Начало

Ангел Сотиров

Снимки: Неда Кленска

ИСТАНБУЛСКИ ИМПРЕСИИ

Част първа

С полувековно закъснение, най–после и аз съм в най–големият европейски град, единствен в света разположен на два континента.Най–после, защото още преди 52 години и 9 месеца петдесетина пловдивчани, начело с харизматичния Георги Даракчиев, посещават многовековната българска столица. Българска столица, защото почти 7 века - по време на османското и византийското владичество, Константинопол е и столица на българите. И затова смятам, че всеки българин трябва поне веднъж да бъде в този свръх-интересен град. Мен ме е срам, доста ме е срам, че при многократните ми посещения в югоизточната ни съседна държава (3 пъти в Едирне, 3 пъти в Айвалък), не съм успял да се добера до въпросното екзотично селище.

Колю Мъндев с усмивка си спомня, как техните посрещачи потупвали Георги Даракчиев по огромния корем и викали: "Рахат бей, Рахат бей"! Тогава Цариград е бил дълъг само 120 км, разстоянието от Пловдив до София. Той ми разказа също за изключителното гостоприемство на ресторантьор български турчин от Асеновград, напуснал България през 1956 г., безплатно нагостил и напоил десетина души от групата воглаве стурскоезичния еднокрак Димитър Ганчев – Графа. Коко съвсем под сурдинка ми съобщава, че под стенните ковьори на хотела им, находящ се на Бейлу чаршъ, е гъмжало от дървеници, наредени като войници. Той изведнъж се сеща, че близо до Босфора са видели местен сляп човек пред дюкянчето си, произвеждащ къщни метли. На същия Графът, като опитен метлар, препоръчва да прави по още една телена намотка на дръжката. Велик Атанасов пък споделя, че в близост до хотела им била всеизвестната улица за платена любов Абана сокак. "Ходим където ходим, свидетелства той, и мъжете се отбиваме на прекрасното място да оплакнем по едно око". Мераклиите били изненадани, че сред тези труженички, изложени във витрини, имало и негърки, черни като кюмюр. За чест на групата, един слабовиждащ и един зрящ, се осмеляват да тестват качеството на предлаганите секс–услуги. Стоил Раков – Джона, Минко Пенев и още няколко души даже срещат живеещ в Истанбул българин, чиято съпруга работила в атрактивното заведение, по чистосърдечното му признание.

Иван Христов Тръстеника надеждно ме информира, че на прословутата търговска улица "Капълъ чаршъ", също наблизо, са вървели и български пари, но само десетолевки. Той си купува две златни халки 18 карата само за 20 лева във връзка с предстоящата му женитба. Участниците в забележителната екскурзия, самодейци, спортисти, и ССБ-чиновници, са силно развеселени от рекламните слова на главния счетоводител на пловдивския "Успех" Кою Учкунов, който се е опитвал да продава на стамболиите български кашкавал, викайки "къшкъвал уфцъ, къшкъвал уфцъ!!!". Всеки турист легално е разполагал само с 30 щатски долара. Поради това нашего брата се е опитвал да си докара някоя и друга турска пара чрез улична търговия. За тази цел Велик е носел българска плодоизстисквачка, работеща на 220 волта, но за зла беда, в Турция ел. уредите се захранвали с 110 волта напрежение. И нещо любопитно, сред екскурзиантите има и софиянка – Невена Кунева, началник кадри и партиен секретар в съюзното Централно управление. Тя е молела Стоил да се движи с него под ръка, защото ако била сама и цариградчаните-мюсюлмани я пипали по дупето. Между другото, и Жеко Николов, партийният секретар на пловдивския "Успех", също зорко бдял за стриктното спазване на социалистическия морал от неговите подопечни, естествено и за неутрализирането на пагубното капиталистическо влияние. Вероятно, черешката на тортата за моите съграждани е момента, когато автобусът, шофиран от Наско Братанов преминава посредством ферибот на азиатския бряг и нашенци стъпват за пръв път, макар и за час-два на най–големия земен материк. В тази част на града те са видели пак за пръв път в живота си живи маслинови дървета, от които някои от по-дръзките са си отчекнали и по едно клонче за спомен. И този шопинг-рейд до столицата на 4 империи (Римска, Византийска, Латинска, Османска), директорът – вълшебник Георги Даракчиев осъществява 20 години преди промяната, във вихъра на Студената война, когато тоталитарната държава трепери над всеки щатски долар!!! За съжаление, спортистите Шукри Кошничаров, Хюсеин Мустафов Азим Киазимов и Исмет Ибчев поради мюсюлманските им имена, не са включени в цариградския няколкодневен набег... Но за още по-голямо съжаление, на колегите им спортисти въобще не им хрумнало да протестират заради проявената свирепа верска дискриминация.

