Начало

ВЕЛИЧКА ГУШЕВА - КЪРПАРОВА

 

     Родена е на 25 АПРИЛ 1947 г. в с. Дорково – Пазарджишко и е починала на 14 декември 2008 година в Пловдив. Работила е като произвоственичка и като инспектор по културно-масовата работа в ПП „Успех” – Пловдив, а също и като библиотекар в пловдивската Регионална брайлова библиотека и учител в Центъра за рехабилитация и професионална подготовка на слепи – Пловдив. Създател е на състава за автентичен и обработен фолклор „Тракийски цвят” и 12 години негов талантлив диригент. Художествен ръководител и продуцент на дует „Амур”за стари градски песни. Публикувала е стихове на български, армънски и есперанто в литературни сборници, на интернет страници и в периодичния печат. Автор е на поетичните книги „Искрици любов”(1998), „Не искам да спре кръговрата”(1999), „Чуй ме, време”(2003, и „Не можем без Икар”(2005). Композирала е и над над 40 песни.

        

В ПРИВЕЧЕР ЕСЕННА

В привечер есенна, хладна и песенна, 
С мен остани и ръката ми дръж.
Нека изчакаме, нека дочакаме
чудото приказно звездния дъжд.

Нека поръсим, нека наръсим,
Нека в косите ни той да блести!
Всички желания с него се сбъдвали.
Знаеш ли, вярваш лити?

Чудото идвало и си отивало –
В много години само веднъж!
Ала за инстинско щастие сливало
Сърцена жена със сърцето на мъж.

Нека изчакаме, нека дочакаме
Чудото Истинско– звездния дъжд!
В привечер есенна, хладна и песенна,
С мен остани и ръката ми дръж!

 

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Защо те пиша – аз сама не знам,
Но знам, че нивга няма да пътуваш.
Поставям те във тоя плик голям –
За получател вечно да тъгуваш.

Обричам те да бъдеш все само,
Заключено със девет ключа здраво!
Ти, първо и единствено писмо,
За отговор да чакаш, нямаш право.

Когато дойде сетния ми ден,
Ти отпътувай със ветреца южен!
Адресът е на плика означен,
А отговорът няма да е нужен.

1985, Пловдив

 

ЗОВ

Защо сега със теб да не откраднем
Секунда от забързаното време?
Ще дойде залез и от нас ще вземе
Нечути, най-човешките копнежи.

Очите ни на утрото светлика
Повежда към пътеки непребродни,
Но в тоя ден, с динамика огромна,
Най-чистото несетно ще отблика.

На хоризонта гледките миражни
За тебе и за мен са дръзки цели.
В мига, когато в тях ще се прицелим
Ще бъде късно не-що да си кажем.

Забързани са дните наши земни,
А искаме докрай да бъдем техни.
Дали в кипежа няма да увехнем,
Без нищичко със теб за нас да вземем.

1984, Пловдив


 

Начало