Начало

БЪЛГАРСКИЯТ ОПИТ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО НА ХОРА С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ В НЯКОИ ТРАДИЦИОННИ ЗАНАЯТИ

 

 

1.    ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:

 

1.1.  Малко предистория

1.1.1. Професии на слепите в древността

Известно е, че отношението към слепите през различните етапи от развитието на човечеството е било твърде различно и е варирало от унищожаването им в древна Спарта (Добрев, 1985), до полагането на специални грижи за тях в древния Египет (Цветкова, 1996). В античен Египет,наричан според Хезиод "страна на слепците", слепите са получавали професионална подготовка като грънчари и са прилагали своя труд в грънчарски работилници. В Рим са работели като лодкари и просяци, в Китай – като гадатели, а в древна Индия – като разказвачи. В античните еврейски царства слепите професионално са се осъществявали като ръчни мелничари и полировчици (Цветков, 1996).

 

 Слепите момичета /а може би и момчета/ са упражнявали една от най-древните професии – тази предлагаща сексуални услуги край храмове и други подходящи места.

 

Подготовката на слепите за тези професии се извършвала:

                   1. Посредством попътно несистемно обучение

                   2. В резултат на взаимоучителната метода

                   3. Чрез специално обучение в повече или по-малко институционализирана форма /Древен Египет/

1.1.2. Професионална реализация на слепите по нашите земи в древността

 Без да разполагаме с конкретни източници, но на базата на ситуацията в близки до нас географски области можем да предполагаме, че и слепите по нашите земи са упражнявали някои от гореспоменатите антични професии и са изкарвали насъщния хляб посредством просене, музициране, гадателство и проституиране /Цветанов, 1989/.

 

1.2. Актуалност на проблема за обучението в традиционни занаяти

Както показва заглавието в този доклад, авторът представя българския опит в професионалното обучение на лицата с тежко нарушено зрение в някои традиционни занаяти. Този опит не е никак малък – цели 7 десетилетия, десетки слепи получават своята професионална подготовка в различни институции и предприятия. Мнозинството от тях в последствие намират приложение на своя труд чрез самонаемане или работейки в специални или нормални предприятия. Проблема е особено актуален, защото в последните години, не само в България, но и в други страни на Източна Европа, се наблюдава едно завръщане към т.нар. традиционни занаяти.

 

        

2. ДЪРЖАВЕН ИНСТИТУТ ЗА СЛЕПИ /ДИС/

 

След неговото откриване през м. септември 1905г., ползвайки опита на подобни заведения в други европейски страни, в него се поставя началото на професионалното обучение както на момчетата, така и на момичетата. Освен чрез по-широко застъпеното музикално образование в сравнение с масовите училища, учебният план на института предвижда изучаване  на ръчно и машинно плетиво от момичетата и на кошничарство, метларство, четкарство и пантофарство от момчетата. Професионалната подготовка се осъществявала в последните два така наречени професионални класове, по време на които преподаването на общообразователни предмети е много ограничено. Момчетата съобразно своите наклонности избират един или два от предлаганите четири занаята. Преподаватели по пантофарство са известните дейци на Дружеството на българските слепи /ДБС/ и на Съюза на слепите в България /ССБ/ Стефан Ненков и Димо Мангъров.

 

Въпреки многото затруднения възпитаниците на ДИС намират професионална реализация най-често като индивидуални музиканти или в оркестри и по-рядко като кошничари в кошничарски  работилници – собствени, на  Дружеството на българските слепи (ДБС) или на отделни слепи или виждащи предприемачи. Като илюстрация можем да посочим пътуващия оркестър при ДБС, производителната кошничарска работилница разкрита в София през 1924 година от Дружеството за покровителстване на слепите в България (Орозов, 1931), кошничарската работилница "Съгласие" на Съюза на слепите в България – разкрита през 1947г., кошничарските работилници на невиждащите предприемачи-кошничари Димо Мангъров и Павел Димитров в София (Сотиров, 2000).

