Начало

СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ – МИТОЛОГИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ

 
1. КАКВИ СА ТЕЗИ ФЕНОМЕНИ?

Невиждащият Франц Фестнер от Германия дава обява във вестниците, че търси брачни двойки за игра  на карти. Откликнали 36 двойки, но когато разбрали, че Фестнер е сляп, всички, освен една двойка,  са се отказали(фон Курт, 1982).

Мой напълно сляп приятел споделя: "Когато съм по-добре облечен – виждащите хора се втурват да  общуват с мен и да ми помагат, и тогава повече непознати хора ми говорят на "вие" .Сякаш се  стопяват всякакви "ПРЕДРАСЪДЪЦИ", приемат ме изглежда като напълно равен с тях!?"

В учрежденското барче също внимателно избирате масата на която ще седнете. По-далеч от шумните X  И Y, НО ПО-БЛИЗО ДО A и b, които много харесвате. И в същото това барче ще забележите, виждащите  посетители рядко сядат до свои слепи колеги. Но и хората с зрителни увреждания си избират  партньоьорите по маса, най-вече от съсъдбениците си.

Друг мой слабовиждащ добър познат разказва: "Работех в кооперация на инвалиди като кошничар. Имах  много красива колежка, но с лъжлива става надесния крак между коляното ябълката, поради което  беше принудена да се движи с две патер
eци. Няколко пъти излизах с нея на разходкано си умирах от  срам. Смятах, че сме много жалка гледка – куца и полусляп... Молех се на Бога, дано не ни видят  някои мои познати или роднини.

Знайно е, че и сега невиждащите български студенти живеят най-често сегрегирано – в един жилищен  блок, в един вход, на един и същ етаж. Потребността си от непосредствено общуване те задоволяват  най-вече с "колеги по сензорно увреждане" в рамките на т. нар. "тифлосоциум" (Литвак, 1982).

Току-що създадена брачна двойка хора с нарушено зрение, живееща в малка стаичка на пловдивското  работническо общежитие, кандидатства за ведомствен апартамент в жилищния комплекс на тамошното  специално производствено предприятие. Няма свободни апартаменти, и Ръководството на  Регионалната организация на ССБ им предлага съдействието си за да бъдат настанени в общинско жилище, представляващо етаж от къща в центъра на Пловдив. Въпросната новобрачна двойка категорично  отказва, с мотив: "Искаме да сме си с другарите по съдба!!!".

Много ярък пример за може би сегрегационни нагласи, за "САМОИЗОЛАЦИЯ" от виждащите свои колеги е  отбелязването на студентския празник през 2006 година посредством двудневен купон на витошкият хотел  "Морените", организиран от Асоциацията на студентите и младежите с увреждания. Този съвсем ярък сегрегационен порив вероятно се дължи и на проявените към тях "РЕАКЦИЯ НА ИЗБЯГВАНЕ" от страна на  здравите студенти.

Какви са тези социалнопсихични феномени? За психични бариери ли става дума? Или са налице  ДИСКРИМИНАЦИОННИ НАГЛАСИ? А може би са СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ? Във всичките примери Ние сме склонни  да смятаме , че са манифестирани т.нар. "СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ".

Социалните дистанции се проявяват съвсем спонтанно към лошо облечени и нечистоплътни лица, към  хора с телесни и видими сензорни увреждания, към пийнали граждани, към хора с по-тъмна кожа.

В примерите с учрежденското барче, отказания етаж от къща  и осмодекемврийския купон на витошкият  хотел "Морените" установяваме, че социални дистанции се манефестират не само към хората с  нарушено зрение, но и зрително затруднените лица на свой ред също са склонни д се дистанциират от  своите виждащи колеги и съседи, да търсят "уюта" на тифлосоциума (Литвак,1982).

