Начало

ПЛОВДИВЧАНИН С НОВА ПОЕТИЧНА КНИГА

Ангел Сотиров

Снимка: Стефан Стойчев

         Още преди петнайсетина години поетът Владислав Кацарски го определя като „автор на филигранна поезия”. За поета Румен Ченков, Здравко е „нежен лирик, бард на любовта”. А се знае, че не се среща особено често поетът – поета да хвали….

Поетът Здравко Лекишев

           Първата поетична книжка на разностранно надарения пловдивчанин развълнува литературната аудитория далеч извън пределите на града, разположен на седемте хълма. Тя съдържа само 19 текста в мерена реч. Предговорът към нея написа изтъкнатият пловдивски поет Тодор Чонов. Според него Здравко Лекишев е отвоювал свое парче от националната литературна нива и с благородството на истински поет го е нарекъл „На теб”.. В тази книжчица поетът Тодор Чонов открива „покъртителна щедрост” и „красиво естетическо благородство”. Вероятно трябва да се спомене, че за появата на това издание през 2001 г. определени заслуги имат Велик Атанасов и Ангел Сотиров, осигурили финансирането му, а също и Тодор Чонов – извършил отпечатването. Нейният бутиков тираж в голяма степен е компенсиран с качването на книжката и в интернет. 

           На 10 юли т. г. в в по-голямата зала на Националния център за рехабилитация на слепи се състоя премиерата на новата книга на Здравко Лекишев. Тя носи доста индикативното заглавие „Любов отвъд сезоните” и включва 39 стихотворни текста. Както е обичайно стихосбирката съдържа не само нови творби, но и десетина от предишната. Неин прецизен редактор и автор на емблематичното й заглавие е безспорно даровитият каспичански кримиписател и национално известен шуменски издател Тодор Андонов. Тя е издание на ИК „Антос” – Шумен, и като полиграфски продукт изглежда много прилично, да не кажа дори брилянтно.

           Пиша тези редове с известно неудобство, защото в книгата има стихотворение посветено на моята не съвсем скромна особа. И ситуацията отключва у читателите без съмнение асоциации с фолклорния етюд за „Халваджията и бозаджията”. Но пловдивските литературни кореспонденти на сп. „Зари” бяха възпрепятствани да присъстват на този поетичен празник. И въпреки моите сериозни литературни дефицити и избухналите съпротиви от морално-етическо естество, ми се налага да пробвам перото си и в репортажния жанр.

           Разбира се, аз в голяма степен съм улеснен от двата предговора на книгата, написани от автора и от русенския поет Румен Ченков. Силно съм подпомогнат и от словата, произнесени при промоцията на книгата от поливалентния литературен майстор Стефан Стойчев.

           Към своите потенциални читатели авторът на „Любов отвъд сезоните”, се обръща със следните думи: „За поезията си мога да кажа, – прочетете я и си мислете каквото си искате. Веднъж великият Конфуций неволно разлял туш върху една от страниците, на които пишел и когато излязъл да търси пясък за да попие петното, учениците му се скарали, защото не можели да разгадаят какво всъщност е искал да нарисува мъдрецът – глава на дракон, на катеричка, или някакъв стилизиран йероглиф. Вече се стигнало и до бой, когато Конфуций се върнал. Спокойно – казал той – това е петно, но в него всеки вижда каквото си иска. Същото е и с поезията. Изберете от нея само това, което ви харесва. Което съвпада с вътрешния ви ритъм. Важното е, че като златна нишка, независимо от това за какво става дума, в стиховете ми присъства любовта – към живота, към жените, към приятелите. Към това, което съм имал и към това, което не съм имал. Въпросът е да чувстваш, че обичаш някого, че го харесваш и че ти е приятно да си с него. Всяко едно стихотворение е посветено на определена личност, изорала бразда в моята нива и сега събирам посятото там.”.