През XIX век, до Руско-османската война от 1877–1878 г., Цариград за около три десетилетия е нашето най-голямо културно, църковно и политическо средище. В него се подвизават повечето от най-изявените ни възрожденци като Христодул Сичан – Николов, Иван Богоров, Петко Рачов Славейков, Драган Цанков, Марко Балабанов. Именно в Цариград се водят продължителни люти битки за църковната ни независимост.

На 29 декември м. г. в 9 часа, от бензиностанцията до пловдивския хотел "Санкт Петербург" се качваме в софийския автобус за Истанбул, за да прекараме там новогодишните празници. Пътьом към мегаполиса се спираме в Одрин, отстоящ на 237 км от нашата крайна дестинация и само на десетина км. от българо-турската граница. Нашият гид Валентин е убеден, че Едирне е с по-ориенталски изглед от Истанбул, предупреждава ни, че тук сега цените са по-високи от цариградските, поради стълпотворението от купувачи. Откри ни, че турското име на Бойко Борисов е Отобан Бей, че със своя голям приятел, Реджеп Ердоган, 37-ия султан на сегашна Турция, бати Бойко говорел на турски.

Нямаме време за историческия център на Одрин с трите имперски джамии – Селимие, Уч Шерефели и старата джамия Талад паша Булвари, за двете православни български църкви – Св. Св. Константин и Елена и Св. Георги. Но имаме време да хапнем набързо по една шкембе чорба. Тук тази фамозна турска супа е по-гъстичка, от българската й версия, но месцата й са по-жилави. Впрочем, след Бурса, първата столица на османските турци, Едирне 84 години (1369-1453) е столица на Османската империя. Адрианопол, наименованието под което е познат в исторически контекст, е може би най-посещаваният турски град от българите с цел пазаруване на евтини турски стоки. На всяка крачка звучи българска реч. На площада с трите джамии пристигат десетки автобуси от всички краища на България. Там се предлага и прочутия одрински специалитет Тава джигер. Именно заради този одрински гурмеделикатес, въпреки дългогодишните ми вегетариански забежки, аз на три пъти съм пропътувал по 800 км. Между другото, надали заради Тава джигера, и за част от османските султани, управлявали от Истанбул, Едирне е любимото им място за почивка.

И ето ни и нас в отдавна обетования град, чиято възраст е 27 века, с цели 53 века по-млад от Пловдив. Освен с вече споменатото име, той е известен и с първото си име Византион, със синонима на Константинопол – Константиние, с българското си наименование Цариград, и с османското – Истанбул. Часът е малко след 8 вечерта. Настаняват ни в три-звездния грандхотел "Юнал", намиращ се в квартала "Ак сарай" (Белият дворец). В стаята няма стенни ковьори, и слава богу, дървеници, строени като войници. Наблизо е единствената за Истанбул трамвайна линия, по която слепите пътуват безплатно, за карти им служат белите бастуни. Тази линия ни беше надежден супер-ориентир, за да намерим нашия квартал. След малък отдих се втурваме да огледаме ахчийници и магазини.

Църквата "Свети Стефан"

Населението на Истанбул е колкото три Българии, дължината му –150 км, площта – над 5 хиляди квадратни км. 470 години (1453-1923) е третата и последната столица на Османската империя. Разположен е от двете страни на Босфора, проливът свързващ Черно и Мраморно море. В неговата азиатска част живее една трета от населението му. През 2010 г. той е обявен за европейска столица на културата и става десетата в света най–популярна дестинация със 7 милиона чуждестранни гости. И сега неговите гости бяха в голямо изобилие. Чуваше се руска, арабска сръбска и английска реч, не само в туристическите обекти, но и по улиците му. Според мой надежден източник, гидът на дъщеря ми Неда, новата 2022 г. са посрещнали и 75 препълнени автобуса от братска Сърбия. Струва ми се, че нашите автобуси със сигурност са били по-малко.