2. ЦЕЛ НА РАЗРАБОТКАТА

В тази разработка, както показва нейното заглавие, ще се опитаме :

А. Да посочим по-характерни примери на социални дистанции към невиждащи хора, а също и примери на  социални дистанции, които слепите проявяват към хората с нормално зрение;

Б. Да разкрием най-общо съдържанието на термина "социална дистанция";

В. Да представим съществуващия проблем;

Г. Да идентифицираме някои от по-често срещаните причини за манифестация на социални дистанции  към хората с нарушено зрение;

Д. Да маркираме някои последици от социалните дистанции към слепите хора:

Е. Да се опитаме да посочим някои начини за евентуалното редуциране на социалните дистанции към лицата  със зрителни увреждания.


3. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ УТОЧНЕНИЯ

В лайпцигския речник по психология, съставен от авторски колектив, терминът "дистанция социална"  се определя като "мярка за близостта или интимността в междуличностните отношения. Като правило  засилващия се контакт води до намаляване на социалната дистанция поражда симпатия и  обратното. С поведението си индивидите регулират желаната от тях степен на социална дистанция,  между другото и като изменят пространствената си близост и честотата на визуалния си контакт. При  това тенденциите на сближаване и избягване (Аргайл, 1972) се колебаят около една желана от  индивида точка на равновесие. Ако вследствие на това се измени близостта, сиреч ако се измени  едната променлива, то това се компенсира чрез вариране на другата. Ако се намали например  пространственото разстояние между две взаимодействащи си лица това води до ограничаване контакта с  погледи обратното".

В американската социология и психология с термина "социална дистанция" се описва реално  съществуващите дистанции между различните групи в обществото, формирани по различни признаци –  социална класа, раса, етнос, религия, сексуална ориентация, увреждане  и др. Всеизвестен също е и  фактът, че тези различни групи обикновено не се смесват.Както се разбира вече, тя е твърде  различна от термина "локална дистанция".

Е. Богардус и Л. Фон Визе се опитват да отделят по-голямо внимание на проблема за "СОЦИАЛНОТО  ПРОСТРАНСТВО" и на други въпроси свързани с него . Редица изследователи (Е. Богардус, А. Мол, Д.  Фелдес) подчертават, че най-важната характеристика на междуличностните отношения представлява  психичната дистанция. Психичните (социалните) дистанции са феномени, фиксиращи степента на  "ОТВОРЕНОСТ" или "ЗАТВОРЕНОСТ" по отношение представителите на други групи.

В научната литература терминът "социална дистанция" най-често се свързва с американския социолог  Emory Bogardus, който я определя като "степените и видовете разбиране и чувства, които хората  отнасят един към друг - разбирателството между хората, техните положителни или отрицателни  чувства„(Bogardus, 1928)). Определена по този начин социалната дистанция се превръща в чудесен  индикатор за расови, етнически и всякакви други предразсъдъци. На социолозите и психолозите Е.  Богардус също е известен със своята прословута сКАЛА за измерване на социалните дистанции, наименована с неговото име – „Скала на Богардус”. Какво  представлява тази скала? Още през 20-те години на миналия век Е. Богардус формулира "СПИСЪК ОТ СЪЖДЕНИЯ", представляващи различни степени на "БЛИЗОСТ И ДИСТАНЦИЯ". Скалата от СЪЖДЕНИЯ е включвала такива ПОКАЗАТЕЛИ като „харесване”, „женитби”, „хранене заедно” и т.н. Богардус и неговите последователи посредством такива скали  извършва количествени измервания на междурасовите отношения и поведение.

Смятаме за необходимо да представим и класическата дифиниция на Mirra Комаровски за социалната  дистанция във феърчайлдския речник по социология, където тя е определена като "сдържаността или  ограничението в социалното взаимодействие между индивидите, принадлежи към груповите норми като  подчинеността и старшинството в статуса".

В литературата е налице тенденция на социалната дистанция да се гледа като детерминанта и  възприемането й също и като следствие.  Значението, При фокусирането на социалната дистанция като  детерминанта се подчертава разликите между социалните единици, включващи раса, пол, етническа  принадлежност, благосъстояние и статус. Значението,при фокусиране на социалната дистанция като  следствие,  подчертава моделите на взаимодействие като предразсъдъци, дискриминация, харесване,  женитби, хранене заедно и т.н. Разбира се, имплицитното социологическо значение е във връзката  между дветеНапример, дифиницията на Комаровски, спомената по-горе, комбинира елементи на  социалната дистанция и като причина, и като следствие.

