Начало


100 години есперанто сред слепите в България

Ангел СОТИРОВ

Уважаеми дами и господа, драги гости, скъпи съидейници,

2007 за българските есперантисти е тройно юбилейна: 120 години от създаването на есперанто; 100 години от учредяването на БЕС и 100 години есперанто сред българските слепи. 100 години Български есперантски съюз (БЕС) е без съмнение един много юбилеен юбилей! Кръглите годишнини са винаги повод за равносметки, които направиха предишни докладчици, а също и за пожелания. От името на българските слепи есперантисти и от мое име, разрешете ми и аз да поздравя достолепния юбиляр и да му пожелая дълголетие и много повече виталност занапред!!!

За българските слепи есперантисти 2007, както вече малко по-горе споменахме,  е също юбилейна – през нея се навършват 100 години от навлизането на есперанто сред тях. Това изложение може би повече прилягаше да бъде изнесено пред тази аудитория от познатия на много от вас съидейник Владимир Желев, публикувал преди 3 години по този проблем свое проучване. Ползвайки неговата книга, публикации на други автори и мои собствени проучвания и спомени, ще се опитам да представя във възможно най-резюмиран вид обявената по-горе тема.


1. ЕСПЕРАНТО В ДЪРЖАВНИЯ ИНСТИТУТ ЗА СЛЕПИ

1.1. ПЪРВИ РАЗПРОСТРАНИТЕЛИ

В своите все още непубликувани спомени, Стефан Ненков, впоследствие цели 3 десетилетия всепризнат лидер на българските слепи, твърди, че е есперантист от 1900 г. (Пеев, 2005). Ако му се доверим, той е първият сляп български есперантист. Но почти всички изследователи на тази проблематика са напълно единодушни, че есперанто се появява сред слепите в България чак след 7 години и то благодарение на Никола Торбов.

През 1907 г. сред своите съученици от Държавния институт за слепи той разпространява международния език есперанто. Никола Торбов е син на заможен свищовски търговец. С неговото име се свързва проникването на есперанто сред българските слепи. Той се запознава с есперанто, когато бил на лечение във Виена. От него го усвояват бъдещия академик Петко Стайнов, Стоян Орозов, Никола Стоименов и др. Учениците преписвали тайно учебници и речници, защото директорът д-р Стойчо Донев не разрешавал да се учи есперанто (Манов, 1978). За съжаление, Никола Торбов заболял от туберкулоза и починал едва на 15-годишна възраст.

И есперанто е вече и на въоръжение при българските слепи и както казва известният шведски сляпоглух есперантист и издател Харалд Тхиландер, слепите въобще копнеят за контакти и че ако есперанто не съществуваше, би трябвало да бъде изобретен специално за тях (Желев, 2004).


1.2. ПЪРВО ДРУЖЕСТВО НА СЛЕПИТЕ ЕСПЕРАНТИСТИ

На 3 март 1914 г. няколко възпитаници, сред които и Христо Радев и Стоян Орозов на Държавния институт за слепи учредяват първото Дружество на слепите есперантисти. То просъществува само една година. (Желев, 2004). С голяма вероятност можем да предполагаме, че това дружество е било поделение на БЕС.


1.3. БЪЛГАРИН УЧАСТВА В КОНГРЕС НА LIBE

В своята книга "Есперантско движение сред невиждащите хора в България" Вл. Желев посочва, че през 1921г. Панайот Колев участва в първия Международен конгрес на слепите есперантисти в Прага. Той е взел участие в Световния есперантски конгресна UEA. Току-що учреденото дружеството на българските слепи, поради това, че няма средства, за да изпрати свой делегат, го подпомага с 200 лв. за участие и в конгреса на слепите есперантисти. Разбира се, след своето завръщане П. Колев разказва за него на българските слепи.


