Начало

СРЕД ВОЯ НА ЧАКАЛИТЕ

Ангел Сотиров
Снимки: Светлана Йорданова

      Назад към природата!!! На този апел на великия швейцарец откликват през 2005 г. десетина млади особи от нашата страна. Част от тях може би дори не знаят, че този зов за природо-съобразен начин на живот принадлежи на прославения женевец Жан Жак Русо… Те са впечатлени от житейския модел на рускинята Анастасия в Сибир, представен от Владимир Мегре в десетина свои авторски книги.
      Тези ентусиазирани български анастасийци в края на 2005 г. закупуват 170 декара почти пустееща земя, огласяна нощем от воя на чакалите. Закупените запуснати ниви се намират между Странджа и Сакар, в Дервентските възвишения, на 3 км. от село Славейково, Елховско. На следващата година, от средата на април Константин (Косьо) Стамболиев, със своята руска приятелка Таня и Станислав (Стенли) Спасов заживяват на палатки в своите имения. Нарекли селището си Васил Левски, , защото тук те са се чувствали свободни. В село Раздел, на седем км. от турската граница, първоначално са смятали анастасийците за извънземни. Жителите на това село са били толкова изумени, че не са могли да ги приемат за нормални земляни. След някой друг месец същата година, примера на Косьо, Таня и Стенли са последвали инж. Владимир Досев и Красимир Нотев. На 12 декември 2007 ГОДИНА и моят приятел Богдан Благоев, заразен яко с идеите на Мегре, придобива там цели 20 дка земеделски имот. Само след година и половина окрилен от тези идеи, със своята съпруга Светлана заживява сред своите екологични съмишленици, далеч от цивилизацията, от суетнята и другите вредности на големия град.
      От 20 родови имения целогодишно се обитават от три до пет, но през топлите месеци още пет-шест имения посрещат въодушевено своите собственици. Богомила и Георги са родени в селището, а броят на децата щъкащи из именията са седем.
      Това единствено по рода си българско екоселище всяка година посреща доброволци от целия свят– Канада, Израел, Австралия, Холандия, Белгия. Но най-често са от Франция и Германия. Някои от тях идват само за два-три дни, други остават тук две-три седмици, трети – по цял месец. Но на нашите домакини най–силно впечатление са направили трите сестри от Австралия и двете момичета тръгнали за Индия с две мулета. Доброволците са ученици, студенти, хора с най-различни професионални реализации, семейства и сингъли. Групите понякога достигат до 20 души. Те разглеждат именията, начина на живот в тях, помагат на жителите от еко поселението в разнообразните им занимания.
      През 2005 г. Богдан за пръв път чува за Анастасия от студентката Мария, която при него изпълнява почасово ролята на домашна помощница. След година той организира записването на аудио-касети осемте книги на Владимир Мегре, които прочита почти на един дъх.
      Според българската Уикипедия, от 1996 до 2010 г. Владимир Мегре написва 10 части от поредицата "Звънтящите кедри на Русия". Те са преведени на над 25 езика и са издадени в над 12 млн. екземпляра в много страни по света. В тях представя природо-съобразния живот на Анастасия и пропагандира създаването на екоселища за подобен природо-съобразен начин на живеене и лечебен туризъм, семейни екоферми на самоиздръжка и минимално отрицателно въздействие от човека върху природата. Смята се, че в много отношения идеите на Владимир Мегре са сходни с тези на друг руснак – Александър Шаянов, живял 80 години по-рано и представял разработки за хармонична връзка с природата въз основа на устойчиви селски селища, състоящи се от индивидуални семейни ферми. Мегре обаче представя идеите си в романизиран вариант, за да намали съпротивата срещу преките икономически идеи и учения.
      С редакторката Радка Димитрова, обзаведени с фотоапарати и диктофони, прекарваме две вечери и два дни в родовото имение на Богдан и Светла "Слънчев дом". Разглеждаме сградите и инвентара на имението, запознаваме се с пернатото му население. В околностите на имението берем минзухар, който домакините използват като ефикасен оцветител. Минзухароберачка е Радка, а аз комуникирам с почти тригодишния Гоги, синът на Светла и Богдан, който е наш придружител в тази наша доброволческа инициатива. При срещите с родителите му, задаваме въпроси, водим си записки, фотографираме. По-точно снима само Радка. Снима и качва в интернет, във Facebook. И откликът е мигновен! От Финландия Пламен Димов харесва нейните снимки.
      Селището години наред е обект на силен медиен интерес. Тук е снимала популярната TV-журналистка Миролюба Бенатова. Гостували са даже с преспиване и нашумелите някога телевизионни репортерки Стойка и Зайнеб. Пространни текстове за екоселището са публикувани във в. "24 часа" и други медии. Сега и ние тук се правим на любопитни журналисти и напористи кандидат–писатели.
      Богдан Благоев Йорданов е роден на 11 август 1966 година в неголямото пазарджишко село Дъбравите, на два-три км от Белово. Когато е в шести клас, докато пасе овцете, в близост до каменната кариера край селото намира капсул-детонатор. Опитва се да го отвори, предизвиква взрив и... загубва голяма част от зрението си. Завършва основно образование в Белово и ПУЦ в Пловдив. Започва работа в пловдивското предприятие за слепи "Успех" – прави куфари, чанти, монтира ел. материали. Едновременно с това, благодарение на предприемаческия си дух, на сергия пред Жилищния комплекс на слепите продава газирани напитки, алкохол, пакетирани захарни изделия и козметика. За известно време даже превръща мазето си в привлекателна кръчмица. През 1990 г. регистрира фирмата си ЕТ "Бига 16". Четири години по-късно открива първия си магазин в комплекса на слепите. За пет години, благодарение на упорития му труд, магазините стават три.
       ..." От 30 юли 2009 г. двамата със Светла заживяхме тук. Най-напред спяхме в колата, после си направихме стаичка от бали със слама и започнахме да градим сегашната ни къща, която е от дърво и каменна вата за изолация. Така стъпка по стъпка даваме живот на нашата мечта – сложихме началото на родовото ни имение. Тук е заченат и тук се роди синът ни Георги, тук ще се раждат и неговите деца – далеч от шума, мръсния въздух и суетата на градовете!", разказва нашият, малко странен домакин.

