Начало

 

КАЗАНО НА ОКО

УВОЛНЯВАТ БИЗНЕСМЕНСТВАЩ ПИСАТЕЛ ЗА НЕСЕКВАЩИ ЗЛОУПОТРЕБИ!!!

      Зрително повредения съчинител на дълги прозаически текстове,автора на 14 литературни книги, действителния и пълноправен член на Съюза на българските писатели Генко Изворски, по съвместителство изпълняващ почти брилянтно около две десетилетие и ролята управител на слепешката фабрика в Шумен, е очаквано уволнен преди 4 дни със солидно квалифицирано мнозинство от сесебеправителството, поради уж „несекващите злоупотреби” от страна на писателстващия бизнесмен. Както се очакваше, кандидат-класикът, писателят-квазибизнесмен г-н Изворски е силно възрадван, че го откъсват най-после от омразните му предприемачески занимания и е оставен изцяло на любимите му белетристични опити. Силно подозираме, че неуморният шуменски книгописец Генко Изворски сякаш е обхванат от неистов порив непременно и той да попадне във второто издание на „Книга на гениите” от Росен Тахов и да се нареди с гордо вдигната глава до Стоян Ц. Даскалов, Орлин Орлинов, Михаил Гребенаров, Юлиан Вучков.


      За щастливата пред рождественска случка яко помогнал и дългогодишният железен тандем Любка и Боби Лазарови. Но дамската част на този тандем трябва да бъде вече силно нащрек, да не хрумне на уволнения предприемач Генко Изворски да се втурне отново към сесебеорганизационни занимания. Председателката Любка Лазарова, дългогодишен учител по литература, със сигурност знае крилатото твърдение на Фьодор Достоевски, че „няма ненаказано добро”. Очакваме тя - неизтощимият борец за справедливост и обигран сесебеапаратчик, да вземе всичките необходими мерки, за да не се потвърди и в Шумен мрачното твърдение на руския писател- психолог.


      Друг любопитен щрих от бурното заседание на Управителния съвет е и фактът, че първият сесебечовек Васил Долапчиев, заедно с Тодор Радев и Методи Андонов, не е подкрепил спасителската акция за шуменския „Успех”, и за бизнесменстващия писател. Вероятно тези господа са знаели тезата на Фьодор Достоевски, че за да се усъвършенстват писателските умения „надо страдать”. А може би са се сетили също и за талантливия поет-престъпник Франсоа Вийон, което да е домотивирало и неполколeбимата им позиция.


      Като кандидати за атрактивния управителски стол вече се спрягат зрително дефектните маг. Петко Гегов от Дряново, бак. Николай Тодоров и маг. Пламен Илиев от Пазарджик. Последният уж бил почти дал своето съгласие. Но изглежда с най-големи шансове е сякаш национално известният кримиписател Тодор Андонов от Смядово, цели 7 години началник - пласмент във въпросната невиждаща фабрика.


      Но на психолог Андонов може и да не му се отвори парашута, след лютата закана на сесебе - председателя г-н Долапчиев, занапред никога и никъде да не се назначават за управители лица, занимавали се с изкуство и наука. Сесебе-лидерът вероятно е имал предвид също и не особено високите мениджърски постижения на зрително затруднените ексуправители: Георги Митев (пианист и акордеонист), Георги Петрунов (йоникист и певец), Иван Крумов (китарист, акордеонист и певец), Недялко Стефанов ( акордеонист и певец), Ангел Сотиров (автор на сатирични и наукообразни текстове), Атанас Сапунджиев (цигулар и епиграмист), д-р Петър Стайков (автор на поетични и философски текстове), Димо Тотев (акордеонист и китарист), Асен Стоянов (поп певец), д-р Иван Ганев (автор на философски текстове).


      Изглежда господата Гегов, Тодоров и Илиев имат не малки реални шансове за успех, разбира се, ако успешно докажат, че не са музиканти и че никога не са писали литературни или научни текстове. Ееее, надали ще бъде назначен триумвират! Естествено, на конкурса през първата половина на следващата 2012 година ще бъде долапоизбран този, който докаже най-голяма отдалеченост от посочените вече по-горе противопоказания.


      Но сесебе-Василевсът Васил Долапчиев може и да не е твърде прав в този случай, като се има предвид пресветлия пример на нашия премиер Бойко Борисов, който също твърде добре е разпъвал акордеона, подрънквал е на китара и е пеел, дори понякога на френски. И въпреки тези свои артистични забежки, той, както всички вече сме се уверили, е перфектен мениджър! А да не забравяме и другия най-обичан наш държавник от прехода – президента Петър Стоянов. Той също свиреше на китара, пееше песни на Бийтълс, а дори и автентичен фолклор като родопската песен „Рипни, Калинке, да тропниме”. А нека си спомним, че и сесебе супер мениджърът Васил Долапчиев в недалечното минало също е пописвал мерена реч, печатана с различни псевдоними в регионални и национални масмедии, класиран е бил на призови места в поетични конкурси.


18 декември 2011, Шумен,
Андро Сатъров

Начало