2. ГРУПА НА СЛЕПИТЕ ЕСПЕРАНТИСТИ "БАЛКАНА СТЕЛО"

Според Марин Тодоров на 6 май 1925 г. се основава есперантско дружество "Балкана стело” (Тодоров, 1972). Основатели на дружеството са: Стефан Ненков, Стоян Орозов, Димо Кирев, Никола Стоименов, Петър Ганчев, Леон Георгиев, Тотка Георгиева и Вера Минева. И Владимир Желев също смята като Марин Тодоров, че създадената през май 1925 година структура е дружество, без да посочва и той сериозни аргументи в подкрепа на тази своя теза(Желев, 2004).Но Желязко Пеев смята, че създадената тогава структура не е дружество към БЕС, а група, и то към Дружеството на българските слепи. В своите специални проучвания на този проблем Пеев ни съобщава, че през септември 1924 г. Савка Иванова, Венцислав Иванов и Стоян Бабаитов искат есперантска литература и речници на брайлов шрифт. Според Ж. Пеев на заседанието на Настоятелството на Дружеството на българските слепи (ДБС) от 3 май 1925г. Ст. Ненков предлага да се основе група на българските слепи есперантисти при ДБС и предложението му единодушно се приема (Пеев, 2005). На Пеев може изцяло да се вярва, защото по този точно въпрос той борави с документи от Държавния архив и цитира протокол от заседанието на Настоятелството на Дружеството на българските слепи. Пеев е много опитен изследовател, натрупал обилен опит при ползване на архивни документи при написване на две краеведски книги.

Десетилетия наред "Балкана стело" играе голяма роля не само за популяризиране на международния език есперанто, но и изобщо за развитието на делото на слепите у нас. Чрез "Балкана стело" се е получавало и съветското списание на релефно-точков брайлов шрифт "Жизнь слепых" (Тодоров, 1972).

Същият Марин Тодоров пише, че от 1921 до 1944 г. есперанто официално се изучава в Държавния институт за слепи. Преподаватели през това време са били широко известните за онова време виждащи есперантисти Панайот Колев и Асен Григоров, невиждащите есперантисти Димо Кирев и Минчо Стоянов. Пак според Пеев за набиране на средства за фонд „Слепи есперантисти” Настоятелството на ДБС решава на 2 юни 1926г. да се отпечатат покани за оркестъра от слепи музиканти, които да се продават по 2лв. и 30% от стойността им да се внасят във фонда.

На XXI международен есперантски конгрес, който се открива на 1 август 1929г. в Будапеща – Унгария, като делегат е изпратен Стефан Ненков. Отпуснати са му 10 000 лв. командировъчни средства от ДБС и 5 000 от групата на „Балкана стело”. Тук той се среща с делегати от Англия, Дания, Швеция и други страни и обсъжда с тях положението на слепите (Пеев, 2005).

Ж. Пеев посочва също в своята книга "История на движението на слепите в България", че ДБС подпомага финансово есперантската група „Балкана стело”, като всяка година предвижда в бюджета си субсидия за нея. Първата помощ е 500 лв., следващата – 1 000, после 1 500 и т.н. Членовете на Настоятелството на ДБС Стефан Ненков, Стоян Орозов, Никола Стоименов и Димо Кирев са добри есперантисти. Те поддържат контакти с чужбина чрез есперанто.

Освен Дружеството на българските слепи, Държавният институт за слепи се остава другият голям център на есперантското движение сред българските слепи. Там през 1931г. според Вл. Желев се прави опит за издаване на брайлов шрифт на първото есперантско списание. По това време в ДИС преподавател по есперанто е известният български есперантист Асен Григоров. По негова инициатива и с разрешение на директора започва издаването на първото есперантско брайлово списание у нас „Файреро”. То се пише на ръка от двамата редактори-ученици Георги Георгиев – Томбулът, и Кирил Манов. Издадени са три броя в по три екземпляра (Желев, 2004).

На 30 август 1933г. ДБС решава да издава на брайл списание „Вестител”, което ще се печати в Стокхолм – Швеция. Уредник на списанието е Димо Кирев. Цялата кореспонденция с печатницата на Харалд Тхиландер се води на есперанто (Пеев, 2005).

По-нататък в своите проучвания Пеев установява, че в протокол № 16 от 11 ноември 1939г. на УС на ДБС е записано, че се отпуска на есперантската група „Балкана стело” 1 000 лв. за абонамент на списанията „Есперанта лигило” и „Луи Брайл” и за други нужди. В протокола е отбелязано ясно, че „Балкана стело” още е група, а не дружество.


3. ДРУЖЕСТВА И СЕКЦИЯ НА СЛЕПИТЕ ЕСПЕРАНТИСТИ

Повече от половин век българските слепи есперантисти членуват в местните дружества на Българския есперантски съюз (БЕС). Живеещите в Пловдив Дамян Пацев, Велко Гълъбов, Георги Георгиев-Томбулът, Христо Белобрадов, Данчо Данчев, Роми Марков, Ангел Сотиров и други в д-во „Културо”, В Стара Загора Георги Николов-Джалджикът, Ангел Сотиров и други – в д-во „Верда стело”, във Варна – Борис Бодичев и Димо Пенев– в д-во „Албатро”.

