Начало

ВЕНТРИЛО – МЕЖДУНАРОДНИЯТ ИНТЕРНЕТ-ДОМ НА КУЛТУРАТА ПРИВЛИЧА СЛЕПИ ОТ ТРИ КОНТИНЕНТА


Ангел Сотиров



     Вече пета година всеки ден десетки хора с нарушено зрение от Европа, Америка и Азия посредством своите компютри посещават залите на Вентрило- своеобразен международен дворец на културата. В тази огромна палата ползваните езици най-често са руски, английски и есперанто. Чува се понякога и друга реч, на която говорят народите от бившите съветски републики. Чести гости са хора с нарушено зрение от Израел и САЩ, понякога идват тук невиждащи есперантисти от Япония, Франция, Италия, Германия. Разбира се, тук съм срещал и хора с нормално зрение – есперантистите Рафаел и Салла от Испания и Финландия. .


     Наименованията на направленията и салоните са на английски, руски и есперанто: Alma mater, librarihol, Konferenchol, игротека, релакс-клуб, погребок, новые васеки, админскоа курилка, esperanto salono. В тези виртуални помещения се организират срещи с писатели, и с други изявени дейци на науката и културата, езикови и кулинарни курсове, изнасят се любопитни лекции. Състоят се разни надпревари – по шахмат и шашки. В уютните помещения дори се вихрят понякога весели и шумни сватбени тържества - 6 досега. отбелязват се празници и важни годишнини. Провеждат се курсове по английски, есперанто, полски за начинаещи и напреднали. Повечето от преподавателите са също с увредено зрение и са от различни държави - Украйна, Русия и Испания.


    В това интернет-градче има и таверна, и погребок (малка винарна в сутерен) по одески образец. Помислено е и дори за администраторите-пушачи посредством „Админская курилка”. А в помещението „Тет а тет” човек може да се уедини с някой и да си кажат неща само за „четири уши”. Не са забравени любителките на плетките, а също и почитателите на кулинарните специалитети. Не са подминати учителите и музикантите – предвидени са виртуални места за техните срещи и дискусии. А в помещението, с табелка „Игротека”, се случват т. нар. интелектуални игри, радващи се на много голям интерес. Участниците в тях, заедно с публиката, броят обикновено 50 души. Но при празнични издания на тези игри тяхната посещаемост достига изключителни висоти и понякога прехвърля числото 130.



    Може би най-активни и инициативни са есперантистите. Техният салон е отворен от сутрин до 23 часа московско време. В него се провеждат езикови курсове всеки делничен ден, включващи 10-15 души от 5-6 държави. Организират се тук също срещи, концерти и сватбени тържества, чиито участници стигат до 50 и няколко човека. Виртуалните сватбари, както си му е редът, си идват със своите дарове – музикални поздрави, привети в стихове, цветя и бутилки , дори и кашони с някакъв квалитетен алкохол. По отношение на концертите, за съжаление, все още има какво да се усъвършенства при качеството на звука. Най-вероятната причина за това са свръх импровизираните студиа, от които се излъчват тези концерти. Особено голяма заслуга за забележителната дейност на този интернет-клуб имат неуморимите и всеотдайни есперантисти Николай Соломенцев, Вячеслав Суслов и Владимир Рассохин от Русия, Татяна Мохамедшина и Олена Пошивана от Украйна и Виктор Варзари от Молдавия. 