      Разговаряме в обширната всекидневна на родовото имение "Слънчев дом". Едната страна е изградена изцяло от стъкло и слънцето тук се чувства у дома си. По същия начин са построени и трапезарията, кътът за спане и верандата. Благодарение на южното изложение и перфектната изолация сградата се отоплява с по-малко от един кубик дърва годишно! Навсякъде царят ред и чистота. Съседната постройка домакините наричат спомагателна – тук са складът и пакетажното. Тъкмо в тази сграда е и моята спалня и всекидневна. Сградите са опасани от широки циментови пътеки, завършващи с цветни алеи, след които следват стройни редици овощни дървета. В единия край на огромния двор е зеленчуковата градина, а до нея е пернатото царство на патиците, кокошките и гордо крачещия сред тях петел. Зад оградата на имението се шири обрасло с бурени поле... В района на екоселището жилищните постройки са 12 – някои от тях са изградени от бали слама, измазани отвън и отвътре с глина; две са тухлени; има и такива, направени от дъски с пълнеж от глина и слама; едната е градена с ръчно направени кирпичи.
      Наред с изобилието от достойнства, и Богдан като всеки човек си има и някои сенчести страни. Например, той обикновено е свръхприпрян, на него времето винаги не му достига. , И никога, ама никога не може да спази уговореното за среща време. Ще закъснее минимум 20-30 минути, два-три часа, понякога закъснението може да стигне до четири-пет часа. И въпреки тези си особености, повече от четвърт век той е предприемач, и то доста успешен!
      За щастие, обичайната му свръхзаетост, не му пречи той да заделя време и за своето хоби – колекциониране на електронни книги. Дърпа ги от различни места – "Читанка", ‚Спирала" и т. п. Систематизира ги в различни рубрики и ги подарява на свои приятели. Преди години от него получих почти 4 000 електронни книги, а наскоро бях дарен с библиотека, брояща 9 172 единици. А ето какво отговори Боги на някои въпроси, зададени му от Радка Димитрова: – Вашият син Георги е едно от децата, родени в домашни условия тук. Не поехте ли прекалено голям риск с това решение?!
       – Не, защото и двамата със съпругата ми искахме това! По време на бременността имахме дула ( специално обучена акушерка) от Варна. С видеоматериали тя ни запозна с най-важните моменти, предлагаше ни различни видове подкрепа, правеше масажи на Светлето преди и по време на раждането, за да го облекчи, без медикаменти. Синът ни се роди в присъствието на хората, които го обичат най-много, в топлината на домашния уют! Зад къщата, където е плацентата му, засадихме дъбово дръвче – сега двамата растат заедно!
       – Как си представяш бъдещето на сина ви?
      – Той ще учи тук при домашни условия. Цялото селище ще участва в обучението на шестте деца. Тук живеят разнородни специалисти – съпругата ми Светла е завършила пловдивската Академия за музикално танцово и изобразително изкуство, имаме строителни инженери, компютърни програмисти, преподаватели по италиански, немски и руски, има и една англичанка. Учебният процес ще е подчинен на Валдорфската педагогика, това обучение помага на децата да станат самостоятелно мислещи, социално отговорни и силно волеви хора. През топлите месеци уроците ще са сред природата, на обширните поляни децата ще учат природните науки… Подготвяме летен лагер за деца – под столетния дъб, където има люлки, ще направим и беседка. Записват се деца от страната и чужбина.
