александър м — гр. 'AXegavSpog 'защитник на мъжете' — у нас разпространено главно през втората половина на миналия век, особено около Освободителната война и наскоро след нея — покрай името на руския император Александър II; днес се среща най-вече в някои софийски села като Лозен. Александров ф.
Алексей м — разновидност на Алекси. Ботров (Беленско). Алексеев ф.
Алекси м — гр. 'АХе?;о5 'който носи помощ, защита' — име на календарски преподобен. Старо, на разни места из страната. Алексиев ф.
Алексйна ж — женска форма от Алекси. Рядко.
Алексо м — разновидност на Алекси. Софийско, Свогенско, Кюстендил. Алексо в ф.
Алена ж — от прил. ален (тур. al); срв. Румена. Ново, рядко.
Ален ако в ф — от диал. *аленак 'румен човек' (?) Хасково, 1920.
Аленка ж — умалит. от Алена. Толбухин, р. 1957.
Аленков ф — от прякор Аленкия (?) Варна.
Алеса ж — вм. Алекса.
Алета ж — кръстоска от Алена и модерното напоследък Анета. Мездра, р. 1956,. Брусен (Мездренско), р. 1955.
Алйбейски ф — от с. Али бей кьой (Бо-лярово, Хасковско). Пловдив.
Аливантов ф — според семеен спомен: правели ливанто (гюлова вода) за черквата. Гюмендже (Македония).
Аливер м — вм. Оливер. Кюстендилско —¦ нар. песен.
Алидиров ф.
Ализотов ф. Ксанти, 1917, Пловдив.
Алййски ф — от турско л. и. Алия. Пловдив.
Алиломов ф — от гръцко л. и.'AX6vo(iof. (?) Варна.
Алимазов ф — видоизменено от Ялма* зов. Дуловско.
Алймов ф — от ар.-тур. alim 'учен'. Пловдив.
Алйна ж — съкрат. от Ангелина. Ново,, рядко.
Алино ж. Виница (Варненско).
Алински ф — от с. Алино (Самоковско). Самоков.
Алиби м — рум. АНоп, видоизменено' от Леон. Видинско, р. 1929.
Алйпи (и Алйпия) м — гр. 'АХбтоо? 'без-печален' •—име на календарски , преподобен. Врачанско, Ботевградско, Пирдопско-и др. Алйпиев (и Алйпов) ф.
Алйпка ж — женска форма от Алипи. Долни Богров (Софийско).
Алйса ж — фр. Alice, a то от гр. 'AX^S-sia 'истина'. Рядко.
Алисена ж — видоизменено от Арсена. Типично за Кюстендилско.
Алисенка ж — умалит. от Алисена. Кюстендилско.
Алйчко м — умалит. и разширено от Алко, Алчо (?) Алйчков ф.
*Алйш м — от Ал(ьо) + иш. Алйшев ф. Мътеница (Карловско), Карлово, Сопот.
*Алишан м — от Алиш+ая. Алишанов-ф. Блатско (Гоцеделчевско).
Алишахов ф. Петърч (Софийско).
Алкивиади м — гр. 'AXxtpidStjc Силистра.
Алко м — умалит. от Альо. Алков и Алковски ф. Кнежа.
*Алкуш м ¦— от Алк(о) -\-уш. Алкушев ф. Шумен.
Алма ж — от лат. alma 'добра, мила' или покрай израза Алма матер (?) Единичен случай.
Алмаджйев ф — от диал. алмаджйя 'ябъл-кар' (тур. almaci). Пловдив.
Алмалйев ф — от с. Алмалии (Ябълково, Хасковско). Пловдив.
Алмов ф — в име Борис Алмов — може би грешка вм. Салмов. Струмско-(Благоевградско).
Алов ф — вм. Халов. Аловски ф — от прякор Алата 'халата'. Ботевград, Врачеш (Ботевградско).
Алоиз м — лат. Aloisius, от старонем-ски. Русе, р. 1907.
Алонзо м — исп. Alonso. Алонзов ф. Пловдив.
Алпеев ф—от прякор ал Пейо 'червен Пейо'; срв. Червенпеев.
Алпйна ж — от планината Алпи. Съвсем рядко.
Алта ж — съкрат. от Алтана. Дебърско. Алтабанов и Алтабански ф — а) според семеен спомен: при разхвърляне на данъка върху овцете в Стара Загора дядото извикал по турски: „Алта ба!" — по-долу ме сложете, с по-малък данък; б) от тур. al taban 'червено стъпало' или от daltaban 'босяк, голтак'. Стара Загора, Айтос, Пловдив, Ихтиман, 1900.
Алтана ж — от Алтъна с ударение на първата сричка и неясен изговор на ъ. Дебърско.
Алтймйр м — старинно име, според едни от куманско ел тимир 'желязна ръка', според други от германско alt 'стар' и -мир. Алтймйров ф.
Алтун м — от тур. altin; вж. Алтъна. Разградско, 17 век.
Алтухов ф.
Алтъков ф — от тур. altik 'скрит'. Константин (Еленско).
Алтъколачев ф — от тур. alti 'шест' и kulac 'разтег' — в смисъл: много, изобилно. Хасково, Винарово (Чирпанско).
Алтъна ж — от тур. altin 'злато, златна'. Трънско, Дълбок извор, Избегли (Асе-новградско).
Алтънка ж — умалит. от Алтъна. Самоков.
Алтънко м — мъжка форма срещу Алтънка. Алтънков ф. Самоков.
Алтънов ф—от прякор Алтън(а)\ вж. Алтъна. Яворец (Севлиевско), София, 1892, Пловдив.
Алтънчо м — разновидност на Алтънко. Алтънчев ф. Тополовград, 1900.
Алтъпармаков ф — от диал. алтъпоп-мак 'с шест пръста на ръката' (тур. aiti 'шест' и parmak 'пръст'); срв. Шестаков, Шесташки. Габрово, Калофер, Бургас, Шумен.
Алтьо м — съкрат. от Алтимир. Алтев ф. Калофер.
Алтяно ж — разновидност на Алтъна, Алтана. Бр. Миладинови.
Алулов ф. Горубляне (Софийско).
Алурков ф.
Алферов и Алфйров ф — от ит. alfiere 'знаменосец'. Пирдопско, Пловдив, Стара Загора.
Алфред м — от френско или немско Alfred, от старонемски. Рядко.
Алцеко м — според някои историци Ал-цек или Алцеко (Alcecus) е син на хан Кубрат. Рядко.
Алчаков ф—от тур. aleak 'нисък';, срв. Кючуков, Бодуров. Лясково (Ай-тоско), Пловдив.
Алчо м — умалит. от Альо. Алчев ф. Альо м — от Хальо с изпадане на х или от тур. al 'ален, румен'. Алев и Альов ф. Ямбол, Габрово, Варна. Альоков ф.
Альонка ж — рус. Аленка, умалит. от Ала. Враца, р. 1958.
Альдша м — рус. Алеша, умалит. от Александр. Ново, рядко.
Алязов ф — от тур. aylaz 'ленивец' с премет на йотацията.
Аляков ф — може би вм. *Айляков, от тур. aylak 'свободен от работа'.
Амазонка ж — от река Амазонка (срв. Океан) или от митологичните амазонки. Чепинци (Софийско), р. 1935.
Амалица ж — от Амал(ия)+ица. Самоков.
Амалия ж — гр. 'АцаШ. Рядко, главно ИзБ, Петърч (Софийско). Аманов ф — вж. Хаманов. Амаров ф — може би от лат. amarus-'горчив'; срв. Горчилов. Пловдив, 1900. Амбарев ф — вж. Хамбара, Хамбаров. Сопот, 1900, Асеновград, 1893, Пловдив, Пещера, Русе.
Амбов ф — от рум. ambii 'двама'. Крива< бара (Ломско).
Амброз и Амбрози м — вм. Амвросий с новолатински изговор на (S и о. Амброзов и Амброзиев ф. Ореш (Свищовско), Михайловград.
Амвросий м — rp.'ApjSpdaios 'безсмъртен, божествен' — име на календарски светия. Синод, именник.
А мело в ф — от ар.-тур. amele 'работник'. Грудово.
Амелия ж — разновидност на Амалия. Рядко.
Амеорков ф — вж. Амиорков. Горна Оряховица, 1894.
Американ м — от Америка; бащата ходил в Америка на печалба или по друг повод; срв. Океан. Пернишко, Сливнишко, Благоевградско, Ловешко. Американов ф. Свищов (гроб).
Амеров ф — може би видоизменено от турско л. и. Юмер. Шабла (Балчишко), Варна.
Амзйн ф мъжко, Амзина ф женско и Амзйнски ф — от турско л. и. Амза, Хамза. Бистрица (Софийско), София.
Амзов ф ¦— разновидност на Амзин, Амзйнски. Карлово, Стара Загора, Стояново-(Ловешко).
Амй м — фр. Amy — единичен случай, майката французойка. Стара Загора.
46
47'
''' "^**" '
mm
М8*»Е
Амйджев и Амйджин ф — от тур. атса 'чичо'. Банско.
Амиорков и Амьорков ф — от диал. *амьдрко 'любовчия' (от рум. amor)? Търново, Горна Оряховица, Русе, Разград,
Търговище. Амов ф — от диал. хам 'въжена примка'
¦(?) Зарево (Солунско).
Ампов и Амповски ф — от диал. ампе 'глупав, наивен човек' (?) Голец (Ловешко), Врачеш (Ботевградско), Пловдив.
Амуджев и Амуджиев ф — от тур. amuca, amca 'чичо'; срв. Амйджев. Бяла, 1893, Русе, Габрово, Пловдив.
Ана ж — евангелско име, евр. Ханнах 'благодат'. Доста разпространено из цялата страна. Анин ф.
Анагности м — гр. avaivcuaxv)? 'читател'. Вече изчезнало. Анагностов ф. Шумен. Анадия м — от Анания с дисимилация на второто н. Трънско.
Анадолйев и Анадолййски ф — от диал. анадоллйя 'който е ходил и живял в Ана-дол' (тур. Anadollu). Стара Загора, Кърджали.
Анадолски ф — от Анадол. Шипочане
(Самоковско).
Анадъмски ф — от тур. anadim 'сетих се' — поради често повтаряне на тая дума.
Пловдивско.
Анаки и Анакия м — от Янаки с изпадане на йотацията. Трънско, Брезнишко, Самоковско. Анакиев ф.
Анамарйя ж — от Ана и Мария. Единичен случай.
Анан м — съкрат. от Анани. Ананов ф. Анани, Ананий и Анания м — библейско име, евр. Ханания 'благодат божия', Радомирско, Трънско, Царибродско. Ананиев ф. Ананчо м — умалит. от Анани. Н. Геров. Анаста ж — съкрат. от Анастасия. Ловеч, .Дреново (Свогенско).
Анастас м — гр. 'Avaoxocoioj 'възкръснал'. Нарядко из цялата страна. Анастасов ф. Анастаса ж — женска форма от Анастас. Трудовец (Ботевградско).
Анастаси(й) м — по-стара форма на Анастас — име на календарски светия. Шумен, Елена.
Анастасия ж — гр. 'Avaoxaala, женска -форма от Анастас(ий) — име на календарски светици. Доста разпространено. Анастаско м — умалит. от Анастас.
* Анасто м — съкрат.от Анастас. Анастов-
ски ф.
* Анатко м — съкрат. от Анатоли или
от Анастас. Анатков ф.
Анатоли(й) м — гр. 'AvaxiXioj от avato^ 'изток'. Сравнително ново и рядко.
Анатолия ж — женска форма от Анатоли. Рядко.
Аначко м — от Яначко с изпадане на йотацията. Софийско. Аначков ф.
48
Анащи м — видоизменено от Анастас
Силистра, 1860.
Анга ж — съкрат. от Ангелина.Софийско.
Ангара ж — някакво видоизменение от Анга. Мрамор (Софийско), р. 1963.
Ангаров и Ангарски ф — от циг. ангар 'въглен'. Дюлево (Панагюрско).
Ангел м — гр. "A^sXog 'вестител'. Доста разпространено из цялата страна. Ангелов,. Ангеле веки и Ангелски ф.
Ангела ж — женска форма от Ангел. Доброславци (Софийско), Елин Пелин, Плевен, Шумен, Сливен, Гоце Делчев,
Тополовград. Ангелак м — съкрат. от Ангелаки. Рядко.
Ангелаков ф.
Ангелаки м — гр. 'AffsXobufog) умалит. от Ангел. Старо. Ангелакиев ф.
Ангеларий м — гр. 'A^^sXdpiog 'вестоносец'. Съвсем рядко.
Ангели ж — от Вангели с изпаднало в.
Рядко из ИзБ.
Ангелйдис ф — вм. Ангелов с гръцки завършек. Остаряло и рядко.
Ангелйи м — мъжка форма срещу Ангели. Ракитово (Велинградско). Ангелйев ф. Ракитово, Пазарджик, Радилово (Пазарджишко).
Ангелйн м — мъжка форма от Ангелина. Ангелйнов ф. Джурово (Тетевенско), Лопян и Правец (Ботевградско), Казанлък, Стара
Загора.
Ангелина ж — съкрат. от Евангелина, смятано като женска форма от Ангел. Доста разпространено. Ангелйнин ф.
Ангелйнка ж — умалит. от Ангелина.
Ангелйнчо м — умалит. от Ангелйн.
Ангелйца1 ж — женска форма от Ангел. Свогенско, Згориград (Врачанско), Враца,
Хасковско.
Ангелйца2 ф — старо фамилно име. Асеновград.
* Ангелйч м — умалит. от Ангел. Анге-
лйчев ф.
* Ангелйш м — от Ангел + ши. Ангелйшко м — умалит. от Ангелйш.
Ангелйшков ф.
Ангелко м — умалит. от Ангел. Софийско, типично за Владая. Ангелков ф.
Ангелсон ф — старо фамилно име вм. Ангелов. Варна, 1936.
Ангелуш м — от Ангел + уш. Сомовит. Ангелушев ф. Силистра, 1893.
Ангелуша ж — женска форма от Ангелуш.
Ангелчо м — умалит. от Ангел. Ангелчев
ф Сопот. Ангеляки(я) м — вм. Ангелаки. Ангел я-
киев ф. Трънско.
Ангйка ж — умалит. от Ангя, Анга.
Радомирско.
Англйда ж — кръстоска от Аглида и Анга. Кътина (Софийско).
Анго м — съкрат. от Ангел. Ангов ф. Асеновградско, Батак, Пловдив, Петрич, Вълчедръм (Ломско).
Ангуш м — от Анг(о) + уш. Ангушев ф. Петрич, Гоце Делчев, Драгойново (Първомайско), Пловдив.
Ангьо м — съкрат. от Ангел със запазена
мекост на г. Ангьов ф. Чепинци (Софийско).
Ангьозов ф— от Янгьозов с изпадане на
йотацията. Сливен, Севлиево, Етрополе,
Бистрица (Софийско).
Ангйш м — от Ангь(о) -\- уш. Анпо-шев ф. Пловдив.
Ангя ж — съкрат. от Ангелина със запазена мекост на г; срв. Вангя. Дебърско, Трънско, Софийско, Елинпелинско.
Анда ж — женска форма от Андо. Своге, Реброво, Котел.
Андасаров ф — от диал. *андасар '?' Станке Димитров, 1962.
Анджелйна ж — от Ангелина под сръбско влияние. Трънско.
Анджо м — от Анчо с озвучаване на нч в ндж. Анджев ф. Пещера, Пловдив.
Андигона ж — от Антигона с новогръцко озвучаване на нт в нд. Пловдив, р. 1898. Андиян м — от Андриян с изпадане на р. Андиянов ф. Свищовско.
Андо м — съкрат. от Андон. Андов ф. Дебър (Македония), Елин Пелин, Своге. Андон м — от Антон с новогръцко озвучаване на нт в нд. Доста разпространено из цялата страна, но го „погражданяват" на Антон. Андонов ф.
Андони ж — женска форма от Андон. Русе.
Андоница ж — умалит. от Андони или от Андония. Русе.
Андоничка ж — преумалително от Андони. Русе.
Андонйя ж — женска форма от Андон. Старо.
Андонка ж — умалит. от Андони или от Андония. Шумен.
Андбнчо м — умалит. от Андон. Н. Геров. Андреа м — вм. Андрей, Андрея. Рядко из ЗБ. Андреин и Андреински ф.
Андреан м — новообразувано от Андрей Разград, 1965.
Андреана ж — правописна разновидност на Андреяна. Рядко.
Андреаш м — от Андре(а) + аш. Брезнишко — нар. песен.
Андреашко м — умалит. от Андреаш. Копривщица — нар. песен.
Андрей и Андрея м — гр. 'AvSpsaj 'мъжествен' — име на евангелски апостол. Доста разпространено. Андреев и Андре-евски ф.
Андрейка ж — женска форма от Андрей. Черквица (Никополско), Русе, Дръмша «(Свогенско).
4 Речник на личните и фамилни имена
Андрейко м — умалит. от Андрей. Андрей-ков ф. Шумен, 1845, 1947, Големаново (Кулско).
Андрейчин ф — вм. *Андреичин, син на Андреица, жената на Андрей. Габрово. Андрейчо м — умалит. от Андрей; Андрей-чев ф. Габрово, 1893.
Андрека м — рум. Andreca, видоизменено от Андрей. Лясковец, 1865. Андреков ф. Плевен.
Андреона ж — кръстоска от Андрей и
Дона, Бона и под. Заноге (Свогенско), 1877.
Андрешйн м — Андре(й) + шин; срв.
Драгошин. Петрошин. Софийско — нар.
песен.
Андрешко м — умалит. от Андрей. (В разказ от Елин Пелин).
Андреяна ж — женска форма от Андрей Русе.
Андреяш м — разновидност на Андреаш. Нар. песен.
Андриана и Андрияна ж — от Андреяна с редукция на неудареното е. Русе, Шумен, Толбухин.
Андрйко м — гр. uvSptxdj 'мъжки, мъжествен'. Среща се главно у гагаузите в Балчишко, които напоследък го заменят с Андрей. Андрйков ф.
Андрйн м — от *Андреин, производно от Андрей (?) Андрйнов ф. Русе.
Андрйя м — разновидност на Андрея. Пилашово (Първомайско).
Андриян м — кръстоска от Андрей и Адриан. Андриянов ф. Ореш (Свищовско), Русе.
Андро м — съкрат. от Андрей. Типично за Враца. Андров и Андровски ф.
Андроз м — от Андро (?) Андрозов ф. Долна Липница (Павликенско).
Андрол м — от Андр(о) -f- ол (') Андро-лов ф. Стара Загора.
Андромакя ж — от *Андромахка. Пловдив, р. 1895.
Андромаха ж — гр. 'AvSpoji.oix.il 'която се бори с мъжете' — име от античната митология. Пловдив, р. 1902, 1912, 1926
Андрон м — гр. ~Av5p<nv 'мъжки'. Андро-нов ф. Варна, Пловдив, Ямбол, Горнооряховско, Търновско.
Андронйк м — гр. 'AvSpovlxo; 'мъж на победата' или 'победител на мъжете' —• име на календарски светии. Старо.
Андронйка ж — гр. 'Av8?ov(v.tj 'победа над мъжете' или 'мъжепобедителка'. Старо. Андронйя ж — от Андронйка, което е смятано за умалително. Шумен.
Андрончо м — умалит. от Андрон. Андрончев ф. Мъглиж (Старозагорско), Бела Слатина.
Андруш м — от Андр(о) + уш. Петърч (Софийско). Андрушев ф. Сливница.
Андрушко м — умалит. от Андруш. Софийско. Андрушков ф. Петърч (Софийско).
49
- - ч ;
Андрюшка ж — галено от Андрейка. Асе-човград (дете).
*Андуш м — от Анд(о) + уш.
Андушко м — умалит. от Андуш. Н. Геров.
Ане м — от Яне с дейотация или съкрат. направо от Иван. Софийско, Елинпелинско, Щип. Анев ф.
Анеза ж — разширено от Ана (?) Ореш (Свищовско).
Анела ж — скъсено от Анелия. Шумен, р. 1959.
Анели1 ж — разновидност на Анела. Враца, р. 1957.
Анели2 м — видоизменено от Ангел или от Ане (?) Орехово, р. 1962.
Анелия ж — видоизменено от Ана или Ангелина. Криводол (Врачанско), р. 1905; след 1935 г. разпространено може би покрай Анеля, героиня на романа „Без догма" от X. Сенкевич, а напоследък станало модерно.
Анелка ж — умалит. от Анелия. Ново и рядко.
Анеля ж — съкрат. от Анелия. Ново и рядко.
Анести м — от гр. dv^cmog 'бездомен'. Анестев и Анестиев ф. Разград, Варна, Плевен, Карнобат, Айтос, Ямбол.
Анета ж — фр. Annette, умалит. от Ана. Напоследък модерно.
Анещи м — от Анести с преглас на с в ш. Виница (Варненско), Гоце Делчев.
Анжел м — рум. Angel — вм. Ангел. Търново, 1852.
Анжела ж — женска форма срещу Анжел. Рядко.
Анжелйна ж — вж. Анджелина. Рея-новци (Трънско).
Анжело м — вм. Ангел.
Анзов ф — вм. Амзов. Гоце Делчев.
Ани ж — галена форма от Ана.
Анигнацев ф. Казанлък, 1958.
Анигнос м — съкрат. от Анигности. Анигносов ф. Петрич.
Анигности м — вм. Анагности. Анигнд-стев ф. Бяла (Варненско). .
Анйка ж — умалит. от Ана, Анка. Софийско, Самоковско, Чирпан, Симитли.
*Анил м — от Ан(е) + ил. Аяйлов ф. Смолянско.
Анйсия ж — гр. 'Amola. ¦— име на кален-дарска светица. Айтос, р. 1922, Гоз (Брез-нишко), р. 1892.
Анйта ж — кръстоска от Аница и Анета. Враца, р. 1955.
Аница ж — умалит, от Ана. Софийско, Трънско, Ломско, Шумен. Аничин ф.
Аничка ж — преумалително от Ана. Рядко. Аничкин ф.
Анйш м — от Ан(е) -+- иш. Анйшев ф.
Анка ж — умалит. от Ана.
Анкетов ф — от прякор Анкетата (?) Благоевградско. Анкине ж. Пловдив, 1949. Анко м — умалит. от Ане или Анто, Ангел, Иван и др. Свогенско, типично за Церово, Враца, Никопол, Свищов, Преславско, Софийско. Анков ф. Анкович ф. Старо.
*Анкон м — кръстоска от Анко и Антон. Ан конов ф.
Анна1 ж — книжна форма на Ана. Анна2 м — съкрат. от Анани (Аннаний)^ Брезник, 1893.
Ано м — разновидност на Ане. Анов ф. Церово (Свогенско), Враца, Панагюрско. Анта1 ж — женска форма срещу Анто. Софийско, Калугерово и Своде (Ботевградско).
Анта2 м — западна форма на Анто. Брез-нишко.
Антаки и Антакий м — умалит. от Анто с гръцка наставка -а/си. Свищов, 1843, Галац, 1853.
Антаров ф — видоизменено от Актаров или Антикаров (?) Казанлък. Анте м — съкрат. от Антон. Рядко. Антй ж — съкрат. от Антина. Айтос, 1882, Каварна, Виница (Варненско), Пловдив.
Антйкаджиев ф — от диал. антйкаджия; вж. Антикаров. Свищов, Петрич, 1917.
Антикаров ф — от диал. антикар 'златар' или 'търговец или събирач на антики' (?) Самоков, 1881, София, 1893.
Антйков ф — от прякор Антика(та) 'хитрец, дяволит човек'.
Антим и — гр. "Avt![iog — име на ка-лендарски светия. Рядко, главно като монашеско име. Антимов ф.
Антйн м — гр. SvfHvog 'направен от цветя, цветист'. Стара Загора. Антйнов ф. Антйна ж — женска форма срещу Антин. Рядко.
Антионета ж — изопачено от Антоанета. Световрачане (Софийско), р. 1957.
Антйпа м — гр. 'Avxtnag 'заместник на баща си' — име на календарски светия. - Антйпов ф. Габрово, 1900, Русе, 1900, Толбухин.
Антйса ж — от гр. SvS-rjaig 'цъфтеж'. Самоков.
Антйца ж — видоизменено от Антйса или умалит. от Анта1. Свогенско, Белоград-чишко, Мрамор (Софийско), р. 1936.
Античко м — умалит. от Анто. Античков ф. Брезник.
Анто м — съкрат. от Антон. Враца, Софийско, Брезнишко. Антов ф. Антич ф. Старо.
Антоанета ж — фр. Antoinette, умалит. женска форма от Антон.
Антон м — лат. Antonius — име на стар римски род. Антонов ф.
Антонела ж — измислена женска форма от Антон. Разград, р. 1966.
Антони, Антоний и Антония1 м — постара и рядка форма на Антон — име на календарски светия. Антониев ф.
Антонйн м — лат. Antoninus, производно от Антон. Рядко.
Антонина ж — женска форма от Антон или от Антонйн. Рядко. Силистра, 1893.
Антонйчка ж — умалит. от Антония. Русе.
Антония2 ж — женска форма от Антон. Рядко.
Антонка ж — женска форм от Антон. Антул м — Ант(а)2+(/л. Трънско. Антула ж — от Ант(а)1 + ула. Варна, р. 1912.
Анухри м — видоизменено от Онуфри. Анухрев ф. Подвис (Карнобатско).
Анхънов ф — вм. Хънхънов. Стара Загора.
Анци м — домашно видоизменение на Анко, Анчо или друго име. Единичен случай. Анча ж — умалит. от Анка. Софийско, Станкедимитровско.
Анче ж — разговорно умалит. от Ана, Анка.
Анчо м — успоредна форма на Анко. На разни места, главно ЗБ. Анчев и Анчов ф. Аньо м — умалит. от Ангел. Шумен. Анев ф.
Аньозов ф—от Ангьозов, Янгьозов с новогръцко изпадане на мекото г'. Бургас. Анюта ж — умалит. от Ана по руски образец. Ново, рядко.
Апазов ф— от тур. apaz 'пестница: шепа' Варна, Каварна. Апекьов ф. Лом, 1893. *Апел м — гр. 'АгогЩг — име на древногръцки художник. Апелов ф. Варна (Аве-дис Апелов, 1912).
Апйков ф — от ит.-тур. apiKO 'бърз, сръчен'. Пловдив, Калофер.
Аплаков ф — от диал. *аплак 'наивник, простак' (от гр. &n\6f). Карлово, Пловдив. Аплица ж. Михайловград, р. 1888. Аполон м — гр. 'АябХХюу — име на божество от античната митология. Пловдив, р. 1881, Варна, 1936. А по лоно в ф.
Апостол м — гр. *Ар<5огоЯо? 'апостол, пратеник'. Апостолов и Апостоловски ф.
Апостола ж — женска форма от Апостол. Желява (Софийско).
Апостолйна ж — женска форма от Апостол. Рядко.
Апостолка ж — умалит. от Апостола. Софийско.
Апостоле м — видоизменено от Апостол. Апостолев ф. Рядко.
Апри или Априй м — може би видоизменено от Април (?) Априев ф.
Април м — по името на месец април (лат. aprilis). Старо и рядко. Апрйлов ф.
Габрово, Казанлък, Лакатник (Свогенско). Априлски ф. Враца, Мездра.
Апрйлка ж — женска форма от Април. Никопол, р. 1921, Михайловград. Апришкин ф.
Апрянов ф — може би видоизменено от чуждото за тоя край Запрянов. Шумен 1900.
Аптурманов ф — от турско л. и. Провадия, 1900.
Апуняка пр и ф — навярно видоизменено от Папуняка. Котел. Ара м — вм. Ари. Айтос. Арабаджйев и Арабаджййски ф — от диал. арабаджия 'колар, превозвач с кола'; вж. Арабаджов. Нарядко из ИзБ.
Арабаджбв ф — от турската форма ага-baci 'арабаджия'. Калофер.
Арабанов ф—от диал. *арабан 'разсипник' (?) Софийско.
Арабизаьов ф — от разг. арабйзан 'гла-дуване през рамазана или изобщо гладу-ване'. Пловдив.
Арабинов ф — може би от прякор Арабина. Сливен.
Арабов ф — от тур. araba 'кола' или по-нова форма на Арабски. Горна Оряховица, Плевен, Разград, Толбухин.
Арабски ф — от народностно име арабин. Пелишат (Плевенско), Пловдив.
Арабчев ф — от прякор Арабчето. Русе, Пловдив.
Араванов ф — може би видоизменено от Аравистанов. Ямбол, Сливен.
Аравистанов ф — от тур. Arabistan 'Арабия' с новогръцки изговор на b като fl. Арадан м — далечно видоизменение на Йордан. Араданов ф. Брезово (Пловдивско), Пловдив, Карлово.
Араджйев ф— от тур. anci 'пчелар' или arai 'посредник'. Пловдив Арадичев ф. Брестник до Пловдив. Араклйев и Араклййски ф — от Аркалиев с метатеза арка — арак. Пловдив.
Араков ф — от гр. apaxoj 'вид грах' (?) Пловдив.
Аракчйев и Аракчййски ф — от ар.-тур. haracci 'събирач на данъка харач; срв. Харачеров. Кюстендил.
Аралам м — вм. Харалам. Араламов ф. Мулдава (Асеновградско). Аралу ж. Пещера.
Аралука ж — от Аралу -f- ка. Свищов, р. 1860 (арменка), Горна Оряховица, р. 1899, Асеновград.
Арамазов ф—от диал. арамас 'годеж' (гр. fip-(iaoa). Куклен (Асеновградско).
Арангел м — вм. Архангел. Арангелов. ф. Самоковско, Ихтиманско.
Аранов ф — от Яранов с дейотация. Бели Извор (Врачанско).
Арапнаков ф—от прякор Арап Нако. Кукуш.
Арапов и Арапски ф—от арапин, 'черен човек, негър'.Пловдив, Маломир (Пловдивско). Арарски ф — може би от ар.-тур. harar 'торба, чувал'.
Арасланов ф — вм. *Арсланов, от тур. arslan 'лъв'. Пещера.
Аратепелиев ф— видоизменено от *Ада-тепелиев — от с. Ада-тепе (Остра могила, Старозагорско). Стара Загора.
Арати м — гр. "Арато?. Аратев ф. Казанлък.
Аратйн м — от Арат(и) + ин. Аратйнов ф. Гоце Делчев.
Аратйон м — разширено от Аратон. Трънско.
Армтон м — гр. "Apaxcov. Аратонов ф. Пловдив.
Арахангел м — вм. Архангел. Рядко из ЮзБ. Арахангелов ф.
Арачййски ф — вм. *Араччийски; вж. Аракчиев. Пещера.
Арбалиев (Казанлък, Велинград), Арба-лов (Стара Загора}, Арбов, Арбовски и Арба-ловски (Ботевград) ф — вж. Харбалиев, Харбов, Харболов.
Арбасанов Ф — от ар. -тур. harbi 'военен' и тур. san 'почит' (?) Арбитов ф.
Арбо м — от ар. -тур. harb 'война' (роден във време на война) ? Пловдив.
Арбул м — от Арб(о) -f- ул. Арбулов ф. Пловдив.
Арвалиев ф — от някое селище Арва(лии). Копривщица.
\ Аргазов ф — от диал. аргас 'щава' (от гр. up^afo) 'щавя, обработвам кожи'. Пловдив, 1893.
Аргаки и Аргакия м — видоизменно от Йоргаки. Трънско, Аргакиев ф.
Аргелашки ф. Голямо Конаре (Пловдивско), Разград.
Аргйл м — от Аргир с дисимилация на второто р; срв. Глигор от Григор. Аргй-лов ф. Смядово (Преславско).
Аргйр м — гр. 'Ap-fupog 'сребро'. ЮИзБ. Аргйров ф.
Аргйра ж — женска форма от Аргир". Пещера, Русе.
Аргириде ж — от гр. dtp^opostSis 'cpe-бровидна'. Пловдив.
Аргирйя ж — женска форма срещу Аргир. Пещера, Самоков.
Арго м — съкрат. от Аргир. Аргов ф. Новозагорско, Стара Загора.
Арда ж — от река Арда; срв. Струма, Искър. Михайловград, р. 1945.
Ардан м — видоизменено от Йордан. Ло-пян (Ботевградско).
Ардашев ф—кръстоска от *Аркадашгв (от тур. arkadaj 'другар') и Кардашев. Пловдив.
Арделски ф — от рум. Ardel 'Трансилвания' (?) Лозен (Софийско).
Ардьо м — защитно име: да е дълговечен като река Арда. Ардев ф. Райково (Смо-лянско), 1917, Пловдив.
Арет м — име на календарски светия, гр. 'Apsto; от upeti) 'младост'; срв. Младен. Аретов ф. Пловдив.
Аретия м — разширено от Арет. Сопот, 1845.
Арженов ф. Пловдив.
Аржентйн м — кръстоска от рум. Аг-gint 'сребро' и страната Аржентина. Силистра, р. 1930.
Аржентина ж — женска форма срещу Аржентйн или направо от страната Аржентина в Америка; срв. Американ, Аф-рикан. Сливен, р. 1955, София.
Аржентински ф — псевдоним: ходил като емигрант в Аржентина.
Аржйев ф — съкрат. от Араджиев. Севлиево.
Аржйков ф — може би от тур. lrcik 'песничка'. Самоков.
Ари м—от новогр."Ару]{, име на бог Марс, или от "Apstoj, прочут средновековен ересиарх. Горно Броде (Сярско). Ариев ф.
Ариадна ж — гр. 'ApiaSvrj — име от античната митология. Самоков, р. 1896.
Ариан м — от Ари + ан. Арианов ф. Разград, Русе, Сливен, Асеновград, Пловдив.
Ариета ж — от гр. х°ф^гта 'мила, прелестна' (?) Пловдив, р. 1886.
*Ариз м — съкрат. от Аризан. Ари-зов ф,
Аризан м, Аризанов ф — вм. Хари-зан, Харизанов. Кюстендил, Банско, Трънско.
Арйнка ж — женска форма от Ари или вм. Иринка, Еринка. Нова Загора.
Арисанка ж — разновидност на Хари-занка. Гълъбовци (Сливнишко).
Ачистйд и Аристйди м — гр. "ApiaTs?8ir]j 'най-добровиден'. Пловдив, р. 1880, 1900. Аристйдов и Аристйдев ф. Пловдив, Елхово, 1900.
Аристйца ж — от гр. йркгег] 'най-добра'. Русе, Силистра, 1893.
Аристомен м — гр. 'Api<rco|i?vTt)j. Бургас. Каварна. Аристоменов ф.
Аристотел м — гр. 'ApiozoiiX-гц. Видин, 1870, Варна, 1947. Аристотелов ф. Нова Загора, 1962.
Арйт м — вм. Харит. Арйтов ф. Пловдив, 1893.
Арйти ж — вж. Харития. Виница (Варненско), р. 1912.
Аритон м — вм. Харитон. Габрово. Ари-тонов ф.
Арйфев (и Арйфьов) ф— от турско л. и. или от ар.-тур. arif 'учен, просветен, мъдър'. Стара Загора.
Арифето ф—членувано прякорно име на Арйфев. Стара Загора.
Арйхов ф—вм. Арйфев с преход на ф в х. Провадия, 1900.
Арищйр м — видоизменено от Аристид (?) Благоевград (власи). Арищйров ф.
Арияна ж — женска форма от Ариан. Благоевград, р. 1935.
Ариянци — стар, полулегендарен род в Миланово (Свогенско).
Аркади(й) м — гр. 'ApxdS'.oj 'жител на областта Аркадия в Пелопонес'. Севлиево, 1893, Ловеч, Стара Загора. Арка-диев ф. Сливен, р. 1928.
Аркалйев ф — от диал. аркалйя '1. пле-щест; 2. човек с покровители, с поддръжка' (тур. arkah). Котел, 1867, 1962.
*Арко м — умалит. от Аро. Арков ф.
Аркоманов ф — от гр. йриоОцаь 'задоволявам се' (?) Пловдив.
Арлет ж — навярно арменско име: дете от смесен брак. Варна.
Арма ж — от гр. x°'Ptla 'радост'. Старо и рядко. Шивачево (Сливенско), Шипка, Хаджидимитрово (Казанлъшко), Голец (Ловешко), Калофер, р. 1936. Армин ф. Ло-пян (Ботевградско).
Армавели ж. Пловдив, р. 1904.
Армагов ф — от диал. армага 'вид празнична дреха'. Пловдив.
Армандо м — ит. Armando. Свищов.
Арматлййски ф — вм. Армутлийски. Хасково, 1878.
Армейков ф—от прякор Армейко 'любител на армея, на кисело зеле'. Плевен, 1900, Шипка (Казанлъшко), Казанлък, Стара Загора, Айтос.
Армен м — от гр. sEiiapiiiv») 'съдба'. Сопот. Арменов ф. Брезово (Пловдивско), Пловдив.
Арменаков ф — от диал. *арменак 'по-арменчен или приятел на арменците'. Толбухин.
Арменко м — умалит. от Армен. Ар-менков ф. Биволаре (Плевенско).
Арменски ф — от колиби Армените (Габровско). Габрово.
Арменчо м — умалит. от Армен. Ар-менчев ф. Мерданя (Дряновско), Нови пазар.
Армудов ф — от пер.-тур. armu-Jdu 'круша'. Шумен.
Армутлйев и Армутлийски ф — от с. Ар-мутлии (Крушово, Пловдивско, или Кру-шево, Тополовградско, или Крушето, Горнооряховско).
Армян м — от Армен с вторично якане; срв. Дюлгяров. Армянов ф. Русе, Силистра, Балчишко.
Армяна ж — женска форма срещу Армян.
Армянко м — умалит. от Армян. Ар-мянков ф. Шумен.
Арнаудов ф — от арнаутин с турско озвучаване на т в д; в Североизточна България арнаути наричат не само албанците, но и стари български преселници от Западна Македония, та Арнаудов отговаря донякъде на Македонски. Русе, Варна, Преславско и др.
Арнауткин ф — от прякор Арнаут-ката. Пещера.
Арнаутски ф — от арнаутин или от прякор Арнаутина. Говедарци, Шишма-ново (Самоковско).
Арнуш м. София, р. към 1940.
*Аро м — видоизменено от Ари или от Арон (?) Аров ф. Пловдив, Костичовци (Белоградчишко).
Аролски ф. Пловдив.
Арон м — библейско име, у нас вече изчезнало. Аронов ф. Длъжка поляна (Омур-тагско), Бистрица (Софийско); в Бистрица старото име е Оронов, а мнозина от тоя голям род го модернизират на Аронов.
Арпаджйков ф — от арпаджйк (тур. arpacik). Враца.
Арпйна ж. Севлиево, р. 1890.
Арпонов ф — навярно вм. Рапонов. Пловдив.
Арса ж — женска форма от Арсо. Брез-нишко.
Арсен м — съкрат. от Арсени. Берковица, Михайловград, Годеч, Кнежа, Пловдив, Чепеларе. Арсенов ф.
Арсена ж — женска форма от Арсен. Михайловград, Искрец, Дреново (Свогенско), Вердикал (Софийско).
Арсени(й) м — гр. 'Арш*ую? 'мъжествен, юначен' — име на календарски светия. Рядко. Арсенев и Арсениев ф. Свогенско, Радомирско, Лом, Тутракан, Толбухин.
Арсения1 ж — женска форма от Арсени. Рядко.
Арсения2 м — западна форма на Арсени. Трънско.
Арсенка ж — умалит. от Арсена. Долни Богров (Софийско), Дреново (Свогенско), Шумен.
Арсине ж — някакво видоизменение на Арсена (?) Шумен.
Арсо м — съкрат. от Арсени. ЮЗБ. Арсо в ф.
Арта ж — може би от гр, &рг?а 'цяла, непокътната'. Пловдив, р. 1900, Шумен, 1947.
Артарски ф—вм. Хъртарски. Михайловград, Типченица, Горна Бешовица (Врачанско).
Артем м — съкрат. от *Артемий, гр. 'Adt?[uoj — име на календарски светия. Артемов ф. Гърня (Дряновско).
Артерия ж — кръстоска от Арта, Арти и артерия. Шумен, р. 1924.
Артй ж — разновидност на Арта. Виница (Варненско).
52
53
Артйн м — мъжка форма от Арта, Арти. Артйнов ф. Пазарджик, 1900, Бургас, 1900, Варна.
Артйна ж — от Арт(а)+мна. Искрец, р. 1897, 1898.
Артур м — нем. Artur, от келтски 'голяма мечка'. Рядко.
Артъчки ф — от артък 'излишен, излишък' (тур. artik). Дрен (Радомирско). *Артюн м — може би разновидност на Артин. Артюнов ф. Разград.
Арфа ж — от музикалния инструмент арфа (нем. Harfe). Пещера, р. 1908.
Арфандиев и Арфандов ф — от гр.брсрауб? 'сирак, сирашки'. Стара Загора.
Архангел м — гр. &px<*ne*°S 'старши ангел, архангел'. Рядко из ГОЗБ. Архан-гелов ф.
Архандиев ф — от Арфандиев с преход на ф в х. Стара Загора.
Архилая ж — гр. 'ApxsXala.. Самоков, 1845.
Архилйя м — разновидност на Архилая. Каварна, 1942.
Архимандрйтов ф — от архимандрит; срв. Владиков. Хасково, 1893. Архйн м. Архйнов ф. Варна. Архйп м — гр. 'ApxUnos 'водач, началник на коне'. Пловдив, р. 1912. Ар-хйпов ф.
Архо м — съкрат. от Архонд. Н. Милев.
Архонд и Архонди м — от гр. apxovxag 'господар, големец'; срв. Бано. Виница (Варненско). Архондов и Архондиев ф. София, 1893, Варна.
*Арчо м — умалит. от Ари. Арчев ф. Карлово, Пловдив.
Арша ж — от Арса с преход на с в ш. Пловдивско.
Аршилия ж — разновидност на Архилая. Пловдив, р. 1891.
Аршйнков и Аршйнски ф — от прякор Аршйнко: бил нисичък като аршин, а според котленските Аршинкови: бил много висок. Котел, 1867,-1964, Варна, Шумен, Миланово (Свогенско).
Аръков ф — от тур. апк 'слаб, мършав, стар'. Копривщица, 1873, Калофер.
Аръчков ф — от прякор Аръчко; вж. Аръков. Асеновград, Пловдив.
Аръшев и Аръшов ф — от диал. аръш 'процеп на кола' (тур. ап$). Бяла, 1893, Стара Загора.
Аса ж — женска форма от Асе. Брез-нишко. Асин ф. Бистрица (Софийско). Асадуров ф. София, 1911. Асанларски ф — от с. Асанлар (Борл-сово, Разградско). Разград.
Асански ф — от турско л. и. Хасан или от някое село с подобно име; срв. Асанларски. Ръжево Конаре (Пловдивско).
54
Асе м — съкрат. от Асен или от Хасан. Радомирско. Асев ф. Радомирско, Банско.
Аселев ф. Пловдив.
Асен м — име на среднобългарски владетели, сродно с Хасан 'хубав', разпространено наново от Възраждането насам. Асенов ф.
Асена ж — женска форма от Асен. Рядко. Ботевград, р. 1881.
Асенета ж — библейско име: жената на Йосиф, у нас схванато като умалит. от Асен. Шумен, р. 1946.
Асенка ж — женска форма от Асен. Неврокопско, 15—16 век, Дървеница, Горубляне, Кокаляне (Софийско), Свогенско.
Асиана ж — от гр. uatavij 'азиатска'; срв. Азианов. Варна, р. 1956.
Асибев ф. Хасково, 1906.
Асйев ф—от диал. асйя 'бунтовник, размирник' (ар.-тур. asi). Пазарджик.
Асйма ж — от гр. daijfit 'сребро'. Старо и рядко. Бяла, р. 1893.
Асйцки ф — вм. *Асийски; вж. Асиев. Велинград.
Аска ж — женска форма от Аско. Пер-ница (Плевенско).
Аскеров ф — от аскер 'войник' (ар.-тур. asker). Рудник (Бургаско).
Аско м — умалит. от Асе, Асо. Асков ф. Градежница (Тетевенско), Баница (Врачанско).
Асланов ф—от диал. аслан 'лъв' (тур. aslan). Габрово (гроб), Варна. Аслански ф. Дреново (Благоевградско).
Асмов ф — от асма 'лозница' или от тур. asma 'увиснал' (?)
*Асо м — успоредна форма на Асе: Асов ф. Горубляне, Лозен (Софийско).
Аспарунка ж — женска форма от Аспарух. Извор (Брезнишко).
Аспарух м — старобългарско историческо име от персийски произход; според едни със значение 'вихрен кон', според други 'владетел на бели коне'; разпространено от Възраждането насам. Русе, 1875, Кюстендил, 1884, Търново, 1885. Аспарухов ф.
Аспарухка ж — женска форма от Аспарух. Мрамор (Софийско), р. 1959.
Аспасйя ж — гр. 'Аагсаа?а'приятна,мила'. Рядко.
Асприотев ф.
Астаджов ф — от тур. hastaca 'болнав'. Варна, Стара Загора. Астанидов ф. Пловдив. 1893. Астарджйев ф — от диал. астарджйя '1. тъкач и продавач на тънки платна; 2. някогашен турски войник с чалма от тънко платно' (тур. astarci). Карлово, 1893, София, 1880, Търново. Астахов ф — може би от тур. hasta
'болен'. Казанлък.
Астя ж — някакво произволно видоизменение. Единичен случай.
Асъмов ф — разновидност на Хасъмски.
Асърджйев ф — вж. Хасърджиев. Бяла, Стара Загора.
Асьо м — умалит. от Асен или от Хасан. Асьов ф. Якоруда (Разложко).
Ася ж — рус. Ася, у нас умалит. от Анка. Асенка, Аспасйя или друго име. Ново.
Асянча ж — стара женска форма от Асен или от Асан. Баня (Разложко). Асян-чин ф.
Ата ж — женска форма от Ате или съкрат. направо от Атанаска. Плевен, Пазарджишко Станке Димитров. Атин ф. Враня стена (Радомирско).
Атанас м — гр. 'AS-avaatog 'безсмъртен' —име на календарски светия. Доста разпространено, особено из ИзБ. Атанасов ф.
Атанаса ж — женска форма от Атанас. Рядко.
Атанасаки м — гр. 'A&avaaaxt умалит. от Атанас. Трявна — нар. песен. Атанасакев ф. Пловдив.
Атанаска ж — женска форма от Атанас. Доста разпространено.
Атанаско м — умалит. от Атанас. Рядко.
*Атанасчйк м — старо умалит. от Атанас с турска наставка -c.ik, Атанасчйков ф. Варна.
Атанасчо м — умалит. от Атанас. Ата-насчев ф. Павликени.
Ате м — навярно съкрат. от Атанас. Атев ф. Радомир, Летница (Ловешко).
Атевадзаров ф — навярно арменско име. Кесарево (Горнооряховско), 1860.
Ателов ф — от диал. хател 'завивка, одеяло'; срв. Чергов (?) Златица, 1893, Варна,
Атешев ф — от пер.-тур. ate? 'огън'. Пелевун (Ивайловградско), Стара Загора.
Атешкаикли пр — 'който има парен кораб' (от пер.-тур. ate? 'огнен' и тур. каут 'лодка, кораб'). Лом, 1870. Атешкаиклиев ф. Лом, 1900.
Атжеров ф — може би вм. *Аждеров. Черквица (Никополско).
Атйл м — съкрат. от Атила. Старо, рядко. Атйлов ф. Сливен. 1883, Асеновград, Варна.
Атйла м — историческо име на хунски вожд (V в. от н. е.), у нас разпространено през втората половина на миналия век, понеже смятали, че хуните са близки на Аспаруховите българи и Атила е славен предшественик на българските владетели. Рядко. Калофер, р. 1858, Шумен, р. 1871, Варна, р. 1900. Атйлов ф.
Атина ж — гр. 'A&tjvS — име на богиня от античната митология, у нас разпространено през миналия век в някои градове, днес рядко. Пловдив, Пещера, Русе, Видин, Сомовит, Безден (Софийско), р. 1927.
Атйнка ж — умалит. от Атина. Петърч (Софийско), р. 1920.
Атко м — умалит. от Ате. Атков ф. Кюстендил, Ихтиман.
Атлаза ж — от атлаз 'лъскав копринен плат' (ар.-тур. atlaz); срв. Кадифа. Пещера, Гоцеделчевско.
Атлаков ф — от диал. *атлак 'млад или едър ат, яздитен кон' (?) Пловдив.
Атлйев ф — от с. Атлии (Борисово, Ямболско) или от тур. atli 'конен, конник'. Пловдив.
Атмаджов ф — от тур. atmaca 'ястреб' или от прякор Атмаджата. Пазарджик, 1900, Пчеларово (Кърджалийско).
*Ато м — разновидност на Ате. Атов ф. Бояна (Софийско).
Атрев ф — от лат. ater 'черен' (?) Гоце Делчев.
Атъпов ф — разновидност на Хатибов с турска вокална хармония. Тополовград.
Аулов ф. Пловдив.
Аурел м — рум. Aurel; срв. Аврел. Толбухин. Аурелов ф.
Аурелия ж — рум. Aurelia, женска форма срещу Аурел. Толбухин.
Афаза пр. Афазови род в Дряново.
Афаров ф — може би от гр. &q>apa 'без род, без роднини'.
Афекймов ф — от ар.-тур. afet hekim 'злополучен лекар' (?) Пещера, 1917.
Афенда ж — от гр. d^svtta 'знатност, благородство'. Виница (Варненско).
*Афенди м — от гр. &ц>&чгг]{ 'господар, господин'.
Афендра ж — от Афенда с вмъкнато р. Каварна.
Афендул м — от Афенд(и) + (/л. Афен-дулов ф. Русе.
Афенкостов ф — от прякор афен Коста 'злополучният Коста'; срв. Афекймов. Лясковец.
Афенлйев ф — от диал. *афенлйя 'злополучен' (?) Пещера.
Афлатарлйев ф — от Алфатарлиев (от с. Алфатар, Силистренско) с метатеза на лф — фл. Княжево.
Африкан м — по името на континента Африка; срв. Американ. Бела Слатина, р. 1905, 1923. Уровене (Врачанско), р. 1914.
Афродй ж — съкрат. от Афродита. Пещера, р. 1897.
Афродйт м — мъжка форма от Афродита. Михайловград, р. 1922.
Афродита ж — гр. *А(ррсЗ?т7) — име на богиня от античната митология. Вече остаряло и нарядко из ИзБ. Пловдив, р. от 1887 до 1919, Русе, р. 1890, Гоце Делчев, р. 1905, Пещера, р. 1908, 1910, Габрово, Петърч (Софийско), р. 1928.
Афросйна ж — вм. Евфросинг. Церецел (Свогенско).
55
Афруда ж — умалит. от Афродита. Кричим.
Ахйл м — гр. 'Ax'M-sOs — име от античната митология. Рядко. Каварна. Ахйлов ф. Варна. Ахйлевски ф.
Ахилей м — по-стара форма на Ахил. Варна.
Ахилея м — разновидност на Ахилей. Асеновград.
Ахймов ф — може би видоизменено от Афекимов.
Ахинора ж — според един разказ от Николай Райнов: съпруга на хан Аспарух. Сравнително ново и рядко.
Ахладов ф. Сливен.
Ахланлйев ф — от с. Ахланьово (Бра-ниполе, Пловдивско). Пловдив.
Ахмаков ф—от ахмак 'глупак' (ар.-тур. ahmak). Дряново, Търново, Лясковец, Стара Загора, Карнобат, Лом.
Ахматов ф—от турско л. и. Ахмат= Ахмед. Ракитово (Велинградско) — помак.
Ахмедов ф — от турско л. и. Ахмед. Шумен.
Ахпазовф — вм. Апазов. Каварна.
Ахпарев ф. Габрово.
Ахранеев ф — от с. Ахряне (Ардинско). Пловдив.
Ахрянов ф — от диал. ахрянин 'средно-родопски помак'; срв. Помаков. Асеновград.
Ахтаджов ф — видоизменено от Аста-джов. Енина (Казанлъшко).
Ахтаподов ф — от тур. ahtapot 'октопод'; според местен спомен: бил кръчмар и пекъл за мезе ахтаподи. Самоков.
Ахтарджйев ф — вм. Актарджиев. Търново.
Ахтаров ф— вм. Актаров. Сливен, 1883, Трън, 1900.
Ахтйм м — изопачено от Евтим (из-говаряно Ифтим) с преход на неударено « в ъ — а и на ф в х; срв. Аглика срещу Иглика, Хилюп срещу Филип. Ахтймов ф. Шумен, Русе.
Ахчаков ф — от дйал. ахчак 'вид млечно ядиво, крокмач' (от тур. а? 'ядене, ядиво').
Ахчйев и Ахчййски ф — от остар. ахчйя 'готвач, гостилничар' (тур. ahci). Пловдив, Стара Загора.
Аца ж — умалит. от Иванка, Атанаска или друго подобно име. Софийско, Сво-генско, Благоевград, Пловдив. Ацин ф.
Ацалов ф — от гр. SxaaXog 'немарлив, неуреден'. Пловдив.
Ацаров ф — от Ацалов с преход на л в р (?) Габрово.
Аце м — умалит. от Иван, Атанас или друго подобно име. Ацев ф. ЮзБ, Македония.
*Ацйн м — от Ац(е), Ац(о) + «н. Ацй-нов ф. Пещера, Пловдив.
Ацко М — умалит. от Аце. Софийско. Ацков ф. Петърч (Софийско).
Ацо м — успоредна форма на Аце. (В Реб-рово, Свогенско, Ацо е умалит. от Георги). Ацов ф. Белоградчишко, Враца, Свогенско.
Ача ж — женска форма срещу Ачо. Станке Димитров. Ачин ф. Михалци (Търновско), 1917.
Ачан М — от Ач(о)+ан. Ачанов ф. Софийско, Кралев дол (Пернишко). >
Ачкаканов ф — от тур. agac. kakan 'кълвач'. Ихтиман, 1893.
Ачко М — умалит. от Ачо. Ачков ф. Стара Загора, Брезово (Пловдивско), Вра-чеш (Ботевградско).
Ачларски ф — от с. Ачларе (Екзарх Ан-тимово, Карнобатско). Сливен, Самоков.
Ачо м ¦— умалит. от Иван, Ангел, Атанас или друго подобно име. Ачев и Ачов ф. Враца, Самоков, Орехово, Софийско, Еленско, Павликенско.
Аша пр, Ашовци род в с. Престой (Тревненско) — може би от тур. а? 'ядене, ядиво, храна'. Трявна.
Ашйков Ф — от диал. ашйк '1. любовник; 2. народен певец' (ар.-тур. ajik). Хасково, Пловдив.
Ашйма ж — от Асима с преход на с в ш. Асеновградско, Виница (Варненско).
Ашимо ж — разновидност на Ашима. Асеновград.
*Ашйн м — от Аш(о) + ««. Ашйнов ф.
Пловдив.
Ашканов ф — може би разновидност на Ачкаканов. Прилеп.
Ашко М — умалит. от Ашо. Ашков ф. Говедарци (Самоковско).
Ашламов ф — вж. Хашламов.
Ашмйна ж — видоизменено от Ашима. Айтос, р- 1922.
Ашо м — разновидност на Ачо, Аце с друго окончание; срв. Мичо — Мишо, Рачо— Рашо, Дячо — Дишо. Ашев и Ашов ф. Софийско, Елин Пелин, Караисен (Павликенско), Шумен, Варна.
Аянделев ф—от прякор Аян Дельо; вж. Аянов.
Аянов и Аянски ф — от остар. аян(ин) •управител на област, големец' (ар.-тур. ауап). Родопско, Странджанско.
Аяров Ф — от ар.-тур. ауаг 'точност (на часовник, теглилка)'.
I
Бабаанин ф — „син или внук на баба Ана". Рила (Станкедимитровско), 1917.
Бабадаглъ ф — тур. Babadagh 'от град Бабадаг в Северна Добруджа', Шумен, 1861.
Бабадалйев ф ¦— по-нова форма на Бабадаглъ.
Бабаджанов ф — от бабаджан 'здравеняк, юначина' (тур. babacan). Русе, Стара Загора.
Бабаджов ф — от тур. babaca 'бащински'. Кюстенджа.
Бабаев ф — от тур. baba 'баща, татко' — може би така казвал на баща си. Пловдив.
Бабаеленов ф — от баба Елена с необичайното окончание -ов вм. -мм. Варна.
Бабакеров ф—от диал. бабакер 'памук'; срв. Памуков. Бояджик (Ямболско).
Бабаков ф — от диал. бабак 'памук'; срв. Бабакеров. Омуртаг, 1893, Айтос, Пловдивско, Пирдоп.
Бабаколов ф — от Баба Коло 'стария, почитания Коло' (тур. baba).
Баба ле в и Бабалеев ф — видоизменено от Бабалиев (?) Айтос, Мелник, Санданско.
Бабалйев и Бабалйевски ф — от диал. „бабалйя '1. който има баща; 2. болен от епилепсия; 3. сърдит, нервен' (тур. Ьа-bah). Русе, 1900, Айтос, Дрянковец (Ай-тоско), Карнобат, Галичник (Македония).
Баба лов ф—от тур. babah; вж. Бабалиев. Етрополе.
Бабамов ф — от разг. бабам 'бащице' (тур. babam) — поради често повтаряне на тая дума. Стара Загора.
Бабанков ф — от разг. бабанка 'юначина'. Русе.
Бабанов и Бабански ф — от диал. ба-6"ана=бабанка. Благоевград, Герман (Софийско).
Бабаосманов ф — от Баба Осман; вж. Бабаколов. Малкотърновско.
Бабаров и Бабарев ф — от диал. бабар 'маскиран човек, кукер'. Свищов, Бургас, Поморие, Сливен.
56
Бабаскеров ф — от диал. бабаскер-'грозна или противна бабичка, вещица'.
Бабастански ф. Ловеч.
Бабаханов ф — от тур.-пер. babahane-'бащина къща'.
Бабач ф — вм. Бабачев. Севлиево, 1900.
Бабачев ф — от диал. бабач 'едър, представителен човек' (тур. babac). Пирдоп,. Пирдопско.
Бабаяшев ф. Попина (Силистренско).
Бабев ф — от прякор Бабьо 'слаб, страхлив или набръчкан като баба'; срв. Ба-бичев, Бабунов. Търново, Русе.
Бабеков и Бабиков ф — от Бабев с вмъкнато ек, ик. Карлово, Калофер, Пловдив.
Бабенков ф — вм. Бабинков. Враца.
Баберков и Баберковски ф — от диал. баберка 'неузрял или недорасъл плод, който се бере по-късно'. Бела Слатина, Миндя (Еленско), Русе.
Бабин ф — отгледан или гален от баба си. Търново, 1845, Русе.
Бабинков ф — от бабинка; вж. Бабин. Бистрец (Врачанско), Лакатник (Свогенско), Пловдив.
Баби но в ф — от Бабин с допълнителна наставка -ов. Прилеп.
Бабински ф — от с. Бабино (Врачанско). Краводер (Врачанско).
Бабйчев и Бабйчов ф — от диал. бабич 'сбръчкан или слаб като баба'. Трън, 1893, Русе, 1917.
Бабички ф — от с. Бабица (Брезнишко). Брезник.
Бабичкин ф — от бабичка. Асеновград (гроб).
Баблаков ф — от диал. *бъблак който все бърбори, Поликраище (Горнооряховско).
Бабо в ф — от баба в смисъл 'слаб или страхлив мъж'. Пещера, Самоков, Русе.
Бабовлиев ф — от с. Бабово (Русенско). Русе.
Бабуков ф — от тур. диал. babuk 'памук' или от пер.-тур. pabuc 'пантоф' с озвучаване на п в б.
57'
Бабукчйев ф — от тур. диал. babukcu 'памукчия' или от пер.-тур. pabukcju 'па-пукчия, пантофчия' с озвучаване на и в б. Пчеларово (Кърджалийско).
Бабулев ф — разновидност на Бабулков.
Бабулков ф — от алб. bubulak 'буен пламък'. Лясковец.
Бабунов и Бабунски ф — от диал. ба-бун 'човек с набръчкано лице'. Сопот, Пловдив, Русе.
Бабурков ф — разновидност на Бабуров. Варна.
Бабуров и Бабурски ф — от диал. ба-бур 'охлюв' или 'маскиран човек, кукер'. Мирково и Антон (Пирдопско), Враца.
Бабуцов ф — от диал. *бабуца 'бабичка'. Стара Загора.
Бабушев ф—от диал. бабуш 'пеликан'. Русе.
Бабчански ф. Бов (Свогенско).
Бабчев ф — от бабчо, бабче; срв. Бабев, Бабов. Разград, 1917.
Бабьов ф — по-стара форма на Бабев. Дряново, 1845.
Баволов и Бавулов ф — от ит-тур. Ьа-vul 'куфар'. Габрово.
Багалййски ф — от махала Багалевци (Еленско).
Багаров ф — от тур. bagir 'гърди; гър-дест'. Сопот, 1900, Троян, 1906, Стара Загора.
Багдатов ф — от името на град Багдад или от тур. bagdadl 'стена от летви и мазилка'.
Багджййски ф — от диал. багджия 'ло-зар' (тур. bagci).
Багдййски ф — видоизменено от Багджййски (?)
*Баге или Багьо м — от Баде, Бадьо •с промяна на д' в г'. Багев ф. Перник.
Багелейски ф — разновидност на Багалййски (?) Разлива, Правец (Ботевградско).
Багеров ф — видоизменено от Бага-ров (?)
Багов ф — от рум". Bag, a то от /лаг. bag 'поставям'.
Багра ж — от багра 'шарка, боя'. Ново, рядко.
Багренски ф — от с. Багренци (Кюстендилско). Кюстендил.
Багрййкин ф — от багра, превод на Бояджиев. (Илия Бояджиев — Багрййкин, Граматиково, Малкотърновско).
Багрйлов ф — от багрило, навярно превод на Бояджиев. Търново, 1867.
*Багрьо м — от багър, багрен 'пъстър, шарен, тъмночервен'; срв. Румен. Багрев ф. Железино (Иваиловградско).
*Багрян м — от Багрь(о) + ан. Багря-нов ф. Панагюрище, 1893.
Багряна1 ф — писателски псевдоним — ¦ от рус. багряная 'тъмночервена'.
Багряна2 ж — от псевдонима на Елисавета Багряна. Ново, Рядко.
Бада м — западна форма на Бадо. Бадин ф. Чипровци (Михайловградско), 1890.
Бадавров ф. Горско (Иваиловградско).
Бадаланов ф — от диал. бадалан 'селяндур' (рум. badaran). Капитановци (Видинско), Видин.
Бадалов ф—от диал. бадъл 'бодил'. Благоевград, Гоце Делчев, Пещера, Казанлък, Карнобат, Шумен.
Бадарев ф — нарочно видоизменено от Пъдарев. Сливен, 1893.
Бадатлйев ф — видоизменено от * Бадар-лиев, от с. Бадарлии (Виница, Първомайско). Пловдив.
Баде м — рум. Bade 'почетно прозвище на възрастен човек, бате' Разградско, 17век. Бадев ф. Видинско, Сомовит, Силистра, Смолянско, Прилеп.
Бадеков ф — от Бадев с вмъкнато ек.
Бадел м — от Бад(е) + ел. Баделов ф.
Бадем м — от дърво и плод бадем; срв. Лимон. Бадемов ф. Самоков.
Бадема ж — женска форма от Бадем. Рядко.
Бадемлйев ф — от някое село Бадем(лии). Варна.
Баджаков ф — съкрат. от Ирибаджаков или Карабаджаков. Горна Оряховица, Троян, Калофер, Стара Загора, Грудовско, Каварна, Разград, Сестримо (Пазарджишко).
Баджалов ф — може би кръстоска от Баджаков и Гаджалов. Варна.
Баджаров ф — видоизменено от Бажда-ров. Варна.
Баджеков ф — от Баджов с вмъкнато ек.
Баджера пр. Юнаците (Пазарджишко). Баджеров ф. Брацигово.
Баджйнов ф — видоизменено от Божинов (?) Казанлък.
Баджо м — от Бачо с озвучаване на ч в дж. Ник. Милев Баджов ф. Крушево (Македония).
Баджоров ф — разновидност на Баджеров. Габрово.
Бади м — вм. Баде. Видин. Бадев ф.
Бадйла пр — от диал. бадйл 'бодил'. Асеновград. Бадйлов ф.
*Бадйн м — от Бад(е), Бад(ьо) + ин. Бадйнов ф. Карлово, 1900.
Бадински ф — с. Бадино (Станкедимит-ровско). Станке Димитров, Кюстендил, Пловдив, Попкралево (Силистренско), 1906.
Бадо м — успоредна форма на Баде. Бадо в ф. Покраина (Видинско)
Бадонов ф — вм. *Байдонов; срв. Байда-нов. Пловдив.
Бадресаков ф. Стара Загора.
*Бадул м — от Бад(е) +ул. Бадулев ф. Варна. Бадулски ф. Пловдив.
Бадучев ф — може би разновидност на Бадъков. Бяла.
Бадъков ф — от тур. bidik 'нисък и пълен'. Пловдив.
Бадънски ф — от диал. бадън 'ведро или •буре'. Бела Слатина.
Бадьо м — успоредна форма на Баде, Бадо. Ник. Милев. Бадев ф.
Бадьоков ф — родопска разновидност нг Бадъков. Пазарджик.
Баеров ф — вж. Байеров.
Бажданов ф — разновидност на Бажда-ров. Самоков.
Баждаров ф — от остар. баждар 'събирач на общински налог бач'.
Баждеков ф — от баш Деко 'главатаря Деко'.
Баждеров ф — от Баждаров с изместено ударение и промяна на жда в жде. Брацигово.
Бажелиев ф — от някое село Баже?
Бажлеков ф — от диал. *бажлек 'страхливец, бъзльо'. Ветрен (Пазарджишко), Пещера.
Базайтов ф — някакво видоизменение от бабайт(ин) 'храбър, мъжествен' (тур. Ьа-bayigit). Карлово.
Базаков ф — от бъзак 'бъзе'. Търговище, Шумен.
Базаргиянов ф — вм. Базиргянов. Плевен.
Базарски ф — вм. Пазарски. Пловдив, 1900, 1950.
Базелков ф — от диал. *бъзелко 'страхливец'. Варна.
Базергенски ф — разновидност на Базиргянов. Лакатник (Свогенско).
Базиргянов ф — от осгар. базиргян 'търговец' (пер.-тур. bazirgan).
Базлянков ф — от диал. *бъзлянко 'страхливец'.
Базов ф — от диал. баз 'бъз'. Перник.
Базовички ф — от с. Бъзовец (Ломско или Беленско).
Базой м — рум. Bazoi. Базоев ф Видин.
Базол м — разновидност на Базой. Ба-зо ле в ф. Търговище.
^ Базъков ф—от бъзък 'бъзе'; срв. Базаков. Пловдив.
Базънлиев ф — от с. Бъзън (Русенско) с отмет на ударението и изясняване на ъ в а. Русе.
Байлков ф — от бай Илко. Пловдив. ? Байрков ф — умалит. от Баиров. Чирпан, 1878.
Байров ф — от баир (къщата им била на височина). Панагюрище, Ловешко.
Байбелов ф — от бай Бело (?) Русе.
Байгйнов ф — разновидност на Байгънов.
Байгьнов ф — от диал. байгън 'слаб, безсилен, припаднал' (тур. baygin). Пещера, Пазарджик, Шумен.
Байдаков ф — от бай Дако. Янтра (Горнооряховско).
Байданов ф — от бай Дано. Габровско, Свищов, Павликени, Лом, Стара Загора.
Байдесев ф — от бай Десьо. Пловдив.
Байджутев ф — от бай Джуте. Пловдив.
Байдуков и Байдъков ф — видоизменено от Бадъков. Пловдив.
Байеров ф — чеш. Bajer, от нем. Bauer 'селянин'. Бащата бил чех.
Байка ж — женска форма от Байко. Леде-ник (Търновско), Русе.
Байкалски ф — ново име: от с. Байкал. Ботево (Варненско), 1960.
Байко м — пожелателно име: да стане байко, да порасне, да има по-млади братя и сестри. Стара Загора, Чирпанско, Добруджа, Каблешково (Поморийско), Лопян (Ботевградско). Байков ф. Нарядко из ИзБ. Байковски ф.
Байкушев ф — от тур. baykuj 'кукумявка или бухал'. Трън (цинцари).
Байлекин ф — от бай Лека; срв. Бай-леков. Пловдив.
Бай леко в ф — от бай Леко. Пловдив.
Байлйев ф — от бай Илия. Асеновград, Кърджали.
Байло м — от Бальо с премет на йота-цията. Байлов ф. Цалапица (Пловдивско), Грудово.
Бай ловеца пр — от с. Байлово (Пирдопско). Златица, 1893. Байловски ф. Пирдоп, София.
Байльозов ф — от Бальозов с удвояване на йотацията. Пловдив.
Баймаков ф — може би от тур. bagmak 'мамя, очаровам'. Господинци, Корница (Гоцеделчевско).
Байно м — от байно 'бате', разновидност на Байко. Шумен, 1861. Байнов ф. Шумен, Преслав, Търново, Горна Оряховица, Ловешко.
Байо (най-често писано Баю) м — от байо, разновидност на Байко. Провадия, Толбухинско, Русе, Стара Загора, Ловешко. Баев и Байо в ф. Сливен, Смядово (Преславско), Русе, Браила, 1843. Баевски ф. Търновско.
Байраков ф — от байрак 'знаме' (тур. bayrak). Гоце Делчев, Обидим (Разложко). Трявна.
Байрактаров и Байрактарски ф — от бай-рактар 'знаменосец' (тур.- пер. bayrak-tar). Панагюрище, Сопот, Благоевград.
Байрамов и Байрамски ф — от тур. bay-ram 'празник'; срв. Празников. Котел, Новоселяне (Станкедимитровско).
Байров ф — от Байров с отмет на ударението и скъсяване на и в й. Панагюриде.
Байтанов ф — от бай Тано. Свищов, 1888.
Бай торов ф — от бай Тодоров (?) Писа-нец (Русенско), 1917.
59
Байтошев ф — от бай Тошо.
Байчински ф — от байчовци (били няколко братя) — за разлика от други Рангелови в селото. Годечко.
Байчо м — от байчо, разновидност на Байко. Беленско, Горнооряховско, Русе, Пловдив, Бургас. Байчев ф. Преславско, Шумен, Толбухин, Пловдивско, Боженица (Ботевградско).
Байшйков ф — от бай Шико. Бряг (Търго-вишко).
Бакадоров ф. Пловдив.
Бакайков ф — може би от *Бакал'ков с преход на л' в й. Гостиля (Ореховско).
Бакалбашиев ф — от диал. бакалбашия 'главен бакалин'. Пловдив, 1893.
Бакалджйев ф — от диал. бакалджйя 'бакалин'. Луковит.
Бакаливанов ф—от бакал Иван.
Бакалйев ф — от бакалия 'бакалска стока'. Пазарджик (гроб).
Бакалкин ф — от прякор Бакалката. Розово (Пазарджишко).
Бакалов ф — от бакалин (ар.-тур. bak-kal). Доста разпространено из ИзБ.
Бакалчев ф — от прякор Бакалчето.
Баканов ф — от Ьасап, румънска форма на бакалин. Сомовит.
Бакаров и Бакарски ф — от ар.-тур. Ьакаг 'едър рогат добитък'. Ловеч, Плевен, Велинград, Радомир.
Бакарчев ф — може би видоизменено от Бакалчев.
Бакладжйев ф — разновидност на Бакла-ров.
Бакларов и Бакларски ф — от диал. *бъклар 'кацар, специалист да прави бъкли'. Дъбовик (Генералтошевско), Варна, Казанлък, Бела Слатина.
Бакличаров ф — вм. Бъкличаров. Пещера.
Бако м — разновидност на Байко. Бако в и Баковски ф. Ботевградско, Тетевенско.
Бакой м — от Бак(о) + ой. Мъглиж (Казанлъшко). Бакоев ф. Мъглиж, Габрово, Стара Загора, Русе, Бургас.
Бакойски ф — от махала Бакойци (Габровско). Габрово.
Бакотов ф — може би от бай Кото. Свищов, 1908.
Бакрачев ф — от диал. бакрач 'котле' (тур. bakrac). Македония.
Баксанов ф — вж. Бахсанов.
Бакшев ф — от пер.-тур. bahj 'дар, подарък'. Русе.
Бакшйшев ф — от бакшиш (пер.-тур. bahjij). Хасковско.
Бакъмски ф — от тур. bakim 'гледам' (?)
Бакърджйев ф — от бакърджйя' котлар, медникар' (тур. bakirci). Доста разпространено, главно из ИзБ.
Бакъров ф — съкрат. от Бакърджйев. Гоце Делчев.
60
Бакъшов и Бакъшев ф — от тур. Ьак1$; 'поглед'. Белица (Разложко).
Бак? м — югозападна форма на Бако. Бакев ф. Кюстендил, 1893.
Бала ж — успоредна форма на Баля.
Балабанджйев ф — от диал. *балабанджйя 'продавач на балабани (някакъв южен плод, може би банани)'. Стара Загора.
Балабанов ф — от тур. balaban 'едър, грамаден; прен. големец, първенец'. На разни места из ГОБ, главно Панагюрище.
Балабански ф — според семеен спомен: дядото бил на служба в Турско и го наричали Балабан 'големец'. Кюстендилско, ч Бов (Свогенско).
Балабаичев ф — от прякор Балабанче{то)\. вж. Балабански.
Балабин ? Карлово.
Балабуров ф — видоизменено от Балау-ров. Пордим, Славяново (Плевенско).
Балавесов ф. Локорско (Софийско).
Балавонски ф. Мракетинци (Трънско).
Балагов ф — може би вм. Благов. Пазарджик, 1893.
Балаза ж — вм. Баласа. Карнобат, р. 1878, 1918.
Балазка ж — умалит. от Балаза. Карнобат.
Бал ако в и Балакев ф — от рум, л. и. Balac. Поликраище (Горнооряховско).
Балалов ф—от циг. балалд 'космат'. Варна.
Балалчев ф — умалит. от Балалов.
Баламачев ф — от буламач 'брашнена каша' (тур. bulamac). Пловдив.
Баламджйев ф — от диал. *баламджйя 'детишар'; срв. Балъмов. Пловдив.
Баламезов ф — от диал. баламез 'артилерийско оръдие, топ' (от тур.) — били едри хора. Голям Дервент (Елховско), Хасково. Кишинев.
Балан1 м — от Бъ-лан (Б'алан) със затвърдяване на мекото б, както Бальо, Балчо. Баланов ф. Балчишко, Варна, Смядово (Преславско), Русе. Лясковец, Кюстендил, Виница (Варненско). Балан ски ф. Бесарабия.
Балан2 ф — вм. Баланов. Бесарабия.
Баларев (и Балариев) ф — от прякор-Баларя 'който се помята, не си стои на думата' (оттур. balar 'тънка чамова дъска'— понеже чамовите дъски лесно се измятат на влага и топлина). Калофер, 1900, Карлово, Русе, Севлиево.
Балас м — от Балаш с „чисто гръцко" с вм. ш (?) Бургас. Бал асо в ф. Пазарджик, 1893, 1960.
Баласа ж — женска форма срещу Балас. Сливен, Карнобат, Шумен, Грудовско. Бала-син ф. Калофер, 1914.
Баласй ж — от Балаши. Виница (Варненско), р. 1901.
Баласка1 ж — умалит. от Баласа. Сливен.
Баласка2 ф. (Георги Панчев Баласка, Нефела, Врачанско).
Баласопулов ф — от Баласов с допълнителна гръцка наставка.
Баласче м — умалит. от Балас. Балас-¦чев ф. Охрид.
Бала у ров ф — от рум. balaur '1. змей, хала; 2. циганин'. Търговище.
Бала х у ров ф — от Балауров с вмъкнато х.
Балачев ф — от рум. л. и. Balaci. Орехово Лом, Златия, Куле махала (Ломско).
Балаш м — от БЪлаш (Б'ялаш със затвърдяване на б; срв. Балан, Бальо. Варна, Виница (Варненско). Балашев ф. Варна, Харманли, Драгижево (Търновско).
*Балашан м — от Балаш + ан. Балаша-яов ф. Свищов (гроб).
Балаши ж — женска форма от Балаш. Типично за гагаузки из Варненско.
Балашко м — умалит. от Балаш. Никопол, Черквица (Никополско). Балаш-ков ф.
Балашъков ф— от тур. buia^ik 'мръсен'.
Бал боло в ф — навярно вм. Барболов.
Балбузанов ф—от Балбузан, старо турско име на с. Леденик, Търновско (?) Търново, Русе.
Балванов и Балвански ф — от с. Балван (Търновско). Русе.
Балгурков ф — вм. Булгурков. Самоков.
Балдарамов ф — вм. Балдаранов. Стара Загора, 1900.
Балдаранов ф — от диал. *балдъран''човек с големи крака, балдъри' (?) Стара Загора, Пловдив.
Балдевски и Балдовски ф — от с. Балдево (Росен, Пазарджишко). Пазарджик, 1893, 1900.
Балджйев и Балджййски ф — от диал. балджйя 'медар' (тур. balci). Пирдоп, Пловдив, Севлиево, Свиленградско, Русе, Ихтиман, Алфатар (Силистренско).
Балджиларски ф — от с. Балджиларе (Медово, Чирпанско). София, 1908.
Балдиков ф — от Балдев с вмъкнато ик. Пловдив.
Бал дьо м — от Бальо с вмъкнато д. Балдев ф. Пазарджик, Пловдив.
*Балдюш м — от Балдь(о) + уш. Балдю-шев ф. Ново село (Троянско).
Балев, Балевски ф — вж. Бальо.
Балезата пр. Сливен.
*Балей м — от Баль(о) + ей, както Малей, Рашей и др. Балеев ф. Пловдив, Търново, Велинград.
Балемезов .ф — разновидност на Баламезов.
* Бален м — от Баль(о) -\- ен, както Сивен, Раден, Милен Лозен. Баленов ф. Русе, 1908, Варна.
Балйев ф — от Балев поради мекото л'. Калофер, 1893.
Балйка1 ж — умалит. от Баля. Вайганд, Синод, именник.
Балйка2 м — от Баль(о) + ика. Перник, 15—16 век. Балйков ф. Пазарджик, Стара Загора.
Балимезов ф — разновидност на Баламезов. Ямбол, 1873, Карнобат, Стара Загора.
Балйн м — от Бт>лин (Б'алин) със затвърдяване на мекото б. Габрово, 1843, Карлово, Плевен, Варна, Провадия. Балйнов ф. Клисура (Карловско), Стралджа (Ямболско), Сливен, Батак, Ловешко, Луковит, Лита-ково (Ботевградско). Балйнски ф. Осико-вица (Ботевградско), Чупрене (Белоград-чишко).
Балиска ж — видоизменено от Баласка (?) Река Девня (Варненско).
Балйчев ф — разновидност на Балйков. Ник. Милев.
Балйя ж — разширено от Баля. Балйин ф. Бистрица (Софийско). Балййски ф. Че-пинци (Софийско).
Балкана ж — от Балкан (Стара планина); срв. Пиринка, Рила. Ново, рядко.
Балканджйев и Балканджййски ф — от балканджйя 'планински жител' (тур. bal-kanci). Разград, Тутраканско, Ихтиман.
Балканов ф —- разновидност на Балкански. Рядко.
Балкански ф — побългарено от Балканджйев. На разни места.
Балко м — умалит. от Бальо. Дъскот (Търновско), 17 век. Балков ф. Бургаско.
Балмов ф — може би вм. Бармов. Пловдив, 1917.
Балников ф — от диал *балник 'печален, навъсен човек' (?) Пловдив.
Бало м — от Бальо със затвърдяло окончание. Балов ф. Душанци, Средногорец (Пирдопско).
Балозев ф — видоизменено от Бальозов. Бургас, 1927.
Балсамаджйев и Балсамджйев ф — от диал. балсам(и)джйя 'който прави и продава балсам'. Пазарджик, Елена, 1897.
Балсамов ф — съкрат. от Балсамаджйев. Щип.
Балтаджйев ф — от диал. балтаджия '1. брадвар; 2. дървар с брадва; 3. войник от султанска охрана, въоръжен с алебар-да; 4. член на кукерска дружина, който носи дървена брадва' (тур. baltacii. Калофер, Велинград, Свищов. Разград, Шумен, Каварна.
Балтаков и Балташки ф — от диал. балтак 'брадва, балтия'. Плевен, 1900.
Балтанов ф — от диал. *балтан 'който живее в балта, в мочур' (?) Крайдунавска България.
Балтаров ф — от диал. *балтар 'брадвар.
Балташев ф — от диал. *балташ 'блатисто място' (рум. balti§). Видин.
61
Балтев ф — разновидност на Балтов.
Балтенков ф. Търново, 1940.
Балтййков и Балтийски ф — от диал. балтййка 'брадвичка'. Калофер, Смочан (Ловешко).
Балтийски ф. Кюстендил.
Балтов ф — от тур. balta 'брадва, се-кира'. Търново, Лясковец, Горна Оряховица, Търговище, Хасково, Айтос, Битоля, Владимирово (Михайловградско).
Балтъджйев ф — вм. Балтаджиев.
Балуков ф — от рум. baluj 'русокос'. Търговище, Търново.
Балулов ф. Сливен.
Балуна ж — от Бал(а) + уна. Търново, 1865, Трявна.
Балуров ф — от диал. балур 'вид белезникава трева'. Пловдив.
*Балуч м — разновидност на Балуш. Ба-лучев ф. Ксанти, 1917.
Балуш м — от Бал(ьо), Бал(о) + уш. Алфатар, Калипетрово (Силистренско), Лом. Балушев ф.
* Балхо м — видоизменено от Балко. Бал хо в ф. Мийковци (Еленско).
Балчйев ф — вм. Балджиев. Пловдив, 1900.
Балчиклйев ф — от диал. балчиклйя 'жител на град Балчик'. Бургас.
*Балчин м — от Балч(о) + ин. Б а л ч й-новото, местност в Своде (Ботевградско).
Балчо м — умалит. от Бальо. Брезнишко, Ботевградско, Толбухинско. Балчев, Балчо в и Балчовски ф.
Балъков ф — от тур. balik 'риба' или съкрат. от Балъкчиев. Търново, Карлово.
Балъкчйев ф — от диал. балъкчйя 'рибар' (тур. balikc1.)- Нарядко из ИзБ.
Балъмов ф—вм. Баръмов или от тур. balam, balim 'дете мое' — може би обичал да се занимава с деца или често повтарял тая дума. Пловдив.
Бальо м — от БЬльо (Б'альо) със затвърдяване на мекото б. Главно из СИзБ. Балев и Бальо в ф. Троянско, Ловешко, Павликени, Сливен, Банско. Бал е веки ф. Типично за Троян.
Бальбзов ф—от ит.-тур. balyoz 'европейски консул или посланик'. Кукуш.
*Балюч м — разновидност на Балуч. Балючев ф. Гръцка Македония, Пловдив, Михайловград.
Баля ж — женска форма от Бальо. Етрополски манастир — Скравена (Ботевградско), 1648, Стъргел (Пирдопско), София, р. 1879. Балин ф. Бистрица (Софийско).
Бал яков ф — разновидност на Балаков поради средномекото румънско /. Русе. Бамбалдоков ф — вм. Бомбалдоков. Бамбалов и Бамбалски ф — от диал. бамбало (?) или разновидност на Бамбаров. Ловеч, Любимец (Свиленградско), Гурково (Ботевградско), Елисейна (Врачанско).
62
Бамбанов ф. Тополовградско.
Бамбаров и Бамбарски ф — от дкал. бамбар 'бръмбар' или разновидност из Бамбалов. Грудово, Новачене, Скравена (Ботевградско).
Бамбеков ф — от Бамбов с вмъкнато ек. Пирдоп, 1893, Елин Пелин, 1905.
Бамбов ф. Габровско, Катунец (Ловешко), Хасковско, Якоруда.
Бамбуков ф — от диал. бамбук 'памук'; срв. Бабуков. Дряново, 1900, Разград, Тракия.
Бана ж — женска форма от Бано. Тетевен, Луковит, Лопян (Ботевградско), Трън-ско. Банин ф. Враца. Банински ф. Боженица Гурково (Ботевградско).
Банабаков ф — от тур. bana bak 'мене гледай' — поради често повтаряне на тоя израз. Лясковец.
Банаки м — от Бано с гръцка умалит. наставка -аки. Банакиев ф.
Баналиев ф — от някое близко село. Варна, Виница (Варненско).
Банан м — от Бан(о) + ан. Бананов ф. Лясковец, Видин, 1897.
Банарев и Банаров ф — от диал. банар 'баняр'. Росен (Пазарджишко), Русе.
Бангачев ф — може би от ит.-тур. Ьап-kaci 'банкер'. Гоце Делчев.
Бангеев и Бангеов ф — от циг. бангеа, зват. падеж от банго. Казанлъшко, Карлово, Пазарджик, Станке Димитров.
Бангелски ф — може би подигравателно от чуждото за тоя край Вангелски. Дружево (Свогенско).
Бангйев ф — разновидност на Бангеев от циг. бангия 'куца жена'. Варна.
Бан го в ф — от циг. банго 'куц'. Владая и Ябланица (Софийско), Ковачевица (Гоце-делчевско), Търново.
Бангьозов ф — навярно вм. Янгьозов. Бачково (Асеновградско), Пловдив, Пазарджик, Стара Загора.
Бандак м — прякорно име от Банд(о) + ак. Бандаков ф. Велинград, Пазарджик.
Бандаловски ф — вм. Банделовски.
Бандарев ф — от *бандар 'свирач на меден инструмент, бандаджия*.
Бандармалйев ф — от областта Бандърма на Мраморно море. Чирпан, 1927, Стара Загора.
*Бандел м — от Банд(о) + ел. Банделовски ф. Борован (Белослатинско).
Бандеров ф — от Бендеров с промяна на неудареното е в а, както мармалад от мар-мелад. Пловдив, Стара Загора.
Банджак м — прякорно име от Бандж(о)-)-
ак. Банджаков ф. Търново.
Банджарски ф — вм. *Банчарски, от *банчар 'баняр' (?)
Банджиев ф — от диал. *банджйя 'съдържател на баня'. Стара Загора.
Банджо м — от Банчо с озвучаване на нч в ндж. Банджев и Банджо в ф. Сеславци (Софийско).
Бандо м — от Бано с вмъкнато д; срв. Гендо, Гиндо, Вандо. Бандо в ф. Долни Бог-ров (Софийско), Самоков, Пазарджик, Гопеш (Битолско).
Бандро м — от Бано с вмъкнато др под влияние на Андро. Бандров ф. Карлово, Самоковско.
Бандул м — от Банд(о) + ул. Бандулов ф. Бандьо м — успоредна форма на Бандо с меко окончание. Бандев ф. Сливен, Бургас Гоце Делчев, Русе, Кубрат, Славеево (Ивайловградско).
Бане м — югозападна форма на Бано, Баньо. Елин Пелин. Бане в ф.
*Банен м — от Бан(о), Бан(е) -f- ен. Баиенов ф. Челопечене (Софийско).
Банепка ж — умалит. от Бана. Банен-кин ф. Пловдив.
Баненски ф — от с. Баня (Разложко). Банско.
Банзаров ф — вм. Бънзаров. Плевен, Ямболско.
Банзурков и Банзурски ф — нарочно видоизменено от диал. *бъзурко 'страхливко'. Са-довец (Луковитско).
Банйка м или ж — рум. Banica, производно от Бано. Банйков ф. Видин, Орехово, Сомовит, Казанлък.
Баницалйев ф — от с. Баница (Сярско). Гоце Делчев.
Баничан пр — от с Баница (Сярско). Благоевград.
Баничарски ф — от с. Баница (Врачанско). Скравена (Ботевградско).
Банишки ф — от с. Баница (Врачанско). Враца, Кнежа, Вършец, Липница (Ботевградско) .
Банка ж — женска форма от Банко или умалит. от Бана. Слатина (Ловешко), Плевенско. Банкин ф. Ловеч, Костенец, Гла-виница (Пазарджишко).
Банканлйев ф — видоизменено от Балкан-лиев = Балкански. Шумен.
Банкеров и Банкерски ф — от банкер. Бургас, 1893, Русе, Видин.
Банко м — умалит. от Бано. На разни места. Банков ф.
Банковски ф — от колиби Банковци (Габровско). Габрово.
Банлеков ф — може би вм. Банеков, от Банов с вмъкнато ек (?) Пловдив.
Банлйев ф — от някое село Баня. Стара Загора.
Бано м — а) от старинно бан '1. областен владетел; 2. големец, богаташ'; срв. Кральо, Царьо; б) съкрат. от Върбан, Хубан или друго подобно име. Карнобат, 1870, Сливен, Чирпанско, Белослатинско. Банов ф. Сливен, Нова Загора, Чирпан-
ско, Кула, Царичина (Свогенско). Ба-новски ф. Новачене (Ботевградско).
Банскалиев ф — от диал. банскалия 'жител на град Банско'. Велинград.
Бански ф — от някое село Баня. Бургас. Бан то м — от Бано с вмъкнато т. Бан-тов ф. Пирдопско. Бантовски ф. Ваксево-(Кюстендилско).
Банука м — от Бан(о)+ука. Силистра, 1893. Бануков ф. Силистра.
Бануц м — рум. Banul, производно от Бано. Бануцов ф. Орехово.
*Банчел м — от Банч(о)+ел. Банчелов ф. Варна.
Банчо м — умалит. от Бано или Баньо. На разни места. Банчев, Банчов, Бан-чевски и Банчовски ф. *Банчук м — от Банч(о) + (/к. Банчуков ф. *Баншо м — видоизменено от Банчо. Баншев ф. Варна.
Баньо м — по-рядка форма на Бано с меко окончание. Луковитско, Ловешко. Банев ф. Луковитско, Преславско.
Банялиев ф—от с. Баня (Карловско). Карлово, Пловдив.
Банянски ф — от с. Баня (Карловско). Калофер.
Баняров и Банярски ф — от баняр 'съдържател на баня' или превод на тур. Хамамджиев.
Барабанов ф — от прякор Барабана или съкрат. от барабанджйя. Розово (Казанлъшко), Ягодово (Пловдивско), Разград, Сливен.
Барабанчето пр — от барабанче. Асеновград (гроб).
Барабарев и Барабаров ф — от прякор Барабаря — поради често повтаряне на тая дума (от пер.-тур. beraber 'заедно'). Пазарджик.
Барабйнски ф — вм. *Брабински — от непознатата в говора дума брабиняк 'мравка'. Алфатар, Бабук (Силистренско), Силистра.
Барабонков ф — от диал. барабднка '1. черница; 2. овчо изпражнение'. Габрово (гроб), Казанлък.
Барабунов ф—от Парапунов с озвучаване на двете п (?) Стралджа (Ямболско). Барабутски ф—вм. Барбутски. Пловдив.
Барабушки ф — видоизменено от Барабутски. Ковачевци (Самоковско).
Бараджиев ф — може би вм. Баралиев. Варна.
Барака пр — от диал. барак 'рошав космат' (тур. barak). Плевен, 1900. Ба-раков ф. Плевен, Търново, Трявна, Елена, Стара Загора, Калофер, Карловско, Пещера, Самоков, Банско. Барашки ф. Враца, Михайловград, Врачеш(Ботевградско).
Бараклйев и Бараклййски ф — от с. Ба-раклии (Оризаре, Поморийско) или Ба-
63
о
о
> О СО ОО ' — — С^
-\
¦.раково (Станкедимитровско). Пещера, Баг-ренци, Граница (Кюстендилско).
Бараклйшев ф. Златарица (Еленско). Бараковски ф — от с. Бараково (Станкедимитровско).
Баракчйев ф — от диал. *баракчкя 'бай-рактар, знаменосец' (?) Конуш (Асенов-градско).
Баралиев ф — от с. Бара (Севлиевско). ¦•Севлиево.
Бар ало в и Барамов ф — може би видоизменено от непознатото име Баранов. Пазарджик.
Баранов и Барански ф — съкрат. от Барановски. Хасково, Русе, Самоков.
Барановски ф — пол. Baranowski — потомци на полски емигранти в България. Бараров ф. Пазарджик, Севлиево. Барбал м — видоизменено от Барбол. Барбалов ф. Лясковец, Калтинец (Горнооряховско).
Барбанаков ф — от диал. *барбанак. 'брадат човек' (?) Калояново (Пловдивско). Бар банков ф — може би съкрат. от Барбанаков. Пловдив.
Барбанов ф — видоизменено от „умалителното" Барбанков (?)
Барбаров ф — от гр.-рум. barbar 'варварин'. Русе.
Барбарос м — от ит. barbarossa 'черве-лобрад'. Бр. Миладинови.
Барбел м — от Барб(о)+ел. Вайганд.
Барбеш м — от Барб(о)+еш. Вайганд.
Барбйн м — от Барб(о) + ия. Барбйнов ф.
Барбо м — от лат. barba или рум. barba
'брада (косми)' — пожелателно име: да
порасне, да остарее и да пусне брада (само
•старите хора са носили брада). Силистра,
1893. Барбов ф. Виница (Варненско),
Дрянковец (Айтоско), Сливен, Кричим,
Русе, Кюстендил.
Барбол м — от Барб(о)+ол. Барболов ф Куле махала (Ломско), Лясковец, Хасково, Липница (Ботевградско) — изчезнал ве^е род).
Барболйна ж — женска форма от Барбол. Ореш (Свищовско)."
Барбооглу ф — вм. Барбов с турски завършек. Пловдив.
Бар бор ко в ф — вм. Бърборков. Барбузанов ф — вм. Балбузанов. Русе, 1900.
Барбуков ф—навярно вм. *Барбун-ков, от рум. barbunc 'вид народен танец'. Пиргово (Русенско), Русе.
Барбул м — от Барб(о)+г/л. Видин. Бар-булов ф. Видин, 1860, Лясковец, Кюстендил. Барбулски ф. Станке Димитров.
Барбутов, Бар б у до в и Барбутски ф — от барбут 'вид комарджийска игра със зарове' (тур. barbut). Долно Езерово (Бургаско), Пловдив, Радомирско, Кюстендил.
€4
Барбучанов ф—от диал. *барбучйн 'играч на барбут' (?) Тутракан.
Барбуш м — от Барб(о) + </ш. Барбушев ф. Боженица (Ботевградско).
Баргазов ф — от рум. barcaz 'голяма лодка' с озвучаване на рк в рг. Русе. Баргански ф — от с. Барган (Карно-батско). Шабла (Балчишко).
*Барго м — от Барко с озвучаване на рк в рг. Бар го в ф. Дрянковец (Айтоско), Барда ж — от Барта с озвучаване на рт в рд или някаква разновидност на Варда. Вайганд. Бардин ф. Стара Загора Бардаков ф—от тур. bardak 'голяма чаша' или от диал. бърдак 'овен с изкуствено изправени рога'. Пловдив.
Барденов ф—от Бардин с преход на неудареното и в е и с допълнително окончание -ов. Стара Загора.
*Барджо м — от Барчо с озвучаване на рч в рдж. Барджев ф. Айтос.
* Бардо м — от Баро с вмъкнато д. Бар-дов ф. Пловдив.
Бардучков ф — от прякор Бардучко — от диал. бардуче 'стомничка'. Котел, Балчик, 1906.
Барезов ф — от диал. барез 'тънко платно за женски кърпи'. Белопопци (Елинпе-линско).
Бареков ф — от Баров с вмъкнато ек. Пловдив.
Баремов ф — вм. Беремов. Айтос. Баренков ф. Раковица (Кулско). Баренски ф — от с. Бара (Севлиевско). Севлиево, Долна Василица (Ихтиманско). Барзеков ф — от Барзов с вмъкнато ек. Кюстендил.
Барзов и Барзев ф — от диал. барзав 'сивокос' или от рум. barza 'щърк', а то от албански. Калофер, 1893, Враца, Пловдив, Лещен (Гоцеделчевско).
Барйлски ф — от диал. барйло 'малка бъчва'. Търговище.
Баримезов ф — вм. Балимезов с промяна на л в р.
Барински ф — вм. Баренски. Плевен. Баркалов ф — вм. Бракалов. Калофер (Възраждането), Поповица (Асеновградско), Долен Извор (Първомайско).
Барко м — умалит. от Баро. Барко в ф. Пазарджик, Благоевградско.
Барлатов ф — от диал. барлат 'с бар-
ла, с рунтав калпак'. Медковец (Ломско).
Барлев и Барльо в ф — от прякор Барльо
'човек с барла, с рунтав калпак'. Влади-
мирово (Михайловградско), Шумен.
Бармовф — от Бурмов (Бормов). Драго-шиново (Самоковско).
Барнелов ф. Ковачевица (Гоцеделчевско).
Бард м — от циг. бард 'голям, знатен, богат'. Михайловград (циганин). Баров ф.
Панагюрище, 1900, 1957, Ихтиман (голям род), Стара Загора, Змеево (Старозагорско), Долна Оряховица (Горнооряховско), Елин Пелин. Баро веки ф. Варна. Варовите — вм. официалното Биринджикови. Алфатар (Силистренско).
Бароков ф — от диал. барок, бурдк 'някакво детско страшилище'. Нова Загора (гроб).
Барол м — от Бар(о)+ол. Бард лов ф. Горски Сеновец (Горнооряховско).
Барон м — от Бар(о)+он. Баронов ф. Троянско, Стара Загора, Свищов, Каварна.
Баросов ф — от рум. baros 'ковашки чук'. Никопол.
Барсанов ф — от рум. barosan 'огромен; богаташ'. Антимово (Видинско).
Барта ж — женска форма от Бартол. Вайганд.
Бартол и Бартул м — съкрат. от Варто-ломей със западен (католически) изговор на б; срв. Вартул. Ник. Милев, Русе, Враца. Бартолов ф. Габрово.
Бартош м — разновидност на Бартол. Бартошевич ф.
Барудов ф — от ар.-тур. barudi 'c барутен цвят'. Варна, Стара Загора.
Баруклйев ф — вм. Барутлиев. Садово (Пловдивско).
Барукчйев ф — вм. Барутчиев. Пловдив.
Барусов ф. Якоруда.
Барутлиев ф — от диал. барутлйя 'избухлив като барут'.
Барутнишки ф — от диал. барутник 'барутлйя човек, избухлив като барут'. Бела Слатина.
Барутски ф — от барут; вж. Барутлиев. Долна Василица (Ихтиманско).
Барутчиев и Барутчй(й)ски ф — от ба-рутчйя 'който прави и продава барут' (ар.-тур. barutcu). Кочани.
Баручев ф — може би вм. Барушев. София, 1893.
Баруш м — от Бар(о) + г/ш. Барушев ф. Бургас.
Бархатлййски ф — от *Барханлийски (от пер.-тур. barhane 'голяма изоставена къща'), видоизменено покрай бархат. Ловеч (гроб).
Барцйговиц и Барцеклйев ф — от бра-цйговец. Пазарджик (гроб).
Барцо м — разновидност на Барчо. Бар-цов ф. Русе.
Барчо м — умалит. от Баро. Н. Геров. Барчов и Барчовски ф.
Баръмов и Баръмски ф— от тур. Ьапгпа 'закрила, покровителство'. Ловеч, Дряново, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Брезово (Пловдивско), Толбухин (гроб).
Барьо м — успоредна форма на Баро с меко окончание. Барев ф. Елхово, Горска поляна (Грудовско).
Речник на личните и фамилни имена
Барямов ф — от Байрамов с премет на йотацията. Нова Загора, 1893.
Басамаков ф — от диал. басамак 'стъпало на стълба' (тур. basamak). Асеновград (голям род), Пловдив.
Басаменов ф. Плевен, 1908.
Басанов и Басански ф — съкрат. от Сейрекбасанов или Хазърбасанов. Стара Загора, Котел, 1867.
Басарабов ф — от румънско родово име Басараб. Търново, Кюстендил.
Басарбовски и Басарболйев ф — от с. Ба-сарбово (Русенско). Русе.
Басарков ф — от диал. *басарко; вж. Басаров. Сухиндол (Севлиевско), Търново..
Басаров и Басарски ф — от диал. *басар '1. който натиска (тур. basar); 2. който често се хваща на бас; срв. Бахсанов'. Самоков, 1893, Трън, 1900, Варна, 1897, Ловеч, Пловдив, Лозица (Никополско).
Басе м — разновидност на Басо. Басев ф. Владиславци (Годечко).
Басмаджйев ф — от басмаджйя 'производител или продавач на басма' (тур. basraac). Габрово, Стара Загора.
Басменков ф — от прякор Басменко'?'
Баснаров ф — от диал. баснар 'баяч, вражалец'; срв. Баячов. Бургас
Басо м — от Бачо, Бацо с друга наставка, както Въчо — Въцо — Въсо, Кочо — Коцо— Косо. Басов ф. Губислав (Свогенско), Керека (Дряновско), Русе. Басовски ф. Красно село.
Баспалов ф — от поспал с озвучаване на п в б; срв. Паспалев.
Бастиян м — съкрат. от Себастиян. Ба-стиянов ф. Търново.
Бастрев ф. Казанлък.
Бастрйчев ф. Русе.
Бастунов ф — от прякор Бастуна (ходел изправен „като бастун" или винаги носел бастун). Болярино (Пловдивско).
Басърболйев ф — вм. Басарболйев. До-лапите (Русенско).
Батайков ф — от *Баталков (вж. Ба-талов) с преход на л' в й (?) Стара Загора.
Батакйев ф — от Батаклиев с изпадане на л'. Пловдив.
Батаклиев ф — от с. Батак (Пазарджишко). Брацигово, Пазарджик, Пловдив.
Батаков ф — от прякор Батака 'който не си урежда сметките'; вж. Батакчиев, или от с. Батак (Свищовско). Варна, Ивайловград.
Батакчиев ф — от батакчия 'който не си плаща дълговете' (тур. batakci). Богда-ново (Грудовско).
Батал пр — от диал. батал 'тромав; изоставен' (ар.-тур. battal). Кюстендил, 1879. Баталов ф. Кюстендил, 1893, Гоце ¦ Делчев, Стара Загора. Баталски ф. Вършец.
Батан м — от Бат(о), Бат(ьо)+ак. Шумен. Батанов ф. Шумен, Омуртаг, Русе.
Батанджйев ф—от диал. *батанджйя 'пазач на планински проход' (от тур. диал. batan 'планински проход"). Солун.
Батахов ф — вм. Батаков или Ватахов. Копривщица.
Батачев ф — вм. Батаклиев. Брацигово.
Баташки ф — от с. Батак (Пазарджишко). Ракитово (Велинградско).
Батембергски ф — от с. Батемберг (Бла-гоево, Разградско), наскоро след Освобождението преименувано от Къзъл Му-рат или Ново село по името на княз Батенберг. Разград, Русе, Варна.
Батеновски ф — от с Батановци (Теме лково, Радомирско), 1893.
Батешко м — от Бат(ьо) + ешко. Ба-тешков ф. Варна.
Батйл м — от Бат(ьо)+ил. Батйлов ф.
Варн а.
Батйн м — от Бат(ьо) + ин. Батйнов ф.
Пловдив.
Батйнко м — умалит. от Батин. Пила-шево (Първомайско). Батйнков ф. Пловдив.
*Батинян м — от Батин+ян. Бати-нянов ф. Рабово (Кулско).
Батко м — умалит. от Батьо. Разградско, 17 век. Батков ф. Никопол, Пещера,
Батак.
Баткул м — от Батк(о)+(/л. Дъскот (Търновско), 17 век.
Батлачки ф — от диал. батлак 'мъти-ляк'. Церово (Пазарджишко), Бистрица (Софийско).
Батмаев ф. Сливен.
Бато м — успоредна форма на Батьо с твърдо окончание. Търговишко, 17 век. Бато в ф. Брезник, 1893, Горно Уйно (Кюстендилско), Кюстендил, Самоков. Батов-
ски ф.
Батой м — от Бат(о) + ой, както Дра-гой, Станой, Братой. Нарядко из ЗБ. Батоев ф.
Батол м — писмена „разновидност на Ба-тул. Бато лов ф. Сопот.
Бато леки ф — вм. Батулски. Батон м — от Бат(о), Бат(ьо)+он. Ба-тонов ф. Габрово, Пловдив.
Батошевски ф — от с. Батошево (Севлиевско). Габровско.
Батул м — от Бат(о), Бат(ьо)+</л. Ба-тулев и Батулов ф. Варна.
Батулййски ф — от с. Батулия (Сво-генско). Казичене (Софийско).
Батулски ф — от с. Батулци (Врачанско). Търново.
Батун м — от Бат(о), Ъат(ьо)-\-ун. Ба-тунов ф. Пловдив.
Батунко м — умалит. от Батун. Батун-ков ф. София, 1917.
Батур м — от Бат(о), Ъат(ьо)+ур. Кърджалийско. Батуров ф.Хасково.Асеновград.
66
Батуш м — от Бат(о), Бат(ьо)+#ш. Ба-тушев ф. Долна Студена (Беленско), Пловдив.
Батуша ж — женска форма от Батуш.
Ник. Милев.
Батьо м — от батьо; срв. Байко. Тетевен, Ботевградско. Бате в и Батьо в ф. Тетевен, Ихтиман.
Бауренски ф — от с. Баурене (Врачанско). Лехчево (Михайловградско).
Бах м — може би от пер.-тур. baht 'щастие'. Старо, запазено в Лясковец. Ба-хов ф. Лясковец.
Бахан м — от Бах+ ан. Баханов ф. Броде (Сярско), Банско, Пещера, Пазарджик, Пловдив.
Бахар м — от пер.-тур. bahar 'пролет' или кръстоска с ар.-тур. bahar 'бахар, ароматна подправка'. Бахарев и Бахаров ф. Златарица (Еленско), Русе, Пловдив, Ямболско.
Бахарий м — от Бахар, удължено с -ий за разлика от нарицателното бахар. Пловдив, р. 1918. Бахариев ф. Пловдив.
Бахлев ф — видоизменено от Бахнев. Шумен, 1897.
Бахни м — удължено от Бах. Поповско, 15—16 век, Лиляк (Търговишко), р. 1945, Лясковец. Бахнев ф. Търговище, 1893, Веселиново (Преславско).
Бахо м — разширено от Бах. Каблешково (Поморийско), Селиминово (Сливенско), Стара Загора. Бахов ф. Сливен, Твърдица (Сливенско), Генералтошевско, Нова Загора. Баховски ф.
Бахрински ф — от Баренски, Барински с вмъкнато х. Гложене (Ореховско).
Бахсанов ф — от диал. бахсан 'който често се хваща на бас' (от ар.-тур. bahis 'бас, облог'). Буново (Пирдопско).
Бахчарски ф — от диал. бахчар 'гради-нар'. Враца.
Бахчеванджйев, Бахчеванов и Бахче-вански ф — от диал. бахчеван, бахчеван-джйя 'градинар' (пер.-тур. bahcivan). Горнооряховско, Бургас, Ихтиман, Сопот. Бахчиджйев ф— от диал. бахчиджйя 'градинар'; вж. Бахчеванджйев. Стара Загора. Бахчо м — умалит. от Бах, Бахо. Бахчев ф. Пловдив.
Бахчовански ф — разновидност на Бах-чевански. Ръжево Конаре (Пловдивско), Гурково (Ботевградско).
Бахъров ф — разновидност на Бахаров или от ар.-тур. bahr 'море' (?) Мечка, Пиргово (Русенско), Асеновград.
Баца ж — женска форма от Бацо. Старо, рядко.
* Бацал м — от Бац(о) + ал. Бацалов ф. Пещера, Пловдив.
Бацан м — от Бац(о) + ан. Бацанов ф. Гоцеделчевско, Пловдив.
Бацар м — от Бац(о) + ар. Бацаров ф. Калофер, 1861, Шумен, 1860.
Баце м — югозападна форма на Бацо. Бацев ф. Падеш (Благоевградско).
*Бацел м — от Бац(о) + ел.. Бацелов ф. Пловдив.
Бацйн м — от Бац(о) + ин Бацйнов ф. Силистра, 1894.
Бацко м — умалит, от Бацо. Бацков ф. Бацо м — от диал. бацо, баце 'батьо, байко'; вж. Байко. Варна, Шумен. Бацо в ф. Шумен, Враца, Етрополе, Калофер, Вишов-град (Павликенско). Бацовски ф. Правец (Ботевградско).
Бацур м — от Бац(о) + ур. Калофер. Бацуров ф. Калофер, 1900.
Бацър м — разновидност на Бацур. Ба-църов ф. Пиргос (Русенско), 1893.
Бача ж — женска форма от Бачо. Старо, рядко.
Бачеваров ф — вм. Бъчваров. Русе. Бачевски ф — от с. Бачево (Разложко). Банско.
Бачййски ф — от бачия. Кнежа, 1893, 1963.
Бачински ф — от Бача (?) Бачко м — умалит. от Бачо. Бачков ф. Враца, Ботевградско, Благоевградско, По-пина (Силестренско).
Бачо м — от бачо; вж. Байко. Плевен, Враца, Боженица (Ботевгратско). Бачев и Бачов ф. Враца, Сливенско, Еленско, Каварна. Бачовски и Бачевски ф. Варна.
Ъ&чор м — разновидност на Бачур. Ба-чорски ф. Калково, Шишманово (Самоковско).
Бачур м — от Бач(о) + ур. Бачуров ф. Търново. Бачурски ф. Видин, 1897.
Баша ж — от Бана, Баца, Бача с друго окончание или женска форма от Башо. Старо, Рядко. Ловеч (гроб).
Башаков ф — от тур. bacak 'житен клас' (?) Елин Пелин. Башалов ф.
Башбоев ф- от баш Бойо 'главатаря Бойо' Стара Загора, 1900.
Башев ф — от диал. баш 'глава, главатар' (тур. Ьа§) или от Башо. Елена, Ресен (Търновско), Ловеч.
Башйбозуков ф — от башибозук 'нередовна турска войска' (тур. ba§ibozuK). Пловдив, 1900.
Башикаров ф — от с. Башикърово (Гла-виница, Маненкьово, Пазарджишко). Пловдив.
*Башйн м — от Баш(о) + ин. Башйнов-ски ф. Видинско.
Баширов ф. Стара Загора. Башиянов ф—от диал. *башиян 'главатар, башия' (?) Пловдив.
Башкалйев ф — от диал. башкалйя 'отделен, неедружен' (от тур. ba§ka). Велинград, 1917.
Башкалолу ф — от тур. ba$kalamak 'променям' (?) Шумен, 1860.
Башкалфов ф — от баш калфа 'главен калфа'. Шумен, 1861.
Башкехайов ф — от баш кехая 'главен кехая'. Пловдивско.
Башлйев и Башлййски ф — от диал. *башлйя 'важен, сериозен' (тур. ba?h). Твърдица (Сливенско), Кула, Санданско.
Башмаков ф — от тур. basmak 'лека обувка, пантоф'. Шумен, 1905.
Башманов ф — от тур. bajman 'главен човек, първенец'. Малко Търново, 1917.
Башо м — от Бачо, Бацо с друго окончание. Етрополе (от Благо). Башов и Башев ф. Самоковско. Башовци род в Дружево (Свогенско) и в Мурсалево (Станкедимит-ровско).
*Башул м — от Баш(о) + ул.
Башулко м — умалит. от Башул. Ба-шулков ф. Копривщица, 1849, Пазарджик, 1893.
Бащавелов ф — от диал. бащавела 'дете, което много прилича на баща си'. Крушево (Македония), Станке Димитров.
Баялцалиев ф — от с. Баялци (Македония).
Баян м — разновидност на Боян. Бая-нов ф. Пловдив.
Баясимев ф. Казанлък, 1893.
Баяслиев ф. Стара Загора.
Баятечки ф—някаква разновидност на Баятов. Кюстендил (гроб).
Байтов ф — от баят 'стар, престоял' (тур. bayat). Шумен.
Баяча пр — бил известен като баяч. Ботевград. Байчов ф.
Бдйнец ф — псевдоним: родом от Видин.
Бдйнски ф — модернизирано от Видински. Толбухин.
Беатрйца ж — от лат. Beatrix 'която носи блаженство'. Пловдив.
Беатрйче ж — ит. Beatrice, у нас известно от Божествена комедия на Данте. София, р. 1934, 1936.
Беба ж — женска форма срещу Бебо. Бебин ф. Трън.
Бебеков ф — от тур. bebek 'бебе; кукла' или от диал. бЬбек 'валчесто камъче за момчешка игра'.
Бебел м — от фамилното име на видния ¦ немски социалист Август Бебел. Самоков.
Бебеляков и Бебеляшки ф — диал. беб-ляк 'валчесто камъче, бебек.' Вършец.
* Бебен м — от Беб(о) + ен. Бебенов ф. Ясен (Плевенско), Въбел (Никополско).
Беберков ф — от диал. беберко; вж. Бе-беров.
Беберов ф — от диал. бебер 'животно бобър'; срв. Бъбаров. Сопот, Велинград.
Бебечев ф — от диал. бебече 'бобърче' (?) Пещера, Батак.
67
Бебис ф — от Бебо с гръцко окончание. Нигропол (Битолско), 1852. Тутракан, 1905.
Бебо м — а) от диал. бебе 'бате'; срв. Байко, Байчо; б) от диал. бебек '1. вал-често камъче; 2. нисък, топчест човек'. Бебов ф. Кнежа, Михайловград, Лехчево (Михайловградско), Златия (Ломско). Бе-бовски ф. Кнежа.
Бебревски ф — от диал. бебър 'бобър'.
Бебьо или Бебе м — успоредна форма на Бебо с меко окончание. Бебе в ф. Милко-вица (Никополско), Плевен.
*Беган м — от Бег(о) -\- ан. Беганов ф. Петрич.
Бегйн м — от Бег(о) + ин. Бегйнов ф.
Петрич.
Бегликчйев ф — от остар. бегликчйя 'закупчик и събирач на данъка беглик' (тур. beglikci).Ямбол, 1897, Габрово, 1900, Търново, Стара Загора.
Бего м — от диал. бег 'големец, бей' (тур. beg); срв. Бейо, Бано. Пловдив. Бегов ф. На разни места из страната. Бего веки ф. Враца. 1893.
Бегония ж — от цветето бегдния, фр. begonia. Берковица, р. 1958, София, 1959.
* Бегун м — от Бег(о) + ун. Бегунов ф. Ихтиман, 1891.
Бегъмов ф.
Бегьо м — от Бедьо с преход на д' в г'. Котел, 1845. Бегьов ф.
Беда ж — женска форма срещу Бедьо.
Н. Геров.
Бедаваджйев ф — от диал. *бедаваджйя 'който получава даром' (тур. bedavaci). Пловдив.
Бедачев ф — от диал. *бедач 'който беди, клевети, обвинява'. Пловдив.
Бедел ф — от ар.-тур. bedel 'данък за откуп от военна служба' — бил събирач на тоя данък. Шумен, 1860. Беделев ф. Шумен, Разград, Варна. Пловдив.
Бедерев ф — може би разновидност на Беделев. Карнобат.
Беджо м —¦ от Бечо с озвучаване на ч в дж. Плевен, 1830." Беджев ф. Гулянци (Никополско), Ряхово, Сливница (Русен-cho), Русе, Горна Баня.
Беднев ф — от прякора Бедния 'клетия, злочестия'. Русе.
Бедников и Беднички ф — от диал. *бед-ник 'клет, злочест човек, страдалец'. Станке Димитров, Лагодаж (Благоевградско).
Беднйшки ф — „литературна" форма на Беднички. София, 1958.
Бедрек и Бедрик ф — може би във връзка с ар.-тур. bedir, -dri 'пълнолуние' или с бедро. Бр. Миладинови, Дългопол (Провадийско).
Бедрййски ф (Белица, Ихтиманско) и Бедрйнов ф (Пазарджик) — разновидност на Бедров (?)
Бедро в ф — от Бедрик, побългарено с -ов, или превод на Баджаков, както с. Ба-жаклар, Кърджалийско, е преименувано на Бедрово. Варна, 1958.
Бедьо м — от беда — защитно име: да не го сполита беда; срв. Сипана, Сипко. Котел. Бедев ф. Котел, Карнобат.
Бежалййски ф — от диал. *бежалия 'бежанец' (?)
Божан м — 'който бяга, не се оставя да го хванат'. Перник, 15—16 век, Дебърско. Бежанов ф. Габрово, 1900, Търново.
Бежана ж — женска форма срещу Бе-жан. Н. Геров.
Бежанйнски ф — от бежанйн 'жител на с. Бежаново (Луковитско)'. Мездра, 1917. Бежански ф — от с. Бежаново (Луковитско).
Беждрамов и Беждремов ф — според местно обяснение: имал бакалница и често повтарял на турски be§ diram 'пет драма'. Асеновград, 1897, 1959.
Бежко м — умалит. от Беджо- или правописна разновидност на Бешко. Бежко в ф. Бежо м — от Беджо с изговор ж вм. дж. Бежев ф. Ловеч, Тутракан.
Беза ж — съкрат. от Безистена или Безцена. Кюстендил, 1854, 1893. Безин ф. Падеж (Благоевградско), Бела Слатина. Безински ф. Благоевград.
Безас ф. (Ангел Добрев Безас, Тодор Жеков Безас, Йован Минчов Безас — Хасково, 1849).
Безденишки ф — от с Безден (Софийско). Безе м. Бр. Миладинови. Безев ф. Банско. Безергянов ф — видоизменено от Базир-гянов. Кърджалийско.
Безерджиев ф — от диал. *безерджия 'производител на семена; семенар' (ар.-тур. bezirci); срв. Семенаров. Пловдив.
Безземски ф — може би видоизменено от *Безденски; вж. Безденишки.
Безистена ж — вж. Бизистена. Софийско. Безлов ф — от ар.-тур bezl 'щедро раздаване; дар'. Казанлък, 1905, Пловдив.
Безмустаканов ф — от *безмустакан 'мъж без мустаци, кьосе'; срв. Кьосев. Варна. Безо м — мъжка форма от Беза (?) Бе-
зов ф.
Безпочйевци род — 'които не знаят почивка, много работят'.Искра (Първомайско).
Безсолнаков ф — от диал. *безсолнак 'безеолно ядене'. Габрово,
Безуглов ф. Банско.
Безуханов ф — от диал. *безухан 'човек без уши'. Мийковци (Еленско), Ямбол.
Безцена ж — от безцен 'безценен, скъпоценен'. Дебърско, Кюстендил, 1887, Гюешево (Кюстендилско). Безценни ф. Гюе-шево, 1905.
Безценка ж — умалит. от Безцена. Со-пица (Брезнишко), Брезник.
Бейгирджиев и Бейгерджйев ф — от диал.
*бейгирджйя 'който дава под наем коне'
(пер.-тур. beygirci). Търговище, Пловдив.
Бей до м — от Бейо с вмъкнато д, както
Илдо, Бойдьо. Бейдов ф. Русе.
Бейко м — умалит. от Бейо. Вършец, Узуните (Дряновско). Бейков ф. Габрово, 1873, Свищов, Свищовско, Павликенско, Вършец. Бенковски ф. Русе. Бейн ф. Банско.
Бейно м — от Бей(о) + но, както Райно. Бейнов ф. Сопот, Самоков.
*Бейнун м — от Бейн(о) + ун. Бейну-нов ф. Крумовград, 1908.
Бейо м — източна форма на Бего, от тур. bey 'големец, бей'; срв. Бано, Кральо. Типично за Горно Черковище (Казанлъшко). Беев ф. Стара Загора, Горна Оряховица, Русе, Никопол, Бела Слатина. Беевски и Бейовски ф. Горна Оряховица, Лясковец, Враца.
Бейски ф — от бей, бейски. Ритя (Дряновско), Тетевен, Пловдив.
Бейтиев ф — от диал. *бейтйя 'който си има дом' (от ар.-тур. beyti 'дом'). Шумен.
Бейчо м — умалит, от Бейо. Варна. Бейчев ф.
Бека ж — женска форма от Беко. Бе-кински ф. Михайловградско. Бекетов ф. Търново. *
Бекимов ф. Русе.
Бекйров и Бекйрски ф — от турско л. и. Бекир. Стара Загора, Цалапица, Царимир (Пловдивско), Правец (Ботевградско), Герман (Софийско).
Беклеменджйев ф — от диал. *беклемен-жйя 'пазач в стражница' (тур. beklemeci). Казанлък.
Беко м — видоизменено от Бенко, Белко, Беро или друго подобно име. Беко в ф. Враца, Варна.
Бекрйев1 ф — от диал. бекрйя 'пияница' (тур. bekri). Русе. Пловдив.
Бекрйев2 ф — от колиби Бекриите (Габровско). Габрово (гроб).
Бекташев2 ф — от тур. bekta§i 'гуляй-джия'. Обидим (Гоцеделчевско). Бектерев ф. Никопол, 1917. Бекун м — от Бек(о) + ун. Бекунов ф. Орехово.
Бекчйев ф — от диал. бекчия 'нощен пазач' (тур. beKfi), Русе, Костандец (Русенско).
Бекяров ф — от бекяр(ин) 'който живее без семейство' (ар.-тур. Ьекйг). Панагюрище, Етрополе, Трудовец (Ботевградско), Костенец, Стара Загора.
Бела ж — от бела, бяла. Нарядко из ЗБ. Белин ф. Вълчедръма (Ломско), Баня (Разложко), Свогенско. Белински ф.
Белавесов ф.
Балай м — разновидност на Беляй, както Чернай и Черняй. Бе лае в ф. Севлиевско.
Белаков ф— от прякор Белака 'белия'. Пловдив.
Белалйев ф — вж. Белялиев. Свищов, 1888.
Бел ало в ф — навярно разновидност на Белалйев. Златарица (Еленско).
Белан м — Бел(о) + ан. Рядко.
Белана ж — от Бел(а), Бял(а) ¦+• ана. Рядко.
Беланка ж — умалит. от Белана. Бе-ланкин ф. Враца.
Белаш м — от Бел(о) -|- аш. Белашов ф. Реброво (Свогенско).
Белащелйята пр — от с. Белащица (Пловдивско). Пловдив, 1917.
Белберов ф — вм. Берберов. Сомовит, Варна.
Белдедов ф — от бел дедо 'с много бяла коса'.
Белджигеров ф — от бял джигер (като храна на бедни хора). Варна.
Белджййски ф — навярно видоизменено от Белчински. Самоков.
Белдимйтров ф — от белия Димитър. Сливен.
Белдимов ф — от белия Димо. Първомайско.
*Белдо м — от Бело с вмъкнато д. Бел-дов ф. Черни връх (Ломско).
*Белдьо м — от Бельо с вмъкнато, д. Белдев ф. Сунгурларе (Карнобатско).
Беле м — западна форма на Бело, Бельо. Софийско. Белег. Ф.
БелсгянскУл-'! — 6т <5й№ Tatto (?) Кнежа. Бележка-'*# —еШжШ ж? Бележски ф — вм. БелешкЕ»; Белешко, Беяегаки — писани с ж покаиН"бележа, бележка.
Белей м — от Бел(о), Бель(о) + ей. Белеев ф.
Белезйров ф — може би видоизменено от Белизаров. Сопот.
Белелйна ж — разширено от Белина. Просеник (Сярско) — нар. песен.
Белелйята пр — от диал. белелия; вж. Белялиев Враца. Белелйев и Белелййски ф. Враца, 1825, Сливен, Русе.
Беленашев ф — от диал. *беленаш 'нещо много бяло' (?) Свищов.
Беленко м — умалит. от Бельо. Белен-ков ф. Казанлък.
Беленозов ф — уж от бели нозе. Чепеларе, Ямбол.
Беленски ф — ог град Бяла, от Белене (Свищовско) или от Беленци (Луковитско). Кнежа, Ореховско, Островче (Разградско).
Белецов ф — от диал. белей 'мирянин, недуховник'. Крушовене (Ореховско). Бе-лешки ф. Сопот, Русе.
Белешка ж — женска форма срещу Белешко.
Белешко м — от Бел(о), Бель(о) + ешко, както Малешко, Ралешко, Добрешко. Белешков ф. Годево (Разложко).
68
69
Беливанов ф — от бели Иван, Лясковец, Бяла, Търново, Хасково.
. Белйгерски ф — от диал. *белйгер 'нещо много бяло' (?) Бела Слатина.
Белидеров ф. Пловдив.
Белиев ф — от Белев поради мекия изговор на л' (Бельев). Свищов, 1900, Русе.
Велизар м — от Велизар с промяна на в в б под влияние на бял. Свищов, р. към 1859. Белизаров и Белизарев ф. Орехово, 1908, Варна.
Белйко м — умалит. от Бельо, Бело.
Н. Геров.
Белйлов ф — от белило (може да е бил много бял). Русе.
Белименски ф — от * Белимелски с ди-симилация на второто л\ вж. Беломелски. Оряховица (Плевенско). 1 Белйн м — от Бел(о), Бель(о) + ин. Русе. Белйнов ф. Котел, Галац, Кубратско. Белйнски ф. Орехово, Борован (Белосла-тинско), Одърне (Плевенско).
Белина ж — от Бел(а), Бял(а) + ина.
Рядко.
Белйнка ж — умалит. от Белина. Рядко. Белйнко м — умалит. от Белин. Бе-лйнков ф. Стара Загора. Белиотов ф. Карлово, 1904. Белисарий м — от Велисарий; вж. Бе-лизар. Разград, 1868.
Белица м — от Бел(о) -^ ща. Перник, 15—16 век. •>; > __
Белицанов ф — от белщанин 'жител на село Белица-'. Тетово-* (К.убр?""ко).
Белйчаиски </>,,-т-?е?Е-.:,?..(т\гр«.яца (Ихтиманско). Ихтиман.
Белйченов и Белйчинов; ф -^ -ат . • белйче-нин 'жител на с. Белица, Разложко'. Якоруда, Велинград.
Белйчки ф — домашна форма на Белишки. Белйчко м — умалит. от Белйко. Про-сеник (Сярско). Величков ф. Калофер.
Белйчо м — умалит. от Бельо, Бело. Белйчев ф. Сливен, Твърдица (Сливенско), Русе. Белйчовски ф. Борован (Белослатин-
ско).
Белиш м — от Бел(о), Бель(о) -\- иш, както Черниш, Станиш. Белйшев ф. Стояново (Ловешко).
Белйшки ф — от с. Белица (Ихтиманско). Ихтиман, Златица, Панагюрище, Казичене (Софийско).
Белия пр — от бял (с бяло лице или коса).
Кула и др.
Белка ж — умалит. от Бела. Своге, Сливнишко, Софийско, Търново. Белкин ф. Бистрица, Локорско, Чепинци (Софийско), Литаково (Ботевградско).
Белко м — умалит. от Бело, Бельо. Софийско. Белко в ф. Свогенско, Малък чифлик (Търновско). Белковски ф. Радомир, Ботевград, Борован (Белослатинско), Устово (Смолянско).
Белколев ф — от белия Кольо. Пловдив-
Белмарков ф — от белия Марко. Згориград (Врачанско).
Белмезов ф — от диал. белмез(ин) 'който не знае' (тур. bilmez). Варна.
Белмустаков и Белмусташки ф — от диал. белмустак ' с бели мустаци и непо-беляла коса'. Враца, Кулско.
Белнеев м — от бели Нейо. София, 1917.
Белнейски и Белнийски ф — може би разновидност на Белнеев. Пазарджик, Ихтиман, Мухово (Ихтиманско).
Белниколов и Белниколовски ф — от белия Никола. Плевен, Борован (Белослатинско), Нова Загора.
Белнозов ф. — съкрат. от Беленозов.
Ямбол.
Бело м — от бел, бял; срв. Бела. Железница, Кътина (Софийско), Осиковица (Ботевградско), Черни Вит (Тетевенско). Бело в ф. Осиковица, Кътина, Сливен, 1908. Бело веки ф. Враждебна (Софийско).
Белобоскин ф — от прякор Белата бдека.
Самоков.
Белобрадов ф — от прякор Бялата брада. Разград, Лясковец, Пловдив, Кочериново (Станкедимитровско).
Беловарски ф — от бела вар (може би къщата и оградата им правела впечатление, че ебелосана). Громшин (Михайловградско). Беловеждов ф — от беловежд "с бели вежди и непобеляла коса'. Пловдив, Вра-чеш (Ботевградско).
Беловодски ф — от с. Бела вода (Радомирско). Кюстендил.
Белогащев ф — от *белогащ 'с бели панталони или потури'. Пловдив.
Белоглавов ф — от белоглав 'с побеляла глава на сравнително млада възраст'.
Варна.
Белогорски ф — от някое село или местност Бяла гора. Русе.
Белогушев ф — от *белогуш 'с бяла гуша на по-тъмно лице'. Бургас, Варна.
Белозелков ф — от бяла зелка (?) Ксанти,
1917.
Белой м — от Бел(о) + ой, както Благой, Радой. Белоев ф. Градница (Габровско).
Белокаменски ф — от колиби Бели камък (Луковитско) или от местност с подобно име. Копривщица.
Белоканов ф — от диал. *белокан 'много
бял човек' (?)
Белокапов ф — от белокап 'с бяла шапка'. Кюстендил (гроб), Самоков.
Белоконски ф ¦— от диал. *белокднец 'яздач с бял кон'.
Беломелски ф — от с. Бели мел (Михайловградско). Михайловград.
Беломорски ф — от беломдрец 'преселник от Беломорска Тракия'. Русе.
Беломустаков ф — разновидност на Белмустаков. Варна, 1897.
70
Беломъжов ф — от колиби Беломъжите (Габровско). Плевен.
Белопахов ф — от диал. белопах 'с бели поли на дрехата'. Котел.
Белоперкин ф — от белоперка 'птица с бели пера'. Кнежа.
Белоперчйнов ф — разновидност на Бел-перчинов. Видин.
Белопйт пр — от бели пити (като по-заможни ядели бял хляб, което правело впечатление на бедните съседи).Панагюрище, 1853. Белопйтов ф. Панагюрище, 1895, Пещера, 1900.
Белопопски ф — от с. Белопопци (Елин-пелинско). Шумен.
Белорадски ф — от с. Бела Рада (Видинско).
Белоречки, Белоречков и Белорешки ф — от с. Горна или Долна Бела Речка (Бер-ковско). Враца, Българска Бела (Врачанско), Вършец, Видин, Варна.
Белослав м — кръстоска от Бельо и Велислав. Свищов, р. 1865.
Белотелев и Белотелов ф — от белотел '(човек) с бяло тяло'. Крушево (Македония).
Белоусов ф — от рус. белоушй 'с бели мустаци' (дядото бил русин). Шумен.
Белошапков ф — от диал. *белошапки 'с бяла шапка'; срв Белокапов. Лясковец.
Белошйн м — от Бел(ьо), Бел(о) + ошин, както Драгошин, Белошйнов ф. Севлиево.
Белперчйнов ф — от бял перчйн (тур. percem 'кичур коса') —¦ 'с бял кичур на непобеляла коса'. Видин.
Белстойнев ф — от бели Стойне. Самоков.
Белтака пр — от диал. белтак 'вид бял камък'. Трудовец (Ботевградско).
* Белто м — от Бело, Бельо с вмъкнато т. Белтов ф. Мирково (Пирдопско).
* Белуг м — от Бел(о) -f- уг. Белугов ф. Ник. Милев.
Белуда ж — от Бел(а) + уда, както Ка-луда, Стамуда, Маруда. Каварна.
Белудка ж — умалит. от Белуда. Варна.
*Белук м — от Белуг с обеззвучаване на г в к. Белуков ф. Орехово, 1893.
Белутов и Белутски ф — навярно от Болутов с промяна на о в е под влияние на бел. Лозен (Софийско).
Белухов ф — от диал. белух (вм. белоух) 'с бели или обелени уши'. Обидим (Гоце-делчевско), Велинград, Пловдив.
Белуш м — от Бел(о) + уш. Белушев ф.
Белуша ж — от Бел(а) + уша. Пловдив.
Белчйн м ¦— от Белч(о) + ин. Вълче-дръма (Ломско). Белчйнов ф. Ихтиман.
Белчйнко м — умалит. от Белчйн. Бел-чйнков ф. Ново село (Видинско), Стара Загора.
Белчйнски ф — от с. Белчйн (Самоковско). Самоков.
Белчо м — умалит. от Бельо, Бело. Вече рядко, главно из ИзБ. Белчев и Белчо в ф.
Бельо м — от бел, бял в смисъл 'хубав, здрав'. Вече доста нарядко. Белев и Бельо в ф. Нарядко из цялата страна. Белевски и Бельо век и ф. Самоков, Ботевградско.
Бельовци родов прякор —¦ от Бельовски, преосмислен по беля; вж. Беляшки. Скра-вена (Ботевградско).
*Белюк м — от Бель(о) + ук; срв. Белуг, Белук. Белюковото местност в Ботевград.
Беля ж — разновидност на Бела с меко окончание. Айтос, р. 1936.
Беля веки ф — разновидност на Беляшки.
Беляжки ф — писмена разновидност на Беляшки. ¦
Беляй м — от Бель(о) + ай; срв. Белай. Беляев ф. Поликраище (Горнооряховско), 1917, Сливен.
Беляков и Беляковски ф- от прякор Беляк (няколко братя били по-бели, по-руси от другите селяни, та им казвали Беляците). Мало Пещене (Врачанско), Бела Слатина, 1908, Орехово, 1908.
Белялйев и Белелйев ф — от белялйя 'който докарва неприятности' (ар.-тур. belali).
Белян м — от Бель(о) + ан, както Белан. Беля но в ф. Пещера, Пловдив.
Беляна ж — от Бел'(я) -|- ана, както Белана.
Белянка ж — умалит. от Беляна. Пчела-рово (Толбухинско). Белянкин ф. Варна.
Белясин ф — от *Беласа, син на Беласа, преосмислено по беля син 'лош, неразбран син':Торни Лом (Белоградчишко).
Белята пр — от беля (ар.-тур. bela) в смисъл, 'проклет, неразбран човек'. Ботевград. Беляшки ф. Скравена (Ботевградско), Михайловград, Габровница (Михайловград-ско).
Бемберски ф — вм. Бинберски.
Бена ж — женска форма от Бено или съкрат. от Яблена, Гълъбена или друго подобно име. Софийско, Правец (Ботевградско), Пловдивско, Гоце Делчев. Бенин ф. Генерал Николаево (Пловдивско), Банско. Бенински ф. Тлачене (Белослатинско).
Бенгаров ф. Граница (Кюстендилско).
Бендерев и Бендеров ф — от град Бендер в Бесарабия или от местността Бендер в! Свищовско. Русе, 1900, Горна Оряховица, Варна.
Бендерлйев и Бендерлййски ф — от град, Бендер в Персия, понеже дедите търгували! с добитък из Мала Азия. Костур, Генерал' Николаево (Пловдивско).
Бенджо м — от Бенчо с озвучаване на нч в ндж. Бенджев ф. Търново.
71,
Бендо м — от Бено с вмъкнато д. Берковица, 1893, Бендо в ф. Берковица, Драго-шиново (Самоковско).
*Бендро м—от Бено с вмъкнато др.
Бендров ф. Плевен. -i
*Бендур м — от Бенд(о) + УР, както
Батур.Бачур, Баджур. Бендурски ф. Кнежа,
Етрополе.
Беневреков ф ¦— от беневреци. Ловеч. Бенедйта ж — ит. Beneditta 'благословена'. Ореш (Свищовско).
Бенеков ф — от Бенков с вмъкнато е. Гиген (Никополско), Севлиево.
Бенефаций м — разновидност на Бони-фаций. Вайганд, Синод, именник.
Бенжамен м — френска форма на Венеа-мин. Карнобат, 1920.
Бенжо — вм. Бенджо, Бенчо. Бен-жев ф. Търново. f
Бензаров ф — вм. Бънзаров. Карабунар (Пазарджишко).
Бениамйн м — кръстоска от Вениамин и Беньо. София, 1893.
Бенин м — от Бен(о), Бень(о) + ин. Бе-нйнов ф. Пловдив.
*Бенислав м — от Бень(о) + слав, както Денислав, Венислав. Бениславски ф. Търново.
Бенйшев ф—от тур. binij '1. езда; 2. широко наметало'. Айтос, Ловеч, Стара Загора.
Бенка ж ¦— умалит. от Бена. Бенкин ф. Орехово, Остров (Ореховско), Ботевград. Бенко м — умалит. от Бено. Ловеч, Разград, Никополско, Свогенско. Бенков ф. Павликени, Тутраканско. Бенковски ф.
Бенкол м — от Бенк(о) + ол. Бенколов ф. Вълчедръма (Ломско).
Бенлйев и Бенлййски ф — от тур. benli 'с бенки по лицето' или от махала Бенли-кьой (Еленско). Шумен.
Бено м — успоредна форма на Беньо с твърдо окончание. СЗБ, Свищов, 1888. Бенов и Беновски ф. Бенски ф. Вършец (външно лице).
Бенто м — съкрат. от *Бенедето. Пловдив, р. 1891.
Бенуц м — от Бен(о) + уц, както Радуц, Галуц. Бенуцов ф. Злокучене (Плевенско). Бенчо м — умалит. от Бено, Беньо. Враца. Врачанско, Ботевград, Ботевградско, Карнобат, Бенчев и Бенчов ф. Търговище, Карнобат, Калофер, Карлово, Враца, Ботевград.
Беньо м — а) съкрат. от Любен, Хубен; б) съкрат. от Бенефаций, а у пловдивските и свищовските католици — и от Бенедето. Главно ИзБ. Бенев и Беневски ф.
Беня ж — женска форма от Беньо. Шумен р. 1896.
Бенямйн м — вм. Вениамин. Бенямйнов ф. Бера ж — женска форма от Беро. Верди-кал (Софийско), р. 1889.
72
Бератов ф — от остар. берат 'султанска грамота' (ар.-тур. berat).
Бербатов ф — от диал. бербат 'съсипан, мръсен' (пер.-тур. berbat). Бесарабия, 1862, Търново, Стара Загора.
Бербенков ф. Дропла (Балчишко), Русе, Толбухин. Бербенлйев ф.
Берберов и Берберски ф — от остар. бер-бер(ин) 'бръснар' (ит.-тур. berber). Панагюрище, Елена, Враца.
Бер боров ф — нарочно видоизменено от Бърборов. Враца, Белоградчик.
Бергер ф — нем. Berger (дядото бил немец). Карлово.
*Берго м — от Берко с озвучаване на рк в рг. Бергов ф. Банско, Велинград.
Бер дано в ф — бердана 'вид стара бойна пушка'; срв. Шишиньов. Долна Митрополия (Плевенско).
Берелйев ф — навярно видоизменено от Баралиев или от Белелиев. Сопот.
Берема и Беремеца пр — съкрат. от Бе-ремлийски. Скравена (Ботевградско). Бере-мов ф. Живково (Ихтиманско). Беремски ф. Кнежа, Новачане, Гурково (Ботевградско).
Беремлййски ф — от диал. *беремлйя 'който има дял в нещо' (пер.-тур. behremli). Враца, Лом.
Беренделййски ф — от с. Беренде (Радомирско или Царибродско).
Беренски ф — навярно вм. Беремски. Берешйков ф — от диал. * берешик, вм. барашък (тур. barifik 'който живее в мир с околните; примирителен'). Вършец, 1898. Бержански ф — от *Бержарски с дисимилация на второто р. Русе.
Бержаров ф — от диал. бержар 'фай-тонджия' (рум. birjar)). Русе, Бяла.
Бержйта ж — видоизменено от*Брижита. Пловдивско, Ореш (Свищовско).
Берзййски ф — вм. Бързийски (?) Еремия (Кюстендилско).
Берйвой м — старинно име — „който съ-- бира войска".
Бериджаров ф — видоизменено от Бержаров. Горна Оряховица.
Бер йе век и ф — от с. Бериево (Севлиевско).
Берймир м — старинно име — „който печели мир", запазено в името на с. Бери-мирци или Биримирци, Софийско.
Берйслав м — старинно име —„който бере, печели слава".
Берислава ж —¦ женска форма срещу Берйслав. Орехово, р. към 1882, Самоков.
Берка ж —¦ женска форма от Берко, Шумен, 1947.
Берко м — умалит. от Беро. Радомирско. Берко в ф. Елена, 1858, Тетевен, 1893, Плевен, Пресяка, Сливек (Ловешко), Русе,
Варна, Радомирско. Берковски1 ф. Варна, 1893.
Берковски2 ф — от град Берковица. Лом, 1852, Михайловград, Враца.
Б?рлйнов ф — от град Берлин — може би живял там или продавал берлинска стока. Бургас, 1893, Силистра, 1895.
Бермски ф — навярно съкрат. от Беремски.
Бернард м — нем. Bernhard — име на католически светец. Варна. Бернардов ф. Свищовско, Варна.
Беро м — съкрат. от Берйвой, Берймир. Берйслав или друго подобно име. Извор, 1755, Карнобат, 1870, Луковит, 1887, Кула, Белослатинско. Беро в ф. Лясковец, Габрово, Драка (Грудовско), Бесарабия, Кула, Самоковско, Ботевградско. Беро веки ф. Бургас, 1908, Новачене (Ботевградско). Берович ф. Котел, 1824. * Берон1 м — от Бер(о) + он. Беронов ф. Берон2 ф — вм. Беров или Берович. Котел, Болград, 1866, Търново, р. 1879. Браила, 1844.
Берое м — от арм. Бедрос (Иван Беро-сов Саркизов, българин, Гаганица, Берков-ско, 1961).
Берсйн пр — от с. Берсин (Кюстендилско). Кюстендил, 1879. Берсйнски </>. Кюстендил.
Берта ж— нем. Berta 'блестяща'. Враца, 1949, Расово (Ломско), 1956. Берхатлйев ф — вм. Бархатлиев. Берчо м — умалит. от Беро. Берчов и Берчев ф. Згориград (Врачанско), Букьовци (Ореховско).
Берьо м — от Беро с меко окончание. Берев ф. Толбухин.
Бесиев ф—вм. Бесев (Бесьев) поради мекия изговор на с'. Пловдив.
Беслймов ф — от диал. беслеме 'храненик' (тур. besleme). Пловдив.
Беснев ф — от прякор Бесния. Стара Загора.
Бесов ф — от прякор Бесъ. Грудово. Бестена ж — от Безцена с дисимилация на сц в cm. Радомирско, Луковит, р. 1923.
Бесьо м — от Бецо, Бешо, Бечо с друга наставка, както Босьо, Косьо, Песьо. Шумен, р. 1918.
Бета ж — женска форма от Бето или съкрат. от Елизабета. Софийско, Лагодаж (Благоевградско), Благоевград, р. 1924.
Бетеров ф — от разг. бетер 'по-лош, по-зле' (пер.-тур. beter) — може би поради често повтаряне на тая дума. Стара Загора.
Бетйна ж — от Бет(а) + ина. Пловдив, 1922.
Бетко м — умалит, от Бето. Бетков ф. Михайловград.
Бето м —-от Беро, Бечо, Бешо с друга наставка. Плевен, Софийско. Бето в ф. Пле-
вен, Плевенско, Сомовит, Никополско, Враца, Берковица, Самоков. Бетовски ф.. Плевен.
*Бетул м — от Бет(о) + ул. Бетулците, род в Етрополе.
Бетуховски ф — от диал. *бетух 'не-скопен кон'.
Бетьо м — успоредна форма на Бето с меко окончание. Бетев ф. Габровско, Казанлък.
Бехаров ф — вм. Бахаров.
Бе хо в ф — може би от глаг. бех — поради чуждия за говора екав изговор; срв. Бяхов. Кюлевча (Шуменско), Пещера.
Бехтерев и Бехтеров ф — навярно вм. Мехтерев с преход на м в б.
Беца ж — женска форма срещу Бецо. Софийско, Мездра. Бецин ф. Михайловградско, Крушовене (Орехсвско). Бецин-ски ф. Бела Слатина, Чирен (Врачанско).
Бецо м — от Бечо с друга наставка, както Пачо и Пацо, Гочо и Гоцо. Ореховско. Бе-цов ф. Ореховско, Плевен, Русе, Мездра, Правешка Лакавица (Ботевградско). Бецев ф. Костинброд (Софийско).
Бечйров ф — от Бекиров с промяна на к' в ч. Пловдив.
Бечкеджйев ф — вм. Бичкиджиев. Ловеч, 1900.
Бечко м — умалит. от Бечо. Бечков ф. Банско, Кюстендил (гроб).
Бечлйев ф — от прякор Бечлйята 'който» е ходил или живял в Беч (Виена)'. Лом, 1908, 1917.
Бечо м — успоредна форма на Беко или от Белчо, Берчо, Бенчо с изпадане на съгласната пред ч. Тетевен, Лом, Трънско. Бечев и Бечов ф. Софийско, Лом, Враца, Котел. Бечевски ф. Орехово.
Бешевйшки ф — вм. Бешовишки. Плевен.
Бешевлиев ф — от с. Бешевлие (Кирилово, Преславско). Шумен, Трън, 1900.
Бешйкташлйев ф — от Be§ikta§ (район в Цариград). Калофер, 1900.
Бешимйрски ф — видоизменено от Бе-шировски (?) Бела Слатина.
*Бешйр м — може би кръстоска от Бешо и турско л. и. Бекир (?) Бешйров ф. София, 1893, Варна. Бешйровски ф. Рогозен (Ореховско).
Бешйрко м — умалит. от Бешир. Бе-шйрков ф. Ореховско. Бешкаров ф—вм. Бишкаров. Самоков. Бешко м — умалит. от Бешо. Кнежа, Свищов. Бешков ф. Ловеч, 1845, Плевенско, Кнежа, Свищов.
Бешо м — от Беко, Бечо с друга наставка, както Мичо, Мико, Мишо. Радомирци (Луковитско), Тетевен. Бешев и Бешов ф. Враца, 1908, Плевен, Плевенско, Русе, Търновско, Войнеговци (Софийско). Бешовски ф.
73
¦* &'¦ •'-'• :'•• = '""¦¦ ¦'•Ц-- .'