Софийските слепи есперантисти в своето голямо мнозинство членуват в д-во „Балкана стело” до 1997година.

Повлияни най-вероятно от примера на софиянци и стимулирани и от започналия през ноември 1957 г. първи курс за изучаване на есперанто сред пловдивските слепи (с преподавател Иван Батаклиев), на 5 май 1958 година и  тук се създава група на слепите есперантисти „Лумо”. За групов отговорник е определен късноослепелия инженер Дамян Пацев. Кръстник на групата е Иван Балтов, който заедно с Христо Белобрадовса организатори и участници в този курс. След  9 години – през юни 1967 година групата се превръща в дружество със същото наименование. На учредителното събрание са избрани за председател – Данчо Данчев, а за секретар – Ангел Сотиров. Вероятно поради някаква техническа грешка в споменатата вече книга на Владимир Желев е посочена 1958 година като година на учредяване на дружество „Лумо”, макар и според признанията на самия Желев и той лично е участвал в неговото учредяване през юни 1967 година, когато Владимир Желев е вече работник в ПП „Успех” – Пловдив.

След Батаклиев, преподаватели са Александър Плачков, Ангел Сотиров, Фани Михайлова, Данчо Данчев и др. Това дружество функционира реално до1998 г., сиреч до основаването на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България (АНЕБ).

На 15 ноември 1980 г. и във Варна се учредява д-во на слепите есперантисти „Есперо”, което съществува също до учредяването на АНЕБ.

През 70-те и до средата на 80-те години тези 3 дружества в тясно и плодотворно партньорство с поделенията на Съюза на слепите в България развиват много активно разностранна дейност – организират курсове за изучаване на есперанто, техни представители дейно участват в прегледите на есперантската художествена самодейност, в конгресите на БЕС, на Световния есперантски съюз (UEA), на Международната лига на слепите есперантисти (LIBE) и в много други есперантски форуми. Творби на есперанто от невиждащите поети Тодор Шошев и Данчо Данчев печелят награди на национални и задгранични литературни конкурси.

По инициатива на пловдивските слепи есперантисти през 1978 г. към Централното управление на ССБ се изгражда комисия за работа със слепите есперантисти с председател Тодор Шошев (Желев, 2004). Заслуга на комисията е масовото участие на български слепи есперантисти в конгреса на LIBE през 1983г. в Будапеща. Комисията провежда свои форуми, някой от тях с международно участие – срещата на български слепи есперантисти през 1984 в с. Писаница, където вземат участие и есперантисти от Унгария и Чехословакия. Едно от най-големите постижения на тази комисия е стартиране издаването на брайлов шрифт през 1985 г. на сп. „Есперанта файреро” с редактор Т. Шошев, който го списва до своята кончина през 1991г. Списанието и сега се разпространява в повече от 22 държави и читателската му аудитория брои вече около 300 души в голямото си мнозинство чужденци, аудитория изключително голям за такова списание.

На 5 юни 1985 г. се учредява секция на слепите есперантисти към БЕС с председател Тодор Шошев. Следващи нейни председатели са Димо Пенев и Павел Димитров (Желев, 2004). По това време уставът на ССБ не позволява създаването на секции – само преди няколко години е ликвидирана секцията на слепите интелектуалци, която е трансформирана в мъртво родения Научен съвет към ръководството на ССБ.

По инициатива на Тодор Шошев и Владимир Желев през 1986 г. в Горна Оряховица се обособява група на слепите есперантисти към местното дружество „Есперо” на БЕС. Групата се състои от Маринка Спасова, Цонка Върбанова, Стойка Димитрова и др. Групов отговорник е дългогодишната есперантистка и изявен деец на ССБ в този край Маринка Спасова.

В голяма степен катализатор за създаване на Комисията за работа със слепите есперантисти, а после и за учредяване на Секцията на слепите есперантисти, изаза стимулиране на тяхната по-нататъшна работа е неспокойният и свръхенергиен Владимир Желев. Почти 2 десетилетия той инициира и организира много от по-значимите прояви на българските слепи есперантисти и превръща Пловдив в новото средище на тяхното движение.