Терминът "нагласа" в психологията и социологията широко се използва при обяснение на човешкото  поведение. Нейни терминологични еквиваленти са "УСТАНОВКА" (Узнадзе), "АТИТЮД" и "ДИСПОЗИЦИЯ".  Най-често нагласата се определя като ПСИХИЧНА ГОТОВНОСТ ЗА РЕАГИРАНЕ ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН. Тя  съдържа 3 компонента: когнитивен (познавателен), емоционален и конативен (поведенчески).  Нагласата въздейства върху това, как ще наблюдаваме отделни обекти, явления и хора, какво ще  мислим за тях и как емоционално ще реагираме на тях. Заедно с това нагласата действа и като  МОТИВ, подбуждайки нашето поведение и влияе на него???

Спрях се на термина "РЕДУЦИРАНЕ", като отхвърлих термините "НЕУТРАЛИЗИРАНЕ" и "ПРЕМАХВАНЕ",  защото в повечето случаи социалните дистанции към хората без зрение или с лошо такова, не могат  да бъдат изкоренени поради тяхното  естество, предполагащо изключителна спонтанност и невероятна  устойчивост (Курт, 1982). При тези случаи социалните дистанции могат в по-голяма или по-малка  степен да бъдат САМОРЕДУЦИРАНИ.


4.СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА

"Не слепотата, а отношението на другите, респективно. На онези, които виждат, е бремето, което  трудно се понася." Хелън Келър
Това не съвсем оптимистично твърдение на великата американска сляпоглуха определено визира  негативните социални нагласи към слепите и слепотата, които са изглежда една от най-важните  детерминанти, пораждащи особено често социални дистанции.

Американският изследовател на тази проблематика Химес (1950) групира нагласите към слепите в 3  основни типажа:

А. "слепият просяк";
Б. "слепият гений";
В. "слепият медиум".

Както се вижда вторият и третият типаж включва позитивните социални нагласи към слепите, които  съществуват още от античните времена.

Функционирането на тези ПОЗИТИВНИ (ДОРИ СУПЕРПОЗИТИВНИ)  НАГЛАСИ към слепите ние само го  отбелязваме, но поради задачите на нашата разработка обект на силен наш интерес ще бъдат  негативните социални нагласи към невиждащите хора. Те именно са първият основен източник на  СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ.А наличието на тези социални дистанци, и както ще се разбере  по-нататък в нашето изложение, установяват много автори.

Според сръбския изследовател д-р Д. Попович съвсем убедено може да се твърди, че сред виждащите  хора преобладават предварителните негативни представи за слепите.  В морален аспект оценките за  слепите са полярни – те биват смятани или за светци,  или за грешници (Браверман, 1950). Такава  полярност на оценките установявам и аз. Анкетната карта, която използвах при едно мое анонимно  дифузно социално-психологическо проучване, проведено през 1984 г. С около 400 респонденти,  съдържаше  и твърдението: "според мен слепите са...". Това твърдение анкетираните лица допълваха  със свои оценки. Картата съдържаше и следния въпрос: „как се чувствате когато срещнете сляп човек?”, посредством отговорите на тези два въпроса също се улавяше полярността на отношението към слепите.Чрез тази анкетна карта, която взаимствах в голяма степен от сръбския колега Тонче Маркович, аз се опитах да установянай-вече:

А. преставите на
респондентите за живота на слепите;

Б. тяхното отношение към хората без зрение;

В. евентуалното наличие на социални дистанции към слепите;

Г. информацията на респондентите  за познавателните възможности на слепите и за професиите, упражнявани от тях(Сотиров, 1985).
Когато се обсъждат нагласите към слепите хора, могат да се посочат много широк кръг от оценки за  тях. Тези оценки могат да се разположат по цялата дължина на скалата на континиума, чийто  половини могат да се означат като позитивни и негативни нагласи, имайки предвид, че всички тези  оценки в значителна степен са стереотипни и по своята същност са предразсъдъци (Попович, 1986). И  в нашето проучване се установи групиране в двата края на скалата на континиума на дописаното  твърдение.