Бешовйшки ф — от с. Горна или Долна Бешовица (Врачанско). Враца, Плевен.
Бешпаров ф—от тур. be? para 'пет пари'. Лозен (Софийско).
Бештепелйев ф — от с. Беш тепе (Пет могили, Новозагорско или Новопазарско). Варна.
Беязов ф — от прякор Беяза 'белия' (ар.-тур. beyaz). Бяла, 1897, Ловеч, 1900, Севлиево, Свищов, Варна, Плевен.
Бианка ж — ит. Bianca 'бяла'. Ново, рядко.
Бйба ж — женска форма срещу Бибо. Бйбин ф. Чепинци (Софийско), Самоков, Котел.
Бибанов ф — от рум. biban 'риба ко-стур'. Ново село (Видинско).
Бибашки ф — от диал. бибак '1. паток; 2. голяма мръвка'. Згориград (Врачанско). Бйбенов ф — навярно сродно с Бибанов. Русе.
Биберов ф — от диал. бибер 'пипер' (пер.-тур. biber). Асеновград, Пловдив, Шумен.
Бибешко м — от Биб(о)+ешко. Бибеш-ков ф. Банско.
Бибиджийски ф — от диал. *бибиджйя 'който отглежда патици или пуйки' (?) Ихтиман.
Бибиков ф — от диал. *бибик 'малка .патица или пуйка' (?)
Бибйшков и Бибишкин ф — от прякор Бибйшко; вж. Бибиков. Марикостеново, Кулата (Петричко).
Бйбо м — от диал. бйба '1. патица или пуйка; 2. мръвка' — защитно име по дребен, малоценен предмет или животно. Дебърско, Ботевград (циганин). Бйбов ф. Одрин, 1917, Асеновград, Пловдив.
Бйвазов ф — видоизменено от Беязов (Биязов).
Биволаров и Биволарски ф — от биво-.лар. Плевен, Грудово, Берковица, Ру-жинци (Белоградчишко), Пазарджик, Панагюрище, Ръжево Конаре (Пловдивско). Биволев и Бйволов ф — от прякор Бивола или Биволето. Пловдив, Котел.
Биволски ф — от род Биволците, Би-волете. Бов, Дружево (Свогенско).
Бйволчев ф— от прякор Биволчето; според местно обяснение — имал повече биволи. Вършец.
Биволът пр — от бивол. Котел. Бйгор ф — псевдоним, от бйгор, 'шуп-лив варовик; нещо много солено'.
Бидаров ф — от диал. *бидар 'голяма пита или баница' (от тур. bide). Пещера. Бидев ф — от тур. bide 'пита, плосък хляб' (?) Шумен.
Биделев ф — вм. Беделев. Айтос, Пловдив, Варна.
Биджеранов ф — видоизменено от Биза-ранов. Казанлък, 1900.
Бйджо м — от Бижо с дж вм. ж. Бйджов
ф. Проваленци (Радомирско), Лозен (Софийско), Карлово.
Биджуров ф — от диал. баджур, би-джур 'гъба печурка'. Асеновград.
Бйжко м — умалит. от Бижо. Бйжков ф. Пазарджик, 1908.
Бйжо м — съкрат. от Дабижа. Габрово, Севлиево, Търновско, Русе, Котел. Бйжев и Бйжов ф. Котел, Севлиево, Пазарджик, Берковица, Долна Бела Речка (Берков-ско), Крушево (Македония).
Бизаранов ф—от диал. *бизаран 'сръд-льо, сърдитко' (от пер.-тур. bizar). Силистра, 1900.
Бизеров ф — от диал. *бизер; вж. Бизаранов. Карлово, Пловдив.
*Бизйк м — умалит. от Бизо. Бизйков ф. Самоков.
Бизистена ж — някакво видоизменение от Бестена. Радомирско.
Бйзко м — умалит. от Бизо. Сливница. Бйзков ф. Сливница.
Бизо м — от Бижо с преход на ле в з. Бизо в ф. Котел, 1843, Търговище, Пирдоп, Пловдив. Бйзовски ф. Ботевград, Врачеш (Ботевградско). Бизето ф. Ботевград.
Бйзьо м — успоредна форма на Бизо е меко окончание. Бйзев ф. Сопот, Горна махала (Карловско), Червен брег, Велин-грал, Банско.
Бикарски ф — от бикар 'гледач на бикове'. Дрен (Радомирско).
Бйко м — от бик; вж. Биков. Райково (Смолянско), 1720 г.
Бйко в и Бйковски ф — от бик в смисъл 'як, упорит или плодовит като бик'. На разни места из страната. Бйколов ф. — от Бикоолу, с тур. = олу. Пещера.
Била ж — от Билка, което е смятано за умалително. Синод, именник.
Бил ало в ф — вм. Белалов. Горна Оряховица.
Билански ф — вм. Белански, от Белана. Славовица (Плевенско).
Билбйлев ф — вм. Бюлбюлев. Равногор (Пазарджишко).
Бйлбо м — кръстоска от Билко и Бюл-бюл (?) Дебър. Бйлбов ф. Плевен.
Билдеров ф — видоизменено от Билди-рев или Билядеров. Варна.
Билдйрев ф — от тур. bildir 'вестител, осведомител'. Кюлевча (Шуменско), Нови пазар, Русе, Варна, Тулча.
Билдйроглу ф — вм. Билдйрев с турска наставка. Шумен, 1843. Билетски ф — от билет (?) Търново. Бйлик ф — нем. billig 'справедлив; евтин'.
Билйна ж — вм. Белина. Н. Геров. Билйнка ж — умалит. от Билйна. Н. Геров. Билйчев ф — вм. Беличев. Чирпан.
74
Билка ж — от билка 'лековита трева'. Кнежа, Враца, Чурек (Елинпелинско), Карлово.
Бйлко м — умалит. от Бильо. Свищов. Бйлков ф. Сухозем (Карловско)
Бйлкя ж — от Билка (Билька) с премет на йотацията. Видраре (Тетевенско), 1684, Ботевград, 1860.
Било м — успоредна форма на Бильо с твърдо окончание. Бйлов ф. Локорско (Софийско).
Бйлчо м — умалит. от Бильо, Било. Русе, Варна. Бйлчев и Бйлчов ф. Русе, Иваново (Русенско), Бъркачево (Белосла-тинско), Банско.
Бйльо м — от биле, бйлье 'лековита трева'. Ценово (Беленско), Варненско. Бй-лев и Бйльо в ф. Варненско, Разложко, Пловдив.
Билюков ф — от диал. билюк 'голямо стадо (овце); голямо множество' (тур. boluk Бургас.
Билядеров ф — от диал. *билядер 'близък приятел' (ар.-тур. bilazer). Пазарджик. Билян м — вм. Белян или от Биль(о)-|-ш. Билянов ф. Пещера.
Биляна ж — вм. Беляна или женска форма срещу Билян. Етрополе, 1648, Търновско, Чирпан, Кичевско, Бр. Милади-нови, Голяновци (Софийско), р. 1937.
Билярдеров ф — видоизменено от Билядеров.
Биляров и Билярски ф — от биляр 'лечител с билки'. Злокучане (Самоковско), Висока могила (Кюстендилско), Кремена .(Врачанско), Белоградчик, Берковица, 1906. Биляшки ф — вм. Беляшки. Баница (Врачанско).
Бймбалов ф — навярно вм. Бимбелов. Пловдив, Стара Загора, Кричим, Грудовско. Ьймбашйев ф — от остар. бимбашия 'началник на 1000 души' (тур. binbasi).
Бимбелов ф — от тур. bin 'хиляда' и ар.-тур. bela 'беда'. Бургаско, Варна. Бимбйрката пр — вж. Бимбиров. Свищов, 1888. Бимбйрков ф. Русе.
Бимбиров ф — от тур. binbir 'хиляда и един; всевъзможен, най-различен'. Благоевград, Петрич. Бимбов ф.
Бйна ж — съкрат. от Гълъбина, Съ-¦бина или друго подобно име.
Бинаков ф — може би нарочно видоизменено от *Бунаков.
Бйнбашйев ф — вж. Бимбашиев. *Бйнго м — от Бинко с озвучаване на як в нг. Бйнгов ф. Лясковец. Биндеров ф — вм. Бендеров. Бинеков ф — от диал. бинек 'яздитен кон' (тур. binek). Видбол (Видинско). Бйнка ж — умалит. от Бина. Бйнко м — умалит. от Биньо. Бйнков ф. Пловдив, Грудово.
Бинтев ф. Габрово.
Бйнто м — от лат. Benedictus 'благословен'. Белозем (Пловдивско). Бинчаров ф. Пловдив. Бйнчо м — умалит. от Биньо. Бйнчев ф. Никополско.
Бйньо м — съкрат. от Събин, Гълъбин или друго подобно име. Айтос, Каблешково (Поморийско), Варна, Чирпанско, Старозагорско. Бйнев и Бйньов ф. Айтос, Целина (Чирпанско), Бургас, Желен (Свогенско).
Биолиев ф — от диал. биолия 'черда биволи' или грешка вм. Биолчев. Търново. Бйолчев ф — от диал. бйолче 'биволче'. Прилеп.
Бйраджийски ф — от диал. бйраджия 'любител или продавач на бира'. Самоков, 1840.
Бирбатов ф — вм. Бербатов. Лясковец. Бирбочуков ф — от тур. birbucuk 'един и половина'. Росеново (Грудовско). Биржаров ф — вж. Бержаров. Русе. Бириджйев и Бириджйков ф — разновидност на Биринджиев. Русе, Алфатар (Силистренско).
Бирилчанов ф — от диал. биришанин 'жител на с. Бириево (Севлиевско)' Варна. Бирймйрски ф — от с. Биримирни (Бе-римирци), Софийско. Биримлййски ф — вм. Беремлийски. Биринджиев ф — от диал. *биринджйя 'пръв, първенец' (тур. birinci). Русе.
Бйрко м — умалит. от Биро. Бйрков ф. Велинград.
Бирлйков ф — от диал. *бирлик 'единство, съюз' (тур. birlik). Шумен.
Бйрников ф — от бирник. Црънча (Пазарджишко), Пловдив, Караново (Новозагорско).
Бйро м — от диал. бир 'събиране' — пожелателно име: да се събират хора около него (?) Бйров ф. Благоевград, Брезово (Благоевградско), Пещера. Бйрчо м — умалит. от Биро. Бйрчев ф. Бирязов ф — от диал. беряза 'бреза'(?) Биса ж — съкрат. от Бисера. Дебър (Македония).
Бисер м — от бисер. Берковица. Бисеров ф. Станке Димитров, 1840, Русе, 1885, Никопол, Враца, Берковица.
Бисера ж — женска форма срещу Бисер. Дебър (Македония), Банско, Новачене (Ботевградско).
Бйсерка ж — умалит. от Бисера. Габрово, Русе, Мездра, Войнеговци (Софийско). *Бйсерник м — от диал. *бйсерник 'цвете момина сълза'. Бйсерников ф. Гайтани-ново (Гоцеделчевско).
Бйско м — умалит. от Бисо Бйсков ф. Николаево (Плевенско). Бислимовски ф — разновидност на Бесли-
75
Бйсмарк пр— по името на пруския канцлер Бйсмарк (навярно много е говорел за него). Търново, 1873. Бйсмарков ф.
Бйсо м — съкрат. от Бисер. Варна. Бйсов ф. Пловдив.
Бистра ж — от бистра в смисъл 'бърза'. Сравнително рядко. Бйстрин ф. Банско. Бистрилиев ф — от някое село Бистра или Бистрица. Пазарджик.
Бйстрички ф — от с. Бистрица (Станкедимитровско). Станке Димитров.
Бйстреков ф — от Бистрев с вмъкнато ек. Бйстрешки ф — от с. Бистрец (Врачанско). Враца.
Бистрица ж — по името на река Бистрица. Рядко.
Бистричански ф — от бистричанин 'жител на село Бистрица (Софийско)'. Горна Баня.
Бистро м — успоредна форма на Бистрьо с твърдо оканчание. Бйстров ф. Калофер. Бйстрьо м — от бистър; вж. Бистра. Бйстрев ф. Казанлък, Калофер.
Битански ф— от диал. битанка '1. пришълец без близки и роднини; 2. безделник, скитник'. Скравена (Ботевградско).
Битймов ф — от диал. битйм 'свършек, край' или 'последен представител на рода' (тур. bitim). Варна.
Битлйев ф — от тур. bitli 'въшлив, въшльо'. Свиленград.
Бито м — от Бисо, Бицо с друга наставка. Битов ф. Лехчево (Михайловградско), 1917, Варна. Бйтовски ф. Плевен, 1900. Бйтолски ф — от град Битоля. Битраков ф — може би от диал. бутрак 'дебел човек, дебелан'. Битоля.
Битунски и Битюнски ф — от диал. *битюн 'цял, цялостен, здрав' (тур. bii-ttin). Божурище (Софийско), Бреница (Бело-слатинско), Опан (Старозагорско).
Бйца ж — женска форма от Бицо или съкрат. от Евламбица. Русе, р. 1880, 1912. Силистра, 1895. Бйцин ф. Разлог. Бй-цински ф.
Бйцка ж — умалит. от Вица. Свищов,
1888.
Бйцо м — от Бисо с друга наставка. Бйцов ф. Луковит, Варна.
Бичаков ф — от диал. бичак 'нож' (тур. bicak). Сапарева баня (Станкедимитровско), Беди Искър (Самоковско), Самоков.
Бичиклййски ф — вм. *Бочуклийски; вж. Бочуков. Михайловград.
Бичйнов ф—вм. *Бичимов, от диал. бичйм. 'кройка, фасон' (тур. bi(jim). Мок-рин (Костурско).
Бич каро в ф — може би вм. Бишкаров. Куклен (Асеновградско).
Бичкиджйев ф — от диал. бичкиджйя 'дъскорезач' (тур. bickici). Ловеч, Русе.
Бичкййски ф — от колиби Бичкиня (Габровско). Стара Загора.
Бйчо м — от Бисо с друга наставка преосмислено по бик; срв. Биков. Бйчев: и Бйчов ф. Преслав, 1893, Ихтиман, 1865, Варна, Сопот, Калофер, Пловдив, Боту-нец (Софийско). Бйчевски ф.
Бичоковски ф — от прякор Бичдк 'едър1 бик'. Устово (Смолянско).
Бйшаров ф. Брезник (външно лице). Бишкаров ф — от диал. бишкар 'сви-нар'.
*Бишйр м — вм. Бешир. Бишйров ф. Бела Рада (Видинско).
Бйшко м — писмена разновидност на-Бижко. Бйшков ф.
Бйшо м — от Бисо, Бицо, Бичо с друга: наставка, както Пешо, Пецо, Печо, или от Бижо с обеззвучаване на ле в ш покрай умалителното Бишко; срв. Бошо. Бйшев ф. Райковци (Търновско).
*Бишур м — от Биш(о) -f- ур. Бишу-ров ф.
Бияда ж (или Биядо м). Дебърско. Биязов ф — вм. Беязов. Биянка ж — вм. Бианка. Шумен, 1947. Биячев ф—от бияч 'побойник'. Де-рекьой (Одринско), 1905, Бургас.
Блага ж — от блага в смисъл 'добра' или женска форма от Благо. Сравнително-ново.
*Благана ж — от прил. благ(а)-\-ана. Влаганка ж — умалит. от Благана. Бр. Миладинови.
Благатка ж — от благат 'честит'. Н. Геров.
Благденов ф — от благ ден 'ден, в който-не се пости'. Кремиковци.
Благйн м — от Благ(о)-|-ин. Благйнов ф. Левски.
Благина ж — женска форма срещу Бла-гин. Рибарица (Тетевенско), Бургас.
Благйнка ж — умалит. от Благина. Ал-домировци, Владиславовци (Сливнишко). Благия1 ж — женска форма срещу Благой. Търговище.
Благия2 пр — от благ, добродушен. . Благиев ф. Бела Слатина.
Блатна ж — от Благ(а) + на. Брезнишко. Благо м — съкрат. от Благой. Типично> за Пазарджик. Благов ф.
Благовена ж — от благоговейна (?) Айтос, р. 1923.
Благовер м — от блага вера. Марудево (Благоевградско), р. 1933.
Благовест м — превод на гр. Вангел. Рядко.
Благовеста ж — женска форма от Благовест. Сравнително ново, типично за> Шумен. Шумен, р. 1917, 1919, 1920, 1922, 1928, 1959.
Благовестйнка ж — умалит. от Благовеста. Айтос, р. 1943. Благовестка ж — умалит. от Благовеста..
76
Благодайка ж — разновидност на Благо-датка с преход на т! в й. Понор (Свогенско), р. 1934.
Благодат ж — от благодат. Единичен случай.
Благодатна ж — от благодат. Пловдив, р. 1927, Ракитово (Велинградско), р. към 1930, Попово.
Благодушев ф — от блага душа. Слатина (Станкедимитровско).
Благой м — от благ; срв. Драгой, Радой, Милой, или свободен превод на гръцко Вангел. Главно ЗБ, Софийско и Южна Македония. Благоев ф.
Благойка ж — женска форма от Благой. Рядко из ЗБ.
Благойчо м — умалит. от Благой. Благой че в ф.
Благолюб м — новостъкмено име. Търново, р. 1940.
Благомйр м — от благ и мирен. Ново, рядко. Стара Загора, Варна, Каварна, р. 1962, Михайловград, р. 1959, 1960.
Благомйрка ж — женска форма от Благомйр. Варна, 1959.
Благородка ж — умалит. от Благородна. Рядко, главно СЗБ.
Благородна ж — превод на гръцко Евгения.
Благослав м — превод на лат. Вепе-dictus. Бяла.
Благослов м — превод на гръц. Евлогий. Рядко. Русе, 1937.
Благослова ж — женска форма от Благослов. Разград, 1868, Силистра, 1895.
Благословйна ж — превод на лат. Ве-nedicta. Ореш (Свищовско), Бяла, р. 1897, Ботров (Беленско), р. 1911, 1946.
Благостойнов ф — навярно псевдоним, превод на гръц. Евстатий. Търново (Възраждането).
Благосъвета ж — от благ съвет. Плевен, р. 1939.
Благоцвета ж — новостъкмено име. Ботевград, р. 1933.
Благоя1 ж — женска форма от Благой. Хасково, 1893, Кърджали. Благоин ф. Бели Искър (Самоковско).
Благоя2 м — западна форма на Благой. Софийско, Костенец. Благоев ф.
Благун м — от Благ(ой)+ ун. Синод, именник.
Благуна ж —-от прилаг. блага и -уна. Бр. Миладинови, Дебърско, Банско, Брезнишко, Златица, Берковица, Видин.
Благур м — от Благ(о)-(-(/р. Демирхи-сарско, 16 век.
Благьо м —¦ успоредна форма на Благо с меко окончание. Благьов ф. Кнежа.
Блаже м — югозападна форма на Блажо. Блажев ф.
Блажен м — навярно превод на гръц. Макарий. Рядко.
Блажена ж — женска форма срещу Блажен. Босилеград, 1870, Михайловград.
Блажка ж — умалит. от Блага. Ново, рядко.
Блажо м — видоизменено от Благо, Благой. Плевенско. Блажев ф. Плевенско. Блажовски ф. Русе.
Бланчев ф — от прякор Бланчо (от диал. бланов 'кротък, мирен').
Бланш ж — фр. Blanche 'бяла' (майката французойка).
Бласко м — от Бласко, Бляско със затвърдяване на л'. Бласко в ф. Брезник.
Блатев ф — може би от прякор Блатьо 'който работи из блатата'. Русе, 1936, Варна, 1936.
Блатечки ф — от с. Блатец (Кюстендилско). Кюстендил, 1917.
Блатешнички ф — от с. Блатешница (Радомирско). Радомир, 1897.
Блатски ф — от с. Блатска (Гоцедел-чевско) или Блато (Станкедимитровско). Пловдив.
*Блачен м — от Блач(о)+ен. Блаченов ф. Варна.
*Блачо м — от *Бласкчо, умалит. от Бласко. Блачев ф. Пловдив, Кюстендил.
Блашка ж — писмена разновидност на Блажка. Силистра.
Блегов ф — от рум. bleg '1. глупав; 2. клепоух; 3. мекушав'.
Бленика1 — псевдоним.
Бленика2 ж — от псевдонима Бленика. София, р. към 1950.
Блеско м — западна, екавска форма на Бляско. Блесков ф. Етрополе.
Блестан м — новостъкмено име, може би „да блести". Единичен случай, 1952.
Блехарски ф —-от диал. *блехар 'ковач на блехове'. Гаганица (Берковско).
Блехко м — умалит. от Блехо или видоизменено от Блеско. Блехко в ф. Варна.
Блехо м — от блех 'желязна подложка на дървена ос' — защитно име по малоценен предмет; срв. Скобел. Блехов ф.
Блецо м — от Блехо с друга наставка. Блецов ф. Невестино (Карнобатско).
Бл и дано в ф — от диал. *блидан 'блю-долизец' (рум. blidar '1. грънчар; 2. блю-долизец'). Видин.
Близнаков, Близнаковски и Близ-нашки ф — от близнак (бащата или дядото бил близнак). Нарядко из цялата страна.
Близнев ф — от близне; вж. Близнаков. Самоков.
Блитанов ф — разновидност на Бли-данов. Видин.
Блъденов ф. Варна.
Блъско м — от диал. блъскав 'бляскав, лъскав'. Блъсков ф. Калофер, Карлово, Панагюрско, Габрово, Елена, Севлиево, Шумен, Варна.
77
блъснйшки ф — от с. Блъсничево (Лу-ковитско). Луковит.
Блюдаров ф — от диал. *блюдар 'грънчар'. Шумен, 1861.
Блюдев ф—от блюдо (?) Варна. Бляков ф — може би видоизменено от Блясков. Русе.
Блянгов ф—нарочно видоизменено от *Бляхков (?) Пловдив.
Бляско м — от бляскав; срв. Блеско. Бляскови лъки местност в Оси-ковица (Ботевградско).
Бля хо м — източна, якавска форма на Блехо. Бляхов ф. Кула. Боалйев ф — вм. Буалиев. Габрово (гроб). Боба1 ж — женска форма от Бобо, Боби. Разград, р. 1882.
Боба2 пр — от боб. Сливен. Бобадов ф — съкрат. от Бабадаглъ. Шумен.
Бобанов и Бобановски ф — от прякор Бобан; вж. Бобаров. Белотинци (Бело-градчишко), Габровница (Михайловградско), Михайловград, Видин.
Бобарев, Бобаров и Бобарски ф — от бобар 'който обича да яде боб'. Поцър-ненци (Радомирско), Кюстендил, 1893, София, 1893, Бов (Свогенско), Мадан (Михайловградско).
Бобат м — от Боб(о), Боб(и)+ат. Ник. Милев. Бобатов ф. Ник. Милев.
Бобатйнов ф—от прякор Бобатйн; срв. Боботанов. Тракия.
Бобе м — разновидност на Боби. Н. Геров. Бобев ф.
Бобеков ф — от Бобев с вмъкнато ек. Панагюрище.
Бобенков ф — от диал. *бдбенко 'бобар'. Вършец.
Боби м — съкрат. от Богдан, Боян или Борис с повторение на първата съгласна. Нарядко из СИзБ. Бобев ф. Еленско, Габрово, Севлиево, Браила, Битоля, Станке Димитров, 1900. Бббевски ф. Тетевен. Бобиков ф — вм. Бобеков. Ник. Милев. *Б6бил м — от Боб(и)+ил." Бобйлов ф. Русе.
*Бобйн м — от Боб(и) + ин. Бобйнов ф. Шабла (Балчишко).
Бобка ж — умалит. от Боба. Сушица (Горнооряховско), Голямо Враново (Русенско).
Бобо м — успоредна форма на Боби с твърдо окончание. Бобов ф. Сливен, 1883, Пловдив, Михайловград, Живовци, Лех-чево (Михайловградско), Самоков, Банско. Бобовлйев ф — видоизменено от Бабов-лиев. Русе.
Бобойко м —-от Бойко с повторение на
първата сричка. Бобойков ф. Червен брег.
Бобойчо м ¦— разновидност на Бобойко
с друга наставка. Бобойчев ф. Овищовско,
Гостиля (Плевенско).
78
Бобоков ф. Пиргово (Русенско). Бобол м — от Боб(и), Боб(о)+ол. Б6-болов ф. Свищов. Боболов кръст местност в Рашково (Ботевградско).
Боболин ф. Гаганица (Берковско), Михайловградско.
Боборачки и Боборашки ф ¦— от с. Бо-бораци (Радомирско). Радомир.
Боботанов ф — от диал. *боботан 'който боботи, шуми, вдига врява'. Райково (Смо-лянско), Ник. Милев.
Бобо тилов ф — от диал. *боботйл; срв. Боботанов. Драбишна (Ивайловградско). Боботйнов ф — от диал. *боботйн; срв. Боботанов. Самоков.
Бобоцов ф. Пазарджик, Пловдив. Бобочев ф. Ракитница (Видинско). Бобошевлййски ф — от бобошевлйя; вж. Бобошевски. Струмско (Благоевградско). Бобошевски ф — от с. Бобошево (Стан-кедимитровско). Враца, Кюстендил.
Бобров ф — от книж. бобър (?) Търново. Бобчо м — умалит. от Боби. Бобчев ф. Елена, Грудово. Бобчевски ф. Варна,. Толбухинско.
Бобьо м — разновидност на Боби. Бо-бьов ф. Ник. Милев.
Бовски ф — от с. Бов (Свогенско). Луково, Реброво (Свогенско).
Бовянски ф — от бовянин 'от с. Бов'. Враца.
Бога ж — съкрат. от Богдана. Богин-ски 0. Кнежа.
Богазов ф — от диал. богаз '1. гърло; 2. планинска теснина' (тур. bogaz). Пловдив.
Богал пр — може би във връзка с богат.
Медвен (Котленско). Бога ле в ф. Медвен.
Богалин м — от диал. богалйн(ец) 'божи
човек, божа кравица'. Пазарджик. Бо-
галйнов ф. Пазарджик, Ихтиман.
Богалйна ж — женска форма от Богалин. Белица (Ихтиманско), Разлог. Богарчев ф — вм. Бугарчев. Богатев ф — вж. Богатов. Асеновград-ско.
* Богатей м — от Богат(ин) +ей. Бо-гатеев ф. Димитровград, 1962.
Богатйн м — пожелателно име: да бъде богат. Елешница (Благоевградско), Долни Вадин (Ореховско). Богатйнов ф. София, 1893, Враца, Варна. Богатйнски ф. Шумен. Богатов и Богатев ф — от богат,\бо~ гатия. Стара Загора.
Богачов ф — от диал. *богач 'богат човек'. Димитровград, 1957.
Богашев ф — разновидност на Богачов. Благоевград.
Богда1 ж — съкрат. от Богдана. Свогенско.
Богда2 м — съкрат. от Богдан. Свогенско.
Богдан (и рядко Богдан) м — „даден от бога", отговаря на гръцко Теодосий. Из цялата страна. Богданов, Богдански и Богдановски ф.
Богдана ж — женска форма от Богдан. Из цялата страна. Богданин ф. Врачеш, Гурково (Ботевградско).
Богданлййски ф — от с. Богдан (Карловско) или от с. Богданлия (Елинпелин-ско). Пловдивско, Долни Пасарел (Самоковско) .
Богданцалиев ф — от с. Богданци (Македония). Кюстендил, 1927, Владая.
*Богдат м — разновидност на Богдан. Богдатов ф. Крушево (Македония).
Богдеолу ф — стара форма на Богдев с турско окончание. Ямбол.
Богдьо м — съкрат. от Богдан. Богдев ф. Бесарабия, 1862, Ямбол.
Боге м — съкрат. от Богдан. Софийско. Ботев ф. Самоковско, Софийско, Свищов, 1927.
Богиленски ф — може би вм. *Бого-лински, от с. Боголин (Гоцеделчевско). Богин м — от Бог(е), Бог(о) + «« или мъжка форма от Богина. Русе, р. 1913. Богйна ж—от Бог(я) + ина. Ноевци, Ярославци (Брезнишко), Ихтиман, Пловдив, р. 1916, Долни Дъбник, р. 1955, Опи-цвет (Сливнишко).
Богйнка ж — умалит. от Богина или Богиня. Реброво (Свогенско), Трънско, Кюстендил, Ихтиман, Лом, Бабица (Брезнишко).
Богиня ж — разновидност на Богина. Ярловци (Годечко), р. 1921, София, р. 1905, Нефела (Врачанско), Сливница, Сливнишко, Трънско.
Богйч м — от Бог(е)+«ч. Софийско, нар. песен.
Бого м — съкрат. от Богдан или от Богомил. Бого в ф. Кула. Боговски ф. Пловдив, Кърджалийско.
Богой и Богоя м — разширено от Бого. Трънско, Панагюрище. Богоев ф. Трънско, Мърчаево (Софийско), Велинград, Свиленград. Богоевски ф. Каблешково (Поморийско).
Боголеп м — „хубав, леп от бога" или „божествено хубав". Синод, именник.
Боголюб м — „който обича бога" или „любим на бога", отговаря на гръцко Тео-фил. Фотовище (Македония), р. 1871, Благоевград, р. 1925. Бого любов ф. Варна. Богомил м — „мил на бога" — старинно име, напоследък отново разпространено. Богомилов ф.
Богомила ж — женска форма от Богомил. Рядко.
Богомйлка ж — умалит. от Богомила. Силистра, р. 1893, Шумен, р. 1916, 1917, 1921, 1923, 1925.
Богомйр м — „мир от бога". Рядко. Кюстендил, р. 1905, Русе, Лясковец. Бо-гомйров ф. Червен брег.
Богомолски ф — от богомолец. Враца, 1940.
Богор м — видоизменено от Богой или съкрат. от Богориди. Богоров ф. Калофер, 1849, Станке Димитров, 1893, Русе. (Иван А. Богоров по-рано се е писал Иванчо Андреов Богоев).
Богориди м—полупревод на гр. 6so8op?8as. Богориди (веодориди) Петрович от Котел,. 1825. Същото и като фамилно име.
Богорис м — по-стара форма на Борис. Синод, именник.
Богосвет м — „силен като бога". Синод., именник.
Богослав м — „който слави бога". Софийско, 1648, Брезник, р. 1864, Челопе-чене (Софийско), 1928. Богославов ф. Ловеч, Слатина (Берковско).
Богослов м — превод на гръцко Теолог. Трудовец (Ботевградско), 1648, Русе, р. 1881, 1906, 1914, Трънско. Богословов; ф. Търново, 1900, Русе, Попово, Карлово. Богословски ф. Кюстендил, 1879, Ломница (Трънско).
Богослова ж — женска форма от Богослов. Троян.
Богословка ж — умалит. от Богослова.. Разград, р. 1945.
Богоя м — вж. Богой. Панагюрище.
Богоявленски ф—от празника Богоявление.
Богровски ф — от с. Богров (Софийско). Горна Баня.
Богумчо м — умалит. и видоизменено-от Богун. Нар. песен.
Богун м — от Бог(о) + г/н. Богунски ф. Пловдив.
*Богурай м — „при бога в рай" (?) Богураев ф.
Богутйнски ф — от с. Бохутин в Чехия. Шумен (дядото чех).
Богуш м — от Бот(о)+уш. Богушев ф.. Благоевград.
Богя ж — женска форма от Боге. Брезнишко.
Бода ж — от Богда или съкрат. от Свобода. Н. Геров.
Бодаков ф — навярно вм. Будаков. Лясковец.
Бодаров ф — навярно вм. Будеров. Ямбол, 1900.
Бодеров ф — вм. Будеров. Никопол, 1897.
Боджаков ф — вм. Баджаков или Буджа-ков. Троян, Кнежа.
Боджо м — видоизменено от Боге или от Бочо с озвучаване на ч в дж. Богданлия, Караполци (Елинпелинско). Боджо в и Боджев ф. Елинпелинско, Бела Слатина, Силистра.
79

Бодйлков ф — от прякор Бодйлко 'който боде, заяжда се' (?) Кнежа.
Бодилярски ф — разновидност на Бодилков. Кнежа.
Бодйчев ф — вм. Будичев. Бодка ж — съкрат. от Свобода. София. Бодкаджийски ф — от диал. бддкаджия 'скъперник'. Алфатар (Силистренско).
Бодков ф — от прякор Бсдко 'бодкаджия, •скъперник* (?) Русе.
Бодле и Бодли пр „бодлив човек". Охрид. Бодлев и Бодльов ф. Варна, Провадия, Самоков.
Бодовски ф — разновидност на Бодков или на Бодлев (?) Търново, 1908, 1940. Бодрев ф — навярно псевдоним или видоизменено от Бодуров.
Бодро м — от бодър (?) Неврокопско,
16 век.
> век.
Бодурков ф — от прякор Бодуркс; вж.
Бодуров. Шумен.
Бодуров и Бодурски ф — от диал. бо-дур 'нисък, късокрак' (тур. bodur). Де-деагачко, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Преслав, Горна Оряховица, Троян, Михайловград, Полски Сеновец (Търновско), Сливен.
Бодьо м — от Богдьо с изпадане на г. Н. Геров. Бодев ф. Ловеч.
Бодянски ф — може би вм. *Б6денски, от с. Боденец (Врачанско). Русе.
Боериков ф — от Боеров с вмъкнато ик. Лесичево (Пазарджишко).
Боеров ф — от рум. boier 'болярин, богаташ'. Търговище.
Божа ж — от прилаг. божа 'обречена на бога'. Враца. Божински ф. Варна.
Божаков ф — вм. Буджаков или от диал. бджак 'просяк'.
Божан1 м — от Бож(о) -{-ан или мъжка форма от Божана. Беленско, Бяла, Русе, Разград, Свищовско, Ресен (Търновско). Божанов ф. Свищов, Бяла, Габрово, Ломско, Айтоско, Асеновград, Първомайско, Драгичево (Пернишко), Батак.
Божан2 и Божан и ф — от Божан1. Хр. К. Божан, Габрово, 1900, М. Я. Бо-жани, Асеновград, 1900.
Божана ж — от Бож(а)+ ана или свободен превод на гръцко Теопия. Из цялата
страна.
Божанка ж — умалит. от Божана. Бо-жанкин ф. Челопечене (Софийско).
Божанко м — умалит. от Божан. Бо-жанков ф. Кюстендилско, Кюстендил (гроб), Севлиево, Пловдив.
Божански ф — от с. Божаница, Боже-ница (Ботевградско). Ботевград.
Божанчо м — умалит. от Божан. Бо-жанчев ф. Саранци (Елинпелинско), 1893.
Божаров ф. Пазарджик, 1927.
Божашки ф — вм. Буджашки.
«0
Бождарйна ж — съкрат. от Божидарина Русе, р. 1881.
Бождеков ф. Враца, 1940. Бождерменов ф — от местност Баш дер-мените. Голямо Буково (Грудовско).
Божеков ф — от диал. бджек 'просян' или от Божев с вмъкнато ек. Калофер. Божелчо м — видоизменено от Божил. Шумен, нар. песен.
Боженски ф — от с. Боженица (Ботевградско) или колиби Боженците (Габрово). Божерянов ф — разновидност на Божу-ранов или Бужеранов.
Божеско м — от прилаг. божески 'божи, божествен'. Божесков ф. Станке Димитров, 1941.
Божидар м — „дар от бога", превод на гръцко Теодор. Сравнително ново; Русе, р. 1875. Божидаров ф.
Божидара ж — женска форма от Божидар. Рядко.
Божидарина ж — от Божидар(а)+ина.
Рядко.
Божидарйнка ж — умалит. от Божидарина. Екзарх Йосиф (Беленско), р. 1937.
Божидарка ж — женска форма от Божидар. Рядко.
Божйдор м — полупревод на Теодор.
Н. Геров.
Божййка ж — умалит. от Божия. Се-славци, Пролеша (Софийско).
Божйк м — „роден на Божик (Коледа)" или умалит. от Божо. Етрополе, 1648, Гоце Делчев. Божйков ф.
Божйка1 ж — умалит. от Божа. Софийско, Свогенско, Пернишко, Трънско. Божйкин ф. Негован (Софийско), Брацигово. Божйка2 м — успоредна форма на Божии или на Божико. Свищов.
Божйко м — разширено от Божик. Благоевград. Божйков ф. Благоевград, Охрид,
Лясковец.
Божиколев ф — от божия Кольо (?) Пловдив.
Божил м — от Бож(о) + ил. Главно ЮЗБ и Котел. Божилов ф. Божйловски и Бо-жйлски ф. Ботевградско.
Божйла ж — женска форма от Божил, Мадар а (Шуменско).
Божйлка ж — умалит. от Божйла. Це-рецел (Свогенско).
Божйлко м — умалит. от Божил. Софийско.
Божйлчо м — умалит. от Божил. Радомирско.
Божимйр м — разновидност на Богомир София, р. 1874, 1939, Шумен, р. 1922 Божимйров ф. Варна, 1936.
Божйн м — от Бож(о) + ин. Нарядко из ЗБ. Божинов ф.
Божйна ж — женска форма от Божин. Врачанско, Войници (Михайловградско). Горнооряховско.
Божито пр — от божи. Стеф. Атанасов Божито, Търново, 1940.
Божич ф — вм. Божев, вж. Божо.
Божйчки ф — от диал. Божич 'Коледа'; срв. Коледаров. Соволяно (Кюстендилско).
Божичко м — умалит. от Божичо. До-ганово (Елинпелинско), Мърчаево (Софийско), Злокучане (Самоковско). Бо-жйчков ф. Доганово, Самоковско, Лещехан (Ихтиманско).
Божичо м — успоредна форма на Божико ¦с друго окончание.
Божия ж — разширено от Божа или от лрилаг. божия. Кукуш, Гоце Делчев, Пиринско, Пещера.
Божияков ф — от диал. бджияк 'просяк'; срв. Божеков. Кукушко.
Божка ж — умалит. от Божа или от Божура. Луковит, Зимевица (Свогенско), Благоевград, Генералтошевско. Божкин ф. Хасково.
Божко м — умалит. от Божо, Божил или Богдан. На разни места из страната. Божков ф.
Божо м — мъжка форма от Божа или съкрат. от Богдан. Толбухин, р. 1933, Михайловград. Божев и Божо в ф. Сливен, Враца, Кюстендил, Михайловград. Б6-жевич ф. Русе.
Божоров ф — от прякор на руски старо-обрядец. Варненско.
Божур м — от цветето божур. Лесков-дол, Церецел (Свогенско). Божуров ф. Звъничево (Пазарджишко).
Божура ж — от цветето божур. Типично за Софийско; Свогенско, Сливнишко, Елинпелинско. Божурин ф. Кюстендил, 1859, 1960.
Божуран м — от Божур+яя. Божура-иов ф. Росно (Еленско).
Божурка ж — умалит. от Божура. Софийско, Свогенско, Пазарджишко. Бо-журкин ф. Пещера, Кошарник (Михайловградско).
Божуркинов ф — от Божуркин с второ родително окончание. Пазарджик.
Боз и Боза пр — от диал. боз 'сив' <(тур. boz). Нягул X. П. Боз, Копривщица, 1849; Иванчо Стоянов Боза, Търново, 1844. Бозов ф. Копривщица, 1893, Пещера, Карнобатско, Стара Загора, Го-цеделчевско, Стражица (Горнооряховско), Катунец (Ловешко), Асеновград. Бозов-ски ф. Волово (Русенско).
Бозаджйев и Бозаджийски ф — от бо-заджия (тур. bozaci). Калофер, Варна, Разград, Свищов, Враца, Трудовец (Ботевградско), Ракитово (Велинградско).
Бозаев ф — разновидност на Еозай-ников (?) Рабово (Кулско).
Бозайников ф — от бозайник (бозал от майка си като голямо дете). Бела Слатина.
¦6 Речник за личните и фамилни имена
Бозаков ф — от прякор Бозака 'сивия'; вж. Боз. Ямбол, Карнобат, Пазарджик.
Бозакчиев ф — може би вм. Бозаджйев. Пещера.
Бозалъков ф — от диал. бозалък 'трева садина; място, обрасло със садина' (тур. bozalik). Пловдив.
Бозанеца пр — вж. Бозайников. Трудовец (Ботевградско).
Бозаров ф — от диал. *бозар 'бозаджия'. Правец (Ботевградско).
Бозата пр — от боза. Търново, 1940.
Бозбоюков ф — от тур. boz biyik 'сиви мустаци'. Русе.
Бозвелй пр — от тур. bozgun и ар.-тур. veli 'смахнат светец, луд калугер'. Неофит Бозвелй. Бозвелиев ф. Казанлък, 1890, Чирпан, Пазарджик, Бургас.
Бозгунов ф — от диал. бозгун 'размирен, разтурен' (тур. bozgun).
Боздев ф.
Боздуганов и Боздугански ф — от боздуган (тур. bozdogan). Шереметя (Търновско), Търново, Габрово, Русе, Стара Загора, Медковец (Ломско).
Боздуков ф — от тур. bozduk 'развален' (?) Айтос, Стара Загора.
Бозев ф — от прякор Бдзьо; вж. Боз-лев, или разновидност на Бозов; вж. Боз. Пазарджик.
Бозлев ф — от прякор Бдзльо 'Сивчо'; вж. Боз. Русе.
Бозманов ф — от тур. bozman 'който разваля, разтуря'. Балчишко.
Бозмаров ф — от диал. *бозмар; вж. Бозманов, Разград.
Бозмов ф — от тур. bozma 'развален, разтурен, размирен'. Ботевград, Вълчи дол (Варненско).
Бозов ф — вж. Боз.
Бозовайски ф — навярно вм. *Бозо-варски, от диал. *бозсвар 'производител на боза'. Кочериново (Станкедимитровско).
Бозуков и Бозушки ф — от диал. бо-зук 'развален, разтурен; с телесен недостатък или похабено здраве' (тур. bozuk). Калофер, Пловдивско, Сливен, Търговище, Типченица (Врачанско).
Бойл м — от Бой(о) + ил. Долно Ро-манци (Брезнишко), Гостиля (Врачанско).
Боишки ф. Скутаре (Пловдивско).
Бой дан м — от Бойд(ьо)Н-ан. София, р. към 1940.
Бойдашев ф — от тур. boy da? 'c еднакъв ръст'. Стара Загора.
Бойдашеков ф — от Бойдашев с вмъкнато ек.
Бой дьо м — от Бойо с вмъкнато д или от Богдьо с преход на г в й. Бойдев ф. Криво поле, Малево (ласковско).
Бойка ж — съкрат. от Бояна или мъжка форма срещу Бойко. Нарядко из цялата страна. Бойкин и Бойкински ф.
81
Бойкан м — от Бойк(о) + ан. Бойканов
ф. Шумен.
Бойкйки м — разширено от Бойко. Бой-кйкев ф. Хасково, 1900, Пловдив, 1901.
Бойкйн м — от Бойк(о) + ин. Бойкй-нов ф. Пещера, 1893, 1958, Пловдив, Асеновград, Пазарджик. Бойкйновски ф.
Бойко м — умалит. от Бойо. Из цялата страна. Бойков и Бойковски ф.
Бойкуш м — от Бойк(о) + уш. Синод, именник.
Боймйтрев ф — според местно обяснение в Чирпан: Митре бил побойник. Чирпан, Пловдив.
Боймичанов ф.
Бойна ж — женска форма от Бойно или съкрат. от Бояна. Н. Геров.
Бойнал м — от Бойн(о) -f- ал. Лозен-градско, нар. песен.
Бойнишки ф — от с. Бойница (Кулско). Видин, 1908.
Бойно м — от Бой(о) + но или от Боньо с премет на йотацията. Тетевен, 1648, Габрово, 1843, Севлиево, 1845, Търново, 1909. Бойнов ф. Троянско, Луковитско, Казанлъшко, Стара Загора. Бойновски ф. Габрово, 1900, Луковитско.
Бойо м — пожелателно име: да се боят от него, да всява страх, да е силен в бой. На разни места из страната. Ббев, Бойов, Боевски, Бойовски ф.
Бойрйс м — кръстоска от Бойо и Борис. Михайловград, р. 1934.
Войски ф.
Бойчан м — от Бойч(о) + ан. Бойчанов ф. Пловдив.
Бойчйн1 м — от Бойч(о) + ин. Бойчйнов ф. Дряново, Габрово, Видин (гроб).
Бойчйн2 ф— от Бойка или от *Бойча. Банско.
Бойчо м — умалит. от Бойо. На разни места из страната. Бойчев и Бойчов ф.
Бойшйн м — разновидност на Бойчйн1. Бусинци (Трънско).
Бока м — западна форма на Боко. Трънско.
*Бокай м—разширено от Бока, Боко. Бокаев ф. Пловдив.
Бокалски ф — може би нарочно видоизменено от Бакалски. Горна Оряховица.
*Бокйк м — от Бок(о) -j- ик. Бокйков ф. Пловдив.
Бокиловски ф — от с. Ббкиловци (Берков-ско). Берковица, Михайловград.
Боклев ф — от прякор Бдкльо 'говненко' (от тур. bok 'говно'). Кюстендил, 1960.
Боклучарски ф — от прякор Боклучаро (вече сменили името). Враца.
Боко м — от Божко с изпадане на ж (ш). Рядко. Боков ф.
Боксанов ф — вм. Баксанов или може би псевдоним от бокс, боксьор, понеже лицето е спортист. София, 1957.
82
Бокуров ф — вм. Букуров. Котел, Пазарджик.
Бокя ж — от Бойка с премет на йотацията или женска форма от Боко, Бока. Трънско.
Боланджйев ф — от диал. *боланджия 'който се опечалява' (от тур. bulanmak 'опечалявам се'). Пловдив.
Болашйк пр — вж. Булашъков. Котел,. 1867. Болашйков ф. Котел, 1962.
Болашъков ф — вм. Булашъков. Плевен, 1927.
Болгар ф — писателски псевдоним.
Болградов ф — от град Болград в Бесарабия. Сливен, J887, 1963, Айтос.
Болгурджййски ф — от диал. *болгур-джия 'продавач или любител на булгур'. Красно село.
Болгуров ф — вм. Булгуров. Сопот, Карлово, Пещера, Пловдив, Стара Загора, Малка поляна (Айтоско).
Болдев ф — от рум. bold 'връх, остен' или от boldi 'пуля, кокоря'. Сарай (Румъния), умрял в Габрово.
Бзлдйшков ф — от прякор Болдишт 'опуления' (от рум. boldit 'опулен'), Крушовене (Ореховско), Орехово.
* Болен м — от Бол(ьо) + ен или от диал. *бдлен 'по-добър'; вж. Больо. Боленов ф. Варна.
Боленгергов ф — от болния Герго. Враца.
Болерски ф — от диал. болерин 'богат или знатен човек'. Русе, 1870.
Болеслав м — „с по-добра, с голяма слава" — старинно име, въведено по книжовен път. Рядко.
Болислав м — вм. Болеслав. Петричко, Пазарджишко.
Болкарски ф — от диал. *болкар 'лечител на болки' (?) Лозен (Софийско).
Болна пр — от прил. болна, прякор наложил се като фамилно име. Пловдив, 1958.
Болнев ф — от прякор Бдлньо 'болнавчовек'. Твърдица (Сливенско), Бургас.
*Б6ло м — успоредна форма на Больо с твърдо окончание. Боло в ф. Варна, 1936.
Болпачев и Болпачов ф — от тур. bot 'широк'* пер.-тур раса 'крачол'. Пловдив.
Болсаранов ф (Грудово) и Болсуранов ф. (Ямбол, Южна Тракия)).
Болсецианов ф.
Болтаджиев ф — диал. бдлтаджия 'тежък търговец'. Свищов, Златарица (Еленско).
Болташев ф — от диал. болташ 'дребен търговец, дюкянджия' (рум. bolta§). Орехово.
Волтов ф — от диал. болта 'зидан от камъни и тухли дюкян' (ит.-рум. boltii). Русе, Пордим (Плевенско).
Болутов ф — от диал. болутин 'бухал' или от тур. bulut 'облак'. Трънско.
Болчо м — умалит. от Больо. Белчев ф~ Пазарджик.
Больо и Боле м — а) от диал. бдле 'по-добре, по-добър, по-голям'; б) съкрат. от *Болярин. Волев ф. Сливен, 1878, Благоевград. Болевски ф. Болев дол местност в Трънско. Болева ливада местност в Кюстендилско.
Болюбашев ф—видоизменено от диал. билюкбашия 'главатар на чета, войвода' (тур. boltik ba§i). Буново (Пирдопско), Ръж-давица (Кюстендилско).
Болюков ф — вж. Билюков. *Болян м — от Боль(о) + ан. Болянски ф. Перник.
Боляров ф — от болярин (жена му се гиздила като „болярка"). Лясковец, Горна Оряховица.
Болярски ф — по-нова, '„литературна" форма на Болерски. Русе, 1873, Кюстендил, 1938, София, 1897.
Бомбалдаков ф — от Бомбалдоков с промяна на о в а под руско влияние (бил в Русия и го изговаряли Бамбалдакбв). Ямбол, София.
Бомбалдоков ф — а) от диал. *бомбалддк 'нисък и топчест човек'; б) според семеен спомен: от неправилен изговор на думата „бате". Ямбол.
Бомбалов ф — навярно във връзка с Бом-бев. Нова Загора (гроб), Сливен.
Бомбев ф — от прякор Бдмбьо 'нисък и пълен човек' (?) Голямо село (Казанлъшко), Варна.
Бомбелов ф — разновидност на Бомбалов. София, 1897.
Бомбов ф — от Бомбев със затвърдяване на б. Стралджа (Ямболско), Варна, Варненско.
Бомболов ф — от Бомбалов с преход на а в о. София, 1904.
Бона1 ж — съкрат. от Богдана или Бояна. Нарядко из цялата страна. Бонин и Бонин-ски ф. Ботевградско.
Бона2 м — западна форма на Боно, Боне. Трънско.
*Бонал м — от Бон(ьо) + ал, както Пон-дал, Барбал. Боналов ф. Хасково, 1920.
Бонапартов ф — по някакъв повод свързано с името на Наполеон Бонапарт; срв. Бисмарк. Свищов, 1893, Русе, 1936.
Бонболов ф ¦— разновидност на Бомбалов (?) Прилеп, 1935.
Бонгалов ф — от диал. *бонгал 'бръмбар' (от рум. bongar). Свищовско.
Бонгуров ф — разновидност на Бонга-ров (?)
Бондак м — прякорно име от Бондо. Бондаков и Бондашки ф. Луковит, Червен брег.
Бондарев и Бондаров ф — от рум. bondar 'стършел'. Пловдив, 1900, Кремиковци.
Бонде м — вж. Бондьо. Бондев ф. Драго-шиново (Самоковско), Самоков.
Бондеров ф — разновидност на Бондаров. Чепинци (Софийско).
Бондиков ф — от Бондев с вмъкнато ик.
Бонджалийски ф. Враца.
Бонджиев ф — вм. Бонджев поради мекия изговор на дж. Русе.
*Бонджйк м — от Бондж(о) + ик. Бон-джйков ф. Шумен, 1900, Русе, 1936, Варна, 1936.
Бонджйл м — кръстоска от Бонджо и Божил. Бокджйлов ф.
Бонджо м — от Бончо с озвучаване на . ч в дж. Типично за Свогенско. Бонджо в и Бонджев ф. Свогенско, Софийско, Елин-пелинско, Свищов, Вакарел.
Бонджор пр — от ит. buon giorno 'добър ден'. Пирот, 1845.
Бонджуков ф — от диал. *бонджук 'мъниста против уроки' (тур. boncuk). Варна.
Бонджул м — от Бондж(о) + ул. Бонджу-лов ф.
Бондо м — от Боно с вмъкнато д. Бон-дов ф. Челопечене, Негован (Софийско), Драгошиново (Самоковско), Голинци (Ломско), 1882. Бондоков ф. Плевен. Бондьо м — от Боньо с вмъкнато д. Же-равна, 1845. Бондев ф. Сливен.
Боне1 м — западна форма на Боньо. Типично за Елинпелинско и Софийско. Бонев ф.
Боне2 м — югозападна форма на Боне. Радомирско. Бонев ф.
Бонжелов ф — вм. Бонджелов. Пазарджик.
Бон и м — умалит. от Боян. Ново. Бонифаций м — лат. Bonifacius 'добро-деец' или 'добролик' — име на римски папи, у нас съвсем рядко и черковно. Вайганд, Синод, именник.
Бонка ж — умалит. от Бона. Из цялата страна. Бонкин ф. Банско.
Бонке м — умалит. от Боне. Станкеди-митровско.
Бонко м — умалит. от Боньо, Боно. Бо-тров (Беленско). Бойков ф. Ботров, Плевен, Дръмша (Свогенско). Бенковски ф.
Боно м — успоредна форма на Боньо с твърдо окончание. СЗБ. Боно в ф. Ботевградско, Ореховско. Боновски ф. Връбчо-вец (Белоградчишко).
Бонобаков ф — от Банабаков с преход на неударените а в о. Добри дял (Горнооряховско).
Бонол м — кръстоска от Боньо и Манол. Бонолов ф. Хасково.
Бонофйл м — може би нарочно видоизменено от Теофил 'боголюб' на Бонофйл 'добролюб' (?)
Бонсьо м — от Бончо с друг завършек, както Косьо и Кочо, Мосьо и Мочо, Кусьо и Кучо. Бонсев ф. Драганово (Горнооряховско).
83





5**
Бончо м — умалит. от Боньо, Боно. Из цялата страна. Бончев, Бончов, Бончов-
ски ф.
Боньо м — съкрат. от Боян, Богдан или друго някое име. Главно ИзБ. Бонев ф.
Бора1 ж — съкрат. от Боряна или женска форма от Борис или Боро. Рядко.
Бора2 м — западна форма на Боро. Трън-
ско.
Бораджиев ф — от диал. *бдраджия 'който обича да се бори'. Момин сбор (Търновско),
Ловеч.
Бораков ф — от диал. борак 'борец'.
Самоков.
Боракчйев ф — от диал. *боракчйя;
вж. Бораджиев. София, 1908.
* Боран м — от Бор(о) + ан. Боранов ф. Провадия, 1900, Варна, Балчик.
Борачев ф — от диал. борач 'борец', може би превод на Пехливанов. Хасково, Толбухин.
Бзрачички ф — вм. *Боравичички, от махала Боравичени (Петричко). Страдалово (Кюстендилско).
Борбур м — някакво видоизменение на Барбул (?) Шумен, нар. песен
Борго м — от Борко с озвучаване на рк в рг. Бор го в ф. Санданско, Пазарджик. Бор-
говски ь.
Бордак пр или ф. Пловдив, 1917 (Щерьо
Бордак), ч
Борданов ф.
Бзрделов ф — от диал. бордел 'бордей, къща в земята'. Бургас.
Бзрджев ф — от борч 'дълг' (тур.bore,-си).
Варна.
Бзрдияшев ф — от рум. bordeia§ 'колибка'. Извор (Видинско).
Бзре м — умалит. от Борис или от Боро.
Бзрец м — от борец. Рядко.
Боривой м — „борец и воин". Синод.
именник.
Бзрйз м — от Борис с озвучаване на с
в з. Софийско.
Бзрйза ж — женска форма от Бориз.
Б)рйк м — мъжка форма от Борика."
Сливен (външно лице), р. 1901. Бзрйков ф.
Пазарджик, 1870, Санданско, Банско, Баня
(Разпо-кко), Велинград.
Б}рйкаж — отборика 'строен бор'. Трън-ско, Реброзо (Свогенско), Елин Пелин, София, р. 1899.
Бзрйл м — историческо име, успоредна форма на Борис. Търново, p. 190D, София, р. към 1915, Своге, 1920, Белоградчишко, Ореховско.
Б:>рйлкзв ф — вм. Бурилков. Малко Търново, 1917, Пловдив.
Бпймечков ф — от прякор Боримечка 'който се е борил или може да се бори с мечка'. Згориград (Врачанско), Сопот, Пловдив, Алфатар (Силистренско), Стояново, (Ловешко).
84
Бзримйр м —• „който се бори за мир". Рядко. Кутово (Видинско).
Борина1 ж — от Бор(а) + ина. Чепинци (Софийско), р. 1915, Михайловград, р. 1931.
Бзрина ф — писателски псевдоним.
Бзринаров ф — от боринар 'продавач на борина'. Самоков, Якоруда, Златица, 1993.
Бзрйнка ж — умалит. от Борина1. София, р. 1932.
Борис м — първобългарско историческо име с неизяснено значение; възобновено през време на Възраждането, а още повече разпространено след 1894 г. по политически причини. Борисов ф.
Борйса ж — женска форма от Борис.
Рядко.
Бзрйска ж — женска форма от Борис. Рашково (Ботевградско), р. 1933, Каблешково (Поморийско), р. 1937, Кобиляк(Михай-ловградско).
Борислав м — „който се бори за слава" — преосмислено от старинно Берислав. Сравнително ново, разпространено главно чрез Базовата драма Борислав. Пазарджик, 1893, Панагюрище; родени след 1903 — из цялата страна. Бориславов ф.
Борислава ж — женска форма от Борислав. Рядко, родени след 1903 г.
Бориславка ж — женска форма от Борислав. Тетевенско.
Бзрйца м — от Бор(о) 4- ица. Перник,
15—16 в.
*Бзрйч или *Борйчо м — от Бор(о)-И«, ичо. Бзрйчев ф. Чирпан, 1920, Калофер. Б)рйшев ф —• видоизменено от Боричев. Б)риянов ф — от Борянов поради мекия изгозор на р. Варна.
Борка ж — умалит. от Бора или женска форма от Борис. Градоман (Софийско), р. 1837, Кокаляне, р. 1925, Вършец, р. 1923. Бзрлаков ф—Бурлаков. Варна, 1936. Бзрманлиев ф — може би от с. Борима (Троянско). Пловдив.
Б)рназов ф — вм. Бурназов. Калофер. Бзрнарски ф — може би вм. *Боринар-ски; вж. Боринаров. Стара Загора.
Бзрнусузов ф—вм. Бурунсузов. Пловдивско.
Бзро1 м — от дървото бор; срв. Борика и Борьт. Свищов, 1845. Бзров ф. Габрово, 1843, Ловеч, 1893, Свищов, 1888, Казанлък, Ста ра Загора, Смолян. Бзровски ф. Трьстени к (Плевенско), Вирове (Михайловградско), Стара Загора, Варна. Бзровци — род в Др ужево (Свогенско) БЬро2 м—умалит. от Борис. Бзров ански ф — от с. Борован (Белосла-тинско).2 Враца, Баня (Михайловградско), Радотин а (Ботевградско).
Бзров йн м — мъжка форма от Боровина. Боровйн ов ф.
Боровина ж — декомпозирано от „умалителното" Боровинка. Рашково (Ботевградско), р. 1934.
Боровинка ж — от растение и плод боровинка. Софийско: Казичене, р. 1895, Него-ван, Чепинци.
Боровишки ф — от с. Боровица (Белоградчишко).
Борозанов ф — от диал. борозан 'тръбач' (тур.-пер. borazan). Русе.
* Борби м — разширено от Боро. Бороев ф. Ръжево (Пловдивско).
Боронсузов ф — вм. Бурунсузов. Бели Осъм (Троянско).
Борсуков и Борсучки ф — от прякор Бор-сук 'намръщен, необщителен човек' (тур. borsuk 'язовец'). Омуртаг, 1917, Лясковец, Бургас, Станкедимитровско.
Боруджйев ф — вж. Буруджиев.
Боруков ф — вм. Буруков. Айтоско, Сопот, Лозен (Софийско).
Боруш м — от Бор(о) -\- уш. Вайганд.
Борцов ф — от борен.
Борчаков ф — от прякор Борчака (бил борец). Дряново, Шумен, Русе.
Борчо м — умалит. от Боро. Н. Геров.
Боршов ф — може би нарочно видоизменено от Боршуков. Пловдив.
Боршуков ф — от диал. боршук 'сбръчкан' (тур. buru§uk).Казанлък, 1850, Ихтиман.
Борът пр — от дървото бор (бил строен като планински бор). Казанлък, 1878.
Борьо м — от Боро с меко окончание. Борев ф. Сливен, 1908.
Борян м — мъжка форма от Боряна. Рядко. Борялов ф. Нова Загора, 1893.
Боряна ж — може би от Буряна, преосмислено по дървото бор или по глагола боря се. Нарядко из цялата страна.
Борянка ж — умалит. от Боряна.
Боса ж — съкрат. от Босилка. Босин-ски ф. Варна, 1936.
Босако пр — от диал. босак 'който ходи бос'. Кюстендил, 1879. Босаков ф. Казичене (Софийско), Лясковец, Пловдив. Босашки ф. Нефела (Врачанско), Орехово.
Босе м — западна форма на Босьо, Босо. Босев ф. Самоков, 1893, Лом, 1900, Орехово, Руска Бела (Врачанско). Босевски ф.
Боселка ж — разновидност на Босилка. Самоков, р. 1924.
Босенчиев ф — от родово име или от някоя махала. Белоградчишко.
Босйл м — от цветето босилек. Босйлски ф. Берковица.
Босйла ж — от цветето босилек. Самоковско, Свогенско. Босилйн ф. Пещера.
Босилка ж — от цветето босилек. Софийско, Свогенско, Берковица.
Босйлко м — от цветето босилек. Кулина вода (Свищовско). Босилков ф. София, 1883, Копривщица.
Босинаков ф — от босия Нако. Тъ рнс-ро 1900.
Босия пр — „който ходи бос". Новачене (Никополско), 1917.
Боско м — умалит. от Босьо, Босо. Босков ф. Пещера, Пловдив.
Босно м — от Бос(о) + но. Боснов ф. Сливен.
Босньо м — от Бос(ьо) + ньо. Боснев ф. ^Пловдив, 190Q, Паталеница (Велинградско).
Босо м — съкрат. от Босилко или разновидност на Боцо. Босо век и ф. Врачеш (Ботевградско).
Босол м — от Бос(о) + ол. Панагюрище (нар. песен). Босо лов ф. Ловеч, 1920, Луковит, Брестница (Тетевенско), Враца, Заго-ричане (Момчилградско).
Боспачиев ф — ,.с боси пачи (крака)". Искра (Първомайско).
Бостанджйев ф — от бостанджйя (пер.-тур. bostanci). Кубадин (Грудовско), Пловдив, Търново, Етрополе.
Бостанов ф — от бостан или съкрат, от Бостанджйев.
Босьо м — а) съкрат. от Босилко;' б), успоредна форма на Боцо, Бочо, както Косьо — Коцо — Кочо. Севлиевско, Търго-вишко, Берковица. Босев ф. Берковица, Стръмци (Тревненско), Миндя (Еленско), Баховица (Ловешко), Габрово.
Босяцки ф—разновидност на Босаков, Босашки.
Бота1 ж — женска форма от Бото. Своде (Ботевградско), Луковит, Софийско.
Бота2 м — западна форма на Бото. Брезов дол (Свогенско).
Боталйнски ф — видоизменено от Бату-лийски. Ребърково (Врачанско).
Боте м — западна форма на Бото, Ботьо. Софийско, Елинпелинско. Ботев ф. Горубляне, Лозен (Софийско), Самоковско.
Боти м — вм. Боте, Ботьо. Луковит.
Ботйл м — от Бот(е) + ил. Ботйлов ф. Петърч (Софийско).
Ботйн м — Бот(ьо) ¦-)- ин. Ботйнов ф. Ловеч.
Ботйна ж — Бот(а) + ина. Златица.
Ботко м — умалит. от Бото. Михайловград. Ботков ф. Велинград, Гоце Делчев 1917.
Бото м — съкрат. от Богдан. Своде (Ботевградско), Панагюрско. Ботов ф. Своде, Говедарци (Самоковско).
Ботров ф — може би от с. Ботров (Белен-ско). Чирпан, 1926.
Ботуйски ф — видоизменено от Батулски. Бреница (Белослатинско).
*Ботун м — от Бот(о), Бот(ьо) + ун. Ботунов ф. Ловеч. Ботунски ф. Станкедимитровско. Ботуньов ф. Ник. Милев.
Ботушанов ф — от диал. *ботушан 'човек с ботуши'. Велинград, 1917, Якоруда, Златарица (Еленско).
85
Ботушаров ф — от ботушйр. Пловдив, Кюстендил (гроб).
Ботушев ф — от прякор Ботуша 'човек с ботуши'. Сливен, 1897, Брацигово, Бургас, Кричим.
Ботьо м — съкрат. от Богдан, успоредна форма на Бото с меко окончание. Ботев и Ботьов ф. Ботевски ф. Ръжево Конаре (Пловдивско).
Бохалййски ф — навярно разновидност на Буалиев. Сливен. Бохачев ф.
Бохоров и Бохорски ф — от еврейско л.и. Бохор (потомци на отдавна покръстени евреи). Етрополе.
Бохотлйев и Бохотски ф — от с. Бохот (Плевенско). Плевен. Бохчййски ф.
Боца1 ж — съкрат. от Богдана, Бояна или друго подобно име. Мърчаево (С и ско>, Радомирско, Ловеч, Дойренци (Ловешко). Боца2 м — западна форма на Боцо. Софийско.
*Боцан м — от Боц(о) + ан. Боцановски
ф. Варна.
Боце м — югозападна форма на Боцо. Кюстендил, 1893, Радомирско. Бонев ф. Кюстендил, Мадан (Михайловградско), Габрово (гроб), Омортагско.
Боцел м — от Боц(о) + ел. Боце лов ф. Пловдив.
Боцка ж — умалит. от Боца1. Брестово
(Ловешко).
Г» Боцо м — съкрат. от Богдан, успоредна форма на Ботьо, а в по-ново време съкрат. И от Борис. Рядко. Боцов ф. Луковит, 1893, Осиковска Лакавица (Ботевградско).
Боча ж — женска форма от Бочо. Пещера, р. 1906. Бочин ф. Ихтиман.
Бочакчй пр— от тур. bicak^i 'ножар'. Севлиево, 1900.
Бочаров ф— от диал. *бочар 'бъчвар' (?) Воден (Македония), Габрово, Севлиево, София, р. 1884.
Бочка ж — умалит. от Боча. Бочкин ф. Калофер.
Бочкаров ф — навярно разновидност на
Бочаров.
Бочко м — умалит. от Бочо. Сопот, 1845. Бочков ф. Ямбол, Пловдив.
Бочо м — съкрат. от Ьогдан, Боян или друго име. Луковит, Ловеч, Ботевградско. Бочев ф. Карлово. Нова Загора, Кула, Ихтиман. Бочевски ф. Угърчин.
Бочуков и Бочуковски ф — вм. Бучуков. Трявна, Варна, Бургас, Гоце Делчев.
Боша ж — женска форма от Бошо. Ботевградско, Свогенско. Бошински ф. Баница (Врачанско).
Бошаранов ф — от диал. *бошаран 'уволнен, опразнен' (от тур. bojarmak). Тете-венско.
*Бошйк м — от Бош(о) •+- ик. Бошйков ф. Бобошево (Станкедимитровско). Бошй-кьов ф.
Бошйл м — от Бош(о) + ил. Бошйлов ф. Бошка ж — умалит. от Боша. Бошкйл м — от Бошк(о) + ил. Бошкйлов ф. Санданско.
Бошко м — умалит. от Бошо или писмена разновидност на Божко.
Бошлуков ф — от тур. bo§luk 'празнина, междина'. Пловдив.
Бошнаков ф—от бошнак 'жител на Босна'. Дойран, 1860, Враца, Горна Оряховица, Сопот.
Бошньо м — разновидност на Босньо. Бошньов ф. Горубляне (Софийско).
Бошняков ф — разновидност на Бошнаков. Шумен, 1844, Стара Загора.
Бошо м — разновидност на Ботьо, Боцо или друго подобно име. Врачеш (Ботевградско). Бошев и Бошо в ф. Загоричане (Костурско), Кюстендил, Врачеш, Равно-поле (Елинпелинско), Желязково, Бистрица (Грудовско).
Бошул м — от Бош(о) + ул. Бошулов ф.
Пловдив.
Бошуля ж — женска форма срещу Бошул. Рашково (Ботевградско).
Бощан м — от Бощ(ьо) + ан. Бощанов ф. Русе, 1936.
Бощьо м — видоизменено от Богдан.
Вайганд.
Боюклйев и Боюклййски ф — Буюклиев, Буюклийски.
Боюков ф— от тур. buyuk 'едър, голям' или от biyik '.мустак'. Димитровград, 1957.
Боя1 ж — женска форма срещу Бойо или съкрат. от Бояна. Брезнишко, Разложко, Сярско, Боин ф. Бистрица (Софийско).
Боя2 м — западна форма на Бойо. Боин ф. Брезнишко.
Бояджиев и Бояджийски ф — от бояджия. Из цялата страва.
Бояджйнов ф — видоизменено от Боя-жиев. Казанлък.
Бояджов ф — от тур. boyaci 'бояджия'. Пловдив, Варна.
Боян м — старинно име от прабългарски произход, тюркско bajan 'богат'; от старобългарско време оцеляло като народно име и преосмислено по глаг. боя се "да се боят от него" в редицата Бойо, Бойко, Бойчо, Бойно, Боян, както Стойо, Стойко, Стойчо, Стойно, Стоян и др. Из цялата страна. Боянов, Бояновски, Боянски ф.
Бояна ж — женска форма срещу Боян, Из цялата страна. Боянин ф. Боянка ж — умалит. от Бояна. Бояров ф — от Боляров с изпадане на мекото У. Шумен, Разград, Провадия. Браборков ф — вм. Бърборков. Стара Загора, 1900, 1947.
Бравов ф — от браво, брава (ит. bravo) — поради често повтаряне на тая дума (?) Русе, Пловдив.
Брагарушев ф — от диал. брагаруш 'бо-заджия' (рум. bragaru§). Орехово.
Брадата пр — от брада. Търново, 1900.
Брадачки ф — вм. *Брадатски, от брадат. Кюстендил (гроб).
Брадварев и Брадваров ф — от брадеар 'който прави и точи брадви'. Габрово, Шумен, Търново.
Брадев ф — от прякор Брадьо 'мъж с голяма брада'. Дюлево (Грудовско), Бургас.
Брадел пр и ф — от диал. брадел 'голяма брада'. Елена, 1847. Браделев ф.
Брадйна пр — от диал. брадйна 'голяма брада; мъж с голяма браДа'. Калофер, 1853. Брадйнов ф. Калофер, 1853, Брацигово, 1893. Брадйнски ф. Калофер, 1830, Бургас, 1893, Пазарджик, Пловдив, Тресънче (Македония).
Брадислав м — навярно вм. Братислав. Демирхисарско, 16 век.
Брадистйлов ф — от диал. брадестил 'човек с голяма брада*. Панагюрище, Силистра.
Брадянов ф — от диал. *брадян 'брадясал човек' (?) Самоков.
Брае м — западна форма на Брайо. Браев ф.
Браздев ф. Варна, 1936.
Брайл м — от Бра(йо) + ил. Търновско, нар. песен. Брайлов и Бра й ле в ф. Лясковец, София, 1904.
Брайлски ф — от град Браила в Румъния.
Браилянов ф — от диал. браилянин; вж. Брайлски. Попина (Силистренско).
Брай м — съкрат. от Брайо. Вайганд.
Брайко м — от брайко 'брате мой' — пожелателно име: да остане жив и да има братя и сестри. ГОИзБ. Брайко в ф. Калофер.
Брайлев ф — вм. Браилев; вж. Браил. Лясковец.
Брайно м — от брапно ' брате мой'; срв. Брайко. Елена, 1844, Русе, 1936. Брайнов ф. Русе, Нова Загора, Лозен (Софийско).
Брайо м — от диал. брайо 'брате мой'; срв. Брайко. Неврокопско, 16 век, Софийско. Браев ф.
Брайчо м — успоредна форма на Брайко и Брайно. Етрополски манастир, 1648. Брай-чев ф.
Бракадакски ф — от диал. бракадан 'ка-чамак'; срв. Качамаков. Габрово, Бистрица (Благоевградско).
Бракал м. Неврокопско, 15—16 в. Бракалов ф — от по-старо Бръкалов или от тур. birakilmak 'захвърлен, изоставен съм'. Калофер. Сопот, Шумен, 1893.
Браков ф — може би от Братков с изпадане на т. Варна, 1940.
Бральо м — от диал. брале 'братко ле'; срв. Брайко. Брале в ф.
Бран м — съкрат. от Бранимир. Сено-вец, 15—16 в.
Брана м — стара форма на Браньо. Ник. Милев.
Бранджо м — от Бранчо с озвучаване на нч в ндж. Бранджов ф. Сеславци (Софийско), Самоков.
Брандийски ф. Мухово (Ихтиманско), Ихтиман, Пазарджик.
Бракдо м — от Брано с вмъкнато д. Брандов ф. Ботевград.
Брандуша ж — Бранд(о) + уша. Н. Геров
Бранеков ф — от Бранев с вмъкнато ек. Пловдив, Севлиево.
Бранимир м — от старинно Бранимер 'силен на война', преосмислено 'бранител на мира'. Софийско, 1910, Враца, 1930, Варна.
Бранимйра ж — женска форма от Бранимир. Синод, именник.
Бранимйрка ж — женска форма от Бранимир. Варна, р. 1955.
Бран йс ла и м — „бранител па славата". Велешко, 1824.
Бранислава ж — женска форма от Бра-нислав. Синод, именник.
Бранйчев ф — от областта Браничево в Сърбия. Гнойница (Ломско), Александрово (Белоградчишко).
Бранка ж — женска форма от Бранко. Михайловград.
Бранко м — съкрат. от Бранимир или Бранислав. Типично за Софийско. Елип-пелинско, Свогенско. Бранков ф.
Бран кован м — от Бранк(о) + ован, както Радован, Милован, Братован. Бран-кованов ф. Шумен, Разград.
Брано м — западна форма на Браньо с твърдо окончание.
Бранчарски ф — вм. ''Браничарски, от браничар 'закупвач на добитък'. Кубей (Бесарабия), 1862.
Бранчо м — умалит. от Браньо. Бран-чев ф. Енина (Казанлъшко) Кошарник (Михайловградско). Бранчовски ф. Мом-чиловград.
Браньо м — ськрат. от Бранимир или Бранислав. Михайловград. Бранев ф. Карловско.
Бран яков ф—писмена разновидност на Бръняков. Никопол, 1893.
Брат м — съкрат, от Брато. Павликени, 17 век.
Братай м — разширени от Брато.
Братайчо м — умалит. от Братай. Бра-тайчев ф.
Братан м — от Брат(о)+а«. Типично за Тетевенско. Братанов ф. Тетевен, Тетевенско, Орехово, Търновско, Ямбол, Хар-манлии, Смолян. Братански ф. Стара Загора.
87
Братанец пр или ф — от братанец 'братов син'. Кюстендил, 1879.
Братанка ж — женска форма от Братан. Шумен.
Братван м — съкрат. от Братован. Ловешко, Крушево (Севлиевско). Братванов ф. Сломер (Павликенско), Русе.
Брате и Брати м — разновидност на Брато. Вайганд.
Братенко м — от Брат(о)+енки. Бративоя м — „който воюва за братята си". Лопян (Ботевградско), 1648. >¦•
Братйл м — от Брат(о)+«л. Братйлов ф. Ник. Милев.
Братимир м — „който живее в мир с братята си". Софийско, Пернишко, 15—16 в. Братйн м — от Брат(о)-)-ин. Братйнов ф. Паламарци (Поповско), Толбухин, Тип-ченица (Врачанско).Б ратйнова усойна — местност в Правешка Лакавица (Ботевградско).
Братйнка ж — женска форма от Братйн. Паламарци (Поповско).
Братислав м — който слави братята си". Ник. Милев.
Братйца м — от Брат(о) -\-ица. Бра-тйцов ф. Братйчин ф. Ник. Милев.
Братйш м — от Брат(о) + иш. Братйшев ф. Ник. Милев.
Братко м — от братко; вж. Брайко. Шумен, р. 1870, Кула, Бойница (Кулско). Братков ф. Кула, Цариброд, Панагюрище, Асеновград, Горна Оряховица, Долна Оряховица, Тутракан.
Братлевци пр — родов прякор, от братле. Кюстендилско.
Братло м — разновидност на Брато. Поповско, 15—16 в.
Брато м — от брат; вж. Брайко. Де-мирхисарско, 16 век. Братов ф. Тутракан, Свищов, Цариброд, Стара Загора. Бра-тович ф. Шумен, 1843.
Братован м — от Брат(о)+ован, както Милован, Бранкован. Крушево (Севлиевско), Севлиево. Братованов ф. Севлиево, Габрово, Русе, Исперих,- Белица (Ихтиманско).
Братой м — разширено от Брато. Бра-тоев ф. Кула, Бойница (Кулско), Махалата (Плевенско).
Братойчо м — умалит. от Братой. Бра-тойчев ф. Берковица, Кнежа.
Братол м — от Брат(о) + ол. Братолов ф. Овчарово (Толбухинско). Братоногов ф. Ник. Милев. Братослав м — разновидност на Братислав. Софийско, Пернишко, 15—16 в. Братофйновф —вм. Братовинов, от*Бра-товин (?) Сливен, 1860. -*
Братош м — от Брат(о) + ош. Б р а-тошово усое — местност в Боже-ница (Ботевградско).
Братошйн м — от Братош+ин. Невро-копско, 16 век.
Братоя м — по-стара форма на Братой. Брусен (Тетевенско), 1648, Панагюрище, Брезнишко. Братоев ф.
Братоян м — разновидност на Братоя. Неврокопско, 15—16 в.
Братул м — от Брат(о)+(/л. Братулов; и Братулев ф. Луковит, Кремена (Врачанско), Русе.
Братун м — от Брат(о) + </«. Ловеч, 1878. Братунов ф. Скобелево (Ловешко).
Брат у на м — разновидност на Братун. Ник. Милев. Братунов ф.
Братухчо м — от Братушчо с преход на шч в хч, както Рухчо от Русчо. Бра-тухчев ф. Варна.
Братуш м — от Брат(о) + уш. Брату-ш?в ф.
Братушко м — умалит. от Братуш. Ник. Милев. Братушков ф. Панагюрско, Дер-манци (Луковитско).
Братушчо м — умалит. от Братуш. Бра-тушчев ф.
Брат ян м — успоредна форма на Братан; срв. Горан и Горян, Добран и Добрян. Братянов ф.
Брациклйев и Брациклййски ф — от диал. брациклйя 'жител на град Брацигово'. Пещера, Чапаево (Горнооряховско). Брачованов ф — навярно вм. Братованов или Брашованов. Варна.
Браша ж — женска форма от Брашо. Вайганд, Синод, именник.
Брашко м — умалит. от Брашо. Тър-говишко, 17 век.
Брашлянов ф — вм. Бръшлянов. Плевен, 1870.
Брашнаров ф — от брашнар 'търговец на брашно'. Перущица.
Брашненйчки ф — от диал. брашненик
'ковчег за брашно'. Кюстендил (гроб).
Брашненков ф — от прякор Брашне-
нко 'изцапан с брашно' или 'който все
иска брашно' (?) Самоков.
Брашнянков ф — източна форма на Брашненков. Стара Загора.
Брашо м — от Брато с друго окончание, както Радо — Рашо, Тото — Тошо. Бра-шов ф. Русе.
Брашованов ф — от диал. брашован(ин) '1. жител на град Брашов; 2. продавач на дребна железария и галантерия' (рум. bra§ovean). Габрово, 1893, Русе, 1936. Брашовов ф—съкрат. от Брашованов. Габрово, 1900.
Брашой м — разширено от Брашо. Ник. Милев.
Бращйлов ф — вж. Брущилов. Пловдив. Бра ян м — от Брай(о)+а«- Голям Дер-вент (Дедеагачко), Слегица, 1648. Брая-нов ф. Голям Дервент, Хасково.
Брегалница ж — по името на река Брегалница; срв. Бистрица, Ерма, Искър и др. Вайганд.
Брегов ф — от брег, бряг (?) Пазарджик, Пловдив.
Бреза ж — женска форма от Брезо. Вайганд, Синод, именник. Брезински ф. Елена.
Брезан м — от Брез(о)-)-йн. Брезанов ф. Благоевград. Брезанов вир — в Етрополе.
Брезйн м — от Брез(о) + кн. Брезйнов ф. Брезо м — от прилаг. брез, бряз 'с бяло на челото' или от дървото бреза. Брезов ф. Пелишат (Плевенско), Русе.
Брезовски ф — от с. Брезово (такива има три) или от Брезов дол (Свогенско). Калофер Русе, Лакатник' (Свогенско).
Брезой м — разширено от Брезо. Видинско. Брезбев ф. Видинско, Загражден (Никополско), Силистра.
Брейчо м — от *Брезчо с преход на з в й (?) Брейчев ф. Самоков.
Брекоя м — съкрат. от *Обрекоя 'обречен'; срв. Продан (?) Брезнишко.
Бремов ф — съкрат. от Беремов. Горна Оряховица, 1897.
Бренйшки ф — от с. Бреница (Белосла-чинско). Кнежа, Бела Слатина, Староселци (Плевенско).
Бренко м — съкрат. от Обренко. Брен-ков ф. Бренковец — местност в Правешка Лакавица (Ботевградско).
Брено м — декомпозирано от Бренко (?) Брено в ф.
Бреско м — вм. Брезко, умалит. от
Брезо. Бресков ф. Казанлък. Бресковски
ф. Казанлък, Пловдив, Карлово, 1893.
Бреслйев ф— вм. *Брестлиев, отс. Брест
(Никополско). Русе.
Бреснйчки ф — от с. Бресница (Боси-леградско). Кюстендил.
Бреснйшки ф — от с. Брестница (Луковитско и Тетевенско). Тетевен, Плевенско. Брестаков ф — от с. Брестак (Провадийско). Шумен.
Брестенски ф — от с. Брест (Никополско). Комарево (Плевенско).
Брестйчки ф — от с. Брестица, Бресте или друго някое село с подобно име.
Брестов ф — от с. Брест (такива има три). Пазарджик.
Брестовйчки ф — от с. Брестовица (Пловдивско). Търговище, Станкедимитровско. Брестовлйев ф — от с. Брестово (такива има четири). Габрово.
Брешко м — съкрат. от Обрешко или вм. Брежко, умалит. от Брезо. Брешко в ф. Елена, Мездра.
Брешо м — декомпозирано от „умалителното" Брешко. Брешев ф. Варна.
Бреян м — от Браян с преход на неудареното а в е. Трънско. Бреянов ф. Трън.
Бригйта ж — нем. Brigitte, от келтски-. От немски кина. Рядко. Добралево (Оре-ховско), род. към 1938, Кътина (Софийско) р. 1958.
Брйзов ф. Згориград (Врачанско). Бриляндов ф — от Брилянтов с новогръцко озвучаване на нт в нд. Синапово (Ел-ховско), 1917.
Брилянт м — от скъпоценния камък брилянт (фр. brillant). Русе. Брилянтов ф. Плевен, 1900, 1935.
Брилянта ж — женска форма от Брилянт. Криводол (Врачанско), р. 1955.
Брилянтина ж — от Брилянт(а)-)-ина. Самоков, р. 1927, Плевен, р. 1946.
Брнчевски ф—от диал. брич 'бръснач' (?) Варна, 1936.
Брйчков ф—от Причков с озвучаване-на п в б под влияние на думата бричка (?) Пловдив, 1949.
Брияков ф — от рум. Л. И. Bria. Гиген (Никополско).
Броил и Бруйл м — от Браил с преход на неудареното а в о (у). Вайганд.
Бройно м — от Пройно с озвучаване на пр в бр (?) Бройнов ф. Калтинец (Горнооряховско).
Бройчо м — от Пройчо; вж. Бройно. Шумен, нар. песен. Бромов ф. Пазарджик. Бронзов ф — може би нарочно видоизменено от Брънзов. Алдомировци (Сливнишко), Згориград (Врачанско).
Броновицки ф — руско име от старо-обрядците из Силистренско. Русе.
Брдчо м — разновидност на Бройчо. Кюстендилско, Радомирско, нар. песен.
Броян м — от Браян с преход на неудареното а в о. Броянов ф. Брулеков ф.
Брумбалов ф—от диал. брумбал 'бръмбар'. Стара Загора (напоследък някои се пишат Бръмбаров).
Брунко м — умалит. от Бруно. Брун-ков ф. Трънчовица (Никополско), Плевен. Бруно м — ит. Bruno, име на католически светец. Рядко у нашите католици., Брусарски ф — от брусар 'който прави и продава брусове' или от с. Брусарци (Ломско). Рогозен (Ореховско), Боженица (Ботевградско), Балчик. Бруско м — умалит. от Брусьо. Брусков ф. Бруснашки ф — от с. Брусен (Тетевенско). Луковит.
Брусненски ф — от с. Брусен (Тетевенско и Врачанско). Тетевен, 1870, Враца. Брусо м — западна форма на Брусьо. Брусов ф. Губислав, Зимевица, Лакатник (Свогенско)* Дълги лак (Радомирско).
Брусьо м — защитно име от брус — катсь малоценен предмет, срв. Скобел, Блехо, или като вид камък, срв. Камен. Брусев. ф. Тодорово (Павликенско), Елена, Ляско.
.!§§§

вец, Габрово, Търново, Русе, Пловдив, Стара Загора.
Брутов ф — съкрат. от * Брутаров (от рум. brutar 'хлебар'. Ямбол (живял в Румъния, дето бил хлебар).
Брущйлов и Брущйлски ф — от диал. *брощило 'отвара от растение брощ за боядисване' (?) Търново, Пловдив.
Бръдянов ф— вм. Брадянов. Самоковско. Бръзйцов ф — от диал. бръзйца 'много бръз и припрян човек'. Дойран, Демир Хисар, Шумен, 1935.
Бръкалов ф — може би от диал. *бръ-кало 'който се бърка в чужди работи или бърка на другите'; пишат го Бракалов.
Калофер.
Бръмбаров и Бръмбарски ф—от прякор Бръмбара. Плевен, 1893, Кула, Етрополе, Оризари (Пловдивско), Стара Загора, Враца.
Бръмбашки ф — разновидност на Бръмбаров (?) Търнава (Белослатинско).
Бръкбевф—от прякор Бръмбето 'който бърбори или бръмчи'. Пирдоп, Буново (Пирдопско), Пловдив.
Бръмски ф — съкрат. от Бръмбарски. Ъглен (Лу ковитско).
Бръмчев ф — вм. Брънчев. Бръмчйлков ф—от прякор Бръмчйлко; вж. Бръмбев. Русе, 1936.
Бръмчйски ф — разновидност на Бръмчйлков.
Брънго м — от Брънко с озвучаване на .нкв нг. Брънгов ф. Кърджали, Златоград. Брънджо м — от Брънчо с озвучаване на нч в ндж. Брънджо в ф. Самоков.
Бръндуша ж — вм. Брандуша. Н. Геров. Бръндьо м — от Бръньо с вмъкнато д. Бръндев ф. Шумен.
Брънеков ф — от Брънев с вмъкнато
>ек. Дряново, Трявна, Търново, Севлиево,
Казанлък, Стара Загора, Котел, Ямбол.
*Брънжа ж — женска форма от Брънджо.
Брънжин ф. Самоков.
Брънзаков ф — съкрат. от Бръмбъзъ-:ков или кръстоска от Бързаков и Бърнев (?) Голямо село (Казанлъшко), Карлово, Стара Загора.
Брънзалов ф — от диал. *брънзал 'си-ренар' (рум. brinzar). Самоков, Хвойна, Чепеларе (Асеновградско), Пловдив.
Брънзеков ф — от Брънзов с вмъкнато ¦ек. Котел, Каварна.
Брънзелов ф — видоизменено от Брънзалов. Златарица (Еленско).
Брънзов —от диал. брънза (рум. brinza 'сирене'). Свищов (дядото продавал сирене), Русе, Сомовит, Згориград (Врачанско), Созопол, Алдомировци (Сливнишко), Земен (Радомирско).
Брънка ф— женска форма от Брънко. Брънкин ф — Вълчедръма (Ломско).
Брънко м — умалит. от Бръньо, Бръно. Брънко в ф. Търново, 1897, Ягодово (Пловдивско). Брънковски ф. София. 1897.
Брънкован м — употребено като ф — от Брънк(о) + ован; срв. Бранкован. Котел. 1867.
67.
Бръно м — успоредна форма на Бръньо с твърдо окончание. Брънов ф. Махалата (Плевенско), 1917.
Брънче м — разновидност на Брънчо.
Брънчо м — умалит. от Бръньо, Бръно. Ботевград (вече изчезнало). Брънчо в и Брънчев ф. Ботевград, Литаково (Ботевградско), Кула, Арчар (Видинско), Пазарджик, Кърджали. Брънчовски ф. Кремена (Врачанско).
Бръньо м — съкрат. от Бранимир или Бранислав, успоредна форма на Браньо с изясняване на неудареното а в ъ, както Дъно от Данаил, Дъмша от Дамяна и др.
Брънев ф.
Бръняков ф—от диал. бръняк 'северен вятър, горняк'. Брест (Никополско), Русе, Плевенско, Ловеч.
Бръско м — вм. Бръзко, умалит. от Бързе. Бръско в ф.
Бръснаров ф — от бръснар. Силистра, 1860, Пловдив, 1900, Русе, Видин, Бургас. Бръстйнков ф—от прякор Бръстйнко 'момък, чиято изгора го е оставила и се оженила за друг, а нему „дали бръстина"'. Михайловград.
Бръцко м — умалит. от Бръцо или разновидност на Бръско. Бръцко в ф. София, 1910. Бръцо м — от диал. бръце 'част на дървено рало' — защитно име по малоценен и постоянен предмет; срв. Стрехчо, Скобел. Бръцов ф. Миланово (Свогенско).
Бръчков ф—от прякор Бръчко 'набръчкан човек'; срв. Боршуков. Свищов, 1873, 1900, Севлиево, 1883, Силистра, 1893, Хърсово (Петричко).
Бръчмалийски ф — от с. Бръчма (Силистренско). Алфатар (Силистренско).
Бръшков ф — разновидност на Бръчков. Пещера, Церово (Пазарджишко).
Бръшлян м — от растението бръшлян или от фамилното име Бръшлянов (Бръшлян К. Бръшлянов, р. 1926).
*Блъшлянко м — умалит. от Бръшлян. Бръшлянков ф. Стара Загора.
Бръшлянлиев ф — от с. Бръшлян или Бръшляница. Русе, 1936.
Бръшлянов и Бръшлянски ф — от с. Бръшляница (Плевенско). Плевен, 1870,
1893. Брягов ф — якавска форма на Брегов.
Стара Загора.
Брязо м — якавска форма на Брезо. Брязов ф. Пордим (Плевенско).
Бряско м — вм. Брязко, умалит. от Брязо. Брясков ф. Добри дял (Горнооряховско) .
Буалйев ф — от диал. буалйя 'който има бикове' (тур. bogali) или от някое село с подобно име. Габрово, Килифарево (Търговско), Пловдив, 1900.
Буба м — западна форма на Бубе (?) Бубин ф. Трън, 1900, Самоков, 1949. Бубайчев ф. Драгомирово (Свищовско). Буба лов ф — от диал. бубал(че) 'бубо-.лечка'. Бръшлян (Малкотърновско).
Бубараков ф — от с. Бобараци (Радомирско). Русе, Самоков.
Бубаров ф — от бубар 'който отглежда буби' или вм. Бобаров. Брацигово, Кричим. Буббов ф — старо традиционно писане на Бубов.
Бубе м — може би разновидност на Боби или прякорно име от буболечка. ЮЗБ. Бубев ф. Самоков, р. 1869, Плевен, Цър-веняно (Кюстендилско), Варна, Казанлък. Буби м — галено име от различни имена. Ново.
Бубов ф — от буба 'копринена буба' — дедите били бубари. Плевен, Русе.
Бубреков ф — от бубрек 'бъбрек'. Стара Загора, Самоков.
Бубунов ф — от диал. бобун 'зърно, топ-¦чица'. Казанлък.
Бугаров, Бугарев и Бугарски ф — от прякор Бугарина 'българина'. Брегово (Видинско), Бов (Свогенско), Плевен.
Бугарчев ф — от прякор Бугарчгто 'българчето'. Дойран, Радомир, 1927.
Бугин м — от Будин с п реход на д' в г'. Гниляне (Софийско). Бугинов ф.
Буглев ф — от диал. бугла 'веселба на :годеж или на сватба' (?) Асеновград, Пловдив.
Бугов ф — от диал. буга 'бик' (тур. boga). Сливен.
Буда ж — женска форма от Будин. ЮЗБ. Будин ф.
Будак м — от Буд(о) + ок. Будаков ф. Тополовград, 1893, Хасково, Бабек (Пловдивско), Калофер, Търново.
*Будер м — от Буд(ьо)+ер. Будеров ф. Никопол, 1900.
Буджашки ф — от тур. bucak 'ъгъл, кът'. Гурково, Литаково, Рашково (Ботевградско), Осенов лак (Свогенско).
Буджо м — от Бучо с озвучаване на ч в дж. Буджев ф. Плевен, Пловдив.
Буджуков ф — от Бучуков с озвучаване на ч в дж. Варна.
Буди м — разновидност на Будьо. Лех-¦чево (Михайловградско). Будев ф.
Будиков ф — от Будев с вмъкнато ик. Русе.
Будикянов ф. Стара Загора. Будил м — разновидност на Будин. Де-мирхисарско, 16 в.
Будйлков ф — вм. Бодилков. Стара За-:гора.
Будим м — съкрат. от Будимир. Брезнишко. Будимов ф.
Будимир м — „който буди мир" — старинно име, възстановено по книжовен път. Рядко.
Будимка ж — женска форма от Будим. Трънско.
Будин м — съкрат. от старото Будимир. ЮЗБ, Кюстендил, 1859, Банкя и околните села. Будинов ф.
Будина ж — женска форма от Будин. Силистра, р. 1928.
Будинка ж — женска форма от Будин. Брезнишко, Радомирско, Самоковско, Свогенско, Вълчедръма и Якимово (Ломско). Будион м — видоизменено от Будьони. Михайловград, р. 1920.
Будиони м — вж. Будьони. Световра-чане (Софийско), р. 1943.
Будислав ф — „който буди слава" — старинно или книжовно име. Вайганд, Синод, именник.
Будко м — умалит. от Будьо. Будков ф. Пловдив.
Будльов ф — разновидност на Бодлев, Бодльов. Долна Баня (Ихтиманско).
Будо м — успоредна форма на Будьо с твърдо окончание. Будовски ф. Лясковец, 1900. Будовцн — род в Езерово (Първомайско).
Будоров ф — разновидност на Бодуров (?) Будраков ф. Русе, 1936. Будуров ф — вм. Бодуров. Будьо м — съкрат. от Будин. Будев ф. Пловдив, Видин. Будевски ф. Разград. Будьони м — от фамилното име на съветския воин С. М. Буденний. Михайловград, Върбовчец (Белоградчишко) — р. към 1920, Враца, p. I949.
Буелов ф — от диал. *буел 'бухал'. Самоков.
Бужашки ф — вм. Буджашки. Бужеран м — видоизменено от Божуран. Бужеранов ф.
Бужиев ф — от Бужев поради мекия изговор на ж.
Бужо м — съкрат. от Божан, Божил, Божидар или друго подобно име с неударено о, което под ударение става у. Дичин (Търновско), Петричко. Бужев и Бужов ф. Дебелец (Търновско), Големо Пещене (Врачанско).
Буза ж — женска форма от Бузо, Бузе. Брезнишко. Бузин ф. Цариброд, 1893. Бузанов ф — от диал. бузан 'бузест човек'. Чепинци (Софийско).
Бузатов ф — от диал. бугат 'бузест'. Видин, Варна,
Буздрев и Буздров ф — от прякор Буз-дрьо, Буздро 'човек с отпуснати меса' (от диал. буздра). Карлово, Пловдив, Ени-кьой (Македония).
91
.90
Бузе м — западна форма на Бузьо. Брезнишко. Бузев ф. Радомир, Долна махала (Самоковско), Мирово (Ихтиманско). Бузник ф — руско фамилно име. Пазарджик, 1959.
Бузо м — успоредна форма на Бузьо с твърдо окончание. Бузов ф. Враца, Кула, Витановци (Пернишко), Казанлък, Първо-майии (Горнооряховско).
Бузпл м — от Буз(о) + (м. Бузолов ф. Свишов, 1888.
Бузуков ф — вм. Бозуков. Кортен (Новозагорско), 1883, Хасково.
Бузьо м — прякорно име от буза 'човек с големи и пълни бузи'. Бузев ф. Дряново, Гозница (Ловешко), Въбел (Никополско). Бузяков ф — от диал. *бузяк 'бузест човек' (?) Шишманово (Самоковско). Буйна ф. Ник. Милев. Буйлйев ф — от диал. бойлия 'висок на ръст' (тур. boylu).
Буйлов ф — от Бульов с премет на йо-тацията (?) Световрачепе (Софийско).
Буйно м — от Буньо с премет на йо-тацията. Буйнов ф. Банско, Косенец (Македония), Варна, 1936.
Буйнозов ф — може би от буйност (?) Горско Ново село (Горнооряховско), Търново, Долно Ботево (Хасковско). *Буйо м — от буен (?) Буев ф. Мездра. Букан м — от Бук(о)+ая. Б у к a н о в дол — местност в Гурково (Ботевградско). Букана ж— женска форма от Букан. Кюстендил, 1879.
Букарев и Букаров ф—от диал. букара 'съд за вино, кана'. Пловдив.
* Букйк или * Букйко м — разновидност на Бойкики. Букйко в ф. Пловдив.
Буклев и Бук лов ф — от диал. букла 'бъклица'. Шумен.
Буко м — съкрат. от Букор и осмислено с първото бук. Буков ф. Пловдив, Брезово, Брестовица, Устина (Пловдивско), Перущица, Райково (Смолянско), Кула, Цариброд, Владимирово (Михайловградско). Бу-коиски1 ф. Плевен, Кула, Лакатник, Осенов лак (Свогенско). Букович ф. Бърдарскй геран (Белослатинско).
Букован м — от Бук(о)+ован, както Бра-тован, Милован, Радован. Буковански ф. Литаково (Ботевградско), Церецел (Свогенско).
Буковски2 ф — от с. Буково, Буковец (такива има няколко) или от Буко (вж. Буковски1).
Букор м — от рум. bucuros 'радостен'. Букоров ф. Русе, Тутракан, Разград, Блат-ница (Балчишко), Габрово (гроб).
Букур м — разновидност на Букор. Бу-куров ф. Силистра, 1895.
Букурещлйев ф — от диал. букурещлия 'който е живял в Букурещ'. Ловеч, Пловдив.
92
Букьо м — от Бутьо с преход на т' в к'. Букев ф. Русе, Тутракан, Пазарджик, Велинград, Долен (Гоцеделчевско).
Букьовски ф — от с. Букьовци. Добра-лево (Ореховско).
Була ж — женска форма от Бульо, Було. Озърновци (Брезнишко).
Булакев ф — от диал. булаки 'дано' — поради често повтаряне на тая дума. Лю-бовище (Мелнишко).
Буланов ф — разновидност на Болан-джиев (?) Грудово, Росеново (Грудовско),
Варна.
Булатов ф — от диал. булат 'стомана' (пер.-тур. pulaf). Свищов, 1893, Никопол, 1900, Русе, 1936.
Булачев ф — може би вм. Булашев. Нова Загора (гроб).
Булашев ф — от тур. bula^mak 'из-цапвам се'. Казанлък, Варна.
Булашйков ф — вж. Булашъков. Сливен, 1843.
Булашйнков ф — от прякор Булашйнко; вж. Булашъков. Варна.
Булашъков ф — от тур. bulasik 'мръсен'. Самоков, 1893.
Булгаров ф—от булгар(ин) 'българин'.
Русе, 1936.
Булгурджйев ф — от диал. булгурджйя 'продавач или любител на булгур' (тур. bulgurcu). Русе.
Булгурев и Булгуров ф — от булгур. Сливен, 1873, Стара Загора, Симеоновград, Пловдив.
Булгурков ф — от прякор Булгурко 'който» обича булгур'. Самоков, Елин Пелин. Буленов ф — разновидност на Боленов; вж. Болен. Плевен.
Булибашински ф — вж. Булугбашиски. Кюстендил (гроб).
Булин ф — от була 'туркиня' (бабата на младини била грабена от турчин, а след. Освобождението се оженила за българин). Косталево (Врачанско).
Булиев ф — вм. Булев поради мекия изговор на л. Сливен, 1900, Никопол,
Плевен.
Булкин ф — от булка (навярно бил под силно влияние на булката си). Пловдив.
Булков ф — разновидност на Булкин (?) Копривщица, 1845.
Булманов ф — от тур. bulman 'който' изнамира, измисля нови неща'. Горнооряховско, Шумен.
Було м — успоредна форма на Бульо' с твърдо окончание. Ловеч.
Булугбашиски ф — разновидност на Бо-люкбашев. Кюстендил (гроб).
Бульо м — съкрат. от * Болярин с преход на редуцираното о в у; за значението' срв. Бано, Бейо, Кральо. Булев и Бульов: ф. Айтос, 1878, Стижарево (Свищовско)
Бов (Свогенско), Долно Вършило (Ихтиманско), Крушево (Македония).
Буляков и Буляшки ф — от диал. бу-ляк 'бухал'. Баня, Лехчево (Михайловградско), Букьовци (Ореховско).
Булянски ф — вж. Болян. Велинград. Бумбалов ф — от диал. бумбало 'кълбо от рехава материя'. Миндя (Еленско), Лясковец, Горна Оряховица, Търново.
Бумбаров и Бумбарски ф — от диал. бумбар 'бръмбар'. Извор (Радомирско), Кюстендилско, Гърмен (Благоевградско). Бумбашйров ф — от диал. бумбашйр 'главатар на отряд' или 'пратеник, преследвач' (от тур. бинбашия). Костур.
Бумбо м — от Бумо с вмькнато б (?) Бумбо в и Бумбовски ф. Брезово (Пловдивско), Бреница (Белослатинско), Стара Загора.
Бумо м. Бумов ф. Лясковец, 1900, Габрово, 1910.
Буна ж — женска форма срещу Буно, Буньо. Комарево (Берковско). Буналов ф — вм. Боналов. Стара Загора. Буналуков ф. Болград, 1857. Бунарджйев ф — от диал. бунарджйя, 'който копае кладенци' (тур. pinarci). Търново, Сливен, Стара Загора.
Бунаров ф — от бунар 'дълбок кладенец' или съкрат. от Бунарджйев. Свищов, 1893.
Бундашки ф — вм. Бондашки. Калуге-рово (Ботевградско).
Бунджаков ф — разновидност на Бун-джуков. Мало Конаре (Пазарджишко). Бунджалов ф — вм. Бунджулов. Бунджо м — от Бунчо с извучаване на нч в ндж. Бунджев ф. Кубрат.
Бунджуков ф — вм. Бонджуков. Добруджа. 1862.
Бунджул м — от Бундж(о) + г/л. Бунджулов ф. Брезник, 1893. Бунджула пр — от забравеното л. и. Бунджул. Брезник, 1893.
Бундиков ф — от Бундев с вмъкнато ик.
Бундо м — от Буно с вмъкнато д. Бун-дов ф. Жедна (Радомирско).
Бундуков ф — разновидност на Бондо-ков или Бундиков. Русе.
Бундьо м — от Буньо с вмъкнато д. Бундев ф. Поликраище (Горнооряховско), Кула.
Буне м — успоредна форма на Буньо. Бр. Миладинови.
Бунебаров ф — видоизменено от Бим-<5иров (?) Пловдив.
Бунелски ф — от диал. бунела 'вилица'
{хранел се с вилица, когато тя е била нещо
ново). Вършец, Новачене (Ботевградско).
Бунзов ф — от Бузов с вмъкнато н
(?) Плевен.
Бунйщев ф — от буншце. Велинград.
Бункера ф — прякор от Втората световна война. Оряхово (Свиленградско). Буно м — от рум. bun 'добър'; срв. Добри. Бунов ф. Крушовене (Ореховско). Буновали ф — от с. Буново (Кюстендилско). Кюстендил, 1879.
Буновски ф — от с. Буново (Пирдопско). Правец (Ботевградско).
Бунцев ф — успоредна форма на Бун-чев. Варна.
Бунчо м — умалит. от Буно, Буньо. Бунчев и Бунчов ф. Пловдив, Лакатник (Свогенско).
Буньо м — успоредна форма на Буно с меко окончание. Медвен (Котленско). Бунев ф. Търново, 1900, Русе, Карлово, Чибаовци (Свогенско). Буньов ф. Цариград, 1858. Буньовец и Буньовски дол — местности в Правешка Лакавица (Ботевградско).
Бурадженов ф — видоизменено от Бо-раджиев (?) Пловдив.
Буразаков ф — видоизменено от Бър-заков (?) Балван (Търновско).
Буран м — вм. Боран. Буранов ф. Равна (Провадийско), 1860, Сливен. Бурановски ф. Банско.
Бурачев ф — вм. Борачев. Бурбалов ф — видоизменено от Барба-лов. Сопот, Пловдив.
Бургазлйев ф — от бургазлия 'жител на град Бургас'. Толбухин, 1908.
Бургазов ф — от град Бургас. Свищов, Стара Загора, Сливен.
Бургелов ф —• вж. Бургилов. Долно Бе-лево (Хасковско), Марица, 1898, Стара Загора.
Бургер ф — от нем. Burger 'гражданин'. Видин, 1870.
Бургилов ф — от диал. *бургйло 'бур-гия'. Пловдив.
Бургов ф — от тур. burgu 'бургия, свър-дел'. Търново.
Бургуджйев (и Бургоджйев) ф — от диал. бургуджйя 'ковач, който прави свръдли, бургии' (тур. burgucu). Харманли, 1898, Ловеч, 1900, Търново, Русе. Бургулев ф — вм. Бургилов. Бургунджйев ф —от Бургуджйев с вмъкнат* н. Дряново, 1900.
Бурда ж — женска форма от Бурдо, Бурдьо. Бурдин ф. Банско, Дорково (Ве-линградско).
Бурдак м —• прякорно име от Бурдо. Бурдаков ф. Бела Слатина.
Бурджиев ф —-от Бурджев поради мекия изговор на дж. Русе.
Бурджиков ф — от Бурджев с вмъкнато ик. Русе, 1900.
Бурджо м — от Бурчо с озвучаване на рч в рдж. Бурджев и Бурджов ф. Плевен, Одърне (Плевенско), Борима (Троянско), Койнаре (Белослатинско), Търговище.
93
Бурдиняшки ф — от диал. бурденяк 'разбъркано със суроватка кисело мляко'. Кнежа. Бурдо м — от Буро с вмъкнато д. Бур-
дов ф.
Бурдьо м — от Бурьо с вмъкнато д. Бурдев ф. Пловдив.
Бурелски ф — от областта Бурел в Западна България.
Бурен м — а) от прилаг. бурен — по-желателно име: да бъде буен, жизнен; б) от съществ. бурен — защитно име по нещо малоценно, което винаги вирее. Бу-ренов ф. Казанлък, 1878. Буреновски ф. Буренко м — умалит. от Бурен. Бу-ренков ф. Русе.
Бурето пр —¦ „дебел като буре". Стара Загора.
Буржиков ф — вм. Бурджиков. Чола-ковци (Търновско).
Буриев ф — вм. Бурев поради мекия изговор на р'. Варна.
Бурйлков ф — от диал. бурйлка 'бъчва'. Малко Търново, Лозно (Кюстендилско). Бурин ф — писателски псевдоним. Бурйцов ф — вж. Борина. Ник. Милев. Бурко м — умалит. от Буро, Бурьо. Бурков ф. Копиловци (Михайловградско), Търговище. Бурковски ф. Варна.
Бурлаков и Бурлашки ф — от диал. *бурлак 'буен младеж, който бурлее' или от рум. buriac 'ергенин'. Тутракан, Плевен, Неофит Рилски (Провадийско), Варна, Бла-тец (Сливенско), Стара Загора.
*Бурлен м — от диал. бурлея 'буйствувам, върлувам' — пожелателно име; срв. Бурен. Бурленов ф. Гулянци (Никополско). Бурмалиски ф — от диал. бурмалия 'шивач на добре извити гайтани по мъжки дрехи'. Самоков.
Бурмев ф — успоредна форма на Бур-мов. Стара Загора, Видин.
Бурмов (ф — от тур. burma '1. който много се върти; 2. скопен'. Габровско, Гостилица (Дряновско), Бяла Черкова (Търновско), Карлово.
Бурназов, Бурназки, Бупнаски и Бур-нашки ф— от тур. burnaz 'I. c голям нос; 2. надменен, горделив'. Пловдив, Русе, Бургас, Видин, Радомирско, Станкеди-митровско, Кюстендил.
Бурнаков ф — от диал. бурнак 'буренак'. Елена, 1893.
Бурно м — успоредна форма на Бурньо
с твърдо окончание. Бурнов ф. Русе, 1908.
Бурчусузов ф — вм. Бурунсузов. Айтос.
Бурньо м — от прилаг. бурен; срв. Бурен.
Бурнев ф. Златарица, Росно (Еленско),
Търново, Орехово.
Буро м — от бура, буря — „силен като буря"; срв. Бурен, Бурлен, Бурньо. Видин. Буров ф. Нарядко почти из цялата
94
страна. Буровски ф. Плевен, 1900, Правец (Ботевградско), Враца. Бурсняшки ф. Плевен. Бурсуков ф — вм. Борсуков. Свищов, 1888.
Буртов и Буртев ф — от прякор Бурто, Буртьо (от рум. burta 'корем'); срв. Мешков. Видин, Сомовит, Славовица (Плевенско).
Буруджйев ф — от диал. буруджия 'тръбач'; вж. Буруджов. Добри дял (Горнооряховско), Мъглен (Айтоско).
Буруджов ф — от тур. borucu 'тръбач'. Търговище, 1927.
Буруков ф — от тур. buruk 'възкисел'. Стрелец (Горнооряховско).
Бурунсузов ф — от тур. burunsuz 'който-няма нос или обоняние'. Русе.
Бурханларски ф — от с. Бурханлар (Еди-наковци, Шуменско, или Радан войвода, Новопазарско). Варна.
Бурцов ф ¦— от борец (?); срв. Борцов. -Бурча ж — женска форма от Бурчо. Бурчин ф. Вълчедръма (Ломско).
Бурчаков ф — от диал. бурчак 'вид кръмно растение' (тур. burcak). Пловдив. Бурчо м — умалит. от Буро. Бурчов ф. Згориград (Врачанско).
Бурьо м — успоредна форма на Буро с меко окончание. Бурев ф. Пънчево (Гру-довско), Търговище, Враца.
Буря ж — от нариц. буря; срв. Бурен. Ново, рядко.
Бурян м — от Бурь(о) + ан. Рядко. Буряна ж — женска форма от Бурьо. Бурянски ф. Станке Димитров. Бусагов ф—от диал. *бусаги 'дисаги* (?) Пловдив.
Бусалов ф. Ловеч, 1900. Бусаров и Бусарски ф — вм. Бусеров, Бусерски (?) Гоцеделчевско Бусев ф. София, 1906. Бусеров и Бусерски ф — от диал. бусер 'изкопан къс земя с трева по нея; чим'. Бреница (Белослатинско), Плевен, Търново. Бусински ф— от с. Бусинци (Трънско). Самоков.
Буско м — вм. *Бузко, умалит. от Бузо. Бусков ф. Кула.
Бутак м — прякорно име от Буто. Бу-таков ф. Берковица. Бутанерски ф. Пловдив. Бутански ф — от с. Бутан (Ореховско). Кнежа, Гнойница (Ломско).
Буташко м — умалит. от Бутак. Буташ-ков ф. Лясковец (външно лице).
*Бутйл м — от Бут(о), Бут(ьо) + ил или вм. Ботил. Бутйлов ф. Харманли, 1893, Самоков.
Бутлев ф — от прякор Бутльо; вж. Бут-нев.
Бутнев ф — от прякор Бутньо 'възглу-пав или халосан човек'. Пловдив.
Бутников ф — от Бутнев с вмъкнато ик.
Пловдив.
Буто м — от корена на диал. бутея, ботея 'вирея, развивам се буйно'. Бутов ф. Бутовски1 ф.
Бутовски2 ф — от с. Бутово (Търновско). Бутраков ф — от прякор Бутрак; вж. Бутрев. Пазарджик.
Бутрачков ф — от прякор Бутрачко, умалит. от Бутрак. Котел.
Бутрев ф— от прякор Бутрьо 'дебелан' (от рум. burta 'корем' с метатеза). Калофер, Пловдив.
Бутьо м — успоредна форма на Буто с меко окончание. Бутев ф. Павелско (Асенов-градско), Пещера, Пловдивско.
Буфев ф — от диал.,буф 'бухал'. Варна. Бухалов и Бухалски ф — от прякор Бухала 'човек с изпулени очи, рошава глава или някаква друга прилика с птицата бухал'. Карлово, 1878, Кричим, Самоков, Червен брег, Берковица. Бухларски ф.
Бухлев ф — от прякор Бухльо; срв. Бухалов. Горно Броде (Сярско), Гоце Делчев, Пещера, Пловдив, Варна, Козаревец (Горнооряховско).
Бухов ф—от диал. бух 'бухал'. Силистра 1894, Гоцеделчевско, Пловдив, Кръ-стевич (Пловдивско), Костенец. Буховски1 ф. Кюстендил, 1879.
Буховски2 ф — от с. Бухово (Софийско). Враждебна.
Бухонцев ф. Стара Загора. Бухоров ф — вм. Бохоров. Видин. Бухтев ф — от прякор Бухтьо 'мешко, дебелан' (от рум. buft 'корем, шкембе'). Тутракан, Разград, Шумен, Русе.
Бухчаров ф — от диал. *бохчар 'който тъче и продава бохчи' (?) Стара Загора. Бухчев ф — от прякор Бухчо; вж. Бухтев. Стара Загора, 1900, Карнобат.
Буцарански ф — от прякор Буцаран 'дебел, пълен човек' (?) Етрополе.
Буцелевски и Буцалевски ф — от някое село Буцелево. Босилеград, 1893.
Буцо м — от Буто или Буко с друг завършек, както Йоцо — Йото, Вуцо — Вуто, Пецо — Петьо. Буцов и Буцев ф. Етрополе, Поморие, 1893, Бургас, 1927, Конуш (Асеновградско), Варна, Никопол, Станке Димитров, 1905. Буцовото — местност в Разлива (Ботевградско).
Буцукченов ф — от диал. *боцокчен 'човек с брадавици по лицето' (?); срв. рум. Ьо-tochina 'брадавица'. Горни Цибър (Ломско). Бучавйнов ф — вж. Бучевинов. Самоков. Бучаков и Бучашки ф — от диал. бучак нож' (тур. bicak); срв. Бичаков. Казанлък. Новачене (Ботевградско).
Бучакчйев ф — от диал. бучакчйя 'ножар' (тур. bicakci). Шумен.
I
Бучеванов ф — разновидност на Буче--винов. Кюстендил.
Бучевинов ф — от местност Бучевин в Самоковско (?) Самоков, Шумен, Нова Загора.
*Бучел м — от Буч(о)+ ел. Бучелски ф. Кнежа, Туден (Софийско).
Бучин м — от Буч(о) + ин. Софийско. Бучински1 ф. Враца. Бучински3 ф — от с. Бучино. Бучко м — умалит. от Бучо. Бучков ф. Копривщица, Добърско (Разложко), Якоруда, Лозно (Кюстендилско), Скрино-(Станкедимитровско), Кула, Русе, Гавраи-лово (Сливенско).
Бучо м — от Буко, Бутьо, Бушо или друго подобно име; срв. Мико — Мицо — Мичо, Вълко — Вълчо. Медвен (Котленско) Бучев ф. Соволяно (Кюстендилско), Пловдив, Белово (Пазарджишко), Търново. Бучов ф. Станке Димитров. Бучоков ф — вм. Бучуков. Стара Загора. Бучуков и Бучуковски ф — от тур. bu?uk 'половина' (може би в смисъл 'половин човек, много дребен човек' (?) Пловдив, Каблешково (Пловдивско), Нови пазар, Русе, Горна Оряховица, Видин.
Бута ж — съкрат. от Ламбуша. Сливен, Търново.
Бушандров ф. Сливен. Бу шаранов ф — вм. Бошаранов. София, 1893.
Бушарски ф — може би от тур. bos 'празен, незает, разведен'. Кюстендил.
Буши м — разновидност на Бушо. Плевен, 1869.
Бушка ж — умалит. от Буша. Търново, Лясковец, Шумен, Плевенско. Бушкалов ф. Стара Загора. Бушко м — умалит. от Бушо, Буши.. Козлодуй, 1870. Бушков и Бушкев ф. Козлодуй, Челопечене (Софийско).
Бушо м — съкрат. от Ламбуш. Бушев и Бушов ф. Брегово (Видинско), Дъбоваа (Никополско), Сливен, 1893, Панагюрище. Буюклйев и Буюклййски ф — от диал. буюклия 'мустакат, с големи мустаци' (тур. biyikh). Нарядко, главно в ИзБ.
Буюндруков ф — от диал. буюндрук 'ярем' (тур. boyundruk). Пловдив.
Буюрджйев ф — от диал. *буюрджия '1. заповедник; 2. който обича да кани гости' (от тур. buyhrmak). Русе.
Бъбаров ф — от диал. бъбар старо-бълг. БЪБъръ 'животно бобър'. Батак.
Бъбреков ф — от бъбрек. Ямбол, 1897.
Бъбъровци род — вж. Бъбаров. Искра (Първомайско).
*Бъго м — от Пъко с озвучаване на съгласните (?) Бъгов ф.
Бъдев ф — навярно видоизменено от Ба-дев покрай глаг. бъда. Видинско.
9S


ш*ш
т



Бъдиков ф — от Бъдев с вмъкнато ик (?) Варна, 1936.
Бъдучев ф — вм. Бадучев. Бяла. Бъждърванов ф — може би видоизменено от *Башдервенов, от някое село Башдер-вен(т). Айтос.
Бъзайтов ф — видоизменено от Базаитов. Пловдив, възрожденски книжовник, 1893, 1917, София, 1908.
Бъздриганов ф — може би видоизменено •от Боздуганов (?) Благоевград.
Бъзев ф — от растението бъзе или от Бързев с изпадане на р. Копривщица, 1852, Шипка (Казанлъшко), Радомирско. Бъзински ф.
Бъзлев ф — от прякор Бъзльо 'страхливец'. Пловдив.
Бъзлъков ф — видоизменено от Бозалъ-ков. Сопот, 1900.
Бъзлянков ф — от прякор Бъзлянко 'страхливко*. Пловдив.
Бъзов ф. разновидност на Бъзев. Габрово, Емборе (Македония).
Бъзовски ф — от с. Бъзовец (Ломско). Цариброд, 1893, Враца.
Бъзбев ф — вм. Бързоев. Видин. Бъзъков ф — от диал. бъзък 'бъзе'. София, 1893.
Бъзънлиев ф — от диал. бъзтлия 'жител на с. Бъзън (Русенско)'. Русе. Бъкларов ф — вж. Бакларов. Шумен. Бъклев ф — вж. Бъклов. Карлово, Розово (Брациговско), Обзор (Поморийско). Бъкличаров и Бъкличарски ф — от бъкли-чар. Пещера, Трудовец (Ботевградско).
Бъклов ф — от бъкъл 'дървен съд за носене на вода'. Търново, 1893, Варна.
Бъков ф — от рум. л и. Bica. Брегово (Видинско).
Бълвашев ф. Пловдив. Българа ж — съкрат. от женското л. и. България. Михайловград, р. 1884.
Българанов ф — от българин 'типичен българин'. Шумен, Русе.
Българена ж — от България. Свищов, р. 1943.
Българенски ф — от с. Българене (Ловешко или Севлиевско). Твърдинци (Търго-вишко).
Българина ж — от България. Русе, р. 1913.
България ж — от името на държавата; срв. Македония. Русе, р. 1885.
Българйята пр — от България — поради често повтаряне на тая дума. Плевен, 1908. Българйев ф. Габрово, 1899.
Българов ф — от прякор Българина или Българйята. Тетевен, 1893, Шумен, 1917, Севлиево.
Българчето пр — от българче. Търново, 1894.
Българянов ф — разновидност на Българанов. Ловеч.
Бългурев ф — вм. Булгурев. Тюркмен (Пловдивско).
Бълдърков ф — от прякор Бълдърко; вж. Балдаранов. Козловец (Свищовско).
Бълхов ф— от прякор Бълхата. Котел, Елена, Пловдив.
Бъльо м — съкрат. от Балин или Балан с изясняване на редуцираното а в ъ, успоредна форма на Бальо. Харманли, 1893. Бълев ф. Смолянско.
Бъмбаров ф — от диал. бъмбар; срв. Бръмбаров. Грудово.
Бъна ж — женска форма от Бъно. Алек-сандрово (Ямболско), Зелениково (Пловдивско), Пловдив.
Бънджо м — от Бънчо с озвучаване на нч в ндж. Бънджев ф. Милковица (Нико-полско).
Бъндо м — от Бъно с вмъкнато д. Бън-
дов ф. Варна.
Бъндьо м ¦— от Бъньо с вмъкнато д. Бъндев ф. Брацигово.
Бънзаров ф — от рум. pfnzar 'платнар, търговец на платна' с озвучаване на и в 6. Плевен.
Бънзов ф — от рум. pinza 'платно' или съкрат. от Бънзаров. Охрид.
Бънка ж — умалит. от Бъна. Пловдив. Бънко м — умалит. от Бъно, Бъньо. Бънков ф. Козлодуй.
Бъно м — съкрат. от Банйка, Банука, Бануц, Банан или друго подобно име с изясняване на редуцираното а в ъ, успоредна форма на Бано. Бъно в ф. Милковица (Никополско).
Бънчо м — умалит. от Бъно, Бъньо. Добротица (Дуловско). Бънчев ф.
Бъньо м — успоредна форма на Бъно с меко окончание. Вън е в ф. Добротица (Дуловско), Котел, Пловдив.
Бърбанаков ф — вм. Барбанаков. Калоя-ново (Пловдивско).
Бърбенов ф — може би от бърборя. Русе, 1936.
Бгрбсраня пр — „който много бърбори". Разлива (Ботевградско).
Бърборксв ф — от прякор Бърбдрко. Караисен (Павликенско), Габровско, Тополово (Пловдивско), Горубляне (Софийско). Бърборов и Бърббрски ф — от глаг. бърборя. Враца, Орехово, Пловдив.
БърСсрчев ф—разновидност на Еърбо ров и Бърборков. Пловдив.
Бърдаров и Бърдарски1 ф-—от бърдар 'който прави и продава бърда за тъкане'. Плевен, Солун. Етрополе.Осиковица (Ботевградско), Михайловград.
Бърдарски2 ф — от с. Бърдарски геран (Белослатинско). Луковит.
Бърденко м — умалит. от Бърдо, Бърдьо. Бърденков ф. Русе.
I:
Бърдо м — от старинно бърд 'меч' или от рум. Btrda, производно от barda 'брад-вичка'. Бърдов ф. Видинско.
Бърдуков ф — от диал. бърдук '1. глинена кана; 2. стомна' (от тур. bardak). Равногор (Пещерско), Пловдив.
Бърдьо м — успоредна форма на Бърдо с меко окончание. Бърдев ф. Русе.
Бърза ж — женска форма срещу Бързе, Бързьо. Бързин ф. Търговище (преселник от запад). >
Бързаков. Бързашки и Бързайки ф — от прякор Бързак(а) 'който много бърза или работи бързо'. Нарядко почти из цялата страна.
Бързанов ф — от прякор Бързан (вж. Бързаков).Самоков, Говедарци (Самоковско), Шумен, 1905.
Бързачков ф — разновидност на Бързаков. Варна.
Бързе м — пожелателно име: да бъде бръз и стремителен в работата си. Пехчево (Македония). Бързев ф. Кюстендилско, Враждебна (Софийско), Пловдив, Горска поляна (Грудовско).
Бързейко м — от Бърз(е) + ейко. Бър-зейков ф. Пловдив. *
Бързешки ф —разновидност на Бързашки.
Бързика м — някаква разновидност на Бързе. Неврокопско, 16 в.
Бързйл м — от Бърз(а) -f- ил. Бързй-лов ф. Дюлево (Грудовско), Бургас. Бър-зйлски ф. Врачеш (Ботевградско).
Бързйнка ж — от Бърз(а) + инка. Бургас, 1957.
Бързо м — успоредна форма на Бързе. Бързо век и ф. Врачеш (Ботевградско).
Бързой м — разширено от Бързо. Бързоев ф. Видин.
Бързьо м — успоредна форма на Бързе. Въбел (Никополско). Бързев ф. Въбел, Свищов, Иванча (Търновско).
Бъркачев и Бъркаш ки ф — от с. Бъркач (Плевенско), Плевен, Търговище.
Бърко м — умалит. от Бъро. Бърков ф. Пазарджик. Плевен.
Бърлев ф — от прякор Бърльо 'човек с големи устни и широко лице'. Загоричане (Костурско).
Бърлиев ф — вм. Бърлев поради мекия изговор на л'. Пазарджик.
Бърмко м — от Бръмко, Брънко. Бърм-ков ф. Чепинци (Софийско).
Бърна ж — женска форма от Бърньо, Бърни. Търговище, Севлиево, Въбел (Никополско), Казанлъшко, Елхово, Светлина (Тополовградско).
Бърне м — западна форма на Бърни. Бърнев ф. Ботунец, Челопечене (Софийско).
Бърнеков ф — от Бърнев с вмъкнато ек.
Бърнел м — от Бърн(и), Бърн(ьо) + ел. Върнело в ф. Хасково.
7 Речник на личните и фамилни имена
Бърни м — разновидност на Бърньо. Разград, 1875. Русе, Видин. Бърнев ф. Котел, 1868, Дряновско, 1870, Шумен, ' Разград, Търговище, Русе, Карнобат.
Бърньо м — от Бръньо с премет на ръ в ър. Варна. Бърьев ф.
Бърняков ф — вж. Бръняков. Старо-селци (Плевенско), Плевен.
Бъро м — а) може би видоизменено от Бърни, Баро или Беро; б) от рум. Btra, Birul. Бъро в ф. Търново, 1893, Свищов, Русе.
Бърсано в ф — вм. Барсанов. Антимово (Видинско).
Бърсов ф.
Бърцов ф — вм. Бръцов. Миланово (Сво-генско).
Бърчйнков ф — от диал. бърчйнка 'малко бърдо, малък баир'. Лъджа (Смолянско).
Бърчо м — умалит. от Бъро. Бърчев <pi Русе, Пловдив. Бърчо веки ф.
Бътлеков ф — от Бътев с вмъкнато лек. Панагюрище.
Бъто м — съкрат. от Батой, Батон, Ба-туш или друго подобно име с изясняване на редуцираното а в ъ, успоредна форма на Бато. Бъто в ф. Русе.
Бътьо м — успоредна форма на Бъто. Бътев ф. Русе.
Бъхлев ф — от Бълхов с премет на лх в хл. Пловдив.
Бъхчавановф — вм. Бахчеванов. Сливен.
Бъцо м — ст-крат. от Бацал, Бацан, Ба-цин или друго подобно име с изясняване на редуцираното а в ъ, успоредна форма на Бацо. Бъцов и Бъцев ф. Русе.
Бъчваров ф — от бъчаар. Почти из цялата страна.
Бъчеваров ф — от диал. бъчевар 'бъчвар'. Ритя (Дряновско), Лясковец, Горна Оряховица.
Бъчкаров ф. Калофер.
Бъчо м — от Бачур, Бачор или друго подобно име с изясняване на редуцираното а в ъ, успоредна форма на Бачо. Бъчев ф. Славяново (Никополско), Ловеч.
Бюзюкев ф — от Бозуков с омекчение. Сливен.
Бюлбюл м — от пер.-тур. biilbiil 'славей'. София, 1963. Бюлбюлев ф. Варна.
Бюлбюла ж — женска форма срещу Бюлбюл. Търново, р. 1898.
Бюлюкбашиев ф — от диал. бюлюкба-шия; вж. Болюбашев. Габрово.
Бютюнев ф — от тур. biitun 'цял, цялостен'. Казанлък.
Бюхнер м — от немско фамилно име Buchner. Единичен случай.
Бяко м — от Беко с югоизточно якане. Бяков ф. Пещера.
Бяла ж — източна форма на Бела. Търново, Змейово (Старозагорско), Пловдив, Бургас, Кубратско.
97

Бяливанов ф-от бял Иван. Лясковец.
Бялка ж-умалит. от Бяла. Шумен, Русе, Чирпан, Карнобат.
Нялко м — източна форма на Белко. Бялковф. Бяла река (Първомайско), Долна
^^У" Драганово
Бянка ж-умалит. от Бяна. Шумен, ^ГТт. от Бяно. Коте,, 1867,
форма на Бело.
р. Плевен.
Бяльо м — източна форма на Бельо. Бялев ф. Илинден, Лъки (Гоцеделчевско).
Бяна ж — съкрат. от Бояна или женска форма срещу Бяно. Шумен, Ловешко, Острец (Троянско), Банско, Бянин ф.
Банско.
Бяндо м — от Бяно с вмъкнато д. Карнобат, 1844, 1827. Варна, Толбухин. Бяндов ф. Карнобат, Бургас, Стралджа (Ямболско), Варна.
Стражица (Горнооряховско), Свищов, ире хово.
Бясов ф. Сливен (каракачанин).
Бято ж-от Бето с източнобългарска свръхякане. Бятов ф. Варна.
Вяхов ф - може би от глаг. бях - поради чуждия за говора якав изговор; срв-Бехов. . ,
Бячко м - умалит. от Бяко. Бячков ф.
Банско.
98
В
Ваабов ф. Силистра, 1900.
Ваве ж — съкрат. от Бавилия. Кюстендил, 1842, 1879.
Вавйл и Вавйли м — гр. BajJ6Xa — име на календарски светец. Рядко.
Вавйлия ле — женска форма от Бавили. Рядко.
Вавилон м — кръстоска от Бавил и древния град Вавилон. Михайловград, р. 1958.
Ваво м — съкрат. от Вавил. Вавов ф. Градец (Котленско), 1867.
Вагалйнски ф — от Вагалинска махала в с. Дреново (Благоевградско).
Вагаров ф — видоизменено от въгарец (?)
Ваганов ф — диал. ваган 'паница, блюдо'. Пловдив.
Вагрйла ж — може би видоизменено от Вакрил. Севлиевско.
Вададжийски ф — от диал. *вададжия 'клеветник'. Самоков.
Вадев ф — от прякор Вадьо 'клеветник' (?)
Вадикянов ф. Сливен.
Вадим м — рус. Вадим. Рядко.
Вадлер ф —¦ навярно немско фамилно име. Русе, 1936.
Вазаров ф — съкрат. от Велизаров (?) Долен чифлик (Варненско).
Вазо м — от фамилното име на Иван Вазов. Единичен случай.
Вазов ф — съкрат. от Айвазов или от прякор Айваза. Сопот.
Вазоглу ф — по-стара форма на Вазов с турско окончание. Сопот, 1853.
Вазонов ф.
Ваица ж — умалит. от Вая. Банско.
Вайдим м — кръстоска от Вайо и Вадим (?) Пещера, р. 1918.
Вайзов ф — някакво видоизменение на Вазов (?) Чуковец (Радомирско).
Вайка ж — женска форма срещу Вайко. Своде (Ботевградско).
Вайко м — от Влайко с изпадане на л\ срв. Веко, или умалит. от Вайо. Вайков ф. Пещерна (Луковитско), Краново (Силистренско).
Вайно м — от Ваньо с премет на йота-Цията или от Вайо с друга наставка. Кунино
(Врачанско), 1648. Вайнов ф. Крушевица (Плевенско), 1917.
Вайо м — а) от Влайо с изпадане на л; срв. Вайко; б) от празника Неделя Вайя 'Връбница' (гр. pai'ov 'палмово клонче'), отговаря на Върбан. Пловдив, 1949. Вайо в ф. Бистрица (Софийско).
Вайсилов ф — от по-старо Войсйлов — от с. Войсил (Панагюрско). Панагюрище.
Вака ж — женска форма срещу Вако. Белослатинско.
Вакаджиев ф — от прякор Вакаджия(та) 'който често повтаря думата вака „така, инак'". Разград, 1908.
Ваказов ф. Бистрица (Софийско).
Бакалов ф — от рум. vacar 'кравар' с промяна на р в л. Кула, 1893.
Вакан м — вм. *Въкан, от Вък(о) + ан. Банско. Ваканов ф. Банско.
Вакана ж — женска форма от Вакан. Ваканин ф. Етрополе, Благоевград.
Ваканичин и Ваканчин ф — от Ваканица (жената на Вакан). Банско.
Вакареев ф — някаква разновидност на Бакалов или на Вакарелски.
Вакарелййски ф — от диал. вакарешя 'жител на Вакарел'. Ихтиман. Пазарджик.
Вакарелов и Вакарелски ф — от с. Вакарел (Ихтиманско). Панагюрище, 1893, Костенец, Сестримо (Пазарджишко).
Вакаро м — от рум. vacar 'пастир на крави'; срв. Пастирко.. Може би единичен случай, р. 1921.
Вакашйнски ф — навярно вм. *Въ(л)-кашински. Благоевград.
Вакйн м — от Вак(о) + ин или от някой католически светец (?) Свищовско. Вакйнов ф. Свищовско, Пловдивско.
Вакла ж — от вакла 'с черни очи и вежди; хубава'. Софийско, Пернишко, Трънско, Пазарджишко. Ваклин ф. Ихтиман, Сирищ-ник (Радомирско).
Вакле м — югозападна форма на Вакльо. Ваклев ф. ЮЗБ.
Ваклйдов ф — от Ваклев с вмъкнато гръцко ид. Казанлък, 1870, 1958.
99
Ваклиев ф — от Ваклев поради мекия изговор на л'. Горна Секирна (Радомирско).
Ваклйн м — от Вакл(е) + ин. Софийско, Радомирско, Брезнишко, Панагюрско, Пазарджишко. Ваклйнов ф. ГОЗБ.
Ваклйн а ж — от Вакл(а) + ина. Радомир.
Ваклов ф — от вакъл; вж. Вакла. Мирово
(Чирпанско).
Ваклуш м — от Вакл(ьо) -\- уш. Ваклу-шев ф. Поповица (Пловдивско), Пловдив.
Ваклуша ж — от Вакл(а) + уша. Асеновградско.
Вакльо м — от вакъл; вж. Вакла. Нарядко из ГОБ. Ваклев и Вакльов ф.
Вако м — съкрат. от Иван (или от Васил). Враца, Берковско, Кулско, Лом, Своде (Ботевградско). Ваков ф. Годеч, Белоградчик, Своде, Плевенско, Свищовско, Казанлък.
Ваковлиев ф — от с. Вакъв (Елховско).
Казанлък.
Вакрйл м — вм. *Ваклил (от Вакльо + ил) с дисимилация на първото л. Първомайско. Вакрйлов ф.Конуш (Асеновградско),
Пловдив.
Вакса ж — прякор вм. Ваксевката — от с. Ваксево (Кюстендилско). Кюстендил,
1879. Вакул м — от Вак(о) + ул. Вакулев ф.
Лопян (Ботевградско).
Вакьвчйев ф — от диал. вакъфшя 'управител на недвижим имот, подарен на джамия или черква с благотворителни цели' (ар.-тур. vakifci). Нарядко из СБ.
Вакьо м — от Ватьо с преход на т' в к'. Етрополе. Вакьов ф.
Валаков ф — може би разновидност на Валачев. Севлиево.
Валача пр — от диал. валач 'съдържател на дарак за дреб'. Павликени. Валачев ф — от прякор Валача. Горна Оряховица, Габрово, Търново, Русе.
Валгатлиев ф — от някое село Валгат(ли).
Пловдив.
Ва левичарски ф — вм. Валявичарски. Карловско, Казичене (Софийско).
Валей м — може би каракачанско име, съкрат. от Валери. Валсов ф. Крупник (Благоевградско). Благоевград.
Валенков ф — от прякор Валенко 'който ходи извалян, с измачкани дрехи' (?)
Лясковец.
Валентин м — лат. Valentinus 'здрав, силек'. Сравнително ново, напоследък модно
за деца.
Валентина ж — женска форма от Валентин. Видин, 1901, напоследък модно за
деца.
Валентйров ф — фонетична форма на Во-
лентиров.
Валенщайн ф — от немско фамилно име Wallenstein. Орехово, р. 1925.
100
Валер м — съкрат. от Валери у карака-чани. Валеров ф. Етрополе.
Валера ж — женска форма от Валер или Валери. Пловдив, р. 1923.
Валери м — лат. Valerius, родово име от valeo 'силен съм'. Рядко, напоследък модно
за деца.
Валериан м — лат. Valerianus, рум. Valerian. Рядко.
Валерия ж — женска форма от Валери. Пловдив, р. 1905, напоследък модно за деца.
Валерчо м — умалит. от Валери. Уровене (Врачанско), р. 1937.
Валетов ф — от колиби Валето (Еленско).
Валецки ф — разновидност на Валетов.
Валйн м — от Велин (Вилмн) с изясняване на неудареното и в а (?) Валйновци — род в Брягово (Първомайско).
Вал инка ж — умалит. от Валя. Никопол.
Валияна ж — разширено от Валя. Бургас
р. 1954.
Вало м — успоредна форма на Вальо с твърдо окончание. Шумен, нар. песен. Валов ф. Плевенско, Пирдопско, Банско.
Валогаров ф — от диал. * валога р 'който , живее във валог'.
Валоди м — фонетична форма на Володи. Петърч (Софийско), р. 1914, 1956.
Валодина ж — женска форма от Валодя. Ставерци (Ореховско), р. 1950.
Валодя м — фонетична форма на Володя. Мездра, р. 1956.
Валотия или Валетия ж. Трънско. Балсамов ф — вм. Балсамов с новогръцки изговор на б. Провадия, 1900, Варна, 1936. Валтер м — нем. Walther 'властен господар'. Ново, рядко.
Вальо м ¦— съкрат. от Валери или Валентин; според Бр. Миладинови — от Вълко; според Вайганд — от Васил. Вальо в и Валев ф. Самоков, Русе, Горнооряховско, Пловдив. Валевеки ф.
Валюк м —• умалит. от Вальо. Валюков ф.
Гоце Делчев.
Валя ж — съкрат. от Валентина, Валерия или друго някое име. Ново, рядко.
Валявичарски ф — от валявичар 'тепа-вичар'. Кюстендилско.
Валявички ф — от валявица. Горубляне (Софийско).
Валяй м — вж. Валей. Валяйов ф. Банско. Валяков ф — от прякор Валяка 'тежък и дебел като валяк' (?) Русе.
Валян м — от Въль(о) + ан с изясняване на неудареното ъ в а. Алфатар (Силистренско). Валянов ф.
Вамешев ф. Пловдив, 1949. Вампйров и Вампирски ф — от прякор Вампира 'който ходи нощем'. Стара Загора, 1900, Пловдив, Кюстендил, Кюстендилско. Вампорджйев ф — вж. Вапорджиев. Варна.
Вампоров и Вампорски ф — от диал. вампдр 'параход'. Свищов, Русе, Търговище, Скравена (Ботевградско).
Вана ж — съкрат. от Ивана. Нарядко почти из цялата страна. Ванински ф. Казичене (Софийско), Скравена (Ботевградско). Ванга ж — разновидност на Вангя. Пет-ричко.
Ванге м — съкрат. от Вангел. Радомирско. Вангйев ф.
Вангел м — съкрат. от Евангел. Софийско, Пиринско, Бургаско. Ванге лов ф. Ваьгела ж — женска форма от Вангел. Софийско.
Ванге ли ж — съкрат. от Евангелина. Типично за по-старото поколение в Търново; Русе. ,
Вангелие ж — разновидност на Вангели. Свищов, р. 1911.
Вангелйна ж — съкрат. от Евангелина. Старо.
Вангелйнка ж — умалит. от Вангелйна. Софийско.
Вангелйца ж — от Вангел(а) ¦+- ица. Доганово (Елинпелинско).
Вангелйя ж — съкрат. от Евангелия. Благоевградско, Софийско, Севлиевско.
Вангелко м — умалит. от Вангел. Ван-гелков ф. Гоце Делчев.
Вангелуда ж — от Вангела с гръцки завършек. Свиленград.
Вангя ж — съкрат.от Вангела. Пиринско. Ванда ж — от Вана с вмъкнато д или женска форма от Вандо. Рядко.
Вандаков ф — навярно вм. Фъндаков. Котленско.
Вандалов ф — от вандал(и.ч) ? Ванданов ф. Варна, 1936, София. Вандо м — от Вано с вмъкнато д. Враца. Вандов ф. Враца, Ихтиман, Церово (Сво-генско).
Вандьо м — успоредна форма на Вандо с
меко окончание. Вандев ф. Ракитово (Велин-
градско), Алфатар (Силистренско), Ямбол.
Ване м — съкрат. от Иван. Радомирско,
Ванев ф.
Ванжел м — от Вангел с преход на г' в ж. Ванжелов ф. Първомай (Петричко). Вани1 м — североизточна форма на Ваньо. Русе.
Вани2 ж — съкрат. от Иванй. Търново. *Ванйк м — умалит. от Вани1. Ванйков ф Алфатар (Силистренско).
Ванилия ж — кръстоска от Иванка и подправката ванилия (?) Силистра, 1894, Пещера, р. 1911.
Ванйна ж — от Ван(а) + ина. Сливен, р. 1961.
Ванйш м — от Бан(ьо) ¦+ши. Ванйшев ф. Сливен.
Ванка ж — съкрат. от Иванка или умалит. от Вана. Арчар (Видинско), Михайловград. Ванкин ф.
Ванко м — съкрат. и умалит. от Иван На разни места из страната. Ванков ф Ванкоолу ф — от Ванков с турско окон чание. Сливен, 1962.
Ваикуша ж — от Ванк(а) ~(- уша. Брест (Никополско).
Вано м — съкрат. от Иван. Враца. Вано в ф. Враца, Лом, Габрово, 1908. Вано веки ф. Бански ф.
Вансен м. Дулово, р. 1959. Ванта ж — от Вана с вмъкнато т. Видин, р. 1886.
Ванто м — от Вано с вмъкнато т. Вантов ф. Горна Оряховица, Търново, Първомай. Вануш м — от Ван(о) -f- уш. Ванушев ф. Сомовит.
Вануша ж — женска форма срещу Вануш. Ванушка ж — умалит. от Вануша. Силистра, 1934. Ванушкик ф. Гоце Делчев (гроб).
Ванцо м — от Ван(ьо) или Ван(о) -f цо. Ванцов и Ванцев ф. Червен брег, Стара Загора, Асеновград.
Ванча ж — разновидност на Ваня. Шумен Русе.
Ванчо м — съкрат. от Иванчо. Ванчев и Ванчов ф. Хасково, Батак, Македония, Рашково (Ботевградско). Ванчовски ф. Ботевград.
Ванчок м — прякорно име от Ванчо Ванчоков ф. Чучулигово (Петричко).
Ванчор м — прякорно име от Ванчо. Хасково.
Ванчур м — от Ванч(о) + ур. Ванчу-ров ф. Поморие.
Ваньо м — съкрат. и умалит. от Иван. Ванев ф. Типично за Павликени. Ваньо в ф. Плевенско.
Ванюш м — от Вань(о) + уш. Ново, рядко.
Ванюша1 ж — от Вань(а) + уша. Ново, рядко.
Ванюша2 м — от Вань(о) + уша ио руски образец. Михайловград, р. 1958.
Ваня ж — съкрат. и умалит. от Иванка. Типично за Шумен (род. 1871 и насетне), Брацигово, р. 1956, Лехчево (Михайловградско), р. 1960.
*Ваняк м — прякорно име от Ваньо. Ваняковци — род в Дебър (Първомайско). Вапйров и Вапйрев ф — от диал. вапйр (ин); вж. Вампйров. Стара Загора, Калофер, Мокрище (Пазарджишко).
Вапорджиев ф — от диал. вапорджйя 'стопанин на параход' (ит.-тур. vaporci). Русе.
Вапоров ф — съкрат. от Вапорджиев. Свищов.
Вапски ф — от някоя местност или село Вапа(та).
Вапцаров и Вапцарев ф — от диал. *вапцар 'вапсар, бояджия на прежди и тъкани' (от гр. рйятсй). Жеравна (Котлен-
101