4. АСОЦИАЦИЯ НА НЕВИЖДАЩИТЕ ЕСПЕРАНТИСТИ В БЪЛГАРИЯ

На 14 май 1998 г. в Пловдив се учредява самостоятелна национална организация на българските слепи есперантисти с посоченото по-горе наименование.Формалния повод за нейната поява е издаването и разпространението на сп. „Есперантска искра”, при които тогавашния редакционен екип, състоящ се от Владимир Желе, Фани Михайлова и Ангел Сотиров, среща сериозни затруднения.

Благодарение на АНЕБ, и преди всичко на нейния неизтощим председател Владимир Желев, който с неизчерпаемата си енергия и апостолска всеотдайност и заедно със своя екип създава условия  през следващото десетилетие за истински бум и бурен разцвет в разпространението на есперанто сред хората без зрение в България.Организират се десетина курса, някои от тях доста успешни, за изучаване на есперанто: в София (към Националното читалище на слепите „Луи Брайл”), в Плевен (към местната организация на ССБ), в Пловдив (към Националния център за рехабилитация на слепи), в Горна Оряховица (към фондация „Човещина”, в Разград(към местния есперантски дом на културата) и в във Варна (към Училището за деца с нарушено зрение „Проф. Иван Шишманов” и към местните организации на ССБ). Преподаватели в тези курсове са Мариана Евлогиева, Фани Михайлова, Радка Стоянова, Данчо Данчев, Владимир Желев, Добринка Бодичева, Маринка Спасова и Райна Христова. За съжаление новопостъпилите членове в АНЕБ в резултат на тези курсове не са повече от  15-20 души. През 2001г. АНЕБ успешно защитава проект „Чрез есперанто – комуникация без граници”, финансиран от фондация „Отворено общество” – София, благодарение на който се разгръща и мащабна издателска дейност. На релефно-точков шрифт и в говореща версия се издават речници, книги, учебници и учебни помагала за начинаещи и за напреднали (Сотиров, 2002). Провеждат се всяка година срещи на слепите есперантисти, най-вече през лятото във Варна, някои от тях с международно участие. Сп. „Есперанта файреро” през 2002 г. започва да се издава и в говореща версия. За записването и разпространението на аудио варианта на списанието особени заслуги имат дикторът Фани Михайлова и Владимир Желев, организиращ звукозаписа и експедицията на готовите вече броеве. Несъмнена е и ролята на отговорния редактор на списанието след 2001 година Данчо Данчев при неговото списване, който внесе в него по-художествен и по-лиричен облик. През 2000 година АНЕБ организира много добре в Пловдив и 66-ия конгрес на Международната лига на слепите есперантисти. През 2002 членовете на организацията достигат 70 и тя става втората в света по членска маса организация на слепи есперантисти, изпреварвайки италианската и нареждайки се плътно до руската.

Наред с посочените големи успехи на АНЕБ, като негативна тенденция може да се отбележат 2 факта:

А. В резултат на появата на АНЕБ се закриват почти едновременно и трите дружества на слепите есперантисти в структурата на БЕС;

Б. Налице е определен порив към изолационизъм, неучастие или слабо участие на слепите есперантисти в живота и форумите на БЕС. Може би занапред трябва да се мисли за евентуалното асоциирано членство на АНЕБ в БЕС, ако неговият устав позволява това.

Истина е, че в някои страни на Изток и на Запад невиждащите есперантисти имат свои национални организации, но мнозинството от тях продължават да членуват заедно със своите виждащи съидейници и в тамошните национални есперантски организации и да взимат активно участие в техния живот. За съжаление българският модел в това отношение предполага нежелани практики на нагласи към самоизолация и сегрегация от нашите виждащи съидейници. Така в голяма степен се прекъсва една традиция, създавана повече от 8 десетилетия, българските слепи есперантисти да бъдат неотделима част от националното есперантско движение и те се затварят сякаш отново в рамките на т.нар. „тифлосоциум”, в който може би се чувстват по-комфортно и по-уютно. А много от лидерите на АНЕБ продължават гръмогласно да апелират за интеграция на слепите в обществото.


