Начало


ВЛАДИМИР РАДУЛОВ НАВЪРШИ 60 ГОДИНИ

СЯКАШ МАЛКО ТЪЖЕН 

 

Ангел Сотиров

 

 

За студентите му от Софийския, Шуменския, Бургаския и Пловдивския университети проф. Радулов е високо компетентен и взискателен преподавател с обилна научна продукция. Той е познат и на студентите от Скопския и Белградския университет, а също и от Фламандския университет в Кортреин (Белгия), които са слушали неговите лекции с много голям интерес.

За своите колеги от Катедра "Специална педагогика" на Факултета за начална и предучилищна педагогика Владимир Радулов е водещият изследовател в областта на педагогиката, психологията и рехабилитацията на зрително затруднените, когото те с таен вот избират за свой шеф през 1991 г. за цели 4 години.

За десетките кандидати за научни степени и звания от цялата страна членът на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет докторът на педагогическите науки е изключителен ерудит и принципен и справедлив атестатор.

Владимир Радулов е автор на много статии, студии и доклади в областта на обучението и рехабилитацията на зрително затруднените. Най-известните негови книги са: "Интегрираното обучение и специалните училища" (1995), "Децата със специални педагогически нужди в обществото" (1997), "Рехабилитация на зрително затруднените" (1999), "Сравнително специално образование" (2003), "Педагогика на зрително затруднените" (2004).

Професор Владимир Радулов през последните две десетилетия е и много активен участник като докладчик и ръководител на секции в много международни форуми по проблемите на обучението и рехабилитацията на хората с нарушено зрение. От 2002 до 2005 г. той е заместник-председател на Европейския комитет при Международния съвет за образование на зрително затруднените, което е едно сериозно признание за неговата водеща роля като учен в Централна и Източна Европа.

Учредител и председател е на Българската асоциация за обучение на зрително затруднени деца, посредством която са осигурени много дарения, най-вече от чуждестранни донори, преди всичко за двете училища за деца с нарушено зрение в София и Варна.

Рожба на Владимир Радулов е и научното списание "Обучение и рехабилитация на зрително затруднените", чийто несменяем отговорен редактор е от годината на неговото стартиране - 1987. Списанието се разпространява сред студентите по педагогика на зрително затруднените, в училищата за деца с нарушено зрение, центровете за рехабилитация на късно ослепели, поделенията на ССБ и др.

За експертите на Съюза на слепите в България Владимир Радулов е създателят на първия дневен център за зрително затруднени в София, автор на учебни програми, учебници и учебни помагала по Брайлово обучение, ръководител на няколко научно-практически конференции по рехабилитация на зрително затруднени, техен отзивчив и неуморен консултант. На читателите на сп. "Зари" той е познат като автор на много интересни статии по проблемите на обучението и рехабилитацията на зрително затруднените и дългогодишен член на Редакционния съвет на това списание.

За любителите на джаза той е любимият радиоводещ, който почти три десетилетия прави едночасово джаз предаване по програма "Хоризонт" на Българското Национално радио. Някои от феновете на джаз музиката го познават и като джаз изпълнител на пиано, а други са слушали продукции на неговите оркестри, които е дирижирал и с които е участвал на много джаз форуми, а също и пиесите от музикалния диск с негови изпълнения.

За неговите съученици, с които е учил до завършване на основното си образование, той за цял живот си остава Владо Чантата. Това прозвище те веднага светкавично са му лепнали, когато го видели с баща му бай Марин, който носел голяма чанта. Той е имал и други, по-симпатични прякори - Ленин, Улянов, Илич, но те са в обръщение за кратко време. Учениците от това училище са измисляли прякорите на своите съученици по най-причудлив начин. На друг техен съученик са сложили прякора "баба Рада", защото в училището той е бил доведен от баба си Рада. И този прякор на Ицо му остава пожизнено. Някои от съучениците на Владо са може би озадачени, че той успява да завоюва такива сериозни върхове в научното познание. Съучениците му го помнят също и като момче, което е разпъвало акордеона на техните ученически забави, а също и като многообещаващ цигулар в ученическия оркестър и участник винаги с номер на акордеон в училищните концерти. Спомнят си дори наименованията на пиесите за акордеон "Завръщане на лястовиците", "Валс на пистата", изпълнявани брилянтно от талантливия акордеонист.

Владо Радулов е роден в крайдунавското село Вардим в семейството на селскостопански наемни работници. Основното си образование той завършва в училището за деца с нарушено зрение "Проф. Иван Шишманов" - Варна, а средното - в гр. Свищов като интегриран ученик, където се е преместило да живее неговото семейство. През 1969 г. той завършва специалността "Педагогика" в Софийския университет, а през 1976 г. в същия университет защитава успешно докторантура по педагогика. След 15 години Владо Радулов е вече доцент в този университет, а през 1998 г. се случва неговата успешна защита на доктората му. След две години е избран и за професор.

На 20 септември 2005 г. Владо навърши 60 години. Тъжно и необяснимо е, че апаратчиците на Съюза на слепите в България тотално го забравиха, забравиха да го поздравят, забравиха да го наградят с поредното съюзно отличие. Забравиха го, макар че Владо Радулов години наред беше и активен деец на ССБ: председател на Секцията на слепите интелектуалци при ССБ, член на Централния съвет и неговото Бюро няколко мандата, заместник-председател на ССБ. Забравиха го, макар че някои от тези апаратчици бяха негови експерти, колеги, дори приятели.

Забравиха го, както забравиха: през 2002 година Иван Ганев - старши научен сътрудник в Института за философски изследвания на БАН, доктор на философските науки, автор на 4 научни книги, член на РС на ССБ - София, член и заместник-председател на съюзната ЦРК няколко мандата, член на централния ИС и председател на ССБ; Виктор Самойлов - първият невиждащ доктор на науките в България, старши научен сътрудник в Института по социология на БАН, първият български изследовател на проблема за конформизма в науката, автор на няколко дебели научни книги, член на Бюрото на РС на ССБ - София, член на Ръководството на Секцията на слепите интелектуалци при ССБ, завеждащ секция в Научния съвет при ССБ. Иван Ганев си замина от този свят с горчилката, че този съюз, в чиито ръководни органи е бил цели три десетилетия, не го удостои дори с една сребърна значка.

Не само са забравили юбилея на Владимир Радулов, но на някои от апаратчиците точно по това време им е хрумнало, че могат да го отпишат от ССБ, защото юбилярът се позабавил да плати огромния, дори за него, членски внос. Разбира се, може би нищо лично, а една свръхпринципна позиция, прескачаща педантизма и стигаща до идиотщина!

Не се забравят готвачите в почивните станции на ССБ! Не се забравят, естествено, никога и самите апаратчици! Явно системата за следене на кръглите годишнини в ССБ работи на някакъв двоен стандарт…

А може би малко сгъстявам тъмните краски… Изглежда е нормално в това забързано и преходно време да се случват и такива неща, да не работи системата, или да работи с много гафове, и дори да няма никаква система…

Но както казваше експремиерът Симеон Сакскобурготски: "Да гледаме позитивно на нещата"! И от тази поредица от гафове някои хора трябва да си извлекат съответните уроци. Нека те станат повод за смяна на "софтуера"! И вероятно трябва да си спомним и думите на Христос, че никой не е пророк в своето родно място, сред своите…

А на нашия обичан и уважаван юбиляр да пожелаем на патерица много, много здраве, нови книги и музикални дискове!

 

14 февруари 2006, Пловдив

 



Начало