Ярък емпиричен индекс за съществуването на социални дистанции у виждащите хора към слепите е  реакцията на избягване преките контакти с тях, което е резултат или на крайно непознаване на  слепите и слепотата, или на естествената човешка склонност за избягване на негативни стимули  (Попович, 1986). А вероятно повечето от вас ще се съгласят, че някои невиждащи хора "при първо  четене" не са от най-перфектната гледка.  Лошото и нечисто облекло и недобрата хигиена при тях  предизвикват у хората с нормално зрение реакция на избягване преките контакти с тях, което също  се дължи на тази човешка склонност за избягване на негативни стимули. Вероятно тази лоша хигиена  при отделни невиждащи индивиди е причината едно от анкетираните лица на въпроса "Как се  чувствате, когато срещнете сляп човек?" да отговори: "Изпитвам погнуса". Този въпрос, както отбелязахме малко по-горе,  се съдържаше  в същата анкетна карта, посредством която аз се опитвах да проведа споменатото вече мое дифузно социално-психологическо проучване от 1984 година.

Твърде интересна е позицията на немския психолог проф. фон Курт (сам невиждащ), че само 7% от хората  без зрение смятат, че са интегрирани в своята социална среда (фон Курт, 1982). Този много  любопитен феномен може да се обясни  не само с проявяваните към невиждащите социални дистанции от  хората с нормално зрение, но и както посочихме по-горе, често срещаната склонност на самите слепи  към САМОИЗОЛАЦИЯ. 


5. ПРИЧИНИ ЗА СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИ КЪМ СЛЕПИТЕ

Определена от Комаровски като "сдържаност и ограничение в социалното взаимодействие" социалната  дистанция се превръща в един високо продуктивен обяснителен модел. Посредством нея могат да се  обяснят посочените в началото 7 социалнопсихични казуси, ако ли не всички, то повечето от тях.  Освен това, със скали, подобни на тези на Богардус, могат дори количествено да се измерват  степента на проявените "сдържаност и ограничение в социалното взаимодействие" между групите.


Можем да предполагаме , че социалните дистанции към слепите хора се пораждат най-вече от две  детерминанти:

А. Наличието у някои виждащи хора на негативни нагласи към тях – от почти неутралните "те са  особени, странни", "те са съвсем други хора", до определено негативните "инфантилни, мнителни,  недовечиви", стигащи до силно негативните "злобни, завистливи, неадекватни". Така са дописали  твърдението "Според мен слепите са..." респондентите от споменатот по-горе мое анкетно проучване. 

Б. Някои реално съществуващи характеристики и поведенчески реакции у част от слепите хора като:  "странна походка", "особена стойка", "блуждаещ поглед", "маскоподобните лица", "липсващите или  затворени очи", "очи с козметични дефекти", "лошото или нечисто облекло" , "непрекъснато да  хленчат и се оплакват от съдбата си, за да предизвикат съжаление и снизхождение". ", "да афишират  своя недъг, за да постигат максимум ползи от него".

И в двата случая, описани току-що, социалната дистанция представлява следствие, последица. И в  това си качество, както вече се каза, тя определя моделите на социално взаимодействие като  харесване, дискриминация, женитби, хранене заедно и пр.

Американски автори установяват, че СТЕРЕОТИПНОСТТА и НЕГАТИВНОСТТА на социалните нагласи към  слепите силно зависят от културния и образователен статус и от социалния произход. В моето  проучване се натъкваме на подобна тенденция – регистрираме добре изразена обратно-пропорционална  зависимост между степента на образованост и негативността на оценките за слепите, за техните  познавателни възможности и за възможностите им за професионален труд (Сотиров,1985).


6. ПОСЛЕДИЦИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ

Както бе отбелязано по-горе социалната дистанция на свой ред може да бъде детерминанта. Точно в  това си качество социалната дистанция преставлява онзи социалнопсихичен фактор, който обособява  социалните единици по признаците социална класа, раса, етническа принадлежност, религия,  увреждане и т.п. Както вече споменахме в така обособените групи съществува обикновено добре  изразена тенденция те да не се смесват помежду си. СОЦИАЛНАТА ДИСТАНЦИЯ е ГЛАВНАТА ПРИЧИНА за  относителната ЗАТВОРЕНОСТ на тези групи. Несправедливи сме изглежда, когато обвиняваме  представители на тези групи в СЕГРЕГАЦИОННИ НАГЛАСИ. СОЦИАЛНАТА ДИСТАНЦИЯ изглежда е онзи  ОБЕКТИВНО функциониращ ЗАЩИТЕН МЕХАНИЗЪМ, предпазващ групата от РАЗПАДАНЕ и осигуряваащ НЕЙНАТА  УСТОЙЧИВОСТ И ЦЯЛОСТ за по-дълго време. Определено ФУНКЦИОНИРАНЕТО на ТОЗИ МЕХАНИЗЪМ може би  никак НЕ ЗАВИСИ ОТ НАШАТА ВОЛЯ.

В рамките на тези групи откриваме също ДОБРЕ ОБОСОБЕНИ ПОДГРУПИ по ДРУГИ ПРИЗНАЦИ – ОБРАЗОВАНИЕ,  ЦЕННОСТНИ ОРИЕНТАЦИИ, БЛАГОСЪСТОЯНИЕ и т.п. И В ПОДГРУПИТЕ Е НАЛИЦЕ СЪЩО ДОБРЕ ИЗРАЗЕНА ТЕНДЕНЦИЯ  ЗА СЕГРЕГАЦИЯ. Този социалнопсихичен ФЕНОМЕН Е ДОБРЕ ВИДИМ и без да са правени СПЕЦИАЛНИ  ИЗСЛЕДВАНИЯ, САМО НА БАЗАТА НА ПО-ВНИМАТЕЛНИ НАБЛЮДЕНИЯ НА НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ПОДГРУПИ.

СОЦИАЛНАТА ДИСТАНЦИЯ като ФАКТОР ОБОСОБЯВАЩ И ПОДГРУПИ И ПОДДЪРЖАЩ ТЯХНАТА УСТОЙЧИВОСТ,  ФУНКЦИОНИРА БЕЗОТКАЗНО И В ГРУПАТА на "ХОРАТА С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ". В тази група добре СЕ ОТКРОЯВАТ  подгрупите на хората "БЕЗ НИКАКВО ЗРЕНИЕ" и на тези "С ОСТАТЪЧНО ЗРЕНИЕ", на "ПО-ОБРАЗОВАНИТЕ" и  на тези "С ПО-НИСКО ОБРАЗОВАНИЕ", и т.н. Тези подгрупи и подобни на тях, но изградени по други  признаци, са относително "ЗАТВОРЕНИ" и почти "НЕ ДОПУЩАТ" при себе си представители на "ДРУГИТЕ ПОДГРУПИ", изградени на "ПРИНЦИПА НА ОПОЗИЦИЯТА", сиреч "ЗДРАВИ-УВРЕДЕНИ", "ВИЖДАТ-НЕ  ВИЖДАТ", "ЗАМОЖНИ-БЕДНИ". Действа многовековният железен принцип "ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА И  МЯСТОТО В НЕГО". Разбира се има и "ИЗКЛЮЧЕНИЯ", които потвърждават "ДРЕВНОТО ПРАВИЛО".

Както е известно, според "ТЕОРИЯТА НА ГРУПОВАТА ДИНАМИКА" във всяка група ФУНКЦИОНИРАТ  ЕДНОВРЕМЕННО ДВЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ ТЕНДЕНЦИИ - "ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ГРУПАТА"  и "ТЕНДЕНЦИЯ ЗА  РАЗПАДАНЕ НА ГРУПАТА". Именно първата тенденция е ПРИЧИНАТА за "сегрегационните пориви", а  ВТОРАТА – източника на ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ЗАБЕЖКИ".