5. МЕЖДУНАРОДНИ ФОРУМИ НА СЛЕПИ ЕСПЕРАНТИСТИ В БЪЛГАРИЯ


5.1. През 1963 г. в София се провеждат поредните световни конгреси на Световния есперантски съюз (UEA) и на Международната лига на слепите есперантисти (LIBE). Конгресът на LIBE се провежда в читалище „Петър Берон”. В него вземат участие слепи есперантисти от Европа и Австралия. Организационният конгресен комитет е в състав Никола Димитров – Французинът (председател), Кирил Манов и Михаил Карамихайлов, който получава финансова подкрепа от ССБ в размер на 2 300 лв. (Пеев, 2005). В тези конгреси вземат участие освен софийските слепи есперантисти и Дамян Пацев, Роми Марков и Ангел Сотиров от Пловдив и Марин Маринов от Дряново. Слепият 20-годишен есперантист от Норвегия Ото Притц печели организирания във Враца ораторски конкурс за младежи.


5.2. Във Варна през 1978 г. се провеждат поредните световни конгреси на UEA и на LIBE, в които вземат участие слепи есперантисти от София, Пловдив, Варна, Горна Оряховица и Шумен. Много солидно са представени слепите есперантисти от Западна Европа. Особено големи са групите от Италия и Федерална Германия. Присъстват невиждащи есперантисти от далечните Канада и Австралия. Българските слепи есперантисти са силно впечатлени от тъмнокожия Жан Сорел (Канада), от езиковото равнище на Ото Притц (Норвегия) и от полиглота Педро Зурита (Испания), който говореше твърде свободно освен на есперанто и на още 7-8 чужди за него езика. Педро Зурита и Жозе Старк (Белгия) и на този конгрес бяха без придружители. Конгресистите бяха настанени на квартира и храна в студентските общежития на варненския Технически университет. Всички участници в конгреса на LIBE получиха на брайлов шрифт „Българо-есперантски разговорник” и „Сборник от творби на български поети и писатели на есперанто”, а също и дългосвиреща грамофонна плоча с изпълнения на Професионалния хор на слепите в България (Желев, 2005).


5.3. През 2000 г. в Пловдив се провежда 66-ия конгрес на LIBE, в който вземат участие 94 есперантисти от 14 страни (Желев, 2005). Конгресистите са настанени в СУПЗ „Св. Георги”, където се провеждат и заседанията на самия конгрес. Председателят на БЕС инж. Петър Тодоров награди председателя на LIBE Теодор Шпекман (Германия) и касиера Роб Мурбейк (Холандия) с юбилеен медал „Заменхоф” за големите им заслуги към международното есперантско движение (Желев, 2005). По време на конгреса се организират изпити на ILEI за степен на владеене на есперанто. Екзаминатори бяха Роб Мурбейк и Анатолий Масенко (Русия). От нашата страна след осем изпита успешно се дипломира Ангел Сотиров.


5.4. Отново във Варна през 2003 г. се провежда международна среща на слепите есперантисти от 8 източноевропейски държави, на която присъстват повече есперантисти, отколкото на 69-ия LIBE конгрес, проведен в Гьотеборг (Швеция).


5.5. 73-ти конгрес на МЛСЕ (LIBE) в Албена

В момента тече под пълна пара заключителната подготовка на 73-ия конгрес на МЛСА (LIBE), който се провежда отново в България – в курорта Албена. За съжаление, въпреки положените немалки усилия от организаторите към този конгрес от слепите есперантисти от Западна, Северна и Централна Европа се проявява много слаб интерес. Големите общности от слепи есперантисти на Италия, Германия, Испания и Скандинавия няма да изпратят на него свои представители. За пръв път тези части на Европа ще отсъстват, ако не се броят тримата австрийски невиждащи есперантисти,  отLIBE-конгрес. Като причини се сочат високите такси, слабата реклама  и не функциониращата интернет комуникация с организаторите на конгреса. Вероятно има и други причини, които организаторите на конгреса и LIBE-ръководството ще търсят и анализират.


6. РОЛЯТА НА ЕСПЕРАНТО ЗА ОРГАНИЗИРАНОТО ДВИЖЕНИЕ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Както се вижда от списъка на основателите на "Балкана стело", всички ръководни дейци на Дружеството на българските слепи през 20-те и 30-те години са и добри есперантисти. Посредством международния език есперанто те черпят с пълни шепи информация за образованието, рехабилитацията и професионалната реализация на зрително затруднените в развитите страни(Сотиров, 2004). Особено полезни в това отношение са брайловото списание на есперанто "Есперанта лигило" (Тодоров, 1972).

