Начало


„ЛИТЕРАТУРНО СПИСАНИЕ“ ВЕЧЕ НА 5 ГОДИНИ!

Ангел СОТИРОВ,
отговорен редактор на „Литературно списание“

“Не е съвсем лош за пилотен брой на любителско списание”. Това са думите на моя добра приятелка, както се вижда, не особено възторжени. Бях много озадачен и силно неудовлетворен от тази снизходителна оценка.

На 2 юли 2000 г. в медийното пространство се появи и говорещото списание „Литературно списание“. Като всяко новородено, то в началото не изглеждаше съвсем перфектно: музикалното оформление беше под всяка критика; говорът се чуваше ужасно; времетраенето на пилотния брой беше едва 23 мин.; рубриките бяха само четири - „Лирика“, „Сатира“, „Дебютанти“ и „Кратки новини“. То е първото частно говорещо списание в България. От 2002 г. негов издател е Фондация "Артфорум 01".

Може би като компенсация за тези недостатъци, поетичните текстове в Първи брой сякаш бяха относително добре подбрани. Техни автори са Величка Гушева, Здравко Лекишев, Елфина Божилова, Веселина Стоилова и Данчо Данчев.

Почти цели две години А-страна на списанието бе изцяло отредена за текстове в мерена реч, а Б-страна - за сатирични и други текстове. Дълго време отсъстваха белетристични текстове поради малкия формат на списанието - само 60 мин. времетраене на звукозаписа за един брой, или около 50 000 знака. От четвърти брой на 2002 г. неговата продължителност бе увеличена на 90 мин., продължителност, която доскоро имаха повечето чуждестранни говорещи списания. Първоначалната периодичност на "Литературно списание" е тримесечна. През 2002 и 2003 г. се направи не много успешен опит списанието да се издава на 2 месеца, но от 2004 г. отново се възстанови тримесечната му периодичност.

Казано метафорично, в звукозаписно отношение почти две години и половина неговият облик беше твърде циклостилен, а съдържанието - доста самиздатско. Първото се дължеше на свръхлюбителската звукозаписна техника, която в началото използвахме (диктофони, домашни музикални уредби и т.п.), а второто е резултат може би най-вече на недостатъчния опит на екипа ни при правенето на такова списание. Вероятно в резултат на хронични слабости на списанието в офиса на неговия отговорен редактор се появи девиза: "Качеството, глупако!". Наши читатели често съвсем основатено се шегуваха: „Най-доброто нещо на това литературно списание е музиката!“ И наистина, след добрия външен облик на списанието, музикалното оформление беше другото наше сериозно постижение.

Още в пилотния брой списанието се провъзгласи за достъпна трибуна на графоманстващи люде и най-вече на съчинители на различни кратки форми на художествена литература със зрителни увреждания. Знайно е, че точно сред хората със зрителни затруднения, вероятно компесаторно (Алфред Адлер), изобилстват съчинители на всякакви литературни текстове. И те, като всички творци, жадуват продуктите им да стигнат до ценители на тяхното творчество. Всеизвестно е, че и дори при либерализираните издателски критерии през последните 15 години авторът на литературни текстове не може лесно да издава книга всяка година, колкото продуктивен и амбициозен да е той. А и специализираните периодични издания не са особено отзивчиви за непознати, и то прохождащи, автори.

Кръглите годишнини са обикновено повод за равносметка на извървения път. Слагат се на везните постиженията и кризисните моменти, анализират се проблемите и перспективите на юбиляра. Въпреки някои хронични сериозни недостатъци на списанието (лошо качество на звукозаписа, прекален или отсъстващ дикторски артистизъм и др.), изглежда, точно поради посочените в предния абзац причини, специфичната авторска гилдия го посрещна с голямо любопитство, учудваща толерантност и неизчерпаемо доверие. Посредством пистите на „Литературно списание“ много техни творби срещнаха своите първи читателски аудитории. С интерес, търпение и доверие се отнесоха и отнасят и десетките читатели, непродуциращи литературни текстове, разбира се, в мнозинството си с тежко увредено зрение. Твърде показателно е, че една не малка част от читателите прослушват "Литературно списание" няколко  пъти, презаписват отделни негови текстове и много често цели броеве. "Литературно списание" се слуша колективно от читателски групи, управителни съвети и дори звучи понякога в квартални барчета. Може би е силно любопитно, че 10-20% от читателите на списанието са хора без каквито и да е зрителни затруднения.

Макар в определена степен елитарно, „Литературно списание“ е с огромна и постоянна за говорещо списание читателска аудитория - около 200-250 души от 31 селища на страната. Както е известно, читателските аудитории на другите две български говорещи списания - сп. „Знание“ и сп. „Съвременност“, броят аудитории от по 40-50 читатели.

За разлика от споменатите говорещи списания, чиито текстове са всички до един от категорията на т.нар. дайджест (препечатки), то около 40 % от публикациите в „Литературно списание“ са съвсем оригинални текстове, сиреч - никъде непубликувани и в голямата си част специално писани за него.

За разлика от другите български говорещи списания, почти всички рубрики на „Литературно списание“ започват със свои разпознавателни сигнали. Благодарение на редакционния съвет и екип през последните 3 години списанието постигна сравнително добра структурираност. На много голям интерес се радват постоянните му рубрики: „Поетично ателие“; „Вести на Артфорумпрес“; „Казано на ухо“. С голямо нетърпение се очакват и рубриките: „Дебютанти“; „Да прочетем с Вас отново“; „Познайте автора“; „Хумор от вчера“; „Писма на читатели“.

Сътрудници на списанието, автори, новинари, репортери и литературни наблюдатели, са около 40 души, предимно със зрителни проблеми. В списанието публикуват често и наши приятели с нормално зрение като Тодор Чонов, Добрина Баракова, Радко Радков, Стефан Митев, Недялка Рибарева и др. В него, естествено, още от самата му поява се „печатат“ най-редовно и творби на вече утвърдени български автори. Както може да се предполага от мисията на списанието, авторите със зрителна недостатъчност във всеки брой имат лек превес. Досега тринадесет зрително затруднени  автора са направили своите първи публикации на литературни текстове в "Литературно списание".

Аудиосписанието „Литературно списание“ не е комерсиален проект. То се разпостранява безплатно от фонобиблиотеките на Съюза на слепите в България от няколко читалищни, училищни и градски библотеки и най-вече от 24-ма доброволци, наши приятели. Списанието се изпраща до читатели от Бурса (Турция) и Прилеп (Македония).

„Литературно списание“ засега се издава единствено на аудиокасети, защото неговите читатели, в голямото си мнозинство, не разполагат все още с апарати за прослушване на компактдискове. В най-близко бъдеще предстои качване на списанието и в Интернет.

И накрая, да пожелаем на читателите нестихващ интерес към списанието, на редакционния екип - несекващ ентусиазъм при списването му, на разпространителите - апостолска всеотдайност, на авторите - висококачествена литературна продукция, на дарителите - непресъхваща благотворителност... А на списанието - дълъг, дълъг живот...



Начало