 

3. ДОМ ЗА СЛЕПИ ДЕВИЦИ

 

По инициатива на ДБС в тясно партньорство с ДПСБ и създадения за целта Дамски комитет и с много голямото съдействие на почетния член на ДБС Атанас Топлийски на 07 Април 1930г.   се открива Дом за слепи девици на ул. "Криволак" Nо 53 в кв. Долни Лозенец / Ненков, 1931/. Питомците на този дом са обучавани в ръчно плетиво и изработване на пазарски чанти от канап. Произведената продукция се е продавала от самите домуващи.

 

4. ДОМ-РАБОТИЛНИЦА ЗА СЛЕПИ МЪЖЕ „ПОКРОВИТЕЛ”

 

Разкрита през 1937г., тя има капацитет 25 души и в нея се приемат както възпитаници на ДИС, така и късноослепели лица от цяла България. В Дом-работилницата се приемат както завършили Държавния институт за слепи (за дообучение), така и късноослепели лица от цяла България. Последните са били насочвани към Дома от Общинските власти. Професионалното обучение е било с продължителност 2 години и постъпилите клиенти са получавали много добра подготовка по универсално кошничарство, метларство  и четкарство. Акцентът в подготовката все пак е бил върху овладяването на кошничарския занаят. Те са изработвали и то при много добро качество цялата гама от кошничарски изделия: оплитане на куха стъклария /дамаджани и буркани/, кошчета за смет и кошници, куфари, жардениери, маси, столове, бебешки люлки, цели холови и градински гарнитури продавани в магазините на затворите. Професионалната подготовка е била с осемчасова продължителност дневно – от 8 до 12 преди обяд и от 2 до 6 след обяд. В най-горещите летни дни следобедното обучение се е изтегляло с един час назад от – 3 до 7 часа. Напущайки Дом-работилницата, те са получавали безвъзмездно целия набор от кошничарски инструменти: ножици “конде” /френска изработка/, шило, ципач, прегъвач и др. Предоставен им е бил също и 30 килограма обработен върбов материал за първоначално стартиране на техния кошничарски бизнес. Успешно завършилите професионалната си подготовка са получавали майсторско свидетелство по универсално кошничарство, което им служело пред местните власти за разкриване на собствени кошничарски работилници.

 

При обучението по кошничарство са използвани предимно местни суровини. Според Димитър Русков – Бягата използван е също вносен материал, може би от тръстика наричан педик.

 

При подготовката по универсално кошничарство широко е била използвана от Георги Задрев (от Пазарджик) т. нар. взаимоучител на метода. “Виж другарят ти каква плетка прави! Опитай се и ти да направиш същата!” – подканял той клиентите на Дома.

 

Не малка част от обучаваните в Дома след завръщане по родните си места са разкривали кошничарски работилници, посредством които години наред са издържали както себе си, така и своите семейства. Добри примери в това отношение са Георги Даракчиев от Пловдив, Иван Антонов от Асеновград, Наим Буку Шекерджийски от Дупница  и др.

 

Други упражняват усвоения занаят в кошничарските работилници на Димо Мангъров и Павел Димитров в гр. София (Сотиров, 2002).

 

5. УЧИЛИЩА ЗА СЛЕПИ

 

След 1945г. двете училища за слепи продължават в някаква степен традициите на Държавния институт за слепи в професионалното обучение на зрително затруднените от училищна възраст. В осми професионален клас момчетата и момичетата усилено изучават кошничарство и четкарство. Разбира се не в онази степен, при която се изучават тези занаяти в ДИС и  в Дома-работилница за слепи мъже, защото времето за обучение е много по-малко – повече от два пъти. Момичетата под формата на кръжочна дейност са изучавали също ръчно плетиво. Слепите младежи и девойки след завършване на училищата за слепи масово започват работа като кошничари  /оплитане на куха стъклария/, метлари и четкари в разкритите след 1955г. специални производствени предприятия и техните клонове /филиали/ на Съюза на слепите в България (Сотиров, 2000).