Чрез есперанто възпитаниците на института (училището) за слепи, а после и много от изявените дейци на Дружеството на българските слепи, получават информация за живота на слепите в по-напредналите в социално-икономическо отношение страни. Посредством есперанто те получават сведения за първите кооперативни работилници за слепи в Европа, за организираното движение на слепите от цял свят (Манов, 1995). Този език определено играе важна роля за осъзнаване необходимостта и в България слепите да се сдружават по определени признаци, за да представят по-добре своите интереси, да създават условия за удовлетворяване на своите материални и културни потребности (Сотиров, 2004).

Засега Според Ст. Ненков важна роля за самообразованието на слепите играе езикът есперанто. На него език има две централни библиотеки, едната в Лондон, и другата в Лайпциг, а също така има и много списания и вестници, които се четат и в България, защото по-будните слепи у нас са почти всички есперантисти.

По време на Чирпанското земетресение (1927) дружеството на българските слепи отправя апел (чрез есперантската група на слепите есперантисти в България "Балкана стело") и получава от дружествата на слепите в много страни около 100 хиляди лева, които са раздадени своевременно на нуждаещите се слепи от земетръсната област (Ненков, 1932).

Председателите на Дружество на българските слепи, на Общия съюз на слепите в България и на Съюза на слепите в България Стефан Ненков, Петър Ганчев и Тодор Шошев са добри и активни есперантисти. Както се отбеляза вече те пренасят „ноухауто” при грижите на слепите от най-развитите страни в България. Трима, от четирите директори, на Националния център за рехабилитация на слепи – Христо Белобрадов, Димитър Парапанов и Ангел Сотиров са също активни есперантисти, което определено им помага в професионалните им занимания в международните им контакти и при ползването на специална литература. Минчо Стоянов като учител в Държавния институт за слепи е преподавал есперанто както се спомена по-горе, но и цели 3 десетилетия ползва този език в своята работа и като главен редактор на сп. „Животът на слепите (след 1973 – сп. „Зари”).

През 1928 година есперантистът Никола Димитров-Французинът доставя от Англия шах-табла, специално пригодена за слепи (сега тя се пази в музея на читалището на слепите „Луи Брайл”). Оттогава започва да се играе шах между слепите. През 1932 година пак Никола Димитров се свързва чрез кореспонденция с една есперантистка, директорка на музикалното училище за слепи във Франция. Той издейства стипендия от българското правителство и заминава за Франция, където постъпва в същото училище. Там в продължение на три години учи акордьорство на пиана и пеене (Манов, 1978). Оттам и неговото прозвище Французинът.

Виждащите есперантисти, приятели на слепите, са извършили и сериозни дарения в недвижима собственост за нуждите на организираните слепи. Както съобщава К. Манов жилищния имоти на ул. Симеон 110 в София е завещан на Дружеството на българските слепи от есперантистката Смарагда Ножарова, приятелка на тогавашния председател на Дружеството Стефан Ненков, а съюзната къща на бул. Сливница 243 в София е завещана на ДБС от съпругата на очния лекар Александър Георгиев, свързала се със слепите също чрез есперанто (Манов, 1978).

Десетки могат да бъдат примерите за изключителната роля на есперанто и на българските слепи есперантисти за организираното движение на слепите в България и за подобряване на техния живот. Но ограниченията, произтичащи от времето отредено за разработка и времето за представянето й, ни карат да бъдем по-пестеливи. Може би в някакво следващо проучване по-пространно ще се опитаме да представим и тази тема.


ЛИТЕРАТУРА:
1. Желев, Вл., "Есперантско движение сред невиждащите хора в България", "Антос", Шумен, 2004
2. Манов, К., "Какво дължим на есперанто", сп. "Зари", 1978, кн. 4
3. Манов, К., "Началото", сп. "Зари", 1995, кн. 4
4. Ненков, Ст., "Нашите организации", сп. "Съдба", 1932, кн. 6
5. Пеев, Ж., "История на движението на слепите в България", София, 2005
6. Сотиров, А., „Чрез есперанто – комуникация без граници”, сп. „Зари”, 2002, кн. 10
7. Сотиров, А., „Българските организации на слепи – вчера и днес”, Пловдив, 2004
8. Тодоров, М., "Разпространение на есперанто сред слепите в България", сп. "Зари", 1972, кн. 4

Юни 2007, Пловдив


Начало