Начало

Генко Изворски

ЗА БУКВИТЕ ОТ ТОЧКИ

     Възможно ли е вятърът на времето да отвее мечтите на мнозина хуманисти, които успешно натрупаха несметно човешко богатство във вид на език и култура. Не е възможно! Няма намръщени хора, няма как времето да ги отвее в запустяло долище с жълти листа или изсъхнали тръни. Много други знаци като въпроси висят над нас подобно на куки, от които се провесват всякакви чисти или мръсни дрехи. Това общество човеколюбиво ли е? Слепите хора - хора ли са ? Не е ли грандиозна измама, че само зрящите могат всичко да виждат и затова са умни. Слепота – тиха като пустиня, в която безшумният вятър на не просвещението засипва с пясъци пътищата. Изправя се дюна, следва нова и пак нагоре. Пясъците те задържат!

      Знам Исус, Мохамед, Буда и Моисей в пустинята са стигнали до мечтата. Тя и само тя е веруюто, защото има начин да бъде постигната. Писмото е онзи път, по който трябва да се върви. В него е слънцето, там има знание, има любов, живот, усмивка, много обич. Страшно е, когато зимата е мразовита. Студовете спускат ледени пипала и смразяват нежните пъпки по клоните на дърветата - после няма цвят, няма плод. Така се случва и с човешкото бездушие, когато се опитваме да премажем слабия, беззащитния, хромия и неграмотния.

      Чували ли сте популярна чилийска мелодия, която чрез звуците на флейтата създава мелодично внушение за простор и въздигане към висинето с крила. Да, става реч за „El condor pasa” и за онази необяснима система от отвори, които пръстите трябва да отварят или да затварят върху крехкия инструмент, за да се получи дори видение от божествени звуци. От височината на планината, далеч напред, може да се види само море или угар. Там, върху тази угар, вървят сеячи с пшенични зърна в шепи и дълбоки дисаги, препълнени с изобилие от духовна храна. Отворете широко ръце и ги прострете като орлови крила. Никой не може да попречи това да се случи, защото веруюто, мечтата са един полет. Няма кой да отнеме тази амбиция. Може би така ще бъде само произнесена клетва и ще бъде изпълнена? Отне ли някой този дълг? Кой отне светлината?
      Мнозина са препънати, няма игри, само звук се носи в непрогледната тъмнина. Безмълвие ли дойде? В тишината бавно, като причудлив коледен звън, от далечината прииждат звук след звук и първото слово е „мама”. После пак и пак, и когато тръгне песента, пръстите са тези, които знаят как да извлекат най-нежната мелодия. Познанието винаги се свързва с богатство. Широка е пирамидата – расте, въздига се, пак расте, но върхът е далеч, няма го и отново пирамида, която също расте, и връх пак няма. Представата е за златни пулове, които се подреждат в стройна система - както домино след упорита детска игра.

     Животът на слепите е пренатоварен от ценности, понякога за еднократна употреба. Отмерените им крачки, с които се отдалечават от пошлото, от съмнителния морал и пустотата към мечти, определят извисяването на ориентир, който като кръвоносна система има един център, едно сърце. Случайна ли е брайловата релефно точкова система или това е невидимият връх, постигнат от човешката цивилизация? Всеки, свързан със знаците, чрез които се отличават ценностите на буквите, ще осъзнае, че изходът на събуждането е в онзи миг, в който настъпва трезвеността и в който спираме да мислим за себе си.
      В сърцето на  Франция, в Сорбоната, тихо и скромно лежи многостишие, което е рядък пример за природата, еднакво красива на север и на юг, на изток и на запад –

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

     Сорбоната се слави с много мъдреци и мъдрости. Защо поне един академик не се досети и да отличи по най-достоен начин измислените точки, които слепите ползват за букви?
Вдигайки очи към бъдещето, ще видите върхове, до които се стига през зелени ливади, горски пътеки и зъбати скали, обрасли с лишеи. Това преодоляване ще предизвика вълни на истинското щастие, преминало през векове стремления. Но вече знаем, че ако нямаме мечта, нищо нямаме.
Попитали беловлас мъдрец – „Слепият може ли да се загуби по пътя?”Той ги изгледал мъдро и пак така мъдро на въпроса с въпрос отвърнал – „Ако Омир не беше Омир, а беше някой друг, щяхме ли да знаем за всичко, което се е случило в Троя и за боговете? Очите - това не са ли две точки, през които светът преминава с многоцветието си?”
      Очакваме всеки миг да се срещнем с „божествената” частица, но питаме колко точки са необходими, за да се стигне до знака на буквата А? Еднакво е за всички! Тогава къде е божественото? Нали тази божествена частица може да бъде точка, точка до точка – могат да се получат много знаци. Нали ако пъпките измръзнат сега, на следваща година те се развиват на друго място, на друга, по-здрава клонка – създават нормален красив цвят.
      Практиката показва, че слепите се развиват в изкуството - те са поети, трубадури, добри философи, в социологията внасят развитие, те са психолози, прекрасни педагози и прекрасни човеци. Малцина помним, че слепи математици имат участие в извеждането на кораби в космоса. Имаме връх, но този връх и неговата безспорна ценност могат да се видят само от онази височина, от която се вижда колко може да бъде беззащитно земното кълбо. Погледната от още по-високо,тази сфера вече ще бъде точка, а точката е дълбок знак за верую!

Начало