Параметрите на фантастичната църква св. София (Ая Софи), според Стоил Раков – Джона, са с дължина 120 м., ширина 80 м. и височина на кубето й 56 м. Нейни архитекти са Исидор и Антимий. Построява се по времето на византийския император Юстиниан. Строежът продължава 5 години – от 532 до 537 година. Тя се смята за едно от осемте чудеса на света. До преди две години "Ая Софи" е музей, но оттогава е вече действаща джамия. Тук с моята слабо-виждаща придружителка направихме първия успешен опит да се загубим. Утешавахме се, че и две момичета от нашата група също са се загубили в гъмжилото от чуждестранни туристи. За да не се губят, или по-лесно да се намират, туристите от САЩ носят на лявата си ръка превръзка с американското знаме, а тяхното чичероне размахваше двуметров прът с многозвездното знаменце.

Като контрапункт на църквата Св. София османския султан Ахмед построява огромна джамия, наречена Султан Ахмед, но повече известна като Маави джами, Синята джамия. Синята, защото нейния купол отвътре е син, и нейния интериор е облицован със сини плочки. Тя е с три двойки минарета, сиреч шест. Ако джамия има повече от две минарета, тя се смята за много специална, пояснява ни нашият екскурзовод. От него разбираме, че в Истанбул има над 3 хиляди джамии.

Демир Клисеси, желязната черква "Свети Стефан" е православен български храм в истанбулския квартал "Фенер", направена от готови чугунени елементи, тежащи 500 тона. Те са докарани с кораб по Дунав и Черно море. Тя е единствената в света православна метална църква. Метални черкви, но не православни, има в Мексико, Чили, Перу и Филипините. Желязната черква представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Неин архитект е Ховсеп Азнавур, дядо на певеца Шарл Азнавур. Архитектурният стил е Неоготика. Поради това, че брегът е блатист, в земята са забити 300 пилоти от ливански кедър, понасящ влагата. Върху тях е направен циментовия постамент, на който са монтирани чугунените елементи. Желязната черква е изграждана в продължение на 5 години - от 1892 до 1896 г. В нея са погребани: Иларион Макариополски и Партений Зографски. Намира се на брега на Златния рог и се квалифицира като негова перла. Черквата "Свети Стефан" е със статут на паметник на културата в република Турция. Тя е действаща и в нея се черкуват цариградските българи. Нужда от български молитвен дом се появява през 40-те години на XIX век. По онова време в Цариград са живеели около 50 хиляди българи – хиляда български семейства в самия град, а останалите наши сънародници в 36-те български села в неговите околности. Те са се черкували в гръцки православни храмове, където богослужението се провежда на гръцки. Стефан Богориди, учител на султан Абдул Меджид, издейства посредством своя ученик през 1849 г. султански ферман, разрешаващ построяването на българска черква. За целта Богориди бей подарява един от своите дворове с къща и конюшня. От материалите на тези сгради се построява дървена църква и метох. Но след време църквата е подпалена и изгаря. И цариградските българи отново са без свой храм. Започват да се набират парични средства за нова църква. Провежда се търг, който е спечелен от австрийската фирма "Рудолф фон Вагнер", специализирала в строителството на обекти от железни елементи. Нейни продукти са Айфеловата кула в Париж, лъвовете и орлите на Лъвов и Орлов мост в София. Преди няколко години е завършена 7-годишна реставрация на желязната черква по проект на арх. Фекрие Буламас за сметка на Истанбулската община. При тази черква, която посетихме на връх първи януари, направихме пак не особено успешен опит да се загубим. От тук си купихме платнена икона на Богородица с младенеца Исус, реплика на уникална икона от черквата, рисувана от талантлив руски иконописец.

Начало