           Румен Ченков убедено твърди, че поетът „с майсторско перо ни води по тези познати пътеки в един познат свят и ни приканва да го откриваме отново и отново още по-прекрасен и мамещ. Той сякаш ни внушава да отворим широко очите си и да разберем за кой ли път, че светът на любовта не се намира някъде далече, на някое недостъпно място, а е в нас и около нас; че ние живеем и черпим силата си от него. Прочетете книжката, която стои пред вас, за да чуете посланието на Здравко Лекишев, че това прекрасно чувство е безброй много вселени и между тях винаги ще има такива, на които не сте били никога. Че тя е повече от органична химия, както се опитват да ни убедят някои учени, иначе ако е само това, как всеки един, докосвайки се до нея, би искал…

„По пътя ти трънлив със теб да страдам
и като птица с вик да те зова
Сълза солена в скута ти да падам,
Звезда да съм, над тебе да горя.”

           При представянето на въпросната книга Стефан Стойчев дебело подчерта, че Здравко Лекишев е „завършен поет”. И маститият промотент Стефан Стойчев почти по детски, съвсем чистосърдечно си призна, как негово стихотворение е чакало ред няколко месеца, а здравкова поетична творба от раз е била отпечатана още в следващия брой на същата медия. Той също сподели изповедно, че неговата бохемска компания е включвала понякога и бледния юноша Здравко в своите рейдове по кръчмите, естествено, не за да го учи на поезия. Кореспондентът на няколко национални печатни медии Стефан Стойчев прочете няколко творби от книгата, а и самият автор представи своя поезия. Сегашната съпруга на Здравко – Стефка Стойчева също дълбоко изкушавана от стихотворство, запозна благодатните фенове на мерената реч с негови стихове от брайловата версия на книгата му. .

           А може би и аз като самозван редактор на говорещото списание „Литературно списание” трябва да кажа две-три думи за твореца Здравко Лекишев. Още повече, че той е един от най-активните негови сътрудници, създател на емблематичната рубрика „Казано на ухо” във въпросното списание и съчинител на първите закачливи новинки за тази рубрика. Разбира се, Здравко бе чест гост най-вече в поетичната рубрика на списанието. Той с еднаква лекота създаваше лирични и сатирични текстове в рими. Доста показателен за несъмнената му изобилна стихотворна надареност е фактът, че негови поетични продукти се публикуваха безпроблемно не само в специализирани – за хора с увреждания, но и в съвсем нормални медии. Тези съчинителски дарби със сигурност идват от дядо му Йосиф Лекишев, издател и редактор на софийското списание „Смях и яд”, чийто текстове в 90 процента от случаите сам сътворява и подписва с двадесетина псевдонима. От тези благотворни генетични влияния е засегната в немалка степен и здравковата сестра Софи Лекишева, по мъж Асенова.

           Както съм имал възможността и в други текстове да съобщя, отношението на великия древногръцки философ Платон към поетите не е било сякаш съвсем позитивно. За Платон „поетът е леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено”. Изглежда и Здравко е доста респектиран от тези предразсъдъци на античния философ към ездачите на пегаси (съчинителите на римувана реч) и още на младини доста силно е наблегнал на белетристичните си занимания. Аз споделих с присъстващите, че виновника за поетичния купон е автор и на брилянтна, непубликувана белетристика. В навечерието на политическите промени в плана на пловдивското държавно издателство „Христо Г. Данов” по препоръка на доц. Огнян Сапарев е включена книга с новели на Здравко Лекишев с заглавие „Сърцето не е самотен Бог” и с изумителния тираж от 30 хиляди екземпляра. За голямо съжаление, ръкописът на тези негови новели не се превръща в книга и те отново чакат своя отзивчив издател повече от 20 години. Пожелах на Здравко в най-скоро време и няколко негови новели да бъдат издадени на хартиен носител, или поне в електронна версия...

           Към поетичната фиеста прояви интерес и Нова българска телевизия, чийто репортер взе пространно интервю с автора на „Любов отвъд сезоните”. Освен новината за събитието, въпросното интервю бе няколкократно излъчено по тази регионална медия. Премиерата бе уважена също и от кореспонденти и собственици на още 6-7 специализирани печатни и електронни медии. Явно, че председателят на PR-комисията към пловдивската регионална организация на ССБ – темпераментният Георги Генов си бе свършил пак твърде добре работата.

           Любителите на поезията можеха да закупят произведението на Здравко в плоскопечатна или брайлова версия на специална промоционална цена. С предлагането на книгата бяха ангажирани Стефка Стойчева и Ангел Сотиров, подпомагани от перфектните им асистенти – Марио Учков и Светослав Иванов..

