Начало

ИСТАНБУЛСКИ ИМПРЕСИИ

Ангел Сотиров

Снимки: Неда Кленска

Част втора

Сред Босфора шум се вдига

Сред Босфора шум се вдига, лъскат шапки домина!!!

Босфор (на турски Истанбул Боазъ) е протокът, който свързва Мраморно и Черно море и разделя европейската част на Турция - Румелия, от азиатската - Анадола. От двете му страни е разположен Истанбул, други селища от вилаета, множество вили и места за отдих, пристанища и предприятия. Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος, Босфорос – Пътят на юницата. Според легендата, спасилата се от магията красавица Йо, любовница на Зевс, превърната в юница от ревнивата Хера, възвърнала човешкия си образ веднага щом избягала от Азия и минала в Европа. Жителите на Истанбул го наричат просто "Боаз" (проход, пролив). Дължината на протока е около 30 км. Максималната ширина в северната му част е 3700 м., а минималната – 750 м (между крепостите Анадолухисаръ и Румелихисаръ). Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 м.. Има удобни естествени пристанища, най-доброто от които е Златния рог на европейския му бряг, близо до изхода му в Мраморно море. Той е един от най-труднопроходимите проливи в света заради интензивното движение. Затова е започнало вече прокопаването на нов канал, срещу което има силна съпротива от страна на еколози и геолози. Над Босфора са изградени три моста. Под Босфора минават два тунела. Тъкмо в Босфора на кораба "Боран", оборудвани с маскарадни атрибути като конусообразни лъскави шапки, цветни домина, странни свирки, оказали се балони, посрещнахме новата 2022 г. 320 минути купонясвахме на този кораб, а той се движеше от единия до другия край на Босфора. През цялото празнуване звучеше музика. Отначало имаше жива музика и турски танци. Полугола кючекчийка представи този танц, имитиращ полов акт. ОЗ полковник д-р Красимир Пенев от нашия купонджийски квартет не се стърпя и пъхна в сутиена на разгорещената девойка 10 щатски долара. Последва и групов мъжки танц. Танцуващите се държаха за раменете и този танц напомняше силно за българско хоро. Диджеят си се беше яко заредил с хитове от различни времена, включително и български, не пропусна даже и "Бяла роза ще закича", което възпламени българоезичните купонджии. Десетина минути преди два часа се отправихме към нашата бяла "Скания" и след 90 минути си бяхме в хотела. Констатирахме с изненада, че зарята в Истанбул беше от скромна по-скромна. Явно, че комшиите са по-жалостиви към своите кучета и котки.

Общуването ми с цариградчани провеждах на турски език. Моя не особено перфектен турски се оказа достатъчно разбираем за моите речеви партньори. Този език изучавам с известни прекъсвания над 6 десетилетия. Улеснен бях от факта, че на младини почти 7 години бях живял и работил сред български турци. Несъмнено бях подпомогнат от обстоятелството, че в българския език изобилстват турцизми. Помагаше ми и това, че сред добрите ми приятели един-двама са турци. За всеки случай в раничката ми, която свалях от гърба само преди сън, се мъдреше българо-турски речник джобен формат.

И ако ми разрешите едно лингвистично отклонение. В резултат на османското господство и многовековното ни съжителство с турския етнос в българския език са проникнали стотици турцизми. Някои от тях, като пар`а, торба, чанта, тава, чорап, ерген, пазар, бакла, фъстък, памук, кюфте, пелте, боя, чекмедже, хайвер, халка, дюшек, ишлеме, сачма, боя, казан, айран, дори не ги смятаме за чуждици. И за тях май нямаме български синоними. Изглежда нашите пуристи, ако ги има все още, са вдигнали безпомощно ръце, или просто са обръгнали към това явление... Знайно е от мнозина, че свръх-нахъсеният пурист Иван Богоров прави неуспешен опит да замени турцизма "кибрит" с "драсни пални клечица". Като че ли съвсем основателно е опасението на историка Божидар Димитров, че ако нашето освобождение се е забавило още малко, българският език е могло и да го няма. Разбира се, и в съвременния турски език също има думи от чужд произход, персизми, арабизми, гърцизми и най–вече от международната лексика като: радио, телефон, проблем, доктор, соло, акордеон, шампион, милион, компас, фабрика, март, трамвай.

По време на нашето петдневно пребиваване ние тествахме не само улиците, тротоарите и магазините на Истанбул, но и местните чай, боза, кюфтета, гевреци и кокореч. Чаят е най–разпространената турска напитка. Поднася се в малки стъклени чаши с формата на лале. От него устните, зъбите и венците на консумиращия го изтръпват. И струва само 5 турски лири – около 70 наши стотинки. Страхотната истанбулска боза, която трудно се намира, е по–гъста, по–ароматна и по–вкусна от българската. Кюфтетата са по–малки, по–сплеснати и изключително вкусни. По улиците ги предлагат с шепа едро нарязан кромид, който нито люти, нито мирише. Местните гевреци ми се сториха досущ като нашите. Кокоречът, или печени плетени агнешки чревца не ме впечатлиха, ял съм в пловдивския капан по-добре приготвени. И един наш дребен резил, да не кажа позор. Закуската ни беше на блок-маса. Винаги си вземахме и едни малки бели нещица с яйце-подобна форма. Смятахме ги за пъдпъдъчи или гълъбови яйчица, но се оказаха прясна моцарела, чийто вкус не познавахме. Последното е казано под секрет, нека да си го знаем само ние!!!

Посетихме и забележителния Мъсър пазаръ (Египетски пазар), където пихме чай на рядко красиви релефни столове и маса. Разгледахме дворците Топкапъ и Долма бахче, като бяхме извънредно впечатлени от интериора на последния. Не успяхме да посетим Капълъ чаршъ и Абана сокак, макар че на два пъти сме минали съвсем наблизо до тях. Това е сериозен повод да се върнем пак в седемвековната наша столица и да се насладим повторно на нейните прелести.

Както е известно на някои от нашите читатели, в последните години екскурзии от зрително увредени туристи до Цариград са организирани от Кооперацията на слепите (2015) и от софийския регионален ССБ-председател Асен Алтънов Пашата, който през 2013г. води там два претъпкани буса. Със сигурност невиждащите хора не отстъпват на зрящите по любознателност и устреми към пътешествия, по жажда за опознаване на близки и далечни страни.

Иска ми се да завърша моя пътепис с думите на екскурзовода от Пловдив Пламен Павлов, цитирани от приятеля ми Юлиан Пашелиев: "който не е видял Истанбул не е видял нищо от света, а който е видял Истанбул - все едно е видял половината свят"!

Начало