7. РОЛЯТА НА РЕХАБИЛИТАЦИЯТА ЗА РЕДУЦИРАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ

За по-голяма част от читателите, може би с малки изключения, вероятно е несъмнена огромната роля на рехабилитацията за  човека с нарушено зрение, за да може той да постигне в оптимална степен самостоятелен и независим  живот. Именно рехабилитацията със своята главна задача – да възстанови социалните, трудовите и  професионални функции на личността (Радулов, 1999), а при конгенетално слепите – да изгради тези  функции. "Това означава, че вниманието в рехабилитацията е насочено към функциите на личността, а  не към нейните увреждания." (Радулов, 1999). Както се вижда, в дефиницията на д-р Радулов за  рехабилитацията се акцентира върху крайната цел на процеса – самостоятелен и независим живот. И  точно този модел на рехабилитация, без каквито и да е медицински забежки, се осъществява в Националния център за рехабилитация на слепи(НЦРС) - Пловдив ВЕЧЕ ПОЧТИ 2 ДЕСЕТИЛЕТИЯ. Посредством рехабилитационното обучение, включително и груповите  занятия по Социални проблеми на слепотата и слабото зрение, у неговите клиенти се формират  необходимите им рехабилитационни умения, подготвят се адекватно за предстоящата им социална  реинтеграция. Предполагаме, че и в другите рехабилитационни центрове, съществуващи в България,  посредством формираните също по всички рехабилитационни дисциплини у клиентите и на социални  умения, в определена степен редуцират занапред евентуално проявявани социални дистанции към посещавалите рехабилитационни курсове.  Промененото, вече по-положително самоотношение на клиентите на РЕХАБИЛИТАЦИОННИТЕ ЦЕНТРОВЕ също очакваме да скъсява  социалните дистанции към тях.

В групови занятия по всички рехабилитационни дисциплини) освен темите за "ПСИХИЧНИТЕ БАРИЕРИ ПРИ НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ОБЩУВАНЕ  МЕЖДУ СЛЕПИ И ВИЖДАЩИ ХОРА", "ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДИСКРИМИНАЦИЯ КЪМ СЛЕПИТЕ" в бъдеще трябва да се  обсъждат и теми свързани със социалните дистанции към слепите като: "СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ СОЦИАЛНИ  ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ?", "В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВАТ ТЕ?", "КАКВО ГИ ПОРАЖДА?", "КАК МОГАТ ДА БЪДАТ  РЕДУЦИРАНИ?". По време на тези занятия да се посочват примери на ярко проявени социални дистанции  към слепите, а също и случаи, когато те липсват. Специално внимание да се отделя на казуси, при  които социалните дистанции към слепите хора са редуцирани в резултат на корекции в поведението на  хората с нарушено зрение благодарение на рехабилитационното обучение. Посочените по-горе теми  могат да бъдат обсъждани и в индивидуалните занятия по всички рехабилитационни дисциплини, когато  възникне подходящ повод.

Може би е добре в близкото бъдеще да се направи опит тези наши предположения и очаквания за  ролята на рехабилитацията за минимизиране на социалните дистанции към клиентите в  пострехабилитациония период да се проверят експериментално. Вероятно могат да се създадат скали,  подобни на тези, с които Емъри Богардус е измервал междурасовите социални дистанции или някои от  неговите скали да се приспособят за нашите цели.

Март
2008, Пловдив


ЛИТЕРАТУРА:

  1. фон Курт, К., "За отношенията ни с виждащите", сп."Зари", 1982, кн. 11
  2. Литвак, А.Г., "Восприятие человека человеком при слепоте", сп. "Наша жизнь", 1982, кн.11
  3. Маркович, Т., "Обществени предразсъдъци към слепите", сп."Зари" 1981, кн.4
  4. Попович, Д., Нагласи към слепотата и слепите хора, сп. "Зари", 1986, кн.1 и 2
  5. Радулов, Вл., "Рехабилитация на зрително затруднените", Бургас, 1999
  6. Речник по психология, "Наука и изкуство", София, 1989
  7. Сотиров, А., "Ние в огледалото на другите", сп. "Зари", 1985, кн. 1 и 2
  8. Bogardus, Em., “Immigration and Race Attitudes", Boston, 1928

 

 

 

 




Начало