    Но най-много хора се събират две зали – библиотеката и залата за конференции. Всеки понеделник в „библиотеката” от 20 ч. московско време между 25 и 50 „присъстващи” слушат с голям интерес разкази или информации за различни географски обекти. Неизтощимият „мотор” на този клуб е Валерия Варзакова от Гродно - Белорусия. И тази същата дама попадна в нашия есперантски салон и разбра, че аз поназнайвам руски и веднага ме ангажира да говоря за Пловдив. И благодарение на тази покана аз имах удоволствието два понеделника да разказвам за Пловдив и за живота на българските слепи. При първата ни среща имах доста лош късмет – точно същия ден на обяд, само няколко часа преди моята беседа интернета ми се срина тотално, но малко преди уреченото време той донякъде се възстанови. Валерия Василиевна беше подготвила един твърде добър въвеждащ текст за нашата страна. Въпреки моя ужасен интернет, аз успях да говоря около 20-25 минути за Пловдив. Поради краткия ми разказ по причина на лошия мой интернет, и допълнително възникналия огромен интерес на аудиторията към живота на българските слепи, още на другия ден ми отправиха настоятелна покана да гостувам и следващия понеделник – 13 февруари. Аз приех и започнах да се готвя и по новата тема, с надеждата да имам по-добър шанс с интернета, който в действителност и имах, въпреки фаталното число. И една малка подробност- почти всички регистрирани абонати на „Вентрило” са с псевдоними. Аз се подвизавам там с никнейма Евангел. И нещо доста забавно при втората ми среща с любителите на географската екзотика. Софтуерната програма позволява да виждаш броя и интернет-прякорите на участниците в даденото събитие. И аз се стъписвам, като прочитам: „Недоразумение встреча с Ангелом Сотировым”. Да си призная честно, почувствах се не съвсем комфортно от странния хумор на моите уж много любезни домакини, и още в началото отбелязах самоиронично, че срещата с мен е някакво недоразумение, както един от вас съвсем правдиво е написал. Организаторите се смутиха отначало, но след това се разсмяха и ми обясниха, че водещата срещата Жана Животягина от Самара (Русия) имала симпатичния никнейм „Недоразумение”. И тя всъщност е искала само да обяви името на многоуважаемия гост, но пред обявата веднага се изписва и никнейма на въпросната водеща. И така се получи това забавно недоразумение , което за малко да ме огорчи.А тази втора моя среща с географофилите протече брилянтно, имаше страхотен интерес към България, към нашите пенсии, професионалната реализация на хората с нарушено зрение, говорещите и брайлови книги, снабдяването с помощни средства, към нашата кухня, даже към отношенията ни с република Македония, към журналистката Марина Петкова.. Посещаемостта бе също изключително висока – 53 слушатели от десетина европейски и азиатски държави. В продължение на 100 минути, на моя не съвсем перфектен руски аз разказвах и отговарях на многобройните въпроси.Една украинска българка и двама есперантисти - от Русия и Молдавия бдяха силно нащрек, за да ме подпомогнат, ако аз нещо забуксувам в руско езичното събеседване. Но слава богу, тяхната спасителска интервенция се наложи само веднъж, когато се опитвах да обясня каква е била моята първа професия, с какво съм плел дамаджаните и бурканите, но дори и тогава успях да се оправя криво-ляво почти без тяхна помощ. Вероятно като известна компенсация за недоразумението с г-жа Недоразумение, а може би и като някаква награда, обещаха пак да ме поканят като лектор, и ме призоваха да посещавам непременно техните много интересни сбирки.


    Все пак най-голяма аудитория привлича играта „какво, къде, кога”, която се провежда всеки петък и се радва на нестихващ интерес от страна на 130 до 163 души от десетина, а понякога и повече, европейски и азиатски държави. Отборите са два от по седем души и победената команда отпада от по-нататъшно участие в следващите кръгове на играта. Играта се води много артистично от Александър Медведев, подпомаган от своята дъщеря Светлана Медведева, и двамата от Одеса – Украйна. И тук, играчите и публиката, а също и водещите са си със своите нет-прозвища. Понякога се използват и истинските имена, но това е сякаш по-скоро по изключение. Впрочем, интересът към тази игра е толкова голям, че тя се предава и по някакво интернет-радио. Когато се провежда въпросната игра, останалите зали, залички и стаички на „Вентрило” са съвсем празни, или почти празни.


    Може би ще е интересно за някои читатели да узнаят, че регистрация в този сайт от 2010 година освен моята не съвсем скромна особа, имат и есперантистите Керанка Милушева от София, и Димо Пенев и Стоян Минчев от Варна. От няколко месеца аз и Димо Пенев в различни дни от седмицата даваме двучасови дежурства в „Есперанто-залата”. Задълженията на дежурния се състоят най-вече: да посрещат посетителите, да се опитват да пропагандират пред тях този изкуствен международен език, да отговарят на почти всякакви въпроси – езикови и неезикови. Другояче казано, да забавляваме нашите гости, да ги консултираме и информираме, и евентуално да ги завербуваме за курсовете по есперанто. И естествено, всичко това на есперанто или руски, в зависимост от предпочитанията на посетителя.


    Идеята за такъв нет-форум принадлежи на Светлана Медведева), и е реализирана още на 2 януари 2002 година. Първоначално общуването между потребителите на сайта не е било в реално време, защото се осъществявало посредством имейли. И след цели 67 месеца и 2 седмици тя се осъществява в тази съвременна версия – гласово общуване в реално време, и то програмата позволява до 500 потребителя едновременно регистрирани. Разбира се всичко това става факт с помощта и на други хора. Най-много й помага нейния баща – Александър Филипович Медведев, който привлича за високоблагородната кауза Андрей Стегницки от Лвов (Украйна), Владимир Лукианов от Москва И Александър Романов от Петрозаводск, последните двама от Русия. И тази петорка са администратори на сайта, нещо като негов Управителен съвет. В действителност, енергичния и неуморен Александър Медведев е човека, който талантливо и с много хъс управлява този изумителен проект.


    

    Дълго мечтаната интернет-структура за гласово общуване на стотици хора едновременно стартира на 16 август 2007 г. в 16.30 часа киевско време. И само след няколко месеца създателите и ползвателите на този проект ще честват първия си малък юбилей. Нека от сега им пожелаем хубав празник, интересни нови инициативи, и разбира се, добра посещаемост!


    
Начало