Начало

ВЕРЕН НА ИМЕНАТА СИ!!!

Ангел Сотиров

Снимки: Светослав Калвин

Неговият характер и ценности вероятно се обуславят от двете му емблематични имена. Малкото, библейското, означаващо скала, камък. Фамилното му име е също достатъчно индикативно. То ни информира, че това е род на войни, на бойци. И тези имена сякаш определят и досегашния му жизнен път, път на желязна принципност, на пословична неПетър Войнов говори по микрофонаподкупност и скромност, на многолетни битки и сражения. Ярка илюстрация на неговата скромност е категоричния му отказ да оглави софийския "Успех" в 1998 г. Атрактивното предложение идва през лятото на същата година от прясно избрания председател на ССБ, генерален директор, старши научен сътрудник, доц. Д–р Иван Ганев. Петър Войнов не приема примамливата оферта на доцента-икона, не се втурва неудържимо към властовата позиция, за която е смятал, че не е особено пригоден, за която е преценил, че няма достатъчно сили и опит.

За разлика от своя библейски съименник, който три пъти предава учителя си Христос, Петър Войнов не е предавал никого! А него са го предавали. И то неведнъж. За съжаление, измежду тези негови предатели фигурира и моята особа. Слава Богу, че съм го предавал само един единствен път! Поне така си въобразявам аз…

Петър Войнов в танцЗаедно с Иван Ганев, Владимир Радулов, Петър Стайков, Васил Каракашки, Ангел Сотиров, Петър Войнов е сред първите, започнали да воюват срещу тоталитаризма в ССБ. Като председател на съюзната ЦРК (1986 – 1990), той представя свръх-критичен доклад пред преломния X конгрес (май-юни, 1990 г.), изиграл особено важна роля за разгрома на съюзния тоталитаризъм. В кооперацията на слепите той е пак сред тези , които водят нескончаеми баталии срещу авторитарния стил на вековечния председател Михаил Кърлин.

Между впрочем, може би трябва да посоча и сегашните му обществено по–значими роли на твърде публичен мъж. Петър Войнов е несменяем, не казвам пожизнен, председател на сесебейската Взаимо-спомагателна каса. 10 години е председател на Проверителната комисия при любимото читалище на слепите. Разбира се, Взаимо-спомагателната каса май е тази, в която той излива много енергия, и която изглежда му доставя определено удовлетворение, а понякога и немалко главоболия.

През 70–те години на миналия век той е активен сътрудник на сп. "Зари". Тогавашният главен редактор на списанието Минчо Стоянов привлича Петър Войнов като преводач от сърбо-хърватски, естествено, срещу достойни хонорари. Благодарение на тези му преводачески занимания, до читателите на "Зари" стигат интересни текстове от югославския брайлов печат.
      Познаваме го и като свиреп футболист, трениращ усърдно със звънтящото пластмасово шише в "Парка на свободата". Играл е изцеждащо се дори и в почти празния плувен басейн на пловдивския комплекс на слепите. Почти празен, защото , където моя персонаж вратарства самоотвержено, се беше събрала2-3 см вода от наскоро падналия дъждец.

Танци до зори!

Професионалната биография на моя състудент и дългогодишен приятел, е като на истински американски писател. Жизнерадостен синеблуз работник, либерален управител на Работническото общежитие и разтропан началник-пласмент в софийския "Успех". Пет години без малко е чевръст библиотекар в читалището на слепите, две години строг трикотажен управител и три мандата взискателен заместник-председател по търговията в кооперацията на слепите (1984–1993). Около четвърт век е и успешен уличен търговец, възхваляван безвъзмездно и от други печатни масмедии.

На 19 януари в софийския ресторант "Рино" със свои близки роднини, верни приятели и надеждни колеги Петър Войнов празнува своята кръгла годишнина. На пребогатата трапеза се радват 56 души от цялата страна. Една малка сватба, отбелязва един от сътрапезниците, със доста сивееща завист. Или както би казал Васил Каракашки – един съюзен конгрес! Но на мен ми се струва, че и в случая виновникът за тържеството проявява завидната си скромност. Ако беше малко фуклив, напр. един Сотир, гостите щяха да бъдат с петдесетина в повече. Не липсва и огромна 7-етажна бяла торта със 70 сини свещи. Ракията и виното са от знаковото Поморие, осигурени от старата пушка-ортодокс Карулев. Приветствени слова към своя бележит съсъдбеник отправят всеизвестният Спас Карафезов и не по-малко известният велик депутат Петър Стайков. По предварителен сценарий и еталонният регионален председател Асен Алтънов трябва да зачете рожденика с поздравителен адрес. Но за беда, ламинираният текст и червеният плик със стоте лева са си останали в офиса му. За музиката на юбилея се грижи раздаващо се прочутият DJ Димитър Захариев. Доста умерените децибели позволяват даже и устно общуване на празнуващите. Денс-ритмите откъсват често от чашите и чиниите по-емоционалните натури. Димитрина Николова, Павел Чемишанов и гостите от Перник събират очите на разбиращата това изкуство публика. Купонът се вихри на високи обороти почти цели 7 часа - от 18 .30 до 01.30 ч. на другия ден.

Както му е редът, участващите в празника поднасят на юбилействащия предметни и парични подаръци. Но най-силно впечатление правят едричката банкнота на щедрия варненец Венко Ганев и пълната с дюлева ракия, резбована бъклица на вездесъщия Павел Чемишанов. Дареният ахва и от фантастичната тонколона, връчена му от 14-членната група на д-р Стайков.

Петър Войнов е роден в с. Голямо Бучино – Пернишко. Учи прилежно в софийското училище за слепи, след което безпроблемно завършва вечерна гимназия. През 1977 г. е пък щастлив абсолвент по психология в най-престижния български ВУЗ – софийския университет "Св. Климент Охридски.

Да поздравим и ние юбиляря!! Да му пожелаем добро здраве, успешен бизнес, и да продължи да бъде верен на имената си!!!

 

Начало
Untitled Document