Начало

 

КАЗАНО НА ОКО

ИНАЧЕ Е ТОЙ ШУКАР!!!

ОПИТ ЗА ОДА ЛУДЕНС

      

Този ярък свръхталант
Не е първи музикант.
И че така да се каже –
не е даскал учен даже…
А пък пише, лиже, маже:
Интервюта и есета,
Разкази и куп куплети!
Стиховете –твърде бели,
Сякаш слънце не видели,
те за нас са птичи трели –
Ясно, Майстор са видели!!!
смислите са му дълбоки,
а идеите – високи!

Този наш добър приятел
Все се прави на писател.
На поет и журналист,
На артист и футболист.

Ориста си мрачен влачи,
Стиви - клетото сираче…
Винаги ще се разплаче
С разказите свои, значи.
И сълзи си яко рони –
Пълни всякакви бидони,
Даже плаче на купони –
И без дума да отрони…

Във години стари-млади –
Кичи се със куп награди:
Статуетки и медали –
Доста щедро са му дали,
Грамоти и много купи –
Без на някой да се дупи.

Нашият левент другар
е на вицовете цар,
не е бил ни каруцар,
нито бил е строг пъдар,
нито бил е тъп овчар,
нито нявга - прост орач,
Само е F клас водач –
Километров див лапач…

И шофьор да е макар,
също дълго – вещ стъклар,
бил за кратко биг вратар,
в Коми – даже баш дървар!!!

Ако Стиви да е стар - 
Малко  пада си курвар,
даже мъничко - бунтар –
краен още седесар!

Стиви много е сръдлив –
Та макар и закачлив.
Винаги е той правдив,
И до глупост обичлив.
Сякаш никога – крадлив…
Малко повече гневлив,
самодеец – свръхфуклив!!!

Иначе е Стив шукар…
Сякаш малко  е гъзар,
Хич не е за мен гадняр.
Със поети барабар,
Яко хапва си бумбар –
Този същи божи дар,
Само с истински сухар.

Без да е и грам злобар,
Нито мръсничък маслар,
ни завистник тъмночерен –
в себе си той здраво верен.

Според Митко Грудев наш –
Общ на всички аркадаш:
„Ако Стиви и мундар,
превъзхожда силно той
Всяко диво диване–
Та дори напук да е
Набеден и мним стихар,
сатирик и историк,
очеркист и памфлетист”.


8 октомври, 2012 г.,
Пловдив
Андро Сатъров

Начало