Начало

IN MEMORIAM

ВЕЛИКОЛЕПЕН БАС И СВЕТОВНО ИЗВЕСТЕН ЕСПЕРАНТИСТ

Ангел Сотиров

Снимка: Милен Йорданов 

          Точно преди половин век, през месец март 1962 г., той изпълнява солистичната партия на песента „Денят на свободата” по стихове на Слав Христов Караславов и музика на току-що завършилия Музикалната консерватория Стоян Бабеков и който само след няколко дни  - от първи април същата година ще започне работа в същия хор като втори диригент. По това време в Професионалния хор на слепите пее изключителния бас Христо Маринов, лауреат на Димитровска награда. Но на една почивка в село Долна баня на Професионалния хор на слепите музикологът Бабеков решава да даде солото на тази песен на 24 годишния Стефан. Младия бас напълно оправдава доверието и се справя отлично.  И след време тази песен със солист Стефан Паскулов ще бъде записана в Българското национално радио.

Стефан Паскулов
Stefan Paskulov

          Според маестро Бабеков музикалните педагози на Стефан Паскулов са Катя Спиридонова, Христо Бръмбаров и Борис Христов. Съществувала е дори някаква възможност Стефан да специализира при Борис Христов за по-дълго време в Италия, възможност , която за голямо съжаление,на Стефан и на неговите фенове, не се реализира, поради не съвсем префектите отношения на нашата страна тогава със Запада. Някои от нас може би многократно сме се наслаждавали на „Куплетите на тореадора” из операта „Кармен” на Жорж Бизе, „Рондо на Мефистофел” из операта „Мефистофел” от А, Бойто, „Арио де Гренин” из операта „Дама Пика” от П. Чайковски и други , в интерпретация на нашия талантлив съсъдбеник. Националното читалище на слепите „Луи Брайл” се очаква тази година официално да издаде двоен музикален диск на Стефан Паскулов.

          Почти половин век Стефан е и активен есперантист. Може би световният конгрес на слепите есперантисти, проведен в София през лятото на 1963 година (в който и аз самия имах удоволствието да участвам), в чиято културна програма взе участие Професионалния хор на слепите, приобщава Стефан към есперантското движение, отключва у него пориви за пътешествия в други държави. Заедно с Таня Милева, друга световно известна невиждаща есперантистка от близкото минало, и Султанка Минева, прясно произведения солист започва да участва в световните конгреси на слепите есперантисти, в чиито културни програми той и Султанка изпълняват популярни оперни арии. Дори в Римини (Италия) и Стокхолм (Швеция) Стефан Паскулов и Султанка Минева имат концерти не само за есперантисти, но тамошните зали се пълнят и от не есперантоезична публика. Първият световен конгрес на слепите есперантисти извън България, в който Стефан участва, е конгресът, състоял се в Будапеща (Унгария) през лятото на 1966 г., вторият - този, който се провежда в Хелзинки (Финландия) в 1969 г. Отново тройката е същата – Таня, султанка и Стефан. Понякога към тяхната група се присъединява и друг известен есперантист и утвърден наш музикант маестро Михаил Карамихайлов (дългогодишен главен диригент на Професионалния хор на слепите), и тройката се превръща в четворка. Тези четирима щастливци твърде често успяваха да гастролират на Запад, въпреки „Желязната завеса”, и то в годините на „Студената война”, далеч преди прословутото разведряване. Много слепи есперантисти от Америка, Европа и Азия, представители на по-зрелите поколения, познават Стефан, спомнят си неговия дълбок басов глас, аплодирали са негови изпълнения. Участниците преди пет години в Световния конгрес на слепите есперантисти в курорта Албена имахме щастливия случай за последно на живо да се насладим на неговия певчески талант. Там той подари на много участници музикален диск с негови изпълнения.

          Като истински артист Стефан има две съпруги – Бонка и Иванка, разбира се, в различно време. Тези негови съпруги са му дарили два прекрасни сина – Юрий и Милен. До всеки успешен мъж винаги стояла една жена. Несъмнено, за Стефан Ваня е тази жена: цели три десетилетия тя е негова муза и надежден бял бастун, прилежна работничка и мъдра съветничка, неуморен шофьор и добронамерен критик.

     Талантливият солист е също умерено успешен предприемач. Почти половин век Стефан притежава малка фирма, предлагаща различни стоки. Така той се нарежда сякаш твърде близо до най-успешните софийски слепи търговци Николай Боев и Добри Димитров. Стефан също е бил понякога и обикновен продавач-консултант в своето предприятие, но най-вече работи в него като управител и снабдител, а втората му съпруга Ваня години наред усърдно си вади хляба като продавачка и шофьор на неговата фирма. С търговските си занимания той донякъде сякаш опровергава прословутия мит, че уж хората на изкуството не са особено прагматични. Може би и по отношение на това последно твърдение Стефан да дава също някакви солидни доказателства, които засега поне не съм изяснил добре. Но дори да се окаже, че Стефан не е чак толкова практичен (издънката му с ”Лайф чойс”), той като човек на изкуството изглежда има право и на такива гафове.

    Стефан е роден в крайдунавското село Остров на 10 август 1938 г. Той загубва зрението си още на 7 годишна възраст при изключително неприятна, но същевременно и много показателна за онези военни и следвоенни времена, злополука. Три момчета от неговото родно село, сред които и Стефан, почти негови връстници, намират бомба-играчка, пусната от англо-американските бомбардировачи на път за румънските рафинерии. Тези самолети от антихитлеристката коалиция са имали практиката да разпръскват освен позиви на български и румънски език, а също и бомби-играчки, вероятно да травматизират населението, да накажат чрез тези не съвсем хуманни средства царство България, което доста дръзко и свръх самонадеяно обявява война на техните велики държави. Децата се опитват да „изследват” находката си, удряйки я с камък. Точно този смел „изследовател” с камъка, може би най-малкия от тях, е Стефчо и така той жертва очите си и три пръста от дясната си ръка в името на това проучване и също става една от милионите жертви на Втората световна война. След завършване на Училището за слепи „Г. Димитров (сега училище за деца с нарушено зрение „Проф. Ив. Шишманов”), той, въпреки сериозните увреждания на дясната си ръка, започва работа като кошничар във варненското предприятие на ССБ, в което работи десетина месеца, вероятно за по-голяма пенсия (заплатите на кошничарите са тогава доста по-големи от тези на артист-хористите). През 1957 г., той се премества в кошничарския цех на софийското предприятие, но веднага след своето пенсиониране (1961 г.), Стефан е назначен за артист-хорист в Професионалния хор на слепите, където повече от три десетилетия е негов изявен солист.

    Стефан Паскулов се пресели доста внезапно И СЯКАШ МАЛКО ПРИБЪРЗАНО в по-добрия свят, БЕЗ ДОРИ ДА НАВЪРШИ 74 ГОДИНИ, след тридневен престой в софийската Трета градска болница. Ние, неговите приятели, колеги, съидейници и почитатели на неговия голям музикален талант дълбоко скърбим поради неочакваната загуба!

 

Начало