Начало


СТЕФАН НЕНКОВ - ВСЕПРИЗНАТ ЛИДЕР

ЦЕЛИ ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ

 

 

Ангел Сотиров

 

 

През месец декември 2005 г. се навършват 125 години от рождението на Стефан Ненков. Неговите съвременници са го наричали бай Станке. Така са се обръщали не само по-младите от него, но дори и такива, които са му били връстници, а даже и по-големите. В това "бай" се е съдържало много уважение и доверие, признание за може би известно негово морално и интелектуално превъзходство. Цели три десетилетия той е всепризнат лидер в Дружеството на българските слепи и в неговия наследник - Съюза на слепите в България.

Стефан Ненков е роден на 20 декември 1880 в Дупница. Учил е в Букурещкия институт за слепи – Международна колония от 1908 г. до 1914 г.  Владее есперанто, румънски и френски езици. Благодарение на това Стефан Ненков следи чуждестранния брайлов печат и посредством страниците на списание "Съдба" е неуморен пополеризатор на живота на слепите в Европа и Америка.
Международният език есперанто вероятно Стефан Ненков е изучавал в родния си град Дупница  в младежките си години, защото в подготвения от него мемоарен ръкопис той твърди, че е есперантист още от 1900-та година. Не е съвсем ясно, защо Стефан Ненков става член на местното есперантско дружество в Дупница едва през 1911 година.

След завръщането си от Румъния отначало работи в столичното Общинско кошничарско училище, а след неговото закриване постъпва на работа във Военната шивалня като майстор, където изработва пантофи от отпадъчни материали. Около две десетилетия е учител по пантофарство в Държавния институт за слепи. Поради левите му убеждения през 30-те години на миналия век е освободен от преподавателските му ангажименти в ДИС.

Избран е за секретар на първия Контролен съвет на Дружеството на българските слепи и почти една година неговата квартира е седалище на новоучредената организация, а Стефан Ненков изпълнява функциите и на председател поради временното оттегляне на Никола Диклич през този период. От март 1926 г. е председател на Дружеството на българските слепи. През октомври 1936 г. във връзка с разгорял се скандал около т.нар. "въжарска афера" той е принуден да си подаде оставката като председател, а в края на януари 1937 г. дори е изключен от редовете на Дружеството. В края на месец август  1946 г. е избран за председател на Съюза на слепите в България.

На 13 март 1951 г. Стефан Ненков е избран за председател на Общия съюз на слепите в България. През 1953 г. по инициатива на Кирил Костов, Стойчо Милчев и Константин Гайдаров той е отстранен от поста председател на тази организация с мотива, че преклонната му възраст от 72 години е сериозна пречка за пълноценно изпълнение на служебните му задължения.

На 29 април 1928 г. Стефан Ненков активно участва в учредяването на Читалището на слепите в България, а на 25 февруари 1945 година – и в учредяването на Първа българска кооперация за общи доставки на слепите в България, на чийто Контролен съвет е избран за председател.

Стефан Ненков е талантлив музикант. Той свири на виолончело и участва в първия професионален оркестър от слепи музиканти създаден през 1922 година.

Той е автор на фундаменталната разработка “Нашите организации” (сп. “Съдба”, 1932, кн.6), и на други разработки, статии и преводи, публикувани най-вече в списанията “Съдба”, “Животът на слепите”, "Балкана лабористо" (Балкански работник) и в двете юбилейни брошури на Дружеството на българските слепи (1931, 1946).

През април 1957 г. Стефан Ненков завършва свой ръкопис "Бележки по история делото на слепите и за Дружество 'Покровител'". Тези негови спомени са написани на брайл и почти петдесет години чакат своя издател. Вече в голяма степен е подготвена за печат книгата "Стефан Ненков", която включва чудесната му разработка "Нашите организации", а също и неговите спомени с по-краткото заглавие "Моите спомени". От тази книга, и най-вече от "Моите спомени", бъдещите читатели ще се потопят в атмосферата на времето когато се правят опити за учредяване на дружество на възпитаниците на "Държавния институт за слепи", а също и при прохождането на това дружество.

За Стефан Ненков изявения деец на българското есперантско и синдикално движение от средата на миналия век Никола Алексиев пише: "Той бе висок, строен, с красиво лице, посивяла коса. Беше винаги в хубаво настроение … През трийсетте години на двадесети век е председател на Дружеството на българските слепи. Всички знаеха, че е стар комунист, но го преизбираха за председател, защото знаеха, че е честен, принципен човек и смело, аргументирано защищава интересите на българските граждани. Ненков бе активен в обществените работи човек. Имаше богат житейски и есперантски опит. … В моя есперантски живот бе голямо лично щастие, че се запознах с такъв прекрасен и чист човек." /Желев, 2004/

Стефан Ненков умира на 10 януари 1967 г. малко позабравен от тогавашните ръководители на Съюза на слепите в България. Със своя живот, публични роли и постижения Стефан Ненков и сега е чудесен пример за апостолска всеотдайност в различните сфери на дейност, в които той е работил десетилетия наред.

Ноември 2005, Пловдив



Начало