           С много топли думи ентусиазирания поет поздрави страховитият централен ССБ-контрольор адвокат Емил Узунов. Поздрави и благопожелания към автора и книгата му поднесе и членът на УС на ССБ и благ регионален председател великият Велик Атанасов, дошъл на интелектуалното тържество с неотлъчната си съпруга Олга Захариева. Високите гости побързаха да си закупят и по една книжка, получавайки светкавично автограф от щастливия автор.

           Здравко почерпи щедро своите гости освен с изящна мерена и немерена словесност, също и с няколко вида напитки и подходящи мезета. Чашите и тарелките на любителите на огнените течности се пълнеха мълниеносно от пъргавите и лъчезарни асистенти.

           И малко биографични данни за този, наистина поливалентен литературен талант. Здравко Борисов Лекишев е роден в Пловдив на 22 август 1946 г. Завършва в същия град руската гимназия и дори е студент  по хуманна медицина цели два семестъра. След прекъсване на медицинското си обучение, изглежда поради антибиологизаторските си тежнения, продължава образованието си в професионална гимназия по индустриална химия в Димитровград. Многостранно одареният литератор работи като високо компетентен химик в Приборостроителния завод и фабрика „Изгрев”,а също  и като колоритен бригадир и прост синеблуз куфарджия в ПП ”успех”. В трите пловдивски предприятия той е постоянен и неизтощим член на бохемски компании, отзивчиви аудитории на неговите поетични четения и литературни лекции. Впрочем, може би още нещо важно за някои читатели, с Елена Палибеева Здравко е съавтор и на две чудесни дъщери – Даниела и Ирина.

           Внукът на Йосиф Лекишев от дете обича да рисува и да чете книги, а също и сам да съчинява различни текстове. Още като ученик, стихове на Здравко се печатат в сп. „Родна реч”. По-късно негови поетични творби се публикуват в други периодични издания и в интернет сайтове. Той участва и в десетина литературни сборника. Негови стихотворения са отличавани с най-високите награди в регионални  и национални поетични конкурси.

           Ние, колегите, приятелите и почитателите на Здравко Лекишев, да пожелаем „На добър час” на новата му книга! Да пожелаем пък на Здравко много, много любов отвъд сезоните, и в най-скоро време издаването и на една негова белетристична книга!!!

           

ИЗ „ЛЮБОВ ОТВЪД СЕЗОНИТЕ”

ЗАКЛИНАНИЕ

Изгори мостовете, по които минах!
Реките пресуши, що прекосих...
Изори пътеките ми в ниви!
Отрови чешмите, дето пих!

Стори го, в името на Бога,
та ако някога се променя,
дори да искам, да не мога
ни да си тръгна, ни да изменя!

* * *

СОНЕТ

Не знам сега щастлива ли си ти.
При мен е всичко пито и платено.
Животът на магическо вретено
навива сетните ми дни.

Но все пак вярвам може би,
на двама ни, че е простено
за грешките, ала е отредено
сами да бъдем аз и ти, уви.

И вярвам, че за тебе сътворено,
красивото от мен до теб върви
като дете - невинно и смутено.

Не знам къде си, но бъди
зората във небе студено,
единствена звезда
сред многото звезди.

* * *

СЯНКА

Коя си ти и откога
си стъпила на моя път?
В самотната му тишина
дори и птиците мълчат.

На него няма кръстопът,
възможност няма да избираш.
Надолу се върти кръгът -
към тъмното, ако разбираш.

На алкохола лудите криле
в главата ми размахва черна птица.
Умират и се раждат светове
и вият над олтари слепи жрици.

Но ти пак плахо търсиш мойто рамо,
опора нежна в моята ръка.
Коя си ти не зная, зная само,
че Обич мога да те нарека.

В безсънна нощ, кога крила
безумна птица пак размаха,
ела отново, пак ела,
ти сянко, хубава и плаха.

* * *

СТАРИТЕ КРАНТИ


И мене, и тебе животът натиска -
сиромашия до шия, всеобща беда.
Но старите кранти остаряхме с уиски,
а днес младите кончета пият вода.

Налей, пък да става каквото си иска,
то всички ще мрем, но не ние сега.
И старите кранти пак ще пият уиски,
а пък младите кончета нека пият вода.

Ангел Сотиров

Начало