 

6. ДП „ТРУД” – ПЛОВДИВ

 

През 1948г. в гр. Пловдив се разкрива учебно предприятие за професионална подготовка на слепи и глухи мъже от цялата страна като кошничари.  Предприятието приема за обучение кандидати мъже от 16 до 45 години. От самото разкриване на ДП “Труд” в него работи като майстор-учител Димитър Ганчев – Графът. Самият той също е носител на сериозно соматично увреждане – загубил единия си крак през Втората световна война. Майсторът по универсално кошничарство с не съвсем нискостепенната аристократична титла обучава с много любов и търпение в кошничарския занаят десетки слепи и глухи младежи,  дошли в Пловдив повечето от далечни села, понякога доста въшлясали. „Графът толкова ни обичаше – спомнят си негови тогавашни ученици, – че въпреки своя аристократизъм, чистеше въшките на някои от новопостъпилите за обучение момчета.”

 

Продължителността на обучението по кошничарство е 2 години. След приключване на обучението зрително и слухово  затруднените кошничари са постъпвали на работа в промишлен комбинат "Шипка" в същия град (Сотиров, 2000).

 

7. СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ НА ССБ

 

След разкриването им през 1955г. една част от постъпващите в тях на работа зрително затруднени получават своята професионална квалификация като кошничари, метлари, четкари  и др. на конкретното работно място.  Една друга част от новоприетите работници идват с придобита вече преди това професионална подготовка в ДИС, Дом-работилница за слепи мъже, училища за слепи, ДП "Труд". Новопостъпващите работници без адекватна професионална квалификация до 6 месеца  са със статут на работник-ученик и се обучават от по-старите работници и от ръководния състав на съответното производствено звено, като са получавали минимално трудово възнаграждение.

 

След изтичане на обучителния период работниците-ученици са били назначавани като работници и са получавали като възнаграждение това, което са си изработвали. Отделни лица с по-добри ръчни умения или с предварителна професионална подготовка са усвоявали професионалните навици само за няколко седмици.

 

Професионалното обучение на конкретното работно място се практикува много широко в тези предприятия и остава единствен метод за професионална квалификация на постъпващите работници след като ДП "Труд" и специалните училища за слепи преустановяват да подготвят кошничари и четкари /Милчев, 1990/.

 

8. ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНИ КООПЕРАЦИИ НА ИНВАЛИДИ (ТПКИ)

 

В селищата, където не са съществували специални предприятия или техни филиали, отделни зрително затруднени лица с повече шанс са успявали да постъпят на работа в Кооперациите на инвалидите.

 

Кооперациите по своята същност са специални предприятия и професионалното обучение в тях се осъществява по същия модел, който описахме по-горе. Самият автор на този доклад е получил своята професионална подготовка по кошничарство в една такава кооперация – ТПКИ "Алексей Мересев" – Стара Загора. Разбира се, съществували са различни нюанси в производствените норми, също различия в производствената номенклатура и продължителността на работния ден.

Най-често в Кооперациите на инвалидите са работили слабовиждащи или слепи с остатъчно зрение (Сотиров, 2000).

        

9. НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА СЛЕПИ – ПЛОВДИВ 

 

9.1. Плетачи на пазарски мрежи

Още с разкриването си на 17 октомври 1966 година в Рехабилитационния център наред с обучението по електромонтаж, се започва и обучението в плетене на пазарски мрежи. Обучението по електромонтаж се налагало, защото в повечето специални производствени предприятия на Съюза на слепите по онова време са съществували електромонтажни цехове, в които клиентите на този център в голямото си мнозинство започват работа.

 

Особено перспективно се оказва обучението в плетене на пазарски мрежи. По-голямата част от обучаваните започват работа най-вече като надомници в ПП „Успех”. Но някои от плетачите на пазарски мрежи са работили за самите себе си , сиреч – самонаемали се . Те сами са се снабдявали с необходимата суровина и сами са търсели пазар за произведената от тях продукция.

 

Дори и бившите надомници от ПП „УСПЕХ” – Пловдив, дълго време след ката техните цехове са били закрити продължават да работят, преквалифицирани вече в свободни, нерегистрирани частни предприемачи – разбира се много дребни предприемачи, пионери заедно с дребните търговци на зараждащия се в България частен бизнес. Като примери за известно предпиемачество в мрежарския бизнес можем да посочим Господин Паунов, Мария Белишка и Иван Мариски от Пловдив, и Мария Антонова от Асеновград.

 

Първият лектор по плетене на пазарски мрежи е Величка Паргова. Обучителната  щафета от нея поемат Иван Марински и Роза Иванова. Те тримата с голямо търпение и такт обучават десетки мрежари, и повечето от тях са им признателни за цял живот.

