Начало

ЗА БОГА ЖОРО, НЕ СИ ПОДАВАЙ ОСТАВКАТА!!!

Ангел Сотиров

      За Бога, Жоро, не си подавай оставката! Коленопреклонно те моля!!! Трети месец телефоните ми звънят почти непрекъснато. Обаждат се десетки членове на нашата териториална организация, стреснати от твоята закана. Упрекват ме за моя срамен текст, молят ме да ти се извиня публично. Някои дори ме заплашват с "дървен Господ"! Техния неистов вопъл е: "какво ще правим без Генов?" Ах, тази твоя евентуална оставка. .. Разбира се, скръцнаха ми със зъби десетина териториални и няколко регионални председатели: "а бе ти за какво се мислиш, та резилиш нашата организационна икона?! Почетно съюзно членство май ще видиш през "крив макарон"! Между другото, Жоро, даже за теб се застъпиха изявени съюзни дейци от Варна. С твоя сърцераздирателен хленч на поредната невинна жертва, пострадала от свирепото перо на Ангел Сотиров, си отключил съчувствия и в морската ни столица.

      Не съм предполагал, председателю Генов, че си толкова докачлив. Ако знаех, щях да измисля друго, по–щадящо заглавие на моя спонтанно написан текст"Срам ме е, доста ме е срам". Или вместо него да съчиня похвално слово за твоите доброволчески занимания.
      Но ще трябва да признаеш, Жорич, че в последния абзац на моя укорителен текст, аз сериозно се колебаех дали не съм прекалил с упреците си за твоето сребролюбие, афиширано в откритото ти писмо. Не изключвах опциите аз да греша, а ти да си прав. Почти ти се извинявах, че трудно те разбирам. Може би поради хилядите председатели–доброволци в Европа, а също и в Съюза на инвалидите, в Съюза на глухите в България и в Българския есперантски съюз. Впрочем, даже посочвах без никаква ирония и някои твои несъмнени достойнства.

      Също силно съм озадачен, че на моите 37 реда , ти, еталонний председателю и може би вече бивши приятелю, отговаряш с 82 реда. С цели 45 реда в повече от моя срамотен текст. Не е никак честно! По-скоро редакторите не са коректни. Или обхванати от ваканционни устреми не са догледали обема на текста ти. Такова изобилие от обяснения, оправдания и самохвалства. Но това твое многословие само издава определена гузност. Древните римляни са го казали доста точно: "Вината е толкова голяма, колкото е дълго обяснението на провинилия се". И заплахата, че непременно на следващото събрание на организацията ни ще си дадеш оставката. И щял си да издигнеш моята кандидатура за председател. Това второто е по–страшно. ...И аз вече съвсем сериозно обмислям възможността да си сменя съюзната организация.

      
      И както е обичайно при мен, със закъснение се сещам за един от свръхполезните съвети на баба ми Милкя: "чедо, в рядку л`айну нивгъ камън не фъргъй, зъкоту мож дъ тъ упръскъ". Но това последното, разбира се, не се отнася за теб,председателю и почти приятелю.

 

Начало