ско), Любимец (Свиленградско), Чирпан, Банско, Варна, 1908. Вапцов ф — навярно съкрат. от Вапца-
ров. Габрово. Вара ж — съкрат. от Варвара. Варин ф.
Банско. * Вараде м — съкрат. от Варадин. Вара-
дев ф.
Вараджаков ф — от тур. varacak 'ще има, ще стигне' — поради често повтаряне на
тая дума.
Варадйл м — разновидност на Варадин.
Варадйлов ф.
Варадин м — от ВЪрадин (В'арадин) със затвърдяване на в. ЮЗБ. Варадинов ф. Софийско. Елинпелинско, Бяга (Пещерско), Щип, 1917.
Варадйна ж — женска форма от Варадин. Софийско.
Варадйкка ж — умалит. от Варадйна. Софийско, Елинпелинско.
Варакаджиев ф — от диал. *варакаджйя
'който работи с варак' (ар.-тур. varakaci).
Варамезов ф — навярно видоизменено от
Вермезов. Русе, Свищов, Алеково, Козловец
(Свищовско).
Варанов ф. — от тур. varan 'който пристига или спира'. Стара Загора, 1940.
Вар вар м — мъжка форма от Варвара. Вар варов ф. Троян, Пловдив.
Варвара ж — име на календарска светица (от гр. ptfpgapY) 'варварка, негръкиня'. Старо, на разни места из страната.
Варвари м — мъжка форма от Варвара. Рядко. Варварйца ж — от Варвар(а) + ица.
Кюстендил, 1879.
Варгел м — видоизменено от Вангел (?) Варгелов ф. Пещерско.
Варда ж — защитно име — „да я вардят, да се варди от зло". Типично за Софийско и Свогенско. Вардин ф. Кюстендил.
Вардаджиев ф — от диал. *вардаджия 'вардач, пазач'. Брезово (Пловдивско).
Вардал м — от Вардар с дисимилация на второто р (?) Вардалов ф.
Вардалйн м — от Вардал + ин. София,
1959.
Вардар м — от река Вардар; срв. Искър, Струма.Вардаров ф.Самоков, Пазарджишко.
Вардара ж — женска форма от Вардар. Челопечене (Софийско), нар. песен.
Вардарлйев ф — от областта на река Вардар. Пловдив, Каблешково (Поморийско).
Варде и Вардьо м — мъжка форма срещу Варда. Вардев ф. София, 1878, 1935, Враца, 1893, Петрич, Велинград, Пловдив.
Вардена ж — от Вард(а) + ена. Софийско, Пловдив, р. 1903.
Варджйев и Варджййски ф — от варджия 'производител или продавач на вар'. Шумен,
102
Тетевен, Липница (Ботевградско), Мали Върбовик (Станкедимитровско).
Вардол и Вардул м — от Вард(е) + ол, ул. Вардолов ф. Плевен. Вардулов ф. Черк-вица (Никополско).
Вардунлйев ф — вж. Вардунски. Търговище.
Вардунски ф — от с.Вардун(Търговишко).
Варе или Варьо м — успоредна форма на Варо с меко окончание. Варев ф. Гоце Делчев.
Варелков ф — от прякор Варелко(?)
Варенов ф.
Варзанов ф — от прякор Варзан 'зелко' (от рум. varza 'зеле'); срв. Зелков. Ново село (Видинско), 1917, Свиленград, 1935.
Варизелев ф — от някакъв прякор, свързан с варене на зеле. Струмица, 1917.
Варййски ф — от диал. вария 'тежък каменарски чук'. Ихтиман, Костенец.
Варикефалов ф — от гр. papuvtdtpaXos 'недосетлив, дебелоглав'. Варна.
Варй-клечка пр — от варшлечка 'скъперник'. Кюстендил, 1879. Варйклечков ф.
Самоков.
Варимезов ф — вм. Вермезов. Силистра, 1917, Русе, Търново, Пловдив, Бургас.
*Варион м— от гр. Paptis 'тежък; сериозен', Варионов ф.
Варка ж — умалит. от Вара. Варкин ф. Карлово, 1904.
Варко м — умалит. от Варо Ген. Николаево (Пловдивско).
Варлам и Варлаам м — гр. BapXadp. — име на календарски мъченик, евр. „син на народа". Старо, рядко. Варламов ф. Благоевград.
Варналиев ф — от диал. вирналия 'варне-нец'. Айтос, 1893.
Варнев ф. Търново.
Варо м — съкрат. от Варвари, Варлам или друго подобно име. Варов ф. Летница (Ловешко), 1917.
Варошанец ф — от с. Варош (Прилепско).
Прилеп, 1917.
Варошкин ф — от вардшка 'жителка на с."Варош'. Самоков.
Варсамов ф — разновидност на Балсамов или на Варсанов.
Варсанов ф. Пещера, София (по-често се среща у евреи).
Варсйн ж — навярно арменско име. Шумен, 1947 (Варсйн Борисова Николова). Вартенов ф — вж. Въртенов. Пловдив. Вартилаки м — от Варто + ил с гръцко умалит. -аки. Силистра, 1893. Варто м — съкрат. от Вартоломей. Вартоломей м — гр. Bap*oXo|iatos — име па календарски светец, от евр. bar 'син' и гр. ITtoXo|j.atos=cHH на Птоломей. Варна. Вартоломеев ф.
Варул м — от Вар(о) + г/л. Варулев ф. Карапелит (Толбухинско).
Варуш м — от Вар(о) + </ш. Варушев ф. Пловдив.
Варчо м — умалит. от Варо. Разград, Габровско, Ловешко, Софийско, Враца. Варчев и Варчо в ф. Разград, Троянско, Ловеч, Варна, Варненско, Враца, Ботевград, Габрово, Търговищко. Ва рчов дол — местност в Осиковска Лакавица (Ботевградско).
Варшавски ф — от град Варшава. Лом, 1927.
Васа1 ж — съкрат. от Васила. Ботевградско. Васински ф.
Васа2 м — западна форма на Васо. Брезник, 1893.
Васанка ж — умалит. от Васа. Локорско (Софийско).
Васе м — югозападна форма на Васьо. Стоб (Станкедимитровско). Васев ф.
Васил м — съкрат. от Василий. Доста разпространено из цялата страна; преди едно-две поколения името се умножи за сметка на Вълко, Вельо, Вуто и други народни имена с начално в. Василев (и Ва-сйлов), Васйльов, Васйловски и Васйлски ф.
Васйла ж — женска форма от Васил.
Василевка ж — от Васил(а)+евка. Ца-ричина (Свогенско), р. 1932.
Василак м — съкрат. от Василаки. Стара Загора, 1893.
Василаки м — старо умалит. от Васил с гръцка наставка.
Василен м — мъжка форма от Василена. Рядко.
Василена ж — от Васил(а)+ ена. Со-чрийско, Свогенско, Шипочане (Самоковско), р. 1871.
Василенка ж — умалит. от Василена. Витановци (Пернишко), Видрица (Брез-нишко), р. 1886.
Василий м — гр. BaaUtos 'царски, царствен'. Старо и черковно. Васйлиев ф. Васйлиевич ф.
Василйнка ж — умалит. от Васила. Брез-нишко.
Василйка ж — от гр. paaiA.no} 'царствена'. Василйкин ф. Пловдив.
Василйса ж — от гр. paafXiaoa 'царица'. Синод, именник.
Василйя ж — женска форма от Василий. Рядко. Василййски ф. Пещера, 1940.
Василка ж — женска форма от Васил. Из цялата страна.
Васйлко м — умалит. от Васил. Старо. Васйлков ф. Шумен, Русе, Славяново (Пловдивско), Калофер, Радотина (Ботевградско). Васйлковски ф. Троянско.
Васйлкьо м — от *Василько с премет на мекостта. Васйлкьов и Васйлкьовски ф. Правец (Ботевградско).
Василстоянов ф — от Василев и Стоянов. Брезово (Пловдивско).
*Василчек м — умалит. от Васил. Ва-силчеков ф.
Васйлчо м — умалит. от Васил. Васйля ж — съкрат. от Василйя. Калофер, Троянско, Етрополе, Радотина (Ботевградско).
Васкен м — видоизменено от Васко. Варна, р. 1956.
Васка ж — умалит. от Василка. *Васкйч м — умалит. от Васко. Васкй-чев ф. Белоградчишко. Васко м — умалит. от Васил. Васков ф. Васо м — съкрат. от Васил. Васо в ф. Васта ж — съкрат. от Севастия. Брез-нишко.
Васташко м — съкрат. и умалит. от Севаст. Васташков ф. Гоце Делчев (гроб). Васьо м — съкрат. от Васил. ИзБ. Васев ф.
Вата ж — съкрат. от Иванка. Ботевградско, Ловешко, Севлиево, Габрово, Видин. Ватавски ф — вм. Баташки. Ботевградско. Ватак м — прякорно име от Вато. Ва-таков ф. Луковит, Пазарджик.
Ваталков ф — от прякор Ваталко 'който покрадва' (?) Стара Загора.
Ватамов ф — може би вм. *Ватанов, от ар.-тур. vatan 'отечество'. Поморие, 1900. Ватаф ф — от диал. ватаф; вж. Ватахов. Свищов, 1894.
Ватахов и Ватахски ф — от диал. ва-тах '1. главен майстор на рударска пещ; 2. главатар на русалска дружина'. Самоков, Пещера, Долно Камарци, Саранци (Пирдопско), Липница (Ботевградско).
Баташки ф — успоредна форма на Ватахов, Ватахски. Станкедимитровско, Дру-ган (Радомирско), Бояна (Софийско), Ботевград.
*Ватйн м — от Ват(ьо), Ват(о) + «я. Ва-тйнов ф. Пловдив.
Ватицата пр — от Вато. Разлива (Ботевградско).
Ватка ж — умалит. от Вата. Габрово.
Ватко м — умалит. от Вато, Ватьо или от Васил. Ватко в ф.
Вато м — съкрат. от Иван. Ботевград, Етрополе. Ватов ф. Ботевград, Етрополе, Плевен. Ватовски ф. Бела Слатина, Лом.
Ватралов, Ватралев и Ватралски ф — от диал. ватрал 'прът за разравяне огън'. Шипка (Казанлъшко), Казанлък, Пловдив, Калофер, Сливен.
Ватрачки ф — от диал. ватрак 'нело-скопено животно с един тестикул'. Радомирско.
Ватуна ж — от Ват(а)+уна. Осиковица (Ботевградско).
Ватъков ф—разновидност на Ватаков. Лазар Станево (Луковитско).
Ватьо м — успоредна форма на Вато с меко окончание. Ватев и Ватьов ф. Ловеч, Троянско, Севлиево.
103

Вахан м — може би арменско име. Варна. Ваханов ф. Плевен.
Вахо м — съкрат. от Вахан. Вахов ф.
Ломско.
Вахрин ф — от Варин (вж. Вара) с вмъкнато х. Банско.
Ваца ж — съкрат. и умалит. от Иванка или от Василка. Ботевградско.
Ваце м — от звателната форма на Вацо. Ботевград.
Ваце лов ф. Асеновград. Вацкйч м — от Вацк(о) -\-ич. Вацкйчев ф. Вацко м — умалит. от Вацо. Вацков ф. Вацлав м — чеш. Vaclav 'по-голяма слава'. Рядко. Вацлавов ф. У стари чешки емигранти в България.
Вацо м — съкрат. от Иван. Гурково (Ботевградско). Вацов ф. Ботевградско, Пирот.
Вача ж — женска форма от Вачо. Врачанско.
Вачаров и Вачарски ф — вм. Вълчаров,
Вълчарски. Търговище.
Вачко м — умалит. от Вачо. Вачков ф.
Русе.
Вачо м — домашна форма на Иван. Враца, Врачанско. Вачев и Вачов ф. Врачанско, Ботевградско, Елинпелинско, Лясковец.
Вачур м — от Ъач(о)-\-ур. Вачуров ф. Пловдивско.
Вашарев ф.
Вашко м — умалит. от Вашо. Вашков ф. Орехово, Козлодуй, Подем (Плевенско).
Вашо м — разновидност на Васо, Вато, Вацо, Вачо.
Бащин и Бащински ф. Севлиево, 1900,
Русе, 1936.
Ваян м — от Вай(о)+а«. Ваянов ф.
Пловдив.
Вдовйшки ф — от вдовица, вдовйшки.
Свищов, Габрово.
Вега ж — съкрат. от Вергиния. Самоков.
Вегенов ф — от рум. veghea 'бодърству-вам' (?) Трънчовица (Никополско).
Веда ж — а) от диал. веда 'самодива'; б) от Звезда с изпуснати съгласни з. София, р. 1922.
Ведан м — видоизменено от Фидан. Ве-данов ф. Варна, 1936.
Ведев ф — от диал. вед 'кривоглед'.
Гоцеделчевско.
Ведеров ф—от рум. vedere 'зрение'.
Тутракан.
Веджов ф — вм. Веждов.
Веднянски ф — вм. *Виднянски, от вйд-ня; вж. Виднярски.
Ведрйнов ф — от ведрина (?) Пазарджик.
Ведров ф — може би от Ведър.
Ведроденски ф— от ведър ден.
Ведър ф — стар псевдоним, възприет като редовно фамилно име. (Иван Николов Ведър, Плевен, 1873).
104
Веждаров и Веждарски Ф — от диал. *веждар 'човек с големи вежди или жи Веждата' Шумен Цър-
*веждар човек с големи вежди или
тел на местност Веждата'. Шумен, Цър-
(КДЛГ^ Столник
I
ВеГТЛо името „а планинския връх Вежен; срв. Пирин. Русе, р. 1958,
1959
Веженов ф - навярно псевдоним от името на връх Вежен. Клисура (Карловско),
18В°ежин м - от Вежен с редукция на неу-дареното е. Хасково, р. 1921.
Вежинов ф - вм. Веженов. София, 1893,
19*Везал м — от Вез(ьо)+ал. Везалов ф. Везгьов ф — от гръцкото изписване на В?^БНСК°
Везенко м — умалш. «» «jw~~. Везенков ф. Дебърско, 1869, Крушево (Македония), 1876, Благоевградско, Гоце Делчев, Яр-' лово (Самоковско).
Везерка ж — навярно от корена на Везьо, Везенко. Чеканец (Царибродско), р.
1908.
Везиев ф — от Везев поради мекия изговор на з. Гостина (Ловешко).
Везир м — от везир 'пръв султански
помощник' (ар.-тур. vezir); срв. Бано,
Кральо, Султан. Михайловград, р. 1920.
Везира ж — женска форма от везир.
Бургаско, Трънско.
Везйров и Везйрев ф — от прякор Везира, Везйря. Дряново, 1900, Свищов, 1900, Трявна, Русе, Бургас, Харманли, Слокощица (Кюстендилско).
Везирянов и Визирянов ф — от диал. *везирян (?) Пловдив.
Везно и Везньо м — разновидност на Везьо (?) Везно в и Везнев ф. Карлово, 1900, Свищов, 1893.
Везьо м — навярно защитно име от веза 'връзвам' — „да е привързан към дома и. родителите си" (?) Везев и Везьо в ф.
^от' Велка (Велька) с преход НаВейко Um — от Велко; вж. Вейка. Тър-
Н°Века ж — от Белка с изпадане на л. Етрополе.
Векиев ф — вм. Векев поради мекия изговор на к. Пловдив.
Векиларчев ф — вм. Векилхарчев. Кю-
"вТйлов и Векйлски ф - от ocrap.ee-кйл(ин) 'заместник, пълномощник (ар--тур vekil). Ямбол, Шуменско, Ловеч. Векилхарчев ф — от диал. векилхарч домакин, закупвач' (ар.-тур vekilhar?). Кюстендил, 1893, Радомир, 1893.
Векйиа ж — разновидност на Векия. Петелово (Кърджалийско).
Векйя ж. Гоцеделчевско, нар. песен.
Веко м — от Велко с изпадане на л и преосмислено по век. Подгумер (Софийско), Брусен (Врачанско). Веков ф. Брусен, Реселец (Белослатинско), Кнежа, Трудо-вец (Ботевградско). Вековски ф. Кнежа, Ботевград.
Векушак м — от Век(о) -\- уш+ан. Ве-кушанов ф. Сухиндол.
Векьо м — от Ветьо с преход на т' в/с'. Векев ф. Котел.
Вела1 ж — женска форма срещу Вельо. Из цялата страна. Велин ф. Велински ф. Скравена (Ботевградско), Пловдивско.
Вела2 м — съкрат. от Величко. Бусинци (Трънско). '
Велдо м — разновидност на Велто. Вел-дов ф. Караполци (Елинпелинско).
Веле м — югозападна форма на Вельо. Велев ф.
Велеганов ф —-от Велев и Ганов (?) Банско, Пловдив, 1917.
Велезлйев ф — от диал. велезлйя 'жител на град Велес'. Русе.
Велелйна ж — разширено от Вела или Велина. Сомовит.
Велемйр м — вм. Велимир. Варна, 1918.
Велемйра ж — женска форма срещу Ве-лемир. Габрово, р. 1934.
Веленка ж — умалит. от Вела. Гълъбов-ци (Сливнишко), р. 1925.
Велерски ф. Лом, 1942.
Be лес ла в м — вм. Велислав.
Велеслава ж — вм. Велислава. Синод, именник.
Велешанин ф — от град Велес. Тетово, 1917.
Велешко м — от Ъел(ъо)+ешко. Ве-лешков ф. Пловдив.
Велиамйнов ф — вм. Вениаминов. Каварна.
Велиана ж — от Вела и Ана. Виноград (Горнооряховско), 1957.
Велиганов ф — вм. Велеганов. Пловдив, 1893, Чирпан, Банско. -sjj
Велйгден м '— вж. Великден. Бр. Миладин ов и.
Велидйн м — от Веле + дин. Велидйнов ф. Пловдив.
Велидолски ф — от някое село или местност Вели дол. Търговище.
Велизар м — древнотракийско име, гр. BeXtaaptog, генерал на император Юстиниан. София, р. 1868, Цариброд, 1893. Велизаров ф. Плевенско, Варненско.
Велизара ж — женска форма от Велизар.
Велизаря ж — разновидност на Велизара. Толбухин, р. 1957.
Велик м — от велик, пожелателно име: да бъде голям, велик. Горно Броде (Сяр-ско), Гоце Делчев, Пещера, Слатина (Стан-
кедимитровско), Кнежа, Пловдив. Велико в ф.
Велика ж — от велика; срв. Велик. Из цялата страна, главно ИзБ. Велйкин и Велйкински ф. Правец, Скравена (Ботевградско).
Великан м — защитно име: бащата бил едър, но му мрели децата. Лехчево (Михайловградско), р. 1920.
Великана ж — от Велик(а)+аяа. Разград, р. 1930.
Великански ф — от диал. * великан 'който-се големее; големан'. Райково (Смолянско).
Великден м — превод на гр. Паскал, Паско. Н. Геров.
Велико м — разширено от Велик. ИзБ. Велйков и Велйковски ф.
Великослав ф — разновидност на Велислав. Самоковско, 15—16 в.
Велимир м — от Вельо и мир. Сравнително ново. (В Кула, 1958: на двете баби — Велика и Милица).
Велин м — от Вел(е), Вел(ьо) + мя. Типично за Софийско и ЮЗБ. Велинов ф.
Велина ж — от Вел(а) + ияа. Никопол, 1881, Габрово, р. 1959.
Велислав м — старинно име — „който има голяма слава", възобновено през време на Възраждането. Рядко. Велиславов ф.
Велислава ж — женска форма от Велислав. Лом, 1893, Русе, р. 1881, 1905, Видин, р. 1908, Ловеч, р. 1910.
Велиславка ж — умалит. от Велислава. Бистрец (Врачанско).
Велисор м — видоизменено от *Велисар,. Велизар. Търново, нар. песен.
Величка ж — женска форма от Величко.
Величко м — умалит. от Велико. Нарядко из цялата страна.
Велия ж — отВел(а) + мя. Трънско.
Вели ян м — разновидност на Велян. Брест (Никополско), р. 1958.
Велияна ж — от Вела и Яна. Свищов, 1894, Казанлък.
Велка ж — умалит. от Вела.
Велко м — успоредна форма на Вельо, и Велчо. Из цялата страна. Велков и Вел-ковски ф.
Велкушан м — от Велк(о) +уш-\-ан. Вел-кушанов ф.
Велмйлия ж — навярно от Вела и Емилия. Единичен случай. Никопол, 1930.
Велошйн м — от Вел(ьо) + ош«я, както Драгошин, Митрошин. Велошйнов ф. Пловдив.
Велто м — от Вельо с вмъкнато т под. влияние на имена като Вето, Гето, Мито. Велтов ф. Казанлък.
Велуш м — от Вел(ьо) + г/ш. Велушев ф. Търново.
Велчо м — умалит. от Вельо, успоредна форма на Велко. Из цялата страна. Велчев и Велчов, Велчевски и Велчовски ф.
Вельо м — от старинно велий 'голям, велик'. Из цялата страна. Велев, Вельов и Велевски ф.
Веля ж — женска форма срещу Вельо.
Бр. Миладинови.
Веляк м — от Вель(о)+ак. Веляков ф. Сбор (Пазарджишко).
Велян м — от Вель(о)+ан. Банско. Ве-лянов ф. Банско, Балчик, Долни Дъбник.
Велянка ж — женска форма от Велян. Долни Дъбник.
Вена ж — съкрат. от Невена. Венински
ф. Ихтиман.
Венаки м — от Вене с гръцка умалит. наставка -аки. Мърчаево (Софийско).
Венанко м — умалит. от *Венани. Бело-зем (Пловдивско). Венанко в ф. Пловдив. Венда ж — от Вена с вмъкнато д. Же-равна (Котленско), 1870, Котел, Порой (Демирхисарско), 1896, Петрич, Благоевград, Брусник (Сливнишко), р. 1905. Вендлевски ф — може би полско нме. Вендо м — от Вено с вмъкнато д. Луково (Свогенско), р. 1892, Толбухин, 1886, Шумен, 1892. Вендовф. Реброво (Свогенско). Вендула ж — от Венд(а)-|-!/ла. Вендулка ж — умалит. от Вендула. Вене м — югозападна форма на Вено. ¦Софийско, Кюстендилско. Венев ф. Венеамйн м — вм. Вениамин. Венедйк м — вм. Венедикт. Венедйков ф. Баня (Разложко), Сливен.
Венедикт м — гр. BsvsSExxog от лат. Benedictus 'благословен' — име на кален-дарски светия. Рядко.
Венекия ж — видоизменено от Венеция (?) Враца,, р. 1957.
Венелин м — от фамилното име на почитания в България руски историк Юрий Иванович Венелин. Нарядко из цялата страна. Венелйнов ф. Венелйнски ф. Бело-градчишко.
Венелйна ж — женска форма от Венелин. Русе, р. 1870, Варна, Мездра, Плевен, Гулянци (Никополско).
Венера ж — лат. Venus," Veneris, име на богиня от античната митология, Русе, р. 1875, Търново, р. 1911, Враца, Гоце Делчев.
Венерина ж — от Венер(а) + мка. Плевен, р. 1939.
Венерия ле — от Венер(а)+ия. Бела Слатина, р. 1962.
Венерка ж — умалит. от Венера. Че-пърлинци (Сливнишко), р. 1936.
Венета ж — съкрат. от Венетия. Типично за СИзБ, другаде рядко.
Венети м — мъжка форма от Венета, Пловдив.
Венетйк м — от лат. Veneticus; вж. Be нетия. Венетйков ф. Драгомирово (Сви щовско).
106
Венетия ле — от името на областта Ve-netia в Източна Италия. Русе, 1936.
Венец м — от венец или превод на гръц. Стефан. Рядко.
Венеци м — мъжка форма от Венеция или разширено от Венец. Рядко.
Венециана ж — от Венеци(я)+ана. Берковица, р. 1930.
Венецианка ж — умалит. от Венециана. Михайловград, 1958.
Венеция ж — разновидност на Венетия. Дрен (Радомирско), р. 1934, Красава (Брез-нишко), Враца, Михайловград, Плевен, р. 1935, Владиня (Ловешко), р. 1956, Габрово, Толбухин, р. 1957.
Венецка ж — женска форма от Венец. Силистра.
Венецко м — умалит. от Венец. Плевен, р. 1891, Видин, р. 1936.
Венечко м — успоредна форма на Венецко. Търново.
Вени м — съкрат. от Венелин или разновидност на Вене. Кнежа.
Вениамин м — библейско име, евр. „син на десницата ми". Рядко. Вениамйнов ф. Вениамйна ж — женска форма от Вениамин. Синод, именник.
Венислав м — модернизирана форма на Венко, Венелин или друго подобно име. Разград, р. 1924, Варна, Плевен, Луко- • вит, р. 1963.
Венислава ж — женска форма от Венислав. Вършец, 1914, Михайловград, 1939. Венйца ж — от Вен(а) + ица. Избеглии (Асеновградско), Пчеларово (Кърджалийско).
Веници м — мъжка форма срещу Ве-ница. София, 1914.
Венка ж — съкрат. от Невенка (в Етрополе — умалит. и от Велика).
Венко м — умалит. от Вено, Вене, Венелин или друго име. Типично за Цариброд и Софийско. Венков ф.
Вено м — съкрат. от Невен или друго име. Софийско, Враца, Своде (Ботевградско). Вено в ф. Софийско, Габрово.
Венто м — от Вено с вмъкнато т. Вен-
тов ф.
Венцемйрале — от „венец на мира". Варна,
1958.
Венцеслав м — свободен превод на гръц. Стефан. Крива Паланка, р. 1881, Кюстендил, 1893, нарядко из цялата страна. Венцеславов ф.
Венцеслава ж — женска форма срещу Венцеслав. Рядко.
Венци м — съкрат. от Венцеслав или от Венец. Кричим, Мездра, р. 1956.
Венцислав м — вм. Венцеслав. Типично за Свищов.
Венцислава ж — вм. Венцеслава.
Венчан м — от Венч(о)+ак. Варна. Вен-чанов ф. Пловдив.
Венчана ж — женска форма от Венчан. Пазарджик, р. 1960.
Венчарски ф — от диал. венчар 'жител на махала Венеца'. Калугерово, Своге ¦(Ботевградско), Ботевград, Търговище.
Венче1 ж — умалит. от Вена или женска (форма от Венчо. Рядко.
Венче2 м — югозападна форма на Венчо. Рядко.
Венчо м — умалит. от Вено, Вене, успоредна форма на Венко. Софийско, Михайловградско, Исперихско. Венчев и Венчов ¦ф. Плевен, 1908, Пазарджик, Пловдив, Шумен.
Веньо м — успоредна форма на Вено с меко окончание. Венев ф.
Венюшка ж — умалит. от Вена по руски образец. Луковит, р. 1963.
Вера1 ж — рус. Вера, а то черковен превод на гръц. Шах7). От Освобождението насам доста разпространено.
Вера2 м — съкрат. от Верадин. Годеч, нар. песен.
Верадин м — от вера+дин, както Въл-кадин, Миладин, Стоядин. Брезнишко. Ве-радйнов ф.
Верадйна ж — женска форма от Верадин. Брезнишко.
Верадйнка ж — умалит. от Верадйна. Брезнишко.
Верадов ф — вм. Ферадов. Варна, 1936. Веранов ф — от диал. веран 'разтурен; <5олнав' (пер.-тур. veran). Пазарджик.
Вербев ф — видоизменено от Върбев под румънско влияние. Шумен.
Вербин ф — от *Верба, рум. Verbea, видоизменено от Върба.
Вергйев ф — от тур. vergi 'данък; дарба'. Карнобат, Поморие, Бургас, Кермен (Сливенско), Бошуля (Пазарджишко), Бо-силеград, 1897.
Вергйл м — съкрат. от Вергили. Нарядко из СИзБ под румънско влияние; през периода 1933—1939 г. разпространено в семейства на сдружени земеделци покрай името на един земеделски министър. Кюстендил, р. 1933, 1934, Михайловград, р. 1935, Войнеговци (Софийско), р. 1937, Клисура (Софийско), р. 1935, 1939. Сливнишко. Вергйлов ф,
Вергйли м — лат. Vergi lius, име на древ-норимски поет. Тутракан.
Вергйлия ж — женска форма от Вер-гил(и). Плевен, 1956, Михайловград, 1958. Вергйн м — съкрат. от Вергиний. Вер-гйнов ф. Карлово.
Вергйна ж — съкрат. от Вергиния. Мрамор (Софийско), р. 1920, Клисура (Софийско), р. 1930, Смоляновци (Михайловградско), р. 1937.
Вергиний м — лат. Verginius, родово име, у нас проникнало по книжовен път. Рядко.
Вергиния ж — женска форма срещу Вергиний, у нас проникнала покрай книгата Павел и Вергиния от Бернарден де Сен-Пиер. Пещера, р. 1924, Видин, р. 1934, Етрополе, Ботевград, Криводол (Врачанско), Костинброд (Софийско), р. 1939.
Верго м — съкрат. от Вергйл. Весели-ново (Преславско), Шумен, Новопазар-ско. Вергов1 ф.
Вергов2 ф — от гр. Pspfa 'пръчка' (?) Костур. 1890, Пещера, Пазарджик, Първенец (Пловдивско).
Вердеков ф — може би от диал. *вердек 'йордек, патица' (?) Търново, Русе, Карнобат.
Вердйн м — съкрат. от Верадин. Бояна (Софийско).
Вердо м — от Фердо с диалектен преход на ф във в. Мракетинци (Трънско), Вишан (Годечко), Долна Секирна (Брезнишко), Голяновци (Софийско), Вердов ф.
Верен м — от верен; срв. Верко, Верчо. Самоков, р. 1911, София, р. 1911, Велинград, р. 1930.
Веренгйя ж. Сливница, р. 1910. Веренйчкова ф — жена на Веренички. София, 1937.
Веренйшки и Веренички ф — от с. Ве-реница (Михайловградско).
Вержйни м — мъжка форма от Вержиния. Горна Оряховица, р. 1964.
Вержйнил ж — разновидност на Вергиния. Рядко.
Вериана ж — навярно от Вера и Ана. Айтос, р. 1934.
Веригаров ф — превод на Синджирджиев. Веризов ф.
Веримезов ф — вм. Вермезов. Пловдив. *Верйнкьо м — видоизменено от Верадин или друго някое име. Верйнкев ф. Дръмша (Софийско).
Верислава ж — вм. Велислава с дисими-лация на първото л. Доброславци (Софийско), р. 1915.
Верихов ф. Стара Загора. Верица ж — умалит. от Вера (?) Сир-ково (Македония), р. 1924.
Веришанов ф — от диал. *веришан 'уко-рител' (от тур. veris 'укор'). Пловдив. Верияна ж — разширено от Вера. Бра-кьовци (Годечко), р. 1948.
Верка ж — умалит. от Вера. Из цялата страна.
Верко м — мъжка форма от Вера, Верка. Рядко. Верко в ф.
Верлйиов ф — от Берлинов с новогръцки изговор на б.
Вермезов ф — от тур. vermek 'давам' и отрицание mez „който не дава, скъперник'. Пловдив, Тутракан.
Вернез м — някакво чуждо име. Вършец, р. 1908. Вернезов ф. Вършец, Михайловград.
107
* Верньо или * Верни м — от верен. Вер-нев ф. Луковит, 1893.
Веромйра ж — новостъкмено име. Единичен случай.
Верон м — от арменското женско име Верон. Русе, 1937, Сливница, р. 1925.
Верона ж — женска форма от Верон или съкрат. от Вероника. Силистра, 1894, Пловдив, р. 1921.
Вероника ж — лат. Veronica, a то от гръц. Bspsvfxrj, име на египетски царици, у нас проникнало по книжовен път. Шумен, р. 1882, Пловдив, р. 1922, Михайловград, Костенец, Поцърненци (Радомирско).
Верон и я ж — от Вероника, което е смятано за умалително. София, р. 1913.
Версам м. Манастир (Бургаско), 1906. Садовик (Брезнишко), р. 1921.
Верудйнка ле — умалит. от Верадина. Верун м — видоизменено от Верадин. Станке Димитров, нар. песен.
Верусия и Веруся ж — от Вера по образеца на руско Маруся. Михайловград,
Свищов.
Верчо м — съкрат. от Верадин или успоредна форма на Верко. Насалевци (Трън-ско), р. 1914, Поцърненци (Радомирско), Брезнишко, Бърложница (Сливнишко).
Веса ж — съкрат. от Весела, Веселина или Василка. Из цялата страна.
Весел м — от весел (у цигани — от тур. л. и. Вейсел). Сравнително ново. Веселов ф. Пещера, 1893, Свогенско.
Весела ж — съкрат. от Веселина. Рядко. Веселана ж — от Весел(а)+ака, Рядко. Веселанка ж — умалит. от Веселана. Ракитово (Велинградско), р. 1958.
Веселин м — от весел+ин, пожелателно име: да е весел или да весели близките си. Главно ЗБ. Веселинов ф. Веселйнски ф. Благоевград.
Веселина ж —¦ женска форма срещу Веселин. Главно ЗБ.
Веселйнко м — умалит. от Веселин. Ве-
селйнков ф. Белотинци (Гоцеделчевско).
Веселйчка ф — от някакъв стар прякор.
Пазарджик.
Веселия ж — успоредна форма на Веселина. Баня (Михайловградско), р. 1850, Вършец, р. 1898, Етрополе, Рашково (Ботевградско), Елисейна (Врачанско).
Веселка ж — умалит. от Весела. Софийско.
Веселко м — умалит. от Весел. Весел-
ков ф.
Веселушка ж — от Весел(а)+ушка. Русе,
р. 1958.
Веска ж — умалит. от Веса.
Веско м — умалит. от Весо. Котел, 1893. Веско в ф. Никопол, Банско.
Весо м — съкрат. от Веселин или oi Васил. Весо в ф.
108
Весталка ж — от весталка 'жрица на богиня Веста в древния Рим; прен. девствена, целомъдрена' (лат. vestalis). Може-би единичен случай, р. към 1938.
Вета ж — съкрат. от Елисавета. Рядко.
Ветвинов ф — писателски псевдоним.
Ветйн м — от Вет(о) + ин. Ветйнов ф. Силистренско.
Ветичков ф. София, 1906.
Ветка ж — умалит. от Вета. Трън, Брезник.
Ветлйна ж — може би вм. Светлина. Горна Митрополия (Плевенско), р. 1949.
Вето м — от Вельо или Вено с друг завършек, както Вано и Вато, Гено и Гето, Йоло и Йото. Александрово (Ловешко), Луковит, Ботевград, Осиковица, Своде (Ботевградско). Ветов ф. Бусманци, Лозен (Софийско), Исперих. Ветовски ф. Нова-чене (Ботевградско).
Ветренка ж — от ветрен в смисъл 'който работи леко, като вятър'; срв. Хвърчилков. Свогенско: Реброво (стари),. Луково (млади), Чепинци (Софийско).
Ветренски ф — от с. Ветрен (Пазарджишко). Пазарджик, 1893, Кюстендил,
1917.
Ветрйлов ф — от прякор Ветрилото 'който работи или ходи бързо и леко' (?) Кърнаре (Карловско). Ветрйлците—род, в Царибродско.
Ветров ф — вж. Вятров.
Ветьо м — успоредна форма на Вето с меко окончание. Ловеч. Ветьов ф.
Вехалов ф—от диал. *вехал 'ездач' (?)
Пловдив.
Вехтовски ф — от Ветовски, преосмис-лено по вехт. Стара Загора.
Веца ж — умалит. от Вела, Велика, Веселина или друго подобно име. Ботевград, Ореховско. Вецин ф. Боровци (Бер-
ковско).
Веце м — западна форма на Вецо. Ве-цев ф. Самоков, Огняново (Елинпелинско).
Вецко м — умалит. от Вецо. Вецков ф.
Вецо м — умалит. от Величко, Веселин или "друго подобно име. Рядко. Вецов ф.
Велинград.
Вечерйнков ф — от прякор Вечеринка 'който обича да работи по вечерина, вечерно време'. Орханово (Грудовско).
Вечеров ф — псевдоним, може би превод на тур. Акшамов.
Вечко м — умалит. от Вечо. Вечков ф. Равнец (Бургаско).
Вечо м — от Велчо с изпадане на лу както Веко от Велко. Вечов и Вечев ф. Луковит, Свищов.
Веша ж — женска форма от Вешо. Етрополе, Червен брег.
Вешка ж — умалит. от Веша. Кула.
Вешко м — умалит. от Вешо. Осиковица '(Ботевградско). Бешков ф. Осиковица, По-,дем (Плевенско), Севлиево, Русе.
Вешо м — успоредна форма на Вецо, Весо, Вето. Етрополе, Осиковица (Ботевградско), Караш (Врачанско). Вешов ф. Етрополе, Осиковица, Баница (Врачанско), Яна (Софийско). Вешовски ф. Ботевградско.
Вещински ф — навярно от вещица. Плов-
-ДИВ.
Веячки ф — вм. Виячки. Перник. Веячкин ф — видоизменено от Веячки. Гулянци (Никополско).
Вйбенов ф — от рум. л. и. Viba. Божу-¦рица (Плевенско).
Вйва ж — от лат. viva 'жива'. Единичен случай, София, p.,1933. Вивда ж. Добруджа. Вйглов ф — от диал. вйгла 'зрителна тръба' или направо от грц. pifXa 'наблюдателница'. Пловдив, 1917, Поморие.
Вида ж — женска форма срещу Виден. Нарядко из цялата страна. Видин ф. Ли-таково, Рашково (Ботевградско), Миланово (Свогенско). Видински ф. Литаково, Скра-вена (Ботевградско).
Видан м — от Вид(о) + ан. Михайловград. Виданов ф. Меляне (Берковско), Михайловград, Бургас.
Видана ж — от Вид(а) + ана. Лопян (Ботевградско).
Виданка ж — умалит. от Видана. Момино (Търговищко).
Видел м — от Вид(ьо), Вид(о)+ел. Вй-делов ф. Стара Загора, Айтос, Варна, Русе, •Стубел (Михайловградско), Костенец, Лозен (Софийско).
Виделйн м — от Видел+«м. Търговище. Виден м — пожелателно име: да бъде виден, известен, почитан. Нарядко из ЗБ. Виденов ф. Цариброд.
Вйденка ж — женска форма от Виден. •Софийско.
Вйдимка ж — вм. Видинка. Синод, именник.
Видимски ф. Трекляно (Кюстендилско). Видин м — успоредна форма на Виден. Вйдинов ф.
Вйдинка ж — успоредна форма на Ви-денка. Софийско.
Видинлйев ф — от видинлйя 'жител на град Видин'. Габрово, 1893, Орехово, 1935.
Видински ф — от град Видин. Варна, 1908.
Вйдка ж — умалит. от Вида. Чирпанско, Лом.
Вйдлички ф — от с. Видлица (Михайловградско).
Видлов ф — може би вм. Вйглов. Войсил (Пловдивско), 1920.
Видна ж — женска форма от Виден. Бухово (Софийско), 1870.
Видняров и Виднярски ф — от диал. видняр 'работник във видня'. Горубляне (Софийско), Скравена (Ботевградско).
Вйдо м — съкрат. от Виден, Видин. Шумен, 1860, Варна, Реброво (Свогенско), 1902, Своге, Белимел (Михайловградско). Видов ф. Белимел, Пловдив. Вйдол м — от Вид(о) + ол. Михайловрад-ско, Ореховско, Белослатинско, Калофер. Вйдолов ф . Михайловградско, Вършец, Свищов, Богданлия (Елинпелинско), Елин Пелин.
Вйдор м — разновидност на Видол. Вйдо-ров ф. Чирпан.
Видосав м — вм. Видослав. Етрополски манастир, 1648.
Видосава ж — женска форма от Видосав. Горна Баня, нар. песен.
Видослав м — изчезнало старинно име от Видо и слав.
Видослава ж — женска форма от Видослав. Шумен, р. 1924 (преселници от западните краища), Търговище.
Видра ж — рум. Vidra, от животното видра. Русе, р. 1870, Копривщица, нар. песен.
Видрарски ф — от с. Видраре (Тетевенско). Плевен.
Вйдров ф — от прякор Видрата 'подвижен или изврътлив като видра'. Айтос. Вйдул м — успоредна форма на Видол. Бухово (Софийско). Вйдулов ф.
Вйдьо м — съкрат. от Виден, успоредна
форма на Видо. Типично за Чирпанско.
Вйдев ф. Чирпанско. Вйдевски ф. Пловдив.
Виена ж — кръстоска от Вена и град
Виена. Батулия (Свогенско), Карнобат.
Виждаров ф — вм. Вежда ров, може би преосмислено по виждам. Самоков. Вйжин ф — от рум. фам. име Vija. Виза ж — съкрат. от Византа. София (старо), Сомовит, 1911, Видин, 1927, Карнобат.
Визант м — съкрат. от Византи. Византо-вич ф. Русе, 1843.
Византа ж — женска форма от Визант(и). Рядко.
Византи м — от гр. Bo?dvxtos 'византийски'. Толбухин, 1893. Византиев ф. Визнович ф.
Вика ж — от Видка с изпуснато д (т), както Йока от Йотка, Пеко от Петко. Баница (Врачанско). Вйкин ф. Пловдив.
Викенти м — лат. Vicentius 'победител' с гръцки изговор — име на календарски светия. Рядко. Викентиев ф.
Вйко м — съкрат. от Велико. Вйков ф. Шумен.
Виктор м — лат. Victor 'победител' — име на календарски светия. Рядко и сравнително ново. Вйкторов ф.
Викторин ф — вм. Викторини, от Виктория. Рядко.
109
Виктория ас — лат. Victoria 'победа'.
Рядко.
Вйкторка ж — женска форма от Виктор.
Дреново (Свогенско).
Викторя ж — стегната форма на Виктория. Безден (Софийско) р. 1910.
Вйкьо м — от Витьо с преход на т' в к\ Кула, Етрополе. Вйкьов ф. Кула, Етрополе, Пловдив.
Вилани ж — някаква разновидност на Ви-лияна (?) Пловдив, 1900.
Виларов ф — от Свиларов с изпадане на с или от вилар 'който продава вили'.
Велес.
Вйлда ж — от Виля с вмъкнато д. Пищане
(Брезнишко).
Вилданка ж — от Филданка с е вм. ф.
Сливница, р. 1919.
Вилдирас м — от В-И-Л-ди-ра-с (=Владимир Илич Ленин — диктатура на работници и селяни). Свищов, р. 1939.
Вйле м — а) от Свиле с изпадане на с; в) от Филе с диалектен преход на ф във в. Брезнишко, Станкедимитровско, Мрамор (Софийско). Вйлев ф.
Виленски ф — може би полско име — от град Вилно. Варна, 1936.
Вили1 м — нем. Willi, съкрат. от Вилхелм София, р. 1904, 1931.
Вили2 ж — разновидност на Виля. Търново, р. 1895.
Вилиана ж — вм. Велиана или Вилияна.
Русе, р. 1952.
Вилидолски ф — вм. Велидолски.
Вилизар м — вм. Велизар. Вилизаров ф. Трайково (Ломско).
Вйлин м — от Велин с отмет на ударението и изясняване на е в и. Н. Геров.
Вилйна ж — женска форма от Вилин. Габрово, р. 1960.
Вилиям м — от англ. William (навярно от името на Уилиам Шекспир). Рядко.
Вилиян м — от Вилиям с наше окончание. (Кътина (Софийско), р. 1919, Горна Оряховица, р. 1965.
Вилияна ж — а) от Виль(а) + ана; б) женска форма от Вилиян. Церово (Свогенско), р. 1952, Михайловград, р. 1960, Нова Загора, р. 1960.
Вйлка ж — умалит. от Виля. Лакатник
(Свогенско).
Вйлма ж— нем. Wilma, съкрат. от Вилхелм. София, р. 1926, Враца, р. 1957.
Вйлмош и Вйлмуш м — от велможа с отмет на ударението и изясняване на е в и (?) Видин, 1922.
Вйлнер ф — навярно немско име — от
град Вилно.
Вйлсон м — навярно от фамилното име на американския държавник Уилсон. Ви-нарово (Видинско), р. 1927.
Вилуш м — от Вил(ьо-) 4- уш. Шумен,
1940. 110
Вилфан ф — някакво чуждо име. (Георги
И. Вилфан).
Вилхелм м — нем. Wilhelm. Михайловград, р. 1928, Варна, Пловдив.
Вилхелма ж — женска форма от Вилхелм. Михайловград, р. 1924.
Вйлхем м — видоизменено от Вилхелм. Михайловград, Балша (Софийско), р. 1921.
Вйлчо м — умалит. от Виле, Вильо. Вискяр (Брезнишко). Вйлчев ф.
Вйльо м — успоредна форма на Виле.
Виля ж — женска форма от Виле, Вильо. Софийско.
Вилян м — вм. Велян. Русе. Вилянов ф.
Ловеч.
Вимазалов ф — от чеш. Vymazal. Бургас.
Вина ж — съкрат. от Дарина. Радулов-ци (Сливнишко), Кладница (Пернишко).
Винанци м — разновидност на Венанко. Ореш (Свищовско), 1917.
Винаров ф — от винар. Видин, Русе, Плевен, Пловдив.
Винаци м — разновидност на Винанци и Венанко. Винациев ф. Ореш (Свищовско).
Вйндьо м — от Виньо с вмъкнато д. Вйндев ф. Сливен, 1893, Брястово (Новозагорско).
Вйне м — съкрат. от Давин. Световра-
чане (Софийско). Вйнев ф.
Винета ж — вм. Венета. Горна Оряховица, 1894.
Вйнешки ф — вм. Винецки. Варна, 1936.
Винйца ж — вм. Веница. Петелово (Кърджалийско).
Вйницки ф — от с. Винйца (Варненско),
1897.
Вйнка ж — женска форма от Виньо, Вине.
Цаконица(Врачанско),Вълчедръма(Ломско),. Кюстендил, Красно село, р. 1964.
Вйико м — умалит. от Вине. Своге. Вйнков ф. Своге, Видин.
Вино м — успоредна форма на Виньо е твърдо окончание. Вйнов ф. Комарево
(Плевенско).
Винотка ж — според местно обяснение: от вино. Гъмзово (Видинско), р. 1927. Тя била първата в село, а след нея има още 2—3.
Винтонка ж. Чолаковци (Търновско), р. 1919.
Вйнчо м — умалит. от Виньо. Златарица (Еленско), Златар (Преславско), Бресто-во (Ловешко), Плевенско, Лясковец. Вйн-
чев ф.
Винщеров ф — от диал. *вин(и)щер 'пиа-ница' (?) Габрово.
Виньо м — а) в Севлиевско: съкрат. от Серафим; б) другаде: от вино. Вйнев ф. Севлиево, Златарица (Еленско), Обнова (Плевенско), Търговище, Новопазарско, Пловдив.
Виола ж — от лат. viola 'теменужка'.
Варна, р. 1948.
Виолет м — мъжка форма от Виолета. Своге, р. 1931.
Виолета ж — от фр. violette 'теменужка'. Ново, рядко.
Виолетка ж ¦— умалит. от Виолета, р. 1916, Витановци (Пернишко), 1956. Русе, Виолйн м — мъжка форма от Виолина. Ново, рядко.
Виолйна ж — от итал. violina 'цигулка'. Ново, рядко.
Виорел м — от рум. viorele 'теменужки. Покрайна (Видинско).
Виорйка ж — от рум. viorica 'теменужка'. Тутракан, 1959.
Виранов и Виранев ф — вм. Веранов. Сливен. ,
Виргйния ж — успоредна форма на Вер-гиния. Пещера, 1926, Кюстендил, 1958. Вирджйна ж — от итал. vergine 'мома, дева'. Пловдивско.
Виренея ж — от някакъв псевдоним. Вършец, р. 1950.
Виржйнио м — видоизменено от Вирджйна или мъжка форма от Виржиния.
Виржиния ж — вм. Виргйния. София, р. 1952, 1957.
Вирйшапков ф — от прякор Вирйшапка 'който си вири шапката; вироглав човек'. Калековец (Пловдивско).
Вйров ф — вм. Вихров. Пловдив, 1917. Брястовец (Бургаско).
Вйровски ф — от с. Вировско (Врачанско). Орехово, Кнежа.
Вироглавски ф — от вироглав. Врачеш (Ботевградско).
Вирон м. Царибродско, Годечко, р. 1900. Виронов ф.
Вйрски ф — може би от с. Вирово (Карно-батско). Чирпан.
Вйрчо м — умалит. от Вирон или от друго някое име. Вйрчев ф. София, 1893, Станке Димитров.
Вирянов и Вирянски ф — вм. Веранов. Сливен, Кюстендил (гроб), Неделково (Пернишко).
Висарион м — от гр. Brjaapftov според Синод, именник „горист" — име на кален-дарски светия. Висарионов ф. Търново.
Висаров ф — от рум. visare 'сънуване, бленуване'. Черквица (Никополско).
Висария м — разновидност на Висарион.
Златица (от Разложко).Висариев ф. Златица.
Вйско м — навярно съкрат. от Висарион.
Вйсков ф. Здравец (Исперихско). Вйсков-
ски ф. Свищов, 1893.
Вискьовлйев ф — вм. *Вискьойлиев, от с. Вискьой (Вие, Ивайловградско). Русе 1937.
Висла ж — може би далечно видоизменение от Висария. Бр. Миладинови.
Вислйн м — мъжка форма от Висла или образувано от река Висла, в Полша. Шумен, р. 1927.
Високалийски ф — навярно вм. Високо-могилски. Станке Димитров, Русе.
Високо в ф—от прякор Високия или превод на тур. Узунов. Свищов, 1893, Никопол, Стара Загора, Хасково, 1893.
Високомогйлски ф — от с. Висока могила (Станкедимитровско). Станке Димитров.
Височков ф — от прякор Висдчкия. Вълчи трън (Плевенско), 1917, Плевен.
Висулчев ф — от прякор Висулчо (?) Пловдив.
Висша ж — от прилаг. висш. Единичен случай, Русе, 1936.
Вита ж — женска форма от Вито. Главно ГОЗБ.
Виталд м — някаква разновидност на Витали. Русе, 1936.
Витали м — от лат. vitalis 'жизнен', рум. Vital i. Виталиев ф. Русе.
Виталий м — разновидност на Витали. Михайловград.
Витан м — от Вит(о) + ан. Нарядко почти из цялата страна Витанов ф. Ви-тански ф.
Витана ж — женска форма от Витан. Калугерово (Ботевградско), Царичина (Свогенско), Видин.
Витания ж — разновидност на Витана. Видин.
Ви танка ж — умалит. от Витана. Шумен.
Вйтеков ф — от Витев с вмъкнато ек.
Вйтелов ф — от вйтел, превод на едно
от значенията на тур. бурма. Търново
1897, 1900.
Витйна ж — от Вит(а) + ина. Н. Геров. Вйтка ж — умалит. от Вита. Вйткин ф. Виткйн м — от Витк(о) + ««. Виткйнов ф. Вйтко м — умалит. от Вито, Витьо. Рядко, на разни места из страната. Вйтков ф. Вйткович ф. Бухово (Софийско), 1860. Вйтковски ф. Пловдив.
Витларов ф — от *витлар'? 'Пловдив. Витлеем м — вм. Витлием. Витлеемка ж — вм. Витлиемка. Лозен (Софийско), р. 1933.
Витлена ж — видоизменено от Витлиема. Кладница (Пернишко).
Витлием м — от евангелския град Витлием, давано като защитно име срещу детска смъртност. Шумен, р. 1874, 1903, Нови пазар, Русе, Каварна. Витлиемов ф. Брацигово.
Витлиема ж — женска форма от Витлием. Русе, р. 1870, 1879, 1880, Пещера, Пловдив, София, р. 1930.
Витлиемка ж — умалит. от Витлиема. Шумен.
Витлиян м — видоизменено от Витлием. Шумен.
Витлям м — от Витлием с източнобъл-гарски преглас на ие в я. Могила (Ново--пазарско). Витлямов ф. Могила, Шумен, Разград.
11L
Витлянка ж — видоизменено от Витлием-
ка. Шумен.
Вито м — съкрат. от Витомир. Шума (Годечко). Вйтов ф. Добърчин (Свогенско), Доброславци, Маслово (Софийско).
Вйтол м — от Вит(о) + ол. Вйтолов ф. Казичене (Софийско).
Витомйр, по-старо Витомер м — старинно име, чиято първа част е сродна с вктез 'победител, юнак', а втората е значела 'голям, велик', после е преосмислена по мир. Рядко. Неделище (Годечко), р. 1933. Виторио м — итал. Vittorio = Виктор. Разград.
Витошански ф — от вшпошанин 'човек •откъм Витоша'. Станке Димитров, 1900, 1915 Витошки ф — съкрат от Витошански. Станке Димитров, 1948.
Вйтски ф — от река Вит или от с. Вид-бол (Видинско). Видин, 1897, 1943.
Вйтьо м — съкрат. от Витомир, успоредна форма на Вито. Луковитско, Лопян, Осиковица (Ботевградско).Вйтьов и Вйтевф. Вйтя м — рус. Витя, умалит. от Виктор. Брезово (Пловдивско), р. 1961.
Вйхра ж — женска форма от Вихър.
Ново, рядко.
Вихрен м — разновидност на Вихър по типа Румен, Пламен, Росен. Ново, рядко.
Вихрена ж — женска форма от Вихрен. Ново, рядко.
Вйхренски ф.
Вихрййски ф — стар родов прякор от ¦ вихър. Липница (Ботевградско).
Вихър м — пожелателно име: да бъде
¦силен, буен и бръз като вихър. Рядко.
Вихров ф. Плевен. Вихровски ф. Севлиево,
Кнежа.
Вйиа ж — от Вита с друг завършек,както Ваца и Вата, Мата и Маца, Мита и Мица. Врачанско, Мърчаево (Софийско), Етрополе, Беленско, Разградско.
Вйцелов ф — от рум. vijel 'теле' или vijelar 'телчар'. Свищов.
Вйцеров ф — разновидност на Вйцелов.
¦Свищов.
Вйцо м — от Вито или Вичо с друг завършек. Вйцев ф. Варна.
Вича ж — женска форма от Вичо. Шумен, Толбухинско, Чирпанско, Лерин.
Вичан м — от Вич(о) + ан или разновидност на Вишан. Дъскот (Търновско), 17 в. Вичанов ф. Вичански ф. Михайловград.
Вйчина ж — от Вич(а) + ина. Шумен,
р. 1912.
Вйчинка ж — умалит. от Вйчина. Шумен. Вйчка ж — умалит. от Вича. Типично
за Шумен.
Вйчко м — умалит. от Вичо. Вйчков ф.
Шумен, 1844.
Вйчо м — съкрат. от Велико (а в по-ново време и от Виктор). Типично за Шумен
112
и Шуменско; Тулча, 1857, Чирпан. Вйчев и Вйчов ф. Преслав, 1860, Шумен, Зимница (Ямболско), Чирпан.
Вишь м — вм. Вишо. Видраре, 1648.
Вйша ж — женска форма срещу Вишо. Трявна р. 1880, Габрово, Шереметя (Търновско), Търново, Плевен, Каблешково (Поморийско), Бусинци (Трънско — от
Вишня)-.
Витан м — от Виш(о) + ан. Банско. Витанов ф. Банско, Русе, Ветово, Ива-ново (Русенско).
Вишана ж — от Виш(а) + ана или женска форма от Вишан. Силистра, 1894. Вишанин ф. Банско.
Вишански ф — от с. Вишан (Годечко).
Вйше ж — домашна форма на Виша. Силистра (гроб), Люблен (Поповско).
Вишеслав м — изчезнало старинно име „много славен човек". Вайганд, Синод.
именник.
Вишидана ж — може би „дадена свише" или от Виша и Дана. Сливен, 1940.
Вйшка ж — умалит. от Виша или разновидност на Вичка. Свищов, 1887, Разград.
Вйшко м — умалит. от Вишо или от Величко. Софийско, Свогенско. Вйшков ф.
Вишна ж — вж. Вишня. Трънско, Пловдив, Филиповци (Софийско).
Вишневин ф — псевдоним — от вишна.
Ловеч, 1950.
Вишнея ж — някаква разновидност на Вишна (?) Ореш (Свищовско), р. 1936.
Вйшньо м — мъжка форма от Вишня. Н. Геров. Вишнев ф. Полетковци (Кулско). Вйшневски ф.
Вйшня ж — от дърво и плод вишня; срв. Череша, Ягода. Владая (Софийско), 1917, Вукан (Трънско).
Вишняков ф — от вишняк '1. вид вишна; 2. място с вишни'. Шумен.
Вйшо м — съкрат. от Вишеслав, Вишо-слав. Ъглен (Луковитско), 1917. Вйшев ф. Сопот, Карлово, Пловдив, Пазарджик, Юнаците (Пазарджишко).
Вишовградски ф — от с. Вишовград (Пав-ликенско).
Вишослав м — разновидност на Вишеслав. Пернишко, 15—16 век.
Виячев, Виячки и Вияшки ф — от диал. *вияч 'който вие (кастрира) коне и друг добитък'. Дворище (Кюстендилско), Самоков, Беланица (Радомирско), Врачанско, Белоградчик.
Влад м — съкрат. от Владимир. Елена, 1833, Ракита (Луковитско), р. 1858, Луковит, 1894, Торос (Луковитско), 1910, Угърчин, Габрово, Плевен, Етрополе,Осиковица, Осиковска Лакавица (Ботевградско). Вла-дов ф. Владовски ф. Осиковица, Литаково (Ботевградско). Владето ф. Етрополе.
Влада1 ж — женска форма от Влад или от Владо. Етрополе, Лопян (Ботевградско), Казанлъшко. Владински ф. Ловеч.
Влада2 м — западна форма на Владо. Трън, Цариброд.
Владай м — разширено от Влад(а)2.
Владайка ж — женска форма от Владай. Ботунец (Софийско).
Владайчо м — умалит. от Владай. Долни Богров (Софийско).
Владан м — от Влад, Влад(о) ¦+¦ ан. Владанов ф. Елена, 1910.
Владе и Влади м — домашна форма на Влад. ИзБ. Владев ф.
* Владей м — разширено от Влад. Вла-деев ф. Михайловград.
Владенаж — от Влад(а) -j- ена. Невро-копско, 15—16 в.
Владигеров ф — от Владее и Геров. Тулча, 1857, Шумен, 1881, Бургас, 1893.
Владика ф — прякор, вм. Владиков. {Петър Л. Владика, Лом, 1870).
Владйкин и Владиков ф — от владика (бащата след овдовяването си станал владика, или го отгледал владика, или по друг повод наречен така). Търново (Възраждането), Свищов (Възраждането), Белово (Пазарджишко), 1893, Несебър, 1893.
Владйкоец ф — от диал. владикоец 'вла-дишки човек'. Велес, 1873.
Владилен м — от Влад-Ил-Лен ^Владимир Илич Ленин). Търговище, 1960.
Владймер м — старинно име „велик владетел". Чибаовци (Свогенско), р. 1894. Владймеров ф. Чибаовци. • Владимир м — видоизменено и преосмис-лено от Владймер; старинно име, отново разпространено по време на Възраждането. Владимиров ф.
Владимир м — вм. Владймер. Трънско.
Владимира и Владимйрка ж — женска ¦форма от Владимир. Рядко.
Владйн м — от Влад, Влад(о) + ин. Враца, 1900, Вършец. Владйнов и Вла-дйнски ф.
Владйнко м — умалит. от Владйн. Рядко.
Владислав м — старинно име „който владее със слава", възобновено по време на Възраждането. Плевен, р. 1862. Владисла-вов ф.
Владислава ж — женска форма от Владислав. Рядко.
Владйца ж — от Влад(а) + ица. Попина (Силистренско), 1874.
* Владйч м — от Влад, Влад(о) -f- ич. Владйчев ф.
Владйчки и Владйшки ф — от владйшки (имал някаква връзка с владика; срв. Владйкин). Самоков, Бели Искър (Самоковско), Челопечене (Софийско), Габрово, Сливен.
8 Речник на личните и фамилни имена
Владка ж — умалит. от Влада. Етрополе, Осиковица, Осиковска Лакавица (Ботевградско).
Владлен м — от Влад-Лен (=Владимир Ленин), срв. Владилен. Асеновград, р. 1959,
Владлйев ф — навярно от някоя местност с подобно име. Клисура (Карловско), 1893.
Владо м — съкрат. от Владимир или разширено от Влад. Владов ф.
Владун м — от Влад, Влад(о) -f- ун. Владунов ф. Бяла река (Преславско), 1917.
Владунка ж — женска форма от Владун. Костинброд (Софийско).
Владьо м — успоредна форма на Владо, Влади. Н. Геров.
Влайна ж — женска форма от Влайо. Брезнишко.
Влайнка ж — умалит. от Влайна. Ярджи-ловци (Радомирско), 1886, Красава (Брезнишко), Софийско.
Влай м — съкрат. от Влайо. Разград, 1868. В лае в и Влайо в ф. Влайски ф. Тетевен.
Влайда ж — кръстоска от Влада и Найда. Богьовци (Сливнишко).
Влайка ж — женска форма от Влайко. Панагюрско, р. 1912.
Влайко м — от Владко (Владько) с преход на д' в й. Пирдопско, Тетевен, Годечко. Влайков и Влайковски ф.
Влайкя ж — разновидност на Влайка. Скравена (Ботевградско).
*Влайльо м — от Влай, Влай(о) + льо по подобие на Бальо, Кальо, Мильо. Влайлев ф. Русе, 1936.
Влайо м — от Влайко, което е смятано за умалително. Ловешко. Новозагорско, Пазарджишко. Влаев и Влайов ф. Сливен, 1860, Трояново (Старозагорско), Севлиево, Толбухинско, Годеч. Влаевски ф. Тетевен, 1893, Радотина (Ботевградско).
Влайчо м — умалит. от Влай, Влайко. Старозагорско, Ямбол. Влайчев ф.
Влаканински ф — вм. Вълканински. Оре-ховско.
Влакнов ф. Велинград, 1957 (помак).
Влас м — съкрат. от Власий. Сгаро, рядко. В ласо в ф. В л а с о в рът, Вла-с о в дол — местности в Ботевград.
Власаки м — умалит. от Власий с гръцка наставка. Клисура (Карловско), 1893, Панагюрско, Казанлъшко, Царибродско, Криводол (Врачанско). Власакев, Власа-киев и Власаков ф.Хухла (Ивайловградско), Копривщица.
Власарев ф.
Власе м — успоредна форма на Власьо. Пловдив, 1908. Власев ф. Банско.
Власий (и Власи) м — име на календарски светец, гр. ВЯ.ааю{ от лат. Blasius. Рядко. Власев ф.
113
Власински ф — от с. Власи (Цариброд-ско). Кюстендил, Блатешница (Радомирско). Власка ж — женска форма от Власко. Власкин ф. Самоков.
Власко м — умалит. от Влас, Власий. Власков и Власковски ф.
Власо м — разширено от Влас. Н. Геров. Властанов ф. Марица изток, 1961. Властимир м — разновидност на Владимир (?) Вайганд, Синод, именник.
Власьо м — разновидност на Власе, Власий. Дряновско, Брестовица (Пловдивско). Власев ф. Троян, Карлово.
Влаха пр — обикновено на човек, който е ходил и живял в Румъния (Влашко). Нарядко почти из цялата страна.
Влахййски ф — от Влахия (Влашко). Влахйна ж — от Влаина с вмъкнато х под влияние на нарицат. влахиня (?) Грудово, р. 1922.
Влахйнкя ж — умалит. от Влахйна. Връбница (Софийско), р. 1905, Алдомиров-ци (Сливнишко), р. 1927.
Влахйня ж — от влахиня 'румънка, цин-царка' или разновидност на Влахйна.
Айтос, р 1913.
Влахкйнов ф — от влахкйня (?) Пловдив,
1900, 1949.
Влахлйев и Влахлййски ф — от диал. *влахлия '1. който знае влашки език; 2. който е живял във Влашко' (?) Карлово, Плевен, Луковит.
Влахов ф — от прякор Влаха. Нарядко почти из цялата страна.
Влаховски ф — разновидност на Влахов.
Долни Дъбник.
Влахушков ф — от диал. *влахушко
'влахче'. Ник. Милев.
Влачугов ф — от диал. влачуга 'обичайно къпане на Ивановден или на Бабинден'.
Грудово
Блашан м — от Влаш(о) + ан Влашанов
ф. Пловдив.
Влашка ж — женска форма от Влашко. Влашкии ф. Пазарджик, 1917.
Влашки ф — разновидност на Влахов.
Нова Загора.
Влашко м — умалит. от Влашо. Влашко в ф. Русе, Велинград.
Влашкоселски ф — от Влашко село (Врачанско). Крушовица (Врачанско).
Влашо м — от Власе, Власи с друг завършек, както Тасе и Ташо, Косьо и Кошо. Видин, р. 1876, Михайловградско, Ребро-во (Свогенско), Първомайски, Пловдив. Влашев и Влашов ф. Добростан (Асенов-градско), Кремиковци.
Влая1 ж — женска форма от Влайо. Рядко. Влаин ф. Разлог, 1917.
Влая2 м — западна форма на Влайо.
Цариброд.
Влока ф. (Антон Георгиев Влока, Русе).
114
Влора ж — от Флора с в вм. ф. Питане
(Брезнишко).
Влъкна ж — женска форма от Вълко (Влъко). Етрополе, 1648, Ботевградско.
Влъчко м — умалит. от Вълко. Ботевградско. Влъчков ф.
Водан м — видоизменено от Войдан. Во-
данов ф.
Воданчо м — умалит. от Водан. Елин
Пелин, нар. песен.
Воден ж — от Вод(ьо)-т-ен. Карлово, нар. песен. Воденов ф. Илинден (Гоцеделчев-ско), Княжево.
Воденичаров и Воденичарски ф — от воденичар или превод на Дерменджиев. Рядко, на разни места.
Воденчарски ф — от диал. воденчар 'воденичар'. Ботевградско, Кнежа.
Воденчо м — умалит. от Воден. Карлово,
нар. песен.
* Водил м — от Вод(ьо)+цл. Водйлов
ф. Разград, 1908.
Водинйченски ф — от някое село или местност Воденици. Варна.
* Водица ж — женска форма срещу Во-
дьо.
Водйцалиев ф — от диал. водйцалия; вж. Водиченски. Средна кула (Русенско). Водйченски ф — от с. Водица (Попов-ско). Ковачевец (Поповско).
Водйчка ж — умалит. от Водица. Скре-батово (Гоцеделчевско).
Водкаджиев ф — от вддкаджия 'любител на водка'. Каварна, 1962.
Водкеев ф. (Никола Водкеев Савов, Добрич, 1886; Сминка Савова Водкеева,
Враца, 1949).
*В6до м — разновидност на Водьо с твърдо окончание. Водов ф.
Водопянов ф — може би руско име.
Водски ф — от Водьо или от някоя махала с подобно име. Дряново, 1893,
Габрово, 1900.
Водьо м — от празника Воддкръщ или Водици (6 януари) — роден на тоя ден •или срещу него. Водев ф. Карнобат, 1893. Велинград. Водиев ф. Пещера, Пазарджик.
Воемйр м — „който воюва за мир". Рядко.
Военкин ф — от *Военка, умалит. от Воя (?) Миндя (Еленско).
Воздански ф. Кюстендил, 1961.
Воздолски ф— от някоя местност Воздол.
Возев ф. Войл м
Войл м — от Воин с друго окончание (?) Белотинци (Михайловградско), р. 1939.
Воймен м — от черковното во имени (?) Негован (Софийско), р. 1942.
Воин и Войн м — от воин 'юнак, боец' или видоизменено от Войдан. Ъглен (Лу-ковитско), 1648, Софийско, Свогенско, Берковица, Михайловград. Войнов ф.
Войнка ж — женска форма от Воин. Софийско, Свогенско, Берковица, Вършец.
Войнчо м — умалит. от Воин. Долно Камарци (Пирдопско). Войнчьовски ф. Брезово (Пловдивско).
Вой ела в м — старинно име: „който воюва за слава". Ботевградско. Воиславов ф. Радотина (Ботевградско). Воиславски ф. Гурково (Ботевградско).
Войводо в и Войводски ф — от войвода. Пазарджик, 1893, Пловдив, Ямбол, Же-лезна (Берковско), Расово (Ломско).
Войдан м — „даден от войната"; срв. Богдан. Дебърско, Михайловград (македонци). Войданов ф.
Войдана ж — женена форма от Войдан. Бр. Миладинови.
Войден м — видоизменено от Войдан, понеже -ан обикновено привлича ударението, а името е било възприето с неударено -ан. Букьовци (Ореховско). Вдй-денов ф. Букьовци.
Вой до м — съкрат. от Войдан. Вой до в ф. Войка ж — женска форма от Войко. Етрополски манастир, 1648, Сушица (Горнооряховско), Сомовит.
Войко м — умалит. от Войо. Софийско, Свогенско, Сомовит. Войков ф. Софийско, Свогенско, Куле махала (Ломско), Котел. Войкя ж — от Войка с удвояване на йотацията. Етрополе, Лопян (Ботевградско). Войкински ф. Ботевград, Правец (Ботевградско).
Вдйло м — от Вольо с премет на йотацията (?) Вайганд, Синод, именник.
Воймйр м — успоредна форма на Воемйр. Петрич, 1957.
Войн м — съкрат. от Воин. Чепинци (Софийско). Войнов ф. Войнски ф.
Война ж — женска форма от Войно. Етрополски манастир, 1648.
Войник пр — от войник (1оаннъ Илиевъ Войникъ, Лясковец, 1844).
Войнйков ф — от войник с някогашно значение 'българин на помощна работа в турската войска; войниган'. Търново,Бяла, Търговище, Шумен, Лясковец, Угърчин, Ловеч, Плевен, Стара Загора.
Войнишки ф — разновидност на Войнйков. Стъргел (Пирдопско), Рашково (Ботевградско), Бобораци (Радомирско).
Войнко м — умалит. от Войн или от Войно. Войнков ф. Костинброд (Софийско). Войно м — от Воин+о. Нарядко из ЗБ. Войнов и Войновски ф.
* Войновед м — „който води война" или „който разбира от война" (?) Войноведов ф. Студена (Софийско), 1917.
Войномйр м — от война и мир (?) Пазарджик, р. 1922.
Войняговски ф — от с. Войнеговци (Софийско).
Войо м — съкрат. от Радивой, Войдан или друго подобно име. Софийско, Каблешково (Поморийско), Стара Загора. Воев ф. Сопот, Стара Загора, Гоце Делчев, Толбухин. Войово теме — местност в Гурково (Ботевградско).
Войсилов ф — от с. Войсил (Пловдивско). Пазарджик. Во исков ф — от войска (?) Войтех м — изчезнало старинно име. Вайганд.
Войчо м — умалит. от Войо. Плевен, Видин, Осиковица (Ботевградско). Вой-чов ф. Ботевградско, Чепинци (Софийско). Войчовски ф. Скравена (Ботевградско). *В6ко м — от Войко с изпадане на й. Воков ф. Лозарово (Червенобрежко).
*В6кьо или *В6ке м — от Войко с пре-мет на йотацията. Вокев ф.
Волга ж — кръстоска от Олга и името на река Волга. Стара Загора, 1880, 1885, Първомай, 1930, Костинброд, Опицвет (Софийско). Волгин ф.
Воле м — разновидност на Воло, Вольо, Волев ф. Алино (Самоковско), Бобошево (Станкедимитровско), Кричим, Пазарджик. Волен1 м — от волен 'свободен'. Ямбол, 1930, София, р. 1951. Волен2 ф — писателски псевдоним. Волка ж — може би вм. Вълка. Бр. Ми-ладинови.
Волний ф — псевдоним от волний. Варна, София.
Воло м — от вол: при обредно подхвърляне го помирисал вол; срв. Кравко. Димитровград, 1957. Воло в ф. Шумен (Възраждането), Варна, Самоков, Елин Пелин.
Воловаров ф — от воловар. Разград, Стара Загора, Етрополе.
Володи м — вм. Володя. Мездра, р. 1959.
Володия м — разширено от Володи. Брезник, р. 1958.
Володя м — рус. Володя, умалит. от Владимир. Напоследък модно.
Волокин ф — може би руско име.
Волтер м — от фамилното име на френския писател и мислител Voltaire. Търново, р. 1905.
Волуйеков ф — от диал. волуек 'ко-пичка сено в ливада'. Черни Вит (Тетевенско).
Вольо м — разновидност на Воло, Воле.
Воля ж — женска форма от Воло, Воле. Тетевен. Волин ф. Пловдивско.
Волян м — от Воль(о)+ан. Волянов ф. Шумен, 1940.
Вонйдов ф — от Вонов с вмъкнато гръцко ид. Русе, 1936.
Вонко м — умалит. от Воно. Вонков ф. Михайловград.
Воно м — от Войно с изпадане на й, както Воко от Войко. Вонов ф. Мадав
115
(Михайловградско), Паскалево (Толбухинско).
Воньо м — от Войно с премет на йо-тацията. Вонев ф. Старозагорско.
Воруков ф — видоизменено от Юруков.
Пазарджик.
Ворчо м — от Форчо, Никифорчо с преход на ф във е.
Восковарджйев ф — от диал. восковар-джйя 'който преварява восък от стари кошерища'. Трън.
Воскя ж — от восък; срв. Вощан. Трънско. \< Вотйш м — от Вот(о) + иш. Вотишев ф.
Орехово.
Вото м — от рум. Voit, a то от поле. wojt 'кмет'. Вото в ф. Русе.
Вочо м — от *Вотчо, умалит. от Вото. Вочов ф, Михайловград. Вочевски ф. Плевенско.
*Вощан м — от диал. *воскян 'восъчен' — във връзка с употребата на восъка в черква за свещи (?) Вощанов ф. Ветрен (Пазарджишко), 1917. Вощански ф. Пазарджик.
Вощинаров ф — от диал. *вощинар 'който претопява вощини'; срв. Восковарджйев. Пещера, Пловдив, Карлово.
Воя ж — женска форма от Войо. Воин ф. Банско. Воински ф.
Врабевски ф — от с. Врабево (Троянско). Тетевен, 1877, Орехово, 1900.
Врабко м — успоредна форма на Врабчо. Врабков ф. Пловдив.
Врабчански и Врабченски ф — от с. Врабча (Трънско). Радомирско.
Врабчо м — защитно име: да е издръжлив и жизнен като врабче. Врабчев ф. Габрово, Търново, Айтос.
Врагов ф — от враг, може би превод на Шейтанов или Дяволов. Панагюрище, Пловдив.
Враголомски ф — от диал. *враголдм 'победител на врага, на дявола". Ярлово (Самоковско).
Враджалиев и Враджелиев ф — от диал. *враджалия 'вражалец'. Свищов, 1888, Русе, Пловдив, 1900, Хасково.
Враджев и Враджов ф — от Врачев с озвучаване на ч в дж. Трудовец (Ботевградско), Русе, 1900, Карлово.
Вражалкин ф — от диал. вражалка 'врачка'. Михайловград.
Вражалски ф — от вражалец. Бов, Ла-катник (Свогенско), Уровене (Врачанско). Враждалййски ф — разновидност на Враджалиев.
Вражев ф — разновидност на Врагов.
Габрово (гроб).
Вражйлов, Вражйлев и Вражйлски ф —
от диал. *вражйл 'врач, вражалец'. Вел-ковци (Габровско), Габрово, Огоя (Свогенско).
116
Вражиторов ф — от диал. вражитдр 'врач, вражалец' (рум. vrajitor). Брегово
(Видинско).
Врайко м — умалит. от Врайо. Белене (Свищовско). Врайко в ф. Белене, Варна.
Врайо м — може би кръстоска от Брайо и рум. frate 'брат' (?) Враев ф. Гешаново
(Толбухинско).
Вракалежа пр — от диал. *врпкалеж 'хвъркане, подхвърчане' (?); срв. Хвър-чилков. Луковит. Вракалежов ф. Луковит.
Врамба ж — някакво гръцко име. Про-сеник (Сярско), нар. песен.
Враменцалиев ф — от някое село (?)
Пазарджик.
Врангалов ф — нова форма на Вранго-ловски. Котел, 1960, Сливен.
Врангов ф — от грц. <?ра-[чо? 'европеец' с озвучаване на ф във в. Пещера.
Вранголовски ф — може би във връзка с грц. ippoqfsXS 'бия с камшик' (?) Котел,
1867. Вранка ж — женска форма срещу Вран-
ко. Струга, нар. песен.
Вранко м — успоредна форма на Вран-чо. Пещера, нар. песен. Вранков ф. Варна.
Врановски ф — от някое село Враново.
Пловдив.
Врански ф — от град Враня. Калофер.
Вранчо м — от вран 'мургав, черен, чернокос'. Вранчев и Вранчов ф. Устово (Смолянско), Батак, Пещера, Калофер, Карлово, Елин Пелин, Ник. Милев.
Вранястенски ф — от с. Враня стена (Радомирско). Радомир, 1893.
Враншки ф — от с. Враняк (Белосла-тинско). Орехово, Остров (Ореховско), 1917. Вратййски ф — от местно име Вратигата (?) Ихтиман.
Вратинарски ф — вм. Вретенарски (?)
Карнобат, 1893.
Вратйнков ф. Стубел (Михайловградско).
Вратогазов ф — от диал. *вратогаз 'който си върти задника'. Благоевградско.
Вратцалиев ф — от диал. вра(т)цалия " 'жител на град Враца*. Русе, 1900.
Вратняшки ф — от диал. вратняк 'едър врат' — били все пълни, вратести. Скра-вена, Липница (Ботевградско).
Врацов ф — може би грешка вм. Врагов.
Пловдив.
Врач пр — от врач. Копривщица, 1849. Врачев и Врачов ф. Копривщица, Пловдив, Пловдивско, Бариево (Севлиевско), Гло-жене (Тетевенско), Етрополе, Литаково, Гурково (Ботевградско). Врачовски ф.Троян, Койнаре (Белослатинско), Литаково, Гурково.
Врачана и Врачанка ж — от празника Врачеве (14 ноември) — родена на тоя ден или срещу него. Михайловград, 1877, 1956, 1958; Владимирово (Михайловградско), р. 1928.
Врачански ф — от град Враца. Берковица, 1917, 1960, Лехчево (Михайловградско).
Врачежа пр — от с. Врачеш (Ботевградско). Бела Слатина (гроб). Врачежете — род. Бела Слатина.
Врачешки ф — от с. Врачеш (Ботевградско). Трудовец (Ботевградско).
Врачковф— отпрякор Врачката. Пловдив.
*Врежко или *Врешко м — от вреж 'стъбло на тиква и други растения' (защитно име) или от гр. pp?axa> 'намирам', близко по смисъл на Найден (?) Врежков ф. Струмица, 1917.
Вренков ф — от Френков с озвучаване на фр във вр (?) Варна.
Вресков ф — от прякор Вреско 'който много вряска' (а според местно обяснение — от рибата вресак). Етрополе.
Врета ж — от гр. (Jpsxas 'грубо дървено изваяние, идол, статуя'. Кичевско.
Вретенаров и Вретенарски ф — от врете-нар. Етрополе, Златица, Пирдопско, Враца, Кочериново (Станкедимитровско).
Врето м — мъжка форма срещу Врета. Стара Загора, 1880. Вретов ф. Стара Загора, Пазарджик, Варна.
Вретула ж — от Врет(а)+ула. Вайганд.
Вречко м — умалит. от Врето (*Вречо). Вречков ф. Пиперица (Санданско).
Вригазов ф. Якоруда, 1917.
Вригов ф. Леринско.
Врйнго м — от Фринго с озвучаване на фр във вр. Врйнгов ф.
Връба ж, Връбан м — вм. Върба, Вър-бан. Ботевградско.
Връбка ж — умалит. от Върба, Връба. Ботевградско, Пещерско (Айтоско).
Връбко м — умалит. от Върбо. Връб-ков ф. Перник.
Връблянски ф — от с. Върба (Радомирско).
Връбча ж — женска форма срещу Връбчо. Шумен.
Връбчо м — умалит. от Върби, Върбо. Айтос. Връбчев ф. Айтос, Бургас, Калуге-рово (Ботевградско).
Връгалом пр — вж. Враголомски. Кюстендил, 1879.
Връдлевски ф — може би от с. Върдо-ловци (Царибродско).
Връснелев ф. Пловдив.
Врътешкарски ф — от диал. *врътеш-кар 'който прави въртележки и върти децата, Стоб (Станкедимитровско).
Връцелски ф — от местност Връцел-ското. Разлива (Ботевградско).
Врязов ф — навярно вм. Брязов с новогръцки изговор на б. Бургас, 1917.
Вряшко м — от Врежко, Врешко с вторично я вм. е. Вряшков ф. Карабунар (Пазарджишко).
Всевлад м — „побългарено" от рус. Всс-волод. Търговище.
Всеволод м — от рус. Всеволод. Рядко.
Всеслав м — „всеславен". Синод, именник.
Всеслава ж — женска форма от Всеслав. Синод, именник.
Вузила и Вузилов ф. (Петъръ попъ Ву-зила — сливенецъ, 1843; Нойко х. Ву-зиловъ — Букурещъ, 1843).
*Вуйно м — от Вуй(о)-)-но. Вуйнов ф. Берковица.
Вуйо м — от остар. вуйо в смисъл 'момче, родено след сестрини си деца' или пожела-телно име: да порасне и да стане вуйчо. Самоков, 1648, Софийско. Вуев ф. Ихтиман.
* Вуйчо м — от вуйчо; срв. Вуйо. Вуй-чев ф. Габрово, Варна.
Вукадйн м — разновидност на Вълка-дин. Софийско. Вукадйнов ф. Софийско, Самоковско.
*Вукал м — от Вук(о) + ал. Вукалов ф. Станке Димитров, 1893.
Вукан м — разновидност на Вълкан. Ло-пян (Ботевградско). Вуканов ф.
Вукана ж — разновидност на Вълкана. Вукан ин ф. Костенец.
Вукашйн м — разновидност на Вълкашин. Софийско. Вукашйнов ф. Брезник.
Вукйца ж — от Вук(о)+ ица. Шумен, 1940 (преселници от ЗБ).
Вуко м — разновидност на Вълко в говори, дето вм. вълк изговарят вук. Софийско, Самоковско, Ихтиман. Вуко в и Вуковски ф. Вуковци — род в Лопян (Ботевградско).
*Вукол м — гр. ВоохбХог — име на ка-лендарски светия. Вуколов ф. Смолян, 1957.
Вукосава ж. Силистра, р. 1937.
Вуксан м — от Вук(о) +сан. Вуксанович ф. София, 1910. Вуксанов ф. София, 1920.
Вула ж — женска форма от Вуло. Ботевградско.
Вулгаров ф — вм. Булгаров. Горна Ва-силица (Ихтиманско).
Вуле м — разновидност на Вульо, Вуло. Вулев ф. Панчарево.
Вулжо м — вм. *Вулджо, Вулчо, умалит. от Вуло (?) Вулжев ф.
Вуло м — декомпозирано от „умалителното" *Вулко или от Вуко с друго окончание. Ботевградско, Етрополе, Батулци (Врачанско). В улов ф. Ботевградско, Луковит, 1894.
Вулпан м — рум. Vulpan. Вулпанов ф.. Видин.
Вулпев ф—от рум. vulpe 'лисица'. Свищов, 1894, Стара Загора.
Вултев ф — навярно видоизменено от Вулпев. Стара Загора.
Вултияди м. Милославци (Трънско), р. 1900.
117
Л





ШШГ**
-¦** .**
зт.
Вулчо м — умалит. от Вуло. Лютиброд (Врачанско), 1853.
Вульо м — от Вуло с меко окончание. Етрополе, Видраре (Тетевенско). Вульов ф. Етрополе, Калугерово, Лопян, Нова-чене (Ботевградско).
Вульпе ф — от рум. vulpe 'лисица'.
Бесарабия.
Вуна ж — съкрат. от Павуна или от Вута, Вуша с друго окончание. Типично за Ботевградско, Тетевенско, Луковитско, Белослатинско.
Вунка ж — умалит. от Вуна. Ботевградско.
Вунко м — умалит. от Вуно. Вунков ф. Литаково (Ботевградско).
Вуно м — съкрат. от Павун или от Вуко с друго окончание. Врачеш, Новачене (Ботевградско). Вунов ф. Ябланица (Софийско), Врачеш, Гурково, Новачене. Ву-новски ф. Ботевград.
Вунчо м — умалит. от Вуно. Липница (Ботевградско), Лакатник. Вунчев и Вун-чов ф. Гурково, Краево, Липница, Литаково (Ботевградско), Божурище (Софийско), Мортагоново (Разградско).
Вупов ф — може би печатна грешка. Пещера, 1947.
Вурджев ф. Пловдив, 1954. Вурдов и Вурдовски ф — от диал. вурда 'извара; малоценна стока' (от пер-тур. hurda). Богданлия (Елинпелинско), Вра-чеш (Ботевградско).
Вута ж — женска форма от Вуто. Типично за Правец и Трудовец (Ботевградско). Вутин ф. Етрополе. Вутински ф. Липница (Ботевградско).
Вутак м — прякорно име от Вуто. Луковит. Вутаков ф. Луковит.
Вуте м — успоредна форма на Вуто, Вутьо. Софийско, Елинпелинско. Вутев ф. Елин Пелин, Мусачево (Елинпелинско), Ресен (Македония), 1917.
Вутешко м — умалит. от Вутьо. Ву-тешков ф. Осиковска Лакавица (Ботев- -градско).
Вутка ж — умалит. от Вута. Правец, Своде (Ботевградско), Враца. Вуткин ф. Литаково (Ботевградско).
Вутко м — умалит. от Вуто, Вутьо. Боженица (Ботевградско), Враца, Кубрат, 1917. Вутков ф. Осиковица, Трудовец {Ботевградско), Ябланица (Тетевенско). Вутковски ф. Боженица (Ботевградско). Вуто м — от Вуко с друго окончание, както Вето и Веко, Гето и Геко, Хито и Хико, Бото и Боко, Въто и Въко. СЗБ. (В Ботевградско модернизират Вуто на Васил). Вутов ф.
Вутомйр м — модернизирано от Вуто. Единичен случай.
118
Вутьо м — успоредна форма на Вуто с меко окончание. Тетевенско, Луковитско. Вутев и Вутьов ф.
Вуцко м — умалит. от Вуцо. Вуцков ф. Губислав (Свогенско).
Вуцо м — от Вуко, Вуто с друго окон-' чание, както Вацо, Вако и Вато, Мицо, Мико и Мито. Вуцов ф. Ботевградско, Габрово, Севлиево, Толбухин (гроб). Ву-цев ф. Губислав (Свогенско).
Вуча ж — женска форма от Вуче. Костинброд (Софийско), р. 1888.
Вучарски ф—от диал. вучар 'вълчар'. Згурово (Кюстендилско).
Вуче м — разновидност на Вълчо. Софийско. Вучев ф. Софийско, Самоковско, Ихтиман, Крива Паланка.
Вучидолски ф — от махала Вучи дол (Трънско).
*Вучйн м — от Вуч(е) + «н. Вучйнка ж — женска форма срещу Ву-чинко. Балша (Софийско), 1911.
Вучйнко м — умалит. от Вучин. Свидня (Свогенско).
Вучко м — умалит. от Вуче. Софийско. Вучков ф. Софийско, Самоков, Самоковско, Пазарджишко.
Вучо м — разновидност на Вълчо. Ву-чов ф. Осиковица, Осиковска Лакавица (Ботевградско), Ихтиман.
Вучоглавски ф — от диал. *вучоглав(ец) '?' Койно (Кюстендилско).
Вуша ж — женска форма от Вушо. Ботевградско, Соколаре (Белослатинско).
Вушка ж — умалит. от Вуша. Скра-вена, Трудовец (Ботевградско).
Вушко м — умалит. от Вушо. Вушков ф. Ботевградско, Етрополе.
Вушо м — от Вуко, Вуто с друго окончание. Ботевградско, Етрополе, Луковитско. Вушов и Вушев ф.
Въгларовф — от диал. въглар 'въглищар'. Пазарджик.
Въглев ф — от прякор Въгльо 'черен като въглен'; срв. и Въгленов. Плевен, 1869.
Въгленов и Въгленски ф — от въглен; според семеен спомен от Севлиево: бил хубавец и горял момите като въглен. Севлиево, Деков (Свищовско), Благоевград. Въглищарски ф — от въглищар. Враца. Въглярски ф — от диал. въгляр 'въглищар'. Михайловградско. • Въдрев ф. Айтос.
Въжаров и Въжарски ф — от въжар 'който прави и продава въжета'. Кюстендил, Дрен (Радомирско) и др.
Въжмоков ф — от рум. vij 'старец'.
Свищов.
*Въжо м — от Въшо с нарочно озвучаване нашвх (?) Въже в ф. Пещера, Варна.
Възвъзов ф — от тур. viz-viz 'междуметие за бръмчене или заекване'. Айтос.
Въздържанов ф — измислен име на въздържател (?) Гергевец (Сливенско).
Възелов ф — от прякор Възела (пра-дядото си връзвал парите в кърпа, възел). Разград, 1897, 1900, Търговище.
Възкреса ж — съкрат. от Възкресия. Ново, рядко.
Възкресйн м — превод на грц. Анастас. София, р. 1939.
Възкресия ж — превод на грц. Анастасия.
Възлев ф — от прякор Възльо 'ни-¦сичък човек, завързак' или разновидност на Възелов. Варна.
Възнесена и Възнесенка ж — от празника Възнесение — родена на тоя ден. Шумен, р. 1923.
Въко м — от диал. вък 'вълк', разновидност на Вълко. Кула, р. 1923. Въко в ф. Кула, Видин, Гложене, Гол. Брестница (Тетевенско), Шумен, Кюлевча (Шуменско).
Въкьо м — успоредна форма на Въко или от Вътьо с преход на т'в к'. Въкьов ф. Видин.
Въла ж — женска форма срещу Въльо, Въло. Плевенско, Ловеч, Михайловградско, Брезово (Пловдивско), Сливенско, Кар-нобатско, Айтоско, Бургаско. Вълин ф. Вълчедръма (Ломско).
Вълешко м — от Въл(о) + ешко. Вълеш-ков ф. Садовец (Луковитско), Червен брег, Бела Слатина, Кнежа.
Вълка ж — женска форма срещу Вълко. На разни места из страната.
Вълкадйн м — от Вълко -\-дин, навярно под влияние на Костадин, Господин; срв. Миладин, Стоядин, Варадин. ЗБ. Вълкадй-нов ф. Стрезимировци (Царибродско), Це-рецел (Свогенско).
Вълкан м — от Вълк(о) + ан. Нарядко из цялата страна. Вълканов ф. Вълкан ски ф. Врачеш (Ботевградско), Кричим.
Вълкана ж — женска форма срещу Вълкан. Главно ЗБ. Вълканински ф. Кнежа.
Вълканджйк м — от Вълкан с турска умалит. наставка -джик. Вълканджйков ф. Драка (Грудовско). •
Вълканка ж — умалит. от Вълкана. Вълкан кин ф.
Вълканчо м — умалит. от Вълкан. Айтос, 1893. Вълканчев ф.
Вълкарев ф — от диал. *вълкар 'вълчар'. Делчево (Гоцеделчевско).
Вълкачовски ф — от някое селище с подобно име. Боровци (Берковско).
Вълкаш м — от Вълк(о) j-аш. Невро-копско, 16 в.
Вълкашйн м — от Вълко+шин. Старо.
Вълко м — от вълк — заклинателно име: да не му пакостят вълци (понеже сам той е вълк). Доста разпространено из цялата 'Страна. Вълков, Вълковски и Вълкович ф.
Вълковййски ф — от с. Вълковия (Царибродско). Берковица.
Вълнар пр — от вълнар 'търговц на вълна'. Старозагорско, 1900. Вълнаров ф. Сливен, Стара Загора.
Вълнев ф — от прякор Вълньо 'рунтав човек' (?) Пловдив, Момчиловци (Смолян-ско).
Вълнеев ф — видоизменено от Белнеев. Варна.
Въло м — декомпозирано от „умалителното" Вълко или Вълчо. Плевенско, Тетевенско, Кнежа, Врачанско, Михайловградско, Лопян (Ботевградско). Въло в и Въловеки ф.
Вълхин ф — вм. Вълкин, от Вълка. Търново.
Вълчан м — от Вълч(о) + ая. Жеравна, 1860, Айтос, Сливен, Лозен (Софийско). Вълчанов ф. Чирпан, Стара Загора, Пирдоп, Ломско, Софийско.
Вълчарете — род в Ботевград и Липница (Ботевградско).
Вълчаров ф — от вълчар 'ловец на вълци'. Михайловградско.
Вълчедръмски ф — от с. Вълчедръма (Ломско).
Вълчеков ф — от Вълчев с вмъкнато ек. Луковит.
*Вълчец м — умалит. от Вълчо (?) Въл-чецов ф. Смолянско. Вълчешки ф.
Вълчйн м — от Вълч(о) + «н. Враца, Липница, Радотина (Ботевградско). Вълчй-нов ф. Враца, Етрополе, Ботевградско, Цалапица (Пловдивско). Вълчйновски ф.
Вълчйнко м — умалит. от Вълчйн. Въл-чйнков ф. Белослатинско, Кнежа, Ботевградско.
Вълчко м — умалит. от Вълко или Въл» чо. Вълчков ф.
Вълчо м — успоредна форма на Вълко. Из цялата страна, повече в ЗБ. Вълчев и Вълчевски ф.
Въльо м — успоредна форма на Въло с меко окончание. Главно ЮИзБ. Вълев и Вълевски </'.
Въльовичарски ф — вм. Валявичарски. Продановци (Самоковско).
Вън до м — успоредна форма на Въндьо. с твърдо окончание. Котел. Вън до в ф.
Въндъков ф — вм. Фъндъков. Самоков, 1900.
Въндьо м — от Въньо с вмъкнато д. Силистра, Войново (Силистренско). Вън-дев и Въндьов ф. Котел, Сливен, 1867, Карнобат, Стралджа (Ямболско), Силистра, Алфатар (Силистренско).
Вънеров ф. Чирпан.
Вънко м — умалит. от Въньо, Въно. Вънков ф. Бели Извор (Тетевенско), Габрово.
Въно м — успоредна форма на Въньо. Вънов ф. Русе, 1917.
Вънто м — от Въно с вмъкнато т. Вън-тов ф. Михайловградско.

Вънчо м — умалит. от Въньо. Вънчев ф. Мирово (Чирпанско).
Въньо м — от Въльо, Вътьо с друго окончание. Каблешково (Поморийско). Въ-нев и Въньо в ф. Сливен, 1845, Алфатар (Силистренско), Бреница (Белослатинско).
Върба ж — от върба във връзка с празника Връбница; отговаря на грц. Вая. Търновско, Беленско, Ореховско, Ботевградско, Карнобат, Батак. Върбин и Вър-бински ф. Ботевградско.
Върбанов ф — от някоя местност Върба ка. Пещера.
Върбан м — мъжка форма от Върба. Главно СБ. Върбанов ф.
Върбан а ж — от Върб(а)+ано. Рядко. . Върбан ка ж — женска форма от Върбан. Русе.
Върбачев ф. Желязково (Грудовско).
Върбен м — от Върб(о), Върб(ьо)-|-еи. Плевен. Върбенов ф. Плевен.
Върбенйшки ф — от някое село с подобно име. Плевен.
Върби м — североизточна форма на Върбьо. Златар (Преславско). Върбев ф. Шумен, Шуменско.
Върбйна ж — от Върб(а)+««а- Лясковец, Карнобат, Толбухин.
Върбйнка ж — умалит. от Върбйна. Рядко.
Върбйцалиев ф — от диал. върбйца-лия 'от село Върбица' (такива има 5). Шумен, София.
Върбйцов ф — навярно вм. Върбица-лиев.
Върблянски ф — вж. Върбянски. Зло-гош (Кюстендилско).
Върбо м — мъжка форма от Върба. Върбов ф. Габрово, Дряново, Русе.
Върбьо м — разновидност на Върбо. Вър-бьов и Върбев ф.
Върбянски ф — от с. Върба (Радомирско). Злогош (Кюстендилско).
Въргйн м — от Върг(о)-4-«н. Въргйнов ф. Радомирско.
Върго м — от диал. въргам 'хвърлям' — защитно име във връзка с народния обичай да се подхвърля новородено дете; срв. Найден. Върго е ф. Велинград, Казанлък.
Върголомов ф — вж. Враголомов. Благоевград.
Въргул м — от Върг(о)+ул. Въргулев ф. Асеновград, Павелско (Асеновградско), Пловдивско, Смолянско, Варна.
Върдол м — разновидност на Вардол. Върдолов ф. Милкозица (Никополско). Вързанов ф — вж. Варзанов. Видин. Вързйлов ф — от диал. варзало 'трес-чици от червено южно дърво за боядисване великденски яйца'. Пловдив.
Вързоев ф — от рум. Varzoi; вж. Варзанов. Видин.
120
Вързопов ф — от вързоп.
Върколев и Върколов ф — може би видоизменено от Въргулев. Пещера.
Въркозунов ф — от диал. въркозун 'връв или ремък за гащи'. Кула.
Върлаков ф — от диал. върлак 'неспокойно малко дете, което не дава мира на майка си'. Русе, Видин.
Върлйнков ф — от прякор Върлйнка-та 'тънък и висок като върлина'. Котел.
Върльо м — успоредна форма на Върго или от прилаг. върл. Върлев ф. Търново, Варна.
Върл яко в ф — разновидност на Върлаков. Карлово.
Бърсано в ф — вм. Варсанов. Пещера.
Въртан м — от Върт(о)+оя. Въртанов ф. Пирдопско.
Въртелов ф—от диал. въртел 'ръжен за печене, шиш'; срв. Ватралов.
Въртеляка пр — от диал. въртеляк 'въртележка за прежда'. Котел.
*Въртен м — от Върт(о)+ен. Въртенов-ф. Пловдив.
Въртйгов ф — от въртйга — растение, което носят момци, за да се въртят момите около тях. Велинград, Пазарджик.
Въртйгоров ф — от диал. *въртйгдр 'буен вятър' (?) Ямбол, Веселиново (Ямболско) .
Въртййски ф — разновидност на Вра-тийски. Ихтиман.
Въртйкъщов ф — от диал. въртйкъща 'въртокъщник, домакин'. Лясковец.
Върто м — пожелателно име; да се върти, да стои близо до родителите и дома си; срв. Намеран. Въртов ф. Трекляно (Кюстендилско), Радомир, Софийско. Въртов-ски ф. Ботевград, Врачеш (Ботевградско).
Върховски ф — от някоя местност Върха (?) Ямбол, 1893.
Върхошков ф.
Върчоланов ф — от диал. *върчолан' 'който подхвърча' (?); срв. Хвърчилков.
Вършйлов ф — от с. Горно или Долно . Вършило (Пазарджишко). Пловдив, Брест-ник (Пловдивско).
Въса ж — съкрат. от Василка с изясняване на неудареното а в ъ. Шумен, р. 1888. Въсенски (вм. Въсински) ф. Благоевград, Падеж (Благоевградско).
Въсеков ф — от Въсев с вмъкнато ек. Карнобат.
Въскресйя ж — вж. Възкресия. Силистра, 1894 (няколко).
Въсо м — съкрат. от Васил или от Веселин; вж. Въса. Софийско.
Въстанов ф — от въстаник. София, 1879. Въсьо м — успоредна форма на Въсо с меко окончание. Въсев ф. Търново.
Въта ж — женска форма от Въто. Врачанско, Видин, Шипочане (Самоковско), Красново (Пловдивско).
Вътаков ф — от прякор Вътака 'който се вре навсякъде като вътък' (?) Мездра.
Вътан м — от Вът(о)+ая. Вътанов ф.
Въти м — разновидност на Въто, Вътьо. Орехово.
Вътка ж — умалит. от Въта. Врачанско, Кула, Плевен, Чирпан.
Вътко м — умалит. от Въто, Вътьо. Кула, Белослатинско, Врачанско, Плевенско, Михайловградско, Чирпан.
Въто м — от Въко, Въло с друго окончание, както Вуто, Вуко, Вуло. Белослатинско, Врачанско, Плевенско. Въто в ф. Съединение (Чирпанско). Вътовски ф. Бреница (Белослатинско).
Вътьо м — успоредна форма на Въто с меко окончание. Чирпанско, Първомайско, Белозем (Пловдивско), Грудово, Поморийско, Тетевенско, Никополско, Белослатинско. Вътев и Вътьов ф. Карнобатско, Цар Петрово (Кулско).
Вътяков ф. Варна.
Въхлев ф — може би нарочно видоизменено от Бъхлев. Търново, Пловдив.
Въца ж — женска форма срещу Въцо. Ловеч, Ловешко, Бежаново (Луковитско), Севлиево, Севлиевско, Русе, Русенско, Шумен. Въцин ф. Кнежа.
Въцка ж — умалит. от Въца. Ракита (Луковитско).
Въцко м — умалит. от Въцо. Въцков ф. Въцковски ф. Враца.
Въцо м — от Въко, Въто, Въло с друго окончание, както Вуцо, Вуто, Вуло. Ка-
тунец (Ловешко). Въцо в и Въцев ф. Ловешко, Враца, Михайловград, Плевен.
Въча ж — женска форма срещу Въчо.. Въчин ф. Банско. Въчински ф. Койнар (Белослатинско), Плевен.
Въчка ж — умалит. от Въча. Златар-(Преславско), Зетьово (Чирпанско).
Въчко м — умалит. от Въчо. Зетьово ¦ (Чирпанско). Въчко в ф. Чирпан, Ъглен (Луковитско), Мелник.
Въчо м — от Вълчо с изпадане на Л' или успоредна форма на Въко. Карнобат, 1878, Добрич (Хасковско), Жълтеш (Габровско), Ласкар (Плевенско), Златар (Преславско), Шумен. Въчев ф. Хасково, Шумен, Преслав, Свищов, Ловеч. Въчовски ф.
Въша ж — женска форма срещу Въшо. Въшин ф. Галиче (Белослатинско).
Въшко м — умалит. от Въшо. Въшков ф. Брегово (Видинско), 1917.
Въшо м — от Въто, Въко, Въло с друг окончание, както Вушо, Вуто, Вуко, Вуло. Въшев ф. Катунец (Ловешко).
Вягов ф—от виал. вяг, вег 'кривоглед'; срв. Ведев. Павелско (Асеновградско), Пловдив.
Вязгин ф.
Вяне м — разновидност на Вене, Вено.. със запазено якане. Вянев ф. Гоце Делчев (гроб).
Вятров ф — от вятър — може би поради често повтаряне на тая дума. Стояново. (Ловешко), 1917.
Вячеслав м — рус. Вячеслав 'с по-г ляма слава'. Ново, рядко.
'
• 1211
Гаазйев ф — от прякор Гаазк 'победител, непобедим' (ар.-тур. gazi). Русе, 1937. Габаров и Габарев ф — от с. Габарево (Казанлъшко). Габарево, 1905, Казанлък, Варна, Сливен.
Габеров и Габерски ф — от с. Габер (Царибродско или друго). Благоевградско. Габраков ф — от мах. Габрака (Еленско) или от друго някое село. Търново, 1927, Луковит, Кюстендил (гроб), Крива Паланка.
Габрашански и Габрешански ф — от с. Габаре (Белослатинско). Бела Слатина, Бреница (Белослатинско).
Габрашков ф — от мах. Габрака (Еленско). Дулово.
Габриел м — латински изговор на Гав-риил. Ново, рядко.
Габриела ж — женска форма от Габриел. Михайловград, р. 1933.
Габриелйна ж — от Габриел(а) + ина. София, р. 1959.
Габрйлов ф — вм. Гаврилов. Каблешково
(Поморийско).
Габрйна ж — произволна форма от бабите Гана и Гена. Кула.
Габровец пр — от град Габрово. Севлиево, 1900.
Габровски ф — от град Габрово или от друго някое селище с подобно име. На много места из страната.
Габулов ф — вм. Гадулов. Айтос. Габъров и Габърски ф — от мах. Габьр--ска (Троянско). Гиген (Никополско).
Гаваделов ф — от Гадавелов с метатеза (може би нарочно).
Гавадйнов ф — от диал. *гавадйна 'га-вед, звяр, диво животно'. Пловдив.
Гавазов и Гавазки ф — от гавазин 'въоръжен пазач на големец' (ар.-тур. kavaz). Битоля, Велес, Пазарджик, Стара Загора, Грудово, Русе, Ловеч, Бистрица (Софийско). Гавалюгов ф — от диал. *гавалюга 'шум, гълчава, врява' (?) Бургас, 1900, София, 1897, Станке Димитров, 1900.
122 '
Гаванаров ф — от диал. *гаванар 'който прави и продава гаванки' или побългарено от Таванкаджиев. Пловдив.
Гаванозов (или Гаванезов) ф — от диал. гавандз 'голяма тенджера или гърне' (тур. kavanoz). Пловдив. Гавардев ф.
Гавелски ф. Костенец, Ихтиман. Гавйзов ф — навярно вм. Гализов. Бре>-зово (Пловдивско).
Гавлашки ф. Гол. Конаре (Пловдивско). Гаврайл м — библейско име, евр. „крепост божия". Рядко, Гаврайлов ф.
Гаврайла и Гаврайлка ж — женска форма, от Гаврайл. Русе, 1936.
Гаврайлко м — умалит. от Гаврайл. Гаврайлков ф. Разград.
Гаврйдов ф — видоизменено от Гаврилов (?) Пловдив.
Гаврййски ф—от гавра или вм. *Гав-рилски (?) Градите (Севлиевско).
Гаврйко м — умалит. от Гаврил. Гаврй-ков ф. Самоков.
Гаврил м — ськрат. от Гаврайл. Нарядко из цялата страна. Гаврилов ф.
Гаврила и Гаврйлка ж — женска форма от Гаврил. Етрополе, Тетевен. *Гаврйт м— видоизменено от Гаврил (?)
Гаврйтов ф.
Гаврьо м — съкрат. от Гаврил. Н. Геров. Гага ж — женска форма от Гаго. Ник. Милев.
Гагалелиев ф — от с. Гагаля (Русенско).
Русе.
Гагалов ф. Нова махала (Чирпанско),
Батак.
Гагамов ф — от Гамов с удвояване на първата сричка. Стара Загора, Ямбол.
Гаганелов ф — от диал. *гаганела 'гагау-зин' (?) Варна.
Гаганйшки ф — от с. Гаганица (Берков-
ско). Радомир.
Гагаров и Гагарски ф. Пазарджик, Сло-кощица (Кюстендилско).
Гагаузов ф — от гагаузин. Варна, Плевен.
Гагаш м — от Гаг(о) -f аш. Гагашев ф. Русе.
Гаго .м — видоизменено от Гаврил, Ганьо, Гало, Гаро или друго подобно име. Ракитово (Велинградско). Гагов ф. Перущица, 1893, Пазарджик, 1900, Айтос, 189"?, Ракитово, Пчеларово (Кърджалийско), Кип-ра (Варненско). Гаговски ф. Узунджово {Хасковско).
Гаголевичин ф — от Гаголевица, жената на Гагул. Банско.
Гагул м — от Гаг(о) + ул. Гагулов ф. Кюстендил. Гагулски ф. Босилеград.
Гагульо м — от звателната форма на Гагул. Гагульов ф. Ник. Милев.
Гагуля ж — женска форма от Гагульо. Ник. Милев. '
Гагъчев и Гагъшев ф. Пловдив (македонци).
Гадавелов ф — от диад. *гадавела 'гаден човек' или 'който много се гнуси' (?) Про-димчец (Ловешко).
Гаданчев ф — от прякор Гаданчо (обичал да гадае). Суворово (Варненско), Шумен.
Гадата пр — от забравеното име Гадо. Трудовец (Ботевградско).
Гадел м — от Гад(ьо) + ел. Гаделев ф. Хасково, Първомай, Пловдив.
Гадерски ф — вм. *Таделски; вж. Гадел. Пазарджик.
Гаджалов и Гаджалски ф — от диал. ,^аджал(ин) '1. мършаво добиче; 2. презри-
:лно прозвище на турчин'. Стара Загора.
Гаджан м — от Гадж(о) + ан. Гаджанов ф. 'юмюрджина, 1880, Стара Загора, Русе, 1олна Баня (Ихтиманско).
Гаджевръков ф. Пловдив.
Гаджо м — съкрат. от Гаврил или от Гачо с озвучаване на ч в дж. Пловдивско.
Гаджев и Гаджо в ф. Панагюрище, Пловдивско, Пещера, Асеновград, Мъглиж (Казанлъшко), Ихтиман, Ихтиманско. Гаджов-•ски ф.
Гаджоков ф — от прякор Гадждк (от Гаджо).
Гаджон м — от Гадж(о)-)- он. Гаджонов ф. Типично за пловдивските католици; Стара Загора, Раздел (Ямболско), Габрово.
Гаджул м — от Гадж(о) -f- г/л.Гаджулов ф. Ново село (Видинско).
Гаджур м — разновидност на Гаджул. Гаджуров ф. Асеновград, Асеновградско.
Гади м — североизточна форма на Гадьо. Поповско. Гадев ф.
Гаднев ф — от гаден (?) Троян, 1893.
Гадо м — успоредна форма на Гадьо с твърдо окончание. Гадов ф. Елховско.
Гадул м — от Гад(о) + ул. Гадулов ф. Дрянковец (Айтоско).
Гадуларов и Гадуларски ф — писмена разновидност на Гъдуларов. Шумен, Ловеч.
Гадьо м — видоизменено от Гаврил, Ганьо, Гачо или друго някое име. Бр. Мила-динови. Гадев ф. Троян, 1920. Га де веки ф. Троян, 1917.
Гадючков ф — от рус. гадюка 'усойница' (?)
Гадя ж — женска форма от Гадьо. Сливен, р. 1861.
Гаеолу ф — от Гайо, Гаев с турска наставка. Котел, 1962.
Гажеров ф. Бесарабия, 1857.
Газаранов ф — от диал. * газиран 'човек с големи гъзери' (?) Чирпан.
Газдаров ф — някаква разновидност на Газдов (?) Пазарджик.
Газдов ф— от диал. газда '1. водач на градинарска дружина; 2. Сърбин' (унг.-рум. gazda). Горна Оряховица, Ловеч, Враца.
Газенов и Газенски ф — от диал. *газен, съкрат. от ар.-тур. gazenfer 'храбър, безстрашен' (?) Хвойна (Асеновградско).
Газепа пр — от диал. газеп 'лют, яростен' (ар.-тур. gazep). Павликени, 1940. Газепов ф. Севлиево, 1927, Пловдив, Пловдивско, Пазарджик, Варна.
Газеров и Газерски ф — от диал. газер 'гъзер'; срв. Газаранов. Крупник (Благоевградско), Разград, 1917.
Газибаров и Газибарски ф — от диал. газибари 'жители на отдалечена махала, които газят бари на път за по-голямото село или града'. Горни Лозен, Студена (Софийско), Калугерово (Ботевградско), Сливен, Берковица, Озирово (Берковско).
Газйев ф — вж. Гаазйев. Ивайловград-ско).
Газилайна пр — от гази лайна. Крушово (Македония).
Газинчев ф — навярно видоизменено от Газенов. Батак.
Газнев ф . Стралджа (Ямболско).
Газов ф. София, 1927.
Газурков ф— от диал. гъзурко 'който се гъзи, обръща си задника'. Дряново, 1833, Търново, Русе, Тутракан, 1893.
Газянов и Газянски ф — разновидност на Газенов. Пазарджик, Славяново (Плевенско), Брежани, Крупник (Благоевградско).
Гаин м — от Га(йо) + ин. Ник. Милев.
Гайшев ф — може би от Каишев с озвучаване на к в г. Брягово (Първомайско).
Гайбеев ф — от ар.-тур. gaybi 'тайнствен, невидим'. Карнобат.
Гайганарски ф. Райково (Смолянско),1720.
Гайгуров ф — от диал. гайгур 'слаб, немощен човек'. Мелник, 1920, Благоевград.
Гайдаджиев и Гайдаджийски ф — от диал. гайдаджия 'гайдар'. Свежен (Карловско), Хасково, Стряма (Пловдивско).
Гайдара пр — от гайдар. Плевен, 1900. Гайдаров и Гайдарски ф. Етрополе. Ботевград, Горнооряховско, Стара Загора, Троян.
123


Гайдарджйев ф — от диал. гайдарджйя 'гайдар'. Дряново, Шумен.
Гайдарчев ф — от гайдарче. Ряхово (Русенско), 1906.
Гайдашев ф — от диал. *гайдаш „гайдар' (?) Гюмюрджинско.
Гайдеров ф — видоизменено от Гайда-
ров.
Гайдов и Гайдовски ф — от прякор Гайдата '1. който често „надува гайдата" (плаче); 2. който приказва бързо и неразбрано като ручило на гайда'. Търново, 1893, Лясковец, Нова Загора, 1893, Грудово.
1 Гайдурков ф — от прякор Гайдррката; вж. Гайдуров и Гайдов. Враца.
Гайдуров и Гайдурски ф — разновидност на Гайдов. Търново, Ловеч.
Гайзанов ф — от Газянов с отмет на йота-цията. Пловдив, 1904.
Гайка ж — женска форма от Гайко,
Гайо. Трявна.
Гайко м — умалит. от Гайо. Гайков ф. Каварна. Гайкович ф. Котел, 1867.
Гайндров ф. Лясковец, Горна Оряховица. Гайно м — от Гай(о), Гай(ко) + но, както Райно, Райо, Райко. Гайнов ф. Златарица (Еленско), Лясковец.
Гайнур м — от Гайн(о) + ур. Гайнуров ф. Лясковец, Търново.
Гайо м — съкрат. от *Драгай, както Ганьо от Драган или Герган. Котел , 1867, Варна . Гаев и Гайо в ф. Котел, Малък чифлик (Търновско) Пловдив, Загражден (Ни-кополско), Горни Вадин (Ореховско). Гаевски и Гайовски ф. Русе, Дойренци (Ловешко) .
Гайтан м — от гайтан (ит.-тур, gaytan), осмислено по израза гайтан вежди 'тънки, хубави вежди'. Гайтанов ф. Свищов, 1888, Своге (добруджанец). Гайтановски ф. Пловдив. Гайтанени ф. Лом.
Гайтана ж — женска форма срещу Гайтан. Пазарджишко, Асеновградско, Лита-ково (Ботевградско), Кичевско.
Гайтанджиев ф — от гайтанджйя 'производител или продавач на гайтан'. Сопот,
Тетевен.
Гайтанеков ф — от Гайтанов с вмъкнато
ек. Пловдив.
Гайтанка ж — умалит. от Гайтана. Асеновград.
Гайто м — от Гайо с вмъкнато т или съкрат. от Гай тан. Ник. Милев.
Гайчо н — умалит. от Гайо. Сопот, 1845. Гайчовец — местност в Скравена (Ботевградско).
Гаки м — съкрат. от Георгаки. Станке Димитров, 1893. Гакев ф. Пещера.
иШИТрив, JUJU. . «...__т. __
Гакия м — разширено от Гаки. Радомир, 1894.
124
Галактион м — грц. TaXdnxiov, от [
'мляко' — име на календарски светия. Вайганд, Синод, именник.
Галан м — от Гал(о). -\- ан. Галанов ф. Типично за Пещера. Галански ф. Варна.
Галантов ф — от модната на времето дума галантен. София, 1897.
Галанцев ф — разновидност на Галантов.
Галатйн м — видоизменено от Галатион.
Пловдив.
Галатион м — вм. Галактион. Церово (Пазарджишко), 1917, Варна. Галатионов ф.
Панагюрище.
Галатовски ф — от с. Галата (Тетевенско и Варненско).
Галбулев ф. Пещера (македонци).
Галвучки ф.
Гале м — югозападна форма на Гальо, Гало. Радомир, Софийско. Галев ф. Самоковско, Пазарджик.
Галелйн м — от Гале -j- лин (?) София,
1958.
Гален м — мъжка форма срещу „модерното" Галина. Шумен, р. 1959, Горна Оряховица, р. 1965.
Галена ж — разновидност на Галина. Заножене (Берковско), р. 1877, Гаганица (Берковско), р. 1926, Велинград (старо), Якоруда, Варна.
Га^ердйнов ф — от гален Дино.
Галенка ж — умалит. от Галена. Яко-
руда.
Галенски ф. Търговище.
Галибанов ф — от диал. *галибан; вж. Галибов. Севлиево, Лясковец.
Галйбов ф — от ар.-тур. galip,-bi 'победител'. Враца, 1930.
Галйзов ф — от ар.-тур, galiz 'груб, неприличен'. Троян, 1871, Севлиево, Търново, Шумен.
Галййски ф. Пловдив.
Галнлей м — от името на областта Гали-лея в евангелска Палестина; срв. Витлием Йерусалим, Назарчо. Пловдив, р. 1891, Остров (Ореховско), р. 1931, Михайловград. Галилеев ф. Пещера, Велинград,
Якоруда.
Галимйр м — от Гальо и -мир или от от гален и мирен (?) София, 1958, Русе, р. 1952, Разград, 1962.
Галйн м — а) от Гал(о), Гал(ьо) -f- ин. Стаоо. б) мъжка форма срещу руското Галина. Ново. Галйнов ф. Челопеч (Пир-допско). Галйнски ф. Ставерци (Ореховско), 1917.
Галина ж — а) женска форма от Галин. Старо. Пловдив, р. 1891, 1893, 1918, Здравец (Исперихско), р. 1885, Михайловградско, Вършец, Плевен, р. 1926, Кула, р.1939. <V> от руско Галина. Ново, модно. (В Шумен през 1959 г. са записани 21 Галина). Галйнин ф. Вършец.
Vi
тщ
Галйнеков ф — от Галйнов с вмъкнато ек. Панагюрище.
Галйнка ж — умалит. от Галина. Вършец, 1890, 1891, Айтос, 1922.
Галйнчо м — умалит. от Галин. Горни Богров (Софийско), р. 1937, Галйнчев ф. Пловдив.
Галион м — видоизменено от Галин. Ка-зичене (Софийско), р. 1890.
Галитйн м — вм. Галатйн. Галитйнов ф.
Галитион м — вм. Галатион. Галитио-нов ф.
Галитон м — видоизменено от Галатион. Михайловград, Долна Василица, Голак (Ихтиманско), р. 1934. Галитонов ф. Михайловград. Галитоньов ф. Пазарджик.
Галитона ж — женски форма от Галитон. София, р. 1925, Вършец, р. 1934.
Галифона ж — вм. Галитона. Михайловград, р. 1930.
Галйца ж — от Галина с друго окончание. Горни Богров (Софийско), р. 1931.
Галицена ж — може би от рум. galije 'домашни птици' — защитно име: да трае като домашните птици. Толбухин, 1950.
Галичанов ф — от с. Галиче (Ореховско). Пловдив. ,
* Галиш м — от Гал(о), Гал(ьо) -4- иш. Галйшев ф. Русе. Галйшки ф. Айтос.
Галия ж — видоизменено от Галя. Сомо-|вит, р. 1959.
Галка ж — умалит. от Галя или женска ''форма срещу Гале. София, р. 1927, Радомирско.
Галко м — умалит. от Гало, Гальо. Гал-ков ф. Севлиево.
Гало м — от старинно гал 'черен, мургав' — защитно име; срв. Черньо, Сиво, Сяро, Гарьо. Гало в ф. Пазарджик, 1893, Софийско, Габрово, Еленско, Варненско. Галовски ф. Кнежа, Еница (Белослатинско).
Гало вино в ф — може би от рус. Голован. София, 1893.
Гало ле в ф — от по-старо Галоли, гръцко име. Асеновград.
Галун м — а) от Гал(о) -+- г/я; б) от диал. галун 'гълъб'. Караисен (Свищовско). Га-лунов ф. Търново, Каблешково (Поморийско). Галунски ф. Жеравна, 1905, Сливен, 1900, Пловдив, 1900, Шумен.
Галуна ж — женска форма от Галун. Ломско, Михайловград, Заноге, Губислав {Свогенско), Белица (Ихтиманско), Банско.
Галунка ж — умалит. от Галуна. Михайловград. Галункин ф. Пазарджик.
Галутка ж — навярно вм. Калудка. Копривщица, нар. песен.
Галуц м — от Гал(о) + уц. Галуцов ф. Расово (Ломско), Русе.
Галуш м — от Гал(о) + уш. Галушев ф. Шумен, 1900, Пловдив.
Галуш а ж — женска форма от Галуш.