 

Трябва да се подчертае също, че тогавашният ръководител на Рехабилитационния център Христо Белобрадов полага големи грижи за предпрофесионалното и професионалното обучение на клиентите. Специално внимание той отделя и за последващата им професионална реализация. Членове на тогавашния рехабилитационен екип твърдят, че над 90 % от завършващите рехабилитационните курсове са започвали работа, разбира се, в специалните предприятия на ССБ и в НПКС.

Обучението по плетене на пазарски мрежи продължава до средата на 90-те години и се поради силно намалялото търсене на този артикул.

 

9.2. Подготовка на акордьори на пиана – 1977г.

През 1977г. в тясно партньорство с Висшия музикално педагогически институт, Музикалното училище  и  Пловдивската филхармония Центърът за рехабилитация на слепи организира първия в страната курс за професионална подготовка на 7  зрително затруднени – 5 слепи и 2 слабовиждащи  по специалността "Акордиране на пиана". До тогава слепите акордьори на пиана получават своята професионална подготовка в чужбина – Франция, финансирана от  фонд "Георги Йосифов Саронов" (Манов, 1992). Разработена е съответната учебна документация, привлечени са за преподаватели най-добрите специалисти по съответните учебни дисциплини от Пловдив. Пловдивската филхармония подарява за курса две пиана и осигурява възможност да се провежда производствената практика на обучаваните. Средното музикално училище предоставя също възможност за производствена практика на курсистите. Обучението е с продължителност 6 месеца. Курсът може да се прецени като твърде успешен в резултат не само на добре извършения подбор, но и поради високата положителна мотивация на обучавани и обучаващи. Двама души от завършилите постъпват на работа като акордьори в Стопанско предприятие "Мебел". Друг положителен факт, който си струва да отбележим е, че всеки един от завършилите успява в някаква степен като нерегистриран частен предприемач да упражнява придобитата професионална квалификация. Може би, ако повечето от тях бяха с по-голям предприемачески хъс или пък специалното предприятие "Успех" на ССБ –  Пловдив беше с по-малки възможности за приемане на работа, то картината на тяхната професионална реализация щеше да бъде съвсем друга.

 

9.3. Обучение по тапицерство на мебели

С финансовата подкрепа на холандската фондация "Соннехеердт" през месец март 2003г. стартира първия едногодишен курс за обучение по тапицерство на слабовиждащи лица. Курсът приключи успешно и двама от петте обучавани са започнали работа по придобитата специалност. От месец юли 2004г. са приети за обучение по тапицерство нови четирима души. На проведения през месец октомври 2004 година в град Пловдив международен семинар "Тапицерството – подходяща професия за невиждащи", в който взеха участие делегации от 6 европейски държави, надделя становището, че тапицерството и дърводелството са подходящи професии за слабовиждащи лица и от Източна Европа.

 

10. "ФОТОН" ООД - ШУМЕН

 

През 1992г. Съюза на слепите в България, майстора по универсално кошничарство Стоян Иванов и Генко Изворски учредяват "Фотон" ООД. Като основна задача новоучреденото дружество си поставя производството на широка гама кошничарски  изделия и най-вече градински  и холови гарнитури. Основната идея на управителя на дружеството Генко Изворски е връщане на слепите към един традиционен за тях занаят. Самият Генко Изворски (също невиждащ) сам работи на всички операции при изработването на различни изделия, за да се прецени степента на достъпност на дадената операция за изпълнение от тотално слепи лица. През двете години съществуване на дружеството са изпробвани за работа с не особено голям успех няколко слепи и слабовиждащи лица, работници на ПП "Успех" гр.Шумен. Интересен факт е, че още през втората година на своето съществуване изделие на "Фотон" ООД – плетени маса и четири табуретки – е отличено със златен медал на Пловдивския пролетен панаир през 1993г. Дружеството е прекратило своето съществуване поради сериозните проблеми, които е имало с производствените помещения и поради невключването на талантливи слепи и слабовиждащи кошничари в неговото производство.

