Начало

Ангел Сотиров

ЗЛОБОДНЕВЕН САТИРИК И ОТЯВЛЕН ДОНЖУАН

 

       Изглежда е съвсем нормално и младите учители по литература, та макар и селски, да бъдат чаровни донжуани. Изключение не правел и Лало Павлов. Но неговите донжуански занимания се оказват силно рискови и извънредно съдбоносни. Изоставена от даскал Лало Павлов сексуална партньорка го лишава завинаги от зрение и го захвърля в мрачните бездни на тоталната слепота. Така, може би съвсем неволно, той жертва и двете си очи пред олтара на жадуваната от всеки истински мъж перманентна полигамия. И въпреки свирепия урок, Лало Павлов си останал заклет коцкар и верен почитател на прелестите, предлагани в изобилие от по-палавите дами. Можем само да предполагаме, че злощастният урок вероятно го е направил по-предпазлив при сваляческите си забежки с представителките на нежния, но понякога твърде отмъстителен пол.

      Вероятно благодарение на по-високото си образование, Лало Павлов  е учредител , а също и строг и взискателен касиер на софийската кошничарска работилница „Съгласие”, в която работят изявените съюзни дейци от недалечното минало - Павел Димитров и Стойчо Милчев. Помещението на работилницата е използвано по съвместителство доста често и като благодатен терен за любовните практики на похотливия ковчежник и на негови приятели и другари. Лало Павлов е възпитаник на наскоро откритата Дом – работилница за слепи мъже „Покровител” (сградата, в която сега  се помещава централата на ССБ), където усвоява успешно кошничарския занаят и брайловото писмо. Бившият учител продължава да кошничарства и в ПП „Успех” – София известно време, където впоследствие работи и в цех „Филтри”. И като обикновен синеблуз работник сатирикът Павлов е точен и прилежен, никога не се е явявал на работното си място употребил алкохол, свидетелства моят добър и отзивчив консултант Райчо Васев. Добросъвестният ми информатор явно намеква, че при някои колеги на присмехулника Павлов изглежда  близването на алкохол преди и по време на работа се е случвало не съвсем рядко… 

      Пак по сведение на Райчо Васев Лало Павлов е добър есперантист. Той е получавал от чужбина брайлови и говорещи списания и книги на есперанто, пропагандирал е усърдно сред своите невиждащи и виждащи колеги  предимствата на този изкуствен международен език, информирал е своите софийски съсъдбеници за живота на невиждащите хора в другите страни. Именно видният донжуан от Струпен разпалва интереса на любознателния Райчо към плановия език есперанто.

       Райчо Васев описва Лало Павлов като здравомислещ, прям и смел човек, имащ активно отношение към злободневието на предприятието и съюза на слепите в България, към злободневието въобще на страната. Колоритният наш колега, като истински интелектуалец   има определена непоносимост към несправедливостите. Неуморният любовчия е бил със силно развито чувство за хумор, а също и за самоирония.  Той се шегува почти непрестанно не само със своите колеги и приятели, но и със своите роднини.

       Със своята виждаща, но малко гърбавичка съпруга Надка, Лало Павлов имат една дъщеря Лидия. Тя дарява своите родители със двама внука – момиче и момче. Той е много грижовен съпруг, всяка година изпраща своята съпруга на почивка, може би за да изкупува по този начин част от своите, не съвсем дискретни  изневери.

       И нещо много любопитно и за мен самия. Политическите възгледи на Лало Павлов, твърди убедено моя добър приятел Йордан Йосифов - Адмиралът, са десни, дори антикомунистически. Бях доста изненадан, защото есперантистите обичайно са леви, дори доста леви, стигащи до анархизъм.

       Лало Павлов е роден в село Струпен – Белослатинско, в средата на второто десетилетие на миналия век, почти сигурно през 1915 г. по спомени на именития софийски невиждащ търговец Николай Боев. Завършва гимназия най-вероятно в Бяла Слатина и учителства в родното си село до злополучната загуба на зрението си.