«iSSHKt»
¦щ:
Галушка ж — умалит. от Галуша.
Галчо м —• умалит. от Гало, Гальо. Радомирско. Галчев и Галчов ф. Говедарци (Самоковско), Осиковска Лакавица (Ботевградско), Добринища (Разложко).
Галънски ф —• може би вм. Галунски.
Галъшев ф — навярно вм. Галушев. Шумен, 1935, София, 1917, 1952.
Гальо м — успоредна форма на Гало с меко окончание. Галев и Гальо в ф. Врачеш, Новачене (Ботевградско), Чепинци (Софийско), Самоковско, Петрич.
*Гальор м — от Галь(о) + ор. Гальо-ров ф. Дебър (Първомайско).
Галя ж — а) женска форма срещу Гало, Гальо. Старо, б) рус. Галя, умалит. от Галина. Ново.
Галян м — от Галь(о) + ан. Галйнов ф. Пловдив, 1927.
Галяна ж — кръстоска от Галя и Галина. Брацигово, р. 1956.
Гамазов ф — разновидност на Гамизов, Гамозон. Пловдив.
Гамаков ф — от диал. *гамак 'псувач'; вж. Гамизов. Варненско.
Гамалов ф — може би видоизменено от Гамаров или Гаманов. Самоков.
Гаманов и Гамански ф — от диал. *га-ман 'лакомец, гладник' (рум. gaman). Орехово, Павликени.
Гамаров ф — от грц. ^fo|iapi '1. магарешки товар; 2. магаре'. Перущица, 1893.
Гамашев ф — от прякор Гамата (ходел все с гамаши); срв. Ботушев. Орешец (Харманлийско).
Гаменски ф — от диал. *гамей 'женкар развратник' (от гр.); срв. Гамов. Острен (Троянско), Шумен, Кула.
Гамзаков ф — от диал. *гамзак '1. мръсен нечистоплътен човек; 2. който намига, хвърля закачлив поглед' (от ар.-тур. gamze). Варна.
Гамизов ф—от гр. fatl1iaa) 'псувам'. Лясковец.
Гамйшев ф — видоизменено от Гамизов или от Гюмишев. Лещен (Гоцеделчевско), Бургас.
Гамов ф— от гр. ч^М"0? 'женитба; прен. полов акт'. Пловдив, Казанлък, Враца.
Гамозов ф — видоизменено от Гамизов под влияние на диал. гамосвам. Средна кула (Русенско).
Гамсъзов ф — от диал. гамсъз безгри жен' (от ар.-тур. gam и отрицание siz). Ловеч.
Ган м — съкрат. от Драган. Старо. Ботевград, Лакатник, Церово (Свогенско). Га-нов ф.
Гана1 ж — съкрат. от Драгана или Гергана. Из цялата страна. Ганин и Ганински ф.
Гана2 м — западна форма на Гано. Берковица (старо).
125

Ганадолски ф — може би вм. Анадолски. Стрелец (Горнооряховско).
Ганак м — прякорно име от Ган. Гана-ков ф. Новачене (Ботевградско).
Ганаш м — от Ган(о) + аш. Калофер, 1845. Ганашев ф. Калофер, 1900. Ганаш-чето ф. Калофер, 1845.
Гангарата пр — от диал. гангара 'нещо едро, обемисто'. Голема Раковица (Елин-пелинско), 1876. Гангаров ф. Рогош (Пловдивско), 1908, Пловдив, Кърджали.
Танго м — от Ганко с озвучаване на нк в нг. Гангов ф. Пазарджик.
Гангуров ф — видоизменено от Гангаров. Мърчево (Михайловградско).
Ган да ж — от Гана с вмъкнато д. Стралджа (Ямболско), 1847.
Гандаров ф — може би грешка вм. Гай-даров.
Ганджол и Ганджул м — от Ганчол с озвучаване на нч в ндж. Ганджулов ф. Алино (Самоковско), Самоков. Ганджоловски ф. Гандйлев ф — от диал. *гандйл 'който много мисли' (от рум. gtndi 'мисля'). Въбел (Никополско)1
Ган до м — от Гано с вмъкнато д. Котел, 1845, Банкя, Варна. Гандов ф. Типично за Банкя.
*Гандоз м — разширено от Гандо. Гандо-зов ф. Дюлево (Грудовско), Бургас.
Гандьо м — от Ганьо с вмъкнато 3. Котел, 1867, Варна. Гандев ф. Жеравна, Балчик, Сливен, Толбухин.
Гане м — западна форма на Ганьо. До-ганово (Елинпелинско). Ганев ф.
Ганелия ж — от Гана и Анелия. Габрово, р. 1959.
Ганета ж — умалит. от Гана по типа на Анета, Мариета и под. Дойренци (Ловешко), р. 1936, Криводол (Врачанско), р. 1955, Брезник, р. 1961.
*Ганец м — прякорно име от Гано. Ганецов и Ганецовски ф. Борован (Бело-слатинско).
Ганешка ж — от Ган(а) + „ешка. Га-нешкин ф. Луковит.
Ганзован и Ганзовян ф — стара форма на Гънзовянов. Видин, 1850, 1860.
Ганзурев и Ганзуров ф. Райково (Смолян-ско), 1917, Ксанти, 1917.
Гани м — североизточна форма на Ганьо. Русе, Разград. Ганев ф.
Ганйев и Ганйовски ф — от прякор Га-нията '?' Елин Пелин.
*Ганйч м — умалит. от Гано, Ганьо. Ганйчов ф. Горни Лом (Белоградчишко).
Ганка ж — умалит. от Гана. Из цялата страна.
Ганко м — умалит. от Ганьо, Гано, Ловеч. Ганко в ф. Вършец. Ганко век и ф. Троян. Гано м — разширено от Ган. СЗБ. Га-нов и Гановски ф.
Ганойл м — от Гано 4- ил (от имена като' Михаил, Емануил и под.). Ихтиман, р. 1959.
Ганузлиев ф—от диал. ганозлйя 'грък от островите, който търгува по нашенско с маслини, зехтин, сапун и др.' Стара Загора, Толбухин.
Гануков ф. Пловдив.
Ганул м — от Ган(о) -+- ул. Ган улов ф. Русе.
Гануш м — от Ган(о) + уш. СИзБ. Го-
нушев ф.
Гануша ж — от Ган(а) + уша. Шумен, Шуменско, Варна, Плевен, Ореховица (Плевенско).
Ганушка ж — умалит. от Гануша. Типично за Шумен; Разград, Русе.
Ган наров ф . Търново (външно лице). Ганча ж — умалит. от Гана. Велинград. Ганчо м — умалит. от Ган, Гано, Ганьо. Доста разпространено, главно ИзБ; типично за Дряново. Ганчев и Ганчов, Ганчов-ски и Ганчевски ф. (
Ганчол м — от Ганч(о) + ол. Рядко. Ганьо м — успоредна форма на Гано с меко окончание. Главно ИзБ. Ганев (и Ганьов) ф.
Ганюш м — разновидност на Гануш. Лехчево (Михайловградско).
Гапе и Гапо м — съкрат. от Агапий. Тръстеник (Плевенско). Гапев ф. Добринища (Разложко). Гапов ф. Габрово, Левски.
Гапчо м — умалит. от Гапе, Гапо. Н. Геров. Гапчев ф. Пловдив.
Гарабедов ф — вм. Гарабетов. Стара Загора.
Гарабетов ф — от ар.-тур garabet 'чуд-новатост, оригиналност'. Чирпан.
Гарабййски ф — вм. *Гарибийски; вж. Гарибов. Разлог, 1917.
Гарабйнски ф — вж. Гарабййски. Алфатар (Силистренско).
Гарабйтов ф — вм. Гарабетов. Пещера. Гарагашков ф — от диал. гарагашка 'сврака'; срв. Свраков. Пазарджик, 1905. Гараджовци род — вм. Караджовци. Церецел (Свогенско).
Гаралиев ф — от диал. *гаралия 'който живее на гарата'. Гара Кричим.
Гаралов ф — вм. Горалов. Ракитово (Ве-линградско).
Гаратунски ф. Друган (Радомирско). Гарафалов ф — вм. Гаруфалов. Варна. Гарбатйлов ф — писмена разновидност на Гърбатилов. Пловдив.
Гарбатов ф — писмена разновидност на Гърбатов. Пиргос (Русенско).
Гарбузанов ф — писмена разновидност на Гърбузанов. Русе, 1900.
Гарбус пр — от диал. *гърбуз 'гърбав, човек' (?) Търново. Гарбузов ф. Свищов,. 1888, Търново.
126
Гарвалов ф — от Гарфалов с озвучаване на ф във в. Чирпан, 1893, Пловдив, Русе, 1905, Щръкелово (Русенско).
Гарванов и Гарвански ф — от прякор Гарвана (креслив, граблив, чернокос, черен или нещо подобно). Стара Загора, Нова Загора, Сливен, 1883, Чирпан, Харманлии, Загорци (Грудовско), Мездра, Вършец.Брест (Никополско), Ботевградско.
Гаргарйчов ф — вм. Гъргаричев. Търново, 1893.
Гаргов ф — от прякор Гаргата (вж. Гарванов). Сливен, Стара Загора, Нова Загора, Елховско, Пловдивско, Пазарджишко, Голак (Ихтиманско), Казичене, Лозен (Софийско).
Гардаков ф — писмена разновидност на Гърдаков. Смолско (Пирдопско).
Гарджаров ф — от *гарджар 'лош ловец, който бие гарги'. Пловдив.
Гарджо м — от Гарчо с озвучаване на рч в рдж. Гарджев ф. Асеновград, Црудово, Димитровград.
Гарел м — от Гар(о) + ел. Гарелов ф. Смилец (Панагюрско), Пазарджишко, Пловдив.
Гарелко м — умалит. от Гарел. Гарел-ков ф. Пловдив.
Гарибалди и Гарибалдов ф — от името на известния и почитан в миналото у нас италиански революционер Джузепе Гарибалди. Казанлък, Нова Загора, Плевен.
Гарйбов и Гарйбски ф — от ар.-тур. ga-rip, -bi 'чужденец; самотник'. Болград, 1862, Бургас, 1900, Плевен, 1920, Търново, Крушето (Горнооряховско), Стефаново (Ловешко).
Гарйнка ж — женска форма от Гаро. Редина (Свогенско).
Гарйпов ф — вм. Гарибов. Кнежа.
Гарланов ф — писмена разновидност на Гърланов.
Гарнйзов ф — може би във връзка с Гарньо Левски, София.
Гарной м — разновидност на Гарньо. Гарноев ф. Панагюрище.
Гарньо пр — от диал. гар; вж. Гаро. Гарньов дол — местност в Боженица (Ботевградско).
Гаро м ¦— от диал. гар 'сив, мургав, черен' — защитно име като Черньо, Сиво, Га-льо. Пловдив. Гаро в ф. Плевен, Самоков. Гаровски ф. Славовица (Плевенско).
Гаровалов ф — вж. Гарвалов. Чирпан, 1897.
Гарой м — разширено от Гаро. Гароев ф. Брегово (Видинско).
Гарол м — от Гар(о) + ол. Гаролев ф. Разград.
Гарски ф.
Гаруфалов ф — от гр. ^аробфаХо 'карамфил'. Малко Търново, 1905, Варна.
Гаруш м — от Гар(о) + уш. Гар у шев ф.„ Сливен, Нова Загора, Пловдив.
Гарфалов ф — вм. Гаруфалов. Пловдив, 1900.
Гарфаля ж — от гр. ГаросраХюе 'карамфил'. Русе.
Гарчо м — умалит. от Гаро. Радомир, Враца, Врачанско. Гарчев и Гарчов ф. Златица, 1893, Пирдопско, Пазарджик, Пловдив, Паламарци (Поповско), Вършец. Гарчовски ф. Баница (Врачанско).
Гаръбски ф — разновидност на Гарйбски. Сопот (външно лице).
Гарьо м — успоредна форма на Гаро с. меко окончание. Гарев ф. Славяново (Плевенско), Радомирско, Калково (Сомоков-ско),(Пазарджишко, Пловдив.
Гасашки ф — вм. Гъсашки. Боденец (Вра-чанско).
Гаспар м — гр. Гаотсарг)г, от ирански — име на един от тримата източни мъдреци или влъхви, които според евангелската легенда дошли да се поклонят на младенеца Исус. Търново, 1900. Гаспаров ф. Стара Загора.
Гата ж — женска форма от Гато, Гатьо. Севлиево, р. 1908. Гатин (и Гатен) ф. Брацигово.
Гатан м — от Гат(о) + ан. Гатанев ф. Варна.
Гате м — западна форма на Гатьо. До-ганово (Елинпелинско). Гатев ф. Дога--ново.
Гати м — североизточна форма на Гатьо. Шумен. Гатев ф.
Гатйн м — от Гат(и) + ин. Гатйнов ф. Русе.
Гатка ж — умалит. от Гата. Сливен.
Гато м — а) от Гано с друго окончание, както Вуто и Вуно, Гето и Гено; б) съкрат. от Гаврил или Игнат. Бела Слатина, Ботевградско, Железница (Софийско). Гатов ф. Ботевградско, Елинпелинско, Железница, Перник, Свогенско, Гатовски ф. Кнежа, Враца.
Гатуш м — от Гат(о) -f- уш. Новачене (Никополско). Гатушев ф.
Гатьо м — успоредна форма на Гато с меко окончание. Типично за Севлиево, дето го извеждат отГанчо;Габровско,Чирпан. Гатев ф. Севлиево, Плевен, Плевенско, Павликени, Кнежа, Сопот.
Гатяжев ф — от рум. gatejel 'дребосък, който иска да мине за мъж'. Сомовит.
Гафаров ф — навярно видоизменено от Гарфалов. Варна, 1900.
Гафон м. (Гафон Симеонов Германов, рибар — Варна, 1936).
Гафтанджйев ф — от Гайтанджиев с преход на й във ф. в. Войнягово (Карловско).
Гаца ж — от Гана с друго окончание. Ловеч, Ботевградско. Гацин ф. Ботевград. Гацински ф. Ботевградско.
127
Гацен м — от Гац(о) + ен. Гаценов ф. 41ловдив, Сливница.
Гаци м — североизточна форма на Гацо. Разград. Гацев ф.
Гацка ж — умалит. от Гаца. Ловеч.
Гацо м — от Гано, Гато с друго окончание. Цариброд, Свогенско. Гацов и Гацев ф. Ломско, Софийско. Гацовски ф. Врачеш (Ботевградско).
Гацол м — от Гац(о) -+• ол. Гацолов ф.
Пловдив.
Гача ж — женска форма от Гачо. Га-¦чин ф. Ковачица (Видинско).
Гачйл м — от Гач(о) + ул. Гачйлов ф. Гачко м — умалит. от Гачо или от Гацо. Гачков ф. Реброво, Церово (Свогенско), Търново.
Гачо м — от Ганьо, Гато, Гацо с друго окончание. Търново, 1845, Плевен, Голе-маново (Кулско). Гачев и Гачов ф. Търново, 1860, Брацигово, Големаново, Свищовско, Етрополе. Гачовски и Гачевски ф. Трудо-вец (Ботевградско).
Гаша ж — женска форма от Гашо. Га-шин ф. Бяла.
Гашаров ф — може би от диал. *гъшар 'гъскар' (?) Перущица, 1905, Пловдив, Бургас.
Гашен м — от Гаш(о)+ен. Гашенов ф. Гоце Делчев, 1917.
Гашко м — умалит. от Гашо. Гашков ф. Карабунар (Пазарджишко). Гашков-ци — род в Брягово (Първомайско).
Гашо м — успоредна форма на Гатьо, Гачо, Ганьо с друго окончание. Агатово {Севлиевско), Търново, Тетово, 1917. Га-шев и Гашов ф. Калофер, 1861, Севлиево, Агатово, Габрово, Варна, Плевенско, Бе-лотинци (Михайловградско), Кичево, 1917. Гашевски ф. Плевен, 1876, Орехово, Койнаре (Белослатинско).
Гашпар м — разновидност на Гаспар. Гашпаров ф. Враца.
Гащаров ф — от *гащар 'шивач на гащи' (?) Перущица, Панагюрище.
Гащев ф — от гащи (?) Пазарджик. Гащевци — род в Прйбой (Радомирско); срв. Гащейски.
Гащейски ф — от гащи 'потури' (навярно някой е носил потури, а старата местна носия е тесни беневреци). Огоя (Свогенско).
Гащеров ф — може би видоизменено от рядкото име Гашпаров под влияние на гащи. Орехово.
Гащи лов ф — от диал. гащйлест 'гащат'. Гащуров ф — от гащури 'гащи, потури с плитко дъно'. Бъта (Панагюрско).
Гая ж — женска форма от Гайо. Бру-¦сен, Шумнене (Тетевенско), 1648.
Гвоздев ф — съкрат. от Гвоздеев. Трявна, 1917, Търново, Стара Загора.
Гвоздейков ф — от прякор Гвдздейко; вж. Гвоздея. Твърдица (Сливенско), Русе, Тутракан.
Гвоздея пр и ф — от гвоздей с прен. значение 'който се навира навред и досажда'; срв. Пиронков. Стара Загора, Павликени. Гвоздеев ф. Вонеща вода (Търновско), Търново, Севлиево.
Гебеджалйев ф — от с. Гебедже (Белослав, Варненско). Варна.
Гебеджйев ф — от Кебеджиев с озвучаване на к в г или разновидност на Гебеджалйев.
Гебешев ф — от ар.-тур. gebes 'простак, глупак'. Харманлии. Гебов ф. Пловдив.
Гебрев и Гебров ф — от диал. гебре 'козинява кесия за чистене коне' (тур. gebre). Перник, Кюстендил, Друган (Радомирско).
Гевгалов ф. Мъглиж (Казанлъшко), Сливен.
Геведжанов ф — разновидност на Геве-
чанов.
Гевезйев и Гевезов ф — от диал. гевезв 'глезльо; бърборко' (тур. geveze). Разград, Пловдив, Луковит.
Гевечанов ф — от диал. *гевечан 'който (обича да) яде гювеч'. Панагюрище.
Гевреков ф — от геврек (ту p. gevrek ' 1. чуп-лив, трошлив; 2. геврек'). Луковит, Лу-ковитско, Подем (Плевенско), Пловдив. Гевренов ф — от тур. gevren 'чакай, дълго чакай!' — навярно поради често по втаряне на тая дума. Котел, 1897, Ичера (Котленско), Карнобат, Русе.
Гевречков ф — от прякор Гевречко (обичал да яде гевреци). Пещера, Пловдив. Гевшеков ф — от диал. гевшек 'слаб, тромав, недодялан' (тур. gev§ek). Варна. Гего м — далечно видоизменение от Георги. Кичевско. Гегов ф. Хасково, Гледка (Кърджалийско), Доганово (Елинпелинско), Панагюрище.
Гегусков ф. Пещера. Гедеон м — име на един от библейските "съдии, евр. 'сеч, клане'. Старо, главно между монаси. Гедеонов ф. Русе, 1936. Геджо м — от Гечо с озвучаване на ч в дж. Геджев ф. Пловдив.
Гедйев ф — вм. *Гидиев, от гидия 'буен младеж'. Търново, 1940.
Гедион м — вм. Гедеон. Русе, 1936. Гедо м — от Гендо с изпадане на н или съкрат. от Гедеон. Гедов ф. Градец (Котленско), Тополовград, 1904, Сливен.
Геза ж — съкрат. от Гювеза. Гоцедел-чевско.
Гезеджййски ф — от диал. гезеджйя 'надзирател на рудничарска пещ' (от тур. ge-zici). Враца.
Гезенчов ф — разновидност на Газин-чев или на Гезеров.
Гезеров ф — от тур. gezmek 'разхождам се'. Саранци (Елинпелинско), 1893, 1920, Пловдив, 1904.
Гезка ж — умалит. от Геза. Долен (Го-цеделчевско).
Гека ж — женска форма срещу Геко. Софийско.
Геко м —¦ далечно видоизменение от Георги или от Генко с изпадане на н. Бистрица (Софийско). Геков ф. Бяла, 1893, Софийско. Свогенско.
Гела1 ж — съкрат. от Ангела. Гоце-делчевско, Кърджали, Ардинско, Свиленградско. Гелин ф. Ракитово (Велинград-ско).
Гела2 м — западна форма на Гело. Брезник. Гелин ф(
Гелан м — от Гел(о)+а«. Своге. Гела-нов ф. Своге, Церецел (Свогенско).
Геле м — съкрат. от Ангел, Рангел. Софийско. Гелев ф.
Гелелович и Гелолович ф. Варна, София.
Гелеменов ф — от с. Гелеменово (Пазарджишко). Панагюрище.
Гелемеров ф — от диал. *гелемер 'който се смее или мами' (от тур. giilmek или от гр. ^sX&). Горно Броде (Сярско).
Гелемйнов ф -— от Геле Минов или видоизменено от Големинов. Панагюрско, Пловдивско.
Геленов ф — от тур. gelen 'който идва' (?) Пещера.
Геленцов ф — от диал. *геленец 'дошъл и си отминал'; срв. Геленов (?) Загори-чане (Костурско).
Гелец м — умалит. от Геле, Гело. Ре-дина (Свогенско).
Гелизанов ф. Плевен.
Гелйн м — от Гел(о)+««. Реброво (Свогенско). Гелйнов1 ф.
Гелйна ж — съкрат. от Ангелина. Пазарджишко.
Гелйнов2 ф—от прякор Гелината (тур. gel in 'булка, невеста') — преоблякъл се като булка, за да се скрие от турците. Севлиево, 1900, Харманлии, 1927.
Гелкан м — от Гелк(о)+а«. Гелканов ф.
Гелко м — съкрат. от Ангелко или умалит. от Гело. Гелков ф. Батулия, Искрец, Чи-баовци (Свогеиско).
Гелмаруда ж — дъщеря на самодива от народна песен. Просеник (Сярско).
Гело м — съкрат. от Ангел, Рангел, успоредна форма на Геле. Гелов ф. Софийско, Лопян (Ботевградско). Геловски ф. Лехчево (Михайловградско).
Гелуша ж — съкрат. от Ангелуша. Н. Геров.
Гелчо м — умалит. от Геле, Гело. Гел-чев ф. Луковит.
Гембешев ф — вм. Гебешев, Бургас.
Гемеджйев ф — от диал. гемиджйя 'моряк' (тур. gemici). Шумен.
Гемйев ф — от гемия 'кораб' (тур. gemi). Пещера.
Гемйжев ф — от Гемишев с озвучаване на ш в ж. Беляковец (Търновско).
Гемйшев ф — вж. Гюмюшев.
Гемко м — умалит. от Гемо. Банско. Гемков ф.
Гемо м — от гр. "(4цо? 'товар, пълнеж; прен. чедо от сърце'. Гемов ф. Пещера, Благоевград.
Гена ж — женска форма срещу Гено, Генчо; в Софийско ¦— съкрат. от Германа; модернизират го на Евгения. Типично за Ботевградско и Пирдопско. Генин ф.
Генади (и Генадий) м — грц. Tswadios 'благородник'. Софийско, Ломско, Михайловградско. Генадиев ф.
Генадия1 ж — женска форма от Генади. Видин, р. 1335.
Генадия2 м — разширено от Генади. Софийско.
Генашко м — умалит. от Генади. Ге-нашков ф.
Генго м — ако не е печатна грешка — от Генко с озвучаване на нк в нг. Дряново, 1853.
Гендеров ф — вм. Гьондеров. Пчелинци (Радомирско), 1893.
Генджелиев ф — от с. Генджалии (Мла-дово, Новозагорско). Сливен, 1893.
Генджо м — от Генчо с озвучаване на нч в ндж. Генджев и Генджов ф. Пороище (Разградско), Търново, Търновско.
Гендо м — от Гено с вмъкнато д. Котел, Сливен, 1844, Калофер, 1845. Гендов ф. Жеравна, Калофер, Сливен, Ихтиман. Ген-дович ф.
Гендоров и Гендуров ф — вм. Гюндуров. Пазарджик, Звъничево (Пазарджишко).
Гене м — югозападна форма на Гено. Радомир. Генев ф. Генешки ф.
Геневка ж — умалит. от Гена. Кътина (Софийско), р. 1921.
*Генек м—умалит. от Гено. Генеков-ци — род в Краево (Ботевградско).
Генета ж — умалит. от Гена по типа на Анета, Мариета. Рядко.
Гениев ф — от Генев (Геньев) поради мекото н'. Бургас.
Генйка ж — умалит. от Гена. Сливен, 1893.
Генипанев ф — от Гени Панев. Ихтиман.
Гениславка ж — от Гена и Славка. Ми-ланово (Свогенско).
Генйшев ф — вм. Гемишев. Търново, 1905, Русе, 1936.
Генка ж — умалит. от Гена.
Генко м — умалит. от Гено. На разни места из страната. Генков ф. Генковски ф. Гено м — далечно видоизменение от Георги; срв. Гето, Гецо, Гешо; подновяват го
128
9 Речник на личните и фамилни имена
129


на Евгени. Нарядко из цялата страна. Генов и Геновски ф, Генович ф.
Геновева ж — лат. Genoveva, име на католическа светица, у нас разпространено от втората половина на миналия век покрай популярната тогава драма Многострадалната Геновева. Типично за Шумен, другаде по-рядко.
Геновей м — мъжка форма от Геновева. Русе, р. 1958.
Геноларски ф — от Генолар Теновци' с турско окончание за мн. число. Пловдивско.
Генто м — от Гено с вмъкнато т; срв. Гендо. Гентов ф. Плевен.
Генуш м — от Ген(о) + г/ш. Генушев ф.
Генча ж — умалит. от Гена. Генчин ф.
Генчо м — умалит. от Гено. Главно ИзБ, типично за Казанлък и Дряново. Генчев, Генчов, Генчевски ф.
Геньо м — успоредна форма на Гено с меко окончание. Габровско, Дряновско, Харманлийско. Генев ф.
Гео м — съкрат. от Георги. Рядко. Геов ф. Копривщица, Пловдив, р. 1887.
Геодйм м — от Гео-Дим (=Георги Димитров). София, р. към 1949.
Геозалянов ф.
Геолански ф. Пловдив.
Геомар м — от Гео-Мар (двамата дядовци: Георги и Марко). Търговище.
Геомйл м — от Гео-Мил (=Гео Милев). Лиляче (Врачанско), р. 1957, Русе, р. 1952.
Георгаки м — вж. Гьоргаки.
Георгачев ф—от Георгакев с преход на к' в ч.
Георге м — вж. Гьорге.
Георгена ж — женска форма от Георги. Горна Василица (Ихтиманско), Челопе-чене (Софийско).
Георги (и Гьорги) м — гр. rsiop-fwj 'земеделец', име на календарски светец. Едно от най-разпространените имена в цялата страна. Георгиев и Георгйевич ф.
Георгйн м, Георгйна ж, Георгйца м, ж, Георгйчка ж, Георгйш м, Георгйя ж — вж. Гьоргин, Гьоргина, Гьоргица, Гьоргиш, Гьоргия.
Георгияди ф — вм. Георгиев с гръцка наставка. Старо, рядко.
Георго м — вж. Гьорго. Георгов ф.
Георгьовски ф — вж. Гьоргьовски.
Георджев ф — от Георчев с озвучаване на ч в дж. Райково (Смолянско).
Георунда м — вж. Гьорунда. Георун-дов ф.
Георче м — умалит. от Георги. Македония. Георчев ф.
Георчул м — от Георч(е) + </л. Георчу-лев ф.
Геошарко м — вж. Гьошарко.
Геоше м — вж. Гьоше.
Гепчев ф — близко с Гебов. Видин, 1900.
Гера1 ж — женска форма от Геро. Софийско. Герин ф. Свищов, 1894, Банско, Костенец. Герински ф. Ихтиман, Скравена, Правешка Лакавица (Ботевградско).
Гера2 м — западна форма на Геро. Софийско.
Гераз м — от Герас с озвучаване на с в з. Геразов ф. Русе.
Гераков ф — от прякор Герака. Бай-лово (Пирдопско). Герашки ф. Врачеш (Ботевградско).
Геракйна ж — от птицата геракйня (?) Копривщица, Етрополе, 1648.
Гераклййски ф. Враца.
Геран м — от Гер(о)+ан. Геранов ф. Пловдив.
Герана ж — от Гер(а)+аяа. Трънско.
Геранджййски ф — от диал. *геран-джйя 'който копае герани'; срв. Бунар-джиев. Калугерово (Ботевградско).
Геранлйев ф — от изчезналото с. Геран (Търновско). Лясковец.
Герас м — съкрат. от Герасим. Сливен. Герасов ф.
Герасим м — гр. Гераоцлог 'почитан^ почтен' — име на календарски преподобен. Берковица, Годечко, Драгоман, Кюстендилско. Герасимов ф. Етрополе, Мездра.
Герасимка ж — женска форма от Герасим. Долни Богров, р. 1905, Свето-врачене (Софийско).
Гераска ж — женска форма от Гераско. Враца.
Гераско м — умалит. от Герас. Берковица, Берковско, Михайловградско. Ге-расков ф. Берковица.
Гераш м — от Гер(о)+аш. Герашев ф. Пловдив.
Герашки ф — вж. Гераков.
Гербеев ф. Казанлък.
Герваз м — съкрат. от Гервази. Гер-вазов ф.
Гервази и Гервазий м — лат. Gervasius, име на календарски мъченик. Владая (Софийско), Друган (Радомирско). Гер-вазиев ф.
Гервасий м — разновидност на Гервази. Сливен, Котел, Громшин (Михайловградско). Гервасиев ф.
Герга ж — женска форма от Герго. Твърдица (Сливенско), Казанлък, Малък чифлик (Търновско), Нова Загора, Ракитово (Велинградско), Софийско.
Герган м — от Герг(о) + ан. Кула, Павликени, Узуните (Дрлновско). Герганов ф. Кула, Павликени, Дряновско, Търновско, Търново, Нова Загора, Ловеч, Берковица.
Гергана ж — от Герг(а)+ана. Етрополе, Осиковица, Осиковска Лакавица (Ботев-
генско
(Co- * Гердуш м ~ от Герд(, Гердушко м v
рги. душков ф.
от Гергева. Сво- —""'

ГерГе„цето
1893 и ф — а)
видоизменено от i еооги н=, г ^. Болград, 1861. () Гергилов
от
Павликени. Д
): ч».
7Te7rpa\cKO[^
ско). Гергйнов I г }' • БистРи«
ГеогйняТ Гергински ф.
Ботевград, ^Z™ Ф°РМЗ °Т
Гергй-
Герко м — умалит. от Гегю п,? Синод, именник Р Ваиганд,
Й1
Троян, 1878
шински ф.
Дилско, Ихтиман
ГерГни славци
5
о. Кюстен-
*¦ Казанлък 1878 1893. 8-
Герда„ов
ф. русе
моков^?тевЙскГм' Ч™??. Герой * _™ РЖ" ^ихаИл°вградсКо.
~ °Т
вмъкнато хайловград. ки;' ьеРк°вица, Ми-
,^, Геройко м — от ррппг, к
'?' 1921. т геР°и- БеРковица, р.
ГтГ 1 ерджи м — от
ф —
рц Веч Рбнтиев 0. ШРумен. «чезнало. Ге-
*ГеРсо м. Герсов ф. Пловдив (католици)
Гер-
маЙГр 1шг^ЦТГР~ Бистрица (Софийско? РУШеН ф
n Fi7^ma ж ~ Умалит. р. 1о/4.
131
*¦<
Герчо м — умалит. от Геро или видоизменено от Герго. Типично за Шумен; Варна, Софийско. Герчев и Герчов ф. Варна, Шумен, Плевенско, Етрополе. Герчовски ф. Скравена (Ботевградско), Лехчево (Михайловградско).
Гершан м — от Герш(о) -\-ан. Гершанов
ф. Варна.
Гершо м — от Герчо с друго окончание.
Гершов ф. Пещера, 1900.
Гета1 ж — женска форма от Гето. Липница, Своде (Ботевградско), Пловдив. Гетински ф. Новачене (Ботевградско).
Гета2 м — западна форма на Гето. Софийско.
Гетан м — от Гет(о)+ан. Гетановски ф.
Боженица (Ботевградско).
Гети м — разновидност на Гето. Луковит, р. 1890. Гетев ф.
Гетка ж — умалит. от Гета. Плевен. Геткин ф. Лопян (Ботевградско).
Гетко м — умалит. от Гето. Гетковски ф. Врачеш (Ботевградско).
Гетман ф — от рус. Гетман (порусено
от Гетов).
Гетманов ф — от рус. гетман (Коста Филипов Гетманов, Търново).
Гето м — видоизменено от Георги под влияние на имена с първично т като Мато, Мито, Което, Христо. Врачанско, Ботевградско, Ловешко, Пазарджик, 1845, Сопот. Гетов и Гетовски ф.
Геца ж — женска форма от Гецо или умалит. от Гена. Ловеч, Луковит, Етрополе, Скравена (Ботевградско), Добро-славци (Софийско — от Германка).
*Гецак м — прякорно име от Гецо. Ге-цаков ф. Русенско.
Гецко м — умалит. от Гецо. Тутракан. Гецков ф. Тутракан. Гецковски ф. Бела
Слатина.
Гецо м — видоизменено от Георги. Свищов, 1845, Русе, 1845, Силистра, Поповско. Гецов ф. Русе, Свищовско, Тутраканско, Поповско, Лясковец, Лехчево (Михайловградско).
Геча ж — женска форма от Гечо. Синод.
именник.
ЯГечеков ф — от Гечев с вмъкнато ек.
Търново.
Гечка ж — умалит. от Геча. Синод, именник.
Гечо м — а) от Генчо с изпадане на н (Ловеч); б) видоизменено от Драгия (Севлиево); в) успоредна форма на Гешо (Ботевградско); г) от Герчо с изпадане на р. Гечев и Гечов ф. Севлиево, Ловеч, Панагюрско, Етрополе, Лопян, Врачеш (Ботевградско). Гечевски ф. Толбухинско.
Геша ж — женска форма от Гешо. Типично за Етрополе; Мрамор (Софийско — от Германа).
132
Гешак м - прякорно име от Гешо. Ге-
шаков ф. геш(о)+ан. Гешанов ф.
Гешан M-m\wi{p)+a
2r?
-умалит. от Геша. Царимир
(ГГко-уКт: от Гешо. Новачене (Ботевградско)" Гешков ф. Новачене, Габ-
форма от Гиго. Н. Ге-1И„-Я-спадна форма на Гиго. Брезник, Трънско. ГйговДи вм ,Гюгюмов или вм. *Гигилов !, смея се'), от Григор с
|. Стру-
Селановци (Оре-ховско). *гидиклйя
Гидйков *-«*»?¦ г"Х). Ямбол,
?9Л0ИоТт^ГДЗаСгТорТа «ЙГ ЗмЦ (Огаро-загорско? КортеРн (Новозагорско), Кар-
^идиб^Ггидебн * - видоизменено от Гедеон Гинци (Годечко), Добравица (Сво-генско) Гидионов и Гидеонов ф. ГгйТож-съкрат. от Гидион (?) Вършец. Гйдов%. Ново село (Видинско) ' ?йдол ж-от Гид(о)+Ол. Гидолов ф. Тутракан, 1900.
ж №'»=" ¦.:
Гйжовф-отдиал. гйжа 'лозоваглавина , Михайловград. , п„пи.
Гд1ГсаМПоГ ВълЦ- (Ломско) Гиздава ж - от гйздШ 'хубава . Пет ричко.
I
Гйздата пр — от гйзда. Трудовец (Ботевградско) Гиздавски ф. Скравена (Ботевградско).
Гиздавко м — от гиздав 'хубав'. Гиз-давков ф. Крушово (Демирхисарско).
Гиздаков ф — от прякор Гиздака 'хубавеца'. Пловдив, Варна.
Гиздерски ф — от диал. *гиздер 'хубавец?' Бела Слатина.
Гйздо м — от гиздав. Гйздов ф. Кюстендил, Ресилово (Станкедимитровско), Симитли. Гйздовски ф.
Гйздьо м — успоредна форма на Гиздо с меко окончание. Гйздев ф. Берковица.
Гизела ж — от диал. гизел 'хубав, гю-зел' (тур. guzel). Панчево (Кърджалийско), р. 1870, Бела Слатина.
Гизимов ф. '
Гйзо м — кръстоска от Гико, Гичо или друго подобно име и Лазо, Ризо, Стрезо. Гйзов ф. Зелениче (Леринско).
Гйка ж — женска форма от Гико. Етро-полски манастир, 1648.
Гико м — видоизменено от Драгия или Георги. Гйков ф. Хасково, 1900, Пещера, Карлово.
Гйла1 ж — женска форма от Гило, Гильо. Гйлин ф. Михайловград, Пловдив.
Гйла2 м — западна форма на Гило. Софийско.
Гиланов ф — вм. Геланов.
Гилермо м — италианска форма на Вил-хелм. Единичен случай.
Гилимеров ф— вм. Гелемеров. Бургаско.
Гилйн м — съкрат. от Ангелин (Анги-лин). Узунджово (Хасковско). Гилйнов ф. Узунджово.
Гилйна ж — разновидност на Гелина. Бр. Миладинови.
Гйло м — успоредна форма на Гильо с твърдо окончание. Гйлов ф. Пловдив.
Гйльо м — съкрат. от Гаврил — Г(авр)ил. Преславско, Пловдив, р. 1920. Гйлев ф. Варна, Пловдив.
Гйма ж. Долно Озирово (Берковско).
Гймбаров ф — руско фам. име. Пловдив.
Гимиджйски ф — разновидност на Ге-миджиев. Троян, 1893.
Гимйшев ф — вм. Гюмюшев.
*Гимон м — от Кимон с озвучаване на к в г (?) Гимонов ф. Пловдив, 1917.
Гймчо м. Горско Ново село (Горнооряховско), 1957.
Гина ж — съкрат. от Ангелина, Евги-на, Гергина или друго подобно име. Главно СИзБ. Гйнин ф.
Гйнда ж — от Гина с вмъкнато д. Банско.
Гйндо м — от Гино с вмъкнато д. Гйн-дов ф. Сливен, 1893.
Гйндьо м — от Гиньо с вмъкнато д. Гйндев ф. Сливен.
Гине м — съкрат. от Гергин. Бистрица (Софийско). Гйнев ф.
Гинзаров ф. Лясковец. Гини м — източна форма на Гиньо. Тополовград, 1906. Гйнев ф.
Гиника ж—-разширено от Гинка. Карнобат, Бяла (Сливенско).
Гйников и Гйнеков ф — от Гйнев с вмъкнато ик, ек. Пловдив.
Гинка ж — умалит. от Гина.
Гйнко м — умалит. от Гиньо, Гино, Рядко. Гйнко в ф.
Гинкул м — от Гинк(о)+(/л. Гинкулов ф.
Гйно м — успоредна форма на Гиньо с твърдо окончание. Хаеково. Гйнов ф. Гйновски ф. Самоков.
Гйнски ф — от с. Гинци (Годечко). Симитли.
Гинуш м — от Гин(о)+г/ш. Шумен, 1870.
Гйнча ж — умалит. от Гина или от Гинка. Шумен. Гйнчин ф. Банско.
Гйнчо м — умалит. от Гино, Гиньо. Брезник, Чавдар (Пирдопско). Гинчев ф. Лясковец, Търново, Чавдар, Тополовград-ско.
Гиньо м — съкрат. от Гергин, Драгин или друго име. Лясковец, Шумен, Варненско, Бургас, Руен (Айтоско). Гйнев ф.
Гйра ж — съкрат. от Аргира. Елхово, Пъново (Ивайловгр адско), Враца, 1911.
Гиргйн м — вм. Гергин. Гиргйнов ф. Главно ИзБ.
Гиргйна ж — вм. Гергина. Горна Оряховица.
Гиргйца м — вм. Гьоргица. Гиргйцов ф. Свищов, Айтос.
*Гйрго м — от Гирко с озвучаване на рк в рг (?) Гйргов ф. Самоков.
Гирдапски ф — от някоя местност по Дунав с гирдапи (водовъртежи) ? (пер.-тур. girdap). Русе.
Гйрджо м — от Гирчо с озвучаване на рч в рдж. Гйрджев ф. Асеновград, Пловдив.
Гириджйев ф — видоизменено от Ки-раджиев. Варна.
Гиризйлов ф — от диал. *гиризйл 'скитник?' (от гр. 7иР'Си> 'обикалям, скитам се'). Пловдивско.
Гиркан м — от Гирк(о)+аи. Гирканов ф. Варна.
Гйрко м — умалит. от Гиро. Гйрков ф. Русе.
Гйро м — съкрат. от Аргир. Варна. Гйров ф. Пещера, Брезник. Гировски ф.
Гироклев ф. Чоба (Пловдивско).
Гйрцо м — от Гирчо с друго окончание, както Мицо и Мичо. Гйрцов ф. Пещера.
Гйрчо м — умалит. от Гиро.
Гисмелко м. (Андрей Гисмелков Йон-дъров, Варна, 1936).
Гйсьо м — от Гитьо или Гичо, Гицо с друго окончание; срв. Петьо и Песьо, Ботьо и Босьо. Гйсев ф. Пловдив.
Гйта ж — женска форма от Гито, Гитьо или съкрат. от Маргита. Пловдивско, Чир-
133
III
папско, Казанлък, Разлива (Ботевградско), Ябланица (Свогенско).
Гйто м — съкрат. от Драгия. Копривщица.
Гйтьо м — успоредна форма на Гито с меко окончание. Райково (Смолянско), 1720. Гйтев ф. Търново, Сухиндол, 1917, Злато-
^Гйца1 ж - съкрат. от Гьоргица. Русе, Кръстевич (Пловдивско), Софийско, Етро-поле Новачене (Ботевградско).
Гйца2 м - западна форма на Гицо. Брегово (Видинско). Гйцов ф.
Гйце ле-съкрат. от Георги. Бистрица Софийско). Гйцев ф-
Гйцка ж-умалит. от Гица1. Типично
яз Pvc6
' Гйцо 'м - съкрат. от Гьоргица или направо от Георги. Русе, 1845, Грамада (Кул-ско) Плевенско, Враца, Реброво (Своген-
IOB Ш
Гицой м — разширено от Гицо Ги-цоев ф. Попина (Силистренско), 1917. Гицуайка ф. _
Гйча ж - женска форма от Гичо. Рядко. Гйче ж — умалит. от Евгения. Кюстен-
ДИГйчка ж - умалит. от Гича. Ботевград,
Т°ГйчкоИН* - умалит. от Гичо Гйчков ф.
Гйчо м — видоизменено от Драгия или от Георги. Севлиевско, Новозагорско, Харманлийско, Софийско. Гйчев ф. Габрово, Перущица. г ,,
Гйша ж — женска форма от Гищо Горан (Ловешко), Българско Сливово (Сви-щовско). Гйшин ф. Гол. Конаре (Пдовдив-
°КГйшка ж- умалит. от Гиша. Враца. Гйшо и — от Гиньо, Гицо, Гичо с друго окончание, както Миньо Мицо, Мишо. Пчеларово (Кърджалийско). Гишев ф. Алфатар (Силистренско).
Гйя м — съкрат. от Драгия. Гйев ф. Пловдив.
Глабов ф — разновидност на Глобов или Глъбов (?) Пловдив, 1917.
*Глава ж — женска форма от Главьо (?) Главин ф. Губислав (Свогенско).
Главан м — от Глав(ьо), Глав(о)+ан. Главанов ф. Габрово, 1843, 1917, Русе, Дряново, Горна Оряховица, Батощево (Севлиевско). Главановски ф. Трън, 1893 (външно лице).
Главанаков ф — от диал. главанак 'гла-вест или бикоглав човек'. Русе, Стара Загора.
Главанчо м — умалит. от Главан. Гла-ванчев ф. Пирдопско.
Главашки ф — от с. Главаци (Врачанско) или с. Глава (Белослатинско).
Главе м — западна форма на Главьо. Главев ф. Типично за Шипочане (Самоковско) .
* Главей или * Главея м — разширено от Главе. Главеев ф. Велинград, Благоевградско.
Главеняков ф — от диал. главеняа 'гла-
вест човек'. Етрополе.
Главйна(та) пр — от диал. главина 'едра, голяма глава, главище'. Тетевенско (помаци). Главйнов ф. Брацигово, 1893, Пещера, 1900, Македония. Главйнски ф. Главйнчев ф — от прякор Главинчр. 'гла-весто дете'. Македония (Охрид и др.). Главко м — умалит. от Главьо. Глав-ков ф. Остров (Ореховско).
Главнйков и Главнйшки ф — от диал. главнйк 'главатар'. Плевен, 1900, Пловдив, Враца.
Главнйчев ф — видоизменено от Главнйков. Русе.
Главния пр — от главен. Варна, 1936. Главнов ф. Горна Оряховица.
Главо м — успоредна форма на Главьо с твърдо окончание. Главов ф. Ботевград (външно лице).
Главоков и Главошки ф — от диал. главдк 'едра глава, главище'. Габрово,
1900, Враца.
Главонев ф—от диал. *главдн 'гла-вест човек?' Варна, 1936.
Главчо м — умалит. от Главьо или прякор на главест човек. Бр. Миладинови. Главчев и Главчов ф. Липница, Скравена (Ботевградско), Копривщица, Провадийско. Главчовски ф. Айтос. Главшин ф. Михайловград. Главьо м — пожелателно име: да е главен или умен; срв. Първо. Главев ф. Глаголица ф — от рум. glagole 'ум, пипе'. Русе, 1870.
Гладйев и Гладийски ф — от гладйя, но не е ясна семантичната връзка. Бутан (Ореховско), Пещера, Пловдив.
Гладил м — от Глад(о) + ил. Гладйлов ф. Варна.
Гладйч м — умалит. от Гладо. Гладйчев и Гладйчов ф. Свежен (Карловско), 1905, Русе, 1881, Габрово, София.
Гладйчко м — умалит. от Гладо. Гла-дйчков ф. Търново.
Гладиш м — от Глад(о)-|-«ш. Гладйшев ф. Гладко м — умалит. от Гладо. Гладков ф. Лясковец, Троян.
Гладнев ф — от прякор Гладньо или Гладния. Габрово, 1893, Алтимир (Оре ховско).
Гладнйков и Гладнйшки ф — от гладник. Стара Загора, Враца.
Гладния пр — от гладен. Ботевград.
134
Гладо м — заканително име: да не познава, да не изпитва глад (?) Гладов ф. Русе, 1936.
*Глазго м — от Глазко с озвучаване на к в г. Глазгов ф.
Глазко и Гласко м — умалит. от Глазо. Глазков и Гласков ф.
Глазо м — от диал. *глаз 'голям камък'; срв. Камен, Кремен. Глазов ф.
Гламчов ф — от прякор Гламчо 'гла-мав човек'. Панагюрище.
Гласнов ф. Бърдарски геран (Белослатинско).
Глафйна ж — кръстоска от Графиня и гр. -f^Wi 'изящна' (?) Русе, 1936.
Глеб м — рус. л. и. Глеб. Единичен случай, роден в Русия. '
Гледачев ф — от гледач 'гадател, пред-сказвач'. Брезово (Пловдивско), Пловдив, Русе.
Гледжарски ф — от диал. *гледжар 'който гледжосва глинени съдове'. Земен (Радомирско).
Гледжов ф. Панчарево, Кокаляне (Софийско).
Гледката пр — от гледка (?) Тетевен.
Гледков ф. Пчеларово (Кърджалийско).
Глезев ф — от прякор Глегьо 'глезльо'? Русе.
Глнго м — съкрат. от Глигор. Софийско. Глйгов ф. Софийско, Банско.
Глигойра ж — женска форма от Глигор. Н. Геров.
Глигор м — от Григор с дисимилация на първото р. ЗБ. Глигоров ф. Трън.
Глигорйнка ж — женска форма от Глигор.
Глйджо м — видоизменено от Глиго, Глигор. Глйджов ф. Лозен (Софийско), Радомир. Глйджовски и Глиджето ф. Ботевград.
Гликерйя и Гликирйя ж— гр. Г\ок&р1а, а то or 7^u"sp6g 'възсладък' — име на ка-лендаргка светица. Айтос. р. 1900.
Глйнджев ф — от рекичка или местност Глин(джа) при Якоруда. Якоруда.
Глйшка ж — женска форма от Глишо. Ивански (Шуменско).
Глишо м — от Глиго с друго окончание. Трън. Глйшев ф. Трън. Цариброд.
Глоба и Глобов ф. (Мица Петрова Глоба; Павел Евтимов Глобов, Враца, 1949).
Глог ф — псевдоним или съкрат. от Глогов.
Глогйнко м — а) от глогйна поради хубавия червен цвят или във връзка с вярването, че глогът има лечебни и магически свойства: б) от диал. глогйнковец 'син на оживял плътник; той е по-силен от съботника'. Етрополе. Глогйнков ф.
Глогйнски ф — от някоя местност Гло-гината.
Глогов ф — от прякор Глога (дядото лекувал или правел заклинания с глог).
Етрополе, Миланово (Свогенско). Глогов-ски ф. Луковит.
Глодеров ф — от рум. диал. glod,-uri 'оронена какалашка'. Свищов, 1917.
Гложенски и Гложински ф — от с. Гло-жене (Тетевенско или Ореховско). Пелово (Плевенско).
Глора ж — съкрат. от Глория. Босиле-град, 1942.
Глория ж — лат. gloria 'слава'. Рядко. Мездра, р. 1955, 1958, 1959, Разград, р. 1965.
Глошков ф — може би видоизменено от Грошков.
Глуаков ф — от прякор Глуака 'глухия'. Дерманци (Луковитско).
Глупкеев ф. Пловдив.
Глутников ф — навярно вм. Глътников. Пловдив.
Глухаров и Глухарски ф — от прякор Глухаря, Глухара 'глухия'. Пазарджишко, Казанлък, Стара Загора, Тетевенско, Ореховско.
Глухия пр — за глух или възглух човек. Нарядко из цялата страна.
Глухкойчев ф — от глухия Койчо. Стара Загора.
Глухов и Глуховски ф — от глух. София, 1887, Русе, Стойките (Девинско), Чумаковци (Белослатинско). Глуховци — род в Брягово (Първомайско).
Глухтенев ф — от глухия Теньо. Широка Лъка (Девинско).
Глухчев, Глухчов и Глухчовски ф — от глухчо 'глух или възглух човек'. На разни места из страната.
Глушков ф — от глушко; вж. Глухчев. Пещера, Сливенско, Смолянско, Банско, Габрово, Горна Оряховица, Самоводене (Търновско). Глушкова падйна — местност в Литаково (Ботевградско).
Глъбов ф — разновидност на Глабов или Глобов (?) Пловдив.
Глътников ф — от диал. *глътнйк 'лакомец; който гълта големи хапки или е глътнал чужд имот'. Стара Загора, 1900.
Глючот ф — членувана форма от диал. глюч 'сък, чвор'; за формата срв. Джинот. Враца (преселник от Македония).
Гмйтра ж — от Димитра с преход на ди в ги — гь — г. Берковица, Дълги дел, Дива Слатина (Берковско), Годеч, Трън-ско.
Гмйтър (Гмитр) м — от Димитър; вж Гмит-ра. Трънско, Кулско.
Гмурчев ф — от диал. *гмурчо 'който се гмурка'. Лиляче (Врачанско).
Гната ж — съкрат. от Игната. Брезник_
Гнусин ф — навярно от прякор Гнусния, Гнусен. Пещера.
Говедарец ф — от някое село с подобно име. Сливен, 1893.
135
Говедаров, Говедарев ¦. Говедарски ф
&2ГТ-от с Говежда (Бер- ^-жеТГформа от Гого. Го-^Г форма на for. Цари-
майско).
КТ" *: югозападна форма на Гого Радомирско, Кюстендилско, Реброво (Сво-
"Й/^ от Георги. Главно
гЙ/ви ГОЗБ. Гогов ф.
7,=»/s=° (с-оля-ио,
Гоготов А — навярно във връзка с рум gogon"зрънце'. Брегово (Видинско) Гогошикин А-във вРъзкаЬ
Йу
"VoTym л, - от Гог(о) + ^- Гогушев ф. Коларово (Петричко).
(Свогенско), Шумен К\Г0Д
стР^(С% (Софийско)
име: „годен, до женска форма срещу Го Де№амаиов ф - от Коджаманов с озву
+,я. Годжу-
TotypoB*-навярно разновидност на
Годжуков. Бургас.
Годино ж. Демирхисарско, Н> в.
Самоков.
136
Годо м — съкрат. от Годеслав. Годов ф. Желява (Софийско).
Годун м — от Год(о) + ун. Годунов ф.
Годучев ф. Пловдив.
Годьо м — успоредна форма на Годо с меко окончание. Годев ф. Смилян (Смолян-
ско), Пловдив.
Гоешко м — умалит. от Гойо. Гоешков ф.
Панагюрище.
Гозбаров и Гозбарски ф—от диал. *гозбар 'който иска да яде все гозби'; срв. Манджаров (в Копривщица го смятат за видоизменено от Газибаров). Ловеч, 1893,
Копривщица.
Гозден м. Етрополски манастир (с. Слеги-
ца), 1648.
Гозеров ф — от рум. goz,uri 'плява,
слама, отсевки'. Варна.
Гозманов ф. Разград, Пловдив, Драгалевци (Софийско).
Гойко м — умалит. от Гойо. Кукушко, 16 век. Котел, 1867. Гойков ф. Котел, Пловдив, Красносел (Омуртагско). Гойкович ф. Гойна ж — женска форма срещу Гойно. Брусен (Тетевенско), 1648.
Гойнаров ф — може би с нарочно подменено й вм. е. Самоков, 1900, 1949.
Гойно м — съкрат. от Драгойно. Брусен (Тетевенско), 1648. Гойнов ф. Кнежа, Плевен.
Гойо м — съкрат. от Драгой. Софийско, Сопот, Петелово (Кърджалийско). Гоев Софийско, Казанлък, Върбаново (Дрянов-
ско), Петелово.
Гойчо м — умалит. от Гойо. Софийско, Стара Загора, Русе. Гойчев и Гойчов ф.
Добротица (Дуловско), Силистра, Русе,
Сомовит.
Голагаргов ф — от прякор Голата гарга.
Голагов ф — нарочно видоизменено от Голаков. Пазарджик.
Голадйн м — от Гол(о) 4- адин, както Вълкадин, Варадин. Голадйнов ф. Пирот,
1849.
Голака пр — от голак 'гол, беден човек'. Стара Загора. Голаков ф. Казанлък, 1878.
Голанов ф — от диал. голан; вж. Голака.
Голатов ф. Пловдив.
Голачев ф — от диал. голаче; вж. Голака. Калофер.
Голгочев ф — навярно разновидност на
Голкочев. Русе.
Голднер ф — бащата унгарец с немско име, синовете и внуците, натурализирани във Владая (Софийско).
Голдунов ф — от диал. голдун 'гълъб'.
Пазарджишко.
Голе м — югозападна форма на Голо, Гольо. Голев ф. Кюстендил, Банско.
Големанов и Големански ф—от диал. големан 'едър, снажен или горделив човек'. Русе, Щръклево (Русенско), Камен (Горнооряховско), Карлово Пловдивско.
Голембатев ф — от голЛм бате,т. е. син на големия бате. Пловдив.
Големджййски ф—от диал. големджйя 'който се големи, горделивец'. Карлово. Големеев ф — вм. Голомехов.
Големецов ф — от големец. Сливен, 1893, Ямбол, 1900.
Големечков ф —¦ от големичък, преосмис-лено по мечка. Вълчедръма (Ломско).
Големий и Големия пр — от голям: за различаване на двама едноимци, единият от които е значително по-едър или по-стар. Лясковец, 1884, Осиковица (Ботевградско). Големиев ф.
Големйнов ф — от диал. големйн 'едър или горделив човек'. Прилеп, Кюстендил. 1893, Самоков, 1893. ¦
Големйнче ф — от прякор Големйнчепго вж. Големйнов. Самоков, 1873.
Големйров ф — от Гелемеров, преосмис-лено по голям. Пловдив.
Големов ф — западна форма на Голямов.
Големоселеца ф — от с. Голямо село (Казанлъшко). Калофер.
Големшйнски ф — от диал. големшък 'големичък'. Белоградчишко.
Големяхов ф — вм. Голомяхов. Стара Загора.
Голиванов ф — от голия Иван. Плевен, 1900.
Голййски ф —¦ вм. Толински, от с. Го-линци (Ломско). Свищов.
Голиков ф — от Голов, Голев с вмъкнато ик. Охрид, Варна.
Голйца м — от Гол(о) + ица. Голйцов ф. София, 1906.
Голишански ф — от диал. *голшиан 'съвсем беден човек'. Лозен (Софийско).
Голищаров ф — от диал. голшцар '1. нео-перено птиче; 2. гол, беден човек'.
Голка ж — защитно име на още некръ-стено момиче. Голкин ф. Калофер.
Голкочев ф — от голия Кочо. Лясковец, Русе.
Голо м — съкрат. от Драгол, НяГол (срв. Гуло, Гульо) или успоредна форма на Гольо с твърдо окончание. Голов ф. Котел, 1893, Стара Загора.
Головйн ф — рус. Головин (син на останал в България след Освобождението русин). Калофер, р. 1899.
Гологанов ф — от гологан 'яид стара монета'. Родопско, Сярско.
Гологачев ф — от диал. *гологач 'голо-гащ, без гащи'. Варна.
Гологинков ф — може би разновидност на Глогинков. Българево (Айтоско).
Гологлавски ф — от гологлав 'с окапала коса' (рано им оголявала главата). Липница (Ботевградско).
Голомеев и Голомеов ф — вм. Голомехов. Велинград, Якоруда.
Голоменов ф — нарочно видоизменено ог Голомеов. Якоруда.
Голомехов и Голомяхов ф — от голомех голомях 'с гол корем'. Велинград, Пещера, Стара Загора.
Голопендев ф. Дряново, 1917. Голосманов ф. Габрово, 1893. Голошиев ф — от гола шия (ходел разгърден, с гола шия). Пещера, Разград.
Голуб м, Голуба ж, Голубйн м, Голубйна ж, Голубйнка ж, Голубйнко м — вм. Гълъб Гълъба, Гълъбин, Гълъбина, Гълъбинка, Гълъбинко. Брезник и др.
Голубарев ф — вм. Гълъбаров. Голун м — съкрат. от Голубйн (?) Брезник.
Голуш м —-от Гол(о), Гол(ьо) -|- уш. Голушов ф. Татарево (Първомайско), 1917. Голчо м — умалит. от Гольо. Голчев ф. Калофер (Възраждането), Карнобат, 1950. Гольо м — а) от диал. гольо 'некръстено още момче' — защитно име; срв. Пижо. б) успоредна форма на Голо с меко окончание. Гольов ф. Липница (Ботевградско). Голев ф. На разни места из страната.
Голюб м — съкрат. от Драголюб. Голю-бов ф. София, 1920.
Голюров ф — ако не е печатна грешка, може би от тур. gtiliis 'смях'. Кюлевче-(Бесарабия), 1857.
Голямов ф — от голям. Силистра, 1894, Русе.
Голянов ф. Казичене (Софийско — външно лице).
Голярски ф. Мурено (Радомирско). Голяховски ф. Гомон ф. Пловдив, 1949. Гонгалов и Гонгелов ф — от диал. гдн-гал,гднгел 'кокал с месо'. Лясковец, Русе, Сопот.
Гондо м — от Гоно с вмъкнато д. Гон-дов ф.
Гоне м — югозападна форма на Гоно,. Гоньо. Радомир, Бр. Миладинови. Гонев ф~ Перник, Кюстендилско, Мачуково (Македония).
Гонзов ф — може би от гр. 7*V°S потомък'. Елховско.
Гонимйр м — „който гОни (търси) мир"? Вайганд, Синод, именник.
Гонимйра ж ¦— женска форма от Гонимйр. Шумен, р. към 1950.
Гонимъглов ф — от прякор Гони-мъгла-'който се занимава с несериозни работи'. Пловдив, 1917.
Гоно м — далечно видоизменение от Георги, както Гоцо, Гочо, Гошо. Гурково. (Ботевградско). Гонов ф. Гурково, Севлиево, 1844, Калофер, Кнежа, Баня (Михайловградско).
Гонча ж — женска форма от Гончо. Трън. Гончаров ф — от рус. гончар 'грънчар' (?У Шумен.
137
Гончо .и — умалит. от Гоно, Гоньо, Гоне. Трън, Бр. Миладинови. Гончев ф. Чирпан, Шумен, Велинград.
Гоньо м — успоредна форма на Гоно с меко окончание. Гонев ф. Чирпан, 1900, Пловдив. Гоневски ф. Крамолин (Севлиевско). 1917.
Гопа1 ж — съкрат. от Господинка. Хасковско, Софийско. Гопин ф.
Гопа2 м — съкрат. от Господин. Трънско. Гопов и Гопин ф. Трънско.
Гопорчев ф. Пловдив.
Гора ж — женска форма срещу Горо.
Рядко.
Горазд м — от старинно горазд 'голям, едър' — име на кирилометодиевски ученик. Габрово, р. 1872.
Горалов ф — от турско л. и. — след Освобождението купили имота на турчина Горал в землището на с. Градница (Севлиевско).
Горан м — от Гор(о) + ан. Русенско, Свищовско, Плевенско, Белослатинско, Ломско. Горанов ф.
Горана ж — от Гор(а) + ана. Черна могила (Айтоско), р. 1890.
Горанка ж — умалит. от Горана. Садо-вец (Луковитско).
Горанчо м — умалит. от Горан. Горан-чев ф. Златарица (Еленско), 1845, Преслав, Велинград. Горанчевски ф. Бела Слатина.
Горасти ж — съкрат. от Агораста. Хухла (Ивайловградско).
Горбанов ф — вм. Гурбанов. Елена, 1865, 1893, Търново, 1881, Сливен, Хасковско.
Горбачев ф—навярно вм. Гърбачев.
Горбевски ф — разновидност на Гърбев.
Русе.
Горга ж — от Горка с озвучаване на
рк в рг. Радомирско.
Горгатов ф. Ореховско.
Горголйца ж — вм. Гургулица. Н. Геров.
Горгоров ф — от диал. *горгор 'страх, ¦страшилище' (от тур. korku 'страх'). Мирко-во (Пирдопско).
Горготина ж — от Горга -]- шина. Пр.о-сеник (Сярско), нар. песен.
Горда ж — съкрат. от Гордиана. Гордин-
ски ф.
* Гордей м — видоизменено от Гордий. Гордеев ф. Долна Липница (Павликенско).
Гордиан м — от гордианка 'вид стара монета (от времето на император Гордиан)' — бащата бил иманяр и веднъж изкопал гърне с такива монети. Айтос.
Гордиана ж — а) женска форма от Гордиан. Айтос; б) от рум. gordiana, от лат-Gordius. Белене (Свищовско).
* Гордий .« — грц. Г6р8ю? — име на календарски светия.
Гордяна ж — разновидност на Гордиана или нежелателно име: да се гордеят с нея. Скопие, 1942.
138
Горелков ф — от Гарелков с преход на а в о. Пещера, Стара Загора.
Гори м — съкрат. от Григори. Горев ф. Шумен, Дивдядово (Шуменско).
Горйдков и Горйдов ф — от диал. го-рида, горйдка 'ягорида'; срв. Ягоридков. Поликраище (Горнооряховско), Русе.
Горил м — от Гор(о) + ил. Горйлов ф. Стара Загора, Варна.
Горйн м — от Гор(о) + ин. Горйнов ф. Панагюрище.
Горица ж — умалит. от Гора и преосмис-лено по горица. Брезе (Свогенско), с. Де-бърско (Разложко), Бреница (Белослатинско), Липница (Ореховско), Киселево (Ломско), Шумен, Долни Богров (Софийско).
Горка ж — умалит. от Гора или направо женска форма от Григор. Софийско, Свогенско, Етрополе, Белоградчишко, Нико-полско.
Горкан м — от Горк(о) + ан. Синод.
именник.
Горке м — уж от името на Максим Горки. Чепинци (Софийско), р. 1941.
Горкина ж — от Горк(а) -|- ина. Дебър-ско.
Горко м — умалит. от Горо или съкрат. от Григор. Мрамор, Кътина (Софийско). Горковски ф. Умаревци (Ловешко).
Горнаков ф — разновидност на Горняков. Зимница (Ямболско), Бургас.
*Горней м — разширено от Горньо. Г о р-н е е в рът — местност в Осиковица (Ботевградско).
Горненскй ф — от диал. горненец 'планински жител'; срв. Планински.
Торнйч м — умалит. от Горньо. Гор-нйчев ф.
Горнишки ф — от с. Горник (Белослатинско). Кнежа, Горни Дъбник.
Горновски ф — от град Горна (=Горна Оряховица). Габрово.
Горнолучки ф — от с. Горна Лука (Михайловградско). Михайловград.
Горномогйлец ф — от някое село или местност Горна могила. Габрово, 1900.
Горносекйрски ф — от с. Горна Секирна (Брезнишко).
Горньо м — прякорно име: „планински или горски жител". Горнев ф. Бяла, 1893, Провадия, 1917, Нови пазар, 1893, Варна. Горняков и Горняшки ф — от диал. *горняк 'планински жител'. Котел, 1893, Крушево (Севлиевско), Ставерци (Ореховско).
Горо м — съкрат. от Григор и преосмис-лено по гора. Рядко, на разни места. Г6-ров ф.
Горол м — от Гор(о)+ол. Горолов ф. Долна Диканя (Радомирско).
Гороламов ф — ако не е печатна грешка, разновидност па Гороломов. Панагюрище, 1873.
Гороломов ф — от диал. горолдм(ник) 'блъснат, несвестен човек'. Панагюрище, Дъбово (Казанлъшко), Осоица (Елинпе-линско), Лом.
Горомезовски ф.
Горостанов ф — според семеен спомен: били бежанци и се настанили на стан край гора. Шумен (преселници от ЗБ).
Горски ф — от горски. Свищов, 1853, Елена.
Горския пр — бил горски стражар. Вра-чеш (Ботевградско).
Горуганя пр. Разлива (Ботевградско).
Горун м —* от дървото горун. Брезнишко, нар. песен.
Горуня пр — от горун. Горунски ф.
Торфена ж — видоизменено от Агра-фена. Казичене, Чепинци (Софийско).
Горчак м — от Горч(о) + ак (?) Котел, 1867. Горчаков ф.
Горчйвкин ф — псевдоним — от горчивка .
Горчйл м — от Горч(о) + «л. Горчйлов ф. Кукуш, Тополовград, Брегово (Видинско), Белоградчик, 1893.
Горчо м — умалит. от Горо или съкрат. направо от Григорчо. Софийско, Свогенско, Трънско, Ботевградско, Лом, Дивдядово (Шуменско), Хвойна (Асеновград-ско). Горчев и Горчов ф. Плевенско, Врачанско, Михайловградско, Видинско, Пазарджишко, Велинград, Карнобат. Гор-човски ф.
*Г6ршко м — от *Горчко, преумалително от Горчо (?) Горшков ф. Никополско.
Горялов ф — от горял 'пострадал от пожар' (?) Устово (Смолянско).
Горян м — разновидност на Горан. Типично за Софийско. Горянов ф. Софийско, Брезнишко, Свогенско.
Горяна ж — женска форма срещу Горян. Свогенско, Брезник, Бреница (Белослатинско), Етрополе, -Красносел (Омуртагско).
Горянин — вж. Змей Горянин.
Горянка ж — умалит. от Горяна. Софийско, Свогенско, Пернишко.
Горянски ф — от горянин 'планински жител'.
Госкьо м — от Гостьо с преход на т' в к'. Ник. Милев.
Госпо м — съкрат. от Господин. Пче-ларово (Кърджалийско). Госпов ф. Пче-ларово.
Господара пр — от господар (на слугата си). Трудовец (Ботевградско). Господарев и Господарски ф. София, Пловдивско, Трудовец.
Господев ф — навярно поради често повтаряне на възклицанието господи' Любимец (Свиленградско).
Господин м — превод на гр. x&pieg и
подведено по старото значение на господин 'господар, стопанин'. Сливен, 1843, Нова Загора, Стара Загора, Чирпан, Кърджалийско, Разград, Толбухин, Толбухинско, Тутракан, Преслав, Нови пазар, Софийско, Михайловградско, Берковица, Ломско. Господинов ф. Преслав, 1867, Сливен, Нова Загора, Плевенско, Михайловградско, Софийско.
Господина ж — женска форма от Господин. Новозагорско, Толбухинско, Ломско, Врачанско, Свогенско, Ботевградско.
Господинка ж — умалит. от Господина. Софийско, Свогенско, Трънско. Господйн-кин ф. Трън.
Господов ф — видоизменено от Господинов или от Господев. Панагюрище, Пазарджик, Старозагорско, Преслав, Русе, Търновско.
Госта ж'—женска форма от Гостьо. Етрополски манастир (с. Трънак), 1648.
Гостая ж — разширено от Госта. Ник. Милев.
Гостил м — от Гост(ьо) + «л. Ник. Милев. Гостйлов ф. Крамолин, Столът (Севлиевско), 1917, Русе. Гостйловски ф. Шумен.
Гостйлко м — умалит. от Гостил. Го-стйлков ф. Ник. Милев.
Гостилничаров ф — от гостилничар. Разград.
Гостйн м — от Гост(ьо)+кн. Гостйнов ф. Ник. Милев.
Гостьо м — съкрат. от старинно Ради-гост 'който обича гости'. Гостьов и Г6-стев ф. Градец (Котленско), 1867, Топлеш (Габровско), София, 1910.
Гостян м — от Гость(о) + ан. Вайганд.
Гота ж — женска форма от Гото. Софийско.
Готе м — югозападна форма на Готьо. Готев ф. Радомирско.
Гото м — видоизменено от Георги; срв. Гоцо, Гочо, Гошо. Пирдоп, 1893, Боденец (Врачанско). Готов ф. Боденец. Готовски ф. Плевен, 1900.
Готовански ф — от готован(ец).
Готун м — от Тот(о)-\-ун. Готунов ф. Пловдив.
Готуранов ф — писмена разновидност на Гутуранов.
Готьо м — успоредна форма на Гото с меко окончание. Готев ф. Стара Загора, Пловдив, Мухово (Ихтиманско).
Гофаджия пр — от диал. гофаджия 'обущар, който шие калеври'. Търново, 1843.
Гоца1 ж — женска форма от Гоцо, Гоце. Брезе, р. 1874, Реброво (Свогенско), Софийско.
Гоца2 м — западна форма на Гоцо, Гоце. Заселе (Свогенско).
Гоце м — видоизменено от Георги. ЮЗБ, Кукуш, Гевгели. Гоцев ф.
139
Гоцеманов ф. Стара Загора. Гоцена ж — от Гоц(а)1+ сна. Златуша (Софийско).
Гоцка ж — умалит. от Гоца1. Кюстендилско.
Гоцо м — видоизменено от Георги. Ботевградско, Михайловградско. Гоцов ф. Гочка ж — женска форма от Гочо, Гоч-ко. Софийско, Първомай. Гочкин ф. Котел, 1867.
Гочко м — умалит. от Гочо. Гочков ф. Гочо м — видоизменено от Георги или от Григор. Първомайско, Севлиево, Ямболско, Тополовградско,Ботевградско,Трън-ско. Гочев и Гочов ф. Първомайско, Севлиевско, Видин. Гочовски ф. Боженица (Ботевградско).
Гоша ж — женска форма от Гошо. Гошко м — умалит. от Гошо. Гошков ф. Гошо м — видоизменено от Георги. Г6-шев ф. Пловдив, Пазарджик, Калофер, Кюстендилско, Ботевградско.
Граблашев ф — вм. *Гръблашев, от диал. *гръблаш 'гърбушко'.
Граблев ф — от прякор Грабльо 'гра-бител' или нарочно видоизменено от Гръб-лев. Стара Загора.
Граблйчев ф — навярно вм. *Гръбли-чев.
Граблянов ф — писмена разновидност на Гръблянов.
Грабо м — от рум. graba 'бързина'. Търговишко, 17 в. Грабов ф. Грабулев ф. Прилеп, 1917. Грабчов ф — от прякор Грабчо 'който граби'. Литаково (Ботевградско).
Гравира ж — гр. ГХа^сра 'изящна, деликатна' с асимилация на л в р. Русе. Град м — съкрат. от Градимир. По-повско, 15—16 век.
Градел м — от Град(и)+ел. Граделко м — умалит. от Градел. Гра-делков ф. Задунаевка, 1857.
Градецки ф — от с. Градец (Котленско). Сливен, Стара Загора.
Градечлйев ф — от диал. градечлйя 'жител на с. Градец'.
Граджо м — от Градьо с преход на д' в дж. Граджов ф. Витановци (Пернишко). Гради м — съкрат. от Градимир или Градислав. Плевен, Русе. Градев ф. Бе-ленско, Русе, Толбухин, Стара Загора, Голак (Ихтиманско). Градевски ф. Кочериново (Станкедимитровско), 1893.
Градимир м — старинно, вече изчезнало име: „който гради, създава мир" или „който урежда света".
Градинаин ф — може би от *Градина(я), женска форма от Гради ? Белица (Разложко). Градинаров и Градинарски ф — от гра-динар. Стара Загора, 1873, Плевен, Велинград, Борован (Белослатинско), Михайлово (Ореховско).
140
Градиничарски ф — от диал. *градини-чар 'жител на с. Градини (Радомирско)' ' Самоков.
Градислав м — старинно име: „който гради, създава слава". Самоковско, 15—16 век. Градо м — съкрат. от Градимир или Градислав. Дъскот (Търновско), 17 в. Гра-довски ф.
Градой м — разширено от Градо. Вай-ганд, Синод, именник.
Градул м — от Град(о) + (/л. Етрополски манастир, 1648. Градулов ф.
Градьо м — успоредна форма на Гради и Градо. Градев ф.
Гражданина пр — от гражданин, може би поради често повтаряне на тая дума. Граждански ф — от гражданин, за разлика от пришълците селяни. Луковит. Граждоменка ж — от диал. граждомен-ка 'гражданка'. Кукуш, нар. песен.
Гражев ф — разновидност на Граджов. Грамадников ф — от диал. * грамадни/с '1. змей, който живее по грамади; 2. грамаден човек'. Горно Броде (Сярско), Пловдив.
Грамадов ф — от прякор Грамадата 'много едър човек'. Търговище, Разград. Грамадски ф—от с. Грамада (Кулско). Граматйков ф — от граматик 'грамотен човек в миналото'. Санданско, Бисер (Харманлийско), Казанлък, Поморие.
Граматнишки ф — от диал. граматник 'грамотен човек, граматик'. Тръстеник (Плевенско), Липница (Ботевградско).
Грамен м — от Грам(о)-{-ен под влияние на имена като Камен, Стамен. Козлодуй, 1917. Граменов и Граминов ф. Зеле-ниче (Леринско), Благоевградско).
Грамо м — от гр. чр^^а'буква, писмо' — пожелателно име: да стане грамотен и учен. Грамов ф. Плевен, 1900, Кнежа, Агатово (Севлиевско). Грамовски ф. Вълчи трън (Плевенско), Кнежа.
Грамотин м — от грамотен; вж. Грамо. Търново, нар. песен.
Грамофон м — от грамофон или от цвете грамофднче. Севлиевско, р. към 1930. Грамполов ф. София, 1893. Грамчо м — умалит. от Грамо,.Скравена (Ботевградско). Грамчев и Грамчов ф. Враца, Панагюрско, Скравена.
Грандев ф—от диал. гранта 'едър човек' (?) Малко Търново.
Гранджев и Гранджов ф — разновидност на Грандев (?)
Гранзов ф. Благоевградско. Гранйтов ф — вж. Гранитски. Севлиево, 1963.
Гранитски ф — псевдоним от гранит (под руско влияние). Котел, 1825, Шумен, 1860, Търново, 1865.
Гранйцки ф — от с. Граница (Кюстендилско). Кюстендил, 1893.
Граничаров ф — от граничар 'пограничен жител'. Чирпан, 1917, Разград.
Гранйчки ф — по-стара форма на Гранйцки. Кюстендил, 1900.
Гранчулов ф — писмена разновидност на Грънчулов. Ивайловград.
Грапльов ф— от диал. *грапльо 'човек с грапаво от шарка лице'. Царевец, (Врачанско).
* Грасе или * Грасьо м — може би от Красе, Красьо с озвучаване на к в г. Гра-сев ф. София, 1950, Шумен, 1950.
Грасйна ж — женска форма срещу Грасе? (Грасина Паисова Трандова, външно лице в Свидня, Свогенско, 1956).
Граскьо м — умалит. от Грасьо. Гра-скьов ф. Ник. Милев.
Граснев ф — от Краснев с озвучаване на к в г (?) Асеновград, 1960 (грък).
Гратаров ф—-от рум. gratar 'решетка, скара'. Русе, 1906.
Гратка ж — вм. *Градка, от Гради, Градо. Мърчаево (Софийско), р. 1916.
Грауров ф — от рум. graur 'скорец', за кон 'сив'. Сомовит.
Графа ж — съкрат. от Аграфена. Заноге (Свогенско), Самоков, Самоковско, Варненско.
Графигнатиев ф — от с. Граф Игнатиев (Пловдивско).
Графиня ж — кръстоска от Аграфена и графиня.
Графйца ж — от Графица Геновева (вж. Геновева) или умалит. от Графа. Разград, р. 1892, Бяла, р. 1907, Русе.
Графйчка ж — умалит. от Графица. Джу-люница (Горнооряховско), р. 1924.
Графка ж — умалит. от Графа. Типично за Михайловград; Зимевица, Губислав (Свогенско), Гинци (Царибродско).
Графов ф — навярно от прякор Графа. Варна, 1936.
Грахльов ф — от прякор Грахльо 'който яде грах'; срв. Бобанов, Бобарев. Сапарево (Станкедимитровско), 1917.
Грахов ф — от грах; срв. Грахльов. Велинград (помак).
Граховски ф — от областта Граово, Гра-лово. Радомир.
Грациела ж — ит. Graziella, литературно име. Рядко.
Граченов ф. Банско. Граше м — от Грасе с друго окончание. Грашев ф. Прилеп, 1920.
Грашка ж — женска форма от Граше. Грашкин ф. Якоруда, 1917.
Грашко м — умалит. от Граше. Граш-ков ф. Драганово (Горнооряховско). Грашнов ф. Дебнево (Троянско). Гребелянов ф. Сопот (външно лице) Гребенаров ф — от гребенар. Кюстендил, 1905, Етрополе, Стара Загора.
Гребенйков ф —-от диал. *гребенйк 'гребен за влачене вълна?' Шумен.
Гребенчарски ф — от диал. гребенчар 'гребенар'. Самоков.
Грежов ф — от диал. греж 'сък, чвор' (бил як и корав като греж); срв. Съков. Глючот. Дъмбене (Костурско).
Греков ф — от Гърков с черковносла-вянски изговор на ър. Болград, 1876, Чирпан, 1886, Айтос, Стара Загора, Прилеп, Михайловград.
Грета ж — от нем. Grete, умалит. от Margarete. Ново, рядко.
Гретиен м — „подновил" името на баба си Груда. Кърджали, р. 1962.
Греченлиев ф — от диал. греченлйя 'жител на с. Гречи в Добруджа'. Болград, 1905, Варна, 1889.
Грешев ф — разновидност на Грешков. Папратльово (Еленско).
Грешков ф — от прякор Грешката, понеже при оран оставял грешки (неизорани места) в нивата. Смядово (Преславско). Греянка ж. Доброславци (Софийско), р. 1910.
Грибачев ф — от диал. *грибач 'който гриба, зарива лозя'. Пещера.' Грйбнев ф. Поповско, Шумен. Грива ф—вм. Гривов, преосмислено по грива 'косми'. Пещера, Асеновград. Грйве м — успоредна форма на Гриво. Самоков, Русе.
Грйвек ф — псевдоним от диал. грйвек 'сив гълъб'. Грйвеков ф. Церово (Пазарджишко), Дреново (Свогенско).
Грйверски ф — от диал. *грйвер 'гълъб грйвек' (?) Габрово, 1908.
Грйвишки ф — от с. Гривица (Плевенско). Луковит, Никопол.
Грйвньо м — прякорно име от Гриво или мъжка форма от Гривня. Грйвнев ф. Пловдив.
Грйвня ж — от гривна, гривня; срв. Сърма, Сирма, Атлаза. Павелско (Асенов-градско). Грйвнин ф. Широка лъка (Смо-лянско).
Грйво м — от диал. грив 'сив, сивоок, шареноок' —• защитно име, както Сиво Сяро. Грйвов ф. Типично за Пещера; Асеновград.
Григойра ж — вм. Григорина. Н. Геров.
Григор м — съкрат. от Григори. Доста
разпространено, главно ЗБ. Григоров ф.
Григорена и Григоренка ж — женска
форма от Григор. Подгумер, Световра-
чане (Софийско).
Григори (и Григория) м — гр. Грг)Ч<5рю? от чрщоргш 'бдя, стоя буден' —име на календарски светия. Враца, Михайловград, Лом и др. Григориев ф.
Григорина и Григорйнка ж — женска форма от Григор. Софийско, Етрополе.
141

Григорйца ж — женска форма от Григор. Етрополе.
Григорка ж— женска форма от Григор.
Софийско, Етрополе.
Григорчо м — умалит. от Григор. Гри-
горчев ф.
Грйев ф — от рум. gri 'сив', отговаря на
Сивов. Русе.
Грижа ж — от грижа — заклинателно име против детска смъртност, защото преди нея умирали няколко деца на родителите й. Горна Оряховица, 1957.
Грйлов ф — от диал. *грил, грилага 'едър, грамаден човек'. Лозен (Софийско).
Грймня ж — разновидност на Гривня. Асеновградско.
*Грйнго м — от *Гринко, умалит. от Гриньо. Грйнгов ф. Пещера.
Грйньо м — от рум. Grin, съкрат. от Угрин. Долна Студена (Беленско).
Грйтка ж — съкрат. от Негритка. Владая. Грйша м — рус. Гриша, умалит. от Григорий. Ново, Рядко. Гробан м. Неврокопско, 16 в. Гробов ф — от гроб. (Бил висок; като спал опънат на полето, другарите му на шега взели мярка за гроб). Каракулово (Толбухинско), Шумен.
Гробченски ф — от диал. грдбченин 'от махала Гробът (Троянско). Русе.
Гродьо м — разновидност на Гроздьо или на Груди. Варна, 1957.
Гроз м — мъжка форма срещу Гроза.
Лопян, 1648.
Гроза ж — защитно име: да й е грозно името, за да не я сполети зло. Лопян, 1648, Софийско, Чирпанско, Брезово (Пловдивско), Пчеларово (Кърджалийско).
*Грозай м — разширено от Гроз. Гро-зайовски и Грозаевски ф. Литаково (Ботевградско).
Грозгьо м — от Гроздьо с преход на д' в г'. Грозгьов ф. Скравена (Ботевградско), Ник. Милев. Грозгьовски ф. Ботевград.
Грозда ж — кръстоска от Гроза и грозде. Софийско, Елинпелинско, Ботевградско, Петрич, Лобаница (Македония). Гроздин-
ски ф..
Гроздан м — кръстоска от Грозьо и грозде. Рядко, на разни места из страната. Грозданов ф.
Гроздана ж — от Грозд(а) + ана или v женска форма от Гроздан. Шуменско, Търго-вишко.
Грозданеков ф — от Грозданов с вмъкнато ек. Панагюрище.
Грозданка ж — умалит. от Гроздана.
Рядко.
Гроздарев и Гроздарски ф — от гроздар. Пловдив, Скравена (Ботевградско).
Грозде м — югозападна форма на Гроздьо, Драгошиново, Пасарел (Самоковско). Гроз дев ф.
142
Гроздена ж — женска форма от Грозде. Брезнишко, Софийско, Пазарджишко, Кръ-стевич (Пловдивско), Благоевградско.
Гроздйн м — от Грозд(ьо) + ин. Гроз-дйнов ф. Бойкинци (Кулско).
Гроздо м — успоредна форма на Гроздк> с твърдо окончание. Гроздов ф. Враца.
Гроздьо м — кръстоска от Грозьо и грозде. Русе, Литаково (Ботевградско). Грбздев ф. Търново, Пловдивско.
Грозе м — западна форма на Грозьо. Грозев ф. Губислав (Свогенско).
Грозен м — от грозен — защитно име; вж. Гроза. Грознов ф. Кула, 1917. Грозена ж — от Гроз(а) + ена. Грозко м — умалит. от Грозьо. Грозков ф. Ябълково (Хасковско).
Грозлеков ф — от *Грозлев с вмъкнато ек. Пловдив.
Грозо м — успоредна форма на Грозьо с твърдо окончание. Тетевен, 1820, Грозов ф. Грозоман м — от Грозо + ман. Елешница (Разложко), 16 в.
Грозьо м — мъжка форма срещу Гроза, схващано и като умалит. от Гроздан. Хасковско,Първомайско,Пловдивско, Карнобат-ско, Трявна, Осиковица (Ботевградско). Грозев ф. Русенско, Свищовско, Трявна, Ловешко, Харманлии, Осиковица.
Гройо ф — навярно от Грозьо с изпадане на з. Разлива (Ботевградско). Гроев, Гроев-ски и Гройовски ф. Разлива.
Гройс ф—от нем. диал. Grois 'старец'. Русе (дядото австриец).
Громаков ф — от диал. грумак 'буца,, грудка'. Пловдив.
Громан м — от Гром(о) + ан. Невро-копско, 15—16 век.
Громко м — умалит. от Громо. Шумен, р. 1926. Громков ф. Шумен, Карлово.
Громо м — от диал. гром 'гръм, гръмотевица' — заклинателно име: да го не бие гръм. Громов ф. Провадия, 1900.
Громшин ф — от с. Громшин (Михайловградско). Лом, 1870.
Гронко м — умалит. от Гроньо.Гронков ф. Бойница (Кулско).
Гроньо м — може би нарочно видоизменено от Грозьо. Гронев ф. Янтра (Горнооряховско), Горна Оряховица.
Грохлев ф — от прякор Грдхльо 'грохнал, отпаднал човек'. Свежен (Карловско). Грохов ф. Станке Димитров, 1912. Грохчо м — от *Грозчо (Гросчо), умалит. от Грозьо, с преход на с в х, както Рухчо от Русчо. Грохчов ф. Ник. Милев.
Грочо м — от Грохчо с изпадане на ,v. Грочев ф. Фотиново (Пещерско).
Грошко м — умалит. от Грошо. Грошков ф. Павликени, Бяла.
Грошо м — от Грозьо с друго окончание (?) Грошев ф. Съево (Ловешко), Войнягово (Карловско), Пловдив, Троян, Сливен.
Грубан м — от диал. груб 'грозен'; срв. Гърдьо. Дебърско.
Грубешаров ф — друга форма на Гру-бешлиев. Асеновград.
Грубешлйев ф — от някое село Грубеш. Кочани (Македония), Асеновград, Пловдив.
Груд м — мъжка форма срещу Груда. Тетевен, Свежен (Карловско), Поморие, Рудник (Бургаско). Грудов ф. Габрово, Бургас, Грудово.
Груда ж — от диал. груда 'буца, грудка'— пожелателно име: да е здрава и набита като грудка. Етрополски манастир, 1648, Старозагорско, Ямболско, Айтоско, Грудов-ско, Хасково.
Груди м — разширенЪ от Груд. Старозагорско, Чирпанско, Лясково (Айтоско). Грудев ф.
Грудйн м — от Груд -(- ин. Грудйнов ф. Райково (Смолянско), Кочериново (Станке-димитровско).
Грудко м — умалит. от Груд, Груди. Грудков ф.
Грудлев ф — от прякор Грудльо 'набит като грудка'. Карнобат.
Грудниколов ф — навярно от Грудев Николов. Джебел (Момчилградско).
Грудчо м — умалит. от Груд. Грудчев ф. Тетевен, 1893.
Грудьо м — успоредна форма на Груди. Хасково. Грудьов и Грудев ф.
Грузо м — разновидност на Грозо или на Груди. Брегово (Видинско).
Груйлчо м — видоизменено от Груйчо. Болград, нар. песен.
Груйца1 ж — женска форма от Груйо. Панагюрище, нар. песен.
Груйца2 м — от Гру(йо) + ица. Прилеп.
Груйка ж — от грудка (грудька) с преход на д' в й. Груйкин ф. Смолско (Пирдопско).
Груйо м — от Грудьо с преход на д' в й. Казанлък, Копривщица, Пирдоп, Брацигово, Софийско, Троянско, Дебърско. Груев и Груйов ф.
Груйчо м — умалит. от Груйо. Груйчев ф. Благоевградско.
Груло м — разновидност на Грульо. Н. Геров.
Грульо м — от Груйо с преход на й в ль. Бр. Миладинови.
Грумелов ф — от диал. *грум'ел 'бучка, грудка'. Плевен, 1911.
Грумка ж — от диал. грумка 'грудка'; вж. Груда. Дебърско, нар. песен.
Грумчо м — мъжка форма срещу Грумка. Новопазарско, нар. песен.
Груна ж — от Трудна, *Грумна с изпадане на съгласната пред «. Дебърско.
Груно м — мъжка форма срещу Груна. Грунов ф. Карнобат (каракачанин).
Груньо м — разновидност на Груно. Грунев ф. Михилци (Карловско).
Групче (Грубче) м — умалит. от *Грубе;~ вж. Грубан. Групчев ф. Охрид, 1862, 1917, Русе, 1936.
Грухлански ф — от грухам, грухтя. Вра-чеш (Ботевградско). /
Груцо м — от Грудьо с друго окончание,, както Нецо и Недьо, Гъцо и Гъдьо. Гру-цов ф. Въбел (Никополско), Никопол. \
Груя м — западна форма на Груйо. Трън.. Груин ф.
Гръблев и Гръбльов ф — от гръбльо< 'гърбав човек'. Разград, Габрово, Панагюрище, Ореховско.Врачеш (Ботевградско).
Гръблянов ф — от диал. *гръблян 'гърбав човек'.
Гръбнаков ф — от прякор Гръбнака1 (може би със значение 'гърбав човек'). Пловдив.
Гръбчев ф — от диал. *гръбчо 'гърбав човек'. Етрополе.
Гръвдилов ф. Катуница (Благоевградско).
Гръда ж, Гръде и Гръдьо м — вм. Гърда,. Гърде, Гърдьо. Етрополски манастир, 1648.. Казанлък, 1878. Карлово.
Гръден м — от диал. *гръден 'грозен';, срв. Гърдьо. Н. Геров.
Гръдньо м — от старата звателна форма: на Гръден. Н. Геров.
Гръкйна ж — вм. Гъркиня. Етрополски; манастир, 1648.
Гръков ф — вж. Гърков. Копривщица, . 1849.
Гръковци — род в Разлива (Ботевградско).
Гръмдолов ф — разновидност на Гърми-долски. Луковит.
Гръмен м — от Гръм(о) + ен. Гръме-нов ф.
Гръмидолски ф — вж. Гърмидолски.
Гръмников ф — от диал. *гръмник 'който, говори гръмогласно'. Пазарджик, 1873.
Гръмо м — разновидност на Громо. Гръ-мов ф. Воден (в Цариград), 1873, Тръстиково (Бургаско), 1906.
Гръмодолски ф — разновидност на Гърмидолски. Михайловград.
Гръндоля пр — според местно обяснение:; нещо като грандоман.Тетевен. Гръндолски ф. Тетевен.
Гръндьо м — от Гръньо с вмъкнато д.. Гръндев ф.
Грънчар и Грънчаря пр — от грънчар. Болград, 1857, Троян, 1900. Грънчаров и Грънчарски ф. Нарядко почти из цялата страна.
Грънчо м — умалит. от Гръньо. Грънчов ф. Голема Раковица (Елинпелинско), 1876, Костенец. Грънчовски и Грънчевски ф. Бела Слатина. (За белослатинските Грън-човци казват, че били дребни като грънци)..
Грънчул м — от Грънч(о) + ул. Грън-чулов ф. Ивайловград.
Гръньо м — вж. Гърньо, Гръньов и Трънев ф. Боженица, Новачене (Ботевградско).
Гръпски ф — вм. *Гръбски, от гръб (?)
Пловдив.
Гръцки ф — от гръцки. Голяма Желязна
(Троянско), 1917.
Гръцманов ф — от диал. гръцман 'гърло, гуша'. Пиргово (Русенско).
Губаренков ф — от прякор Губаренко 'който често си губи нещата'. Пловдив.
Губера пр — от губер. Хвойна (Асенов-традско), 1893. Губеров ф. Хвойна, 1917, Асеновград, Любимец (Свиленградско), Якоруда, Баня (Разложко).
Губерката и Губерко пр — от губерка (слаб и тънък като губерка). Ботевград, 1910. Губерков ф. Видинско, 1908, Стара
Загора.
Губиделников ф — от губиделник 'който •си губи дните, делниците'. Котел, 1893,
Русе, 1900.
Губйслав м — „който погубва, затъмня->ва славата (на враговете си)"—старинно име, запазено в име на село Губйслав (Свогенско).
Гуга ле — от Гюрга с изпадане на р и затвърдяване на г. Кътина (Софийско), р. 1895, Трън, Бр. Миладинови.Гугински ф.
Родопско.
Гугалев ф—от диал. *гугал 'гълъб или
гугутка'. Велинград, Разград.
Гугаманов ф — писмена разновидност на Гогоманов. Толбухин.
Гугйн м —-от Гуг(о) + ин или вм. *Гогин, от Гог(о) + ин. Гугйнов ф. Долна Баня
(Ихтиманско).
Гуглев ф—от прякор Гугльо 'човек с гугла'; вж. Гуглин. Луковит, Ресен (Търновско), Пловдив.
Гуглин ф — навярно от по-старо *Гуглин-¦ски, от гугла 'островръх калпак'. Вълче-дръма (Ломско).
Гуглов ф — от прякор Гуглата; вж. Гуг-лии. Тетевен, 1893, Гложене (Тетевенско). Гуго м — от Гюргьо с изпадане на р и затвърдяване на г. Панагюрище, 1893, Средногорец (Пирдопско). Гугов ф. Панагюрище, Средногорец, Чепинци (Софийско). Гуговски ф. Правец (Ботевградско).
*Гугол м — от Гуг(о) + ол. Гуголов ф. Русе. Гуголев ф. Пловдив.
Гуголанов и Гугулянов ф — от диал. *гугулан, *гугулян 'гугутка' (?) Кърджали, Тополовград.
Гугутанете род — от диал. гугутан 'мъжка гугутка'. Кюстендилско.
Гугутков ф — от гугутка. Пловдив. Гугучков ф — от диал. гугучка 'гугутка'. Лясковец, Крушето (Горнооряховско), Габрово, Айтос, Бургас.
*Гугуш м — от Гуг(о) -+- уш. Гугушев ф Карлово, Устрем (Тотюловградско).
144
Гугушанов и Гугушански ф — от диал. гугушан 'гугутка'. Еремия (Кюстендилско). Гугушков ф — от диал. гугутка 'гугутка'.
Стара Загора.
Гугушчуков ф — от диал. гугушчук 'гугутка'. Русе.
Гугьо м — разновидност на Гуго със запазване мекостта на едното г. Гугьов и Гугьовски ф. Кнежа.
Гуда ж — от Груда с изпадане на р.
Габровско.
Гудак м — прякорно име от Гудо. Гу-
даков ф. Черквица (Никополско).
Гудалов ф — от диал. гудало 'лък на цигулка'. Югово (Асеновградско).
*Гудан м — от Гуд(о) -+- ан. Гуданов ф.
Варна.
Гударов и Гударовски ф — от диал. гу-дар 'гуслар, цигулар'. Първомайско.
Гуджалски ф — навярно сродно с Гуджев
(?) Кнежа.
Гуджев и Гуджов ф — от прякор Гуджо 'нисък, късичък човек' (от тур. gucuk); срв. Годжука. Лясковец, 1865, Русе, Стара Загора, Сопот, Пещера, Асеновград, Тополовград, Карнобат, Самоковско, Разложко.
Гуджелски и Гуджолски ф — разновидност на Гуджалски.
Гуджиков ф — от Гуджев с вмъкнато ик.
Стара Загора.
Гуджуков ф — правописна разновидност на Годжуков. Поморие, 1917, Медвен (Кот-
ленско).
Гуджунов ф — вж. Годжун.
Гуди м — от Груди с изпадане на р.
Гудев ф.
Гудо м — успоредна форма на Гудьо с твърдо окончание. Копривщица. Гудов ф.
Пещера.
Гудул м — от Гуд(о), Гуд(ьо) + ул.
Гудулов ф. Айтос.
Гудьо м ¦— от Грудьо с изпадане на р или галена форма от Георги. Градец (Котлен-ско), 908, Сливен,862. Гудев ф. Панагюрище.
Гужгоров ф ¦— разновидност на Гужгу-лов. Горна Оряховица.
Гужгулов ф. Лясковец, Русе.
Гузалски и Гузелски ф. Видин, 1893,
1900, Ломско.
Гузгунджйев ф — от диал. *гузгунджйя 'ревнивец, завистник' (от тур. kiskanci). Пещера, Пловдив.
Гузгунов ф — съкрат. от Гузгунджйев.
Пловдив.
Гузев ф — от рум. guz '1. къртица;
2. плъх'. Варна, Пещера.
Гуйго м — от Гуйко с озвучаване на к в г. Гуйгов ф. Родопско (помак).
Гуйко м — умалит. от Гуйо. Гуйков ф. Брегово (Видинско).
Гуйо м — от Груйо с изпадане на р. Н. Геров. Гуито ф. Котел, 1867. Г у й о в
дол — местност в Осиковица (Ботевградско).
Гуйчо м — умалит. от Гуйо. Гуйчов ф.
Белоградчик. Гуков ф. Пловдив, 1908. Гулабчев ф — от диал. гулабче 'гълъбче'. Лерин (Македония), Русе, 1893.
Гуле м — югозападна форма на Гульо. Гулев ф. Кукуш, Гърмен (Гоцеделчевско), Гоце Делчев.
Гулежов ф — от диал. гулеж '1. вид дребна рибка; 2. попово прасе'. Криводол (Врачанско).
Гудеков ф — от Гулев с вмъкнато ек. Златица, Русе, Пловдив.
Гуленов ф. Гложене (Тетевенско). Гулитаров ф,— може би нарочно видоизменено от Голищаров. Пловдив.
Гуло м — успоредна форма на Гульо. Гулов ф. Ксанти, 1917.
Гулоб м — вм. Гълъб. Н. Геров. Гульо м — съкрат. от Драгул, Нягул. Гулев и Гульов ф. Тетевен, 1870, Враца, 1893, Орехово, 1908.
Гуляшки ф — от Гюляшки със затвърдяване на г. Раковица (Кулско).
Гумнеров ф — от диал. *гумнер 'жител на с. Малките Гумна (Пазарджишко). Церово (Пазарджишко), Пазарджик. Гумов ф. Стара Загора. Гуна ж — женска форма от Гуно, Гуньо. Търновско, Мъглиж (Казанлъшко), Софийско, Свогенско, Радомирско, Кюстендилско. (В Търновско го извеждат от Никула в Свогенско— от Гъргоринка). Гунински ф. Гунго м — от *Гунко с озвучаване на к в г. Гунгов ф. Забърдо (Асеновградско). Гунда ж — от Гуна с вмъкнато д. Гундаров и Гундеров ф — от диал.* гун-дар, *гудер 'гуслар'. Ихтиманско, Ло-корско (Софийско), Шумен.
Гундо м — от Гуно с вмъкнато д. Гундов ф. Градец, Катунище (Котленско).
Гуне м — югозападна форма на Гуньо.
Подгумер (Софийско). Гунев ф. Гунешки ф.
Гунка ж — умалит. от Гуна. Търново,
Горнооряховско, Пловдив. Гункин ф. Стара
Загора.
Гуно м — успоредна форма на Гуньо с твърдо окончание Гунов ф. Нефела (Врачанско), Бутан (Ореховско), Асеновград. Гунто м — от Гуно с вмъкнато т. Гунтов ф . Пловдив.
Гунчера пр. Златица. Гунчо м — умалит. от Гуньо, Гуно. Елена, Бяла. Гунчев ф. Елена, Миндя (Еленско), Брезе (Свогенско).
Гуньо м — съкрат. от Драгун, Бегун или друго име. Казанлък, Стара Загора. Гунев и Гуньов ф. Елена, Габрово, 1845, Лясковец, Никополско. Гуньовски ф.
Гупарскн ф—може би нарочно видоизменено от *Глупарски. Бистрица (Софийско).
10 Речник на личните и фамилните имена
Гурбалов ф — разновидност на Гурбанов (?) Ветрен (Казанлъшко), Казанлък.
Гурбан м — от диал. *гурбан 'жертва' (ар.-тур. kurban) — защитно име срещу детска смъртност: обречен жертва на манастир, светец, празник и под. Елена, 1843. Гурбанов ф. Елена, 1843, Варна.
Гурбедов и Гурбетов ф — от остар. гурбет 'работене, печал в чужбина' (ар.-тур. gurbet). Несебър, 1917, Стара Загора. Гурбешлйев ф — разновидност на Гру-бешлиев. Никопол (от Кочани, Македония).
*Гурбо м — съкрат. от Гурбан. Гурбов и Гурбовски ф. Ботевград. Гурбата пр. Ботевград. Гурбевски ф. Михайловград.
Гурваков ф — може би вм. Гурбанов. Благоевград.
Гургански ф — навярно сродно с Гору-ганя. Враца.
Гургачов ф — разновидност на Горга-тов. Лом.
* Гурген м — от Гюрген със затвърдяване на първото г. Гургенов ф.
Гурго м — съкрат. от Гургул Гургов ф. Стара Загора, Казанлък. Пловдив, Ябланица (Софийско), Пасарел (Самоковско). Гургата пр. Стара Загора.
Гургул м — разновидност на Гургур. Гургулов ф. Пловдив. Гургульовци — род в Драгойново (Първомайско).
Гургулеков ф — от Гургулов с вмъкнато ек. Котел, 1900.
Гургулица ж — от птицата гургулица. Гургур м — кръстоска от Григор и птицата гургур 'гугутка'. Гургуров ф.
Гургурйев ф — кръстоска от Гургуров и Григориев. Стара Загора.
Гургурушката пр — от гургурушка гургулица'. Ботевград.
Гургутски ф — от диал. гургутка 'гугутка'. Пловдив.
Гургуш м — от Гург(о) + уш. Габрово, Търново, нар. песен.
Гургушйн м — от Гургуш + ин. Гургу-шйнов ф.
Гурда и Гурдов ф. Асеновград. Гурден-,
ски ф.
Гурелов ф — от гурел; срв. Гурлев. Уст:-во (Смолянско).
Гурзов ф— може би от рум. gura'ycra'. Брест (Никополско), Расово (Ломско).
Гури и Гурий м — име на календарски светия (от евр.) Гурев ф. Въбел (Никополско), Велинградско, Банско, Пловдив. Гуриев ф. Шумен.
Гурко м — от фамилното име на руския генерал И. В. Гурко. Рядко, на разни места из страната наскоро след Освободителната война. Карлово, р. 1880, Шипочане (Самоковско), р. 1881, Казанлък, р. 1887, Пловдив, Враца, Миланово (Свогенско)..
145
Гурков ф. Дебелец (Търновско), Мало Гра-дище (Свиленградско), Миланово, Карнобат, Ямбол, Варна. Гурковски ф — от с. Гурково (такива има
четири).
Гурлев и Гурльов ф — от прякор Гурльо 'гурелив човек'. Панагюрище, Сопот, Пловдив. Гурлевски ф. Гурльовци—род в Но-вачене (Ботевградско).
Гурлйца ж — от диал. гурлица 'гургулица'. Гурманя пр. Плевен (Възраждането). Гурманов ф.
Гурмев ф. Самоков, Поповяне (Самоковско).
Гуро м — от Гурий с друго окончание или от Горан с изясняване на неудареното о в у. Гуров ф. Ветрен (Пазарджишко), Бобошево (Станкедимйтровско), Пещера,
Варна.
Гурсов ф. Габрово, Янтра (Горнооряховско) .
Гурте м — Крушуна (Ловешко), 17 в.
Гурубов ф. Негован (Софийско).
Гурулеков ф—видоизменено от *Гурле-ков (от Гурлев с вмъкнато ек).Варна, Котел.
Гурупов ф. Айтос.
Гурцов ф. Грозден (Карнобатско — кара-
качанин).
Гусаковски ф — от диал. гусак 'гъсок'.
Пловдив, Варна.
Гусарев ф — от диал. гусар 'гъсар, пастир на гъски'. Дивля (Радомирско).
Гусе м — от диал.г(/се'гъсенце'(?)'Брезник. Гусев ф. Трънско, Радомир, Ковачевци (Самоковско), Михайловградско.
Гусеров ф.
Гусийски ф.
Гуслов ф — от прякор Гуслата. Брацигово.
Густав м — скандинавско име Gustav.
Рядко.
Гута ж — декомпозирано от „умалителното" Гутка. Севлиево, Осиковица (Ботевградско).
Гуте м — западна форма на Гутьо. Врачанско. Гутев ф.
Гутеков ф — от Гутев с вмъкнато ек.
Севлиево.
Гутка ж — от гугутка с изпадане на първата сричка. Н. Геров. ни
Гутко м — умалит. от Гутьо или мъжка форма срещу Гутка. Гутков ф. Айтос.
Гутлеков ф — разновидност на Гутеков.
Пловдив.
Гуто м — успоредна форма на Гутьо с твърдо окончание. Гутов ф. Софийско, Враца, Голямо Буково (Грудовско).
Гутуранов и Гутурански ф — от прякор
Гутуран 'който има гутура (буца) по главата си'. Враца, Бистрец (Врачанско).
Гутьо м — мъжка форма от Гута. Гутка. Габрово, 1843, Севлиево, Шумен, р. 1900, Ковачовец (Поповско), Лозница (Търго-
146
вишко). Гутев ф. Габрово, Батак (Павли-кенско), Побит камък (Разградско), Стара Загора, Варна.
Гуца ж — от Гута с друго окончание; срв. Мата и Маца, Мита и Мица. Трънско,Баница (Врачанско), Липница (Ботевградско), Петричко. Гуцин ф. Враца, Самоков.
Гуцалов, Гуцалев и Гуцалски ф — от с. Гуцал (Самоковско). Шипочане (Самоковско) .
Гуцан м — от Гуц(о) + ан. Гуцанов ф. Красноселци (Омуртагско).
Гуцарски ф — от диал. *гуцар 'свинар'. Лозен (Софийско).
Гуцларски ф — от *Гусларски с преход на с в ц (?) Панагюрище, 1873.
Гуцлеков ф — от прякор Гуцлек 'жител на с. Гуцал'; вж. Гуцалов. Панагюрище. Гуцо м — а) от Гутьо, Гуто с друго окончание; вж. Гуца; б) от Гоцо, Гоце с преход на о в у, както при Джоро — Джуро, Гошо — Гушо. Враца. Гуцов и Гуцев ф. Елена, Крушовица (Ореховско), Враца, Губислав (Свогенско), Плевен.
Гуцолов ф — от Гуцалов с преход на а в о. Самоков.
Гучо м — от Гуто, Гуцо с друго окончание. Гучев ф. Плевенско.
Гешавйлов ф — от диал. *гушавил 'гушав
човек'.
Гушалиев ф — от диал. *гушалия 'гушав човек'. Пловдив.
Гушан м — от Гуш(о)+ан. Гушанов ф.
Гушанка ж — женска форма от Гушан.
Гушанко м — умалит. от Гушан. Н. Геров.
Гуши м — домашна форма на Гушо.
Гушко м — умалит. от Гушо. Гушков. ф. Драмско, Пловдив.
Гушлев и Гушльов ф — от прякор Гуш-льо 'гушав човек'. Сопот, Кричим, Варна,. Скравена (Ботевградско). - Гушмаков и Гушмашки ф — от прякор Гушмака 'човек с голяма адамова ябълка или изобщо с голяма гуша'. Панагюрище,
Пловдив.
Гушо м — от Гюшо със затвърдяване на г или от Гошо с преход на о в у, както при Гьоре — Гюро. Ботевград — преселник от Гопеш (Битолско). Гушев ф. Ботевград,. Карлово, Михалци (Търновско), Свищов,
Старозагорско.
Гущанов ф. Гоце Делчев (гроб), Тетевенско.
Гущера пр — от гущер (сова се бързо или се припича на слънце като гущер). Ботевград. Гущеров ф. Котел, 1867, Панагюрско, Пловдив, Стара Загора, Русе, Воден (Македония), Яхиново (Станкедимйтровско). Гущерски ф. Лозен (Софийско), Хайредин (Ореховско).
Гуя ж — женска форма от Гуйо.
Гъбев и Гъбьов ф — може би от Гърбев с изпаднало р. Чирпанско.
Гъбенски ф — от с. Гъбене (Севлиевско). Габрово, Плевен.
Гъбов ф — разновидност на Гъбев или от прякор Гъбата. Хасково, Славяново (Плевенско).
Гъвзов ф — може би видоизменено от Гъмзов. Панагюрище.
Гъгневски ф — от прякор Гъгньо 'който гъгне, говори през нос'. Севлиево.
Гъго м — от Гърго с изпаднало р. Ломско. Гъгов ф.
Гъгъчев ф — правописна разновидност на Гагъчев. ПловДив.
* Гъдел м — от Гъдь(о)+е/г. Гъделев и Гъделов ф. Пловдив, Първомай, Айтос.
Гъдуларов ф—от гъдулар. Русе.
Гъдьо м — от Гърдьо с изпадане на р. Гьдев ф. Габрово, 1908.
Гъжварски ф — от диал. *гъжвар 'който носи гъжва (чалма) на главата си'. Враца.
Гъжов и Гъжев ф—вм. *Гъжвов— според местно обяснение в Ценино, Новозагорско: дядото носел гъжва на главата си. Кнежа, 1906, Ценино, Русе.
Гъзеров ф — от прякор Гъзера (навярно имал широки гъзери). Панагюрище, Стара Загора.
Гъзеца пр — от гъзец (може би поради често повтаряне на тая дума). Каснаково (Хасковско).
Гъзурйчков ф — разновидност на Гъ-зурков. Бургас.
Гъзурков ф — неподправена форма на Газурков. Калтинец (Горнооряховско), Варна.
Гъла1 ж — съкрат. от Гълъбина. Софийско, Свогенско, Хасково.
Гъла2 м — западна форма на Гъло.
Гълбачев ф — от диал. *глъбач '?' Кърджали.
¦ Гъле м — съкрат. от Гълъб. Софийско. Гьлев ф.
Гъли м — разновидност на Гъле. Сла-вотин (Михайловградско).
Гъло м — съкрат. от Гълъб. Гъло в ф. Куле махала (Ломско), Голяновци (Софийско).
Гълчавов ф — кръстоска от Гълчанов и гълчава. Силистренско, Русе, Шумен, Благоевград.
Гълчанов ф — от прякор Гълчан (бил строг и много гълчал). Свищов, 1888, 1900, Русе, Пловдив.
Гълъб м — от птицата гълъб. На разни места из страната. Гълъбов ф.
Гълъба ж — женска форма от Гълъб. Рядко.
Гълъбан м — от Гълъб + ан. Гьлъба-нов ф.
Гълъбаров ф — от гълъбар 'който отглежда гълъби' Или 'ловец на гълъби'. Видин, Габрово.
Гълъбена ж — женска форма от Гълъб. Софийско.
Гълъбйк м — умалит. от Гълъб. Софийско.
Гълъбйн м — от Гълъб+ин. Софийско. Гълъбйнов ф.
Гълъбина и Гълъбйнка ж — женска форма от Гълъбйн. Софийско, Панагюрско, Пазарджишко.
• Гълъбица ж — от птицата гълъбица; Софийско.
Гълъбка ж — женска форма от Гълъб. Брезник.
Гъмзаков ф — правописна разновидност на Гамзаков. Свищов.
Гъмзов ф — навярно съкрат. от Гъмзо-вянов. Бяла, 1950.
Гъмзовянов ф — нова форма на Гънзо.-вянов.
Гъмйзов ф — писмена разновидност на Гамизов.
Гъна ж — женска форма от Гъньо. Гъ-нин ф. Радилово (Пещерско), 1917, Пещера.
Гънавов ф. Кайнарджа (Силистренско), 1906.
Гънгалов и Гънгълов ф — от диал. *гън-гал 'който гъгне или заеква'. Русе.
Гънго м — от Гънко с озвучаване на нк в нг. Гънгов ф. Пловдив, 1917.
Гънгъров ф — от Гънгълов с промяна на л. Данаилово (Крумовградско)
*Гънде или *Гънди м — рум. Gande (от gfnd 'мисъл'); срв. Миело, Мисльо. Гъндев ф. Никопол, Пловдив, Божица (Боси легр адско).
Гъндерски ф — от диал. *гъндер 'мислител'; вж. Гънде. Лом, Враца.
*Гьндул м — рум. Gandul; вж. Гънде. Гъндулов ф. Русе.
Гънзовянов ф ¦— от гънзовянин 'жител на с. Гънзово (Гъмзово, Видинско). Видин, 1905, 1920.
Гънко м — умалит. от Гъньо, Гъно. Гънко и ф. Пловдив, Благоевград.
*Гъно м — успоредна форма на Гъньо. Гънов ф. Черквица (Никополско).
Гънчо м — умалит. от Гъньо, Гъно.Карловско, Брезово (Пловдивско). Гънчев ф. Карловско. Гънчевски ф. Брезово.
Гъньо м — разновидност на Ганьо —
може би от Гануш, Ганул, с изясняване
на неудареното а в ъ. Гънев и Гъньов ф.
Карловско, Пловдив, 1900, Ковачевица
- (Гоцеделчевско).
Гърбан ф — вм. Гурбанов. (Лазар Гър-бан, Елена, 1833).
Гърбасанов ф — от диал. *гърбасан 'гърбав човек'. Казанлък, Стара Загора.
147
Гърбата пр — от диал. гърба 'гърбав или попрегърбен човек'. Гърбов ф. Сухиндол, 1917, Ново село (Троянско), Русе.
Гърбатйлов ф — от диал. *гърбатйл 'гърбав човек'. Пловдив. Гърбатов ф — от прякор Гърбатия. Русе. Гърбачев ф — от диал. гърбач '1. кожен бич; 2. гърбав човек'. Пловдив, Стара Загора, Славяново (Плевенско).
Гърбашев ф — разновидност на Гърбачев. Кърджали.
Гърбашлйев ф — от диал. *гърбашлйя 'който често носи или си служи с гърбач?' Прослав (Пловдивско).
Гърбев ф — от прякор Гърбе, Гърбьо 'гърбав човек'. Пловдив, Пазарджик, Мир-ково (Пирдопско), Казичене (Софийско). Гърбелов ф — от прякор Гърбела 'гърбавия'. Смолянско.
Гърбешков ф — от прякор Гърбешко 'гърбушко'. Панагюрище.
Гърбйчев ф — от прякор Гърбицата. Стара Загора, Разград.
Гърбозанов и Гърбузанов ф — разновидност на Гърбасанов. Русе.
Гърболашки ф — от прякор Гърболако 'гърбавия'. Лакатник (Свогенско).
Гърбузов ф — разновидност на Гърбузанов (?) Севлиево, Варненско.
Гърбутов ф — от диал. *гърбут 'гърбица?'. Пловдив.
Гърбучев ф — от диал. *гърбуч 'гърбав човек'. Пловдив.
в човек'. Пловдив.
Гъргалов ф — навярно сродно с Гърга-ранов. Гостиля (Белослатинско).
Гъргаранете род — от диал. *гъргаран 'който много гъргори, бърбори'. Липница (Ботевградско). Гъргаранов ф. Липница.
Гъргарйчев ф —-от диал. гъргарйца 'гъгрица'. Варна, 1893, 1908, Търново.
Гъргар м — от Гъргор с преход на о в а, както при Тодар. Гъргаров ф. Брезник, 1900.
Гърго м — съкрат. от Гъргор. Гър-
гов ф.
Гъргор м — видоизменено от Григор. Софийско, Свогенско, Аспарухово (Ломско). Гъргоров ф. Свогенско, Бела Слатина (гроб).
Гъргорена ж — женска форма от Гъргор.
Редина (Свогенско).
Гъргорйн м — от Гъргор + ин. Софийско. Гъргорйнов ф.
Гъргорйна и Рьргорйнка ж ¦— женска форма от Гъргор или от Гъргорйн. Софийско, Свогенско (типично за Брезе).
Гърда ж — женска форма срещу Гърдьо.
Гърдак м — прякорно име от Гърдьо. Гърдаков ф. Смолско (Пирдопско).
Гърдан м — от Гърд(ьо) +ан. Гърданов и Гърдановски ф. Крушево (Македония).
Гърде м — разновидност на Гърдьо. Гърдев ф.
Гърден м — вж. Гръден. Гърджалийски и Гърджалиски ф — от
Кърджалийски с озвучаване на к в г. Мездра, Царевец (Врачанско), Русе.
Гърджелишки ф — разновидност на Гърджалийски. Русе.
Гърджйлов ф — от Кърджилов с озвучаване на к в г. Пловдив.
Гърджов ф — от Кърджев с озвучаване
на к в г.
Гърди м — разновидност на Гърдьо. Калофер. Гърдев ф.
Гърдйца ж — от Гърд(а) + «Ча- Синод.
именник.
Гърдйчко м — умалит. от Гърди, Гърдьо. Гърдйчков ф.
Гърдо м — успоредна форма на Гърдьо с твърдо окончание. Казанлък, 1860, Калофер. Гърдов ф. Гърдовски ф. Боженица
(Ботевградско).
Гърдьо м — от диал. гърд 'грозен' — защитно име: да му е грозно името, за да е здрав и хубав човекът; срв. Грозьо. Габрово, 1843, Казанлък, 1853, Ямбол. Гърдев ф. Калофер (Възраждането), Карловско, Батак, Абланица (Гоцеделчевско — помак), Гагаля (Русенско). Гърдевски ф.
Разград.
Гържалов ф — от Кърджалов с озвучаване на к в г и преход на дж в ж. Сърнево (Старозагорско).
Гъркйнов ф — видоизменено от Гърки-
нин.
Гъркиня ж — от гъркиня с някогашно значение 'гражданка'; срв. Граждоменка. Бр. Миладинови. Гъркйнин ф.
Гърков ф — от прякор Гърка; срв. Влахов. Кнежа, 1893, Берковица, Лом, 1896, Хасково, 1893, Стара Загора, Чепинци (Софийско), Драгошиново (Самоковско).
Гьрланов ф — от диал. *гърлан 'лаком човек' или 'човек с гръмлив глас'. Свищов, 1888.
Гърлев и Гърльов ф — от прякор Гър-льо 'гърлест или лаком човек'. Панагюрище, Казанлък, Пловдив, Рашково (Ботевградско) .
Гърлински ф — от с. Гърло (Брезнишко).
Кюстендил.
Гърлйчков ф — от птицата гърлица,
гърлйчка. Щип, 1917.
Гърлянов ф — от диал. *гърлян 'гърлест човек'. Самоков, Черквица (Нико-
полско).
Гърлянски ф — от с. Гърло (Брезнишко).
Пещера.
Гърманов ф — от прякор Гърман; вж.
Гърмидолов.
Гърмидолов и Гърмидолски ф — от диал. * гърмиддл(ец) 'човек с гръмлив глас'. Лясковец, Горна Оряховица, Пловдив.
Гърмйлов ф — от диал. *гърмйло 'гръмогласен човек'. Сливен.
Гърмодолов и Гьрмодолски ф — разновидност на Гърмидолов. Луковит, Ти-шаново (Кюстендилско).
Гърмучев ф — от диал. *гърмуч (вж. Гърмидолов) или видоизменено от Гърбучев. Пловдив.
Гърнашки ф — от колиби Гърневци (Търновско). Катунец (Ловешко).
Гърненски ф — от колиби Гърня (Дря-новско).
*Гърно м — успоредна форма на Гърньо с твърдо окончание. Търновски ф.
Гърньо м — а) от Гръдньо с изпадане на д; б) защитно име по малоценен предмет; срв. Блехо, Скобел, Брусьо. Н. Геров. Гърнев ф. Габрово, 1900, Панагюрище, Разград, Илинден (Гоцеделчевско), Драбишна (Ивайловградско), Враца. Гър-ньов (Гръньов) ф. Боженица, Новачене (Ботевградско). Гърневски ф. Бреница (Белослатинско), Марково (Пловдивско), Пловдив. Гърньовски ф.
*Гъро м — съкрат. от Гъргор или видоизменено от Гаро (смятано за 'селско' с а). Гъров ф. Церецел (Свогенско), Пловдив.
Гърчето пр — от гърче; срв. Гърков. Водица (Поповско), 1917.
Гърчйлов ф — видоизменено от Горчи-лов (?) Силистра (гроб).
Гърчка ж — женска форма от Гърчо. Радомирско.
Гърчо м — умалит. от Гърдьо (Гърдчо) или от Гъро. Гърчев и Гърчов ф. Самоков, Сандански, Панагюрище.
*Гършко м — умалит. от Гърчо. Гърш-ков ф. Харманлии, 1893.
Гърьо м ¦— успоредна форма на Гъро с меко окончание. Гърев ф. Калояново (Пловдивско), Пазарджишко.
Гъсаров и Гъсарски ф — от гъсар 'който отглежда или пасе гъски'. Долни Луковит (Ореховско), 1917, Литаково (Ботевградско).
Гъсашки ф — от прякор Гъсакя 'гъсока'. Гурково, Новачене (Ботевградско).
Гъсе м — от „селското" Гусе. Брезник.
Гъска м ¦— от гъска — защитно име; срв. Кравко, Воло. Дряново, р. 1929 (по-луциганин). Гъскин ф. Зидарци (Радомирско).
Гъско м — разновидност на Гъска. Гъс-ков ф. Орехово, Юнаците (Пазарджишко), Пловдив, Асеновград.
Гъскьо м — успоредна форма на Гъско с меко окончание. Гъскев ф.
Гътлев ф — от прякор Гътльо 'гърлест човек' (от рум. git 'гърло'); срв. Гърлев. Свищов.
Гътряков ф. Айтос. Гътьо м. Търговишко, 17 в. Гьцо м — съкрат. от Гаврил или Гануш с изясняване на неудареното а в ъ; успо-
редна форма на Гацо. Гъцев и Гъцов ф. Разград, Крапец (Балчишко).
Гъче м — по-стара форма на Гъчо. Калофер, 1853. Гъчев ф.
Гъчко м — умалит. от Гъчо или от Гъцо. Гъчков ф. Варна.
Гъчо м — съкрат. от Гаврил с изясняване на неудареното а в ъ ала от Гънчо с изпадане на н. Калофер, 1845, 1860, 1965, Михилци (Калоферско). Гъчев ф.
Гьобеклйев ф — от диал. гьобеклйя 'коремест' (тур. gobekli).
Гьовчо м — вм. Йовчо (писано в миналото с начално г, което не се изговаряло). Гьовчев ф. Асеновград, 1950.
Гього м — видоизменено от Георги. Гьо-гов ф. Гагово (Поповско).
Гьозумов ф — от гьозум 'джоджен'.
Гьока м — вм. Гьоко. Варна.
Гьоко м — видоизменено от Георги. Бистрица (Софийско). Гьоко в ф. Разград, 1893, Гагсвс (Поповско), Болярино (Пловдивско), Голямо Асеново (Хасковско), Стара Загора.
Гьокчерменски и Гьокчеренски ф — от някое село Гьокчерен или Гьокчермен. Карнобат, 1893, 1917.
Гьола ж — съкрат. от Маргьола. Брезник.
Гьомов ф.
Гьона ж — женска форма от Гьоне, Гьоно. Брезник. Гьонински ф. Михайловград.
Гьондеров и Гьондерски ф — от тур. gonder 'прът, остен'. Варна, 1920.
Гьондо м — от Гьоно с вмъкнато д. Гьондов ф.
Гьоне м — югозападна форма на Гьоно (в Доброславци, Софийско: от Григор). Радомир. Гьонев ф. Доброславци.
Гьонко м ¦— умалит. от Гьоно, Гьоне. Гьонков ф. Костенец, Пазарджишко.
Гьоно м — видоизменено от Георги. Софийско. Гьонов ф. Софийско, Добри дял (Горнооряховско), Миланово (Свогенско).
Гьончо м — умалит. от Гьоно. Ихтиман.
Гьоньо м — успоредна форма на Гьоно с меко окончание. Свобода (Чирпанско). Гьонев ф. Добри дял (Горнооряховско).
* Гьопа м — разновидност на Гопа (?) Гьопин ф.
Гьора ж ¦— женска Н. Геров. Гьорин ф. фийско), 1893.
Гьорга ж — женска Гьоргин ф. Бели Искър
Гьоргаки м — умалит ка наставка -аки. Старо гакиев ф. Стара Загора ховица, 1908.
форма от Гьоре. Бучин проход (Со-
форМа от Георги.
(Самоковско).
от Георги с гръц-, Гьоргакев и Гьор-, 1849, Горна Оря-
Гьорге м — звателна форма от Георги. Ямболско. Гьоргев ф.
149
148




Гьорги м — говорима форма на Георги. Гьоргьов ф. Ботевград. Гьоргьовски ф.
Пловдив.
Гьоргйн м — вм. Гергин. Брезнишко. Гьоргина ж — женска форма от Георги.
Ботевградско.
Гьоргйца1 м — от Гьорг(и)+ ща. Плевен, 1843.
. Гьоргйца2 и Гьоргйчка ж — женска форма от Гьорги. Ботевградско, Софийско, Шумен.
Гьоргйш м — от Гьорг(и) + «ш. Тутракан, 1893. Гьоргйшев ф. ¦ Гьоргйя ж — женска форма от Гьорги. Свогенско, Михайловград. ¦ Гьорго м — видоизменено от Георги. Гьоргов ф.
Гьоре м — югозападна форма на Георги.
Софийско. Гьорев Ф-
Гьоричко м — умалит. от Гьоре. Гьо-ричков ф. Враца.
Гьдрмов|ф. Свищов.
Гьорунда м — домашна форма на Гьоре. Велес. Гьорундов Ф-
Гьорче м — умалит. от Гьоре. Македония. Гьорчев ф.
Гьотлййски ф — от диал. гьотлйя 'гъ-зест' (от тур. gotlu).
Гьото м — от Гьоно с друго окончание, успоредна форма на Гето. Гьотов ф. Рила (Станкедимитровско), 1917.
Гьоце м — домашна форма на Георги.
Ботевград.
Гьочо м — умалит. от Георги, успоредна форма на Гочо. Н. Геров. Гьочев ф. Широка лъка (Девинско), Пловдив.
Гьоша ж — женска форма от Гьоше,
Гьошо.
Тьошарко м — разширено от Гьоше. Гьошарков ф. Ковачевци (Самоковско). Гьоше м — умалит. от Георги. Софийско. Гьошев ф.
Гьошенлййски Ф — от някое село с подобно име. Варна, 1900.
Гьошо м — разновидност на Гьоше. Ботевград. Гьошев Ф-
Гюбелев ф — от тур. gtibel 'шишкаво дете, топарлаче'. Карнобат, 1908.
Гюбрена ж. Радомирско, нар. песен. Гювеза ж ~ от тур. giivez 'тъмночервен, виолетов'; срв. Румена. Пловдив, р. 1893, Санданско, Криводол (Врачанско), Баня (Михайловградско).
Гюверджелйев Ф ~ от диал. гюверджиле 'селитра' (тур. guher?ile). Етрополе.
Гювешеков ф— вж. Гивешеков. Малко Търново, 1917. Гювййски ф.
Гюдеров ф — от тур. guderi 'обработена еленова кожа; пергамент'. Дебърско, Никопол.
Гюджев ф — от тур. giic. cii '1. мъчен, труден; 2. сила, мощ'. Варна.
150
Гюдженов и Гюдженев ф — от тур. gocen 'зайче' или от giicenmek 'обиждам, се, сърдя се'. Стара Загора, Мирково (Пир-допско).
¦ Гюджуков ф— от тур. gticiik 'слаб, безсилен'.
Гюдоров и Гюдуров ф—вм. Гюдеров или Гюндуров. Шишманово (Самоковско). Гюдюлев и Гюдюлов ф — от диал. гю-дюл 'шуто, строшено гърне или стомна' (от тур. giidiik 'без опашка, безобразен'). Свищов, 1869, Крън (Казанлъшко), 1920. Гюзелев ф — от диал. гюзел 'хубав, красив' (тур. giizel). Габрово (Възраждането), Свищов, 1869, Лясковец, Нова Загора, Стара Загора.
Гюка м — вм. Гюко. Бърдарски геран (Белослатинско). Гюков ф.
Гюко м — от Гюрко с изпадане на р. Гюков ф. Бърдарски геран, Провадия. Гюкчереялй и Гюкчеренов ф — вж. Гьок-черенски. Шумен, 1861, 1870.
Гюла ж — от гюл 'роза' (пер.-тур. giil). Софийско, Свогенско.
Гюладжйев ф — от пер.-тур. giilagaci 'розов храст'.
Гюлбаров и Гюлбарев ф — а) от пер. тур. giil bahar 'пролет с рози'; б) от разговорно гюлбара 'вид игра на табла'-. Пловдив.
Гюлгелйев ф — от някое село с подобно име (от тур. golgeli 'сенчест, усоен'). Габрово, 1893, София, 1893.
Гюлджйев ф — може би от Кюлджиев с озвучаване на к в г. Габрово, 1900. Гюлемеров ф — вж. Гелемеров. Никопол. Гюлеметов ф — видоизменено от прякор Гюлмето 'който много се смее' (от тур. giilme 'смях'). Типично за Брацигово; Пещера.
Гюлка ж — умалит. от Гюла. Слатина (Станкедимитровско), Пещера (Радомирско).
Гюлмезов ф — от тур. gulmez 'който не се смее, навъсен, сериозен'. Сливен, 1883, Варна, 1893.
Гюло и—-от гюл; вж. Гюла. Гюлов ф. Калчево (Ямболско).
Гюлсхи ф—навярно вм. *Гюлински, от Гюла. Друган (Радомирско).
Гюлушев ф — от тур giil us 'смях'. Гоце Делчев, 1917.
Гюлфиданов ф — от пер.-тур. gulfidan 'розов храст'. Пловдив.
Гюлчо м — умалит. от Гюло, Гюльо. Гюлчев ф. Патриарх Евтимиево (Пазарджишко).
Гюлчерели ф — от някое село с подобно име (от пер.-тур. gulc.ehreli 'прекрасен като роза'. Тулча, 1857.
Гюльо м — от гюл; вж. Гюла. Гюлев ф. Карнобат, Панагюрище, Чаушли (Ча-талджанско).
Гюляшки ф — от диал. гюляш 'сладкиш с гюлова вода' (пер.-тур. giillac.). Раковица (К у леко).
Гюмбабов ф — разновидност на Гимба-ров.
Гюмезов ф — от Гюлмезов с изпадане на л.
Гюмйшев ф — вм. Гюмюшев. Могиляне (Беленско), Казичене (Софийско).
Гюмов ф — от гюм (тур. giigiim). Банско.
Гюмрйя ж. Трънско.
Гюмрюкчйев ф — от остар. гюмрюкчйя 'митничар' (тур. giimrukgu). Стара Загора.
Гюмушев ф—вм. Гюмюшев. Търново, 1870.
Гюмюшев ф — от прякор Гюмюш(а) 'който има добър, благ характер' (от тур. gumli$ 'сребро, сребърен'). Котел, Карлово, 1878, Лом, 1900, Хасково, Пловдив, - Варна.
Гюна ж — разновидност на Гьона. Пещера.
Гюндичев ф. Пещера. Гюндузов ф — от тур. giindiiz 'денем; надница'. Сопот.
Гюндуров ф — вж. Гюндюрев. Ихтиман.
Гюндюрев ф — а) от тур. giinder 'прът,
остен'; б) от тур. gflldflrmek 'разсмивам'.
Гюнка ж — умалит. от Гюна. Гюнкин
ф. Самоков.
Гюпчанов ф — от диал. гюпчан(ин) 'циганин'.
Пора1 ж — женска форма от Гюро. Софийско, Свогенско, Радомирско, Етрополе. Гюра2 м — западна форма на Гюро. Трън, 1893.
Гюрашки ф — може би видоизменено от Герашки. Гол. Конаре (Пловдивско).
Гюрга ж — успоредна форма на Гюргя със затвърдяване на второто г. Трън, Брезнишко, Пазарджишко, Пловдивско, Санданско.
Гюргаки м — разновидност на Гьоргаки. Бургаско.
Гюргана ж — от Гюрг(а)+ана. Гюрга-нин ф. Брацигово.
Гюргелена ж — разширено от Гюргена. Върдоловци (Годечко), Луково (Свогенско). Гюргелйн м — разширено от Гюрген. Софийско, нар. песен.
Гюрген м — от Гюрг(и)+ея. Гюргена ж — от Гюрг(а), Гюрг(я)+енд. ЮЗБ, типично за Свогенско.
Гюрги м — видоизменено от Гьорги, Георги. Гюргев ф.
Гюргйна, Гюргйца, Гюргйя ж — писмена разновидност на Гьоргина, Гьоргйца, Гьоргйя.
Гюргя ж — скъсено от Гюргйя. Пиринско, Благоевградско.
Гюрдал м. Н. Геров.
Гюрджеклйев ф — от някое село с подобно име (от тур. giircek 'доста обилен').
Пещера, Братаница (Пазарджишко), Пловдив.
Гюрджйев и Гюрджййски ф — от диал. *гюрджия 'грузинец' (тур. Giircii). Айтос, Стара Загора.
Гюрджо м — от Гюрчо с озвучаване на рч в рдж. Велинград, нар. песен. Гюр-джов ф. Панчарево (Софийско).
Гюре м — успоредна форма на Гюро. Гюрев ф.
Гюреджйев ф — разновидност на Гюрджйев или от с. Гюреджия (Сгледници, Елинпелинско).
Гюрецов ф — от диал. *гюрец 'борец' (от тур. glire§). Плевен.
Гюрйла м — вм. *Гюрил, от Гюр(о) + ил. В нар. песен.
Порица1 ж — умалит. от Гюра. Етрополе, Долни Богров (Софийско).
Гюрица2 м — от Гюр(а)2+«^а. Трънско, нар. песен.
Гюрко м — умалит. от Гюро. Гюрко в и Порковски ф. Македония.
Гюрлето пр — от тур. giirleme 'шум, врява'. Ловеч, 1878.
Гюрлйев ф — от някое село с подобно име (от тур. gtir 'обилен'
Гюрмезов ф — навярно от Гюлмезов с преход на л в р. Пловдив.
Гюро м — видоизменено от Георги. На разни места из страната. Гюров и Гюров-ски ф.
*Гюрун м — от Гюр(о) !-у«. Гюрунов ф. Лозен (Софийско).
*Порчйн м — от Гюрч(о)+««- Порчй-нов ф.
Гюрчо м — умалит. от Гюро. Гюрчов ф. Трудовец (Ботевградско).
Гютменски ф—от диал. *гютмен '?' (нещо във връзка с тур. got 'задник'). Орехово.
Гюфикчйев ф — от диал. * гюлфикчйя '?' Севлиево.
Гюхпалов ф — от с. Гьок пала (Михай-лово, Старозагорско). Стара Загора.
Гюца ж — съкрат. от Гюрица1. Михайловград.
Гюша ж — женска форма срещу Гюшо. Кътина (Софийско).
Гюшеров ф. Пловдив.
Гюшко м — умалит. от Гюшо. Гюшков ф. Велинград (гроб).
Гюшлйнов ф. Стара Загора.
Гюшо м — от Гюро с друго окончание.
Гявола пр — от диал. гявол 'дявол'; вж. Дяволов. Ботевград, Михайловград. Гяволовски ф. Ботевград. Гяволете — род в Церецел (Свогенско).
Гяволчев ф — от прякор Гяволчето; вж. Гявола. Самоков.
Гявуров ф — от гявур(ин); вж. Гяуров. Панагюрище.
151

Гядин ф-от диал. гяда 'заядлив човек'. Самоков.
Гямо м — от Гемо с югоизточно свръх-якане, както Дюлгяров. Гямов ф.
Гяна ж - от Гена с вторично якане или от новогръцкото изписване на Яна -ttavva. Гянин ф. Ник. Милев.
Гяно м — от Гено с вторично якане. Гянов Ф- Стара Загора, 1917.
Гянче л — от новогръцкото изписване на Яни-navvt. Кюстендил, 1893. Гянчев ф.
Гято м — от Гето с вторично якане. Гятов ф- Пловдив.
Гяурджйков ф-от диал. гяурджйк, умалит. от гяур. Пороище (Разградско).
Гяуров и Гяурски ф-от гяур (ар.-тур. gavur 'немохамеданин') - така наричали ония българи, които не искали да носят фес. Севлиево, Велинград, Беброво (Еленско).
Гящев ф.
д
Даалйев ф — от диал. даалйя; вж. Да-алов. Павликени.
Даялов ф — от тур. dagh 'планинец'. Габрово, Стара Загора.
Даалъбоев ф — от даалъ Бойо 'планинеца Бойо'. Стара Загора, 1849.
Дабе м — разновидност на Даби. Де-бърско. Дабев ф.
Даби м — съкрат. от Дабижа. Търново, 1845, Габрово, 1935. Дабев ф.
Дабйжа м — старо пожелателно име „да бъде жив". Дабйжев ф. Равногор (Пещерско).
Дабижив м — по-стара форма на Дабижа. Софийско, Пернишко, 15—16 век.
Дабко м —• умалит. от Даби, Дабо. Трявна, Габровско, Варна. Дабков ф. Габрово, Бежанци (Ивайловградско), Джебел (Мом-чилградско), Варна. Дабковски ф. Скра-вена (Ботевградско).
Дабо м — съкрат. от Дабижа, Дабижив. Дабо в ф. Станке Димитров, 1879, Лясковец, Плевен. Дабо веки ф. София, 1889.
Дабчо м — умалит. от Дабо, Даби. Дабчев ф. Габрово, 1900, Скопие, 1911, 1935, Шумен.
Дабьо м — разновидност на Даби. Да-бьов ф. Ник. Милев.
Даваджйев ф — от диал. даваджйя 'ищец пред съд' (ар.-тур. davaci). Търново.
Даварски ф — от тур. davar 'овца'. Пловдив.
Давер м — далечно видоизменение от Давид (?) Еленско, Шумен. Даверов ф. Бела Слатина, 1893, Русе, Габрово.
Давид м — библейско име — евр. „въз-люблен". Старо, рядко. Давйдов ф.
Давйдко м — умалит. от Давид. ЮЗБ, Михайловградско. Давйдков ф.
Давин м — от Дафин с диалектен изговор на ф като в. Брезник. Давинов ф.
Давина ж — от Дафина; вж. Давин. Брезник, Осеново (Благоевградско). Да-виници — род в Праужда (Белоградчишко).
Давка ж, Давко м — писмена разновидност на Дафка, Дафко.
Давна ж — съкрат. от Давина или на~ право от гр. 8do)vij. Станке Димитров, 1845.
Даво м — съкрат. от Давид. Давов ф. Велес, 1844.
Давой м — разширено от Даво. Търново,, нар. песен.
Давранов ф — от тур. davran 'действувай; оказвай съпротива'. Ихтиман.
Давруев ф — от Довруев с преход на о в а. Разград.
Давулев ф — разновидност на Даулов. Етрополе.
Давчо м — умалит. от Давид или от Дафин. Поповица (Асеновградско), 1911, Шишманци (Пловдивско), Радомир. Дав-чев ф. Пловдив, 1900, Русе, Петрич.
Даганов ф — вм. Драганов или Доганов (?) Самоков.
Дагарадинов ф — от Дъгарадин с втора окончание -ов. Банско, 1905.
Дагарски ф — от тур. dagar 'кожена торба'. Попово (Софийско).
*Даге м — успоредна форма на Даго. Дагев ф. Пловдив.
*Дагне или *Дагньо м. Дагнев ф. Пловдив.
Даго м — съкрат. от Дагор. Да го в ф. Пловдив.
Дагол м — от Дагор с преход на р в. л. Котел. Даголов ф.
Дагор м — вм. Диагор. Дагоров ф. Калофер (Възраждането), 1903, Стара Загора, 1897, Пловдив, 1900, Пазарджик, 1905.
Дада ж — от Дана или Дака, Даца с детско повтаряне на първата сричка; ерв^ Дида, Додо. Ник. Милев, Н. Геров.
Дадаков ф. Карнобат, 1900.
Дадал м — от Дад(о)+ал (?) Дадалев; ф. Брегово (Видинско), Дадалов ф. Разград.
Дадарев ф — разновидност на Дадалев (?) Бояна.
152
15а
Дадачев и Дадачов ф — от диал. *да-<дач 'давач'; вж. Дайо. Пловдив, 1897, 1900.
Дадел м — от Дад(о)+ел. Даделов ф. Ръжево Конаре (Пловдивско).
Дадо м — от Дано или Дако, Дачо с детско повтаряне на първата съгласна; >срв. Дада, Додо. Дадо в ф. Радомир, 1893, Благоевград.
Даемов ф — от рум. Daina? Русе. Даеров ф — може би вм. Дайров. Ве-.линград.
Даййски и Дайски ф — от диал. дайя 'разпасан, развилнял се еничарин'; вж. .Даиов. Пловдив, Самоков.
Даиов ф — от тур. dagi 'планински; даия'. Шумен, 1944.
Дайжйков ф—навярно вм. Даржиков. •Стара Загора.
Дайко м — умалит. от Дайо. Дайков ф. Етрополе.
Дайкя ж — женска форма от Дайо, /Дайко. Етрополски манастир, 1648. Дайлер м. Новопазарско, нар. песен. Дайлйев ф — съкрат. от Даалиев. Стара Загора.
Дайло м — от Дальо с премет на йо-тацията. Дайлов ф. Варна.
Дайманди м — видоизменено от Диа-манди. Даймандйев ф. Пловдив.
Даймян м — от Дамян с удвояване на йотацията. Даймянов ф. Калофер, 1914. Даймяна ж — женска форма от Даймян. Болярци (Асеновградско).
Дайнел м —-от Дайн(о)+ел. Дайнелов ф. Калофер, 1861, Цариград, 1860, Русе, 1870.
Дайно м — от Даньо с премет на йотацията или от Дай(о)-)-ко. Дайнов ф. Разград. Дайновски ф.
Дайнол м — от Дайн(о)+ол. Дайнолов •ф. Русе.
Дайо м — пожелателно име: дай му, боже, всичко. Даев ф. Йоаким Груево (Пловдивско), Пловдив,.
Дайреоглу ф—„син на Дайрето (от ар.-тур. daire 'дайре'). Стара Загора, 1873.*
Дайров ф — съкрат. от Дайреоглу. Стара Загора, 1910.
Дайски ф—вм. Даййски. Попово, 1927. Дайчо м — умалит. от Дайо. Шумен> Литаково (Ботевградско — циганин). Дай" чев ф. Девня (Варненско), 1860, Шумен, Бургас. Дайчов ф. Баница (Врачанско), В ършец — циганин.
Дака ж — женска форма от Дако. Сво-де, Скравена, Трудовец (Ботевградско), Т рънско.
Дакаш м — от Дак(о)+ьш. Горна Оряховица, 1894. Дакашев ф. Горна Оряховица, 1 900, Плевен, 1917.
154
Даки м — съкрат. от Йордаки. Омуртаг. Дакев ф. Омуртаг, Варна.
Дако м — съкрат. от Йордан. СЗБ. Дако в ф. Белослатинско, Луковит, Ботевградско, Свищовско, Енево (Новопазарско). Даковски ф.
Дакьо м — успоредна форма на Дако с меко окончание. Дакьов ф. Враца, Трудовец (Ботевградско).
Далаберов ф — може би нарочно видоизменено от *Далаверов. Кричим.
Далаверата пр — от далавера. Стара Загора, 1940.
Далайков ф. Пловдив. Далаклйев ф — може би видоизменено от Далакчиев. Плевен.
Далакманов и Далакмански ф — вж. Да-
лъкманов, Далъкмански. Пловдив, Русе.
Далаков ф — съкрат. от Далакчиев. Мла-
дово (Сливенско), 1900, Сливен, Карнобат,
Стара Загора.
Далакчиев ф — от диал. далакчия 'народен лечител на болестта далак (синя пъпка)'. Медвен (Котленско), 1883, Скравена (Ботевградско).
Даламов ф — от тур. dalama 'ухапване, ужилване'. Пловдив.
Далата пр — съкрат. от Будалата (?) Плевен, 1900.
Далгачлйев ф — от с. Далгач (Търго-вишко).
Далдабанов ф ¦—от тур. daltaban '1,голтак, скитник; 2. простак'. Айтос.
Дале м — западна форма на Дальо. Врачанско. Далев ф.
Далей м ¦— разширено от Дальо, Дале. Далеев ф. Пловдив.
Далеков ф — от Далев с вмъкнато ек. Ловеч.
Далемски ф. Розовец, Брезово (Пловдивско) .
Далйна ж — от Дал(ьо)+««а. Шумен, р. 1959.
Далион м — от Дал(е) + иоя по образеца на Иларион, Щерион. Михайловград, р. 1928.
Далитров ф.
Далка м — умалит. от Даринка. Вла-дая.
Далкаладж пр — вж. Далкалъчев. Търново, 1845.
Далкалъчев ф — от тур. dalkihc. 'войнствен'.
Далкаранов ф
Дало м — разновидност на Дальо с твърдо окончание. Далов ф. Котел, Пловдив, 1900, Търново, Русе, Варна.
Далуков ф — от тур. daluyku 'дълбок сън' (?)
Далча ж — женска форма от Далче. Радомир.
Далче и Далчо м — умалит. от Дальо, Дале. Далчев ф. Солун.
Далъкманов и Далъкмански ф — от диал. *дълъкман 'дълъг, висок човек'; срв. Длъгнеков. Карнобат, Русе.
Дальо м — пожелателно име: а) да му е .дал господ всичко; б) да обича да дава или да му дават; срв. Дайо. Далев ф. Дря-лово, 1900. Дальов ф. Станке Димитров', 1879. Далевски ф. Брезово (Пловдивско), 1893, Русе. Дальовица — местност в Разлива (Ботевградско)
Даляков ф — разновидност на Далеков. Ловеч.
Дамадов ф — от пер.-тур. damat, -di 'зет'. Севлиево, Русе.
Дамаск м — съкрат. от Дамаскин. Да-масков ф: Варна, Пловдив.
Дамаскин м — от дамаскин 'сборник с черковни поучения'; срв. Псалтир, Сал-тир. Девене (Врачанско), р. след поморче към 1937, Сопот. Дамаскйнов ф. Горна Оряховица, 1844, София, 1865, Пловдив.
Дамашкйн м — разновидност на Дамаскин. Вайганд.
Дамбулев ф. Пловдив.
Дамгалйев ф—от диал. *дамгалйя 'бе-.'лежит, известен' (тур. damgah). Асеновград, Айтос, Стара Загора, Ивайловградско.
Дамгов ф — от дамга 'печат; петно' (тур. damga). Тетевен.
Даме м — съкрат. от Дамян или от Адам. Дамев ф.
Даменлиев ф — от някое село с подобно име. Пловдив.
Дамнян м — от Дамян с вмъкнато н. Ботевградско. Дамнянов и Дамнянски ф.
Дамо м — съкрат. от Дамян или от Адам. Дамов ф. Кърналово (Петричко), Пловдив.
Дамок м — прякорно име от Дамо. Дамоков ф. Пловдив.
Дамче или Дамчо м — умалит. -от Даме, Дамо. Дамчев ф. Пловдив.
Дамян м — име на календарски светец, евр. „победител". Из цялата страна. Дамянов, Дамяновски и Дамянски ф.
Дамяна и Дамянка ж — женска форма от Дамян. Нарядко из цялата страна.
Дамянко м — умалит. от Дамян. Да-мянковски ф. Горна Бешовица (Врачанско).
Дан м — съкрат. от Йордан или от Данаил. Етрополски манастир, 1648.
Дана ж —- съкрат. от Йордана или Богдана. Главно ЗБ. Данин ф. Ихтиман, Скравена (Ботевградско).
Данаджиев ф — от диал. данаджйя'тел-чар' (тур. danaci). Търговище, Петко Сла-вейково (Севлиевско).
Данаджйков ф — от тур. d.inacik 'те-ленце'. Трояново (Старозагорско), Стара Загора.
Данаил м — говорима форма на Даниил. Рядко, на разни места из страната. Данаилов ф.
Данаила и Дананлка ж — женска форма от Данаил. Етрополе, Мездра, Световра-чане (Софийско).
Данайлчо м — умалит. от Данаил. Да-найлчев ф. Ямбол.
Данакчйев ф — вм. Данаджиев.
Даначев ф — от диал. даначе 'теле'. София, 1906.
Дангалаков ф — от дангалак 'висок и мършав човек; простак' (тур. darrkalak). Пазарджик, Враца (външно лице).
Дангалов ф — от диал. *дангала 'дангалак'. Славеино (Смолянско), Пловдив.
Дангалчевф — от диал. "'дангалче, умалит. от дангала. Пловдив.
Дан гара пр — разновидност на Дангалов. Станке Димитров, 1879.
Данго м — от Данко с озвучаване на нк в нг. Дан го в ф. Ботевград, Самоков, Пазарджишко, Черешница (Македония). Данговски ф. Горна Митрополия (Плевенско), Плевен. Дангата пр. Ботевград.
Дангул м — от Т\,&т(о)-\~у.1. Дангулов ф. Панагюрище.
Дангулев и Дангулов ф — от диал. дангул 'заплес, простак' (тур. dangul). • Пещера.
Дангуров ф — от диал. дангур; вж. Дангулев. Брест (Никополско), Пазарджик.
Дангьрски ф — от дангър дангър 'междуметие за трясък, дрънкане'. Радомирско.
Дандалов ф — от диал. дандала; вж. Дандаров. Пловдив.
Данданов ф—от диал. дандана 'гръмлив, безреден шум' (тур. dandana). Грудово, Годерци (Костурско).
Дандарйнов ф ¦— от диал. *дандарйн 'който вдига дандара' (?)
Дандаров ф — от диал. дандара 'шум, врява'. Панагюрище, Пловдив.
Дандик м — от Данд(о) + шс. Сливен, Шумен, нар. песен.
Дандйл м — от Данд(о) + (М/ Дандйлов ф. Мрамор (Софийско), Русе.
Дандо м — от Дано с вмъкнато д. Дан до в ф. Лозен (Софийско), Казанлък, Стара Загора.
Дандол м — от Данд(о) + ол. Дандолов ф. Габрово, 1843, 1900,' Севлиево, 1893, 1917, Сеново (Разградско), Пловдив.
Дандоровски ф — от диал. *дандор 'шум, дандания'. Кнежа.
Дандулов ф — разновидност на Дандолов.
Дандуров ф — разновидност на Дандо- • ровски. Разград.
Дандьо м — от Даньо с вмъкнато д. Дандиев ф. Дрянковец (Айтоско).
Дане м — западна форма на Даньо. Данев ф.
Данеков ф — от Данев с вмъкнато ек. Панагюрище.
155
Данел м — от Дан(о), Дан(е)+ел. Да-нелов ф. Гоце Делчев.
Данжурски ф. Крупник (Благоевградско).
Дани м — североизточна форма на Даньо. Русе. Данев ф.
Даниел м — вм. Данаил с латински из говор на у\Х . Ново, рядко.
Даниела ж — женска форма срещу Даниел. Ново, рядко.
Данийл м — гр. AavtijX , име на библейски пророк, евр. „божи съдник". Рядко, черковно.
Данйл м — съкрат. от Данийл, Данаил.
Рядко. Данйлчо м — умалит. от Данил. Да-
нйлчев ф.
Данйско м — някаква разновидност на Даньо или на Данаил. Данйсков ф. Варна. Данйца ле — умалит. от Дана. Търговище, Михайловград.
Данка ж — умалит. от Дана. Из цялата страна. Данкин и Данкински ф.
Данко м — умалит. от Дано. Из цялата страна. Данков ф.
Дан кол м — от Данк(о) + ол. Данколов ф. Миланово (Свогенско), Севлиево, 1917. Данкул м — разновидност на. Данкол. Ямбол, нар. песен.
Дано м — съкрат. от Йордан (или Данаил). Главно СЗБ. Данов и Дановски ф. Данте м — по името на италианския поет Данте Алигиери. София, 1930.
Дан тон м — по фамилното име на френския революционен деец Жорж Жак Дан-тон. Единичен случай.
Данча ж — женска форма срещу Данчо. Овчарово (Шуменско).
Данчйл м — от Данч(о) + ил. Данчйлов ф. Станке Димитров, 1900.
Данчо м — умалит. от Дано, Даньо или направо от Йордан. Из цялата страна. Данчев, Данчо в и Данчовски ф.
Данша ж — разновидност на Данча. Дан-шин ф. Русе.
Даньо м — съкрат. от Йордан (или от Данаил). Главно ИзБ. Данев ф. Даньо в ф. Етрополе. Даневски ф.
Даня ж — женска форма от Даньо. Кърджали, р. 1962.
Дао м — от Дайо с изпадане на йотацията. Даов ф. Самоков, 1893.
Дапе м — възстановена неумалителна фор ма от Дапко, Дапчо. Дапев ф. Елес (Драм-ско), Гоце Делчев.
Дапко и Дапчо м —• фонетична форма на * Дабко и Дабчо. Дапков ф. Бежанци (Ивай-ловградско). Далчев ф, Кюстендил, 1900, Царичина (Свогеиско).
Дара ж — женска форма срещу Даро, Дарьо. Михайловград, р. 1898, Балша (Софийско), р. 1941, Чирпан.
Дара дано в ф — от диал. дарадана 'безредица'. Айтос, Бургас.
Дарадйнов ф — разновидност на Дарада-нов (?) Ямбол, 1920.
Даракин ф — може би вм. *Даркин (от Дарка). Пловдив, 1893.
Дараклесов ф. Елин Пелин.
Дараклйев ф — от диал. *дараклйя '1. качулат; 2. ширококрак' (тур. darak-h). Долно Езерово (Грудовско).
Дараков и Даракев ф — навярно съкрат. от Даракчиев. Пловдив, 1897, Русе.
Даракчиев и Даракчййски ф — от да-ракчйя 'съдържател на дарак' (тур. tarakci, darakci). Стара Загора, Елхово (Смолян ско), Стубел (Михайловградско), Литаково (Ботевградско).
Дарбоклйев ф — от диал. *дарбоклйя '1, тънкосерко; 2. прен. скъперник' (от тур. dar 'тесен' и Ьок 'говно'). Пловдив.
Дар ви н м — по фамилното име на английския естественик Чарлз Роберт Дарвин. Рядко. Лом, р. 1910, Карлово, р. към 1940.
Дарго м — от Дарко с озвучаване на рк в рг. Даргов ф. Долна махала (Самоковско), Кюстендил, Хисара (Пловдивско),
Шумен. Даргънов ф — от тур. dargin 'сърдит,
кисел'. Лясковец. Дардалов ф — може би вм. Дарданов.
Варна.
Дардан м — от диал. дардан 'едър мъж' (rp. vto^vtava от ит. tartana). Бр, Мила-динови, Н. Геров. Дарданов ф. Крамолин (Севлиевско), 1917. Дардановци — род в Драогойново (Първомайско).
Дардан а ж — женска форма от Дардан. Бр. Миладинови, Н. Геров.
Дарджйков ф — от тур. dagareik 'кожена ловна чанта'. Панагюрище.
Дарджонов ф. Ръжево Конаре (Пловдивско). ¦
Дардо м — от Даро с вмъкнато д или съкрат. от Дардан. Дардо в ф. Перущица. Устина (Пловдивско), Пловдив. Дардо-
лов ф. Даре м — разновидност на Даро, Дарьо.
Дарев ф.
Дарел м — от Дар(о), Дар(ьо)+ел. Да-релов ф. Ракитово (Велинградско).
Дарен м — от Дар(о), Дар(ьо)-Н«. Да-ренов ф. Плевен.
Дарена ж — от Дар(а), Дар(я)+ена. Пловдив, р. 1889.
Даренко м — умалит. от Дарен. Дарен-ков ф. Лясковец.
Даржалиев и Даржелиев ф — от прякор Даржалйята (ходел по търговия в касаба Дарджа на Мраморно море при Цариград). Зеленикаво (Пловдивско).
Даржйков ф — от Дарджйков с преход на дж в ж. Пазарджик.
Дар и и ж — стара женска форма от Да-рий. Малък чифлик (Търновско), р. 1900.
Дарий м — гр. Aa^stoj, име на старо-лерсийски цар и на календарски светия. Рядко.
Дарйн м — от Дар(о), Дар(ьо) + «я. Рядко.
Дарина1 ж — от Дар(а), Дар(я)-\-ина. Пещера, 1893, Севлиево, Варна.
Дарина2 м — западна форма на Дарин. Трън.
Дарйнка ж — умалит. от Дарина1. Софийско, Свогенско, Сливнишко, Годечко Трънско.
Дарйтко м — може би кръстоска от Да-видко и Дарко. Дарйтков ф. Устово (Смо-лянско), 1917.
Дария ж — женска форма от Дарий или разновидност на Даря. Разград, Шумен, Варна. Плевен.
Дарка ж — умалит. от Дара, Даря. Шумен, Етрополе, Видрица (Брезнишко), р. 1898.
Дарке м — югозападна форма на Дарко. Даркев ф. Самоков.
Дарко м — умалит. от Даро, Дарьо. Босилеград, 1942. Дарко в ф. Царевец (Врачанско), Пасарел (Самоковско). Д а р к о в рът — местност в Боженица (Ботевградско).
Дарлика ж. Петърч (Софийско), р. 1904.
Дарлян пр — от диал. дърлян 'който се дърли, заяжда'. Котел, 1867. Дарленски ф. Котел, 1905, Провадия, 1893, Видин, 1897.
Дармандов ф.
Дармонов и Дармонски ф — от дармдн '1. едро решето; 2. прен. нещо дрипаво, разнебитено'. Първомай, 1893, Пловдив.
Дармончев ф — от дармднче; вж. Дармонов. Болград, 1857.
Даро м — съкрат. от Тодар (срв. Дуро,
Дъро) или от Божидар и преосмислено по дар (детето е дар). Даро в ф. Драгижево (Търновско), Пловдив.
*Дарун м — от Дар(о) + ун. Дарунски ф.
Дарънов ф. Варна, 1936.
Дарьо м — успоредна форма на Даро с меко окончание. Ник. Милев. Дарев ф. Гоце Делчев, Благоевград.
Даря ж — женска форма от Дарьо.
Даскалев ф—вм. Даскалов. Септември (Пазарджишко).
Даскалкин ф — от даскалка '1. учителка; 2. жена на учител'. Шумен, 1873.
Даскалов (и Даскалов) ф -f- от даскал 'учител' (гр. daaxaXog). На много места из цялата страна.
Даскалски ф — по-стара форма на Даскалов. Кюстендилско.
Даскарев ф — навярно от дъскар 'който произвежда или продава дъски'.
Даско м — умалит. от Дасьо. Дасков ф. Сопот (външно лице).
Дасьо м — от Дачо, Дацо с друго окончание, както Косьо, Кочо, Коцо, Песьо, Печо, Печо, Босьо, Бочо, Боцо. Дасев ф. Русе.
Дата ж — от Дана, Даца с друго окончание. Пазарджик, р. 1937.
Датко м — рум. Datco (от бълг.) Датков ф. Крушовица (Ореховско), Лом, 1917,Габрово.
Дауков ф — вм. Тауков с озвучаване на т в д. Пловдив.
Даулджйев ф — от диал. даулджия 'тъпа-нар' (от тур. davulcu). Айтос (цигани), Кърджали.
Даулов ф — от диал. даул 'тъпан' (тур. davul) Шумен, Панагюрище, Петрич.
Даутов ф — от турско л. и. Даут, Давут. Банско, 1920, Велинград.
Даутчев и Даучев ф — от прякор дау(т)-чето 'слуга, работник на Даут'. Карнобат.
Дафин м — мъжка форма от Дафина. Горнооряховско, Павликенско. Дафйнов ф. Севлиево, Шумен, Миланово (Свогенско), Благоевград.
Дафина ж — от гр. 8a<pvrj 'дафина, лаврово дърво'. На много места из страната.
Дафинин ф. Миланово (Свогенско).
Дафйнка ж — умалит. от Дафина.
Дафйнкйчев ф — навярно от *дафйнчи чек 'дафйнов цвят'. Чуиреня (Белоград-чишко).
Дафка ж — съкрат. от Дафина или от Трендафила. Софийско, Ихтиман.
Дафко м — съкрат. от Дафин или от Трендафил. Шумен. Дафков ф. Пловдив.
*Дафна ж — от гр. SdcpiTj ; вж. Дафина.
*Дафни м — мъжка форма срещу Дафна.
Дафнис м — гр. Да(рч'?—име на герой от антична книга. Ново, рядко.
Дафо м — съкрат. от Дафин или от Трендафил. Дафов ф. Брацигово, Чепеларско, Пловдив.
Дафурски ф. Радотина (Ботевградско).
Дафча ж — съкрат. от Трендафила. Ихтиман.
Дафчо м — умалит. от Дафо. Дафчев ф. Благоевград.
Дахна ж —-от Дафна с преход на ф в х. Железино (Ивайловградско).
Дахни м — от Дафни с преход на ф в х. Дахнев ф. Смилец (Силистренско), 1881.
Дахтанов ф. Поморие, 1900.
Дахтеров ф. Ихтиман. Пловдив, Дулово.
Даца1 ж — съкрат. от Йордана, успоредна форма на Дана, Дача, Даша. Ботевградско, Врачанско, Ореховско, Цариброд-ско,Трънско, Осенец (Разградско). Дацин ф. Враца. Дацински ф. Скравена (Ботевградско Махалата (Плевенско).
Даца2 м — западна форма на Дацо, Даце. Радомир, 1893. Данов ф.
Даце м — съкрат. от Давидко. Трекляно (Кюстендилско). Дацев ф. Каменар (Разградско).
157
Дацко м — умалит. от Дацо, Даце. Дац-ков ф. Разград, 1900, Русе, Радишево
(Плевенско).
Дацо м — съкрат. от Йордан (или Давид, Данаил), успоредна форма на Дачо, Дашо, Дасьо. Данов ф. Ботевград, Михайловградско, Видин, 1905, Зайчар, 1905, Севлиево.
Дача ж — женска форма от Дачо. Станке Димитров, 1879. Дачин ф. Станке Димитров, 1893.
Дачка ж — умалит. от Дача. Ботевград. Дачко м — умалит. от Дачо. Плевен. Дачков ф.
Дачо м — съкрат. от Йордан (или Давид, Данаил). На разни места из страната. Дачев, Дачо в и Дачевски ф.
Даша ж — съкрат. от Йордана (или от Трендафила), успоредна форма на Дана, Даца, Дача. Ботевградско, Етрополе, Кула, Самоков, Брезов дол, Редина (Сво-генско). Дашин ф. Самоков, 1893, Осенов лак (Свогенско).
Дашинов ф — от Дашин с второ роди-телно окончание. Пещера, 1893, 1911,
Карлово. Дашка ж — умалит. от Даша. Етрополе.
Дашкин ф.
Дашко м — умалит. от Дашо (или от Драган). Врачеш (Ботевградско). Дашков ф. Врачеш, Русе.
Дашо м — съкрат. от Йордан (или Данаил Драган, Трендафил и др.). Новачене (Ботевградско), Брестово (Ловешко), Пордим (Плевенско), Варна. Дашев и Дашо в ф. Свищов, 1893, Варна, Ловешко, Луковитско, Червен брег, Михайловградско, Поибрене (Панагюрско), Драгошиново (Самоковско), Лесков дол (Свогенско). Дашовски ф. Врачеш, Литаково (Ботевградско).
Да яко в ф — от диал. даяк '1. подпорка; 2. бой с тояга' (тур. dayaK). Русе, Етрополе.
*Дворньо м — от двор, дворен — защитно име по нещо трайно; срв. Стрехчо, Праго. Дворньов ф. Банско. Дворнев ф. Карлово (външно лице).
Дворянкин ф — от диал. *дворянка 'жена, която сватосва' (?)
Дворянов ф — от рус. дворянкн, възникнало като ново име покрай Болярски (?) Русе, 1859, 1881, 1911, Карлово, Клисура (Карловско).
Деана ж — кръстоска от Диана и Деяна.
Ново, рядко.
Дебекаров ф — от диал. дибекар 'който прави чутури, дибеци' (тур. dibeK). Ломско.
Дебеланов ф — от дебелак 'дебел човек'. Варна.
Дебелйоргов ф — от дебел Йорго. Лясковец.
Дебелушин ф — отдебелуша 'дебела жена' Банско, Велинград.
158
Дебел яновф — от двбелян; вж. Дебеланов. Копривщица. Деберюв ф. (Д е б е р ю в от Карлово.
Варна, 1868).
Дебиделски ф — от мах. Дебел дел (Севлиевско). Ряховците (Севлиевско).
*Дебльо м — от дебя, дебна (?); срв. рум. Debi, Debul. Деблев ф. Русе, 1843, 1876, 1960.
Дебралиев, Дебрелиев и Дебърлиев ф — вж. Дебърски, Пловдив, Карлово, Ласка-рево (Санданско), Стара Загора.
Дебърски ф—от гр. Дебър в Македония или с. Дебър (Първомайско).
Дева ж — от черковното Света Дева Мария срв. Светия. Етрополски манастир (с. Трънак), 1648, Русе, 1882, Елин Пелин, 1892, Видин, 1898, София, 1900, Варна. Девин ф.
Враца.
Деведжйев ф — от диал. деведжия 'ками-лар' (тур. deveci). Тополовград, Търново. Деведишлйев ф — от тур. devedijli 'който, има камилски зъби'. Котел, 1867.
Девенйш м — видоизменено от Дивинис. Пловдив, 1905. Девенйшев ф. Каблешково (Поморийско).
Девенски ф — от с. Девене (Врачанско). Баница (Врачанско), Кнежа, Тетевен, Свищов, Русе.
Деветаклйя пр — от с. Деветаки (Ловешко). Ловеч, 1893. Деветаклйев ф. Плевен,
1900.
Деветаков ф-—от диал. деветак '1. човек с девет пръста на ръцете (с един откъснат пръст); 2. много висок човек — девет педи'. Дряново, Горна Оряховица, Русе, 1868, Свищов, Силистра, Търново, 1893, Копривщица, Стара Загора.
Девизиев и Девизов ф — вм. Дивизиев. Елешница (Разлошко).
Девйния ж — кръстоска от Дева и лат. divina 'божествена' (?) Берковица, р. 1931. 1932, Берковско, Михайловград. Девитаков ф — вм. Деветаков. Девйчев ф. Плевен.
Девка ж — умалит. от Дева. Русе, 1906, Ихтиман, Гоз (Брезнишко).
Девналийски. Девнелиев и Девнелийски
ф — от диал. девналйя 'жител на с. Девня
(Варненско)'. Варна, Разград, Разградско.
Дево м — мъжка форма от Дева. Девов
ф. Варна, 1936.
Деградинов ф — във връзка с рум. degrada -'понижавам, унизявам, позоря' (?) Русе,
1936. Дедеков или Дедяков ф. Варна, 1900, 1936.
Деделецов ф. Казанлък. ' Дедйков ф — от ар.-тур. dedik 'дадена дума, обещание'. Бистрица (Софийско).
Дедин и Дедински ф—от диал. дедин 'дядов'. Врана, Кнежа.
Дедлов ф. Благоевград.
Дедо м — разновидност на Дедьо със затвърдяло окончание. Дедов ф. Сливен, 1900, Чирпан, Свобода (Чирпанско).
Дедой м — разширено от Дедо. Дедоев ф. Балей (Видинско).
Дедоянов ф — от дядо Яне. Енидже Вардар, Асеновград.
Дедьо м — от диал. дедьо 'дядо' — по-желателно име: да наследи дядо си, да бъде като него, да доживее внуци; срв.Татьо. Батошево (Севлиевско), р. 1939. Дедьо в ф. Трявна, 1845, Габрово, 1843, Севлиево, 1843, Панагюрище. Дедев ф. Габрово, Панагюрище, 1861, Батошево, Янково (Шуменско), Шумен, Пазарджик (гроб).
Деег и Дек ф — някакво немско име. (Илия Иванов Деег, Русе).
Дееничин и Деенички ф — видоизменено от Деяничин.
Дежа ж — рум. Deja, преосмислено като съкрат. от Надежда. Силистра, р. 1937, Тутракан, Алфатар (Силистренско). Дежартов ф. Орехово. Дези, Дезинка, Дейзи ж — умалит. от Десислава. Ново, рядко.
Дейка ж — женска форма от Дейко. София, р. 1892, Врачанско.
Дейкинов ф — може би от *Дейкин (вж. Дейка) с второ родително окончание. Пазарджик.
Дейко м — умалит. от Дейо. Тетевен, 1648. Дейков ф. Панагюрище, Сливен, Девинци (Луковитско).
Дейкя ж — разновидност на Дейка. Врачанско.
Дейна ж — женска форма срещу Дейно. Дейно м — от Дей(о) -f- но. Дейнов ф. Ловеч, Търново.
Дейо м — от старинно кът 'работя, правя, действувам', запазен в недей. Деев ф. Габрово (гроб), Севлиево (гроб), София. Деевски #. Търново.
Дейрев ф — от диал. дейре 'дайре'; срв. Дайров. Разлог.
Дейчо м — умалит. от Дейо. Дейчов ф. Пелишат (Плевенско).
Дека ж — женска форма срещу Деко. Декин ф. Вълчедръма (Ломско).
Декалов и Дека леки ф — от диал. *декало 'който много дека, вика ,.де'"' Ново село (Видинско), Грамада (Кулско). Дека наров ф — вж. Диканаров. Разград Декардов ф. Ямбол, 1900. Декеджйев ф — вм. Дикиджиев. Котел. Деко м — от Делко с изпадане на л, както Дечо от Делчо, или от Дейко с изпадане на й, както Рачо от Райко. Видин, Врачанско, Плевен, Врачеш (Ботевградско), Стара Загора. Деко в ф. Ореховско, Кнежа, Плевен, Кула, Белослатинско, Ловешко, Русенско, Разград, Провадийско, Габрово, "ирпан, Ботевградско.
Дела ж — от Деля със затвърдяло окончание. Средногорието, Ботевград, Врачеил (Ботевградско). Делин ф. Ботевград. Делан м — от Дел(о) -J- ан. Н. Геров; Делванов ф— съкрат. от Делииванов. Етрополе.
Делвов ф — навярно съкрат. от Дели-делвов. Загорица (Новозагорско).
Делелййски ф — видоизменено от Делий-ски. Ихтиман.
Дели- (тур deli 'луд, буен') — първа съставна част на редица фамилни имена: като: Делйбратов, Делйвлаев, Делйгалабов. (Самоков) Делйганов, Делйгегов (Смолян-ско),' Делйгеоргйев (Търново), Дели-, герчев (Търново), Делйдимов (Сопот), Делииванов (Берковица), Делймарински (Лисец, Ловешко), Делймиров (Пловдив), Делимит-рев (Ивайловград), Делйнешев (Русе), Делйниколов (Панагюрище, Търново), Делйпавлов (Пещера), Делйпапазов (Пловдив), Дел йрадев (Панагюрище,Стара Загора)-, Делйславов (Сливен), Делйстоянов (Разград, Русе, Шумен), Делйсъбев (Златарица, Еленско), Делйхристов (Златарица).
Делйбалта пр — от тур. deli balta 'луда секира, т. е. сече безразборно'. Станке Димитров, 1879. Делйбалтов ф. Панагюрище. Делйбашев ф — от тур. deli ba$ 'луда глава'. Панагюрище, Етрополе, Врачеш (Ботевградско).
Делйбозов и Делйбозев ф — от тур. deli-bozuk 'смахнат, побъркан'. Свиленград,. Бургас.
Делйбосев ф—видоизменено от Делйбозев. Пловдив.
Делибуранов ф—от тур. deli buran 'луд вихър'. Шуменско.
Деливанов ф — съкрат. от Делииванов. Гурково (Ботевградско).
Деливерски ф — може би нарочно видоизменено от *Далаверски.
Делйгьозов ф — от тур. deli goz 'лудо? око'.
Делидалвов ф — може би видоизменено от Делиделвов. София (гроб, 1834—1915). Делйделвов ф — от дели и делва със знач. 'глава'; срв. Делйбашев.
Делйджанов ф — от тур. deli и пер.-тур>. can 'душа'.
Делйев и Делййски ф — от делия 'буен младеж'. Велинград, Панагюрище, Ботевградско.
Делййчев ф — от делийче, умалит. от делия. Златарица (Еленско).
Делйн м — от Дел(ьо) + ин. Делйнов ф.. Никопол. Деличвориев ф.
Делйчев ф — от диал. *делич 'буен човекг делия'. Калофер.
Делка ж — съкрат. от Неделка. Средногорието, Пловдивско.
159*