      – Няколко пъти спомена, че идеята е всички в екоселището да живеят като членове на едно голямо семейство...
      – Да, това ще ни направи силни на пазара – ще произвеждаме не само суровини, а и крайни продукти. Силната страна на нашето родово имение "Слънчев дом" е търговията с биопродукти. Отглеждаме плодове, зеленчуци, лимец, ръж, пшеница и просо. Имаме постоянни клиенти за домашните компоти и сушените плодове. Много търсени са направените от Светла специална трахана; козметичните кремове от лавандула, невен, мащерка и др. билки; домашният шоколад с орехи; ликьорите от орехи, какао, кафе…
      – Бъдещите ви планове?
      – Родовото имение е жив организъм, който постоянно се обогатява и развива, благодарение на задружните общи грижи! Целта ни е да го превърнем в самоподдържаща се екосистема от овощна и зеленчукова градина, горичка, езеро и кошери с пчели. Предстои ни изграждането на езерото, което ще се пълни с есенни, зимни и пролетни води от дъжда и снега. Ще направим и 4-5 бунгала, където ще идват семейства за по няколко дни, за да помагат при прибирането и преработването на продуктите.
      – Имал ли си моменти на отчаяние?
      – Не познавам отчаянието – то е привилегия на слабите духом! На несполуките гледам като на уроци. Към всички трудни моменти се връщам с огромно удоволствие – това ми помага да израствам! Вярвам в силата на положителната мисъл! Ако искаш нещо хубаво, наливаш достатъчно енергия в него и то става. Винаги съм искал да живея в родово имение и ето сега то е факт. Моето златно правило – целенасочено и неотстъпно правя това, което съм решил, насочвам цялата си мисъл и енергия в обекта и така всичко, което съм започвал, съм довършвал до желания резултат. Определям себе си като човек, който рядко прави компромиси. Държа на изградените и доказаните от живота принципи и в много извънредни случаи ги нарушавам. Приемам съдбата си такава каквато е и продължавам напред! Стремя се да вземам най-доброто от живота и от съответната ситуация! Хората, които се оплакват, не са постигнали нищо. Успелите хора – с или без зрение или слух, са доволни от живота!
       – Успял човек ли си ти?
      – Да! И съм изключително горд с това, че сам си се направих успешен! Без да имам вуйчо владика и без да ходя на печалба в чужбина. А това означава, че един зрящ и здрав човек би могъл да направи същото и много повече, без да слугува на европейци и американци!
      Почти 12 години след своето основаване, единственото в България анастасийско екоселище като че ли не се е разраснало особено. Първите негови заселници изглежда със своя пример не намират откликващи последователи сред нашите многобройни екологични движения. Оскъдни по брой са сякаш и екоследовниците от близката и далечна чужбина, готови да заживеят постоянно сред пущинаците на Странджа-Сакар... Благинките на цивилизацията им се услаждат май много повече отколкото бонусите на природосъобразния начин на живот...
      Аз с нетърпение очаквам вечерите, за да чуя чакалите. И ето, техния протяжен, и малко тъжен вой оглася околността. Отначало тихо, едвам чуто, а впоследствие можах да се насладя на тяхното "добре дошлиии, добре дошлиии"!!!

 

Начало