 

11. ПП "УСПЕХ" - СЛИВЕН

 

През 1995г. след като "Фотон" ООД преустановява своята дейност, директора на ПП "Успех" – Сливен, Васил Долапчиев прави също опит за обучение и производство на кошничарски изделия. Васил Долапчиев привлича в Сливен майстора по универсално кошничарство Стоян Иванов и заедно разработват широка гама кошничарски изделия – холови и градински гарнитури, секции и се произвеждат с много високо качество. Въпреки това тези чудесни кошничарски изделия, трудно намират купувачи на българския пазар. За съжаление и тук, както и в Шумен, лицата с тежко увредено зрение не се включват трайно в производствения процес. През 1998г. и в Сливен се преустановява поредния опит за връщане на слепите към кошничарския занаят.

 

12. ФОНДАЦИЯ „СЪПРИЧАСТИЕ” - ВАРНА

 

През 2001 – 2002г. тази фондация разработва и осъществява проект "Възродено ръкотворчество" с финансовата подкрепа на фондация "Помощ за благотворителността в България" по програма "Демократична мрежа". Създадена е учебна работилница, в която се изработват различни изделия от ракита. Обучени са 12 лица с тежко увредено зрение, три от които бивши кошничари. Изработените модели са представени на 4 изложения. Отпечата се и художествен каталог на изделията, който е имал за цел да представи тази дейност като възможна за упражняване от зрителнозатруднени хора.

 

Нямаме информация, че някой от дванадесетте обучавани да е разкрил кошничарска работилница или да е постъпил като наемен работник в чужда работилница или фирма за кошничарски изделия. Вероятно част от обучаваните упражняват придобитите или възстановените умения като хоби.

          

13. ПО-НАТАТЪШНАТА СЪДБА НА ТРАДИЦИОННИТЕ ЗАНАЯТИ ЗА СЛЕПИ В БЪЛГАРИЯ

 

За съжаление в края на 60-те години кошничарските и четкарските цехове започнаха да бъдат закривани в специалните предприятия на Съюза на слепите в България. Смяташе се, че тези професии са някакви анахронизми, и че зрително затруднените хора, ако работят в сферата на материалното производство, то непременно трябва да бъдат индустриални работници. За разлика от нас, такива страни като Холандия, Германия, Франция и Полша продължиха да осъществяват обучение на лицата с тежко увредено зрение в тези традиционни професии, като кошничарство, метларство и четкарство, и да създават условия за упражняване на придобитата квалификация в защитени работилници и чрез самонаемане. В град Вюрзбург през април тази година представители на Националния център за рехабилитация на слепи – Пловдив посетихме работилница за зрително затруднени с множество увреждания "Граф Бентайн", където зрително-затруднени лица с много тежки допълнителни увреждания (най-често с интелектуална недостатъчност) успешно изработваха редица кошничарски изделия като панерчета за хляб, бонбониери, кошнички, кошове за мръсно бельо и др., които съответно намираха и своята пазарна реализация. Положителна индикация за добрата съдба  на традиционните занаяти сред слепите в България са може би и опитите, които прави в Пловдив за обучение по тапицерство Националния център за рехабилитация на слепи.

 

Ноември 2004, Пловдив

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Проф. д-р Добрев, Зл., "Основи на дефектологията", СУ "Климент Охридски ", София, 1985

2. Манов, К., „Фонд Георги Йософов Саронов”, сп. „Зари”, 1992, кн. 9   

3. Милчев, Ст., "Трудни времена", Съюз на слепите в България, София, 1990

4. Ненков, Ст., „Делото на слепите в България”, Дружество на българските слепи, София, 1931 

5. Орозов, Ст.„Делото на слепите в България”, Дружество на българските слепи, София, 1931

6. Сотиров, А. „Професионалното обучение на късноослепелите в България”, „Актуални проблеми на професионалната реализация на зрително-затруднените у нас”, фондация „Рехабилитация на слепи”, Пловдив, 2000

7. Сотиров, А., "Първата организация за слепи в България", сп."Зари", 2002, кн.2 и 3

8. Цветанов, Б., “Митология и слепота”, сп. “Зари”, 1989

9. Цветкова, М., "Слепите в древността и средновековието", сп. Педагогика,1996г. кн. 11        



Начало