Делко м — съкрат. от Неделко, Делко в ф. Войнеговци (Софийско), Тополовград.
Дело м — успоредна форма на Дельо с твърдо окончание. Пловдив, Чепинци (Софийско). Делов ф. Котел, Плевенско, Муда-кия (Мала Азия).
Делсйзов ф — от тур. dilsiz 'ням; мълчалив'. Ихтиман.
Делфина ж— от гр. йЪеХщ 'сестра'. Пловдив, р. 1898, 1952, Габрово, р. 1959. Делчйн м — от Делч(о) + ин. Копривщица, нар. песен. Делчйнов ф. Бургас.
Делчо м — съкрат. от Неделчо. Средно-торието, Пазарджишко, Първомайско, Пче-ларово (Кърджалийско). Делчев и Делчов ф. Делчун м — от Делч(о) + Ун- Пловдив. Дельо м — а) от старинно А"Ь\\тн 'работя'; б) съкрат. от Недельо. Шуменско, Карлово. Делев, Дельов и Делевски ф. Делюш м — от Дель(о) + уш. Делюшев ф.
Стара Загора.
Деля ж — женска форма срещу Дельо или съкрат. от Неделя. Нарядко из ЮИзБ. Деляков ф. Пловдив, Каблешково (Поморийско — македонец).
Делян м — от Дель(о) -f- ан. Петърч
(Софийско), р. 1926. Делянов ф. Берковица.
Деляна ж — женска форма от Делян.
Сухатче (Белослатинско), Брацигово, Вел-
чевци (Габровско).
Деман м — вм. Диман. Деманов ф. *Дематан м — видоизменено от Димитан. Дематанов ф. Криворечна Паланка, 1917. Демерджйев ф — вм. Демирджиев. Демидов ф.
Демйев ф—• вм. Димиев. Тревненско. Демйр м — от тур. demir 'желязо, железен'. Пазарджишко, Пловдивско, Първомайско, Варненско, Провадийско (другаде е типично циганско име). Демйров, Демирев и
Демйревски ф.
Демйра ж — женска форма от Демир.
Карнобат.
Демиран м — от Демир -(- ай. Росен
¦(Пазарджишко). Демиранов ф.
Демирджиев ф — от диал. демирджйя "¦железар, ковач' (тур. demirci). Пещера. Демйрко м — умалит. от Демир. Демйр-ков ф. Айтос.
Демирлййски ф — от някое село с подобно име (такива има няколко).
Демйрчо м — умалит. от Демир. Демйр-чеи ф Стара Загора.
Демостен м — гр. ДтцюЗ-evvis — име на •старогръцки оратор. Асеновград, 1908. Демостенов ф. Сомови г.
*Демо м — съкрат. от Демостен или от Демир. Демски ф. Шумен. Демяков ф. Демян м, Демяна ж — вм. Дамян, Дамяна
Ботевградско.
Дена ж — съкрат от Младена или Магде-на, Радена, Севдена или женска форма от
160
Деньо, Дено. Денин ф. Самоков. Денински ф.
Етрополе. Денгубов ф — от денгуба. Пазарджик,
1893, 1917.
Дендйята пр — от често повтаряне на израза „ден да иде, друг да доде" или нещо подобно. Трудовец (Ботевградско). Дендйй-ски ф. Трудовец.
Дендринов ф — навярно във връзка с гр. 8svf8?ov 'дърво'. Варна.
Дене м — западна форма на Деньо. Денев ф.
Денебуков ф. Гръцка Македония. Денелов ф — от по-старо Деньоолу 'син на Деньо'. Алфатар (Силистренско).
Дени м — североизточна форма на Деньо. Свищов, 1888. Денев ф.
Денйза ж — от фр. Denise. Ново, рядко. Денйзов (и Денйсов) ф — от тур. deniz 'море' (като море пазел поверена му тайна или нещо подобно). Осиково (Гоцеделчевско), Асеновград, Чирпан, Русе, Варна. Деника ж — успоредна форма на Деница.
Дебърско.
Денйков ф. Кюстендил.
Денйл м — от Данил с асимилация на а в е. Денйлов ф. Расово (Ломско).
Денислав м — „модернизирано" от Деньо.
Никополско.
Денислава ж — женска форма срещу Денислав. Ново, рядко.
Деница ж — от звезда Денница; срв. Зорница, Звезда. Радомир, р. 1874, Берковица, р. 1875, Софийско, Трънско, Разлож-ко, Айтос, 1911.
Денйш м — видоизменено от Диониш или Дивиниш. Деьйшев ф. Карналово (Стру-мишко), Македония.
Денка ж ¦— умалит. от Дена или съкрат. от Деница. Софийско. Радомирско, Оре-ховско, Ботевград. Денкин ф. Денкински ф. Врачеш (Ботевградско).
Денко м — умалит. от Деньо, Дено или направо от Младен. Софийско, Искрец (Сво-генско). Денков ф. ЮЗБ, Дряново.
Дено м — успоредна форма на Деньо с твърдо окончание. Радомирско. Денов ф. Ломско. Деновски ф. Денча ж — женска форма от Денчо.
Шумен. Денчиски ф. (От Пазарджик — Ловеч,
гроб).
Денчо м — умалит. от Деньо. СИзБ. Денчев ф. Габрово, Дряновско, Шуменско, Правец (Ботевградско).
Деньо м — съкрат. от Младен или Раден Евден, Найден. Дряново, Провадийско, Карнобатско, Стара Загора. Денев ф. Търново, Новачене (Никополско). Деневски ф-Ресен (Търновско).
Деня м — разновидност на Деньо. Деонйс м — вм. Дйонис. Каблешково (Поморийско). Деонйсов ф.
h
Депа ис — може би видоизменено от Деспа. Свищов, р. 1942.
Дербенов ф — от пер.-тур. derbent 'планински проход'.
Дербов ф. Щип.
Дервенеца пр — от с. Дервент (такива има няколко). Стара Загора, 1900. Дервенов ф. Дервенски ф. Червена вода (Русенско), Омуртаг. Дервентски ф.
Дервенков ф — от прякор Дервенко; вж. Дервенеца.
Дервенлйев ф — от диал. дервенлйя; вж. Дервенеца. Свирачи (Кърджалийско).
Дервйнгов ф — разновидност на Дървин-гов. Варна.
Дервишански ф,— от с. Дервишко (Изгрев, Никополско). Лом, 1900.
Дервйшов и Дервйшев ф — от прякор Дервйша (пер.-тур dervi§ 'мохамедански монах').Асеновград, Долно (Гоцеделчевско), Самоков, Луковит, Лом, Долна Оряховица (Горнооряховско).
Дердански ф — навярно вм. *Дардански; вж. Дардан. Караш (Врачанско).
Дерджйков ф — вм. Дарджиков. Леси-чево (Пазарджишко).
. Дердов ф — от пер.-тур. dert,-di 'мъка, болка'; срв. Дертлиев. Пловдив.
Деребанов ф.
Деребеев ф — от деребей 'своеволен господар, потисник' (тур. derebey). Карлово (Възраждането), Горна Оряховица, Бургас.
Дереджйев ф — от диал. дериджйя ' ко-жар' (тур. derici). Михайловград.
Дереков ф — от дирек (тур. direk 'стълб, греда') — навярно прякор на висок и изправен човек. Плевен, 1908.
Дерекьовлиев ф — от диал. дерекьовлия 'жител на с. Дерекьой' (такива има десетина). Шумен.
Дерелйев ф ¦—от диал. дерелйя 'жител на с. Дере или Дерелии' (такива има няколко). Асеновград, Казанлъшко, Русе.
Дерешки ф — от с. Дере. Брест (Нико-полско).
Держански и Держйнски ф — вм Дър-жански, Държински.
Держйков ф — вм. Даржиков. Пловдив.
Дерибеев ф — вм. Деребеев. Разград.
Дерйбечов ф — от прякор Дерйбечо 'който дере прасето'(?) Враца.
Дерйжабов ф — от прякор Дерйжаба 'който дере жаби, т. е. иска да извлече полза от всичко, дори от невъзможното'. Лясковец.
Дерижан ф — писателски псевдоним.
Дерижанов ф ¦— навярно видоизменено от Делиджанов. Мичуринско.
Дерйзимов ф — видоизменено от прякор Дерйзмия 'който дере змии'. Панагюрище.
Дерйзинов ф — по-нататъшно видоизменение на Дерйзимов. Панагюрище.
Дерилов ф. Самоков.
П Речник на личните н фамилни имена
Дериманов ф — може би вм. *Дерманов; вж. Дерманчев. Пловдив.
Дерймечков ф — от прякор Дерймечка 'който убива и дере мечки'. Свищов.
Дерймишков ф — от прякор Деримишка вж. Дерйжабов. Лясковец, Горна Оряховица. '
Дерлййски ф — вм. *Дерелийски; вж.> Дерелйев. Каблешково (Поморийско).
Дерлйков ф — вм. Дирликов. Пловдив/
Дерлипански ф — може би видоизменено от *дерйлипа 'който бели липови клони зарад кората и ликото' (?) Челопеч (Пир-допско), Радомирско.
Дермански ф — от с. Дерманци (Луко-витско). Плевен.
Дерманчев ф — от прякор Дермднчо 'силен човек' (от пер.-тур. derman '1. лекарство; 2. сила'). Болград, Лом, 1897.
Дерменджиев и Дерменджййски ф — от диал. дерменджйя 'воденичар' (тур. degir-menci). Сливен, Русе, Панагюрище, Горна Василица (Ихтиманско), Ихтиман.
Дерменовд!» — от някое село с първа част Дермен (такива има няколко). Хаджидимово (Благоевградско).
Дермийски ф. Пловдив, 1917.
Дермйшков ф —• съкрат. от Дерймишков. Вар.на.
Дермонски ф — вм. Дармонски.
Дернев ф. Ръжево Конаре (Пловдивско), Пловдив.
Деров и Дерев ф. Варна.
Дерпатов ф — вм. Дърпатов.
Дертлиев ф — от диал. дертлия 'който страда от болка или мъка' (пер.-тур. dertli). Кюстендил, 1893, Севлиево, 1900, Търново,' Пловдив.
Деса ж — съкрат. от Десислава или женска форма от Десьо. Етрополски мана-! стир (Лопян), 1648, Пещера.
*Десан м — от Дес(о) -f- ан. Десанов рът — местност в Осиковската Лакавица (Ботевградско).
. Десана ле — от Дес(а) -{- ана. Пещера, Орландовци.
Десанка ж — умалит. от Десана. Берковица, р. 1926.
Десаринов ф. Габрово, 1905.
Десенка (Дисенка) ж — може би видоизменено от Десанка. Търговище.
Десимйр м — разширено от Десьо, Десо, навярно през Възраждането. Шумен, 1940. София. Десимйров ф. Копривщица, 1873, Пловдив, 1893, София, 1908, Пазарджик.
Десимйра ж — женска форма от Десимйр. Пловдив, 1959.
Десислав м — старинно име от а«нтн 'намирам, постигам' и -слав. Батановци, 15—16 век, Варна, 1957.
Десислава ж — женска форма срещу Десислав. Старинно, напоследък възобновено.
161
, ^- , у? ^
Деска ж
,_ л-ка) ., от Деспина (Дес-7
а. Русе. Лйтос,
-. отДесьо, Десо. А1900>
*"¦""¦•
(Станкедимит
— а) от Atnu о друго -- uf сол-както Кочо и Косьо, Печо и Пес№ловдив> пят от Десислав. Елена, 1844, Ц Ба-
1™нм на хайдутин от Копрн Плевен,
п 926 Варна, Сливен. щу Дете-
наре (Пловдивско). тЛР/ско)- ,
ЛеЛънски ф. Пелишат (Плев* иганин). Енев" Градец (Котленско - деса, К ж- Успоредна форма
Деча, Деша. Котел.
Децана ж - от Дец(а) + ана. Деч0 Деча Ж-женска форма ср<
Дечин ф. Михайловград.
Дечинда ж. Свищовско като!
162
Дечо м — от Делчо с изпадане на л (в; Пирдоп — от Андрей). Асеновградско, Ботевградско, Пирдоп. Дечев ф. Габрово^ Етрополе. Дечевски ф.
Деша ж — видоизменено от Неделя, Дена, а в по ново време и от Надежда.
СИзБ.
*Дешан м — от Деш(о) -~ см. Дешанов ф. Дешка ж — умалит. от Деша. Дешко м — умалит. от Дешо. Чирпан,. Огоя (Свогенско). Дешко в ф. Огоя, Герман (Софийско), Чирпан, Свищов, Враца.
Дешковчев ф — от прякор Дешковчсто,. от рода Дешковци. Пловдив.
Дешо м — успоредна форма на Дечо, Десьо с друго окончание. Пордим (Плевенско), Севлиевско, Ракита (Луковитско), Бистрица (Софийско). Дешев ф Мирково> (Пирдопско), Казичене (Софийско), Плевен, Пордим.
Дешпйна ж — от Деспина с преход на с в ш. Силистра, 1885, Виница (Варненско). Дея ж — женска форма срещу Дейо. Етрополски манастир (Стъргел, Лопян, . Яница), 1648, София, р. 1927.
Деян м — от Дей(о) -|- ан. Типично за Панагюрище и Лозен (Софийско). Деянов ф_ Панагюрище, Лозен, Ихтиман, Пернишко,
Кюстендилско.
Деяна ж — разширено от Дея или жен-• ска форма от Деян. Чепинци (Софийско), Пещера, Панагюрище.
Деяничин ф — от Деяница, жената на Деян. Панагюрище, 1917.
Джабаров и Джабарски ф — вм. Джеба-ров, Джебарски. Шумен, 1870, Ловеч, 1878,. Нова Загора, Угърчин (Ловешко).
Джабйлев и Джабйлов ф — от Джабироа с преход на р в л. Малък чифлик (Търновско), Златарица (Еленско), Червен брег. Джабйров ф — от ар.-тур. cebir 'насилие, принуда'. Падеж (Благоевградско).
Джабльов ф — може би от прякор Джабльо вж. Джабов, Литаково (Ботевградско).
Джабов ф — от тур. caba 'даром, безплатно'. София, 1893.
Джабрайлов ф — видоизменено от ар.-тур. cebir, bri; вж. Джабйров. Севлиево, Сен-ник (Севлиевско).
Джаванов ф — вм. Дживанов. Сопот, 1905.
Джавгъров ф — от тур. civgar 'чифт впрегатни волове'. Пловдив.
Джавдар м------по-стара форма на Чавдар. Софийско, нар. песен.
Джавезов ф. Живково (Ихтиманско). Джавкаров ф — от диал. *джавкар 'който> много гълчи, кара се'. Мъглиж (Казанлъшко), Пловдив.
Джавков ф ¦— от прякор Джавко; вж Джавкаров. Свищов, 1888, Русе.
Джагалов ф — разновидност на Джага-ров или на Чакалов. Шипка (Казанлъшко), Казанлък.
Джагаров ф — от диал. джагар 'глъчка, шум от креслив разговор'. Туркула (Дря-новско), Дряново, Габрово, Локорско (Софийско), Бяла (Сливенско).
Джагов ф — от междум. джага 'говоря шумно, крещя' (?) Караиванца (Дряновско).
Джагров ф — съкрат. от Джагаров. Пловдив.
Джагуров ф — разновидност на Джагаров. Падеж (Благоевградско).
Джагълов ф — разновидност на Джагаров. Пловдив.
Джададжйев ф — от дйал. *джададжия 'вампирджия?' (от тур. cadici). Лясково (Айтоско).
Джаджарски ф. Хайредин (Ореховско).
*Джаджо м — от Чачо с озвучаване на съгласните (?) Джаджев и Джаджов ф. Карлово, 1878, Долен, Ковачевица (Гоце-делчевско), Разложко, Станке Димитров, 1908, Трън, 1900, Цариброд, 1900, Лехчево (Михайловградско), Згориград (Врачанско — цигани).
Джаджоров ф. Велинград.
Джадъгьолиев ф — от с. Джадъгьол (Любе-ново, Старозагорско). Стара Загора.
Джайков ф—вм. Чайков или Джейков (?) Рила (Станкедимитровско), 1917.
Джайн ф. (Тинка Джайн — Русе).
Джака м — западна форма на Джако. Трънско. Джаков ф.
Джакера пр — от диал. *джакер 'бостан-ско плашило'. Бели брод, Лехчево (Михайловградско).
Джаклев ф. Варна.
Джако м — от Дяко — Гяко с преход на д' в г' и дж. Джаков ф. Лясковец, Свищов, Карлово, Старосел (Карловско), Тополовград.
Джалалиев ф — вж. Джелалиев.
Джалалов ф — от ар.-тур. celal 'величие'. Калтинец (Горнооряховско).
Джалдов ф. Айтос.
Джалев и Джалов ф — от Чалев с озвучаване на ч в дж. Велинград, Долен (Гоце-делчевско), Падеж (Благоевградско), Станке Димитров, Пчелинци (Радомирско), Пазарджик, Карабунар (Пазарджишко), Панагюрище.
Джалейски ф. Търново.
Джалея ж. Брусник (Брезнишко).
Джалъзов ф — от тур. ciliz 'слаб, мършав'. Сухозем (Карловско), Карлово, Пловдив, Пазарджик.
Джамаданов ф — от диал. джамадан 'вид горна дреха' (пер.-тур. camadan). Севлиево, 1900, Пловдив.
Джамалйев ф — от Джумалиев с преход на неудареното у в а. Панагюрище.
Ш-
Джамбазов и Джамбазин ф — от джамбазин 'препродавач на коне' (пер.-тур. cambaz). На разни места из страната.
Джамбов ф — навярно съкрат. от Джамбазов (?) Разлива (Ботевградско), Тюркмен, Цалапица (Пловдивско). Скобелево (Чирпанско).
Джамболов ф — някаква разновидност на Джамбов (?) Дерманци (Луковитско).
Джамбоски ф — вм. *Джамбовски; вж. Джамбов. Поповяне (Самоковско).
Джамджйев и Джамджййски ф — от диал. джамджйя 'стъклар' (пер.-тур. camci). Търново, Самоков.
Джамййков ф — от джамййка, умалит. 01 джамия.
Джамов ф — видоизменено от Джамбов или от Джамджйев (?) Цалапица (Пловдивско), Пловдив, 1908, Брацигово, Друган (Радомирско).
Джампарски ф.
Джамполски ф. Пловдив.
Джамяров ф — от диал. *джамяр 'стъклар, джамджйя' (?) Златица.
Джана ж — навярно нм. Жана. Мъглен (Айтоско), 1920, Шумен.
Джанабетски ф — от диал. джанабет 'проклетник' (ар.-тур. cenabet). Кнежа, Кремена (Врачанско).
Джананов ф — от пер.-тур. сапап 'любим, мил'. Казанлъшко, Стара Загора.
Джанасонов ф. Пловдив.
Джангазов ф — от диал. джангаш 'заядлив човек'. Копривщица, Стара Загора, Самоков, Варна.
Джангалозов ф — може би кръстоска от джангаза и пангалдз (?)
Джанго м — от Чанко с озвучаване на съгласните. Джанго в ф.
Джангозов ф — навярно вм. *'Джамгьо-зов (от тур. camgoz 'лаком, алчен') или видоизменено от Джангазов. Перущица, Хасково, Чепеларско, Пловдив.
Джанголски ф—вм. Джонголски. Кнежа.
Джандарски ф — от остар. джандар 'стражар'. Враца.
Джанджо м — от Чанчо с озвучаване на съгласните. Джанджов ф. Горни Пасарел (Самоковско).
Джанджонов ф. Севлиево, 1920.
Джандрев ф. Ихтиман.
Джанемски ф — разновидност на Джа-нъмеки. Берковица, 1900.
Джанзов ф. Янтра (Горнооряховско).
Джани м — североизточна форма на Джа-ньо. Варна Джанев ф.
Джанка ж — умалит от Джана. Джанкин ф. Димово (Белоградчишко).
Джанкалски ф. Рила (Станкедимитровско) 1917.
163

т

Джанкардашлййски ф—от с. Джанкар-даш (Братово, Бургаско). Поморие, 1917,
1932.
Джанко м — от Чанко с озвучаване на ч в дж или от Дянко с преход на д' в дж; срв. Джако. Чирпан. Трънско. Джанков ф. Смядово (Преславско), Айтос, Чирпанско, Русенско, Плевен, Ловеч, Герман (Софийско). Джанковски ф. Врачеш (Ботевградско).
Джано м — успоредна форма на Джаньо с твърдо окончание. Джанов ф. Пазарджик. Джановски ф. Литаково, Разлива (Ботевградско).
Джано варов ф — от пер.-тур. canavar
'див; звяр'. Първомай.
Джансъзов ф — от диал. джансъзин' слаб, болнав или мършав човек' (пер.-тур.
cansiz).
*Джанто м — от Джано с вмъкнато пг. Джантов ф. Луковит, Орехово, Остров (Оре-
ховско).
Джанфезов ф — от остар. джанфез 'тънък
копринен плат' (пер.-тур. carries). Търново.
Джанъмов ф — от джанъм 'душо моя'
(пер.-тур. canim) — поради често повтаряне
на тая дума. Самоков.
Джаньо м — от Чаньо с озвучаване на ч в дж. Джанев ф. Меричлери (Чирпанско), 1917, Варна. Джаньовци — род в Божени-ца (Ботевградско).
Джапасанов ф. Караманово (Свищовско). Джапона пр — от тур. Japon 'японец' — бил дребен на ръст като японец.
Джапунов ф — може би видоизменено от прякор Джапдча. Габрово (гроб), Плаково (Търновско), Търново, Карлово, Пловдив, Трудовец (Ботевградско).
Джаралййски ф — от диал. джаралйя 'който има рана' (от тур. yarah). Врабево (Троянско), Троян. Джарахов ф— вм. Джерахов. Джаргов ф — от Джарков с озвучаване на рч в рдж. Благоевград. -, Джарджев ф.
Джарков ф — от диал. *джарко 'бърбор-ко'. Карлово. Джаркълов ф. Ихтиман. Джаров ф — от тур. car и сагсаг 'бър-бър, бърборко'. Горно Броде (Сярско), Гоце-делчевско, Пещера, Пловдив, Дряново.
Джартазалович ф — видоизменено от Джартазанов. Горна Оряховица, 1853.
Джартазанов ф — от диал. *джарпгазан 'бърборко, самохвалко' (тур. cartazan). Копривщица, Пиринско.
Джартов ф — от тур. carta 'пръдня'. Стара Загора, 1900, Сливен, Станке Димитров. Джасов ф. Благоевград. Джатов и Джатев ф — може би от Джартов с нарочно изпуснато р. Пловдив. Р Джаферов и Джаферски ф — от тур. л. и. Джафер. Търново, 1870, Пловдив. Пещера.
164
Джахов ф — от пер.-тур. cah 'висока длъжност, сан'. Ихтиман.
Джебаров ф — от ар.-тур. cebbar 'потисник'. Разград, Шумен, Бяла, Варна. Джебков ф. Малко Търново, 1917, Варна. Джебурджйев ф — от диал. *джебурджия; вж. Джебаров. Дулово.
Джевайров ф — от диал. джеваир 'скъпоценности' (ар.-тур. cevahir). Прилеп.
Джевакеров ф. Никола Козлево (Новопа-зарско), Шумен.
Джевдаров ф — от пер.-тур. cahdar 'човек с висока длъжност, сановник'. Търново. ^ Джевелиев ф. Бургас.
Джевизлйев ф —от диал. джевизлйя 'жител на с. Джевизлии (Орешак, Варненско).
Джевйзов ф— от прякор Джевйза (тур. ceviz 'орех'). Пловдив, 1893, Шумен.
Джеврев и Джевриев ф — от диал. джев-рьо 'глезльо, лигльо'. Русе. р Джегалов и Джегалски ф — далечно видоизменение на Джагаров (?) Илинден (Гоце делчевско), Егълница (Радомирско), Търново.
Джегаров ф — вм. Джагаров. Казанлъшко. Джегаурзов ф — видоизменено от Жугаур-
зов. Русе. Джеглов ф — разновидност на Джегров (?)
Търново. *Джего м — вж. Жего. Джегов ф. Връз
(Видинско). ;.¦
Джегров ф — от ар.-тур. cehre 'мотовилка'. Варна.
Джегълов ф — вм. Джагълов. Търново. *Джеджо м — видоизменено от Гечо (?) Джеджев ф. Ямбол, 1900, Айтос, Росеново (Грудовско).
Джеджоров и Джеджеров ф — от диал. джеджеро 'въртежка за сукане цеви' (от ар.-тур. cehre). Якоруда.
*Джедьо м — от Джендьо с изпадане на я. Джедьов ф. Медвен (Котленско), 1867.
*Джежо м — от Джеджо с разподобя-ване на второто дж. Джежев ф. Ямбол, -1908, Лясковец.
Джезаров ф — от диал. *джезар 'който налага или събира глоби'; вж. Джезов. Шумен, 1900, Варна.
Джезведжиев ф — от диал. джезведжия 'който прави джезвета'. Самоков.
Джезов ф — от диал. джеза 'глоба' (ар-тур. ceza). Плевен.
Джейко м — умалит. от Джейо. Джейков ф. Копривщица, 1873. Елена, 1844, Пирдоп, 1900.
Джейо м — от Дейо с преход на д' в г' и дж (?) Джеев ф. Пловдив.
Джеко м — от Жеко с преход на ле в дж или от Цеко с озвучаване на ц. Пещера, р. 1940. Джеков ф. Радовиш (Македония). Джекотовски ф — може би от Джеко Ко-товски. Краево (Ботевградско).
Джелалйев ф — от ар.-тур. cilali 'излъс-кан, издокаран'. Панагюрище.
Джелалски ф — разновидност на Джала-лов. Одеса, 1843.
Джелатов ф — от джелашин (ар.-тур. cellat). Тутракан, 1893, Силистра, 1894, Шумен, 1900, Кричим.
Джелебов ф — Джелепов с озвучено п. Дрянковец (Айтоско), Пловдив.
Джелепов и Джелепски ф — от диал. джелепин 'търговец на добитък за месо' (ар.-тур. celep,-bi). Бургаско, Чирпан, Айтос, Самоковско, Етрополе, Севлиево, Бистрица (Софийско).
Джелепчйев ф — от диал. джелепчйя= джелепин. Разград.
Джелйзов и Джилйзов ф — разновидност на Джалъзов.
Джелйлов ф — от ар. тур. celil 'именит, славен'. Силистра, 1900.
Джело м — успоредна форма на Джельо с твърдо окончание. Джелов ф. Цариград, 1860, Панагюрище, Пловдив, 1917.
Джельо м — от Жельо с преход на ж в дж. Чирпан, р. 1935.
Джелябов ф — от Джелебов с вторично якане; срв. Дюлгяров. Варна. Джелянов ф. Сливен. Джембеков ф — от Джамбов с вмъкнато ек и преход на а в е. Котел, Варна. Джемеров и Джемеровски ф. Берковица. Джемйла ж — от ар.-тур. cemile 'любезност, внимание'. Ракита (Луковитско — може би помакини)
Джемйлев ф — от турско л. и. Джемил (?) Малко Търново.
Джемма ж — италианско име, дошло по литературен път. Ново, рядко. Джемов ф. Варна.
Джена ж — от Гена с преход на г' в дж. Ямболско, Бяла (Сливенско), Тополовград.
Дженанов ф — вм. Джананов. Габарево (Казанлъшко)!
Дженгозов ф — вм. Джангозов.
Дженда ж — от Джена с вмъкнато д. Котленско.
Джендо м — от Гендо с преход на г' в дж. Котленско, Сливен, Бургас. Джен-дов ф. Сливен, Толбухин, Толбухинско.
Джене и Джени м — разновидност на Дженьо. Трънчовица (Никополско). Дже-нев ф.
Дженка ж — умалит. от Джена. Сливен, Чирпан. Дженкин ф.
Дженко м — умалит. от Джено, Дженьо. Ямбол, Алфатар (Силистренско). Джен-ков ф. Сливен, Ямболско, Алфатар, Гру-Дово, Варна.
Джено м — от Гено с преход на г' в дж. Никополско. Дженов ф. Чирпан, 1893.
*Дженто м — от Джено с вмъкнато пг. Джентов ф. Панагюрище.
Дженьо м — от Геньо с преход на г' в дж. Жеравна (Котленско), 1860, Сливенско, 1860, Чирпан. Дженев ф. Чирпан.
Джепарски ф — от диал. *джепйр 'джеб-чия' (?) Казичене (Софийско).
Джепов ф. (Карл Джепов Раев, Търново, 1881).
Джепуна пр — вж. Джапона. Карлово, 1878.
Джепчйев ф — от джепчйя 'дребен крадец, джебчия' (ар.-тур. cepci). Пловдив.
Джерахов ф — от диал. джерах, 'лекар ¦ на рани и счупени кости; народен хирург' (ар.-тур. cerrah). Провадия, Варна, Плов- ' див, Пазарджик.
Джерго м — от Герго с преход на г' в дж. Джергов ф. Михайлово (Софийско). Джерекаров и Джерекарски ф — от диал. *джерекар 'който джерека (говори шумно и кресливо)'. Трън, 1893, 1917. f-
Джеремов и Джермов ф — от диал. дже-реме. джерме '1. глоба; 2. син или дъщеря, които много искат от родителите си' (ар.-тур. cereme). Грудово.
Джеркаров ф — съкрат. от Джерекаров. Казанлък.
Джерман м — от Герман с преход на г' в дж. Брезник. Джерманов ф.
Джермана ж — от Германа; вж. Джерман. Брезник.
Джермански ф — от с. Джерман (Стан-кедимитровско). Станке Димитров, 1908. Джеро м — от Геро с преход на г в дж. Прилеп, 1876. Джеров ф. Прилеп, Битоля, Охрид.
Джесуров ф — от ар.-тур. cesur 'смел, храбър'. Пловдив.
Джета ж —-от Гета с преход на г' в дж. Попина (Силистренско).
Джефалйев ф — от диал. *джефашя 'радостен, безгрижен' (от ар.-тур. sefa 'радост, безгрижие'). София, 1893, 1897.
Джеферов ф=Джаферов. Търново, 1900, Русе, Павел баня (Казанлъшко).
Джешо м — от Гешо с преход на г' в дж. Джешев ф. Лясковец, 1920. Джибанков ф.
Джибйрски ф — разновидност на Джаби-ров. Върба (Радомирско).
Джйбов ф — от ар.-тур. necip,-bi 'благороден; чист, непорочен'. Баничан (Го-цеделчевско).
Джибрйлов ф — от ар.-тур. cebrl 'принуден, насилствен' (?) Благоевград.
Джйбров и Джйбровски ф — от джибри (тур. cibre), навярно със значение гроздова ракия. Видин, Поморие, Сливен.
Дживаков ф — от диал. дживак '1. живак; 2. много пъргав и неспокоен човек' (от пер.-тур. civa).
Дживан м — от пер.-тур. civan 'юноша, младеж'; срв. Момчо. Айтос, 1893. Джи-ванов ф. Айтос, 1965, Плевен.
165
"' ' 2*1


Дживарлййски ф — от с. Дживирлии (Драгово, Айтоско). Карнобат.
Дж и варов ф — от ар.-тур. civar 'близост, съседство'. Алексинац (Югославия),
1917.
Дживгаров ф — от диал. дживгар 'врабче, врабец'; срв. Врабков, Врабчев. Берковица, 1917.
Дживдеров ф — може би вм. Живодеров. Златарица (Еленско).
Дживджоров ф — от диал. *дживдждр 'чуруликане'. Благоевград.
Дживелек ф — от пер.-тур. civelek 'млад, пъргав, подвижен'. Лом, 1893. Дживелеков ф. Лом, 1890, 1900.
Дживеленов ф — може би грешка вм. Дживелеков. Пловдив, 1949.
Дживелски ф—съкрат. и видоизменено от Дживелеков (?) Шумен.
Дживторов ф — някаква разновидност на Дживдеров. Горнооряховско.
Джигански ф — нарочно видоизменено от Цигански (?) Рогозен (Ореховско).
Джйгаров ф. Горно Ябълково (Грудов-ско), Чепинци (Софийско).
Джигеров ф — от д.жигер (пер.-тур. ciger 'дроб'). Стара Загора.
Джйгов и Джйговски ф — от тур. ciga 'голишарче, неоперено пиле'. Панагюрище. Джиголов ф. Благоевград, Пловдив. Джигошев ф — от гр. ?!Г[6; 'ярем; кобилица' с промяна на съгласните. Чепеларе, 1900, Пловдив. Джйгрев ф — от диал. джйгра 'слаб,
мършав човек'.
Джигуров ф — от гр. ^fliobpt. 'шиле' с преход на з в дж. Падеш (Благоевградско). Джйджев н Джйджов ф — от прякор Джйджо 'хубаво дете, сладур'. Карлово, 1878, 1942." Пловдив, 1900, Цариброд, 1900, Трън, 1908, Копривщица, 1849. Джиджелков ф — от Цицелков с озвучаване на it в дж. Калугерово (Ботевградско) .
Джиджйнов ф — от диал. *джиджйна 'буца по главата, цицина'. Пазарджик. Джиджйшев ф — според семеен спомен-, защото много обичал джиджй папа 'пържен хляб'. Силистра.
Джйдров ф — навярно разновидност на Джйгрев. Щип.
Джизаков ф — от диал. *джизак 'дзви-зак. шиле през втората година'. Попово, 1897, Пловдив.
Джйзо м — от Зисо с озвучаване на съгласните. Джйзов ф. Бургас.
Джикелов ф — а) разновидност на Джу-келов; б) от диал. джш:ел 'лопатка на коп-раля' (от тур. cekel). Ямбол, 1927. Перник.
Джйко м — а) от Гико с преход на г' в дж; б) от Чико с озвучаване на ч в дж. Джйков ф Русе (македонци), Бяла, Ясен
166
(Плевенско), Самоков, Скравена (Ботевградско) . Джилда ж.
Джилйзов ф — вж. Джелизов. Джйлков ф — разновидност на Жилков. Елин Пелин.
Джилитарски ф — от диал. джилитар 'конник, който хвърля тояга и я хваща във въздуха'; срв. Джиритов.
Джйло м — а) от Гильо с преход на г' в дж; б) от Чило с озвучаване на ч в дж. Джйлов ф. Пловдив, Стара Загора.
Джилязко м — вм. Желязко. Джиляз-ков ф. Русе, 1908.
Джилянов ф — от диал. джилян 'много буен'. Гурково (Балчишко), Свищов, Бургас.
Джймбов ф. Злокучане (Самоковско),
Самоков.
Джиметров ф. Варна, 1908. Джимидов ф — може би видоизменено от Хаджимитов (?) Пловдив. Джимнеров ф. Шумен. Джймов ф. Пещера, Варна. Джймперов ф — според местно обяснение; носел дреха „джемпър". Смядово (Преславско) . Шумен.
Джймрев ф — от прякор Джймрьо 'скъперник' (тур. cimri). Куманово, 1917.
Джина ж — от Гина с преход на г' в дж. Казанлък. Джйнин ф. Пещера.
Джйнгалов ф — разновидност на Джин-гаров. Пещерско (Айтоско), Айтос.
Джйнгаров и Джйнгъров ф — от тур. cingara '1. връх на дърво; 2. прен. много висок човек'. Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Гоце Делчев.
Джйнгов ф — от прякор Джйнго; вж. Джйнгаров. Копривщица, Ломско, Русе, Гоце Делчев, Пчеларово (Кърджалийско). Джйнгозов ф — от тур. cingoz 'хитрец, шмекер'. Бяла.
Джйнджев ф — от Цинцев с озвучаване на ц в дж. Севлиево, Пещера, Златоград.
Джинджйски ф. Кюстендил. Джииджифоров ф — от диал. *джин-джифдр 'джинджифил, Radix zingiberis'.
Брацигово. Джйндо м — от Гиндо; вж. Джино.
Джйндов ф. Русе.
Джйнко м — от Гинко; вж. Джино. Джйнков ф. Ямбол, 1900.
Джйно м — от Гино с преход на г' г, дж. Разград, 1845. Джйнов ф. Шумен, Юпер (Кубратско), Горна Оряховица.
Джйновски ф — от с. Джиново (Сливенско). Твърдица (Сливенско).
Джйнот ф — членувана форма от диал. джин 'дух, дявол, хитрец' (ар.-тур. cin).
Велес.
Джйнски ф — може би от диал. джин; вж. Джйнот. Поповци (Габровско).
Джйньо м — от Гиньо; вж. Джино. Джй-нев ф. Пловдив, Пещера. Джйньов дол — местност в Радотина (Ботевградско).
Джиован м — кръстоска от Иван и итал. Джовани. Търново. Джиованов ф. Търново, 1899, 1924!
Джипалски ф — може би грешка вм. Дзипалски. Пловдив.
Джипляков ф. Пазарджик.
Джйпо м или пр — вж. Джибов; някой си Джипо, неизвестно откъде, се заселил преди години в Долна Оряховица. Джйпов ф. Долна Оряховица, Горски Сеновец (Горнооряховско), Горна Оряховица, Тър-лово.
Джипунов ф — разновидност на Джапу-нов. Лясковец, • Русе.
Джиритов ф — от диал. джирйт 'колие или тояга, която се хвърля при езда и се улавя във въздуха' (тур. cirit). Пловдив. "
Джйрко м — умалит. от Джиро. Джйр-ков ф. Карлово, 1878.
Джйро м — от Гиро, Аргир с преход на г в дж. Джйров ф. Тетово, 1917, Сливен.
Джйсо м — от Зисо с преход на з в дж. Елховско. Джйсов ф. Сливен, 1883.
Джитан м — от Гетан с преход на г' в дж. Джитанов ф. Пловдив.
Джифаров ф — вм. Джафаров, Дже-¦фаров.
Джифряков ф. Варна.
Джйша ж — от Гиша с преход на г' в дж. Джйшин ф. Варна.
Джобов ф — от джоб или от диал. джоп 'сопа' (тур. cop). Стара Загора.
Джо вана ж — итал. Giovanna. Рядко, родени към 1928—1930 г.
Джовани м — итал. Giovanni. София, 1957.
Джога м — разновидност на Джого. Белица (Разложко).
Джогалан ф — вж. Джоголанов. Бр. Миладинови.
Джогалов ф. Чирпан.
Джоганов ф — разновидност на Джу-гански. Комщица (Ломско).
Джоглев ф — от диал. дждгльо 'едър и кокалест човек'. Пловдив.
Джого м — видоизменено от Георги. Якоруда. Джо го в ф. Сандански, Кърджали, Любимец (Свиленградско), Пловдив, Чирпан, Варна.
Джоголанов ф — от диал. * джоголан; вж. Джоглев. Пловдив.
Джоде м — от Джоте с озвучено т в д. Джодев ф. Лозен (Софийско).
Джоджанов, Джодженов и Джоджоиов Ф—от растението джоджан; срв. Гьозу-мов. Габрово, 1900, Севлиево, 1900, Търново (гроб).
Джоджо м — видоизменено от Георги-Джоджев и Джоджов ф. Ямбол, 1908, Сви-щовско, Разложко, Локорско (Софийско). Джойке и Джойко м — умалит. от Джойо. Джойкев ф. Илинден (Гоцеделчевско). Джойков ф. Калофер, 1893, Русе.
Джойо м — от Чойо с озвучаване на ч в дж. Джоев ф. Пловдив.
Джока ж — женска форма от Джоко. Джокин ф. Белоградчишко, Михайловградско, Станкедимитровско.
Джоко м — от Гьоко с преход на г' в дж. Джоко в ф. Видин, Михайловград, Ловеч, Карлово, Пазарджишко, Тополовград.
Джоларски ф — видоизменено от Джуглар-ски. Бов (Свогенско). '
Джоле м — западна форма на Джоло. Джолев ф. Разложко. Джолка ж — умалит. от Джоля. Джоло м — от диал. джоле 'некръстено още момче' — защитно име; срв. Пижо. Джоло в ф. Панагюрище, Пловдив, 1917, Пазарджик, Мездра.
Джоля ж — от диал. джоля 'некръстено още момиче'; вж. Джоло. Джомански ф. Кюстендил (гроб). Джона ж — женска форма от Джоне, Джоно.
Джонбашов ф. Панагюрище. Джонгов ф — от прякор Джднго 'висок и кокалест човек'. Пирдоп, Поликраище (Горнооряховско). Джонговски ф. Калоя-ново (Пловдивско).
Джонголски ф — от диал. джднголи 'едри кокалести крака'. Лясковец, Търново.
Джонджоров и Джонджеров ф — разновидност на Джунджуров. Карлово, Пловдив, Русе. - ¦
Джондо м — от Джоно с вмъкнато д. Джон до в ф. Пловдив.
Джондоров ф — разновидност на Джонджоров.
Джоне м — от Гьоне; вж. Джоно. Джо-нев ф. Елинпелинско, Ихтиманско, Кюстендилско, Благоевград, Пазарджик, Шумен. Джонка ж — умалит. от Джона. Джон-кин ф. Варна.
Джонко м — умалит. от Джоне, Джоно. Джонков ф.
Джоно м — от Гьоно с преход на г' в дж. Джонов ф. Севлиево, 1881, Бяла, 1893, Кула, Видин, Ломско, Михайловград, Мез-др"а.
Джонсън м — от английско фамилно име Jonson. Единичен случай. Варна, 1956.
Джонто м — от Джоно с вмъкнато т. Джонтов ф. Пловдивско.
Джопков ф. Петрич.
Джора ж — женска форма от Джоро. Джорин ф. Вълчедръма (Ломско). Джо-рински ф. Видин, 1935.
167
Джорго м — от Гьорго; вж. Джоно. Джоргов ф. Бистрица, Железница (Софийско), Бели Искър (Самоковско1!.
Джорджа м — западна форма на Джорджо. Джорджин ф. Трън.
Джорджан м — от Джордж(о)+ая. Кюстендил, 1879. Джорджанов ф. Кюстендилско, Кюстендил.
Джорджйл м — от Джордж(о)4-«л. Джор-джйлов ф. Самоковско.
Джорджо м — видоизменено от Георги.
Джорджев ф.
Джоре м — западна форма на Джоро. Джорев ф. Станке Димитров, 1845.
Джорко м — умалит. от Джоро, Джоре. Джорков ф. Джорнйлов ф.
Джоро м — видоизменено от Георги. Бе-лозем (Пловдивско). Джоров ф. Д ж 6 р о в дол — местност в Осиковица (Ботевградско).
Джоте м — западна форма на Джото. Казичене (Софийско). Джотев ф. Казичене. Джото м — от Джоно, Джоро, Джоджо с друго окончание.
*Джотол м — от Джот(о)4-ол. Джотолов ф. Ново село (Видинско).
Джонка ж — умалит. от Джока. Джоч-кин ф. Михайловград.
Джуана ж — вм. Джована. Златарица (Еленско), р. 1930.
Джубелйев ф — от диал. джубелйя 'който носи джубе — вид дълга горна дреха' (от ар.-тур. cu'bbe). Панагюрище.
*Джубрйл м — от Джубр(о)+«л. Джуб-рйлов ф. Бургас, Сливен.
*Джубро м — от Чубро с озвучаване на '( в дж. Джубров ф. Смолян.
Джувалеков ф — от прякор Джувалек 'въшльо' (циг. джувалб). Копривщица.
Джувйнов ф — може би разновидност на Дживанов. Арденско.
Джувков ф — от прякор Джуфката (носил връзка, завързана на джуфка?) Плов-лив, Пазарджик.
Джугалов ф — разновидност на Джуглов. Елена (гроб), Велинград.
Джуганаров ф — от диал. джуганар 'който скопява добитък' (рум. juganar). Ряхово (Русенско).
Джугански ф — от рум. jugan 'скопен кон'. Радуил (Самоковско).
Джугданов ф — разновидност на Джугански. Разложко.
Джугларски ф — от диал. "джуглар 'жи тел на местност Джуглата'. Бов (Свогенско). Джуглов ф — а) от местност Джугла(та) . 'чуклата'; б) от Чуклов с озвучаване на съгласните. Пловдив.
Джугов ф— а) от рум. jug 'ярем'; б) от Чуков с озвучаване на съгласните. Русе (македонци), Малък чифлик (Търновско), Търговище, Варна.
168
Джугушев ф — разновидност на Джугов.
УДжуджев, Джуджов и Джуджовски ф —
от джудже (тур. ciice). Пловдив, Панагюрище, Правец (Ботевградско). Джука ж — женска форма от Джуко.
Дебърско.
Джуканов ф— а) от Чуканов с озвучаване на ч в дж; б) от диал. *джукан джу-кест човек'. Дългопол (Провадийско).
Джуката пр - от джука (бил с увиснала долна устна). Плевен. ,
Джукев ф — от прякор Джуке, Джукьо 'бузест човек' (бил пълен, червендалест, с хубави бузи). Благоевград, Станке Димитров, Златарица (Еленско).
Джукелов и Джукелски ф — от циг джукел 'куче'. Садово (Асеновградско), Елена, Враца. , ,
Джуко м — от Гюко с преход на г в аж. Джуков ф. Бистрица, Горубляне (Софии-
СКДжуле ж-от Гюльо; вж. Джуко. Джу-лев ф. Ковачево (Пазарджишко), 1ърново.
Джуленов ф. Велинград (помак).
Джулка ж — от Гюлка или Юлка. 1рън-
СКДжулко м — умалит. от Джуле. Джул-ков ф. Пловдив. _
Джумаданов ф —вм. Джамаданов. Севлиево, Габрово. „
Джумайов и Джумайски ф-от с. Джумая (Сбор, Пазарджишко). Панагюрище,
ПЗДжумйков'ф-от Чомаков с озвучаване на ч в дж. Пловдив.
Джумалйев и Джумалййски ф - от диал. джумамя 'жител на град Джумая (Ьски Джумая Горна Джумая). Шумен, Тутракан, Русе, Търновско, Айтос.
Джумбишлйев ф —от диал. ^джумоиш-лия 'весел, шеговит, забавен (от тур. cumbuslu). Айтос.
Джумерков ф — от диал. джумерка скъперник'. Карлово.
Джумеров и Джумерски *~вм¦.?•** мертов. Пловдив, Ръжево Конаре (Плов-
ДИД^умертов ф — от диал. джумерт 'щедър' (пер.-тур. comert). Плевен.
Дж умпаров и Джумперов ф - навярно видоизменено от Сумпаров. Котел, Шумен.
Джлша1 ж — от Гюна; вж. Джуно. Кюстендил? Р. 1822, 1833, 1893, Пчелинци (Радомирско), р. 1857 Софийско, Свогенско, Михайловград. Джунин ф. Джунин ски ср. Видин.
Дневна2 м — западна форма на Джуно. Искрец (Свогенско). Джунов ф. Искрец. Джунич ф. Стара Загора.
Джунак ж — прякорно име от Джуно.
Джунаков ф. Джунгаров ф. Левски, 190о.
Джунджев ф. Сливен.
Джунджуров ф — от диал. джунджура 'глъчка, леко скарване'. Дюлево (Грудов-ско), Бургас, Стара Загора, Плевен, Белица (Разложко).
Джундраков ф — вм. Джундреков.
Джундреков ф — от Джундров с вмъкнато ек. Панагюрище, Котел, Варна.
Джундров ф — от диал. джундра 'джу-кест човек'. Врачещ (Ботевградско).
Джуне м — югозападна форма на Джуно. Радомирско. Джунев ф.
Джунел м — от Джун(о)4~ел. Джунелов ф. Котел, Сливен.
Джунка ж — умалит. от Джуна (в Мрамор — от Ладунка). Уровене (Врачанско), Мрамор (Софийско), Търговище.
Джунко м -j- умалит. от Джуно, Джуне. Трънско. Джунков ф. Лом, Видин. Д ж у н-к о в е ц — местност в Калугерово (Ботевградско) .
Джунлйев ф — от някое село с подобно име. Разград.
Джуно м — а) от *Гюно с преход на г' в дж; б) от Джуро с друго окончание. Цацуровци (Царибродско), Трън, Михайловградско. Джунов ф. Враца, Ломско, Бо-рован (Белослатинско), Главановци (Михайловградско), Берковица, Годеч, Калофер, Панагюрище.
Джуньо м — успоредна форма на Джуно с меко окончание. Джунев и Джуньов ф. Панагюрище, 1860, Пазарджик, Търново, Разложко.
Джупанов ф—вм. *Жупанов; вж. Жу-пански. Просеник (Сярско), Самоков.
Джупаров ф. Банско.
Джупунов ф — разновидност на Джа-пунов. Елена, 1908, Карлово, 1908.
Джура1 ж — женска форма срещу Джуро. Брезник. Джурин ф. Вълчедръма (Ломско).
Джура2 м — разновидност на Джуро. Трявна. Джуров ф.
Джурал м — от Джур(о)+ал. Джуралов ф. Пловдив.
Джуран м — от Джу(о)+ ан. Джуранов ф. Пирдоп, 1893, Трудовец (Ботевградско).
Джурджа1 ж — от Гюргя с преход на г' в дж. Брезе (Свогенско)' Радомирско.
Джурджа2 м — западна форма на Джур-джо. Трънско.
Джурджалия ж — от Джурджа1 + лия. Етрополски манастир, 1648.
Джурджо м — от Гюргьо; вж. Джурджа1. Етрополски манастир, 1648, Софийско, Вишан (Годечко), Репляна (Белоградчишко). Джурджов и Джурджев ф. Мадан (Михайловградско), Орехово, Калофер.
Джуре м — от Гюре; вж. Джурджа1. Джурев ф.
Джурел м — от Джур(о) -(- ел. Джуре-лов ф. Ямбол, Бургас.
Джурен м — от Джур(о) + ен- Джуре-нов ф. Ветрен, Пазарджишко), 1904.
Джурка ж — умалит. от Джура1. Гоин-дол (Царибродско), 1888.
Джурко м — умалит. от Джуро (обясняват го и от тая.джуркав 'който има мижави, гуреливи очи'). Джурков ф. Козлодуй, 1893,. Търново, Трудовец (Ботевградско). Джур-ката пр. Пазарджик, 1908.
Джуркол м — от Джурк(о) + ол. Джурколов ф. Чирпан.
Джурланов ф — от диал. *джурлан 'зур-лест човек'; срв. Дзурлов. Долно Ябълково (Грудовско).
Джурмански ф—навярно вм. Джерман-ски. Пловдив.
Джуро м — от Гюро с преход на г' в дж. Пирдоп, Беленско, Михайловградско, Брезник. Джуров ф. Пирдоп, Русенско,Чепеларе. Джуров дол — местност в Етрополе.
Джуровенски ф — от с. Джурово (Тетевенско). Тетевен.
Джурошки ф — видоизменено от *Джуров-ски(?) Люти дол, Ребърково (Врачанско).
Джурто м — от Джуро с вмъкнато т. Джуртов ф. Елин Пелин, Пазарджик.
Джуруков ф — от Чуруков с озвучаване на ч в дж. Пловдив.
Джурул м — от Джур(о) + УЛ. Джуру-лев ф. Пирдоп, 1917.
Джурулей м — разширено от Джурул. Джурулеев ф. Пирдоп.
Джустов ф — от рум. just 'справедлив'.
Джустров ф — от диал. джустря '1. търкам, жуля; 2. натъкмявам, гиздя'.
Джуто м — навярно успоредна форма на Джото. Н. Геров. Джутов ф. Пловдив, Вършец. Джутовски ф. Скравена (Ботевградско).
Джярафов или Джерафов ф — вм. Джера-хов с преход на х във ф. Котел, 1867 (Джа-рафов).
Дзака ж — от Зака. Дзакин и Дзакин-ски ф. Врачеш (Ботевградско).
Дзамферйя ж — видоизменено от Зам-фира. Горно Церовене (Михайловградско).
Дзане м — от Зане или Цане. Куманово, 1917. Дзанев ф. Свобода (Чирпанско), Казанлък, Брезово (Пловдивско).
Дзанка ж — от Занка. Михайловград.
Дзанко м — умалит. от Дзане, Дзано. Дзанков ф. Пловдив.
Дзано м — от Зано или Цано. Брацигово. Дзанов ф.
Дзвезда ж = Звезда. Трънско.
Дзвездака пр — вж. Звездака. Врачеш (Ботевградско).
Дзвездо л« = 3вездо.
Дзвеко м — умалит. от Дзвездо (Дзве-[зд]ко). Трънско.
Дзверков ф — от диал. дзверко 'звяр, зверче'. Радомирско.
169
Дзего м — от Цеко с озвучаване на съгласните. Дзегов ф.
Дзедзи и Дзедзо м — детска форма от •Стефан. Ботевград.
Дзезо м == Дзедзо. Дзезов ф. Враца. Дзеко м — от Цеко с озвучаване на ц в •дз. Дзеков ф.
Дзепа ж — вж. Зепа. Лясковец. Дзйвгов ф — от диал. дзйвгав 'който има слаби, мижави очи'. Прилеп.
Дзйгалов ф — разновидност на Дзига-ров. Казичене (Софийско).
Дзйгаров ф — от гр. ?i>fapia 'везни, теглилка'. Ракитово (Велинградско).
Дзйгов ф — видоизменено от Дзйвгов. Щип, 1917, Пазарджик.
Дзйко м — вм. Джико или Цико-Дзйков ф. Красава (Брезнишко). Дзилянов ф. вж. Джилянов. София, 1906. Дзйнгов ф — от Цинков с озвучаване на съгласните. Михайловградско.
Дзйнгоров ф. Навярно вм. Джингаров. Дзйнка ж — вж. Зинка. Костенец. Дзйпалски ф — от диал. дзйпам 'ритам, ¦скачам лудо' (навярно от буйна игра на хоро). Борован (Белослатинско).
Дзйпев и Дзйпов ф — от дзйпам; вж. Дзйпалски. Берковица, Михайловград. Пловдив.
Дзиралййски ф — навярно сродно с Джа-ралийски. Враца.
Дзйри ж — някакво гръцко име. Асеновград.
Дзйрков ф — от прякор Дзйрко 'зиркав, мижав човек'; срв. Дзйвгов. Млечево (Севлиевско). Дзйрков дол — местност в Правец (Ботевградско).
Дзонев ф — от Цонев с озвучаване на ц в дз. Алфатар (Силистренско). Дзувчов ф. Михайловград. Дзуков ф — от растението дзука. Розово ((Брациговско).
Дзургата пр — може би разновидност на Джурко. Казичене (Софийско). Дзургов ф. Казичене.
Дзурлов, Дзурльов и Дз-урлев ф — от пря-<кор Дзурльо 'човек с големи и издадени .напред устни'. Белоградчишко, Литаково (Ботевградско).
Дзурпалски ф — нещо във връзка със зурла, муцуна? Врачеш (Ботевградско).
Дзънгов ф — от диал. дзънга 'тамбура'. Пазарджик.
Дзъндзъков ф — от ар.-тур. zindik 'без-¦божник, еретик'. Свиленград.
Дзънов ф — от дзън-дзън 'междуметие за свирене с тамбура'. Енина (Казанлъшко), Казанлък.
Дзънчев ф — от прякор Дзънчо 'свирач на тамбура' (?) Пазарджишко.
Дзюмбйлев ф — разновидност на Зимби-лев. Луковит.
170
Диаватов ф — от гр. Stapocxrjs 'минувач,
пътник'.
Диагор(а) м — гр. Atoqipag — име на древен философ и поет. Диагоров ф. Поморие, 1893, Пловдив.
Диаманд м — вж. Диаманди, Щип, 1905. Диамандов ф.
Диаманди м — от гр. dtajiavxi 'диамант'. Велес. Диамандйев ф.
Диаманка ж — женска форма от Диамант. Драгоил (Сливнишко).
Диамант м — разновидност на Диаманд. Каварна, 1962.
Диаменди м — разновидност на Диаманди. Диамендйев ф.
Диан м — писмена разновидност на Деян покрай женското име Диана. Ново, рядко. Дианов ф.
Диана ж — лат. Diana, богиня на лова.
Ново.
Дибеков ф — от диал. дибек 'чутура' (тур. dibek). Самоков.
Дибйев ф — от тур. dip,-bi 'дъно'. Пловдив.
Дивако в ф — от прякор Дивйка. Велинград (помак).
Диванов и Дивански ф — от израза диван чапраз (?) Петрич, Лакатник.
.Дивановски ф — от диал. дивана 'балкон, къща с балкон' (от пер.-тур. divan hane); срв. Чардаклийски. Ботевград.
Диваров ф — от диал. дивар 'зид, дувар (пер.-тур. divar). Брестовица (Пловдивско). Дивдена ж — според Вайганд „дива, палава мома".
Дйвеков ф — навярно съкрат. от Само-дивеков. Пазарджик.
Дивери и Диверов ф. Варна, 1936 (Никола Георгиев Дивери), Стара Загора, 1940 (Ст. В. Диверов).
Дивечки ф — може би вм. Дивлянски. Големо село (Станкедимитровско).
Дивешки ф — от кол. Дивеците (Габровско). Лесичери (Търновско).
Дивизиев ф — от прякор Дивизията, а то от диал. девесйя 'камилар, деведжия'. Елешница (Разложко).
Дивилена ж — Ракитово (Велинградско), р. 1946.
Дивинйс м — видоизменено от Дионис. Расово (Ломско), Вършец. Дивинйсов ф. Расово.
Дивинйсия м — видоизменено от Диони-сий. Вършец, р. 1903.
Дивинйш м — разновидност на Дивинйс. Дивинйшев ф. Пловдив.
Дивитаков ф — вм. Деветаков. Търново.
Дивйтко м — от Давидко с асимилация
на а в и. Берковица, 1893.
Дивитлййски ф — от диал. *дивитлия 'който носи дивит (на пояса си), оттам — грамотен човек' (от тур. divit). Пазарджик
Дивлянски ф — от с. Дивля (Радомирско).
Дивна ж — от дивна, т. е. много хубава. Кюстендил, р. 1953, София, 1956.
Дйвов ф — от див 'необщителен'. Лип-ица (Ореховско),Варна, Велинград (помак).
Дивошйнов ф — от диал. *дивошйн 'див, необщителен човек' (?) Лесичево (Пазарджишко). 1911.
Диврев ф. Лясковец.
Дйвчев и Дйвчовски ф — от дйвчо; срв. .Дивов. Етрополе, Долни Дъбник (Плевенско), Разлог, Крумовград, Правец (Ботевградско).
Дивяков ф — от диал. дивяк '1. качамак; 2. див човек'. Котел, Свищов.
Дигалев и Дигалов ф. Варна, 1936.
Дигновеждов ф — от диал. *дигнивежд 'с вдигнати вежди'.
Дигоноров ф.
Дйда ж — от Димитра, Дина, Дика, Дила ¦с детско повтаряне на първата съгласна; срв. Дада, Дода, Русе, р. 1864, Панагюрище р. 1888, Панагюрско, Плевен.
Дйдеков ф — от Дидов, Дидев с вмьк-нато ек. Котел.
Дидилецов ф — Деделецов. Свищов, 1888.
Дидйна ж — от Дид(а) — ина. Попина (Силистренско).
Дйдка ж — умалит. от Дида. Панагюрище.
Дйдко м — умалит. от Дидо. Копривщица нар. песен.
Дйдлаков ф. Панагюрище.
Дйдо м — от Димитър, Дино, Дико, Дило с детско повтаряне на първата съгласна; срв. Дадо, Додо. Дйдов ф. Калофер, Карловско, Панагюрище, Брезово (Пловдивско), Орешак (Троянско). Дйдовски ф. Казанлък.
Дйдьо м — успоредна форма на Дидо с меко окончание. Тетевенско. Дйдев ф. Тетевен.
*Дйзо м — от Дисо с озвучаване на с в з (?) Дйзов ф. Бойчиновци, Бели брод (Михайловградско), Михайловград.
Дйка ж — женска форма от Дико. Ботевградско, Тетевенско, Ореховско, Шумен. Дйкин ф.
Диканаров ф — от диал. диканар 'който прави дикани за вършитба'. Марково (Провадийско), Разград, Разградско.
Диканоров ф — видоизменено от Диканаров. Варна, Стара Загора.
Дикански ф — от с. Горна или Долна Диканя (Радомирско). Самоков, 1893, Станке Димитров, 1893.
Диканчев ф — от прякор Диканчето; вж. Дикански.
Дйкбоюшки ф — от диал. *дйкбоюк 'човек с увиснали мустаци' (от тур. dik biyik). Пловдив.
Дикиджйев ф — от диал. дикиджйя 'обущар, който шие калеври' (тур. dikici).
Дикйзов ф — от тур. dikiz 'шеговит поглед'. Пловдив.
Диклйев ф—вм. *Диклев с ие поради мекото л; вж. Дикльовски.
Дйкльовски ф — от прякор Дикльо 'който все стои прав или вири глава?' (от тур. dikelmeK). . . .
Дикманов ф — от диал. *дикман 'щръкнал, изправен?' (от тур. dikmek).
Дйко м — съкрат. от Димитър или вм. Динко. Ботевградско, Луковитско. Дйков ф. Ботевград, Ореховско, Ямболско. Дйковски ф. Ботевградско.
Дйколов ф — от Дикоолу = Диков с турско окончание. Градина (Първомайско).
Диксаков ф. Самоводене (Търновско).
Дйла ж — женска форма от Дило. Ботевградско. Врачанско. Дйлин ф. Своде (Ботевградско). Дйлински ф. Правец, Своде (Ботевградско), Ботевград.
Дилак м — прякорно име от Дило. Дилаков ф. Червен брег.
Дилан м — от Дил(о) -j- ан. Бреница (Белослатинско), Кнежа. Диланов и Дила-новски ф.
Дйлба ж — съкрат. от Дилберка. Русе, р. 1891, Кичевско.
Дилбазов ф — от пер.-тур. dilbaz 'любезен, приказлив'. Пловдив, 1900.
Дилберка ж — от диал. дилбер 'хубав, пленителен' (пер.-тур. dilber). Кичевско.
Дилберов ф — от диал. дилбер; вж. Дилберка. Трън, 1893.
Дйле м — югозападна форма на Дило, Дильо. Дйлев ф. Санданско.
Дилимов ф. Стара Загора.
Дилинчев ф.
Дилияк м — кръстоска от Дило и някое име като Стилиян. Русе, р. 1959.
Дйлка ж — умалит. от Дила. Кнежа, Плевен, Плевенско, Ботевградско. Дйл-кински ф.
Дйлко м — умалит. от Дило. Плевен. Дйлков ф. Плевенско, Добралево (Ореховско), Врачеш, Новачене (Ботевградско), Дряново. Дйлковски ф. Врачеш, Скравена (Ботевградско).
Дйло м — съкрат. от Димитър. Ботевградско, Луковитско. Дйлов ф. Ботевградско. Дйловски ф. Ботевград, Луковитско, Ореховско.
Дйлча ж — женска форма от Дилчо. Дйлчин ф. Габрово.
Дйлчо м — умалит. от Дило. Ботевградско, Световрачане (Софийско). Дйлчов и Дйлчев ф. Ботевградско. Дйлчовски ф. Скравена (Ботевградско).
Дйльо м — успоредна форма на Дило с меко окончание. Лопян (Ботевградско). Дйльов и Дйлев ф.
Дилян м — вм. Делян. Пордим (Плевенско). Дилянов ф.
171


Диляна ж — вм. Деляна. Пордим (Плевенско), Литаково (Ботевградско), Бов (Свогенско}.
Дилянка ж — умалит. от Диляна. Заноге (Свогенско), Мездра, Шумен.
Диляшки ф — от прякор Диляна, а то от Дило. Рашково (Ботевградско).
Дима ж — женска форма от Димо. Чирпанско, Трън.
Димаки м — умалит. от Димо с гръцка наставка -аки. Силистра, 1894.
Диман м — от Дим(о) -4- ан- Котел, 1893, Котленско, Стара Загора, Балчик, Трън. Диманов ф. Панагюрище.
Димана ж — от Дим(а) — ана или женска форма от Диман. Котленско, Еленско, Етрополе, Врачанско, Свогенско, Петричко. Диманин ф. Миланово (Свогенско), Ракитово (Велинградско).
Диманички ф — от някое село или махала с подобно име. Сухострел (Благоевградско).
Диманка ж — умалит. от Димана. Диманко м — умалит. от Диман. Ди-манков ф.
Диманчо м — умалит. от Диман. Диман-чев ф.
Димбаров и Димбарев ф — може би далечно видоизменение от Дилберов. Пловдив. Дйме м — югозападна форма на Димо. Дймев и Дймевски ф.
Дименов ф—от диал. димен 'кормило' (ит.-тур. dumen). Брацигово.
Димеров ф — може би от по-старо *Димерлиев, а то от рум. dimerlie 'голяма крина'. Русе, 1900.
Димзов ф. Пловдив, 1893, 1897, 1949. Дими ж — съкрат. от Димитра. Рядко. Димйев ф — от диал. димйи 'вид бели потури' (от тур. dimi). Нарядко из ИзБ. Димизов ф. Лехчево (Михайловградско). Димйрев ф—вм. Демирев. Димискиов ф. Етрополски манастир, 1622. Димитаконов ф. Панагюрище. Димитан м — от Димитран с изпадане на р. Димитанов ф.
Димитана ж — женска форма срещу Димитан. Свогенско.
Димитанка ж — умалит. от Димитана. Негован (Софийско).
Димитила ж. Ореш (Свищовско), 1898, 1914.
Димйтко м — умалит. от Димитър. Радомир. Димйтков ф.
Димитра ж — женска форма от Димитър. Нарядко из цялата страна. Димйтрин и Димйтрински ф.
Димитрак м — съкрат. от Димитраки. Димитраков ф. Крива Паланка, 1900, Устрем (Тополовградско).
Димитраки м — гр. Дтщтртраж, умалит. от Димитър. Старо.
172
Димитран м — от Димитър + ан. Дими-транов ф. Черноморец (Бургаско).
Димитрана ж — от Димитр(а) -\- ана. Рядко.
Димитрачко м — умалит. от Димитър. Димитрачков ф. Самоков.
Димитраш м — от Димитр -\- аш. Дими-трашев ф. Пирот, 1905. Гоце Делчев.
Димитрашко м — успоредна форма на Димитрачко. ЮЗБ. Димитрашков ф.
ДИМЙТРИ И ДиМЙТрИЙ М — Гр. ДУ]|лфрЮ?
'посветен на богинята на плодородието Ат]|17}Т7]р '. Старо, рядко. Димйтриев ф.
Димйтрин м — от Димитр -f- ин. Бресте (Белослатинско). Димитрйнов ф. Бресте, Русе.
Димитрина ж — от Димитр(а) ~ ина.
Рядко. Димитрйнка ж — умалит. от Димитрина.
Ботевград.
Димитрйца ж — от Димитр(а) ~ ица. Типично за Шумен; Кубрат, Кула.
Димитрйчка ж — умалит. от Димитрйца. Типично за Шумен; Провадия.
Димитрйя1 ж — женска форма от Димитри. Прослав (Пловдивско), Пещера, Пазарджишко, Костенец.
Димитрйя2 м — разширено от Димитри. Герман (Софийско), р. 1900, 1907. Димйтриев ф. Герман, Градец (Котленско), Ямбол, Солун.
Димитриядис ф— вм. Димйтриев с гръцко окончание. Стара Загора.
Димитрунка м — умалит. от Димитър. Самоков. Димитрунков ф. Самоков.
Димитруш м — от Димитр-|-г/ш. Ди-митрушев ф. Мусомища (Гоцеделчевско).
Димитрушко м — умалит. от Димитруш. Димитрушков ф. Търново.
Димитър м — говорима форма на Димитри. Много разпространено из цялата страна. Димитров и Димитровски ф.
Димйцко м — умалит. от Димитър. Димйцков ф.
Димиш м — от Дим(о) -j- иш. Димйшев ф. Варна, 1936. Димйшов ф. Кюстендил, 1900.
Димишляров ф—вм. Домишляров. Самоков.
Димка ж — умалит. от Дима или от Димана. Главно ИзБ. Дймкин ф.
Дймко м — умалит. от Димо. Дймков ф. Пещера.
Димна ж — женска форма срещу Димньо. Пловдив.
*Дймнол м— от Дими (ьо)-\-ол. Дймнолов-ски ф. Малорад (Ореховско).
*Дймньо м — от Димо с вмъкнато нь или видоизменено от *Дивньо. Дймнев ф. Русе, 1936.
Димо м — съкрат. от Димитър. Главно СИзБ. Димов и Дймовски ф.
Димоков ф — от Димотков с изпадане на т. Долна Оряховица.
Димоларов ф — от Димолар, множ. число от Димо с турска наставка -яар. Буря (Севлиевско), Буховци (Търговищко). Димолянов ф. Македония. Димотаклиев ф — вм. Димотикалиев. Пещера.
Димотикалиев ф — от диал. димотика-лия, жител на град Димотика или ходил в тоя град'. Пещера, Пазарджик.
Димотко м — видоизменено от Димитър или от Димо. Белозем (Пловдивско). Димотков ф.
Димуш м — от Дим(о) + уш. Димушев ф. Родопско.
Дймчалиев ф — от диал. дймчалия 'жител на с. Димча (Севлиевско)'. Севлиево. Дймче м — югозападна форма на Димчо. Димчев ф.
Димчо м — умалит. от Димо или направо от Димитър. Главно ИзБ. Димчев и Дймчов, Дймчевски и Дймчовски ф.
Дймша ж — женска форма от Димшо. Брезник.
Дймшо м — разновидност на Димчо. Брезник. Дймшев ф.
Дина ж — съкрат. от Костадина или от Господина. Нарядко из цялата страна. Дйнин ф. Дйнински ф. Ботевград, Своде ^Ботевградско).
Диналов ф. — вм. Динолов. Динамов ф — навярно от прякор Динамото- Шумен, 1940.
Динаров ф — от динар. Търново. Динаш м — от Дин(о) + аш. Динашов ф. Мирково (Пирдопско).
Дйнга ж — от Динка с озвучаване на нк в нг. Кичевско.
Дингйлев и Дингйлски ф — от прякор Дингйл 'много висок човек' (от тур. din-?\\ 'ос на кола'). Карлово, Пловдив, Пловдивско, Кочериново (Станкедимитровско). Дйнго м — от Динко с озвучаване на нк нг в. Дйнгов ф.
Дингоз м ¦— от Динг(о) -f- оз по образеца яа Христоз, Андроз. Дингозов ф. Пещера. Дйндаров ф — разновидност на Титнеров. Котел.
Дйндо м — от Дино с вмъкнато д. Дйндов ¦ф- Пловдив.
Дйндьо м — от Диньо с вмъкнато д. •Сливен. Дйндев ф. Сливен.
Дйне м — югозападна форма на Дино, Диньо. Кюстендил, Радомир, Дойран. Дйнев ф.
Дйнеков ф — от Динов, Динев с вмъкнато ек. Смолско (Пирдопско)
Дйница ж — от Дин(а)-\-ица. Трън.
Дйнка ж — умалит. от Дина или съкрат. от Костадинка, Господинка.
Динкаров ф — от диал. *динкар 'съдържател на динка (мелница за грухане ориз, за барут и др)' Луковит.
Динко м — умалит. от Дино, Диньо. ЮИзБ. Динков ф.
Дйнкол м — от Динк(о)+ ол. Дйнколов ф. Дйно м — съкрат. от Костадин или Господин, още от Варадин, Вълкадин, Стоядин и под. Лом, Козлодуй. Дйнов ф. Враца, Ореховско, Горно Уйно (Кюстендилско). Дйновски ф. Литаково (Ботевградско).
Диновесов ф — може би от Динов и Весов.
Диной м — разширено от Дино. Него-вановци (Видинско). Диноев ф.
Дйнол м — от Дин(о) -j- ол- Дйнолов ф. Русе, 1868, Ореховско, Сливен.
Динсйзов ф — от ар.-тур. dinsiz 'безве-рен, безверник'.
Динуш м — от Дин(о) + Уш- Динушев ф. Мъглен (Айтоско).
Дйнча ж — женска форма от Динчо. Дйнчин ф. Бусинци (Трънско).
Динчййски и Динчйски ф — от с. Динката (Пазарджишко). Пазарджик, Ловеч.
Дйнчо м — умалит. от Дино, Диньо. Дйнчев и Дйнчов ф. Сливен, Панагюрско, Благоевградско, Боженица (Ботевградско). Дйнчо веки ф.
Диньо м — съкрат. от Господин (или Костадин). ЮИзБ, главно Новозагорско. Дйнев ф. Нова Загора, Стара Загора,Сливен. Дйо м — грц. Д?о? 'божествен' — име на календарски преподобен. Дйев ф. Фотиново (Пещерско), Асеновград. Дйевски и Дйовски ф. Новачене (Ботевградско).
Диоген м — гр. Aiof?vK]?, име на древен философ. Съвсем рядко. Крива Паланка, 1917.
Диолев ф — а) от тур. dol 'потомство; рожба от добитък, приплод'; б) от диал. диола 'цигулка'. Русе. Диомин ф.
Дионйз м — вм. Дионис. Варна, Пловдив. Дионйзов ф.
Дионйс м — съкрат. от Диониси. Видин, Кошава (Видинско), Поморие. Дионйсов ф. Русе.
Дионйси и Дионйсий м — гр. diovuacog 'посветен на бог Дионис' — име на календарски светии. Охрид, 1863, Битоля, Пловдив, Берковица, р. 1923. Дионйсиев ф. Тулча, 1861, Струга, 1905, Карлово.
Дионйш м — видоизменено от Дионис. Дионйшев ф. Благоевград.
Дйпчев и Дйпчов ф — от често повтаряне на израза „дип че". Панагюрище.
Дипчйков ф — от тур. dipcik 'приклад, дръжка на пушка или пищов'. Севлиево, 1900.
Дира ж — женска форма срещу Дирьо. Панагюрище, р. към 1948. Диран м — от Дир(ьо) + ан. Диранов ф. Диреков ф — вж. Дереков. Плевен. Дирйлков ф — разновидност на Дерилов. Дириманов ф — вж. Дериманов.
173
Ssrf
Днринко м — умалит. от Дирьо. Дирйн-ков ф. Литаково (Ботевградско).
*Дирйнчо м — успоредна форма на Ди-ринко. Дирйнчов камик — местност в Етрополе.
Дирканов ф. Варна.
Дирлйков ф — от тур. dirlik 'сговор, съгласие'. Пловдив, 1873. Враца, 1944.
Дирманов ф — вж. Дерманоз.
Дйрьо м — от глаг. диря — защитно име след поморчета: диря ново име, с по-добра съдба за детето; срв. Търса. Дйрев ф.
Дисенанов ф.
Дйско м — умалит. от Дисо. Дисков ф.
Пазарджик.
Дйсо м — от Димо, Дино, Дичо с друго окончание, както Косо и Кото, Босо и Ботьо. Дйсов ф. Михайловградско, 1923.
Дисон м — от Дис(о) -\- он. Дисонев ф.
Дисундрин ф. Пловдив (католик).
Дитан м — от Дит(о) -\- ан. Котел, 1917.
Дитанов ф.
Дйто м — съкрат. от Димитър (кръстоска от Димо и Мито). Дйтов ф. Драгошиново
(Самоковско).
Дйфов ф — от Дивов с обеззвучаване на първото в (?) Русе, 1900.
Дихан м — от Деян, Диян с вмъкнато х. Делиюнус (Чаталджанско), 1900, Бургас. Диханов ф. Граматиково (Малкотърновско), Софийско.
Дйца ж — женска форма от Дицо. Тетевен, Осиковица (Ботевградско).
Дйцо м — от Димо или Дико, Дичо с друго окончание. Дйцо в и Дйцев ф. Тутракан, 1893, Горна Оряховица, Плевенско, Етрополе, Видин, Капитановци (Видинско).
Дйча ж — женска форма срещу Дичо.
Пирдоп.
Дичйн м — от Дич(о) -j- ин. Водолей (Търновско). Дичйнов ф.
Дйчка ж — умалит. от Дица. Тетевен, Русе, Нова Загора, Каварна^
Дйчко м — умалит. от Дичо. Катунец (Ловешко), Голямо Шивачево (Сливенско). Дйчков ф. Плевен, Шумен, Гол. Шивачево.
Дйчо м — а) съкрат. от Димитър; б) от Динчо с изпадане на н. Чирпан, 1893, Лопян (Ботевградско). Дичев и Дйчов ф. ЮИзБ, Елена, Видин, Ботевградско. Дйчовски ф. Врачеш (Ботевградско).
Диша ж — женска форма от Дишо. Ботевградско. Дйшин ф. Ботевград, Скравена (Ботевградско).
Дишана ж — от Диш(а) -j- ана. Новачене (Ботевградско).
Дйшинев ф. Грудово.
Дйшка ж — умалит. от Диша. Ботевградско.
Дишкелов ф. Старо Железаре (Пловдивско).
174
Дйшко м — умалит. от Дишо. Калофер,. Ботевград, Скравена (Ботевградско). Дйш ков ф. Калофер. Пазарджишко.
Дишлйев и Дишлййски ф — от тур. dij-П 'зъбат, зъбест'. Мандрица (Ивайловград-ско), Пловдив, Стара Загора, Варна.
Дишлянов ф — от диал. *дишлян 'зъбат човек'; вж. Дишлйев. Панагюрище, Брацигово, Стара Загора.
Дйшо м — съкрат. от Димитър. Етрополе, Ботевград, Ботевградско. Дйшев и Дйшов ф. Ботевград, Ботевградско, Ярлово-(Самоковско). Дйшовски ф. Скравена (Ботевградско).
Диямандуров ф — видоизменено от Диа-мандиев. Карабунар (Пазарджишко).
Диян м — писмена разновидност на Диаи или фонетична форма на Деян. Шумен, Толбухин — деца.
Дияна ж — женска форма срещу Диян. Шумен, Ракитово (Велинградско), Силистра, 1893.
Длугерски ф — от диал. длугерин 'дюлгерин'. Скравена (Ботевградско).
Длъгманов ф — вм. Дългоманов. Пловдив, 1873.
Длъгнев ф — от прякор Длъгньо ' висок
човек'. Пловдив.
Длъгнеков (и Длъгников) ф — от Длъгнеа с вмъкнато ек. Панагюрище, Пазарджик,.
Котел.
Длюлюмджйев ф— вм. Дюлюмджиев. Казанлък.
Дляновски ф. Котел.
Добаздв ф — навярно видоизменено от Думбазов или Дилбазов. Микре (Ловешко).
Добе м — от Добре с изпадане на р. . Бистрица (Софийско), Дебърско.
Добо м — разновидност на Добе. Елин Пелин. Добов ф.
Добра ж — от прилаг. добра. Нарядко из цялата страна, повече в ИзБ. Добрин ф. Кула, Галиче (Ореховско), Новачене (Ботевградско), Осенов лак (Свогенско). Добрински ф. Врачеш (Ботевградско). Добра и н ф. Ник. Милев.
Добралевски ф — от с. Добралево (Ореховско). Враца.
Добралиев ф — от някое село с подобно име. Шумен. Добралията и Добралилията пр. Силистренско.
Добран м — от Добр(е), Добр(о) -- ан. Добранов ф. Тутракан, 1900, Шумен,
Пловдив.
Добрана ж — от Добр(а) +ана. Лясковец.
Добре м — западна форма на Добри. Софийско, Елин Пелин, Самоковско, Ихти ман, Смилец (Панагюрско). Добрев ф.
Добрен м — от Добр(е) -j- ен. Богров, Владая, Вердикал, Михайлово, Суходол (Софийско), Брезе (Свогенско). Добренов ф. Добреновото — местност във Врачеш (Ботевградско).
I
Добрена ж — от Добр(а) -f ена. Софийско, Елин Пелин, Свогенско, Радомирско, Брез-нишко, Бабово (Русенско).
Добрент м — разширено от Добрен. Добрентов ф.
Добреш м — от Добр(е) — еш. Етрополски манастир, 1648.
Добрешан м — от Добреш -f- ан. Павликени, 17 в.
Добрешка ж — женска форма срещу Добреш. Етрополски манастир, 1648 (Лопян, Брусен).
Добрешко м — умалит. от Добреш. Вид-раре, 1648. Добрешков ф. Добрешково и Добрешковица — местности в Бо-женица (Ботевградска).
Добри м — от прилаг. добър или съкрат. от Добромир, Доброслав. Главно ИзБ. Добрев, Добревски, Добрич ф.
Добривой м — „добър воин". Елешница (Разложко), 16 век, Алексинац (Моравско) 1917.
Добриджйк м — прякорно име от Добри с турска умалит. наставка -ciK . Добриджй-ков ф. Алфатар (Силистренско).
Добридйм м — от имената на двамата дядовци — Добри и Димо. Сливен, р. към 1930.
Добрйк м — успоредна форма на Добрико. Райково (Смолянско), 1720.
Добрйка1 ж — женска форма от Добрико. Добрйкин ф. Ковачица (Ломско).
Добрйка2 м — разновидност на Добрико. Плодовитово (Чирпанско). Добрйков ф. Пло-довитово.
Добрико и — умалит. от Добри. Н. Геров. Добрйков ф. Брегово (Видинско), Русе, Пловдив, Пловдивско, Карлово, Чирпан, Чирпанско, Асеновградско, Хасковско, Петелово, Пчеларово (Кърджалийско), Усто-во (Смолянско), Плевня (Драмско). Добрй-ковци род в Брягово (Първомайско).
Добрил м — от Добр(е) -f- ил. Типично за Михайловград; Тетевен, 1648, Враца, Лютаджик (Врачанско), Вършец, Пловдив. Добрйлов ф.
Добрйлия ж — кръстоска от Добра и Емилия, Лилия и под. Брацигово, р. 1956.
Добрйлко м — умалит. от Добрил. Ник. Милев.
Добрин м —¦ от Добр(и) 4- ин. Добрйнов ф. Търново, Пирдопско, Пернишко. Добрй-нович ф.
Добрина ж — от Добр(а) + ина. Луковит, Етрополе, Ботевград, Ботевградско.
Добринка ж — умалит. от Добрина.
Добрйнко м — умалит. от Добрин. Търговище. Добрйнков ф.
Добрйца ж — от Добр(а) -J- ица. Тутраканско, Русе.
Добрйчка ж — умалит. от Добрйца. Търговище, Шумен.
Добрйчко м — умалит. от Добричо. Пловдивско. Добрйчковци род в Осиковица' (Ботевградско).
Добрйчо м — разновидност на Добрико. Добрйчов ф. Горни Лом (Белоградчишко).
Добришйн м — от Добри -f- шин, както Драгошин, Петрушин. Петелово (Кърджалийско). Добришйнов ф. Петелово.
Добриян м — от Добре, Добри -j- ян. Етрополски манастир, 1648, Богров, Каз№ чене, Лозен (Софийско), Елин Пелин,Троян:. Добриянов</>. Лозен, Равно поле (Софийско), Русе.
Добриянка ж — женска форма от Добриян. Елин Пелин.
Добро м — успоредна форма на Добре, Добри. Огоя (Свогенско), р. 1773, Брацигово, р. 1952. Добрович ф. Сливен (Възраждането). Добро веки ф. Сливен (Възраждането). Добров рът — местност в Новачене (Ботевградско).
Добровест м — превод на грц. Вангел'» еднакво по значение с Благовест. Рядко-
Добровой м — разновидност на Добривой. Петърч (Софийско), р. 1915.
Доброволски ф — от доброволец.
Добровоя м — разновидност на Добривой. Етрополски манастир, 1648.
Добродан м — „даден за добро". Вайганд,. Синод, именник.
Доброданалс — женска форма срещу Добродан. Вайганд, Синод, именник.
Доброделиев ф — от с. Добри дял (Горнооряховско). Горна Оряховица.
Доброденко м — може би измислено име от Кр. Пишурка.
*Добродуша ле — „добра душа". Добро-душин ф. Ник. Милев.
Добродушков ф — име на лице в разказ; от Елин Пелин.
Доброй м — разширено от Добро. Нар. песен.
Добройко м — умалит. от Доброй. Стара Загора. Доброй ков ф. Казанлък. Стара Загора.
Доброл м — от Добр(е) — ол. Добролов ф. Враца, 1920.
Добролйцки ф — от диал. *добролик или от някое село с подобно име. Пловдив.
Добромйлка ж — от Добра и Милка. Шумен, 1964.
Добромир м — старинно име — „добро на света", в по-ново време така модернизират Добри. Етрополски манастир (Лопян), 1648> Ник. Милев. Добромйров ф.
Добромира ж — женска форма срещу Добромир. Етрополски манастир (Лопян), 1648.
Доброолу ф — от Добрев с турско окончание -олу. Пловдив, 1917.
Добро плодни ф — псевдоним — „който дава добър плод". Шумен (Възраждането).
175
кШ

ЩШ1ЩрЙ;1§|'
Добросав м — от Доброслав с изпадане на л. Алексинац (Моравско), 1917.
Доброслав м — старинно име — „който се слави с добро" или „който има добра слава", отговаря на грц. Агатокъл. Батановци (Пернишко), 15—16 век, Неврокопско, 16 век, Силистра, 1893, Провадия, Ихтиман, р. 1965. Дсброславов ф, Заселе (Свогенско),
Видин.
Доброслава ж — женска форма срещу Доброслав. Неврокопско, 15—16 век, Етро-полски манастир, 1648.
Доброславски ф — от с. Доброславци (Софийско).
Доброта м — от Добр(и) -f- oma, Ник. Милев. Добротов и Добротин ф. Ник. Милев.
Добротин м — от Доброт(а) + ин- Вай-ганд, Синод, именник.
Доброцвет м — от добро цвете — навярно така подновили дядо му Добри. Веселиново (Преславско), 1942, Русе, р. 1958.
Добро ян м — от Доброй -\- ан. Свищов-•ско, Търновско, нар. песен.
Добруджалйев ф — от диал. ддбруджалйя 'добруджанец'. Свищов, 1905. Карлово.
Добруджанлиев ф — кръстоска от Добруджалиев и Добруджанов.
Добруджанов и Добруджански ф — от ¦дсбруджанеи. Търговище, 1905, Варна,
1936. Добрул м — разновидност на Доброл.
.Вайганд, Синод, именник
Добрун м — от Добр(о) + ун- Добрунов •ф. Ник. Милев.
*Добрус м — разновидност на Добруш. .Добрусов ф. Ник. Милев. Добруски ф. СбНУ. Добруш м — от Добр(и) -f- Уш-Добруша м — разновидност на Добрущ. Ник. Милев. Добрушов ф.
Добрушан м — от Добруш + ан- Д°бру-шанов ф. Ник. Милев.
Добрушки ф — от с. Добруша (Врачанско). Враца, 1920.
Добрьо м — успоредна форма на Добри, Добре, Хасково, 1893, Брезово (Пловдивско). Добрев ф.
Добрин м — съкрат. от Добриян. Софийско. Добрянов и Добрянски ф. Софийско. Добрина ж — женска форма от Добрян.
Синод, именник.
Добутов ф — навярно от добуто — неправилен изговор на добро утро.
Добчо м — вм.* Добрчо, умалим. от Добри. Харманлии, Свирково (Харманлийско), Карлово, Пловдив. Добчев ф. Харманлии, Свиленград, Първомайско, Карлово, Ракитово (Велинградско). Добчето ф. Свиленград. Добчовци род в Дебър и Филево (Първомайско).
Добър м — развновидност на Добри. Добъров ф. Търново.
Добя ж — от Добра (Добря) с изпадане на р. Кюлевча (Шуменско).
176
Дованджйев ф — вж. Дуванджиев. Стара
Загора.
Довлетов ф — от ар.-тур. devlet 'щастие, благополучие' с преход на първото е в о.
Варна.
Доволавила ф. (Гизела Стефан Доволавила от с. Панчево, Кърджалийско).
Доврамаджйев ф — вм. Дограмаджиев с изговор на g като в. Котел, Шумен.
Довруев ф — от тур. dogru 'верен, честен, откровен'. Разградско.
Догазанов ф — от диал. *догазан 'комуто лесно се догазва, т. е. омръзва му, дотяга му нещо, отказва се от игра, работа и под.' Самоковско.
Доганджйев и Доганджййски ф — от диал. доганджйя 'соколар' (тур. doganci). Търговище, Лозен, Кремиковци (Софийско), Бобов дол (Станкедимитровско).
Доганов ф — от диал. доган 'ястреб или сокол' (тур. dogan). Копривщица'(Възраждането), Берковица, 1893, Лом, 1893,' Русе, Шумен.
Догарадин ф — разновидност на Дъга-радин. Цариград, 1873.
Догозанов ф — вм. Догазанов. Пазарджик.
Дограмаджиев и Дограмаджййски ф — от диал. дограмаджйя 'дърводелец' (тур. dogramaci). Враца.
Дода1 ж — женска форма срещу Додо, Додьо. Елховско, Калофер, Брезе (Свогенско). Додин ф. Додински ф. Боженица (Ботевградско).
Дода2 м — западна форма на Додо. Брез-нишко, Софийско. Додов ф.
Додана ж — о~ ппп/а\1хянл. Бо. Ми-
ТбдП- югозападна форма на Додо, Додьо Софийско, Свогенско. Додев ф. Дбдеков ф-от Додев с вмъкнато ек.
«а
сричка (а .
T
*Д6дон м - от Дод(о)+о«- Д,^°" ад. рът- местност в Радотина (Ботевград
^ж-от Дод(о)+ош. Додошев*.
Русе.
Додул м — от Дод(о)+г/л. Додулов ф. Сопот.
Додуленски ф — според местно обяснение: от додулйка 'бърборко'. Миланово Свогенско).
Додумов ф — вж. Дудумов. Стара Загора.
*Додун м — от Дод(о)+г/«- Доду-нов ф.
Додунеков ф — от Додунов с вмъкнато ек. Габрово, Дряново.
Додуров ф — според местно обяснение: от прякор Дудурата 'гайдаря' (дуду 'ру-чило на гайда'). Лясковец.
Додуш м — разновидност на Додош. Додушев ф. Гоцеделчевско. Додушки ф. Кнежа. •
Додьо м — успоредна форма на Додо с меко окончание. Луковитско, Ловешко, Долни Дъбник. Додев ф. Ловеч, Лесидрен (Тетевенско), Благоевград. Додевски ф. Брезово (Пловдивско).^
Дождевски ф — от с. Дождевица (Кюстендилско). Кюстендил. Дозов ф.
Дойн м — от До(йо)-]-«И- Етрополски манастир, 1648.
Дойка ж — а) женска форма от Дойко; 6} от Дотька с преход на т' в й. Етрополски манастир, 1648, Литаково (Ботевградско), Осенов лак (Свогенско), Дрянковец, Пе-щерско (Айтоско), Сливенско, Ивайлов-градско. Дойкин ф. Габрово, 1893, Калофер, Ракитово (Велинградско).
Дойко м — умалит. от Дойо или съкрат. направо от Радой (в Крамолин, Севлиевско — от Теодоси). Панагюрско, Горнооряховско, Севлиевско, Силистренско. Дойков ф. Котел, 1873, Панагюрище. Дойков плат — местност в Гурково (Ботевградско).
Дойкя ж — разновидност на Дойка. Софийско.
Дойлеков ф. — разцовидност на Дойле-ров. Русе.
Дойлеров ф — от рум. doilea 'втори'. Алдомировци (Сливнишко).
Доймазов ф — от тур. doymaz 'ненаситен, алчен, гладник'. Орехово.
Доймев ф — от тур. doyma 'насита, ута-ложаване глада'. Русе.
Дойна ж — женска форма от Дойно. Рядко.
Дойно м — съкрат. от Радойно. Габрово, Айтоско, Ботевградско. Дойнов ф. Габрово, Елена, 1893, Ловешко, Айтоско. Дойнов-ски ф.
Дойо м — съкрат. от Радой. Кула. Доев и Дойо в ф. Пловдив, Банско. Доевски ф. Пловдив.
Дойча1 ж — женска форма от Дойчо. Етрополски манастир, 1648, Софийско. Дойчин ф. Софийско.
12 Речник на личните и фамилни имена
Дойча2 м — западна форма на Дойчо. Трънско.
Дойчин м — от Дойч(о)+«к- Софийско, Лехчево (Михайловградско), Благоевградско. Дойчинов ф. Софийско, Ботевградско, Кюстендилско. Дойчйнски ф. Новачене (Ботевградско).
Дойчина ж — женска форма от Дойчин. Провадия, Шумен, Толбухин.
Дойчо м — умалит. от Дойо или съкрат. и умалит. направо от Радой. Панагюрище, Пирдопско, Ботевградско, Новозагорско, Карнобатско, Шуменско. Дойчев и Дойчов
Ф-
Дока1 ж — женска форма от Доко. Ботевградско.
Дока2 м — западна форма на Доко. Брезник.
Докана ж — от Док(а)-|-ана- Трънско.
Докатанов ф. Пазарджик.
*Д6ке или *Д6кьо м — успоредна форма на Доко с меко окончание. Докев ф. Бер-ковско.
Докия ж — съкрат. от Евдокия. Севлиево, р. 1889, Бояна (Софийско).
Доклев и Доклйев ф. Брезник.
Доко м — от Донко с изпадане на н. Ботевград, Ботевградско, Копривщица. Доков ф.
Доколенков и Доколянков ф — от до колене (хвалил се, че има penis до колене?) Лесичево (Пазарджишко), Дебели лак (Радомирско), Брезник.
Доколянов ф — разновидност на Доколенков. Оборище (Варненско).
Доксанлйев ф—от диал. *доксанлия 'който е на 90 години или има 90 (декара имот, коне или нещо подобно)' (тур. dok-sanh). Козловец (Търновско), Шипка (Казанлъшко), Кочериново (Станкедимитровско).
Доксанов ф — от тур. doksan '90'; вж. Доксанлйев. Павликени, Варна.
Докси м — съкрат. от Евдокси. Доксев ф. Каварна.
Доксим м — кръстоска от Докси и Ев-доким. Галичник, 1920. . -
Доксин м — видоизменено от Доксим. Лазарополе (Македония). Доксинов ф.
Доксия ж — съкрат. от Евдрксия'. Трънско.
Докторов и Докторски ф — от прякор Доктора (лекар или народен лечител). Лещехан, Гор. Василица (Ихтиманско), Пазарджик, 1869, Пещера, 1893, Банско, Ловеч, Поморие, Мичурин, Сухатче (Бе-лослатинско).
Докузанов ф — от диал. *докузйн 'човек, с девет пръста на двете ръце' или с 'девет деца' и под. (от тур. dokuz '9'). Панагюрище, Докузмерджанов ф — може би измислено от Вазов.
177

штятшт
Докузов ф — от тур. dokuz; вж. Доку-занов. Горна Василица (Ихтиманско), Стара Загора, Тутракан.
Докуленски ф — вж. Доколенков. Ли-таково (Ботевградско).
Докумов и Докумски ф — от тур. dokum, 'тъкане; плетене рогозки'. Варненско, Велинград, Враца.
Докурчев ф — според семейна предание: дядото носел риза до кура си.
Докя ж — от Дойка с премет на йотацията. Скравена (Ботевградско).
Доладжаков ф — от диал. доладжак 'сват-бар с бъклица' (от тур. dolucak). Търново,
1890.
Доламов ф — от диал. долама 'дълга горна дреха' (тур. dolama). Пловдив.
Долапчйев ф — от диал. долапчия '1. те-павичар; 2. прен. хитрец, измамник' (пер.-тур. dolapci). Сливен, Айтос, Каблешково (Поморийско), Стара Загора, Смочан (Ловешко), Калугерово (Ботевградско).
Долашков и Долашки ф—а) от тур. dolak 'навуща до коленете'; б) от рум. dol 'лукавство, измама'. Видин, Долна Диканя (Радомирско).
Долбински ф — от някое село с подобно име (?) Самоков, Соволяно (Кюстендилско),
Кюстендил.
Долгов ф — от диал. долг 'дълъг'; срв. Длъгнев. Трън, 1893, Орехово, 1897, Видин, 1897, Плевен.
*Д6лдже или *Д6лджо м — от Долчо с озвучаване на ч в дж. Долджев ф. Пловдивско.
Долдуранов ф — от диал. *долдуран 'пълен, натъпкан'; вж. Долдуров. Кюстендил. Долдуров ф — от тур. doldurmak 'пълня, гнета'. Стара Загора, Костенец.
Доле м — югозападна форма на Дольо. Бр. Миладинови. Долев ф. Доленовски ф. Доленчев ф. Пловдив. Должев ф—вм. Долджев. Боримечково (Пазарджишко).
Долзите род — от диал. ддлзи 'дълги, високи' . Прилеп, 1917. Долина ж — от дол(я)+ина. Варна, 1958. Долинаров ф — от долинйр 'жит ел на долина*; срВ. Долчинков (може би измислено име). Пловдив. Дол инка ж — умалит. от Долина. Варна,
1958. Дол маков ф — т: тур. dolmak 'пълня
се' (?) Русе.
Долманов ф — разновидност на Долма-ков ? Шереметя (Търновско).
Долменчев ф. Пловдив.
Долмов. ф — от диал. долмй '1. насип; 1. пълнени чушки' (тур. dolma). Лясковец, Шереметя (Търновско), Русе, Шумен. ; - ' Долнев ф — от Долня (Долна Оряховица). Габрово.
178
Долнооряхов ф — от Долна Оряховица. Горна Оряховица.
Долноселски ф—от с. Долно село (Кюстендилско) . Кюстендил.
Доломовски ф — вж. Доламов. Търнава (Белослатинско).
Долорес ж — исп. Dolores — във връзка със стихотворението от Вапцаров. Ново,
рядко.
Долутаров ф—от тур.-пер. dolutar 'пълнач' или 'който пие пълни чаши'. Етрополе.
Долумджййски и Долумчййски ф — вм. Дюлюмджийски. Димово (Видинско).
Долчинков ф — от долчйнка (може би име на някоя местност). Шумен, Разград, Търговище, Русе, Горна Оряховица, Горнооряховско.
Долчо м — умалит. от Дольо. Долчев ф. Плевен, 1900, Нова Загора, 1917.
Дольо м — съкрат. от Радол, Видол или друго подобно име. Н. Геров. Долев ф. Батак, 1876, Перущица, 1893, Пловдив. Дольовото местност в Осиковица (Ботевградско).
Доля ж — женска форма от Дольо, Доле. Старо (Бр. Миладинови), в по-ново време разпространено по литературен път — от Славейковия Иво Доля. Кремена (Врачанско), р. 1940, 1946, 1947, Мездра, р. 1958, Варна, 1956. Долински ф. Варна,
1936.
Домазетов ф — от домазет 'мъж, който живее в къщата и семейството на тъста си'. *Домакин м — от Тома — Томаки — То-макин — Домакин. Домакйнов ф. Горна Камила (Сярско), Пловдив. Доманов ф — вм. Думанов. Бургас. Доматов ф — навярно от прякор Домата. Домахчйев ф — видоизменено от Домуз-чиев. Пловдив. Домашки ф. Домбев ф.
Домбулов ф. Асеновград, 1917. Домелйна ж —• кръстоска от Домина, Домна и друго име на -лина. Варна, 1957. Домен м — от лат. dominus 'господар, господин'. Сливен, 1844. Доменов и Д6-минов ф. Сопот, 1893.
Доменйк м — вм. Доминик. Трънчовица (Никополско).
Доместен м — от Демостен с метатеза на неударените гласни. Доместенов ф. Каварна.
Домина ж лат. domina 'господарка'. Шумен, р. 1885, 1887.
Доминик м — женска форма срещу Доминика. София, 1897. Доминйков ф. Плевен. Доминика ж — лат. dorninica 'неделя'. Рядко, старо.
Домишляров и Домишлярски ф — от диал. *домишляр 'който домишлява, т. е. намисля друго и променя решенията си'.
Самоков, Драгошиново (Самоковско), Враца, Краево (Ботевградско).
Домко м — съкрат. от Домо или от Доминик. Домков ф,
Домлйна ж — разновидност на Домелйна. Кюстендил, р. 1948.
Домна ж — съкрат. от Домина или от Доминика. Типично за Самоков.
Домнйка ж — грц. Ao|iv(x7) — име на календарска преподобна. Самоков.
Домнйца ж — от Домнйка с друго окончание. Варна, 1956.
Домо м — съкрат. от старинно Домослав или Доморад. Демирхисарско, 16 в.
Домозетски и Домозецки ф — от диал. домозет; вж. Домазетов. Благоевградско.
Домощен м —iвидоизменено от Демостен. Домощенов ф. Варна.
Домузов ф—от тур. domuz 'свиня' или съкрат. от Домузчиев. Панагюрище, Костенец, Пловдив, Павликенско, Бургас.
Домузчиев и Домусчйев ф—от диал. домусчйя 'свинар' (тур. domuzcu). Панагюрище, Сливен, Карнобат, Плевен.
Домухов ф — погрешно написано или нарочно видоизменено от Домузов. Пловдив.
Домчо м — умалит. от Домо. Невро-копско, 16 в.
Дона ж — женска форма от Доно, Доньо. Из цялата страна. Донин и Донински ф.
Донамарйя ж — от Дона и Мария или от Домина Мария 'Богородица'. Единичен случай, 1957.
Дон го м — от Донко с озвучаване на нк в нг. Телиш (Луковитско). Дон го в ф. Пазарджишко.
Донда ж — от Дона с вмъкнато д. Станке-димитровско.
Донде м — западна форма на Дондо. Дондев ф. Мировяне (Софийско).
Донджанов ф — навярно видоизменено от донжуан. Шумен, 1940.
Дондо м — от Доно с вмъкнато д. Дон-дов ф. Бесарабия, 1857, Пловдив, 1908.
Дондуков ф — навярно от името на руския генерал А. М. Дондуков. Търново, 1910, Чирпанско.
Дондурийски ф. (чиновник в Михайловград, 1893).
Дондуров ф — видоизменено от Долдуров (?) Варна.
Дондьо м — от Доньо с вмъкното д. Дондев ф. Сливен.
Доне м — югозападна форма на Доньо. Самоковско. Донев ф.
Донейкьо м — разширено от Доне. До-нейкьов ф. Охрид, 1917.
Донелия ж — може би кръстоска от Дона и Анелия.
Донешки ф — навярно вм. Доневски. Русе. •- .¦¦
Дони м — североизточна форма на Доньо: срв. Тони. Донев ф.
Донйна ж — от Дон(а)+«яа. Нар. песен.
Донйнко м — умалит. от Доньо. До-нйнков ф. Пловдив.
Донисков ф. Варна, 1936.
Донка ж — умалит. от Дона. Из цялата страна.
Донкйя ж — разширено от Донка. Трън-ско.
Донко м — умалит. от Доно, Доньо. Повече из ЗБ. Донко в ф. Софийско, Ботевградско, Гоцеделчевско. Донковски ф.Троян.
Доно м — успоредна форма на Доньо с твърдо окончание. Берковско, Ботевградско. Донов ф. Доновски ф. Донски ф.
Донсуз пр — тур. donsuz 'без гащи, без долни гащи'. Шумен, 1870. Донсузов ф. Варна, Никопол.
Дончо м — умалит. от Доньо, Доно. Из цялата страна. Дончев, Дончо в н Дончев-ски ф.
Доньо м — съкрат. от Андон. Казанлъшко, Търновско. Донев и Доневски ф.
Допелйнов ф—вж. Дупелинов. Дряново.
Дора ж — съкрат. от Тодора — напоследък доста разпространено.
Дорайков ф. Смядово (Преславско), 1867.
Доралийски ф—вж. Дуралиев. Пазарджик, Карлово.
Дорамаджйев ф — разновидност на До-грамаджиев с изпуснато г (g). Шумен.
Дорбанов ф—от пер.-тур. durbin 'проницателен, предвидлив' (?) Тутракан, 1897.
Доргунски ф — от тур. durgun 'неподвижен, бавен, спокоен'. Пелишат (Плевенско).
Доре м — съкрат. от Тодор. Битолско. Дорев, Дорич и Доревски ф.
*Дорен м — видоизменено от Доре (?) Доренов ф. Никопол.
Дориан м — англ. Dorian, име на персонаж от Оскар Уайлдовия роман Портретът на Дориан Грей. Ново, рядко.
Дориана ж — женска форма от Дориан. Ново, рядко.
Дориета ж — от Дора с френско -ette. Горна Оряховица, р. 1965.
Дориян м —• писмена разновидност на Дориан. Толбухин, р. 1958.
Дорка ж — умалит. от Дора. Благоевградско.
Дорко м — умалит. от Доре, Доро. Дор-ков ф. Пловдив, Мадан (Родопско).
Дормйшев и Дормйшов ф — от турско л. и. Етрополе, Говедарци (Самоковско).
Дормйшков ф — умалит. от Дормйшев. Гара Белово.
Дормуш пр — от турско л. и. Търново, 1860 (Панайот Пацов Дормуш). Дорму-шев ф. Ловеч, Горно Павликени (Ловешко). >
1791

Дормушлййски ф — от диал. дормуш-лйя 'жител на с. Дурмуш (Митрополит Симеон, Шуменско)'. Варна.
Доро м — съкрат. от Тодор. Доров ф. Долни Вадин (Ореховско). Доро веки ф. Тръстеник (Плевенско), Плевен, Севлиево.
Доробанов ф — от рум. dorobant 'пехотинец' . Русе.
Дороманов ф — разновидност на Доробанов. Крушовене (Ореховско). >•-*
Доросей м — видоизменено от Доротей. Доросеев ф. Стара Загора.
Доросия м — по-нататъшно видоизменение на Доротей. Копривщица, 1849 (като фамилно име). Доросиев ф. Копривщица, Клисура (Карловско).
Доростол м — по името на древната крепост Доростол близо до днешна Силистра. Шумен, р. 1914.
Доростолски ф — от древната крепост Доростол. Шумен, 1940.
Доротей м — гр. Дшрб^еог 'дар божи' — — име на календарски светия. Рядко. Доротеев ф. Лом, Русе, Елин Пелин.
Доротея ж — гр. ДшрогНа , женска форма от Доротей. Пловдив, р. 1870, София, р.1937, Провадия, р. 1919, Станке Димитров, Враца.
Дорошев ф — навярно вм. Доросиев.
Самоков.
Дорсанлййски^ф — от някое село с подобно име. Кукуш.
Дорсела ф. София, р. 1933.
Дортулов ф. Брезник.
Доруданов и Доро дано в ф — разновидност на Дуриданов. Пловдив.
Дорунев ф. София, 1893.
Дорче м — умалит. от Доре, Доро. Дор-чев ф.
Доса м\— западна форма на Досо. Трън-
ско.
Досе м — разновидност на Доси.
Доси м — съкрат. от Теодоси или от Доситей. Поповско, Търновско, Разложко. Досев ф. Габрово, Търново, Тутракан.
Доситей м — гр. Да)о?*гй{ 'даден от бога'. Габрово, 1843, 1825.
Досия ж — женска форма от Доси, Досе. Трънско.
Доска ж— женска форма от Доско,
Доскачаров ф. Ямбол, Стара Загора'
Дзско м — умалит. от Доси, Досьо. Севлиево, 1905. Досков ф. Габрово, 1900, Севлиево, 1905, Неврокопско, 15—16 век.
Досо м — успоредна форма на Доси» Досьо с твърдо око нчание. Досов ф. Ра-дотина (Бзтевградско).
Досп евски ф — видоизменено от Доспей-ски. Самоков (Възраждането), Пазарджик, 1893, Пещера, 1893.
До спейски ф — от с. Доспей (Самоковско). Самоков, 1949.
180
Доста ж — от нареч. ддета — а) заклинателно име при нежелано многодетство на момичета: „доста са ни вече момичетата, да се роди и момче"; б) защитно име при детска смъртност: „доста вече са ни умирали, поне тая да оцелее"; срв. Запрян, Запряна. Софийско, Елин Пелин, Своген-ско, Велинград, Разложко, Гоцеделчевско, Петрич, Струмица, Дебър (Македония), Здравец (Исперихско). Достин ф. Боснек (Пернишко), Струмица.
Достана ж — от Дост(а)+ана. Етропол-ски манастир, 1648, Елин Пелин, Самоков, Шумен.
Достена ж — от Дост(а)+ена. Софийско, Пернишко, Радомирско, Станкедимитров-ско, Близнаци (Шуменско).
Достенка ж — умалит. от Достена. Не-гован (Софийско).
* Достин м — мъжка форма срещу Доста. Достйнов ф. Асеновград, 1900, Пещера, 1900, Пловдив, 1927.
Досьо м — съкрат. от Теодоси. Лясковец. Досев ф.
Дося ж — съкрат. от Досия. Дота1 ж — женска форма от Дото. Софийско, Радомирско.
Дота2 м — западна форма на Дото. Радомирско.
Дотка ж — умалит. от Дота или от Дода. Етрополски манастир, 1648.
Дотко и — умалит. от Дото или от Додо. Врачанско. Дотковото — местност в Осиковица (Ботевградско).
Дото м — съкрат. от Теодоси, Евдоким, Доситей или друго име. Типично за Кула. Дотов ф. Кула, Видин. Дотев ф. Свищов, Севлиево.
Доурков ф — може би далечно видоизменение на Довруев. Речица (Сливенско). Дохньо м — от Дохчо с друго окончание. Дохнев ф. Айтос. Дохтйнка ж — вм. Духтинка. Варна. Дохчо м — умалит. от Доси (*Досчо) или Дошо (*Дошчо) с преход на ек, шч в . хч, както Рухчо от Русчо. Нова Загора. Дохчев и Дохчов ф. Нова Загора, 1908, Орехово, 1893.
Доца1 ж — видоизменено от Тодорка, Дона, Доста, Евдокия или друго име. Ле-деник (Търновско), Русе, Силистра, Гло-джево (Кубратско), Трънско, Ботевградско. Доцински ф. Врачеш (Ботевградско). Доца2 м — западна форма на Доцо, Доце. Брезник.
Доце м — успоредна форма на Доцо. Доцев ф. Панагюрище, Костенец, Драгоман, Искрец (Свогенско), Русе.
Доци м — североизточна форма на Доце. Шумен, Доцев ф.
Доцка ж — умалит. от Доца, Русе, Разградско. Доцко м — умалит. от Доцо. Доцков ф.
Доцо м — видоизменено от Тодор, Теодоси, Доно, Дочо или друго име. Ботевградско. Доцо в ф. Берковско, Ботевградско. Доцовски ф.
Доча ж — женска форма срещу Дочо. Карапелит (Силистренско), Попово, Казанлъшко.
Дочйнка ж — умалит. от Дочо. Русе. Дочка ж — умалит. от Доча. Градина (Търновско).
Дочката пр или ф — от Дочко. Котел, 1867 (Братя Гену и Беру Петрови Дочката). Дочко м — умалит. от Дочо. ¦ Тетевенско. Дочко в ф. Сливен, 1883, Новачене (Ботевградско), Обеля (Софийско).
Дочо м — а) от Дончо с изпадане на н или от Дойчо' с изпадане на й\ б) от Доси, Досьо с друго окончание, а в Плевен— от Димитър. Типично за Севлиево и Севлиевско; Силистра, Ловеч, Бела Слатина, Троян, Ботевградско, Казанлък. Дочев, Дочов и Дочовеки ф.
Доша1 ж — женска форма от Дошо. Брусен (Тетевенско), 1648, Етрополе, Чирпан, Стара Загора, Петърч (Софийско). Доша2 м — западна форма на Дошо. Софийско.
Дошеков ф — от Дошев с вмъкнато ек. Пловдив.
Дотка ж — умалит. от Доша. Софийско, Стара Загора. Дошкин и Дошкинов ф. Пазарджик, 1905, Велинград.
Дотко м — умалит. от Дошо. Дошков ф. Панагюрище, Пловдив, Дряново, Джу-люница (Горнооряховско), Павликенско, Горско Сливово (Ловешко), Лозен (Софийско).
Дошлаков ф — от *Дошлак, прякорно име от Дошо. Видин.
Дошо м — а) от Дочо, Доньо, Доцо, Доко с друго окончание; б) съкрат. от Теодоси или Евдоким. Трудовец, Гурково (Ботевградско), Софийско. Дошев и Дошов ф. Трудовец, Гурково, Тетевен, Ловешко, Севлиево, Търново, Преславско, Пещера, Пловдив, Пазарджишко, Михайловградско. Дошол м — от Дош(о)+о./7. Врачеш (Ботевградско). Дошолов ф. Врачеш.
Доя ж — женска форма от Дойо. Бр. Миладинови. Доински и Дойнски ф. Драбунчев ф.
Драбчев ф — може би вм. *Драпчев — от драпам (?) Пловдив.
Дравков ф— от Здравков с изпуснато з. Варна.
Драга ж — от прил. драга. Софийско, Пернишко, Брезнишко; като ново име — нарядко из цялата страна.
Драгай м — от Драг(о)+ай
Драгайка ж — женска форма от Драгай.
Драгалйн м — вм. Драголин. Вайганд, Синод, именник.
Драгалйна ж — женска форма от Драгалйн. Синод, именник.
Драган м — от Драг(о) -j-ан. Главно ЗБ.
Драганов, Дра гано веки и Драган ски ф.
Драгана ж — от Драг(а)+а«а или женска
форма от Драган. Главно ЗБ. Драганин
и Драганински ф.
Драганджйк ф — от Драган с турска умалит. наставка -cik. Котел, 1867 (Ганчо П. Драганджйк, Янаки П. Драганджйк). Драганджйков ф. Котел, 1962.
Драганички ф — от с. Драганица (Берковско). Вършец, Берковица, Черкаски (Берковско).
Драганка ж — умалит. от Драгана. Драганчо м — умалит. от Драган. Дра-ганчов и Драганчовски ф. Скравена (Ботевградско).
Драгаш м — от Драг(о)+аш. Неврокопско, 16 в. Драгашевица — местност в Рашково (Ботевградско).
Драгая ж — разширено от Драга. Ник. Милев.
Драгйжев ф — от с. Драгижево (Търновско). Дряново.
Драгйй м — от прилаг. драг, успоредна
форма на Драгия. Шумен, 1940 (5 души).
Драгййчо м — умалит. от Драгйй или
от Драгия. Разград. Драгййчев ф. Разград,
Девненско.
Драгйн м — от Драг(о)+«н. Драгйнов ф. Стара Загора, Пловдив, Гоце Делчев. Драгйна ж — женска форма от Драгйн. Ник. Милев.
Драгйнка ж — умалит. от Драгйна. Софийско, Елинпелинско.
Драгйо м — стара форма на Драгия. Етрополски манастир, 1648.
Драгйца ж — от Драг(а)-\-ица. Кърджали, р. 1962.
Драгйчо м — умалит. от Драгйй или от Драго.
Драгичой м — разширено от Драгйчо. Драгичоев ф. Горни Цибър (Ломско).
Драгия1 м — разширено от Драгйй. Копривщица, Севлиево, Сухиндол (Севлиевско), Айтос, Вършец. Драгйев ф. Копривщица, Севлиевско, Казанлъшко, Карно-батско, Сливен, Вършец. Драгййски ф. Бургас.
Драгия2 ж — разширено от Драга. Н. Геров.
Драгна ж — от Драга с вмъкнато н. Софийско, Разградско.
Драгни м — североизточна форма на Драгньо. Толбухинско, Дулово. Драгнев Ф-
Драгно м — успоредна форма на Драгньо с твърдо окончание. Ник. Милев.
Драгньо м — от Драго с вмъкнато нь. Казанлъшко. Драгнев ф. Леденик (Търновско), Бяла, Сливен, Пирдопско. Драг-ньов ф. Кула, Ботевградско.
181