       Изминали са 50, а от някои събития, отключили сатиричната муза на Лало Павлов, дори повече от 60  години. Стоян Бабеков, Марин Матев, Петко Нинчев и Костадин Дечев не са забравили закачливите стихове на самобитния творец от Струпен, –и ги декламират от раз, с доста голям артистизъм. Част от  споменатите почитатели на сатирата на Лало Павлов тогава, когато са писани, са били ученици. Прочутият си за времето съюзен зевзек е държал на сатиричната си мушка най-често тогавашни съюзни големци като Васил Григоров (председател на Централната ревизионна комисия на ССБ), Димитър Домусчиев (директор на Държавния институт (училище) за слепи (1945-1948) и председател на Съюза на слепите в България от 1955 до 1959 г.), Коно Горанов (директор на ПП „Успех” – София). Разбира се, и невиждащи  хора с не много високи социални позиции от София са обект на неговите сатирични задевки в мерена реч като Милачко Трифонов, Стефка Говедарова и други.Според Марин Матев понякога и добри приятели на бай Лало са му сърбали сатиричната попара.

       С доста голяма достоверност успях да установя, че първите четири четиристишия, от представените по-долу, са посветени тъкмо на Димитър Домусчиев, петото – на Васил Григоров, а шестото – на Коно Горанов.   Почти сигурно е, че стихове на Лало Павлов никъде не са публикувани досега, ако не се брои моя личен сайт (www.sotiroff.net), на който се появиха четири куплета преди няколко месеца. шеговитите четиристишни закачки са се разпространявали от уста на ухо в Държавния институт за слепи, а също и сред софийските слепи най-вече. Освен кратки стихотворни шаржове, Лало Павлов е автор и на поеми, чийто брой за нас все още е неизвестен. Райчо Васев твърди, че извеяният съюзен деец Ангел Александров е притежавал цяла едночасова аудио касета с сатирични творби на Лало Павлов, количество съвсем достатъчно за една малка книжка. Споменатият по-горе Николай Боев смята, че и Петко Нинчев също е разполагал с аудио касета със сатира на Лало Павлов. Много ми се иска да се добера поне до една от тези две аудио касети. Първо, за да се запозная по-цялостно със сатиричната продукция на този несъмнено талантлив и много колоритен човек. Второ, ще се опитам тези творения на Лало Павлов да достигнат до много по-широка аудитория…

       Силно съм озадачен, че нито едно сатирично произведение на Лало Павлов изглежда не е намерило място на страниците на сп. „Животът на слепите” – така се е наричало сп. „Зари” повече от две десетилетия. Може би литературните критерии на тогавашният негов главен редактор Минчо Стоянов са били твърде високи. А може би на главният редактор не му се искало да си има неприятности със силните на деня… А тъкмо силните на деня са били обект на сатиричните закачки на неуморния присмехулник.

       Понякога и добри приятели на бай Лало са сърбали сатиричната попара…

ЛАЛО ПАВЛОВ

А НА СВОЙТА СЕКРЕТАРКА

А на свойта секретарка,
бърка в деколтето.
И с целувка жарка
Радвал си сърцето.

НОЩЕМ С МАРГАРИТА

Нощем с Маргарита,
из салона бродел,
и там до насита -
бурна любов водел!

ЧИНОВЕТЕ ЧУПИ

Чиновете чупи,
печката си пали.
Тя, държавата ще купи,
има капитали.

 

ПИЕ МАСТИКА С ТАРАТОР

Пие мастика с таратор,
И му пее чуден хор.
Председател на Съюза
И зовеше се Домуза.

 

ПОСЛЕ СТАНАХ КООПЕРАТОР

После станах кооператор –
купих чанта, мушама...
Вижте ме – голям оратор!
Ще достигна до ЦК!

 

ЛЕНА ВИКА АНЧЕ

Елена вика: „Анче,
Бързо дай котлона!
Та да сготвим манджа!
И нахраним Коно!”

 

Начало