т
йЩ
Драго м — от прилаг. драг или съкрат. от Драгомир, Драгоман, Драголюб, Драгостин. Нарядко из цялата страна. Дра-гов и Драговски ф.
Драговчев ф—от мах. Драговци (Еленско).
Драгодан м — „даден на драго сърце". Вайганд, Синод, именник.
Драгодана ж — женска форма от Драгодан. Синод, именник.
Драгодйн м — от Драго+дин по образеца на Костадин, Господин. Драгодйнев ф. Орманли (Драмско), Велинград.
Драгоз м — от рум. Dragos c озвучаване на с. Бяла. Дра го зов ф. Бяла, Лясковец,
Търново.
Драгойл м — от Драго или Драгой-f гм. Драгойлов и Драгойлски ф.
Дра гой м — разширено от Драго. Рядко. Драгоев и Драгойски ф. Драгойов ф. Ник.
Милев. Драгойка ж — женска форма от Драгой.
Дръмша (Свогенско).
Драгойко м — умалит. от Драгой. Дра-гойков ф. Кула.
Драгойлйев ф — от диал. драгойлйя 'жител на с. Драгоево, Преславско'. Шумен.
Драгойчо м — умалит. от Драгой. Дра-гойчев и Драгойчов ф. Бела Слатина, Горно Пещене (Врачанско).
Драгол м — от Драг(о)+ол. Ловеч, Ловешко, Троянско. Драголов ф. Троянско, Габрово, Шуменско, Никополско, Асеновград. Драголевски ф.
Драголйн м — от Драг -\-лин. Демир-хисарско, 16 в. Драголйнов ф. Рибарица (Тетевенско).
Драголюб м — „драг и любим". Зелени-град (Трънско), Русе, р. 1929. Драголюбов
ф.
Драгоман м — от Драг -Х-ман, пренесено от имена като Герман, Диман, Калиман, Куман, Томан, Шишман. Михайловград, 1893, Цариброд, 1911,-, Трънско, Губислав (Свогенско), Търново, 1919. Драгоманов ф. Драгоманов требеж — местност в Радотина (Ботевградско). Драгомански ф — от с. Драгоман. Драгомир м — старинно име: „драг на света", възобновено през Възраждането. Плевен, р. 1867, Търново, р. 1878, Елена и на разни места из страната. Драгомиров ф. Пазарджик, р. 1882.
Драгомира ж — женска форма от Драгомир. Синод, именник.
Драгомйрка ж — женска форма от Драгомир. Шумен, 1940, Понор (Свогенско). Драгополов ф — вм. Драгопулов. Драгопулов ф — от Драгов с по-стара гръцка наставка пуло. Пловдив.
Драгосав м — от Драгослав с изпадане на л. Етрополски манастир 1648.
Драгосйн м — от драг и син „драго чедо" или от Драгостин с изпадане на т. Банско. Драгосйнов ф. Банско. Драгусйнски ф. Лакатник. Драгосйн — местност в Етрополе.
Драгослав ф — старинно име: „комуто е скъпа славата". Етрополски манастир, 1648, Ник. Милев, Неврокопско, Пернишко, 15—16 век, Търговишко, 17 век.
Драгослава ж — женска форма от Драгослав. Етрополски манастир, 1648 (Враца).
Драгостин м — от драгост-^ин — „който създава, носи драгост". Търново, 1899, Златарица (Еленско), Русе, Силистра, Тул-ча. Драгостйнов ф. Арбанаси, 1786, Ке-сарево (Горнооряховско), 1893, Елена, Нови
пазар.
Драгота м — от Драг(о)+ота. Драго-тов ф. Поибрене (Панагюрско).
Драготе м — от звателната форма на Драгота. Н. Милев. Драготев ф. Пловдив. Драготйн м — от Драгот(а)+«н. Неврокопско, 15—16 век, Видин. Драготй-нов ф. Лом.
Драготичин ф — от Драготица, жената на Драгота. Ник. Милев.
Драгош м — от Драг(о)J-ош. Синод, именник.
Драгошйн м — от Драгош-]-и« или от Драго-|-ш«я. Трявна, Севлиево, Русе, Ботевградско, Търново. Драгошйнов ф. Търновско, Севлиево, Ловешко, Разградско, Ботевградско. Драгошйнски ф. Враца.
Драгошйна ж ¦— женска форма от Драгошйн. Етрополски манастир, 1648 (Те
тевенско).
Драгоя1 ж — женска форма от Драгой. Вайганд, Синод, именник.
Драгоя2 м — разновидност н^ Драгой. Сливен. Драгоев ф.
Драгул м — от Драг(о)+г/л. Драгулев и Драгулов ф. Разград, Варна, Марикости-ново (Петричко), Панагюрище, Кула, Оре-ховско, Шуменско.
Драгула ле — женска форма от Драгул. Етрополски манастир, 1648.
Драгулййски ф — може би от с. Драго-левци (Кюстендилско).
Драгулйн м — успоредна форма на Драголйн. Каменица или Камено поле, 1578. Драгулйнов ф. Ник. Милев.
Драгун м — от Драг(о)4-(/м. Бургас. Дра гунски дол — местност в Калуге-рово (Ботевградско). Драгуна ж — женска форма от Драгун.
Трънскр.
Драгунчо м — умалит. от Драгун. Дра-гунчев ф. Карнобат.
Драгуса ж — разновидност на Драгуша.
Видин.
Драгутана ж — от Драгот(а)+ана. Вайганд, Синод, именник.
Драгутин м — вм. Драготйн. Бела Паланка, 1917.
Драгуц м — рум. DraguJ, от Драго. Дра-гуцов ф: Сомовит.
Драгуш м — от Драг(о)-|-г/ш. Н. Геров.
Драгуша ж — от Драг(а)+г/гш. Трънско, Шумен, Мъглен (Айтоско).
Драгушка ж — умалит. от Драгуша. Мъглен (Айтоско), р. 1870.
Драгушко м — умалит. от Драгуш. Дра-гушков ф. Русе.
Драгьо м — разновидност на Драгий. Драгьов ф. Ник. Милев.
Дража ж — женска форма от Дражо. Брезово (Пловдивско), Пловдив, Карлово, Русе.
Дражана ж — от Драж(а)-|-ана. Етрополски манастир, 1648.
Дражййски ф — видоизменено от Дра-гийски. Чепеларе (Асеновградско).
Дражйк м — от Драж(о)—шс. Неврокопско, 15—16 век.
Дражйл м — от Драж(о)-{-ил. Дражйлов ф. Ник. Милев.
Дражка ж — умалит. от Дража или от Драга. Габрово, 1870.
Дражко м — умалит. от Дражо или от Драго. Видин, 1879. Дражко в ф. Ловеч, Севлиево, Врадун (Търговишко), Чирпан.
Дражлена ж — кръстоска от Драга и Елена. София, 1956 — дете.
Дражо м — от Драгьо с преход на г в ж. Омуртаг, 1897, Айтос. Дражев ф. Пещера (мнозина), Панагюрище, Айтос, Ямбол, Грудовско, Белица (Ихтиманско). Дражов ф. Враца. Дражов ф. Самоков.
Дразлев ф — може би от прякор Дразльо 'който лесно се дразни'. Ковачевица (Го-цеделчевско).
Дразов ф. Бургаско.
*Драйка ж — женска форма от Драйко. Драйкина стран — местност в Ли-таково (Ботевградско).
Драйко м — разновидност на Драйчо. Вайганд.
Драйно м — кръстоска от Драго и Райно. Драйнов ф. Русе.
Драйо м — кръстоска от Драго и Райо. Неврокопско, 16 в. Драев ф. Изгрев, Наум (Шуменско), Лясковец, Търново, Русе, Кюстендил, Велинград. Драйо в ф. Ник. Милев.
Драйча ж — женска форма от Драйчо. Етрополски манастир, 1648.
Драйчо м — съкрат. от Драганчо или кръстоска от Драго и Райчо. Осиковска Лакавица (Ботевградско). Драйчев ф. Осиковска Лакавица, Губислав, Зимевица (Свогенско), Ботево (Ореховско).
Дракалийски ф — от с. Драката (Сан-данско). Бистрица (Благоевградско). Драката пр — от драка 'заядлив човек'.
Ловеч.
Драко м — от гр. Spdxog 'змей'; срв. Змейко. Виница (Варненско), р. 1905, Поморие, Варна. Драко в ф. Бяла (Варненско), Варна, Поморие, Бургас, Айтос, Казанлък. Драковски ф. Варна.
Дракул м — рум. dracul 'дявол'. Етрополски манастир, 1648 (с. Шумняне).
Драла ж — женска форма от Драло Дралин ф. Бистрец (Врачанско).
Драле м — разновидност на Драло. Етрополски манастир, 1648. Дралев ф. Лозен (Софийско). Дралиев ф. Варна.
Дралйца ж — женска форма от Драле. Етрополе, 1648.
Драло м — от Драго с друго окончание. Дралов плат — местност в Рашково (Ботевградско).
Дралчо м — кръстоска от Драго и Ралчо. Дралчев ф. Доганово (Елинпелинско), Толбухин (гроб), Стара Загора, Бургас. Д р а л-ч о в и ц а — местности в Ботевград и в Боженица (Ботевградско). Драмаджйков ф. Сопот. Драмалиев ф — от диал. драмалия 'жител на град Драма'. Куманово, Кърджали. Драмански ф — от с. Драманци (Врачанско). Търнава (Белослатинско), Правец (Ботевградско).
Драмбалски ф — разновидност на Драм-бов. Столник (Елинпелинско).
Драмбелов ф — разновидност на Драм-бов. Кюстендил (гроб).
Драмбов ф — от диал. драмбдй 'вид бръмчило за уста' (рум. drimboi). Търново. Драмбозов ф — разновидност на Драмбов. Свищов.
Драмджйев и Драмджййски ф — от диал. драмджйя 'скъперник'. София, 1905, Бела Слатина.
Драмеринов и Драмеров ф. Пловдив. Драмички ф — навярно от град Драма. Кюстендил.
Драмкин ф — от диал. *драмка 'жителка на град Драма'.
Драмлйев и Драмлййски ф — от прякор Драмлйята '1. който мери на драма нещо, което изобщо не се мери на тегло, напр. цървули; 2. който всичко обмисля изтън-ко'. Ботевград, Врачеш, Радотина (Ботевградско), Шумен.
Драмов ф — може би скъсено от Драмлйев или близко по значение с него. Шумен, Търговище, Варна, Балчик, Враца, София, 1893.
Драмски ф — от град Драма. Сандански, 1927.
Драмсъзов ф — от диал. драмсъз 'който при мерене не си служи с драмове'. Трън, 1901.
Драмчев и Драмчов ф — може би иреос-мислено от Грамчев. Кюстендил (гроб), Панагюрище.
Дрангаджов и Дрангажов ф — от диал. дрънга-дрънга 'дърдорене, дрънканица'. Пазарджик, Хасково.
Дранго в ф — от прякор Дранго, а то от диал. дранг 'прът', т. е. много висок човек. Любанци (Скопско), Воден, Лом, Ихтиман.
Дрангозов ф. Михайловград, Русе.
Драндалото пр — от диал. дръндало 'дръндарски кияк'. Ловеч, 1878.
Драндаревски ф — разновидност на Дръндарски. Пловдив, Ямбол, Русе.
Драндаров и Драндарски ф — вж. Дрън-даров, Дръндарски.
Драндййски ф — вж. Дръндийски. Орехово, Плевен.
Дранко м — умалит. от Драно. Дран-ков ф. Пещера.
Драно м — съкрат. от Драган. Дранов ф. Пловдив. Дранооглу ф — с турско окончание за презиме. Варна, 1900.
Дранчо м — съкрат. от Драганчо. Дран-чов и Дранчовски ф. Врачеш (Ботевградско).
Драпилов ф. Райково (Смолянско), 1720.
Драсковци — бивш род в Липница (Ботевградско). Драсковското — местност в Липница.
Драсов ф — от диал. драс 'великан, исполин' (от тур. diras). Типично за Ловеч; Русе, Стара Загора.
Драчо м — кръстоска от Драган и Рачо. Търговишко, 17 в. Драчев ф. Пещера, Пловдив, Стара Загора.
Драшански ф — от с. Драшан (Белосла-тинско). Орехово, 1893, Кнежа, Ловеч, Плевенско.
Драшечки ф — от някое село с подобно име (?) Кюстендил, 1917.
Драшка ж — фонетична форма на Драж-ка. Габрово (гроб).
Драшко м — фонетична форма на Драж-ко. Драшков ф. Ловеч.
Драшо м — кръстоска от Дражо и Рашо. Драшев ф. Старозагорско, Бургас, Пловдив.
Дребняшки и Дребяшки-</> — от прякор Дребняка, Дребяка 'дребен, малък човек'. Горна Гнойница (Ломско).
Дребов ф — от дреб в смисъл 'дребен човек'; срв. Дребняшки. Бяла, 1893, Русе, Драгомирка (Севлиевско).
Древенлиев и Древенски ф — от Дер-венлиев, Дервенски с метатеза на ер в ре. Пловдив.
Дрезгачев ф. Пирдоп (външно лице), 1957.
Дрезгов ф — от Дресков с озвучаване на ек в зг. Ковачевци (Самоковско).
Дреко м — съкрат. от Андрека, Андрей-ко. Сливен. Дреко в ф. Градец (Котленско). Сливен.
Дрельо м. Кюстендил, нар. песен. Дре-льов ф. Ковачевица (Гоцеделчевско).
184
Дремджйев ф — видоизменено от Драм-джиев или от Дренджиев. Варна.
Дремов ф — от глаг. дремя. Горна Оряховица.
Дремсйзов ф — навярно разновидност на Драмсъзов. Казанлък, Габрово, Дряново.
Дремуша ж — подигравателно име на дремлива мома в нар. песен. Струга.
Дрена ж — женска форма срещу Дрено. Доганово (Елинпелинско), р. 1904.
Дренджиев ф — видоизменено от Драм-жиев под влияние на дренки. Петрич.
Дренйк пр — от диал. дрешка 'дрянова пръчка или тояга'. Кюстендил, 1879. Дре-нйков ф. Кюстендил, 1920.
Дренка ж — от дренка, дрянка — във връзка с хубавия червен цвят. Лозен (Софийско), Ребро (Брезнишко).
Дренкаров ф — от *дренкар 'любител или продавач на дренки'. Панагюрище.
Дренко м — умалит. от Дрено или направо от дренка; вж. Дренка. Войници (Михайловградско). Дренков ф. Ловеч, Асе-новградско.
Дрено м — от дървбто дрен, дрян — във връзка с хубавите на вид плодове и жилавите пръчки, от които правят сурвачки. Варна. Дренов ф. Варна. Дреновски1 ф. Кнежа.
Дреновски2 ф — от с. Дреново (такива има няколко) или от с. Дренов, Ловешко.
Дренски ф — от махала Дренска (Троянско). Троян, Ловеч.
Дренцалиев ф—от диал. дренцалия 'жител на с. Дренци, Шуменско'. Разград, 1908. ч
Дренчо м ¦— умалит. от Дрено или направо от дрен, дрян. Берковица, Михайловград. Дренчев и Дренчов ф. Разград, Варна, Пловдивско, Пазарджик, Берковица, Михайловград, Герман (Софийско).
Дреньо м — разновидност на Дрено. Дре-ньов ф. Локорско (Софийско), Дренев ф.
Дресков ф — може би нарочно видоизменено от *Дрисков; срв. Дришльов. Звъ-ничево (Пазарджишко).
Дрехаров и Дрехарски ф — от дрехар. Копривщица, 1905, Друган (Радомирско).
Дрехлек пр — от диал. дрехъл 'окъсан, западнал'. Копривщица.
Дречев ф — от Дренчев с изпадане на
н (?) Гулянци (Никополско), Гоце Делчев.
Дрешляков ф — от прякор Дрешляка
'който носи много или опърпани дрехи'
(?) Пловдив.
Дрешников ф—от диал. дрешник; вж. Дрешляков.
Дрйков ф — от Дринков с изпадане на н или от рум. dric — дума с няколко значения. Ракитово (Велинградско).
Дрймка ж — вм. Дринка. Добри дол (Кюстендилско), 1914, Извор (Радомирско), р. 1916.
Дрина ж — по името на река Дрин или Дрина; срв. Струма, Ерма. Трънско, Ви-тановци (Пернишко), Михайловград, р. 1930. Дрйнго м — от Дринко с озвучаване на нк в нг или от Тринго с озвучаване на т в д. Дрйнгов ф. Санданско, Кюстендил, Грудовско, Пловдив.
Дриндолов ф — от някоя местност с подобно име.
Дрйнка ж — умалит. от Дрина. Дринко м — умалит. от Дрино. Дринков ф. Кричим, 1917.
Дрино м —¦ мъжка форма срещу Дрина. Дрйнов ф. Панагюрище (Възраждането), Ихтиман, 1893, Лозен (Софийско).
Дрйнчо м — умалит. от Дрино. Дрйн-чев ф. Пазарджишко, Търново, Русе, Варна. Дрискара пр — от съответния глагол. Врачеш (Ботевградско).
Дрйската пр — от съответния глагол. Плевен.
Дришльов ф — от дрйшльо 'дриельо'. Говедарци (Самоковско).
Дробенов ф — от диал. дробен 'залък хляб за попара'. Гоце Делчев (гроб).
Дробняков ф—-от диал. *дробняк 'дребен човек'; срв. Дребняшки. Русе.
Дробчев ф — от прякор Дробчо 'дребен човек' (?) Казанлък.
Дрозда ж — кръстоска от Грозда и гр. 8pooid 'роса' (?) Дебърско.
Дроздев ф — навярно от птицата дрозд. Сливен.
Дрозев ф — вм. Дросев. Ракитово (Велин-градско), помак.
Дрознев ф — от Дрозев с вмъкнато н. (?) Гоце Делчев. Дроилев ф. Батак, Пещера. Дроласйнов ф. Благоевград. Дролев ф. Панагюрище. Дромболов ф. Варна. Дронев ф.
Дронзин ф. Мокреш (Ломско). Дрончев ф — умалит. срещу Дронев. Никопол.
Дрончйлов ф — от диал. дрончил 'дрипльо'. Разложко, Самоков.
Дросьо м — от гр. Spdaoi 'роса, прохлада' (?) Бургас, р. 1919. Дросев ф. Бургас, Айтос, Елховско, Варна. Дроцанов ф. Чупреня (Белоградчишко). Дрохлев ф — от Дролев с вмъкнато х. Варна.
Дрочков ф. Варна.
Дрошо м — видоизменено от Дросьо. Етрополски манастир, 1648 (с. Яница). Дрошев ф. Славяново (Плевенско), 1956. Другански ф — от с. Друган (Радомирско). Радомир.
Дружелюб м — „който обича дружба". Съвсем рядко.
Дружимйр м — „който дружи с хората". Вайганд, Синод, именник.
Дружимйра ж — „която дружи с хората""-Синод, именник. Дружйнин ф — от дружина. Дружйнски ф — от дружина. Сливен. Дружно м — от прилаг. дружен. Етрополски манастир, 1648.
Друма ж — женска форма от Друми. Русе, Бабово, Щръклево (Русенско), Лози-ца (Никополско).
Друмеков ф — от Друмев с вмъкнато е/с Княжево.
Друми м — съкрат. от Продрум и прео-смислено: да бъде вечен като друм, СИзБ^ Плевен, Айтоско, Стара Загора, Новозагорско, Ямболско. Друмев ф. Друмешки (вм. Друмевски ?) ф.
Друмка ж — умалит. от Друма. Типично-за Русе.
Друмников ф — псевдоним, от друмник 'пътник'.
Друмчо м — умалит. от Друми. Друм-чев ф. Габрово, Дряново, Горнооряховско,. Толбухин.
Друнин ф. Карлово, Пловдив. Дрункин ф — умалит. срещу Друнин. Друнчо м — може би видоизменено ог Друмчо. Демирхисарско, 16 в.
Друсков ф — от диал. друско 'свлечен,. смачкан човек'. Лозен (Софийско).
Дръвнйшки ф — от кол. Дръвница (Ботев-радско). Ботевград.
Дръвосеров ф — срв. Кръвосеров. Друга» (Радомирско).
Дръжков ф — видоизменено от Дръзков покрай дръжка. Върбица (Шуменско), Варна.
Дръзко м — умалит. от Дързо. Дръзков ф. Дръмка ж —¦ от диал. дръмка 'храст';, срв. Трънка.
Дрънгазов ф — разновидност на Дрангозов. Друган (Радомирско).
Дрън го в ф — от Дрънков с озвучаване на-нк в нг. Елин Пелин, Герман (Софийско). Дръндаров и Дръндарски ф — от дръндар. Рядко, на разни места.
Дръндев и Дръндов ф — от прякор Дрън-дьо, Дръндо, Дръндето' реазмъкнат, развлечен човек, повлекан'. Св жен (Карловско),. Карлово, Русе, Благоевград, Бистрица (Софийско), Батин (Беленско).
Дръндийски ф — от прякор Дръндията; вж. Дръндев. Орехово.
Дръндйков ф — ог прякор ДрънУлча; вж. Дръндев. Пъдарско (Пловдивско).
Дръндин ф — от прякор Дрънда 'развлечена жена, повлекана'. Враца.
Дръндоровци род — според местно обясне" ние: хванали дрьмките. Лехчево (Михайловградско) .
Дрънкарев и Дрънкаров ф — от диал. *дрънкар 'който много дрънка, бърбори'. Първомайско, Горнооряховско.
185-
Дрънков ф — от прякор Дрънко; срв. Дрънкарев. Банско, Велинград, Пазарджик, Пловдив.
Дрънски ф — може би грешка вм. Дрен-¦ски или от Трънски с озвучаване на т в д. Кюстендил, 1893 (архимандрит Рафаил Дрънски).
Дрънчаров ф — от диал. *дръншр 'дрън-кач, бърборко'. Пловдив.
Дрътьо м — пожелателно име за дълъг живот: да стане дърт. Н. Геров.
Дръцко м — умалит. от Дръцо. Дръцков ф. •София, 1897, 1960.
Дръцо м ¦— видоизменено от Дрътьо, чийто някогашен смисъл е забравен. Дръцов ф Малък чифлик (Търновско).
Дръчко м — умалит. от Дръцо, Дрътьо. Дръчков ф.
Дръшлянов ф — навярно грешка вм.Бръш-лянов. Пловдив.
Дрямалиев ф—вм. Драмалиев. Динево (Хасковско).
Дрянка м — разновидност на Дрянко. Неврокопско, 16 в.
Дрянко м, Дрянково</>, Дряно jk. Дрянов ф — Якавски форми на Дрено, Дренко.
Дряновски ф — от град Дряново. Русе, Търново.
Дрянцов ф — от с. Дренци (Шуменско) с възстановено якане; вж. Дренцалиев. Разград.
Дубавицки ф — чешко или хърватско име от някое селище Дубавице. Варна, 1936. Дубарата пр — от диал. дубара 'измама, хитрост' (пер.-тур. dubara). Кюстендил, 1862, 1893. Дубаров и Дубарев ф. Търново. Дубелов ф. Кюстендил, 1879. Дубенов ф.
Дубййски ф. Костинброд (Софийско). Дубйнов ф. — от диал. дубйна 'дъб; прен. едър човек'.
Дубйца ж — диалектна форма на Дъбица. .Дубйчин ф. Бусинци (Трънско), Самоков. Дублев ф — Дуплев с нарочно озвучаване на п в б. Ямбол, Лозенград.
Дублеков ф — от Дублев с вмъкнато ек. Пловдив.
Дубо м — диалектна форма на Дъбо. Дубов ф. Пазарджик, 1900. Дубовски ф. Брезник.
Дубров ф. Кавадарци, 1917, Русе, 1936. Дувалевски ф — от диал. дувале 'тънка копринена забрадка' (от тур. duvak 'було'). Дуванджйев и Дуванджййски ф — от с. Дуванджии (Гълъб, Старозагорско). Пловдив, Стара Загора.
Дувляков ф — от рум. dovleac 'тиква'. Крушовене (Ореховско;. Дуглев ф. Русе, Лозен (Софийско). Дуда ж — от диал. дуда 'черничев плод'. Челопечене, Негован (Софийско), Ботевградско, Калофер, Дудин ф. Цариброд, 1893,
186
Петърч (Софийско), Попица (Белослатинско), Ботевг радско, Дудински ф.
Дудаклйев ф — от диал. дудаклпя 'с големи устни, бърнест, джукест' (тур. du-dakh). Петрич, Струмица.
Дудаков ф — от Дудак, прякорно име от Дудо. Луковит.
Дудански ф. Караш (Врачанско), Негован (Софийско).
Дударски ф — от диал. *дудар '1. който обича дуди, черничев плод; 2. който отглежда черници и буби'. Връбешница (Врачанско).
Дудеков ф — от Дудев с вмъкнато ек. Копривщица, Панагюрище. Дудена ж — от Дуд(а) + ена- Софийско. Дуди м — успоредна форма на Дудо. Рядко, главно СИзБ. Дудев ф. Севлиевско, Габровско. Ловешко, Троян, Горубляне (Софийско), Силистра. Дудевски ф. Ловеч. Дудко м — умалит. от Дудо. Дудков ф. Щип.
Дудо м — от дърво или плод дуд 'черница' (ар.-тур. dut). Софийско. Дудов ф. Мрамор, Петърч (Софийско), Панагюрско, Плевен, Лехчево (Михайловградско), Русе. Дудовски ф. Ботевградско.
Дудоленски ф—от диал. дудуд 'царевичен кочан'.
Дудрев ф — от прякор Дудрьо 'дърдорко'. Вишовград (Търновско).
Дудреков ф — от Дудрев с вмъкнато ек. Златарица (Еленско).
Дудринов ф — според семеен спомен — от местност Дудрин. Върбано^о (Дрянов-ско). Дудуклйев ф— вм. Дудаклйев. Благоев-
рад.
Дудуков и Дуд у ш ки ф — от дудук 'вид свирка'. Кюстендил, Врачеш (Ботевградско), Бреница (Белослатинско).
Дудулев и Дудулов ф — от диал. дудул 'царевичен кочан'. Котел, Струга.
Дудумалов ф — може би разновидност на Ду ду мов.
Дудумов ф — от тур. dudum 'моя хубавице' — навярно поради честа употреба на тая дума. Косинец (Костурско), Шумен.
Дудун м — от Дуд(о) -j- ун. ДудуНзв ф. Варна. Дудунски ф. Габрово.
Дудунко м — умалит. от Дудун. Ду-дунковф. Шумен, 1893, 1935, Каварна, 1893. Дузбарев или Дузберов ф. Карнобат. Дузманичин ф. Банско. Дуиловски ф — съкрат. от Радуиловски; вж. Радуилски.
Дуйко м — умалит. от Дуйо. Дуйков ф. Марица (Хасковско).
Дуйно м — от Дуй(о) -|~ но. Дуйнов ф. Дуйо м — съкрат. от Радуй. Дуев ф. Круша (Сливенско), Паталеница (Пазарджишко), Пловдив. Дуйов ф. Радомирско.
Дуйчо м — умалит. от Дуйо. Дуйчев ф. Белоградчик.
Дука1 ж — женска форма от Дуко. Ки-чево, 1911, Виница (Варненско), Орехово, 1648, Берковица, Михайловград. Дукин ф.
Дука2 м — по-стара форма на Дуко. Варна, 1936. Дуков ф.
Дукадйн м — от Дука2 -j- дин; срв. Въл-кадин, Стоядин. Дукадйнов ф.
Дукадйна ж — женска форма от Дукадйн. Синод, именник.
Дукан м — от Дук(о) -j- ан. Дуканов ф. Никопол, Гиген (Никополско).
Дукатйн м — разновидност на Дукадйн. Синод, именник.
- Дукатйна и Дукатйнка ф — женска форма от Дукатйн. Царибродско, Михайловград.
Дукатски ф — от диал. дукат 'вид жълтица' или дукато 'дребна монета' (от итал. ducato). Горна Оряховица.
Дукйна ж — от Дук(а)1 -j- ина. Варна.
Дуко м — от гр. Souxaj, а то от лат. dux 'вожд, войвода'. Копривщица, 1648, Зе-лениград (Трънско), Правешка Лакавица (Ботевградско).Дуков ф. Етрополе, Мирково (Пирдопско), Калофер, Костенец, Гоце Делчев, Охрид, Щип. Дуковски ф. Правец {Ботевградско), Русе.
Дуланов ф — може би вм. Доламов. Троян, 1897, Шумен,
Дулашки ф— вм. Долашки. Гор. Диканя (Радомирско).
Дулгерски ф — вм. Дюлгерски. Ботевградско.
Дулдурски ф — разновидност на Долду-ров. Пловдив.
Дуле м — успоредна форма на Дуло, Дульо. Охрид. Дулев ф.
Дулейко м — от Дуле -j- ейко по подобие ла Славейко, Дейко, Нейко. Дулейков ф. Русе.
Дули м — вм. Дуле. (Троянско).
Дулйчо м — от Дул(е) -J- ичо, както •Спасичо, Петричо. Дулйчев ф. Кула.
Дулката пр — от дулка, умалит. от дуля. Варна.
Дуло м — съкрат. от Христодул. Дулов ф. Пловдив, Сбор (Пазарджишко), Бреннца (Белослатинско), Ъглен (Луковитско). Дул-ски ф. Варна.
Дулча ж или м — умалит. от Дуля. Радомирско.
Дулчо м — умалит. от Дуло, Дульо. Бяла. Дулчев ф. Силистра, Пазарджик.
Дульбер м — вм. Дилбер; срв. Дилбера. Вайганд.
Дульо м — а) успоредна форма на Дуле, Дуло; б) мъжка форма от Дуля. Скобелево (Ловешко), Троянско, Несебър. Дулев ф. Ловешко, Троян, Белене (Свищовско), Русе, Разград, Харманлии, Харманлийско, Велинград, Благоевград.
Дуля ж — от дърво и плод дуля. Н. Геров. Дулински ф. Дол. Дъбник, 1897.
Дулянов ф. Свищов (македонец).
Дума ж — пожелателно име: да е слад-коду.мна, приказлива. Вайганд, Синод, именник.
Думанов ф — от диал. думан 'мъгла, дим. прен. мълчалив, навъсен човек' (тур. du-тап); срв. Мъглов. Троян, Ловеч, Плевен, Ъглен (Луковитско), Сливен, Банско.
Думбазов и Думбазки ф — от думбазин 'дебел богаташ' (от тур. tumbadiz 'дебелак, дебелан'). Хасково, Русе, Плевен.
Думбалаков ф — от тур. tombalak 'дебелан'. Пловдив.
Думбалата пр — от думба ла. Тетевен. Думбалов ф. Прилеп, 1917.
Думбанов ф — разновидност на Думбалов (?) Гоцеделцевско.
Думбев ф — от Тумбев с озвучаване на т в д. Гоце Делчев, Разлог, Панчарево.
Думбелов ф — разновидност на Думбалов. Карлово.
Думбровски ф — от пол. Dabrowski — потомци на стари полски емигранти в България.
Думи м — а) пожелателно име: да бъде приказлив, сладкодумен; срв. Дума; б) от Друми с изпадане на р. Думев ф. Берковица, Скопие.
Думица ж — умалит. от Дума. Вайганд. Синод, именник.
Думко м — умалит. от Думи. Думо. Думков ф.
Думников ф — а) от прякор Думник 'сладкодумен.човек'; б) от телеграфния термин думник 'апарат за приемане морзово писмо по слух'. София, 1893 (телеграфист), Казанлък, 1900.
Думо м — успоредна форма на Думи. Синод, именник._______________
Думчо м — умалит. от Думи, Думо. Неврокопско, 15—16 век. Думчев ф. Пловдив.
Дуна ж — успоредна форма на Дуня с твърдо окончание или женска форма от Дуно. Брезнишко, Софийско, Свогенско, Елхово. Дунинци род в Липница (Ботевградско).
Дунав м — защитно име: да бъде вечен като река Дунав. Банско.
Дунава ж — женска форма от Дунав. Кичевско, Дебърско.
Дунавски ф — от Дунавския край. Пловдив.
Дунгаров ф. Габровница (Пазарджишко), Пловдив.
Дунгьов ф — от диал. *дунгьо 'дундьо' с преход на д' в г'. Банско.
Дунда ж — прякорно име от дунда 'де-белана'. Нар. песни, Берковица (циганка). Дундин ф. Кърджали.
187
Дундаков ф — от диал. дундак 'дундьо, дебелан'. Махалата (Плевенско), 1908, Плевен, Казанлък. Дундашки ф. Бела Слатина. Дундалов ф — от диал. *дундал 'дундьо'. Котел (циганин).
Дундаров и Дундарев ф — от диал. *дун-дар 'дундьо, дебелан'. Пловдив, Пазарджик, Панагюрище. Карнобат.
Дундев и Дундов ф — от дундьо, дундо 'дебел, тлъст човек, дебелан'. Енина (Казанлъшко), Стара Загора, Стефаново (Ловешко), Калофер, 1860, Кула, Росеново (Грудовско), Прилеп, Банско.
Дундеков ф — от Дундев с вмъкнато ек. Дундуров ф — разновидност на Дундаров. Пловдив, 1900.
Дуне м — югозападна форма на Дуно, Дуни или произволно видоизменение от Андрей. Брезник, Радомирско, Софийско. Дунев ф.
Дуни м — съкрат. от Сладун (Цариброд-ско) или разновидност на Дунчо (Толбухин). Дунев ф.
Дунйца м — от Дун(ьо) -j-ица. Дунйцов ф. Тутракан, 1900.
Дунка ж — умалит. от Дуня или от Дуна. Брезник, Софийско, Трявна. Дункин ф. Пловдив.
Дунко м — умалит. от Дуно. Дунков ф. Ловеч, Русе, Пловдив.
Дуно м — съкрат. от Годун, Радун, Сладун или произволно видоизменение на Йордан, Андрей и др.Тръстеник (Плевенско). Дунов ф. Луковит, Тлачене (Бенослатин-ско), Коньово (Новозагорско). Дунсов ф. Видин, 1927. Дунтаров ф — разновидност на Дундаров. Дунчо м — умалит. от Дуни, Дуно. Луковит, 1894, Царибродско. Дунчев и Дунчов ф. Панагюрище, Луковит, Долни Дъбник. Дунчовски ф. Борован (Белослатинско).
Дуньо м — успоредна форма на Дуно с меко окончание. Габровско. Дукев ф. Лясковец, Севлиево, Търговище, Котел, Батак, Враца. Дуньов ф. Банат, 1815.
Дуня ж — от диал. дуня' дюля'; срв. Дуля. Етрополски манастир, 1648.
Дупалов ф—разновидност на Дупаров. Самоводене (Търновско), Търново.
Дупарев и Дупаров ф — близко по значение с Дупаринов и Дупев. Плевен, Търново. Дупарйнов ф — от прякор Дупарин 'ду-пест човек, дупльо'. Веринско (Ихтиманско), Ихтиман, Радомирско.
Дупев и Дупевски ф — от прякор Дупето. Райково (Смолянско), Смолян, Пловдив.
Дупелйнов ф — от диал. *дупелйн 'ду-пест човек'. Дряново.
Дупелов ф—от диал. дупел 'корубест, кух' (?) Свищов, 1888, Варна, Пловдив. Щ Дупинов ф — близко по образуване и значение с Дупаринов. Баня, Смилец (Па-
188
нагюрско), Черногорово (Пазарджишко), Самоков, Коняво (Кюстендилско).
Дупйнски ф— разновидност на Дупинов. Вършец.
Дупка ж — женска форма от Дупко, чието> значение може би е било забравено. Дупкин ф. Кула.
Дупко м — прякорно име на момче, родено след поморче, затова му пробили ухото и му сложили обеца; срв. Обецан. Дупков ф.
Дуплев ф — от прякор Дупльо 'дупест човек'. Ямбол, Сливен, Бургас, Пловдив, Якоруда.
Дуплек ф — от диал. дуплек 'дупест човек'
Бр. Миладинови.
Дуплянски ф — близко по значение с Дуплев. Рашково (Ботевградско).
Дупнаков ф — от прякор Дупнак; вж. Дуплев. Русе.
Дупчан м — от Дупч(о) + ан. Дупчанов ф. Звъничево (Пазарджишко).
Дупчил м — от Дупч(о) -)- ил. Дупчйлов. ф. Пловдив. ч
Дупчо м — разновидност на Дупко. Дуп-чевф. Хасково, 1917. Дупчовски ф. Божени-ца (Ботевградско).
Дура1 ж — женска форма от Дуро, Дуре. Дурин ф.
Дура2 м — западна форма на Дуро. Брезнишко. Дуров ф.
Дурабашев ф — от тур. *durabaj 'упорит, твърдоглав'. Русе.
Дураков ф — от тур. durak 'спирка, място за спиране' (обичал често да се спира, да почива). Биримирци (Софийско), Пирдоп, Овчеполци (Пазарджишко), Пловдив, Ян-ково (Шуменско).
Дуралешев ф — от диал. *дуралеш 'жител на с. Дуралъ (Дуровци, Еленско). Лясковец Горна Оряховица.
Дуралйев ф — от с. Дуралии (Стойково, Хасковско) или с. Дуралъ (Дуровци, Еленско).
Дуранов и Дурански ф — от тур. duran 'който се поспирва, застоява'. Пловдив.
Дуранкьо м—прякорно име от тур. durart (вж. Дуранов) 4- кьо, както Маринкьо,. Леонкьо, Санкьо. Дуранкев ф. Враца.
Дурданов ф — съкрат. от Доруданов. Пловдив.
Дуре м — съкрат. от Тодор (изгов. Тодур) с изясняване на неудареното о в у; срв. Кула от Николина. Дурев ф. Разложко, Брезник, Пловдив. Дурето ф. Ботевград.
Дуренко м — от Дур(е), Дур(о) + енко. Дуренков ф. Плевен.
Дуриданов ф — от диал. дуридан, дуру-дан 'едър човек' (?) ; срв. Дардан. Щип-ско, Комощица (Ломско).
Дурко м — умалит. от Дуре, Дуро. Дур-ков ф. Банско.
Дурлев ф — от прякор Дурльо 'сърдит навъсен човек'. Батак, Пещера. Пловдив.
Дурманов ф — от тур. durman; вж. Дура-лов. Майковци (Еленско), Бургас.
Дурмушев ф — вм. Дормушев.
Дуро м — успоредна форма на Дуре. Дуров ф. Брезник, 1893, Пещера, Пловдив, Бургас, 1900.
Дурулйев ф — вм. Дуралйев. Златица.
Дурунски ф. — еднакво по произход с Дорунев. Батошево (Севлиевско), 1917.
Дурче и Дурчо м — умалит. от Дуре, Дуро. Банско, Брезник. Дурчев и Дурчов ф. Русе, Каспичан, Дряново, Златарица (Еленско), Липница (Ореховско), Елин Пелин, Банско.
Дурьо м —¦ успоредна форма на Дуре. Дурев ф. Пловдив, Поморие, Девин, Дурьов ф. Ник. Милев.
Дусман м. Кукушко, 16 в.
Дуся ж — рус. Дуся, умалит. от Авдотия.
Дутлййски ф — вм. *Даутлийски, от с. Даутлии или Даутларе. Чолаковци (Търновско).
Дуфьо м — от Духо с преход на х във ф и с меко окончание. Дуфев ф. Игнатовци ^Дрядовско), Дряново, Русе, Харманлии.
Духалов ф — от диал. *духал 'гражданин с надиплени потури'. Самоков.
Духлата пр — от диал. духла 'извеян, смахнат човек'. Стара Загора.
Духлев ф — от прякор Духльо; вж. Духлата. Трявна (стар род), Стара Загора, Шумен.
Духлеков ф — от Духлев с вмъкнато ек. Копривщица.
- Духлййски ф — от диал. духлйя; вж. Духльов. Враца.
Духлйнски ф — от диал. духла; вж. Духлата. Кнежа, Долни Дъбник, Пловдив.
Духльов ф — от диал. духльо 'човек с надиплени потури, които напомнят духало'. Бистрица (Софийско).
Духнев*ф — от прякор Духньо (=Духльо). Дъбовник (Генералтошевско).
Духо м — от дух — роден или кръстен на Духовден, на празника Свети Дух. Пещера, Пловдив, Костинброд (Софийско). Духов ф. Пещера, Ямбол, Костинброд.
Духовйтков ф — от диал. духовит 'схват-лив, разумен'. Казанлък, 1917.
Духовников ф — от диал. духовник 'стар свещеник, който има право да изповядва'. Трявна, Варна, Търън (Смолянско).
Духтйнка ж —¦ женска форма от Духтьо. Лозенград, 1897.
Духтьо м — видоизменено от Духо под влияние на глаг. духтя. Духтев ф. Казанлък, Шипка (Казанлъшко), Варна, 1900, Плевен.
Дуца ж — женска форма срещу Дуцо Сливен, 1900, Пиперково (Свищовско), Дре-ново (Свогенско). Дуцин ф. Банско.
Дуцка ж — умалит. от Дуца. Русе, 1936. Дуцкинов ф — от Дуцкин с допълнителна наставка -ов. Русе, 1936.
Дуцо м — а) от Дуко, Дучо, Душо с друго окончание; б) от рум. Dutul, a то от Radut. Дуцев ф. Козлодуй, 1893, Дуцов ф. Рогозен (Ореховско), Враца. Дуцовски ф. Рогозен.
Дуцол м — от рум. Dutul. Дуцолов ф. Гулянци (Никополско), Плевен.
Дучко м — умалит. от Дучо. Шумен.
Дучо м — далечно видоизменение от Йордан, Данчо. Търново, Гурково (Балчишко), Сливен. Дучев ф. Сливен, 1883, Свиленградско. Дучевски ф. Червен брег. Дучевич ф. Русе, 1936.
Душа ж — съкрат. от Радуша. Шумен.
Душан м — старинно пожелателно име: да има винаги душа, да живее. Лозен (Софийско), Русе. Душанов ф. Казанлък, 1837, Сопот, 1900, Лозен.
Душан а и Душанка ж — женска форма от Душан. Кнежа (от Западните покрайнини), София, р. 1905, Горна Баня, Търговище.
Душепеев и Душопеев ф —• навярно от Душев и Пеев. Пловдив.
Душил м — от Душ(о) + ил- Души лов ф. Пазарджик, Пловдив.
Душински ф — от с. Душинци (Брезнишко). Брезник.
Душица ж — умалит. от Душа. Шумен, р. 1889, Плевен, р. 1896.
Душка ж — умалит. от Душа или женска форма от Душко. Търновско, Провадийско, Толбухин, Ямбол. Душкин ф. Же-лява (Софийско).
Душко м — съкрат. от Радуш или умалит. от Душо, Душан. Търновско, Шумен, Врачанско, Михайловград. Душков ф. Копривщица, Пловдив, Гоцеделчевско.
Душляците — род в Царибродско.
Душманов ф — от душман (ин). Бреница (Белослатинско).
Душнйков ф — от диал. *душнйк 'който души, мъчи хората'. Нова Загора.
Душо м — съкрат. от Душан или видоизменено от Духо. Пловдив. Душев ф.Чирпан, 1900, Чирпанско, Карнобат, Каблешково (Поморийско), Крумово (Варненско).
Дъбенеца пр — от с. Дъбене (Карловско). Карлово, 1900, Дъбенски ф. Хасково, 1897, Пловдив.
Дъбйна ж — от дъбйна 'млад и строен дъб'. Софийско.
Дъбйнка ж — умалит. от Дъбйна. Софийско.
Дъбинов и Дъбйиски ф — от някое село или местност с подобно име. Сливен.
Дъбка ж — женска форма срещу Дъбко, Дъбьо. Синод, именник.
Дъбко м — умалит. от Дъбьо. Н. Геров.
Дъбнешки ф — от с. Дъбен (Луковитско). Плевен, 1900.
189




Дъбо м — успоредна форма на Дъбьо с твърдо окончание. Дъбов ф. Дивдядово (Шуменско), Шумен, Мало Конаре (Пазарджишко), Пазарджик, Пловдив.
Дъбовски ф — от с. Дъбово.
Дъбовянов ф — от дъбовянин 'жител на с. Дъбово, Казанлъшко'. Габрово.
Дъбравов ф — от мах. Дъбрава (Еленско).
Габрово. •»¦
Дъбчо м — умалит. от Дъбьо. Синод.
именник.
Дъбьо м — а) от дървото дъб: „да бъде едър и як като дъб"; б) от Дабйжа с изясняване на неудареното а в ъ, успоредна форма на Дабьо, Даби. Дъбев ф. Велинград.
Дъбков ф — вж. Дъфков. Шумен, Пазарджишко.
Дъгарадин ф — от диал. дъга, 'дълга' и
Рада. Банско.
Дъгйдов ф. Варна.
Дъгов ф— от диал. дъг 'дълг, дълъг'.
Пловдив.
¦ Дълбоков ф — от с. Дълбоки (Старозагорско). Айтос, Грудово, Плевен, Варна.
Дълбочков ф — от *Дълбоксков 'от с. Дълбоки'. Стара Загора.
Дългарски ф—от Диал. *дългар^ 'нещо свързано с дълъг'. Негован (Софийско) — външно лице.
Дългин ф — от прякор Дългата 'високата'. Враца.
Дългов ф — от прякор Дългия. Габрово.
Дългоманов ф — от диал. *дългоман 'дълъг, висок човек'. Пловдив, 1893, София,
1897.
Дългошйев ф — от прякор Дългошйята 'с дълга шия'. Търново, Гоце Делчев.
Дългъчев ф — от диал. дългъч 'дълъг, висок човек'. Лясковец, Русе, Ямбол.
Дълкачлйев ф — вм. Далгачлиев. Шумен.
Дълъг-Аврамов ф — от дългия Аврам.
Лясковец. Дълъгденев ф — от дългия Дени. Златар
(Преславско).
Дълъгдймов ф — от дългия Димо. Севлиево, 1900.
Дълъгтотев ф — от дългия Тотьо. Стара
Загора. Дъмбо м — диалектна форма на Дъбо.
Дъмбо в ф.
Дъмбоваляев ф — от диал. дъмбовалйя 'жител на с. Дъмбово или Дъмбене, Ко-
стуреко'.
Дъмня ж, Дъмнян м, Дъмняна ж — вж. Дъмя, Дъмян, Дъмяна. Софийско.
Дъмша ж — от Дъм(я) + ша. Софийско.
Дъмшр м — от Дъм(ян) -f- шо. Софийско.
Дъмя ж — съкрат. от Дъмяна с изясняване на неудареното а-ъ в ъ. Софийско.
Дъмян м — от Дамян с редукция на неудареното а. Вердикал, Михайлово (Софийско). Дъмя но в ф.
Дъмяна ж — от Дамяна; вж. Дъмян.
Софийско.
Дъна1 ж — женска форма от Дъно. Софийско.
Дъна2 м — западна форма на Дъно.
Трънско. Дънболйев ф — видоизменено от Дъмбова-
лиев. Пловдив.
Дънгьров ф — от тур. ttmgir 'дрън, дрънкане*.
Дънеков и Дъников ф — от Дънков с вмъкнато ек, ш. Медвен (Котленско), Карнобат, Брацигово, Варна.
Дъкко м — умалит. от Дъно. Трънско. Дънков ф. Русе, Търговище, Варна, Бела
Слатина.
Дъно м — съкрат. от Данаил с изясняване на неудареното а ъ ъ. Царибродско. Дънов ф. Николаево (Варненско).
Дънчо м — умалит. от Дъно, Дъньо.
Трънско.
Дъньо м — успоредна форма на Дъно с меко окончание. Дънев ф.Карлово, Бела Слатина, Михилци (Карловско).
Дървар пр — от дървар. Кюстендил, 1893 (Стойо Дървар). Дърваров ф. Асеновград, 1927, Пловдив. Кричим.
927, Пловдив, гчричим. Дървенков и Дървенов ф — от д-ървенки, дървен 'як или здрав като дърво?' Златарица (Еленско), Габрово, Търново, Русе. Дървеняков и Дървеняшки ф-—от диал. *дървеняк 'недодялан или много здрав'.
Костенец.
Дървйнгов и Дървйнков ф — от диал. *дървинго, дървинко 'як като дърво?' Ку-куш, Дряново.
Дървов ф — от прякор Дървото. Габрово.
Дърводелски ф — от дърводелец, може би превод на Дограмаджиев. Враца.
Дървосеров ф — видоизменено от Кръ-восеров. Друган (Радомирско).
Дъргънов ф — вж. Даргънов. Лясковец,
Варна.
Държан м — от държа — защитно име: да бъде държелив, да издържа. Държанов ф.
Пловдивско. Държански ф — от с. Държаново (Сан-
данско). Държйков ф — вм. Даржиков. Пловдив.
Държон м — може би разновидност на Държан. Държонов ф. Ръжево Конаре (Пловдивско).
Дързо и Дьрзьо м — от глаг. дързая — пожелателно име: да бъде смел, да не се бои. Дързев ф. Казанлък, 1893, 1900. Дързов ф. Казанлък, 1908, Стара Загора.
Дърлев ф — от колиби Дърлевци (Еленско). Елена, Златарица, Горна Оряховица, Русе.
Дърлевски ф — от прякор Дърльо 'който се дърли, сърди'. Койно (Кюстендилско)
Дърленски ф — разновидност на Дърлев или на Дърлевски. Варна.
Дърлянът пр — от диал. дърлян 'заядлив, сърдит човек'. Котел. Дърлянов ф. Каблеш-коро (Поморийско).
Дърманаров ф— от диал. *дърманар 'производител или продавач на дарми, на бели забрадки'. Бургас
Дърманджйев ф — може би вм. Дерменджиев. Русе.
Дърманя пр — от диал. *дърман; вж. Дерманчев. Тетевен. Дърманов ф.
Дърмов ф — от прякор Дърмата 'ходел все из гората, из храстите' ; срв. Дръм-ка. Щип, 1917, София, 1908.
Дърмонев и Дърмонски ф— вж. Дармонов, Дармонски. Никопол, Пещера.
Дърмушев ф —вм. Дормушев, Дурмушев. Пловдив.
Дърнев ф — от прякор Дърньо, Дърнето 'извеян, смахнат или сприхав човек'. Скопие, 1917.
Дърол — от Тодор (изгов. Тодър) с изясняване на неудареното о в ?5;срв. Дуре. Дъров ф. Драгижево (Търновско), Търново, 1893, Бяла, Русе.
Дърпатов ф — може би нарочно видоизменено от Дърпачев. Карлово, Пловдив, Гоце Делчев.
Дърпачев ф — от дърпач 'пияница'.
Дърта ж — женска форма срещу Дрътьо. Н. Геров.
Дъртййски ф — от дърт, дъртия. Че пинци (Софийско).
Дършански ф — вм. Драшански с типипен за говора преход на неударено ра в ър. Бела Слатина (гроб).
Дъскарев и Дъскаров ф — от дъскар 'производител или продавач на дъски'. Банско, Айтос.
Дъсковци — род в Драгойново (Първомайско) — може би от прякор Дъската; срв. Баларев.
Дъфко м — от Дафин с изясняване на неудареното а в ъ, успоредна форма на Дафко. Дъфков ф. Пловдив.
Дъчо м — от Дънчо с изпадане на н; срв. Печо от Пенчо, Цочо от Цончо, Дъчев и Дъчов ф. Дряново, Дряновско, Трявна, Търново, Павликени, Русе, Видин.
Дьоков ф. Стара Загора — външни лица.
Дьо ле в ф — вж. Диолев. Карлово, Пловдив.
Дьоменов ф — вж. Дименов. Варна.
Дюгенджйев ф — от диал. дюгенджия; вж. Дюкянджиев. Попово, Павликени.
Дюгмеджйев и Дюкмеджйев ф — от диал. дюкмеджйя 'леяр' (тур. dokmeci). Шумен.
Дюдюков ф — от тур. diidiik 'свирка Аюдюк'. Стежерово (Свищовско).
Дюзев ф — от диал. дюс, дюз 'равен, плосък' (тур. diiz). Горско Сливово, Сенник (Севлиевско).
Дюкенджйев и Дюкенджййски ф — вж. Дюкянджиев. Слатина (Ловешко), Михалци (Търновско).
Дюкянджиев ф — от дюкянджия 'съдържател на дюкян' (ар.-тур. diikk^nci).
Дюла ж — „литературна" форма на Дуня или на Дуля. Софийско, Пернишко.
Дюлбера ж—вм. Дилбера. Михайловград (македонка).
Дюлгеров и Дюлгерски ф — от дюлгер-'дърводелец; строителен работник' (пер.-тур. dulger). На разни места из страната.
Дюлгяров ф — от диал. дюлгяр 'дюлгер'. Стара Загора, Карлово, Сопот, Пазарджик, Търново, Севлиево, Златарица (Еленско).
Дюлев ф — разновидност на Дулев. Сомовит.
Дюлюмджйев ф — от диал. дюлюмджия 'който се пазари да работи на дюлюм, на' декар, а не с надница' (от Typ.doniim) Казанлък, Стара Загора.
Дюлюшменов ф. Търново.
Дюнгелиев ф — от някое село с подобно. име. Русе.
Дюнков ф — от тур. dun 'вчера' (?) Брацигово.
Дюрабанов ф. Русе.
Дюрлюмски ф — някаква разновидност на! Дюлюмджйев (?) Благоевград.
Дюстабанов ф — от диал. дюстабан 'човек с плоски стъпала' (тур. diiztaban). Габрово.
Дюшюнев ф — може би от тур. du§ijnmek 'мисля, обмислям'. Михайлово (Старозагорско), 1917.
Дяволов и Дяволски ф — от прякор Дявола 'хитрец, дяволит човек'. Павликен-ско, Букьовци (Ореховско), Плевен, Пловдив, Грудово, Варна.
Дяволчев ф — от прякор Дяволчето. Грудово (гроб).
Дяго м — от Дяко с озвучаване на к в г.. Дягов ф. Пловдив.
Дядков ф — от дядко. Пловдив. *Дядо м — якавска форма на Дедо. Дядов ф. Сливен, Варна.
Дядовски ф — от с. Дядово (Пловдивско)..
"'Дядойльов Фц^0Т дядо Ильо.
Дяка ж — женска форма от Дяко. Силистра, 1894, Кърджалийско.
""Дяко м — а) от Дянко или Дялко с изпадане на н, л; 6) от Деко с вторично якане> Чирпан, Сливен, Карнобат, Разградско, Шумен, Преслав, Тутраканско. Дяков ф: Първомайско, Новозагорско, Карнобат.Сев-влиево, Михалци (Търновско), Шумен, Каварна. Дякович ф. Пловдив.
Дяковски ф — от с. Дяково (Станкеди-митровско). Станке Димитров.
Дяконов ф — от дякон. Каменово (Разградско).
190
. Дялка ж — съкрат. от Недялка. Мулдава <Асеновградско). Дялкинов ф — от Дялкин с второ окончание -ов. Пещера. __
Дялко м — съкрат. от Недялко. Иваилов-градско. Дялков ф. Ивайловградско.
Дяло м — разновидност на Дельо. Дялов
¦ф. Сомовит. ,
Дялчо м — съкрат. от Недялчо. Дялчев ф.
Мулдава (Асеновградско). Дяна ж — стегната форма от Деяна.
Елхово, Княжево (Елховско), Карнобат,
Варна, Тутраканско. Дянка ж — умалит. от Дяна. Мелница
•(Елховско).
Дянко м—гумалит. от Дяно. Габрово, Габровско, Севлиевско, л Горнооряховско, Русе Дянков ф. Габровско, Казанлъшко, Пловдив, Омуртагско. Сливница, 1881.
Дяно м — стегната форма от Деян. Дянов ф. Габрово (гроб).
Дянчо м — умалит. от Дяно. Хасково, 1906. Дянчев ф.
Дяткин ф — or прякор Дядката (?) Дятчин ф — разновидност на Дяткин София, 1882, Станке Димитров.
Дячо м — от Дечо с типично за говора якане. Равногор (Пещерско).
192
Ебренов ф — може би успоредна форма на Абронов. Ник. Милев.
Ева ж — библейско име, евр. „живот". Берковица, Михайловградско, Врачанско и нарядко другаде из страната.
Ева-Марйя ж — кръстоска от Ева и Дева Мария. Самоков, р. 1922.
Еван м — видоизменено от Иван. Панагюрище. Еванов ф. Перник.
Евангел м — гр. Eua^fsXos 'благове-стител'. Софийско. Евангелов ф.
Евангелат м — разширено от Евангел. Евангелатов ф.
Евангелйна ж — женска форма от Евангел.
Евангелйца ж — от Евангелйна с друго окончание. Вършец.
Евангелия ж — женска форма срещу Евангел. Севлиевско, Пернишко.
Евантйя ж — гр. Euaviha 'изобилие, богатство на цветя'. Варна, Шумен, Русе, Созопол.
Евастйя ж — навярно вм. Севастия. Софийско.
Евга ж — съкрат. от Евгения или от Евгалия. Трън, Трънско, Брезник, Пернишко, Кюстендилско, Свищов, 1894, Търговище.
Евгалия ж — от гр. sufrfXvjvog 'тих, спокоен, ясен'. Трънско.
Евгена ж — съкрат. от Евгения. Бу-синци (Трънско), Доганово (Елннпелин ско).
Евгени и Евгений м — гр. Eufivioj 'благороден, благопристоен' — име на ка-лендарски светия. Сравнително ново; така подновяват народното Геньо, Гено, Генчо. Евгенйца ж — разновидност на Евгения. Софийско, Елинпелинско, Плевен. Евгения ж — гр. Eufsvfa 'благородна, благопристойна' — име на календарска преподобна. Така подновяват народното Гена. Евгенка ж — умалит. от Евгена. Че-пинци (Софийско).
Евгенчо м — мъжка форма от Евгена. Мрамор (Софийско).
Евгйна ж — от Евг(а)-}- ина. Разградско.
Евда ж — съкрат. от Евдокия. Главно
ЮЗБ; Доганово (Елинпелинско), р. 1878.
Евден м— от гр. su6af|ia>v 'щастлив,
честит'. Криводол. Ракево (Врачанско),
Михайловград. Евденов ф. Ракево.
Евдена ж — женска форма от Евден. Самоков.
Евден йна ж — от Евден(а)-|- ица. Вла-димирово (Михайловградско).
Евденко м — умалит. от Евден. Евден-ков ф. Вършец.
Евдо м — съкрат. от Евдоким или от Евден. Долни Богров (Софийско). Евдов ф. Враждебна (Софийско).
Евдоки м — мъжка форма от Евдокия. Евдокиев ф.
Евдокйл м — видоизменено от Евдоким. Видинско.
Евдоким м — от гр. Eu86xt(io{ 'похвален, успешен' — име на календарски светия. Видин, Видинско, Михайловградско. Евдокймов ф. Перник.
Евдокия и Евдокия ж — гр. ЕйвсчСа 'добра воля, благопожелание' — име на календарска светица. Главно из ЗБ.
Евдоксий м — мъжка форма срещу Ев-доксия. Синод, именник.
Евдоксйя ж — гр. Eu8ogia 'добро име, слава'. Вайганд, Синод, именник.
Евдоси м — видоизменено от Евдоксий. Евлосиев ф. Рани лук (Трънско).
Еве м — мъжка форма от Ева (?) Н. Геров.
Евелйн м — мъжка форма от Евелина. Ново, рядко. Михайловград, I960.
Евелина ж — умалит. от Ева (по името на киноартистка). Откъм 1928 г. насам — на разни места из страната.
Евйл м — навярно от Ев(а)-(-ил. Единичен случай, р. към 1920.
Евица ж — умалит. от Ева. Търново, р. 1918.
Евйш м — от Ев(е)-\-иш. Толбухин. Евй-шев ф. Толбухин.
13 Речник на личните и фамилни имена
193
Евка ж — умалит. от Ева. Михайлов град, Кътина, Лозен (Софийско), Етрополе, Щипско.
Евко м — умалит. от Еве. Н. Геров.
Евламбй ж — разновидност на Евлам-бия. Горна Оряховица, р. 1894.
Евламбйя ж — народна форма на Ев-лампия. Свищов, Копривщица.
Евлампий м — гр. Eb\d.\imo( 'блестящ'. Синод, именник.
Евлампйя ж — гр. EuXajuita блестяща . Синод, именник.
Евлйнка ж — умалит. от Ева. Свогенско, Годеч ко.
Евлоги и Евлогий м — гр. Eu/iSftog 'благоразумен'. Рядко. Евлогиев ф. Софийско.
Евлогия ж — женска форма от Евлоги. Рядко.
Евмений м — гр. Eujidviog благосклонен'. Синод, именник.
Евпраксйя ж — гр. Ейяра??а 'щастие, добродеяние'. Синод, именник.
Евпрепйя ас — гр. Ейяреягих 'благоприличие'. Старо, рядко. Търново, 1877, Лясковец, 1893, Русе.
Евра ж — съкрат. от Евросина. Грапа (Царибродско), 1880, Сирищник (Радомирско), Брезник, р. 1886.
Евредйка ж — гр. Ейри8(кт) — име от гръцката митология. Асеновград.
Евреите родов пр — от евреин в смисъл 'саможив и необщителен човек'. Церецел (Свогенско). Кьтина (Софийско). Еврейскя ф. Берковица, Скравена (Ботевградско).
Еврембйя ж — видоизменено от Евламбйя. Михайловград, 1938.
Еврйка ж — от Евр(а)+ика. Горни Романци (Брезнишко).
Евро м — съкрат. от Еврон или от Ев-ротей. Евров ф. Струга, Якоруда, Самоков, Пазарджик, Кричим, Казанлък, Сливен.
Евродйка ж — вм. Евредйка. Асеновград
Евроки м — може би от Евротеи с преход на т' в к'. Еврокиев ф. Русе.
Еврон м — разновидност на Ефрон. Трън-
ско.
Европата пр — побългарено от Европиди. Пещера, Враца.
Европейца пр — от европеец. Плевен, 1900. Европейски ф. Плевен, 1954, Пазарджик.
Европиди м — от гр. Ейрйптг) 'Европа'. Пещера, 1900, 1927. Европиди ф. Пещера.
Европов ф — от Европа (имал много деца, та казвали, че ще превземе цяла Европа). Каблешково (Поморийско), Волак (Драмско).
Евросйм м — мъжка форма от Евро-сима. Трънско. Евросймов ф.
Евросйма и Евросймка ж—вм. Евросина. Свогенско, Брезнишко.
194
Евросина ж — западна форма на Ефро-сина. Брезнишко.
Евросйя ж — разновидност на Евросина. Желен (Свогенско), Доганово (Елинпелин-ско).
Евротей м — видоизменено от Йеротей под влияние на имена с начално ев. Евро-теев ф. Рашково (Ботевградско).
Еврумия ж -— видоизменена женска форма от Еврон. Радомирско.
Еврьо м — успоредна форма на Евро с меко окончание. Изворче (Ловешко). Ев-рев ф. Голяма Желязна (Ловешко), Кричим, 1917.
Евсевий м — гр. Euaigtoj 'благочестив' — име на календарски светия. Старо, рядко.
Евсевия ж — женска форма от Евсевий. Петърч (Софийско), р. 1940.
Евстаки м — от Евстати с преход на т' в к!. Пирдоп.
Евстати и Евстатий м — гр. Euotaihoc 'издръжлив, траен' — име на календарски светия. Ломско, Враца, Русе, Елинпелин-ско, Панагюрско. Евстатиев ф.
Евстатко м — умалит. от Евстати. Бабица (Брезнишко).
Евстрати и Евстратий м — гр. Euaipatiog 'добър воин' — име на календарски светия. Рядко. Евстратиев ф.
Евта ж — съкрат. от Евтима, Евтимия. Трънско, Враца.
Евталйна ж — разновидност на Евта-лия. Ресен (Търновско).
Евталйя ж — гр. Eu&aX{a 'цъфтеж, разцвет'. Каварна, Русе.
Евтенка ж — умалит. от Евта. Мрамор (Софийско).
Евтерка ж — съкрат. от Елевтерка. Шумен, р. 1892, 1926.
Евтим м — народна форма на Евтимий. ЮЗБ. Евтимов ф.
Евтйма ж — женска форма от Евтим. Самоковско, Ихтиман, Берковица, Михайловградско.
Евтйменка ж — умалит. lt Евтима. Чи-баовци (Свогенско), р 1887.
Евтимий м — гр. ^Eu*6|iios 'c добро настроение, благодушен, ьесел' — име на календарски светия. Старо, рядко.
Евтимййка ж — умалит. от Евтимия. Шумен, 1925.
Евтимика ж — умалит. от Евтимия. Ямбол, 1958.
Евтимйца ж — умалит. от Евтимия. Силистра, Русе, Тулча.
Евтимия ж — женска форма от.Евтимий. Русе.
I Евтймка ж — умалит. от Евтима. Софийско.
Евтихйя ж — гр. E5t«xta 'щастие'. Пазарджик, 1905
Евто м — съкрат. от Евтим. Евтов ф. Трънско.
Евчо м — умалит. от Евто. Н. Геров. Евшй ж — съкрат. и видоизменено от Евсевия (?) Каварна, 1962.
Егалйн м — може би видоизменено от Галина. Михайловград, 1928.
Егаров ф — фонетична форма на Егоров. Сливен, 1893, 1930.
Егей м — гр. 4tfs"S —-име от гръцката митология. София, 1952.
Еглейда ж — вм. Аглаида, Аглеида. Трънско.
Еглйка ж — вм. Иглика, Аглика. Софийско.
Его м — съкрат. от Егор. Сливен. Егов ф. Сливен, Шумен.
Егор м — рус. Егор (отдавнашни руски заселници в България). Егоров ф. Русе, 1900, Твърдица (Новозагорско), Стара Загора.
Едвард м — съкрат. от Едуард, англосаксонско име. Орехово, р. 1962.
Едварда ж — женска форма срещу Едвард. София, 1957.
Еделвайс ж и м — по цветето еделвайс (нем. Edelweiss 'благородно бял'). Момиче, р. 1941, София, момче, р. 1956, Варна. Едеров ф — от тур. eder 'цена' (?) София, 1888.
Едикулеьски ф—от някое село или местност Еди куле.
Единаков и Единяков ф — от диал. единак, единяк 'единствен син'. Самоковско, Краинци (Станкедимитровско), 1917.
Едисон м — по фамилното име на американския изобретател Томас Алба Едисон. Бяла черкова (Търновско), 1910, София, 1952, Попина (Силистренско), 1949.
Едйта ж — нем. Edith, от английски произход. Единичен случай.
Едмонд м — англ. Edrnond. Рядко. Едов ф — от ар.-тур. eda 'маниер, осанка' (?) Мездра, 1960.
Едра ж — женска форма от Едро, Едрьо или съкрат. от Едрена. Луковит, 1890, Видраре (Тетевенско).
Едрана ж — от Едр(а)-(-а«а. Петърч (Софийско), р. 1912.
Едревка ж—разновидност на Едренка. * Едрей м — видоизменено от Андрей (понеже според народния календар от Андре-евден дните почват да едреят). *Едрен м — разновидност на Едрей. Едрена ж — женска форма от Едрен. Буковец (Свогенско).
Едренка ж — умалит. от Едрена. Софийско, Свогенско, Елинпелинско. Едренчо м — умалит. от Едрен. Драгоман. Едрецов ф — от диал. *едрец 'едър човек'; срв. Големанов, Балабанов. Кортен (Новозагорско), Стара Загора, Казанлък, Русе, Варна.
Едреяна ж — женска форма от Едрей. Едри м — североизточна форма на Едрьо. Солник (Варненско). Едрев ф. Варна, Силистра.
Едринка ж — умалит. от Едра. Видраре (Тетевенско).
Едрияна ж — разновидност на Едреяна. Кремиковци, р. 1937.
Едро м — съкрат. от Едрей. Казанлък, 1878, Силистра. Едро в ф.
Едрьо м — успоредна форма на Едро с меко окончание. Ловешко, Ямболско. Едрев ф. Ловешко, Новозагорско, Ямболско, Казанлък, Айтоско, Бургаско.
Едряна ж — съкрат. от Едреяна. Се-славци (Софийско).
Едуард м — англ. Edward, Пловдив, р. 1887, Пловдивско, 1908. Ежбекоь ф. Пирдоп. Ежбечето пр.
Ежин ф — от прякор Ежа, Ежо 'който се ежи или има щръкнала коса като таралеж' (?) Завала (Брезнишко).
Ежков и Ежов ф — навярно от същия произход, както Ежин. Юнаците (Пазарджишко), София.
Ездемйрски и Ездимйрски ф — от с. Ез-димирци (Трънско). Трън, 1893, 1917.
Езекйя м — от името на библейския пророк Йезекиил, евр. „бог укрепява". Враца, Берковица, Вършец, Лехчево (Михайловградско), Брест (Никополско), Вра-чеш (Ботевградско). Езекйев ф. Езенев ф. Трън, 1893. Езерйн м — от (Охридското) езеро. Единичен случай, р. към 1920.
Езерйн ф —¦ навярно псевдоним, станал редовно име. Пловдив, 1949 (свещеник Иван Юлиев Езерйн). Езеров ф — псевдоним — от езеро. Ека ж — съкрат. от Екатерина, Еленка или друго някое име. Неделище (Сливнишко), Трънско, Враца. Екин ф. Берковица. Екатерйн м — мъжка форма от Екатерина. Михайловград.
Екатерина ж — гр. Alxaxsplvr) — име на календарска светица. Из цялата страна. Екемджйев ф — вм. Екимджиев. Карнобат.
Екзаров ф — навярно вм. Екзархов. Екзархов ф—от остар. екзарх 'избран почетен черковник' (от гр. sgapxog ). Русе.
Екзеров ф—кръстоска от Екзаров и Ексеров. Тутракан, Русе.
Еким м — от Яким, Йоаким с преход на яве, както Еньо от Яньо. Ловеч, Севлиево, Габрово, Габровско, Свищов, Казанлъшко. Екимов ф. Сопот, 1900, Гоце Делчев.
Екимджиев ф — от диал. *екимджйя а) от тур. ekinci 'сеяч, земеделец'; б) видоизменено от хекимин; вж. Хекимов. Орехово, 1917, Тетевен.
195
Екйменов ф — от диал. екимен 'хекимин, лекар'; вж. Хекимов. Тутракан.
Екймски ф—вм. Хекимски. Враца.
Еко м — съкрат. от Елко, Еленко, Еким или друго някое име. Еков ф. Ръжево Конаре (Пловдивско), 1893, Айтос, 1900, Мало Градище (Свиленградско), Угърчин (Ловешко), Доганово (Елинпелинско).
Екса ж — съкрат. от Ексена. Гърло
(Брезнишко).
Ексаров ф — разновидност на Екзаров. Силистра, Балчик, 1906.
Ексена ж — от гр. eSgsvoj 'гостоприемна' или съкрат. от Поликсена. Брезнишко, Радомирско, Клисура (Софийско), Михайловград, Шумен.
Ексения м — мъжка форма от Ексена. Негован (Софийско), р. 1884. Ексениев ф. Ексенти м — видоизменено от Аксенти. Клисура (Софийско), 1884.
Ексеров ф — от диал. ексер 'гвоздей' (тур. ekser); срв. Пиронков.
Ексина ж — разновидност на Ексена. Берковица, р. 1926.
Екьовски ф — от с. Екьово, Екьою (Николаево, Сливенско). Сливен.
Ела ж — съкрат. от Елена, Еглика или друго някое име. Софийско.
Еламов ф — вж. Елямов. Разград, 1940. Елански ф. Сливен.
Еласа ж — от гр. IXdoacov 'по-малък'; срв. Беба. Пловдив, р. 1918.
Елата пр — от местност Елата, дето имал имот. Врачеш (Ботевградско).
Елва ж — съкрат. от Елвира. Шумен,
1940.
Елвйра ж — исп. Elvira, у нас заето от литературата или от някои немкини. Русе. 1936, Враца, р. 1958, Красно село, р. 1963, Ловеч, р. 1948.
Елеана ж — разновидност на Елиана. Елевор м. Прилеп, нар. песен. Елевтер м — съкрат. от Елевтери. Търново, Горна Оряховица, Русе. Елевтеров ф. Елевтера ж — женска форма от Елевтер или съкрат. от Елевтерия. Плевен. Елевтери м — от гр. tXsuSMpios 'свободен' — име на календарски светия. Уро-вене (Врачанско).
Елевтерйца ж — от Елевтери(я)+ца.Русе. Елевтерия ж — гр. 'EXsu&sptoc 'свобода'. Старо, рядко.
Елезов ф — от турско л. и. Елез. Благоевград. *
Елен м — мъжка форма от Елена, както Катерин от Катерина. Шумен, р. 1918, Попина (Силистренско), 1884, 1936, Пещера, р. 1956, Павелско (Асеновградско), 1959, Добравица (Свогенско), 1956. Еленов ф. Расово (Ломско).
Елена ж — гр. 'EXivri , сродно с SXtj 'слънчева светлина' — име на календарска
196
светица. Доста разпространено из цялата страна. Елен и н ф. Кюстендилско, 1906.
Елени ж — разновидност на Елена с новогръцки изговор. Силистра, 1895.
Еленйца ж — от Елен(а)-|- ица. Софийско.
Еленйчка ж — умалит. от Еленйца. Софийско.
Еленка ж — умалит. от Елена. Елен-
кин ф.
Еленко .и —мъжка форма от Елена. ЗБ. Еленков и Еленковски ф.
Еленски ф — от град Елена. Разград, Русе, Ихтиман.
Еленчо м — успоредна форма на Еленко. Рядко. Еленчев ф. Враца.
Елеонора ж — име от английски произход, у нас проникнало главно след женитбата на Фердинанд Кобург за Елеонора (1908 г.). Крушево (Македония), р. 1902, Бела Слатина, р. 1907.
Елесин ф — от рум. Elesia, разновидност на Елисей.
Елешка ж — далечно видоизменение на Еленка (?) Трудовец (Ботевградско).
Елешнички ф — от с. Елешница (Раз-ложко). Мелник, 1917.
Елза ж — нем. Else, съкрат. от Елизабет. Русе, 1936, Берковица, р. 1960, Орехово,
р. 1962. Елзи ж — разновидност на Елза. Горна
Оряховица, р. 1964.
Ели ж — съкрат. от Елена. Ново. Брацигово, р. 1953, Мездра, р. 1959, Михайловград, 1959.
Елиана ж — вм. Илиана, Илияна или кръстоска от Елена и Ана, Яна. Вукан (Трънско), 1957, Враца, р. 1958, Русе, р. 1959. Ели да ж. — видоизменено от Аглида (?)
София, р. 1936, Дол. Романци (Брезнишко), р. 1942.
Елиета ж — от Р.л(епа)-\~иета от имена
Елиета ж — от сл^ена^-д-игим ~. .____
като Мариета, Жулиета и под. Кюстендил, J р. 1959. -
Елйза ж — съкрат. от Елизабета. Видин, р. 1922.
Елизабет и Елизабета ж — западноевропейска форма на Елисавета. Ново, рядко. Елизар м. — навярно от Велизар с изпуснато в. Безден (Софийско), р. 1920. Елйивански ф — от тур. elli '50' и Иван — от род или махала с петдесет Ивановци (?) Пловдив.
Елйка ж — разновидност на Елица. Брезнишко.
Еликарйя или Еликеойя ж — може би видоизменено от Гликерия. Раково (Кюстендилско), р. 1884.
Елймов ф — от ар.-тур. eltm 'тъжен, печален'. Битоля.
Елин м — от Илин с преход на неударе-ното и в е. Голак (Ихтиманско), р. 1926,
Велинград. Елйнов ф. Елински ф. Русе, 1936.
Елина ж ¦—вм. Илина; вж. Елин. Радомирско, Михайловградско, Ловешко.
Елйнка ж — умалит. от Елина. Софийско, Елинпелинско, Свогенско, Радомирско, Ихтиманско, Пазарджишко.
Елин Пелин ф— писателски псевдоним.
Елионора ж — фонетична форма на Елеонора.
Елисав м — мъжка форма от Елисава. Власатица (Врачанско), 1955.
Елисава ж — съкрат. от Елисавета. Стан-ке Димитров, р. 1858, 1860, 1872.
Елисавета ж ¦— евангелско име, евр. „бог се е заклел". Из цялата страна.
Елисей м — >ме на библейски пророк, евр. „бог спасява". Пирот, 1880, София, 1893, Банско, Плевенско, Русе, Свогенско, р. 1933. Елисеев ф. Трънито (Габровско).
Елисейна ж — кръстоска от Елисей и името на с. Елисейна. Брезе (Свогенско), р. 1931.
Елисейски ф — от с. Елисейна (Врачанско). Враца, Бистрец, Медковец (Врачанско).
Елит м — според семеен разказ: кумът се отбивал в софийската бирария „Елит" и оттам харесал това име; друг вариант: съдържателят на софийската бирария бил брезнишки зет, известен с прякор Елит. Извор (Брезнишко), р. към 1925.
Елита ж — разновидност на Елица (?) Кратово, р. 1875.
Елица ж —-от Елена или Елисавета-сближено по народна етимология с дървото ела. Врачеш (Ботевградско), 1648, Скра-вена, Разлива (Ботевградско), Етрополе, Гниляне, Негован (Софийско), Свогенско, Трънско, Брезнишко, Вършец, Крива бара, Орсоя (Ломско), Шумен, р. 1879.
Елйчка ж — умалит. от Елица. Брезник, р. 1963.
Елия ле — по името на римлянката Елия, за която се говори в античния надпис на една чешма в Никопол. Никопол, р. 1937 и по-млади, Сомовит.
Елияна ж — вм. Илияна; вж. Елиана.
Елка ж — съкрат. от Елена; срв. Елица, Етрополе, 1622, Тетевен, 1648, Софийско, Ботевградско, Ихтиманско, напоследък доста разпространено из цялата страна. Елкин ф.
Елкана ж — от Елка~на. Просеник (Сяр-ско), нар. песен.
Елкеков ф — от тур. yelken 'корабно платно' (?) Бургас.
Елко м — мъжка форма от Елка. Дебър (Македония), Мездра. Елков ф. Турска Тракия, Доброселци (Тополовградско), Сливен, 1883, Ямбол, 1900, Пловдив.
Елмазов ф — от Ялмазов, видоизменено покрай скъпоценния камък елмаз. Сливен, Айтос, Стара Загора, Варна.
Елмйр м — мъжка форма от западноевропейското име Елмира. Варна, 1958.
*Елмо или *Елма м — от тур. elma 'ябълка'. Елмов ф. Пловдив.
Ело м — декомпозирано от Елко, схващано като умалително име. Н. Геров. Елов ф. Сливен, 1900. Елич ф. Русе, 1936.
Еловички и Еловишки ф — от с. Еловица (Михайловградско). Михайловград.
Елойза ж — фр. HeloVse, героиня на роман от Жан Жак Русо. София, 1957.
Елпенйка и Елпенйки ж — гр. 'Е\тч1щ 'надежда за победа'. Свищов, р. 1894, Пловдив.
Елтимия ж — може би видоизменено от Евтимия. Провадия.
Елфи ж — съкрат. от Елфрида.
Елфимов ф.
Елфрйда ж — нем. Elfriede.
Елха ж — навярно от новогодишна елха. София, р. към 1948, Търговище, р. 1957 (поправено на Елка).
Елхов ф — от Елов с вмъкнато х (?) Варна, 1936, Шумен, 1940.
Елховеца пр — от с. Елхово (Старозагорско). Стара Загора, 1900.
Елхрйда ж — от Елфрида с преход на ф в х. Севлиево, р. 1963.
Елчин ф — от Елкин с преход на к' в ч'. Разлог, 1940.
Елчинов ф — от Елчин с допълнително окончание -ов. Разлог, Велинград.
Елчо м ¦— разновидност на Елко. Угър чин (Ловешко), Хасково, нар. песен.
Елшански ф — от някое село с подобно име. Сяр, Благоевград.
Елшиски и Елшишки ф — от същия произход, както Елшански. Пещера, 1940.
Елямов ф — от тур. ela 'светлосин' (имал ясносини очи?). Ямбол.
Ема ж — съкрат. от Емилия или от Емоя. Радомир, Дебньово (Троянско), София, р. 1904.
Еманди м — видоизменено от Диаманди-Емандиев ф. Върбово, Орешец (Харманлийско).
Емануил м — библейско име, евр. „бог е с нас". Рядко. Емануилов ф.
Емениджйев ф — от диал. емениджйя 'обущар, който шие емении' (ар.-тур. yemenici). Шипка (Казанлъшко), 1917.
Емешка ж — видоизменено от Ема, Емилия (?) Търново, р. 1911.
Емйк м — изопачено от Емил. Лехчево (Михайловградско), р. 1960.
Емил м — от лат. Aemilius — име на стар римски род (от aemulus 'съперник'. Разпространено у нас главно след 1907 г., когато излиза в български превод книгата
197
„Емил или за възпитанието" от Жан Жак Русо. Емилов ф.
Емилиан м — лат. Aemilianus, прилагат, от Aemilius — име на календарски светия. Рядко.
Емилиана ж — женска форма от Емилиан. Мездра, р. 1958.
Емилия ж — женска форма от Aemilius. вж. Емил. Сравнително ново.
Емилиян м — писмена разновидност на Емилиан. Емилиянов ф.
Емилияна ж — женска форма от Емилиян. Рядко.
Емилян м — съкрат. от Емилиан. Пловдив, р. 1896.
Емка ж — умалит. от Ема. Кюстендил, р. 1959.
Еморфйя ж. — гр.'Еццорср{а 'хубост'. Каварна, р. 1962.
Емоя ж — навярно вм. Еноя. Радомирско.
Емперов ф. Айтос.
Емфеев ф. Търново.
Емфиджиев и Емфиеджйев ф — от диал. емфиджйя, емфиеджйя; вж. Енфеджиев. Плевен, 1893, Кюстендил (гроб).
Ена ж — женска форма от Еньо, Ене или съкрат. от Елена. Станке Димитров, 1818, Кюстендилско, Пернишко, Софийско, Свогенско. Енин ф. Калофер, 1893.
Енгела ж — видоизменено от Ангела, Ангелина. Поповско.
Енгелйй м — видоизменено от Ангелий. Енгелйев ф. Курт. Конаре (Пловдивско).
Енгелйца ж — видоизменено от Ангелина.
Енгелс м — от фамилното име на Фридрих Енгелс. Михайловград, р. 1922, 1923.
Енгибар м — арменско име у нас от смесен брак. Варна, 1936. Енгибаров ф. Варна, Тетевен.
Енгьозов ф — от Янгьозов с преход на яве.
Ендаров ф — от гр. fsvxdpov 'кехлибар' (?) Пловдив, Бъта (Панагюрско).
Енджйков ф — от диал. енджйк 'кожена торба' (тур. yancik). Лехчево (Михайловградско).
Енджо м — от Енчо с озвучаване на нч в ндж. Енджов и Енджев ф. Пазарджик, Пловдив.
Ендовидски ф.
Ендонйка ж — гр. 'EvSovvfxvj 'вътрешна победа'. Русе, 1936.
Ендрьо м — разновидност на Едрьо. Ен-древ ф. Пещера, Пловдив.
Ене м — западна форма на Еньо. Софийско. Елев ф.
Еневка ж — от цветето еневка. Вършец, р. 1939.
Енергиев ф — от прякор Енергията, възникнал по някакъв повод. Сливен.
198
Енжибазов ф — от тур. yanci 'страничен' и пер.-тур. baz 'играч' (?) Пловдив
Ени ф — от тур. yeni 'новият'. Пловдив (Станка Йозова Ени, Йозо Иванов Ени).
Енйиванов ф — от прякор ени 'новият' Иван. Пловдив.
Енйка ж — женска форма от Еники. Гол. Конаре (Пловдивско), Владимиро-во (Михайловградско), Карапелит (Силистренско).
Енйки м — от гр. 'Icoavvixiog, а то от Йоан. Русе. Енйкиев и Енйкев ф. Силистра.
Енйкия м — разновидност на Еники. Пирдоп. Енйкиев ф.
Енйко м — видоизменено от Еники. Силистра, Алфатар (Силистренско), Енй-ков ф.
Енйманев ф — от прякор ени 'новият' Маньо. Драганово (Горнооряховско).
Енински ф — от с. Енина (Казанлъшко).
Енихасанов ф — от прякор ени 'новият' Хасан. Бяла.
Енйца ж — успоредна форма на Еника.
Енйчеров и Еничаров ф — от тур. yeni-ceri 'еничерска войска'. Панагюрище, Пловдив, Прилеп.
Енйчерски ф — от с. Еничери (Дрянов-ско) или разновидност на Енйчеров.
Енйчко м — умалит. от Еники. Люта-джик (Врачанско), Заножене (Берковско). Енйчков ф.
Енйшейнов ф. Самоков.
Енишки ф — от с. Еница (Белослатин-ско).
Енка ж — умалит. от Ена. Софийско, Самоковско, Своде (Ботевградско). Енкин ф. Карлово.
Енко м — умалит. от Еньо, успоредна форма на Енчо. Карлово. Енков ф. Карлово, Тетевен, Доброславци (Софийско).
Енкула ж — успоредна форма на Янкула. Вайганд.
Ено м — от Еньо със затвърдяло окончание. Волуяк (Софийско).
Енто м — от Ено с вмъкнато т. Ентов ф. Костинброд (Софийско).
Еноя ж — женска форма от Ене (?) Радомирско.
Енфеджиев ф — от диал. енфеджйя 'продавач или смъркач на енфие' (ар.-тур. enfiyeci). Русе, 1900.
Енча ж — женска форма срещу Енчо. Станке Димитров.
Енчо м — умалит. от Еньо. Главно СИзБ типично за Лясковец. Енчев и Енчевски ф. Енчевич ф. Русе, 1935.
Еньо м — от Яньо с преглас на я в е. Главно ИзБ. Енев, Еньов и Еневски ф.
Епаминонд и Епаминонди м — гр. 'Етох-titvoovBas , име на старогръцки вожд. София, р. 1903, Асеновград.
'над-
Епитафов ф—от гр. гробен'. Варна.
Епйтропов ф— от епйтроп 'черковен настоятел' (гр. iTrfxpojtog). Панагюрище, Пловдив, Стара Загора, Русе.
Епифан м — съкрат. от Епифаний. Епи-фанов ф. Варна.
Епифаний м — гр. 'Eia^pAvioe 'виден, бележит'. Синод, именник.
Епракйя ж — вм. Епраксия. Станке Димитров, р. 1877.
Епраксия ж — вм. Евпраксия. Станке Димитров, р. 1875.
Епрошенка ж. Шумен, 1940. Епчййски ф — от диал. *епчия 'който работи, купува и под. на цяло' (от тур. hep 'цял'). Кула.
Ера ж — съкрат. от Ерина. Брезнишко, Своге, Пазарджик.
Ерам м — видоизменено от Аврам. Ера-мов ф.
Ерамко м — умалит. от Ерам. Чорлево (Ломско), 1893. Ерамко в ф.
Ерасланка ж. Калотина (Царибродско), р. 1889.
Ервант м — навярно арменско име. Ер-вантов ф.
Ервенлйев ф — може би от с. Ердуван-лии (Сокол, Новозагорско).
Ервин ф.
*Ерган м — от гр. ip^ov 'дело, труд' (?) Ерганов ф.
Ергенйца ж — пожелателно име: да си намери ерген или да бъде мъжествена като ерген (?) Церецел (Свогенско), Кътина, Подгумер (Софийско), р. 1899.
*Ергун м — разновидност на Ерган. Ер-гунов ф. Кюстендил, 1879.
Ердан м — видоизменено от Йордан. Ер-дански ф. Владимирово (Михайловградско).
Ердана ж — видоизменено от Йордана. Мърчево, Славотин (Михайловградско).
Ерделиски ф — от някое село с подобно име. Самоков, Благоевград.
Еребаканов ф — от тур. yerebakar 'коварен, лицемерен'.
Еревинов ф — навярно сродно с Ервин.
Ередйна ж — кръстоска от Ердана и Ередия. Михайловград, Баня (Михайловградско), Брезе, Заноге (Свогенско).
Ередйнка ж — умалит. от Ередйна. Го-Деч, Алдомировци (Сливнишко).
Ередйя ж — разновидност на Харадия. Михайловград, 1894.
Ереев ф — от йерей 'свещеник' (гр. ispeas), еднакво по значение с Попов. Средна кула (Русенско).
Ереков ф — от тур. erik 'слива' (?) Русе.
Ерелйев и Ерелййски ф — от с. Ерелии (Смилец, Панагюрско) или от тур. yerli 'местен човек'. Панагюрище, Габрово, Самоковско.
Еремййка ж — женска форма от Еремия. Разград. '.-' ,
* Еремин м — видоизменено от Еремия (?) Еремйнов ф. Гулянци (Никополско).
*Еремичо м — вм. *Еремийчо, умалит. от Еремия. Еремйчев ф. Орехово.
Еремия м — име на библейски пророк, евр. „бог отхвърля". Старо, рядко. Ере-мйев ф.
Еремов ф — от диал. ерем 'ярем' (?) Павел баня (Старозагорско).
Еренджйков ф — от тур. егеп 'добродетелен човек' и умалителна наставка -cik. Хасково, Пловдив.
Еренка ж. Стралджа (Ямболско).
Еретйна ж — видоизменено от Харетина. Лютаджик (Врачанско).
Ерибаканов ф—вм. Еребаканов. Русе.
Ерик м — скандинавско име „самовла-стник, самодържец". Единичен случай.
Ерика ж — женска форма от Ерик. Пазарджик, р. 1928, Карлово, р. 1959.
Ерйлка ж — кръстоска от Ерина и Рил-ка. Софийско.
Еримов ф. Брацигово. "
Ерйна ж — от Ирина с преход на неуда-реното и в е. ЮЗБ. Ерйнин ф. Разложко, Банско. Ерйнски ф.
Ерйке ж — стара форма на Ерина. Копривщица.
Ериней м — вм. Ириней; вж. Ерина. Еринеев ф. Толовица (Ломско).
Ериний м — разновидност на Ериней. Ериниев ф. Пловдив.
Ерйнка ж — умалит. от Ерина. Софийско. Ерйнкии ф. Вършец.
Еринци род в Праужда (Белоградчишко).
Ерйсъбев ф — може би вм. *Енисъбев; вж. Енйиванов. Лясковец.
Ерифйна ж — навярно от турско л. и. Ариф; вж. Арифов. Пловдив, р. 1893. \ Ерка ж — умалит. от Ера, Ерина. ЗБ, Плевен, Пловдив.
Еркеков ф — от тур. erkek 'мъж; мъжествен'. Ямбол.
Еркечков ф—от прякор Еркечко; вж. Еркеков. Свищов, 1888.
Ерко м — умалит. от Еро. ЮЗБ. Ерков ф. Кюстендил.
Ерма ж — съкрат. от Ермена и свързано с името на река Ерма. ЗБ.
Ермаков ф.
Ермаин м — може би разновидност на Ермен. Перник, 15—16 век.
Ермановски ф. Варна (македонец).
Ермей м — разновидност на Ермен. Шумен, нар. песен.
Ермен м — от гр. si(i,ap[iivv] 'съдба'. Вишан (Годечко). Ерменов ф.
Ермена ж—женска форма срещу Ермен. Превала (Михайловградско), Вършец.
Ерменка ж — умалит. от Ермена. Софийско.
199

.. Ерменко м — умалит. от Ермен. Ботевградско, Михайловградско. Ерменков ф.
Ерменчо м — успоредна форма на Ерменко. Ерменчев ф.
*Ермйл м — гр. 'Ep(iuXo? —име на ка-лендарски светия.
Ермйла ж — женска форма от Ермил.
*Ермин м — разновидност на Ермен. Ерминов ф. Плевен.
Ермо м — съкрат. от Ермен. Ермов ф. Свиленград.
Ерна ж — нем. Егпа, съкрат. от Ernestine. Рядко.
Ернест м — вм. Ернст. Самоков, р.
1893.
Ернст м — нем. Ernst 'борба'. Тетевен, р. 1930, Орехово, р. 1962.
Еро м — съкрат. от Ерофим, Еротей, Еремия или друго някое име. Никопол. Еров ф. Плевен, Кула, Пазарджик, Пазарджишко, Панагюрище, Зиляховско. Ерски ф. Михайловград, Михайловградско.
Ероксана ж — кръстоска от Роксана и Ерсена. Алдомировци (Сливнишко).
Ерони м — писмена разновидност на Йе-рони. Шумен, 1940.
Еротей м — вм. Йеротей. Царево село (Щипско). Еротеев ф. Фурен (Ореховско).
Ерофйм и Еруфйм м — видоизменено от Серафим или Херувим. Вършец, Мала Кутловица (Михайловградско).
Ерса ж — съкрат. от Ерсена. Софийско.
Ерселйя ж — видоизменено от Русалия. Пловдив, р. 1922.
Ерсена ж — видоизменено от Арсена. Михайловград, Църклевци (Софийско).
Ерсенка ж — умалит. от Ерсена. Софийско.
*Ерул м — от Ер(о)-]-(/л- Ерулски ф.
Трън.
*Ерусалй м — съкрат. от Йерусалим. Ерусалйев ф. Варна, 1936.w
Ерусалим м — писмена разновидност на Йерусалим. Търново, 1924. Ерусалймов ф. Свищов.
Ерусалйма ж — женска форма от Ерусалим. Враца.
Еруфйм м — вж. Ерофим. Вършец, р.
1896:
Ерфан м — може би от rp. Spcpavdj 'сирак'. Миланово (Свогенско).
Ерфандов ф — от същия произход с Ерфан. Сливен, Хасково.
Ерчо м — умалит. от Еро. Копривщица. Ерчов ф. Бр. Миладинови.
*Ершо м — разновидност на Ерчо. Ер-шов ф.
Ерьо м — успоредна форма на Еро с меко окончание или от Яро с преход на .ч в е. Ерев ф. Свищов, Пловдив.
Есапчйев ф — вж. Хесапчиев. Велинград.
200
Есен м — видоизменено от Асен или от Ясен. Есенов ф. Русе.
*Есена и *Есения ж — видоизменено от Ексена. Есенин и Есенийн ф. Самоков. Есенко м — умалит. от Есен. Есенков ф. Търново.
Есенчо м — умалит. от Есен. Есенчев ф. Габрово (гроб).
Есеняков ф — от диал. есеняк 'роден през есента'. Лом, 1908.
Ескидаров ф—от диал. ескидар 'вехтошар' (тур.-пер. eskidar); срв. Ескиджиев Просеник (Айтоско).
Ескиджиев ф — от диал. ескиджия 'вехтошар' (тур. eskici). Русе, Шумен. Еско м — умалит. от Есо. Есков ф. Ескьо м — разновидност на Еско. Ескев ф. Казанлък.
Есмеров ф — от ар.-тур. esmer 'мургав, чернокос'. Шумен.
Есо м — видоизменено от Евстати, Ев-севий или друго някое име. Есов ф. Самоков, Ръжево Конаре (Пловдивско).
Естера ж — разновидност на Естир с „католически" изговор на rj като е. Пловдив, р. 1878, 1888.
Естерка ж — умалит. от Естера. Пловдив, р. 1895.
Естйр ж — гр. 'ЕаЩр, библейско име, евр. „звезда". Рядко.
Естйрка ж — умалит. от Естир. Казанлък.
Есто м — видоизменено от Евстати. Ца-рибродско.
Естрат м — видоизменено от Евстрати. Кюстендил, 1879.
Есьо м — успоредна форма на Есо с меко окончание. Есев ф. Калояново (Пловдивско), Пловдив.
Ета ж — от Евта или от Вета с изпадане на в. Станке Димитров, 1818, Долно Ро-манци, Билинци (Брезнишко).
Етемов ф — от тур. л. и. или разновид-. ност на Етимов. Варна.
Етймов ф — от ар.-тур. yetim 'сирак'. Русе, Варна.
Етка ж — умалит. от Ета. Радомирско Ето м — от Евто с изпадане на в. Кукуш, Пловдив. Етов ф. Пловдив, Ветрен (Пазарджишко), Велинград, Костандово (Ве-линградско).
Етрополски ф — от град Етрополе. Етугов ф. Кремена (Врачанско). Етърски ф — от с. Етърът (Габровско). Габрово, Плевен-, 1900.
Еужения ж -— румънска «форма на Евгения. Силистра.
Ефария ж — от гр. suxoipsta 'прелест; съгласие'. Трайково (Ломско). Ефеев ф.
Ефендиев и Ефендийски ф — от ефенди 'господин' (гр.-тур. efendi). Родопите, Кюстендил.
ТЕфендра ж. Твърдица (Сливенско).
Ефендулов ф — разширено от Ефендиев с румънски член id (?) Игнатиево (Варненско).
Ефимйи ж — разновидност на Ефимия. Смолянско.
Ефимйя ж — гр. Eu<p*)!i?a 'добро име, добра известност'. Търново, Русе, Тетевен, Радомирско, Благоевград.
Ефрейдов ф. Пловдив.
Ефрем м — библейско име, евр. „плодородие". Рядко, на разни места из страната. Ефремов ф.
*Ефремен м — от Ефрем+е«- Ефреме-нов ф. София, 18$7.
Ефрйя ж. Михайловград, 1913, 1929, Ломско.
Ефродй ж — може би видоизменено от Афродита. Ямбол, р. 1883.
Ефродйнка ж — умалит. от Ефродй. Криводол (Врачанско), р. 1958.
Ефрон м — от гр. sS^pcov 'весел'. Сливен.
Ефронка ж — женска форма от Ефрон. Гоз (Брезнишко), р. 1928.
Ефросенйя ж— разширено от Ефросина. Русе, 1936.
Ефросина ж — гр. Eucppoauvv] 'веселие, удоволствие, радост'. Нарядко из цялата страна.
Я»я6*\ 3:Г*Г^
•Н Ч\
•*. .:-iC(
Ефросйя ж — видоизменено от Ефросина. Виница (Варненско).
Ефтенка ж — писмена разновидност на Евтенка. Мрамор (Софийско).
Ефтимйца ж — писмена разновидност на Евтимица. Кюстендил.
Ефто м, Ефтов ф — вж. Евто, Евтов>. Орехово.
Ехларов ф. Пловдив.
Ехрем м — от Ефрем с преход на ф в х. Търговишко, 17 в.
Ецо м — от Ето с друго окончание, както-Вуцо и Вуто, Гецо и Гето, Йоцо и Йото. Ецов ф. Велес, Айтос, Бургас.
Ечо м — от Ето с друго окончание, както-Гечо и Гето, Кочо и Кото. Царибродско, гара Левски. Ечев ф. Левски, Варна.
Ешах ж — женска форма от Ешо. Софийско.
Еша2 м — западна форма на Ешо.
*Ешан м — от Еш(о)+ан. Ешановски-ф. Горник (Белослатинско).
Ешекчйев ф — от диал. ешекчия 'мага-ретар' (тур. e§ekci). Русе.
Ешка ж — умалит. от Еша1. Софийско..
Ешко м — умалит. от Ешо. Софийско.
Ешо м — от Ето, Есо, Ечо с друго окончание.
Ешомйков ф — от диал. ишомйк 'извара'_ Побит камък (Разградско), 1917.
Ешпеков ф—вж. Ишпеков. Ямбол.
•¦¦; з
201
С-
ж
Жабара пр — от жабйр ' 1. който лови или яде жаби; 2. птица чапла или щърк'. Кюстендилско, Литаково (Ботевградско). Жабарев ф. Станке Димитров. Жабаров1 ф. Самоков. Жабарски1 ф. Лобош (Радомирско).
Жабаров2 и Жабарски2 ф — вм. Джабаров, Джабарски. Ловеч, Габрово.
Жабата пр — от жаба или от тур. caba; вж. Джабов. Стара Загора.
Жабев ф — от прякор Жабето или вм. Джабов. Кюстендил, 1879, Варна.
Жабйлов ф — вм. Джабилов. Ново село (Троянско), Лясковец, Търново. <*\
Жабински ф—навярно вм. Жаблянски или Жабокрътли. Кюстендил, 1893.
Жабков ф — от прякор Жабката. Пловдив.
Жабленов и Жабленски ф — вм. Жабля-нов, Жаблянски.
Жаблянов и Жаблянски ф — от с. Жаб-ляно (Радомирско). Друган (Радомирско).
Жабов ф — от прякор Жабата или вм. Джабов. Грудово, Сливен, 1893, Сливенско, Стара Загора, Пещера, Градец (Видинско).
Жабокрътли ф — от с. Жабокрът (Кюстендилско). Кюстендил, 1879.
Жагазов ф. София, 1867.
Жагров ф—вм. Джагров, Джагаров. Пловдив.
Жадала и Жадалов ф.
Жайгеров ф — може би от пер.-тур. ¦cayigir almak 'съществувам, заемам място'. Пловдив.
Жака ж — вм. *Джака, женска форма от Джако. Пелишат (Плевенско).
Жаклйн м — мъжка форма от Жаклина. Габрово, р. 1959.
Жаклйна ж — фр. Jacqueline. Варна, р. 1956.
Жала ж. Трявна, умр. 1957.
Жалковски ф — може би от често повтаряне на чуждата за говора дума „жалко". Разлива (Ботевградско).
Жалнов ф — от прякор Жалния, Русо-кастро (Бургаско).
202
Жалов ф — според семеен спомен: дядото прекарвал стока на френеца Jaloux, често повтарял името му, докато сам приел прякор Васил Жало. Хвойна (Асеновград-ско), Пловдив.
Жаловци — род в Дружево (Свогенско).
Жан м — фр. Jean, отговаря на Иван. Рядко.
Жана ж — съкрат. от Божана или френска форма на Иванка (Jeanne). Рядко.
Жангъзов ф — вм. Джангазов. Асенов-градско.
Жанда ж — от Жана с вмъкнато д. Велинград, р. 1949.
Жандо м — от Жано с вмъкнато д. Жандов ф.
Жанет1 ж — фр. Jeannette, умалит. от Jeanne. Ново, рядко.
Жанет2 м — мъжка форма от Жанет1. Кюстендил, р. 1958.
Жанета ж — разновидност на Жанет1. Ново, рядко.
Жанйна ле — от Жан(а) -j- ина. Толбухин, р. 1958.
Жанйна-Мая ж. Варна, р. към 1948.
Жанка ж — умалит. от Жана. Ракитово (Велинградско), р. 1956.
Жано м — съкрат. от Божан (?) Радомирско. Жанов ф.
Жантйлл! — фр. Gentil 'благороден'.Единичен случай.
Жанчо м — умалит. от Жано. Радомирско.
*Жаньо м — успоредна форма на Жано с меко окончание. Жанев ф.
Жара ж — женска форма от Жаро. Жарин ф.
Жаравков ф . Може би измислено от Вазов.
Жарданов ф. Варна.
Жарко м — умалит. от Жаро. Бела Паланка, 1917. Жарков ф. Гор. Пасарел, Самоков.
Жаро м — от жар; срв. Жего и Огньо. Жаро в ф. Кърджали.
Жартов ф — вм. Джартов. Златарица (Еленско).
Жасмин м — мъжка форма от Жасмина. Ново, Рядко.
Жасмина ж — от фр. jasmin 'яемин'. Михайловград, р. към 1928, Берковица, р. 1958, 1960, Бела Слатина, р. 1961, Плевен, Варна.
Жасмйнка ж — умалит. от Жасмина. ЖатевиЖатовф—вм. Джатев, Джатов. Михайловград.
Жбантов ф. Калапотино (Гоцеделчевско). Жвакин ф. Красно село. Жгумов ф. Пещера (навярно карака-чанин).
*Ждан м — от старинно ждан 'очакван'. Жданов ф. Търново (Анастасия Панайотова Жданова, р1. 1860).
Ждеров ф. Враца, 1947 (външно лице). Ждраков ф — може би съкрат. от Маж-драков. Белица (Разложко), Велинград.
Ждребов ф—от ждребе 'жребе'; срв. Жребев.
Ждреталов ф. Велинград, 1917. ЖеЬеловф—отар.-тур. cebel 'планина'. Жевагин ф. Горско Сливово (Севлиевско). Жегаурзов ф — видоизменено от Жугаур-сов, Русе.
Жегите — род в Царибродско. Жегларски ф — от прякор Жеглара, възникнал по някакъв случай от жегла. Вра-чеш (Ботевградско).
Жегличанов ф — може би близко по значение с Жегларски. Брегово (Видинско).
Жеглов ф — от прякор Жеглата или Жегъла (държал се „на жегъл" или по друг някакъв случай). Габрово (гроб).
Жего м — според семейно предание: далечен прадядо се родил на нивата в голяма жега, затова го кръстили Жего. Солунско. Жегов ф. Разлог, 1917, Пловдив.
Жеднаски и Жедненски ф — от с. Жедна (Радомирско). Жедоманов ф. Сливен. Жежко м — умалит. или разновидност на Жего. Жежко в ф. Прилеп.
Жежо м — успоредна форма на Жего, Жежко. Жежов ф. Драчево (Скопско). Жежев ф. Благоевград.
Жезлов ф — разновидност на Жеглов. Габрово.
W Жейка ж — женска форма от Жейко-Карнобат. Жейкин ф. Ловеч, 1878.
Жейко м — вм. Джейко. Жейков ф. Лом. 1927.
1*Жейна ж — женска форма от Жейно. Котленско, Карнобат.
Жейно м — от Дженьо с преход на дж в ж и с премет на йотацията. Жеравна, Медвен (Котленско), Житница (Провадийско). Жейнов ф. Жеравна, Житница, Айтос, Каварна, Алфатар (Силистренско), Русе.
Жека ж — женска форма от Жеко или съкрат. направо от Желязка.СИзБ. Жекин ф. Жекелов ф — видоизменено от Жукелов. Елена (Харманлийско).
Жеко м — съкрат. от Желязка, ИзБ. Жеков и Жековски ф.
Жела ж — женска форма от Жельо или съкрат. направо от Желязка. ИзБ.
Желалов ф — може би видоизменено от Джелалиев. Русе.
Желан м — от желан 'дълго очакван, дълго жадуван'. Желанов ф. Етрополе (стар местен род).
Желанко м — умалит. от Желан. Желан-ков ф. Карнобат.
Желваров ф — от диал. *желвар 'който лови и яде желви, костенурки'. Пловдив.
Желебов ф—вм. Джелебов.
Желез м — защитно име: да бъде здрав като желязо (навярно и под влияние на гръцко Сидер); срв. Желяз. СИзБ. Железов.
Железа ж — женска форма от Желез. Добруджа, Русенско.
Железан м — от Желяз -f- ан- Железанов ф. Елена (Харманлийско).
Железаров и Железарски ф — от железар. Рядко.
*Железен м — от железен; срв. Желез. Железнов ф. Толбухин.
Железко м — екавска форма на Желязко. Кула, Раковица, Старопатица (Кулско). Железков ф.
Железнички и Железнишки ф — от с. Же-лезна (Михайловградско). Михайловград.
Железчо м — умалит. от Желез, Желяз. Сливенско, Ямболско. Железчев ф.
Желена ж — от диал. желен 'очакван, жадуван'. Михайловград, р. 1932.
Желенски ф—от с. Желен (Свогенско). Бов, Лакатник (Свогенско).
Желибор м — „който желае борба". Вай-ганд.
Желимир м — „който желае мир". Вай-ганд.
- Желймка ж — от старинно желйм 'желан'. Н. Геров.
Желйхов ф — може би видоизменено от Джелилов.
Желиянка ж — кръстоска от Желя и Янка. Айтос, р. 1930.
Желка ж —• умалит. от Жела, Желя. Карнобат, Чирпанско.
Желко м — умалит. от Жельо. Карно-батско. Желков ф.
Желтов ф — от диал. желт 'жълт'; вж. Жълтов. Търново, 1908.
Желтруда ж — видоизменено от Гертру-да. Ореш (Свищовско), 1891.
Желчо м — умалит. от Жельо. Толбухин. Желчов и Желчев ф.
Жельо м •—съкрат. от Желез, Желяз. ИзБ. Желев и Желевски ф.
203
Желя ж — женска форма от Жельо или съкр. от Желяза. Карнобат, Русе.
Желябов ф — от Желебов, Джелебов с вторично якане. Варна.
Желя веки ф— от с. Желява (Софийско).
Желяз м — успоредна форма на Желез. ГОИзБ. Желязов ф.
Желяза ж — женска форма от Желяз. Елховско, Ямболско, Чирпанско, Варна, Толбухинско.
Желязка ж — умалит. от Желяза или женска форма от Желязко. Ямболско, Толбухин, Силистра.
Желязко м — умалит. от Желяз. ИзБ. Желязков ф.
Желяна ж — от Жел(я) -±- ана. Търново, р. 1882, 1883.
Женда ж — женска форма от Жендо. Котел, Медвен (Котленско).
Жендо м — видоизменено от Джендо, Гендо. Медвен (Котленско). Жендов ф.
Жени ж — умалит. от Евгения. Ново,
рядко.
Женичка ж — умалит. от Жени или направо от Евгения. Ново.
Женкарски ф — от диал. женкар, 'който обича и търси женско общество'.
Женко м — вм. Дженко. Женков ф. Ямболско, Севлиево. Женковски ф. Карлово (външно лице).
Жено м — вм. Джено. Женовски ф. Чирпан, 1897.
Женчо м — пожелателно име: да разбира от женска работа, да помага на майка си (за родители, които си нямат момиче).
Софийско.
Женя ж — успоредна форма на Жени.
Ново, рядко.
Жерабски и Жеравски ф — от жерав или по-стара форма на Жеравински. Богослов (Кюстендилско), Кюстендил, 1879.
Жеравински ф — от с. Жеравино (Кюстендилско). Кюстендил.
Жерко м — умалит. от *Жеро, Джеро. Новозагорско. Жерков-ф.
Жерман м — вм. Джерман, Герман. Брезнишко.
Жермана ж — вм. Джермана, Германа.
Брезнишко.
Жерминал м — от фр. germinal — пролетен месец от френския революционен календар. Русе, р. 1945.
Жернаваев ф. Пловдив.
Жернов ф. Ямбол, 1960. Жерновски ф. Дебър (Македония), 1920,
Жеровник ф — може би от диал. жерава 'жарава' (?).
*Жерьо или *Жере м. навярно видоизменено Геро, Джеро. Жерев ф. Благоевград, Кюстендил, Велинград.
Жефарович ф — видоизменено от друго някое име, писано още Зефар, Зефаров. Дойран, края на 17 век.
204
Жеча ж — женска форма от Жечо. Чирпанско.
Жечка ж — умалит. от Жеча. Типично за Шумен; Преславско, Айтос. Жечко м — умалит. от Жечо. Жечков ф. Жечо м — съкрат. от Железчо. ИзБ, типично за Шумен. Жечев ф.
Жиански ф — от някое село с подобно име. Гиген (Никополско).
Жива ж — от жива, женска форма срещу Живо. Търново. Жйвин ф.
Живан м — от Жив (о) -'_ ан- Живанов ф. Моравско, 1917.
Живана ж — женска форма срещу Живан. Извор махала (Кулско), Михайловград. Живан и н ф. Копиловци (Михайловградско). Живанка ж — умалит. от Живана. Вла-дая (Софийско), р. 1914, Русенско. Живан-кин ф.
Живгаров ф — вм. Дживгаров. Живка ж — женска форма срещу Живко. На разни места из страната; в ИзБ така подменят Жечка и Жеко, другаде превеждат грц. Зоя.
Живко м — от жив — защитно име. Главно ЗБ. Живков и Жйвковски ф.
Живо м — по-стара и по-рядка форма на Живко. Шумен, р. 1895, 1903, Самоков, р. 1914, Видин, Превала (Михайловградско), р. 1933. Жйвов ф.
Живо Дан м — „даден за живот". Живо-данов ф. Ямбол, 1960.
Живодар м — старинно име: дарен за живот, дар на живота. Байкал (Ореховско), Търново. Живодаров ф. Трън, 1893, Орехово, Пловдив.
Живодеров и Живодерски ф — от диал. *живодер 'жесток човек'. Габрово-, 1908, Огоя (Свогенско). Жйвол м — от Жив(о) 4- ол. Жйволов ф.
Видин.
Живот ж — може би превод на Ева или на Зоя. Трявна, р. 1956.
Жйвул м — разновидност на Живол. Жйвулов ф. Кула.
Жйвчо м — умалит. от Живо. Пловдив,
1958.
Жигоров ф — видоизменено от Джиголов или от Григоров (?) Гоце Делчев.
Жиджуров ф — от диал. *жиджур 'скръб, мъка' (?) Костенец.
Жйдо м — от диал. жид 'приказен великан, исполин'. Ник. Милев. Жйдов ф. Елин Пелин.
Жйдров ф — вм. Джидров.
Жижанов ф.
Жйжков ф — от диал. жижка 'искра'. Самоков.
Жйка ж — от Живка с изпадане на в-Горни Лом (Белоградчишко).
Жикан м — от Жик(о) -f- ан. Жиканов ф-
Жиклов ф. Русе, 1936.
Жйко м — от Живко с изпадане на в. Кула, Кулско, Видин, Видинско, Славя-ново (Плевенско). Жйков ф. Жйковски ф. Кюстендил.
Жилански ф. Баня (Михайловградско).
Жилесков ф — вм. Железков (като не-лознато в говора име, записано фонетично). Баница (Врачанско).
Жилйев ф — от Жилев поради мекото л'. Лясковец, Русе.
*Жйлко м — умалит от Жильо, Жило. Жйлков ф. Казанлък, Казанлъшко, Стара Загора, Пловдив, Копривщица, Щръклево (Русенско), Бяла черква (Търновско), Търново, Кнежа.
*Жйло м — успоредна форма на Жильо с твърдо окончание. Жйлов ф. Плевен, Пловдив. Жйловци род в Плевен.
Жйльо м — съкрат. от Желяз, Желязко с изясняване на неудареното е в и, успоредна форма на Жельо. Жйлев ф. Горно Броде (Сярско), Карлъково (Драмско), Па-арджик. Жйлевски ф. Угърчин (Ловешко).
Жйльов и Жйльовски ф — от прякор Жйльо 'жилав човек или с изпъкнали жили на врата'. Литаково (Ботевградско), Лех-чево (Михайловградско), Миланово (Свогенско).
Жинет ж — вм. Жанет. Михайловград, р. 1960.
Жйна ж — от Зина с преход на з в ж. Нова Загора (гроб).
Жйнзифов ф. Велес.
Жйнка ж — от Гинка с преход на г' в ле. Видбол (Видинско).
Жйно м — вм. Джино, Гино. Каварна. Жйнов ф.
Жипонов ф — вм. Джипунов.
Жйрко м — умалит. от Жиро. Жйрков ф.
Жйро м —-от Джиро, Гиро. Жйров ф. Костенец, Пловдив. (Според костенечките Жировци: прадядото събирал жир 'жълъди', защото реколтата била слаба).
Жисуда ж — вм. *Джисуда, от Джисо. Ивайловград.
Житаров и Житарски ф — от житар. Айтос, Бургас, Варна, Михайловград.
Жйтев ф — от прякор Жйтьо, навярно •съкрат. от Житаря. Айтос, 1893.
Жйтенски ф—от с. Житен (Софийско).
Жйтко м — вм. *Жидко, умалит. от Жидо. Жйтков ф. Самоков, 1917.
Жйчо м — съкрат. от Божичо. Жйчов ф.
Жйшо м — от Живо, Живко с друго окончание. Айтос. Пловдив. Жйшев ф. Айтос, Бургас, Варна, Медово (Чирпанско), Пловдив, Кърджали, Ивайловград.
Жиянски ф — писмена разновидност на Жиански.
Жлебинков ф — разновидност на Жля' <>инков. Благоевград.
Жлегов ф. Пазарджик.
Жлътковци род — от прякор Жлътко; срв. Жълтов. Липница (Ботевградско), Дружево (Свогенско).
Жлъчев ф.
Жлъчков и Жлъчковски ф — от прякор Жлъчко; срв. Жълтов. Търнава (Белосла-тинско).
Жлябинков ф. Бобовдол, Рила (Станке-димитровско).
Жода м — западна форма на Джоде. Брезнишко.
Жожа м — западна форма на Жожо. Брезнишко.
Жожго м — от *Жожко с озвучаване на к в г. Жожгов ф. Калояново (Пловдивско).
Жожо м — от Жоро с детско удвояване на първата сричка или видоизменено от Джоджо. Софийско. Жожев ф. Пловдив, Варна.
Жозев и Жозеф м и ф — от фр. Joseph, отговаря на Йосиф, Ново, рядко.
Жойца ж — от Зоица с преход на з в ж. Силистра, 1893.
Жойко м — вм. Джойко. Жойков ф. Русе.
Жока ж — женска форма отЖоко. Баница (Врачанско).
Жоко м — от Гьоко с преход на г' в ж. Жоков ф. Баница (Врачанско), Стара Загора.
Жола м — разновидност на Джоле. Софийско.
Жона м — западна форма на Жоне. Брезнишко.
Жонголов ф— вм. Джонголов.
Жоне м — от Гьоне с преход на г' в ж. Софийско. Жонев ф.
Жонко м — умалит. от Жоне. Софийско. Жонков ф.
Жора ж — вм. Джора. Граматиково (Мал-котърновско).
Жореза ж — женска форма от Жорес. Плевен, р. 1926.
Жорес м — по фамилното име на френския социалистически депутат Жан Жорес (Jean Jaures). Рядко, родени след 1914.
Жорж м — фр. George, отговаря на Георги. Рядко.
Жоржета ле —фр. Georgette, женска форма от Жорж. Ново, рядко.
Жоро м —• вм. Джоро. Ихтиман, Гол. Раковица (Елинпелинско). Жоров.
Жорион м — някакво видоизменение на Жоро. Михайловград, р. 1958.
Жориян м — кръстоска от Жорж и До-риан. Червен брег, р. 1958.
Жостов ф — може би от рум. jos 'нисък' с добавено т (?). Гайтаниново (Гоцедел-чевско), Чернозем (Пловдивско).
Жота м — успоредна форма на Жоте. Жото. Софийско, Брезник, Жотов ф.
205
Жоте м — разновидност на Жото. Сво-генско. Жотев ф. Софийско, Свогенско, Сливница.
Жотко м — умалит. от Жоте, Жото. Жотков ф. Пловдив.
Жото м — от Жоро, Жоне с друго окончание; срв. Джоте. Софийско. Жотев ф.
Жочко м ¦— у Н. Геров и др. — може би грешка вм. Жечко.
Жребев ф — от пряко Жребето. Кюстендил, 1893, 1917.
Жрепцов ф — от прякор Жребците. Пещера, 1940.
Жугауров ф— видоизменено от Жугаур-сов. Русе, 1936.
Жугаурсов ф — от рум. jug 'ярем' и urs 'мечка' = впрегнимечка. Тутракан, Тутраканско.
Жуглев и Жуглов ф—вм. Джуглов. Русе, Пловдив.
*Жуде и *Жудо м — от Жуто, Джуто с озвучаване на т в д (?) Жудев ф. Станке-димитровско. Жудов ф. Жудов тре-б е ж местност в Радотина (Ботевградско).
Жукелов ф — вм. Джукелов. Садово (Асеновградско).
Жуко м — вм. Джуко, Гюко. Жуков ф. Жуковски ф. Лясковец.
Жули ж — фр. Julie (a то от лат. Юлия). Пловдив, р. 1923.
Жулиен м — фр. Julien. Шумен, р. 1959.
Жулиет м — мъжка форма от Жулиета. Шумен, р. 1958.
Жулиета ж — фр. Juliette (no името на Шекспировата героиня Juliet). Рядко.
Жулиян м — румънска форма на Юлиан. Тутракан, р. 1959, Казанлък.
Жульо пр — от диал. жульо 'слаб, мършав човек'. Жулев ф. Калофер, Пловдив, Пловдивско, Пазарджишко, Самоков, Стара Загора, Горнооряховско. Жульов ф. Кула. Жулиев ф.
Жунйца ж — видоизменено от Зонка, Зунка. Свищов, 1894.
Жунко м — вм. Джунко. Жунков ф. Тутракан, Русе.
Жупански ф — от истор. жупан 'областен началник, племенен вожд'. Варна, 1940.
Жупунов ф—вм. Джупунов. Елена, 1897, 1927.
Журалйев ф. Росно (Еленско).
Журжо м — вм. Джурджо. Журжев ф. Асеновград.
Журлов ф—вм. Зурлов. Пазарджик.
Журналов ф — от прякор Журнала (навярно бил „модерен" шивач и си служел с журнали). Родопите, Пловдив, 1949, Варна, 1958.
Журо м — вм. Джуро. Журов ф. Бургас.
Журовски ф — вм.*Джуровски, от с. Джу-рово (Тетевенско).
Журотов ф. Троянско.
Журсалйна ж. Караполци (Елинпелин-ско), р. 1937.
Жуто м — вм. Джуто. Софийско. Жутов ф. Костинец (Македония), Пловдив.
Жухов ф. Асеновград, Пловдив.
Жълтов ф — от прякор Жълтия 'с бледо-жълта кожа на лицето'. Тутракан, 1897, Русе, 1937.
Жътов ф — от диал. жът 'жълт'; вж. Жълтов. Врачанско.
Зааметски ф—от прякор Заамета (от ар.-тур. zahmet 'труд, грижа'). Гурково (Ботевградско).
Зааралиев ф—от диал. зааралия 'жител на Стара (или Нова) Загора'. Чирпан.
Заберски ф — от с. Заберново (Малко-търновско). Малко Търново, Грудово, Бургас.
Забунов ф — от диал. забун 'слаб, мършав' (пер.-тур. zebun). Преслав, Шумен. Пловдив, Грудово, Стралджа (Ямболско), Брезник.
Забурски ф — може би вм. Заберски. Пловдив.
Завадски ф — полско фамилно име. Шумен, 1946.
За вал йе в и Завалййски ф — от прякор Завалията 'горкия, клетия' (ар.-тур. za-valli). Кюстендил, Благоевград.
Заварйн м — защитно име: да го завари жив ново дете. Велинград, Велинградско. Заварйнов ф.
Заварйна и Заварйнка ж — женска форма срещу Заварйн. Велинград, Банско.
Заведйев и Заведййски ф — от рум. zavada 'зимна кошара за овце'. Кула, Видин.
Заверджйев ф — от диал. заверджйя 'участник в завера, заговорник'. Силистра, 1917.
Заверняев ф.
Завйдски ф — отс. Завидовци (Софийско). Самоков.
Завйр м. Завира и Завйрка ж — от Зафир, Зафира с озвучаване на ф във в. Трънско.
Завка ж — вм. *3афка, съкрат. от Зафира. Карлово, 1932.
Завкаров ф. Пазарджик.
Завко м — вм. *3афко, съкрат. от За-фирко. Завков ф.
Завоев ф — от завой или вм. Заволов с изпадане на л. Щип.
Заволов ф — от диал. *завол 'клет, завалия' (?)
Заврйлов ф — може би нарочно видоизменено от Гаврилов — за разлика от други Гаврилови. Русе.
Завръкчййски ф — от диал. *заеръкчия 'натрапник, лепка' (?) Шишманово (Самоковско).
Завчо м — успоредна форма на Завко. Шабла (Балчишко).
Загайцов ф. Русе.
Загаров ф—от диал. загар 'вид ловно куче' или от рум. zagara 'обработена кожа за дрехи'. Енина (Казанлъшко), Карлово.
Загарьов ф — разновидност на Загаров или от жито загарйя. Панагюрище.
Заглухински ф — от някое село с подобно име.
Загор м. (Лазар Загор Бойн, Банско).
Загорка ж — от диал. загорка 'жителка на област отвъд планина' Габровско, Кюстендилско, Чемиш (Михайловградско), р. 1933, 1935, Търновци (Тутраканско), р. 1940, Мъглен (Айтоско), р. 1943.
Загорлййски ф — от диал. *загорлия 'загорец'.
Загоров и Загорски ф — от загдре 'област отвъд планина'. На разни места из страната.
Загорчев ф — от загорец 'жител на област отвъд планина'. Сопот, Милева (Казанлъшко), Бургас.
Загорчин ф—вм. Загоркин, от Загорка. Банско.
Загорчйнов ф — видоизменено от Заго-риченски (от с. Загоричене, Костурско). Копривщица, 1893.
Загорянски ф — от диал. *загорянин 'загорец'. Шумен.
Загралов ф. Хасково, 1917, Стара Загора.
Загрелов ф — разновидност на Загралов-Харманлии, 1893.
Загубанов и Загубански ф — от прякор^ Загубан 'който се губи или губи нещата си'. Варна, 1904, Сопот.
Загуров ф — може би кръстоска от За" горов и Згуров. Пловдив.
Задгорски ф — успоредна форма на За" горски с новобългарско зад- вм. за-. Ай* тос, Сливен, 1897.
206
207
Задрев ф. Панагюрище (от Кавак дере). Заев ф — от прякор Зайо; вж. Зайов. Пазарджик.
Заека пр — от заек (който по нещо напомня заек: плах, с едри горни зъби и др.). На разни места из страната. Заеков ф. Панагюрище, Видин, Михайловград. Заешки и Заечки ф. Михайловградско, Софийско, Кюстендил.
*3аер или *3аери м — видоизменено от Захари. Заеров ф.
Заерйн м — видоизменено от Захарин. Заерйнов ф. Елин Пелин, Доганово (Елин-пелинско).
Заерйнка ж — видоизменено от ' Заха-ринка. Елин Пелин, 1887, Софийско: Че-пинци, 1885, Войнеговци, 1896, Панчарево. Заза ж — от Захария, Зака или Зана •с детско повторение на първата сричка. Вайганд, Синод, именник.
Зазари м — вм. Захари (?) Радово (Трън-•ско), р. 1890. Зазаров ф. Своде (Ботевградско) .
Зазуля ж — от Заз(а)+г/ля. Н. Геров. Займко м — от заим в смисъл 'големец, властник', както Бано, Кральо, Султана, Везира; вж. Заимов. Н. Геров.
Заимов ф — от ар.-тур. zatm 'който държи голям царски имот; спахия'. Габрово, Рупките (Чирпанско).
Займче и Займчо м — успоредна форма на Займко. Охридско, Велешко, нар. песен, Н. Геров. Займчев ф.
Зайко1 м — превод на рум. Epur, Ie-pure 'заек'. Лом, 1893, 1917. Зайков1 ф. Видин, Козлодуй, Берковица.
Зайко2 пр — от заек; срв. Заека. Зайков2 ф. Копривщица, Асеновград, Жеравна (Котленско), Ракитово (Велинградско), Банско, Манастир (Тополовградско), Смоко-вица (Гевгелийско).
Зайнелов ф — от диал. зайнел 'вид грозде'. Вълчедръма (Ломско). Зайнил м. Своге, нар. песен. Зайо пр — вж. Заека. Зайов ф. Пирдоп. Зайончковски ф — полско фамилно име (от zajaczek 'зайче'). Русе, 1936.
Зайтеров ф — може би нарочно видоизменено от Сойтаров. Пловдив.
Зайтинджйев ф — по-стара форма на Зех-тинджиев. Банско.
Зайцаров ф — разновидност на Зайча-ров.
Зайцев ф — от прякор Зайците. Пловдив.
Зайчаров ф — от зайчар, 'който бие или отглежда зайци'. Панагюрище.
Зайчев ф — от прякор Зайчето; вж. Заека. Пещера, Радилово (Пещерско), Кърджали.
Зайчоров ф — от диал. зайчдр 'много зайци; много деца'. Варна.
208
Зака ж — женска форма срещу Зако. Ботевград, Ботевградско. Закин и За-кински ф.
Закачалски ф — от закачалка 'закачлив човек'. Рогозен, Соколаре (Ореховско).
Закачев ф — близко по произход и значение със Закачалски. Севлиево.
Заке м — разновидност на Зако. Закев ф. Доброславци (Софийско), Ихтиманско.
Зако м — видоизменено от Златко. Ботевград, Осиковица (Ботевградско), Бай-лово (Пирдопско), Зако в ф. Берковско, Софийско.
Законов и Законски ф — от прякор Закона — поради често повтаряне на тая дума Асеновград, Пловдив, Кюстендилско.
Залеков ф — от Залев с вмъкнато ек.
Котел.
Залйзников ф — от диал. *залйзник 'за-лизан, загладен човек' (?) Залогов ф. Варна, 1940. Залъмов ф—от ар.-тур. zalim 'жесток, несправедлив, насилнически'. Стара Загора, Варна. *3альо м. Залев ф.
Замана ж — от заман или от замян; вж. Заманов и Замянов. Витановци (Пернишко).
Заманов ф — от диал. заман 'време' (ар.-тур. zaman) или вм. Замянов. Вазов, Под игото. Заманчев ф. Айтос. Замарецов ф. Карнобат. Замба ж — далечно видоизменение от Зюмбюля. Стара Загора.
Замбаков ф — от диал. замбак 'цвете крем, лилия' (ар.-тур. zambak). Казанлък. Замбев, Замбов и Замбовски ф — може би съкрат. от Замбаков или от замба 'дупчило, длето' (тур. zimba). Търговище, Борован (Белослатинско), Враца.
Замбулев ф — от тур. zumbul 'висок, снажен'.
Замджйев ф — от диал. *замджйя 'змияр'; вж. Змияров. Дъбене (Карловско). Замко м — умалит. от Замо. Замков ф. *3амо м — от диал. заме 'змии' — заклинателно име: да не го хапят змии (?); срв. Змейко. Замов ф. Пловдив.
Заморски ф — полско фамилно име. Шумен.
Замтйков ф. Казанлък, Нова Загора.
Замтов ф. Пловдив.
Замфйр м — от гр. aa|i.cpstpog 'минерал сапфир' (от източни езици) с преход на с в з, както е и в рум. Zamfir. Берковско, Михайловградско. Замфйров ф. Бела Слатина.
Замфйра ж — женска форма от Замфйр.
Замфирйца ж — от Замфир(а)-|-ича. Свищов, 1894.
Замфйрка ж — умалит. от Замфйра. Сливен.
Замче(то) пр — от диал. замче 'змийче'. Севлиево, 1900.
Замянов ф — от ар.-тур. zaman 'поръчителство, гаранция'. Клисура (Карловско).
Замярков ф — от диал. *замярко 'змияр'; вж. Змияров. Драгор (Пазарджишко).
Зана ж — съкрат. от Захарина. Станке Димитров, р. 1818, Радомирско, Софийско, Скравена (Ботевградско). Занин ф.
Занба м или ж — вм. Замба. Казанлък, 1868.
Зангаров и Зангеров ф — от тур. zangir-zangir 'друс-друс'. Пловдив, Панагюрище.
Занго м — от Занко с озвучаване на нк в нг. Зангов 0.,Лясковец, Горна Оряховица, Русе, Пловдив.
Зангоч ф — от армен. жамгдч 'клисар'. Кюстендил, 1879. Зангочев ф. Русе.
Занда ж — от Зана с вмъкнато д. Софийско: Световрачане, p. 188I, Кубратово, р. 1897.
Зандо м — от Зане, Зано с вмъкнато д. Зандов ф. Свищов, 1888, Михайловград, Гоце Делчев.
Зане м — съкрат. от Харизан или от Захари. Самоковско, Радомирско, Железница, Опицвет (Софийско). Занев ф. Самоковско, Кюстендилско, Железница, Свищов.
Занетов ф — от Зането, старо фам. име от Зане с второ окончание -ов. Варна, Враца, 1893 (навярно външно лице), София, 1897, Ямбол.
*3анеш или *3анешо м — от Зан(е)-|~еш, ешо. Занешев ф.
Зани м — североизточна форма на Зане. Бяла черкова (Търновско), 1917, Варна. Занев ф.
Занка ж — умалит. от Зана (или съкрат. от Александра). Берковско, Враца, Софийско, Свогенско, Ихтиманско, Ловеч. Занкин ф. Враца.
Занке м — умалит. от Зане. Радомирско. Занкев ф.
Занко м — умалит. от Зано. Софийско. Занко в ф. Кнежа, 1893, Плевен, Търново, Севлиево, Разград, Самоков, Видин. Зан-коолу ф.
Зано м — успоредна форма на Зане. Свогенско. Занов ф. Расово (Ломско), Плевен, Доброславци (Софийско), Ботевградско.
Заногенов ф — от с. Заноге (Свогенско). Заселе, Лакатник (Свогенско).
Занони м. Видин, р. 1930.
Занто м — от Зано с вмъкнато т. Зан-тов ф. Пловдив.
Занфйр м, Занфйров ф — вм. Замфйр, Замфйров. Берковица, Вършец.
Занфйра ж — вм. Замфйра. Сушица (Горнооряховско).
Занфираки м — умалит. от Занфйр с гръцко -оки. Занфиракев ф. Силистра,
Речник за личните и фамилни имена
Занхиринка ж — от *3амфиринка с преход на ф в х. Русе, 1937.
Занчо м — умалит. от Зано. Занчев ф. Шереметя (Търновско), Плевен, Перник.
Заньо м — успоредна форма на Зане. Дряново, Стара Загора. Занев ф.
Зао м — от Захо с изпадане на х. Заов ф. Банско.
Запанов ф. Русе, 1936.
За парен ко в ф — от прякор Запаренко (обичал запарник 'вид попара'). Русе, Варна.
Запартов ф —-от диал. запарта 'хокане, мъмрене, укор'. Харманлийско.
Запасо в ф — от запас — поради често повтаряне на тая руска дума, когато още не е била разпространена у нас.
Запо м — съкрат. от Запрян, Запрен. Самоковско, р. 1870. Запо в ф. Ново село (Самоковско).
Заполски ф — полско фамилно име. Сли-' вен, 1899, Пловдив.
Запрен м — екавска форма на Запрян. Пазарджик. Запренов ф.
Запрена ж — женска форма срещу Запрен. Пазарджишко.
Запрйн м — разновидност на Запрен, Запрян. Мало Конаре, Щърково (Пазарджишко). Запрйнов ф.
Запрйна ж — женска форма срещу За-прин. Ракитово (Велинградско), Живково (Ихтиманско), Костенец.
Залрьо м — съкрат. от Запрян. Гоце Делчев. Запрев ф. Гоце Делчев, Кърналово (Благоевградско), Пещера, Пловдив.
Запрян м — а) заклинателно име при нежелано многодетство: да запрат ражданията; срв. Доста; б) защитно име при детска смъртност: да спрат умиранията, да се задържи детето. Пазарджишко, Пловдивско, Първомайско. Запрянов ф. Пазарджишко, Пловдивско, Първомайско, Чирпан, Асеновградско, Харманлийско, Узун-джово, Шумен, Коритен (Солунско), 1904. Запряна и Запрянка ж — женска форма срещу Запрян. Хасково, Пловдивско, Пазарджишко.
Заптйев ф — от заптие (ар.-тур. zapfiye). Разград.
Запуков ф — от рум. zapuc 'жега, зной'. Видин.
Зара ж — съкрат. от Захария, Захарина, Зарафа, Зарафина, Зафирка или друго някое име. Софийско, Свогенско, Ломско, Кюстендил.
Заравски ф — навярно вм. Зараевски. Алфатар (Силистренско).
Зараевски ф — от с. Зараево (Поповско). Попово, Разградско.
Заралиев ф — съкрат. от Зааралиев. Пловдив, Русе.
Заранков ф — от прякор Заранко (оставял си работата за зардн, за утре). Царе-
209
вец (Свищовско), Свищов, Русе, Гоце Делчев. Зараф м — кръстоска от Сараф и Зарафа.
Зарафов ф. Търново.
Зарафа ж — от ар.-тур. zarafet 'прелест, изисканост'. Бяла (Сливенско).
Зарафйна ж— от Зараф(а)+ина. Сливен, Сливенско, Карнобатско, Македония.
Зарафйнка ж — умалит. от Зарафйна.
Зарафка ж — умалит. от Зарафа. Зимница (Ямболско), Сливен.
Зарбев и Зарбов ф — може би вм. Зор-бев. Търново, Бургаско.
*3арго м — от Зарко с озвучаване на рк в рг. Заргов ф.
Заре м — съкрат. от Захари. Софийско, Радомирско, Кюстендилско. Зар е в ф.
Зарехов ф.
Зарзаватчйев ф—от зарзаватчия (тур. zerzavatci). Пловдив, 1900.
Зарзалйев ф—от диал. зарзалйя 'зарзала'. Лясковец, Долна Оряховица (Горнооряховско).
Зарзалйна ж — от зарзал(а) -l-ина. Варна, р. 1957, Толбухин, р. 1957, Берковица,
18Е8.
*3арзан м — от Зарз(о)^-ан. Зарзанов ф. Шумен, 1893, София, 1897. • *3арзо м — от дърво и плод зарзала (?) Зарзов ф. София, 1893, Пловдив. Зарзопов ф. Пазарджик, умр. 1928. Заризана ж — кръстоска от Зара и Ха-ризана. Русе, 1936.
Зарйна ж — съкрат. от Захарина. Синод, именник.
Зарйнка ле — съкрат. от Захаринка. Софийско, Свогенско.
Зарйнчо м — съкрат. от Захаринчо. За-рйнчев ф. Варна.
Зарислав м — от Заре и -слав. Единичен случай.
Заричинов ф.
Зарка ж — умалит. от Зара. Станке Димитров, 1860, Кюстендилско, Брезнишко, Софийско, Самоковско. Заркин ф. Бели Искър (Самоковско).
Зарко м — съкрат. и умалит. от Захари. ЗБ. Зарков ф.
*3аркол м — от Зарк(о)-)-ол. Зарколов ф. Плевен.
Зарлйев ф — съкрат. от Зааралиев. Лю-таджик (Врачанско).
Заро м — съкрат. от Захари. Софийско, Пирдопско, Костенец. Заро в ф. Софийско, Кюстендилско, Две могили (Беленско), 1927.
*3арто м — от Заро с вмъкнато т. Зар-тов ф. Русе.
Зархулев ф. Пловдив. Зарчо м — успоредна форма на Зарко. Лехчево (Михайловградско). Зарчо в и Зар-чев ф. Вършец, Дол. Романци (Брезнишко). Заръбов ф. Севлиево.
210
Зарънов ф. Гурково (Балчишко).
Заръфов и Заръфски (писано Заръвски) ф. — от ар.-тур. zarif 'мил, прелестен'. Котел, Толбухин.
Зарьо м — успоредна форма на Заре. Ник. Милев. Зарев ф.
Заря ж —от Зара с меко окончание. Ново,
рядко. Зарян м — от Зар'(е)-\-ан. Берковица,
р. 1960.
Зарйна ж — от Зар'(я)-|-яня. Дружево (Свогенско), р. 1945.
Заселски ф — от с. Заселе (Свогенско). Бов (Свогенско).
Заспало в ф — от прякор Заспал(ия). Калофер .
Затуров ф — от диал. *затур 'свит, срамежлив човек'. Русе.
Зафйр м — от Замфир с изпадане на м. Нарядко из страната. Зафйров ф.
Зафйра ж — женска форма от Зафир. ЮИзБ.
Зафирйца ж — от Зафир(а)-|-и({а. Горна Оряховица, р. 1899.
Зафйрка ж — умалит. от Зафйра. Севлиево, Каварна.
Зафйрко м — умалит. от Зафир. Софийско. Зафйрков ф.
Зафка ж — съкрат. от Зафйрка. Владая. Заха ж — съкрат. от Захария.1 Струга, нар. песен.
Захара ж — съкрат. от Захария.1 Русе. Захарен м — от Захар(и)+ен. Захаренов ф. Пловдив, 1905, Самоков.
Захарйдов ф—от гръцко фамилно име Захаридис с допълнително окончание -ов. Силистра, 1900.
Захари и Захарий м — име на библейски пророк и други светии, евр. „бог си спомня". Главно ЗБ и Котленско. Захариев ф.
Захари инка ж — кръстоска от Захария и Захаринка. Дол. Богров (Софийско).
Захарин м — от Захар(и)+««. Рядко. Захарйнов ф.
Захарина ж — женска форма от Захарин. ГОЗБ.
Захаринка ж — умалит. от Захарина. Станке Димитров, 1818, Брезник, Свогенско. Захарйнкин ф. Станке Димитров. Захария1 ж — женска форма от Захари. Рядко, на разни места.
Захария гм — черковна и диалектна форма на Захари.
Захарлиев ф — от Зааралиев с вмъкнато х. Казанлък, 1917.
Захей ф—от евангелското име Закхей. (Славчо Иванов Захей). Захиев ф. Тутракан. Захираки м —• вм. *3афираки, умалит. от Зафир с гръцко -аки. Шумен.
Захманов ф — от Заманов с вмъкнато х. Асеновград, Пловдив.
Захо м — съкрат. от Захари. Софийско, Банско, Велинград, Самоков, Кюстендил. За хо в ф. Лясковец, 1868.
Захралиев ф — вм. Заралиев; срв. Захарлиев. Русе, 1935.
Захралчев ф — от прякор Захралчето 'загорчете'. Русе.
Захънов ф — навярно от тур. диалектна форма на ар.-тур. zihin 'разум, памет'. Буново, Мирково (Пирдопско), Михайловград.
Заца ж— разновидност на Зака. Враца. Зацин ф. Враца.
Зачко м — умалит. от Зачо. Плевен.
Зачо м — разновидност на Зако или на Зашо. Брестовец ^Плевенско). Зачо в и Зачев ф. Брестовец, Плевен, Новозагорско.
Заша ж — женска форма от Зашо. Синод, именник.
Зашко м — умалит. от Зашо. Зашков ф. Самоков.
Зашо м — съкрат. и видоизменено от Захари. Елинпелинско, Ихтиманско, Кюстендилско. За ш е в ф. Самоковско.
Заякът пр — от заяк; вж. Зайо. Ловеч, 1917. Заяков ф. Провадия, 1893, Казанлък, 1908, Пещера, Лясковец, Градище (Търновско), Берковица, 1900, Михайловград, Брегово (Видинско), Ръждавица (Кюстендилско), Цариброд, Конска (Брезнишко). Заяците род в Церецел (Свогенско).
Збанов ф — може би от рум. zbanj 'желязна шина, долна част на левка'.
Збйрков ф — фонетична форма на Сбир-ков. Кричим.
Званчев ф — от диал. *званец 'поканен на сватба, на гощавка' или вм. Звънчев. Каварна, 1917.
Звезда ж — от звезда. Софийско, Свогенско, Сливнишко, Михайловградско, Видин, Кюстендилско. Звездин ф. Врачеш (Ботевградско).
Звездалйна ж — разновидност на Звезделина. Варна, 1958, Шумен, 1959.
Звездан м — от Звезд(о)+а«. Кулско. Звезданов ф. Софийско.
Звездана ж — от Звезд(а)-\-ана. Свогенско, Берковско.
Звезданка ж — умалит. от Звездана. Сливница, Алдомировци (Сливнишко).
Звездаров ф—от диал. *звездар 'двегодишно козле'; срв. Звисков, Чепишев. Варвара, Ветрен дол (Пазарджишко), Пазарджик.
Звездата — родов прякор: къщата им била извън село и нощем светела в далечината като звезда. Лехчево (Михайловградско).
Звезделин м — мъжка форма срещу Звезделина. Рядко.
Звезделина ж — от Звезда и -лина от имена като Веселина, Магдалина, Севдалина. Брезе (Свогенско), р. 1925, Видин,
р. 1929, Разград, р. 1932, 1946, Русе, Ихтиман, Алфатар (Силистренско).
Звездена ж — от Звезд(а)+еяа. Искрец, Чибаовци (Свогенско), Негован (Софийско). .
Звезденка ж — умалит. от Звездена. Бояна.
Звездица ж — умалит. от Звезда. Рядко. Звездо м — мъжка форма от Звезда. Македония. Звездов ф.
Звездоденица ж — от звезда деница. Струга, нар. песен.
Звездолйна ж — вм. Звезделина. Калофер, р. 1962.
Звездомйр м — новообразувано от звезда и мир. Рядко.
Звездомйра ж — женска форма срещу Звездомйр. Ново, рядко.
Звездьо м — успоредна форма на Звездо * с меко окончание. Звездев ф. Дряново. Звено м — от Зве(здо) -f- но (?) Зверйнски ф — от с. Зверино (Врачанско). Враца.
Зверов ф — от прякор Зверо. Брезник. Звиница м — име от старобългарската история, възстановено по книжовен път. Синод, именник.
Звйсков ф — от звйска 'двегодишна овца'. Пловдив.
Звонимир м — хърватско име от звон и мир. Единичен случай, р. 1909.
Звонски ф — от с. Звонци (Трънско в Югославия). Кюстендил.
Звънчагов ф — от звънчар '1. майстор на звънци; 2. овен със звънец'. Банско, Панагюрище, Пловдив.
Згалевски ф — от с. Згальово (Плевенско). Ловеч, Пловдив.
Згарлийски ф — от с. Згарлии (Велич-ково, Пазарджишко). Пазарджик, 1917. Згонев ф—от диал. сгон 'ловна хайка" (?) Шумен.
Згорйградски ф — от с. Згориград (Врачанско). Враца.
Згрипаров ф — според семеен спомен: дядото бил слуга на гръка Згрипаридис в Тракия и оттам му излязло името. Асенов-градско.
Згура1 ж — женска форма срещу Згуро. Сливен, Ивайловградско, Пловдив, р. 1878, Свищов (от Благоевградско).
Згура2 м — разновидност на Згуро. Смолян, Бургас. Згуров ф.
Згуран м — от Згур(о)-\-ан. Райково (Смо- ч лянско), 1720.
Згуре или *3гурьо м — успоредна форма на Згуро с меко окончание. Згурев ф. Ар-динско, Асеновградско, Болград, 1877, София, 1887, Златарица (Еленско), Търново. Згурйев и Згурйов ф — от згурйя, сгурия. Самоков, Долна махала (Самоковско).
Згурйш м — от Згур(6)-|-нш. Разложко, нар. песен.
211


ш
??!$mv&?\:%'Ф^Ш^-Ш^'Щр^ ¦'
mstiismm

Згуро м — от гр. irfoup6g 'къдрав, къдрокос'. Михалково (Девинско). Згуров ф. Смолян, Чепеларе. Згуровски ф. Хвойна (Асеновградско).
Згюра ж — видоизменено от Згура1. Нова Загора, р. 1886.
Зденка ж — чешко име Zdenka. Единичен случай.
Здрава ж — „модерна" форма на Здравка. Рядко.
Здоаве м — от здраве. Рядко. Здравев ф. Щип.
Здравелйн ф —¦ псевдоним.
Здравена ж — от здрае(е)-\-ена. Луково (Свогенско), Подгумер (Софийско).
Здравеца — от растението здравец. Рядко.
*3дравея м — разширено от Здраве. Здравеев ф. Цариброд, 1900.
Здравина ж — от Здрав(а)+ина. Рядко.
Здравка ж — от прилаг. здрава — по-желателно име за здраве.
Здравко м — успоредна форма на Здравка. Главно ЗБ, типично за Кюстендилско. Здравков ф.
Здравно м — разновидност на Здравко или от растението здравец. Чирпан, Кюстендил. Здравчев и Здравчов ф. Чирпан, Пещера, Витановци (Пернишко).
Здравчин ф — вм. Здравкин, от Здравка. Падеш (Благоевградско).
Здравьо м — успоредна форма на Здраве. Синод, именник.
Здребечков ф — от диал. *здребче 'жребче'. Варна.
Здрейко м — от диал. здрея 'зрея'; вж. Зрейко. Здрейков ф. Булгаркьой (Гърция).
Здролов ф. Самоков (македонци).
Здронов ф.
Здругалов ф. Варна, 1940.
Зебйлев ф — от диал. зибил, зебйл 'място, дето дават на пътници вода за благодеяние' (ар.-тур. zebil). Устово (Смолянско), 1917.
Зебрев ф. Пловдив.
Зевка ж. Казанлък, 1958.
Зегов ф — вм. /)зегов.
Зеерййски ф —- от диал. *зеерйя 'който има (много) зеере, зърнени храни' (от ар,-тур. zahire). Михайловград.
Зейков ф—от прякор Зейко 'зяпльо' (?) Костурско.
Зеков ф — разновидност на Зейков. Костурско, Пещера.
Зелен горов ф — от прякор Зелен Гдро. Свищов.
Зелен йшки ф — от някое заселище Зе-леник, Зеленика, Зеленище. Дългоделци (Ломско).
Зеленков ф—от прякор Зеленко, Зеления 'недозрял, „зелен" човек' (?) Багренци (Кюстендилско), Елин Пелин, Берковица, Миланово (Свогенско), Скравепа (Ботевградско), Етрополе, Плевен, Пловдив, Гор-
212
на Оряховица (гроб), Бургас, Светлина (Грудовско), Самоков.
Зеленов ф — от зелен в смисъл с 'детински ум и темперамент'; срв. Зеленков. Смолян (помак), Стара Загора, Пловдив.
Зеленогоров и Зеленогорски ф — от зелена гора (навярно псевдоним). Плевен, 1880, Садовец (Луковитско), Смолско (Пир-допско), Сопот.
Зеленоградски ф — от с. Зелени град (Трънско).
Зеленодръвски ф — от колиби Зелено дърво (Габровско). Габрово, 1900, Балчик.
Зеленски ф—разновидност на Зеленов. Лесидрен (Тетевенско).
Зеленчев ф — от прякор Зелето; вж. Зеленков. Пещера.
Зелков ф — от прякор Зелка, 'който се храни с градински или див зеленчук; който лесно си намира храна' (?) Айтос, Пловдив, Сопот, Търново, Силистра, Орехово, 1893, Кнежа, 1908.
Зелма ж — навярно от името на шведската писателка Selma Lagerlof; срв. Сел-ма. Пловдив, р. 1929.
Зелнико пр — от зелник. Кюстендил.
Зелчев ф — разновидност на Зелков. Ямбол.
Зелямов и Зелянов ф — видоизменено от Зулямов под влияние на зеле (?) Пазарджик, Пловдив.
Зембарски ф — от диал. *зембар 'резбар' (тур. zimbaci). Троян, 1893.
Земеделски ф — от земеделец (навярно превод на Чифчиев). Шумен.
Земляков ф — руско фамилно име. Пловдив, 1949.
Земриев ф. Плевен, 1900.
Зена ж — съкрат. от Зеновия. Правда (Горнооряховско), 1908, Русе, 1936.
Зенгелеков и Зенгилеков ф — може би някаква разновидност на Зенгинов. Кукуш.
Зенгинов ф — от диал. зенгйн 'богаташ' (тур. zengin). Карнобат, Карнобатско, Ямболско, Лом.
Зенгйров ф — от Зенгинов с дисимилация на второто н.
Зенелов ф. Благоевградско.
Зеница ж — от рус. зеница 'гледец на окото, зеница' или умалит. от Зена. Пловдив, р. 1904.
Зенко м — умалит. от Зено. Зенков ф. Русе, 1936.
Зено м — съкрат. от Зенови. Зенович ф. Бургас, 1927.
Зенови м — вм. Зинови.
Зеновия ж — вм. Зиновия. Сланотрън (Видинско).
Зеновлиев ф. Севлиево.
Зепа ж — навярно от стари албански преселници в Търновско. Лясковец, Су-шица (Горнооряховско).
Зердев ф—от диал. зерде 'сладкиш от варен ориз' (пер.-тур. zerde). Прилеп, Зерйн м — съкрат. от Заерин. Зерйнов ф. Пирдопско.
Зерйнка ж — съкрат. от Заеринка. Не-гован (Софийско).
Зерко м — умалит. от оеро. Зерков ф. Лом.
Зерлйев ф — от пер.-тур. zerli 'златен' (?) Санданско.
Зеро и *3ерьо м — от пер.-тур. zer 'злато'; срв. Алтъна, Алтънко. Зеро в и Зерев ф. Горно Броде (Сярско).
Зет ф — от зет (бащата бил приведен зет). Гурково (Ботевградско). Зетов и Зетев ф. Драгошиново (Самоковско), Самоков.
Зефйр м — вм. З^фир. Зефйров ф. Провадийско.
Зефйра ж — вм. Зафира. Зефов ф — албанско фамилно име. Пловдив, 1949.
Зехйрев, Зехйров и Зехйрски ф — от диал. зехйр 'отрова; ядове' (пер.-тур. zehir). Айтос, 1900, Калофер, Търново. Зехтинджйев ф — от зехтинджия 'търговец на зехтин'. Банско, Благоевград. Зехтйнков ф — от прякор Зехтйнко 'любител на зехтин или нещо подобно'.
Зехтйнов и Зехтйнски ф — от зехтин. Варна, Пловдив.
Зечович ф — може би вм *3етчович, син на зетчето (?) Плевен.
Зйберов ф — от нем. Silber 'сребро' с изпадане на л (?) Павликени — голям род.
Зибилянов ф — от диал. *зибилян 'съ-сипник'. Варна.
Зивинйя ж. — може би видоизменено от Девиния. Вършец, р. 1885.
Зиврапанов ф — от диал. зиврапан 'ми-жав, зивър човек' (?) Якоруда.
Зйвриков ф — от *3иврев с вмъкнато ик, а то от диал. зивър 'който има слаби очи, мижав'. Панагюрско, Пловдив.
Зйгаров ф—вм. Дзигаров. Пазарджик (от Ракитово).
Зигленов ф. Плевен.
Зигфрид м — нем. Siegfried, навярно от името на героя на Песен за нибелунгите. Единичен случай, р. 1915.
Зидаров и Зидарски ф — от зидар (или превод на Дюлгеров). Чирпан, 1893, Павликени и др.
Зйзо м — от Зисо с озвучаване на с в з. Зйзов ф. Ресен (Македония), Пазарджишко.
Зйко м — от *3иско (а то от Зисо) с изпадане на с (?) Зйков ф. Петрич, 1917.
Зйкол и Зйкул м — от Зик(о)+ол, ул-Зйколов и Зйкулов ф. Карнобат (карака-чанин), Асеновград, Сливен.
Зиллйев ф—от пер.-тур. zilli 'със звънец' (според местно обяснение — имал куче със звънец). Шумен.
Зймба ж — съкрат. от Зимбюла. Бр. Миладинови.
Зимбйл м — вм. Зюмбюл. Вайганд, Синод, именник.
Зимбйлев ф — вм. Зюмбюлев или от диал. зим*>йл 'плетена от папур торба' (ар.-тур. zembil). Либяхово (Гоцеделчевско), Раз-ложко, Враждебна (Софийско). Зимбюла ж — вм. Зюмбюла. Зимнов ф.
Зймов ф — може би съкрат. от Заимов. Подвис (Карнобчтско), Силистра, 1893.
Зимпаров и Зимпарев ф — от диал. зим nape 'женкар, земпаре' (пер.-тур. zampara). Дряново, 1917, Търново
Зймски ф — може би вм. *3аимски; вж. Зимов.
Зина ж — съкрат. от Зинаида или Зиновия. Г. Шивачево (Сливенско), Бургас. Зинави м — грешка вм. Зинови (?) Пловдив, р. 1921.
Зинаида ж — гр. Zrjvats, t8o( 'божествена като Зевс'. Свищов, Русе, Берковица, Нова Загора.
Зйнгерски ф — от нем. Singer 'певец' (?) Бабяк (Разложко), Брезово (Пловдивско).
Зйнка ж — умалит. от Зина. Мъглен (Айтоско), Калугерово (Ботевградско), Пипер ково (Свищовско).
Зйнко м — умалит. от Зино. Зйнков ф. Твърдица (Сливенско), Обидим (Благоевградско).
Зйно м — съкрат. от Зинови. Зйнов ф. Босилеград, 1917, Пловдив.
Зинови и Зиновий м — гр. Zrjv6(!ioj 'божествен, зевсовски живот' — име на ка-лендарски светия. Кюстендилско, Брез-нишко. Радомирско. Зиновиев ф.
Зиновия ж — гр. Zrjvdpta, женска форма от Зинови — име на календарска светица. Рядко.
Зйньо м ¦— съкрат. от Зинови. Старозагорско. Зйнев ф. Вардим (Свищовско), Търново.
Зипалов ф — „градска" форма на Дзи-палски.
Зйпов и Зйпев ф — вм. Дзипов, Дзи-пев. Пловдив.
Зиралййски ф — вм. Дзиралийски. Враца. Зйри и *3йро м — вм. Дзири. Зйрев и Зйров ф. Пловдив, Грудово.
Зйси м — от Зисо с меко окончание (вм. *3исьо). Търново, 1897, Варна, 1940. Зйсев ф.
Зйсо м — гр. Zijaof' да живее'. Варна, София, 1897. Зйсов ф. Русе, 1900, Варна, Пловдив, Карнобат, Велинград, Галите (Македония), Крушево (Македония). Зихйрев ф — вм. Зехйрев.
213
ша

\
Зйца ж — съкрат. от Зоица. Русе.
Злака ж — от Златка с изпадане на т. Пловдив.
Злакучки ф — от с. Злакучене (Пазарджишко) или от Злокучане (Самоковско). Самоков.
Злакьо м — от Златьо с преход на т' в к'. Ботевград, Ботевградско. Злакьо в, Зла-кев и Злакьовски ф.
Злан м — съкрат. от Златан. Неврокоп-ско, 16 в.
*3ланко м — съкрат. от Златанко или видоизменено от Златко. Зланков ф. Ботевград, Казанлък. Зланковски ф. Ботевград. Злан ката пр. Ботевград.
Злат м — от старинно злат 'златен'. Ботевград, Ботевградско. Златов ф.
Злата ж — женска форма срещу Злат. Главно ЗБ. Златин ф. Михайловград.
Златан м—от Злат-}-а«. Типично за Пирдоп. Златанов ф. Пирдоп, Панагюрище. Златански ф. Елин Пелин.
Златана ж — женска форма от Златан. Сливен, Ямбол.
Златанка ж — умалит. от Златана. По-нор (Свогенско).
Златанко м—умалит. от Златан. Н. Геров,
Златаря пр — от професията златар. Ботевград. Златаров и Златарев ф. Нарядко из цялата страна. Златарски1 ф.
Златарски2 ф — вм. *3латаришки, от с. Златарица (Еленско). Търново.
Златена ж — от Злат(а)-|~ена. Етрополски манастир, 1648.
Злати м — североизточна форма на Златьо. Златев ф,
Златиборка ж — от Златибор в Югославия; през Втората световна война бащата бил там. Долни Богров (Софийско), р. 1945.
Златййски ф — от областта Златия (Ломско). Кнежа.
Златил м — от Злат, Злат(ьо)-)-ил. Зла-тйлов ф. Дъбовец (Свиленградско), Попско (Иваиловградско), Кърджали, Здравец (Търговишко).
Златимйр м — новоизмислено име. Варна, р. 1956.
Златин м — от Злат, Злат(ьо)+«н. Пе" щера, Варна. Златйнов ф. Дряново. Зла" тйнски ф. Гега (Петричко).
Златина ж — от Злат(а)+ина или женска форма срещу Златин. Чирпан, Търново.
Златйнка ж — умалит. от Златина.
Златйнчо м — умалит. от Златин. Зла-тйнчев ф.
Златислава ж — новостъкмено име. Ямбол, р. 1958.
Златица ж — от Злат(а) -\-ица. Баня (Разложко), р. 1878, Горно Озирово (Бер-ковско), р. 1905, 1924.
214
*3латйч(о) м — умалит. от Злати, Зла" тьо. Златйчев ф. Твърдица (Сливенско)' Пловдив.
Златйшки ф — от град Златица или от областта Златия (Ломско). Враца.
Златйя ж — от Злат(а)-[-«я. Равно поле (Елинпелинско).
Златка ж — умалит. от Злата. На разни места из страната.
Златко м — умалит. от Злат, Златьо. Златков ф.
Златна ж — от прилаг. златна — нова форма срещу Злата. Шумен, р. 1923.
Златнатенджеров ф — от прякор Златната тенджера (имал тенджера със злато или нещо подобно). София. Златобрезов ф. Варна, 1940. Златовест м — навярно кръстоска от Златьо и Благовест (?) Варна, р. към 1905.
Златозар м — новостъкмено име. Русе, р. към 1945, Варна, р. 1956, Нова Загора, р. 1960.
Златозарка ж — женска форма срещу Златозар. Бургас, 1905, Русе, р. 1917. Златой м — от Злат+ой. Вайганд, Синод, именник.
Златолйна ж — новостъкмено име от Злата и Ангелина, Магдглина или друго някое име. Лукрвит, р. 1965.
Златослав м — новостъкмено име. Пещера, р. 1962.
Златоустов ф — от златоуст, превод на гр. Хрисостомов. Бургас, 1900, Варна, Златоцвет м — превод на гръцко Хри-сант. Варна, р. към 1945.
Златоцвета ж — женска форма срещу Златоцвет. Варна, р. 1957, София, 1948. Златуй м — успоредна форма на Златой. Вайганд.
Златьо м — разширено от Злат. На разни места из страната. Златев и Златевски ф. *3лачо м — от *3латчо с изпадане на т. Злачов ф. Перущица, 1893.
Злогевски ф — може би от с. Злогош (Кюстендилско). Стара Загора.
Злокученски ф — от с. Злакучене (Пазарджишко). Ветрен (Пазарджишко).
Злочестйев и Злочестййски ф—от прякор Злочестията. Михайловград.
Злъчкин ф-—от псевдоним Злъчкин, а то от злъч. София.
Змарайца ж — видоизменено от Сма-райда (?) Враца.
Змарядй ж —-от Смарайди с премет на йотацията. Виница (Варненско).
Змейко м ¦— умалит. от Змейо. Дебър-ско. Змейков ф. Ребърково (Врачанско), Търново, Шумен, Варна (македонец), Скоп-ско.
Змейо м — заклинателно име: да не му вредят змейове и змии; срв. Вълко. Софийско. Змеев ф. Малък чифлик и Шереме-

тя (Търновско), Тутракан (голям род), Русе. Змейски ф. Малък чифлик, Русе, 1900, Бистренци (Беленско).
Змея и Змеят ф — от прякор Змея. Котел.
Змияро пр — а) лекувал с мехлем ухапани от змии; б) ловил и драл змии. Бла-тешница (Радомирско). Змияро в ф. Бла-тешница, Ярославци (Брезнишко), Кюстендил, Станке Димитров, Самоков, Плевен. Змияровци — род в Брягово (Първомайско).
Змията пр. Каблешково (Поморийско).
Знаев ф. Тутракан.
*3найен м — пожелателно име: да бъде знаен, известен, прочут. Знайенов ф. Русе.
Знайников ф. Може би измислено от Вазов.
Знамен м — от диа<ь знамен 'знаме' или еднакво по значение със Знайен. Знаме-нов ф. Асеновград (гроб), Варна, Ксанти. Знаменски ф. Сливен.
Знамена ж — женска форма срещу Знамен. Синод, именник.
Знеполски ф — от областта Знеполе (Трън-ско).
Зобев ф — може би нарочно видоизменено от Зорбев. Пловдив.
Зогов ф — албанско име. Брацигово, 1960.
Зограф1 м — от гр. ?«r[pacpos 'живописец'. Вайганд, Синод, именник. Богьов-ци (Софийско), р. 1929. Зографов1 ф.
Зограф2 ф — стара форма на Зографов2. Кочериново (Станкедимитровско), 1893.
Зографа ж — женска форма от Зограф1. Търговище, р. 1915.
Зографйна ж — от Зограф(а)+гша.
Зографка ж — умалит. от Зографа. Михайловград, р. 1926.
Зографов2 ф — от професия зограф. Битоля, Кюстендил, Панагюрище.
Зозиков ф — от Зозев с вмъкнато ик. Долна махала (Карловско), Пловдив.
Зозьо м — от Зойо с детско повтаряне на първата сричка. Зозев ф.
Зой ж — гр. Z<oij 'живот'. Айтос.
Зойца ж — от Зо(н)-1-ица. Пещера, Банско, Сливен, Казанлък, Виница (Варненско). Зойцов ф—по бабино име. Виница.
Зойчка ж — умалит. от Зоица. Зойч-кин ф. Пещера.
Зойха ж — умалит. от Зоя.
Зойна ж — от Зой(я)-}-«я. Пазарджишко.
Зойно м — от Зой(о)~\-но, както Стойо и Стойно, Койо и Койно. Зойнов ф. Пещера, Белоградчик.
Зойо м — мъжка форма от Зоя. Зоев ф. Карлово, Асеновград, Харманлии, Ям; ¦бол, Горубляне (Софийско). Зоевски ф. Габрово, 1908.
Зойче м — умалит. от Зойо. Зойчев ф. Прилеп, 1917.
Зоке м — успоредна форма на Зоко с меко окончание. Зокев ф. Пловдив.
Зоко м — от Зойо с друго окончание, както Нако и Найо, Цоко и Цойо, Пеко и Пейо. Стара Загора. Зоко в ф. Попско (Ивай-ловгр адско).
Золамски ф—вм. Зуламски.
Золейкин ф — може би псевдоним.
Золко м — умалит. от Зольо, Золо. Зол-ков ф. Разградско, Русе.
*36ло м — от Зольо с твърдо окончание (?) Золов ф. Враца, 1960.
Золотинка ж — от рус. золото 'злато'. Видин, р. 1936.
Золотницки ф — руско фамилно име. Шумен, 1940.
Золотов ф —• порусена форма от Златев; вж. Золотович. Стара Загора, 1884.
Золотович ф — според семеен спомен: Иван Златин от Калофер търгувал с добитък с Измаил; руският паспортен чиновник го преименувал „за по-хубаво" на Золотович. Калофер, 1870, Цариград.
*3ольо м — от Зойо с преход на й в л' (?) Золев ф. Тетевен. Зольовец — чешма в Етрополе.
Зона ж — от Зоя с друго окончание, както Дона и Доя, Бона и Боя. Михайловград, Русе.
Зонго м — от Зонко с озвучаване на нк в нг. Зонго в ф. Звъничево (Пазарджишко).
Зоне м — югозападна форма на Зоно. Зонев ф. Брезник.
Зонка ж —• умалит. от Зона. Пещера, Пазарджик, Костенец, Главановци, Ко-пиловци (Михайловградско), Русе.
Зонко м — умалит. от Зоно. Зонков ф. Варна.
Зоно м — мъжка форма от Зона. 35-нов ф.
Зончо м — умалит. от Зоно. Заселе (Свогенско). Зончов ф.
Зопотялов ф — от рум. zopotesc 'сновф, шетам, скитам'. Сомовит.
Зора1 ж — от зора или съкрат. от Зорница; срв. Звезда, Деница. Кюстендил, р. 1876, 1894, Свогенско; нарядко из пялата страна.
Зора2 м — западна форма на Зоро. Радомир, 1908.
Зоран м — от 3op(o)-f ан. Рядко.
Зорбалиев ф — от пер.-тур. zorbah 'насилнически'. Пловдив.
Зорбев ф — от пер-тур. zorba 'насилник; непокорен'. Русе.
Зорвоз и Зорвозов ф — гръцко фамилно име на заселник във Враца.
Зоре м — югозападна форма на Зоро. Зорев ф. Перник.
Зорепски ф — от диал. зуреп 'упорит, бикоглав'. Луковит (гроб).
215
Ш:
,t-
<;v%
Ш
vV,4

Зорзопов ф — разновидност на Зарзо-пов. Пазарджик.
Зори м — разновидност на Зорьо.
Зорйн м — от Зор(о), Зор(ьо)-}-г/н. Вършец, Луковит (цигани).
Зорйна ж — от Зор(а)-|-ина. Михайловград.
Зорйца ж — от Зор(а)+«ча. Своге, р. 1920, 1933, Церово (Свогенско), Трънско.
Зорка ж — умалит. от Зора. На разни места из страната.
Зорко м — умалит. от Зоро, Зорьо. Зор-ков ф. Ставерци (Ореховско).
Зорница ж — от звезда Зорница. Русе, р. 1867, Свищов, 1893, Шумен, Плевен, Преславско, Елин Пелин.
Зорнйчка ж — умалит. от Зорница. Къ-тина (Софийско), р. 1960.
Зоро м — мъжка форма от Зора. Зоро в ф. Русе, 1900, Две могили (Беленско), 1917, Пещера, Миланово (Свогенско). 36-ровски ф. Кнежа.
Зортев ф. Гоце Делчев.
Зорун м — от 3op(o)-fун. Зуруновци (Зоруновци) — род в Пилашево (Първомайско).
Зорчо м — умалит. от Зоро, Зорьо. Зорчов ф. Горна Гнойница (Ломско), Ли-таково (Ботевградско).
Зорьо м — успоредна форма на Зоро с меко окончание. Шумен. Зорев ф. Цар Крум (Преславско), Шумен.
Зоря ж — от Зора с меко окончание. Русе, 1936.
Зосим м — гр. Zcuatnos 'препасан'. Бургас. Збсимов ф. Етрополе.
Зосима ж — женска форма срещу Зосим. Синод, именник.
Зосимка ж — умалит. от Зосима. Синод, именник.
Зотико м или ж — от гр. ?araxoj 'жиз" нен'. Дебърско.
Зотко м — съкрат. от Зотико. Зотков ф. Пловдив.
Зото м — декомпозирано от „умалител' ното" Зотко. Зотов ф. Варна, Калчево (Ямболско), Пловдив, Кучево (Моравско), Дол. Богров (Софийско).
Здтьо м — успоредна форма на Зото с меко окончание. Зотев ф. Стралджа (Ямболско).
Зочка ж — умалит. от Зоя или женска форма от Зочо. Типично за Сливен.
Зочо м ¦— от *3отчо, умалит. от Зото. Н ова Загора.
Зоя ж — побългарена форма на Зой. Главно ГОИзБ и Македония. Зоин ф. Казанлък. Зойнски ф. Чепеларе.
Зрейко м — от зрея — пожелателно име: да порасне и узрее (?) Зрейков ф. Пловдив.
216
Зрйно м — съкрат. от Заерин (?) Зрйнов. ф. Беброво (Еленско), Горна Оряховица, Търново.
Зрънцето пр — от зрънце 'упорит, опак човек'. Бела Слатина.
Зрънчев ф — от прякор Зрънчо (бил дребен на ръст и много упорит). Благоевград^ Кюстендил.
Зубев ф — разновидност на Зъбов. Поиб-рене (Панагюрско), Пазарджик.
Зуберов ф. Ловеч.
Зуганов ф. София, 1906.
Зуза ж — от Суса, Сусана с озвучаване на с в з. София, р. 1930.
Зузев ф — от рум. Zuze, далечно видоизменение от Георги. Русе.
Зуйбаров ф — може би някакво видоизменение на Зъбаров. Самоков, 1900, Шумен. 1893.
Зуйо м — успоредна форма на Зойо с у вм. о. Зуев ф. Пловдив, Шумен.
Зуламски ф — вж. Зулямски,
Зуликарски ф — от пер.-тур. zuliimkar 'потисник, насилник'. Бели Искър (Самоковско).
Зулямът пр — от ар.-тур. zulam 'угне-тен човек, бедняк'. Плевен. Зулямов и Зулямски ф. Плевен.
Зумбуль м — вм. Зюмбюл. Пещера, нар. пес.
Зумбулка ж — от Зюмбулка със затвърдяване. Дол. Богров (Софийско).
Зумпал пр и ф — от тур. диал. zumbu! 'строен,висок'. Панагюрище, 1894. Зумпалов Панагюрище, Пловдив, Русе.
Зунгурлиев ф. Просечен (Драмско), Пазарджик.
Зунйка ж — от Зон(а) -f ика. Петърч (Софийско), р. 1939.
Зунка ж — успоредна форма на Зонка с у вм. о. Казанлък.
Зунко м — мъжка форма от Зунка. Зун-ков ф. Гоцеделчевско.
Зура ж — успоредна форма на Зора с у вм. о. Н. Геров.
Зуриненски ф — вм. *3вериненски (от с. Зверино, Врачанско). Враца.
Зурко м — умалит. от Зурьо. Зурков ф. Бургас, Пловдив, Елена.
Зурлев ф — от прякор Зурльо 'човек с издадени напред устни и челюсти'. Варна, Шумен.
Зурлов ф — разновидност на Зурлев.
Зурмалов ф. Поморие.
Зурьо м — успоредна форма на Зорьо с у вм. о. Зурев ф. Севлиево (гроб).
Зуря ж — видоизменено от Зора (?) Бр. Миладинови. - Зухтев ф. Стара Загора.
Зъбарев и Зъбаров ф — от зъбар 'лечител на зъби'. Габрово.
Зъбльов ф — от прякор Зъбльо 'зъбест човек'. Благоевград.
s**'
Зъбов ф — от зъб в някакво преносно значение. Пирот, Стара Загора, 1900, Чирпан, 1927, Пловдив, Враца.
Зъбчев ф — от зъбче; срв. Зъбов. Благоевград.
Зъбчето пр — имал златен зъб.
Зъванджй пр — от тур. zivanci 'майстор на чибуци и цигарета'. Сливен, 1878.
Зъзрев ф. Ново село (Троянско).
Зъмбаров ф — разновидност на Зембар-ски. Ивайловградско.
Зъмбев ф — от замба 'дупчило, длето' (тур. zimba); срв. Замбев. Плевен.
Зъмката пр — от диал. зъмка 'змия, змий-че'; срв. Змея, Змията. Котел. Зъмков ф.'
Зъмчев ф — от прякор Зъмчето; вж. Зъмката. Пловдив, Плевен, Перник.
Зънгаров, ЗъНгъров и Зънгарски ф — разновидност на Зангаров. Пещера, Зетьово (Чирпанско), Врачанско.
Зънзов ф. Стара Загора.
Зърнев и Зърньов ф — от прякор Зърньо;
вж. Зрънчев. Пловдив, Говедарци (Самоковско) .
Зърноолу ф — от прякор Зърното вж. Зрънчев — с турско окончание. Шумен, 1900..
Зърънов ф — успоредна форма на Заръ-нов. Каварна.
Зюлямът пр — вм. Зулямът. Ловеч, 1878.
Зюмбйла ж — вм. Зюмбюла. Елхово.
Зюмбйлски ф — вм. Зюмбюлски. Летница» (Ловешко).
Зюмбулка ж — умалит. от Зюмбюла.
Зюмбюл м — от цветето зюмбюл (ар.-тур. siimbul). Кърджали, 1927. Зюмбюлев ф. Бургас,1900. Зюмбюлски ф.
Зюмбюла ж — женска форма срещу Зюмбюл. Грудовско, Ямбол.
Зюмбюля ж — разновидност на Зюмбюла. Стара Загора.
Зяпката пр — от зяпка 'зяпльо, зяпач'. Котел. Зяпков ф. Котел, Горнянци (Зиля-ховско), Блатница (Балчишко), Варна, Карлово, Панагюрище.
21Г
'. «.?.


•V4'. *
И
Ибагов ф — от иба го — поради често повтаряне на тоя израз. Пазарджик.
Ибйев ф — от ибк я; вж. Ибагов. Шумен. Ибйшев ф— от турско л. и. Ибищ. Пазарджик, 1900, Пещера, Пловдив, София, 1893.
Ибкювлиев ф — от някое село с подобно име. Разград.
Йбов ф — от Ибо, съкратено турско име от Ибро или Ибиш. Пловдив, 1900.
Ибошев ф — разновидност на Ибушев. Пазарджик.
Ибренов ф — вм. Ебренов. Крумово (Ямболско).
Ибришемджйев ф — от диал. ибришим-джйя 'продавач или производител на ибри-шим'. Пловдив.
Ибришймов и Ибришймски ф — от ибри-шйм 'копринени конци, коприна' (пер.-тур. ibrigim) — носел дрехи обшити с ибри-шим и сърма. Тетевен, I860, 1960, Ямбол, Пещера, Стара Загора, Горнооряховско.
Йбров ф — от турско или циганско л. и. Ибро, съкрат. от Ибрахим. Горно Вършило (Ихтиманско), Пазарджик.
Ибушев ф — от видоизменено турско л. и. . Гол. Белово, Церово (Пазарджишко), Пловдив, Стара Загора.
Йва1 ж — женска форма от Иво. Трън-ско, Брезник; напоследък се среща у деца на разни места из страната."'
Йва2 м — западна форма на Иво. Трън-ско.
Иваело м — видоизменено от Ивайло. Бели извор (Врачанско), р. 1958.
И вай ла ж — женска форма от Ивайло. Петревене (Луковитско), 1940, Локорско (Софийско), "1949, Червен брег, 1952, Красно село, 1963.
Ивайло м — име от среднобългарската история, възобновено сравнително неотдавна. Ивайлов ф.
Ивалйн м — от Иван и -лин от имена като Веселин, Велин, Калин и под. Шумен, р. 1959 (4), Враца, 1957.
Ивалйнка ж — женска форма от Ивалйн. Шумен, р. 1959 (2).
218
Иван м — от евангелско je,
старобългарско 1оанъ, от евр. „бог е милостив" или „божия благодат" — до неотдавна най-разпространено мъжко име из цялата страна. Иванов и Иванов, Иванов-ски, Иванович ф.
Ивана ж — женска форма от Иван. Главно СИзБ.
Иванаки м — умалит. от Иван с гръцко -аки. Рядко, старо. Иванакиев и Ивана-ков ф. Севлиево, Търново.
Иван-Асен м — по името на среднобъл-гарския цар 1оан-Асен Рядко.
Ивангелйна ж — вм. Евангелина. Айтос. Иванджййски ф — от с. Иванча (Търновско).
Иванджйк м — умалит. от Иван с тур. -cik. Иванджйков ф. Деветаки (Ловешко). Иванджов ф — от с. Иванча (Поповско). Алфатар (Силистренско).
Ивандушков ф — от Иванов Душков. Иванел м — видоизменено от Иван. Ива-нелов ф. Брегово (Видинско), 1917.
Иванета ж — от Иван(а) -\- -ета от имена, като Мариета, Анета. Търговище, р. 1957.
Иванй ж — от Ивана с гръцко окончание. Търново (гроб), Горна Оряховица, р. 1894.
Иванйка м — успоредна форма на Ивани-ца1, Тутракан, 1893.
Иванйл м -— от Иван + ил. Вайганд, Синод, именник.
Иванйца1 м — ог Иван+ ица; срв. Стоица, Кирица, Йоница. Свищов, Русе, 1897, Нико-полско, Орехово. Иванйцов ф.
Иванйца2 ж — от Иван(а) -j- ица. Шумен, р. 1885, Плевен, Севлиево, София, р. 1921.
Иванйчка ж — умалит. от Иванйца2. Разград, Шумен, Севлиево, Габрово, Кар-1 лово, Ямбол.
Иванка ж — женска форма от Иван (без да се схваща като умалително от Ивана). Из цялата страна. Иванкин ф.
Иванко м — умалит. от Иван. Рядко. Иванков ф.
Иванойл и Ивануйл м — кръстоска от Иван и Емануил. Шумен, р. 1959, 1960.
Ивантйя ж — разширено от Иванка. •Свищов (гроб).
Ивануш или Ивануша1 м — от Иван -f-уш (уша). Иванушев ф. Загражден (Нико-полско).
Ивануша2 ж — от Иван (а) + уша. Горнооряховско, Уровене (Врачанско).
Иванушка ж — умалит. от Ивануша. Иванушкин ф.
Иванчелиев ф — от диал. иванчелия 'жител на с. Иванча (Търновско)'. Горна Оряховица.
Иванчо м — умалит. от Иван; в миналото било характерно за по-заможните хора. Иванчев ф. Главно ГОЗБ. Иванчов ф. Ботевград, Софийско, Никополско. Иванчовски ф. Дряново, Ботевград. Иванчовлу ф — (с турско окончание) Павликени.
Ивац м — име от среднобългарската история. Ново, рядко.
Ивашко м — от Ива(н) + шко. Вайганд, Синодал. именник.
Йвга ж — кръстоска от Иван и Гана или нещо подобно. Враца, р. 1958.
Ивелйн м — кръстоска от Иван и Евелин или друго име на -лин. Шумен, р. 1959(5), Толбухин, р. 1955, 1957 (2), 1958, 1958 (3), Варна, р. 1956, Нова Загора, р. 1960, Дряново, р. 1962.
Ивелйна ж — вм. Евелина или мъжка форма срещу Ивслин. Плевен, р. 1934, Шумен, р. 1959 (8).
Иверенски ф — от тур. iyi veren 'който дава добре'. Пловдив. Ивет ж — вм. Ивета. Ивета ж — фр. Yvette. Ново, рядко. Луковит, р. 1963, 1964, Разград, р. 1965. Ивидер м. Тополовград, 1906. Ивйл м — от Ив(о) + ил. Ивйлов ф. Лъджанкьой (Дедеагачко), Пловдив.
Ивияна ж — навярно кръстоска от Ивана и Яна. Шумен, р. 1959.
Йвка ж — умалит. от Ива или женска форма от Ивко. Брезнишко.
Йвко м —¦ умалит. от Иво. Алдомировци (Сливнишко), 1864, Ботевградско, Софийско. Ивков ф. Ботевградско, Софийско, Трън-ско, Цариброд, Соволяно (Кюстендилско). Иво м — съкрат от Иван. Главно ЗБ (може би под влияние на сръбското Иво), а напоследък на разни места из страната. Йвов ф.
Иволека ж. Единичен случай, р. 1923.
Ивон ж — вм. Ивона. Михайловград, р. 1959.
Ивона ж — фр. Yvonne. Ново, рядко. Ивония ж — разширено от Ивона. Кюстендил, р. 1958.
Ивослав м — от Иво, Иван и Слави. Красно село, р. 1963.
Ивтйм, Ивтймко м — вм. Евтим. Н. Геров. Йвчо м — умалит. от Иво. Рядко. Йвчев ф. Дрен (Радомирско), Русе.
Йга м — западна форма на Иго. Трънско, Брезнишко. Йгов ф. Игймов ф. Самоков
Иглена ж — видоизменено от Иглика. Друган (Радомирско).
Иглйда ж — кръстоска от Иглика я Аглида. Михайловград, 1882. Вършец, Лех-чево (Михайловградско), Трън.
Иглика ж — от цветето иглика. Главно Софийско. Иглйкин ф. Бистрица (Софийско). Иглйко м — мъжка форма срещу Иглика. Игликов ф. Церова кория (Търновско), Пловдив, Кърджали.
Игличина ж—от диал. игличина 'иглика'. Н. Геров.
*Йгло и *Йгльо м — видоизменено от Иглйко или от Игно, Игньо. Йгло.в и Йглев ф. Ардинско (помаци).
Йгна ж — съкрат. от Игната. Брезнишко, Никопол, 1876, Луковит, 1891, Сърнево (Грудовско).
Игнат (и Йгнат) м — съкрат. от Игнати. Главно ЗБ. Игнатов и Игнатовски ф.
Игната ж — женска форма от Игнат. Белоградчишко, Михайловградско, Ломско, Беленско.
Игнатешки ф — от с. Игнатица (Врачанско). Рашково (Ботевградско).
Игнати и Игнатий м — гр. 'Ifvocxiog, лат. Ignatius (от ignis 'огън'?) — име на кален-дарски светия. Рядко. Игнатев, Игнатиев и Игнатиевски ф.
Игнатка ж — женска форма от Игнат. Луковит.
Йгньо м — съкрат. от Игнат. Стояново (Ловешко). Йгнев ф. Ловешко, Ямболско, Гоцеделчевско.
Йго м — съкрат. от Игнат. Кюстендил, 1879, Кюстендилско, Софийско. Игов ф. Игор м — рус. Игорь. Рядко. Играфов ф — съкрат. от *Изографов (= Зографов). Самоков.
Играчев ф — от прякор Играча (виден играч на хоро); срв. Хороигров. Карлово, Пловдив.
Игрибозов ф — вм. *Игригьозов с диси-милация на второто г (от тур. igri 'крив' и goz 'око'). Враца.
Игрйл м — кръстоска от Угрил и играя. Елена, нар. пес.
Игрйла ж — женска форма от Игрил. Игърджййски ф — от диал. игърджйя 'гледач на селските айгъри' (тур. aygirci). Девене, Криводол (Врачанско).
Йгя ж — женска форма от Иго, Ига. Брезнишко.
Йда ж — нем. Ida. Рядко. Идаки м — видоизменено от Йордаки. Гурбановци (Кюстендилско), Житуша (Радомирско). Идакиев ф. Радомир, Житуша.
219
jk|J*~'^,;%f^:fc*;№;-'^fe^ .-V'!':...;
*«№¦
чЙЕЯЯЯ
Идеал м — от идеал — пожелателно име: да бъде такъв, какъвто го желаят. Единични случаи, р. 1900, 1925.
Идилия ж — от идилия. Рядко. София, р. 1923, Михайловград, р._1959.
Йдо м — от рум. Ido. Йдов ф. Гулянци (Никополско), Русе.
Идраз м. Малкотърновско, нар. песен.
Идрецов ф— вм. Едрецов. Стара Загора.
Йени ж — може би от йенските стъклени съдове (?) Струпец (Врачанско), р. 1958.
Йерусалим м — вм. Йерусалим. Иеруса-лймов ф.
Ижаков ф. Русе, 1936.
Йжо м — румънско видоизменение на Иго, Игнат. Лозица (Никополско).
Изабела ж — фр. Isabelle, от испански. Михайловград, р. 1958, Шумен, р. 1959.
Изамски ф — от ар.-тур. izam 'почит, възхвала'. Секирово (Пловдивско), Пловдив.
Изатовски ф — може би видоизменено от Изетов. Берковица.
Избеглиев ф — от с. Избегли (Асеновград-ско). Асеновград.
Изварин ф.
Изваров ф — от извара. Чернозем (Карловско), Пловдив.
Извор м — от извор. Русе, р. 1958.
Йзворлйев ф—от някое село Извор. Енидже Вардар, Пловдив.
Изворов и Изворски ф — от с. Извор (такива има над 10). На разни места из страната.
Изгоренков ф — от прякор Изгоренко 'личен ерген, който е „изгорил" много моми'; срв. Въгленов. Плевен.
Изгорялов ф — от прякор Изгорелия 'комуто е изгоряла къщата, имотът или сам той'. Грудово.
Издул м. Елена, Търново, нар. пес.
Издънков ф — от издънка. Черногорово (Пазарджишко).
Изетов ф — от ар.-тур. izzet 'чест, почит' или eziyet 'мъка, притеснение'. Силистра, 1900, Провадия, 1900.
Изидор м — от Исидор с "озвучаване на с в з. Бела Слатина, Плевен, Изидоров ф.
Изидора ж — женска форма срещу Изидор. Плевен.
Изикйл м — от Езекиил, име на библейски пророк. Изикйлов ф. Плевен. <щ
Измайлов ф — от турско л. и. Пазарджик.
Измини ж — от гр. 'Ър-^щ, име от старогръцката митология. Пловдив, р. 1911.
Измирлиев ф — от диал. измир.шя 'който е ходил или живял в град Измир (Смирна)' Кукуш, Благоевград.
Измйров и Измйрев ф—от град Измир. Кюстендил, Сливен, Толбухинско.
Йзо м — съкрат. от Изидор. Йзов ф. Силистра, 1895.
220
Изполджййски ф — от диал. изпо лдж(е 'изполичар'. Кюстендил. Изъчев ф. Видин.
Йзьо м — успоредна форма на Изо с меко окончание. Йзев ф. Драма, Струмица, Пловдив.
Йка ж — женска форма от Ико. Родопско. Йкин ф. Русе, Берковица.
Йкалов и Йкаловски ф—от прякор Йкало-пю 'който много ика, хълца' (?) ЛехчевО' (Михайловградско), Русе.
Икилйкев, Икилйкиев и Икилйков ф — от диал. икилйк '1. монета от 2 гроша; 2. тегло 2 оки; 3. двоен, от две части' (тур. ikilik). Раднево (Старозагорско), Стара Загора, Новозагорско.
Икилюлев ф — от тур. iki 'две' и пер.-тур. liile 'лула' (навярно пушел с две лули-или по две лули на ден).
Икимджйев ф — вм. Екимджиев. Тетевен, 1897.
Икймов и Икймски ф—вм. Хекимов.. Трудовец (Ботевградско).
Иклянов ф. Вардим (Свищовско).
Йко м — видоизменено от Христо, Илия или друго подобно име; разновидност на-Ицо, Ичо. Враца, Врачанско, Ботевградско. Йков $.Враца, Ботевград, Лозен (Софийско)-Йковски ф. Врачеш, Литаково, Скравена. (Ботевградско).
Иконаров ф — от рум iccnar 'иконописец'. Русе.
Иконйя ж — от икона в смисъл 'хубава» като изписана'. Брезник, Перник, Трън,. Неделище (Сливнишко), Долна Мелна (Благоевградско-).
Иконографов ф—от гр. slxovofpdcpos 'иконописец'.
Иконом м — от гр. o?xov4(io{ 'пестелив-човек, домакин'. Банско. Икономов1 ф.
Икономия ж ¦— женска форма срещу Иконом. Лелинци (Кюстендилско), р. 1905.
Икономов2 ф — от иконом 'почетно звание на свещеник, който пази светите дарове'. На разни места из страната.
Иконопис пр — от иконопйс(ец).Станке Димитров, 1823. Иконопйсов ф.
Йкьо м — съкрат. от Илийкьо. Йкьов ф. Етрополе.
Ила1 ж — съкрат. от Стоила. Софийско.
Йла2 м — западна форма на Ило. Неделище (Годечко).
Иланджйев ф — от диал. иланджйя 'змияр' (тур. yilanci); срв. Змияров. Драгоево' (Преславско), Шумен.
Иларйон м — гр. 'IXapia>v от лат. Hilarius 'весел, усмихнат' — име на кален-дарски светии. Търново, Търновско, Еленско, Дряново, Свищовско, Ловешко, Търговище. Иларибнов ф.
Йлва ж — разновидност на Ила (?) Него-ван (Софийско).
Илван м — кръстоска от Илия и Иван. Оанке Димитров, нар. песен.
Йлда ж — от Ила с вмъкнато д. Сливница, Алдомировци (Сливнишко).
Йлдо и — от Ильо, Ило с вмъкнато д. Ореховско.
Йле м — разновидност на Ильо. Йлески ф — вм. *Илевски. Охрид.
Илер м — видоизменено от Иларйон (?) Айтос.
Илето ж. Сомовит, 1957.
Йлза ж — нем. Use, име от немската митология. Кула, р 1958 (уж на баба си Йова), Бела Слатина, р. 1962.
Илиан м, Илиана ж — вж. Илиян, Или-яна. ,
Иливанов ф — от Илиев Иванов или видоизменено от Елиивански. Русе.
Илиена ж — разновидност на Илияна. Айтос, р. 1964.
Илйенски ф — от с. Илиянци (Софийско). ¦Скравена (Ботевградско).
Илййка ж — женска форма от Илия. Рядко.
Илййко м — умалит. от Илия. Перущица, 1893. Илййков ф. Калофер, Алфатар (Силистренско).
Илййкьо м — успоредна форма на Илййко с меко окончание.
Илййнски ф—вм. Илйенски.
Илййчо м — умалит. от Илия. Ъглен {Луковитско). Илййчев ф.
Илйкьо м — съкрат. от Илийкьо. Берковица, 1893, Гаганица (Берковско), Враца. Илйкьов ф. Берковица.
Илимона ж — от Лимона с протетично и. Избегли (Асеновградско).
Илимонджйев ф — от диал. *илимонджйя 'лимонджия' (?) Пловдив, 1900.
Илйн м — от Ил(ьо) + ин. Карлово, 1878, Пазарджик, 1937. Илйнов ф. Велинград, Пазарджик.
Илика ж ¦— женска форма срещу Илин. Ботевградско.
Илйнка ж — умалит. от Илина. Ботевградско, Крушево (Македония), Благоевградско.
*Илинцо м — от Илинчо с друго окончание. Илйнцов ф. Хърсово (Санданско).
Илйнчо м — умалит. от Илин. Илйнчев и Илйнчов ф. Преслав, 1900, Пазарджик, 1917.
Илйо м — от Илия с „мъжко" окончание. Вършец, р. 1898. Илйов ф.
Илион м ¦— от Или(я) -f- он, както Митон, Мишон, Радон. Пазарджик, 1893, Горна -Митрополия (Плевенско). Илионов ф. Горна Митрополия, Свищов.
Илионка ж — женска форма от Илион. Мездра, р. 1959.
Йлип м — от Филип с изпадане на ф. Лопян (Ботевградско). Йлипов ф.
Илиуц и — рт рум. Iliuj:, видоизменено от Илия. Илиуцов ф. Михайловград.
Илйца ж — женска форма от Илия. Кюстендилско, Злокучане (Самоковско), Ботевградско, Михайловград.
Йлич м — от рус. Ильич, бащино име на Ленин. Нова Загора, р. 1960.
Илйчка ж — умалит. от Илица. Илйчкин ф. Литаково (Ботевградско).
Илйчо м — съкрат. от Илййчо. Илйчов-ски ф.
Илия м — гр. 'HMas — библейско име, евр. „мой бог е Яхве"(едно от имената на библейския бог). Доста разпространено из цялата страна. Илиев, Илйевски (и Илййски) ф.
Илиян м — от Или(я) + ан. ITobo, рядко.
Илияна ж — женска форма от Илия или от Илиян. Рядко.
Илиянка ж — умалит. от Илияна. Илиян-чин ф (вм. Илиянкин). Банско.
Илияш м — от рум. IIia§, видоизменено от Илия. Илияшов ф. Згалево (Плевенско).
Илка ж — женска форма срещу Илко. Рядко. '-
Илко м — умалит. от Илия. Рядко. Илков ф.
Илмена ж. Свищовски католици.
Йло м — успоредна форма на Ильо с твърдо окончание. Софийско, Пирдопско. Йлов ф. Ихтиман, Пазарджишко, Елин Пелин. Софийско, Самоковско.
Илона ж — унг. Попа, видоизменено от Елена. Кюстендил, р. 1958, Лехчево (Михайловградско), р. 1960.
Илонка ж — умалит. от Илона. Криводол (Врачанско), р. 1955,Враца, р. 1957,Кюстендил, р. 1958, Михайловград, р. 1958, 1959, 1960.
*Илучо м — видоизменено от Илййчо (?) Илучев ф. Долно Луково (Тополовградско), Пловдив.
Илчо м — съкрат. от Илия. На разни места из страната, главно ГОБ. Йлчев и Йлчов, Йлчевски и Йлчовски ф.
Ильо м — съкрат. от Илия. Рядко. Йлев, Йльов и Йльовски ф.
Илюан м — съчетание от Илия (дядо по майка), Иван (дядо по баща) и кръстница Юлия. Единичен случай, р. 1920.
Илюша м — рус. Ильюша, умалиг. от Илья. Враца, р. 1955.
Илядников ф — разновидност на Хилед-ников. Щип, 1917.
Ималка ж — разновидност на Имелка
Иманов ф—от ар.-тур. iman 'вяра, религия'. Свищов, Пловдив.
Иманярски ф — от иманяр. Кремиковци.
Имаретски ф — от диал. имарепг 'турско благотворително заведение' (ар.-тур. ima-ret) — къщата им в София била до имарета.
Ймел м — от растението имел (поради вярването, че спомага за зачатие на дете). Ймелов ф. Стара Загора.
221
о
Ймелка ж — женска форма срещу Имел. Ихтиманско, Самоковско, Станкедимитров-ско.
Имена ж — от име: при детска смъртност оставят детето един вид „без име"; срв. Търса. Трън.
Имениджйев ф — вм. Емениджиев. Нова Загора.
Именка ж — умалит. от Имена. Трън, Александрово (Ловешко).
Именника ж — разновидност па Именка. Сливен, р. 1908.
Ймилка ж — вм. Имелка.
Ймилчо м — умалит. от Имел.
Имирлййски ф — от с. Емирлии (Болярско, Ямболско). Ямбол.
Имишеров ф — може би от диал. емшерйя 'земляк' (пер.-тур. hemjeri). Богариево (Гърция), Пловдив.
Ймка ж — съкрат. от Имелка или Именка. Ймкин ф. Самоков.
Ймо м — от име, мъжка форма срещу Имена. Ймов ф. Кукуш, Пловдив.
Имренка ж — кръстоска от Имелка и диал. имрен 'силно желание, пощяване' (тур. imren). Самоковско.
Имуков ф. Търговище, 1897, 1960.
Ймчо м — умалит. от Имо. Сев. Добруджа, нар. пес.
Йна ж — съкрат. от някое име на -ина като Ангелина, Ирина и мн. др. На разни места из страната. Йнински ф. Ботевград.
йнаки м — вм. Янаки. Инакиев ф. Шумен.
Йнга ж — от нем. Inge, съкрат. от Ин-геборг. Михайловград, р. 1939, София, р. 1957.
Ингеадриана ж — от Инге и Адриана. Красно село, р. 1963.
Йнгеборг ж — нем. Ingeborg, скандинавско име, у нас проникнало от преводен роман. Враца, р. към 1920, Михайловград, р. 1939, Шумен, р. 1943, Варна, р. 1957.
Ингелйя м — вм. Ангелия. Ингелйев ф. Пещера.
Ингелйзов, Йнгилйзов и йнгилйски ф — от прякор Ингилйза (тур. ingiliz 'англичанин'). Карнобат, Айтоско, Бургаско, Асеновградско, Берковица, Ботевград, Оре-
ХОЕО.
Ингелйна ж — вм. Ангелина. Широка лъка (Смолянско).
Ингелски ф—от тур. engel 'пречка, спънка'. Угърчин (Ловешко).
Ингерски ф — може би вм. Ингелски. Враждебна (Софийско).
Ингилйн м — вм. Ангелин. Ингилйнов ф. Русе.
Инград ж. Красно село, р. 1963.
*Инджан м — от Индж(е)+а«. Инджанов ф.л Айтос, 1893.
Йндже м — от тур. ince 'малък, нежен, тънък, лукав'— първоначално псевдоним
на кърджалийски главатар. Йнджев ф. Дряново, 1893, Попина (Силистренско), Станке Димитров. Йнджйев ф. Летница (Ловешко).
Инджебаджаков ф — от тур. ince 'малък, нежен' и bacak 'крак'. Варна.
йнджебалйев ф — вм. *Инджебалев, от индже Бальо. Мъглиж (Казанлъшко).
йнджето пр — вж. Индже. Калофер.
Инджо м — успоредна форма на Индже. Инджов ф. Грудовско, Стара Загора, Пловдивско, Дряново, Етрополе.
Йндо м — от Ино с вмъкнато д. Йндов ф. Пловдив.
Йндра ж — женска форма от Индри. Пловдив, р. 1887.
Йндри или *Индрйя м — видоизменено от Андрей. Индрйев ф. Пловдив.
Ине м — далечно видоизменение от Иг-нат. Самоков. Йнев ф. Самоков, Казичене (Софийско).
Инес ж — испанско име, проникнало по литературен път. Берковица, р. 1959.
Йнзов ф — руско фамилно име (от река Инза). София, 1887.
Йни м — североизточна форма на Иньо. Йнев ф.
Инйлов ф. Кърджали, 1964.
*Инйн м — вм. *Янин. Инйнов ф. Плев-ня^ (Драмско), Пловдив.
Инка ж — умалит. от Ина или женска форма от Инко. Софийско.
Йнко м — видоизменено от Христо или умалит. от Ино, Ине. Ботевград, Дъбене (Карловско). Йнков ф. Търново.
йнколов ф — може би вм. Янколов. Пловдив.
Йнкьо м — успоредна форма на Инка с меко окончание. Йнкьов ф. Враца, Кюстендил, Бобошево (Станкедимитровско).
Йнна ж — разновидност на Ина. Красно село, р. 1963 (3).
Йно м — съкрат. от Инокенти или от някое име на -ин. Йнов ф.
Инокенти и Инокентий м — гр. 'Ivvoxivttug, от лат. Innocentius 'невинен'. Варна. Ино-кентиев ф. Търново.
Йнта ж — от Ина с вмъкнато т. Брезник.
Интереков ф — от Интеров с вмъкнато-ек. Пловдив.
Интерна ж — съкрат. от интернационал. Боровци (Берковско), р. към 1927.
Интернатиев ф — може би руско име или псевдоним. (Любомир Интернатиев, мина „Болшевик", 1956).
Интеров ф. Казанлък, 1959.
Интифов ф — от прякор Интифата (идвал или си отивал в точно определено време и по това познавали колко е часът) — (ар.-тур. intifa 'използване; сверяване на часовник'). Габрово, 1917, 1942.
Йнто м — от Ино с вмъкнато т. Брезник. Интов ф.
Инча ж — успоредна форма на Инка с друго окончание. Костенец.
Йнчо м — умалит. от Ино, Иньо. Йн-чев ф. Ловеч.
Йньо м — успоредна форма на Ино с меко окончание. Йнев ф.
Иорукаин ф — според местно обяснение: ходели „на иорук", не с другите хора (от тур. yoriik). Железница (Софийско).
Йпа ж — съкрат. от Ипатия. Радомир.
Ипатйя ж — гр. ТтохтСа 'върховна'. Старо, рядко,
Ипиталов *ф. Пловдив.
Ипифан м — вм. Епифан. Ипифанов ф. Варна.
Йпо м — съкрат. от Ипократ. Пловдив, р. 1918.
Ипократ м — гр. '1тслохр<?пг!?. прочут лекар в древността. Ипократов ф. Пловдив.
Иполйт м — гр. 1rniA7ato$ 'конераз-връзвач'— име от старогръцката митология. Варна, р. към 1918. Иполйтов ф.
Йра ж—съкрат. от Ирина. Пещера, р. 1953, 1965, Михайловград, р. 1958.
Иракли и Ираклйя1 м — гр. 'HpdxXew; 'Херкулесов'. Варна, Македония. Ирак-лйев ф.
Ираклйя2 ж — женска форма от Иракли. Македония.
Иргянов ф — от диалектен изговор up-гян вм. ерген; срв. Кугийски, Каваримов.
Иремйя м — вм. Еремия. Пещера. Ире-мйев ф.
Ирен1 ас —вм. Ирена. Долни Дьбник (Плевенско), р. 1957.
Ирен2 м — вм. Ирин. Мездра, р. 1955.
Ирена ж — фр. Irene, западен изговор на Ирина. Рядко, ново.
Йржик м — чеш. Jifik. гр. Марица, 1956.
Ирйбаджаков ф — от тур. igri 'крив' и bacak 'крак'. Долна Оряховица (Горнооряховско).
Ирибозов ф — вм. Игрибозов с изпадане на турско g. Благоевград.
Ирибойнов ф — вм. *Ирибоюнов — от тур. igri 'крив' и boyun 'шия'. Пловдив.
Ирибуруков ф — може би вм. *Ирибу-рунов — от тур. igri 'крив' и burun 'hoc'. Стара Загора.
Ирйкалпаклйев ф — от тур. igri 'крив' и kalpakh 'c калпак'. Нова Загора.
Ирйков и Ирйкев ф — от тур. igrik 'ревльо'. Стара Загора, Карловско, Средногорци (Маданско).
Ирйн м — мъжка форма от Ирина. Рядко. Ирйнов ф.
Ирина ж — гр. ElpiH 'мир' — име на календарска светица. Из цялата страна.
Ириней м — гр. EipijveJog 'мирен' — име на някакъв светец. Сливница.
Иринета ж — от Ирина и -etna от имена като Анета, Мариета и др. Кърджали, р. 1962.
Ирйнка ж — умалит. от Ирина. Из цялата страна. Ирйнкин ф. Брестовица (Пловдивско).
Ирйнко м — умалит. от Ирин. Сливен. Ирйнков ф. Бургас, Търново.
Ирйнчо м — умалит. от Ирин. Габрово, Павликени, Русе. Ирйнчев ф. Мездра, Русе, Търново.
Ирйяна ж — кръстоска от Ирина и Яна. Чепинци (Софийско), р. 1962.
Ириянов ф — от тур. igri 'крив' и уап 'страна, хълбок'. Свищов.
Йрка ж — умалит. от Ира. Варна, 1942.
Ирлйнка ж — кръстоска от Ирина и Линка, Малинка или друго някое подобно име.
Йрма ж — нем. Irma. Ново, рядко.
Йрман м. Агатово (Севлиевско), Сви-щовско. Йрманов ф. Агатово, Сухиндол, Русе, Шумен.
Ирмена ж.
Ирмйев ф — от тур. yirmi 'двайсет; двайсети'. Пещера, 1897.
Ирмина ж.
Йрмичка ж — умалит. от Ирма. Видин,. ' 1942.
Йро м — съкрат. от Ирин. Йров ф. Дяково (Станкедимитровско).
Иробалиев ф — може би вм. *Иробас-лиев, от с. Иробас (Криво поле, Хасковско) .
Ирон м — от гр. fepov 'светилище' (?) Пловдивско, Свищовско (католици). Иронов ф. Ореш (Свищовско), Плевен.
Иронко м — умалит. от Ирон. Ирон-ков ф. Пловдив.
Ирослав м — вм. Ярослав или кръстоска от Ирон и -слав. Свищов, р. 1962.
Иротей м — вм. Йеротей. Иротеев ф.
Ирязлов ф. Стара Загора.
Йса м — съкрат. от Исая Трън. Йсов ф.
йсай м — съкрат. от Исая. Врачанско, Белоградчишко. Исаев ф.
Исайко м — умалит. от Исай, Исая. Берковица, Варна. Исайков ф. Михайловград.
Исайл м — видоизменено от Исай. Исай-лов и Исаилов ф. Русе, Шумен, Вруток (Югославия).
Исайя м — разновидност на Исая. Трън. Исайев ф.
Исак м — съкрат. от Исаки. Разложко-Исаков ф. Кюстендил, 1867, Рила (Станкедимитровско), Разложко.
Исаки и Исакия м — гр. 'Ioadxiog, библейско име, евр. „(бог) се смее". Бусинци (Трънско), Самоков. Исакиев ф. Ломско,
.Мещица (Пернишко), Коняво, Лелинци (Кюстендилско).
Исактй м — видоизменено от Исаки. Ста-ньовци (Брезнишко), СбНУ 49.
Исапов ф — от диал. исап 'сметка, хесап'; .вж. Хесапчиев. Търново.
Исара ж — от Сара с протетично и. Звъ-ничево (Пазарджишко).
Исаул м — от Саул с протетично и. Исаулов ф.
Исачки ф — вм. Исаковски (от Исак). Бояна.
Исая м — rp.'Hoatag, име на библейски пророк, евр. „бог помага". Враца, Врачанско, Белоградчишко, Брезнишко, Трън. Исаев ф.
Йсиан м — от Исилян с изпадане на л'. Кичевско.
Исидор м — гр. 'IotSobpos 'дар на богиня Изида'. Вършец, Михайловград, Видин, Никополско, Русе, Огняново (Елинпелинско). Исидоров ф.
Исидора и Исидорка ж — женска форма ¦от Исидор. Михайловград, Кътина, Мрамор, Петърч (Софийско).
Исикййски ф—вм. Хесекийски. Стара Загора.
Йсилян м — от Силян с протетично и. Благоевград.
Исир м. Враца, 1893.
Йсиян м — писмена разновидност на ¦Исиан. Йсиянов ф. Видин (македонци).
йскййски ф — от някое село или град, чието име съдържа тур. ески 'стар' (Ески Заара, Ески Джумая, Ески кьой, Ескилер и др.). Троян, Ловеч.
йскилйев ф — от диал. *искилйя 'жител на село или град с ески в името'; срв. Иский-¦ски. Пловдив.
Йскович ф — от Искрович с изпадане на р (?) Русе, 1900, 1935.
Искра ж — женска форма от Искро, Искрьо, в по-ново време преосмислено по -сгществ. искра. На разни места из страната.
Искрен м — от прилаг. искрен. Трънско, Берковско, Мездра. Искренов ф. Дивотино (Пернишко), 1862, Лом, 1893. Йскренски ф.
Искрена ж — женска форма от Искрен. Мрамор (Софийско).
Йскро м — съкрат. от Искрен. Панагюрище, 1900. Йскров ф. Панагюрище, Копривщица, Карлово, Пещера, Каблешково (Поморийско).
Йскрьо м — успоредна форма на Искро с меко окончание. Казанлък, Толбухин. Йскрев ф. Казанлък, Пловдив, 1900, Калофер, Горни Пасарел (Самоковско).
Искър м — по името на река Искър: да е вечен като реката; срв. Дунав, Струма, Ерма. Етрополски манастир, 1648, Панагюрище, 1870, Тетевен, 1893, Севлиево, 1922, Русе, 1922, Свищов, 1911, Плевен, 1934, Нов град (Свищовско), Мировяне (Софий-
224
ско). Йскъровф. Йскровф. Тетевен. Йскъ-рова ливада местност в Осиковска Ла-кавица (Ботевградско).
Искърски ф — от реката Искър или от л. и. Искър. Враца, Варна.
йсменлйев ф — от някое село с подобно име. Лясковец.
Йсо м — съкрат. от Исая или от Исус. Кичевско, Дунавци (Видинско). Йсов ф. Пазарджик, Търговище.
йсодйя ж. Каварна.
йспашй ж — видоизменено от Аспасия. Асеновград, р. 1861.
йсперйхски ф—ново вм. Кеманларски (след преименуването на Кеманлар в Исперих).
йспирйда ж — от гр. 'Eansp?s,-?8os, име от античната митология. Крушев© (Първомайско).
Испиридон м — от Спиридон с протетично и. Караполци (Елинпелинско). Испи-ридонов ф. Перник, Пещера (Радомирско).
Испорски ф — от диал. испдрец 'изваден от майчина утроба чрез разпаряне'. Кюстендил.
Истасов ф.
Истатия м — вм. Евстатия. Вършец. Истатиев ф. Вършец.
Истатко м — от Статко с протетично и. Берковица, Михайловградско. Истатков ф. Годечко, Берковско, Михайловградско.
*Истери м — от Стерьо с протетично и. йстериев ф.
йстикоолу ф — може би от ар.-тур. istiklalf 'независим'.
Истилиян м — от Стилиян с протетично и Елинпелинско, Самоковско, Истилиянов ф.
Истилиянка ж — женска форма от Исти-лиян. Самоковско.
Истина ж — от истина. Ореш (Свищовско), р. 1917.
йстйрка ж — вм. Естирка. Радовиш (Македония).
Истиян м — от Йстилиян с изпадане на л'. Истиянов ф. Самоковско.
Истрефов и Истревски ф — от диал. *ист-реф 'извъртане, изопачаване' (отгр. охргфо)). Мътница (Пловдивско), Пловдив.
Истьо м. Горски Извор (Хасковско), 1906.
Исул м — от Ис(о) -— ул. Исулев ф.
Исус м — от името на Исус Христос. Михайловград, Михайловградско. Исусов ¦ Исуски ф.
Исянко м — видоизменено от Асен, Асен-ко. Исянков ф. Долна Оряховица (Горнооряховско) .
Йта ж — женска форма от Ито. Трън, Разлива (Ботевградско). Йтински ф. Рай-ково, 1720.
Италиянски ф — от италиански. Арчар (Видинско).
Итало м — от Италия (?) Лом, 1917 (д-р Итало Л. Миланези).
Итйн м — от Ит(о) + ин. Итйнов ф. Райково (Смолянско), Пловдив.
Йтко м — умалит, от Ито. Безден (Софийско), Самоковско. Йтко в ф. Карлово.
Йто м — съкрат. от Христо, разновидност на Хито. Софийско. Йтов ф. Софийско, Трънско, Пещера.
Йтьо м — съкрат. от Христьо. Климент ¦(Карловско). Йтев ф. Казанлък.
Ихтеров ф — от ар.-тур ihtar 'предупреждение, напомняне'. Чепеларе, Пловдив.
Ихтиманлйята пр — от град Ихтиман. Гол. Конаре (Пловдивско), 1900.
Ихтимански ф—от Ихтаманлията. Гол. Конаре, 1893.
Ихтина ж — видоизменено от Евтима (?) Радомирско, Пещера, 1936.
Ихчйев ф — от диал. ихчйя 'работник' {тур. i§ci). Велес.
Йца ж — женска форма от Ицо. Ботевград. Йцин ф. Стакевци (Белоградчишко).
Йце м—успоредна форма на Ицо. Н.Геров.
Йцко м — умалит. от Ицо. Йцков ф. Кюстендил, 1897, Разград.
Ицмаров и Ицмарев ф — може би от ар.-тур. itmam 'изпълнение'. Шумен.
Йцо м — съкрат. от Христо (или от Илия). Ботевградско, Враца. Йцов и Йцовски ф. Ботевградско. Етрополе.
Ичан м — от Ич(о) -\-ан. Ичанов ф.
Ичеренски ф — от с. Ичера (Котленско). Котел, Бургас, Варна.
Ичкаров ф — може би от прякор с нарочно изпуснато начално п. Варна, 1940.
Йчко м — умалит. от Ичо. Ботевград. Йчков ф. Кесарево (Горнооряховско).
Йчо м — съкрат. от Христо (в Севлиевско) или от Илия (в Ботевград). Йчев и Йчов ф. Ловеч, Угърчин (Ловешко), Плевен, Пловдив, Пазарджишко, Грудовско. Йчевски ф. Угърчин, Плевен.
Йша ж — женска форма от Ишо. Гурково (Ботевградско).
Ишевренеца пр — от с. Ешеврен (Изворово, Чирпанско). Чирпан.
Ишйвов ф. Ракитово (Велинградско).
Ишиклйев ф — от диал. ишиклйя 'жител на с. Ашиклии (Горно Градище, Казанлъшко)'. Свищов, Шумен, Бургас, Пловдив, 1904.
Ишйков ф — от Ашиков с преход на неу-дареното а в и покрай следната сричка. Разград, 1900.
Ишйрков ф — от прякор Иширко 'лъв, храбрец' (от пер.-тур sir). Ловеч.
Ишкетйев и Ишкитйев ф — от диал. ишкитйя 'аскет, постник' (от гр. &ощг/ц ). Пазарджик, Ямбол.
Йшко м — умалит. от Ишо. Йшков ф. Варна.
Ишлимов ф — от диал. ишлиме 'ръчен труд, възнаграждение за ръчен труд' (тур. ijleme). Враца.
Ишмена ж — разновидност на Ишмина. Ивайловградско.
Ишмеров ф — от диал. ишмер 'намигване' (от тур. ifmar). Твърдица (Сливенско).
Ишмйна ж — от гр. 'Ьрфпд; вж. Измини. Ивайловградско.
Ишмирйев ф — видоизменено от Ишмеров (рие поради мекото р, ми вм. ме поради изместеното ударение). Ямбол.
Йшо м — съкрат. от Илия, разновидност от Ицо. Ботевградско. Йшев ф. Ксантийско, Пловдив.
Ишок м — прякорно име от Ишо. Ишоков ф. Ъглен (Луковитско), Ловеч,
Ишпеков ф. Варна, Русе, Търговище.
Ишпеи м. Ишпенов ф. Котел. Ишпена ж — женска форма от Ишпен. Котел
Йщьо м — от диал. ищя 'искам, желая'. Йщев ф. Велинград, 1936.
I 1 < 1
¦'г "? ¦
15 Речник на личните и фамилни имена
225
-OS
I I
Й
¦Йеремйя м — вм. Еремия. Йеремйев ф.
ЙерОНЙМ М — гр. 'Isp<OVU|10? 'КОЙТО НОСИ
свето име'. Карлово, 1878. Йеронймов ф. Пловдив, 1917, Шумен.
Йеротей м — гр. 'Ispia-soj 'богосвет, свети божев' — име на календарски светия. Габрово, 1905.
Йерусалим м — от името на град Йерусалим. Иерусалймов ф. Замфирово (Берковско).
Йерусалйма ж — женска форма от Йерусалим. Кюстендил, р. 1883.
Йехов или Йехова ф. (Мария Тотева Йехова, Пловдив, от с. Михалево).
Йоакйм м — евангелско име, евр. бог въздига" Ловеч, 1860. Йоакймов ф.
Йоан м — старобългарска и черковна форма на Иван.
Йоана ж — женска форма от Йоан. Рядко, след 1931.
Йоанели ж. Брезник, р. 1953.
Йоасаф м ¦— име от средновековна книга Варлаам и Йоасаф. Рядко.
Йов м — гр. 'teg — библейско име, евр.
„голямо желание". Старо, рядко. Йовов ф.
Йова ж — съкрат. от Йована или женска
форма от Йово. Старо. Йовин ф. Йовински ф.
Търнак (Белослатинско).
Йован м — от старобългарско Йоан с вмъкнато в. Старо,
Йована и Йованка ж — женска форма от Йован. Старо.
Йо вар лаков ф — от диал. йоварлак 'вал-чест, топчеси' (тур. yuvarlak); срв. Топков. Пловдив.
Йовда ж — от Йова с вмъкнато д. Бяла, 1883.
Йове м — разновидност на Йово. Сво-генско. Йовев ф. Станкедимитровско. Йовен-ски ф. Плевен.
Йови м — източна форма на Йове. Павел баня (Казанлъшко), Зелениково (Пловдивско), Толбухинско. Йовев ф.
Йовйца ж — от Йов(а) + ща. Етропол-ски манастир, 1648.
Йовка ж — умалит. от Йова или женска форма от Йовко. Главно ИзБ.
226
Йовко м — умалит. от Йово. Рядко, главно ИзБ. Йовков ф.
Йово м — съкрат. от Йован. На разни места из страната. Йовов ф. Йововски ф. Правец (Ботевградско). Йовович ф. Самоков, 1905. Йовето ф. Правец.
Йовчо м — умалит. от Йово. Търговище. 1893, Карнобатско, Ямбол, Харманлийско, Дряновско. Йовчев и Йовчевски ф.
Йовша м — кръстоска от Йово и Йошо. Трънско. Йовшин ф. Цариброд.
Його м — от Йоко с озвучаване на к в г. Врачанско.
Йодеровф — от диал. йддър 'едър'. Никопол, J893.
Йодов ф. Септември (Пазарджишко).
Йодро или Йодра м или ж —-от диал. йддър 'едър'. Дебърско.
Йоелйн м ¦— може би вм. *Йовелин, от Йово и -лин. Михайловград, р. 1959.
Йоза ж — женска форма от Йозо. Пловдив.
Йозе и Йозьо м — успоредна форма на Йозо с меко окончание. Пловдивско —: католици. Йозев ф.
Йозо м — съкрат. от Йозеф (=Йосиф). Типично за католиците в Пловдив, Пловдивско и Ореш (Свищовско). Йозов ф.
Йбйко м — умалит. от Йойо. Н. Геров.
Йойо м — а) от Йово или Йоньо с изпадане на съгласната; б) от Йозо с детско повтаряне на първата сричка. Йоев ф. Русе.
Йойчо м — умалит. от Йойо. Н. Геров.
Йока ж — от Йотка с изпадане на т. Ботевград, Ботевградско.
Йокйм м— съкрат. от Йоакйм. Йокймов ф.
Йоко м — от Йотко с изпадане на т. Йоков ф. Вършец, Вълчедръма (Ломско). Йокович ф. Горник (Белослатинско), 1906. Йоков кладенец — местност в Зимница (Ямболско).
Йола ж — женска форма от Йоло или съкрат. от Юлита. Трънско, Търново,, р. 1921. Йолинци род в Дружево (Своген-ско).
Йолак м — прякорно име от Йоло. Йолаш-ки ф. Мездра.
Йолаки м — умалит. от Йоло с гръцко ¦аки. Своге, нар. песен.
Йоланда ж — от Йоланта с озвучаване на шп в нд. Ново, рядко.
Йоланта ж — западноевропейско име, проникнало по книжовен път. Ново, рядко.
Йолдашев ф — от диал. йолдаш 'другар при пътуване, съпътник' (тур. yolda§). Видин.
Йолджйев ф — от диал. йолджйя 'пътник' (тур. yolcu). Шабла (Балчишко), Варна.
Иолдюрмев ф—от тур. yoldurma 'вземане насила, изтръгване'. Казанлъшко, 1917.
Йдле м — разновидност на Йоло. Йдлев ф. Козлодуй, 1893.
Йолйта ж — вм. Юлита. София, р. 1933, Луковит, р. 1965.
Йолка ж — умалит. от Йола. Трънско, Берковица. Йолкичев ф.
Йолмов ф — от тур. yolma 'изтръгване, обир'. Варна.
Йоло м — от Йово, Йото с друго окончание, както Вуто и Вуло, Кото и Коло, Пето и Пело. Главно СЗБ. Йоло в и Йолов-ски ф.
Йолтенков ф. Пловдив, 1906. Йолтикенов ф — от тур. yol 'път' и tiken 'трън'. Пловдив. Йолтов и Йолтев ф. Пловдив. Йолчо м — умалит. от Йоло. Йолчовски ф. Луковит. Йолчовското, местност в Липница (Ботевградско).
Йон м — рум. Ion, съкрат. от Йоан. Видинско, Ломско, Ореховско. Йонов ф.
Йона ж — съкрат. от Йована, Ивана. Ботевградско, Врачанско. Йонин ф. Ботевград, Новачене (Ботевградско).
Йонат м — от библейско Йона 'гълъб' с добавено т (?) Йонатов ф. Асеновград.
Йонашко м — рум. Ionajco, умалит. от Йон. Йонашков ф. Горни Дибър (Ломско). Йднго м — от Йонко с озвучаване на нк в нг. Йдигов ф. Старозагорско, 1908.
Йонда ж — от Йона с вмъкнато д. Чепин-ци (Софийско). Йбндин ф. Чепинци.
Йонде м — разновидност на Йондо. Йондев ф. Лакатник (Свогенско), Челопе-чене (Софийско), Кюстендил, Гоце Делчев. Йондо м — от Йоно с вмъкнато д. Йдндов ф. Гор. Богров (Софийско), Търново, Йон-довци род в Пилашево (Първомайско).
Йондъров ф—от диал. *йдндър 'едър'; срв. Йодеров. Варна.
Йоне м — разновидност на Йоно, Йоньо. Йонев ф. Сливница.
Йонелл — рум. Ionel —от Йон.Тутракан. Йонйки м — от гр. 'Iteawixiog, умалит. от Йоан. Кнежа, р. 1907. Йонйкиев ф. Йонйков ф. Кула.
Йонйц м — рум. Ioni t, умалит. от Йоанс. Градец (Видинско). Йонйцов ф.
Йонйца1 м — по-стара форма на Иваница. Силистра, 1893, Видин. Йонйцов ф.
Йонйца2 ж — разновидност на Иваница. Видин.
Йонйци м — рум. Ionifiu, умалит. от Йоан. Йонйциев ф. Антимово (Видинско) Йонка ж — умалит. от Йона. Йонкиь ски ф. Ореховско.
Йонко м — умалит. от Йоно или направо от Иван.Типично за Банско. Йонков ф. Йоно м — а) разширено от Йон — във Видинско, Ломско, Ореховско; б) съкрат. от Йован — в други области на страната. Йонов ф. Горна Василица (Ихтиманско). Йоновски ф. Трудовец (Ботевградско).
Йонто м — от Йоно с вмъкнато т. Долни Богров (Елинпелинско). Йонтов ф. Долни Богров.
Йон цев ф — може би грешка вм. Йончеа. Челопеч (Пирдопско).
Йонча м — западна форма на Йончо. Трънско.
Йончо м — умалит. от Йоно или направо от Иван (а в Еленско и от Иларион). Йончев, Йончов и Йончовски ф.
Йоньо м — успоредна форма на Йоно с меко окончание. Крушево (Севлиевско),. 1917. Йонев ф,
Йопе м — далечно видоизменение от Йосиф. Йопев ф. Банско.
Йора ж — съкрат. от Йордана. Ботевград.
Йоргата м — вм. Йоргота. Неврокопско, 15—16 век. '
Йоргйца ж — женска форма от Йорго. Шумен, Русе. __ .
Йоргйчка ж — умалит. от Йоргйца. Шумен.
Йорго м — видоизменено от Георги (поточно от Георго с новогръцки преход на мекото г' в й). Лясковец, 1868, Търново, Златарица (Еленско), Разградско, Шумен, Айтоско, Карнобатско, Ямболско, Новозагорско. Йоргов ф. Шумен, Горнооряховско, Плевен, Ямбол, Новозагорско, Радомирско.
Йоргота м — от Йорг(о) -f- oma. Неврокопско, 16 век.
Йоргя ж — женска форма от Йорго. Айтос, 1897.
Йорда ж — съкрат. от Йордана. Ботевград, Бистрица (Софийско),
Йордан м — по името на палестинската река Йордан. Из цялата страна. Йорданов, Йордановски и Йорданович ф.
Йордана и Йорданка ж — женска форма от Йордан. Из цялата страна. Йордания ф. Рила (Станкедимитровско).
Йорджо м — от Йорчо с озвучаване на рч в рдж. Йорджев ф. Стралджа (Ямболско), Ямбол.
Йордо м — съкрат. от Йордан. Михайловград. Йордов ф.
227

о

Йоркишев ф. Долна Оряховица (Горнооряховско).
Йоро м — съкрат. от Йордан. Йоров ф.
Йорчо м — умалит. от Йордан или от Йорго. Йорчев ф. Варна.
Иорьо м — успоредна форма на Йорго с меко окончание. Йорев ф.
Йоса м — съкрат. от Йосиф. Брезник.
Йосав м — съкрат. от Йоасаф. Пловдив.
Йосе м — съкрат. от Йосиф. Кюстендил, 1879, Иваняне (Софийско).
Йоси м — разновидност на Йосе. Ловеч, 1878.
Йосиф м — гр. 'Iwoifcp, библейско и евангелско име, евр. „бог добавя". Нарядко из цялата страна. Йосифов ф.
Йосифчо м — умалит. от Йосиф. Йосиф-чев ф.
Йоска ж — женска форма от Йоско.
Павликени.
Йоско м — умалит. от Йосе или направо от Йосиф. Михайловград. Йоско в ф. Берковица, Шумен.
Йосмер м — може би от ар.-тур. esmer 'тъмен, мургав'. Русе, 1868.
Йосьо м — съкрат. от Йосиф. Лом, 1908.
Йота1 ж — женска форма срещу Йото. Ботевградско, Самоковско. Йотин ф. Ботевград. Иотински ф.
Йота2 м — западна форма на Йото. Софийско. Йотов ф.
*Йотан м — от Йот(о)+ан. Й о т а н-с к о т о — местност в Правешка Лакавица (Ботевградско).
Йотйн м — от Йот(о) + ин. Йотйнов ф. Сопот.
Йотка ж — умалит. от Йота. Ботевградско. Йоткин ф. Ботевград.
Йотко м — умалит. от Йото. Йотков ф. Кула, 1893, Сеславци (Софийско).
Йото м — видоизменено от Йован, Иван. Типично за Тетевен; Ботевградско, Врачанско, Белослатинско, Тетевенско. Йотов и Йотовски ф.
Йохан м — нем. 1опалп=Иван. Ново, рядко.
*Й6хни м — видоизменено от Йохан. Йохнев ф. Коларово (Провадийско).
Йохо м — от Йозо с друго окончание Йохов ф. Пловдив.
Йоца1 ж — женска форма от Йоцо. Пернишко. Йоцин ф. Кремиковци.
Йоца2 м — успоредна форма на Йоцо. Берковица, Софийско, Русе, 1900. Йоцов ф. Йоцка ж — умалит. от Йоца. Разград. Йоцо м — съкрат. от Йован, разновидност на Йово, Йоло, Йоно, Йото, Йочо. Враца, Лом. Йоцов и Йоцев ф. Враца, Белоградчишко, Лом, Трънско, Пирот. Йоцовски ф.
Йочко м — умалит. от Йочо. Йочков ф. Търновско, 1893, Куртово Конаре (Пловдивско). Йочковци род в Липница (Ботевградско).
*Йочкол м — от Йочк(о) + ол. Йочколов-ски ф. Брестница (Луковитско). Йочколоч-ки ф.
Йочо м — от Йовчо с изпадане на в или разновидност на Йоцо, Йото. Ловеч', 1878, Слатина (Ловешко), Плевен, Червен брег. Йочев ф. Плевен, Плевенско, Станкеди-митровско, Тополовградско.
Йоша ж — женска форма от Йошо или съкрат. направо от Йованка. Кула, Врачанско, Етрополе. Йошин ф. Криводол (Врачанско), Миланово (Свогенско). Й 6 -шенското — местност в Осиковска Лакавица (Ботевградско).
*Йошен или *Йошин м — от Йош(о) + ен, ин. Йошенов ф. Русе. Йошинов ф. Йошеновци род в Осиковица (Ботевградско), Йошка ж — от Йоша или направо от Иванка. Етрополе. Лопян (Ботевградско), Садовец (Луковитско), Кула.
Йошко м — умалит. от Йошо. Йошков ф. Търнава (Белослатинско), Благоевград. Йошковски ф. Скравена (Ботевградско). Йошо м — съкрат. от Йован, Иван или успоредна форма на Йото, Йоцо. Ботевград, Лопян (Ботевградско). Йошев и Йошов ф. Згалево (Плевенско), Ботевград, Сеславци (Софийско). Йошовски ф. Ботевград, Кнежа.
к
Каба- (тур. rfaba 'дебел, отпуснат, недодялан') — първа съставна част на фамилни имена като Кабаделов,Кабаиванов,Кабакоев.
Кабадаев ф — вм. Кабадаиев. Горна Оряховица.
Кабадаиев ф — от диал. кабадаия 'който обича да носи хубави дрехи, да се гизди' (тур. kabadayi 'самохвалко'). Карнобатско.
Кабадейски ф — разновидност на Кабадаиев. Лисец (Ловешко).
Кабадеков ф. Сливен.
Кабаделов ф — от каба Дело (вж. Каба-). Кукуш.
Кабаджов ф—-от тур. kabaca 'въздебел, подпухнал'. Смядово (Преславско), Сливен, Карнобат, Казанлък.
Кабадййски ф — разновидност на Кабадаиев. Драгошиново (Самоковско).
Кабадински ф — разновидност на Кабадаиев и Кабадййски. Лисец (Ловешко).
Кабадов ф — съкрат. от Кабадаиев. Златарица (Еленско).
Кабаиванов и Кабаивански ф — от каба Иван (вж. Каба-). Самоводене (Търновско), Стара Загора, Исперих, Варна, Плевен.
Кабаклйев и Кабаклййски ф — от някое село с подобно име. Казанлък, Исперих.
Кабаков ф — от тур. kabak '1. тиква; 2. гол'. На разни места из ЮИзБ.
Кабакоев ф — от каба Койо (вж. Каба-). Стара Загора, 1893, Казанлък, Елхово.
Кабакчиев и Кабакчййски ф — от диал. кабакчия 'бирник в турско време, който събирал парите в прорязана кратуна (тур. su kabagi)'. Бяла, Етрополе, Кнежа.
Кабалаков ф — от тур. kabalak 'вид военна шапка'. Карнобат.
Кабасанов ф —от каба Хасан (вж. Каба-). Момчиловци (Смолянско).
Кабата пр — вж. Каба-. Попово, Стара Загора.
Кабатлйев и Кабатлййски ф — от диал. кабаатлйя 'виновен, провинен' (ар.-тур. kabahath). Враца.
Кабашев ф — може би грешка вм. Кара-башев. Горна Оряховица (гроб).
Кабашки ф — разновидност на Кабаков. Гол. Конаре (Пловдивско).
Кабашманов ф —може би нарочно видоизменено от каба Осман (вж. Каба-). Русе.
Кабельов ф — съкрат. от Карабельов (?)
Кабзамалов ф — от диал. кабзамал(ин) 'някогашен бирник' (ар.-тур. kabzimal).
Кабзаманов ф — видоизменено от Кабзамалов. Карлово, 1900. ;
Кабзев и Кабзов ф — кабза 'капса, капсула'. Харманлии, Сливен.
Кабзималов ф — разновидност на Кабзамалов. Пещера, Карлово, Делчево (Сандан-ско).
*Каблак м — прякорно име от Кабло. Каблаков ф.
Каблешко м — от Кабл(о) + ешко; срв. Въло и Вълешко, Мальо и Малешко, Рали и Ралешко. Каблешков (по-старо Каблеш-ков) ф. Копривщица, Панагюрище, Пловдив.
Кабло м — може би от ар.-тур. kabul, -blii 'приемане, съгласие'. Кабло в ф. Пловдив.
Каблуков ф —от диал. *каблук\ вж. Кабло. Пазарджик, 1917.
Кабов ф — от прякор Кабата; вж. Каба. Брацигово, Карнобат, Севлиево, Кара-полци (Елинпелинско).
Кабран пр — от тур. kabran 'ленив, бавен'. Станке Димитров. Кабранов ф. Казанлък, 1878, Раднево (Старозагорско), Стара Загора, Сливен. Кабрански ф. Ихтиман, Самоков, Пасарел (Самоковско).
Кабранджйев ф — от диал. *шбранджйя 'майстор на кабрани (шиници)' (от тур. kabran 'шиник').Писарево (Горнооряховско).
Кабуров ф — от кабур 'чанта за оръжие или предпазител на сечиво' (тур. kubur).
Кабърмъшев ф. Стара Загора.
Кавадарков ф — може би от град Кава-дарци.
Каваджййски ф — от диал. каваджйя 'кафеджия'. Друган (Радомирско).
Каваев ф. Търговище, 1893, Русе, Шумен.
Каваклйев и Ка вакло в ф — от някоя местност с подобно име. Лясковец, Търново.
228
Каваков ф —-от диал. кавак 'топола' (тур. kavak). Княжева поляна (Кубратско), Русе.
Кавалджйев ф — от кавалджйя 'свирач на кавал' (тур. kavalci). Казанлък, Стара Загора, Новозагорско, Сливен, Шумен, Петрич.
Кавалеров и Кавалерски ф — от кавалер. Грудово, Езеро (Новозагорско), Павликени, Раковица (Кулско).
Кавалето ф — италианско фамилно име от cavalletto 'конче'.
Кавалов ф — навярно съкрат. от Кавалджйев. Габрово, Ловеч, Чирпанско, Стара Загора, Пещера, Варна, Грудовско. Кавалски ф — от кавал. Тетевен. Кавардаков ф — от диал. *кавардак 'къдрав човек' (от тур. kivir 'къдрица').
Каварджиклйев ф — от диал. *каварджик-лйя; вж. Каварджиков. Стара Загора. Каварджйков ф— от тур. kivircik 'къдрав', ливен, 1883, Ямбол, Дервент (Дедеагачко), Варна.
Каварймов ф—от диал. ка върйм 'ще вървим' — преселници от Южна Тракия в Стара Загора.
Каварналиев ф — от диал. каварналия •жител на град Каварна'. Шумен.
Кавгаджйев и Кавгаджййски ф — от кавгаджйя (тур. kavgaci 'размирник'). Пловдив.
Кавгазов ф — може би кръстоска от кавга и маргаза. Миладиново (Свиленградско), Смолянско.
Кавдански ф — може би от Кафтански с озвучаване на фт във вд. Цървени брег (Станкедимитровско), 1911.
Кавдйвка ж — от Кадифка с вмъкнато в. Радомирско.
Кавйзов ф — може би от ар.-тур. kavis 'лък за стрелба'. Шумен.
Кавйков ф — от диал. *кавик 'здравеняк' •(от ар.-тур. kavi 'як, силен, здрав'). Чепин-ци (Софийско).
Кавказки и Кавказов ф — навярно от Кавгазов, видоизменено покрай името на планината Кавказ. Червена вода (Русенско), Сопот.
Кавлаков и Кавлачки ф — от тур. kavlak 'обелен, с олющена кора или кожа'. Батак, 1893, Казанлък, Варна, Бела Слатина, Берковица.
Каврайл м — вм. Гавраил. Кюстендил, 1879.
Кавракйров ф ¦— от каврак Киро (?); вж. Кавраков. Солун.
Кавраков ф — от тур. kivrak 'пъргав, игрив' или видоизменено от Кавръков.
Каврашйлов и Каврошйлов ф — от диал. *каврашйл 'пъргав, игрив' (?): срв. Кавраков. Пещера, Широка лъка (Девинско).
Кавръков ф—от диал. каврък 'къдрав' (тур. kivrik). Айтос, Сливен, Виница (Варненско), Търговище, Дряново, Русе, Плевен. Кавулски ф—от диал. кавул 'договор, сговор' (отар.-тур-kabul 'съгласие').Кнежа. Кавун м — от незасвидетелствувано Кав(о) + г/я. Пещера, нар. песен.
Кавчо м — умалит. от незасвидетелствувано Каво. Пещера, 1959.
Кавърджйев ф — от диал. кавар(а)джйя 'който вдига шум, размирник' (от тур. kavara 'пръдня'). Дедеагачко, Пловдив.
Кавърджйков ф — писмена разновидност на Каварджиков. Ямбол, Сливен.
Кагаевски ф — от диал. кага вм. кога; срв. Кугийски.
Када ж — съкрат. от Кадифа, Кадифка. Кадин ф. Русе. Кадийски ф. Пазарджик. Кадайфка ж — кръстоска от Кадифка и кадайф. Трънско, София, р. към 1933. Кадалев ф. Тутракан. Каданов ф — от ит.-тур. kadana-'eflbp кон, катана'. Шумен, 1896. Кадарджиев ф. Казанлък, Кадев ф — вж. Кадьов. Банско. Каделков ф — писмена разновидност на Къделков. Лясковец, Попово.
Кадемов ф — от диал. кадем 'щастливо
начало, въздействие за успех' (ар.-тур.
kadem). Пловдив, 1900, Гагаля (Русенско).
Кадефйя ж — видоизменено от Кадифа.
Пловдивско.
Кадйев и Кадийски ф — от остар. кадия 'съдия' (ар.-тур. kadi). Стара Загора, Куклен (Асеновградско), Белозем (Пловдивско), Пазарджик, Ихтиман, Згориград (Врачанско). Кадиков ф.
Кадикянов ф — от ар.-тур. kadikan '?' Тутракан.
Кадинов ф. Прилеп, Велинград, Бресто-вица (Пловдивско), 1904.
Кадиски ф—вм. Кадийски. Згориград (Врачанско).
Кадифа ж — от кадифе; срв. Атлаза, Сърма. Банско, Мрамор (Софийско), р. 1897. Кадифейка ж — от кадифе. Михайловградско.
Кадифето пр — от кадифе. Луковит. Кадифка ж — умалит. от Кадифа. Благоевград, Благоевградско, Радомирско. Кадйфкин ф. Страдалево (Кюстендилско). Кадишев ф. Вятово (Разградско). Кадманов ф. София, 1893. Кадмонов ф. Плевен. Ка до веки ф — може би от диал. кад 'пушек, кадеж',
Кадреев и Кадриев ф — от диал. *кадрей
'къдрав човек' (?) Велинград, Пазарджик.
Кадрййски ф — близко по произход с
Кадреев (?) Подола (Станкедимитровско),
Луковит.
Кадрйнски ф — писмена разновидност на Къдрински. Орешак (Троянско), Пловдив.
*Кадрьо м — от Къдрьо с а вм. ъ. Кадрев jp. Враца, Рилски манастир.
Кадурин ф. Якоруда, Етрополе (стари преселници от Македония).
Кадушов ф. Вършец.
Кадъкьовлиев ф — от с. Кадъкьой (такива има 8). Русе, Шумен.
Кадьнката пр — от кадънка '1. туркиня; 2. птичка щиглец'. Церово (Пазарджишко), 1917. Кадънков ф. Пловдив, Грудово.
Кадънов ф — от прякор Кадъната или направо от кадъна 'туркиня' (тур. kadin); срв. Булин. Провадия, 1900, Търговище, Пловдив.
Кадьов ф —'от диал. кадьо — зват. форма от кадия (?) Велинград.
Кажльов ф — от прякор Кажльо 'който изказва, не пази тайна' (?)
Кажов ф— от прякор Кажо; вж. Кажльов. Враца.
Казак и Казака пр — от рус. казак в смисъл 'едър, смел човек'. Станке Димитров, 1838, Луковит, Стара Загора. Казаков ф. На разни места из страната. Казашки ф.
Казакин ф — от майка или баба казак; вж. Казак. Батак, Ракитово (Велинградско).
Казанакли ф — може би видоизменено от Казанлъклиев или от Казанкалиев. Разград, 1905.
Казанбулашйков ф — от диал. *казан-булашйк 'мърси-казан' или 'неизмит котел' (от тур. kazan и bulasik). Казанлък.
Казанджйев и Казанджййски ф — от ка-занджйя '1. съдържател на казан за ракия; 2. медникар' (тур. kazanci). На разни места из страната.
Казанкалиев ф — от диал. казанкалия 'жител на с. Казанка (Старозагорско). Стара Загора.
Казан кин ф — от с. Казанка (Старозагорско). Ямбол, Желязково (Грудовско).
Казанков ф — разновидност на Казанкин. Казанлък.
Казанлйев и Казанлййски ф — от диал. *казанлйя 'който има казан за ракия' или 'който готви храна в цял казан' (?) Чепин-ци (Софийско).
Казанлъклиев ф — от диал. казанлъклйя 'жител на град Казанлък'.
Казанлъшев ф — видоизменено от Казанъ-шев покрай името на град Казанлък. София, 1893. Калофер, 1900.
Казански ф — от с. Казанка (Старозагорско). Стара Загора.
Казанъшев ф — от тур. kazam§ 'печалба, придобивка'. Стара Загора.
Казаренски ф — може би от с. Козаревец (Старозагорско). Казанлък.
Казасов и Казаски ф — от ар.-тур. kaz-zaz 'търговец на коприна'. Трявна, Търново, Свищов.
Казахски ф — от Казазски с преход на второто з в х.
Казашки ф — вж. Казак.
Казепов ф—вм. Газепов. Айтос, Чирпан, Варна, Мелник, 1917.
Казинов ф. Черни връх (Грудовско).
Казларски ф — от с. Казлар кьой (Де-вино, Омуртагско). Кнежа.
Казлачев ф — може би от тур. kizhk 'девственост'. Казанлък, Брезово (Пловдивско).
Казмуков ф — от диал. *казмук 'сърдит-ко' (от тур. kizmak 'сърдя се, дразня се'). Стара Загора, 1900, 1940.
Казмушков ф — от прякор Казмушко; вж. Казмуков.
Казначев и Казначеев ф — от рус. ка-значей 'касиер, ковчежник'. Самоков, Ракитово (Велинградско), Костинброд (Сливнишко).
Казов ф — може би разновидност на Кажов. Пещера.
Казълмурадов и Казълмуратлйев ф — от с. Казъл Мурад (Благоево, Разградско). Русе.
Казълмъшев ф — от тур. kizilmi? 'из-червен от яд, разсърден'. Карлово, Калофер.
Казълов ф — от тур. kizil 'червен'; срв. Червенков. Търговище, Варна.
Казъмски ф — от казъм 'момичето ми' (тур. kizim) — поради често повтаряне на тая дума. Гол. Раковица (Елинпелинско), 1876, .1962,
Казянов ф — може би видоизменено от Касиянов.
Каиков ф—навярно вм. Кайков или *Каикчиев. Троян.
Кайнов ф — от тур. кауш 'шурей'. Шумен.
Кайнчев ф — от диал. кайнче 'шурей, шурейче'; вж. Кайнов. Стара Загора, 1908.
Каиров ф. Казанлък.
Каитин ф.
Кайшев и Кайшов ф — от каиш (тур. kayij), прен. 'здрав, изпечен, издръжлив човек'. Смолянско, Панагюрище.
Кайджйев и Кайджйиски ф — от диал. кайджйя 'който реже тютюн' (тур. kiyici)., Пирдопско, Шумен.
Кайджйков ф — от с. Каяджик (такива има няколко).
Кайдъмов ф — от тур. kaydim 'съгласих се' — поради често повтаряне на тая дума. Карлово, 1908.
Кайзер м — модернизирано от Кесари покрай нем. Kaiser. Кайзеров ф. Шумен, 1940, София.
Кайзера пр — имал вирнати мустаци като кайзер Вилхелм II.
Кайкаджов ф. Карлово.
Кайкамджозов ф. Котел, Каварна, Балчик, Толбухин, Шумен.

Кайканджозов ф.
Кайкйев ф. Казанлък, Стара Загора, Варна.
Кайко м — умалит. от Кайо. Кайков ф. Стоките (Рупчоско), 1893, Смолян, 1917, Смядово (Преславско), Варна.
Кайлъмов ф—от тур. kiyilmak 'отпаднал съм' (?) Пловдив.
Каймазов ф — от тур. kiymaz 'който не се скъпи; щедър'. Брестово (Ловешко).
Каймакамов и Каймакамски ф — от остар. каймакам(ин) 'управител на околия или заместник на управителя' (ар.-тур. кау-makam). Благоевград.
Каймаканов ф — видоизменено от Каймакамов. Пещера.
Каймаков и Каймашки ф — от прякор Каймак(а)— съкрат. от Каймакчия. Панагюрище, Пловдив, Букьовци (Орехов-ско), Орехово.
Каймакчйев и Каймакчййски ф — от диал. каймакчия 'продавач на каймак — сметана или специална боза' (тур. kaymakci). София, Черньово (Ихтиманско).
Кайменджйев ф — от диал. *каймен-жия 'който има много каймета, много пари' (?) Карнобат.
Кайменов ф. Стара Загора, 1917.
Кайн м — гр. Kdtv, от евр.-библейско име. Кукуш. Кайнов ф.
Кайнаков ф — от някое село или местност, чието име съдържа диал. кайнак 'извор' (тур. kaynak).
Кайнаров и Кайнарски ф. Дебръщица (Пазарджишко).
Кайно м — разширено от Кайн. Пещера, р. 1927. Кайнов ф.
Кайо м — видоизменено от Николай. Ник. Милев. Каев ф. Солун, Стара Загора. Кайовски ф. Долна Бешовица (Врачанско).
Кайпака пр — тур. kaypak 'който не си стои на думата'. Котел. Кайпаков ф. Котел.
Кайраков ф—от тур. kiyrak 'близък, съседен'. Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Русе.
Кайров ф.
Кайряков ф — от Кайраков с меко р~. Бероново (Котленско), Трънково (Старозагорско), Смядово (Преславско) — в Смядово го извеждат от диал. кайряк 'хълм': къщата му била на кайряк.
Кайсъзов ф — от тур. kiysiz 'без граница, без край' — навярно имотите му били обширни.
Кайтазов и Кайтазки ф — от тур. kaytaz, Ч. женска прическа; 2. украшение за глава'. Гевгели, Пловдив, Никопол, 1893. Михайловград, Долна баня (Ихтиманско).
Кайтов ф. Самоков, град Марица, 1893. Кайтовски ф. Лютиброд (Врачанско).
Кайчаров ф ¦ кар' (?)
232
• от диал. *кайчар лод"
Кайчо м — умалит. от Кайо или направо* от Николай. Стара Загора, р. 1888, Сливен, Ямбол. Кайчев ф.
Какалашев ф — от Кокалашев с промяна на неудареното о. Пазарджик.
Какалиев ф. Шумен. :
Какалов ф. Стара Загора, КазачевО' (Ловешко).
Каканаков ф. Граница (Кюстендилско).
Какарадов ф — от кака Рада — поради често повтаряне на това име (?) Варна.
Какарасков ф — от диал. какараска-'сврака'; срв. Свраков. Прилеп.
Какарашев ф — от диал. *какарашг *кокараш 'смрадльо' (от тур. kokmak 'смър, дя'). Казанлък.
Какарчев ф — от диал. кокарче 'твърдо, запечено изпражнение'.
Какачев и Какачки ф—от диал. какач 'вид пастърма'. Казанлък, 1868, 1900, Стара Загора, Берсин (Кюстендилско), Кюстендил.
Какламанов ф — от тур. koklaman -'който мирише, души'. Любимец, 1917, Пловдив, Пещера.
Какьо пр — от кака : който все вика кака си или говори за нея. Какев ф. Михайловград. Какьов ф. Новачене (Ботевградско).
Кала1 ж — съкрат. от Калина или женска форма от Кало. Калин ф. Габрово, Калофер.
Кала1 м — западна форма на Кало. Трън.
Калабалъков ф — от калабалък 'навалица, множество' (тур. kalabahk). Ел-ховско.
Калавранов ф. Пловдив.
Каладжйев ф — от диал. каладжйя 'ка-лайджия'. Банско.
Каладжов ф — от тур. kilic,-ci 'крив', разновидност на Калъчев. Самоков.
Калаеджйев ф — от диал. калаеджйя 'калайджия'. Пчеларово (Кърджалийско).
Калайджйев и Калайджййски ф —-от калайджия (тур. kalayci). На разни места из страната.
Калайдитов ф. Варна.
Калайков ф — от прякор Калайко 'който „яде калай" или „тегли калай" на другите'. Пловдив, Горно Александрово (Сливенско).
Калаксьзов ф — от Кулаксъзов с преход на неудареното у в а. Ръжево Конаре (Пловдивско).
Каламаров и Каламарев ф—от гр хаХаца-р! 'мастилница'. Стара Загора, Ямбол.
Каламов и Каламски ф — от гр. xcUa|ioj 'тръстика; перо за писане'. Свежен (Карловско), 1917, 1960, Видин, Баскалци (Петричко).
Калампуров и Каланпуров ф — от гр. ¦ла!а\1яоЬр1 'игрословица, каламбур'. Горно Ботево (Старозагорско), 1911.
Калапатиров ф. Горно Броде (Сярско), Пловдив.
Калапиш ф. Русе, 1936. Калапишев ф. Ореш (Свищовско).
Калапотлйев и Калапотски ф — от някое село с подобно име. Зиляхово, Пловдив, София.
Каларашов ф — от рум. calaraj 'конник; куриер'. Тутракан, 1900. Каластйрски ф. Враца. Калатинов ф. Сливен, 1897, Пловдив. Калафатев ф — от диал. калафат 'който запълва, замазва зирките на лодка' (от гр. xaXacpatTjg). Бургас.
Калафйр м — от диал. калафйр 'карамфил'. Калафйров ф. Пловдив.
Ка^афйра ж — женска форма от Калафир. Мулдава (Асеновградско).
Калафунски ф. Старо село (Врачанско). Калаша ж — някаква разновидност на Калуша. Ник. Милев.
Калаяджйев ф—от диал. калаяджйя 'калайджия'. Пловдив. Калбаков ф.
Калбанов ф. Ресен (Търновско). Калбов и Калбев ф — от ар.-тур. kalp, -bi 'сърце'. Варна.
Калбурджйев ф — от диал. калбурджйя 'ситар, решетар' (тур. kalburcu). Сопот, Русе.
Калбуров ф—от диал. калбур 'сито, решето' (тур. kalbur). Гиген (Никополско). Калдарев ф — от рум. caldare 'котел, кофа'. Тутракан.
Калдармаджйев ф — от диал. калдър-маджия 'майстор на калдъръми'. Етрополе. Калдаръмов ф — вж. Калдърмов. Шумен. Калдиев ф — от тур. kildi 'принудих'. Гюмендже (Македония). Калдовски ф.
Калдъркъчев ф — от тур. kaldir 'вдигни'
и klg 'задник' — навярно така подканял
ратаите си да се залавят за работа. Бяла.
Калдърмов ф — от калдъръм, калдър-
ма (гр.-тур. kaldinm). Враца, Шумен.
Калдъров ф — от тур. kaldir 'вдигни'; срв. Калдъркъчев. Ямболско.
Калдъшев ф—OTTyp.kaldin? 'вдигане' (?). Кале м —¦ разновидност на Кальо. Софийско. Калев ф.
Калеев ф — от прякор Калея(та) 'черният' (циг. кало, калея). Калофер, Карлово, Черногорово (Пазарджишко), Пазарджик.
Калейков ф — от прякор Калейко; вж. Калеев.
Калейнски ф — разновидност на Калей-ски. Круша (Сливнишко).
Калейски ф—от прякор Калеята; вж. Калеев. Красноселци (Омуртагско), Плевен.
Калейчански ф — от с. Калейца (Троянско). Ловеч.
Калейчев, Калейчов и Кдлейчовски ф —
от прякор Калейчо ; вж. Калеев. Ямбол,. Прилеп, Кнежа. .
Калейченов ф — от калейченин 'жител-на с. Калейца' Борима (Троянско).
Калеков ф—от диал. калеко 'вуйчо, свако' (от гръц.) Пловдив.
Калемджйев ф — от диал. *калемджйя 'писар' или вм. Календжиев. Брестовица-(Пловдивско).
Кален1 м — видоизменено от Калин или направо от гр. xaXdj 'добър, хубав'. Девин, нар. песен. Каленов' ф. Пещера.
Кален2 пр. Алфатар (Силистренско). Каленов ф. Алфатар.
Календарски ф — от календар или вм. Календерски. Шумен.
Календеров и Календерски ф — от пер.-тур. kalender Ч. отшелник; 2. философ; 3. странствуващ дервиш'. Трън, Янтра (Горнооряховско), Пловдивско, Лозен (Софийско).
Календжиев и Калянджйев ф — от исп.-тур. kalyoncu 'моряк, гемиджия'. Варна, Русе, Лясковец, Казанлък.
Каленйк м — от Калиник с преход на неудареното и в е. Каленйков ф. Сопот, Пазарджик, Пловдив.
Каленйчо м — умалит. от Каленйк. Кален йчев ф. Пловдив.
Каленко м — умалит. от KajjfH1. Ka-ленков ф.
Каленски ф — от с. Кален (Врачанско). Враца, Борован (Белослатинско), Търговище. Каленци род в Койнаре (Белослатинско) .
Калеов ф — разновидност на Калеев. Радовиш (Македония).
Калеро ж — от гр. xaXij; срв. Кален1. Каварна.
Калеш м — от диал. калеш 'вакъл';, срв. Вакльо. Вайганд.
Калета ж — женска форма срещу калеш. Вайганд.
Калеята пр — вж. Калеев. Котел. Кали м —¦ североизточна форма на Кальо-Попово. Калев ф.
Кали- (от гр. xaXog 'хубав, добър') — първа съставна част на фамилни имена като-Калибацов, Калигоров.
Калиакри м — по името на нос Калиакра? (Пантилей Калиакри Панайотов, Русе, 1936).
Калибацев ф — от кали Баце (вж. Кали-). К укуш.
Калигоров ф — от кали Горо (вж. Кали-).
Калййски ф — може би вм. Калейски. Търговище.
*Калйка ж — разновидност на Калица.. Калйкин ф. Ник. Милев.
233.



Калиман м — име от среднобългар-¦ ек ата история. Калиманов ф. Грозден (Кар-нобатско), Дунавци (Видинско), Габрово.
Калиманишки ф — от с. Калиманица (Бер-ковско). Михайловград.
Калименов ф — навярно вм. Каломенов. Карлово, Варна.
Калимеров ф — от прякор Калимерата (гр. xaXifjiiipa 'добър ден') — поради често повтаряне на тая дума. Константин (Еленско).
Калин м — а) мъжка форма от Калина; б) съкрат. от Калиник. Рядко, на разни места из страната. Калинов и Калйновски ф. Калина1 ж —-от дръвчето калина зарад хубавите му червени плодове. Нарядко из цялата страна. Калйнин ф. Калофер. Калина2 ф — навярно полско или чешко фамилно име. Пловдив 1905.
Калинйк м — гр. KaXX(vixog 'добра победа' — име на календарски светия. Рядко. Калинйков ф.
Калинйца м — от Калин+ица, както Иваница. Калинйцов ф. Асеновград.
Калинка ж — умалит. от Калина1. Главно СБ. Калйнкин и Калйнкински ф.
Калйнко м — а) умалит. от Калин; б) мъжка форма от калина 'по-млада зълва' (в Гурково, Балчишко, една булка нямала зълва и казвала за девера си Петър „моята калинка", после почнали да му казват Ка-линко у дома и в цялото село). Гурково (Балчишко), Каварна, Варна. Калйнков ф. Гурково, Балчик, Варна, Толбухин, Бургас, Говедарци (Самоковско).
Калински ф — вм. Каленски. Скравена ¦ (Ботевградско).
Калйнчеков ф — от Калинчев с вмъкнато ¦ек. Панагюрище.
Калйнчо м — умалит. от Калин. Горна баня. Калйкчев ф. Русе.
Калионка ж—кръстоска от Калина и Йонка. Горни Богров, Чепинци (Софий-• ско).
Калиопа ж — гр. KaXXiimj 'хубаволи-ка'. Старо. Търново, р. 1876, 1878, 1884, 1904, Балчик, р. 1892.
Калиопия ж — разширено от Калиопа. ¦Самоков, 1904.
Калионка ж — умалит. от Калиопа. Ихтиман, 1899.
Калипетровски ф — от с. Калипетрово -(Силистренско). Провадия. Калирой ж. Враца.
Калйско м — умалит. от Калистър. Калйсков ф. Калист м.
Калйстер м — разновидност на Калистър. Милославци (Трънско).
Калйстра ж — женска форма от Калистър. Калйстрин ф. Банско.
:234
Калистрат м — гр. КаЯ.Х(<лрато{ 'добра войска' — име на календарски светия. Шумен, Лехчево (Михайловградско). Ка-листратов ф. Лехчево.
Калистър м — навярно съкрат. от Калистрат. Ловеч, 1893, Варна. Калйстров
Ф-
Калитин м — от фамилното име на руския
подполковник Калитин, командир на българска опълченска дружина, загинал в боя при Стара Загора; срв. Гурко, Скобел, Венелин. Стара Загора. Калитинов ф. Варна.
Калифер м — видоизменено от Калофер. Котел. Калиферов ф. Котел.
Калйца1 ж — от Калина1 с друго окончание, както Гана и Гаца, Кина и Кица, Лина и Лица. Враца, Рашково (Ботевградско), Шумен. Калйцин ф. Берковица, Златарица (Еленско), Шумен.
Калйца2 м — от Кал(ьо) + ща; срв. Стоица, Иваница. Калйцов ф. Куле махала (Ломско), Драганово (Горнооряховско).
Калйци и Калйций м — разновидност на Калйца2. Калйцев и Калйциев ф. Шумен. Калйчин ф — вм. Калйцин. Ник. Милев. Калйчка ж — умалит. от Калйца1. Шумен, Силистра.
Калйчко м — умалит. от Каличо. Ка-лйчков ф. Казанлък, Стара Загора, Пловдив.
Калйчо м — от Кал(ьо)-\-ичо. Калйчов и Калйчев ф. Стара Загора, 1900.
Калйшко м—разновидност на Калйчко. Калйшков ф. Дрянковец (Айтоско).
Калия ж — навярно съкрат. от Калиопа. Белеврен, Сливово (Грудовско), Шумен. Калия ж — от цветето калия. Враца, р. 1957.
Калка ж — умалит. от Кала. Трънско. Калкадаков ф — от диал. *кълкадак 'човек с големи кълки' (?).
Калкана пр — от тур. kalkan 'който стои прав, изправен'. Бела Слатина, 1908. Кал канон ф. Бела Слатина (от Копривщица), Пловдив.
Калканджйев ф — от диал. *калкан-джия 'а) от калкан (вж. Калкана) с допълнителна наставка -джия, както бакал-джия, мутафчия от бакал, мутаф; б) рибар, специалист но лов на калкани'. Русе, 1911, Варна, 1940, Пловдив, 1930.
Калковски ф — от с. Калково (Самоковско).
Калман м — съкрат. от Калиман. Преславско, 15—16 век.
Калмука пр — а) от диал. калмук 'къс. дебел, отпуснат или нечист човек'; б) от народностно име калмук. Котел. Калмуков ф. Калофер, 1893, Русе, 1900, Търново, Бела Слатина, Грудовско. Калмушки ф.
Калнидолски ф — от някоя местност Калии дол. Кюстендил.
Кало м — съкрат. от Калоян или от Калин. Кула, 1893. Калов ф. Сливен, 1883, Черни връх (Ломско).
Каловезов ф. Пловдив.
Калойров ф. Стара Загора.
Каломатев ф — от кало 'добрия' Матьо.
Каломенов и Каломенски ф —- от с. Ка-ломенци (Дряновско). Севлиево, Павликени, Търново, Кюстенджа, Тулча, Варна, Пловдив.
Каления ж. Станке Димитров, р. 1876.
Калонка ж. — умалит. от Калония. Ка-лонкин ф. Казанлък, Трънчовица (Нико-полско).
Калонро м — мъжка форма от Калонка. Калончев ф. Карлово, Михайловград.
Калопетър м — от кало 'добрия' и Петър. Перник, 15—16 век.
Калопия ж — видоизменено от Калиопа. Станке Димитров, р. 1833.
Калота м — от Кал(о)+ота, както Ра-дота, Драгота. Търговищко, 17 в. Калотов ф. Кулско.
Калофер м — от цветето калдфер. Асе-новградско, Първомайско, Пловдивско, Пловдив. Калоферов ф.
Калоцвет м — от дядо му Калчо и баба му Цвета. Единичен случай.
Калоян м — име от среднобългарската история (гр. 'добрият Иван'). Чурек (Елин-пелинско), "1648, Шумен, р. 1905, 1914, 1920, Варна, Провадия, Габрово, Айтоско, Видин. Калоянов ф. Драглище (Разложко), р. 1869, Велинград, Пещера, Панагюрище, Преславско, Малкотърновско, Елховско, Грудовско.
Калояна ж — женска форма от Калоян. Търнак (Белослатинско), 1648.
Калоянчо м — умалит. от Калоян. Кало янчев ф. Грудово, Бургас.
Калпазанов ф — от калпазан(ин) — навярно с турското значение kalpazan 'измамник, фалшификатор'. Габрово (стар род), Плевен, 1900, Исперихско, Велинград.
Калпаклйев ф — от диал. калпаклйя 'човек с калпак' (тур. kalpakh). Белеврен (Грудовско), Пазарджик.
Каллаклов ф — разновидност на Калпаклйев, направо от тур. kalpakli. Търново, 1905.
Калпаков ф — от калпак. Панагюрище, Пловдив, Стара Загора.
Калпакчйев ф — от калпакчйя 'който шие калпаци' (тур. kalpakci. Търново, Стара Загора.
Калпачев ф — от калпаче (може би носел контешко калпаче). Габрово (гроб), Асеновград, Пловдив.
Калпачки ф — от диал. калпачки, прилаг. от калпак, /[олна махала (Самоковско), Благоевградско. - -,!¦.. ¦; ,
Калпошанов и Калпушанов ф — от диал. *калпошан 'калпав човек' (?) Брезово (Пловдивско), Пловдив.
Калпушкин ф — от диал. *калпушка; срв. Калпошанов. Загорци (Новозагорско). Калтев ф. Стара Загора. Калтйнски ф — от с. Калтинец (Горнооряховско). Кесарево (Горнооряховско), 1893, Горна Оряховица, Севлиево.
Калтъкчйев ф — от диал. калтакчйя 'седлар' (тур. kaltakci). Драчево (Грудовско).
Калугеров ф — от калугер (бащата след, овдовяването си станал монах). Трявна 1893, Балчик, 1904, Русе, 1900, Панагюрище (панагюрските са от с. Калугерово). Калугеровски ф — от с. Калугерово (Пазарджишко). Пазарджик.
Калугерски ф — от с. Калугерово (Ботевградско). Ботевград.
Калуд м — съкрат. от Калуди. Трояново (Бургаско), Сливен, Варна. Калудов ф. Айтос, Котел, Сливен, Сливенско, Поморийско, Бургас, Варненско, Толбухинско. Калуда ж — женска форма от Калуд, Калуди. Сливен, Лясковец.
Калуди м — от гр. xaXoOSi 'дар, дарове, подаръци'. Варна, Стара Загора. Калу-дйев ф.
Калудка ж — умалит. от Калуда. Калужйнов ф — може би руско име. Варна, 1936, 1958. -
Калун м — от Кал(о), Кал(ьо)4-#«. Ка-лунов ф. Шумен.
Калуна ж — женска форма от Калун. Шумен.
Калунка ж — умалит. от Калуна. Ник. Милев.
Калунчо м — умалит. от Калун. Калун-чев ф. Карлово.
*Калус м — от гр. xaXog 'добър' с преход на о в у (?) Калусов ф. Ямбол.
Калуца ж — от Кал(а)+ уца. Калуцин Ф-
Калуш м — от Кал(о), Кал(ьо)-)-1/ш. Провадийско. Калушев ф. Силистра, Бургас. Калуша ж — женска форма срещу Калуш. Шумен, Шуменско, Плевен.
Калушка ж — умалит. от Калуша. Типично за Шумен.
Калушко м — умалит. от Калуш. Полски Сеновец (Търновско), Габрово, Свищов. Калушков ф. Търновско.
Калферйна ж — навярно женска форма от Калофер. Гоце Делчев.
Калфин ф — от калфа; вж. Калфов. Бистрица (Софийско).
Калфов ф — от калфа '1. напреднал в занаята помощник на майстор; 2. предприе-мач-строител' (ар.-тур. kalfa). Калофер, 1893, Одринско, Таваличево (Кюстендилско), Кърджали.
235
Калфоров ф. Несебър, 1917S Калфъков Ф. Русе.
*Калцо и *Калце м — от Калчо с гръко-мански изговор на ч като ц. Калцов ф. Калцета ф. Варна.
Калцунев, Калцунов и Калцунски ф — от прякор Калцуна — а) шиел калцуни; б) носел калцуни; вж. Калцункьов. Вой-неговци (Софийско), София, 1893, Габрово, 1900, 1927, Луковит.
Калцунков ф — „градска" форма на Калцункьов. Михайловград, Кнежа.
Калцункьов ф — от прякор Калцункьо 'човек с калцуни'. Михайловград.
Калча м — стара форма на Калчо. Ет-рополски манастир, 1648. Калчигеров ф. Русе, 1917. Калчйн м — от Калч(о)+г/н. Калчй-нов ф.
Калчйшков ф — от диал. калчйшка 'кълчища'. Брацигово, Карлово, Калофер, Русе.
Калчищаров ф — от кълчшцар 'производител на кълчища'. Пловдив. Калчйщов ф — от кълчища. Ямбол. Калчо м — умалит. от Кальо. Главно ИзБ. Калчев и Калчов ф.
Калъджев ф — разновидност на Калъчев със запазена звучност на тур. с. Стара Загора, 1940.
Калъджов ф—вж. Каладжов. Стара Загора, 1900, Толбухин (гроб).
Калъиванов ф — от тур. kilh 'рунтав, космат' и Иван. Алфатар (Силистренско). Калъмов ф — може би нарочно видоизменено от Калънов. Варна.
Калънов ф — от тур. kalin 'тъп, глупав'. Горна Оряховица, 1894, Павликени.
Калъпов ф ¦— от калъп, навярно с някакво преносно значение, Враца.
Калъпчйев и Калъпчййски ф — от ка-лъпчйя 'който прави обущарски калъпи'. Сливен, Търново, 1905, Казанлък.
Калъчев ф—от тур. kihc 'крив, извит'. Копривщица, Клисура ^Карловско).
Кальо м — съкрат. от Калин, Калофер, Калоян, Калистър. Ловеч, Преслав, Чирпанско, Ямболско, Панагюрище. Калев и Кальов ф.
Кальо па ж — съкрат. от Калиопа. Айтос, Благоевград.
Каля ж — съкрат. от Калина или женска форма от Кальо. Лопян (Ботевградско), 1648, Карнобат, 1887, Горнооряховско, Дряновско, Каварна, Варненско,* Бургас, Ямболско, Хасковско, Нова Загора, Чирпан.
Калянджйев ф — разновидност на Ка" ленджиев. Лясковец.
Каляшки ф — вм. *Калишки, от с. Калища (Радомирско). Жилинци (Кюстендилско).
236
Кама ж — женска форма срещу Камо,. Ковачевица (Гоцеделчевско).
Камаджйев ф — от камаджйя 'побойник, който си служи с кама'.
Камала Камелия ж. Лиляче (Врачанско), р. 1955.
Камамджйев ф — може би вм. Хамам-джиев. Лиси връх (Новопазарско). Каманов ф.
Каманаров ф—от диал. камънар 'каменар'. Габрово.
*Камаран м — от Камар(и)+ан. Кама-ранов ф.
Камарашев и Камарашки ф — от рум. camara? 'ключар, домакин'. Тутракан, 1893^ Лясковец, Русе, Видин, 1893, Градец (Видинско), Букьовци (Ореховско), Михайловград, Кнежа.
Камаревски ф — вм. Комаревски, от с. Комарево (Белослатинско). Малорад (Ореховско) .
Камари м — от гр. xajiapt 'гордост^ украса'. Камарев ф. Пловдив. Камаров ф. Камарски ф — от с. Камарци (Пирдоп-ско). Мирково (Пирдопско), Етрополе.
Камарчо м — умалит. от Камари. Ка-марчев ф. Казанлък.
Камбалов ф — от прякор Камбалото-(изговарял камбало вм. камбана). Пловдив.
Камбанов ф — навярно „поправено" от Камбалов. Пловдив, Хасково.
Камбарев ф — може би видоизменено от Камберов. Куклен (Асеновградско), 1917,. Пловдивско, Смолянско.
Камбасков ф. Струмица, 1917. Камберов и Камберски ф — от тур. кат-ber 'който се навира навред'. Шумен, Разградско, Горна Оряховица, Пазарджик,, Поибрене (Панагюрско), Калофер, Етрополе, Арчар (Видинско), Самоков, Жилинци (Кюстендилско).
Камбйтов ф. Падеж (Благоевградско). Камбо м — от Камо с вмъкнато б (?): Камбов ф. Котел, Стара Загора, Пловдив, Варна, Райково (Смолянско), Гоцеделчевско. Камбич ф. Балчик, 1893.
Камбозов ф — разновидност на Камбо-сев. Карнобат.
Камбосев ф — от гр. х<?|хтоао? 'доста' голям'. Сливен, 1883, Разград, 1900, Варна, 1900.
Камбул м — от Камб(о)-|-г//г. Елена, нар-песен.
Камбуров и Камбурски ф — от диал. камбур 'гърбав' (тур. kambur). Нарядко-из ИзБ.
Камбурянакиев ф — от камбур Янаки;, вж. Камбуров. Лясковец.
Камбуш м — от Камб(о)+г/ш. Кам-бушев ф. Дряново, Първомайци (Горнооряховско).
Камджалов ф. Търговище.
Камджйев ф — от диал. камджйя 'камшик, бич' (тур. kamci). Варна.
Камджиянски ф — от диал. *камджиян {ин) 'който носи или бие с камшик'; вж. Камлжиев. Враца.
Камедулски ф. Орехово, 1917, 1927.
Каменов ф — от Камов с вмъкнато ек или от диал. камек 'камък'. Карлово.
Камелджйев ф — от диал. *камелджйя 'камилар'. Кричим.
Камелия1 ж — от цветето камелия (фр. camelia). Сравнително ново •— откъм 1929 г. насам, на разни места из страната.
Камелия2 ф — от фирмата на магазина в Тьрново, към 1920 (Димитър Давидов Камелия, , Никола Димитров Камелия).
Камен м — от камен 'камък' — защитно име по малоценен предмет. Ломско, Белослатинско, Врачанско, Ботевградско, Радомирско, Плевен, Свищов, р. 1833; напоследък така кръщават деца на разни места из страната. Каменов ф.
Камена ж — женска форма от Камен. Ботевградско, Врачанско.
Каменаров и Камен арски ф — от каменар, Каварна, Спатово (Благоевградско).
Каменик ф—навярно чешко име — от kamenik 'каменар, каменоделец'.
Каменицали ф — от областта Каменица. Кюстендил, 1879.
Каменички и Каменичков ф — от с. Ка-меник (СтанкедимитроЕСко) или от Каменица.
Камен ка ж — умалит. от Камена. Лом, Ломско, Берковица, Софийою.
Каменополски ф — от с. Камено поле {Белослатинско). Плевен, 1917, Червен ¦брег, Кнежа.
Каменски ф — от с. Каменица (такива има три) или друго село с подобно име. Пазарджик, 1900, Панагюрище, 1900, Ракитово {Велинградско), Годеч, Лом, Варна.
Камен уди м — кръстоска от Камо, Камен и -уди. Сливенско.
Каменцалиев ф — разновидност на Ка-меницали.
Каменчо м — умалит. от Камен. Ка-менчев ф. Плевен. Каменчовски ф. Рого-зен (Белослатинско).
Каметев ф — от ар.-тур. kamet 'снага'. Пловдив.
Камечарски ф — от диал. *камечар 'който събира дребни камъни' (?) Троян, 1878. Камиларов ф — от камилар. Чирпан. Камйлов и Камйлев ф — от прякор Камилата (?) Ямбол, 1900, Шумен, Кърджали. Камйловски ф. Галичник (Македония).
Камйлчев ф — от прякор Камйлчето. Варна.
*Камйш м — от Кам(о)+иш. Камйшев ф. Айтос, Пчеларово (Кърджалийско). „
Камишларски ф — навярно разновидност на Камечарски. Врачеш (Ботевградско). Камо м — съкрат. от Камари, от Камен или от диал. каматен 'хубав, работлив'. Пловдив, 1928. Камов ф. Хасково, 1927, Русе.
*Камоджйк м — умалит. от Камо с турско -cik. Камоджйков ф. Пловдив.
Камуков ф — от Калмуков с изпадане на л. Шумен.
Камче и Камчо м — от диал. камче 'камъче, камък'. Тиквешко. Камчев ф. Радовиш (Македония), Пловдив, Бургас. Камчелиев ф ¦— от диал. камчелия 'жител от областта на река Камчия'. Каблешково (Поморийско) — преселници от Лон-гоза.
Камъко в ф — от прякор Камъка или съкрат. от Синкамъков. Търговище, Карлово.
Камъшки ф — от някоя местност с подобно име. Стара Загора.
Кана ж — съкрат. от Вълкана, Петкана или друго подобно име. Главно ЗБ. Канин ф. Миланово (Свогенско). Канински ф. Канавров ф.
Канадзйрски ф — вм. Каназирски. Правец (Ботевградско).
Каназйрев и Каназирски ф. Разлог, Банско, Пчелище (Търновско), Айтос, Бургас, Пловдив, Чирпанско, Стара Загора. Канайхов — от диал. *канайко.'който кани'. Благоевград.
Каналов, Кан а лев и Каналиев ф. Варна, Пловдив, Карлово.
Каяарбв ф — от прякор Канарата 'едър и здравеняк'. Калофер, Пловдив. Канарски ф. Варна. Канарчев ф — от прякор Канарчето (от глеждал канарчета или обичал да свирука с уста). Казанлък.
Канатов ф — от диал. каната 'голяма чаша за вино'. Пещера, Русе.
Кангалов ф —-от кангал 'намотана прежда, тел и под.' (тур. kangal) или от диал. кангал 'кола само с двете предни колелета'. Горна Василица (Ихтиманско), Ихтиман, Стара Загора.
*Канго м —-от *Канко, умалит. от Кано, с озвучаване на нк в нг. Кангов ф. Пловдив.
Кан да ж — от Кана с вмъкнато д. Кан-дин ф. Банско.
Кандамушев ф — от диал. *кандамуш 'който умее да кандисва, да се примирява и задоволява' (?) Пловдив.
Кандарашев ф — от Кантарашев с озвучаване на нт в нд. Казанлък.
Канджаков ф — може би във връзка с канджа; вж. Канджев. Етрополе.
Канджев, Канджов и Канджйев ф — от прякор Канджо. Канджата 'куката, заядливия' (от тур. капса 'кука'). Долна Митро-
237

полия (Плевенско), Стражица (Горнооряховско), Пчеларово (Кърджалийско).
Канджйци род — от тур. kancik 'кукичка'; вж. Канджев. Ломец (Троянско).
Канджорски ф — може би във връзка с канджа; вж. Канджев. Плевен.
Канджуров ф — разновидност на Канджорски. Панагюрище.
Кандиларов ф — от диал. кандилар 'клисар'. Котел, Стара Загора, Шумен, Търново, Горна Оряховица.
Кандилафта пр — от диал. кандилафт 'клисар' (от гр. иау5г)Хауафтг){). Ямбол, 1878. Кандилафтов и Кандилафов ф. Стара Загора.
Кандйлков ф — от прякор Кандйлко 'който при ходене се кандилка' (?) Сопот, 1893, Карлово.
Кандйлов ф—от диал. кандил 'фенер' (ар.-тур. kandil). Дюлево (Грудовско), Пловдив.
Кандиложиг пр — полупревод на гр. кандилонафт. Лом — Русе, 1860.
*Кандимйр м — от Кантемир с озвучаване на нт в нд. Кандимйров ф.
Кандо м — от Кано с вмъкнато д. Казанлък, Катунец (Ловешко), Фурен (Оре-ховско), Ореш (Свищовско), Варна, Лех-чево (Михайловградско). Кандов ф.
Кандрашев ф — съкрат. от Кандарашев. Русе.
Кандулков ф — разновидност на Кандйлков.
Кандуров ф. Клисура (Карловско), 1893.
Кандъмов ф — може би вм. *Кандър-мов, от кандърма 'убеждаване, увещаване' (тур. kandirma). Карлово, 1900.
Кандьо м — от Каньо с вмъкнато д. Сливен, Ловеч, Катунец (Ловешко). Кан-дев ф.
Каневчев ф. Охрид.
Канели ф — навярно псевдоним. Одрин, София.
Кан елов ф. Зарево (Македония), Павел-ско (Асеновградско).
Канети ф — навярно италианско име.
Канзафйров ф. Варна.
Канзов ф — от циг. кандзд 'таралеж'. Скравена (Ботевградско).
Каников ф — от Канев с вмъкнато ик. Павелско (Асеновградско).
*Канйн м — от Кан(о)+«н. Канйнов ф. Враца.
Канйя ж — разширено от Кана. Шумен.
Канка ж — умалит. от Кана. Стара Загора.
Канлйев и Канлййски ф — от с. Канлии (Казанлъшко). Мичурин, Пловдив.
Кано м — съкрат. от Вълкан или Лукан, Люцкан, Петкан. Ломско, Лом, Михайловград, Игнатица (Врачанско), Плевен, Карнобат, Хасково. Канов ф.
Канозйр м. Радомирско.
238
Каноров ф. Паскалевец (Горнооряховско).
Канта ж — от Кана с вмъкнато т. Благоевградско.
Кантарашев ф — от рум. cantaraj 'кан-тарджия'. Медвен (Котленско), 1917.
Кантарджй пр — от кантарджйя 'който мери с общинския кантар или прави кантари'. Севлиево, 1900. Кантарджйев ф. Нарядко из ИзБ. Кантарджййски ф. Ли-таково (Ботевградско).
Кантарев, Кантаров и Кантарски ф — от прякор Кантара, Кантаря — навярно съкрат. от Кантарджията. Ракитово (Велинградско), Пазарджишко, Белене (Свищовско), Сливен, 1860, Тутракан, 1900, Казанлък, Белоградчик, Стрелец (Горнооряховско), Пловдив.
* Кантемир и * Кантимйр м — име на мол-довански владетел от 16 и 17 в. Канте-мйрев ф. Сопот, 1883. Кантемйров ф. Белоградчик, Видин, Клисура (Карловско), 1893. Кантимйров ф. Карлово.
Канто м — от Кано с вмъкнато т. Кан-тов ф. Видин.
Кантор пр — от рум. cantor 'черковен певец, псалт'. Станке Димитров, 1897. Канторов и Канторев ф. Станке Димитров, 1897, Пловдив, Варна. Кан турски ф.
Кантьо м — от Каньо с вмъкнато т. Кантев ф. Орехово.
*Кануд м — кръстоска от Кано и Калуд. Канудов ф. Пловдив.
Канурков ф — от диал. кануркам 'люлея на ръце' (?) Пловдив.
Кануш м —*от Кан(о)+г/ш. Канушев ф.
Кануша ж — от Кан(а)-{-уша. Никопол, р. 1892, Въбел (Никополско), Плевен.
Канушка ж — умалит. от Кануша. Ямбол.
Канча ж — умалит. от Кана. Канчин ф. Брацигово.
*Канчел м — от Канч(о)+ел. Канчелов ф. Мокреш (Ломско), 1917.
Канчо м — умалит. от Кано, Каньо. Канчев ф. Алтимир (Ореховско).
Канчугов ф. Благоевград.
Канъков ф — от тур. kanik 'доволен от малко, скромен'. Златарица (Еленско), Казанлък.
Каньо м — успоредна форма на Кано с меко окончание. Главно ГОИзБ. Канев и. Каневски, Каньо в и Каньо веки ф.
Каньоков ф. Дъбово (Казанлъшко).
Каня ж — женска форма от Каньо. Карнобат, Зимница (Ямболско), Пловдив.
Каолина ж. Търговище, 1960.
Капаклйев ф — от с. Капаклии (такива има три) или Капаклъ ени кьой (Ружица, Елховско). Габрово, 1893, Лъджа (Ивай-ловградско).
Капаков ф — може би грешка вм. Ка-панов. Варна.
Капалаков ф. Евренозово (Малкотър-новско).
Капамаджййски ф —разновидност на Кап-ламаджиев. Кюстендил, 1879.
Капанджйев ф — от диал. *капанджйя 'грабител' — от капан (вж. Капанов) с допълнителна наставка -джия; срв. Кал-канджиев. Русе.
Капанов ф — от тур. kapan 'грабител'. Силистра, 1893, Варна, Плевен, 1900, Търновско, Радомир, Кюстендил, 1893.
Капанъков ф—от тур. kapanik 'затворен; неприветен'.
Капарашев ф — от Камарашев с промяна на м в п покрай тур. капия 'врата'. Русе. Капаров ф — от диал. капар 'шапкар'. Самоков, Кюстендил, Пловдив, Асеновград, Енидже Вардар.
Капасъзов ф — от остар. капасъз(ин) 'безделник, безработен човек' (тур. kapisiz). Капацйнов ф — от рум. capatfna 'глава'. Крушовене (Ореховско).
Капашйков ф — от тур. kapajik 'грабнат, задигнат'. Карловско, Пловдив, Русе. Капев ф—от диал. капе 'шапка, калпак'. Самоков.
Капелков ф — от капелка (завърнал се от Бесарабия с руска фуражка, която съселяните му нарекли капела, а него самия — Капелката). Свежен (Карловско).
Капелов и Капеловски ф — от капела 'градска шапка'; срв. Капелков. Ореш (Свищовско), Търново.
Каперски ф—от лат. caper 'козел'. Падеж (Благоевградско).
Капетан пр — вж. Капитан. Станке Димитров, 1879.
Капзамалов и Капзималов ф — вм. Каб-замалов, Кабзималов. Карлово, 1893, Пловдив.
Капизййн ф. Банско. Капйнков ф—от прякор Капинка; срв. Капинярски. Бургас, 1900.
Капйнов, Капйновски и Капйнски ф —-от с. Капиново (Търновско). Русе, Плевен, Търново.
Капйнчев ф — от прякор Капинчо; срв. Капйнков. Враца, Пещера, Асеновград, Златарица (Еленско), Тутракан.
Капинярски ф — от диал. *капиняр 'който бере и продава къпини' (?) Бистрец (Врачанско).
Каписъски ф — разновидност на Капасъзов. Враца.
Капитан пр — диал. капитан 'главатар на дружина' (лат. capitanus). Капитанов ф. Широка лъка (Девинско), 1862, Никопол, 1893, Пловдив, 1900. Капитански ф. Видинско, 1868.
Капитана ж — от дядовия си прякор Капитана. Климент (Шуменско) — Капитана Среброва Капитанова. ,-jaeri .а оггк
Капитанчев ф — от прякор Капшпанчето; вж. Капитан. Пловдив.
Капитон м — рус. Капитон, Търговище, р. 1933.
Капка не — от капка — „хубава като-капка". Рядко. Айтос, р. 1896, 1909 и др., Провадия, р. 1920, Костинброд (Софийско), р. 1942.
Калкана ж — от Капк(а) -j- ана. Хасково. Капламаджйев ф — от диал. каплама-джйя 'кожухар, който подплаща дрехи' (тур. kaplamaci). Кюстендил, Плевен, София, 1905.
Капланов ф — от тур. kaplan 'тигър'. Чепеларе, 1917, Тополница (Станкедимит-ровско).
Капнйлов ф — от гр. xanvfAaj 'страстен1 пушач'. Лясковец, 1917, Русе, Варна.
*Капо м — може би декомпозирано от Капчо (?) Капов ф. Казанлък, Русе. Капов-ски ф. Варна.
Капозов ф. Кърджалийско. *Капон м — от Кап(о) + он. Капонов и Капонски ф. Казанлък.
Капралов и Капралски ф — от диал. капрал 'козар' (от рум. саргаг). Върбица (Преславско),Изворово (Омуртагско), Айтос, Ботево (Ореховско).
Капрел м—видоизменено от Каприел. Варна. Капрелов ф. Варна, Толбухин, 1900, Шумен.
Капри м —¦ съкрат. от Каприел. Капрйев ф. Бургас, 1929.
Каприел м — арменска форма на евр. Габриел=Гаврил, възприето у нас при: смесени бракове. Каприслов ф, Провадия, 1905, София, 1912.
Капрйл м — видоизменено от Каприел. Капрйлов ф. Шумен. Капричев ф. Варна. Капров ф. Сливен. Капряков ф. Пловдив. Капсамунов ф — от тур. кар somun 'грабвай хляба!' Старозагорско, Стара Загора. Капсаров ф. Пловдив. Капсъзов ф — съкрат. от Капасъзов. Капсъров ф. Стара Загора. Каптебилиев, Каптибилев и Каптибилов ф. Пловдив, Пазарджик, Асеновград. Капудалиев ф. Варна. Капуджйев ф — от диал. капуджйя 'вратар' (тур. kapici).
Капукаранов ф — от тур. kapi karan- . 'който въвежда във вратата' (?) Лясковец, Сухиндол.
Капурдов ф — от ит.-тур. kapurta 'корабно прозорче'. Пловдив, Шумен.
Капустоянов ф — може би от капудж» Стоян. Плевен.
Капуцов ф. Пещера.
Капча ж — от Капка с друго окончание,, както Райка и Райча, Ганка и Ганча^ Сотовча (Гоцеделчевско). Капчин ф.
23»

Капчаров ф — от диал. *капчар 'който щзпива чашата или стъклото до капка' (?) Панагюрище.
*Капчо м — мъжка форма срещу Капка Капча. Капчев ф. Кюстендил, 1900, Русе, Македония.
Капчугаров ф — от диал. *капчу?ар
'1. който събира вода от капчук; 2. който
¦прави водосточни тръби' (?) Пазарджик, 1900.
Кара ж — женска форма срещу Каро,
Карьо. Карин ф. Пловдив.
Кара=(тур. кага 'черен, черният') — •от прякор към лично име става първа съставна част на множество фамилни имена — главно в ИзБ, като: Караангелов, Караангов Караатанасов, Карабайрамов, Карабалиев, Карабанев, Карабекиров, Карабелев, Кара-белов, Карабожиков, Карабожилов, Кара-¦божков, Карабойков, Карабойчев, Кара-•боков, Карабонев, Карабулев, Карабунов, Карабялов, Караваневски, Каравасилев, Каравачев, Каравелев, Каравичев, Кара-вълев, Каравълчев, Карагаев, Караганев, Караганов. Караганчев, Карагендов, Кара-генов, Карагенски, Карагенчев, Карагеор-гиев, Карагеров, Карагечев, Карагинев, Карагогов, Карагорчев. Карагутев, Кара-даков, Караделев, Караделков, Караде-мирев, Караджонов, Караджунков, Кара-джунов, Карадимов, Карадимчев, Карадо-чев, Караенев, Каражелев, Каразлатев, Караиванов, Караилиев Карайончев, Кара-йорданов, Карайотов, Каракалев, Каракал-чев, Караканов, Каракановски, Каракан-чев, Каракерезов, Каракоев, Караколев, Караколов, Караконев, Караконов, Кара-коновски, Каракосев, Каракостов, Кара-коцев, Каракулев, Каракунев, Каракънев, Караламбев, Караламбов, КараленчевДара-манчев, Карамаринов, Карамарков, Кара-матев, Караминков, Караминчев, Карами-тев, Карамитрев, Карамихайлов, Карамихсв, Карамишев, Карамомчев, Карамочев, Кара-мунчев, Каранедялков, Каранейчев, Кара-нешев, Караниколов, Каранинов, Карапа-лев, Карапандов, Карайанов, Карапантев, Карапанчев, Карапарушев, Карапаунов, Карапачов, Карапеев, Карапенев, Кара-петков, Карапетров, Карапиров, Карарачев, Карарусев, Карасимеонов, Караславов, Ка-расоколов, Карастанев, Карастойков, Кара-стоянов, Каратакев, Каратанасов, Кара-танев, Каратанчев, Караташев, Каратео-доров, Каратодоров, Каратотев, Караха-дъров, Карацанов, Карацонев, Караченов, Караянев, Караянков и др.
Караадалйев ф — от тур. kara ad ah 'черен островитянин' или от някой остров Караада. Варна.
Карааланов ф — от с. Караалан (Брягово, Първомайско). Асеновград.
Караасански ф — от с. Кара Хасан (За-раево, Поповско). Русе.
340
Карабаджаков ф — от тур. kara bacak 'черен крак, чернокрак'. Каменец (Ямболско), Пищигово (Пазарджишко), Стара Загора, Каварна, Владимирово (Толбухинско).
Карабакалов ф — от тур. kara bakkal 'черният бакалин'. Търговище.
Карабакъров ф — от тур. kara bakir 'черен котел'.
Карабаров ф—вм. Корабаров. Велес, 1906.
Карабатаков и Карабаташки ф — от диал. карабатак 'вид пеликан' (тур. kara batak). Варна.
Карабахчйев и Карабачййски ф—от някоя местност с подобно име. Грудово, Жита-рово (Бургаско).
Карабашев и Карабашки ф — от диал. карабаш 'калугер' (тур. karabaj). Стара Загора, Белослатинско.
Карабашймов ф — от тур. karabajim 'моят ерген'. Долнослав (Асеновградско).
Карабеля пр — от тур. kara и ар.-тур. bela 'черна беда'. Станке Димитров, 1840. Карабельов ф. Станке Димитров, I960, Гоце Делчев.
Карабибер пр — от пер.-тур. karabiber 'мургав'. Букурещ, 1840. Карабиберов ф. Пазарджик, 1893, Нова Загора.
Карабйнов и Карабйнски ф — от тур. kara и ар.-тур. bina 'сграда' (бил строителен майстор и правил ,,кара бини" — неизмазани къщи). Хвойна (Асеновградско), Бяла (Варненско), Севлиево.
Карабобалиев ф. Загорско (Новозагорско), Стара Загора.
Карабов и Карабски ф—може би от кара аба (носел черна аба). Панагюрище, Троян, 1878. Карабския крушак, местност в Литаково (Ботевградско).
Карабоджйков ф — вм. Карабожиков.
Гоцеделчевско.
Карабозов ф. Кърджали.
Карабоюков и Карабуюков ф — от тур. kara biyik 'черен мустак, черномустакат'. Кърджали, Кръстина (Бургаско).
Карабулков ф. Стара Загора.
Карабунарлйев ф — с. Кара бунар (такива има няколко). Грудово.
Карабюзов ф. Стара Загора.
Каравела пр — от фр.-тур. karavela 'военен кораб' (?) Копривщица, 1849. Каравелов ф. Копривщица.
Каравелерски ф — от *каравелер 'кара-велчета'; вж. Каравелски. Айтос, 1965.
Каравелски ф — отостар. каравелче 'медна монета от 2 стотинки, пусната в обращение, когато е бил министър Петко Каравелов'. Галиче (Врачанско), Кула.
Каравйля ж — видоизменено от Карамфила. Бусинци (Трънско), Радомир,
Каравчев ф — навярно от Кравчев с вмъкнато а. Габрово.
Карагански ф. Калофер.
Карагашки ф — от с. Кара агач (Левски, Плевенско). Плевен.
Карагеуров ф — вм. Карагяуров. Устово (Смолянско).
Карагитлйев ф — от с. Карагитли (Виден, Казанлъшко). Казанлък.
Карагларски ф— от с. Кара алар, Айтоско. Карнобат.
Карагончев ф — може би видоизменено от Каракончов. Пловдив.
Карагуйски ф — от с. Карагуй (Горта-лово, Плевенско). Плевен, Пловдив.
Карагутев ф — от кара Гутьо.
Карагьозов ф — от тур. karagoz '1.черноок; 2. комедцант, палячо'. Габрово, Ямбол, Стара Загора.
Карагьотлйев ф — от т^р. karagotlii 'с черен задник'. Разград.
Карагюзов ф— навярно вм. Карагьозов. Пчеларово (Кърджалийско'»
Карагюлев ф — от тур. karagul 'acipa-ганова кожа'.
Карагюров ф — съкрат. ст Карагяуров. Хасково.
Карагяуров ф — „черен гяурин". Хасково, Първомайско, Старозагорско.
Карадаата пр — от тур. Karadag 'Черна гора'. Стара Загора, 1900.
Карадалйев ф — съкрат. от Караадалйев. Пловдив.
Карадачки и Карадашки ф — от тур. Karadag 'Черна гора'. ЖилинциДърварица (Кюстендилско), Темелково (Пернишко), Казичене (Софийско).
Караденйзов ф — от тур. Karadeniz 'Черно море'. Поморие, Ямбол.
Караджа м — от тур. karaca 1. 'възчерен, мургав; 2. сърна'. Стара Загора, 1940. Караджов'.1 ф.
Караджа(та) пр — вж. Караджа. На разни места из страната. Караджов2 ф.
Караджанов ф — от тур. кага и пер.-тур. can 'душа'. Пловдивско.
Караджйев и Караджййски ф — от диал. "карсджйя 'клеветник' (тур. karaci). Поморие. Пловдив, Радомирско.
Караджйков ф — от тур. karacik 'въз-черничък, възмургав'. Айтос.
Караджйлски ф — от Караджййски с преход на й в л. Мездра.
Караджйнов и Караджйнски ф — може би от тур. kara и ар.-тур cins 'род, порода'. Провадия. ,
Караджйчков ф — от диал. *караджйчка 'възчерничък'; вж. Караджйков. Самоков.
Карадов ф — от прякор Карадаата (?) Нова Загора, Стара Загора.
Карадомов ф. Търговище.
Карадоусов ф.
Караевренски ф — от местност Караеврен към турската граница. Богданово (Грудов-ско), Бургас.
16 речник на личните и фамилни имена
Карайбкювлйев ф — от с. Караиб(кьой);
Разградско. Разград.
Караилански ф — от тур. kara yilan 'черна змия'. Трудовец, Разлива (Ботевградско).
Караилъков ф.
Карайлев ф—вм. *Караилев, от кара Ильо. Панагюрище.
Карайков ф — може би от Крайков *с вмъкнато а (?) Пловдив.
Карайскаков ф. Варна.
Карайчев ф — от Крайчев с вмъкнато а (?) Пловдив.
Каракалемов ф — от тур.-ар. karakalem 'рисунка с молив'.
Каракалцев ф — от тур. kara и калци. Пазарджик, Свищов.
Каракамушев ф — от тур. kara kami§ 'черна писалка' (?) Бяла.
Каракапитанов ф — от прякор Каракапи-тан. Варна.
Каракатранов ф —от прякор Каракатран. Пловдив.
Каракачанов ф — от каракачанин. Ямбол, 1900. Сливенско, Хасковско, Варна.
Каракаш пр — от тур. karaka§ 'черно-вежд'. Станке Димитров, 1879. Караиа-шев ф. Свищов, 1867, Русе, Толбухин, Панагюрище, Стара Загора, Каракашки ф. Граница (Кюстендилско).
Каракеев ф. Поморие.
Каракехайов ф — от кара кехая.
Каракйков ф — от тур. kara и kik 'черна малка лодка' (?) Русе.
Каракин ф. Айтос.
Каракитуков ф — видоизменено от Кара-кютуков. Сопот.
Караковачев ф — от кара ковач. Горско ново село (Горнооряховско).
Каракондаков ф—-от тур. kara kundak 'черни пелени, парцали'. Пловдив.
Караконджов ф — от прякор Каракдн-джо 'който ходи в късни нощи и плаши хората'. Миланово (Свогенско).
Каракончов ф — разновидност на Караконджов. Панагюрище.
Каракопила пр — от тур. kara и кдпиле,-Елена, 1893. Каракопилев ф. Свищов, Плевен.
Каракоптйлев ф. Стара Загора.
Каракудов ф — от рибата каракуда (?) Присово, Дебелец (Търновско), Дряново.
Каракулаков ф — от тур. karakulak 'под-слушвач, шпионин'. Разград.
Каракуша пр — от тур. karakuj 'вид орел'. Стара Загора. Каракушев ф. Стара Загора, Казанлък, Свежен (Карловско), Ковачево (Пазарджишко).
Каракютуков ф — от с. Каракютюк (Пън-чево, Бургаско). Пловдив.
Каралашев ф — от Каларашев с премет на лара в рала. Свищов, Сливен, Храбър-ско (Сливнишко).
241
Каралеев и Каралсов ф—разновидност на Каролеев. Годечко, Еремия (Кюстендилско).
Каралйев ф — от тур. karah 'подозрителен'. Провадия, 1917, Лясковец.
Каралййчев ф — от прякор Каралййчо 'подозрителния'; вж. Каралйев. Панагюрище, Стражица (Горнооряховско).
Караловски ф — от колиби Каралите (Габровско). Севлиево.
Каралоговлов ф. Варна.
Каралозов ф. Казанлък.
Каралски ф — вж. Караловски. Плевен, 1900.
Каральо м ¦— от Кральо с вмъкнато а (?) Каралев ф. Трън, 1893. Каральов ф. Търговище, 1942.
Каралйев ф — от Каралеев с вторично якане.
Карамаждаров ф — от диал *карамаж-дар 'тухлар (от рум. caramidar 'тухлар' и caramijoara 'тухличка'). Русе, 1906.
Карамаждраков . ф — видоизменено от Карамаждаров покрай маждрак. Русе.
Карамазов ф—от рус. карамазьЩ 'мургав'.
Карамакчйев ф — видоизменено от Кере-мекчиев.
Карамалаков ф — от прякор Карамалак 'черното биволче' (тур. kara malak).
Караманджин ф — от връх Караманджа в Родопите. Станкедимитровско.
Караманджуков ф — имал кошара под връх Караманджа в Родопите.
Караманлйев ф — от караманшя 'мало-азийски грък' (от ту p.).Свищов, Русе, Варна.
Караманов и Карамански ф—от диал. караман '1. едър, снажен човек; 2. мургав' (тур. karaman). Кюстендил, Локорско (Софийско), Пловдивско, Алфатар (Силистренско).
Карамашйков ф — от Кармашиков с вмъкнато а. Бургас.
Карамболов ф — от фр.-тур. karambol 'сблъскване, бърканица'. Сливен, 1908, 1935, Бургас, Казанлък.
Карамелски ф. Бела Слатина, Кнежа, Фурен (Ореховско), Свищов. Карамел-с к о т о местност в Гурково (Ботевградско).
Карамешйнов ф— от тур. kara и мешйна 'корем' Пловдив.
Карамиджански ф — от диал. *карамид-жан 'керемидчия' (?) Елин Пелин.
Карамлъков ф — от с. Карамлък (Тъмна река, Малкотърновско). Смолян.
Карамолов ф — от тур. kara и мола; вж. Молов. Троянско.
Карамузов ф. Каварна, Лозен (Софийско).
Карамуков ф. Първомайско, Бургас.
Карамучев ф. Кърджали.
Карамфил м — от цветето карамфил. Рядко. Карамфилов и Карамфйлович ф.
Карамфила ж — женска форма срещу Карамфил. Главно ЗБ.
Карамфйлко м — умалит. от Карамфил. Кюстендилско. Карамфйлко в ф.
Каран м — а) от Кар(о) + ан; б) съкрат. от Каранфил. Свищов, 1869. Каранов ф. Свищов, 1893, Кюстендил, 1893, Михайловград, Македония.
Каранджйлов ф — разновидност на Каран-джулов.
Каранджов ф — от тур. kannca 'мравка'. Варна.
Каранджулов ф. Битоля, Станкедимитровско, Панагюрище.
Караниотов ф — вм. Караньотов.
Каран ко м — умалит. от Каран. Каран-ков ф. Левски (Плевенско).
Каранлъков ф — вм. Карамлъков. Смо-лянско, Пловдив.
Карановски ф — от с. Караново (Айтос-ко). Карнобат.
Каранфил м — разновидност на Карамфил. Рядко. Каранфйлов и Каранфйлович ф.
Караньотов ф — от кара и Ньотов. .
Караогланов ф—от тур. karaoglan 'циганин'. Шумен.
Караоланов ф — разновидност на Караогланов. Стара Загора.
Карапанджев и Карапанджов ф— от Кара-панчев с озвучаване на нч в ндж. Белоградчик, 1893.
Карапапазов ф — от тур. kara papaz 'черен поп'. Лясковец.
Карапачански ф. — от Карапчански с вмъкнато а.
Карапищов ф — съкрат. от Карапищовов. Казанлък.
Карапищовов ф — от диал. кара пищов. 'лют, зъл, пищов'. Казанлък.
Каралолски ф — от с. Караполци (Елин-пелинско). Враца.
Карапулов ф.
Карапчански ф-—от с. Карапча (Маломир, Ямболско). Ямбол.
Карарски ф — от диал. карар 'ред, мярка' (ар.-тур. karar). Елин Пелин.
Карасавци род в Церецел (Свогенско).
Караскакиев ф —¦ може би разновидност на Карайскаков. Кюстендил, 1879.
Карасулиев и Карасулски ф — от с. Кара-сулар (Ловчанци, Толбухинско). Русе, Ба-бово (Русенско).
Каратабанов ф — от тур. karataban 'вид стомана от Дамаск'. Пловдив.
Каратепелйев ф — от с. Кара тепе (Бургаско). Свиленград.
"Каратопраклйев ф — от диал. каратопрак-лйя 'жител на с. Каратопрак (Черноземен, Пловдивско)'. Пловдив, 1900.
Караузов ф — от тур. kara oguz 'черен селяк'. Варна.
Карауков ф. Стара Загора.
Карауланов ф — писмена разновидност на Караоланов. Казанлък, Грудово, Русе.
Караулджйев ф — от *караулджия 'пазач'.
Караулянов ф — от рум. caraulean 'пазач на караул'. Арчар (Видинско).
Караустов ф — от прякор Карйуста 'черният майстор' (тур. kara usta). Пловдив.
Карафатев ф — от Калафатев с промяна на л в р покрай многобройните имена с кара-. Пловдив.
Карафезйев и Карафезов ф — от тур.-ар. karafeyz 'едър, снажен пазач при пренос на пари и ценности'. Ловеч, Какрина (Ловешко). Габрово, Стара Загора.
Караферманов ф — от тур. kara и fermene 'вид горна дреха', преосмислено по ферман. Балчик.
Карафизйев *ф — разновидност на Карафезйев. Стара Загора.
Карафил м ¦— от диал. карафил 'карамфил'. Карафилов ф. Велес.
Карафйля ж — женска форма срещу Карафил. Станке Димитров, 1843.
Карахордиев ф — от диал. караордия 'черна войска, орда' (от тур.) с вмъкнато х. Велес, 1905.
Карачев и Карачов ф ¦—от диал. каран 'който отива да граби мома'. Оряховица (Старозагорско), Ник. Милев.
Карачевйев, Карачевййски и Карачивйев ф — от прякор Карачевйята 'черен и сух като чивия (клечка)' (от тур.)Гурково(Балчишко).
Карачевуди ф — от диал. кара чивуд 'черен евреин'. Тополовград, 1906.
Карачиев ф —от Карачев поради мекото ч. Елхово (Казанлъшко).
Карачоджуков ф — от прякор Кара чо-джук 'черно момче' (от тур.) Свиленград, Стара Загора.
Карачолев и Карачолов ф — от Карачо-ров с дисимилация на второто р. Асенов-градско, Карнобат.
Карачомаков ф — от прякор Карачомак 'черна сопа' (от тур.) Сопот.
Карачор пр — от тур. kara дог 'черен дявол, черен трън'. Горна Оряховица, 1894. Карачоров ф. Горна Оряховица, Павликени, Беброво, Кипилово (Еленско), Русе, Просена (Русенско), Варна, Ямбол, Айтос, Демир Хисар. (Според семейно предание от Беброво: закачал една циганка, тя се оплакала, посочила го в навалицата и казала: „те бу кара чоре" — циг. 'крадец').
Карашевски, Карашенски и Карашки ф — от с. Караш (Врачанско). Тетевен, Бела Слатина, Луковит.
Карашелъков ф — от диал. карашелък 'смесица, безредие, смут' (от тур. kanjikhk).
Карашлйев ф. Кърджали.
Караязов ф — от тур. karayazi 'зла съдба'. Плевен.
Карбанов ф — може би съкрат. ст Кара-банов. Пл евен.
Карбо м — от Карпо с озвучаване на рп в рб. Карбов ф. Варна, Видин.
Карболов ф — може би от прякор Кар-бдла (бил фелдшер и миришел на карбол). Хасково, 1900, Русе, 1936.
Каргев ф — от тур. karga 'врана, гарга' (?) Расник (Брезнишко).
Кардалев и Кардалов ф — от Карталев с озвучаване на рт в рд. Айтос.
Кардам м — име на владетел от старобългарската история. Шумен, 1911.
Кардама ж — женска форма от Кардам. Кардамин ф.
Кардамка ж — умалит. от Кардама. Шумен, 1913.
Кардашев ф — от тур. karda§ 'брат'.Рядко на разни места из страната.
Кардашймов ф — от тур. karda§im 'брате мой' — поради често повтаряне на тая дума. Пловдив.
Кардашйнов ф — видоизменено от Кардашймов. Долнослав (Асеновградско).
Кардашлйев ф — съкрат. от Джанкарда-шлийски. Кръстец (Ямболско), Казанлък.
*Карде м — от Каре с вмъкнато д (?) Кардев ф. Благоевградско.
Карджалски ф — от с. Караджалово, Караджалии или Караджалар с изпадане на второто а.
Карджйлов ф — писмена разновидност на Кърджилов. Земен (Радомирско).
Каре м — западна форма на Карьо. Карев ф. Македония.
Карей м — разширено от Карьо. Търговище. Кареев ф.
Кареков ф — от Каров с вмъкнато ек.
Карефйла ж — разновидност на Карафила. Ихтиман, 1899.
Карйдков ф — от прякор Каридко 'дребен и сух като орехче или като скарида'.
Карйдов ф — от гр. xapdSi 'орех'. Родопите, Пловдив, Ямбол, Кюстендил, 1905.
Карймов ф — вм. Керимов. Маджарово (Свиленградско).
*Карйн м — от Кар(о) -J- ин. Карйнски ф.
Карйна ж — от Кар(а) -г ина.
Карйнко м ¦— умалит. от Карин. Карйн-ков ф. Крайненци (Станкедимитровско).
Каринтов ф.
Каркадаков ф — от прякор Каркадак 'с 40 имена' (от тур. kirk '40' и ad 'име'.
Каркалашев ф.
Каркаленджев ф. Виница (Варненско).
Каркалйков ф — може би от тур. kir-khk '40-годишна възраст'.
Каркальов ф. — от тур. kirkil 'белобрад'.
Каркъмов ф — от с. Къркъм (Стрижба-Крумовградско) или от тур. kirkim 'стриж-ба на овцете'.
Карл м — старофранкско Carl. Рядко. Търново, р. 1881. Карлов ф.
242
243:
Карлйев ф — от диал. карлия 'жител на с. Карлъ (Снеготин, Крумовградско). Пловдив.
Карлйков ф—от диал. кърлйк 'овчарска тояга, гега'. Габрово, 1908, Варна.
Карло м — разширено от Карл. Рядко. Карлов ф. Пловдив, 1873, Русе, Варна, Кюстендил. Елин Пелин.
Карловец пр ¦— от град Карлово. Пловдив, 1900. Карловски ф. Габрово, Ловеч.
Карлсон ф — от Карл с англ. son. Русе, 1935 (Йордан Карлсон).
Карлуков и Карлуковски ф — от с. Карлу-ково. Кнежа.
Карльо м — навярно от Кральо с премет на ра в ар. Карлев ф.
Карлюков ф — от диал. карлюк 'овчарска гега'. Пещера, Батак.
Кармашйков ф—от тур. karmajik 'разбъркан, размесен'. Бистрец (Грудовско).
Кармела ж — съкрат. от Кармелита. Пловдив, р. 1890, Шумен, р. 1958.
Кармелита ж — от кармелита 'монахиня от католическия орден на кармелитите' (от евр. геогр.) Сомовит.
Кармен1 ж — по името на оперната героиня Кармен. Ново, рядко.
Кармен2 м — мъжка форма от Кармен1 или от лат. carmen 'песен'. Ново, рядко.
Кармен3 пр — по фирмата на бившата му сладкарница в Червен брег (Иван Георгиев Кармен). Карменова — жената на сладкаря Кармен (Рада Маринова Карменова).
Кармузов ф — от кърмуз 'вид червена боя' (от санскр.) Пловдив, Балчик.
Кармъков ф — от тур. karmik 'преграда на река за риболов'. Дол. Войводино (Кърджалийско).
Карнабатлов ф — вж. Карнобатли.
Карнабатолов ф—видоизменено от Карнабатлов. Ямбол, 1912, 1960.
Карнабйтов ф — от тур. karnabit 'цветно зеле'. Пловдив.
Карналов ф — от диал. *карнал 'столетник'; срв. Карнелиев. Брацигово, 1900.
Карначов ф — от карначе (рум. car- -naj). Лом, 1900.
Карнелиев ф — от диал. *карнелия 'стогодишен' (от ар.-тур. karn 'век, столетие'). Санданско.
*Карни или *Карньо м — от ар.-тур. karn 'век, столетие'. Карнев ф. Шумен.
Карнобатли пр — от тур. karnobatli 'жител на град Карнобат'. Грудово. Кар-нобатлов ф.
Каро м — от тур. kara 'черен' — защитно име, както Черньо, Мавро, Гарьо, Га-льо, Негро. Драгоево (Преславско), 1861, Каварна. Каров и Каров ф. Кюстендил, 1841, Драгоево, 1842, Шумен, 1961, Сливен (от Каменица), 1883, Широка лъка (Де-винско), 1917, Устово (Смолянско), Ка-
244
вадарци, 1917, Варна, Провадия, Велинград, Пазарджик, Кула, Негован (Софий ско).
Карол м — от Кар(о)+ол. Рядко. Ка-ролев ф. Габрово (Възраждането), Пловдив, 1885, София, 1888, Крива Паланка.
Каролеев ф — от циг. калорея 'въз-черен' с премет на лор в рол. Панагюрище, 1893.
Каролйн м — а) от Карол -f- ин — старо; б) мъжка форма от Каролина — ново. Шумен, р. към 1948. Каролйнов ф. Пазарджик.
Каролина ж — нем. Karoline, женска форма от Карл. Селановци (Ореховско), р. 1938, Шумен, р. 1940 (3), Койнаре (Бе-лослатинско), Пазарджик.
Каросеров ф — нарочно видоизменено от кръвосер 'голям скъперник'. Ямбол, 1893.
Карп м — гр. Kapjioj 'плод' — име на календарски светия. Шумен, 1940. Карпов
Ф-
Карпаров и Карпарски ф — вм. Кърпа-ров, Кърпарски. Панагюрише, Тополовград, Русе, 1900, Свищов (гроб).
Карпачев ф — вм. Кърпачев. Кюстендил, 1893.
*Карпи м — от Карп, Карпо с меко окончание. Карпев ф. Русе.
Карпо м — разширено от Карп. Пловдив. Карпов ф. Варна, Драма, Банско, Полетинци (Кюстендилско).
Карпузанов ф — от прякор Карпузан 'топчест като карпуз, като любеница'. Котел, Търговище.
Карпузлйев ф — от някое село с подобно име. Варна.
Карпузов и Карпузки ф — от диал. карпуз 'любеница' (тур. karpuz). Пловдивско, 1918, Стара Загора, Хасково, Врачеш (Ботевградско).
Карпусчйев ф — от диал. карпусчйя 'любеничар' (тур. karpuzcu) или от с. Кар-пусча (Диня, Старозагорско). Варна.
Карски ф —-от някое село с кара в името или съкрат. от друго име. Чарково (Габровско).
Картаджиев ф — от картаджия 'играч на карти'. Казанлък, Стара Загора.
Карталаков ф — може би вм. Карталъ-ков. Ямбол.
Карталев, Карталов и Карталски ф — от диал. картал 'орел' (тур. kartal) или от махала Карталар (Харманлийско). Стара Загора, Берковица, Плевен, Ракитово (Вглинградско).
Карталъков ф — от тур. kartlik 'коравина; състаряване'.
Картиков ф — от Картов с вмъкнато ик. Свалени к (Русенско).
Картинката пр — от картинка. Княжево.
*Карто м — от тур. kart 'твърд, корав; стар'. Картов ф. Чепинци (Софийско).
Картографа пр — от професията картограф. Стара Загора, 1910. Картографов ф. Стара Загора, 1911.
*Картол и *Картул м — от Карт(о)-(-ол, ул. Картолов и Картолев, Картулов и Кар-тулев ф. Преслав, 1897, Шумен, Шипка (Казанлъшко), 1917, Гайтаниново (Гоцедел-чевско), Кърджали.
Картунков и Картунов ф — от Кратун-ков, Кратунов с премет на ра в ар. Казанлък, Габрово, Суходол (Грудовско).
Карунтантов ф — от рум. carunt 'посивял, с прошарена коса'. Русе, 1936.
Каруцин и Каруцов ф — може би от прякор Каруцата. София, Казанлък.
Каручко м — разновидност на Карушко. Каручков ф.
Каруш м — от Kap(o)-f-(/'«. Карушев ф. Пазарджик.
Карушко м — умалит. от Каруш. Типично за Козаревец (Старозагорско). Ка-рушков ф.
Карцул м — от Кърц(о)-\-ул. Карцулев ф. Пловдив.
Карча ж ¦— умалит. от Кара или женска форма срещу Карчо. Станке Димитров, 1879. Карчин ф. Бистрица (Софийско). Карчински ф. Русе.
Карчйн м — от Карч(о) + мя. Карчй-нбв ф.
Карчо м — умалит. от Каро. Липница (Ботевградско), Радомир. Карчев и Карчов ф. Кюстендил, Друган (Радомирско), Ми-хилци (Карловско), Калофер, Правец (Ботевградско), Лозен (Софийско), Бабяк (Раз-ложко). Карчовски ф. Правец.
Каршалъков и Каршълъков ф — от тур. kar§ihk 'отпор, възражение'. Панагюрище.
Каръбски и Каръпски ф. Казичене, Лозен (Софийско).
Каръков ф—от тур. karlk 'ослепен'. Велинград, Варна.
Каръмов ф — от тур. kinm 'счупено, сгънато'. Лясковец, Пловдив.
Каръшев ф — от тур. kanj 'педя'.
Карьо м — успоредна форма на Каро с меко окончание. Калофер, Криво поле (Свиленградско). Карев ф. Карлово, 1893, Чирпан, 1878, Болярци (Асеновградско).
Касабалййски ф — от диал. хасаба-лия 'жител на Касабата (Ботевград)'. Скравена (Ботевградско).
Касабов ф — разновидност на Касапов със зацазено звучно б. На разни места из ИзБ. Касабович ф. Русе, 1938.
Касаветов ф — от диал. касавет 'грижа, печал' (ар.-тур. kasavet). Габрово, Дряново, Килифарево (Търновско).
Касаджиев ф — от диал. касаджия 'касиер' (ит.-тур. kasaci). Варна.
Касаджйков ф — от тур. kisaca 'къси-чък' (?) Калофер, Брезово (Пловдивско) Пловдив, Стара Загора.
Касаков ф — от късак 'къса горна дреха' (?) Пловдив, Стара Загора.
Касалйнски ф — от махала Касалийска (Троянско). Врабево (Троянско), Кюстендил.
Касамаков ф — от тур. kisalmak 'снишавам се, ставам къс' (?) Разград, 1900, Дряново, Севлиево.
Касамарков ф—от каса Марко (тур. kisa 'нисък'). Карнобат.
Касаменов ф. Плевен, 1900.
Касандра ж — гр. Kaoaav5pa, име от античната митология. Пещера, р. 1869, Пловдив.
Касандър м — гр. KctoaavSpoj, име от античната митология. Касандров ф. Асеновград, Пловдив.
Касанчо м — умалит. от Касандър. Касанчев ф. Варна.
Касапов. Касапинов и Касапски ф —¦ от касап(ин) 'месар' (ар.-тур. kasap, -bi). Шумен, Смолян, Банско, Литаково (Ботевградско).
Касапуров ф — кръстоска от касап и касатура 'войнишки нож' (тур. kasatura). Асеновград.
Касарков ф — от прякор Касарко 'къ-сичък човек' (?) Душилница (Ломско), 1870.
Касаров ф — от диал. *касар 'касиер' (?)
Касатка ж — вм. *Косатка; срв. Косена (?) Сливен.
Касаянов ф — може би вм. Касиянов. Пещера.
Касев ф— от прякор Касия 'късия, ниския', диал. кае. Самоков.
Касибуров ф.
Касйдов ф — от гр. хао?8а 'краста, кел'. Варна.
Касйков ф—от тур. kisik 'смачкан'. Варна.
Касймов ф — разновидност на Касъмов. Крумовград.
Касйров ф—от остар. *касир 'касиер' или разновидност на Касъров. Галац, 1843, 1845.
Касиян м — лат. Cassianus, име на календарски светия. Вакарелско. Касиянов ф. Варна.
Каскатййски ф — от диал. каскатйя 'скъперник' (от тур. kaskati).
Каслййски ф — от диал. • *каслия 'шеговит, който обича да се шегува' (?).
Касметлйев ф — разновидност на Къс-метлийски. Търново.
Каснаков ф — от диал. каснак 'луб; барабан' (тур. kasnak). Казанлък, Грудово.
Касо м — а) съкрат. от Касиян; б) успоредна форма на Кацо, Качо, Кашо с друго окончание. Касов ф. Долна Василица
245
(Ихтиманско), Михайлово (Ореховско), Гоце Делчев.
Кае п ар м — разновидност на Гаспар. Каспаров ф. Разград.
. Каспартов ф — разновидност на Коспар-тов. Ямбол, 1867.
Каспъров ф—навярно вм. Каспаров. Стара Загора.
Касрица м. Върбица (Преславско), 15— 16 в.
Кастарлаков ф — разновидност на Ко-старлаков. Плевен, 1917.
Кастелйев и Кастеллйев ф — от диал. кастеллия 'жител на с. Кастел (Севлиевско). Батошево (Севлиевско).
Кастелов ф — от някоя местност Кастел. Дървени брег (Станкедимитровско).
Кастора ж — женска форма от *Кастор, име от античната митология. Ник. Милев.
Кастрев ф. Бобошево (Станкедимитровско).
Кастьо пр — „чистофайник" (?) — от рум. cast, лат. castus 'чист'. Кастьовци род в Брягово (Първомайско).
Касульов ф — от прякор Касульо 'къ-сичкия, нисичкия'. Врачанско. ~И
Касчйев ф—от диал. касчия 'гъскар' (от тур. kaz 'гъска'). Шуменско, Шумен.
Касъджйков ф—вм. Касаджиков. Стара Загора.
Касъмов ф — от ар.-тур. kisim 'част, дял, късмет'. Гложене (Ореховско), Слокощица (Кюстендилско), Варна.
Касъров ф — от тур. kisir 'безплоден, бездетен' — дълго време след женитбата нямал деца. Копривщица, Елена, Златарица (Еленско), Търговище, Шумен, Пче-ларово (Толбухинско), Елховско.
Касьо м — разновидност на Касо с меко окончание. Касев ф. Ганчовец (Дряновско), Златарица (Еленско), Крън (Казанлъшко), Стара Загора, Русе.
Касян м — съкрат. от Касиян. Касянов ф. Пещера.
Ката ж — съкрат. от Катерина. Главно ЗБ. Катински ф. Луковит, 1894.
Каталенов ф. Търново, 1908.
Каталйна ж — някакво видоизменение на Катерина. Дулово, р. 1959, Сливен, р. 1961, Петърч (Софийско), р. 1947.
Ката лов ф — от ар.-тур. kital 'клане, кръвопролитие'. Горна Василица (Ихтиманско).
Каталонски ф — от диал. *каталдй 'обвинител, клеветник' (от гр. умхаХо^ю). Варна.
Катанаровф — от диал. *катанар 'който прави катинари'. Пловдив.
Катаната пр — от катана 'едър кон; едър човек'. Павликени. Катанов ф. Брезник.
Катанов ф — от диал. катан 'катанец, катинар'. Елхово (Казанлъшко), Казан-
246
лък, Пловдив, Калофер, Михайловград, Лесковец (Моравско), 1917. Катански ф. Свищов, 1894, Бела Слатина.
Катанцов ф — от прякор Катанеца (Иван Катанеца бил куриер на революционната организация и нищо не издавал при разпит и мъчене). Якоруда.
Катарошев ф — от гр. ча$арб? 'чист'. Казанлък.
Кателбй м — видоизменено от Кателия. Равна (Провадийско), 1860.
Кателй м — съкрат. от Кателия. Толбухин, 1882, Виница (Варненско). Кателйев ф. Толбухин, 1960, Виница, 1962.
Кателйнаж — разновидност на Каталйна. Шумен, р. 1958.
Кателия м — от гр. хаг&аюс 'обилен с елей; много милостив'. Варненско, Провадийско. Кателйев ф. Варненско, Провадийско, Толбухин.
Катерйн м — мъжка форма от Катерина. Попово, Разград, Нова Загора, Сухиндол, Михайловград. Катерйнов ф.
Катерина ж — съкрат. от Екатерина. Из цялата страна. Катерйнин ф. Враца. Катерйнски ф. Враца, Стара Загора, Сан-данско.
Катерйнка ж — умалит. от Катерина. Из цялата страна. Катерйнкин ф. Врачеш (Ботевградско), Вълчедръма (Ломско), Бог-даново (Грудовско).
Катерков ф — от прякор Катерко 'катерлив човек'. Варна.
Катеров ф — може би от диал. * катер 'катерлив човек'; вж. Катерков (?) Нова Загора, 1873, Стара Загора, Казанлък, Мадара (Шуменско), Шумен, Плевен.
Катизма ж — кръстоска от Ката и гр. xdtooiia 'част от псалтира'. Владимирово (Михайловградско).
Катил пр — от диал. катил 'убиец, престъпник' (ар.-тур. katil) — у Бр. Ми-ладинови и Н. Геров дадено като лично име. Катйлев ф. Пловдив.
Катйн м — мъжка форма от Катина. Михайловградско. Катйнов ф. Панагюрище, Бургас, Долина (Толбухинско).
Катина ж — съкрат. от Катерина или от Кат(а)+"«а. Главно ЮЗБ; Станке Димитров, 1879, Казичене (Софийско), Благоевградско, Зимница (Ямболско), Прослав (Пловдивско), Шумен. Катйнин ф. Гоце Делчев.
Катйнка ж — умалит. от Катина. Самоковско.
Катйнко м — умалит. от Катин или мъжка форма от Катйнка. Катйнков ф. Варна.
Катинчаров и Катинчарски ф — от диал. катинчар 'майстор на катинари'. Якоруда, Етрополе.
Катйнчо м — умалит. от Катин. Ка-тинчев ф. Никополско, Бальовица (Михайловградско).
Катица ж — умалит. от Ката. Н. Геров. Катйчев ф — може би видоизменено от Катинчев. Русе.
Катйя ж — разширено от Ката (?) Силистра, 1882.
Катка ж — умалит. от Ката. Ботевград, Враца.
Катлакев ф — може би от тур. kithk 'недоимък, глад'.
Катмеров ф — от тур. katmer 'вид баница'. Севлиево.
Като м — съкрат. от Катерйн или от Катин. Като в ф. Пазарджик. Катовски ф. Болград, 1857.
Катошев ф. Велинград (гроб).
Катразански ф — от диал. *катразан(ин) 'катерко'. Алфатар (Силистренско).
Катрангюзов ф—вм. *Катрангьозов 'с очи черни като катран' (от тур.) Пловдив.
Катранджйев и Катранджййски ф — а) от китранджйя 'производител и продавач на катран' (тур. katranci); б) от с. Катран-джии (Дряновско). Габрово, Дряново, Котел, Ихтиман, Врачеш (Ботевградско), Вършец, Кнежа.
Катранкев, Катранкьов и Катранков ф — от прякор Катранкьо, Катранко 'че-, рен като катран' или 'долен човек'. Враца Варненско, Сестримо (Пазарджишко).
Катранов ф — от катран (ар.-тур. kat-ran) — навярно в някакво преносно значение, напр. 'отрова, мъка, ядове'. Свищов, 1867, Турну Мъгурели, 1870, Орехово, 1893, Бела Слатина, 1897, Браила, 1898, Русе, Търново.
Катранушков ф — от прякор Катра-нушко '?'
Катранчев ф — близко по значение с Катранкев и Катранов.
Катрафйлов ф. Разград, 1868, Елена, Казанлък.
Катрафов ф — разновидност на Катрафйлов. Казанлък.
Катрача пр — от диал. катран 'coxa над огнище'. Гурково, Калугерово (Ботевградско). Катрачев ф. Синьо камене (Грудовско), Бургас. Катрачете род в Гурково и Калугерово.
Катрев ф — от прякор Катрьо 'черен като катран или нещо подобно' (?) Долна Оряховица (Горнооряховско), Русе, Варна
Катрек и Катряк пр — от Катрьо. Котел, 1867. Катреков и Катриков ф. Котел, Варна, Сливен.
Катришки ф — от с. Катрище (Кюстендилско). Кюстендил.
Катров ф—разновидност на Катрев. Габрово, Севлиево, Драгоево (Преславско), Черни Осъм (Тетевенско), Русе.
Катуков ф — може би разновидност на Катъков. Сливен.
Катул м — от Кат(о)+#л. Катулов ф. Петрич.
Катуна ж — от Кат(а)4-уна. Станке Димитров.
Катуров ф. Делчево (Гоцеделчевско). Катуш м — от Кат(о)+г/ш, Катушев ф. Пловдив.
Катъков ф — от диал. катък 'нещо за ядене към хляба' (тур. katik). Върбак (Шуменско).
Катърджйев ф — от диал. катърджйя '1. мулетар; 2. пуканичар'.
Катъров, Катъровски и Катърски ф — от катър '1. муле; 2. дете от смесен брак, най-често с един родител циганин' (тур. katir). Мирково (Пирдопско), Сваленик (Русенско), Русе, Пловдив, Чирпан, Враца.
Катьо м — съкрат. от Кателия, от Катерйн или Катин. Катев ф. Берковица, Ба-тулци (Врачанско), Видраре (Тетевенско), Луковит. Катевски ф. Габрово (гроб).
Катюша ж — рус. Катюша, умалит. от Катя. Ново, рядко.
Катя ж — успоредна форма на Ката с меко окончание.
Каук пр — от диал. каук 'островърха шапка' (тур. kavuk). Асеново (Никополско). Кауков ф. Пловдив, Стара Загора, Мухово (Ихтиманско).
Кауклййски ф — от с. Кауклии (Бело-копитово, Шуменско). Шумен.
Каунджйев ф — от диал. каунджия 'производител и продавач на пъпеши' (тур. kavuncu). Пазарджик, Пловдив.
Кауфман ф—нем. Kaufmanri 'търговец'.
Кауцки ф — по името на немския социа.-лист Карл Кауцки. Кюстендил.
Каучев ф — може би вм. *Каукчев; вж. Каук. Стара Загора.
Кафадаров ф—от ар.-пер.-тур. kafadar 'другар, съмишленик'. Дойранско, Пловдив.
Кафалйев ф—от диал. кафалйя 'умен' (ар.-тур. kafali. Ксантийско, Грудово, Казанлък, Пловдив.
Кафалов и Кафалски ф — от диал. кафал 'кавал'; вж. Кавалов. Пещера, Ямбол.
Кафачонов ф — може би от кафа Чоно 'умния Чоно'. Пловдив, 1900.
Кафеджйев, Кафеджийски и Кафеджй-ски ф — от кафеджия ' 1. съдържател на кафене; 2. любител на кафе'. Елхово, Брезник.
Кафезчйев ф — от диал. кафезчйя 'майстор или продавач на кафези' (ар.-тур. kafesci). Паламарци (Търговишко).
*Кафел м — от Каф(о)+ел. Кафелов ф. Левочево (Смолянско), Асеновград.
Кафелйев ф — вм. Кафалйев.
Кафенджййски ф — от диал. кафен-джйя 'съдържател на кафене'. Брезник.
*Кафко м — умалит. от Кафо. Кафков ф. Котленско, Велинград.
*К.афо м — от ар.-тур. kafa '1. глава; 2. ум' (?) Кафов ф. Габрово (гроб), Варна, Сливен.
Кафтанджйев ф — от диал. кафтан-джия 'търговец на платове' (тур. kaf-tanci). Ракитово (Велинградско).
Кафтански ф — от кафтан 'вид широка горна дреха' (тур. kaftan). Скравена (Ботевградско).
Кафяна ж. Бракьовци (Софийско), р. 1935.
Кахърков ф — от прякор Кахърко 'който много се кахъри, грижи'. Дъскот (Павли-кенско), Горна Оряховица, Стара Загора. Кацамунов и Кацамунски ф — от с. Ка-цамуница (Божурица, Плевенско). Плевен, Ловеч, Тетевен, Божурица.
Кацански ф—от диал. *кацан 'клюкар, заядлив човек' (от рум. са{а). Брест (Ни-кополско).
Кацара пр — от занаята кацар. На разни места из страната. Кацаров и Кацарски ф. Кацарбонев ф — от кацар Боне. Ихтиман.
Кацаринов ф — от прякор Кацарина 'кацаря'. Севлиево.
Кацарков ф — разновидност на Кацър-ков.
Кацарчев ф — от прякор Кщарчето. Пазарджик.
*Кацйк м — от Кац(о)+и/с. Кацйков ф. Тагарево (Грудовско). ¦'•' Кацйл м — от Кац(о)-|--ил. Кацйлов ф.
Скрижево (Гоцеделчевско). 1 Капка ж — женска форма от Кацко или видоизменено от Катка. Кула.
Кацко м — умалит. от Кацо. Кацко в ф. Македония, Чирпан, Ген. Николаево (Плевенско).
Кацо м — от Като или Качо с друго окончание, както Вато, Вачо и Вацо, Гато, Гачо и Гацо, Гето, Гечо и Гецо. Кацо в ф. Варна, 1893, Лясковец. Кацев ф. Карловско. Кацевски ф.
Кацул м — от Кац(о)-|-ул. Кацулов ф. Санданско.
Кацун м — от Кац(о)4-ун. Кяцунов ф. Баня (Разложко).
Кацъков ф — от диал. "кацък 'ко-цак, плитка коса, плетеница' (?) Мадан (Михайловградско).
Кацърков ф — от диал. *кацърко 'ка-терко' (от рум. ma cajar 'катеря се'. Русе, Горна Оряховица.
Кача ж — женска форма от Качо или от Ката с друго окончание. Качин ф.
Качака пр — от диал. качак 'беглец, дезертьор' (тур. kacak). Стара Загора. Качаков ф. Севлиево, 1900, Първомай, Ямбол, Пловдивско.
Качаклйев ф — може би от някое село с подобно име.
248
Качактанов ф — може би от качак Тано 'беглеца Тано' (?) Лясковец.
Качамака пр — от качамак. Търново, 1900. Качамаков ф. Лясковец, Сенник (Севлиевско), Търговище, Долно Камарци (Пир-допско). Качамачки ф. Лом, 1870. Качаманов ф. Брезово (Пловдивско). Качамачков ф — от прякор Качамачко 'любител на качамак'. Берковица, Горна Гнойница (Ломско), Кнежа, Луковит.
Качамйлски ф — от качамйлка 'бъркалка за качамак'. Луковит.
Качармазов ф — от тур. kacirmaz 'стреля безпогрешно'. Карлово, Плевен, 1917. Качаров и Качаровски ф — от диал. качар 'кацар'. Кермен (Сливенско), Сливен, Карнобат, Нова Загора. Русе.
Качаунов ф. Килифарево (Търновско), Търново, Русе, Казанлък. Каченов ф.
Качеров ф — разновидност на Кашеров (?) Пордим (Плевенско).
Качивелов ф — от гр. xaxoijSsXo? 'циганин'. Каменци (Силистренско).
Качйков ф—от диал. *качйк 'детска люлка' (?) Русе.
Качкаджиев ф. Стара Загора. Качко м — умалит. от Качо. Качков ф. Хлебарово (Разградско).
Качо м — видоизменено от Камен или Калчо, Катьо и под. Качов и Качев ф. Радомирско, Софийско.
Качор пр — от диал. качор 'пъстър на бели и черни петна' (рум. cacior). Станке Димитров. 1879. Качорев ф. Якоруда. Качорин ф. Търново, 1960. Качула пр — от качул. Ямбол, 1878. Качулев ф. Ямбол, 1905, Проход (Грудовско). Качулов ф. Шумен, Свищов. Качул-ски ф. Казанлък, Дружево (Свогенско). Качулков ф — от прякор Качулка; срв. Качул. Бургаско.
Качунчица ж — от диал. качунчица 'минзухар или кокиче'. Дебърско, нар. песен.
Качуров ф — от Качор с изместване на ударението и преход на неудареното о в у. Габрово, Асеновград.
Качъшки ф—от тур. kagik 'смахнат, налудничав'. Бела Слатина.
Каша ж — женска форма от Кашо.
Кашин ф. Плевен. Кашински ф. Пазарджик.
Кашаварски ф — от прякор Кашавара —
бил военен готвач. Катунец (Ловешко),
1917.
Кашавелов ф — от диал. *кашавела 'веждест човек' (тур. kaj 'вежда') или разковидност на Качивелов. Велковци (Габровско). Габрово,1935.
Кашан м — от Каш(о)+ан. Кашанов ф. Берковица, 1893, Сумер (Михайловградско).
Кашаров ф — от тур. ka§ar 'кашкавал'; вж. Кашеров.
Кашекчйев ф — от диал. кашикчйя 'лъ-жичар' (тур. ka§ikci). Пловдив.
Кашера пр — от тур. kajer 'кашкавал'. Свиленград, 1917. Кашеров ф. Стара Загора, 1900, Плевен, Девинско. Кашерски ф. Благоевград.
Кашйдов ф — от Касидов с преход на новогръцко с в ш. Пловдив, Асеновград.
Каши леки ф.
Кашйн м — от Каш(о)-}-нн. Кашйнов ф. Самоков.
Кашка ж — умалит. от Каша. Кашкин ф. Слокощица (Кюстендилско).
Кашкавалджйев ф — от кашкавалджйя. Брезово (Пловдивско), 1893, Самоков.
Кашкавалов ф — от прякор Кашкавала. Асеновград, Пловдив.
Кашканов ф.
Кашлакев и Кашлакевски, Кашлаков и Кашлаковски ф — от с. Къшла кьой (Зимница, Ямболско). Сливен, Стара Загора.
Кашлатев ф — може би от диал. *кашлат 'веждест' (от тур. kaj 'вежда').
Кашленски ф — от с. Къшла кьой (Зимница, Ямболско). Ямбол.
Кашлййски ф — от с. Кашле (Трънско). Лехчево (Михайловградско).
Кашлюковски ф — видоизменено от Кашлакевски. Сливен, 1908.
Кашмеров ф — от кашмер (ар.-тур. ki§mer 'досаден, дотеглив'. Ихтиман, Пещера, Габрово.
Кашо м — успоредна форма на Качо с друго окончание, както Гечо и Гешо, Гошо и Гочо, Рачо и Рашо. Разлива (Ботевградско). Кашев ф. Плевен, 1893, Габрово, 1900, Севлиево, Търново, Пазарджик, Лещен (Гоцеделчевско). К а ш о в а могила местност в Разлива.
Кашпар м — разновидност на Каспар. Кашпарски ф.
Кашукеев ф — от циг. кашукея 'глух'. Станке Димитров.
Кашчйев ф — успоредна форма на Кас-чиев. Шумен, Сливен.
Кашъмое ф—от тур. kajima 'чесане, стържене'. Самоков, 1927.
Кашъров ф — вм. Кашеров. Плевен.
Каябашев ф — от с. Кая баш или Кая баши (такива има няколко). Толбухин.
Кая вов ф — видоизменено от Каялов.
Каяджйев ф — от диал. *каяджйя 'жител на скалиста местност' или от някое село с кая 'скала' (тур. kaya ) в името — такива има около 15. Пловдив.
Каялйев ф — от диал. каялия 'жител на с. Каялии (Камено, Бургаско, или Върбица, Първомайско)'.
Каялов ф—от с. Каялъ дере (Каменна река, Елховско, или Каменяк, Шуменско).
Каяров ф — от диал. каяр 'потягане клинците на подкова' (тур. kayar). Казанлък.
Каяфов ф.
Квартйрников ф — от рус. квартирник-'занаятчия, който работи у дома си; на-домник'. Сливен, 18*93, 1935 (от Русия).
Кваскйков ф — от прякор Квасника. София, 1956.
Квачков ф —-от прякор Квачката. Шумен, 1893, Преслав, 1893, Варна, Стара-Загора.
Квета ж — кръстоска от Цвета и пол. kwiat или чеш. kvet 'цвят'. Шумен, р.1899.
Квитновски ф — от пол. kwitnai 'цъфтя'.
Квичйнски и Квицйкски ф — от пол. kwiecieii 'април' (?) Пловдив, Никопол, (католик), Сливен.
Кебапчйев ф — от кебапчия (ap.-iyp. ke-bapci). Типично за Казанлък; Стара Загора, Русе, Михайловград.
Кебарев, Кебаров и Кебарски ф — вж. Кибаров. Литаково (Ботевградско), Борец. (Пловдивско).
Кебата пр — може би от кебапче (бил кебапчия). София, 1940. Кебов ф.
Кебеджиев ф — от диал. кебеджия 'ши-вач-абаджия' или 'производител на ке-бета' (тур. kebeci).
Кебетлиев ф. Синьо камене (Ямболско).
Кебонин ф. Сапарева баня.
Кева ж — съкрат. от Параскева. Ботевград, Кюстендилско.
Кеврев ф — от прякор Кеврьо 'глез-льо, лигльо'.
Кедев ф — от тур. kedi 'котка'; срв. Котаков, Котанов. Габрово, 1908.
Кедеров ф — от диал. кедер 'скръб,, грижа' (ар -тур. keder). Струмица, 1917.
Кедиков ф — от Кедев с вмъкнато ик. Дединци, Златарица (Еленско), Кърджали.
Кедо м. Братушково (Сливнишко). Ке-дов ф.
Кежа1 ж — женска форма срещу Кежо. Брезнишко.
Кежа2 м — западна форма на Кежо . Брезнишко.
Кежо м — от диал. кежо 'мършав, слаб човек' — навярно защитно име на ие-кръстено още дете; срв. Пижо. Софийско, Скопие, 1945. Кежов ф. Ловеч, 1878, Ста-верци (Ореховско), Бухово, Локорско, Че-лопечене (Софийско), Брезнишко.
Кезапчйев ф—от диал. кезапчйя 'който, борави с кезап' (от пер.-тур. kezzap 'азотна киселина'). Русе.
Кезбичев ф. Разград.
Кейкиев ф — може би от Кекев (Кекиев) с удвояване на йотацията. Смолянско.
Кейренлийски ф — от някое село или местност с подобно име. Нова Загора.
Кейшанов и Кейршанов ф — от унг. kes 'нож'. Стара Загора, 1910, 1932 — българин от Унгария.
24»
I
Кека мъж — прякорно име от диал. .кека 'кекав, слаб човек'.Софийско. Кеков ф. Панагюрище, Казанлък. Кекевски ф.
Кекевето пр — от тур. keke 'заекване'. •Ловеч.
Кекеманов ф — видоизменено от Кеке-менов. Пловдив.
Кекеменов ф — от тур. kekeme 'който заеква, тепка'. Айтос, Сливен, Янково (Шуменско).
Кекерйца ж — от Керица с удвояване на първата сричка. Русе, р. 1849.
Келбаев ф —-от кел 'плешивия, келявия' (пер.-тур. kel) и Байо. Пловдив.
Келбечев ф — от кел Бечо; вж. Келбаев. Пловдив.
Келвелев ф — от кел Вельо; вж. Келбаев. Сопот.
Келеведжиев ф — от диал. келеведжия (от келево 'дървен валяк на кладенец и др.' и -джия). Сунгурларе (Карнобатско), Котел, Сливен.
Кележа пр — вм. Келеша. Трудовец (Ботевградско).
Келемев ф — от прякор Келеме 'отпуснат, мързелив човек'. Ямбол, 1959.
Келепйров ф — от келепйр 'безплатно или леко получена облага' (тур. kelepir). Айтос.
Келеиов ф — от диал. келт 'калем с намотана прежда' (тур. kelep). Сливен.
Келерджиев ф — от диал. келерджия 'ключар, домакин' (от рум. chelar). Бяла.
Келестурков ф — от диал. келестурко 'келеш'. Босилеград, 1945.
Келеша пр — от келеш '1. дребен на ръст; 2. непослушник, пакостник; 3. келяв, плешив' (тур kelej). Котел. Келешеви Келешов ф. Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Разград, Павликенско.
Келешкьовлиев ф — от диал. кв/ '"шкьов-лия 'жител на с. Келешкьой (Трояново, Бургаско)'. Айтос.
Келеш-Стойков ф — от келеш Стойко. Търново, 1960.
Келиванов ф — от кел Ивая; вж. Келбаев. Русе, Чирпан.
Келишанов ф — от диал. *келишан (от келеш+ан). Габрово.
Келкин ф — от прякор Келката 'келявия, плешивия'. Котел.
Келлев ф — от пер,-тур. kelle 'глава, кратуна'. Горна Оряховица.
Келов ф — от пер.-тур. kel 'келяв, плешив'. Сливен, 1900, Сливенско, Алфатар (Силистренско).
I» Келпеков ф — от тур. kelpek 'прът за подпора'. Търлис (Македония), Ракитово (Велинградско). <
Келчев ф — от прякор Келчо 'плешив човек'. Сливен, Стара Загора, Казанлък, Брегаре (Ореховско).
250
Кельо м — прякорно име от кельо 'келяв човек'. Н. Геров, Келев ф. Сливен.
Келяведжи ф— вж. Келеведжиев. Котел, 1867.
Келямов ф — от ар.-тур. kelSm 'реч, слово'. Шумен.
Кемала пр — от ар.-тур. kemal 'достоен, съвършен'. Кемалов ф. Казанлък, Стара Загора.
Кеманджйев и Кеменджйев ф — от диал. кеманджйя 'цигулар' (от пер.-тур. kemanci). Трън, 1893, Казанлък, Варна.
Кеманларски ф — от град Кеманлар (Исперих).
Кеменчеджйев ф — от диал. кеменче-джйя 'свирач на тамбура' (от пер.-тур. kemenceci).
> Кемеров ф — от диал. кемер 'вид пояс. за пари' (пер.-тур. kemer). Пазарджик.
Кемжов ф — може би нарочно видоизменено от Кежов. Катунец (Ловешко),
Кемйлев ф — от ар.-тур. katnil 'достоен, съвършен'. Толбухин, 1905.
Кемйлчев ф — от прякор Кемйлче; вж. Кемйлев.
* Кемо м — съкрат. от кемил или кемал; вж. Кемала и Кемйлев. Кемовски ф.
Кемчо м — умалит. от Кемо. Кемчев ф. Семчиново (Пазарджишко), Стара Загора.
Кена ж — женска форма срещу Кено. Банско, Рашково (Ботевградско), Софийско. Кенин ф. Рашково (Ботевградско), Сливница.
*Кенай м — разширено от Кено. Кенаев ф. Градина (Първомайско).
Кенан м — от Кен(о)+ак. Кенанов ф. Мирково (Пирдопско), Пирдоп, Русе. Ке-нански ф. Казанлък.
Кенар м — кръстоска от Кено и кенар; вж. Кенаров. Брезник.
Кенаров и Кенарев ф — от пер.-тур. kenar 'край, разположен на края'. Лясковец, Сушица (Горнооряховско), Севлиево, Русе, Харманлийско, Шумен.
Кенацов ф. Лесичево (Пазарджишко). " Кенда ж — от Кена с вмъкнато д или женска форма от Кендо. Рашково (Ботевградско).
Кендашки ф. Койнаре (Белослатинско)., j
Кендеменов и Кендименов ф — от диал. *кендимен 'самоличен, самостоятелен' (от тур. kendine). Пещера.
Кендеров ф — видоизменено от Скен-деров. Карабунар (Пазарджишко).
Кендигеленя пр — от тур. kendine gelen 'който идва на себе си, съвзема се'. Стара Загора (Паскал Нанев Кендигеленя, 1956).
Кендо м — от Кено с вмъкнато д. Кендов ф. Пловдив.
Кендьо м — от Кеньо с вмъкнато д. Кендев ф.
Кенефка ж — някакво видоизменение от Кена (?) Карлуково (Врачанско), р. към ¦I960.
Кенко м — умалит. от Кено. Кенков ф. Варна, Сливница.
Кено м — от гр. xatvdj 'нов'; срв. Новко, Новак. Типично за Карнобат; Царибродско. Кенов ф. Карнобат, Пловдив, Драговищица (Кюстендилско).
Кенто м — от Кено с вмъкнато пг. Кен-тов ф. Славовица (Пазарджишко), 1920.
* Кентро м —¦ от Кено с вмъкнато тр. Кентров ф. Чепинци (Софийско).
Кенчо м — умалит. от Кено, Кенчев ¦ф. Стара Загора.
Кеньо м — успоредна форма Кено с меко окончание. Кенев tp.
Кепедалков ф. Разград, 1908.
Кепев ф — може би разновидност на Кепов. Прилеп, 1917.
Кепеджиев ф—от тур. kepeci 'тричар, продавач на трици'. Самоковско.
Кепеков ф — от тур. kepek 'трици'. Гол. Конаре (Пловдивско), 1900.
Кепелййски ф — от с. Кепелии (Панагюрско). Панагюрище.
Кепенеров ф. Малко Търново.
Кепипов ф.
Кепов ф — може би сродно със србхърв. кепец 'джудже' и пол. kiep 'глупак'. До-<:пей махала (Самоковско). Кеповски ф. Църварица (Кюстендилско). Кеповци род в Мурсалево (Станкедимитровско).
Кептибилев ф — от тур. kepti 'рухнал, сгромолясал се' (?) Пловдив.
Кепуиски или Кепуйски ф. Згориград (Врачанско).
Кепчев ф — от кепче 'голяма медна гре-<5алка с дълга дръжка' (пер.-тур. керс.е). Пазарджик, Пловдив, Ник. Милев.
Кера1 ж — съкрат. от Керана. Главно ИзБ, Керин ф. Бургаско, Пазарджишко, Велинград. Керински ф. Пловдив, Дерман-ии (Луковитско).
Кера2 м — западна форма на Керо. Брез-нишко.
Кераджййски ф—вм. Кираджийски.
Керак м — от Кер(о)+о/с или видоизменено от Киряк. Ракитово (Велинградско). К(-'раков ф. Ракитово, Мухово (Ихтиманско), Шумен. Керашки ф. Пловдив.
Керакйя ж -- женска форма от Керак. Михайловград.
Керамидаров ф — вж. Керемидаров. Долна Баня (Ихтиманско).
Керамйдски ф — разновидност на Кере-мидов.
Керан м — от Киран с преход на неударе-ното и в е. Габрово, Новозагорско. Кера-иов ф.
Керана ж — от Кирана с преход на неу-дареното и в е. Главно ИзБ, типично за Шумен.
Керанджйев ф — от диал. *керанджпя 'съдържател на занаятчийска работилница или на фабрика' (от пер.-тур.) Банско.
Керанка ж — умалит. от Керана. Типично за Шумен.
Керанко м — умалит. от Керан. Керая-' ков ф. Варна, Бургас.
*Керасим м — видоизменено от Герасим. Керасимов ф. Пазарджик.
Керафинка ж. Търново, р. 1879.
Керафейски ф — вм. Керефейски. Мездра. ,
Кераца ж — успоредна форма на Керана с друго окончание, както Гаца и Гана, Даца и Дана, Веца и Вена, Пеца и Пена. Шумен, Нова Загора, Инзово (Ямболско).
Керацуда ж — от Керац(а)-|-г/да. Пловдив, р. 1890, Белица (Свиленградско).
* Керач м — видоизменено от Керак (?) Керачев ф. Самоков.
Керачка ж — умалит. от Кераца. Сливен.
Керачко м — умалит. от Керак или от Керач. Керачков ф. Враца.
Керванбашйев ф — от диал. керванбашйя 'водач на керван' (пер.-тур. kervanbaji).
Керванджйев ф — от керванджйя (пер.-тур. kervanci).
Керванов ф — съкрат. от Керванджйев. Пловдив.
Кервйзов ф — от кервйз 'целина' (тур. kereviz). Пловдив.
Керда ж — от Кера с вмъкнато д. .Радомир.
Кереванеков ф — от Кереванов с вмъкнато ек. Панагюрище.
Кереванов ф — от Керванов с вмъкнато е или от циг. керевд 'кум, кръстник'. Панагюрище.
Керез м — от гр. xspria 'череша'. Варна, Санданско. Керезов ф. Луковит, Ихтиман, Мракотинци (Трънско), Бяло поле (Старозагорско), Търговище. Кереза пр. Кубрат.
Кереза ж — женска форма срещу Керез.
Керезански и Керезенски ф — вм. Ке-резовски, от Керез. Ихтиман.
Керези м — разновидност на Керез. Ке-резиев ф. Балчик, 1893, Гоцеделчевско.
Керезтанев ф — може би от Керезов и Танев. Ихтиман.
Керек м — от Кер(о)4-ек. Бр. Мила-динови. Кереков1 ф.
Керекй ж — вж. Киреки. Шумен, Айтос.
Керекйца ж — от Керекй + ца. Свищов, 1894, Русе, Шумен.
Кереков2 и Керековски ф — от с. Керека (Дряновско). Павликени, Дъскот (Павликенско), Горна Оряховица, Търново, Русе. Керел м — от ?ке.(ро)-\-ел. Кер?лов ф. Батак. Керелски ф. Еремия (Кюстендилско), Кюстендил. Керелевски ф. Русе. Керелезов ф. Керелейски ф. Згориград (Врачанско).
251
Керемед ф — може би съкрат. от Керемед-чиев. Габрово.
Керемеджйев, Керемедчйев и Керемек-
чйев ф—разновидност на Керемидчиев.
Кереметлйев ф—от диал. кереметлйя 'жител на с. Керемет (Божаново, Балчишко). Каварна.
Керемидаров ф — от керемидар 'производител или продавач на керемиди'. Благоевградско.
Керемидата пр — от керемида (лицето му червено като керемида). Ботевград. Ке-ремйдов ф. Севлиевско, Скравена (Ботевградско). Керемидени ф. Ботевград, Етрополе, Новачене, Правец, Скравена (Ботевградско).
Керемидчиев ф — от керемидчйя 'керемидар' (тур. keremitcj). ИзБ.
Керемски ф — от ар.-тур. kerem 'щедрост, великодушие'. Жилинци (Кюстендилско).
Керенски ф — вм. Керински, от Кера. Кнежа.
*Керенчо м — разновидност на Керанко (?) Керенчев ф. Пещера.
Керепов ф — от диал. кереп 'край на воденична вада пред улея' Брезник, 1893.
Кересеин ф — разновидност на Кере-феин. Продановци (Самоковско).
Керестеджйев ф—от диал. керестеджйя 'търговец на дървен строителен материал' (пер.-тур. keresteci).
Керестелйев ф—от диал. керестелия 'с голям penis' (?) Шипка (Казанлъшко), 1917, Казанлък.
Керефеин и Керефейн ф. Самоков.
Керефейски и Керифейски ф. Берковица, Враца, Лом, Малорад (Ореховско), Русе.
Керефина ж. Петрин (Гоцеделчевско).
Керечев ф — от диал. кереч 'вар' (тур. kirec). Ямбол.
Керечйев ф—-от диал. керечия 'варджия, търговец на вар' (тур. kirec.c.i). Смолянско.
Керешки ф—от с. Керека (Дряновско). Троян, 1906.
Керзов ф—навярно вм. Керезов. Балчик.
Кериджимов ф. Варна.
Керимбов ф — от Керимов с вмъкнато б.
Керймов ф—от ар.-тур. kerim 'почетен, великодушен'. Хасково.
Керинтодоров ф — от Керин (по майка или баба) и Тодоров (по баща или дядо). Лясковец.
Керица ж — от Кер(а)4-мца. Русе.
Керйцов ф — вм. Кирицов. Самоков, Русе.
Керичка ж — умалит. от Керица. Русе.
Керка ж — умалит. от Кера. Шумен, Дълбоки (Старозагорско), Грудово.
Керкезина пр — от диал. керкезин 'черкезин'. Ботевград, Трудовец (Ботевградско). Керкезов ф. Правец (Ботевградско).
252
Керкеланов ф—вм. Къркеланов.. Никопол, 1893. Керкеленски ф. Враца.
Керкелов ф — вм. Къркелов. Пловдив, Стара Загора.
Керкенезов ф — от прякор Керкенеза (тур. kerkenez 'вид сокол'). Троян, Плевен.
Керкекеков и Керкеняков ф—от диал. керкенек, керкеняк; вж. Керкенезов. Пазарджик, Панагюрище.
Керко м — умалит. от Керто (*Кертко) или от Керо. Лозен (Софийско). Керков1 ф. Русенско, 1917.
Керков2 ф — съкрат. от Кереков.
Керлйев ф—вм. Кирлиев. Морозово (Казанлъшко).
Кермекчйев ф — съкрат. от Керемек-чиев. Стара Загора.
Керменлйев и Керменлййски ф — от с. Керменлии (Кермен, Сливенско). Сливен, Межда (Ямболско), Варна.
Кермов ф—може би от гр. х?рца 'монета'. Борислав (Плевенско), Плевен, Варна.
Кернов ф — навярно разновидност на Кермов. Търново.
Керо м — съкрат. от Керан (?) Бр. Ми-ладинови. Керов ф. Враца, Шумен. Ке-ровски ф. Троян, 1878.
Керпеденов ф—от диал. керпеден 'клещи' (ар.-тур. kerpeten). Казанлък.
Керпедьов ф — съкрат. от Керпеденов. Казанлък.
Керпекчйев ф — от диал. *керпекчия 'тухлар' (от тур. kerpic.c,i). Търново.
Керпесйзов ф—от тур. korpesiz 'c повехнало, състарено лице'. Пловдив.
Керпичев ф — разновидност на Кирпи-чев. Прилеп, 1917.
Керсиков ф. Търговище, Шумен.
Керсопулов ф — разновидност на Керсиков с гръцко окончание. Солун.
Керта ж — женска форма срещу Керто. Кертин ф. Мокреш (Ломско), 1870, Прауж-да (Белоградчишко).
Кертелйев ф — от диал. * кертелйя 'който има нарези, белези'; вж. Керто, Кертьо, Стара Загора.
Кертиков ф — от Кертев, Кертов с вмъкнато ик. Карнобат, Толбухин, Сваленик (Русенско), Пловдив.
Керто м — успоредна форма на Кертьо с твърдо окончание. Лозен (Софийско), р. 1890, 1891, 1908, 1914, 1915, Елин Пелин, р. 1882, 1909, Мусачево (Елинпелинско). Кертов ф.
Кертьо м — от тур. kerte 'нарез, рязка, белег' — защитно име срещу болест и смърт; срв. Обецан, Сипко, Сипана. Кертев ф. Калофер, 1876, Казанлък, Стара Загора» Стралджа (Ямболско).
Керцадов ф. Типично за Пещера.
Керчански ф. Попово.
Керчо м — умалит. от Кертьо (*Кертчо) или от Керо. Сваленик (Русенско), Русе, Стожер (Толбухинско), Каблешково (Поморийско), Вълнари (Новозагорско), Ник. Милев. Керчев ф. Търговище, Русе, 1845, Русенско, Алфатар (Силистренско), Ново-пазарско, Чуково (Дряновско).
Керяз м — разновидност на Керез. Ке-рязов ф. Гулянци (Никополско).
Керяк м — вм. Киряк. Керяков ф. Щрък-лево (Русенско).
Керяфйна ж —разновидност на Керефина. Банско.
Керяшки ф — вм. Керешки. Троян, 1917. Кесанлйев ф—вм. *Кешанлиев, от град Кешан в Турска Тракия. Пловдив.
Кесар м — съкра!. от Кесарий. Разград, 1882. Кесаров ф. "Разград, Габрово (Възраждането), Казанлък, Шумен. Кесар-ски ф. Шумен, Ботевград. Кесаровски ф. Търново, Бургас.
Кесарий м — гр. Kaioaptog, а то от лат. Caesarius (от Caesar)—име на кален-дарски светия. Казанлък, р. 1805, Плевен, 1844. Кесариев ф. Габрово, 1845. Кесарев ф. Казанлък, 1960. Кесария пр. Плевен, 1845.
Кесегьонев ф — може би вм. кюсе Гьо-нев. Лясковец.
*Кесей м — разширено от Кесьо. Ке-сеев ф. Русе.
Кесерджиев ф — от диал. * кесерджия 'който носи брадвичка или прави брадви'; вж. Кесеров. Лясково (Айтоско).
Кесеров ф — от тур. keser 'секирка'. Нова Загора.
Кесйдов ф — от Кесов с гръцко -ид-. Варна.
*Кесйл м — от Кес(ьо), Кес(о) + шг. Ке-ейлев ф. Асеновградско.
Кесймов ф — от тур. kesim 'откупване на обща цена (напр. право да събира данъци)'. Търново, 1852, Шумен.
Кескйнов ф — от диал. кескйн 'резлив, строг' (тур. keskin). Карлово, 1905, Горно Езерово (Бургаско). Кеслев ф.
Кеснеджиев ф — от диал. *кеснеджия 'който продава при условие да се разреже (любеница, пъпеш и под.)' (от тур. kesmece). Русе.
Кесо м — съкрат. от Кесар, Кесарий. Кесов ф. Мирково (Пирдопско), Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Ардино. Ке-сова трап местност в Боженица (Ботевградско).
Кестебеков ф — вм. Кьостебеков. Кестелев ф — вм. Кюстелев. Пещера. Кестенов ф — от кестен. Карлово (външно лице).
Кесьо м — успоредна форма на Кесо с меко окончание. Кесев ф. Пловдив, Благоевград. Кесьо в ф. Черни връх (Бургаско).
Кесяк м — прякорно име от Кесь(о)+«с. Копривщица, 1849. Кесяков ф. Копривщица, Панагюрище, Пловдив, София, 1886.
Кета ж — съкрат. от Параскева. Враца, Ботевград, Етрополе.
Кетеджиев ф — навярно вм. Кетен-джиев. Ямбол.
Кетенджиев ф — от тур. ketenci 'плат-нар, производител на ленено платно'. Стара Загора. Кетенджйоглу ф — с турско окончание. Търново, 1833.
Кети ж — „модернизирано" от Кета. На разни места из страната.
Кетйбов и Кетйпов ф — от ар.-тур. kStip, -bi 'писар'. Русе.
*Кетьо м — съкрат. от Параскев. Ке-тев ф. Пчеларово (Кърджалийско), Пловдив.
Кетя ж — от Кета с меко окончание. Русе.
Кефалов ф — от гр. xecpaXag 'главест или твърдоглав човек'. Тетевен (Възраждането), София, 1897.
Кефйлев ф — от диал. кефйл 'поръчител' (ар.-тур. kefil). Чепеларе.
Кефйнчев и Кефйнчов ф. Тетевен, 1893, Блъсничево (Луковитско).
Кефйра и Кефйрка ж. Ковачевци (Радомирско), 1960.
Кефйров и Кефйрски ф — от ар.-тур. kafir '1. неверник; 2. мошеник'. Търново, Ямбол, Дулово, Калековец (Пловдивско). Кефсйзов ф—от диал. кефеиз '1. невесел; 2. болнав' (ар.-тур. keyfsiz). Силистра, 1894.
Кехаилов ф. Търново, 1940. Кехайов ф — от кехая 'началник на група, глашатай и др.' (от пер.-тур. ка-hya). На разни места из ИзБ.
Кехаякостов ф — от кехаята Коста. Карнобат.
Кехаяминчев ф — от кехаята Минчо. Казанлък.
Кехлибаров и Кехлибарев ф — от кехлибар (пер.-тур. kehlibar). Габрово, Ловеч, Айтос.
Кехмилович ф — навярно вм. Кемилев. Търново, 1843.
Кеца ж — от Кена, Кета с друго окончание. Брястово (Новозагорско).
Кецкаров ф —от диал. кецкар 'прозвище, на селянин от северната част на Дебьрско'. Охрид.
Кецлев ф — от прякор Кецльо '?' Кецо м — от Кено с друго окончание, както Гено и Гецо, Мино и Мицо. Ник. Милев. Кецов ф. Кюстендил, 1879, Вършец, Долна Бела Речка (Берковско).
Кечеджиев ф — от диал. кечеджия 'козар' (тур. kecjei). Шумен, Шуменско, Асеновград.
Кечелйев ф — от някое село с кечи (коза) в името.
253
' '' -"!
Кечера tip — разновидност на Кечито. Стара Загора. Кечеров ф. Стара Загорз, Ямбол.
Кечйбелйев ф — от тур. kecj beli '(пастърма от) козя рибица'. Свищов, 1888.
Кечиков ф — от Кечев с вмъкнато ик. Венец (Карнобатско).
Кечито пр — от тур. ke,ci 'коза' или от кесе 'плъст'. Стара Загора.
Кечо м — от Кено, Кецо с друго окончание или от Керчо с изпадане на р. Кечев ф. Ветрен (Пазарджишко), Русе. Ке-чов ф. Ботевград, Враца. Кечовски ф. Ботевград.
Кешйшев и Кешйшов ф — от диал. ке-шйш(ин) '1. калугер, монах; 2. долен човек, нехранимайко' (пер.-тур. kesis). Разград, 1845, Батак, Самоков, Панчево (Гру-довско).
Кешкенезов ф — видоизменено от К.ер-кенезов.
Кешкйлов ф — вм. Кишкилов. Асеновград, 1908.
* Кея ж — може би видоизменено от Кева. Кейн ф. Поцърненци (Радомирско).
Кибаров, Кибарев и Кибарски ф — от ар.-тур. kibar 'приличен, изискан, благороден'. Стара Загора, Самоков, Ихтиман.
Кибрйтя пр — от кибрит прен. 'сръд-лив човек'. Карнобат, 1900. Кибрйтев, Кибрйтов и Кибрйтски ф. Мачин, 1873, Карнобат, 1878, Айтос, Шумен, Пазарджик.
Кйва ж — рум. Chiva, съкрат. от Параскева. Сомовит.
Киверски ф — от диал. *кивер, съкрат. от гр. xujtepvijxrjg 'кормчия'. Балчик, 1893.
Киви ж — разновидност на Кива. Черк-вица (Никополско), р. 1903.
Кивйца м — от Кив(о) + Ш(а. Кивйцев ф. Русе.
Кйво м — рум. Chivu, съкрат. от Параскев, Парашкев. Сомовит. Кйвов ф. Сомовит, Гулянци (Никополско).
Кйвол и Кйвул м — от К.ив(о)+ол, ул. Вадин (Ореховско). Кйво лов и Кйвулов ф. Видин, Плевен, Ореховско. Кйволски ф. Плевен.
Кивуц м — рум. Chivu{. Кивуцов ф. Орехово.
Кившанов ф. Русе.
Кидеров ф — вм. Кедеров. Бургас.
Кидиков ф — вм. Кедиков. Ямбол.
Кйдов ф. Казанлък, 1893, 1908, 1917.
Кйжев ф. Казанлък, Ямбол, Сливен.
Кизов ф. Варна.
Кикарин ф. Ярлово (Самоковско).
Кикемов ф — от диал. *кикем 'заекване' (тур. keke). Шумен.
Кикерелски ф — от диал. кикеря 'бъбря кресливо'. Челюсница (Михайловградско), Михайловград.
254
Кикерков ф—от диал. кикерко 'бъбрив, креслив човек'. Ловеч, 1878.
Кйки м — съкрат. от Кирил с детско-повтаряне на първата сричка. Кйкев ф. Банско.
Кикидонов ф — вм. Кикиндонов. Кикиманов и Кикименов ф — вм. Ке-кеманов, Кекеменов. Айтос, Разградско, Шумен, Русе.
Кикиндонов ф. Ксанти, Пещера, Кара-бунар (Пазарджишко). Кикирезов ф.
Кикирелксв и Кикирелски ф—вж. Кикерелски. Михайловград, 1900, Бойчинов-ци (Михайловградско).
Кикирешков ф — от диал. *кикирешко-'бъбрив, креслив човек'. Търново.
Кикирйтков ф — от диал. *кикирйтко 'дребен или спечен като фъстък (кикирики)'. Кйко м — от Киро с детско повтаряне на първата съгласна. Кйков ф. Букьовци (Ореховско).
Кйкьо м — успоредна форма на Кико. Кй-кьов ф. Сливен.
Киликчйев и Киликчййски ф — вж. Ки-литчиев. Казанлък, Стара Загора, Враца. Килимаров ф — от килимар. Килймов ф—съкрат. от Килимаров. Хвойна (Асеновградско), 1917, Пловдив. Килимпйров ф — може би видоизменено-от Келепиров.
Килйндров ф — от диал. кйлйндро 'валяк' (гр. xoXcvSpoj ). Каспичан (Новопа-зарско).
Килитанов ф —-от прякор Килитан 'който всичко заключва' (от тур. kilit 'ключалка'. Пазарджик.
Килйтчев ф — от прякор Килйтчето-(вж. Килитанов) или видоизменено от Ки-литчпев. Стара Загора.
Килитчйев ф — от диал. *килитчйя 'майстор на ключалки и катинари' (тур. kilitQi). Казанлък, Стара Загора.
Килифар пр — от диал. килифар 'вид дива гъска'. Габрово, 1833.
-Килифарски ф— от с. Килифарево (Търновско) .
Килифарчев ф — от прякор Килифар-чето; вж. Килифарски. Габрово, 1900. Килов ф. Пещера.
Килограмски ф — от прякор Килограма (мерел на килограм, когато още мерели на ока). Кнежа.
Килольжовчанин ф — от мах. Киллъ-жовци (Еленско). Елена, 1865.
Килото пр — вж. Килограмски. Цариград, 1860.
Кйльо м — гр. K?Xto?. Кйлев и Кйльов ф. Казанлък. Кйльовски ф. Търново. Ки-лиевич (от Кильевич) ф. Търново.
Килюров ф. Средногорци (Смолянско). Ким м — съкрат. от Йоаким или Ки-мон.
Кима ж — женска форма срещу Кимо. Пловдив, р. 1925.
Киманов ф — може би от диал. кимане 'цигулка' (пер.-тур. keman). Пловдивско. Киме м — югозападна форма на Кимо. Кимев ф. Кюстендил, 1879.
Кймен м — видоизменено от Кимон (?) Кйменов ф. Смолян.
Кимйлски ф — разновидност на Кямилев. Елин Пелин.
Кимирянов ф — вм. Кимрянов. Стара Загора, 1893.
Кймо м — съкрат. от Йоаким, Яким или Кимон. Дъбен (Луковитско), Ботров (Бе-ленско). Кймов ф.
Кимон м — гр. KfjKuv. Пазарджик, Ба-лей (Видинско), Дъл^оделци (Ломско).
Кимрянов ф — от прякор Кюмрена (носел на ревера си цвете „кюмрен") — с преход на ю в и и вторично якане. Стара Загора.
Кимсов ф. Вършец.
Кймчо м — умалит. от Кимо. Ботров ,{Беленско).
Кина ж — видоизменено от Калина или Катерина, Кирина, Саракина и др. Главно ИзБ, типично за Търново. Кйнин ф. Бо-женипа, Калугерово (Ботевградско). Кинан м — вм. Кенан. Кинанов ф. Кинаров и Кинарев ф — вм. Кенаров, Кенарев.
Кинатов ф. Сопот.
Киндалов ф — от диал. киндал 'дрипа, парцал'; срв. Парцалев.
Кйндеков ф — от Киндов с вмъкнато ек. Пловдив, Габрово. Киндефуров ф. Сливен. Киндиян м — видоизменено от Акиндин— име на календарски мъченик. Киндиянов ф. Брегово (Видинско).
Кйндо м — от Кино с вмъкнато д. Кйн-дов ф. Бяло поле (Старозагорско), Кремиковци .
Кинзлиев ф. Търново. Киничаков ф. Видин. Кйнка ж — умалит. от Кина, Кйнкин ф. Кинкаля пр — от диал. кинкал '?' Луковит. Кинкалев ф. Луковит.
Кйнко м — умалит. от Кино. Кйнков ф. Карнобат, Свищов. I Кино м — навярно от Кимо с много по-разпространеното окончание -но. Боженица, Калугерово (Ботевградско), Ловешко, Горнооряховско. Кйнов ф. Берковско, Врачанско, Ботевградско. Кйновски ф. Ботевградско .
Кинтелов ф — може би разновидност на Киндалов.
Кинтйшев ф — от диал. кинтйш 'вид горна дреха'. Търново, 1867.
Кинцелов ф — разновидност на Кинтелов. Варна.
Кйнчи ж — вм. *Кинче, умалит. от Кина.. Шумен.
Кйнчо м — умалит. от Кино. Кйнчев-ф. Лясковец, Русе.
Кйньо м — успоредна форма на Кино с меко окончание. Кйнев ф. Пирдоп, Сливен. Кйня ж — успоредна форма на Кина с меко окончание. Стара Загора, 1889 и по-стари.
Кинярски ф.
*Кио м — от диал. кий '1. късо дебело-дърво с топка на края; 2. тежка метална топка'. Кибв ф. Новачене (Ботевградско). Киев ф. Пещера. Кията пр. Новачене. Кьов рът местност в Правешка Ла-кавица (Ботевградско).
Кипар м — съкрат. от Кипарис. Кипа-ров ф. Никопол, 1900.
Кипарис м — от дървото кипарис (гр.. «imapiaaoj). Мъглен (Гоцеделчевско). Кипарисов ф. Гоце Делчев.
Кипариса ж — женска форма от Кипарис. Виница (Варненско).
Кипарйш м — от Кипарис с преход на гръцко с в ш. Гоцеделчевско. Кипарйшев ф. Пещера.
Киперов ф—от рум. chiper 'чер пипер'. Русе, 1900.
Кипиловски ф — от с. Кипнлово (Еленско). Възраждането. Кипишинов ф. Пловдив. Кйпра ж — женска форма от Кипро, преосмислено по прилаг. кипра 'хубава, стройна'. Пчеларово (Кърджалийско), Ивай-ловградско, Гоце Делчев, Благоевградско, Пещера, Пловдив. Кйприн ф. Айтос, 1885, Славовица (Пазарджишко).
Кйпре м — югозападна форма на Кипро. Банско. Кйпрев ф.
Киприан и Киприян м — гр. Kurcptavoj 'от остров Кипър' — име на календарски светия. Киприанов ф. Куманово, 1917. Киприанский ф. Сливен, 1853. Киприанйд ф (с гръцко -ид). Сливен, 1825.
Кйпро м — ськрат. от Киприан. Благоевградско. Кйпров ф. Разлог, Червен брег.
Кипрян м — стегната форма от Киприан. Кипрянов ф. Самоков. Кинчев ф — вм. Кепчев. Кйра ж — женска форма от Киро, Кире. Бр. Миладинови, Оцицвет (Софийско), Гла-ваци (Врачанско), Литаково (Ботевградско). Кйрин ф. Брезово (Пловдивско). Кираджйев и Кираджййски ф — от остар кираджия 'превозвач' (ар.-тур. kiraci) Сливен, Пловдив, Орехово, Лозен (Софийско).
Кираков ф — вж. Кераков. Пловдив.
Киракй ж — видоизменено от Кирияки.
Киралйна ж — от Кира и -лина; вж..
Магдалина, Севдалина, Ангелина. Вай-
ганд, Синод, именник.
255.
Киран м — от Кир(о)+а«. Киранов ф. Каварна, Горна Оряховица. Кирански ф. Исперихско.
Кирана ж — от Кир(а) + ана. Горна Оряховица.
Кирацов ф. |?
Кираца ж — от Кира+tfa. Пещера. Кирацулев ф. Четирог (Македония). » *Кираш м — от Кир(о)+аш. Кирашев ¦ф. Враца (външно лице).
Кирвих и Кирвиков ф. Търново. Кйре м — югозападна форма на Киро. Кйрев ф.
Кирез м — вж. Керез. Малко Градище (Харманлийско). Кирезов ф. Калофер.
Киреза м — разновидност на Кирез. ¦Странджанско.
Кирези м — разновидност на Кирез. Ки-
резиев ф. Пловдив, Шабла (Балчишко).
Кирек м — прякорно име от Кир(о) + ек.
Киреков ф. Пазарджишко. Кирековски ф.
Русе, 1900.
Кирекй ж — вж. Кирияки. Толбухин, Балчишко, Виница (Варненско), Сушица (Горнооряховско).
Кирекица ж — от Кирекй + ца. Каварна. Кирекчйев ф —от с. Кирекчии (Отец ^Кирилово, Пловдивско). Стара Загора. Киренов ф. Провадия, 1917. Киретчйев ф — от *Киреччиев с диси-милация на първото ч; бж. Керечиев. Пещера.
Киречев ф — разновидност на Керечев. Асеновград, Пловдив.
Киржалов ф — може би видоизменено ¦от *Кържалов. Ямбол.
Кириакйчка ж — умалит. от Кирия-кица. Горна Оряховица, р. 1940.
Кириекйца ж — вм. Кириякица. Нови пазар, 1893.
Киризлй ф — от с. Кирезли (Черешница, Кърджалийско). Болград, 1857. Киризлйски ф. Софийско.
Киризмеев ф — може би от гр.-тур. Mrizme 'дълбока оран'. „Балчик.
Кйрик м — rp. KijpUKOS 'проповедник' — име на календарски светия. Софийско.
Кирика ж — женска форма от Кирик. ¦Сомовит.
Кирикй ж — вм. Кирияки. Стара За-тора.
Кирил м — гр. K&pcXXoj 'господарски'. Из цялата страна. К.йрилов ф.
Кйрила ж — женска форма от Кирил. Рядко.
Кирилица ж — от Кирил(а) + и((а. Самоковско.
Кйрилка ж — женска форма от Кирил. Рядко.
Кириловски ф — от с. Кирилово (Старозагорско). Стара Загора.
Кйрилчо м — умалит. от Кирил. Кй-рилчев ф. Казанлък.
256
Киримидчйев ф — вм. Керемидчиев. Кирймов ф—вм. Керимов. Кула.. Кирйна ж — рум. Chirina. Въбел (Ни-кополско), Враца.
Кирйнко м — умалит. от *Кирин, рум. Chirin, Кирйнков ф. Свищов, 1905, Варна. Кирифсйски ф — вм. Керефейски. Берковица.
Кирйца1 м — от Кир(о)+ш(<з. Плевен, 1873, Русе. Кирйцов ф. Видин, Плевенк Плевенско, Русе, Тутракан, 1900.
Кирйца2 ж — женска форма от Киро. Плевен. Кирйчин ф. Железница (Софийско). Киричетов ф.
Кирйчка ж — умалит. от Кирйца2. Русе. Кирйчко м — умалит. от Киричо. Ки-рйчков ф. Скравена (Ботевградско).
Кирйчо м — умалит. от Кирик. Кирй-чев и Кирйчов ф. Белоградчишко.
Кирйшев ф — от диал. кирйш 'греда' (тур. к\щ). Айтос, Малево (Хасковско), Севлиево, Пловдив.
Киришлй ф — от диал. киришли 'с греди'; вж. Кирйшев. Болград, 1857.
Кирияк м — гр. Kuptaxig 'неделен' — име на календарски отшелник. Рядко. Кирияков ф.
Кирияка ж — женска форма от Кирияк. Рядко.
Кирияки ж — гр. Kuptavoj 'неделя'. Стара Загора, 1881.
Кириякица ж — от К.ирияк(и) + ица. Рядко.
Кирка ж — умалит. от Кира или женска форма от Кирко. Караполци, Доганово (Елинпелинско), Софийско, Осиковица (Ботевградско), Дружево (Свогенско). Киркитов ф. Пловдив Кйрко м — умалит. от Киро, Кирил. На разни места из страната. Кирков ф. Кйркович ф. София, 1875.
Киркоров ф — навярно от прякор Кир-кдр, арменска форма на Григор. Казанлък. Кирлйев ф — от тур. kirli 'кирлив, изцапан'. Мирково, Челопеч (Пирдопско), Казанлък.
Кйрльо а) м — пренебрежителна форма от Киро, Кирил; б) пр — от кирлив. Кйр-лев ф. Търново.
Кйрмагов и Кйрмаков ф, Лясковец. Кйрманов ф — от тур. kirman '1. крепост; 2. вретено'. Русе.
Кирмидчйев и Кирмикчйев ф — вм. Керемидчиев. Лом.
Кирниколов ф — от кир Никола 'господин Никола'. Плевен.
Киро м — съкрат. от Кирил. На разни места из страната. Киров ф. Кйровски ф. Белослатинско.
Киропопов ф — от Киров Попов (син на Киро Попов). Провадия, 1900.
Кирпев ф — от тур. кбгре 'млад, свеж'. Търговище, 1924.

Кирпидьов ф—вм. Керпидьов. Казанлък.
Кирпиков ф. Шумен.
Кирпйчев и Кирпйчов ф — от кирпич 'непечена тухла' (тур. kerpic). Брацигово, Брезово (Пловдивско).
Кирсанов ф. Шумен.
Кйрски ф —• може би съкрат. от Кйровски. Дряново, Търново, Карлово.
Кирташки ф. Враца.
Киртик ф. Сяхтанлък, 1873.
Киртисйзов ф — от диал. *кертисиз 'който не керти, не зачита' (оттур, kertmek; срв. Селямсъз. Тутракан, 1900.
Кируш м — от Кир(о) 4- уш. Търново, 1845.
Кируша ж -у- от Кир(а) -4- уша. Елена, Шумен, Саламаново (Шуменско).
Кирушка ж — умалит. от Кируша. Лясковец, Шумен.
Кирчан м — от Кирч(о)-4-аи. Кирчанов ф.
Кирчо м — умалит. от Киро, Кирил. Кирчев ф.
Киршовски ф—вм. Кършовски. Елена, 1900.
Кйрьо м — успоредна форма на Киро с меко окончание. Севлиево, 1908, Стара Загора, Крепост (Хасковско). Кйрев ф. Севлиево, Старозагорско.
Кйрюкюйлйев ф — вм. Корукювлиев. Карнобат.
Кир яз м — разновидност на Керяз, Керез. Варна. Кирязов ф. Варна, Бургас, Бургаско.
Кирязи м — разновидност на Керези. Бургас, Варна.
Киряк м — стегната форма от Кирияк. Нарядко из цялата страна. Киряков ф. Киряшки ф. Цертелево (Пловдивско).
.Киряка ж — женска форма от Киряк. Русе.
Киряки1 м ¦— мъжка форма от Киряки2. Пещера. Кирякгв ф. Пещера.
Киряки2 ж — стегната форма от Кирияки.
Кирякйца ж — стегната форма от Кириякица. Разград, 1868, Варна.
Кирян м — от Кирь(о) + ан. Банско, нар. песен. Кирянов ф. Златица, Казанлък.
Киряна и Кирянка ж — женска форма от Кирян. Гурково, Литаково, Новачене (Ботевградско), Вършец.
Кйсев ф — успоредна форма на Кисьов. Етрополе, Елин Пелин.
Киселаров ф — от диал. *киселар 'продавач на кисело вино' (?) Пловдив.
Киселерски ф — от някоя местност с подобно име. Пещера.
Киселйнов ф — от прякор Киселин 'кисел, навъсен човек' (?)
Киселйнчев ф — от прякор Киселйнче; вж. Киселйнов.
Кйселички ф — от с. Киселица (Кюстендилско). Кюстендил, Горна Козница (Стан-кедимитровско), Благоевград.
17 Речник на личните и фамилни ииена
Киселйчков ф — от някоя местност с подобно име. Варовник (Грудовско).
Киселков (ф — от колиби Киселковци (Дряновско). Ганчовец (Дряновско, Толбухин, 1693, Котел.
Киселов ф — от прякор Киселия; вж Киселйнов. Търново, Свищов, Толбухин.
Кйселски ф — разновидност на Киселов. Котел, Възраждането.
Киселяров ф —¦ разновидност на Киселаров. Карлово.
Кисеров ф —¦ разновидност на Кесеров. Сопот.
Кисймов ф — вм. Кесимов. Търново.
Кискймов ф — навярно вм. Кескинов. Борован (Белослатинско).
Кискйнев и Кискйнов ф — от прякор Кискйня; вж. Кескинов. Тутракан, 1908, Калояново (Пловдивско), Стара Загора, Мухово (Ихтиманско).
Кисляков ф — от прякор Кислял; вж. Киселйнов. Котел, Карнобат.
Кисов ф — разновидност на Кисьов. Панагюрище, Бачково (Асеновградско), Гоце-делчевско.
Кисьов ф — от прякор Кйсьо 'кисел, навъсен човек'. Елена, Лясковец, Горна Оряховица, Зимница (Ямболско).
Кита ж — от диал. кита 'китна' или женска форма от Кито. Ботевградско, Врачанско, Луковит, Огняново (Елинпелинско), Трънско, Годечко, Санданско. Кйтин ф. Ботевградско, Самоковско. Кйтински ф. Врачеш (Ботевградско).
Китайков ф — от рус. китайка 'вид гладко памучно платно'. Чирпан, 1867, Сливен.
Китайски ф — от прякор Китаеца или нещо подобно. София, 1950.
Китан м — от Кит(о) -(- ан. Разложко, Благоевградско. Китаиов ф. Кюстендил, 1845, Пиринско, Горни Окол (Самоковско), Брезник, Луковит. Китановски ф.
Китана ж — женска форма от Китан.
Китанче м — умалит. от Китан. Китан-чев ф. Ресенско, Подмочие (Македония).
Кйте м — западна форма на Кито, Ки-тьо. Кйтев ф. Доганово (Елинпелинско).
Кйтеков ф — от Китев или Китов с вмъкнато ек. Колибито (Троянско).
Китен м —-от прилаг. китен. Кйтенов ф., Казанлък.
Кити по в ф —¦ вм. Кетипов, Кятипов. Казанлък.
Кититев ф — може би грешка вм. Кити-пов. Шумен.
Китка ж — умалит. от Кита. Костинброд (Софийско), Пловдив, р. 1895 и 1931, Плевен, 1948. Кйткин ф. Врачеш (Ботевградско).
Киткарски ф — от диал. киткар 'който е отишъл „на китка", на голям годеж'. Ставерци (Ореховско).
257
• Кйтко м — умалит. от Кито. Н. Геров. Китков ф. Варна.
Кйто м ¦— от диал. кит 'китен'. Брезник, Липница (Ботевградско), Червен брег, Софийско. Китов ф. Ботевградско, Враца, Земен (Радомирско), Станке Димитров, Очуша (Ихтиманско), Лясковец, Пловдив, Брацигово.
Кйтьо м — успоредна форма на Кито с меко окончание. Кйтев ф. Русе.
Кифалов ф — вм. Кефалов. Ловеч.
Кифйрка ж — вм. Кефирка. Прибой (Радомирско).
Кйфо м — съкрат. от Никифор. Берковица. Кйфов ф. Берковица.
Кифор м — съкрат. от Никифор. Ки-форов ф. Кнежа, 1893, Орехово, 1917, Пловдив.
Кихалов ф — от Кифалов с преход на ф в х. Пещера, 1917.
Кйхо м — от Кифо с преход на ф в х. Кйхов ф. Шумен.
Кйца ж — а) съкрат. от Кирякица, Ка-лица или друго подобно име; б) от Кита с друго окончание. Шумен, Преславско, Етрополе, Ботевград, Асеновград, Ивайловград. Кйцин ф. Ботевград.
Кйцо м —мъжка форма от Кица. Кйцов ф. Шумен, Разград, Леринско. Кйцевски ф.
Кича ж — от Кита или Кица с друго окончание. Шумен, Севлиево, Павликени, Гоцеделчевско.
Кичан м — от Кич(о) -f- aH- Кичанов ф. Казанлък.
Кичашки ф. Градец (Видинско).
Кичйев ф ¦— може би от тур. keci 'коза' Дрянковец (Айтоско).
Кичиков ф — може би вм. Кючуков. Габрово.
Кичилов ф.
Кйчка ж — умалит. от Кича. Типично за Шумен; Кубрат, Толбухин.
Кйчко м — умалит. от Кичо. Кйчков ф. Лисец (Ловешко).
Кичколев ф.
Кичурков ф. Търново.
Кйчо м — умалит. от Кито (*Китчо), Кюстендил. Кйчев и Кйчов ф. Самоков, Самоковско, Пазарджик, Грудовско, Бургас.
Кичуков ф. — вм. Кючуков. Дряновско, Пещерско. ¦ Кичурков ф. Търново.
Кичуров ф. Стара Загора.
Киша ж — женска форма от Кишо. Кйшин ф. Кула.
Кишелски ф—вм. Киселски. Котел, Възраждането.
Кишик ф. Казанлък, 1860.
Кишйшев ф— вм. Кешишев.
Кйшка ж — умалит. от Киша. Кйшкин ф-Големо село (Станкедимитровско).
Кишкйлов и Кишкйлев ф — от диал-кишкйл 'чаша' (от пер.-тур. keskiil). Ace. новград (целият род били пиячи), Пловдив.
Кйшко м —умалит. от Кишо. Кйшков ф. Чепинци (Софийско), Дунавци (Видинско), Пловдив.
Кишмеров ф — от ар.-тур. kijmer 'досаден, дотеглив'. Габрово.
Кишмиров ф — може би нарочно видоизменено от Кишмеров. Казанлък.
Кишнйшев ф — от рум. chismis 'сухо грозде' (от пер.-тур. kismi§). Свищов.
Кишо м — от Кито, Кицо, Кичо с друго окончание.Кйшев и Кйшов ф. Ловеч, Враца. Голак (Ихтиманско), Пазарджик, Казанлък, Стара Загора, Златарица (Еленско). Кишпадски ф. Търговище. Кишпанов ф. Стара Загора. Кишпаров ф. Чеканчево (Елинпелинско). Кишпатов ф. Златна ливада (Чирпанско). Кишчилиев ф — може би сродно с Кишкйлов. Болград, 1857.
Кйяков ф — от диал. кйяк 'дървено шибало за тъпан или за дръндарски лък'. Лозен (Софийско). Кйята пр. Враца.
Клава ж — съкрат. от Клавдия. Пловдив, 1889.
Клавдия ж — лат. Claudia, женска форма от Claudius — име на католически светия. Пловдив, 1886, Шумен, 1915, Враца, Търново, Малък чифлик (Търновско).
Клайда ж — видоизменено от Клавдия.Ко-
шарево, Селищен дол (Радомирско), р. 1903.
Клайнер ф — нем. Kleiner 'малък'. Русе.
Клайо м — видоизменено от Клавдий; вж.
Клавдия. Клаев ф. Русе.
Клайчо м — умалит. от Клайо. Клайчев ф. Варна.
Клаклов ф. Сопот.
Кланков и Клански ф. Плевен, Пазарджик.
Клара ж — лат. Clara 'ясна' — име на католическа светица. Рядко, Свищов, р. 1859.
Кларнетаджия ф — от клирнетаджия 'свирач на кларинет'. Лом, 1870. Кларнета-джийски ф. Самоков.
Клароза ж — съчетание от Клара Цеткин и Роза Люксембург. Рогозен (Ореховско), р. към 1930.
Класан м — от Клас(о) -|- ан. Класанов ф. Химитлии (Казанлъшко), 1904, Трън, Гай-танци (Видинско).
Класнаков ф — може би видоизменено от Каснаков. Варна.
Класо м — от клас (родил се на нивата по време на жътва). Прокопана (Костурско). Класов ф.
Класоберов ф — от диал. класобер 'който обира изоставените по нивата класове'. Панагюрище.
1
Клатев ф — от прякор Клатьо 'който при ходене се клати'. Лясковец, Айтос.
Клатйкрушев ф — от прякор Клатйкру-ша; вж. Клатев. Поликраище (Горнооряховско), Лясковец.
Клатиов ф — разновидност на Клатур-ков и Клатев. Асеновград, 1893.
Клатурков ф — от прякор Клатурко; вж. Клатев. Славяново (Плевенско), Плевен, Габрово.
Клатуров ф — разновидност на Клатурков. Славяново (Плевенско).
Клачо м — стегната форма от Клайчо. Клачев <?. Варна.
Клашнйков ф — разновидност на Клаш-нов. Баня (Благоевградско), Севлиево.
Клашнов ф -*¦ от прякор Влачй-клашно 'повлекан, мързеливец'.
Клая ф. Бяла.
Клеанта ж — гр. KXsavSHj. Търново, старо.
Клеаито м — гр. KA«av*r(g. Варна, 1940. Клеантов ф.
Клевцов ф. Бистрец (Врачанско).
Клегаров ф. Гоцеделчевско.
Клейнка ж — видоизменено от Клайда. Гълъбник (Радомирско).
Клеков ф — от прякор Клеката 'кле-кав, слаб човек'. Въбел (Никополско).
Клелия ж. София, 1960.
Клеменаров ф — от Кременаров с ди-симилация на първото р. Шумен.
Клементйн м — мъжка форма от Кле-ментина (Ботевградско), р. 1922. Клемен-тйнов ф. Велинград.
Клементйна ж — фр. Clementine, у нас проникнало покрай майката на Фердинанд Кобург. Рядко.
Кленгов ф. Гращица (Кюстендилско).
Клендзов ф—от диал. клендза 'дръвце за момчешка игра' или от прякор Клендзата 'който куца на шега'. Цар Асен (Поповско).
Кленов ф — от дървото клен. Долна махала (Самоковско). Кленовски ф. Самоков( Чуковец (Радомирско).
Клео ж — гр. Ю.еш 'прославям'. Пловдив, р. 1891, 1898.
Клеомен м.—от гр. xXsoj 'слава'. Клед-менов ф. Черковище (Пирдопско).
Клеоий ж. Русе, 1936.
Клеонйки ж. —от гр. чХго?'слава и ч(щ 'победа'. Силистра, 1895.
Клеонко м — умалит. от гръц. KX6a>v; вж. Клео. Клеонков ф. Пловдив.
Клеопатра ж — гр. КХеолатра, име от старата история. Рядко.
Клепалски ф— от клепало; срв. Чукалов. Шипочан (Самоковско).
Клепарйнски ф. Враца.
Клепинов ф. Габрово, 1843.
Клепков ф. Пловдив.
Клепчев ф — от прякор Клепчо 'човек
клепнали уши' (?) Габрово, 1900. К л е п-
ч о в о т о местност в Боженица (Ботевградско).
Клето ф. Кюстендил, 1879.
Клечаров ф—вж. Клечеров. Пазарджик.
Клечев и Клечов ф — от прякор Клечо 'мършав като клечка'. Сливен, Елешница (Разложко).
Клечеров ф — навярно близко по значение с Клечев. Банско.
Клечков ф. — а) съкрат. от Вариклеч-ков; б) от прякор Клечката; вж. Клечев. Габрово, 1900, Чирпан, 1900, Ботевград, Байлово (Пирдопско), Лозен (Софийско). Клечковски ф. Ботевград.
Клешков ф — видоизменено от Клечков. Якоруда.
Клещанов ф—от диал. клещан '?' или превод на Керпеденов. Пловдивско.
Кликачов ф — от диал. кликач '1. глашатай; 2. клисар'. Търново, 1845.
Климаро пр — „който клима"; вж. Клатев. Кюстендилско.
Климата пр.— от Климов. Враца.
Климатиян м — вм. Климентиян. Клима-тиянов ф. Свищов, 1920.
Климашов ф. Копривщица.
Клйме м — съкрат. от Климент. Южна Македония. Клймев ф.
Клймен м — съкрат. от Климент. Кунино (Врачанско). Клйменов ф. Кунино.
Клйменко м — умалит. от Клймен или от Климент. Клйменков ф. Карлово, Русе.
Климент м — гр. KXtJ[j.svto?, от лат. Clemens.-ntis 'милостив' — име на кален-дарски светии. Типично за Охрид, а нарядко из цялата страна. Клйментов ф.
Климентйн м — от Климент + ин. Кли-ментйнов ф. Варна.
Климентйна ж — женска форма от Климент или разновидност на Клементйна. Рядко. Стара Загора, р. 1888.
Климентиян м — разширено от Климент. Климентиянов ф. Варна.
Клймо м — съкрат. от Климент. Климов ф. Враца, Кюстендил (гроб).
Климуков ф — разновидност на Климуч-ков. Чирпан.
Климучков ф — от прякор Климучко 'койт0 климуца, клати се при ходене'; срв. Клатев-Пещера.
Клйнката пр — от диал. клйнка '1. скъперник; 2. много настоятелен в искането си'. Карнобат, 1848, 1930. Клйнков ф. Карнобат, Бургас, Стара Загора, Раднево (Старозагорско), Гол. Конаре (Пловдивско), Лозен (Софийско), Кюстендил, Мламолево (Станкедимитровско).
Клйнов ф — от клин, може би близко по значение с клйнка; вж. Клйнката. Пловдив.
Клин то в ф — навярно разновидност на Клйнов, Клйнката (?) Етрополе.

Клинчара пр — от професията клинчар 'ковач на клинци'. Пазарджик, 1917. Клин-чаров ф. Сливен, Карнобат.Горна Оряховица. Клинчарски ф. Кюстендил.
Клйнчев и Клйнчов ф — от диал. клинчо 'скъперник'. Видин, Бобошево (Станке-димитровско), Станке Димитров, Трън, Панагюрище, Батак, Велинград, Пловдив.
Клисаров ф — клисар 'черковен прислужник'. Разград, Сливен, Панагюрище, Мало Конаре (Пловдивско). Клисаревски ф. Златица. Клисаровски ф. Кюстендил. Клисарски ф. Ихтиман.
Клисуранов ф — от диал. *клисуран 'който живее в клисура'. Пещера. Клисуркин ф — от клисурка. Клисуров и Клисурски ф — от град, село или местност Клисура, Клисурата. Казанлък, Вършец, Врачеш, Литаково (Ботевградско).
Клитимйстра ж — гр. KXoxai|ivifiaxpa, име от античната митология. Рядко. Клйтов ф. Брезник, 1893. Клйфов ф. Петрич, 1917, Горни Порой (Сярско).
Кличанов ф. Карлово. Клйчев ф. Дъбене (Карловско). Клйя ж — съкрат. от Клелия (?) София, 1897.
Клиянт м — видоизменено от Клеанто.
Клиянтев ф. Айтос.
Клони ж — стегната форма от Клеони. Виница (Варненско).
Клонка ж — умалит. от Клони.
Клонов ф — навярно стегната форма от *Клеонов. Пловдив.
Клопанара пр — от диал. клопанар '?'; срв. Клопанов. Станке Димитров.
Клопанов ф — от прякор Клопан 'който много клопа'; срв. Тропанов. Русе.
Клота ж — съкрат. от *Клотилда. Пловдив, р. 1895.
Клочков ф — от прякор Клонката 'квачката'; срв. Квачков, Градец (Котленско), Ямбол, Варна.
Клумбарски ф. Логодаж (Благоевградско)^
Клушанцев ф — може би от *клушанец 'от град Клуж в Румъния'.
Клъчищаров ф — от диал. клъчищйр 'търговец на кълчища'. Пирдоп, 1917.
Кльоканов ф — от прякор Кльокан 'свит, смачкан, разкривен човек,' (?) Варна.
Кльомата пр. Враца. Кльомов ф. Ради-лово (Пещерско).
Клюканов ф — писмена разновидност на Кльоканов. Варна.
Клюмов ф. Гайтаниново (Гоцеделчевско). Клюнков ф — от прякор КлЬнката, навярно близко по значение с Клинката. Розовец (Пловдивско), Пловдив, Карлово. Казанлък, Ботевград, Враца, Кърджали, Клюнчев ф — навярно разновидност на Клйнчев. Казанлък, Мирково (Пирдопско).
260
Клюсански ф—от диал. клюса 'вид клопка_ или от клюсе 'дръглив кон'. Скравена (Ботев" градско).
Клюсев ф — от диал. клюсе 'дръглив кон'.
Самоков.
Клюсеков ф — от Клюсев с вмъкнато ек.
Карнобат.
Клюцев ф — от диал. клюцам '1. кълва;
2. кълцам, дялкам" (?)
Клюцин ф ¦— от Клюцина махала в Стрезимировци. Царибродско, Вълчедръма (Ломско).
Ключаров ф — от ключар. Търново.
Ключков ф — от прякор Ключко 'който всичко заключва'; срв. Килитанов. Гоце Делчев (гроб), Пловдив, Чепинци (Софийско).
Ключников ф — от *ключник 'ключар'.
Търново.
Клявков ф — от прякор Клявко 'който клявка като ловно куче' (?) Пирдоп, Пловдив, Стара Загора, Хасково.
Клявчев ф — от прякор Клявчо; вж. Клявков.
Клямбарски ф — разновидност на Клумбарски. Кюстендилско.
Клямов ф. Соволяно (Кюстендилско).
Кляндев ф — видоизменено от Клеантов.
Пловдив.
Клянев и Клянов ф — видоизменено от
Клянтев, Клянтов.
Клянтев и Клянтов ф — стегната форма от Клеантов. Айтос.
Клянчев ф—стегната форма от*Клеан-чев; вж. Клеанто. Брацигово, Пещера, Пловдив. Кляпов ф.
Клясов ф. Пещера, Стара Загора. Кляшев ф. Пловдив.
Кметов и Кметски ф —от кмет. Горна Оряховица, Бургас, Ловеч, Троян, Говедарци (Самоковско).
Кнежана ж — нарочно видоизменено от Снежана. Уровене (Врачанско), р. 1955. Кнежинчев ф. Кичево, 1917. Кнезовски ф — от диал. кнез 'кмет на няколко села*. Царевец (Врачанско), Бо-женица (Ботевградско) — от Врачанско.
Книгопродавец ф — от професията книго-продавец. Самоков, 1843. Книжаров ф — от книжар. Кнйшев ф. Търново.
Княгиня ж — от княгиня; срв. Краля, Царева, Султана.
Княжев и Княжевич ф — от княз. Русе, Варна.
Княжески ф — псевдоним на българин, живял в Русия през миналия век.
Князевич, Князов и Князский ф—от княз. Бяла, 1893, Казанлък, 1940, Пловдив. 1949, Стара Загора, 1849.
Князовски ф — нова форма на Кнезовски. Враца.
Кобадов ф — от Кабадов с промяна на неудареното а в о. Янтра (Горнооряховско). Кобаков ф — от Кабаков с промяна на неудареното а в о или от диал. кобак 'пашкул'.
Кобарелов ф — от исп. caballero 'кавалер, конник' с метатеза на лер в рел и промяна на а в о. Бургас, 1927.
Кобачев ф — от диал. *кобач 'който коби, прокобява нещо зло'; срв. Кобов.
Кобзарина пр — от рум. cobzar 'свирач на кобза' (от укр. кобзар). Свищов, 1894. Кобзаров ф. Варна, 1936.
Кобиларов ф — от кобилар 'който се занимава с кобили (впряга, пасе, лекува)'. Ихтиман, Пловдив.
Кобов ф — от диал. кдба 'зла съдба, про-коба', Стара Загора. Кобринов ф. София, 1893. Кобров ф. Габрово, 1893. Кобуров ф — от кубур 'чанта за оръжие или за сечиво' (тур. kubur). Попово, 1917, Силистра, Първомай, 1917.
Коваджйев ф — вм. Кофеджиев. Русе. Коваклов ф — от Каваклов с промяна на първото о в а. Русе.
Ковалджйев ф—вм. Кавалджиев. Ковалетов ф — нова форма на Кавалето. Ковальов ф.
Кованджйев ф — от диал. кованджйя 'пчелар' (тур. kovanci). Силистра, 1900. Кованлъшки ф — от с. Кованлък (такива има няколко). Търново.
Кованов ф — от тур. kovaw 'кошер' или съкрат. от Кованджйев. Казанлък, Пловдив, Самоков.
Коваров ф — от диал. *ковар 'ковач', както шивар вм. шивач (?) Шумен.
Ковач пр — от професията ковач. Радомир, 1893. Ковачев ф. На разни места из страната. Ковачки ф. Самоковско, Бистрица, Железница (Софийско), Доганово (Елинпе-линско). Ковашки ф. Лехчево (Михайловградско).
Ковачганев ф-—от ковач Ганьо. Бяла. Ковачевски ф — от с. Ковачево, Кова-чевци или Ковачевица. Кюстендил, 1862. Ковачйшки ф— от с. Ковачица (Михайловградско и Ломско). Михайловград.
Ковачков ф — видоизменено от Ковачев. Свищов.
Ковашинов ф. Гоце Делчев (гроб). Коващянов ф. Варна, 1936. Ковия ж. Смолянско.
Ковров ф— от рум. covru 'леговище, дупка'. Ново село (Видинско).
Ковчазов ф — нова форма на Ковчез" лиев. Русе, Варна, Шумен.
Ковчегар пр — от професията ковчегар 'който прави ковчези'. Кюстендил, 1893. Ковчегарски ф. Жилинци (Кюстендилско).
Ковчезлйев ф — от диал. ковчезлйя 'жител на махала Ковчаз (Еленско). Бургас, Голямо Буково (Грудовско).
*К6вьо м — от Кольо или Койо с преход на л' или й във е' (?) Кбвев ф. Търново. Когелов ф. Свежен (Карловско), 1873. Кода м — западна форма на Кодо. Врачанско. Кодин и Кодов ф.
Коданов ф—joa. Куданов. Видинско. Коде м — разновидност на Кодо, Кода. Кодев ф. Елин Пелин. Кодеров ф. Казанлък. Коджа- (тур. koca '1. едър; 2. стар') — първа съставна част на фамилни имена като Коджаандреев, Коджавасилев, Коджагатев, Коджаиванов, Коджаниколов, Коджахинков, Коджахристов — все от ИзБ.
Коджабашев ф — от тур. koca bas 'голяма глава' (срв. Главчев) или вм. Коджабашиев. Силистра, 1908, Русе, Панагюрище, Казанлъшко, Гоцеделчевско.
Коджабашиев и Коджаба.шййски ф — от диал. коджабашйя 'селски кмет' (тур. коса-basi); срв. Кметов. Белица (Разложко), Гор. Диканя (Радомирско), Берковица. Коджагяуров ф — от коджа и гяур. Котел. Коджаев ф — видоизменено от Коджов. Велес.
Коджакефалов ф — от тур. koca и гр. xscpaXi} 'глава'. Варна.
Коджакехайов ф — от диал. коджакехая 'старши кехая'. Коджаков ф. Русе. Коджалаев ф. Стара Загора. Коджаманов ф — от тур. косатап 'грамаден'. Шумен, Търговище, Хасково, Стара Загора.
Коджански ф — от някое село с коджа в името (такива има няколко).
Коджаров ф — може би вм. Кожаров. Варненско.
Коджейков ф — от прякор Коджейко 'едър или стар, знаменит и под.' Калофер, Карлово Казанлък.
Коджо м — от Кочо с озвучаване на ч в дж. Дебърско.
Коджов ф — от тур. koca; вж. Коджа. Търново (Възраждането), Панагюрище, 1905. Кодйна ж — вм. Кудина. Кодйнов<?—вм. Кудинов. Пловдив, Варна. Кодо м — далечно видоизменение от Костадин. Кодов ф. Елин Пелин, Самоков, Говедарци (Самоковско), Калофер — от Софийско, Свищов, 1893.
Кодошев ф — от диал. коддш(ин) '1. клеветник; 2. сводник', (тур. kodo§). Пловдив. Кодрат м — гр KoSpSxoj от лат. Quad-ratus — име на двама календарски светии. Плевен, 1844.
Кодре и Кодро м — съкрат. от Кодрат. Кодрев и Кодро в ф. Плевен.
Кодузов ф — разновидност на Кудузки. Мурсалево (Станкедимитровско).
261
Кодуков ф — от ТУР- kuduk 'магаренце, пуле'. Пазарджик, 1893.
Кодурин ф — разновидност на Кадурин. Якоруда, 1917.
Коевченина пр — от село, колиби или махала Коевци. Павликени.
Коеджйков ф — от диал. *коеджйк 'овчарче' (?); срв. Коенджиев. Котел, Лясковец, Паламарци (Поповско).
Коена ж — разновидност на Кояна (?) Райлово (Пернишко), р. 1911, Владая, р. 1937.
Коенджиев ф — от тур. koyuncu 'овчар'.
Брацигово.
Коешйнов ф — може би от Колешинов с изпадане на ?. Пловдив.
Кожаоглу ф—вм. *Коджаоглу; вж. Ко-джов. Търново, 1852.
Кожарев и Кожаров ф — от кожар. Банско, ¦ Панагюрище.
Кожев ф — от кожа. Пловдив. Кожйнков ф.
Кожински ф. Трудовец (Ботевградско). Кожлашки ф. Церица (Ботевградско). Кожуклйев ф — от тур. gocuklu 'облечен с кожух'. Шумен.
Кожулов ф. Карнобат. Кожухаров ф — от кожухар. Из цялата страна.
Кожушков ф — а) от прякор Кожушко 'който ходи все с кожух'; б) от диал. ко-жушка 'вид детска болест шарка'.
Козалйев ф — от диал. козалйя 'жител на с. Куза, Чирпанско'. Изворово (Харманлийско).
Козалъков ф — от някоя местност с подобно име. Дединци (Еленско).
Козареков ф — от Козаров, Козарев с вмъкнато ек. Панагюрище.
Козаров и Козарев ф — от козар. На разни места из страната. Козарски ф. Враца, Лозен {Софийско).
Козачев ф — може би вм. Козаров (?) Панагюрище.
Козбунаров ф — от с. Козбунар (Първомайско). Асеновград, Пловдив. Козев ф—вм. Козов. Козелев ф—от прякор Козела. Одърне ((Плевенско).
Козета ж — фр. Cozette, име от романа Клетниците от В. ГОго. Михайловград, р.
1931.
Козин ф — от прякор Козата. Челопечене
(Софийско).
Козинаров и Козинарски ф — от козинар, може би превод на тур. Мутафов, Мутафчиев. Копривщица, Пловдив, Карлово, Клисура.
Козйчев ф — от прякор Козицата.
Козлев ф — от прякор Кдзльо. Лясковец, Долна Оряховица (Горнооряховско), Враца — от Лясковец.
Козлейски ф — от махала Козле към с. Брезе (Свогенско).
262
Козлеков ф — от Козлев с вмъкнато ек, Блъсничево (Луковитско).
Козлов и Козловски ф — от прякор Ко-зел(а). Толбухин, 1893, Разград, Ямбол, 1897.
Козлодеров ф — от диал. козлодер 'който дере кози* — в пряк или преносен смисъл.
Разложко.
Козлоджов и Козлуджов ф — от с. Козлуд-жа (такива има няколко). Сопот. Пловдив, Яворово (Асеновградско).
Козма м — гр. от Кооца xiojiog 'подредба, украса' — име на календарски светия. Рядко. Козмов ф. Козмоглу ф — с турско окончание. Козмиров ф — може би видоизменено от *Казимиров. Босилеград.
Козмички ф — навярно вм. Кознички. Шумен, 1940.
Кознев ф. Пловдив.
Козницали ф — по-стара форма на Кознички. Станке Димитров, 1879, Кюстендил, 1879.
Кознички ф — от с. Горна или Долна Козница, Станкедимитровско. Станке Димитров.
Козов ф — от прякор Козата в смисъл 'хитрец или пъргав, подвижен'. Кнежа, 1893, Брестник (Пловдивско), Старозагорско, Малко Търново, Ракитово (Велинградско). Козовски и (по-ново) Козовски ф. Кнежа, Койнаре (Белослатинско).
Козумов ф — от диал. козум 'агънце мое' (тур. kuzum) — поради честа употреба на това галено обращение. Габровско. Козунака пр — от козунак. Видин. Козурека пр — от диал. козурек '?' Котел. Козуреков ф. Котел.
Койл м — от Ко(йо) + ил- Койлов ф. Пловдив.
Койдана ж — може би далечно видоизменение от Костадина. Струга, нар. песен. Койдена ж — разновидност на Койдана. Кюлевча (Шуменско), Шумен.
Койджйков ф — стегната форма от Коеджйков.
Койка ж — женска форма от Койо, Койко. Типично за Елена; Толбухинско.
Кой лен м — от койлд 'вид ливадна трева, от която правят лазарски китки'. Долни Богров (Софийско), р. 1897.
Койко м — умалит. от *Койо. Перник, 15—16 век, Бяла, 1960. Койков ф. Голема-ново (Кулско), Търново, Гоце Делчев.
Койна ж — разновидност на Койка или женска форма срещу Койно. Каварна, Ямбол, Нова Загора, Новозагорско, Стара Загора, Ботевград, Ботевградско, Кътина (Софийско). Койнин ф. Калугерово (Ботевградско).
* Койнак м — прякорно име от Койн(о) -f-ак. Койнаков ф. Лясковец, Панагюрище, Михайловград.
Койнарлййски ф — от диал. койнарлия 'жител на с. Койнаре'. Пелово (Плевенско).
Койнарски ф — от с. Койнаре (Белослатинско). Кнежа.
Койник м. Ловеч, нар. песен.
Койно м — от Кой(о) + но. Ловеч, 1860, Ловешко, Русе, Каварна, Каменец (Хасковско), Голема Раковица (Елинпелинско). Койнов ф. Ловешко, Хасковско, Пловдивско, Койновски ф. Троян.
Койньо м — успоредна форма на Койно с меко окончание. Койнев ф. Бяла (Сливенско).
Койо м — а) далечно видоизменение от Костадин; б) от Кольо с изпадане на мекото л\ Казанлък, 1845, Стара Загора, Кортен (Новозагорско), Сливенско, Чирпанско, Ямболско, Калофер, 1860, Дебър (Македония), Каварна, Елена, Севлиево, Русенско. Коев (и Койов) ф.1 Коевски ф. Правец (Ботевградско).
Койруков ф — от диал. койоук 'опашка' (тур. kuyruk) в някакво преносно значение. Айтос.
Койтуков ф — от тур. kuytu 'закътано място'. Обединение (Търновско).
Койча ж — от Койка с друго окончание, както Ганка и Ганча, Мика и Мича. Кой-чин ф.
Койчо м — умалит. от Койо. Ботевград, Панагюрище, Две могили (Беленско). Койчев ф. Дряново, Трявна, Варненско. Койчов-ски ф. Ботевград, Дряново.
Койшоров ф. Сопот.
Кока ж — от Койна или друго подобно име с детско повтаряне на първата съгласна. Ботевград. Кокин ф. Трън, 1893, Ямбол, Кунино (Врачанско)
Кокайчев ф — може би вм. Кокалчев.
Кокаланов ф — от кокалан 'който търси незаслужени облаги'. Дряново, Сухиндол, Търговище, Търговищко, Белово, 1917, Върбово (Белоградчишко), Факия (Грудов-ско).
Кокаларов ф—от диал. *кокалар 'кокалан' (?) Мадан.
Кокалашев ф — от диал. *кокалаш 'кости с малко месо'. Ямбол, Гол. Конаре (Пловдивско).
Кокалджиев ф — от диал. кдкалджия 'ме-сар, който пробутва много кокали'. Айтос.
Кокаленов ф. Варна.
Кокаликов ф. Търново.
Кокалйчев ф. Рудозем.
Кокалов (и Кокалев) ф — от прякор Кокала 'костелив или мършав човек'. Плевен, Славяново (Плевенско), Ловеч, Първомайци (Горнооряховско), Твърдица (Сливенско), Мухово (Ихтиманско), Дворище (Кюстендилско), Варна.
Кокалчев ф — от прякор Кокалчето. Ба-чево (Разложко), Асеновград.
Кокаля пр — от кокал; вж. Кокалов. Ботевград. Кокалете род в Скравена (Ботевградско). Кокальов ф. Панагюрище.
Кокан м — от Кок(о)+а«. Коканов и Ко-канов ф.
Кокандаков ф. Котел.
Коканчо м — умалит. от Кокан. Кокан-чев ф. Стара Загора.
Кокарев ф — от тур. kokar 'твърд, здрав' ?
Кокарешков ф — разновидност на Куку-решков. Белица (Разложко), Благоевград, Пловдив.
Кокарчев ф — разновидност на Кокарев. Казанлък.
Коке м — от Костадин с удвояване на първата съгласна; вж. Коко. Трънско. Кокев ф. Сопот. Кокето ф. Кюстендил, 1917.
Кокенйдис ф — от Кокенов с гръцко окончание. Поморие, 1900.
Кокенов ф— вж. Кокйнов. Стара Загора.
Кокерешков ф — разновидност на Куку-решков. Берковица, 1917.
Кокйлев ф — от кокили (прадядото ходел през калта с кокили). Ловеч, 1893, Пловдив.
Кокйнов (и Кокйнов) ф — от гр. xixxivos 'червен'; срв. Червенков, Казълов. Бургас 1893, Поморие, 1900, Враца, 1900, Кюстендил, Трън, 1893.
Кокирнев ф — може би видоизменено от Кокйнов (?) Пещера, 1917.
Кокламанов ф — вж. Какламанов. Пловдив.
Коко м — от Костадин или Кольо с детско повтаряне на първата сричка. Варна. К6-ков ф. Варна, Пловдив, Самоков, Керека (Дряновско).
Коко дан ф. Пещера, 1897.
Кокоза пр — от тур. kokoz 'беден, разорен'. Пазарджик (гроб).
* Кокой м — разширено от Коко. Кокойов ф. Ник. Милев.
Коколев ф— вм. Кокалев. Сулица (Старозагорско).
Коколйчов ф — вм. Кокалйчев. Козлодуй, 1917.
Коколов и Кокольов ф — вм. Кокалов. Самоков. Коколовци род в Лехчево (Михайловградско).
Кокона ж — от гр. xoxxuva 'гражданка, кокона'. Грудово.
Коконата пр — от кокона в смисъл 'издокаран и малко превзет'. Котел. Коконов ф. Котел, Габрово (гроб), Варна, Петричко. Коконски ф. Севлиево, Трудовец (Ботевградско).
Коконй ж — разновидност на Кокона. Каварна, Виница (Варненско).
Коконка ж — умалит. от Кокона. Берковица, р. 1939.
Кокоранов ф— от прякор Кокоран 'който се кокори'. Ново село (Видинско).
Кокорйгин ф — вж. Кукуригин. Ново село (Видинско).
Кокорков ф — от прякор Кокорко; вж. Кокоранов. Търново, Русе.
263

1 ' W " *
Кокорманов ф — от прякор Кокорман; вж. Кокоранов. Куманово, 1917.
Кокоров и Кокорски ф — от рум. сосбг '1. жерав; 2. плашило'. Крушовене (Оре-ховско), Пловдив, Кюстендил; Брест (Нико-полско).
Кокорчев ф — разновидност на Кокорков. Тетевен.
Кокотанеков ф — от Кокотанов с вмъкнато ек. Панагюрище.
Кокотанов ф — от диал. *кокотан 'ско-котлив човек* или 'кикотлив човек' (?)
Кокошан пр — от диал. кокошан 'който се кокошини'. Брацигово, 1893.
Кокошара пр — от кокошар ' 1. крадец на кокошки; 2. който се занимава с кокошки (отглежда, купува и продава)'. Новачене (Ботевградско). Кокошаров ф. Панагюрище, Пазарджик, Обнова (Плевенско), Русе. Ко-кошарски ф. Берковица, Враца.
Кокошатов ф — от диал. *кохошат 'който по нещо прилича на кокошка' (?)
Кокошев ф — от рум, cocos 'петел' (от бълг.) Козлодуй, Стара Загора, Казанлък.
Кокошйнков ф — от прякор кокошинка; вж. Кокошан. Брацигово, Пещера, Стара Загора.
Кокошкаров ф — от кокошкар; вж. Кокошара.
Кокошки ф — от прякор Кокошката (приличал в главата на кокошка). Самоков, 1843. Кокошков ф. Самоков, 1893, 1960, Пловдив, Сливен.
Кокудинов ф — видоизменено от Кокудев (?) Гоце Делчев.
Кокудов и Кокудев ф — от диал. кукуда '1. кълбо, топка; 2. топуз на кантар'. Усто-во (Смолянско). Гоцеделчевско, Благоевградско.
Кокуларов ф — от диал. *кукулар 'производител или търговец на кукули (пашкули)'.
Кокуров ф.
Кокушев, Кокушков и Кокушов ф—вм. Кукушев. Пещера, 1917, Шумен.
Кокърлев ф — от рум. cocfrla 'криво, извито стъбло'. Свищов.
Кола м — съкрат. от Никола. " Балша (Софийско), 1864, Елин Пелин, Свогенско, Берковица, Вършец. Колин ф. Берковица, 1896, Вършец, 1898, Лютаджик (Врачанско). Колов ф.
Колаиванов и Колайванов ф — от тур. kula 'рижд, червенокос' или kolay 'лесен' и Иван. Милево (Казанлъшко), Казанлък.
Колакмански ф. Стояново (Ловешко).
Колаков ф — вм. Кулаков. Русе.
Колаксъзов ф — вм. К.улаксъзов.
Коланджйев ф — от диал. коланджйя 'който прави и продава колани' (тур. ко-lanci). Габрово, Плевен, Разград.
Коланчето пр — от коланче — по някакъв повод. Стара Загора. Коланчев ф. Стара Загора.
Коларов и Коларски ф — от колар 'който прави кола'. На разни места из страната.
Коласенов ф.
Коластина ж — небългарско видоизменение от Николай. Ореш (Свищовско), 1892, Драгомирово (Пловдивско).
Колачев, Колачов и Колачевски ф — от диал. колан 'обреден кравай'. Чепинци (Софийско), Средна Кула (Русенско), Михайловград.
Колашев ф — вм. Кулашев. Габрово.
Колвермезов ф — от тур. kol vermez 'не подава ръка'. Свиленград.
Колдака пр — от Колд(о) -f- ак. Рашково (Ботевградско). Колдашки ф. Кнежа.
Колдамов ф.
Колданов ф. Сумер (Михайловградско).
Колдйовци род в Боженица (Ботевградско).
Колдо м — от Коло с вмъкнато д. Колдов ф. Столник (Елинпелинско), Казичене (Софийско).
Коле и Коле м — западна форма на Кольо. Колев и Колев ф.
Колебйнов ф.
Колевичин ф — от Колевица, жената на Коле. Банско, Пазарджик.
Колевчев ф. Пещера.
Коледаров ф — от коледар (водел коле-дарска дружина). Търново, Мулетарово (Гоцеделчевско) .
*К6леджик м —умалит. от Кольо с турско -cik. Коледжиков ф. Карнобат.
Колейков ф. Кърджали.
Колелов ф — навярно вм. Колеолов. Пловдив.
Колелото пр — от колело 'велосипед' (яздел велосипед, когато това било още рядкост). Плевен, 1942.
Колеманов ф — може би вм. Големанов. Варна.
Колемов ф — от гр. хйХХгща 'лепеж, спойка'. Каварна.
Коленцов ф. Мирково (Пирдопско), Чирпан.
Колеолов <? —от Колеолу (Кольо + тур. олу) с допълнително българско окончание. Грудово.
Колесарски ф ¦— от колесар 'кола само с предните две колела'. Берковица.
Колескеровски ф. Врачеш (Ботевградско).
Колесников ф—-от колесник; вж. Колесарски. Благоевград.
Колесов ф. Ямбол, 1860, Пловдив.
Колетов ф — може би от Колете, необичайна за говора косвена форма от Коле-Доброславци (Софийско), Русе.
Колецов ф—от прякор Колеца. Кнежа. Радотина (Ботевградско).
Колечков ф.
Колеш м — от Кол(ьо) + еш. Колешев ф. Хасково, Варна, Рудозем.
Колешан м — от Колеш + ан. Колеша-нов ф. Бегуновци (Пернишко), Расник (Брез-нишко).
Колеш йн м — от Колеш + ин. Колеш йнов ф. Пловдив. Колешйнски ф. Разлива (Ботевградско). Колешйня пр. Разлива.
Колешйнко и — умалит. от Колешин. Колешйнковци род в Ботевград.
Колешкож—умалит.от Колеш.Колешков ф.
Колибар пр — от колибар. Кюстендил, 1879. Колибаров ф. Котел, Гор. Василица (Ихтиманско), Ихтиман, Габрово (гроб), Гоце Делчев, Смолян, Пловдив. Колибар-ски ф. Котел. 1867, Летница (Ловешко), Враца.
Коливов ф — от диал. кдливо 'варено жито за помен' от гр. (¦идХХо^а). София, 1893.
Коликов ф — от кДлев с вмъкнато ик. Казанлък, Варна. Коликовски ф.
Колилешев ф. Сливен.
Колймагарето пр — (навярно заклал чуждо магаре). Котел. Колймагаров ф. Котел.
Колиманов ф — от Калиманов с промяна на а в о. Пещера.
Колимечков ф — от колимечка 'който (се хвали, че) е заклал мечка'. Бяла, Русе.
Колимов ф. Варна.
Колйн м — от Кол(ьо) -f- ин. Колйнов ф. Варна,
Колйна ж — съкрат. от Николина. Пе-телово (Кърджалийско), Патриарх Евтимово (Асеновгр адско).
Колйнка ж — умалит. от Колйна. Търговище.
Колйнкоев ф — вм. Кулинкоев. Казанлък. Свищов.
Колипанов ф. Свищов (външно лице).
Колипатков ф — (навярно заклал чужда гъска). Белене (Свищовско).
Колипйлев ф — (навярно заклал чуждо пиле).
Колйца м ~- от Кол(ьо) + ща. Колйцов ф. Видин, Русе, Варна.
Количка ж — умалит. от Коля. Русе, 1936.
Колйчко м — умалит. от Кольо. Колйчков ф. Алфатар (Силистренско).
Колйчо м — видоизменено от Кольо. Ко-лйчев и Колйчов ф. Варна.
Колиш м — от Кол(ьо) -\- иш. Колйшев ф. .Габрово, Пловдив. Колйшовски ф. Дряново. Колйшки ф.
Колйшка ж — женска форма от Колиш и Колишко. Колйшкин ф.
Колйшко м — умалит. от Колиш. Колйш-ков ф. Пещера.
Колйщърков ф — от колищърк 'който коли щъркове'. Тетевен, Търново, Прилеп, София, 1893.
Коли ян м — удължено от Колян или видоизменено от Калоян (?) Колиянов ф. Русе.
Колка ж — женска форма от Кольо. Харманлийско, 1873.
Колмар м. Варна.
Колмичев ф. Варна.
Коло м — западна форма на Кольо. Ботевградско, Врачанско. Кблов ф. Ботевградско, Михайловградско, Софийско. К6-ловски ф. Ботевградско.
Коловичйнски ф — от Коловица, жената на Коло. Литаково (Ботевградско).
Коломб м — от ит. colombo 'гълъб'. Варна.
Колопин ф. Русе, р. 1909. Колпанов ф — разновидност на Кулпан-ски. Лясковец.
Колтаков ф — може би от тур. kaltak 'седло' с промяна на неудареното а в о. Габрово, 1900. Колтанов ф. Ямбол.
Колун м — от Кол(а), Кол(о) + ун. Софийско, нар. песен.
Колунчо м — умалит. от Колун. Колун-чев ф.
Колуш м — от Кол(о) -j- уш. Колушев ф. Бистрец (Грудовско). Колушки ф. Кюстендил.
Колфалчев ф — от с. Кулфалчево (Гле-дачово, Старозагорско). Стара Загора. Колца м — умалит. от Никола. Колцов ф. Колчагов ф — разновидност на Колча-ков. Банско, Перущица.
Колчаджиев ф — от диал. *колчаджия 'шивач, майстор да прави колчаци'. Казанлък.
Колчак пр — от диал. колчак 'обточена с гайтан пришивка на абена дреха' (тур. kolgak). Станке Димитров, 1879. Колчака пр. Разлива (Ботевградско). Колчаков ф. Панагюрище. Колчашки ф. Разлива. Колчаров ф.
Колчо м — умалит. от Кольо. Главно ИзБ. Колчев и Колчов, Колчевски и Колчовски ф. Кольке ж — женска форма от Кольо. Пчеларово (Кърджалийско).
Кольо м — съкрат. от Никола. Главно ИзБ, типично за Дряново. Колев и Колев-ски ф. Кольовски ф. Кнежа.
Колютов ф — от Колюто, членувана форма< на Кольо (Колю). Пловдив.
Колюш м — от Коль(о) -f- уш; срв. Колуш. Колюшев ф. Пловдив.
Коля ж — женска форма от Кольо. Казанлък, Петелово (Кърджалийско).
Коляк м — прякорно име от Коль(о) + ак. Коляков ф. Пловдив.
Колян м — от Коль(о) -f- ан. Колянов ф. Шумен, 1844, Варна.
Коляндов ф — от Колянов с вмъкнато д. Варна.
Колянцов ф — от Коленцов с якане. Стара Загора.
Колячев ф — от диал. *коляч 'колач, кръвник' (?-) Ръждавица (Кюстендилско), Кърджали.
Коляшев ф — може би видоизменено ог Колячев. Илинденци (Санданско).
265.

Коман м — от Ком(о) + ан. Н. Геров. Командарев ф — от диал. *командар 'който 'командари, разпоредник'. Дряново, Павликени.
Командов ф — от команда. Карлово, 1893. Команди род в Кюстендилско.
,. „ Комара пр — от комар в смисъл 'тънък и
W- ¦.-¦>*¦•- *слаб човек'. Комарев ф. Доброволци(Кърджа-- . * лийско). Комаров ф. Орехово, Костенец.
Комарски ф. Трудовец (Ботевградско), Варна.
Комарджйев ф—от комарджия (ар.-тур. Чштага). Варна, Свищов (гроб — външно лице).
Комаревски ф — от с. Комарево (Берков-¦ско). Вършец.
^ Комарицкиф—навярно полско име.Варна. Комарков ф — от прякор Комарко; вж. Комара. Долна Липница (Павликенско). Комарницки ф.
Коматанов ф— от коматан 'готован'. Михайловград.
Коматаров ф — от диал. *коматар 'готован, коматан'. Самоков.
Коматйчев ф. Ново село (Видинско), :Габрово.
Коматлййски ф — от диал. коматлия 'жител на с. Коматево (Пловдивско)'. Пловдив. Коматов и Коматев ф — от комат 'голям :къшей хляб' (гр. xo|i|ioctl). Крушево (Македония), 1900, Пещера, Гол. Конаре (Пловдивско).
Комашйнов ф—вм. Кумашинов. Пловдив. Комашйновци род в Попово (Софийско). Комбаков ф — разновидност на Кобаков. Ямбол. Стара Загора.
Комбалов ф — от диал. кдмбал 'буца, топка'. Караново (Новозагорско).
Комбов ф—отгр. xdpnog ']. възел; 2. самохвалко'. Брацигово, Пещера, Пловдив, Карловско, Казанлък, Стара Загора.
Комбоянов и Комбуянов ф — от диал. ~*комбоян (от гр. хо|л,7со7'avvCxyjg 'шарлатанин'). Пещера.
Коми ле в ф — вм. Кумилев. Казанлък, 1883.
Комйнков ф — от прякор Комйнко 'който непрекъснато пуши'. Червен брег, Тръсте-мшк (Плевенско).
Комйнов ф — може би от един произход с i Комйнков. Ресен (Македония), 1917.
Комйня пр — от комин (минавал през комина). Пирдоп.
Комисарев ф — от остар. комисар 'общин-•ски служител по реда и чистотата'. Варна, Асеновградско.
Комисионович ф — от комисидна. Цари-;град (от Калофер), 1844.
Комитата пр—от комита. На разни места: Плевен, 1888, Пещера, 1900, Враца. Коми-тов ф. Комйтски ф.
Комичарски ф—вм. *Кумичарски, от *кумичарка 'момиче от обреда кумичене'.
Комльов ф — от Ко.мьов с вмъкнато л'. Ник. Милев.
Комньо м — мъжка форма срещу Комня. Пловдив. Комнев ф. Пловдив, Варна. Комньов ф. Казанлък, 1845.
Комня ж — от лат. communio 'комка, причастие'. ЮИзБ: Малко Търново, Гру-довско, Бургаско, Крумовградско, Кърджалийско, Пловдив.
Комо м — успоредна форма на Комьо с твърдо окончание. Казанлък. Комов ф. Казанлък, Стара Загора. Комондов ф. Карлово, 1900. Компанаджиев ф — от разгов. компанад-жия.
Компаниев ф — от компания. Компански ф. Богданово (Грудовско).
Компанчето пр — от компанче 'компа-ньон, компаньонка'. Търново. Компръчков ф. Враца. Ко ме ало в ф. Мало Конаре (Пазарджишко), Пазарджик.
Комсамунов ф.—може би вм. Капсамунов. Комсйй пр — може би от комшия 'съсед' с дефективен или превзет гръцки изговор на ш. Калофер, 1849. Комсйев ф. Калофер, Пазарджик. Комсййски ф. Калофер (Възраждането), Пазарджик, Чирпан, Стара Загора.
Комсйлски ф — от Комсййски с преход на й в л.
Комсола пр. Павликени. Комтбхов ф —вм. Контохов. Комулджйев ф—от диал. *кумулджйя 'събирач на пясък' (от тур. *kumulcu). Брацигово.
Комулдшов ф — направо от тур. *kumulcu; вж. Комулджйев. Пещерско.
Комчо м — умалит. от Комьо, Комо. Плевен, 1822. Комчев ф. Казанлък.
Комшййски ф — от комшия, комшийски. Търнава (Белослатинско).
Комшов ф — от тур. kom§u 'съсед'. Габрово.
Комшуиванов ф — от комшу Иван 'съседа Иван'. Сопот.
Комьо м — мъжка форма срещу Комя. Комев ф. Харманлийско. Комьов ф. Комя ж. — от Комня с изпадане на н. Кона ж — женска форма срещу Коно. Вършец, Враца, Радомир, Плевенско, Ловешко.
Конавали ф. Кюстендил, 1879. Конаклйев ф — от диал. конаклйя 'който има голяма къща' (тур. konakh). Попово. Конаков ф — може би съкрат. от Конаклйев или Конакчиев. Русе.
Конакчйев и Конакчййски ф — от диал. конакчйя '1. в чийто дом отсядат пътници; 2. пратеник да намери квартири за пътници' (тур. konakgi). Ловеч, Гложене (Ловешко), Крамолин (Севлиевско), Добруджа, Миндя (Еленско), Стара Загора.
Коналиев ф — може би вм. *Конарлиев, от с. Конаре. Казанлък, Карлово.
Конанов ф. Свищов.
Конаров, Конарев и Конарски ф — от конар 'коняр'. Русе, Бяла, Ямболско, Литаково (Ботевградско).
Конбишков ф. Гоце Делчев (гроб).
Конгелиев ф—видоизменено от Конкилиев. Толбухин.
Конгьо м — от Кондьо с преход на д' в г'. Конгьов ф. Кула.
Конда1 ж — от Кона с вмъкнато д. Шумен, Карнобатско.
Конда2 м — стара форма на Кондо. Айтос, Варна.
Кондаклйев ф — навярно във връзка с кондак; вж. Кондаков. Кърджали.
Кондаков (Ф — от кондак 'приклад на пушка' (лат.-тур. kundak). Според семеен спомен: в село Раково, Котленско, имало много занаятчии, които правели кондаци за пушки; селото било изгорено, хората се пръснали по Сливен и другаде и мнозина от тях възприели фамилно име Кондаков.
Кондакчйев ф — от диал. кондакчйя 'майстор на кондаци'. Змейово (Старозагорско), Кърджали.
Кондарев ф — от гр. xovidpi 'прът, кол, копие'. Верен (Чирпанско).
Конджагюлов ф — от пер.-тур konca giil лапъпила роза, розова пъпка'. Каварна, Варна.
Конджов ф — съкрат. от Караконджов. Самоков, Кюстендил.
Конде и Конди м — разновидност на Кондьо. Кондев ф.
Кондименов ф — от фр. condiment 'поправ-жа за ядене'. Пловдив.
Кондо м — от Коно с вмъкнато д. Сливен, Троян, Първомайско. Кондов ф. Сливен, Троян, Прилеп, Кондович ф. Сливен, 1849.
Кондолов и Кондулов ф — от по-старо Кондоолу; вж. Кондо. Бургас, 1917,Пловдив.
Кондопйшев ф— от диал. *кондопйш 'стърчиопашка'.
Кондоферски ф — от с. Кондофрей (Радомирско). Самоков.
Кондофила ж — кръстоска от Конда и Карамфила. Струга, нар. песен.
Кондратов ф—от пол. Kondrat. Русе.
Кондрашев ф — видоизменено от Кондратов или от Кандарашев (?) Шумен.
Кондурангелов ф — от прякор Ангел Кон-.дура; вж. Кондуров. Пазард